Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ани

Модератори
  • Общо Съдържание

    4078
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    127

Всичко добавено от Ани

  1. 233 тегления

    "Паневритмия", Съдържа принципи на паневритмията, описание на движенията и музика за две цигулки. Движения". София, 1942. , стар правопис автори: Милка Периклиева, Боян Боев по текст от Учителя Петър Дънов Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало във вселената. Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа. Според наличната до момента информация, описанието на движенията в изданието “Паневритмия” от 1938 г. е възложено от Учителя на Милка Периклиева и направено от нея, а останалият текст е написан от Боян Боев по идеи, дадени от Учителя. За съставител на нотния текст различни източници посочват Кирил Икономов. Музиката и движенията на паневритмията са дадени от Учителя. Текстът на упражненията "Мисли", "Изгрява слънцето", "Аум", "Промисъл" са също от него. За автор на текста на "Слънчеви лъчи" се смята Весела Несторова, а на останалите упражнения - Олга Славчева. На стр. 30 в изданието от 1938 г., както и на последната страница в изданието "Слънчеви лъчи", от 1942 г. се съдържа следната забележка: “Описанието на тия упражнения не е достатъчно, за да даде пълна идея за движенията при тях, тъй като те са по естество непрекъснати и плавни. Ето защо, желателно е, оня, който ще прави упражненията, преди всичко да ги види и направи, след което настоящият текст ще му служи за припомняне.” По-късно, съвременници на школата съставят нови, по-подробни описания на движенията, в които включват и фигури, като се стремят да попълнят липсващите детайли и премахнат нееднозначността и евентуалните неточности от първото издание. В някои от тези издания е направена дори корекция на някои от движенията и на музиката. Едни от тези описания са съставени и отпечатани в чужбина, а други са направени в България и поради различни причини не са били издадени официално, а са достигнали до нас написани на пишеща машина. Трябва да се отбележи, че описанията на някои упражнения се различават от тези в първото издание от 1938 г. не само в детайли, а някъде и по същество. Причините за съществените различия се нуждаят от внимателно проучване с оглед научно обоснован избор на един или друг вариант. Именно за това търсещият читател би следвало да се запознае с всички налични издания в тази област. Изданието “Слънчеви лъчи” е единственото, описващо движенията, музиката и смисъла на този дял от Паневритмията. Във всички по-късни издания по въпроса то е било преписвано без съществена промяна. ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ Разказ от Милка Периклиева за създаването на книгата "Паневритмия", 1938 г. Една сутрин, когато музиката на Паневритмията вече се чуваше, подтичвах закъсняла по шосето към Изгрева. Минавайки покрай салона, съзрях Учителя, който този път не играеше, а стоеше пред приемната и отдалеч наблюдаваше играещите. Поздравих Го и за момент спрях. Бях малко смутена, че съм закъсняла. - Харесват ли ти упражненията? – запита ме Той. - Много са хубави, Учителю. Защо не ги опишете, за да могат да се разпространяват повече? – отговорих аз. - Ти можеш ли да ги опишеш? Като че ли очаквах този въпрос. - Ще се опитам. В мълчание разменихме някакви мисли. Почувствах се с крила. Погледнах Учителя, който продължаваше да наблюдава играещите. В тези няколко минути имах чувството, че е било определено от Някого, да мина покрай Учителя в този час и да получа тази задача. Без да споделям с никого, се залових за работа. Всеки ден записвах движенията на едно-две упражнения. Когато бях готова с всички упражнения, занесох ръкописа на Учителя и му го прочетох. По израза на лицето му разбрах, че е доволен. - Иди при брат Боев, проверете ги и нека ги напише на машина, - каза ми накрая Той. Изпълних казаното. Заедно с брат Боев изгладихме текста и написан на машина, аз го предадох на Учителя. Изминаха се месеци, година, две. Една вечер, когато минавах край салона, светна лампата пред приемната. Учителят изпращаше гости от града. Както всякога, заобиколихме Го. Този път Той държеше в ръка книга със синя корица, голям формат. Погледна ме, подаде ми книгата и каза: - За Бога така се работи! – наблягайки на думата “така”. От всеки звук на тази дума, като че ли излизаше светлина. Приех подаръка, благодарих и несъзнателно повторих в себе си думите Му, а душата ми беше пълна с радост... След този случай ясно почувствах, че ми се даде някакво благословение и успех в работата и мълком, без думи, разбрах един закон: “За Бога даром се работи и даром се получава.” "Паневритмия - движения" изд. София, 1938 г. източник - Приятели на доброто
  2. 196 тегления

