Ани

Продължава работата по зазимяването на Градинката на Учителя Б Л А Г О Д А Р И М за подкрепата на всички приятели, които се включиха в бригадата на Мястото на Учителя на 21.11.15! Има още работа по зазимяване на градината, затова всеки е добре дошъл - тази събота /28 ноември 2015 г./ и следващата /5 декември 2015 г./, преди обяд от 9,30 ч. Носете си подходящо облекло. „Стани, свети, защото светът ти дойде и Славата Господня изгрея над тебе.” /Ис.60:1/ източник

Коледен концерт в Търговище Заповядайте на Коледен концерт в Търговище на 6 декември от 11 ч. в залата на Духовен център "Евера" в читище "Напредък", зала 19.

Коледен концерт в Шумен Приятели, заповядайте на концерта в Шумен на 5.12.2015г. от 18 часа в залата на регионалния исторически музей.

На 22 септември 1922 г., Учителя поставя началото на школната учебна година с беседата: "Празникът на труда". Ето някои насоки, дадени на учениците на школата: ......

На събора през 1922 год. във Велико Търново Учителя официално обявява, че Школата, която е отворена на 24 февруари 1922 г., е открита за ученици от цялата страна и който желае, може да постъпи в нея. Девети септември (22 септември по нов стил) е обявен за Празник на труда и от този ден започват учебните занятия в Школата. В съборната беседа "Върху задачите на школата" от 25 август 1922 г., Търново, Учителя дава задача за 22 септември и нарича този ден "Празник на труда":

Сингам, аз разсъждавам въз основа на описаното от автора. А там ключът е, че в момъка е запалена страст от вън (рогатия ) с определена цел. Ако монахинята беше отговорила на тази любов както ти си описал, то младежът веднага щеше да „изстине“. Защото според автора това не е негово чувство, а чуждо – изпит за монахинята. Не мога да правя хипотези до колко разказът е истина или не. Според мен е по-скоро притча. Авторът е живял в днешните земи на Израел и Сирия през 5-ти век. Не е точно средновековен монах от западна Европа. Крайността на християнството в тази епоха е друга тема. Разказът на Елин Пелин "Очите на свети Спиридон" е прекрасен, но тук нещата са малко по-различни. Спиридон избожда очите си за да спаси своята душа от съблазън, а монахинята прави същото за да спаси душата на младежа. В разказът на Елин Пелин се дава отговор за какви очи говори Христос в проповедта си на планината. Изобщо няма предвид физическите очи. Буквалното им премахване само води до засилване на желанието – както е при свети Спиридон: "И наведен над кошчето, което плетеше, той размишляваше и разбираше, че като съзерцаваше света с телесните си очи, той нивга не е изпитвал мъка като сега, когато го съзерцава с очите на затворената си душа. Облада го неспокойствие. Като не знаеше отгде иде причината на това, той помисли, че е извършил пред бога някой грях, и почна да прекарва дните и нощите си в молитва. Ала от ден на ден душевното му спокойствие се повече и повече изчезваше. Веднаж, като туряше последните плитки на един кош, нему се представи съблазнителната картина, която го накара да избоде очите си. Той видя ясно с очите на душата си прекрасната жена, застанала пред него с приповдигната пола, под която се показваше изящният крак в копринен чорап. Св. Спиридон напразно искаше да изпъди тоя образ, тъй ясен и съблазнителен, но не можеше. Накъдето и да обърнеше сляпото си лице, той виждаше тая жена и чуваше смеха й. Светецът високо завика, заокайва се и почна да зове бога за помощ. Напразно. Съблазнителният образ растеше и го завладяваше. Той почна да го вижда такъв, какъвто не бе го виждал и не би искал да го види тогава, когато още светеха сините му очи. И ето че страшни желания почнаха да тласкат кръвта в жилите му. Той искаше да се моли, но от устата му излизаха горещи любовни слова, които ечеха в мълчаливата гора като викът на кукумявката. — Господи, защо ме мъчиш! Погубих очите си, за да те постигна — а далече съм от тебе. Научи ме как да те постигна. Направи знамение, господи! И свети Спиридон падна с очите си към земята, за да стори поклон. Като се повдигна пак и обърна глава към небето, на младото му лице светнаха отново сините хубави очи с дълбината на езера, в които се оглеждаха всички небесни светила." Линкът към Читанката, който си дал временно не работи. Нещо са в ремонт

Май доста схоластично отговорих в горния си коментар? Прочитайки още веднъж този разказ, притча,..., стигнах до мисълта, че основното тук е саможертвата. Със силата на своята саможертва, жената (монахинята) успява да разруши изкуствено разпалената страст в юношата към нея. Но Дяволът винаги воюва с човешкия род. Тъй като не можеше да понесе толкова големите добродетели на девицата, той надигна срещу нея вихрушка - подбуди у един младеж сатанинска страст към нея. Това е доста трудно... Изисква се много любов. На въпросите на Сингам: "1. Как бихте постъпили вие на мястото на монахинята/юношата?"- не бих могла да направя подобна жертва. Все още не съм на това ниво. "2. Какво смятате за начините, по които са постъпили героите на този разказ, който може и да се отнася за реално събитие?" - трудно ми е в момента да свържа този разказ с някое реално събитие.

Сингам, на въпроса "1. Как бихте постъпили вие на мястото на монахинята/юношата?" е трудно да се даде отговор от човек, който не е монах или монахиня. Но в случая ми се струва, че ако трябва стриктно да се спазват законите дадени в Евангелието, то момъкът е трябвало да си извади (избоде) очите: Но разказът е символичен. Трудно ми е да го свържа с реално събитие. Буквалното прилагане на подобни мерки срещу съблазънта води до фанатизъм, който наблюдаваме в момента при ислямистите от ИД...

Благодаря, Розалина! Разумните кротки

П о к а н а На 13.09 2015г. /неделя/ от 09ч. ще се проведе годишния празник на братската група „Паневритмия в Западен парк” на тема: Пътят на ученика Най-съдечно каним всички почитатели на Учителя Беинса Дуно! Заповядайте и заедно да се потопим и да съпреживеем мистиката на Учението с музиката, песните, словото, Паневритмията и разбира се да се опознаем и да се повеселим! Място : нашата любима „Бяла полянка”- намира се в ляво от цветната алея, която започва от Ценралния вход на парка откъм булевард „Сливница” - на 200м. от чешмата. Спирка „Западен парк” на рейсовете за Люлин: № 309, № 310 и тролеите № 6 и № 7, също и автобус №83. Може да се ползва и метро и трамвай №8 – спирка Вардар. Трябва да се пресече по най-късия път влаковата линия за гр. Перник / всеки местен знае / и на 250м. по асфалтовата алея се стига до полянката. Учителя препоръчва Братските срещи и ги нарича събори. Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г. На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов, а сега сме толкова много! Очакваме Ви с любов и трепет в сърцата! Централната алея на парка. Една ориетировъчна снимка - „бяла полянка” се намира в дясно, зад статуята на мъжа с гъдулката.

