Ани

Да! Сблъсквам се с този проблем много често - да доказвам Бога. Явно такава е съдбата на хора, които в началото са изградили своя мироглед върху основата на материализма. Първите седем години оказват голямо влияние върху целия ни живот. От друга страна математиката също изгражда един стремеж към доказателство на всичко. Няма да забравя думите на един мой професор: "Ако някой ми каже на изпита, че дадено твърдение е очевидно - да се готви за есенната сесия". Но и в математиката има аксиоми....Можем да доказваме даден обект, само ако той е от нашата система, пространство. Подлежи на законите в тази система. Бог е създател на този свят, но е извън него. Така разбирам нещата...

Правилата наистина са много полезни, но това петото ме смущава. Нали направеното добро трябва да се забравя. Не си спомням къде го четох? Май беше в Библията?

При агресивни типове трябва да се съчетае мекота + дистанция според мен.

Да за съжаление има такива хора- първични. Ако ги удариш, в буквалния или преносния смисъл на думата, се изпълват с уважение към теб. . Но резервираното и студено държане (по отношение на такива хора), не означава липса на мекота. Може би малко по-стегната мекота... Все пак не ги удряш. За такива хора май народът е казал:" Като не искаш мира, на ти секира".

Maggee, благодаря за линка! Направиха ми голямо впечатление следните думи на Влад Пашов: За съжаление тия врати при мен са все още заключени. Единствената ми връзка с Божествения свят си остава само молитвата.

Кое в човешкия живот можем да наречем "вятър", който заставя хората да се блъскат помежду си? След като това са външни движения и не зависят от нас, то кое ги предизвиква и какъв е техния смисъл? Защо в човешкия свят те са силни, могат да бъдат дори бури, а в Божествения са само тихи повявания? И аз си задавам същия въпрос- кое/кой предизвиква този вятър в човешкия (физичесия, астралния) свят? Но като гледам в нашия форум, бая ветрове духат. Всъщност какво разбира Учителят под влизане в Божествения живот?

mvm, разбирам те напълно. Просто уточнявах някои детайли. А другата страна на мекотата, лошата, според мен е мекушавост, лицемерие, скрита агресивност, изобщо всичко друго, но не и истинската мекота за която пише Беинса Дуно (П. Дънов). За мекотата (добрата ), можеш да прочетеш тук.

Болшинството хора, дори да са вярващи, имат смътна представа за другата реалност. Обикновено възприемаме физическия свят, физическото ни тяло, ката единствени дадености. Философстваме на тема дух, душа, отвъден свят...,но май само това правим. Дори в този форум, който е с езотерична насоченост, като че ли започна да се гледа с насмешка на хората, които искат да споделят нещо с останалите в това отношение. Говоренето за Бог се възприема едва ли не като признак на наивност или дори психическо заболяване. Хората търсят връзка с тази друга реалност единствено чрез екстрасенси, астролози, гледане на карти... Според мен това са патерици. Ние трябва да развием нашето собствено “радио”, както казва Учителят. Доколко развиваме своите заспали сетива за съобщение с Бога или разчитаме на външната помощ на ясновидците? Защо имам чувството, че радиото на българският народ нещо плаче за ремонт?

Мисъл на деня - 16 Май 2008 г. „Всеки на Земята е пратен да развива своето радио, да бъде в съобщение с другия свят – всеки ден всеки от вас по апарата да имате съобщение.” Из Доброта и справедливост, 34-та НБ, 12.IX.1937 г.

Молитвен наряд за начало: Песен: Благата Песен, Молитва: Mолитва на Братството, Библията: 1 Тимотей 1 Беседа: Простотата, 31.05.1917 - Четвъртък, София, цикъл "Беседи пред Сестрите" от книгата Великата Майка Молитвен наряд за край: Добрата молитва, Псалом 23, Господнята молитва “…Преди всичко, от всинца ви се изисква простота, което не значи да бъдете прости, а всички знания у вас да се опростят. В основата си нещата трябва да бъдат прости, тъй както е проста в началото основата, върху която тъкат, а после с преплитанията тя се усложнява. Така че в основата схващанията трябва да бъдат ясни и прости. Простота трябва да има в умовете ви и в сърцата ви. Искам да схванете думата простота, за да я разберете. Когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си. Всяка добра дума трябва да произвежда утихване вътре във вас…” Из Простотата, 31.05.1917 г.

