Ани

Аз мисля като Станимир - от значение е най-вече мисълта и чувството! Сред жените от шопския и трънския край е много разпространено монотонното нареждане на клетви, обикновен без никаква емоция, просто си „каканижат“ . Естественно говоря за жени над 60 г. Злоба рядко се влага. От техните думи голям ефект няма. Срещала съм обаче хора, обикновено мълчаливи, но ако кажат нещо обидно, като че ли с нож удрят. Късметче, ти ме накара сериозно да се замисля! Колко ли такива думи има в речника ми?

По същия начин един вярващ православен, католик, протестант, мюсюлманин, юдеин, атеист или агностик си задава въпроса – защо ли някои вярват в прераждането? Всъщност според някои теории до шести век християнството е приемало прераждането. През 553 година на Петия Вселенски Християнски църковен събор в Никея от църковния канон е премахната идеята, че има карма и прераждане. Определено християнските богослови отричат, че в Христовото учение може да има и намек за прераждането. Ето някои от аргументите им: И аз съм се замисляла над това. Отговорът ми е близик до този на Маги. Но доколко е редно да се прави регресивна хипноза в такъв случай?

И аз съм си задавала този въпрос. Има религии вярващи точно в такъв бог. Но смятам, че Истинският Творец на цялата вселена, Първата Причина, Бог..., ни е дал възможност за избор и на само на нас предполагам, а на всички свои творения...и това предполагам. Но мисля, че въпросът е за човешката еволюция? Ето нещо по този въпрос от Учителя:

30 декември През 1877 г. В с. Врабча, Трънско, капитан Симо Соколов обявява Шопското (Трънското) въстание, обхванало районите на Западните български покрайнини. Симо Соколов е участник в националноосвободителното движение. Завършва гимназия в Белград, след което постъпва във военно учебно заведение. Разгръща активна дейност за набиране на български доброволци в навечерието на Сръбско-турската война от 1876 г. По време на войната предвожда доброволческа чета. След избухване на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. организира две български чети и участва в освобождаването на селища от Трънско и Кюстендилско. Доживял Освобождението, той се установява да живее в София, работи като предприемач и адвокат. Избиран е за депутат в Народното събрание През 1899 г. В дните между 28 и 30 декември е проведен земеделски конгрес в Плевен. По време на конгреса около 700 делегати приемат резолюция до X ОНС против натуралния десятък, основават Български земеделски съюз като "просветно-икономическа организация". Приет е първият временен устав. Избран е 8-членен Централен управителен комитет начело с Янко Забунов. През 1956 г. В дните от 1 до 30 декември е извършено преброяване на населението в България. Според публикуваните на 17 януари 1957 г. резултати общият брой на жителите е 7 629 254; градското население е 2 553 524, а селското - 5 075 730 души. С командно-административни мерки населението в Пиринска Македония отново е обявено за "македонско" и в този край са преброени 178 862 "македонци" и само 93 671 българи, т. е 33,33 % от жителите. През 1963 г. Открит е стопанският нефтохимически комбинат край Бургас. През 1991 г. на основата на държавното предприятие е създадено акционерно дружество. На 12 октомври 1999 г. “Лукойл” купува 58 % от акциите на “Нефтохим”. Днес “ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров. Освен горива тя произвежда нефтохимикали и полимери. През 1967 г. Обнародван е Указ на Президиума на Народното събрание за въвеждане на петдневна работна седмица. През 1992 г. За министър-председател с мандата на ДПС XXXVI НС избира икономическия съветник на президента - проф. Любен Беров. Той е икономист, член-кореспондент на БАН от 1997 г., професор, доктор на науките. Министър-председател е от 30 декември 1992 г. до 17 октомври 1994 г. Автор е на трудове в областта на стопанската история на България и Балканите и историята на икономическото развитие на света. Любен Беров умира на 7 декември 2006 г. През 2002 - Изключен е Втори реактор на АЕЦ Козлодуй. АЕЦ Козлодуй е действаща атомна електроцентрала в България. Разположена е на 200 км северно от София и на 5 км. източно от град Козлодуй, на брега на река Дунав. Родени: През 1852 – Данаил Николаев, български офицер († 1942) Данаил Цонев Николаев е български офицер (генерал от пехотата), военен министър в навечерието на Балканските войни и първият, получил най-високото звание в Българската армия - генерал от пехотата. Познат е още като „патриархът на българската войска“. През 1930 г. - Владимир Радославов Янчев– български режисьор. Завършва ВГИК. Режисьор е на: “Любимец 13” (1958 г.), “Бъди щастлива, Ани” (1961 г.), “Невероятна история” (1964 г.), “Старинната монета” (1965 г.), “Първият куриер” (1968 г.), “Откраднатият влак” (1971 г.), “Последният ерген” (1974 г.), “Топло” (1978 г.). Умира на 1 юли 1992 г. , без да успее да осъществи най-добрия си сценарий - “Инфаркт”. Починали: През 1952 г. - Йордан Стубел (псевдоним на Й. Иванов Бакалов) български писател. Роден е на 19 февруари 1897 г. в София. Завършва право в СУ “ Св. Климент Охридски” (1920-1921 г.). През 1930 г. заедно с Г. Константинов и Н. Фурнаджиев редактира литературния седмичник “Съвременник”. В годините 1935-1944 г. е главен уредник на литературно-художествения отдел при Радио София. Йордан Стубел за пръв път печата през 1914 г. в сп. “Смях”. Сътрудничи на сп. “Листопад”, “Везни”, “Златорог”, “Сили”, “Общ подем” и др. Съчинения: “Съдба” (1925 г.), “Гост от Бомбай” (1933 г.), “Небесни камбани” (1937 г.), “Златното яйце” (1946 г.), “Листило клонче” (избрани стих. за деца, 1975 г.). През 1974 г. - Васил Натанаилов Холиолчев – български оператор. Роден е на 29 ноември 1908 г. в Русе. Завършва кинематографично образование във Франция. През 1931 г. става член на Съюза на прогресивните френски писатели и актьори. През 1944 г. снима пораженията от бомбардировките над София. Оглавява екипа на операторите, които заснемат участието на България в разгрома на Германия. След войната е оператор в Студия за хроникални и документални филми. Снима и игрални филми. Той е един от най-добрите български оператори-графици, с рационализации в областта на филмовата техника. Оператор е на документалните филми: “9.IХ. - ден на победата” (1945 г.), “Славянски събор” (1945 г.), “Той не умира” (1949 г.) и на игралните - “Калин Орела” (1950 г.), “Данка” (1952 г.), “Септемврийци” (1954 г.), “Точка първа” (1956 г.), “Животът си тече тихо” (1958-1989 г.), “Отвъд хоризонта” (1960 г.), “А бяхме млади” (1961 г.).

