Ани

Здравей, Любо! За ромите има много в интернет. Но ти питаш : Не съм срещала думата "роми" в беседите на Учителя, но има за циганите. Ето нещо интересно: и още Прави ми впечатление сравнението с изпъдени ученици, неиздържали школата и т.н. Все пак не съм наясно дали това е обикновена метафора или Учителят наистина вижда циганите като такива? Колкото до отношението на Беинса Дуно към различните раси и народи, това се вижда най-добре от думите му:

В начало Бог създаде небето и земята Бина! И аз винаги си спомням тези думи на Дънов, когато стане въпрос за онзи и този свят. "Остава нещо у вас, нищо друго не помните." Като съня, който се забравя, но се помни чувството. Същественото се заличава, остава само смисълът, който не можем да определим по никакъв начин.

В начало Бог създаде небето и земята

Много тъжна тема. Василе, не знам до колко си сериозен...? Не ми е ясно как се побеждава психически и физически една мутра? Но като гледам как се руши природата на България от хора нямащи грам мозък ми идва да напиша доста остри неща. При това с конкретни имена. Но само ще отворя работа на модераторите. Така, че не ми остава нищо друго, освен да цитирам Вазов: От никъде взорът надежда не види ... azbuki

Аз също съм забелязала този феномен.

Имам чувството, че в беседата Учителят описва под разумен човек, същество от по-висша йерархия, дошло добророволно на Земята и приело само външната форма на човек. Но не всички разумни човеци са Учители. Все пак са много по-близо до Бога от обикновените хора. Затова и казва: Но не мога да разбара изречението: Всъщност някой срещал ли е такъв човек? Сега, в настоящето. /Всички цитати са от беседата Разумният човек/

Точно тук е проблемът - намирането на Учител! Става дума за жив Учител. Затова и отворих темата за съмнението - не мога да го преодолея и да се доверя на човек , а такива има много в момента. Хора самообявили се за духовни учители, гуру и т.н. Може би не му е мястото на този цитат тук, но ето какво пише Ани Безант по този въпрос.: Сред хилядите псевдоучители, да се намери Истинския е много трудно и може би това става само когато човек е готов. А Учителят най-лесно може да събуди заспалата гениалност или Божия искра в човека.

Да но преди това в същата беседа, Учителят казва: Какво означава това? Че обикновеният човек не знае за гениалното в себе си? По-нататък се казва: След цитираната мисъл: Май тук е мястото на медитацията, стига да я може човек. Аз като Илиана не мога да я постигна и за това се опирам на молитвата.

... няма как да Те убедя, че като ми е "криво" ... се затварям, дори за най-близките си - съвсем сам. В самота хармонизирам "кривиците" /по-ефективно е/. Бяс, явно не съм се изразила точно. Изречението започващо с "Но" трябваше да бъде на нов ред. Граматиката не ми е най-силната черта. Нямам предвид конкретен човек, особено пък от форума и най-малко теб. Извинявай ако си решил, че става въпрос за теб. Просто преди да отворя форума на Портала, се бях "разходила" из вестниците "Сега" и "Новинар". Там има такива "откровения", такава вербална помия се излива! Става дума за мненията след статиите. Всъщност и това си е откровенност. Понякога, когато даден човек се чувства анонимен, невидим е доста откровен. Но на кого е от полза такава откровенност?

Trichocephalus Мисля, че темата "Светът на виртуалното, не заменя ли истинските стойности с ерзаци? ", има отношение само за виртуалността в интернет? Иначе темата става огромна. Това за което пише Trichocephalus, го наблюдавам всеки ден сред моите ученици. Естествено не всички. Наблюдавам и празните погледи на децата излизащи от "Матрицата", намираща се до магазина в който обикновено пазарувам. Гледайки ги и аз като Силвия, много често се сещам за новелата "Онирофилм", която прочетох отдавна и сега като, че ли започват някои неща да се сбъдват. Не ми се иска Лино Алдани да излезе пророк, като Жюл Верн по отношение на това за което е писал. Постигането на реалността описана от него вече не е въпрос на желание, а само на технология. И докато възрастните все пак имат някакви критерии по отношение на виртуалния свят в нета, то за децата не винаги е така.