Лицемерие има навсякъде. Просто трябва да го различаваме, а не да отричаме заради него изобщо мекотата в отношенията между хората. Между другото, когато човек върви с рогата напред, не постига много. Това е искал да каже Соломон в притчата си.

Имаш избор: и утешение:

Казали са го още в дълбока древност: "Велможа се с кротост умилостивява, и мек език кости троши." тук /гл. 25, ст. 15/

Проблемът е само как да се научи човек да си повишава вибрациите.

Наведе се Той и пишеше на земята. 1920 година, август, съборни дни от 19 до 25 във Велико Търново. И този събор беше величествен, импозантен, многочислен; присъстваха около 1200 души братя и сестри от София и от цяла България. Учителя държеше беседи през всичките дни на събора, от първия до последния ден. През един от тези дни бях свидетелка и на тази случка, за която трябва да напиша всичко. Беше един следобяд. Учителя каза да се изредим всички в горницата /така наричахме стаята в горния етаж на вилата/ да си направим свободна молитва. Как ще се изредим 1200 души? За да стане, Учителя каза да теглим жребий и да влизаме по десет души в една група. Който в която група се падне, с нея да влиза в горницата. Всички теглиха жребий и всеки знаеше в коя група е. Тук вече стана това, което предизвика светлата проява на Учителя. Провинилият се брат от наше гледище, заради когото тримата братя ходиха на Сините камъни, посегна да тегли жребий, но му се отказа. Стана голямо брожение между присъстващите и всички разбраха, че на него не му дават да тегли жребий, а той се почувства като прокажен. Значи той, прокаженият, няма право да тегли жребий и да се качи в горницата да се помоли. Той се движеше бавно, унил, с отпусната надолу глава, отчаян, не знае какво да прави - за него няма място нито на небето, нито на земята. Осъден е без да си каже думата, било за оправдание, било за изповед, ако е виновен. Жестока, братоубийствена беше присъдата към провинилия се, но безмълвна - никой дума не му рече. Подобно нещо стана преди 2000 години, по времето на Христа, когато евреите заведоха при него жена блудница и му казаха, че според Мойсеевия закон таквиз са за убиване с камъни. Но Христос се наведе и пишеше на земята: „Който счита себе си за по-чист от нея, нека пръв хвърли камък върху нея”. Те се спогледаха помежду си и един по един напуснаха мястото; жената остана сама. Тогава Христос се обърна към нея и запита „Жено, осъди ли те някой?” - „Никой, Господи!” - „Нито Аз те осъждам, иди си и повече не съгрешавай.” И така, групите една по една, от по десет души, всички добре и чисто облечени, се качваха в горницата да отправят своята молитва към господа. Може би някои са се молили и за виновния брат, считайки го за невинен, но не можейки да се противопоставят на онези, които диктуваха положението. Някои пък нищо не разбраха от случилото се. Слизайки от горницата, всеки отиваше при близките си из двора, после извън двора. Аз, останала сама, направих две - три крачки нагоре и погледнах към едно дърво, близо до горницата - акация, с дебело стъбло. Опитах се да обхвана стеблото й с двете си ръце, но не можах. Опрях се до него и се зарадвах, че то беше по-дебело от мене, но беше и по-високо от мене. Гледам Учителя, движи се натук - натам и някак особено се озърта, като че иска да се увери, че никой не го гледа. Не далече от него стоеше самотен, угнетен и измъчен провинилия се брат. И като видя, че няма наоколо друг човек, Учителя се обърна към брата и започна да му маха бързо с ръка и тихо да го вика по име - да речем, че името му беше Петко, често Петковците се обвиняват в пакости. Учителя все махаше с ръка и викаше, докато Петко се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и едва влачещи се крака. Тогава Учителя тихо продума: „Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим, да си направим молитвата.” Застанала зад дървото, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава проява - отношението на Божественото към човека, отоношение на Бога към човешката душа, дори ако би тя да е презряна от цял свят. Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз и се отправи към горницата. Вече са на горното стъпало. Учителя отваря вратата и двамата се скриват от погледа ми - влязоха да се молят. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам - на Земята или на Небето, обхваната от умиление към великото и красивото, пълна с благодарност, че в този момент, когато стана нещо необикновено на Земята и на Небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на нещо велико. Струваше ми се, че ако бих могла до го прегърна, то би се стопило в ръцете ми. Казах си: горе се молят. Нищо друго не ми остава, освен и аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва към Великия. Колко време трая молитвата, не зная, светлите моменти с часовник не могат да се измерят. Вратата тихо се отвори... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. Двамата слизаха по стълбата. Братът е изправен, с вдигната глава, спокоен, леко усмихнат, като че нищо не е било. А Учителя? Светлина ли бе или слънце? Двамата леки, спокойни, приятели, равни на себе си. Братът, окъпан, свети, а за Учителя нямам думи да пиша. Пак минаха покрай дървото, аз останах пак незабелязана, освен Един, който ме вижда, знае, но знае да мълчи. Братът отиде в просторния двор на вилата, наричана „колибата”, а Учителя се изгуби от пред очите ми. Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него. Стоя и вече спокойно размишлявам и благодаря на случая, който ми даде възможност да бъда свидетел, да видя и чуя и се поуча как да постъпвам при всички случаи със своя ближен. Някаква мисъл ме озари: Учителя се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешките им, а те не знаят това, но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха. Въдвори се пълно спокойствие. „Наведе се Той и пишеше на земята.” И написа в сърцето на човека великия Божи закон, законът на Любовта. Сега той не се наведе и не написа нищо на земята, но проникна дълбоко в човешкото сърце и там с незаличими думи написа закона на Любовта. Няма по-голямо благо за човека, да дойде някой и да те окъпе от твоя грях. Нито има по-голямо нещо от това, да дойде някой и да заличи погрешките ти и да ги изкупи. Държа едно извинение към тези 1200 души, които присъстваха тази година на събора. Брожението срещу провинилия се брат не изхождаше от всички, но в един колектив, особено духовен, какъвто е нашето Братство, погрешката на едного е погрешка за всички. Всъщност, мнозина от братята и сестрите не знаеха за случката, от която се смутиха някои. Желанието на мнозина, всичко в Братството да бъде чистота, ги настрои и възмути. В незнанието си как да постъпят, те от влакното създадоха руно. Ако не беше това, не бихме узнали тези методи и прояви на Учителя, които са пример, както за нас, така и за бъдещите поколения. 11 ноември 1966 година Из Спомените на Паша Тодорова Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Моника, примерът ти с филма "Къщата на духовете", фактически ми даде отговор на въпроса, който си зададох, прочитайки това мнение на Станимир: Това беше отговор на моето виждане, че любовта е дълготърпелива и може да понесе всичко. ------------------------------ Между другото преглеждайки постовете към тази тема, ми направи впечатление, че всички говорим за границите на нашето търпение към другите. А някой поставял ли си е въпроса в обратната посока-"Как и дали близките ни търпят"?

