Ани

На 29 октомври На този ден през 1912, по време на Балканската война Турция иска примирие. Княз Фердинанд скрива предложението от съюзниците и продължава войната. На 3 ноември Турция се обръща към Великите сили с молба те да посредничат за преустановяването на военните действия и в Лондон започват преговори. През 1944 е родена Христина Ангелакова, българска оперна певица, мецосопран. Родена е в Исперих, но израства в Шумен. Завършва ДМА "Панчо Владигеров" в класа на проф. Сима Иванова. От 2004 е директор на Софийската опера. Тя е доцент и преподавател във вокалния факултет на ДМА "Панчо Владигеров". Починали: През 1395 - Иван Шишман, последният владетел (1371 г. – 1393 г.) на Търновското царство. Семееен портрет на цар Иван Александър с втората му жена Теодора-Сара и младите царе Иван Шишман и Иван Асен от Лондонското четириевангелие. Син е на цар Иван Александър (1331 г.-1371 г.) от брака му с втората му съпруга Сара (еврейка, която след покръстването си приема името Теодора, като на първата му жена). Цар Иван Шишман заема търновския престол след смъртта на баща си и след лишаването на по-големия му брат Иван Срацимир от трона. Това става причина за създаване на враждебни отношения между двамата братя, което не им позволява да обединят силите си против напора на османските нашественици. Същевременно засилените сепаратистични тенденции (откъсването на Добруджанската и Видинската област) води до чувствително отслабване на българската държава в териториално, икономическо и политическо отношение. За да спре нашествието на османските турци, цар Иван Шишман дава сестра си Мара (Кера Тамара) за жена на турския султан Мурад I (1362 г.-1389 г.). Но този компромис не води до трайни резултати. След победата на сърбите в битката при Плочник през 1387 г. той прави опит да влезе в съюз със своите западни съседи. През следващата година османските турци предприемат настъпателни действия против Търновското царство и обсаждат цар Иван Шишман в Никополската крепост. Поставен в безизходно положение, той е принуден да сключи мир с тях при тежки условия. Този мир обаче не продължава дълго. През 1393 г. последва ново нападение на османските турци, в резултат на което е покорено Търновското царство. Цар Иван Шишман успява да избяга и известно време се укрива в Никополската крепост. През 1395 г. е пленен и убит. Заради неговата борба против османските поробители името му било възпято в народния епос. През 1877 - Павел Бобеков, Роден в Панагюрище - 14. 10. 1852 г. През 1864г. учи в Цариград (във Военномедицинско учолище, вероятно и в Робърт колеж). Участва в общественокултурния живот на цариградската българска колония, превежда книги, сътрудничи на сп. “Читалище”. През 1874г. се завръща в Панагюрище и става главен учител в класното училище и председател на местното читалище. Взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание (1876г.). Определен е за ръководител (хилядник) на пангюрските въстаници. След обявяване на въстанието възглавява Привременното правителство на IV революционен окръг, което осъществява новосъздадената българска власт в Панагюрище и организира отбраната му. След разгрома на въстанието емигрира в Румъния. През април 1877г. започва да редактира в Букурещ първия български всекидневник “Секидневний новинар”. Въпреки разклатеното си здраве взема участие в Руско-турската освободителна война (1877 – 78г.) като преводач, но се разболява и умира. През 1914 - Пейо Яворов, български поет и драматург. Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. След 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев" (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909). Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев. Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет — Пейо Яворов. Можете да прочетете много негови произведения тук и тук. През 1953 - Александър Жендов, български художник-карикатурист и график, журналист, писател-сатирик и обществен деец. Роден е на 26 август 1901 г. в София. Завършва живопис в Държавната художествена академия в София. Учи графика и декоративно изкуство в Берлин, а през 1930 г. завършва Висшия художествено-технически институт в Москва. Комунист още отпреди Втората световна война, през 1950 г. той е изключен от БКП и творчеството му е обявено за несъответстващо на държавната политика в изкуството. Автор на голям брой политически карикатури и графики, печатани в почти всички вестници. В творбите си ясно е изразено съчувствието му към бедните и онеправданите. Писал е и фейлетони. Един от „бащите“ на българската карикатура. 22 негови карикатури се съхраняват в Художественият фонд „Хумор на народите“ в „Дома на хумора и сатирата“ в Габрово. Занимава се и с илюстрации на книги.

Мисъл на деня - 29 Октомври 2008 г. „С идването си на Земята всеки сам е начертал своя път: възходящ или низходящ, светъл или тъмен, положителен или отрицателен. Като казвам, че всеки сам е начертал пътя си, разбирам, че той е взел решение в себе си по кой път да върви. Това значи още, че Бог е начертал нашия път, но ние трябва да имаме будно съзнание, да не се отклоняваме от него. Следователно, щом вземете в ръката си плана, който Бог е начертал, вие се подписвате, че сте съгласни да го изпълните. Всеки може точно да изпълни този план, при условие че има будно съзнание.” Из Начертаният план, ООК, 6 април 1927 г.

Да, наистина е така, но май не бива да ги използваме целенасочено в тази посока. Познавам жена, която има заболяване на краката. Същевременно владее някои окултни практики и направи така, че болестта и да се прехвърли на едно улично куче. Кучето окуця и не знам дали не е и починало. Жената получи временно облекчение, но след това проблемът и с краката се засили. Животинките дават много от себе си, но май това става доброволно, само когато обичат? Котките акумулират негативното и от човека, и от помещението в което се намират. За кучетата май не е така? Но пък те ни дават много повече в друго отношение.

„Кога човек става красив? Винаги красотата е свързана с доброто в света. Колкото човек става по-добър, става по-красив; колкото става по-лош, става по-грозен.“ Възможности на красотата „Сега, като говоря за красотата, аз имам предвид човешката душа, която, сама по себе си, е красива. Красотата на душата непременно трябва да се излее в някаква форма. При това, всяка форма е толкова по-красива, колкото е по-близо до Истината.“ Красотата в природата „Какви са основните качества и линии на красивия човек? На челото, на носа, на лицето на красивия човек се забелязват тънки, фини линии. Когато той се усмихва, само наблюдателното око може да схване едно слабо, едва уловимо мръдване в края на устните. Тази усмивка увеличава физическата красота на човека и предава весело изражение на лицето му. Краят на устните се повдига нагоре. В песимистите е точно обратно – надолу. Изобщо, когато човек е весел, радостен, линиите на устата му взимат възходяща посока; когато е тъжен, скърбен, линиите взимат низходяща посока. Който погледне лицето на такъв човек, разбира, че той е под тежестта на известни страдания. Който изпадне в песимизъм, в обезсърчаване, губи красотата си. “ Качества и линии на красотата

На 28 октомври Днес е Международен ден на анимацията Отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Международната асоциация на анимационното кино. Родени: През 1869 - Цанко Церковски, български писател и политик. Цанко Церковски (псевдоним на Цанко Бакалов) е роден в с. Бяла черква, Великотърновско през 1869 г. Учи в Бяла черква, Велико Търново, Пловдив, Казанлък и Силистра. Бил е учител, народен представител и министър. Изявен деец на земеделското движение. Негови книги за деца: "Детска раздумка" (1905), "Росни капки" (1912). Посмъртно излизат "Златни класове" (1930), "Полска китка" (1948), "Кукуригу петленце" (1956, 1990), "Събуди ме, мамо" (1970). Издава списание „Селска пробуда“ (1903–1905), редактира вестник „Земеделско знаме“ (от 1902) и списание „Земеделска мисъл“. Той е народен представител в XI (1901) и XIV (1908-1911) Обикновено Народно събрание, V Велико Народно събрание (1911), XV (1911-1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923) и XX (1923) Обикновено Народно събрание. През октомври 1918 Цанко Церковски се включва като представител на БЗНС в коалиционното правителство на Александър Малинов, което си поставя за цел да изведе България от Първата световна война. Участва и в правителствата на Теодор Теодоров (1918-1919) и Александър Стамболийски (1919-1923). След Деветоюнския преврат през 1923 е арестуван и изпратен в затвора. Освободен е на 5 януари 1925 и се включва в ръководството на БЗНС, но малко по-късно е отстранен от по-умерените кръгове в съюза. След атентата в „Света Неделя“ през април 1925 отново е арестуван, и е освободен на 21 март 1926 след оправдателна присъда. Цанко Церковски излиза от затвора с разбито здраве и полусляп и умира няколко седмици по-късно. Негови произведения можете да прочетете тук. През 1933 - Евтим Евтимов, български поет. Евтим Михалушев Евтимов е роден на 28 октомври 1933 в Петрич. Завършва Института за начални учители в родния си град през 1952 г. Учителства 10 г. в родния си край. Програмен ръководител на радиото в Петрич и пограничния район (1955-58, 1960-62), секретар на градското читалище (1962-65). Завеждащ отдел "Поезия" и директор на издателство "Народна младеж" (1966-84), заместник главен редактор на списание "Пламък" през 1966-75; главен редактор на вестник "Литературен фронт" (1984 - април 1988, когато е уволнен). Главен редактор на списание "Родолюбие" (1989-91). Стхове от поета може да прочетете тук. През 1954 - Кирил Варийски, български актьор. Роден в град Пловдив, през 1980 г. завършва актьорско майсторство при проф. Сашо Стоянов във ВИТИЗ. Работи в театрите в Смолян и Пазарджик, а след това 4 години е в трупата на Сатиричния театър. Участва и в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Освен с актьорската си дейност, Кирил Варийски е известен и със стиховете си. Творческият му и житейски път внезапно прекъсва от инсулт на 21 юни 1996.

