Ани

И при мен, като при Ася, най-трудно ми е да поискам прошка. Но не толкова от преглъщане на гордостта, колкото може би, че очаквам тази прошка да бъде приета и вината ми простена . Предполагам, че съдя за другите по себе си? При мен нещата бързо избухват, но и много бързо загасват. Не държа "гарез" както се казва. А при някои не е така...

Май ще си пиша сама в тази тема, но какво да се прави - обичам митовете и легендите. И не само аз. Г. Томалевски също. От Същност на изкуството, Сборник с есета - "Слънце след буря" Георги Томалевски Ако искате , можете да изтеглите сборника от Спиралата.

Мисля си, че правейки от Васил Иванов Кунчев - Левски икона, българският народ много е вдигнал летвата пред бъдещия "нов Левски".

Според мен спасяването на човешки живот не е политика. Политика е това, което са очаквали евреите например от Христос, да бъде водач на нацията им в борбата срещу римляните. Затова разочарованието им е било голямо и са предпочели помилването на Варнава пред това на Спасителя. Много често духовните Учители биват натоварвани с подобни изисквания от народа сред който са се появили.

Винаги съм се страхувала от думите: ”Човек не се променя”. Тези думи са заложени в една от най-тъмните според мен деноминации/разновидности на християнството – калвинизма. В него е заложена тезата, че още преди раждането си човек е избран от “горе” тъй да се каже и няма мърдане. Или си от лошите или си от добрите (смятай калвинистите) . Хванали са се за думите на ап. Павел: Посланието до Ефесяните, глава 1: Според Калвин още преди да се роди, човек вече е избран! Като се вземе предвид, че те като всички останали екзотеерични направления на християнството, не вярват в прераждането, то си представяте предполагам, какво означава всичко това. Ето как изглежда подобно тълкуване на Библията: По-подробно – тук. Свободното тълкуване на Библията се забранява в почти всички екзотерични християнски църкви, но при калвинистите стига до уродливост. От калвинистите са се родили “талибаните” на християнството – пуританите. Калвинистите могат да се конкурират само с католиците по брой изгорени вещици или просто инакомислещи (т.е. не калвинисти). Може би излязох извън темата малко, но искам да подчертая до къде може да стигне тезата, че човек не може да се промени. Силвия, явно нямаш предвид такива крайности, като при калвинистите? Това се вижда от думите ти: Значи става дума за заложените в настоящата ни инкарнация константи, като генетичната информация носена от организма още при раждането ни. Но тази информация е в сила само за настоящата инкарнация. Сама казваш, че имаме възможност, въпреки всичко да променим нещата по отношение на следващите си превъплащения. Но дори и в този си живот, дори само на физическа основа, човек се променя всекидневно. Не съм наясно с биологията, но видимо е как външността на хората се изменя. Естественно, че заложеното от гените си остава, очите не могат да станат сини, но все пак промяна има... Същото е и на духовно ниво. Нашата основа, това, което различните учения наричат с различно име - Монада, Божественна искра, Истински Аз, Дух, Душа, то може би е непроменимо, но останалото според мен се променя. С тези си думи отнемаш правото на творчество на човека. Нима човек не може да създаде в себе си нови качества? Ако е така, то положението е ужасно. Или приемаш, че носим в себе си в зародиш всички възможни качества? Само трябва да ги “събудим”.

По отношение на съчетанието - духовно развитие, Бог и политика, гледам да не ги обърквам. Относно този проблем има прекрасен отговор, даден ни от Исус Христос:

Честит рожден ден, мило Буболече! Щастието, любовта и късметът да са винаги с теб!

И още как! Колко добри дела има направени от суета!

Ето такива “беседи” харесвам най-много. Стегнато, ясно и най-вече кратко . Всъщност не знам по какъв случай е казал тези думи Учителят през далечната 1920г. във В.Търново , но са ми доста интерсни . Ето още: Прави се сравнение с математиката, но в нея най-голяма величина няма освен ако за такава се приеме безкрайността? Имам предвид множеството на естественните числа например. Знач Бог = безкрайност? Интерресна е и ролята на ангелите?