Основата на човека не е неговият мироглед, а нещо много по-дълбоко, по-трайно, по-важно. Не мога да отъждествя мирогледа с моето истинско Аз. Тази основа е заложена във всеки човек, но не във всеки е изявена. Според мен това, което не се променя не е мирогледа, а нещо съвсем друго. Той е по-скоро във „воалите“. През тях се пречупва истината за света и се предава на нашата действителна същност. Абсолютно съм съгласна с втория пост на Еси. Само не съм сигурна, че всяка душа избира къде да се роди. Има развити души, които го могат и други на които май някой друг трябва да им помогне. Приемам казаното от Добромир: Аз правя разлика между душата, нейното развитие и светогледа. Промяната на характера е по-сложна тъй като е генетично заложена. Чувствата – също, донякъде. Те естественно се влияят от мирогледа, но не са идентични с него. Мирогледът на малкото дете се изгражда на базата на заобикалящата го среда – семейство, приятели, училище. Тази среда може да свали „воалите“, но може и да го „забули“ още повече. Понякога човек си остава така забулен до дълбока старост. Предполагам, че познавате такива хора. Хора, смятащи, че всичко знаят, че всичко им е ясно. Такива има и сред материалистите – последователи на майката партия, която според тях е права дори когато греши, и сред различните религиозни общности. В този случай „воалите“ за които пише Еси са се превърнали в черупка или още по-зле – в непроницаема броня, която вече не пропуска нищо към душата. Ако един човек каже, че вече всичко му е ясно, то той или е приключил със задачите си в тази инкарнация или просто се е вкостенил. Но това, както казва Станимир е въпрос на лично тълкуване, на моя светоглед.

23 декември През 1880 г. Приема се първият Избирателен закон в България. През 1884 г. Провеждат се общи избори за Областно събрание в Източна Румелия, спечелени от Народната партия с помощта на генерал-губернатора Г. Кръстевич и под лозунга за бързо обединение с Княжеството. За председател на Областното събрание е избран Георги Хаканов (23 октомври - 22 декември 1884 г.). През 1885 г. В Южна България се въвеждат съдебните закони на Княжеството. През 1887 г. От Турция с гръцкия кораб "Георгиос" навлиза четата на капитаните Николай Набоков и Петър Боянов (включва 38 черногорци и 9 българи), подготвена от русофилската емиграция в Цариград с руски средства, за да вдигне въстание срещу русофобското регентство на Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров. На 24 декември части на Българската армия разгромяват четата. През 1894 г. Дава се политическа амнистия за репресираните от Стефан Стамболов, с изключение на офицерите емигранти. Драган Цанков се връща от емиграция, а Петко Каравелов е освободен от Черната джамия. През 1913 г. Създава се ново правителство на Либералната коалиция начело с Васил Радославов. Либералната партия е политическа организация, изразяваща интересите на дребните и средните собственици. Образувана е през октомври – ноември 1879 г. Тя е най-многобройната политическа организация в България след Освобождението. Видни нейни дейци са Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков. През 1947 г. Министерският съвет приема законопроекта за национализация на частните индустриални и минни предприятия и нарежда незабавно завземане на предварително определените предприятия. То започва в 11 ч. и е изненада за собствениците им. В 14 ч. Радио София съобщава за приетия законопроект. Същия ден следобед той е внесен в парламента, а е приет на следващия ден - 24 декември. Национализирани са 6100 предприятия. Предвидено е на собствениците да се изплати обезщетение в държавни лихвени облигации, но това не е изпълнено. Родени: През 1864 г. - Христо Янков Недялков - български офицер, ген.-лейтенант (1919 г.). Завършва Военното училище (1884 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на взвод и рота в IV-ти пехотен Плевенски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) като командир на 24-ти Черноморски пехотен полк се сражава при Бунархисар, Чаталджа и Одрин. През Междусъюзническата война, в състава на 4-та армия, 24-ти пехотен полк проявява героизъм в боевете при Щип, Кочани и Калиманци. През I-вата световна война (1915-1918 г.) е командир на първа бригада от I-ви пехотна Софийска дивизия, която воюва в Южна Сърбия и Македония. Като командир на I-ва пехотна дивизия участва във войната срещу Румъния (1916-1917 г.). От 1919 г. е в запаса. Член на Съюза на българските учени, художници и писатели. Умира на 11 ноември 1943 г. в София. През 1885 г. - Стоян Иванов Омарчевски - български учен, политик и общественик. Член на БЗНС от 1905 г. Завършва философия (1912 г.) и право (1917 г.) в СУ. Министър на народното просвещение в правителството на Ал. Стамболийски (май 1920 - юни 1923 г.). Демократизира просветното дело - въвежда задължително основно образование. Въвежда със закон нов правопис (1921 г.). Член на ПП на БЗНС (1925-1926 г.), привърженик на К. Томов; главен редактор на в-к "Земеделско знаме" (оранжево) (1927-1933 г.), народен представител (1913-1923 г., 1927-1934 г., 1938-1939 г. и 1939-1941 г.). Умира на 10 март 1941 г. в София. Починали: През 910 г. - Наум Охридски Наум е книжовник - един от петимата най-близки и предани ученици и сподвижници на славянските първоучители Кирил и Методий. Наум израства в Мизия. Участва в Моравската мисия на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим (края на 867 или началото на 868) е ръкоположен от папа Адриан II за свещеник. След смъртта на Кирил (февруари 869 г.) Наум заминава за Панония и Великоморавия заедно с Методий и другите ученици, където участва в драматичната борба с немското духовенство. След смъртта на Методий (885) той се завръща в България заедно с Климент и Ангеларий. Радушният прием на княз Борис I и всестранната подкрепа на българския владетелски двор в Плиска му осигуряват благоприятни условия за работа. Той става един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа (886-893). През 893 г., когато Климент Охридски става епископ на Дрембица, Наум Охридски напуска Преслав и заема неговото учителското място в областта Кутмичевица в град Девол (дн. несъществуващ град в южна Албания) (893 - 900 г.). Около 900 г. се оттегля в манастир край Охрид, където продължава просветителската си дейност. През 905 г. изгражда свой манастир, известен днес като "Св. Наум". На смъртния си одър приема монашеската схима. Умира на 23 декември 910 г. Погребан е при северната страна на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити. Скоро след това е канонизиран. Но навярно поради това, че тогава е зимно време, а при това и Коледен пост, Охридската архиепископия установила 20 юни като ден за по-тържествено чествуване на неговата памет. Чества се и на 23 юли - св. Седмочисленици (св. св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий). Който се интересува, може да прочете неговата творба „Канон за апостол Андрей“ от този адрес. През 1906 г. - Дамян Йованов Груев – наричан Даме Груев, български революционер, деец на българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Дамян Иванов Груев е роден през 1871г. в село Смилево, Битолско. Учи в Битоля, Солун и Белград. Разочарован от враждебните спрямо българите в Македония сръбска и гръцка пропаганди през 1889 пристига в София, където записва да учи история. Убеден, че бъдещето на българското национално обединение е свързано с организация и подготовка на масова въоръжена борба, Дамян Груев заминава за поробена Македония, където учителства последователно в Битоля, Смилево, Прилеп, Щип, съчетавайки просветата с работата по организирането на по-будната българска младеж. На 23 октомври 1893 в Солунската мъжка гимназия, заедно с Христо Батанджиев, Иван Хаджиниколов, д-р Христо Татарчев, Петър Попарсов и Андон Димитров основават организация на македонските и тракийските българи за национално обединение, станалата легендарна под името ВМРО. Даме Груев участва в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание от 1903г. Това е най-масовото и най-добре организираното българско въстание в борбите за национално освободение и обединение. След потушаването му, останал оптимист въпреки несполуките, Дамян Груев съумява да запази и вдигне Организацията на крака, обикаляйки безспир поробена Македония. Среща се с народа и му чертае по-щастливи бъдещи перспективи, крепи го в трудностите, и го утешава. Дамян Груев загива на 10.12(23.12) 1906 край село Русиново, в Малешевската планина, на чело на своята чета, на път за свободна България, в престрелка с турски войски. 1936 г. - Христо Димитров Бурмов - български офицер, ген.-лейтенант. Роден е на 23 септември 1869 г. в Габрово. Завършва Военното училище в София (1889 г.) и Военна академия на генералния щаб в Италия, където по-късно е военен аташе. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 3-та пехотна Балканска дивизия. През I-вата световна война командва I-ва бригада от 7-а Рилска дивизия, която преминава р. Вардар. През 1918 г. е назначен за началник-щаб на действащата армия. 1952 г. - Цвятко Петров Бобошевски - български политик, юрист. Роден е на 8 август 1884 г. във Враца. Завършва право в Париж; адвокат във Враца. Член на Народната партия (по-късно Обединена народнопрогресивна партия). Министър на търговията (1923-1924 г. и 1926-1930 г.) и на правосъдието (1924-1926 г.). По време на II-рата световна война е в буржоазната опозиция. Регент на България (9 септември 1944 г. – 15 септември 1946 г.).