    "Паневритмия", Съдържа принципи на паневритмията, описание на движенията и музика за две цигулки. Музика (за две цигулки)". София, 1942. , стар правопис автори: Милка Периклиева, Боян Боев по текст от Учителя Петър Дънов Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало във вселената. Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа. Според наличната до момента информация, описанието на движенията в изданието “Паневритмия” от 1938 г. е възложено от Учителя на Милка Периклиева и направено от нея, а останалият текст е написан от Боян Боев по идеи, дадени от Учителя. За съставител на нотния текст различни източници посочват Кирил Икономов. Музиката и движенията на паневритмията са дадени от Учителя. Текстът на упражненията "Мисли", "Изгрява слънцето", "Аум", "Промисъл" са също от него. За автор на текста на "Слънчеви лъчи" се смята Весела Несторова, а на останалите упражнения - Олга Славчева. На стр. 30 в изданието от 1938 г., както и на последната страница в изданието "Слънчеви лъчи", от 1942 г. се съдържа следната забележка: “Описанието на тия упражнения не е достатъчно, за да даде пълна идея за движенията при тях, тъй като те са по естество непрекъснати и плавни. Ето защо, желателно е, оня, който ще прави упражненията, преди всичко да ги види и направи, след което настоящият текст ще му служи за припомняне.” По-късно, съвременници на школата съставят нови, по-подробни описания на движенията, в които включват и фигури, като се стремят да попълнят липсващите детайли и премахнат нееднозначността и евентуалните неточности от първото издание. В някои от тези издания е направена дори корекция на някои от движенията и на музиката. Едни от тези описания са съставени и отпечатани в чужбина, а други са направени в България и поради различни причини не са били издадени официално, а са достигнали до нас написани на пишеща машина. Трябва да се отбележи, че описанията на някои упражнения се различават от тези в първото издание от 1938 г. не само в детайли, а някъде и по същество. Причините за съществените различия се нуждаят от внимателно проучване с оглед научно обоснован избор на един или друг вариант. Именно за това търсещият читател би следвало да се запознае с всички налични издания в тази област. Изданието “Слънчеви лъчи” е единственото, описващо движенията, музиката и смисъла на този дял от Паневритмията. Във всички по-късни издания по въпроса то е било преписвано без съществена промяна. ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ Разказ от Милка Периклиева за създаването на книгата "Паневритмия", 1938 г. Една сутрин, когато музиката на Паневритмията вече се чуваше, подтичвах закъсняла по шосето към Изгрева. Минавайки покрай салона, съзрях Учителя, който този път не играеше, а стоеше пред приемната и отдалеч наблюдаваше играещите. Поздравих Го и за момент спрях. Бях малко смутена, че съм закъсняла. - Харесват ли ти упражненията? – запита ме Той. - Много са хубави, Учителю. Защо не ги опишете, за да могат да се разпространяват повече? – отговорих аз. - Ти можеш ли да ги опишеш? Като че ли очаквах този въпрос. - Ще се опитам. В мълчание разменихме някакви мисли. Почувствах се с крила. Погледнах Учителя, който продължаваше да наблюдава играещите. В тези няколко минути имах чувството, че е било определено от Някого, да мина покрай Учителя в този час и да получа тази задача. Без да споделям с никого, се залових за работа. Всеки ден записвах движенията на едно-две упражнения. Когато бях готова с всички упражнения, занесох ръкописа на Учителя и му го прочетох. По израза на лицето му разбрах, че е доволен. - Иди при брат Боев, проверете ги и нека ги напише на машина, - каза ми накрая Той. Изпълних казаното. Заедно с брат Боев изгладихме текста и написан на машина, аз го предадох на Учителя. Изминаха се месеци, година, две. Една вечер, когато минавах край салона, светна лампата пред приемната. Учителят изпращаше гости от града. Както всякога, заобиколихме Го. Този път Той държеше в ръка книга със синя корица, голям формат. Погледна ме, подаде ми книгата и каза: - За Бога така се работи! – наблягайки на думата “така”. От всеки звук на тази дума, като че ли излизаше светлина. Приех подаръка, благодарих и несъзнателно повторих в себе си думите Му, а душата ми беше пълна с радост... След този случай ясно почувствах, че ми се даде някакво благословение и успех в работата и мълком, без думи, разбрах един закон: “За Бога даром се работи и даром се получава.” "Паневритмия - Музика (за две цигулки)" изд. София, 1938 г. източник - Приятели на доброто
  3. 179 тегления