Преди този цитат в същата беседа е казано: Значи ние трябва да търсиме Христос, а не обратното. Това ми е ясно. Но някак си не мога да забележа реализацията на написаното от Учителя в настоящищ момент. Вместо създаване на връзка между хората, се чувства едно разединение, особено в големите градове и мегаполиси. Виртуалната връзка на интернета е поредната илюзия. Все пак беседата е била през 1937г. Всъщност с какво е бил различен човешкият ум от сегашния, в епохата преди Христос?

Понятието ни дали нещо е за добро или не е доста субективно и не винаги съвпада с това на околните. Ето пример - младеж от семейство, в което се яде предимно месо, решава да стане вегетарианец. Обикновено това води до стълкновения с останалите членове на семейството, които смятат не яденето на месо за глезотия. Е, има и щастливи съвпадения.

Променят се. Между другото, човекът е променлива величина. Ние се променяме/изменяме/ непрекъснато. Ако се замислите, какво сте правили преди 5 или 10 години ще забележите голяма разлика със сегашния си поглед на нещата. Дори ако се загледате, какво например сте писали по форумите. Но това най-добре може да се забележи при водене на дневник. Хората около нас също се изменят, всеки го е забелязал. Промяната в другия човек обикновено се забелязва по-лесно отколкото соствената. А най-добре се вижда промяната в децата. Друг е въпросът с волевата промяна. Но тук понякога идва най-сложното. Ако човек е решил да си смени коренно поведението, мирогледа, имиджа тъй да се каже , то неминуемо ще възникнат проблеми с хората, кото са най-близко до него и които са свикнали да го възприемат в даден стереотип.

На днешния ден - 18 юни 85 години от смъртта на Христо Смирненски (ист. име Христо Димитров Измирлиев), български поет и публицист, и 110 години от рождението му (17 септември 1898) /1898-1923/. Един от големите майстори на български стих. Пише под псевдонимите Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямилефенди и др. Сатиричната му творба "Приказка за стълбата" се смята за най-зрялата в неговото творчество. Още за поета тук Произведенията му можете да намерите тук и тук. 1882г. в с. Ковачевци, Пернишко е роден Георги Димитров. Български политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и генерален секретар на Коминтерна. Той е 32-и министър-председател на България в 64-то и 65-то правителство (1946-1949 г.). През 1923 г. Димитров заедно с Васил Коларов оглавява Септемврийското възстание. След потушаването му емигрира. Скоро след подпалването на 27 февруари 1933 г. на Райхстага Димитров заедно още двама българи Танев и Попов бива арестуван. Те биват обвинени за подпалването, но след шумен процес /в Лайпциг от 21 септември до 23 декември 1933 г./ наблюдаван от цяла Европа биват оправдани. Починал в Барвиха близо до Москва на 2 юли 1949 г. На негово име е наречен град Димитровград. Още тук и тук.

На днешния ден - 17 юни 1852 г. В Тараклия, Бесарабия, дн. Молдова е роден революционерът Олимпий Спиридонов Панов. Учи в Русия, Букурещ и Париж. През 1869 г. се среща с Л. Каравелов, А. Кънчев и П. Хитов; избран е за член и секретар на БЦБО, Букурещ. Когато Русия обявява война на Турция (1877 г.), Панов се записва в I дружина на Българското опълчение и участва във войната. След Освобождението следва в Санкт Петербург в Академията на Генералния щаб (1880 г.-1883 г.). След Съединението е назначен за началник на артилерията в Българската армия. В Сръбско-българската война (1885 г.) допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. Разстрелян е за участие в Русенския бунт (1887 г.), организиран от офицери русофили за събаряне на регентството. 1897 г. В София е роден политикът Трайчо Костов. Член на БКП от 1920 г. През 1924 г. е избран в ЦК на БКП. Арестуван е и е осъден на 8 години затвор.Амнистиран е през 1929 г. и заминава за Москва. Работи в Задграничното ръководство на БСП и Коминтерна. През 1938 г. се завръща в България. Става член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1942 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор. След 9 септември 1944 г. да завръщането на Георги Димитров от Москва е първи секретар на ЦК на БКП. Заместник министър-председател е в правителствата на Кимон Георгиев и Георги Димитров. През 1949 г. е арестуван и обвинен в антисъветизъм. Съден е за антипартийна и шпионска дейност. Разстрелян (обесен ?) е на 17 декември 1949 г. в София. Частично е реабилитиран през 1956 г., а пълна реабилитация получава през декември 1989 г.