Дали това няма предвид Христос с думите: 25. защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; Матея, гл.16

Когато бях на 30 г., смятах, че вече всичко ми е ясно, че имам изграден материалистически мироглед. Сега, когато съм навършила 55 г. мисля, че много неща не са ми ясни или както пее Жан Габен : /На български това означава проблизително-аз знам, че нищо не знам или че нищо не се знае. Ако има специалисти, могат да го преведат по-точно./ Аз знам, че нищо не знам. - казал го е още Сократ, но предпочитам песента на Габен.

21 декември Днес е Ден на зимното слънцестоене в Северното полукълбо На 21 декември в 12:04 часа по Гринуич настъпва началото на астрономическата зима (Зимно слънцестоене). Слънцестоене се нарича този момент от въртенето на Земята около Слънцето, когато настъпва най-краткият ден или нощ. Във всяка година има две слънцестоения - едното е през лятото, другото през зимата. В северното полукълбо зимното слънцестоене е на 21 или 22 декември и тогава е най-краткият ден на годината и най-дългата нощ. Лятното слънцестоене е на 20 или 21 юни, когато пък е най-дългият ден и най-кратката нощ през годината. В южното полукълбо на същите дати се случват обратното на северното полукълбо слънцестоене. През 1891г. е обнародван Закон за мините (рудниците). През 1901г. е съставен кабинет на Прогресивнолибералната партия начело със Стоян Данев. През 1923г. В София е учреден Македонски научен институт. Целта му е да проучва историята, етнографията, географията и стопанския живот на Македония, да събира исторически материали за освободителните борби на македонските българи, да издава научно-литературно списание и други трудове. Негови членове са професор Любомир Милетич, професор Александър Балабанов, професор Михаил Арнаудов, професор Иван Снегаров, Симеон Радев, Йордан Бадев, Теодор Траянов, Христо Силянов, Кръстю Сарафов и др. Пръв председател на института е професор д-р Иван Гергов - до 1928 година., след него е професор д-р Л. Милетич, който редактира списание "Македонски преглед" от 1924 година до 1943 година. Дейността на института е прекратена от комунистите през 1947 година. Възобновен е след 10 ноември 1989 година. През 1947 г. Младежките структури на политическите партии - РМС, ЗМС, ССМ, МНС "Звено", създават единен Съюз на народната младеж (СНМ) и приемат неговия устав. През 1971 г. Самолет на БГА "Ил-18", който трябва да лети за Алжир със 73-ма пътници на борда, катастрофира на летище София. Загиват 30 души - 6-членният екипаж и 24 пътници, сред които е естрадната певица Паша Христова. Оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов, Янка Рупкина. През 1993 г. Тридесет и шестото Народно събрание приема декларация за продължаване на сътрудничеството с НАТО и със Западноевропейския съюз при зачитане на българските национални интереси. През 1994 г. След изборната загуба председателят на СДС Филип Димитров подава оставка и за председател на СДС е избран икономистът Иван Костов. През 1996 г. БСП провежда извънреден 44-ти конгрес. Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като председател на партията. За нов председател е избран дотогавашният заместник-председател на БСП Георги Първанов. През 1999 г. Парламентът утвърждава новото правителство на Иван Костов. Премиерът обявява необходимостта от преформулиране на приоритетите на правителството в периода на преговорите за присъединяване. През 2001 г. При нещастен случай в столичната дискотека "Индиго" загиват 7 деца между 10 и 15 години, смачкани от тълпата. По този повод е обявен траур на 23 декември. Родени: През 1841 г. Димитър Поптенев Енчев - български възрожденски учител, просветен и читалищен деец. Учи във Военномедицинската академия в Цариград, завършва Историко-филологическия факултет на Киевския университет през 1866 г. Учителства в Габрово и Русе. Участва в Учредителното събрание в Търново; след Освобождението - окръжен управител във Варна и Севлиево; кмет на Силистра, където умира. Автор е на публицистични материали в периодичния печат, преводач и съставител на учебна литература. Димитър Поптенев Енчев умира през 1882 г. През 1945 г. Мария Нейкова българска певица, композитор. Завършва Школата за естрадни певци към бюро "Естрада" през 1968 г. и Висшия музикален педагогически институт в Пловдив през 1985 г. От 1969 г. до 1973 г. е солистка на оркестър "София", концертира от 1968 г. Печели първа награда на фестивала "Златният Орфей" през 1969 г. (в дует с М. Белчев). В началото на 70-те години особено популярна е песента и от филма "Козият рог". Авторка е на над 100 естрадни песни, на музика за филми и театрални спектакли, на детски песни. През 1975 г. и 1987 г. "Балкантон" издава 2 нейни албума, вторият от които е авторски. Заедно с поетесата Н. Захариева е автор на повече от 100 песни за български певци. Албуми: "М. Н." (1975 г.), "М. Н." (1987 г.), "М. Н. за себе си и другите" (1990 г.). Мария Янкова Нейкова умира през 2002 година. Починали: През 1971 г. - Паша Христова, българска естрадна певица. Родена е през 1946 г. в София. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва като солистка в Ансамбъла на Строителните войски. Първият й голям успех е на фестивала в Сочи, СССР (бивш) през 1967 г.- златен медал и първа награда. Заедно с Б. Годжунов постъпва като солистка в оркестър “София”. С този оркестър осъществява по-голяма част от концертните си изяви. Най-успешна в кратката й кариера е 1970 г. – трета награда на фестивала “Златният елен” в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с М. Нейкова и М. Иванова на радиоконкурса “Пролет”, а представянето й на фестивала “Златният Орфей” е истински триумф - голяма награда за песента “Повей, ветре” и първа награда за “Една българска роза”. Последната й награда е за песента на Ч. Ниемен “Странен е този свят” - първа награда на фестивала в Сопот, Полша. Умира трагично при самолетна катастрофа на аерогара София, а последната й песен - “Бяла песен” е обявена за мелодия на годината в едноименния телевизионен конкурс (1971 г.). Албум: “Паша Христова” (1972 г.). Паша Христова - Една Българска Роза През 1975 г. проф. Кирил Мирчев - езиковед, специалист по старобългарски език. Роден през 1902 година в Битоля. Завършва славянска филология в Софийския университет, специализира в Краков. От 1929 година последователно е асистент, доцент и професор от 1941 година. Професор Кирил Мирчев е ръководител на катедрата по история на българския език. Работи върху историята на старобългарския език и по проблемите на българската диалектология. Автор е на труда "Историческа граматика на българския език", на "Неврокопският език", "Константин-Кирил, създател на старобългарския книжовен език" и др. Заедно с Христо Кодов издава Енинския апостол.

