Ани

На 8 януари През 1846 г. Вестник “Српске новине” пише: “Според Сиприан Роберт /френски славист/, българите заемат голямата част от Европейска Турция и наброяват 4,5 милиона. Те се разпростират в Тракия, Румелия и Македония до Морея, така че в тези земи по-голямата част от селата обитават българите, а градовете - гърците.” През 1873 г. Провежда се шестият разпит на Васил Левски. Същия ден специалната комисия изпраща за одобрение от великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, които са участвали в обира при Арабаконак. През 1878 г. В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) главната квартира на руската армия се премества от с. Бохот, Плевенско, в Ловеч. През 1878 г. В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Лявата колона на Южния отряд, командвана от ген. Николай Святополк-Мирски, влиза в бой при с. Шейново. Освободен е Казанлък. Турските части отстъпват от Сопот и Карлово. През 1904 г. В периода 8 – 13 януари се учредява Федерация на македоно-одринските благотворителни братства в София. Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.). През 1949 г. От 8 до 9 януари България участва в създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в Москва. Съобщението за образуването му е публикувано на 25 януари. Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз (съкратено СИВ), учреден през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния, който подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. Доминиран е от СССР. Системно подчинява икономиката на политиката и интересите на Съветския съюз. Разпуснат е през 1991 г. През 1971 г. Започва да излиза в. "Антени" - седмичник за политика и култура. През 1993 г. Главният прокурор Иван Татарчев иска снемането на депутатския имунитет на Александър Лилов заради започналото следствие за предоставянето от страна на Българската комунистическа партия (БКП) на безвъзмездни помощи за страните от Третия свят. На 19 януари същата година парламентът одобрява това искане. През 1996 г. Стартира масовата приватизация. През 1997 г. Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов. Родени: През 1924 г. Стефан Савов, председател на Демократическата партия и председател на ХХХVІ Народно събрание. Умира през 2000 година на същата дата. През 1936 г. Георги Христов Данаилов – писател и филмов сценарист. През 1942 г. Валя Балканска народна певица. Солистка e в Държавен ансамбъл за народни песни и танци "Родопа", Смолян (от 1960 г.). Репертоарът й включва автентични родопски песни: "Излел е Делю хайдутин" (чийто запис е изпратен с междупланетна станция в Космоса), "Девойко, болно ли ти е”, "Шар планино", "Триста са пушки пукнали", "Хайдути не се молеха" и др. Носител е на орден "Стара планина" (2002 г.) Починали: През 1914 г. Димитър Петров Моллов - лекар, общественик и държавник, действащ член на БАН (1884 г.). Роден е на 26 декември 1845 г. в Елена. Завършва медицина в Москва; асистент на руския хирург проф. В. А. Басов; д-р по През 1937 г. Борис Иванов Дякович - археолог, библиотековед. Роден е на 28 февруари 1868 г. в Болград, Бесарабия. През 1938 г. Иван Петров Кепов - журналист, историк, общественик. Роден е на 29 март 1870 г. в с. Бобошево, Кюстендилско.

Днес е Бабинден В българския народен календар денят след Ивановден се отрежда за празник на "бабата" - селската акушерка, на децата и на родилките. Сутринта на празника бабите обхождат всички домове, в които са бабували и носят червена вълна, мед и просо. Изкъпват децата и намазват челата им с мед за здраве. Младата майка полива на бабата вода да измие ръцете си и й дарява сапун, нова кърпа и китка. Жените се събират на обед при бабата, която им е помагала при раждане, носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Празникът завършва с влачугане (къпане) на бабата. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. На празника не се допускат мъже. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена. По традиция масово се отбелязва и на 21 януари. В Библията бабите-акушерки са били благословени от Бога, за това, че не са спазвали заповедта на фараона да убиват всички новородени еврейчета от мъжки пол, а са правели всичко възможно да ги укрият и отгледат. И днес професията на гинеколозите и акушерите е на особена почит. Честит празник!

Мисъл на деня – 8 януари 2009 г. "Христос посочва на хората пътя към светлината и им показва как трябва да живеят. Ще живеете така, както Той е живял." Из Доволството, УС, 24 ноември 1935 г.

