Ани

Разумни отношения

Мисля, че Учителят има предвид духовно загиване, защото за физическо загиване въпреки молитвата имам контрапример - Батак.

Интересно, че първото нещо което ми хрумна днес, четейки дадения цитат беше Музиката на Айнурите, първата глава от "Силмарилионът" на Толкин. Ето един откъс от тази изпълнена с красота книга: Който иска да прочете повече, може да го направи от тук. А ето и един откъс от друга беседа на Учителя в който става дума за великата сила на музиката: Търсене на изгубената дума

Аз съм май някъде между забавачницата и първоначалното училище. Още не съм видяла на живо някой, който да е в университета. А относно степента на развитие на цял народ, ето нещо интересно според мен:

Здравей Александра! Много е трудно да се намерят исторически документи за четвъртия син на цар Симеон Велики – Венеамин, който бил известен с българското си прозвище Боян Мага и за Василий Врач. Като, че ли някой се стреми да изпрати тези действително живяли личности към митологията. Със същия проблем се сблъсках при Орфей. Определя се от историците като митологична личност, а Мойсей, живял по същото време – като действително съществуваща личност. Но докато Орфей и Мойсей са доста далече във времето от нас, то Боян Мага, Василий Врач и другите водачи на богомилите са живяли в епоха за която е доста писано и е трудно според мен да ги обявят за легенда. Не разбирам кому е изгодно премълчаването и скриването на тези истини от народната памет? Боян Мага е син на цар Симеон, брат на цар Петър. Изключително важна фигура в българската история, той е един от основателите и идеолозите на новото за времето си учение – Богомилството. Има сведения за него оставени от Луитпранд /Luitprand/, пратеник на император Отон, изпратен от последния в Цариград, който пише в своето съчинение "Antapodoxis /ІІІ,29/, че "най-малкият син на Симеона - Боян, минава в народа за маг, вълшебник". А писателят Боян Боев, в своето съчинение "Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството" /1937г./ обяснява: "Защо Боян се нарича именно "маг"? Народът, който не е посветен, с този израз искал само да загатне на свой език, че Боян Магът притежавал свръхчовешко знание и мощ. Ето нещо на руски за Боян Мага: и още: За Боян Мага можеш да намериш много писано от Ради в Портала:тук ,тук и тук Нещо интересно, което незнам със сигурност доколко принадлежи на Боян Мага, но ми хареса. Ето някои от публикуваните мисли, към които съм дала линка: За Василий Врач има още по-малко писано, поне в интернета не намерих.. За него има повече написано от писатели и по-малко от историци.Например:"Богданов, Ив. Клади край Босфора. С., 1962; Богданов, Ив. Василий врач. Романизован животопис. С., 1988." В нета можеш да прочетеш написаното за него от един друг автор:Емил Асемиров, Лечитель Във връзка с лечебните методи използвани от древните българи и богомилите се споменава и прочутият "Целебник" на Василий Врач , който е намерен през XIX в. в Сорбоната. Преведен е на френски език от д-р Петър Берон, поради интереса на френския лекар Луи Куне. А ето нещо свързано със свръхсетивните умения на този известен водач на богомилите и лечител:

Подобна теория се развива в Кабала: Кабала Както виждаш и тук богатството е в началото(основата), но развитието продължава.

Здравей Диана! Имало е, и има бедни хора, които не са виновни за това. Ествено, че не обобщавам за всички. Примери - колкото искаш. Причини за тяхната бедност – също. Това е специфично за всеки човек и народ. С това мога да се съглася. В тази тема има нещо казано от теб, което ми хареса Никъде в мнението ми няма застъпена такава теза. Под "способен" и "неспособен", разбирам това, което ти казваш – “ не е в състояние да привлече към себе си и задържи нито материални, нито душевни или духовни богатства.” На един човек могат да му се случат много неща и да загуби привлечените и задържани от него материални богатства. Тогава въпреки своите способности, той ще бъде беден. От друга страна, много хора, нямащи посочените от теб умения, наследяват огромни парични средства. Мисля, че причината за тези неща е кармична. Това съм имала предвид, като естествено не съдя нито едните, нито другите.