    ""Паневритмия", Съдържа принципи на паневритмията, описание на движенията и музика за две цигулки. Принципи на Паневритмията". София, 1942. , стар правопис автори: Милка Периклиева, Боян Боев по текст от Учителя Петър Дънов Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало във вселената. Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа. Според наличната до момента информация, описанието на движенията в изданието “Паневритмия” от 1938 г. е възложено от Учителя на Милка Периклиева и направено от нея, а останалият текст е написан от Боян Боев по идеи, дадени от Учителя. За съставител на нотния текст различни източници посочват Кирил Икономов. Музиката и движенията на паневритмията са дадени от Учителя. Текстът на упражненията "Мисли", "Изгрява слънцето", "Аум", "Промисъл" са също от него. За автор на текста на "Слънчеви лъчи" се смята Весела Несторова, а на останалите упражнения - Олга Славчева. На стр. 30 в изданието от 1938 г., както и на последната страница в изданието "Слънчеви лъчи", от 1942 г. се съдържа следната забележка: “Описанието на тия упражнения не е достатъчно, за да даде пълна идея за движенията при тях, тъй като те са по естество непрекъснати и плавни. Ето защо, желателно е, оня, който ще прави упражненията, преди всичко да ги види и направи, след което настоящият текст ще му служи за припомняне.” По-късно, съвременници на школата съставят нови, по-подробни описания на движенията, в които включват и фигури, като се стремят да попълнят липсващите детайли и премахнат нееднозначността и евентуалните неточности от първото издание. В някои от тези издания е направена дори корекция на някои от движенията и на музиката. Едни от тези описания са съставени и отпечатани в чужбина, а други са направени в България и поради различни причини не са били издадени официално, а са достигнали до нас написани на пишеща машина. Трябва да се отбележи, че описанията на някои упражнения се различават от тези в първото издание от 1938 г. не само в детайли, а някъде и по същество. Причините за съществените различия се нуждаят от внимателно проучване с оглед научно обоснован избор на един или друг вариант. Именно за това търсещият читател би следвало да се запознае с всички налични издания в тази област. Изданието “Слънчеви лъчи” е единственото, описващо движенията, музиката и смисъла на този дял от Паневритмията. Във всички по-късни издания по въпроса то е било преписвано без съществена промяна. ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ Разказ от Милка Периклиева за създаването на книгата "Паневритмия", 1938 г. Една сутрин, когато музиката на Паневритмията вече се чуваше, подтичвах закъсняла по шосето към Изгрева. Минавайки покрай салона, съзрях Учителя, който този път не играеше, а стоеше пред приемната и отдалеч наблюдаваше играещите. Поздравих Го и за момент спрях. Бях малко смутена, че съм закъсняла. - Харесват ли ти упражненията? – запита ме Той. - Много са хубави, Учителю. Защо не ги опишете, за да могат да се разпространяват повече? – отговорих аз. - Ти можеш ли да ги опишеш? Като че ли очаквах този въпрос. - Ще се опитам. В мълчание разменихме някакви мисли. Почувствах се с крила. Погледнах Учителя, който продължаваше да наблюдава играещите. В тези няколко минути имах чувството, че е било определено от Някого, да мина покрай Учителя в този час и да получа тази задача. Без да споделям с никого, се залових за работа. Всеки ден записвах движенията на едно-две упражнения. Когато бях готова с всички упражнения, занесох ръкописа на Учителя и му го прочетох. По израза на лицето му разбрах, че е доволен. - Иди при брат Боев, проверете ги и нека ги напише на машина, - каза ми накрая Той. Изпълних казаното. Заедно с брат Боев изгладихме текста и написан на машина, аз го предадох на Учителя. Изминаха се месеци, година, две. Една вечер, когато минавах край салона, светна лампата пред приемната. Учителят изпращаше гости от града. Както всякога, заобиколихме Го. Този път Той държеше в ръка книга със синя корица, голям формат. Погледна ме, подаде ми книгата и каза: - За Бога така се работи! – наблягайки на думата “така”. От всеки звук на тази дума, като че ли излизаше светлина. Приех подаръка, благодарих и несъзнателно повторих в себе си думите Му, а душата ми беше пълна с радост... След този случай ясно почувствах, че ми се даде някакво благословение и успех в работата и мълком, без думи, разбрах един закон: “За Бога даром се работи и даром се получава.” "Паневритмия - принципи" изд. София, 1938 г. източник - Приятели на доброто
  4. 199 тегления