На 7 януари През 1872 г. С участието на Васил Левски в Троянския манастир е основан революционен комитет. Сред членовете на комитета са отец Макарий, х. Авксентий, йеромонасите Кирил, Митрофан, Нефталим и др. През 1879 г. Открита е 1-ва мъжка гимназия в София. На 1 октомври 1888 г. е открит Висш педагогически курс с 43 курсисти към гимназията начело с Александър Теодоров-Балан. Според закона от 18 декември същата година той е наречен Висше училище с единствено Историко-филологическо отделение. На 1 октомври 1889 г. е открит Физико-математически отдел, на 1 октомври 1892 г. - Юридически отдел. През 1904 г. е преименуван в Университет. През 1979 г. Излъчено е първото предаване на "Всяка неделя". Първоначално шеф на телевизионната програма е Янчо Таков, а негов заместник - Кеворк Кеворкян. В това предаване двамата интервюират Тодор Динов, Дончо Цончев, Крикор Азарян, Георги Черкелов, Яко Молхов, Атанас Свиленов, Аксиния Джурова. Предаването претърпява множество промени, два пъти е спирано. На 6 май 2002 г. излъчването на предаването е възобновено. От 28 април 2005 г. в БНТ е взето решение за преустановяване излъчването на “Всяка неделя” Родени: През 1846 г. Иван Кесяков- лекар и общественик. Завършва медицина в Краковския университет през 1896 г. Кесяков е един от организаторите на общественото здравеопазване в България. В периода 1897-1900 г. заема длъжността ординатор в Пловдивската окръжна болница , след това до 1905 г. е околийски и окръжен лекар в Пловдив. В периода 1905-1906 г. е окръжен лекар и управител на Видинската болница. От 1908 г. до 1912 г. е общински съветник и кмет на Пловдив. Участва във войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.) като военен лекар. Два пъти е директор на Народното здраве (1918-1919 г., 1923-1934 г.). От 1930 г. до 1934 г. е член на управителния съвет, от 1935 г. до 1936 г. е главен секретар и подпредседател на БЧК. През 1856 г. Стоян Михайловски писател и поет сатирик. Завършва Галатасарайския лицей в Цариград (1872 г.) и правни науки в Екс (1879 г.). Той е също така съдия, публицист, учител и професор. Напуска университета в навечерието на Руско-турската война и се връща в България. Работи като адвокат в Свищов, Търново, София (до 1879 г.). Главен редактор е на в-к “Народен глас” в Пловдив (1880 г.). Завършва образованието си във Франция през 1883 г. Преподава френски език и литературна история в СУ (1892-1895 г.); доцент е по всеобща литературна история (1895-1899 г.). Дописен член е на БАН от 1882 г., действителен член е на БАН от 1898 г. Народен представител е в III ВНС (1886-1887 г.). Заради статията “Потайностите на българския дворец”, публикувана във в-к “Ден” (1904 г.) е осъден и уволнен. Ето две стихотворения от Ст. Михайловски. Едното е известно на почти всеки българин – чуваме го и го пеем на 24 май. Другото – не. Кирил и Методий Български всеучилищен химн "Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови! Върви към мощната Просвета! В световните борби върви, от длъжност неизменно воден - и Бог ще те благослови! Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей! Безвестен беше ти, безславен!... О, влез в Историята веч, духовно покори страните, които завладя със меч!..." Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещени старини! България остана вярна на достославний тоз завет - в тържествуванье и в страданье извърши подвизи безчет... Да, родината ни години пресветли преживя, в беда неописуема изпадна, но върши дългът се всегда! Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир; за все световната просвета тя бе неизчерпаем вир; бе и тъжовно робско време... Тогаз Балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отоманский властелин... Но винаги духът народен; подпорка търсеше у вас, о, мъдреци!... През десет века все жив остана ваший глас! О, вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина; подвижници за права вярна, сеятели на правда, мир, апостоли високославни, звезди върху Славянски мир, бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил! Нека името ви да живее във всенародната любов, речта ви мощна нек се помни в Славянството во век веков! Русе, 1882, априлий 15 [сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X] Memento quia pulvis es Безмолвен, бодър, хладнокръвен, върви по пътя си, върви, и с светска опитност изпълнен, лицето право си носи... Бъди мравка невъзмутима, бъди орел неустрашим, бъди пчела неуморима - но пак си спомняй, че си дим!... Припомняй си, че си явленье минутно в безконечний век - и всякога търси спасенье във мисълта, че си человек! / Стоян Михайловски/ През 1864 г. Иван Пеев-Плачков– книжовник и публицист, преводач. През 1882 г. завършва Роберт колеж в Цариград. Той е учител, член на Висшия учебен комитет, министър на народното просвещение (1900-1901 г.; 1912-1913 г.). Член е на БАН и нейн секретар от 1912 г. Сътрудничи в сп. "Наука", "Периодическо списание", "Мисъл", "Българска сбирка", "Български преглед", "Училищен преглед" и др.; във в-к "Южна България", "Балканска зора" и др. Редактор е на в-к "Реч" (1909 г.), главен редактор на в-к "Мир" (1912-1935 г.). Автор е на книгите: "Идеологическа класификация на българските предлози" (1890), "Бележки, очерки и фейлетони, 1884-1900 ” (1907 г.), "Очерки и бележки по учебното дело" (1911 г.), "Иван Евстратиев Гешов" (1926 г.), "Д-р К. Стоилов" (1930 г.) и др. Прави и преводи от английски език: Кингсли - "Между два свята", М. Твен - "Ново поколение", Ч. Дикенс - "В безпътица". Автор е на биографии (за Ю. Трифонов, Й. Иванов, Г. Бенев, Ст. Л. Костов, Ст. Аргиров), рецензии, стихотворения, пътни бележки. Книги: "Допълнение на Закона за Нар. просвещение" (1911 г.), "Стоян Аргиров" (1943 г.), "Спомени" (1994 г.). Умира на 16 август 1942 г. в София. През 1871 г. Матей Икономов - драматург, театрален деец. Учи в гимназиите в Разград и Севлиево. През 1887 г. постъпва като любител в столичната драматична трупа "Основа". В периода 1892-1896 г. играе в трупата "Сълза и смях" и в създадената от него в Русе трупа "Живот". През 1899 г. излиза първата му драма "Последната молба". През 1900 г. специализира в Италия. След уволняването му от "Сълза и смях" създава пътуваща трупа "Съвременен театър" (1902-1920 г.). Той е пръв популяризатор на Горкиевите драми в България. Автор е на 14 драми със сюжети от историческото минало. През 1923 г. се оттегля от театралното поприще. През 1892 г. Д-р Иван Киров Вазов- общественик, политик и държавник. Министър е на търговията, промишлеността и труда в кабинета на Д. Божилов. Депутат е в ХХV НС. Завършва Военното училище в София през 1911 г. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) и в Първата световна война. Завършва право и икономически науки в Лайпциг. Дълги години работи като адвокат в Стара Загора. Осъден е на смърт от т. нар. Народен съд и е разстрелян. Реабилитиран е през 1996 г. Починали: През 1862 г. Константин Миладинов - възрожденски просветител и книжовник, борец за национална независимост. По-малък брат е на Димитър Миладинов. Учи в Охрид и Янина (1844-1847 г.). Завършва гръцка филология в Атинския университет през 1852 г. Работи като учител в с. Магарево. През 1856 г. заминава да учи в Историко-филологическия факултет на Московския университет. В Москва поддържа връзки с Л. Каравелов, Р. Жинзифов, Р. Попович, Н. Бончев и др. Печата стихотворения в сп. “Братски труд”, “Български книжици”, в-к “Дунавски лебед”. Под ръководството на брат си събира фолклорни произведения, които отнася в Русия. Във Виена хърватският епископ Й. Щросмайер го поощрява да издаде подготвения сборник с народни песни, предлага му и материална подкрепа. Сборникът отново е преработен и издаден на български език в Загреб през 1861 г. под заглавието “Български народни песни”. Разбрал за арестуването на Димитър, заминава за Цариград, където е арестуван. Умира 4 дни преди брат си в Цариградския затвор. През 1927 г. Антон П. Попов - драматичен артист, един от основателите на Народния театър. Постъпва в Румелийската театрална трупа (1882-1885 г.). През 1888 г. по негова инициатива е образуван в София театър "Основа", от който по-късно е създаден Народния театър. През 1889 г. Попов е заместен от К. П. Сапунов. 1970 г. Иван Харалампиев – литературен критик, естет. Учи в Търново, където формира личността си под влияние на преподавателя по философия и литература Славчо Паскалев. Сътрудник е на периодичния литературен печат, води словесни битки с т. нар. идейници на страниците на левите издания (срещу Г. Бакалов и Л. Стоянов. От периода след Първата световна война са работите му “Критикът като артист” и “Критерии в критиката”. През 1946 г. пише “Критиката в глуха линия”. Автор е на студиите “Г. П. Стаматов - изобличител-реалист” (1936 г.) и “Е. Пелин - скептик-реалист” (1940 г.), “Ляво поколение” (1934 г.), “Към реалистична критика” (1936 г.), “А. Константинов” (1937 г.), “Й. Йовков” (1947 г.), “Очерци, статии, рецензии” (1965 г.); “Из един живот. Мемоари. Дневници. Писма” (1968 г.); “Есета. Статии, студии, рецензии” (1989 г.) и др. През 1965 г. излиза “Избрано”. През 1988 г. Венко Марковски (псевд. на Вениамин Миланов Тошев) - писател, поет, драматург, академик (1979 г.). Марковски събира народни песни и пише първите си стихове. Завършва специалност “Славянски филологии” в Софийски Университет. През 1956 г. е осъден, изпратен е в концлагера на о. Голи оток, където прекарва 5 години. През 1965 г. намира убежище в България. Лириката му е силно повлияна от фолклора.

Наряд за начало: Добрата молитва Духът Божи, песен Да пребъде Твоят Дух в нашите сърца, формула Препоръчително е преди беседата да се прочете: Ев. от Матея, гл. 7 Беседа: Волята Божия, държана на 22 април 1917 г. Наряд за край: Господнята Молитва - Молитва

На 4 януари Днес е ден на освобождението на София от османско иго - на този ден през 1878 г. (23 декември 1877 г. по стар стил) елитните петербургски полкове, обединени в ударния отряд на ген. Раух, влизат в бъдещата столица и са посрещнати от възторжените софиянци. След сблъсъка с орханийската армия на Сюлейман паша при незапомнени студове и снежни виелици, войските на генералите Дандевил, Веляминов, Криденер, Каталей, Философоов и Раух от Западния руски отряд под командването на ген. Й. Гурко преминават Балкана и след 491 години османско владичество освобождават София. По това време градът има 11 649 жители, от които 56% българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми. Историческа възстановка на влизането на руските войски в града През 1884 г. - в Пловдив е открит френският мъжки колеж "Св. Августин", сред чиито възпитаниците са Цанко Лавренов, акад. Петър Динеков, Петър Евалиев, акад. Тошо Тошев и др. През 1924 г. - приет е Закон за защита на държавата (ЗЗД), който забранява организациите, целящи насилствено завземане на властта. Извънредният закон цели ограничаването на революционната дейност на БКП и е изменян през 1925 г., 1934 г. и 1941 г., като са засилвани наказателните санкции. Отменен през 1944 г. През 1941 г. - на 2 и 4 януари премиерът Богдан Филов се среща с Хитлер в Оберзалцбург и с Рибентроп в Залцбург, като е постигнато споразумение за присъединяване на България към Тристранния пакт. което става факт на 1.III.1941 г. Пактът е подписан на 27.IX.1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия - Рибентроп, на Италия - Чано, и на Япония - Курусу. Към пакта на 20, 23 и 24.XI.1940 г. се присъединяват Унгария, Румъния и Словакия. През 1990 г. - създадено е Движението за права и свободи (ДПС) - възниква във Варна като приемник на "Национално турско освободително движение", създадено нелегално през 1985 г. Учредителната конференция на ДПС е свикана на 26-27.III.1990 г. в София, а движението е регистрирано по Закона за политическите партии на 26.IV.1990 г. От основаването на ДПС председател е Ахмед Доган, а движението е парламентарно представено във всички парламенти от VII ВНС насам. Родени: През 1838г. - в Лясковец се ражда българският възрожденски учител, книжовник и обществен деец Павел Калянджи (1838-1890). Участва в Кримската война (1853-1856) като доброволец и завършва Ришельовския лицей в Одеса (1859). Учителства в родния си град, в Галац и Комрат (Бесарабия), като събира средства за четата на Христо Ботев (1876). Въвежда нови принципи за възпитание и обучение, пише и учебници и учебни помагала - "Български буквар", "Кратка читанка за взаимните училища", "Кратка священа история и катехизис с нужните молитви" и др. Автор на едно от най-ранните описания на селища - "Описание на Лясковец" (отпечатано в "Месяцослов на блъгарската книжнина за 1859"), превежда от руски език. Сътрудничи на в. "Дунавска зора". След Освобождението живее във Варна, където и се отдава на търговска дейност и издава в. "Свободна България" (1881-1882). Умира на 15.VIII.1890 г. Починали: През 1818 г. - Св. преподобномъченик Онуфрий Габровски (1786 – 1818), убит от турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест. Чества се на 4 януари, През 1881 г. - в Рилския манастир умира българският възрожнедски книжовник, просветител и духовник Неофит Рилски. Портрет на Неофит Рилски от Захарий Зограф Роден e в град Банско, 1793г със светското име Никола поп Петров Бенин. Учи иконопис при основоположника на Банската художествена школа Тома Вишанов-Молера. Отива в Рилската обител, за да учи за зограф и се замонашва под името Неофит. Пръв уредник на Габровското училище, като въвежда взаимоспомагателната метода, а след това учителства в Стара Загора, Габрово, Копривщица и Казанлък. Автор на първата научна българска граматика, издадена в Белград през 1835 г., на "Болгарска граматика", "Таблици взаимоучителни", "Словар греко-славянский" и др. Създава първия български глобус (1836), превежда Езоповите басни, Евангелието, педагогическа и религиозна книжнина. До края на живота остава верен на думите си: "Дордето гледат очите ми, не ще престана да се грижа за народната полза."