Братски събор в Арбанаси 19.09-22.09.2015г. 19.09. (СЪБОТА) 7.00 Посрещане на изгрева (с наряд и беседа)* 8.30 Паневритмия 11.00-12.30 Лекция на Биляна Веселинова - „Терапията на д-р Едуард Бах и Учителя Петър Дънов - допирни точки по Пътя на Новото Учение” Щастливи сме да ви съобщим, че след лекцията всеки, който пожелае, ще може да получи книжка-подарък с преведени оригиналните текстове на д-р Бах- " Дванадесетте Лечителя'' и '' Излекувай сам себе си" 13.00 Обяд 14.30-16.00 Свободно време.Предвидена е разходка до Петропавловския манастир за желаещите 17:30 Откриване на съвместна изложба „Цветовете на Светлината” на художниците Сашо Георгиев, Добринка Златарева, Наталия Каро, Тодор Мартинов, Венелин Пенчев, Дочка Михова, Маргарита Цуцуманова, Светлана Петкова, Деница Баликова, Моника Матева, Евгени Стоянов в Изложбени зали „Рафаел Михайлов”, В. Търново. Концерт на проф. Йосиф Радионов, Силвия Радионова, проф. Петя Бъговска и Дочка Михова 20.00 Вечерен наряд 20.09. (НЕДЕЛЯ) Ден на изкуството 7.00 Посрещане на изгрева (с наряд и беседа) 8.30 Паневритмия 11.00-12.30 Лекция на Ясен Даскалов - „Необходимостта от това да се занимаваме с музика” 13.00 Обяд 14.30-15.15 Представяне на нова стихосбирка и поезия на Мариета Куева 15.30-16.30 Пеене в седемте цвята 16.30-18.30 Рисуване под звуците на цигулка 18.30-19.00 Концерт на малките музиканти 20.00 Вечерен наряд 21.09. (ПОНЕДЕЛНИК) 7.00 Посрещане на изгрева ( с наряд и беседа) 8.30 Паневритмия 11.00-12.30 Лекция на Митко Ненков – „Учителя за минералите и приложението на тяхната енергия” 13.00 Обяд 14.30-16.00 Лекция на Митко Колев - „Интерактивни взаимоотношения между астрологията и медицината в интегралния модел на здравето” 16.00-16.30 Кратка почивка 16.30-18.00 Лекция на Данчо Пандулчев – „Функционалният подход към движенията и неговото проявление в гимнастическите упражнения и Паневритмията” 20.00 Вечерен наряд Наблюдаване на „Звук и светлина” от екопътеката (след 21 ч.) 22.09. (ВТОРНИК) 7.00 Посрещане на изгрева (с наряд) 8.00 Гимнастически упражнения 8.30-10.00 Паневритмия 11.00 Публична беседа „Голѣмецъ и слуга” в читалище „Надежда”, Велико Търново 12.00 Концерт на проф. Йосиф Радионов (цигулка), Силвия Радионова (пиано), проф. Петя Бъговска (контрабас) и Дочка Михова (виола и цигулка) За обяд ще бъдат раздадени пакети с храна * Посрещането на изгрева и Паневритмията ще се провеждат на полянката за Паневритмия. ** След беседата ще се предлага гореща вода на полянката. *** Гостите трябва да предвидят закуската и вечерята си. ****Ще бъде осигурено място за 15-20 палатки. ***** За настаняване може да се свържете със следните адреси: Условия за настаняване в местността Ксилифор от 20.09 включително нататък; цени в порядъка от 13(за деца)-16-18-20лв. за легло на вечер Туристически комплекс „Момина крепост” в Ксилифор 0896 69 78 32 – Силвия; 0879 88 94 50 trapezitca_1902@abv.bg www.trapezitca1902.com Условия за настаняване в Арбанаси – цена за легло от порядъка 20-25-30 лв. на вечер Къща за гости – 0885 33 24 39; 02 870 7933 Семеен хотел „Арбанашка среща” 0888 27 59 18 www.arbanashka-sreshta.com Тончовата къща – 0885 73 07 73; 0884 56 06 48 e-mail: bog666@abv.bg Хотел „Вила Творческа” 0897 92 02 22 www.arbanassi-hotel.com Семеен хотел „Елеганс” 0882 34 53 34; 0884 35 94 44 elegancearbanasi@gmail.com Хотел „Марая” – 0885 22 56 61; 0887 47 06 02 www.arbanasi-maraya.com Хотел „Бохеми” и Болярска къща - 0888 83 99 42; 0888 37 82 06 – Цветков Братски новини

Още една песен в изпълнение на Жана Бичевска:

Благодаря, Аля! От всички варианти на тази песен, най-много ми харесват думите и изпълнението на Жанна Бичевская в: Встань за веру, Русская земля! (Прощание славянки) https://www.youtube.com/watch?v=BKY2Lybt4h4

Беседите за Лятната духовна школа - 1915 г. са подбрани и издадени в сборника: Мусала - олтар на Бога Беседи и разговори с Учителя Петър Дънов (Книгата може да се изтегли във формат PDF от тук.) Издателство Бяло Братство

Много силно изпълнение на Прощание славянки - Дина Гарипова и Военный хор! (Не мога да сложа клипа от YouTube )

Мисълта ти не е напълно вярна. По онова време, не са съществували хора с македонско самосъзнание. Огромната част от жителите на Вардарска Македония са били българи, затова не е имало как да се чувстват "почти като едно" с българите, тъй като самите те са били българи, а не нещо друго. Марко Мърнявчевич и да не е бил българин (за какъвто го посочват дори сръбски изследователи) е бил господар главно на българи. Може и да съм сбъркала с македонците? Това е защото този проблем никога не ме е интересувал. Но постоянното му раздухване от всички страни, предимно с пиар на разни националистически партии и партийки, според мен е опасно както за България, така и за Македония. Да се озлобяваме срещу хора, които са решили да се наричат не българи, а македонци и същевременно да не забелязваме навлизащият в страната ни агресивен ислямски фундаментализъм - това меко казано не е нормално. Май след години, ако останат на Балканския полуостров още българи / македонци, то ще имат голяма нужда от един нов Крали Марко...?

Нужно е. Независимо от това дали този човек вярва или не. Важно е как ще си тръгне от физическия свят. Дали с отчаяние, омраза или изпълнен с любовта и вниманието, които му се оказват. Все едно се качва на влак. Едно е да те изпратят с усмивка и обич, съвсем друго никой да няма. Или дори да те натоварят насила. Почти във всички религии до колкото знам има предсмъртни изповеди или поне се извършват някакви тайнства над умиращия. Ако заминаващият не вярва в нищо, то все пак трябва да му се осигури колкото се може спокойствие и да бъде облекчена болката му, ако това е възможно. „Целта ни е да служим на самотните хора и да им покажем в последните мигове, че и те са ценност, за да си отидат от този свят достойно и с чувството, че някой мисли за тях” - думи на Донка Паприкова