Здравей, Бяс! Какво разбираш под пълна откровенност? Може да има откровенност на физически-битова основа. По форумите това не се препоръчва. Предполагам, че на всички е ясно защо. Може да има откровенност на емоционална основа. Мисля, че при теб наблюдавам точно такава. По принцип не е лошо ако си зареден със слънчеви и добри емоции. Но ако си се нещо “сдухал” и имаш намерение в порив на откровенност да изсипеш кошчето с боклук на нечии чужди глави– не! Може да има откровенност от духовно естество – човек да сподели своите виждания, търсения в различни области с цел или да получи подкрепа или да си свери часовника, тъй да се каже . Аз влязох в този форум именно заради това. Просто търся..., интересни са ми различни теории свързани със смисъла на човешкия живот, интересно ми е да разбера мнението на другите за тях. И най-вече ми е интересно Учението на Беинса Дуно. В първите два случая не съм откровенна, не искам или не мога, но във третия – да. Мисля, че има много други варианти на откровенноста... Но пълна? Не ми е ясно... Да не са приятни тези неща, които противопоставяш на откровенноста.Но защо трябва да “нараним” отсрешния? Защо трябва непременно да се търси конфликта? Да казваш истината е все едно да държиш скалпел в ръцете си. Не всеки има таланта на хирург, особено по отношение душите на хората. Още повече, че всяка истина е нещо относително и субективно.

Честита Нова Година на всички.

Мисъл на деня - 2 Януари 2008 г. В човека има нещо гениално, стига той да го знае. Туй го наричат вдъхновение. Ти ще гледаш с духовните неща да влезеш в съприкосновение, с Божественото. Из Рабство и приятелство, 24та НБ, 16.V.1937 г.

Трите чаши Да търсим вината другаде ни е характерна черта, на българите. Както и самомнението за "богоизбран" народ на евреите. Може би затова и двата народа сме си "заслужили" пратените ни от разумния свят Учители? Въпросът обаче е защо не възприемаме уроците?

В християнската изповед има осъзнати и неосъзнати грехове. Не всеки осъзнат грях е наистина грях и обратното. Същото според мен може да се каже и за обидата.

Мисъл на деня - 29 декември 2007 г. Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него. И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. Всъщност вие мислите точно обратното: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами. А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни. Мислите ли така, вие няма да разрешите въпросите. Из Виделината и тъмнината 19-та НБ, 11.IV.1937 г.

Не разбрах, има ли официално призната такава болест (орторексия) или не?

Помислете дали всъщност този, който бойкотира потреблението на Коледа, не е единственият свестен християнин. И не само това - този, който не прекалява в пазаруването, е световно полезен човек - всеки предмет, който си купувате, е част от глобалното затопляне и планините боклуци на модерния свят. Същите тези хора, които пазаруват луксозни стоки за себе си, излизат навън и псуват държавата си, че не работи. Е, не е ли ясно защо - защото всеки живее в собствения си стомах и не излиза навън, кално му е. Няма красиви истерии. Разликата в това, което празнуваме, и това как се държим е като разликата между огнище и пожар. Коледната истерия на "имането" е в тотално противоречие с това, което всъщност е замислено като празник. Но бедният българин явно няма друг начин да се усети значим. "Имането" те прави значим, какъв ти тук Господ - ако нямаш "имане", това те декласира, прави те обществено незначим.

Прави правете Неговите пътеки! Беседа, държана на 2 април 1922 г. в София. Изглежда, че и през 1922г. сме били в състояние подобно на днешното.