Аз не съм чела " Диагностика на кармата", но ми се струва, че когато човек загуби контрол върху съзнанието си, то дава възможност точно на тези които са прилепнали да го поемат. Забелязала съм как някои пияници напълно променят своята личност при употреба на алкохол.

На 3 януари През 1880 г. Утвърден е първият градоустройствен план на София (Батенбергов), изработен от инж. Иржи (Георги) Прошек, който слага началото на радиалната структура на града. През 1907 г. Група студенти освиркват княз Фердинанд при откриването на сградата на Народния театър. Започва Университетската криза. Под натиска на княза правителството нарежда да се арестуват студентите. Професорите се солидаризират с тях и са уволнени. Университетът е затворен за 6 месеца (от 4 януари). Университетската криза се разрешава едва след назначаването на ново правителство (януари 1908 г.) начело с лидера на Демократическата партия - Александър Малинов. През 1951 г. Влиза в сила нов устав на Българската православна църква (БПЦ). Той е утвърден на 31 декември 1950 г. и е наложен на БПЦ, като в него се пренебрегва принципът на ненамеса на държавата в църковното устройство и управление. Родени: През 1842 г. Янко Мустаков, български диригент, композитор и музикален педагог. Той учи музика в Букурещ. Учителства в Свищов, където основава един от първите многогласни хорове в България (1868 г.) и любителски оркестър (1870 г.). Автор е на около 15 хорови песни, съставител е на учебници. През 1883 г. Стефан Киров - български драматичен артист, режисьор и общественик. Той е един от първите реализатори в България на системата на К. С. Станиславски. На 20-годишна възраст е приет в студията на Московския художествен театър и учи актьорско майсторство и режисура при К. С. Станиславски, В. И. Немирович-Данченко, В. И. Качалов, В. Ф. Комисаржевская и др. Заедно с трупата на МХАТ гастролира в Европа (1906 г.). В периода 1907-1908 г. е актьор и помощник-режисьор в театъра на В. Ф. Комисаржевска, с който посещава САЩ. През 1909 г. се завръща в България и дебютира в Народния театър. В годините между 1925-1926 г. заедно с Никола Икономов и Методи Македонски основава Българския художествен театър. Директор е на театрите в Русе, Бургас и Пловдив. Поставя повече от 200 спектакъла. Киров е един от създателите на Съюза на артистите в България и негов председател в годините между 1935-1937 г. По негова инициатива се създава пенсионен фонд за артистите и се организира Дом на изкуствата. През 1887 г. Радослав Цанов - философ. През 1902 г. постъпва в “Роберт Колеж”, Цариград, но след една година заминава за Тексас (САЩ), завършва “Обърлин колидж” (1906 г.). Защитава докторска дисертация на тема “Шопенхауеровата критика на Кантовата теория на опита” през 1910 г. Творчеството му заема важно място в историята на философията на САЩ. Преподава философия в Clerk University (1912-1914 г.) и в Райс Юнивърсити (от 1914 г.). Пенсиониран е като почетен професор през През 1956 г. Поканен е за почетен професор по хуманитарни науки отново в Райс Юнивърсити (1961 г.). Цанов е член и вицепрезидент на Американската философска асоциация (1940 г.). Президент е на Американската асоциация на университетските професори (1950). Книгата му “Етика” се използва за основно учебно пособие в над 200 университета в САЩ. През 1901 г. Патриарх Кирил /светско име Константин Константинов/. Български патриарх от 1953 г. до смъртта си през 1971 година. Той е историк, член на БАН (1970 г.), доктор по богословие (1927 г.), “доктор хонорис кауза” на Софийската., Московската и Санктпетербургската духовни академии. Следва богословие в Белград (от 1920 г.), завършва в Черновци, Украйна (1925 г.). В периода 1928-1930 г. специализира философия в Берлинския университет. През 1936 г. получава духовен сан “Стобийски епископ”. През 1938 г. е избран за пловдивски митрополит. На 10 май 1953 г. е избран за патриарх и софийски митрополит. Провъзгласен е за Праведник на света в Ерусалим през 2002 г. в Зала на паметта в комплекса Яд Вашем, заради участието му в спасяването на българските евреи. Той и екзарх Стефан I са първите православни архиереи в света, получили това признание. През 1931 г. Ангел Анчев – автор на статии и учебници по руска класическа литература. Завършва руска филология в Софийския университет. Професор е във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Изследва руско-български литературни връзки през XIX-XX век. Починали: През 1950 г. Ангел Букурещлиев - български композитор, хоров и оркестров диригент, клавирен педагог, фолклорист, музикален общественик. Събира от различни краища на България около 2 000 народни песни с мелодиите, част от които разработва за мъжки и смесени хорове. Известен е със своите "Китки от народни песни за хор". Букурещлиев е основател (1896 г.), председател и диригент на Певческото дружество в Пловдив. През 1970 г. Константин Константинов, писател. Роден е на 20.08.1890 г. в гр. Сливен. Печата свое произведение за първи път през 1907 г. в списание “Българан”. Заедно с Д. Дебелянов и Д. Подвързачов издава списание “Звено” (1914 г.). Автор е на разкази, очерци, литературни есета, спомени, пътеписи, произведения за деца, роман. Акцентът в творчеството му е поставен върху националната психика, съдба, история и култура. Константинов завършва Правния факултет на СУ през 1911 г. Стажува в Софийския окръжен съд, съдия е във Врачанския окръжен съд (1914 г.), след което е повишен в мирови съдия в Цариброд. След войните работи като съдия и адвокат в София. Председател е на секция “Литература” в Камарата за наука и изкуство (1945-1947 г.), председател е на СБП (1945-1946 г.) и на Института за преводна литература при Министерството на информацията. През 1971 г. Александър Миленков – художник декоратор. Завършва театрална декорация в Мюнхен (ученик е на Ханс Фрама). Автор е на творбите: “Нощен покой”, “Улица в Охрид”, “Рилски манастир”, “Самуилова старина”, “Вътрешността на църквата “Св. Климент” и др. Миленков е първият сценичен декоратор на НАТ “Иван Вазов”. Планински пейзаж от Александър Миленков През 1983 г. Мария Золотович – оперна певица, сопран. Учи пеене при Хр. Морфова и Е. Илкова (1917 г.). Специализира във Виена (1919 г.), Париж, Милано и Рим (1925-1927 г.). Дебютира в Софийската народна опера през 1919 г. с ролята на Зибел ("Фауст" от Ш. Гуно). Главна изпълнителка е до 1941 г. на сопрановите партии. Тя е една от певиците, които формират българската певческа школа. Информацията е подбрана от тук.