Информация за ЛДШ Рила 2015 г. За дата: 01.08.2015 - 25.08.2015Любезни братя и сестри, Прилагаме няколко важни уточнения за лятната духовна школа на Рила, вкл. разпределение на беседите по дни. Молим да се разпространи за всички братя и сестри, за да бъдем заедно в дните, които предстоят. 1. Тази година ще приложим следната мисъл от Учителя : „Като седнеш пред трапезата да се храниш, природата отваря широко очите си и наблюдава, как държиш лъжицата и вилицата, как ядеш, с каква кърпа си служиш, и от всичко това заключава, какво може да стане от тебе. Ако си поканен за втора смяна и ядеш от същата чиния, в която е ял друг някой, мислиш ли, че си човек с висок идеал? Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: Ще ми позволите да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица. Така трябва да постъпва окултният ученик.” "Високият идеал", 11 септември, 1923 г. За тази цел, а също и от хигиенни съображения, на Лятната Духовна Школа на седемте рилски езера, НЯМА ДА СЕ ПРЕДЛАГАТ общи прибори. Моля съобщете това по групите, за да може всеки да е подготвен и да си носи лични прибори. За тези, които не са подготвени, ще качим прибори, които те ще могат да закупят и да ползват през целият си престой в лагера. 2. Ще бъдат подменени всички стари съдове за готвене с нови такива, за тази цел се събират дарения. 3. Отново ще продължим с инициативата да се публикуват нарядите от ЛДШ в братския сайт, за да могат братята и сестрите, който нямат възможност да се качат да бъдат във връзка с лагера. За това молим дежурните да бъдат готови с наряда 2 дни предварително. 4. Тази година ще направим следното упражнение: всяка вечер на вечерният наряд ще си казваме по едно мото от Разговори при Седемте Рилски Езера, което да остане и като мото за следващия ден. Ще има списък с мислите, за да могат дежурните да имат предвид и да ги включат във вечерния си наряд. 5. Лагерът е от 1-23 август. От 24-ти август започва закриващата работна група. 6. Бденията са на 14, 15 и 16 август, както обикновено. 7. Чистенето на езерата е на 17 август. 8. Паневритмията на 19 август е от 10 ч. 9. Предлагаме тази година на 19 август да дежури сборна група от цялото Братство, а не от определен град. Така, който желае да участва в дежурството на 19-ти, може да се обади на коменданта на лагера - Димитър Първанов от Плевен. 10. От 1 до 20 август в Лятната духовна школа на Рила Дочка Михова, изявен музикант и художник, ще води детска школа по цигулка, пеене и рисуване. Децата, които имат инструменти могат да си ги носят. За тези, които имат желание да се научат тепърва - има осигурени три цигулки. 11. Телефони: Комендант: Димитър Първанов – 0893555753 За транспорт с коне /самостоятелно записване/: Спас – 0898224482 Анжело – 0894415555 За транспорт с автобус /самостоятелно записване/: Жоро – 0888705827, дом. – 02/8722433 Калин – 0885148906 За нощувки в братския център – българи и чужденци /31.07– 24.08/: Ани – 0893322418 Асен – 0878234481 travelobbg@gmail.com БЕСЕДИТЕ ЗА ЛЯТНА ДУХОВНА ШКОЛА, ОТ 1-ВИ АВГУСТ, 2015 1. Положителни и отрицателни сили, МОК, год.1 2. Прости и сложни движения, ООК, год.1 3. Живите сили в Природата, ООК, год.1 4. Възможности, МОК, год.1 5. Развитие на съзнанието, ООК, год.1 6. И Петър Го взе настрана, Сила и Живот, том 6 7. Новата азбука, Новият живот, Съборно слово, 1922-24 8. Условия за взаимна работа, Тихият глас, извънредни 9. Каляване на материята, Новият живот, Съборно слово, 1922-24 10. Хубави чувства, Тихият глас, извънредни 11. Чада Божии, Тихият глас, извънредни 12. Платното, Тихият глас, извънредни 13. Малкият стрък, Петимата братя, неделни 14. За Слава Божия, Заведоха Исуса, 8-ма серия 15. Единство и общност, ООК, год.7 16. Господар и слуга, ООК, год. 8 17. Специфичната светлина и топлина, МОК, год.8 18. Вярата и новото, Новото разбиране, УС 19. Пред новата епоха, Петимата братя, неделни 20. Божественият и човешкият свят, Езикът на Любовта, 1939 г. 21. Правила на Любовта, Езикът на Любовта, 1939 22. Закон за частите и за Цялото, Езикът на Любовта, 1939 Братски новини

Поздрави за всички! Моля да разпространите по групите важното съобщение, че във връзка с пребиваването на чужденци и гости на къщите /бяла и розова/ в София по време на активния летен сезон, търсим братя и сестри, които да подпомогнат посрещането и изпращането на преспиващите в братския център. Осигурява се спане и храна, вкл. безплатен транспорт и престой в лагера на лятната духовна школа на Общество Бяло Братство. Ангажиментът може да бъде разпределен между няколко човека за периода от 25.07 до 25.08.2015 година. Работата включва различна дневна /понякога нощна/ заетост при посрещането, подмяна на спално бельо и други битови дейности. Поддържа се телефонна връзка на служебен телефон с отговорниците за чужденците, с лагера на Рила и кухнята, таксита от и за летището и др. Молим братята и сестрите, които проявяват интерес, спешно да се обадят на някои от телефоните на Общество Бяло Братство, за да направим съответната организация. Братски съвет 05.07.2015 г. Съобщението е публикувано във фейсбук групата Общество Бяло Братство9 юли в 17:16 ·

Може би някой от Варна трябва да отговори за къщата на Учителя в с. Николаевка? фризьорка, ако това ще те успокои, аз имах същото приключение в Арбанаси преди няколко години - на 19 август. Къщата на Завета не само, че беше заключена (някъде около 11 ч.), но и никой от местните жители не се сещаше за коя къща питаме. Ориентира ни една сервитьорка, приходяща от Търново.