В книгата на Боян Боев, „Акордиране на човешката душа“ са цитирани следните думи на Учителя: Дали става дума са природните духове или се заблуждавам? Четейки беседите на Беинса Дуно, ми е направило впечатление, че той почти не споменава елементалии и природни духове за разлика от Блаватска и Рудолф Щайнер. Все пак не мога да кажа, че съм прочела всички беседи.

Какво знаете за лекуването на някои болести с помощта на животни? Имате ли опит с тях? Чували ли сте за анималотерапията? За този вид лечение има интерсна статия във вестник „Новинар“. А ето и нещо интересно от chudesa.net: Аз имам опит с котките, при това положителен.

26 октомври Димитровден и Мишите празници Димитровден История: Най-големият църковен празник за месец октомври. Св.Димитър е роден през 3 век в Солун. Още съвсем млад става управител на града. Ревностен разпространител на Християнството, той е бил свален от поста си и затворен в тъмница, от местния военачалник Лий. Когато императорът узнал това, заповядал двамата да бъдат едновременно посечени с меч. От тялото на св.Димитър, понеже бил благословен от бога, потекло чудотворно миро, затова православната църква го нарича Мироточник. Традиции: Димитровден е централният годишен зимен ориентир в етническите ни територии и затова обредните практики фиксират представи, свързани с прелома - преход към зимата. Впрочем, не случайно връзката му с предхождащия го Петковден е “скрепена” чрез роднинството им в народното съзнание. Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат /или близнак/ на Свети Георги. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“. Условно в празничността можем да отделим две линии - паганистична и християнска. Tе обаче са твърде тясно преплетени една с друга, защото на християнския светец се приписват езически митични качества. Той “донася” зимата, яздейки червен кон, с неговото присъствие се свързва гадаенето за бъдещото плодородие (инициална магия); той трябва да бъде омилостивен, за да закриля стопанските начинания и реколтата през следващия цикъл. Св. Димитър е представен като антипод на близнака си - св. Георги. Той е първородният син, по-старият, и е носител на хтоничното начало. Така и в нашата традиция се реализира древният близначен мит, в който здраво са споени помежду си опозициите живот-смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва. тези опозиции маркират чрез празниците на двамата светци и народният ни календар, разделяйки го на две половини. Така в народнана ни култура съвпадат празникът на св. Димитър и сезонно-стопанският прелом в календара. В представите и обичаите най-ярко обаче се откроява идеята за гранично време, за преход от един цикъл към друг. Светецът се смята за властелин на зимните студове и снегове. Дори има народна представа, че той пуска снега като разтръска своята дълга бяла брада. Затова на Димитровден селяните се вглеждат в поведението на домашните животни и по него предричат студена ли ще е зимата, кои месеци ще са най-студени, кои ще са снежни или кишави. В този момент от годината вече окончателно е приключил земеделският сезон, цялата реколта е прибрана и са приготвени всички запаси от храна за хората и добитъка за зимата. Но това “имане” в хамбарите и зимниците не успокоява селяните. Затова на Димитровден имат свои гадания колко имотни ще бъдат през идните месеци и дори година. Който има повече кошери, вече се опитва да предвиди колко мед ще събере през следващото лято. Вярва се, че ако първите полазници/гости на този ден/ са момченца, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодородна и благополучна. На Димитровден стопаните гледат дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е пълен, вярват, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агънца. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред погледите на ергените и техните родители. Така възрастните избират своите бъдещи снахи. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най–големите задушници. Именниците трябва да посрещнат приятелите си с печена кокошка (за Димитрина) и печен петел (Димитър). Обредна трапеза: пита с ябълки, яхния от петел, курбан от овче месо Миши празници Характерни са и трите дни след Димитровден — т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените. Мишинден, Поганшляк, Мишляци, Пуганци народен празник с езически произход в чест на мишките, известен в цялата страна. Обредността на Мишите празници се определя от езически поверия за мишката като въплъщение на демонична сила. Тя включва трудови забрани и магически действия, изпълнявани предимно от жените Празнува се в деня на св. Нестор, на 27 октомври и по-рядко на 24 ноемри (св. Катерина в Източна Тракия) или на Песи понеделник (първия понеделник от Великденските пости в някои райони на Северозападна България). В Родопите и Странджа Мишите празници са през първите три дни от февруари, а българите от Беломорска Тракия ги празнуват от Коледа до Богоявление. За предпазване от мишки се извършват и съблюдават строго редица обреди и забрани, най-вече е забранено да се говори за мишки от жените. Най-старата жена замазва с тор или кал огнището или пода на зимника, като изрича заклинания. Типичен обичай на Мишовден по цяло Българско представя „замазването очите на мишките”, което става по следния начин: Една жена от семейството внася в къщи избъркана червена пръст за мазане и започва да маже пода. Същевременно друга жена от домашните присъства и пита: - Какво мажеш? - На мишката очите мажа! Мажи, мажи, та да ги замажеш! – това се повтаря до три пъти. Това като се направи, вярва се, че мишките няма да правят пакости през годината, защото няма да могат да видят на какво да пакостят. Освен това, жените строго спазват на този ден да не работят с такива материали, каквито мишките обичат да ядат. Напр. не обработват вълна: не предат, не тъкат и не шият, не кроят; избягват да се докосват до хамбарите с житото или до складовете със зимнини. Защото се вярва, че каквото бъде похванато или изработено на Мишовден, ще бъде унищожено от мишките.На някои места, както е из някои родопски краища, горят мишките с огън, като поставят на дупките от които излизат, въглени, жарава или главня огън. В някои райони правят “Мишкина сватба”, като с този символичен магически акт се цели да се премахне опасността от вредните гризачи. Интересно е, че по някои места, основавайки се на схващането, че невестулката е враг на мишките, се е стигнало до вярване, че който празнува на „Мишовден” си навлича омразата на невестулките.Обичаят и вярванията за мишките са много стари. Свързването им със Св. Нестор е резултат на народна етимология, получена чрез смесване на имената „Митар” и „Нистор” (от „Нестор”). Че е така показва и формата „Мистровден”, както се среща по някои краища. А от „Мистор” е могло да се дойде лесно до представата за мишките. Въс всеки случай, прастарият обичай е бил късно есенен и е привлечен по-късно, през християнско време, към празника Несторовден. Според народната легенда “мишките излезли от корема на един езичник, когото св. Нестор успял да победи при една битка”, а друго предание разказва, че “всички гадини мишки, змии и къртици, излезли от тялото на дявола, който се пръснал, след като помирисал тамян”.

На 26 октомври Днес е Димитровден – начало на зимата. Почита се паметта на Свети Димитър. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби, руси. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите задушници. Характерни са и трите дни след него - т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените. Димитровден е приет също като международен ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството. Днес е и празник на Сливен, Видин, Радомир и Главиница. На този ден през 1185 г. братята Асен и Петър повеждат българите на въстание срещу ромеите. Поставя се началото на второто българско царство. Крепостта "Царевец" - престолнина на Втората българска държава Повод за започване на въстанието е разпространеният слух, че покровителят на солунчани св. Димитър напуснал града и станал закрилник на българите. В края на месец октомври, когато се чествал празникът на св. Димитър, при освещаването на новопостроения храм двамата братя обявили началото на бунта с/у ромейската власт. Никита Хониат пише, че „сам Бог е съблаговолил да дари българите със свобода". Сред народа се засилвало решението, че „не е вече време да се седи, а трябва да се вземе оръжие и дружно да се върви срещу ромеите. За причините довели до бунта, за протичането му, за съдбата както на Асен и Петър, така и на брат им Калоян има писано много. Всеки може да го открие в мрежата, но аз ви препоричвам статията от Димитър Маневски – тук. Естественно ако имате време тъй като е доста обширна и подробна. Интересно ми е защо толкова малко има написано за второто българско царство. А има с какво да се гордеем с това време – сами сме си извоювали свободата. Тогава България е имала авторитет. Независимо от това дали са ни обичали или не, с нас са се съобразявали. Просто правя сравнение със сегашната ни слагаческа реалност – (визирам периода от 1878 г. до днес). През 1954 - Държавната музикална академия в София е превърната в самостоятелно висше учебно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория. Родени: През 1869 - в Бяла черква се ражда българският поет и писател Цанко Церковски (Цанко Бакалов - 1869-1926). Учи в Бяла Черква, Търново, Пловдив, Казанлък и Силистра, преподава в Шуменско и Великотърновско. Увлича се от народническо-социалистически идеи и става един от основоположниците на Българския земеделски народен съюз (1899). Редактира сп. "Селска пробуда", в. "Земеделско знаме" (1907), сп. "Земеделска мисъл". Народен представител (1905-1923) и министър (1918-1923). След Деветоюнския преврат пхрез 1923-а е вкаран в затвора, където престоява две години. Отново е арестуван след априлските събития през 1925-а, като излиза от затвора година по-късно оправдан, но с разбито здраве и полусляп. Сътрудничи на сп. "Мисъл", "Ново време", "Звезда", на в. "Работнишки другар", "Съвременен преглед", "Летописи", "Работнически вестник", "Общо дело" и др. Автор на стихосбирки, на 3 романа ("Из гънките на сърцето" е писан в затвора и издаден посмъртно), на пиесите "Луди млади", "Под старото небе" и др. Пише под псевдонимите Ибришим Ефенди, Калина Малина, Саръджизмели Мемедаа, Селяк, Пран Гого, Хайдут Сидер и др. През 1881 - В Шумен е роден Стилиян Чилингиров – български писател, поет, културно-просветен деец. Работи като учител по немски и български език във Втора мъжка гимназия в София, в Народната библиотека в София, редактор е на вестник "България" (1911), редактор на списание "Бразда" (1914—1915 г., съвместно с Д. Мишев), секретар на Прогресивнолибералната партия и депутат в XV обикновеното НС. Напуска партията след Междусъюзническата война (1913). Поддиректор и директор е (1918—1922 г.) на Народната библиотека в София, директор е на Етнографския музей (1923 г.). Той е един от основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941 — 1944 г.). Печата за пръв път през 1898 г. в детското списание "Звездица". Автор е на драми, пътеписи, романи, разкази и стихосбирки. Първата му стихосбирка излиза през 1901 г. — "Блянове и тъги". Романите му имат най-често автобиографична основа. "Хляб наш пасущний" (1926 г.) е апотеоз на българското еснафство в епохата на Възраждането, а "Владо Булатов" (1922 г.) е пръв опит за създаването на сонетен роман в българската литература. Съставя антологии, христоматии и читанки за прогимназиите. Автор е на биографии, спомени, пътеписи, студии по история на Българското възраждане, етнография, фолклор, педагогика, читалищно дело. Превежда литература от немски език. Умира на 23 ноември 1962 г. Литературните му студии за : Неофит Рилски, Драган Цанков, Добри П. Войников и Васил Друмев може да прочетете на този адрес. През 1912 г. - Проф. Стойко Стойков е български учен езиковед, основоположник на българската диалектология. За него по-подробно тук. Починали: Не открих на днешната дата да са починали известни българи, но ако някой знае – може да го добави. Все пак реших днес да припомня за художника Тодор Цонев. Бях писала за него на 23 октомври, но след това установих, че има известно разминаване за тази дата и го изтрих. Според уикипедията е на 23.10.2004г. Но вече нямам голямо доверие там . Според други източници – на 25.10.2004. Смятам, че самата дата няма значение. За мен значение има творчеството на този забележителен наш карикатурист, а то говори най-добре за него. На този адрес можете да разгледате 56 снимки на негови рисунки. Ето някои негови работи: Тодор Цонев, "Бешков рисува", 1957 г. - Вие сте комунист, бе, твойта мамка... карикатура: Тодор Цонев

На 25 октомври Днес е: Празник на работещите в областта на земеделската наука Обявен с Решение на Министерския съвет от 31 август 2006 г. На този ден ще бъдат връчвани присъжданите през годината отличия на български и чуждестранни учени и почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Националния център за аграрни науки. Международен ден на жените в борбата за мир Провежда се в рамките на Седмицата за действия за разоръжаване (24 -31 октомври) по решение на Международната демократична федерация на жените. За пръв път е отбелязан през 1980 г. Продължава провеждането на Аюрведа семинар в с. Пчелин с. Пчелин Йога Мандала (www.yogamandala.net), най-големият съвременен център за хармония и баланс в България, организира първият от поредицата семинари Аюрведа-изкуството да съществуваш на 24,25 и 26 октомври в хотел Виталис (www.hotelvitalis.com) в курортното селище Пчелин, известно с минералната си лековита вода. Водещ на семинара е Меги Колева, рекреативен специалист по възстановяване на човешкото здраве, основател на център Аюрведа. Програмата на семинара включва лекции, тестове за определяне нивото на стреса, подвoдна гимнастика, диагностика по чакрите, мануална диагностика, йогийско дишане и други интересни практики и теми. През 1785 г. - българското население в Старозагорско разбива действащите в района кърджалийски банди. Кърджалийските отряди са образувани главно от турско и албанско население и много рядко от българи. Те действат в Османската империя по време на феодалните размирици от края на XVIII и началото на XIX в. Наемани са от паши и аяни, разбунтували се срещу централната власт. Понякога кърджалиите действали и самостоятелно. Предприемали са опустошителни действия главно в българските земи, като отвличали и избивали беззащитното население. За да се предпазят от техните нападения, редица селища организират своя собствена защита. За целта са изграждани укрепени стени и е въведено постоянно дежурство, което да предизвестява населението за настъпващите банди. Кърджалиите са унищожени окончателно след качването на престола на султан Махмуд II (1808-1839). Кърджалиите са много добре описани в романа на Вера Мутафчиева, “Летопис на смутното време” и "Кърджалийско време", историческо изследване. През 1930 г. по католически ритуал в катедралата "Св. Франциск" в Асизи, Италия цар Борис ІІІ се венчава за Йоанна Савойска - дъщеря на италианския крал Виктор Емануил ІІІ. На 31 октомври бракът е потвърден и с православна церемония в катедралата "Св. Александър Невски" в София. Родени: През 1886 гг. - Никола Атанасов Китанов, композитор, музикален деец и педагог. Професор в Софийската музикална академия. Завършил Загребската консерватория. Преподавател и професор по теория на музиката; диригент. Творби: "Симфония 12 в ре минор", "Симфония 13 в ми минор", програмните увертюри "Хр. Ботев","Стонът на гората", "Трио за цигулка, фагот и пиано", "Соната за пиано" и др. Умира на 30 септември 1969 г. на 25 октомври 1902 г. е роден големият български художник - Борис Ангелушев Учи в Художествените академии в Берлин и Швейцария. В България се връща през 1935 г. и взема дейно участие в националния културен живот, занимава се с илюстрация, карикатура, рисунки и живопис. Негово оформление са първите издания на "Моторни песни" от Никола Вапцаров, "Бай Ганьо" от Алеко Константинов, "Хитър Петър" от Елин Пелин и др. В работата си майсторски борави с различни техники и материали - креда, разреден туш, перо, темпера. Има принос за развитието и обогатяването на кирилските шрифтове. На името на Борис Ангелушев е учредена специална награда на Съюза на българските художници. Самият той е носител на 8 държавни и национални награди. Родоначалник на съвременното книгооформяне в България. „Бай Ганьо у Иречека“, илюстрациите към книгата „Бай Ганьо“, Ал. Константинов. Умира на 24 август 1966 г. Починали: През 1906 г. - Тодор Стоянов Бурмов - обществен, политически и държавен деец, книжовник, действителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 2 януари 1834 г. в с. Нова махала, Габрово. Завършва Киевската духовна семинария, след което става учител в Габрово. През 1860 г. заминава за Цариград. Става редактор на сп. "Български книжици", а по-късно и на в. "Съветник" и в. "Время". Включва се в църковно-националната борба, като чрез редица публикации доказва правото на българския народ да има независима църква. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. сътрудничи на княз Вл. Черкаски в Канцеларията за гражданско управление. След Освобождението е един от най–изявените дейци на умереното русофилско крило на Консервативната партия, като редактира и нейния пръв печатен орган в. "Витоша". От 1884 г. преминава към умереното крило на Либералната партия на Др. Цанков. Заема последователно редица отговорни държавни постове – вицегубернатор на Пловдив (1878 г.) и пръв губернатор на София (1879 г.). Той е първият министър-председател на свободна България и едновременно министър на вътрешните работи (юли – ноември 1879 г.). От 1881 г. до 1883 г. е член на Държавния съвет. Автор е на книгата "Българо-гръцката църковна разпря". През 1975 г. - Димитър Иванов - български химик-органик, академик (1961 г.). Роден е на 13 октомври 1894 г. в с. Макоцево, Софийска област. Член е на множество чуждестранни научни дружества, лауреат е на Френската академия на науките (1932 г.). Следва химия в Лион (1914-1915 г.), завършва СУ “Св. Климент Охридски” (1920 г.). Учи индустриална химия в Нанси, където защитава докторат през 1923 г. Работи върху органо-магнезиевите съединения, изследва българските етерични масла (розово, лавандулово, здравецово). Автор е на учебници по органична химия.

На 24 октомври Днес е международен ден на ООН Организацията е създадена е на 24 октомври 1945 г. от 51 страни, които са били изпълнени с решимост да съхранят мира посредством развитие на международното сътрудничество и осигуряване на колективна безопасност. Към днешния ден членове на ООН са 189 страни. Действайки във всички региони на света, ООН и нейните учреждения оказват помощ на бежанци, помагат за подобряване качеството на питейната вода, предоставят заеми на развиващи се страни и помагат за стабилизиране на финансовите пазари. България е член на ООН от 14 декември 1955 г. Световен ден на информацията за развитие Отбелязва се по решение на Общото събрание на ООН от 1972 г. Международен ден за борба със затлъстяването 24 октомври е Международен ден за борба със затлъстяването Празник на нотариусите Професионален празник на частните нотариуси. На 24 октомври 1998 г. се провежда учредителното събрание на Нотариалната камара, а от 1 октомври 1998 г. България има частен нотариат. Празник на Разлог На 24 октомври 1912 г. градът е освободен от османско владичество от Родопския отряд под командването на генерал Силян Ковачев. На 24 октомври 1912 г. градът е освободен от османско владичество от Родопския отряд под командването на генерал Силян Ковачев. През 1872 г. - Турската полиция арестува Димитър Общи. Веднага след Арабаконашкия обир софийският управител Ахмед Мазхар паша предприема решителни мерки за разкриване на извършителите. След едномесечни издирвателски действия полицията успява да арестува всички участници в четата на Димитър Общи. Разпитите първоначално се водят в Орхание (днес Ботевград) и Тетевен, а впоследствие в София. През 1873 г. - В Цариград излиза първият брой на в. "Шутош" - "лист за шега и сатира", редактиран от Петко Р. Славейков и Стамат Даскалов. През 1925 г. - Отменя се военното положение, което е обявено от правителството след атентата в столичната катедрала "Свети Крал" (днес "Света Неделя"), извършен на 16 април същата година от БКП, при който са убити над 150 души (депутати, генерали и др.). Родени: През 1847 - Атанас Гюдженов, български художник - иконописец. Баща е на художника Димитър Гюдженов. Самоук художник, Атанас Гюдженов се учи да рисува, като през детството си помага на своя братовчед Стефан Андонов при изписването на пловдивските църкви „Свети Иван Рилски“ (1864) и „Свети Константин“ (1865-1866), както и на църкви в Асеновград, Перущица, Хасково и околните села. В периода 1873-74 г. чиракува и при Станислав Доспевски. През 1874 г. и самостоятелно изпълнява стенописите на пазарджишката църква „Свети Константин и Елена“. Умира на 12 декември 1936 г. През1865 - Григор Кюркчиев, български военен. Кюркчиев е роден в град Прилеп, днес в Република Македония, в 1865 година. Завършва Военното училище в София и постъпва в Българската армия. По време на Балканската война като подполковник е командир на дружина в 3 пехотен полк. През Междусъюзническата война е командир на 65-и пехотен полк. Участва и в Първата световна война като командир на Втора бригада на Единадесета пехотна македонска дивизия и през 1917 година е произведен в генерал-майор. Загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година. През 1929 г. - Йордан Радичков,български писател. Завършва гимназия в Берковица (1947 г.). Работи като кореспондент на в-к "Народна младеж" за Врачански окръг (1951 г.), редактор е във в-к "Народна младеж" (1952-1955 г.) и "Вечерни новини" (1955-1959 г.). Съветник е в Съвета за духовни ценности на нацията към Държавния съвет (от 1973 г.). Учредител и пръв председател е на Българо-шведското дружество за приятелство (1984-1991 г.); заместник-председател е на Съюза на българските писатели (1986-1989 г.). Участва в първата среща на българските писатели с френския президент Франсоа Митеран (1989 г.). Народен представител е в VII-мо Велико Народно Събрание (1990 г.). Среща се с папа Йоан-Павел II (1994 г.). Той е един от най-добрите български драматурзи, чиито пиеси продължават шествието си по сцените - "Суматоха" (1967), "Януари" (1974), "Лазарица" (1979), "Опит за летене" (1979). През последните години авторът добавя нови щрихи в творчеството си - "Мюре" (1997), "Пупаво време" (2000). Умира на 21.01.2004 г. /Можете да прочетете негови произведения тук и тук/ През 1943 г. - Симеон Щерев, български флейтист и музикант. Професор в Музикалната академия – София. Той е един от най-значимите български джаз музиканти. Участвал е в най-престижни фестивали в Европа и е носител на много награди. Композитор – автор на джазова, филмова и театрални музика. През 1952 г. - Светослав Пейчев, български писател, хуморист, сатирик и поет Светослав Райков Пейчев е роден на 24.10.1952 г. в гр. Русе. В продължение на много години плава с корабите на Българския Морски и Речен Флот. Като професионален моряк и водолаз е пребродил всички морета и океани. Бил е в около 100 държави по света. С литература се занимава от 1980 г. Първите си стихове публикува в родния си град. Печатал е в много вестници и списания в Русе, Разград, Шумен, Варна, Несебър, Бургас и София. Има издадени следните книги: ЩЕ ЗАБРАВИШ... - сборник с любовна лирика, МИЖИ ДА ТЕ ЛАЖЕМ - сборник с хумор и сатира (епиграми, стихове, миниатюри), БРАДАТИ ИСТОРИИ - сборник с хумор и сатира, ГОВОРЯЩОТО КУЧЕ - сборник с разкази и фейлетони, ГРЕШНИЦАТА - новела (краткия вариант на която е едноименния разказ, публикуван тук), ИЗБОР – лирика, ЗЕЛЕНИ ОЧИ – роман, ЛЕСНИ ПАРИ - роман (част първа от замислената трилогия ЧЕРВЕНИ ПАРИ). Част втора от тази трилогия - романът ПЪТЯТ НА ПАРИТЕ е написан, но още не е издаден. В България е известен още и с литературния псевдоним Simon Martin. Починали: През 1964 - Георги Ефремов, български хирург, автор на медицинска литература. Роден е на 31 март 1883 г. в Кюстендил. През 1989 - Найден Геров, български композитор. Найден Геров е роден на 14.06.1916 г. в Пловдив. Внук на възрожденския просветител и книжовник Найден Геров. Учил е частно пиано и композиция при д-р Науман. Създава оперите "Пайсий Хилендарски", "В една новогодишна нощ", "Бяла пролет"; детските - "Пепеляшка" и "Ян Бибиян"; комичната - "Тримата мускетари". Автор на балета "Швейк отива на война". През 1993 г. - Петър Славински (псевд. на Петър Атанасов Чолаков), български писател и драматург. /Роден 1909 г./ Завършил право в СУ" Св. Климент Охридски". Бил е на административни постове в Столичната община и кмет на София. Бил е директор на Държавния музикален театър "Ст. Македонски". Негови съчинения са: "Фрина", "Последният щурм", "Пратеник на свободния свят", "Претворена земя", "Победени хоризонти", "Слънчев извор", "Живот за живота", "Огънят и спомените", "Птици долитат при нас", "Далечни далечини" и др.

Ники, благодаря за отговора. Опитвам се да хвана вътрешния смисъл, но понякога е много трудно. Особено по отношение на Стария Завет. С Новия Завет нямам проблеми. От него се излъчва любов и светлина, но в Стария има нещо тъмно, жестоко...Явно аз така го възприемам. Много сложен въпрос, Аделаида. От отговора на Фют следва, че авторите са боговдъхновени. Аз съм по песимистично настроена – не всички. Но явно Библията трябва да се чете не с разума, не и със сърцето, а с душата.

Наистина човек може да се удави в Стария Завет, особено четейки за това какво е отношението на Бог към чужденците, тези цитати, които съм пуснала в предишното си мненние. В Библията има прекрасни мисли, но има и такива, които много ми е трудно да асимилирам и приема за вдихновени свише. Например: „Не яжте никаква мърша; дай я на чужденеца, който е в твоите жилища, нека той я яде, или продай му (я), защото ти си народ свет за Господа, твоя Бог. “ „от чужденец дири, а каквото имаш твое у брата си, опрости му го“ С такива мъдрости е пълен Стария завет. Четейки ги, съвсем не мога да се изпълня с любов към такъв бог. Първата ми мисъл е, че това е бог - частна собственост на аврамовия народ, не на мен. А вие как ги преглъщате тези части от Библията? Или просто ги прескачате и не ги четете?

Прочитайки горната мисъл, първото което ми дойде на ум беше, че наличието на блага не предпазва от престъпления, а точно обратното - увеличава желанията за още и още блага, а от там до престъпния начин за придобиването им. Получава се омагьосаният кръг на самсарата - раждане - желания - блага - още по-големи желания - ... - престъпления (не са винаги задължителни) - ... смърт. Но нещата ми се изясниха, когато прочетох продължението на тази мисъл в посочената беседа:

На 23 октомври Международен фестивал за късометражно кино Филмини Дома на киното и Евро-българския културен център В конкурсната програма на Международния фестивал за късометражно кино "Филмини" са 23 филма, избрани от 900 продукции от целия свят. Фестивалът е от днес до 26 октомври. Най-добрият балкански филм ще получи 1000 евро, а за отличения български игрален е наградата на "Кодак синелабс България" - камера, филмова лента и лабораторни услуги на обща стойност 2000 евро. Филмът фаворит от българските анимации ще вземе награда на "Адоби", а режисьорът му ще бъде поканен от Consorcio Gallego Audiovisual на едноседмичен обмен в Галисия, Испания. Между новите късометражни филми в българската игрална конкурсна програма са "Семейна терапия" на Петър Вълчанов, "Никога повече" на Йордан Банков, "Всичко за теб" на Тома Вашаров. В анимационната са само три филма, но на световно равнище, вече признати на фестивали по света - "My Happy End", "Въздушният ас" и "Екип 54". През 1861 г. - Българите в Русе избират свое общинско ръководство. То има за задача да управлява града и епархията, да събира данъците, да се грижи за църквите и училищата. Ръководството на общината е поето от свещеник Нил Изворов. През 1884 г. - Провеждат се общи избори за Областно събрание в Източна Румелия. Те са спечелени от Народната партия с помощта на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич и под лозунга за бързо обединение с Княжеството. Председател е Георги Хаканов (23 октомври - 22 декември 1884 г.). През 1893 г. - основава се Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от група българи с цел освобождаването на Македония и Одринско. В Солун, в квартирата на Иван Хаджиниколов се провежда заседание, на което присъстват Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев. На него се поставя началото на Вътрешната революционна организация. През 1906 г. - Съставен е кабинет на Народнолибералната партия начело с Димитър Петков. През 1915 г. - По време на Първата световна война (1914-1918 г.) Първа Българска армия влиза в Ниш (временната сръбска столица) и пленява 20 000 сръбски войници и офицери. През 1916 г. - По време на Първата световна война (1914-1918 г.) Четвърта пехотна дивизия овладява Меджидие (Румъния). През 1939 г. - Съставен е кабинет на Георги Кьосеиванов. През 1961 г. - България и Република Мали установяват дипломатически отношения. През 1967 г. - В България гостува вселенският патриарх Атинагорас. През 1982 г. - Край Петрич е открит Национален парк-музей "Самуилова крепост". През 1998 г. - официалното откриване на завода за санитарен фаянс "Идеал Стандарт България" АД. Заводът с най-голям обем производство на санитарен фаянс в света е построен върху 90 хил. кв. м земя, 61 хиляди кв. м от които са застроена площ. Той е най-големият и най-модерният в компанията "Идеал Стандарт Интернешънъл". Родени: През 1863 г. - Пантелей Киселов – български генерал. Завършва Военното училище в София през 1883 г. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като ротен командир и се отличава при защитата на Видинската крепост. През 1910 г. получава чин полковник. По време на Балканската война (1912–1913 г.) е командир на Осми Пехотен Приморски полк, който води сражения при Селиолу, Гечкенли и Караагач. В Междусъюзническата война през 1913 г. се сражава срещу сърбите при Калиманци. От септември 1913 г. е командир на Четвърта Пехотна Преславска дивизия. След въвличането на България в Първата световна война (1914–1918 г.) е на Румънския фронт и се отличава при превземането на Тутраканската крепост и пробива при Кубадин. В началото на 1916 г. е повишен в чин генерал-майор. От лятото на 1917 г. до края на войната е на Македонския фронт. След приключването на войната е назначен за началник на Трета Военно-инспекционна област. В края на 1919 г. е повишен в чин генерал от пехотата и е уволнен. През 1885 г. - Емануил Попдимитров (Е. П. Попзахариев) - български поет. През 1904 г. завършва педагогическо училище в Кюстендил. Следва философия в Софийски университет “Св. Климент Охридски” и Белград, завършва философия и литература във Фрайбург, Швейцария (1912 г.). Влияние върху творчеството му оказват Шопенхауер и Бергсон, на които посвещава специално изследване. Гостува му и един от изтъкнатите руски символисти К. Балмонт. Участва в Първата световна война. Заема пацифистки позиции, а след войната активно участва в групата "Кларте" в Кюстендил. В периода 1923-1943 г. е преподавател в Катедрата по сравнително литературознание в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, частен доцент е от 1924 г. Като поет се оформя под влиянието на френския символизъм и западноевропейския неоромантизъм. Автор е на стихосбирките "Песни" (1914 г.), "Плачущи върби" (1914 г.), "Вечерни миражи" (1920 г.), "Свободни стихове" (1921 г.), "Кораби" (1923 г.), "Пред дверите на родината" (1927 г.), "Златна жътва" (1928 г.), "Росни капки" (1931 г.) и др. Автор е на съчиненията "Събрани съчинения Т. I-XV" (1931-1938 г.), "Естетиката на Бергсон" (1923 г.), "Драми на хероичните борби" (1926 г.), "Фиолософски студии" (1937 г.). Емануил Попдимитров умира 23 май 1943 г. в София. През 1929 г. - проф. Христо Нейков - български график и илюстратор. Работи в различни графични техники - офорт, литография, създава много рисунки с перо, туш и креда. Илюстрира българска и съветска поезия и проза. Автор е на графики с възрожденска, революционна, любовна и философска тематика. През 1938 г. - Рени Цанова (Райна Цанова Петрова) - български юрист. През 1971 г. завършва специалност “Право” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Член е на Софийската адвокатска колегия. Работи основно в областта на наказателното право. Автор е на много статии, студии, монографии, книги и др. Починала 2007 г. Починали: През 1937 г. - На 98-годишна възраст умира митрополит Симеон Варненско-Преславски - висш духовник, почетен член на Българска академия на науките. Роден е в Бургас. През 1863 г. завършва Духовна семинария на остров Халки, след което е учител в Цариград и в родния си град. Приема монашески сан през 1870 г. и в продължение на 2 години е протосингел на видинския митрополит Антим I, който става и първи български екзарх. През 1872 г. е ръкоположен за варненски и преславски митрополит. От 1874 г. до 1913 г. е постоянен член на Светия синод, като през 1888 г., 1902-1905 г. е негов председател. Участва в обществено-политическия живот на страната. Депутат е в Учредителното събрание 1879 г., в I-то Обикновено народно събрание и във II-то Велико народно събрание и председател на III-то Обикновено народно събрание (11 декември 1882 г. - 8 септември 1883 г.). Има заслуги за изграждането на църковната организация в България след Освобождението. Освен с църковни задължения се занимава и с преводаческа дейност на византийски извори за българската история, сред които "Посланието на Цариградския патриарх Фотия до българския княз Борис I" (1917 г.), "Писмата на Теофилакта Охридски, архиепископ български" (1931 г.) и др. През 1993 г. - Елена Николай (псевдоним на Стоянка Савова Николова) - българска оперна певица. Родена е на 24 януари 1905 г. в с. Церово, Пазарджишко. Прекарва детството си в Панагюрище. Учи вокално майсторство в Миланската консерватория. Двадесет сезона е първи мецосопран в "Ла Скала" (в края на кариерата си изпълнява и партии на сопрано). Гастролира по всички големи оперни сцени в света. След 1963 г. играе във филми на италианския режисьор Виторио де Сика.