Мисля, че тук е проблема. Втората картина, която си пуснал - Susanna на Alessandro Allori е и майсторски направена, и на място, но лицата на хората са твърде неприятни...трудно ми е да го изразя. Това е всичко друго, но не и любов. Животинската страст на старци към младо момиче. Може би това е имал за цел и художника? Тази картинане не е порнография, но не бих я гледала с удоволствие. Естественно това е мое субективно виждане. Тук обаче се замислям, колко голяма е отговорността на гениалните художници, когато рисуват. Техните картини са заредени с много силна енергия и ефекта от тях върху хората е по-голям.

Всъщност всяко мнение в този форум е субективно, но точно това му е интересното. В мозайката на субективните ни виждания. С тази си тема Христко запълва едно празно според мен място в подфорума Изкуство.. Еротиката е част от изкуството още от дълбока древност. Думата е от древногръцки произход и произхожда от Ерос – богът на Любовта, страста и секса. Интерсно, че той не е роден от някой бог преди него, както например Аполон, Атина и др., а възниква от първичния Хаос, заедно с Гея — Земята, и Тартар — подземния свят. В началото е бил почитан като Протогон – първородния. Много по-късно се превръща в син на Афодита и Арес (богът на войната). Римляните възприемат точно тази модификация на Ерос, наричайки го Купидон или Амур. Така любовта от космически принцип постепенно преминава в своите човешки проекции, някои от които са и страстта, и секса. В изкуството се отразява повече вторият Ерос, по-човешкия. Много велики творци са създали шедьоври именно в тази област. Например „Целувката“ на Огюст Роден. Това е субективно виждане. Тук естественно възниква въпросът – къде еротиката преминава в порнография? Доколко еротиката в изкуството влияе върху духовното развитие? Аз мисля, че тя е необходима за правилното развитие на чувствата в човека. Красивото в еротичното изкуство издига човешката душа, прави я по-възприемчива към Космическия Принцип на любовта. Обратно – порнографията смъква нашите чувства към животинското начало. И от него има нужда, но до време. Това е моето видане за еротиката в изкуството. А вашето?

На 2 януари През 1835 г. В Габрово е открито първото взаимно училище. Инициативата принадлежи на Васил Априлов и други влиятелни търговски фамилии от Габрово. С помощта на търновския митрополит Иларион Критски за пръв учител е избран Неофит Рилски, който предварително е изпратен във Влашко, за да усвои взаимоучителния метод на обучение, при който учителят с помощта на по-напреднали ученици обучава неограничен брой деца. Взаимните училища са нов етап в развитието на просветното движение в българските земи. По своя характер тези училища са светски. Обучението в Габровското училище се извършва на говорим български език по взаимоучителната метода. Обучението продължава две години. Изучава се граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. Издръжката на училищата се поема от местното население. В Габровското училище се преподават и предмети, които имат за цел да подготвят учениците за нуждите на практическия живот. От 1840 г. е превърнато в класно училище. През учебната 1874-1875 г. е издигнато в ранг на средно учебно заведение. Заради участието на по-голямата част от неговите ученици и учители в Априлското въстание през 1876 г. е затворено от местните представители на османската власт. След Освобождението отново започва да функционира. В знак на признателност към делото на В. Е. Априлов през 1889 г. училището е наименувано "Априловска гимназия". През 1891 г. Организирано е първото оперно представление от столичната "Драматическо-оперна трупа" в читалище "Славянска беседа". През 1912 г. В жп гарите на София, Пловдив и Плевен са монтирани първите телефонни кабини. През 1941 г. На 2 и 4 януари в хода на Втората световна война (1939-1945 г.) се провеждат срещи на премиера Богдан Филов с А. Хитлер в Оберзалцбург и с Рибентроп в Залцбург, на които е постигнато споразумение за присъединяване на България към Тристранния пакт. През 1958 г. Влиза в действие първата българска подземна електроцентрала ВЕЦ "Батак". През 1963 г. Влиза в действие радиорелейната линия Москва-Букурещ-София и е приета и излъчена първата телевизионна програма от чужбина. Родени: През 1830 г. Тодор Минков – български просветен и обществен деец. Роден е в Русе. Завършва гимназия във Виена, след което постъпва в политехниката в Дрезден. Участва като доброволец в руската армия по време на Кримската война (1853-1856 г.) След това се посвещава на идеята за организиране на образованието на южнославянската младеж в Русия. От 1863 г. е възпитател в Южнославянския пансион към гимназията в гр. Николаев. Поради закриване на пансиона от руското правителство през 1864 г. полага усилия за неговото възобновяване, макар и като частно заведение. Подкрепен от славянофилските кръгове в Русия и одеските българи, идеята му се осъществява през 1867 г. До 1878 г. пансионът действа в гр. Николаев, след което е преместен в Гродненска губерния, където функционира до 1892 г. В него живеят и мнозина българчета по време на своето учение в Русия, сред които Г. Кирков и Ал. Константинов. През 1834 г. Тодор Стоянов Бурмов – обществено-политически, църковен и просветен деец, първият министър-председател на свободна България. През 1881 г. Минко Неволин (истинско име: Минко Савов Попов) - деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в Карнобат. Следва история и право в СУ "Св. Климент Охридски". През 1901 г. се запознава с Гоце Делчев и под негово влияние се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. е в състава на четата на П. Ангелов. Той е близък сподвижник и на М. Герджиков. След въстанието работи като чиновник в София, занимава се и с литературна дейност. През 1922 г.Блага Димитрова Блага Димитрова е родена на 02.01.1922 г. в Бяла Слатина. Завършва класическа гимназия в София (1941) и славянска филология в Софийския университет (1945). В Литературния институт "М. Горки" в Москва защитава дисертация на тема "Маяковски и българската поезия" (1951). Дълги години работи като редактор в различни вестници, списания, издателства. Занимава се с преводаческа и обществена дейност, съставя антологии. Една от учредителките на Комитета за защита на Русе (8.03.1988) и на Клуба за гласност и демокрация (3.11.1988); участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация - СДС, на фондация "Отворено общество"; председател на Свободно поетично общество; народен представител в ХХХVI ОНС; вицепрезидент на Република България (1992-1993). Награда от Полския ПЕН-клуб за преводи на А. Мицкевич (1977), награда "Лундквист" за преводи на шведска поезия, Хердерова награда (1991). Публикува от 1938 г. в различни вестници и списания. Пише поезия, проза, пътеписи, поредица разножанрови книги за Виетнам, критико-биографични изследвания за Багряна (съвм. с Й. Василев). По-важни книги: До утре. Стихове. 1959; Светът в шепа. Стихотворения. 1962; Обратно време. Стихове. 1965; Пътуване към себе си. Роман. 1965 (1972, 1985); Осъдени на любов. Стихове. 1967; Отклонение. Роман 1967 (1973, 1976); Мигове. Поезия. 1968; Лавина. Роман. 1971 (1977); Как. Стихотворения. 1974; Младостта на Багряна и нейните спътници (в съавт. с Й. Василев). 1975; Дни черни и бели. Ел. Багряна - наблюдения и разговори (в съавт. с Й. Василев), 1975; Гонг. Избр. поезия. 1976; Пространства. Стихотворения. 1980; Лице. Роман. 1981 (1990); Лабиринт. Стихотворения. 1987; Между. Стихотворения. 1990; Нощен дневник. Стихотворения. 1992; Отсам и отвъд. Силуети на приятели. 1992; Знаци по снега. 1992. Превежда антични автори, писатели от Скандинавия, Полша, Русия. Нейни произведения са филмирани, драматизирани, превеждани на много езици. Умира на 02.05.2003 г. КОПНЕЖ Не закриляна да съм, а окрилена. Не загърната, а с дух разгърнат цял. Не зад нечий гръб, на завет приютена, а до рамо срещу вятър завилнял. 1958,София Починали: През 1971 г. Димитър Зографски – български политически и държавен деец. Роден в с. Кочериново, Дупнишко. Завършва Земеделското училище в Садово. Член на БЗНС от 1908 г. Участва като офицер в Балканската война (1912–1913 г.) и Първата световна война (1914–1918 г.). След края на Първата световна война (1914-1918 г.) е кмет на родното си село. Директор на трудовата поземлена собственост (1920–1923 г.). Член на Постоянното присъствие на БЗНС (1922–1923 г.). Министър на търговията, промишлеността и труда (8 май–9 юни 1923 г.). След държавния преврат на 9 юни 1923 г. е арестуван, но през април 1924 г. е оправдан. Работи в Дирекцията на тютюневата промишленост в Дупница. Депутат е в ХХ-то (1923 г.) и в ХХII-то ОНС (1927–1931 г.). След държавния преврат на 19 май 1934 г. се оттегля от активна политическа дейност и се занимава със земеделие в родното си село. Информацията е подбрана от тук.