Влад Пашов – творческото дело на един окултен ученик (Статия на Деян Пенчев, публикувана във Вестник Братски живот бр.69) Влад Пашов (11.09.1902 – 05.02.1974) е един от най-приближените ученици на Учителя, за когото сякаш не знаем толкова много, колкото за останалите. Той е живял винаги скромно, прилично, без да изпъква животът му с някакви особени външни драми, освен в младостта му, и без да има нужда да привлича любопитните погледи на хроникьорите към себе си. Влад Пашов никога не е искал да изтъква личността си, защото той е от вътрешните, вглъбени в най-дълбокото, ученици на Учителя. За него не съществуват много истории, които да се разказват, той не присъства в коментарите на мнозинството, за него не се говори, че е някое изключително прераждане, и не намираме името му сред тези, които сами говорят за себе си. Но вместо с това, брат Пашов остава в историята на Братството с делото, с творчеството си. За живота му могат да се намерят някои сведения, но за нас сега е по-важно да си спомним какво ни е оставил той като писмени свидетелства, от които можем да съдим за висотата на духа му. Влад Пашов ни е оставил няколко много важни съчинения. Безспорно най-значимото от тях е многотомната поредица “Историческият път на Бялото Братство през вековете”. В това произведение, обхващащо към 2500 страници, брат Пашов е представил главните учения на езотеричното християнство, които Бялото Братство е имало като духовни центрове в историята до времето на Учителя. С впечатляваща ерудиция и дълбочина той показва как се е движил Духът на познанието и това негово съчинение ние може да считаме за единствено по рода си в България, а в известен смисъл – и в света, защото то за пръв път показва учението на Учителя като закономерна, логически следваща проява на надсетивното Бяло Братство в историята. В том първи се казва следното: “Като последен външен израз на християнския езотеричен център се явява движението на Бялото Братство в България, начело на което стои Учителя. Той казва: “Зад мене стои цялото небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на Бога, на разумните същества, които стоят зад мене”. Значи зад него стои този езотеричен център, съвкупност от разумни същества, които подготвят явяването на Новата култура, и като външен израз на този езотеричен център се явява Учителя и създаденото от него движение” (с. 31). В книгата си брат Пашов обяснява какви са основните принципи и идеи на този християнски езотеризъм, който се развива през вековете, и всеки, който се счита за окултен ученик на Учителя, трябва да ги знае, да ги разучава и да ги прилага. Друго важно дело, което ни е оставил Влад Пашов, е написването на първата книга в България по астрология, носеща заглавието “Астрология” и издадена през 1940 г. Преди нея той публикува през 1938 г. редица интересни текстове във вестник “Братство” за астрологията и херметичната наука, които продължават със самата книга под формата на отделни статии. В нея той проникновено и концентрирано представя елементите на астрологичната наука, като свързва астрологията със Словото на Учителя и окултната наука, затова и може да се каже, че това е първата книга за астрологията на Бялото Братство в неговия нов духовен импулс. Освен тези съчинения Влад Пашов има и редица други текстове с изключителна значимост. В един от тях той е събрал и записал спомени от ученици на Учителя, издадени като “Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов”. В книгата “Имам дом неръкотворен”, в два тома, издадени през 2000 г. и 2004 г., брат Пашов излага – по неговите думи – методи, които Учителя дава за развитие и организиране на духовното тяло и за пробуждането на душата. Това са методи за развитие и израстване на човешката душа и човешкия дух, за разбуждане на човешкото сърце и усилване на човешкия ум, които представляват повече от 1100 духовни и окултни напътствия, разяснения, упражнения и формули, взети от беседите и лекциите на Учителя, в помощ както на окултния ученик, така и на всеки, които иска да израства в пътя на Любовта и Мъдростта. Трябва да отбележим и много от останалите текстове на Влад Пашов, като например лекцията “Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят”, в която той обяснява условията и особеностите, които трябва да има предвид човек, когато иска да направи контакт със свръхсетивните светове. Тук, както и на други места, брат Пашов за пореден път показва грешките на нееволюционните методи на медиумизма, контактьорството и спиритизма, които и до днес изкушават някои души. В езотеричните статии “Произход и развитие на човека според окултната наука”, “Космическият и земният човек”, “Духовното ръководство на човека и човечеството” и “Животът след смъртта на физическото тяло” ние се запознаваме с голям брой окултни теми, които трябва да се познават от учениците на Бялото Братство. В текста “Учителят, Братството и Школата” Влад Пашов дава разяснения за това, какви качества и стремежи трябва да притежава всеки, който иска да живее в бъдещата епоха. А “Духовният образ на Учителя” е статия, където намираме едно от най-хубавите, точни и възвишени описания за това, кой е Учителя, какво е неговото проявление и как да го разбираме. Това е текст, който стои като най-скъпоценен бисер сред всичко, писано за личността на Учителя. От останалите материали на Влад Пашов трябва да се отбележи като специален и споменът му за Боян Боев, в който най-пълно се разказва за срещата на брат Боев с д-р Рудолф Щайнер, бащата на антропософията и най-големият западен посветен на съвременното езотерично християнство. Влад Пашов и Боян Боев са най-добрите познавачи на окултната наука сред учениците на Учителя и техните текстове винаги впечатляват с мъдростта и ерудираността си. Когато разгърнем и прочетем съчиненията на Влад Пашов, виждаме, че той е един от хората, най-дълбоко разбрали същността и учението на Учителя, един от най-прилежно разучавалите Словото и от най-широкообхватно прозрелите неговата мисия и задача за човечеството. Като участник в Школата на Учителя Влад Пашов е сред първите примери за окултни ученици, които може да посочим, работили всеотдайно и задълбочено и оставили след себе си една истинска съкровищница от текстове, достойни за най-напредничавите имена на окултната наука. Деян Пенчев