Не смятам да обобщавам, че богатите хора са лоши тъй като не е вярно. Но обобщението, че ако един човек е беден, то той си е единствено виновен за това също не е вярно. И способният човек може да бъде беден, както и неспособеният - да бъде богат. Така че материалното богатство дори не е и необходимо условие за развитие на духовните качества на един човек. Всеки човек е нужен: Ето човекът Мисля, че в беседата не става дума само за материално богатство? Ако Учителят е смятал така, нямаше да каже в друга беседа: Граници в живота Още нещо,което ми направи впечатление в беседата: Ето човекът Мисля, че това осмисля идеята за съвместното четене на неделните беседи.

Ето Човекът Какво се разбира под богатство? Означава ли това, че ако си беден значи нямаш почва за развитие на Силата, а от там и на Топлината и Светлината?

Донка, Ян и Диди благодаря за съветите! Наистина май трябва да заменя телевизора с Библията. Отдавна не съм я отваряла, а онази кутия почти постоянно е включена и бълва ужас след ужас.

Елена Блаватска -> Вангелия Гущерова -> сега пак е православна християнка. А как ще докажеш това?

Тотално се сринах с духовния пост. И то по показателите, които дадох в по-горното си мнение. По-точно в следните точки: Не успях още първия ден-понеделник. Не мога да си представя да вървиш по улиците, да гледаш разни безумци(меко казано), минаващи със 100км/ч. на червено, да гледаш спокойно корупцията която те заобикаля и стоически да не осъждаш! Слушайки радио, гледайки телевизия, четейки вестници, чувствам как постепенно ме обхваща един гняв, подавайки се на който започвам да говоря съвсем нелицеприятни неща за "ближния си" . Това, че познатите ми и близките ми също го правят, съвсем не ме успокоява. Преди година май, на подобен въпрос от моя страна, Донка ми беше казала в такива случаи да благодаря на Бога, че аз не съм като тези хора. Опитвам го постояно и системно се провалям. Не знам защо е така? Не знам как другите успяват да го направят? Знам, че ще ми кажете:"Любов е нужна". Но как да изпитам любов към някой самозабравил се човек,готов да мине през трупове, само за да спечели 5мин?!? Вие успявате ли? С физическия пост нямам проблем-издържала съм до 36ч. сух глад, след което съм се чувствала много добре. Мога спокойно да спазвам всичките изисквания за храната според постите, но каква е ползата? Това се превръща в обикновена диета. Предполагам, че няма да възприемете това ми мнение, като изливане на лошо настроение във виртуалното пространство. Всъщност настроението ми си е такова, каквото си беше и преди да се вдъхновя да спазвам постите. Просто преди в такива ситуации теглех една наум и забравях случката. Сега се опитвам да задържа лошите си мисли, но ми е трудно да ги трансформирам в нещо положително и става по-зле. Трябва да си призная, че в това си мнение съм по-искренна отколкото тук. Първото ми мнение беше пожелание, това е въпрос за съвет.

Съмнявам се в това. Предполагам, че този цитат и беседата не трябва да се възприемат буквално. Както и този: Не мога да разбера какво е искал да каже Учителя. Но ето нещо, което вече разбрах и ми хареса:

Каква е за нас българите Ванга? Пророчица, както обикновено я наричат или просто ясновидка? Пророк е човек, който е призован от Бога и говори от Негово име. Като вестител на Бога, пророкът получава заповеди, пророчества и откровения от Бога. Задачата му е да оповестява Божията воля и Неговата истинска същност на хората и да им разкрива значението на взаимоотношенията Му с тях. Пророкът разобличава греха и предсказва неговите последици. Той е проповедник на праведността. Понякога пророците може да бъдат вдъхновени да предскажат бъдещето за ползата на човечеството. Мисля, че Ванга е по-скоро ясновидка, не пророк. Но това съвсем не я омаловажава. Тя има своето място в българската история, както например Нострадамус във френската. От една страна Ванга (Вангелия Гущерова) е превъзнасяна като светица, пророчица. От друга е напълно отричана, а някои християнски църкви я определят като вещица. Коя е Ванга в действителност?