Честита да е Новата 2009 Година!

На 1 януари Днес започва 2009 г. Честита Нова Година Направи ми впечатление колко много известни личности са родени на 1 януари. Ето някои от тях : Тодор Каблешков, Алеко Константинов, Яворов, Николай Иванов Райнов, Ламар, Въло Радев. Събития станали на тази дата: 1866 г. В Ловеч е основано женско дружество. 1867 г. Съставен е "Привременен закон за народните горски чети за 1867 лято" - програмен документ на Георги Раковски, в който се развива идеята за освобождаване на България чрез въстание, подготвено от едно Върховно народно българско тайно гражданско началство. "Привременният закон" представлява най-цялостната обосновка на четническата тактика в българското националноосвободително движение. 1880 г. Учреден е първият български орден "За храброст", с който се награждава за проявено мъжество и героизъм пред врага само във време на война. 1901 г. В София потегля първият електрически трамвай. 1948 г. Създаден е Централният куклен театър. 1973 г. В Габрово е открит Национален музей на образованието. Той е научен и културно-просветен институт, създаден да издирва, събира, проучва и опазва писмени и веществени паметници на българското образование и да показва развитието му в миналото и на съвременния етап. Музеят е разположен в източната част на историческата сграда на Априловска гимназия, построена през 1873 г. и обявена за паметник на културата през 1979 г. Пред сградата се намира паметникът, а в двора - гробът на идеолога на новобългарското образование - Васил Евстатиев Априлов. Музейният фонд наброява над 60000 архивни единици. 1975 г. В България е въведен пощенски код за автоматизирана обработка на пощенските пратки. 1976 г. В Стара Загора се открива Висшият институт по зоотехника и ветеринарна медицина. През 1995 г. на базата на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина, Стара Загора, и Висшия медицински институт, Стара Загора, се създава Тракийският университет. 1976 г. Създаден е Национален музей на българската литература. Негови филиали стават къщите-музеи в София на Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Николай Хрелков, Димитър Димов и къщи-музеи в провинцията. 1977 г. С Указ на ДС от 1 януари 1977 г. е създаден Държавен комитет по туризма с предмет на дейност: да организира, ръководи и осъществява международния и вътрешен стопански туризъм. 1999 г. В България влиза в сила новото административно деление на страната, като се връщат 28-те бивши окръзи под името “области”. Родени: 1851 г. Тодор Лулчов Каблешков деец на българското национално-освободително движение, един от ръководителите на Априлското въстание (1876 г.) в Панагюрски революционен окръг. Учи в Копривщица и Пловдив (1864-1867 г.). През 1867 г. основава ученическото просветно дружество “Зора” в Копривщица. Продължава учението си в “Галатасарай” в Цариград (1868-1871 г.). Не успява да завърши поради заболяване и се завръща в родния си град. От 1873 г. работи в Одрин като телеграфист, а след това е началник на жп станция в гара Бельово, Пазарджишко, където развива активна просветна и политическа дейност. В началото на 1876 г. се връща в Копривщица и се отдава на революционното дело. Определен е за ръководител на революционния комитет в Копривщица и помощник-апостол на Панагюрския революционен окръг. На 20 април 1876 г. пръв дава сигнал за въстанието в Копривщица. Автор е на прочутото “Кърваво писмо” до Панагюрския революционен окръг. Ръководител е на военния съвет в Копривщица, заедно с П. Волов предвожда чета, с която обикаля съседните села. След потушаването на въстанието с малка група се изтегля в Балкана. Заловен е в Троянско , след което е подложен на тежки изтезания в затворите в Ловеч и Търново. Самоубива се в конака в Габрово през 1876 г. 1863 г. Любомир Георгиев Милетич - български филолог, професор и общественик. Завършва Загребската класическа гимназия и славянска филология в Загреб и Прага. Професор е в СУ “Св. Климент Охридски” по славянска филология. Член е на БАН (1898 г.) и неин председател (от 1924 г. , след Ив. Евстатиев Гешов). Председател е на Македонския научен институт (1928-1937 г.), редактор е на сп. “Македонски преглед” (1924-1936 г., 1938-1943 г.). Умира на 1 юни 1937 г. в София. 1863 г. Алеко Иваницов Константинов български писател. Роден е в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов. Учи в Свищовското училище и в Априловската гимназия. След Освобождението постъпва в реалната гимназия в гр. Николаев (Русия), завършва право в Одеса (1881-1885 г.). Работи като съдия и прокурор в Софийския окръжен съд. Уволнен е. Той е един от основателите на българското туристическо движение, организатор е на екскурзии сред родната природа. Посещава Всемирното изложение в Париж (1889 г.), Прага (1891 г.), изложението в Чикаго (1893 г.). Работи като адвокат, а през 1890 г. е назначен за член на Софийския апелативен съд, уволнен е отново. През 1894 г. се кандидатира за народен представител в Свищов. От този период са фейлетоните му, насочени срещу цар Фердинанд и корупцията във властта. През 1897 г., в деня на св. св. Кирил и Методий, е прострелян от платени убийци на път от Пещера за Пазарджик (с него пътува и колегата му М. Такев). Автор е на пътните бележки “До Чикаго и назад” (1894 г.) и “Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин” (1895 г.). 1866 г. Васил Тодоров Ковачев - български естественик. Следва естествени науки в Новорусийския университет в Одеса (1889 г.). Работи като учител, инспектор по естествени науки в Министерството на народното просвещение (1912-1914 г.), инспектор по риболова в Министерството на земеделието и държавните имоти (1922-1923 г.). Член е на Зоолого-ботаническото дружество във Виена. Учредител и председател е на клона на Българското природоизпитателно дружество (1900 г.) в Русе. Автор е на 34 научни труда и статии по зоология. Умира на 3 август 1926 г. в Русе. 1878 г. Пейо Крачолов Яворов (псевд. на Пейо Тотев Крачолов) български поет. Завършва основно училище в Пловдив (1893 г.). Включва се в четата на Я. Сандански, но поради разногласия с него застава начело на драмската чета, която е разбита при с. Баница след смъртта на Гоце Делчев. Връща се в София където след Илинденското въстание е в редакцията на в. “Илинден”. Избран е за член на задграничното представителство на ВМОРО. През юли 1909 г. посещава Женева, Виена и Париж. През юли 1910 г. е командирован в Париж, за да се запознае с театралното дело във Франция. Там на 13 юли умира Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, с която го свързва силна любов. В края на 1910 г. се среща с Лора Каравелова. На 19 септември 1912 г. се венчава с нея. След два дни тръгва с чета за Македония. Връща се в София на 25 ноември същата година. На 25 юни 1913 г. заминава за фронта. На 15 юли се връща в София. Вечерта на 29 ноември 1913 г. Лора се застрелва. Яворов прави несполучлив опит за самоубийство и остава почти сляп. Годините след смъртта на жена си прекарва мъчително поради мълвата, че той е неин убиец. Съдебните разследвания окончателно сломяват волята му за живот, в резултат на което взема голяма доза отрова и се застрелва. Първото си стихотворение - “Напред”, публикува през 1895 г. във в.“Глас македонски”. След него излизат “Пред тъмничния зид” и “Пролетната жалба на орача”, където за пръв път се подписва с псевдонима П. К. Яворов, даден му от Пенчо Славейков. В “Мисъл” публикува (1900 г.) “Арменци”, “Калиопа” и “Градушка”. Издава (1901 г.) първата си книга “Стихотворения”, която е посрещната с възторг. В следващите години се появяват книгите “Гоце Делчев” (1904 г.), “Безсъници” (1907 г.), “Хайдушки копнения” (1909 г.), “Подир сенките на облаците” (1910 г.), “В полите на Витоша” (драма, 1911 г.), “Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (драма, 1912 г.). Превежда “Ромео и Жулиета” (1914 г.) и “Укротяване на опърничавата” (1915 г., посмъртно). Умира на 16 октомври 1914 г. ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те... Душата ми се моли, дете, душата ми се моли! Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях. Булото на срам и грях - не ще го хвърлят върху тях страсти и неволи. Душата ми се моли, дете, душата ми се моли... Не искат и не обещават те! - Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете... 1889 г. Николай Иванов Райнов Портрет на Николай Райнов от Илия Петров пастел/хартия, 29/23 см, неподписана български писател, художник, изкуствовед, енциклопедист, академик (от 1945 г.). През 1908 г. завършва Духовна семинария в София. Негови учители са В. Златарски, Ст. Младенов, А. Протич. Следва философия в СУ “Св. Климент Охридски” (1911 г.), но поради липса на средства прекъсва. Работи като писар в Провадия (1911 г.). Участва в Първата световна война като военен кореспондент на Дойранския фронт. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (дн. Художествена академия) (1919 г.). Същата година предприема продължително пътуване в Египет, Сирия, Палестина, Гърция и Италия. Главен библиотекар е на Пловдивската народна библиотека (1922-1927 г.). През 1925-1927 г. е командирован в Париж, за да се запознае с паметниците на класическото изкуство и култура. Професор е по история на изкуството в Художествената академия в София (1927-1950 г.). Пише стихове като ученик в Семинарията, които обнародва от 1904 г. в сп. "Летописи" и "Художник" под псевдоним К. Поборников. През 1912 г. излиза първата му книга "Богомилски легенди" с псевдоним Аноним. Става популярен през 1918 г., когато се появяват едновременно "Видения из древна България", "Книга за царете", "Слънчеви приказки", "Очите на Арабия", "Градът", а през следващата година - романът "Между пустинята и живота". Съчинения: "Богомилски легенди" (1912 г.), "Видения из древна България" (1918 г.), "Градът" (1918 г.), "Книга за царете" (1918 г.), "Очите на Арабия" (1918 г.), "Между пустинята и живота" (роман, 1919 г.), "Книга на загадките" (1919 г.), "Светилник на душата" (1920 г.), "Имало едно време" (1923 г.), "Златното птиче" (1924 г.), "Най-хубавите народни приказки" (1924 г.), "Днес и утре" (1925 г.), "Сиромах Лазар" (1925 г.), "Юнак над юнаци" (1925 г.), "Вечни поеми" (1928 г.), "Корабът на безсмъртните" (стих., 1928 г.), "Великият цар" (1929 г.), "Една вечер у Перикла" (1929 г.), "Приказки от цял свят" (30 т., 1932-1934 г.), "Княз и чума" (1939 г.), "Отдавна, много отдавна" (разкази и легенди, 1939 г.), "Самодивско царство" (1939 г.), "Сърдечен огън" (дамаскини и притчи, 1939 г.), "Счупени стъкла" (разкази из съвременния живот, 1939 г.), "Вечното в нашата литература" (9 т., 1941 г.), "История на пластичните изкуства" (12 т., 1941 г.), "Кръвожадни" (роман, 1947 г.), "Николай Павлович" (1955 г.). Умира на 2 май 1954 г. в София. 1898 г. Ламар (псевд. на Лалю Маринов Пончев) български поет и писател. Завършва Търговската гимназия в Свищов (1916 г.) и Школата за запасни офицери (1918 г.). Участва в Първата световна война. Уволнен е от чиновническа служба в Троян за анархистични убеждения (1923 г.). В София се сближава с Г. Милев и Хр. Ясенов. От 1925 г. до 1947 г. ръководи основаната от него печатница "Ново изкуство", редактира и издава сп. "Новис" (1929-1932 г.). Участва във II фаза на Втората световна война . След 9 септември 1944 г. е редактор на сп. "Български воин" и "Турист", на в. "Ехо" и др. Съчинения: "Арена" (1922 г.), "Железни икони" (1927 г.), "Запад-Изток" (славянска поема, 1944 г.), "Утро над родината" (стихотворения, 1951 г.), "Мъдростта на годините" (1959 г.), "Зуници над България" (лирика, 1962 г.), "Светло и сред нощ" (роман, 1962 г.), "Дъбово усое" (импресии, 1965 г.), "От изгрев до залез" (роман, 1966 г.), "Размразената лавина" (есета, мисли и спомени, 1970 г.), "Земни видения" (стихове и поеми, 1975 г.) и др. Умира на 21 февруари 1974 г. в София. 1904 г. Кирил Кръстев Кръстев - български изкуствовед, есеист, литературен критик, кинокритик, публицист и научен популяризатор. 1906 г. Васил Николов Бакърджиев - ветеран на българското филмово производство. Първият му самостоятелен филм е "Чарли Чаплин на Витоша, или Човекът с куфара" (1942 г.). Умира на 5 април 1980 г. 1910 г. Бронка Алексиева Гюрова-Алшех - българска художничка. Специализира живопис в Белгия (1937 г.). Член е на дружество "Родно изкуство" и на Дружество на новите художници (от 1937 г.). Емигрира в Италия заедно със съпруга си, художника Е. Алшех (1951 г.). Живее в Буенос Айрес (от 1952 г.). Рисува пейзажи и портрети. Участва във всички общи художествени изложби в София (1933-1949 г.) и в изложбите на Дружеството на жените-художнички, дружеството на новите художници, в изложби в чужбина - Чехословакия, Югославия и Румъния. Известни творби: "Портрет на момиче" (1935 г.), "Карамфили" (1935 г.), "Рисунка" (1940 г.), серия пейзажи от Балчик (1942 г.), "Пейзаж" (1949 г.) и др. След 1952 г. работи предимно приложно изкуство, главно текстил. Рисува и серия детски портрети (1958 г.). Умира на 5 юни 1995 г. в Буенос Айрес. 1923 г. Въло Радев български режисьор, оператор. Завършва в Москва , специалност "Операторско майсторство". Оператор е на филмите "Димитровградци", "Години за любов", "В навечерието", "Тютюн". Режисьор е на "Крадецът на праскови", "Цар и генерал", "Най-дългата нощ", "Черните ангели", "Корените на изгряващото слънце", "Осъдени души" и "Адаптация". Носител е на "Златна роза" от кинофестивала във Варна за "Цар и генерал" (1966 г.) и за "Най-дългата нощ" (1967 г.). Получава награда от Международния кинофестивал в Карлови Вари за "Черните ангели". Орден "Стара планина" (2002 г., посм.). – Умира на 28 март 2001 г. в София. 1926 г. Добрин Спасов (Д. С. Илиев) - български философ, член-кореспондент на БАН (1984 г.). Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски” (1950 г.). От 1972 г. е професор, ръководител на Катедрата по логика, етика и естетика в СУ “Св. Климент Охридски” (1974-1980 г.). Ръководи Сектора по логика към Единния център по философия и социология (от 1972 г.). Главен редактор е на редколегията на сп. “Revolutionary World” (1978-1983 г.), главен редактор е на сп. “Философска мисъл”. Награден е с орден “НРБ”, I степен (1986 г.). Трудове: “От логическа гледна точка” (1956 г.), “Философски увод в символната логика” (1962 г.), “Анализ на познанието” (1969 г.), “Символна логика” (1969 г.), “САЩ - идеи и факти” (1974 г.), “Единство и многообразие” (1977 г.), “От логика към социология” (1980 г.), “Догматизъм и антидогматизъм във философията” (1984 г.), “Петнайсет пъти осми март - в едно трагедия и фарс”, стихове (1995 г.). 1931 г. Първан Рангелов Стефанов - български поет и драматург. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Учител е в Мездра (1952-1953 г.), редактор е във в. “Народна младеж” (1953-1958 г.), сп. “Младеж” (1958-1960 г.), в Българска кинематография (1961-1964 г., 1971-1972 г.), в издателство “Български писател” (1967 г.) и Народна младеж (1972 г.). Драматург е на театрите във Варна (1960 г.), Хасково (1964-1966 г.), в театър “София” (1973-1984 г.), в Пазарджик (1984-1990 г.), отново на театър “София” (1990-1991 г.). Член е на СБП. Автор е на драми съвместно със съпругата си Н. Драгова - “Еретици” (1968 г.), “Между два изстрела” (1969 г.), “На война като на война” (1972 г.), “Мечтател безумен” (1972 г.), “Светът е от майка роден” (1973 г.) и др. Превежда поезия от полски и руски език. Съчинения: “Соколови пера” (1956 г.), “Сред пробудените степи” (1957 г.), “Песни за гнева и радостта” (1958 г.), “Далечините обещават” (1962 г.), “Пътуване към усмивката” (1964 г.), “Насрещно време” (1966 г.), “Циганско лято” (1968 г.), “Стихове” (1969 г.), “Стихотворения” (1970 г.), “Ковано слънце” (1971 г.), “Арматура за барабани” (1973 г.), “Насрещно време” (1973 г.), “Малки нашествия” (1978 г.), “На глас и на ум” (1981 г.), “Диагноза” (1982 г.), “Подарявам то тоя кестен” (1984 г.), “Премълчана любов” (1984 г.), “Лирика” (1986 г.). 1932 г. Димитри Иванов - български журналист, публицист, преводач. Завършва СУ "Климент Охридски", специалност английска филология. Работи в Радио София и БТА като преводач и журналист. Водещ е в програмата "Всяка неделя"; заедно с Т. Томов е автор на тв предаване "Наблюдател". Политически наблюдател е във в. "Сега" (от 1998 г.). Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий" - I степен, както и на наградата "Шевалие" . Орден "Стара планина" (2002 г.). Превежда най-стойностните романи на Хемингуей, Скот Фицджералд, Тр. Капоти и др. 1951 г. Траян Марков Марковски - български юрист. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1973 г.). Специализира в областта на наказателното, търговското и банковото право. Непрекъсната адвокатска практика (1973-1994 г.), председател е на дисциплинарния съд на Софийската адвокатска колегия (1994-1996 г.), председател е на съвета на Софийската адвокатска колегия (1996-2000 г.). Председател е на Висшия адвокатски съвет (от 2001 г.). Починали: 1932 г. Добри Петков Петков - български политик, полковник (1895 г.). 1982 г. Моско Москов Москов - български ветеринарен лекар - анатом, хистолог и ембриолог. Роден е на 13 октомври 1899 г. в Търново. Член е на редица чуждестранни академии и университети. Завършва ветеринарна медицина с докторат в Берлин (1965 г.). Професор е от 1946 г. във ВВИ, ректор на учебното заведение (1953-1958 г.). Завежда секция по хистология в Института по морфология при БАН (1962-1971 г.). 1988 г. Николай Дончев (Николай Дончев Джаров) - български писател франкофон. Роден е на 29 октомври 1898 г. в София. Автор е на стихосбирки и литературни изследвания, преводач от френски, италиански и руски език. Получава престижни награди от френското правителство и Френската академия. Книги: "Жетвар", "Стихове" (1927 г.), "Чужди влияния в българската литература" (на френски език, 1934 г.) Информацията е подбрана от тук.