На 22 октомври През 1879 г. - Открива се Областното събрание на Източна Румелия. За председател е избран Иван Гешов. Областното събрание на Източна Румелия е върховен законодателен орган в Източна Румелия. През 1912 г. - Частите на 7-а пехотна дивизия освобождават Струмица (Македония). През 1913 г. - Издаден е царски манифест за поемане управлението на новите земи и за всеобща амнистия в тях, одобрена от 15-то ОНС на 4 март 1914 г. През 1916 г. - Войските на 3-а армия преминават в преследване на изтеглящите се руско-румънски войски в Добруджа. През 1916 г. - Конната дивизия овладява Кюстенджа (Румъния). През 1932 г. - В периода от 22 до 26 октомври 1932 г. в Букурещ се провежда Третата Балканска конференция. Българската делегация се оттегля и остава само като наблюдател поради необсъждане проблемите на малцинствата. През 1937 г. - Насрочени са първите парламентарни избори след преврата на 19 май 1934 г. Държавният преврат от 19 май 1934 г. е извършен от политическия кръг "Звено" и Военния съюз с помощта на армията. През 1944 г. - Начало на атаката на Страцинската позиция от 1-ва армия. През 1966 г. - В периода от 22 октомври до 4 ноември 1966 г. в Плевен за първи път се провеждат Лауреатски дни "Катя Попова", които от 1970 г. прерастват в Международен музикален фестивал. През 1981 г. - от 22 септември до 1 октомври 1981 г. по решение на ЮНЕСКО в Париж се провеждат Дни на България. Родени: През 1850 г. - Полковник Димитър Виницки, главен ветеринарен лекар в армията през Балканските войни. През 1903 г. - Златю Георгиев Бояджиев – български художник. Той е член-кореспондент на Академията на изкуствата на ГДР от 1975 г. Рисува композиции от селския бит, портрети и пейзажи предимно от Пловдив и околностите му - "Баба и внуче", "Овчари край село Брезово", "Зима в Пловдив", "Свинарка" и други. От 1951 г. дясната му ръка е парализирана. През 1952 г. в Пловдив е създадена художествена галерия на неговото име. Сред най-популярните му творби са "Към кланицата", "Стълпотворение", "Нестинари" и други. Златю Бояджиев умира на 2 февруари 1976 г. През 1914 г. - Славчо Трънски (истинско име - Славчо Стаменов Савов) - български офицер, генерал-полковник, партизанин. Завършва гимназия в София през 1936 г. и Военна академия “М. В. Фрунзе” в Москва 1947 г. Член е на ЦК на БКП от 1962 г. Организатор и командир е на Трънския партизански отряд, на 1-ва Софийска народоосвободителна бригада и на 1-ва Софийска народоосвободителна дивизия. Зам.-министър е на народната отбрана и командващ войските на ПВО и ВВС от 1962 до 1981 г. Автор е на военнополитически публикации. Книги: “Неотдавна” (1957 г.), “Посвещение” (1967 г.). Пише пиеси и филмови сценарии. Умира на 17.10.1999 г. През 1922 г. - Асен Петров Миланов - български театрален и филмов актьор, режисьор, спектакли: Боряна, Ленин влезе в нашия дом, Любовта и сянката; Асен Петров Миланов е роден на 22 октомври 1922 година в София. Завършва право в СУ, а през 1947 – драматургичната студия на Георги Стаматов. Работил е в Народния театър, участва в киното, ТВ и радиото. Носител е на национални награди и държавни отличия. Умира на 08 юли 1997. През 1944 г. - Красимир Станчев Костов - български оператор, известен с филмите си “Сладко и горчиво” (1975 г.), “Вчера” (1988г.), “Адио, Рио” (1989 г.), “Индиански игри” (1990 г.), “Вампири, таласъми …” (1992 г.), заснети съвместно с Иван Андонов, както и с документалния “Да се превъплътиш в себе си” (1984 г.). Награден е със “Сребърен ритон” (Пловдив, 1985 г.) за “Грънци”; носител е на награда за операторска работа на ХIХ ФБИФ (Варна, 1986 г.) за “Мечтатели” и “Да обичаш на инат”. Починали: През 1939 г. - Георги Тодоров Данаилов – български икономист, адвокат и общественик. Георги Данаилов е роден през 1872 г. Завършва право в Москва, специализира във Виена, Мюнхен и Берлин. Георги Данаилов е министър на търговията от 1918 г. и на благоустройството през 1930 г. Редактор е на "Списание на Българското икономическо дружество". Автор е на "Основни начала на политическата икономия" (1906 г.), "Теория на статистиката" (1932 г.), "Les effets de la Guerre en Bulgarie" (1933 г.) и др. През 1960 г. - Иван Тодоров Карановски (псевдоним на И. Т. Атанасов) български поет и белетрист. Роден 1882 г. Завършва висше образование (литература и философия) в Женева и Фрибург през 1909 г. Сътрудничи в списанията “Общо дело”, “Летописи”, “Съвременник”, “Демократически преглед” и други; редактира списание “Парнас” от 1921 г., “Яснина” (1923 г.), “Кръгозор” (1925 г.) и др. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на: “Тежки минути” (1901 г.), “Горски цветя” (1911 г.), “Моята почивка” (1912 г.), “Ветви от бръшлян” (1920 г.), “Мигове от вечността” (1925 г.), “Селото Чучовей” (1928 г.), “Светлата книга” (1929 г.), “Гордиян Лунатов” (1933 г.), “Лов” (1936 г.), “Слънчеград” (1939 г.), “Талисман” (1946 г.), “Алпийско лято” (1947 г.) и др. Можете да прочетете „ Войнишки писма от Македония“ – тук. / Те са на Иван Тодоров Карановски, писани през 1916 г. до съпругата му Сия Т. Карановска, учителка в гр. Ямбол. Освен неизбежния личен елемент, в тях се съдържат и интересни сведения за Вардарска Македония. Съхраняват се в Централния държавен архив, фонд 39./ През 1989 г. - Денчо Знеполски (Младен Гюров Гигов) - политически и военен деец, ген.-лейтенант. Роден е 16 март 1920 г. в с. Ярловци, Пернишко. Активен член е на БКП. От 1943 г. преминава в нелегалност, участва в партизанското движение на югославските народи, а по-късно се прехвърля в Трънския партизански отряд. Избран е за негов командир. От май 1944 г. ръководи Втора софийска народоосвободителна бригада. Активно помага за установяването на отечественофронтовската власт и взема участие във войната за окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г.. След това служи в редовете на БНА. От 1966 г. до 1976 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Носител е на множество ордени.