Четейки еконовините, които пуска Теодор започвам дълбоко да се съмнявам в ползата от "развързването" на човешката воля. А всъщност какво означава да ти е развързана волята? В този форум много се говори за свободата на духа, на душата и изобщо на човека. От известно време забелязвам едно освобождение, но на най-нисшата част от човешкото его. Много хора смятайки се за свободни, фактически живеят в един собствен свят, в който ролята на останалите е да бъдат наблюдаващи ги статисти. Като, че ли някаква вълна на егоизъм и отчуждение е заляла планетата ни? Далече сме от овцата, тя все пак е стадно животно. Но дали не започваме да приличаме на котките? Животните от този вид може да са симпатични, но са крайни индивидуалисти. Някой да е виждал стадо или глутница от котки? В Библията се дават големи пълномощия на човека, но дали наистина сме узрели за тях?

Да изкараш вода от суха чешма е същото, като да преместиш планина ако имаш вяра колкото едно синапово зърно. И в двата случая си е чудо. Болшинството хора четат и възприемат Библията, а и думите на Учителя, в буквалния смисъл, което означава, че летвата е много високо вдигната. А знаете какво става в този случай, човек или се отказва да скача, или пък минава отдолу. Донке, ти си направила много добро сравнение с децата. Но за да изкараш вода от една пресъхнала чешма, то все пак трябва да е останала някаква капка там долу, в недрата. Същото е и с човека - да откриеш и събудиш доброто, любовта, божественното в него. При децата това е сравнително лесно, но при възрастните има такива костеливи орехи. А какво ще кажете за абсолютно пресушените чешми? Да се изтегли вода от такава чешма не е по силите на обикновен човек. Има и такива хора. Като че ли доброто в тях е пресъхнало мнооого отдавна. Още в предишен живот.

На днешния ден - 16 юни 1925 г. в гр.Левски е роден големият български актьор Георги Парцалев. Починал на 31.10.1989 г. в София. Завършил е гимназия в Плевен. Следвал е медицина. Но всички знаете с какво го помним. Ето едни от най-интересните му филми: 1. ПОД ИГОТО (1990) 2. 13-ата ГОДЕНИЦА НА ПРИНЦА (1987) .... царя на Каленби 3. НЕОЧАКВАНА ВАКАНЦИЯ (1981) 4. РОЯЛЪТ (1979) .... Личо Виделов 5. МОМЧЕТАТА ОТ „ЗЛАТЕН ЛЪВ" (1978) 6. ДВА ДИОПТЪРА ДАЛЕКОГЛЕДСТВО (1976) .... Димо Манчев 7. НАКО, ДАКО И ЦАКО - МОРЯЦИ (1976) .... Дако 8. НАКО, ДАКО И ЦАКО - ШОФЬОРИ (1976) .... Дако 9. ЛАМЯТА (1974) .... гадателят 10. СИРОМАШКО ЛЯТО (1973) .... Методи Рашков 11. С ДЕЦА НА МОРЕ (1972) .... чичо Манчо 12. ТРИМАТА ОТ ЗАПАСА (1971) .... Иван Стайков 13. НЯМА НИЩО ПО-ХУБАВО ОТ ЛОШОТО ВРЕМЕ (1971) .... Фурман-син 14. ПЕТИМАТА ОТ „МОБИ ДИК" (1970) .... Педро 15. КИТ (1970) .... главният инженер 16. ПРИВЪРЗАНИЯТ БАЛОН (1967) .... Амед 17. ПОД ИГОТО (1952) .... хаджи Ахил