Мисъл на деня – 1 януари 2009 г. "Новото в света – това е новият език, а сега влизаме в една нова епоха, която аз наричам епоха на реалното в света, т.е. епоха на сърцето. Когато говорим за Любов, за братство, за равенство, за организиране, ние подразбираме сърцето, реалния свят. Любовта ще управлява реалния свят." Из Който приеме свидетелството Негово, 14-та НБ, 2 януари, 1938 г.

Наистина, жената клони повече към екстаза, транса, докато мъжът се стреми към познание предимно чрез разума. Например в теософията Блаватска залага на екстаза, а Рудолф Щайнер е твърдо против него. До колкото знам една от причините за откъсване му от теософите е именно тяхното увличане по трансови състояния и губенето на ясното и точно мислене, вследствие на което на знанията, достигнати от тях, не може да се приписва никаква научна достоверност. Ето някои негови аргументи против екстаза от лекцията му: Макрокосмос и Микрокосмос Който иска по-подробно, може да проследи линка. Рудолф Щайнер държи с типично немска педантичност на разумното влизане в извънфизическата реалност. Не съм много наясно за позицията на Беинса Дуно по този въпрос. Предполагам, че клони повече към екстаза. Съдя за това от думите му в беседата Но все пак Учителя повече е говорил за разума в беседите си, отколкото за транс и екстаз. Това всеки може да го провери с търсачката на Триъгълника. Може би неговата задача е била да развие предимно разума в българите? Все пак не съм много наясно за какъв тип разум и разумност става дума? Защото има и критическки разум, който пречи при духовното развитие на човек - непрекъснато те кара да се съмняваш.

31 декември Днес изпращаме 2008 г. и посрещаме 2009 г. През 1880 г. Приключва първото официално преброяване на населението в Княжество България съгласно решение на правителството от 27 септември същата година. Общият брой на населението е 2 007 919 души, от които 1 027 803 мъже и 980 116 жени. През 1881 г. За председател на Държавния съвет е назначен Тодор Икономов, а за подпредседател - Димитър Греков. През 1883 г. Министрите консерватори от коалиционния кабинет на Драган Цанков подават оставка и правителството е допълнено с умерени либерали. През 1887 г. Провежда се първото общо за Северна и Южна България преброяване на населението. Общият брой на населението е 3 154 375 души, от които 1 605 389 мъже и 1 548 986 жени. През 1888 г. Обнародва се Закон за граничните паспорти и билети. През 1897 г. Обнародва се първият правилник за организацията на отделно министерство (Министерството на външните работи и изповеданията). През 1903 г. Със закон се създава Българска земеделска банка чрез обединение на земеделските каси, която да кредитира селското стопанство и селските кооперации. Има 156 клона и агентури в страната. През 1919 г. Деветнадесетото Народно събрание единодушно гласува да се възбуди углавно преследване срещу кабинета на Васил Радославов и четирима генерали. Създава се ІІІ Държавен съд с обвинител Петър Янев и заместник-обвинители Александър Радолов и проф. Петко Стоянов. През 1951 г. Влиза в сила нов устав на Българската православна църква (БПЦ). Той е утвърден на 31 декември 1950 г. и е наложен на БПЦ, като в него се пренебрегва принципът на ненамеса на държавата в църковното устройство и управление. През 1972 г. Към тази дата населението на България е 8 594 493 души. През 1977 г. Населението на България наброява 8 825 000 души. През 1989 г. В Кърджали се създава Общонароден комитет за защита на националните интереси, който протестира срещу възстановяване на тюркските имена. През 2002 г. Изключва се първи реактор на АЕЦ "Козлодуй". През юни 1993 г. правителството на Любен Беров подписва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и фонда за ядрена безопасност, което предвижда България да получи безвъзмездна помощ от 24 млн. екю срещу задължението да спре блокове I и II на АЕЦ "Козлодуй" до началото на 1998 г., а блокове III и IV - до края на 1998 година. На 14 ноември 1999 г. се подписва меморандум "Костов - Ферхойген", според който България се ангажира да затвори първите два малки блока в Козлодуй през 2002 г. и в същия срок да договори спирането на следващата двойка реактори ВВЕР-230, не по-късно от 2008-2010 година. На 19 декември 2002 г. Министерският съвет взема решение за спиране на І и ІІ блок на АЕЦ. Родени: През 1898 г. - Николай Фол (Николай Тодоров Георгиев) български писател, режисьор и драматург. Николай Фол е първият преводач на Брехт в България и за пръв път през 1929 г. поставя негова пиеса - "Опера за три гроша". Превежда я като "Опера за пет пари", а сценограф е Дечко Узунов. В този спектакъл за пръв път у нас звучи джаз, в оркестъра свирят най-известни тогава музиканти. За времето си такава постановка е твърде подранила, някои критици я определят като екстравагантна. Малко след това през 1933 г. се ражда синът му Александър – известният траколог проф. Фол. Николай Фол поставя пиеси в Пловдив, във Варна, Сливен, Пазарджик, в Русе, където взима на работа композитора Парашкев Хаджиев. Следват постановки в Габрово, Плевен, Бургас, Враца. През 1951 г. той създава втората детска театрална школа в България, като се придържа към модерното виждане за детския театър - "театър за възрастни, само че по-добър". Пише книги и много детски пиеси, сред които известните "Мишока Мики", "Принц Вей Хайвей", "Татунчо и Татунка", "Принцесата Пики Тики", която се играе и днес. Малко известно е, че през 1923 г. Христо Смирненски посвещава на Николай Фол своето стихотворение "Рицари след бой". Трудно ще го намерите в книжките. Защото то никак не пасва на оня образ на "комуниста" Смирненски, който бе първо тъпо изграден в едни десетилетия, а сетне все тъй тъпо изваден от учебниците в сегашните десетилетия. Но верни на светла утопия, Живота всуе ни гнети: Пак носим на дървени копия Железен товар от мечти. С душа през неволи пречистена, Ний бродим в житейския лес И шепнем си тихо: "Наистина, Добре, че умре Сервантес!"... ...Но нявга сред шумната столица - за нас монумент ще блести, сграден с неплатените полици и скъпо платени мечти... През 1928 г. проф. Минко Минков, български икономист, социолог и демограф. Починал – 2005 г. През 1933 г. акад. Панайот Бончев, български химик. Починали: През 1969 г. - Борис Денев (Б. Д. Чоканов) – български пейзажист и военен художник. Роден е на 7 февруари 1883 г. в Търново. Учи в Мюнхен. Чувства и предава български пейзаж - нивата, малките селски хижи, тишината на балканските градчета, легендата за Търново. Като военен художник изработва ценна сбирка рисунки от нашия и чуждите фронтове. Произведения: "Йов", "Тутракан", "Почивка", "Влизане в Призренското поле", "Минаване Шар планина", "Трапезица", "Канджа махала в Търново", "Есен", "Под Царевец" и др. Борис Денев Улица в Търново