Мисъл на деня - 21 декември 2008 г. ”Не всякога посещаването на черквите прави човека набожен. Той трябва да се моли, да прилага Божието Слово и тогава ще стане вярващ, набожен човек. Мнозина казват, че им дотегнало да бъдат набожни. Истински набожният не дотяга нито на себе си, нито на окръжаващите. За предпочитане е да бъде човек набожен, отколкото да не е набожен.” Из Коприненият конец, УС, 15 декември 1935 г.

Образът на болестите в българските народни вярвания Според народните представи болестите са невидими свръхсетивни същества, които нямат божествен произход, макар най-често да се изпращат от Бога с цел наказание. Те живеят накрай света и идват само когато ги изпратят или те пожелаят. Отношението към тях е твърде внимателно с табу-имена, умалителни и ласкателни, в тяхна чест често се извършват определени обреди и им са посветени празници. Болестите са невидими, но представата за тях най-често е в образа на жени, т.е. те са персонифицирани. Причинители на различни заболявания могат да бъдат самодивите, ако се извърши нещо непозволено по отношение на тях, магьосниците, както и другоселци и непознати хора. Според народа броят на болестите е 77 и половина или 99, като се вярва, че за всяка болест има лек, а само за половинката или за стотната няма. Разказва се също, че половината дух е най-лош и не може да се изгони. Той дебне всяка болест и когато някоя болест нападне човека, той се притуря да й помага. Като мярка се препоръчва, когато се берат 77 билки, за половинката болест да се откъсне със затворени очи половинка от кой да е цвят – той именно ще я изгони. В една народна песен се споменава за жена змеица, която е господарка на седем болести. Това е същата звезда-Деница, слънчевата сестра, за която писах в предния пост и за която се оженил юнакът надбягал слънцето: През Черно море, през Бяло, Между девет могили, Дето слънцето изтича, Там има жена деница, Деница, жена-змеица, на седем болести най-баща, дето болести разсъжда. Епедимичните болести се представят като жени, които живеят по къщите, спят на меко върху вълна, нощем ходят по улиците. Стават особено лоши, ако им се прави нещо неприятно, а са добри, ако се върши това, което те обичат. За да се умилостивят, се раздават кравайчета с мед, като се казва: „земете си за благи и медени, да си заминават мирно и леко“ или се оставят на вратата, че когато дойдат да ядат. Чумата е стара, грозна жена, с дълги несресани коси, дълги костеливи ръце с дълги нокти, облечена с черна, дрипава дреха. Обикновено чумата носи и дете в пелени, което обича да повива във вълна. Носи и списък на хората, които трябва да покори. Удря жертвите си със стрели. Някъде носи коса и с нея действа. Според вярването тя идва не за отделни хора, а тогава, когато има много грешници за избиване. Чумата. Илюстрация от художника Виктор Паунов в книгата: Красимир Мирчев. Вампири, гундураци, змей. София, Панорама, 1998. Чумата се свързва с някои светци, които в народните вярвания доста са сменили смисъла си. Например светец – Тимньо, или св. Евтимий (известен и като св. Черна), – чийто образ обединява различни предхристиянски вярвания и представи за демоничния дух и природа, олицетворява болестите и смъртта. В Габровско вярват, че на Атанасовден заедно с чумата се е родила и мечката (териоморфен митологичен образ на болестта). Представата за светеца като повелител на чумата изисква приготвянето на курбан на болестите. Колят се черна кокошка или черно агне. С кръвта на жертвата се намазват челцата на децата. Курбаните са лични и общоселски. Селището коли жертвата на определено място, което се свързва с легендата за доброволната жертва на елена или с района, откъдето някога била прогонена чумата. Въпреки грозотата си чумата обичала чистота, била милостива към старците и вдовиците и не ги убивала. Тя се поддавала и на молби и на благоразполагане. За предпазване от чумата съществували някои магически практики: мъжете и жените носели чесън, обличали чумави ризи – изработени от девет вдовици, които изпридат, изтъкават и ушиват ризата за една нощ и който я облече, остава незасегнат. Шарката е представена от три сестри моми, които единствено между болестите не са грозни. Най-възрастната сестра се нарича едрица, средната – брусница, а третата – ситница. Те са обикновено весели, добреразположени. Нападат децата, които прекарват леко болестта. Много се сърдят когато видят да ври вода или да се коли животно – кокошка, прасе, гъска и др. и да се попарват с вряла вода. Названията, с които се среща сред народа, са баба Шарка, шаруля, сладка и медена (почти в цяла Северна България), богинка (Западна България), редушка, медена-маслена, лели ка (Петричко). В чест на шарката се празнува Младенци (9 март), Св. Варвара и Сава (4-5 декември), Св. Катерина (24 ноември). Раздават се питки с мед за здраве на децата. Треската като болест е персонифицирана в образа на седем сестри. Когато някой се уплаши или самодивите устрелят някого, треските веднага пристигат да го втресат. Лекува се чрез баене, заклеване и наричане. В апокрифната литература са запазени молитви за трескави, чийто вероятен автор е поп Йеремия, като използва редакция на Сисиниевата молитва. /Смята се, че поп Богомил е имал син, наречен поп Йеремия, който също бил негов ученик./ Сисиниевата молитва разработва стари езически митове. Треските са седем дъщери на Ирод или 7 жени, излизащи от морето, което напомня някои антични митични същества. Който се интересува по-подробно за молитвите, не само срещу треската, а и срещу други болести може да прочете: Стара българска литература. Апокрифи, Донка Петканова Интересно е схващането за материалния характер на болестите. Една част от обредите са свързани с представата, че трябва да се изнесе и вземе болестта от друг, за да оздравее човекът или да изчезне епидемията от селото Болестите според народните представи, запазени до края на 18 век и отразени в устното песенно и прозаично творчество, имат антропоморфен образ. Те донякъде се сближават със самодивите. Названията, които имат ласкателен и умилостивителен характер, са общи: бели-червени, сладки-медени. Подобно на самодивите и болестите живеят на край света, но за разлика от тях, те идват при хората, и то в техните жилища и селища, всеки момент, а не само в определено каледндарно време. Ако някой е чувал или чел нещо за образа на болестите в народните вярвания, за обичаите свързани с тях - може да пише.