Творците в Школата на Изгрева Писателят Георги Томалевски (1897 – 1988) (Разширена биография, Публикувана във Вестник Братски живот бр.85 Георги Томалевски е роден в гр. Крушево, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското въстание (1903 г.). След потушаването на въстанието семейството му се пренася в София. През 1923 г. Георги Томалевски става активист на Крушевското братство на младежката организация на ВМРО. Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в книгите му: “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Огнена земя” и др. През 1925 г. той завършва физико-математическия факултет в Софийския университет “Климент Охридски”, но познанията си в тази област обогатява през целия си живот и това проличава най-вече от съдържанието на много от неговите есета. Но непосредствен резултат на университетското му образование са книгите: “Астрономия за народа”, с илюстрации от проф. Илия Бешков; “Нашето звездно небе”, съвместно с проф. Андрейчин и научно-популярният филм “Човекът и Вселената”, в съавторство с композитора Димитър Грива. През живота си Георги Томалевски работи предимно по специалността си като учител по физика, за известно време е директор на гимназия, а също и директор на Отдела за висше образование и култура към Министерството на просветата. Случва се понякога заради идейните си и нравствени убеждения да остане без работа, да спрат публикация на негова книга или статия; но това не го пречупва, дори усмихнат се обръща към близките си с думите: “Загубих нещо от онова, което наричат земни придобивки, но пък спечелих малко духовен капитал.” Освен в сферата на природо-математическите науки, интересите на Георги Томалевски се простират и в света на литературата. Така той създава множество белетристични творби, като водещо място в жанровото разнообразие на творчеството му заемат есетата, част от които той определя като “научни с литературен вкус”. През 1922 г. Георги Томалевски се запознава с Учителя Петър Дънов, приет е като ученик в Младежкия окултен клас на Бялото Братство. Книгата му “Ачларската и русенската комуна”, също и романите: “Един съвременен Одисей”; “Един от учениците, Богомил Еремиев”, пресъздават конкретни случки, събития и типажи от живота на Бялото Братство на Изгрева и на първите комуни по онова време в България. Георги Томалевски е и един от основателите на списание “Житно зърно” през 1924 година. Въпреки всички препятствия, творческият талант на този писател се изявява пълноценно по времето на седем десетилетия, през които той издава над 25 книги с есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки, а броят на публикациите му в периодичния печат надхвърля 500. В творчеството си, богато на теми и проблеми, Томалевси се вглежда и в битието на българина, разкрива неговото родолюбие, мъдрия му поглед към света, здравата му нравственост. Георги Томалевски си заминава си от този свят на 91-годишна възраст, като оставя след себе си един богат и смислен житейски и творчески път. Когато радостта и мъдростта се докоснат (Статия на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.85) Сборникът с есета “Развигор и листопад” е последната книга на Георги Томалевски. Написана в края на земния му път, тя остава сред многото непубликувани творби от богатия архив на писателя. Безспорно Георги Томалевски е един от най-добрите есеисти в българската литература, той е и един от основателите на “Общество на българските писатели есеисти” (1935 г.). Есетата му и днес се четат с интерес, публикуват се в сборници, представящи образците на този жанр в българската литература, намират място като такива и в съвременните учебни помагала. Първото есе на Томалевски, “Душата на Македония”, отпечатано през 1927 г. и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”. Следват есеистичните сборници: “Псалми за Живия бог”, “Човек, природа и Бог”, “Сигнали”, “Всекидневните чудеса”, “Слънце след буря”, “През зеницата на есето”. Публикувани са и други негови книги: “Огнена земя. Разкази за Македония”; “Самуиловото наследство”, повест; “Една пролетна нощ”, разкази; “Вечната приказка”, повест; “Безсмъртната”, роман; “Зодиак”, поеми; “Хора по земята”, разкази; “Майстор Стоян Везенков”; “Воденските майстори”; “Капитан Петко войвода – Кирияков”; “Вълшебен свят”; “Цветя сред тръни”; “Мраморна чешма”. Но една част от творчеството на писателя все още остава непубликувана. Сборникът с поетичното заглавие “Развигор и листопад” е написан, когато авторът е вече на 87 години – четири години преди края на дългия му жизнен път. Книгата съдържа есета-фрагменти, които той нарича с непретенциозното име “бележки”. Те обаче, макар и кратки, поставят важни общочовешки теми и проблеми: за човекът и Вселената, за природата, еволюцията, историческото развитие, здравословното живеене, възпитанието на детето и много други. Но няколко основни идеи винаги присъстват в това тематично многообразие. Едното е свързано с идейния център на книгата, а това е идеята за разумното и целесъобразно устройство на света. Навсякъде: от най-малките, невидимите или привидно незначителните неща; до неизмеримо грандиозните и величавите – авторът открива наличието на Разум, който направлява всичко в света. Това може да се открие и в чудното устройство на микросвета – атомите, елементарните частици; и в безпределните пространства на Галактиката; в удивително мъдрия и точно организиран живот на слънца, планети и звезди. Писателят открива скрития Разум в “направляващият фактор” в птичето ято, в наутилуса от морските дълбини; в цялостната непонятно мъдра и прецизна организация на живота на Земята; в устройството на човека; в еволюцията на формите и душите. Този Разум движи не само човешката история, той е в основата както на физичните и биологичните закони, така и на нравствените. “Всичко е свързано в една удивително цялостна и мъдра хармония!” – с радостно и мъдро удивление възкликва авторът. А и човешкият живот не е само в мигновението на едно единствено съществувание на Земята, той прехожда и отново се завръща на физическо поле, за да пожъне в настоящето последиците на своите минали дела, мисли и чувства и така да научи нужните за развитието му уроци във “Великото училище на Земята”. Не е случайно, че първото есе в “Развигор и листопад” (въпреки твърдението на автора, че “бележките” в тази книга не са преднамерено подредени) носи заглавието “Законът”; а последното, в което диша живата мъдрост, утаена през годините на един дълъг и смислен живот – “Голямата стойност на малките неща”. Защото от всеки ред на тази книга, в множеството аргументи от различни области на съвременното научно познание, диша едно живо прозрение – резултат на задълбочен размисъл и на сериозното проучване, както на съвременните научни открития, така и на многовековната езотерична наука. То е в убеждението, че Законът, подреждащ света, е вложен от Създателя във всяко нещо. То е и в цялостния светоглед на писателя, че Творецът – нашият Баща, е изворът на всичката Любов, на всичката Мъдрост, които дишат и се проявяват навсякъде в света. На човека пък е определено да открие истината за “голямата стойност на малките неща”. В “Развигор и листопад” откриваме присъствието на съвременния търсещ човек, който удивено и радостно открива колко мъдро е направен света. Но тук се усеща и някакво ренесансово, младежко удивление пред чудото на живота, пред великото, което ни гледа отвсякъде; то лъха от всеки фрагмент на тази книга. То е и в есето “Адресът”, където поглеждаме през възторжения и мъдър поглед на автора, даващ израз на радостта на човека от опознаването на Космоса, от разширяването на съзнанието му: Човекът е мислещо и съзнаващо същество; затова той знае името си и своя адрес сред необятното звездно пространство. Ето, аз мога да кажа, че живея във Вселена с гигантски звездни системи и на една от тях е спиралната галактика Млечен път. В нея, редом с над 200 милиарда звезди и планети, се намира Слънчевата система, където съм аз – homo sapiens, и съм на около 28000 светлинни години от центъра на Млечния път – във вътрешния край на ръкава Орион; така, че гледайки към съзвездието Орион, аз гледам и към края на Млечния път. Около Слънцето на тази единна Слънчева система обикаля по орбита моята планетата – Земята; в югоизточната част на един от земните континенти – Европа, е Балканският полуостров; там се намира страната България и градът София, където живея. Но аз съм гражданин не само на София и България – аз съм жител и на Европа, и на планетата Земя; на Галактиката Млечен път и на Вселената. Така описаният мой адрес не казва всичко, но главното е, че аз, макар безкрайно малък, съм жител на тази необятна Вселена и съм създаден още във времето на нейното сътворение. Не съм обходил, а и не ми е възможно да обходя описаното в този ми адрес, но живея с мисълта за всичко това и се чувствам гражданин на Всемира. През 1922 година Томалевски преживява най-важния момент от живота си – той среща своя Духовен Учител – Петър Дънов и става негов ученик в Окултната школа на Изгрева. От този момент, през всички годините на живота си, в своето творчеството той влага мъдростта и разбирането, което черпи от Словото на Учителя. В “Развигор и листопад” авторът успява естествено и убедително да направи мост между езотеричното познание и природо-математическите науки. Така той придава на своите кратки есеистични творби задълбочено философско звучене. В самото начало на сборника с есета Георги Томалевски е написал: РАЗВИГОР – радост в пролетта ЛИСТОПАД – мъдрост в есента Тези полюси във вечния кръговрат сякаш са се срещнали в края на неговия човешки живот, за да ни уверят, че младежкото и мъдрото начало могат понякога да се докоснат в душата на един писател, за да родят сладките плодове на споделеното благо.