Мисъл на деня - 31 декември 2008 г. ”В света иде една нова епоха, в която ще царува една нова Любов. В сегашния свят ще се материализира реалната Любов.” Из Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта, 11-та НБ, 12 декември 1937 г.

И на мен ми се иска, но без хапчета. Да – значи само с разум не става. Аз мисля, че това е невъзможно и не само за човека.

Според мен - 90% на възпитанието и средата сред която живеем. Човек е функция на заобикалящите го хора, както и те на него. Но все пак оставям 10% за духовно ниво и външен източник.

Ако нямаше нужда, защо ни е сътворил?

Всички сме актьори в този филм, но само регисьорът знае сценария. В Новия Завет Христос доста често гони бесове. Дори човек да е изчистен пак трябва да внимава: 43. Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира; 44. тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена; 45. тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Тъй ще бъде и с тоя зъл род. Матея, 12 гл. Човек обикновено ако се концентрира и анализира какво му се е случило, то в 99% от случаите ще си изясни от къде му идват лошите мисли. Но ако все пак не успее, то наистина може би има проблем със зложелателни същества. Възможно е все пак някои мисли да са проекция на чужди такива. Някои хора чувстват мислите на други хора. А има опасност и от „залепването“ на някой починал.

Ние не можем да познаем Бога нито с мисли, нито с чувства, но това не ни пречи все пак да се замисляме за Него или да се интересуваме какво са мислили по този въпрос гениите и водачите на човечеството.

Виждам, че такава тема няма. Въпросът „за или против екстаза“ възникна, когато прочетох мнението на Станимир в темата за дервишите: Всъщност какво е екстаза? Едно и също ли е с транса? Помага ли при постигането на духовно просветление или трябва да си служим само с ума? Аз действам наистина само с разума, но чувствам това като недостатък. Става дума за мистичния екстаз, който не се постига с хапчета, напитки или някакви други външни средства. Движението на тялото не приемам за външно средство. То си е инструмент на човека.

Преди да започна да чета за суфите и суфизма, дервишите бяха за мен една неясна екзотика, предимно свързана с турците и исляма. Не всички суфи са дервиши, но пък дервишите освен аскетичния си начин на живот се славят и с придобитата си в резултат на това мъдрост и просветление. Традиционният ислям не ги одобрява. Дори често са били обект на гонения от страна на държавната власт в мюсюлманските държави. Начинът им на живот ги сближава с християнските аскети, богомилите и последователите на Джайнизма в Индия. А ето и нещо общо между будистите и дервишите: От начинът по който суфите виждат света, че е създаден и съществува в ротация, идва и ритуалният танц на въртенето с който най-често свързваме дервишите. Все пак не бива да се забравя, че покрай членовете на дервишките ордени, търсещи духовно усъвършенстване е имало и доста фанатици, които са реализирали своята „вяра“ убивайки иноверци – гяури. Но такива има за съжаление във всяка религия, секта и учение. Дервишите и суфиите често са били изпращани да провеждат мисионерска дейност в региони, които предстояло да бъдат атакувани и завзети от халифите и султаните. По този начин те подготвяли терена, получавали разузнаване и подкрепа от местните жители, приели исляма от мисионерите. Все пак ползвах чичко Гугъл, но пречупен през моя поглед. Не е възможно нормален човек да съхранява в себе си толкова информация, затова търсачките са голямо облекчение, иначе трябва да отварям енциклопедии и книги и в крайна сметка да измъкна пак същите данни . mvm, благодаря за линка.

Може би думата „вяра“ тук не е подходяща, но определено смятам, че съществуват сили, които не са създания на нашия ум макар, че и такива има - егрегорите. Единствено атеистите не приемат същесвуването на дяволите, но те и Бога, и ангелите не признават. Много се възхищавам от Ганди, но мисля, че той е имал предвид битката в човешкия свят, сред хората. За другата битка обикновено посветените казват, че не ни е работа да си завираме там носа . Или както казва Ницше: „Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб.“ Дънов също предупреждава: Сега мога да ви обясня, но много пъти обясняването носи след себе си една опасност. Когато човек обяснява злото в света има една опасност да зарази хората от злото. А какво нещо е зло? Много малко трябва да мислим за злото, а повече трябва да мислим за Любовта, за да се придобие живота. Какво ще мислиш, в какво седи грехът? За какво ще мислиш, защо са паднали падналите духове? И за какво? Те са паднали вече. Ако знаеш, какво ще принесеш на себе си? Паднали са, защото са били горделиви... Живот в общото съзнание Преди известно време бях решила да пиша за полевите елементи на Малахов. Някъде ги наричат астрални паразити. Те не са точно зложелателни същества, но не са от физическия свят и вършат доста поразии. Зачитайки се на тези теми в интернета, косите ми настръхнаха и реших да не отварям тема за тях. Търсачката на Гугъла ме заведе и при летачите на Дон Хуан, за които беше писал mecholari преди известно време във форума на Калдата. И при още по-страшни създания. Не знам доколко описанието им е вярно или не, но според мен те съществуват, както съществуват и чистите сили на светлината, които ни помагат. Нормално е човек да си зададе този въпрос. Но се опасявам, че пак ще се появят хора, живеещи извън дуалистичния свят, за които както казват вещиците в „Макбет“: Зло — добро, добро и зло от едно са потекло Смятам съвсем определено, че такива същности има. Не бива да си крием главите в пясъка и да виждаме света само в розово. Или да смятаме, че освен човека и животните, Творецът нищо друго не е създал. Ето някои мисли на последователи на антропософията на Рудолф Щайнер за тези същества: Напълно си прав. Това са изостанали същества от съответните еволюции на йерархиите, които са пред нас - пак според антропософията. Ето някои разсъждения на Учителя по същия въпрос: Теми с подобна тематика във форума: Природни сили и елементали Духовните йерархии и светове Eгрегори Призраци, духове, полтергайст Все пак забелязвам, че форумците от Портала избягват много – много да пишат из тези теми. Или не ги интересуват, или спазват съвета на Ницше.