20 декември Днес е Игнажден: обичаят полазване Православната църква чества Свщмчк Игнатий Богоносец. Според народните обичаи на Игнажден започват Новата година и Коледните празници. Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек (полазник) пръв влезе в дома ви сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна. Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъчници". Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно. Според народното поверие от Игнажден зимното слънце започва да се “събира” да си ходи, за да дойде на негово място лятното слънце. Това разкрива връзка с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Ето защо Игнажден се възприема като начало на новата, “млада” година. С нея започва и нов стопански цикъл. Той пък определя нов годишен кръг в живота на отделния човек и на селската общност. През 1880 г. - Учредена е Върховната сметна палата. На същия ден във в. "Държавен вестник" е публикуван първият Закон за Върховната сметна палата, приет от II Народно събрание. От 2000 г. денят се отбелязва като професионален празник на Сметната палата. През 1894 г. - Приет е Закон за Висшето училище. Въведен е принципът на академична автономия под контрола на просветния министър. Отделите са превърнати във факултети с декани и факултетни съвети. През октомври 1896 г. е приет Правилник за Висшето училище. През 1903 г. - Народното събрание приема Закон за устройството на въоръжените сили на Българското Княжество. Премахва се резервната армия, а броят на пехотните дивизии нараства от 6 на 9. Пехотните дивизии обхващат 18 бригади и 36 пехотни полка. Законът осигурява възможността през 1906 г. да се организират три военноинспекционни области, които във време на война сформират три армии. При военновременното развръщане на войските се предвижда дивизиите да сформират корпуси, а бригадите дивизии. По този начин българската войска получава пълно организационно развръщане - армия, корпус, дивизия, бригада, полк, дружина. През 1907 г. - Започва Обща железничарска стачка (4000 души), ръководена от Стачна комисия от представители на БРСДП (ш. с.) , БСДС "Пролетарий" и Радикалдемократическата партия, завършва с частична победа на работниците. През 1943 г. - Британската авиация бомбардира София. Ударът е в рамките на операция Point Blank. Царство България е подложено на масирани бомбени атаки от щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа, който формира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки на България, към която е придадена 205-а авиогрупа на британските ВВС. Целта на операцията е чрез въздушен терор България да капитулира. На 6 ноември е бомбардиран Пловдив, на 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември е бомбардирана София. В операцията загиват над 4000 мирни граждани, а голяма част от централните софийски сгради са разрушени. Срещу англо-американските военно-въздушни сили добре екипирани и въоръжени се противопоставя една ескадрила от около 100 български пилоти. Летците ни са били снабдени, с едни от най-добрите за времето си германски изстребители, Месершмит Ме-109 Густав-2. Въпреки огромното количествено несъответствие във възможностите, българската ескадрила достойно защитава небето над София, до септември 1944 година са свалени стотици противникови екипажи, като рейдовете над България са считани за едни от най-опасните. На 20 декември по обяд през 1943 г. студеното небе над София се превръща в огнена арена на тежка въздушна битка. Към София са се насочили няколко вражески вълни от по 50 бомбардировача Б-24, Б-17 и повече от 100 изтребителя П-38. За защита на столицата излитат 36 Де-520 и 20 Ме-109 Густав-2. Пилотите от 2-ри и 3-ти орляк на 6-ти изтребителен авиополк са готови с цената на живота си да отбият налитащите към София нападатели. В страховитата битка, която се разразява над притихналия град, най-неудържим е поручик Димитър Списаревски. Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 в гр. Добрич. От април 1938 г. до юли 1939 г. е на школа в гр. Кауфбойрен, близо до Аугсбург, следва авиационното училище за въздушна аеробика Шлайсхаим край Мюнхен и накрая в най-престижната школа за висш пилотаж в градчето Верньойхен край Берлин. На приблизително 40-километра от София, поручик Списаревски пилотирайки своят Ме-109 засича група от 16 самолета, които летят на етажи, за да се прикриват добре един-друг по позната схема. Около седемдесет отбранителни картечници на армадата стелят във всички посоки, а единичните български изтребители, които се насочват към нея, отскачат като опарени. Списаревски преценява, че за да бъде свален някой от бомбардировачите е необходимо да скъси разстоянието преди да стреля, около него българските изстребители се отдръпват, набират височина и отново атакуват... В този момент Списаревски забелязва, че един от бомбардировачите леко изостава. Измъква се ловко от двойка П-38 и веднага пикира към него. Посрещат го множеството отбранителни картечници на бомбардировача, Димитър Списаревски наближава бомбардировача на около стотина метра, чак тогава ускорява изтребителя в прицела и натиска спусъка...За части от секундата вижда как снарядите раздират обшивката на едрото тяло на бомбардировача и се прицелва в моторите на лявото крило. След като взривява двигателя Списаревски рязко свива и изправя напред самолета, попадайки сред бойния строй на останалите бомбардировачи. Два П-38 откриват стрелба по българския Ме-109, корпуса на самолета се разтриса от множество трасиращи снаряди, малко остава и българската “Стрела” ще пламне, след атаката над бомбардировача Б-17 амунициите на поручика са почти привършили няма достатъчно за да контраатакува англо-американските пилоти, тогава той взима неочаквано решение Списаревски прави таран над бомбардировач Б-24. Според думи на български пилоти оцелели от боя на 20 декември, Списаревски е забелязал бойни знаци върху вражеския самолет, които го определяли като командващ група. Тялото на поручик Димитър Списаревски е било открито в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 година и по-късно погребано, с военни почести, на връх Коледа в софийските централни гробища. Роберт Реноар един от оцелелите във въздушния бой британски пилот, по чудо останал жив след "тарана" на българина споделя в лагера за военнопленници в град Шумен: “Ударът на вашите летци бе много лют...” През 1977 г. - Капитан Георги Георгиев с яхтата си "Кор Кароли" завършва успешно околосветското си плаване, продължило 201 дни, 21 часа и 36 минути. Капитан Георги Георгиев (1930-1980) е първият българин, обиколил сам Земята с яхта. След успешно участие в Трансатлантическата регата "ОСТАР-76" на 20 декември 1976 г. той отплава от Хавана с 9-метровата яхта Кор Кароли, преминава Панамския канал и стигна Маркизките острови в Тихия океан. Оттам се насочва към остров Фиджи и е единственият, който през март - месеца на тропическите депресии в този район - влиза в Сува. След като се отбива в австралийския Порт Дарвин, през август и септември той пресича Индийския океан. Преди Кейптаун, преминава през Южния Атлантик и на 20 декември 1977 г. пристига в Хавана, като затваря кръга около Земята. В "Книгата на рекордите на Гинес" за 1981-1982 г. неговото плаване от 201 дена, 21 часа и 36 минути е включено като най-доброто дотогава постижение в света по време за обиколка на еднокорпусна яхта независимо от нейната големина и от маршрута на плаването. Родени: През 1868 г. - Димитър Тодоров Страшимиров български писател, учен историк, публицист и общественик. Следва литература и история в Берн, Швейцария (1893 г.), дипломира се с докторат по литература. Развива активна обществено-политическа дейност. За пръв път печата стихове във в. “Напред”, редактиран от Г. Кърджиев. Страшимиров събира документи и осветлява важни моменти от Българското възраждане. Димитър Страшимиров е автор на “Южни сонети” (1894 г.), “Христо Ботев като поет и журналист” (1897 г.), “Критици и драскачи” (1901 г.), “История на Априлското въстание” (т. I-III, 1907 г.), “Архив на Възраждането” (т. I-III, 1908 г.), “Силует” (1909 г.), “Пред едно съдбоносно посегателство …” (1911 г.), “Врази” (драма, 1912 г.), “Сред мрака” (роман, 1901 г.), “Раковски и неговото време” (1924 г.), “Любен Каравелов” (1925 г.), “Офелия на българска сцена” (1926 г.), “Левски пред Къкринската голгота. История и критика” (1927 г.), “Васил Левски. Живот, дела и извори” (т. I, 1929 г.), “Наченки на българското революционно движение” (1931 г.). Умира на 2 март 1939 г. в София. През 1929 г. - Веселин Томов Измирлиев - български журналист, преводач. През 1952 г. завършва френска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор (1953-1960 г.) и коментатор по международни въпроси в Радио София (1965-1970 г.) и в апарата на ЦК на БКП (от 1970 г.). Сътрудник е на периодичния печат. Един от учредителите на Съюза на преводачите в България. Член е на редакционните колегии на сборник "Изкуството на превода" (от 1976 г.) и на сп. "Панорама" (от 1980 г.). Преводач е от френски, руски и английски език. През 1943 г. - Георги Константинов - български писател. През 1967 г. завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Със стихове дебютира в сп. “Родна реч” през 1958 г. Работи като заместник-главен редактор е на в. “Народна младеж” (1972-1973 г.), главен редактор е на сп. “Родна реч” (от 1973 г.). Председател е на ПЕН клуба в България (2001 г.). Георги Константинов е автор на съчиненията: “Една усмивка ми е столица” (1967 г.), “Обичай ме в неделя” (1970 г.), “Хиляди прозорци” (1971 г.), “Папагалчето Браво” (1973 г.), “Така живеят легендите” (1973 г.), “Лично време” (1974 г.), “Гълъб със запалени криле” (1976 г.), “Духовита възраст”, хумористични стихотворения (1975 г., 2 изд. 1986 г.), “Денят до мен. Страници от моя бележник” (1987 г.), “Балада за низшите чинове”, поезия (1992 г.), “Обичам те до тук”, стихове (1992 г., 2. доп. изд. 1993 г., 3. доп. изд. 1997 г., 4. доп. изд. 1997 г., 5. доп. изд. 1998 г.), “Елени в житата” (1993 г.), “Рижият пират Туфо”, повест за деца (5. изд. 1995 г.), “Будна кома. Нова поезия” (1996 г.), “Лявата ръка на Бога. Избрана поезия” (1999 г.). Починали: През 1926 г. - Велико Ангелов Попов - български революционер, учител. Роден е през 1850 г. в Русе. Съратник е на Христо Ботев. Участник е във Втора Българска легия в Белград (1867-1868 г.). Участва като доброволец в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е адвокат, съдия и заема различни административни длъжности.