Това е продължението на горния цитат. Мисля си, че така както един нехаен човек разрушава тялото и дома си, то цялото човечество май се е заело с унищожението на общия ни дом - Земята. И тя горката започна да боледува.

Според мен търпението е пробният камък за любовта. Истинската любов е дълготърпелива, както казва апостол Павел. Май тук е разликата между любов и обич. Става дума за отношенията не само между мъж и жена, а изобщо. Замислих се за тази граница в по-широк аспект тъй като търпението ми е голям проблем.

Много интересна беседа. Доста неща са засегнати, но на мен ми се струва,че акцентът е върху изграждането на характера на човека. Ето някои откъси, които ми направиха впечатление: В беседата има още доста интересни неща, като например що е грях, допустими ли са всички удоволствия, какъв принцип представят мъжът и жената..., но оставям за някой друг. Иначе ще станат доста цитатите в това мнение.

Има различни видове знания и голяма разлика между вяра и знание. Всъщност май ни трябва мъдрост, за да разберем кое е знанието идващо от Мъдростта. Получава се нещо като омагьосан кръг. И наистина ли всяко знание и интелект са в служба на Светлината? Знанието наистина дава сила, но не всяка сила е за добро... А ето и нещо интересно за различните типове хора в областта на знанието според Нийл Доналд Уолш:

Мисъл на деня - 11 Май 2008 г. „Ако вие обичате Бога, може да обичате всички. Ако не обичате Бога, вие не можете да обичате и всички. И вашето бъдеще е предрешено. Всички ония, които не обичат Бога, бъдеще нямат и всичко е свършено за тях; за всички ония, които обичат Бога, бъдещето е за тях. Тъй седи великият закон в света. Най-първо трябва да обичаме Бога, за да се реализира нашият идеал на Земята.” Из Доброта и справедливост, 34-та НБ, 12.IX.1937 г.

Дали това очакване се е сбъднало? А ето и още едно предвиждане на Учителя: Явно, че служенето на Бога ...нещо още е под въпрос...? Между другото - за любителите на военните паради: Москва. Красная площадь. Парад, посвященный Дню Победы (2008) /Торентът е в Zamunda.NET/ Интересни са и дебатите след този торент.

Аз също доскоро не се интересувах от това кой е гей, лесбийка или марсианец. Промених моето. Как да бъда толерантна към агресивни и нетолерантни хора? А винаги съм съчувствала на хомосексуалистите... Преди. Някой в тази тема да е казал, че нямате право да съществувате, някой да ви е обидил директно? Аз също като Станимир усещам не само нетолерантност, но и голяма негативна енергия извираща най-вече от защитниците на хомосексуалността. . Не може с обиди да спечелите хората за иначе справедливата кауза. На сила хубост не става. По-точно става обратното. Как да обсъждаме статията предложена от Вендор, като всяко, малко по-различно мнение, се приема на нож и дори не се прави опит да се разбере опонента? Така, че аз повече не виждам за нужно да пиша тук. Тук има кавга, не дискусия.

Бях решила да не пиша повече в тази тема, след като в първият ми пост тук , без да са ме разбрали добре срещу мен се нахвърлиха и Оля и Кристиян. Но явно никой не е прочел статията, която Вендор е копирал от блога на Stalik. Имам чувството, че много от хората са останали с впечатлението, че Вендор е написал всичко в първите два поста. Би било възможно, ако той беше Stalik. Никога не съм имала някакви предубеждения срещу хората с различна сексуална ориентация от моята, но тук вече се оформя една нагласа :” Не удряй хомосексуалистите дори с цвете”. Затова искам да повторя молбата на Донка – дайте пример за дискриминация на хомосексуална основа в България. Иначе на 4 страници почти се повтаря едно и също – права за хомосексуалните. Лично аз не виждам в България някой да ги преследва и да им ограничава правата. Дори напротив, има области като в музиката например, където точно те преуспяват. Дори някои певци искуствено си създават имидж на хомосексуалисти за да привлекат вниманието на публиката. Този нездрав интерес на хората към тях личи и в този форум, където така разпалено се пише за правата на горките хомосексуални. Защо частица от вашето възмущение не отиде в темите на природозащитниците, където ви се струва скучно да пишете? Има опасност прекалено накланяйки везните на общесвеното мнение в посока на толерантност към хората с друга сексуална ориентация, то да рекушира в противоположната посока. Ето например едно мнение от другата страна: Не съм напълно съгласна с написаното в тази статия, но искам да ви кажа, че има голяма опасност епохата на Хитлер да се повтори, особено като се има предвид какво става в света – засилване на глада, огромна бедност в някои страни на фона на огромното афиширано благополучие и разхищение на храни в други. Страх ме е, че количествените натрупвания могат да доведат до много неприятни качествени изменения. Не съм извън темата. Коментирам и статията на Stalik.

Няма нужда та те виждам, достатъчно е да прочета това което пишеш и вече се усмихвам. А относно думите на Учителя –мисля, че не се отнасят само за хората. Цeлият свят е отражение на нашето вътрешно състояние. Ако ние се затворим и той ще направи същото. Ако погледнем на него с отворена душа, то ще видим цялата му красота.