Разумно прилагане Правилно дишане Щастливи числа

Огънят също има положителна и отрицателна роля, водата също... С пари можеш да спасиш човек, но с пари можеш и да убиеш човек. Проблемът не е в парите, а в този който работи с тях.

Много често слушам и чета за великото минало на България. Фантастиката понякога се преплита с реалността. И при другите нации е така. Хубаво е да имаме национално самочувствие. Но когато един народ забрави настоящето и започне да се опиянява само от миналото, нещата според мен не вървят на добре. В това отношение народите си приличат с хората... В момента у нас масово се ругае всичко българско и същевременно се говори за великото ни минало. Пак масово. Трябва да се уважава миналото, но да се живее в настоящето. Кое е най важно в нашето настояще? Пари, служба, власт...? Истинските ценности са забравени. Изглежда, че така е било и преди 71 години, малко след Първата световна война. Това се вижда от думите на Учителя : Беседата от която са цитатите е Стана невидим 22-ра неделна беседа, държана от Учителя на 2.V.1937 г. (Великден), 10 ч. сутринта, София – Изгрев. Учителят е познал, че се задава нова война, по-страшна от първата. Сега всички знаем за историята на Втората световна война. Знаем, че българските политици не си е взела бележка от миналото. Вижда се, че хората са забравили думата любов. Днес за съжаление май нещата се повтарят. Спомням си онзи клип, който се въртеше из интернет и го пуснаха по Нова ТВ, правен по времето на трагичния пожар във влака София-Кардам,където зад кадар се чува младежки глас:”Яко! Такова нещо се вижда веднъж в живота!”. В душите на тези момчета напълно отсъстват понятия като любов, състрадание...За съжаление те не са частен случай.

Мнозина смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Ето нещо за духовния пост: Постите в Православната църква

Гениалният художник Борис Георгиев е рисувал портрети не само на П. Дънов, но и на личности като Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди и др. За съжаление той е познат повече в чужбина, отколкото в родината си, живописец и график, ненадминат майстор на портрета. Ето някои негови произведения-тук.

Здравей,Александра! Извинявай за закъснението с отговора, но и аз не съм информирана много добре за учениците и последователите на Беинса Дуно. Затова и пуснах тази тема. За Любомир Лулчев има доста писано тъй като е известна и колоритна личност според мен. Ето накратко някои данни за живота му от сайта Придворни За Лулчев има интересна статия от Галина Минчева във вестник “Сега”, 2005г. В общи линии това можах да открия (с помощта на Ася ). Ако някой знае повече, може да пише.

Глобалната лошотия по света не е запазена марка само на настоящето. В миналото е имало много по-тежки ситуации. Но ако човек реши да се бърка в работата на Провидението, може да направи големи бели. Все пак те разбирам напълно.

май си гледал Златният компас (The Golden Compass) Спокойно. И те се борят. Преди да се справим с нашите "дяволи" не трябва да се занимаваме с чуждите. Така ми се струва.

Прочитайки тези извадки от историята на Бялото братство и Учителя: и в мен възникнаха въпросите: Какво е известно за учениците на Беинса Дуно? (не само за първите трима)? Какъв е бил техният житейски път? Какво са направили за разпространението на учението сред българския народ? Знае ли някой?

Пинципът на Хермес-Каквото горе,такова и долу! Но понякога аналогията може и да не е вярна. В математиката например не винаги свойствата на безкрайните редове съвпадат с тези на крайните. Ако някой атеист прочете това, ще каже че си създаваме Бог по наш образ и подобие. Защо само? А не може ли да стане обратното. От вярата в Бога, а от там в съществуването на любов, доброта, справедливост, да се премине към стремеж за проява на тези качества във вярващия? Сещам се за Жан Валжан от "Клетниците". Мисля, че героят на Юго върви по пътя на ирационалната вяра. Приема авторитета на абата, който му помага и му показва силата на доброто. Да с това съм съгласна. Към този тип вяра може да се причислят и камикадзетата, готови да убият и себе си и хиляди други хора в името на своя бог или идея. Относно вярата в Бога възниква един друг въпрос. Дали познанието ни носи вяра. Много често съм чувала от познати следната мисъл: Дяволът познава Бога, знае много по-добре от един човек за Него, но вярва ли в него? Ася, много интересни мисли си намерила.