Мисъл на деня - 20 декември 2008 г. ”Когато се говори за изпитанията, някои ги схващат като противоречия, като фаталности в живота. Наистина съществува фаталност в живота, но тя се крие в самия човек... Щастието и нещастието в живота се дължи на спазване или неспазване на вътрешните закони на живота.” Из Вътрешният закон, УС, 17 ноември 1935 г.

Човек може да жертва всичко или за Бога, или за Мамона. Родени сме с право на избор.

Егото може да не е моя същност, но е мое притежание, така както и дрехата която нося. Жертвата включва отказване от нещо мое. Това може да бъде нещо материално, но и продукт на ума ми – мечта например. Значи може да се жертва и Егото. Но жертвата може да бъде и разумна, и неразумна.

Митологичните образи на Слънцето, луната, огъня и звездите Слънце Слънцето като божество се среща във всички митологии, но не във всяка митология той е в еднакъв образ. В българската митология Слънцето е в мъжки образ.То живее на края на света, храни се вечер, жени се. За жена избира земно момиче, което го е победило в състезание по надгряване. Месецът/месечината му е брат/сестра, звездите му са сестри, зорницата също му е сестра. Рожденият ден на Слънцето е на Коледа, тогава той е победен от юнак, който се бори за ръката на Зорницата, тъй като тогава е най-слабо. Всъщност става дума за зимното слънцестоене, когато денят е най-малък, но след това започва да нараства. Значи Слънцето се ражда отново. Слънцето е бог на плодородието. Образът на Слънцето в представата на нашия народ е изграден на базата на тракийските, славянските и прабългарските митологични представи. Взели сме нещо и от гърците. Всъщност гръцкият и тракийският пантеони са много близки. В гръцкия – Аполон и Хелиос. Тук има едно разделяне на слънчеви и луннни богове. Известно е, че Орфей е донесъл в тракия култът към слънчевите богове и си е изпатил за това. В славянската митология на него отговаря Дажбог, при сърбите – Дабог. Древните руси особено са почитали Даждбог, като са се считали за негови внуци. Той е син на Сварог, върховеният небесен бог, господар и родител на боговетеи и на богинята на земята и живота Мати-Земля. Името на Даждбог се свързва със старославянското дати (давам, въздавам, възнаграждавам, раждам плод) и повелителната му форма дажд (дай, дари). Т.е. „Даващ бог“, „Даряващ бог“ или „Дайбог“, „Дайбоже“. Според някои автори името трябва да се обясни с древноиранското даги — горя, обгарям. За структурата на прабългарския пантеон и Слънцето в него, като бог, може да се научи от мита за раждането на боговете, поместен в началото на Сказанието за дъщерята на Хана /българско свещено предание/: В далечни времена, когато на Земята още нямаше хора, Създаде Всевишният Тангра алпи-диви. Първо създаде старшите алпи: Слънцето, Луната и някои други. От старшите алпи се родиха средните алпи... Оттук се вижда, че в българския пантеон има две категории божества. Към първата се отнася Всевишният Бог Тангра, а към втората – всички останали божества, наречени с общото название алпи. Алпи са Слънцето, Луната и другите планети, но алпи са и свръхчовешките божества, съответствуващи на известните богове от другите индоевропейски митологии – те са алпите-диви. Останалите богове имат по-специфично и епизодично значение за хората и напълно закономерно стоят по далеч от централното място, заемано от Слънцето. Ето някои от тях: Месец/ месечина От народните песни се вижда, че при българите луната се разглежда двояко. В едни песни луната е с мъжки образ, а в други – в женски образ. Двойката слънце-месец в мъжки образи свързва народните ни песни с образа им в митологиите на индийци и иранци, шумери, вавилонци, малоазийските народи (хети, хати), където те са в мъжки ипостас. От друга страна двойката слънце-месец – в мъжки-женски образ съответно, се свързва с митологии като гръцка, римска, египеткска, а може би и осетинска, както и “скитска”. В българските народни вярвания преимуществено отношение се дава на втория вид двойка – слънце – мъжко начало, месец – женско начало. Тези две разновидности на образа на месеца сигурно отразяват наличието на два пласта в българската митология. С Луната има различни забрани и обичаи. Луната е покровителка на нощта, въз основа на нейните фази са се започвали или спирали различни дейности Луната е покровителка на водата и брака. Според народното поверие тя се ражда, след като небето и земята се разделят. "Янка са на бас хванала Морето да си преплува, Морето и тихи бели Дунава. Мама на Янка думаше, Не ходи, Янке, не ходи. Че ти се канят, Янке ле Варненски млади рибари, Дунавски девет (стари)-лодкари. Косата да ти отрежат, Магия да ти направят. Янка на мама думаше, Мене магия не хваща, Мойта е звезда Луната, Луната и Месечинката." Огнян Той присъства само в една песен за сватбата на Слънцето. В тази песен е наречен брат на Слънцето. Възможно е зад неговия образ да се крие образа на небесния ковач. За ковача се споменава в някои песни за змея, който отвлича девойка. Той е брат на змея. Песните за отвличане на девойка от змей или Слънцето са близки по действия. Това навежда на мисълта за определянето на Огнян с небесния ковач, алп Хърс, с когото е свързан и огъня. В славянската митология това е бога на земния огън Сварожич или Бог Семаргл,които е брат на Даждбог. Той е възприеман като бог ковач, патрон на занаятчиите. При прабългарите това е Хурса (Хърса). Богът Ковач, Тук той е син на Слънцето. Върховният алп-див е бил най-почитан от прабългарите. Това се вижда от имената на много селища по нашите земи: гр. ХЪРСОВО в Делтата на Дунав (на румънски Хършова), две села ХЪРСОВО в Лудогорието и едно до Мелник със същото име. Култът към Хурса е съхранен и в наши дни в Лудогорието. Според Сказанието Алп Хърса е изковал оръжието на средните алпи, но също така той е представен като покровител на хората, във връзка с мита за сътворението на първите хора: И Тангра повелил: да вложи Хърса в хората своя огнен дъх. Така у хората се е появила душата. А тя е безсмъртна и е главното в човека. гл.I, п.1 : 33-34 А в първата песен се разказва как Хурса е дал на хората умения по рударство и ковачество: Той бил неуморен ковач и пребродил цялата Зема в търсене на руда за своята ковачница. По неговите пътеки и сега хората вървят, и считат Хурса за свой покровител. Никой не може да пресече пътя на Хурса, иначе изчезва силата на оръжеито му. гл.I, п.1 : 9-11 Деница В българските народни песни тя се представя като сестра на Слънцето. Тя става жена на юнака, победил Слънцето при надбягване. В една народна песен тя е наречена Деница змеица, повелителка на болести. Деница е една от самодивите. За здраве и плодородие в Хасковско и Бургаско има обичай в нейна чест по време на Сирната неделя. В “скитската” митология на нея съответства Артибаса –Афродита Урания. От казаното за Деницата може да се направят следните изводи за нейните функции: 1. богиня на живота и смъртта (що се отнася до връзките й със самодивите) 2. богиня на здравето и плодородието (извежда се от връзките й със самодивите) ...ни са ми на зло овчаре, ни на по-зло кехаи. Насън ми, мале, дооди, дооди, мале, Деница, Деница, млада змеица. Псетата гони с камене, дружина гони с тояги, овците, мале, размамя, а мене, мале, пригърта,... из песента „Овчар и змеица“