    "Паневритмия, Песни на хармоничните движения. Основи на Паневритмията". София, 1942. , стар правопис автори: Милка Периклиева, Боян Боев по текст от Учителя Петър Дънов Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Божественното и мощното, което гради Вселената и отива да работи за великата идея на Живота. Съдържание 1. Увод 2. Учителя – Основи на Паневритмията "Паневритмия, Песни на хармоничните движения." изд. София, 1941 г. източник - Приятели на доброто
  5. 234 тегления

    "Паневритмия, Песни на хармоничните движения." София, 1941. , стар правопис автори: Милка Периклиева, Боян Боев по текст от Учителя Петър Дънов Музика и текст на песните: 1. Пробуждане 2. Примирение 3. Даване 4. Възлизане 5. Дигане 6. Отваряне 7. Освобождение 8. Пляскане 9. Чистене 10. Летене 11. Евера 12. Скачане 13. Тъкане 14. Мисли 15. Аум 16. Изгрява слънцето 17. Квадрат 18. Красота 19. Подвижност 20. Побеждаване 21. Радостта на земята 22. Запознаване 23. Хубав ден 24. Колко сме доволни! 25. Стъпка по стъпка 26. На ранина 27. Дишане 28. Промисъл Пентаграм "Паневритмия - музика " изд. София, 1941 г. източник - Приятели на доброто
  6. 155 тегления

    "Музика и текст на Евера" - 1941 г. , стар правопис автори: Милка Периклиева, Боян Боев по текст от Учителя Петър Дънов От книгата "Паневритмия,Песни на хармоничните движения." София, 1941 г. Музика и текст на Евера. Публикува се допълнително, като корекция. Тук знакът за повторение на третия ред съответства на оригиналното издание. В по-горния вариант е бил преместен на ръка в началото на петолинието от собственика на книгата, използвана за сканиране. "Музика и текст на Евера" изд. София, 1941 г. източник - Приятели на доброто
  7. 239 тегления

    "Слънчеви лъчи - музика, движения и говор от Учителя". София, 1942. , стар правопис автори: Милка Периклиева, Боян Боев по текст от Учителя Петър Дънов Слънчевите лъчи в началото на пролетта са предвестници на Божествените блага, които те носят за всички същества. Книгата съдържа принципи, музика с текст и описание на движенията на упражнението "Слънчеви лъчи". Съдържание 1. Музика 2. Принципи 3. Описание "Слънчеви лъчи " изд. София, 1942 г. източник - Приятели на доброто
  8. Честит рожден ден, Ина! Следвай смело мечтите си! Успех и вдъхновение за красотата, която създаваш!
  9. 168 тегления