Творците в Школата на Изгрева Димитър Грива (30.11.1914 – 24.02.1994) (Статия на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.87 ) Когато днес обръщаме поглед към живота в Школата на Изгрева, виждаме как Учителя там работи индивидуално с всеки един. Виждаме как Новото учение се влива като сила и живот в душите не само чрез Словото му, но и по един конкретен начин, съвсем естествено в живота и съдбата на отделния човек. Ето например, когато разгръщаме житейска история на един от учениците на Изгрева, Димитър Грива, музикант с изразен творчески дух – виждаме по какъв начин Учителя е работил индивидуално за развитието и усъвършенстването на тази душа. Най-важното нещо за твореца е усещането му за свобода, и тъкмо темата за свободата по уникален начин е преживяна от този ученик в Школата на Изгрева. По пътя към Учителя Интересен е начинът, по който се подреждат събитията в неговия живот още от ученическите му години в Пловдив. Сестра му, Катя Грива, 12 години по-голяма от него, се завръща в България след петгодишно обучение по оперна пеене в консерваторията на Санта Чечилия в Рим, и един ден те двамата, заедно със сестра им Стефанка, попадат на статия, в която злостно се критикува учението на Петър Дънов. Цитираното там от беседи на Учителя толкова им допада, че те решават да потърсят източника. Така двете сестри, Катя и Стефанка, отиват на Изгрева, а Димитър, ученик в Пловдивската гимназия, за няколко дни попада в три особено критични за живота му ситуации. На третия път той е пронизан в главата с куршум и е съвсем близо до смъртта. Сестра му търси помощ от Учителя, но в момента той не й отговаря. Едва след четири дни, преди лекцията пред Младежкия клас, й казва: “Сега за него няма вече никаква опасност”. По-късно при разговор с Методи Константинов за случилото се Учителя заявява: “Те бяха решили да го задигнат от този свят. И на откуп дори не се съгласяваха”. А на Димитър Грива обяснява: “Ти имаш карма с този народ. Ще му пишеш хубава музика и нищо няма да му искаш. И ако ти даде условия, ще работиш”. След много време, когато се сеща за тези думи на Учителя, Димитър Грива си спомня, че още като ученик, когато писал за величието на водата, освен за големите известни реки, езера, водопади – той включил и една незабележима вода, която като тече под земята, дава от себе си на другите и усетил, че би искал да е като нея. Години по-късно вижда, че творческият му път е подобен на тази невидима подземна река. “Самата ми професия – казва той – към която съдбата ме тласна, но всъщност и ми допадна – филмов композитор – е като такава вода. Защото най-сполучлива е онази филмова музика, която остава незабележима в цялата творба. Ако гръмне, тя се намесва. А ролята й е да въздейства незабележимо. А и аз обичам да направя нещо, и да се скрия”. Да живееш на Изгрева Още в болницата Димитър Грива решава да се посвети на музиката, след това отива на Изгрева. Учителя му дава палатката си, а в беседата си на другия ден казва: “Дошъл е един гост. Е-е, знаете ли какъв път е минал, за да дойде до тук?” Макар и за кратко време там, седемнадесетгодишният младеж има “едни от най-интересните и дълбоки преживявания, за които не може да се говори”. Година по-късно, вече студент в Музикалната академия, той отново е на Изгрева. - Искаш ли да живееш на Изгрева? – пита го Учителя - Искам, но тук няма условия. - Какво ти трябва? - Една стая, пиано, стол, маса, легло и печка. Най-необходимото, нищо повече. - Донеси си пианото, останалото аз ще го наредя. След този разговор всичко бързо се нарежда: Учителя намира за него стая в една новопостроена къща, донасят му масата на стенографките, легло, печка от Учителя, стол от салона, изпращат от Пловдив пианото му и накрая Учителя слага върху масата му една гарафа с вода. След това започва неговото ученичество – в Школата на Изгрева при Учителя и в Музикалната академия при най-добрите по онова време преподаватели: Димитър Ненов – пиано и Веселин Стоянов – композиция. Посвещението Но пътят на ученика не е лишен от противоречия, съмнения, изпитания. В душата на младия човек назрява съмнението, че вместо да се отдаде напълно на изграждането си като музикант, той само “се залъгва” с идейни, философски разсъждения. “Тогава веднъж на поляната – разказва той – Учителя ми каза: - Слушай, остави за този живот да те излъжа Аз, след това никой вече не може да те излъже - Но аз не мога да приема съдбата си с Вашето вмешателство, разбрах че Вие нещо се вмествате в мене. - Ще видим тогава какво ще реши Небето – отговаря Учителя и казва на Методи Константинов да начертае хороскопа ми. Тогава видяхме какво търси Учителя в един хороскоп. Той гледа каква е темата на живота, откъде идва тази душа, защо е дошла тук. Всеки човек има една основна тема, с която идва още при раждането си. Учителя ми обясни много нещата от хороскопа ми и ми разкри един интересен закон: “Всеки човек е подготвен органически да изживее кармата си. И за да се промени съдбата му, за него трябва да се застъпи едно напреднало Същество. Но понеже човек е органически подготвен да изживее кармата си, той обикновено чувства смущение, и затова Бог в доброто остава неразбран”. Тогава усетих, че Учителят промени нещо в моя живот. И аз осъзнах тогава, че най-важното за мен сега е да възприема Божественото Слово. После той допълни: “За музиката, рекох, ще се държиш – това е важно! Дори нямаш право да избираш, иначе ще те задигнат.” След този разговор се почувствах някак освободен и разбрах каква е разликата между индивидуалността и личността. Личността е формата – Димитър Грива, която ще живее и ще си замине, а амбициите на личността често спъват задачата на индивидуалността. Освободих се от празните амбиции, нещо в мен се филтрира, отношението ми към нещата се промени. Започнах да разбирам този процес на свободата, да разпознавам и да се освобождавам от онова, което поробва. “Веднъж Учителя ми каза нещо поразително: “При Мойсей беше с мен, при Христос беше с мен, при богомилите беше с мен, но спреш ли се при мен, ще сбъркаш”. Даде свобода на душата ми да вървя напред, да не се привързвам към формата, да не се спъвам в буквата, да следвам Духа. Съвсем ново нещо е учението за свободата. Отвън няма свобода, щом човек не е господар на мислите и на чувствата си – той е роб”. Разумният баща Димитър Грива е роден в Нова Загора, по-късно семейството му се премества в Пловдив. Баща му Христо Грива – висш офицер, полковник, след като и трите му деца заживяват на Изгрева, се среща с Учителя, разговарят, а после в писмо до него пише следното: “Дружини и полкове съм командвал, но моят син не можеше да се командва. Сега при Вас видях, че той за пръв път се е подчинил на авторитет – Вашия. Аз ще го подкрепям, колкото мога материално, Вие го подкрепяйте духовно”. За него Учителя казва, още като го вижда: “Ето един славянски дух – широк”. Учителя остава много доволен от това писмо, защото затрудненията на някои ученици в Школата, както е казвал, идват от това, че родът им, кръвните връзки, не ги пускат и това дотолкова ги измъчва, че понякога дори си заминават от този свят. Има един интересен случай с пианото на Димитър Грива. Баща му, който по онова време е бил граничен офицер, чул от съседната маса на едно пловдивско кафене как млад музикант разказва, че не може да работи, защото няма възможност да си купи пиано. Тъй като офицерът бил спестил заплатите си, решил да помогне на младия човек и му предложил да купи така нужното му пиано. Този музикант бил маестро Георги Атанасов, станал по-късно известен като диригент, композитор, автор на шест опери. Години след този случай, когато Димитър Грива вече бил студент в Музикалната академия, гостувал на едно семейство, в дома на което имало подарено им някога пиано, но никой от домакините не умеел да свири. След като Димитър Грива им посвирил на пианото, домакините решили да му го подарят. Оказало се тогава, че това е пианото на маестро Атанасов! Същото онова пиано, подарено му някога от един офицер, който почувствал неволята на музиканта. “Тогава разбрах – заключава Димитър Грива – че доброто винаги се връща”. Специалната задача Димитър Грива е от учениците, получили специална задача от Учителя; неговата била да направи музиката на Паневритмията за изпълнение от голям симфоничен оркестър. По време на