18 Декември: Международен ден на мигрантите Провъзгласен от ОС на ООН на 4.XII.2000 г. по препоръка на Икономическия и социален съвет на световната организация. На този ден през 1990 г. е приета Международната конвенция за защита правата на всички трудещи се мигранти и на членовете на техните семейства. През 1979 г. Общото събрание на ООН одобрява Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, влязла в сила през 1981 г. През 1860 г. под ръководството на Драган Цанков, д-р Георги Миркович и архимандритите Йосиф Соколски и Макарий група българи връчват на католишкия архиепископ в Цариград Паоло Брунони прошение до папа Пий ІХ, с което молят да се възстанови българската автономна църква под върховенството на папата. През 1873 г. Върховният турски съд в Цариград издава окончателните присъди по Хасковското съзаклятие. През 1877 г. в хода на Руско-турската освободителна война започват боевете при Ниш. Княз Владимир Черкаски изпраща на императора записка относно принципите за уреждане на гражданско управление в България. През 1897 г. са издадени берати за български владици в Битоля (митрополит Григорий), Струмица (митрополит Герасим) и Дебър (митрополит Козма). През 1903 г. се възстановяват тайните Български офицерски братства, клонящи към ген. Иван Цончев. През 1912 г. Четиринадесетото ОНС приема бюджета на новоосвободените земи в Тракия и Македония за 3 и половина месеца от 7 000 000 лв. През 1926 г. е обнародван Закон за селскостопанско настаняване на бежанците със средствата на бежанския заем, отпуснат чрез Обществото на народите. През 1944 г. Светият синод взема решение да помоли правителството на ОФ да разреши провеждането на избор за предстоятел на Българската православна църква с титлата Екзарх Български. През 1949 г. се провеждат избори за I НС и за окръжни народни съвети. За кандидатите на ОФ са подадени 97,66 % от общия брой на гласовете. През 1994 г. са проведени третите демократични парламентарни избори за XXXVII НС. Коалиция БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" печели 43,5 % и получава 125 депутатски места, СДС - 24,23 % (69), Народен съюз (БЗНС-ДП) - 6,51 % (18), ДПС – 5,44 % (15), БББ - 4,73 % (13). През 1996 г. СДС внася в Народното събрание декларация за спасяване на България от "националната катастрофа", към която я води правителството на Жан Виденов. Родени: През 1852 г. - Данаил Цонев Николаев – български офицер, генерал от пехотата. Първият българин с най-висок военен чин (за проявена храброст в боевете на връх Шипка получава чин "поручик"). Роден в Болград, Бесарабия. Завършва военно училище в Одеса. Бие се като доброволец в сръбската армия по време на Сръбско-турската война. Като командир на рота в Българското опълчение се отличава в боевете при Шипка-Шейново. При обявяване на Съединението на 6 септември 1885 г. като командващ голяма част от милицията по време на военни маневри отстранява правителството, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. През Сръбско-българската война е командир на Западния корпус. На два пъти министър на войната. След избора на Фердинанд I за български княз е негов военен съветник (1887-1893). Председател на Върховния македонски комитет (1895-1897). През 1911-а напуска армията, но по време Балканската война командва гарнизона на Ямбол. Като най-възрастен генерал в армията на 12.VII.1937 г. става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски. Умира на 29 август 1942 г. в Банкя. През 1858 г. - Христо Георгиев Попов - български офицер. През 1879 г. завършва Военното училище в София. Един от четиримата българи, получили първи офицерски чин след Освобождението (1878 г.).По време на Сръбско-българската война командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят. Като политик от Либералната партия става кмет на София (1899-1901) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1915-1916). Христо Попов е роден в Шумен. През 1875-1876 г. е учител в родния си град, а по време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това и Николаевската военна академия в Санкт Петербург. На 11 септември 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк. През Сръбско-българската война (1885) е командир на 1-ви пехотен софийски полк, с който участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при Гълабово възпрепятства Моравската и Шумадийската дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боя при Гургулят. През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж, целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг. През 1889 г. се уволнява от армията като майор. След като напуска армията, Христо Попов завършва право в Женева. След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия, като от 1899 до 1901 е кмет на София. Участва в Балканската война, а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд, но е амнистиран през 1924. Подполковник Христо Попов умира на 28 октомври 1951 година в София. През 1904 г. - Руска Цветанова Маринова - българска художничка. българска художничка. През 1923 г. завършва Художествената академия при Ив. Мърквичка, Ц. Тодоров и Ст. Иванов. Живее и работи във Франция (1926 – 1929 г.). Рисува предимно портрети. Известни произведения: “Г-жа Петкова” (1930 г.), “Актрисата Мария Стоилова” (1931 г.), “Портрет на нар. артистка Адриана Будевска” (1949 г.), “Мих. Попов в ролята на Ив. Сусанин” (1949 г.), “Майка ми” (1958 г.), “Димитровчета” (1963 г.), “Румен” (1967 г.), “Букет” (1974 г.). През 1937 г. получава златен медал на Парижкото изложение. Умира на 10 юни 1988 г. Починали: През 1937 г. - Иван Андонов (И. А. Савов) - български революционер, участник в националното-освободително движение, учител, адвокат, обществен деец.