    НБ,12-та серия, т.III, "Голямото благo", стар правопис Голямото благo Неделни Беседи - 12-та серия, т.III стар правопис Учителя Петър Дънов Съдържание на неделните беседи от томчето 1. Голямото благо - 19.05.1929 г. 2. Другата съдба - 26.05.1929 г. 3. Огън да запаля - 02.06.1929 г. 4. Достоен - 09.06.1929 г. 5. Да изпълня - 16.06.1929 г. 6. Разумните кротки - 23.06.1929 г. 7. Илия вече дойде - 21.07.1929 г. 8. Ще трябва да речете - 28.07.1929 г. 9. Който слуша моите думи - 04.08.1929 г. 10. Моите овце слушат моя глас - 11.08.1929 г. "Голямото благo", беседи държани от П.Дънов (по стенографски записки) изд. София, 1936 г. източник: Издателство Бяло Братство
  10. 145 тегления

    НБ,12-та серия, т.II, "Който има невеста", стар правопис Който има невеста Неделни Беседи - 12-та серия, т.II стар правопис Учителя Петър Дънов Съдържание на неделните беседи от томчето 1. Който има невеста – 17.03.1929 г. 2. Сам Отец – 24.03.1929 г. 3. Вързано и развързано – 31.03.1929 г. 4. Той е реченият – 07.04.1929 г. 5. И огорчи се в сърцето – 14.04.1929 г. 6. Наклали огън – 21.04.1929 г. 7. Момчето ми – 28.04.1929 г. 8. Ела след мен – 05.05.1929 г. 9. Ще ти въздаде – 12.05.1929 г. "Който има невеста", беседи държани от П.Дънов (по стенографски записки) изд. София, 1935 г. източник - Издателство Бяло Братство
  11. 135 тегления

    НБ,12-та серия, т.I, "Учителю благи!", стар правопис Учителю благи! Неделни Беседи - 12-та серия, т.I стар правопис Учителя Петър Дънов Съдържание на неделните беседи от томчето 1. Учителю благи! – 03.02.1929 г. 2. На Бога Живаго! – 10.02.1929 г. 3. На този камък – 17.02.1929 г. 4. Променява времената – 24.02.1929 г. 5. Даде плод – 03.03.1929 г. 6. Лазаре излез вън – 10.03.1929 г. "Учителю благи!", беседи държани от П.Дънов (по стенографски записки) изд. Печатница „Братя Миладинови“ София, 1934 г. източник - Издателство Бяло Братство
  12. 170 тегления

    НБ,11-та серия, "За съдба дойдох", стар правопис За съдба дойдох Неделни Беседи - 11-та серия, стар правопис Учителя Петър Дънов Съдържание на неделните беседи от томчето 1. За съдба дойдох – 22.04.1928 г. 2. Който се отмята– 29.04.1928 г. 3. Глас от града – 06.05.1928 г. 4. Работник и неговата прехрана – 13.05.1928 г. 5. Той дойде при Пилата – 20.05.1928 г. 6. Бог е Дух – 27.05.1928 г. 7. Вечно веселие – 03.06.1928 г. 8. Кога ражда – 10.06.1928 г. "За съдба дойдох", беседи държани от П.Дънов (по стенографски записки) изд. София, 1928 г. източник - Издателство Бяло Братство
  13. 113 тегления