бомбардировките над София, Учителя отива в Мърчаево, а на Изгрева остават сама двама – Димитър Грива и бай Ради, градинарят. “Всяка нотна кола занасях на Учителя и след като той я прегледаше, я подвързвах. Учителят остави в атмосферата на Изгрева нещо много хубаво, усещаше се, една чудна тишина имаше. А като започваха бомбардировките всичко се тресеше, вреше... По онова време някак нямах чувство за самосъхранение, то се яви по-късно – когато се роди синът ми Андрей. И така, като чуех сирените, аз заставах на стълбите с бинокъла си, имаше много дълбок сняг, и гледах как бомбите падат над града и се взривяват. Една бомба падна в гората, зад салона, но не експлодира, иначе детонацията щеше да отнесе всичко”. Години по-късно Димитър Грива успява да направи два студийни записа на Паневритмията – единият, през пролетта на 1973 г. с оркестъра на Монте Карло; а другият, през 1979 г. в зала “България”, със Софийска филхармония. Поради шума от огромните строежи в града по онова време записът в Монте Карло не става съвсем сполучлив. Но при уреждането на този запис Грива се среща с розенкройцери в Алпите, които са запознати със Словото на Учителя и дори един от тях, Жерар Жерве, продава караваната си, за да подпомогне идеята. Освен това, художникът Васил Иванов дава спечеленото от продажбата на свои картини във Франция, а директорът на филхармонията на Монте Карло, Тибор Катона, като разбира за каква музика и за какви хора става въпрос, значително намалява цената за оркестъра. Музиката на Изгрева Когато Димитър Грива се установява на Изгрева, там вече има много музиканти, освен това и всички други пеят, свирят, учат музика. Има голям хор, оркестър от 50 души, Учителя дава нови песни, които музикантите записват. “Беше Рождество Христово, в малкия салон – разказва Димитър Грива – Учителя запя и аз започнах да записвам, бях на стария жълт роял.” Така се появява песента “Той иде!” Учителя обича да общува с музикантите. При такива срещи се раждат идеи, записват се песни. “В цигулката Учителя не търсеше виртуозност, една особена мекота имаше, нещо много особено – разказва Димитър Грива – нещо подобно на полуфлажолет, едно особено свирене имаше, което даже и отличните ни цигулари не можеха да наподобят. Толкова характерно беше Негово свирене, че ако го чуя някъде, откъдето и да е, както и да изглежда изпълнителя – ще позная, че Учителя свири”. Да запомниш незаписана беседа През 1939 г. Учителя тръгва за Мусала с шест ученици: Борис Николов, Георги Радев, Славчо Печеников, Неделчо Попов, Боян Боев и Димитър Грива. Застават на югоизточната част на върха и още преди изгрева на Слънцето Учителя започва да говори. Боян Боев изважда тетрадката си, но Учителя му прави знак да не записва. “И тогава ми се отвори съзнанието – разказва Грива – казах си: Трябва да се запомни, щом не се записва. Цялата беседа беше за Христос. Тогава видях величието Му. Видях какво е Христос от космично, от общочовешко, от окултно гледище. Учителя каза, че до идването на Христос астралното тяло на Земята е било неорганизирано и затова душите не са могли да се ориентират, когато напускат телата си. След Възкресението цялата аура на Земята се е променила, организирала се е, отворил се е път за душите, светлина има за тях”. Големият параван Учителят създаде параван, големият параван, зад който се скри. Какви ли не завеси поставяше, защото, както Той казваше: “Когато сеячът сее, няма защо враните да го виждат. Когато посее семето, един ден то само ще поникне и ще го видят”. Учителя лекуваше само с дума или дори без да каже нещо; но често посочваше на болния нещо материално, за да може съзнанието му да се хване за него и така да му се помогне. Случваше се, след като вече е дал лек, да каже на болния: “Иди на лекар!” И човекът след това разправяше, че някой там лекар го бил излекувал. Дори не се сещаше, че изцелението му се дължи на Учителя! Това правеше Учителя – криеше чудесата, за да не отнема свободата на другия. Искаше да се пробуди и разшири съзнанието ни, и така – по свобода да следваме Учението му, а не заради чудесата, които прави. И пред българското общество той също сложи параван, оставяше без внимание клеветите, нападките, които влияеха на общественото мнение – искаше учениците му сами да го намерят. В същото време Школата на Изгрева беше отворена, никого не връщаше. Но ако някога в Питагоровата школа учениците са знаели, че трябва две години да устояват на обидите и униженията, на които ги подлагат съучениците им, то в нашата “питагорова школа” това беше самият живот. Създаваха се трудни ситуации в отношенията ни, Учителя невидимо ни разбъркваше, за да учим, да прилагаме, да изграждаме характера на ученика. Той държеше да можем да издържаме на общественото мнение, да не сме зависими от другите. Има два вида влияние: има градивно обществено мнение; има и такова, което те отклонява не само от гибелните последици на порока, но най-вече от опасните рискове на добродетелта и така те тласка към удобната среда на масовото съзнание, към затъване в нищото. Ако човек стане зависим от такова обществено мнение, той е на границата на вътрешно духовно унищожение. Пътят на твореца Един път Учителя казва нещо много интересно за Димитър Грива: “Интелигентността му отива към claire voyage (фр. движение в светлина, ясновиждане, бел. ред.)”, т. е. умът отива отвъд пределите на обикновеното логично мислене и се превръща в това, което френският философ Анри Бергсон нарича “интуитивна интелигентност” – виждане на живота като неспирно движение, като поток. Това е характерна черта на този ученик, проявяваща се и в разбирането към задачите му в Школата, и в творческата му работата като композитор. След 1944 г. той работи като хонорован композитор. “Тогава написах музика – разказва той – за старите български резби от Пловдив и Трявна. Писах с голямо вдъхновение. Там, в тези резби, видях сюжети – житейски и библейски; видях голямо съкровище от детайли и изрази. Харесаха музиката ми и ме направиха професионален композитор, това е много благодарна работа, имах право да си избирам теми, имах оркестър на разположение и можех да експериментирам. За филмите трябва да се пише жанрово разнообразна музика, трябва да разширяваш познанията си, техниката си, сюжетът го изисква. Дори и да ме бяха пратили на специализация, нямаше да постигна толкова, колкото при работата си в Кинематографията”. Когато ЮНЕСКО поръчва да се прави филм “Паметта на славянството” е решено музиката към филма да е от България, но никой не се изява желание, тогава Димитър Грива се сеща за един разговор с Учителя на такава тема и приема нелеката задача. Филмът излиза изключително сполучлив, многократно е награждаван, превежда се на много езици, разпространява се във всички държави – членки на ЮНЕСКО. “Имаше старинна песен – спомня си Грива – имаше камбани, имаше и тема – общочовешката, голямата. Това беше музика, написана за 20 дена. Беше и рисковано, защото в музиката не знаеш какво ще излезе, какво ще ти хрумне. Не знаеш до кое музикално поле ще стигнеш нагоре и какво ще свалиш. Ами ако музикалният Дух не те допусне там? Ами ако те допусне, а не можеш да свалиш нищо? Ние нямаме понятие за творческия процес.” С такова творческо вдъхновение Димитър Грива създава и авторския си филм “Пътят към Плеадите” по картини на художника Васил Иванов; и музиката на повече от 200 документални, научно-популярни и мултипликационни филми; произведенията си за симфоничен оркестър: “Тримонциум” – легенда (1946), “Албум на композитора” – психологични портрети (1951), “Сизиф” – симфонична поема; “Прелюд и приказка”; “Белоградчишките скали”; няколкото инструментални пиеси; музиката към множество филми с историческа тематика, свързани с честването на 1300 години от основаването на Българската държава; към филма на ЮНЕСКО “Арабско писмо”, спечелил много награди. Голяма част от музиката на Димитър Грива е записана и запазена в архива на Българското национално радио. Трите ключови думи Една основна добродетел, според Димитър Грива, с която ученикът на тази Школа трябва постоянно да работи, това е смирението. “Смирението те отваря към Истината, казва той. Ако нямаш смирение, не можеш да направиш нищо истинско, сам се спъваш”. Смирение, творчество, свобода – това са трите ключови думи към живота на този ученик от Школата на Изгрева.