Ще се радвам да напишеш нещо наистина. И не само ти. Не знам защо нашата митология е така забравена . Дори от комерсиална гледна точка май трябва да вземем пример от румънците, които вместо да си върнат крал Михай , предпочетоха Дракула. Сега там около една крепост със съмнителен произход се е развихрил доста доходоносен “вампирски” туризъм. Западняците дават луди пари да зърнат къде е пребивавало любимото им вампирче. А колко филма има направени в Румъния пак на тема било Дракула, било други легендарни персони. Между другото “Замъкът на Дракула” май се продава. Кралските персони Доминик фон Хабсбург и двете му сестри са решили да живеят там. Но сделката, направена от румънците е в техен интерес, не като нашите сделки (да не ги изброявам сега, знаете ги... ). Докато нашето кино, доколкото все още има такова, прави високо художествени филми на тема “мутри”, наркодилъри, проституция и нещастни селяни, забравени и от хората и от Бога. Тези филми не се гледат дори в България. Не знам толкова ли е трудно да се разработи една легенда? Ние имаме много по-богата митология от доста други страни, като Чехия, Унгария, Румъния, Полша .... Но тези страни имат прекрасни приказни филми и дори цели сериали, докато при нас те се броят на пръсти и то главно правени по татово време.

Магията на киното винаги ме е омайвала. Откакто се помня в момента в който светваше екрана, светът около мен изчезваше. С появата на видеото, а след това и на DVD плеърите, тази магия постепенно изчезна. Един филм вече не предизвиква такава концентрация, може да се гледа на части, като междувременно човек си върши домашната работа. Това си има и своите положителни страни естественно. С риск да ви падна в очите тотално, трябва да призная, че любимите ми филми са правените по книгите на Джейн Остин или сестрите Бронте. Изтеглила съм почти всички филми от тази категория, но най-добри според мен са правените от BBC. Това което ми харесва в тези филми е не толкова сюжета, интригата, а спокойната и романтична атмосфера на викторианска Англия. По същата причина ми е приятно да гледам поредицата по Агата Кристи – Поаро макар, че там епохата е вече малко по-късна, между Първата и Втората световни войни. Не винаги съм била така. Когато бях в периода между 20 – 35г.(сега съм над 50 ), си падах по Бергман, Тарковски, филмите на Бунюел, Жан Кокто. Бях дълго време фен на филма “Полет над кукувиче гнездо”. Но докато наскоро си изтеглих филма “Фани и Александър” (Бергман) и го изгледах с удоволствие, то “Полет над кукувиче гнездо” не бих гледала за нищо на света. Така, че човек се променя....

Един интересен филм на Луис Бунюел има в Zamunda.NET – La voie lactee/ Млечният път/ 1969г. Филмът се възприема доста различно, от антирелигиозен до платен от Ватикана. Но на съвременните любители на филмовото изкуство явно не се харесва, тъй като от 4961 преглеждания, свалянията на торента са само 658, т.е. около 0.13%. Виси в тракера от 2008-03-07. Наистина е труден филм за гледане, но след като го изгледа човек остава в съзнанието му доста време, за разлика от многото американски бози, чийто процент на теглене обаче е много по-голям. Друг един интересен филм, но не знам дали принадлежи към сюрреалистичните е филма на Жан Кокто – Орфей (Orfee) 1959г. Ролите се изпълняват от Мария Казарес, Жан Маре, Жюлиет Греко. Ето малко от съдържанието му: “Жан Кокто променя легендата за Орфей в своя филмов шедьовър. Орфей е много известен поет омагьосан от Принцесата. Тази принцеса е самата Смърт, която е влюбена в Орфей и желае да го притежава. Евридика, жената на Орфей е убита по заповед на Принцесата. Но съдиите на отвъдното не одобряват постъпките на Смъртта и я принуждават да възстанови реда. Смъртта на Поета трябва да се пожертва, за да остане той вечно жив.” Този филм също не се радва на голям интерес. Преглеждания на торента: 3839 пъти Сваляния на торента: 518 пъти, пак около 0.13%. Качен е в Замундата на 2008-04-08. И двата филма имат около 2-3 сийдъра и 0 лийчъри.