На 17 декември Днес Православната църква почита Св. пророк Данаил Неговото име е свързано с вавилонския цар Навуходоносор, който сънувал загадъчен сън, който твърде много го смутил. Но като се събудил, той забравил какво точно е сънувал. За да премахне тежкото впечатление, което оставил сън у него, царят повикал при себе си халдейските учени и сънотълкуватели, като им казал, че иска да разберат какво точно е сънувал и да му разтълкуват значението на съня. Никой, разбира се, не могъл да стори това, тогава царят се разгневил и осъдил всички вавилонски мъдреци. Имен ден празнуват всички, които носят името Данаил (означава Божи съд), Даниел, Даниела, Данко. През 1880 г. - Второто Обикновено народно събрание дава извънредни правомощия на кабинета на Петко Каравелов. Четвъртото правителство на Княжество България е образувано от членове на Либералната партия (умерени и крайни). То е назначено с Указ 735 от 28 ноември 1880 г., обнародван в Държавен вестник, бр. 93 от 17 декември 1880 г. Правителството е свалено чрез държавен преврат на 27 април 1881 г. През 1897 г. - Приет е Закон за земеделското учение. Създадени са временни практически земеделски курсове. През 1971 г. - За министър на външните работи на мястото на загиналия Иван Башев е избран Петър Младенов, който остава на този пост до 17 ноември 1989 г., когато е избран за председател на Държавния съвет на мястото на Тодор Живков. През 1980 г. - Влиза в действие третият реактор на АЕЦ "Козлодуй". Строителството на АЕЦ “Козлодуй” стартира на 6 април 1970 г. Изграждането на централата е резултат на спогодба, подписана през 1966 г. между България и СССР. Първите два блока са въведени в експлоатация през юли 1974 г. и ноември 1975 г. Блокове 3 и 4 започват работа съответно през декември 1980 г. и май 1982 г. Последните два блока са включени в енергийната система на страната през септември 1988 г. и декември 1993 г. През 1982 г. - Проведена е пресконференция за 150 чуждестранни и 130 български журналисти, пред които главният директор на БТА Боян Трайков отхвърля обвиненията за участие на Сергей Антонов в атентата срещу папата. Родени: През 1938 г. - Румен Воденичаров, български инженер химик и политик. Един от основателите на Съюза на демократичните сили /СДС/ (1989), депутат в VII Велико Народно събрание (1990-1991). Починали: През 1949 г. - Изпълнена е смъртната присъда на Трайчо Костов. На 7 април 1949 г. в "Държавен вестник" е публикуван указ на Президиума на Народното събрание за освобождаване на Трайчо Костов от длъжностите подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси "поради допуснати от него груби грешки при ръководене работата на Министерския съвет и във връзка с отношенията ни със Съветския съюз". Трайчо Костов е арестуван от органите на Държавна сигурност на 20 юни 1949 г. Той е обвинен в насаждане на "антисъветски настроения", "националистически уклон", опити да разцепи партията и "нечестно и двулично отношение" към Георги Димитров и Сталин. Трайчо Костов е отстранен от ЦК на БКП и е изключен от партията. На 30 ноември 1949 г. във в. “Работническо дело” е публикуван обвинителен акт за "предателската, шпионска и вредителска дейност на Трайчо Костов и неговата група". Бившият заместник-председател на Министерския съвет и секретар на ЦК на БКП е обвинен в организиране на антидържавен заговор с подкрепата на висши югославски ръководители и на американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд. На 7 декември 1949 г. започва съдебният процес срещу Трайчо Костов и още 10 задържани, повечето от които видни стопански дейци. Те са обвинени в организиране на заговор срещу "демократичния държавен строй", в издаване на държавна тайна на чужди разузнавания и във връзки с "титовистите". Пред съда Костов се отрича от изтръгнатите с насилие "самопризнания" при следствието. Трайчо Костов е осъден на смърт. Необосновано обвинен в антипартийна и антидържавна дейност, изключен от партията и осъден на смърт. На септемврийския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. частично е реабилитиран. Посмъртно е удостоен с почетно звание “Герой на социалистическия труд” (1963 г.). На Декемврийския пленум на ЦК на БКП (1989 г.) е взето решение за пълната му политическа реабилитация. През 1959 г. - Андрей Николов - български скулптор. Роден е през 1878 г. във Враца. Учи в София и Париж. Ученик е на Б. Щатц и А. Мерсие. Професор е в Художествената академия - София. Автор е на творбите: "Детска мраморна главица", "Шоурек", "Александър Балабанов", "Фани", "Слон", "Иван Вазов", "Стоян Михайловски", "Елин Пелин", "Ал. Малинов", "Владимир Димитров-Майстора", "Катя Овчарова", "Цар Борис III", "Дух и вещество", "Свенливост", "Съзерцание" и др. Създава Паметника на незнайния воин в София. През 1996 г. - Станко Тодоров (С. Т. Георгиев) - български политик.

Една интересна статия: Образът на Слънцето в българската митология, фолклор и Паневритмията. от проф. дфн Анчо Калоянов, Даниела Анчева ВТУ “Св.Св.Кирил и Методий”

Честит Рожден Ден, Хирон! Много светлина и успех в разпространението на словото на Учителя!

Много интересна беседа и явно продължение на предишната, за солта. Това, което разбрах е, че по-скоро виделината е характеристика на бъдещото човечество, но трябва да се стремим към нея. Ето някои опасности по Пътя, посочени в беседата. Всъщност това са седемте гряха, наречени от католиците смъртни и май има отделна тема за тях?

Бях провокирана днес от едно предаване на Нова ТВ – от Пирдоп, във връзка със самоубийството на лекаря, за който е писала Фют в тази тема. Зададох си въпроса – защо сме понякога безпричинно жестоки към добрите хора, когато неволно извършат някаква грешка или както в този случай – изобщо не са виновни. Същевременно когато един човек извърши добра постъпка, предпочитаме да тъсим в мотивацията му някакъв егоизъм, нещо тъмно. Като, че ли не можем да приемем, че човека си е просто добър. Но винаги сме склонни да оправдаем престъпника. Не сме били сигурни дали е престъпник, не е наша работа да го съдим, не бил отговорен за действията си и т.н., и т.н.... Мисля, че това е повече проблем на себепознанието отколкото на езотериката. Затова и избрах тази тема, за честността и справедливостта във взаимоотношенията ни, за да задам този въпрос.