Творците в Школата на Изгрева Николай Дойнов (статия на Соня Митева във Вестник Братски живот бр.88) Николай Дойнов (1904-1998) е роден на 18 декември в Габрово, завършва гимназия в родния си град, математика и физика в Софийски университет “Климент Охридски”. През 1921 г. той за пръв път участва в събора на Бялото Братство във Велико Търново и това бележи началото на пътя му като ученик в Школата на Учителя Петър Дънов – път, който той следва през целия си живот. Николай Дойнов е един от първите заселници на т.н. “Баучерово” край София, където от 1922 г. започва да се изгражда селището на Бялото Братство, наречено “Изгрев”. Там до 27 декември 1944 г. се изявява на Земята Окултната Школа на Учителя Петър Дънов. Необикновен, белязан от резки промени е житейският път на Николай Дойнов, за който той разказва в автобиографичната си книга “И очите ми видяха Изгрева”. Този път бележи необикновената съдба на човек, познал какво е да се издигнеш от беден прекупвач на стоки до милионер, а след това да загубиш всичко спечелено; какво е, след като си достигал социални върхове и почести да се озовеш на дъното на обществото сред множеството затворници на концлагера в Белене, подложени на крайни лишения и тежък изправителен труд. Необикновено в живота на Николай Дойнов е също и това, че той – математик, физик и астроном, години наред изкарва прехраната си като строителен работник, а в същото време будният му ум неуморно търси отговор на вечните въпроси за връзката между човека и звездите, за скритата мъдра целесъобразност в Природата, историята и човешката съдба. Плод на тези размисли са множеството му статии, изнасяни като лекции и разпространявани между негови съмишленици. Такива са: “Ерите в човешката история”; “Прагът на човешката еволюция”; “Земята ката място за проява на живота”; “Към Мировия Силов Океан”; “Кристалите”; “Черните слънца”; “Дишане, прана, етерен двойник” и други. Освен това Николай Дойнов търси сведения за отдавна отминали времена и събития, които вълнуват творческото му въображение, и така той открива там необикновени личности, загадъчни съдби. Така се раждат неговите мъдри летописи: “Алмагеста – най-великото построение”; “Аиа Бен Якзан”; “Мей Ту”; “Зимбабве” и др. Като ученик в Младежкия окултен клас на Учителя Петър Дънов, Николай Дойнов постепенно навлиза в езотеричното познание; започва да открива скритите връзки и зависимости между различните прояви на Битието и достига до астрологията – древната и вечната т. н. “царска наука”. Тази наука Учителя нарича “физиология на човешката душа” и препоръчва към нейното изучаване да се пристъпва с любов и безкористие. “Без астрология, пояснява Учителя Петър Дънов, вие не можете да обясните отношенията между хората, но ако я изучавате механически, малко ще се ползвате от нея. Трябва да изучавате психоастрология, т. е. отношението на астрологията към душевния живот на човека”. Забележително е, че още през 30-те години на ХХ век Учителя Петър Дънов подчертава необходимостта от поява на астропсихология (синтез на две науки, психология, предимно юнгианска, и астрология, възникнала едва петдесет години след това). Освен това, Учителя разкрива най-дълбоката същност на астрологията, поставя я извън полето на материалистичния мироглед: “Всички планети, Слънцето, Луната, пояснява той, представляват една разумна система. Те са образувани от Разумни същества. Затова тези течения са под контрола на тези Същества, чрез тях те влияят на хората през пространството”. Николай Дойнов размишлява върху наученото в Школата на Изгрева, прилага го в практиката си, прави проучвания (сравнява множество хороскопи с характеристиките на техните носители) и постепенно формира своя теоретично обоснована астрологична методология. Тук трябва да се отбележи едно интересно явление в световната историята на астрологията. И то е, че в началото на ХХ век от Окултната школа на Учителя Петър Дънов в България излизат множество оригинални методологични подходи към астрологията. Фактически Учителя дава този силен импулс към астрологичното познание и разкрива пред астролозите разнообразни възможности за творческото му приложение. По този начин, излизайки от една окултна школа се оформят различни астрологични методологии, съответно на: Николай Дойнов, Иван Антонов, Влад Пашов, Методи Константинов, Георги Радев, Петър Манев и др. Освен това, даденият импулс към астрологичното познание обхваща в различна степен почти всички последователи на Школата на Учителя, който се обръща към тях с думите: “Вие трябва да изучавате планетите и тяхното влияние, но то да става с Любов. Астрологията в никакъв случай не трябва да служи като цел за материални придобивки. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, че той е свободен да се разпорежда със себе си, а оттам и със своята съдба. Но за да може да си въздейства, човек трябва да познава своите качества и способности, своя енергиен заряд; да познава влиянието на светилата, на Слънцето, Луната, планетите. Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен; в първия случай, при условията за щастие, запознатият с астрологията ще използва разумно благоприятните възможности; при втория – ще противодейства на влиянията, ще внимава да не се поддаде на своите отрицателни подтици. Когато човек се научи правилно да чете себе си, тогава той ще може да изучи и хората, и природата. Човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба като служи на една възвишена идея”. Благодарение на този импулс, даден от Учителя Петър Дънов през първата половина на ХХ век, астрологията в България бележи разцвет. В окултната Школа на Изгрева се изучават също хиромантия, физиогномика и френология. Астрологът, според Николай Дойнов, трябва да си служи с тези окултни науки, защото показаните в хороскопа предразположения и характеристики могат да бъдат различно възприети, проявени и използвани, в зависимост от онова, което човек носи като дадености, намерили израз на ръката, черепа и лицето му. Това е и един от основните принцип в работата на Николай Дойнов: да се чете не само езикът на хороскопа, но да се търсят и знаците, изписани върху главата и ръцете на дадения човек. Едва тогава заключенията на астролога могат да бъдат достоверни и съветите му полезни. Затова и книгата, представяща астрологичната теория и практика на Николай Дойнов, носи заглавието “Ръководство по астрология, френология и хиромантия”. Това са “трите свидетели”, както той ги нарича, или “трите ключа” към разбирането на дадената индивидуалност и на уроците, които в настоящото си превъплъщение душата трябва да научи; това е и възможност за дадения човек да си припомни онези задачи, които си е поставил преди въплъщаването си на Земята. В този смисъл “Ръководство по астрология, френология и хиромантия” определено е оригинална и новаторска в търсенията си към едно по-многостранно и цялостно разбиране на човека. Книгата на Николай Дойнов е интересна за съвременния читател също и с това, че в нея е представена историята на астрологията от най-дълбока древност. Една част от тази информация авторът получава непосредствено при разговорите си с Учителя, а другата е плод на дългогодишните му проучвания в тази област. Предимство на книгата пред множество съвременни ръководства по астрология е и това, че астрологичната теория тук е дадена във връзка с научни данни от астрономията. При това осмисляне на физичните факти в съответствие с техните вътрепсихични духовни същности, отново откриваме характерния оригинален подход на този автор, търсещ едно по-цялостно и задълбочено вникване в астрологичните понятия. Интересен, от гледище на днешната т. н. “митологична астрология”, е и паралелът, който Николай Дойнов прави между факти от астрологията и митологията. Николай Дойнов е от астролозите, които внимателно, с удивителна бързина и точност изготвят хороскопа. Според него е важно това да става “на ръка”, не само защото в по-голямата част от времето, през което той е работил, не са били познати днешните технически средства. По думите му (изказани през последното десетилетие на миналия век и отправени към астролозите от позицията на неговата патриаршеска възраст) построяването на хороскопа по този “жив начин”, без помощта на технически средства, е особено важна част от работата на астролога, защото така той прави по-добра връзка с конкретната индивидуалност и има по-голяма вероятност да открие точния ключ към интерпретацията на картата. Това специално отношение на Николай Дойнов към направата на хороскопа някак напомня духовната практика на будистките монаси, изработващи в дълбоко мълчание сакрални символи от пясък. “Символите са езикът, на който Духът говори” – казва Учителя Петър Дънов. А какъв друг, ако не символичен, е астрологичният език и нима той не е онази жива невидима връзка, по която протича диалогът между Земя и Небе? И астрологът, в своята висша духовна концентрация, не е ли той – разчитащият знаците – Посредникът, Преводачът, който помага на загубилите посоката да си припомнят точно това: пътя към себе си, към другите, към Бога. Навярно и Николай Дойнов – който обичаше да казва: “Тук, в разчитането на хороскопа, няма гадаене – всичко е математика, всичко е числа.” – беше достигнал онази яснота от досега си до невидимата “жива нишка”, по която протича в нас преводът на Единния космичен говор на сферите, числата и звездите.