Караконджули Илюстрация от художника Виктор Паунов в книгата: Красимир Мирчев. Гундураци караконджули, София, Панорама, 1998. Тези симпатяги са пуснати свише само 12 дена в годината на Земята – от Бъдни вечер или Игнажден до Йорданов ден, т. нар. “мръсни дни, поганни дни, некръстени, врагови нощи”. Като се прекади трапезата на Бъдни вечер и те пристигат. Когато не са на земята, тези същества живеят в подземния свят, където са унищожените сили на хаоса. Понякога обитават водениците, които са преход към другия свят. Свързани са с тъмнината, която е атрибут на хтоноса. На земята те са само 12 дена, на граничното време между старата и новата година. Съгласно цикличната коцепция това е времето,когато космосът се връща към недефенираното си състояние. Особено добра е връзката на тези митологични персонажи със света, враждебен на организирания, т. е. с хаоса. Външният им вид доста варира – от човек, но доста грозен, космат, с голяма глава, рог или два рога, опашка до куче, овца или някакъв друг добитък. Има и комбинирани – половин човек, половина животно. Понякога каракоджото се доближава до вампирите или таласъмите. Но все пак разликата е голяма. На картинката, която съм дала са доста симпатични, но всъщност са строхотии. Основното занимание на тези адови изчадия е да тровят живота на хората. Излизат нощем от своите обиталища: пещери, реки, места дето расте бръшлян, запустели воденици, дерета и си вършат поразиите до първи петли. Мамят случайни минувачи, възсядат ги (използват ги за превозни средства демек), хвърлят ги от високи стени в дълбоки извори или ги закачват за украшение на някое дърво, край воденици обикновено. Закачките им не винаги са безобидни, могат да имат и фатален край. Затова през тия дни не се препоръчват много разходките по тъмно. Ако все пак някой е решил да ходи по нощите – да се запаси с бял лук от трапезата на Бъдни вечер или да дрънка с желязо. Караконджолите се страхуват от огън, пепел и християнски символи. Караконджото е свръхестествено същество, известно само на Балканите, с черти на античните митологични персонажи кентавър, сатир, циклоп, пан. В съзнанието на средновековния българин образът му се доближава до този на дявола.

Днес е Петдесетница - отбелязва се всяка година на петдесетия ден след Великден (винаги в неделя). Свързан е по смисъл с честването на Свети Дух. Бог Отец - носител на безкрайното начало, Бог Син - спасител на света, и Бог Дух Свети - живоносен източник, са трите лица на единия и единствен Бог, които имат равно божествено достойнство. Петдесетница е един от най-значимите православни празници - рожден ден на Христовата църква. На този ден Господ и Исус Христос основа църквата Си на земята чрез пращането на Светия дух. Според библейското предание на 50-ия ден след Пасха в Ерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. Дванадесетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Исус Христос. Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици. Апостолите се изпълнили със Светия дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели. Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден. На днешния ден - 15 юни 1993 - умира Александър Владигеров, български композитор и диригент. Продължава музикалната традиция на баща си Панчо Владигеров. Негови са вариациите върху народната песен "Дилмано Дилберо".

Толкова тежка съдба! И толкова голям талант! Един отминал свят.

Горният цитат от беседатата на Учителя е всъщност отговор на въпроса: „Какво трябва да се стори?“ Ако прочетете цитираната от Станимир беседа ще разберете, че в живота човек обикновено търси своето лично щастие, но той никога няма да го намери защото щастието не зависи от него. Същото е в сила и по отношение на свободата. Ние мислим, че Природата ще отстъпи пред нас. Да, ама не. Във великата библиотека на Природата не се допуска всеки. Бъркотията в съвременния свят се дължи най-вече на незнанието на хората да работят с него. Ние сме влезли в света, като разбойниците от притчата, която дава Учителят и сме затънали до гуша в собствените си поразии. За да започнем работа, първо ни трябват условия, трябва ни опорна точка – вяра. Трябва да знаем, че има някой, който ни помага, който го е грижа за нас. Според мен под този някой, Дънов има предвид Бог, но не съм много сигурна . Всъщност кой ни наблюдава “отгоре”? Господ, Исус Христос (за някои те са едно и също), някой ангел или просто човек...? Цитатите са от беседата “Да сторя”.

Обикновено сме свикнали да казваме:”Всяко зло за добро”. Но май и обратното е вярно. Обаче ни е неприятно да си го напомняме. Може би затова няма поговорка:”Всяко добро за зло”. Все пак всеки е забелязал как след голяма радост идва и голямо нещастие. Според почти всички езотерични, а и екзотерични учения и религии човек се развива духовно именно чрез страданията. Когато страдаме, Бог е до нас, помага ни. Ако някой живее живота си спокойно, значи е оставен да почива. В този случай Провидението не се занимава с него.