    НБ,10-та серия, т.III, "Синове на възкресението", стар правопис Синове на възкресението Неделни Беседи - 10-та серия, т.III стар правопис Учителя Петър Дънов Съдържание на неделните беседи от томчето 1. Синове на възкресението – 29.01.1928 г. 2. Дерзай дъще – 05.02.1928 г. 3. До край – 12.02.1928 г. 4. Дванадесетте племена – 26.02.1928 г. 5. Изново – 04.03.1928 г. 6. Баща си и майка си – 11.03.1928 г. 7. Помаза ме – 18.03.1928 г. 8. Остани с нас! – 25.03.1928 г. 9. Славата човешка – 01.04.1928 г. 10. Ще хвърля мрежата – 09.04.1928 г. 11. По-драгоценен – 15.04.1928 г. "Синове на възкресението", беседи държани от П.Дънов (по стенографски записки) изд. Печатница „Гутенберг“, Казанлък, София, 1934 г. източник - Издателство Бяло Братство
  14. 163 тегления

    НБ,10-та серия, т.II, "Ни мъж, ни жена", стар правопис Ни мъж, ни жена Неделни Беседи - 10-та серия, т.II стар правопис Учителя Петър Дънов Съдържание на неделните беседи от томчето 1. Ни мъж, ни жена – 20.11.1927 г. 2. Ще оздравее момчето ми – 27.11.1927 г. 3. Седем кошници – 04.12.1927 г. 4. За приятелите си – 11.12.1927 г. 5. Твърдата храна – 19.12.1927 г. 6. Идат дни – 25.12.1927 г. 7. В образ Божи – 01.01.1928 г. 8. Жлебът – 08.01.1928 г. 9. Заветът – 15.01.1928 г. 10. Никодим – 22.01.1928 г. "Ни мъж, ни жена", беседи държани от П.Дънов (по стенографски записки) изд. Печатница „Гутенберг“, Казанлък, София, 1933 г. източник - Издателство Бяло Братство
  15. 98 тегления