Какво разбирате под виждане на съмнението? То обективно от човека ли съществува? Според мен съмнението се поражда в нашето съзнание при дадени обстоятелства. Всъщност аз говоря за обикновен човек (старозаветен или новозаветен), а Учителят в беседата си говори за ученик. Мисля, че това са много различни неща. Ученикът за да следва своя учител, трябва да му има абсолютно доверие. Сега се сещам за следния цитат от Евангелието на Матея, гл.14: За съветите на Беинса Дуно към своите ученици има дадени много цитати. Почти във всяка беседа. Р.Щайнер също съветва: Как се постигат познания за висшите светове Но навсякъде става дума за ученик и по-точно окултен ученик, имащ естественно Учител, при това от плът и кръв. А обикновеният човек , този който се стреми към духовни познания, но няма Учител какво да прави? Ако още не си е изградил сетива за възприемане на свръхсетивната реалност, ако интуицията му е все още слаба? Тогава мисля, че съмнението ще му бъде от полза в джунглата от всякакви теории, които благодарение на информационния бум ни заливат отвсякъде. Може би то ни помага да видим свръхсетивната реалност в будно състояние, запазвайки логическата последователност на мислите си? Пътят на човека за спасение се постига чрез вярванията, преминава през етап на съмнение и преминава в истинската вяра. Според Аристотел, съмнението е начало на мъдростта, а според една английска пословица - съмнението е началото, а не края на мъдростта. Но не съм съгласна, че съмнението се явява, когато интелектът е слаб. И накрая мисля,че има разлика между съмнение, скептичност и неувереност.

Здравейте! След като въпросът ми “Съмнението винаги ли е такова зло, ...?” в темата на Роси Б. “Силата на положителното мислене”,остана “глас в пустиня”, реших да отворя тема за съмнението. Вдъхновение за това ми даде и стихотворението на Ерих Фрид: Направи ми впечатление, че според Учителя, да се съмняваш е нещо много лошо. Същото се забелязва и при другите религии и учения. Екзотерични и езотерични, те всички заклеймяват съмнението. Може би тук става дума за религиозното/духовно съмнение. Защото тази дума има и чисто житейски смисъл. Аз не виждам нищо лошо в съмнението в религиозен или духовен смисъл на думата. Апостол Тома ми е един от най-симпатичните апостоли. Съмнението е твърде устойчиво и не търпи насилие. Ако го изгониш през вратата, ще влезе през прозореца. За да го преодолее човек, трябва да се разбере с него. Този, който не го е превъзмогнал, съхранява уязвими места в своята вяра, които могат да се проявят в труден момент от живота и да го доведат до духовна гибел. Ако нямам свое развито духовно виждане, трябва ли безрезервно да вярвам на това, което ми се казва от всеки обявил себе си за “виждаш”? Например Ошо...? Извинявам се на неговите последователи. Можете ли да живеете без съмнение? В житейския смисъл на думата, смятам че такива хора няма. Въпросът ми е за съмнението в духовен аспект. Може ли да се прегръща безрезервно всяко учение?

Когато се замислих върху това, се оказа че май не ми е ясно. Какво всъщност иска да каже Учителят в цитираното изречение?

Жените не се допускат не само до свещеническия пост, но и до разни свети места, като Атон например: Освен Божията Майка, други жени почти нямат думата в християнството. Особено в православието. На запад май се правят опити с жени свещенослужители, но не знам точно къде? При мюсюлманите и евреите ситуацията е почти същата. Мисля, че и при будистите е така? Но забраната за женско присъствие не е патент само на екзотеричните религии. При масоните жените нямат право на участие. Има само някакво почетно присъствие. Не знам как е при розенкройцерите? Тук valentinus е специалист. Това показва, че в нашата епоха махалото се е завъртяло в крайното положение на патриархата, тръгвайки от другата крайност – матриархата. В древността е имало много езически религии/обичаи водени от жени-жрици. Понякога са били доста жестоки, свързани дори с човешки жертвоприношения! Ето нещо интересно за произхода на християнския мит за Баба Яга: Богинята баба Яга

Правейки подаръци или просто помагайки с цел да зарадвам съответния човек, много често попадам на ситуацията описана от Кристиян с Манго, когато му е дал пари . Само Любов не стига. Май не ми достига Мъдрост ... . Оказва се, че даването, помагането си е цяла наука. До този извод стигнах, прочитайки беседата “Бяга в Тарос”: И още нещо, което предполагам също има отношение за помагането: