Ани

Честит Рожден Ден и от мен, Василе! Желая ти много щастие и успех в пътя по който вървиш!

На 24 ноември През 1877 - предният отряд на ген. Гурко освобождава Етрополе по време на Руско-турската освободителна война (1977-1978), откъдето ръководи зимният преход на Стара планина през Арабаконашкия проход. През 1879 - княз Александър I Батенберг разпуска I НС и първото правителство и назначава нов временен служебен кабинет от консерватори начело с епископ Климент Браницки (Васил Друмев). През 1929 г.- група софийски радиолюбители излъчва първото радиопредаване в България. През 1948 г. - в сградата на бившия царски дворец в София е създадена Националната художествена галерия. През 1966 г. - катастрофира българския самолет Ил-18 край Братислава, Чехословакия - загиват всички 82-а души на борда, а сред тях са и българската оперна певица Катя Попова и тогавашният посланик на България в ГДР ген.-полк. Иван Бъчваров. Родени През 1891 г. - в Сливен се ражда пионерът на българското кино Васил Гендов (7 декември (нов стил) - 3.IX.1970) - авторът на първия български филм "Българан е галант" (вероятно сниман между 1910 и 1915 г.). Режисьор на филма "Любовта е лудост" (1917), чието заглавие става патрон на днешния Варненски филмов фестивал, "Бай Ганьо" (1922). През 1933-а слага край на нямото българско кино и снима в Карлово първия "говорящ филм" - "Бунтът на робите", посветен на Васил Левски, в който изиграва и ролята на Апостола. Снима и втори озвучен филм "Земята гори" преди да прекрати творческата си дейност. Председател на Съюза на артистите в България и създател на Българската национална филмотека. Умира на 3 септември 1970 г. Римейк на „Българан е галант“ През 1896 г. - в Пловдив се ражда големият български художник Цанко Лавренов Не успява да получи академично художествено образование - учи във виенското частно рисувално училище "Св. Ана", но в годината, когато иска да кандидатства в Академията за приложни изкуства, тя отказва прием за чуждестранни студенти и той посещава вечерни занятия в нея. Обикаля българските манастири, изучава стенописите, иконите на старите майстори, както и миниатюрите в ръкописите. И открива своя истински "учител - Захарий Зограф. Живее една година в Света гора. Сътрудничи през 30-те години на сп. "Братско слово" - орган на Епархийския братствен съюз в Пловдивска епархия. Умира на 16.12.1978 г. в София. Цанко Лавренов, "Утро в Карея", 1936 – 1956 г., маслени бои, платно върху дъска През 1909 г. – Никола Йонков Вапцаров /24 ноември - нов стил 7 декември /– в гр. град Банско. Учи в Разложката гимназия (1924-1926). След това по волята на баща си учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), като е на практика, първо на кораба "Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба "Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на "Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик. Уволнен през 1936 година, след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 събира подписи из Пиринско, по т. нар. "Соболева акция". Заловен за това, съден, интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван, заради тази работа, през март 1942 г., на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян. Произведенията на този голям наш поет можете да намерите тук. Ето част от стихотворението му Вяра: Вяра ........... Но ето, да кажем, вий вземете, колко? – пшеничено зърно от моята вера, бих ревнал тогава, бих ревнал от болка като ранена в сърцето пантера. Какво ще остане от мене тогава? – Миг след грабежа ще бъда разнищен. И още по-ясно, и още по-право – миг след грабежа ще бъда аз нищо. .................... Починали През 1966 г. – Катя Попова, оперна певица. Родена е на 21 януари 1924 г. в Плевен. Завършва Пеене в Държавната музикална академия в София.Дебютира в Софийската опера през 1947 г. в ролята на Есмералда ("Продадена невеста" от Б. Сметана). Изпълнява с успех централни партии в опери на Гуно, Пучини, Масне и Чайковски в Болшой театър, Гранд опера, Опера комик в Париж, в оперните театри в Белград, Прага и др. Артистичната кариера на Катя Попова е краткотрайна, ала блестяща - над 20 роли, 600 представления, гастроли в повече от 20 страни, множество заслужени награди.Изтъкнати чуждестранни и наши музиколози сочат Катя Попова като една от най-добрите изпълнителки на белкантото. Позната и призната в Европа, тя предизвиква интереса и на ценителите на операта в Америка и Азия. Всеки неин образ е определян като връх в певческата й практика, ненадминато явление, съвършен модел на вокалното изкуство. Самолетната катастрофа през 1966 г. слага преждевременно край на нейната възходяща кариера. Ти сън ли си? Или те има? Или си утринна звезда - далечна, но със близко име, която свети без следа. Мечта ли си? Или те има? Ти огън ли си? Или дим? Защо си тъй неповторима, щом този свят е повторим? Тези стихове на Павел Матев са за нея, незабравимата Катя Попова.

А може би и от фанатиците понякога има полза? За равновесието. В България май в момента преобладава повече нихилизмът. Не знам дали точно този е подходящият термин за обратното на фанатизма?

Този цитат, даден от Станимир, като, че ли остана незабележим? Мисля, че омешахме малко егоцентризъм /гордост/ и фанатизъм. Когато човек държи на своето, няма чуваемост към мнението на другите, то това какво е? Фанатизъм или егоцентризъм? Станимир не е сложил ограничение за какъв тип фанатизъм става дума. Фанатизмът има най-различни проявления. Във вярата, в любовта към родината, в обикновените житейски отношения. Всички може би проявяваме фанатизъм, най-вече неосъзнавайки това, в едно или друго отношение. Или може би някъде се объркват нещата с егоцентризма? Според мен фанатизмът е обратната страна на нихилизма, незачитането на нищо. И двете крайности са опасни. Средата е най-доброто, както е казал Буда:

Здравей, hammer! Предполагам, че това е твоето предсказание / пожелание / за България. Мога да добавя само: „Да бъде!“

На 19 ноември: През 1922 г. - провежда се референдум за започване на съдебен процес срещу министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков. Целта е да се проведе всенародно допитване за наказване на виновниците, довели България до Първата национална катастрофа (1913 г.) и Втората национална катастрофа (1918 г.) На 14 октомври 1922 г. ХIХ-тото ОНС приема Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите на Ив. Евстр. Гешов -(16 март 1911 г. – 1 юни 1913 г. ), д-р Ст. Данев (1 юни 1913 г.– 4 юли 1913 г. ) и Ал. Малинов (21 юни 1918 г. – 18 октомври 1918 г. ) за водените от тях войни и последвалите ги национални катастрофи. Законът предвижда гласуването да се осъществи посредством два вида бюлетини: черни, които означават "невинен", и бели - за "виновен". Предвидено е ако резултатите от допитването докажат вината на министрите, те да бъдат съдени от Държавен съд. Във връзка с референдума Министерският съвет приема постановление, според което министрите от правителствата на Ст. Данев и Ал. Малинов са арестувани, а върху имуществото им е наложен запор. От 926 000 избиратели за осъждане с бяла бюлетина гласуват 647 000 (по призива на БЗНС и БКП), за оправдаване, с черна бюлетина - 224 000 (по призива на партиите от Конституционния блок), а 55 000 са недействителните бюлетини (по призива на БРСДП (о) и националлибералите). През 1935 г. - правителството на Андрей Тошев приема наредба-закон за създаване на Земеделски стопански задруги - казионни селски профсъюзи. Според наредбата всички мъже над 21 години, които се занимават със земеделие, трябва да плащат членски внос на Земеделските задруги. От лятото на 1937 г. в задругите членуват и жени. През същата година всички местни, околийски и областни задруги се обединяват в Общ съюз на земеделските стопански задруги (ОСЗСЗ). Към тях се създава взаимоспомагателен и пенсионен фонд. От 1942 г. се отпускат минимални пенсии за членовете им, които са навършили 65 години. Земеделските задруги съществуват до декември 1944 г. През 1944 г. - В хода на Втората световна война българските 12-а пехотна и 2-ра конна дивизия освобождават Прищина. България обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944 г., като участието на страната във войната срещу Хитлеристка Германия. Родени: През 1968 г. - Никола Иванов Генадиев Политически и държавен деец, юрист, журналист и публицист. Той е роден в Битоля (днес в Република Македония). Завършва право с докторат в Брюксел. След идването на власт на втория стамболовистки режим е министър на правосъдието (5 май 1903 – 30 януари 1904 г.), управляващ Министерството на търговията и земеделието (20 август 1903 – 30 януари 1904 г.), титуляр на същото министерство (30 януари 1904 г. – 22 октомври 1906 г. и 23 октомври 1906 г.– 22 февруари 1907 г.). След убийството на Д. Петков прави неуспешен опит да заеме лидерския пост на Народно-либералната партия. Обявява се против въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. на страната на Австро-Унгария и Германия. Във връзка с Деклозиеровата афера през лятото на 1915 г. е арестуван и освободен от затвора чак през есента на 1918. Пуснат на свобода, продължава политическата си дейност. Като един от водачите на Народно-либералната партия дава съгласието си за сливането й с други либерални партии и образуването на Национал-либерална партия (1920 г.) участвайки в нейното централно ръководство. През септември 1923 г. неочаквано напуска не само ръководството на партията, но и самата партия и заедно с група свои съмишленици полага основите на нова политическа формация, наречена Народно единство. Скоро след това, на 30 октомври 1923 г., е убит пред дома си в центъра на столицата. През 1889 г. - Димитър Иванов Шишманов Български писател, драматург и литературен критик. Завършва гимназия в София (1907 г.), а по-късно право в Женева. От 1919 г. работи в различни съдебни ведомства. През 1919 г. е началник на комисията по репарациите. През 1923 г. е началник на съдебен отдел в Министерството на външните работи. В годините 1935-1940 г. е извънреден пратеник и пълномощен министър в Гърция. В периода 1940-1943 г. е главен секретар (зам.-министър) в Министерството на външните работи и вероизповеданията. От октомври 1943 г. до май 1944 г. е в министерството на външните работи. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд за провеждането на “пронемска политика”. През 1996 г. присъдата е отменена. Автор е на книгите: “Хайлайф” (1919 г.), “Депутатът Стоянов” (1919 г.), “Разкази” (1919 г.), “Странни хора” (1934 г.), “Зограф Павел” (1938 г.), “Блянове край Акропола” (1938 г.), “Пламъчета над делника” (1942 г.), драмата “Панаирът в Стародол” (изиграна през 1942 г.). През 1993 г. са публикувани неговите дневници “Писма до самия мен”. Димитър Шишманов умира на 1 февруари 1945 г. През 1925 г. - Костадин Спасов Кюлюмов - български писател, сценарист. Създател и главен редактор е на алманах “Струма” (от 1980 г.). Автор е на белетристични книги от областта на криминално-разузнаваческия и военно-приключенския жанр. Сценарист е на филмите “Златният зъб” (1961 г.), ;съсценарист на тв-сериалите “С пагоните на дявола” (1966 г.), “На всеки километър” (1966-1972 г.). Костадин Кюлюмов умира на 6 март 1998 г. През 1936 г. - Надежда Николова Хвойнева - българска народна певица; солистка на Ансамбъла на БНР (1958 г.), както и в “Мистерия на българските гласове” (1987 г.). Изнася множество солови концерти в Европа, САЩ, Канада, Египет, Судан, Израел, Индия, Либия. Има над 300 записа на родопски народни песни за БНР и “Балкантон”. Последната й аудио касета е “Родопска изповед” (1992 г.). Надежда Николова Хвойнева има пет творчески портрета за БНТ. Носител е на множество награди, сред които и “Грами” с хор “Мистерия на българските гласове”. Надежда Хвойнева умира на 25 ноември 2000 г. Чи Как Ми Драчко, Явором Починали: През 1912 г. - Христо Ганчев (Х. Г. Велев) - български драматичен артист. Сред май-известните му роли са тези на Подколесин (в "Женитба"), Арпагон (в "Скъперникът"), Симеонов-Пищик (във "Вишнева градина"), Раксин (в "Към пропаст"), Осип и Градоначалникът (в "Ревизор"), Македонски (в "Хъшове") и др. Христо Ганчев е роден на 26 февруари 1877 г. в Провадия. Той е съпруг на актрисата Адриана Будевска. През 1967 г. - При злополука загива Владимир Дамянов Башев – български поет и преводач. Той е роден на 28 юли 1935 г. в София. Завършва специалност "Българска литература" в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е във в-к "Народна младеж", в-к "Работническо дело", в-к "Пулс", зам.-главен редактор на в-к "Литературен фронт". Автор е на "Тревожни антени" (1957 г.), "Преодоляване на гравитацията" (1960 г.), "Желязно време" (1962 г.), "Нецелунати момичета" (1963 г.), "Магазин за часовници" (1964 г.), "Възраст" (1966 г.), "Ателие" (1967 г.) и др. Творчеството на Владимир Башев е емоционално неговата епоха: живота на човека в големия град, съвременния бит, неспокойствието, тревогата и възванието, търсенето, тръпката и очакването, скоростите, информацията, науката, научните термини, изкуството - поезия, музика, живопис - философията, политиката, урбанизацията, спорта. Владимир Башев загива в катастрофа през 1967 и оставя след себе си безспорно помнещи се творби, чийто патос и днес не дразни с празната си комсомолска реторика, така присъща на други тогавашни трубадури от литературния миманс. РИСУНКА Владимир Башев Искам да те нарисувам не със молив, не със четка, с устни ще те нарисувам, с благодарните си устни, с десет пръстчета възторг... Ще започна от лицето, ще опиша крехък профил, ще наподобя косите на ликуващ водопад, ще се върна на челото, във очите ти ще падна и на устните ти тънки дълго, дълго ще се спра... Искам да те нарисувам... /източник/ През 1996 г. - Пламен Анжел Вагенщайн - български кинооператор. Роден е през 1945 г. Завършва висшето училище за кино и телевизия "Бабелсберг" в ГДР (1970 г.), специалност "Операторско майсторство". През 1970 г.-1990 г. работи като оператор в СИФ "Бояна". Син е на Анжел Вагенщайн. Филми: "Силна вода" (1975 г.), "Да изядеш ябълката" (1976 г.), "Вината" (1976 г.), "Всички и никой" (1978 г.), "Черешова градина" (1979 г.), "Голямото нощно къпане" (1980 г.), "Дами канят" (1980 г.), "Предупреждението" (1982 г.), "Опасен чар" (1984 г.), "Бронзовият ключ" (1984 г.), "Мъгляви брегове" (1986 г.), "Нощем по покривите" (1988 г.) и др.

Честит рожден ден мила Илиана! Успехът и светлината да са ти спътници навсякъде!

На 18 ноември През 1912 - Македоно-одринското опълчение - доброволческата част, включена в състава на Българската армия по време на Балканската (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913), настъпва към Димотика. То е създадено в София по инициатива на Изпълнителния комитет на Македоно-одринските братства, като в него влизат българи от Македония и Одринско, а създадените дружини са поставени под командването на българските офицери ген. Н. Генев, подполк. Ал. Протогеров и майор П. Дървингов. При започването на Балканската война опълчението, което действа в района на Мъстанли (днес Момчилград), Гюмюрджина и Дедеагач, достига 14 670 войници и офицери. През 1989 г. - Българската опозиция провежда първия си масов митинг на площада пред Храм-паметника Свети Александър Невски. През 1996 - Президентът на България Желю Желев провежда последователни консултации с парламентарните сили по въвеждане на валутен борд. През 2001 - Провежда се втори тур на президентските избори, спечелени от Георги Първанов с вицепрезидент Ангел Марин. Родени: През 1943 г. - проф. Кръстьо Петков в г. Димово, Видинско. Завършва Висшия икономически институт "Карл Маркс" (сега Университет за национално и световно стопанство) , специалност политическа икономия. Председател на Конфедерацията на независимите синдикати /КНСБ/ до 1997 г. Заместен на този пост от д-р Желязко Христов. Участва в работата на Кръглата маса (1990) от квотата на БСП като представител на КНСБ. 1997 г. - учредител и председател на политическата формация Обединен блок на труда. 2001 г. - избран за депутат с листата на Коалиция за България в 39-ото народно събрание. През 1943 г. - Българският маг Антраник Арабаджиян (Астор), в Шумен. Носи името на Велик генерал, който редом с българските Войски се е бил против турците. Още от най-ранна детска възраст благодарение на приказките, разказвани от баба му, Астор попада в плен на магическото изкуство и фокусите, които тогава възприема за нещо свръхестествено. На десет години той гледа едно представление на факира Мити и решава, че иска да се занимава с магия. По-късно, когато е повикан да асистира на магьосника Стегепер, по един невероятен начин се появява и артистичния му псевдоним Астор. Носител е на златен “Оскар” за магическо изкуство - единственият европеец, отличен с тази престижна награда. Астор – Кабината /видеоклип/ Починали: През 1944 - Райко Алексиев, виден български публицист, писател и художник. Райко Николов Алексиев (псевдоним Фра Дяволо) е роден на 7 март 1893 г. в Пазарджик. Работил е като редактор на хумористичните издания сп. "Барабан", сп. "Смях", сп. "Людокос", сп. "Българан", сп. "Маска", във в. "Зора" и др. От 1932 г. до 1944 г. редактира и издава в. "Щурец". Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони, участвал е в няколко художествени изложби. Под талантливото му перо традиционният битово-еснафски хумор се издига до ярка критика на ниските човешки страсти, до безкомпромисно бичуване на недъзите на времето и обществото. Райко Алексиев е убит от емисарите на "народната" власт на 18 ноември 1944 г. Част от творчеството на Райко Алексиев е събрана в книгата "Гуньо Гъсков" издание на издателство "Фльорир". През 1978 г. - акад. Михаил Арнаудов Михаил Петров Арнаудов е роден на 5 октомври 1878 г. в Русе. Той е български фолклорист, литературен историк, етнограф, академик. Член е на Украинската академия на науките, литературната академия "Петьофи", доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг (1936 г.) и Мюнстер (1943 г.). Акад. Арнаудов е автор на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Раковски, Любен Каравелов и др. Изследва творчеството на класиците на българската литература - Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и др.

На 15 ноември През 1877 г. - Предприет е опит за турска контраатака при Зелените хълмове край Плевен. Частите, командвани от генерал Скобелев, отблъскват атакуващия противник. През 1885 г. - Българските части влизат в Пирот по време на Сръбско-българската война. През 1902 - Съставено е двадесет и четвъртото правителство на България, начело със Стоян Данев. Проф. Стоян Петров Данев е български юрист и политик, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия. Той е министър-председател на България в 23-тото (1901-1902), 24-тото (1902-1903), 25-тото (1903) и 33-тото (1913) правителство. През 1971 г. - На 15 и 16 ноември в София се провежда първият конгрес на Съюза на научните работници. Съюзът на научните работници в България е творческо обществено-професионално сдружение, основано на 30 октомври 1944 г. с пръв председател академик Асен Хаджиолов. Издава бюлетин “Научен живот” от 1958 до 1990 г., сп. “Наука” през 1990 г. и сп. “Сиенца мондо” (на есперанто). Член е на Световната федерация на научните работници от 1948 г. През 1990 г. - Великото народно събрание променя името на държавата от Народна република България на Република България. Родени: През 1792 г. - Никола Пиколо - български учен и книжовник. Пиколо получава образование първо в Търново, а после в Букурещ при известния гръцки просветител Константинос Вардалахос. По-късно става учител по френски език в гръцката школа на остров Хиос. От 1817 г. до 1820 г. живее в Одеса, след което заминава за Лондон и Париж, за да популяризира освободителната борба на гръцкия народ. Преподава в Йонийската академия на остров Корфу, следва медицина в Болоня и Пиза; практикуващ лекар е в Париж и Букурещ. От 1840 г. до края на живота си живее в Париж. Занимава се с научни изследвания, сътрудничи на различни френски и гръцки списания и вестници; развива активна книжовна дейност; защитава идеята за автономия на България; завещава 12 000 франка за търновските училища. Никола Савов Пиколо умира през 1865 г. През 1861 г. - Петър Марков Тантилов Български офицер, генерал-лейтенант от 1918 г. Става офицер с първите четирима българи от командата на “волноопределяющите се” (Пловдив, 30 август 1938 г.). Завършва артилерийска школа в Царско село, Русия (1884 г.) и Генералщабна академия в Торино, Италия (1908 г.). През Сръбско-българската война от 1885 г. е командир на батарея на 1. артилерийски полк и се проявява при отбраната на Сливнишката позиция. След войната е инспектор на артилерията от 1887 г., началник е на артилерията от 1889 г., командир е на артилерийски полк, инспектор е на въоръжението в периода 1904-1912 г. През Балканската война е началник на артилерията в III-та армия и участва в настъплението към Лозенград, Люлебургас, Бунар Хисар. Произведен е в генерал-майор през 1914 г. През Първата световна война е началник на 1. Софийска дивизионна област през 1915 г., на Нишкия укрепен район от 1915 до 1916 г., на Главното тилово управление (през 1916 г.) и инспектор в Главната квартира. От 1918 г. е в запаса. През 1864 г. - генерал-майор Станю Топалов, главен интендант на Главно тилово управление през Първата световна война (1915-1918). През 1866 г. - Стефан Иванов Данаджиев - български лекар-невролог и психиатър, член на БАН от 1902 г. Завършва медицина във Виена през 1893 г., където специализира психиатрия и нервни болести в периода 1893-1894 г. Завежда Нервно-психиатричното отделение на Александровската болница в София от 1901 г. до 1924 г. Секретар е на Природо-математическия клон на БАН в годините 1921, 1922, 1935 и1936 и е негов председател през 1928 г. и 1929 г. на. Член е на Виенското психиатрично и неврологично дружество, на Международната лига за борба с епилепсията и други организации. Трудове: "Върху неврастенията - нервна слабост" (1896 г.), "Невменяемостта в нашия наказателен закон" (1922 г.), "За афекта. Раздразненото състояние в углавния процес" (1927 г.), "Принципите на психическата хигиена" (1935 г.), "Психопатични личности" (1941 г.) и др. Стефан Иванов Данаджиев умира през 1943 година в София. През 1872 г. - Иван Атанасов Русев Български офицер, генерал-майор от 30 май 1917 г. Завършва Военното училище в София през 1892 г. и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург през 1900 г. През Балканската война от 1912-1913 г. е началник-щаб на 8. пехотна Тунджанска дивизия. По-късно става началник-щаб на II военно-инспекционна област. През Първата световна. война е началник-щаб на Втора армия, а след това командир на 7. пехотна Рилска дивизия и на 2. пехотна Тракийска дивизия. Русев е първият директор на трудовата повинност през 1920-1921 г.; министър е на вътрешните работи в кабинетите на Ал. Цанков и Андр. Ляпчев в периода 1923-1927 г. Осъден е на смърт от т. нар. Народен съд и е разстрелян. Редедактира "Военен журнал" (1902-1903 г.) и в-к "Военни известия" (1902 г.). Съчинния: "Добро поле и втора пехотна Тракийска дивизия" (1921 г.), "Осма пехотна Тунджанска дивизия във войната срещу турците. 1912-1912” (1923 г.), съавтор е на "Учебник за подготовка на подофицери" (1927 г.) и др. Иван Атанасов Русев умира на 1 февруари 1945 г. в София. През 1901 – Ник Дим Кос, български илюзионист. Ник Дим Кос, псевдоним на Никола Димитров Коцев, е български илюзионист, роден на 15 ноември 1901 г. в София. Пътуващи фокусници обясняват на баща му няколко фокуса, а той от своя страна ги показва на сина си. По този начин малкият Никола се запознава с илюзионното изкуство. Умира през 1983 г. През 1933 г. - Васил Димчев Стефанов - български театровед и критик. Завършва театрознание във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” през 1958 г. (дн. НАТФИЗ,). Литературен сътрудник и редактор е в списание “Театър” в периода 1958-1970 г. От 1970 г. е научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН. Защитава кандидатска дисертация на тема “Проблеми на композицията в съвременната българска драма” през 1969 г. Член е на СБП. Печата за пръв път през 1954 г. Автор е на театрални студии, теоретико-критични изследвания, статии за актьори, режисьори и спектакли. Директор е на НТ “Иван Вазов” от 1990 до 1999 г. Книги: “Драма и композиция” (1965 г.), “Съвременен куклен театър” (1971 г.), “Театрални срещи” (1973 г.), “Абсурдизмът или Театър на отчуждението” (1977 г.) и др. Починали: През 1938 г. - доктор Петър Ников (П. Н. Попов) - български историк медиевист, член на БАН от 1937 г., доктор на Виенския университет от 1912 г. Петър Ников е роден през 1884 г. Следва в Мюнхен история, нумизматика, византология, класическа филология; във Виена получава докторската си степен по история на Балканския полуостров (и специално на България). Ученик е на професор доктор К. Иречек. През 1920 г. постъпва в Софийския университет. Автор е на исторически студии за българо-унгарските отношения и татаро-българските отношения през средновековието. Занимава се специално с история на Видинското царство и на последните Шишмановци. Отделни издания: "Възраждане на българския народ" (1928 г.), "Църковно-национални борби и постижения" (1928 г.), "Българското възраждане във Варна и Варненско" (1928 г.), "Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция" (1934 г.), "Второ българско царство…" (1937 г.). През 1928 г. започва заедно с професор В. Златарски и професор Мутафчиев издаването на "Българска историческа библиотека". От 1936 г. ръководи Катедрата по история в Софийския университет, председател е на Историческото дружество от 1935 г. През 1985 г. - Димитър Панов (Д. П. Иванов) Български драматичен и филмов актьор. Роден е на 18.07.1902 г. Работи в самодейни и провинциални театри. Най-продължително време e в Пловдивския театър (от 1959 г. до смъртта си). Създава характерни роли в "Ревизор" на Н. В. Гогол, "Чичовци" и "Хъшове" на Ив. Вазов, "Прокурорът" на Г. Джагаров и др. По-известните му роли в киното са в "Горещо пладне" (1966 г.), "На живот и смърт" (1974 г.), "Хайде, дядовци" (тв, 1981 г.) и др. Автор е на автобиографичната книга "Животът е само един" (1983). През 2000 г. - Петър Дертлиев Български лекар, рентгенолог, политик. Завършва медицина, специалност "Белодробни заболявания" в Медицинския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Арестуван е многократно като организатор на стачки между 1934 и 1940 г. Избран е за народен представител на БРСДП (о) във ВНС през 1946 г. През 1948 г. е осъден на 10 години затвор по политически причини. Председател е на БСДП през 1990 г. директор е на вестник "Свободен народ" от 1990 г. Петър Дертлиев е почетен председател на БСДП.

Мисъл на деня - 15 Ноември 2008 г. „Помнете: човек страда от изобилие, защото не проявява онова, което му е дадено. Животното страда от недоимък. Казвате: „Какво ще стане с нас, ако раздаваме всичко, което ни е дадено? Къде ще му отиде краят?” Не мислете за края на нещата, мислете за началото на нещата. Бъдете като изворите, които постоянно дават. Давайте от себе си и не се страхувайте! При това увеличавайте възможностите си поне мислено.” Из Причини за страданията, УС, 29 декември 1935 г.

На 12 ноември През 1885 г. - По време на Сръбско-българската война (1885 г.) започва отбраната на Видин. Същия ден българските части освобождават Цариброд. През 1894 г. - В София започва да излиза в. "Право", орган на Вътрешната македонска организация. През 1897 г. - Формира се военноморска база във Варна. Тогава флотилията и Морската част са разделени на Дунавска флотилия с щаб в гр. Русе и Морска част с щаб в гр. Варна. През 1944 г. - Създаден е Младежки народен съюз "Звено". Изграждането на съюза започва веднага след 9 септември 1944 г. с образуването на младежки и студентски секции към Народния съюз "Звено". Те обединяват своята дейност на проведения на 15 април 1945 г. учредителен конгрес. Младежката организация възприема програмата на Народния съюз "Звено". Тя е сравнително малобройна. Определена роля за развитието й изиграва постановлението на Изпълнителния комитет на Народния съюз "Звено" от 20 юни 1947 г. за преустройство на младежката организация. През декември 1947 г. Народният младежки съюз "Звено" се влива в Съюза на народната младеж (СНМ). През 1971 г. - Започва световното първенство по художествена гимнастика в Хавана. Българските състезателки печелят 4 златни, 2 сребърни и 2 бронзови медала, а Мария Гигова става абсолютен световен шампион. Родени: През 1866 г. - Гено Киров (Гено Киров Генов) - български драматичен артист. Съпруг е на В. Игнатиева. Завършва гимназия в Сливен и известно време е учител в Котел (1884 г.). Артист е в Столичната драматично-оперна трупа (1890 г.). Печели стипендия през 1895 г. и учи драматично изкуство в московския Малий театър. Дебютира в драматичната трупа “Сълза и смях” на 3 октомври 1899 г. с ролята на цар Иван Василиевич (“Василиса Мелентиева” от А. Н. Островски). Играе в Народния театър в София. Той е един от основоположниците на българското рецитаторско изкуство. Изпълнява предимно комедийни и характерни роли. Проявява се като преводач (основно на пиеси), театрален критик и педагог. Автор е на “Методическо ръководство за актьори” (4 ч., 1907-1926 г.). Гено Киров умира на 14 февруари 1944 г. в Сухиндол. През 1870 г. - Богдан Василев Морфов - български учен, дипломат и общественик. Брат е на Ал. Морфов и Хр. Морфова, баща на П. Морфов. Завършва инженерство във Франция. Ръководи строителството на Бургаското пристанище. Участва в работата на много международни комисии (за използването на р. Дунав, за определяне на талвега на р. Дунав и др.). Представител е на България в Дунавската комисия. Главен директор на БДЖ в годините между 1907-1920 г. Член е на българската делегация на Парижката мирна конференция (1919 г.), която подписва Ньойския мирен договор. Ръководител е на българската делегация на Лозанската конференция през 1920 г. От 1923 г. до 1931 г. е български пълномощен министър в Париж. Автор е на: “Постройката на Бургаското пристанище”, “Стопанстване на БДЖ”, “Управление на железниците” и др. Богдан Морфов умира в София през 1948 г. През 1885 г. - Продан Стоянов Таракчиев Български офицер, полковник. Един от първите български летци и създатели на българската военна авиация. Завършва Военното училище в София през 1908 г. и служи като офицер в 11-и Сливенски пехотен полк. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) като летец-наблюдател. На 16 октомври 1912 г., заедно с пилота Радул Милков извършва боен полет със самолет над гара Караагач и хвърля позиви и ръчни бомби над турските позиции. Завършва въздухоплавателна школа в гр. Гатчина (Русия). По време на Първата световна война служи в Първо аеропланно отделение (1915-1918 г.). След войната е началник на Аеропланното училище. Умира на 29 април 1957 г. в София. През 1913 г. - Пирин Лефтеров Бояджиев - български писател, педагог и общественик. Работи дълги години в Румъния (Букурещ) върху проблемите на българското малцинство в Банат, Влашко и Добруджа. Автор е на учебници и книги по български език и литература, проучвател на дейността на българските възрожденци от Партений Павлович до Вазов. Негови съчинения са: "Партений Павлович" (1988 г.), "Съвременници на Берон" (1992 г.). През 1925 г. - умира Крум Дрончилов - български географ и етнограф. Той е роден на 3 август 1889 г. в Самоков. Завършва география и етнография в Берлинския университет с докторат (1909-1914 г.). Бил е преподавател в СУ и дописен член на Българския археологически институт (1924 г.). Изследванията му са в областта на антропологичните и областно-географските проучвания: "Материали за антропологията на българите. I. Македонските българи" (1921 г.), "Бурел. Антропогеографски изучавания" (1923 г.), "Предисторически черепи от България" (1924 г.).