    НБ,10-та серия, т.I, "Мнозина казваха", стар правопис Мнозина казваха Неделни Беседи - 10-та серия, т.I стар правопис Учителя Петър Дънов Съдържание на неделните беседи от томчето 1. Мнозина казваха – 04.09.1927 г. 2. Денят Господен - 11.09.1927 г. 3. Зарадваха се учениците - 18.09.1927 г. 4. Оскърбени - 26.09.1927 г. 5. Мек ответ - 09.10.1927 г. 6. Призови Симона! - 16.10.1927 г. 7. По-долен от ангелите - 23.10.1927 г. 8. Посред тях - 30.10.1927 г. 9. И рече Бог - 06.11.1927 г. 10. Така е писано - 13.11.1927 г. "Мнозина казваха", беседи държани от П.Дънов (по стенографски записки) изд. Печатница „Гутенберг“, Казанлък, София, 1933 г. източник - Издателство Бяло Братство
  16. Много харесвам тази песен от "Кубанские казаки": а ето две песни от "Дети капитана Гранта" Капитан, капитан, Улыбнитесь, Ведь улыбка - Это флаг корабля. Капитан, капитан, Подтянитесь - Только смелым Покоряются моря!
  17. Извинявам се за малко дългите цитати. Но и в двете беседи има много точно дадени отговори на въпросите в темата. Заслужава си да се прочетат и двете беседи.
  18. Е, на мен пък тази иея да се учим от по-напреднали ученици, па дори и в кавички, дори и задължителни, нещо не ми допада. Предпочитам да си пия от извора и да не слагам никого колкото и достоен да е той) между мен и Бог, между мен и Учителя, когото съм избрала. Написах ги с главни букви, защото за мен това не са хора и никога не са били, макар и да са се проявявали и проявяват И в човешка форма... Заставам твърдо зад думите си които съм оцветила в червено. Преди 10 години, на това място: за първи път чух за Учителя. Благодарна съм на тези братя и сестри, които ми помогнаха. Които ми посочиха Извора. Ако някой е имал възможността сам да стигне до Учителя - това е прекрасно. Но не забравяйте, че понякога когато вървим в планината имаме нужда от водач към върха. Не всеки знае пътя. Благодаря и на Елф за точните думи, които е намерила. Наистина - понякога добрият човек може да бъде извор.
  19. Донка е права. Имах донякъде лични причини преди година за да отворя тази тема. За себе си нямам проблем с Учител – намерила съм си. Не съм си правила илюзията никога, че ще срещна на физически план Велик Просветен. За съжаление имам наблюдения върху мои близки - приятели, роднини. Много добри, честни, търсещи, но и прекалено доверчиви. Нямам намерение да пиша подробности, нито да цитирам съответните секти. Дали са добри или не – това е работа на Провидението. Аз нямам намерение да ги съдя. Някои хора откриват Бога точно при тях, но има и такива, които отключват психични заболявания, зомбират се. С една дума – попадат в капан. Когато човек се събужда за духовното, понякога няма достатъчно светлина, не се е събудил напълно и е готов да повярва на всеки. И започват разни доста тежки уроци. За учене може да ти послужи и камъкът на пътя в който се спъваш. Но не е ли по-добре да го забележиш и да избегнеш падането? И това са уроци, но понякога доста забавят човека. А в момента се говори за ликвидационен век, за цена на времето... Затова ми се поиска преди година да задам някои въпроси. Мисля, че се получиха доста интересни и хубави отговори. Всеки споделя своя опит, мисли, това което е прочел. Може да се добавят още. Да се различи истинския Учител измежду хилядите фалшиви е трудно. Прави сте като казвате, че вероятността да срещне човек в живота си физически жив такъв Велик Посветен е мнооого малка. Но Диана зададе интересен въпрос – какво ще кажем за хората, които наричаме учители (с малко „у”)? Наистина всичко и всеки може да се тълкува като учение и учител. Но това е много общо. Понякога някоя по-напреднала душа, независимо от възрастта й изиграва ролята на учител, водач или просто човек показващ ни пътя в даден момент. Когато сме имали нужда. Когато сме попитали. Всеки ги е срещал и им е благодарен. Това не означава, че трябва да увиснем на врата на тези хора и да искаме постоянно напътствие. Те са просто пътеуказатели по пътя. Аз така ги възприемам. Така и разбирам думите на Никола, които цитирах в предишния си пост: „Хората се взаимообучават! "По напредналите" дават идеи, материали и подпомагат "по изостаналите" в трупане на знания, а "по изостаналите” са нещо като изпитна среда за „по напредналите”. ( кавичките не са случайни, а задължителни!) „ Наскоро в един сайт прочетох следното: Не знам до колко ще приемете написаното там? Но има интересни неща. В Портала пишат доста напреднали в учението хора и ми е приятно да споделям техния опит. Което не означава, че не влагам и моите разбирания. Всеки си има специфичен път и опитности.
  20. То и аз бях бях решила само новини да гледам уж, но ти май най-добре си спомняш как "изпуших" в темата за геноцида от един документален филм - след новините. При това на сериозна телевизия - ...
  21. Днес прочетох нещо много интересно: Телевизията - харакири за мозъка Заслужава си човек да прочете тази публикация. Не бих се отказала напълно от телевизията, но хипнотизирането от нея също ми е чуждо.
  22. Благодаря за беседата, Розалина! Бях чела някъде, че при прочитането на една беседа е важна първата мисъл, която се появява. Тези думи, които са ти направили най-голямо впечатление или както казват някои – „заковават” ти погледа. В случая при мен това са цитираните вече от теб думи: Много са силни – поне за мен! Направи ми впечатление още: Ядоха и наситиха се Това са думите, които останаха в мен след прочитането на беседата.
  23. Днес получих едно интересно писмо, което ме накара да се замисля. Иска ми се да го споделя с вас. Как да разпознаем жив Учител? За жалост не може да го разпознаем по никакъв начин. Всъщност начинът е само един - ако Той сам ни се изяви и ни покани. Каква "покана"? - Истинските Учители се "обличат" в плът само когато имат Мисия. Обикновено подобни мисии са общочовешки и за дълъг период от време дават Светлина за развитие на хората. Това е и една от причините, че приживе признание Учител рядко получава, дори обратното - разпятието се смята за нормален завършек на големи мисии. Как изглеждат нещата на практика със живите Учители? - Значи слиза дадената възвишена Душа, знаейки своята мисия и задачи. Съответно за тази мисия има определени и доста други напреднали Души, които "обезпечават" мисията. Те са два вида - избрани и призвани Души. Разликата е ясна, нали? Учителя призовава (поканва) за Работа (служене), а който иска може и да откаже (свободна воля!). Мястото на отказалите се попълва от други избрани. (спомнете си притчата за 40-те мъченика и този който се е отказал - нещата стоят по сходен начин) Имайки тази постановка на нещата, как смятате, че един ИСТИНСКИ ЖИВ Учител ще дойде на земята и ще започне да се занимава с Пенка, Денка и Кирчо, за да ги учи на смирение, търпение и др. добродетели. Много безумно звучи това, но пък на всеки му се иска, нали? Всеки иска да има до себе си една патерица, но Учителя не е само патерица, а той може да "носи на ръце" призваният ученик. Какво блаженство нали?!? (от материална гледна точка!) Да имаш Човек до теб, който да те буди, да те напътства, да ти помага в домашните и във вземането на изпитите,... а дори ако се налага да носи и час от кръста ти (кармата!)... Последното е възможно само за истински Учители с Мисия, защото те могат да прилагат закона на Жертвата, но това е друга тема. Нужно е да се уточни, че всички тези "привилегии" се получават само от Ученици (призвани), които са направили своят избор - Служене и Работа за мисията на своя Учител. Това никак не е лесно, дори напротив - много трудна задача е! Резонни въпроси, тогава са: как се учим ние? как се учат хората? - Хората се взаимообучават! "По напредналите" дават идеи, материали и подпомагат "по изостаналите" в трупане на знания, а "по изостаналите” са нещо като изпитна среда за „по напредналите”. ( кавичките не са случайни, а задължителни!) Защо? Защото съвършенството не се определя по обем знания, а по брой приложени знания и най-вече взети изпити. Ето защо се казва, че "възраст в духовното усъвършенстване няма". Всеки може да "задмине" всеки по Пътя, независимо от земните му години. В този ред на мисли не е необходимо персонално до всеки човек, да стои велик Дух в тяло (Учител), за да може да си учи някой елементарните уроци. Отгоре на всичко в "училището Земя" има свободна воля и всеки може да учи или да не учи. Трябва да се спомене обаче, че до всеки човек има същества от Невидимият свят, които го напътстват,... но подобна комуникация става само чрез Интуиция и Молитва, което разбира се че не е лесно ... (май за това всеки се търси жив Учител, с който да се приказва на земен език?!? ) Накратко - Човекът е "венеца на Божието творение"! Човешката Душа се учи и усъвършенства в училището Земя, напътствана от Невидими същества, Вселенските закони и най-вече от Страданието. Цел - развиват се качества и добродетели. Когато Душата придобие нужно ниво на съвършенство, необходимо за изпълнение на дадена Мисия - съответно ТЯ бива избрана или призвана за това. Свободната воля винаги си съществува, но важи само при земни инкарнации (при съчетание на Дух, Душа,Тяло). Мисиите всъщност, представляват и своеобразни ЗАВЪРШВАЩИ изпити в последният етап от развитието на дадената Душа. При успешност - Душата получава висше ниво на съвършенство и съответно възможността за сливане с Първоизточника. Така земният цикъл приключва! Поздрави. 27.05.2011г. Никола Дамянов Писмото беше до мен, но има интерсни неща и затова реших да го сложа в темата вместо да го преразказвам.
  24. Съгласна съм! И аз го чувствам така. Първите хора, които ме откъснаха от материализма и ме насочиха към духовно търсене бяха йоги. От тези мои приятели разбрах, че хата йога не е обикновена гимнастика и освен нея има и много още...
×
×
  • Добави...