Мисъл на деня - 22 Октомври 2008 г. „Каква е разликата между светския и духовния човек? Светският човек е подобен на дете – каквото види, иска да го пипне. Духовният е като възрастния – той изследва нещата с мисълта си, а не с пипане. Той ходи с виждане, а не с пипане. Който пипа предметите, все ще ги опетни. Защо светският човек пипа нещата? – За да разбере реални ли са или не. Духовният не пипа, защото е намерил Бога, познава Го и гледа на всичко като на отражение на реалността. За светския човек, който не е намерил Бога, всичко, което може да се пипне, е реално. За духовния реален е само Бог.” Из Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране, 5-о УС, 20.X.1935 г.

На 21 октомври Годишнина от създаването на Интернет На 21 октомври 1969 г. е осъществен първият успешен опит на учени от Калифорнийския университет (Лос Анджелис) и от Научно-изследователския институт в Стамфорд, (Кънектикът) да свържат два компютъра - затова и този ден се смята за рожден ден на световната компютърна мрежа - Интернет. През 1867 - В Букурещ излиза първият брой на вестник "Народност". Негови редактори са Иван Богоров, Иван Грудов и Иван Касабов. Вестникът се възприема като трибуна на младите сред българската емиграция във Влашко. Последният брой е издаден на 6 юли 1869 г. През 1879 - Открива се Първото Обикновено народно събрание на Княжество България. Председател е Петко Каравелов (либерал). Петко Каравелов е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (БАН). Роден е 24 март 1843 г. в Копривщица. Брат на Любен Каравелов. През 1912 - В хода на Балканската война бойците на 21-ви пехотен средногорски полк с командир полковник Владимир Серафимов разгромяват турците при с. Аламидере (днес Полковник Серафимово). През 21 - 24 октомври 1981 - В Мюнхен на Десетото световно първенство по художествена гимнастика българските представителки стават шампионки. Спечелени са 14 от общо 16 медала. България се класира на първо място в класирането по медали с 5 златни, 7 сребърни и 3 бронзови медала: - златен медал - Анелия Раленкова, многобой, 39,150 т. - златен медал - Лили Игнатова, въже, 19,700 т. - златен медал - Лили Игнатова, обръч, 19,600 т. - златен медал - Анелия Раленкова, бухлаки, 19,700 т. - златен медал - ансамбъл, 38,575 т. През 1996 - Край Ерусалим е открита гора на България. В нея са посадени 50 000 дръвчета,които отговарят на броя на спасените от унищожение български евреи по време на Втората световна война. Родени: През 1858 - Димитър Николов Петков – български политик, държавник, журналист и публицист, деец на националнореволюционното движение. През 1875 г. емигрира в Румъния, където попада в средата на българската революционна емиграция. Включва се в четата на Панайот Хитов и заедно с нея взима участие в Сръбско-турската война през 1876 г. След обявяването на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) влиза в редовете на Българското опълчение. В боевете при Шипка е тежко ранен и загубва едната си ръка. За проявения героизъм е награден с орден за храброст лично от руския император. След Освобождението се занимава с журналистическа дейност. Изявява се като противник на княз Александър I Батенберг и неговия стремеж към засилване на княжеската власт. В следващите години става сподвижник на Стефан Стамболов. През управлението на първия стамболовистки режим (1887-1894 г.) са му поверени редица отговорни постове: кмет на столицата, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, председател на IV-то Велико и на VI-то и VII-то Обикновено народно събрание. След убийството на Стефан Стамболов през юли 1895 г. му е предложено да оглави на Народнолибералната партия, но той го отстъпва на Д. Греков. Заема този пост през 1897 г., но две години по-късно отново го отстъпва на Д. Греков. Отново възглавява Народнолибералната партия след смъртта на последния през 1901 г. След повикването на неговата партия на власт от княз Фердинанд I през май 1903 г. е включен в кабинета като министър на вътрешните работи, а от октомври 1906 г. става и министър-председател. По времето, което оглавява кабинета, съдейства за прокарване на редица закони за стимулиране на икономическото развитие на страната. В същото време вътрешната му политика е съпътствана с прилагането и на репресивни средства. Като журналист сътрудничи на много вестници, издава вестник "Свирка", откъдето си спечелва и прозвището Свирчо, а така също и вестник "Народно събрание" и вестник "Независимост", участва в редактирането на вестник "Независима България" и вестник "Свобода", главен редактор на вестник "Нов век" и други. Убит на 26. II. 1907 г. на бул. "Руски" в София. През 1860 - Екатерина Великова Каравелова – българска общественичка и публицистка. Съпруга на Петко Каравелов. Родена е в Русе. Завършва гимназия в Москва, след което работи като учителка. След Освобождението подпомага на своя съпруг в участие му в политическия живот на Княжество България. Тя е една от водачките на Българския женски съюз. Занимава се и с публицистика и преводачество. Автор е на спомени, които съдържат богат документален материал за новата българска история. Екатерина Каравелова умира на 1 апр. 1947 г. и е погребана до гроба на Петко Каравелов. /За живота на спътничката на Петко Каравелов, за майката на Лора Каравелова, можете да прочетете по-подробно тук. Заслужава си! / През 1909 - Димитър Яранов - български геоморфолог и геолог, професор. Има значителен принос за развитието на физическата география, тектониката и неотектониката на Балканския полуостров. Проучва язовирите Искър, Кърджали, Пасарел, каскадата Белмекен-Сестримо и други. Работи в системата на геоложките проучвания, ръководител на секция „Тектоника“ в Научноизследователския геологически институт при Главно управление за геоложки и минни проучвания. Умира на 14 август 1962. Димитър Яранов е баща на художника Атанас Яранов. Починали: През 1929 - Д-р Васил Радославов – български политически и държавен деец, член на БАН. Завършва право в Хайделберг, Германия, защитава и докторат. След като се завръща в България, става един от лидерите на Либералната партия. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието (29 юни 1884 – 15 юли 1886 г., 9–12 август 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 – 28 юни 1887 г.). При управлението на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) оглавява легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на Константин Стоилов като министър на правосъдието (19 май–17 септември 1894 г.) и министър на народното просвещение (17 септември–9 декември1894 г.). По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия (1894–1899 г.). Д-р Васил Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през 1899–1901 г. е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 г. той е обвинен в измяна на родината и княза, в използване на властта за лично облагодетелстване и е осъден от Държавен съд на 8 месеца затвор и отнемане завинаги на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател на България (4 юли 1913 – 21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве, а след това и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското примирие през 1918 г. емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа. През 1993 - Петя Йорданова, българска поетеса /р.1931/ - музата и голямата любов на поета Евтим Евтимов. За нея почти нищо няма в мрежата. Тя е автор на: През 1998 - проф. Делчо Сугарев, български архитект /р. 1905/. Основоположник на градоустройственото и паркоустройственото планиране в България. По негови проекти са изградени "Борисовата градина" (1948), парк "Кайлъка" край Плевен (1950), Националният стадион "Васил Левски" (1953), парк "Витоша" (1955). Създател е на специалността "Паркове и градини" в българското образование. През 2007 - Вили Цанков, български театрален и кино-режисьор (р.1924) Венелин Цанков е осъществил повече от 130 постановки и филми в България и чужбина. Известен е като режисьор на високата драматургия, отрицание на академизма, естет в изкуството и човек с вкус към живота. Носител е на много български и международни награди: "Лъвът на Сан Марко" - Венеция, "Телевизионната ракла", "Аскеер". Автор е на романите "Вавилонски кули", "Еднооките", "Сбърканият", "Горящият ангел", "Вилиси - повест за крадлата и девственицата" и "Седемте небеса". Негови са пиесите Одисеи, Плач Еремиев, филмовият сценарий Буна, както и телевизионният Кучешка огърлица.

Мисъл на деня - 21 Октомври 2008 г. „Какъвто е методът за изучаване свойствата на захарта, такъв е методът и за изучаване на Любовта. Съвършеният, мъдрецът познава Любовта и по външните й прояви, без да я опитва. Несъвършеният я опитва. Най-напред той започва с любовните писма и постепенно навлиза навътре. Първоначално той пише любовни писма на майка си и на баща си, на братята и на сестрите си, на приятелите си и най-после на своя възлюбен или на възлюбената си. Ако ученикът пише любовни писма, изключват го от училището.” Из Източник на знанието, УС, 27 октомври 1935 г.

Молитвен наряд за начало: Кратка молитва Аум (песен) Господи, да възрасне в мен Божественото (формула) Беседа: Марта и Мария Молитвен наряд за край: Добрата Молитва Бележка: Преди да прочетете беседата е добре да прочетете: “. Ев.Лука 10:40–42

А защо смяташ, че не споделяме? Точно това съм обяснила в поста си, че дори и при директен въпрос се избягва отговора. Мога само да предполагам защо: примерно при негативен коментар, родителите ще се оплачат от учителя на директора или ще се обидят и ще преместят детето си в друго училище, а при този глад за деца ... Но така, без обратна връзка и от страна на учителите към родителите, е трудно и за двете страни. Диана, или аз не съм се изразила добре, или ти не си разбрала какво искам да кажа с „А защо смяташ, че не споделяме?“ В предишния си пост ти казваш: "Вие защо не споделяте с родителите...“ Всъщност ти откъде знаеш Бориславил и всички други учители, пишещи в този форум, че не споделят с родителите какво е положението на техните деца? Ако аз съм пострадала от конкретен лекар трябва ли да обвиня Кристиян и другите лекари тук, че са корумпирани например? Защо от частния случай правиш извод за общото? Аз също съм работила със студенти - 14 години в Русе, но поради заболяване на белите дробове се наложи да се върна в София. Работата със ученици е много по-трудна и различна. Затова и Максим среща, доколкото виждам от постовете му, трудности с децата. Преходът от студенти (вече почти съзнателни хора) към ученици (тийнеджъри) е доста труден. Забелязвам в част от пишещите родители един негативизъм към учителите. Оформя се мнението, че учителят трябва да притежава ангелски качества едва ли не и същевременно да се задоволява с подхвърлените му трохички, като на просяк. Диана, знаеш ли колко колеги имам, недочакали да се пенсионират? Починаха от сърце или рак. И колко починаха 1 - 2 години след пенсия? Това сравнение според мен е неуместно. И лекарите от Пирогов и учителите заслужават многократни по-големи заплати! Абсолютно съм съгласна с написаното от azbuki, Бориславил и късметче!

А защо смяташ, че не споделяме?

Търсейки отговор, човек навлиза в същността. Затова и питам. „Съвършеният човек и като мисли, и като чувства, е повече в мълчание...“, но има моменти когато трябва и да говори - за да помогне на несъвършените. Струва ми се, че книгата е интересна. Трябва да се прочете. Багира, благодаря за информацията. Предполагам, че Влад Пашов е добавил тези думи на Боян Магът в книгата си: тук

На 18 октомври църквата отдава памет на Св. апостол и евангелист Лука Франс Халс. Евангелист Лука. Свети евангелист Лука, написал евангелие под ръководството на свети апостол Павел, който споменава за него в посланието до колосяни: "Поздравява ви Лука, многообичният лекар" Той е написал също и книгата "Деяния апостолски" Житие на св. апостол и евангелист Лука Освен дванадесетте апостоли, които навсякъде следвали своя Небесен Учител, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет ученици и ги пратил да проповядват Неговото учение по градове и села. Преди да ги изпрати на проповед, Той ги наставлявал как да учат народа. Дал им власт да изцеряват всяка болест. При изпращането им казал: - Жетвата голяма, а работниците малко. Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. Вървете! Ето, аз ви пращам като агнета посред вълци. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща ... И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!... В който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие! Под жетва Спасителят разбирал сърцата на хората, които били готови да приемат в себе си истините на словото Божие. Под работници или жетвари разбирал проповадниците на словото Божие. Господарят на жетвата е Сам Бог. След като благовествували по много градове и села, седемдесетте ученици се върнали с радост и казали: - Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам. А Той им отвърнал: - Не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата! В числото на седемдесетте ученици бил и св. Лука. Той бил родом от Антиохия, където на младини изучавал медицина и живопис. След време дошъл в Йерусалим. Слушал проповедта на Спасителя. Поразен бил от силата на Христовите думи и чудеса. Станал Христов ученик. На него и на Клеопа Христос се явил след възкресението Си, когато били на път за Емаус Св. апостол Лука бил спътник на св. апостол Павел при мисионерските му пътешествия. От Рим апостолът на народите, Павел, пратил послания дo християни от различни места. В тях той нарича апостор Лука "лекар, многообичан и брат, когото възхваля цялата Църква". От Рим св. апостол и евангелист Лука се отправил за Египет, където в град Тива устроил християнска църква, известна по-късно със своята многочисленост и светост. Той основал и много други църковни общини в Египет, като лекувал не само телесни, но и душевни страдания. Освен книгата "Деяния на светите апостоли", св. Лука написал и Евангелие, поради което се нарича и евангелист. Св. апостол и евангелист Лука се счита и за пръв християнски иконописец. Свещеното предание говори, че той нарисувал две икони: на св. Дева Мария с Божествения младенец на ръце (виж Богородица Одигитрия, Pravoslavieto.com) и на светите първовърховни апостoли Петър и Павел. По тоя начин той сложил началото на църковната иконопис за слава на Божията Майка и на всички светии. Св. Лука бил толкова привързан към св. апостол Павел, че не го остaвил и във времето, когато Павел бил окован във вериги в Рим. Не го оставил и при първите, и при вторите окови. От Египет евангелистът дошъл вече твърде стар в гръцката страна Ахаия, където умрял мъченически на 80-годишна възраст. Император Констанций, син на Константин Велики, като чул за чудесата, които ставали при гроба на св. Лука, наредил да се пренесат мощите му в цариградската църква "Св. Апостоли", където почивали мощите и на апостолите Андрей и Тимотей. При тържественото пренасяне на тия свети мощи един болен царедворец бил чудно излекуван. След това се заредили в храма множество други чудеса. Материалът е взет от тук. На 18 октомври се празнува и българската светица:Св. великомъченица Злата Мъгленска, Икона на св. Злата в храма "Свети Седмочисленици" в София. пострадала заради Христа на 18 октомври 1795 година. За нея може да прочетете в днешното мнение към темата „България днес“, а също така и тук. Ето част от проповедта, която се чете в нейна чест:

Въпросът съвсем не е маловажен. Това е въпрос, който си задава всеки човек започвайки да чете тази книга. Особено ако пристъпва към нея в съзнателна възраст, след 18 г. Библията служи за основа на трите религии: юдеизъм, християнство и ислям. Библейските книги са писани през изключително дълъг период от време – от около 1300 пр.н.е. до около 100 г. Смята се, че авторите на Библията са боговдъхновени, т.е. посветени. Но боговдъхновени са и авторите на много други книги, послужили за основа на различни религии, вярвания и учения. Например в индуизма - Ведите (написани между 1800 и 1200 г. пр.н.е.). Мисля, че доста подробно и безпристрастно историята на Библията е изложена в Уикипедията. Но колкото хора, толкова и мнения за Светата книга. Затова може би няма много отговори на този въпрос. Моето мнение е, че макар и да е писана от боговдъхновени автор, Библията е доста преработена през вековете през погледа на тези, които са я преписвали и превеждали. Знае се, че това е ставало ръчно. За основа на Стария Завет според мен служи еврейската история и историческите факти се разглеждат доста субективно. Това ми пречи понякога да го чета и да възприема Божието послание, което се крие зад обикновените човешки виждания и емоции на еврейските царе и пророци. Не мога да възприема един гневен, жесток бог, който май има една единствена задача – да громи враговете на израелския народ.: Давам тези примери за да поясня защо не мога да възприема Стария Завет. Може би го чета на доста ниско ниво – физическото. Но така го четат много хора и го прилагат за съжаление в буквалния смисъл на думите. А те(думите) понякога много пречат. Пречат на истинското възприемане на нещата. На намиране на Божествената Истина сред целия този океан от думи, напечатани, написани, заредени с мислите на дребнави човечета, от дълбока древност, та до днес. Затова може би някои богослови забраняват Библията да се тълкува от обикновени хора и особено от жени. Ето какво казва Беинса Дуно за тази книга: А ето и мнението на Рудолф Щайнер (антропософите):