Мисъл на деня - 12 Ноември 2008 г. „Който не носи огъня в себе си, нищо не може да направи. Съвременните хора се запитват защо съществуват противоречията в живота. Една от причините за противоречията между хората е отсъствието на огън. На всички са дадени условия и възможности, но малцина проявяват възможностите си. – Какво представляват възможностите в човека? – Вътрешният огън. Огън трябва да имате! Който носи огъня на Любовта в себе си, той е учен, силен, свободен. Дето и да отиде, навсякъде ще бъде добре приет.” Из Знайният Бог, УС, 05.I.1936 г.

На 11 ноември православната църква почита паметта на мчнци Мина, Виктор и Викентий. От тримата най-популярен и почитан е Свети Мина, който е известен чудотворец и се счита за покровител на семейството. Свети мъченик Мина е бил египтянин (284-305 г.). Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време властта в Рим се поделяла между императорите Диоклетиан и Максимиан. Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения. Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Заловен е и жестоко измъчван, накрая воините отсичат главата му, запалват огън и хвърлят в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса. Край София се намира Обрадовският манастир “св. великомъченик Мина” на 7.5км. североизточно от София в бившето село Обрадовци, сега квартал на София. Построен е на южния бряг на Владайска река сред цветни поляни. По-подробно за него може да се прочете тук. Много чудеса са станали пред чудотворната иконата на свети Мина в Обрадовския манастир. Жени от цялата страна идват да се помолят на светията да им помогне за рожба и сполучлив брак. Поклонниците казват, че иконата има могъща изцелителна сила и ако човек силно вярва, може да се избави от тежки болести. Обрадовски манастир - каменно изображение на Св. Мина

На 11 ноември През 1875 г. - Заседанието на Гюргевския революционен комитет, на което се взима решение за подготовка на освободително въстание (1875). В работата на комитета участват Стефан Стамболов, Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Бенковски и др. България е разделена на пет революционни окръга - Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски, но в хода на подготовката на въстанието функционират само първите четири окръга. През 1907 - в София е проведен учредителен конгрес на Главния съюз на българските земеделски кооперации, в който участват 317 делегати от 257 кооперации. В УС на организацията с орган сп. "Взаимност" доминират демократи и радикалдемократи. През 1914 - открита е руската черква "Св. Николай" в София, а по време на тържеството е и второто съвместно служение на руски и български архиереи. През 1928 - основано е Дружеството на детските писатели по идея на Ст. Чилингиров, Ем. Попдимитров, Ран Босилек, Чичо Стоян, Тр. Симеонов, Св. Фурен и П. Димитров-Рудар. В продължение на 10 години те издават в. "Детска книга". През 1940 - в България са въведена купонна система и военновременни дажби. През 1950 - обявена е амнистия за лицата, напуснали страната и останали незаконно в чужбина. През 1952 - В Софийския затвор са екзекутирани четирима католически свещеници - епископ Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков. Родени: През 1850 - Ангел Кънчев, български революционер. Бъдещият помощник на Васил Левски учи в родния си град Трявна, в Русе, в Болградската гимназия (Бесарабия) и във Военното училище в Белград. Участва във Втората българска легия (1868), като след разпускането й отива в Румъния, където публикува във в. "Дунавска зора" възвание до българския народ за борба против османските поробители. Учи в Земеделско-индустриалното училище в Табор, Чехия (1870-1871), като след завършването му работи в Образцов чифлик край Русе и участва дейно в революционното движение. През 1871-а е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Левски, от когото в края на август получава задача и разгръща широка организационна и агитационна дейност в Северна България. Слага край на живота си на 5.III.1872 г., когато при опит да се прехвърли тайно в Румъния е издаден и е обграден от турски заптиета на русенското пристанище. През 1905 г. се ражда българският журналист, писател, режисьор и театрален деец Гео (Георги) Крънзов (1905-1991). През 1911 - роден е българският литературен критик, историк и теоретик акад. Панталей Зарев (Панталей Пантев - 1911-1997). Автор на "Панорама на българската литература" (5 тома), "Теория на литературата" (2 тома), "Българска народопсихология и художествена литература", "Теория, психология и техника на стила". Починали: През 1952 - Евгений Босилков, български католически епископ на Никополската епархия. На 11 ноември е екзекутиран монсеньор Евгений Босилков, и още трима католически свещеници Камен Вичев, преподавател по философия във френския колеж в Пловдив /1893-1952/, Павел Джиджов /1919-1952/ и Йосафат Шишков /1884-1952/ . Монсеньор Евгений Босилков е признат за виновен по две обвинения за "образуване и ръководене на нелегална организация, която си е поставила за цел да събори, подрони и отслаби народно-демократичната власт чрез преврат, бунт, метеж, терористични действия, общостопански престъпления и чужда военна интервенция", както и за съобщаване и предаване в интерес на чужди държави на сведения от стопански, военен и политически характер, съставляващи държавна тайна. В нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. те са екзекутирани в Софийския затвор. За останалите 36 подсъдими присъдата е лишаване от свобода (от 1 до 20 години) и пълна конфискация на имуществата им. На 15 март 1998 г. във Ватикана папа Йоан-Павел Втори провъзгласява монсеньор Евгений Босилков за блажен. На 26 май 2002 г. на тържествена меса, която папа Йоан Павел Втори отслужва на централния площад в Пловдив, провъзгласява за блажени и тримата католически свещеници Вичев, Джиджов и Шишков и обявява 13 ноември - деня на техния рожден ден за небето, в който да се чества тяхното възпоменание, като датата влиза в църковния католически календар. През 1999 - Петър Увалиев, български писател, публицист, преводач. Роден на 12 януари 1915 г. в София. Петър Христов Увалиев (псевдоним Пиер Ув) е български теоретик на изкуството, критик, писател, публицист, семиолог. Почетен доктор на СУ "Св. Климент Охридски". Завършил право и държавни науки в СУ "Св. Климент Охридски". Учи няколко европейски и няколко балкански езици - владее английски, испански, италиански, френски, немски, старогръцки и латински. Автор на 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за France Culture. Превежда на френски и италиански език произведения на Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Стоян Загорчинов и др. Удостоен със "Златно перо" от Съюза на българските журналисти. Създател на фондация "Увалиеви". Починал на 11 ноември 1999 г. във Великобритания.

Мисъл на деня - 11 Ноември 2008 г. „Ако животът на човека е свързан с Божествения, отдето се пълни и постоянно придобива сила, той се радва на здраве, на дълъг живот. Свързвайте се с възвишени и напреднали Същества, които живеят правилно, според Божествените закони. Скъсате ли връзката си с тях, вие попадате в неестествения живот, който води към противоречия.” Из "Фарисей и Садукей", УС, 13 октомври 1935 г. Вътрешните качества на числото 12. Дванадесеттях хляба. Божественият и човешкият порядък (продължение).

Мисъл на деня - 10 Ноември 2008 г. „Днес всички хора – религиозни и светски, проповядват, че трябва да се живее добре. Обаче човек не може да живее добре, докато няма пример на добър живот, докато не е видял как живеят напредналите Същества. Затова се казва, че животът излиза от живота. От какъвто живот излизате, така ще живеете.” Из "Фарисей и Садукей", УС, 13 октомври 1935 г. Вътрешните качества на числото 12. Дванадесеттях хляба. Божественият и човешкият порядък (продължение).

На 10 ноември През 1444 г. - Войските на крал Владислав ІІІ Ягело (поляци, унгарци, чехи, власи и българи) и на трансилванския воевода Янош Хуняди се срещат с османската армия на султан Мурад ІІ (1421 – 1451 г.) при Варна. Сборната християнска армия преминава р. Дунав в края на септември 1444 г. и с помощта на българското население разбива османските войски при Видин и Оряхово. В средата на октомври с. г. тя стига до Никопол и подкрепена от влашкия княз Влад Дракул с 4000 конници, продължава пътя си на изток, като на 9 ноември достига варненското поле. С помощта на венециански кораби султан Мурад II успява да прехвърли през Босфора големи сили от Мала Азия и през Айтоския проход се озовава също край Варна. Въпреки че османските войски заемат по-изгодни позиции, в последвалото сражение те претърпяват големи загуби. Поради непредпазливите си действия крал Владислав III Ягело е обкръжен от малък отряд еничари и обезглавен. Убийството му внася смут сред обединените войски и впоследствие те са разбити. Тяхното поражение открива пътя на османските турци за окончателното завладяване на Балканския полуостров. В памет на героичната му смърт Владислав ІІІ Ягело остава в историята с името Владислав Варненчик. През 1912 г. - формира се 3-то аеропланно отделение за участие в Балканската война (1912 –1913 г.). На 13 август 1911 г. с първия български самолет "Блерио" летецът Симеон Петров извършва демонстративен полет над София и е сформирано аеропланно отделение в армията с единствен самолет. През 1945 г. - БЗНС “Никола Петков” и земеделците от групата на БЗНС "Врабча 1" подписват протокол за обединение. На следващия ден то е оповестено на страниците на в. "Народно земеделско знаме" със специален позив, подписан от Никола Петков и Димитър Гичев. През 1952 г. - Премиера на филма "Под игото" на режисьора Дако Даковски по едноименния роман на Иван Вазов. Ролите изпълняват Мирослав Миндов, Лили Попиванова, Петко Карлуковски, Константин Кисимов, Иван Димов. Откъс от филма. През 1989 г. - Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. На негово място е избран Петър Младенов. Родени: През1833 г. - Добри Попов Войников - български възрожденски писател, театрален организатор и драматург. Учи в родния си град при С. Доброплодни, С. Филаретов и Ив. Богоров. Продължава образованието си в Цариград - Френски колеж (1856 г.). От 1858 г. е учител в родния си град, а от 1864 г. - в Браила, Румъния. Редактира в. "Дунавска зора" (1867-1870 г.) и създава театрално дружество. За пръв път допуска жени актриси на сцената. През 1873 г. приема руско поданство, учителства в Шумен. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е управител на Търновското сиропиталище. Съчинения: "Кратка българска история" (1861 г.), "Кратка българска граматика с упражнения" (1864 г.), "Райна княгиня" (драма, 1866 г.), "Покръщение на Преславский двор" (драма, 1868 г.), "Велислава, българска княгиня" (драма, 1870 г.), "Възцаряването на Крума Страшний" (драма, 1871 г.), "Криворазбраната цивилизация. Смешна позорищна игра в пет действия" (1871 г.), "Фросина" (1883 г.) и др. Умира на 27 март 1878 г. в Търново. През 1939 г. - Антон Зафиров Горчев - български театрален и филмов актьор. Получава награди на фестивалите в Карлови Вари и Варна за филма "Козият рог" (1972 г.). Участва във филмите: "Човекът в сянка" (1967 г.), "Свобода или смърт" (1969 г.), "Танго" (1969 г.), "Козият рог" (1972 г.), "Иван Кондарев" (1973 г.), "Селкор" (1974 г.), "Сватбите на Йоан Асен" (1975 г.), "Легенда за върха" (тв, 1976 г.), "Войници на свободата" (1977 г.), "Големият товар" (тв, 1978 г.), "Нечиста сила" (тв, 1978 г.), "Кратко слънце" (1979 г.), "Язовецът" (тв, 1981 г.), "Хан Аспарух" (1981 г.), "Бяла магия" (1982 г.), "Последното приключение" (1984 г.), "Горски хора" (тв, 1985 г.), "Време разделно" (1988 г.). Умира на 24 юни 2000 г. в София. "Козият Рог" - Двама - Мария Нейкова Починали: През 1907 г. - Георги Петров Гешанов (Петракиев) - български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение. Роден е през 1872 г. в Панагюрище. Включва се в революционното движение в Ахъчелебийско (Смолянско). Войвода е на чета в Родопите по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След разгрома на въстанието участва в борбата срещу върховистите в Западна Тракия. Действа с чети в Дедеагачко, Солунско и Ахъчелебийско. Убит е в сражение с турците заедно с Л. Маджаров, П. Васков и др. През 1926 - Димитър Пъшков, български революционер. Роден през 1840 г. в семейството на свещеник. Учи в родното си село, в Троянския манастир, в Ловеч при Манол Лазаров и в Сопот (Карловско) при Юрдан Ненов. Учител в Тетевен , в родното си село (1862-1863) и в Ловеч (1864-1865). След това търговец в Ловеч, един от основателите на Ловешкото читалище и деен член на Ловешкия революционен комитет (1869-1872). Временен дописник на в. "Право" (1873). Съратник на Васил Левски, арестуван в Ловеч след залавянето на Левски, а във връзка с Арабаконошкия обир осъден (1873) на вечно заточение в Диарбекир. След три години успява да избяга (1876) и до началото на Руско-турската война (1877-1878) живее в Букурещ. Завръща се в Ловеч след Освобождението, където е член на Постоянната окръжна комисия и председател на Ловешкия окръжен съвет. Неколкократен народен. Оставя ценни спомени и дневници. Улица на негово име има в Ловеч. През 1971 - Гюрга Пинджурова, българска певица. Народна певица. Родена е на 18 април 1885 г. в град Трън. Завършва първия випуск на Държавното музикално училище в София през 1917 г., където учи пеене при Христина Морфова. След това завършва оперно пеене в консерваторията в Прага. През януари 1921 г. изнася първия си концерт в България, като изпълнява арии из опери и разработки на народни песни. Учителка е по пеене с известни прекъсвания през периода 1923-1938 г. в София, Трън и другаде. Същевременно сътрудничи на детския отдел на Радио София, прави първите си грамофонни записи на арии и художествени песни, хористка е през 1936 г. в Софийската народна опера. От 1938 г. е изпълнителка на народни песни в Радио София. През 1939 г. се появяват първите ѝ плочи с народни песни. След 9 септември 1944 г. развива богата концертна дейност и става една от най-популярните изпълнителки на народни песни в България. Характерно за изпълненията на Гюрга Пинджурова е подчертаното емоционално и артистично поднасяна на текста на песните.

А не е ли уточнено какво е пял? Соня, какво е вашето предложение за излизане от тази ситуация?

Днес - 8 ноември, църквата отбелязва Архангелов ден или събор на архангел Михаил. Но може би малко хора знаят, че на този ден се отдава почит на личния ангел хранител /пазител/. Вески човек има такъв. Аз така смятам. Е, не съм го виждала моя, но съм го усещала в критични моменти или по-точно казано съм усещала помощта му. Ето нещо за ангелите: Цитатът е взет от сайта на www.occultism.biz, но не дадох директен линк тъй като този сайт много бавно се отваря. Не съм съгласна с написаното за осъществяване на пряк контакт нито със своя ангел хранител, нито с който и да било ангел. Това е е доста опасно занимание според мен. Не се знае на какво ще налетиш. Обикновено съществата от по-висшите йерархии трудно контактуват с хората на ниво физическа реалност; звук, образ и т.н. Вероятността да се попадне на тъмни сили е много по-голяма. Особено когато се чуват гласове или виждат образи (колкото и светли и лъчезарни да са те). Контактьорството чрез астралното тяло също не е много за препоръчване. Висшите йерархии контактуват с нас най-вече чрез духът ни. Чрез нашата интуиция. Децата много по-ясно ги усещат от възрастните.

Много пъти съм се замисляла за подпис, но винаги ми се е струвало, че думите или мисълта изразяват само моментното ми състояние. Което пък означава, че доста често трябва да си сменям подписа. Но новият подпис остава и при другите ми мнения, писани преди година например и се получава една дисхармония. Така поме мисля. Предполагам ,че болшинството пишешти в този форум са на друго мнение... Много ми харесва този стих на Омар Хайям: Не оплакивай, смертный, вчерашних потерь, Дел сегодняшних завтрашней меркой не мерь, Ни былой, ни грядущей минуте не верь, Верь минуте текущей – будь счастлив теперь! Но не защото го спазвам, а защото много ми се иска да го правя. Затова и се въздържам да го сложа като подпис - ще въведа хората в заблуждение.

Ето какво е то според Учителя: Дамян Дамянов, чието стихотворение цитира Добромир, е имал голям опит по отношение на страданието. Но може би то му е помогнало да постигне своята осъзнатост.

На 7 ноември През 1869 г. - Излиза първият брой на вестник "Свобода", издаван от Любен Каравелов. Според автора "Целта на "Свобода" е да защитава българските интереси и да показва на българския народ път, по който трябва той да върви, за да може по-лесно да достигне до своето нравствено съвършенство и до своята политическа независимост. Освен това "Свобода" ще употреби всичките си сили да опознае българският народ с неговите съседи и обратно." През 1885 г. - В хода на Сръбско-българската война в битката при Гургулят е разгромена сръбската Моравска дивизия. Тя разполага с 2 полка, 13 батальона, 2 планински батареи и 1 ескадрон - всичко 12 000 пехотинци, 120 конници и 24 оръдия. Срещу нея се изправя отрядът на капитан Хр. Попов в състав: 2 дружини от 1-ви пехотен Софийски полк, 4-та Пловдивска дружина, полубатарея от 1 батарея и 3 ескадрон от 2 конен полк. С ловко маневриране и плътен пушечен артилерийски огън българските войски спират сърбите и минават в контраатака, при която отблъскват противника и го преследват до Брезник. Така отрядът осигурява близкия рубеж (участък от местност, чиито естествени особености благоприятстват воденето на военни действия) на Сливнишката позиция. През 1922 г. - С постановление № 6068 на правителството се забранява издаване на вестници по стария правопис. Първата правописна реформа след Освобождението от 1899 г. установява официално българския правопис с "Упътване за общо правописание". Правописът, установен тогава, е известен като "Иванчовски" (по името на министърa на народното просвещение Т. Иванчов). В сила до 1921 г. Построен е върху Дриновия правопис, като от една страна съответства на съвременното състояние на езика и включва особеностите на източните и западните говори, а от друга не скъсва решително с традициите на етимологичния правопис. Реформата от 1921 г. заменя "Иванчовския" правопис с нов, близък до днешния. Въведена е от професор Ст. Омарчевски - министър на народното просвещение в кабинета на Ал. Стамболийски. Правописът е отменен през 1924 г. от правителството на проф. Ал. Цанков, което връща стария - Дриновско-иванчовски правопис. Реформата от 1945 г. е наречена "Отечественофронтовска". Разработена е от държавна комисия начело с доктор К. Драмалиев. Правописът е въведен с наредба закон от 27 февруари 1945 г. и отменя някои графеми (ятов знак, голяма и малка носовка и др.), опростява правописа на някои думи, премахва краесловните ерове. През 1945 г. е издадено "Упътване за правописа на българския книжовен език". Родени: През 1856 г. - Васил В. Маринов - български юрист, доктор по право, частен хоноруван доцент по наказателно право и съдопроизводство. Завършва българската гимназия в Болград; учител е в българското училище в Гюргево; сътрудник е на вестник “Знаме”. Приятел и съратник е на Хр. Ботев, Ст. Стамболов и Л. Каравелов. Секретар е на градоначалника в гр. Тулча (1877-1878 г.). Завършва право в Одеския университет (1878-1882 г.). Маринов е един от основателите на Софийския университет, извънреден преподавател в периода 1892-1895 г. и частен хоноруван доцент по наказателно право в Юридическия факултет от 1895 до 1899 г. Член е, подпредседател, прокурор и председател на Софийския окръжен съд (1886-1887 г.). Член, подпредседател и председател е на Върховния касационен съд (1887-1927 г.). През 1879 г. - Александър Михайлов Паскалев - български книгоиздател. Завършва право в София. Занимава се с книгоиздателска дейност от 1908 г. Издава пълните съчинения на Хр. Ботев, А. Константинов, Л. Каравелов, Ив. Вазов, П. П. Славейков, П. К. Яворов. Издава дълги години библиотека "Всемирна литература" (класически и модерни писатели), от която излизат около 300 книги. През 1885 г. - Богдан Ацев Баров - български революционер, активист на ВМОРО. След прехвърлянето си в България взема участие в Септемврийското въстание през 1923 г. Автор е на романа "Блуждение" от 1920 г. Умира в Скопие на 9 септември 1941 г. През 1901 г. - Мицо Андонов (Димитър Гоцев) - български театрален критик и литератор. Племенник е на Г. Делчев. Завършва гимназия в София и философия в Софийския университет. Член е на Независимите професионални съюзи, сътрудник е на вестник "Единство". През юни 1926 г. е осъден на 5 години затвор по ЗЗД. Пише статии по проблемите на българския театър и театралното изкуство във вестниците "Фронт на трудово-борческите писатели в България", "Щит", "Литературен преглед", "Пробуждане"; сп. "Пробив", "Български артист" и др. Главен редактор е на списание "Начало" (1926-1928 г.). Участва в театралните инициативи и театралните студии на Ал. Жендов, Д. Хаджиилиев, Б. Дановски като театрален критик. От 1934 г. е организационен работник в Съюза на артистите в България и е редактор на съюзните издания списание "Български артист", вестник "Артист", "Възпоминателен лист" и др. Заместник-председател и директор на Творческия дом на актьора в периода от 1961 до 1966 г., членува в Художествения съвет на Народния театър "Иван Вазов". През 1911 г - Йосиф Цанков (Йожи) - български композитор и пианист, свързал името си с началото на българската естрадна песен. Учи пиано при Н. Георгиева-Агура и Теофана Калчева. Завършва юридическо образование в Софийския университет през 1939 г. Първата си песен - “Ела с мен в Хавай” написва през 1930 г., а през 1936 г. създава квартет “Цанков”. От 1937 до 1941 г. е композитор на театър “Одеон” в София. Усъвършенства знанията си по теория на музиката и композиция при П. Стефанов и В. Стоянов. За “Одеон” композира оперите: “Мая” (1935 г.), “Продадена любов” (1937 г.), “Жуана” (1939 г.), “Дръж се, Жужи” (1941 г.), “Златната вдовица” (не е поставяна). Едновременно с ангажиментите си към театъра ръководи фабриката за грамофонни плочи “Лондон рекърдс” (1937-1940 г.). През 1951 г. е назначен за отговорен редактор в музикална редакция на “Радиопром” (по-късно “Балкантон”). Член е на СБК от 1948 г. Сред най-известните му песни до 50-те години са “Керванът”, “Продадена любов”, “Облаци бездомни”, “Спи, моя малка синьорина”, наред с множество танга, фокстроти, румби, валсове и др. През 60-те години на миналия век създава песни в сътрудничество с поетите Д. Василев и Д. Точев: “Старите песни”, “Събота вечер”, “Гълъби над София”, “Твоята китара”, “Когато луната изплува” и др. Песните му се изпълняват от М. Николова, М. Николова, Г. Кордов, Л. Иванова, Й. Христова, П. Христова. На негово име е учредена награда на СБК, която се връчва на фестивала “Златният Орфей”. През 1918 г. - Георги Гълъбов - български лекар. Завършва медицина в София през 1943 г.; основател и асистент в Катедрата по анатомия в Медицинския факултет от 1945 г.; главен асистент от 1945 г.; ръководител и на катедрата до 1963 г. Георги Гълъбов е заместник-министър на МНЗ от 1951 до 1959 г. Научен секретар на БАН от 1959 до 1966 г. Редовен професор е в Катедрата по анатомия във ВМИ - София от 1960 г. Основава Централната лаборатория по проблемите на регенерацията при БАН през 1963 г., на която е директор до края на живота си. Гълъбов е ректор на ВМИ, София в периода 1966-1970 г. Той е член на Асоциацията на анатомите (Нанси, Франция) от 1967 г. Председател е на Националната комисия по електронна микроскопия от 1968 г. Председател е на научното Дружество на анатомите, хистолозите и ембриолозите в България в периода 1971-1982 г. Председател е на Съюза на научните медицински дружества в България от 1973 до 1977 г. Член-кореспондент е на БАН от 1974 г. Член е на анатомичните дружества в Чехия (1975 г.), Русия (1976 г.) и Германия (1979 г.). Георги Гълъбов е учен със световен принос в областта на невроморфологията. Има над 140 публикации в България и в чужбина. Починали: През 1376 г. - Елена- дъщеря на деспот Срацимир и Кераца Петрица; сестра на българския цар Иван Александър (управлявал в периода 1331-1371 г.) и съпруга на сръбския крал Стефан Душан (1331-1345 г.). Бракът й с краля изглажда противоречията между двете държави и настъпва траен, продължителен мир. След като ражда наследник на престола през 1337 г. влиянието в кралството значително нараства. Намесва се в политиката и се проявява като способна дипломатка. Успява да издейства царска титла за съпруга си Стефан Душан; той е коронясан в Скопие на 14 април 1346 г. от търновския патриарх Симеон. След смъртта на съпруга си през 1355 г. приема монашество под името "монахиня Елисавета". Завоюва си мястото на независима управителка на Сяр и има силно влияние в държавата. Става арбитър в спора за престола и налага за цар на Сърбия сина си Стефан Урош. Елена е една от най-забележителните фигури в средновековната история на сърби и българи. В църква при с. Матейче (край Куманово, Сърбия) Елена разпорежда да изобразят родословното й дърво, което трябвало да засвидетелства древния й произход. През 1932 г. - Георги Стоилов Шопов - български издател, публицист, проводник и защитник на толстоизма в България. Завършва I прогимназиален клас в Панагюрище. Той е един от най-ревностните последователи на философско-нравствените идеи на Л. Н. Толстой в България. През 1900 г. отказва да служи редовната си военна служба, заради което е съден и лежи в затвора. Работи като пътуващ книжар, изнася сказки за Толстой, Хр. Ботев и В. Левски, издава сп. “Лев Н. Толстой” (1903-1906 г.). През 1907 г. организира собствено изд. “Живот”. Издава произведения на руски и западноевропейски автори и български писатели - Ст. Михайловски, Ив. Ст. Андрейчин, Н. В. Ракитин, П. Ю. Тодоров и др. Издателството му фалира през 1921 г. Превежда на български език произведения на Л. Н. Толстой. През 1942 г. - Григор Василев - български адвокат, общественик, журналист и политик. Завършва право в София и Женева. Член е на Демократическата партия, министър е в кабинета на А. Ляпчев от 1930 до 1931 г. Сътрудник е на български политически вестници и е кореспондент на чужди издания. През 1944 г. - Кирил Генчев Христов - български поет. Учи в Морското училище в Триест (1895 г.), където изучава италиански език и се запознава с класиците на италианската литература и модерните поети. Живее в Неапол и Лайпциг в периода от 1897 до 1898 г. През 1900 г. е учител в Шумен, през 1901 г. е преместен в София в библиотеката на Висшето училище (дн. Софийски Университет). Заедно с А. Страшимиров редактира сп. “Наш живот”. През Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913 г.) е военен кореспондент и сътрудник на вестник “Военно известие”. През 1922 г. напуска България и се установява в Лайпциг като ръководител на Семинара по български език и литература. Организира в Пражкия университет курсове по български език и литература през 1930 г. Публикува за пръв път стихове през 1895 г. Сътрудник е на всички литературни издания. Свързва се с кръга “Мисъл”. В част от произведенията си възпява подвига на народа във войните. Автор и на пътеписи и мемоари. Съчинения: “Песни и въздишки” (1896 г. ), “Трепети” (1897 г.), “Стихотворения” (1899 г.), “Самодивска китка” (1905 г.), “Стълпотворение (Богоборци )” (трагедия, 1905 г.), “Слънчогледи. Самодивска китка. Intermezzo. Царски сонети. Втори сборник стихотворения” (1911 г.), “Химни на зората. Тихи песни и легенди за живота и смъртта. Пръв сборник стихотворения” (1911 г.), “Към Цариград” (кн. I, 1912 г.), “На нож! Нови песни и стихотворения” (1913 г.), “Боян магесникът. Историческа трагедия в 5 действия в стихове” (1914 г.), “Бурни години” (1913-1916 г.), “Огнен път. Военни разкази” (1913-1917 г.), “Иван Вазов. Кратък животопис” (1920 г.), “Тъмни зори. Роман” (1920 г.), “Антология” (1922 г.), “Вълнолом. Стихотворения” (1937 г.), “Кой проваля българската драма?” (1939 г.), “Затрупана София. Спомени” (1944 г.), “Избрани стихотворения” (1968 г.), “Българска реч. Избрани стихове” (1974 г.), “Съчинения в 5 тома. С предговор от Кр. Куюмджиев” (1966-1968 г.).

Мисъл на деня - 7 Ноември 2008 г. „Истински човек е онзи, който проявява Любовта, Разумността, Истината и Добродетелта. Този е пътят, по който човек може да стане ангел. Ако питате какви са отличителните качества на ангела, ще знаете, че той се отличава по това, че проявява великите добродетели. Той знае как и кога да ги употребява. Ангелът е следвал великата Школа на живота и успешно я е свършил.” Причини за страданията

Да....Миссля, че си права Фют. Сега загледах въпроса на aorhama под друг ъгъл. Може би затова темата е в психологията? На този въпрос май всеки си има свой отговор. Моят го дадох в началото още на темата.

Права си. За здрав човек концентрирането в смъртта е по-скоро болестно състояние. Но ако разберете, че ви предстои среща с нея, например неизличима болест или нещо друго..Дали тогава бихте разсъждавали така спокойно, че животът, и смъртта са неделима част от битието (въпросът ми не е само към Мона). Доста хора точно в такъв момент преоценяват всички свои ценности. Имам позната, която миналата година беше оперирана от рак на гърдата. Преди се тревожеше за хиляди неща. Много пъти е казвала за нещо – „по-добре да умре човек“. Например за оставане без пари, без работа,... Аз бих добавила и тревогата на Николай и Борислав от липса на вдъхновение. Сега същата тази жена е съвсем друг човек. Казва, че се е страхувала от глупости. Естественно, че се страхува от това, което евентуално може да я сполети, но се бори. Като казваме, че нещо е по-страшно от смъртта, може би просто не знаем какво говорим. Всъщност дори Исус Христос се е страхувал от смъртта на кръста. А е много повече от човек. Гледайки прекрасните есенни пейзажи, които Фют е избрала от галерията, доста се поколебах дали да пусна това мнение, но все пак реших да споделя с вас мислите си. Това е защото в цялата тема не срещнах май нито един човек да каже – „няма нищо по-страшно от смъртта“. Всички, и аз включително , философстваме, фантазираме, предполагаме, просто говорим, но дали сме до край искрени?