Ани

Мисъл на деня – 26 март 2009 г. На всеки щастлив ангел в Небето отговаря по един нещастен ангел в ада. Ако по някакъв начин изчезне ангелът от ада, моментално ще изчезне и този в Небето. И обратно: ако изчезне ангелът от Небето, ще изчезне и този в ада. Те са свързани един с друг. Въз основа на този закон на всеки добър човек отговаря един лош. И на всеки лош човек отговаря един добър. Из Начертаният план, ООК, 6 април 1927 г.

„Какво представя червеният цвят? Червеният цвят внася в човека живот, енергия и движение. Докато е под влиянието на природния червен цвят, човек е активен, буен, готов и за работа, и за бой. Изгуби ли този цвят в себе си, човек става пасивен и започва да философства. Той казва, че животът няма смисъл. Той става песимист. Защо? Защото червеният цвят в него е потъмнял.“ „Делата Божии“, НБ, София, 23.03.1930 г.

„В едно габровско село се случило следното нещо: Една майка имала едно момченце, доста немирно. То често се катерило по дърветата, разваляло гнездата на птичките, взимало яйчицата им. Ако пък имало малки, взимало ги да си играе с тях. Един ден то взело пет малки лястовички от едно гнезда и им отрязало езичетата, след което ги захвърлило. Майката видяла това и, вместо да се скара на детето, да го посъветва, втори път да не постъпва така с малките птиченца, тя започнала да разправя на съседките си, какво направил нейният Иванчо. Какво се случило след това? Иванчо пораснал, станал голям и се оженил. Родили му се пет деца едно след друго, но всички били неми. Ще кажете, че това е някакво съвпадение. Това е възмездие за нарушаване на великия морал. Никой няма право да отнема от човека или от живите същества това, което не може сам да направи или да им го върне Друг случай. Един касапин искал да заколи един вол. Обаче, волът не се давал. След като се борил цял час с вола, касапинът дошъл до една хитрост: съборил вола на земята, извадил едното му око и, като го обезсилил, заклал го. След две седмици касапинът получил наказанието си. Един вол го мушнал в едното око и го ослепил. Голяма била изненадата му, когато видял, че пострадал тъкмо с това око, което той извадил на вола. И това ли е съвпадение? “ „Господар на съботата“, НБ, 13.04.1930 г., София

„Господар на съботата“, НБ, 13.04.1930 г., София

В различните етапи, наистина е различен, но май винаги съм се стремяла към хармоннията. Забелязала съм, че когато тя липсва, липсва всичко друго май? Все пак да се каже, че хармонията е смисъл на живота....не знам? Но ми харесва. Аделаида, а ти как ще отговориш на въпроса, който задаваш на другите?

Днес християните празнуват Благовещение Християнската църква празнува този ден в чест на Благата вест, която Архангел Гавраил донася на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син - Спасителя на света. Благата вест дава и името на празника – Благовещение. В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Поверието разказва, че на този ден долита кукувицата за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, а змиите и гущерите излизат от леговищата си, невидимите самодиви – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си. На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Всички вярват, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден самодивите започват своите игри. Запаленият огън прескачат деца и младежи, при което момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не месят хляб, "че ще се свие зъмя на него". В Западна България от сутринта на Благовещение из селото тръгват моми и пеят специални благовешки песни. В ранното утро ритуално се прогонват от дома дивите твари. Заради представата, че на Благовещение змиите и гущерите се събуждат и излизат от дупките си, се извършват обредни действия с предпазващ и отгонващ характер. Преди изгрев жените премитат къщите, палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора на къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: "Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец" или "Бягайте, змии, Благовец ша ви затисне" и други. На тържествената трапеза за пръв път се поднасят пресни зелени растения – лапад, коприва или киселец, за да потече в тялото на човека “нова кръв”. Поднася се риба (печена или варена), пити и лучник. След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувица, да бъде през цялата година сит и с пари. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети , а лежи и ходи, недобро ще го сполети. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завръзва празна кърпа, потавя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе. Този ден се извършват дейности, свързани с народната етимология на името на празника. Сеят се зеленчуци и присаждат плодни дръвчета, за да са "благи", "плашат" овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обеци.

На 25 март 1631 г. Издаден е султански ферман, с който се забранява на не мюсюлманите в Османската империя да яздят коне. Забранено е още да се обличат в дрехи от скъпи платове и да носят самурени кожи, за да “личат кяфирите [неверниците] по външния си вид” и да се знае, че са “презрени и унижени”. Този тип султански заповеди се издават периодично и във всички се твърди, че забраните се пренебрегват или изобщо не се изпълняват. Въпреки това тяхното съдържание, което публично се разпространява, поддържа в обществената атмосфера на империята постоянно противопоставяне между християни и мюсюлмани. Мюсюлманите живеят с усещането за своето привилегировано положение, а християните в постоянна несигурност и натрапвано усещане за дискриминация. 1680 г. Пожар изпепелява Търново. От целия град остава само една къща. 1813 г. Димитър Попски изготвя “Ода за Софроний”. 1860 г. По инициатива на учителя Тодор Шишков (1833-1896 г. ) в Стара Загора е основано читалище. 1863 г. Под редакцията на Тодор Бурмов в Цариград започва да излиза в. "Съветник". 1873 г. Девическото дружество в Панагюрище “Китка” приема свой устав, изработен от Райна Попгеоргиева. 1924 г. Публикуван е Закон за обществените осигуровки. Регламентира се осигуряване при трудова злополука, болест, инвалидност, старост и майчинство. За пръв път се въвежда 6-месечен неплатен отпуск по майчинство. Към правителството се създава фонд "Обществени осигуровки" с равни вноски от държавата, трудещите се и собствениците. 1948 г. Публикуван е Закон за Народната милиция и Закон за паспортите и милиционерския контрол над чужденците. 1951 г. Публикувано е постановление на правителството. С него влиза в сила указ от 17 март на Президиума на Народното събрание за всенародна безплатна медицинска помощ. 1971 г. Открит е нефтохимическият комбинат край Плевен. 1980 г. В криптата на Храм-паметник "Св. Ал. Невски” се открива международна изложба "Историческата съдба на хуманизма в развитието и взаимодействието на културите". Тя е свързана с програмата "Леонардо да Винчи". В рамките на тази програма се провежда и международен симпозиум "Хуманизмът и развитието на културите" със 70 участници от 25 страни. Родени: 1847 г. Христо Христов- търговец и общественик. Той получава образование в Бебек, в Цариград и в гръцко училище в Пловдив, след което завършва висше икономическо образование в Париж. Преди и след Освобождението търгува с розово масло. Депутат е в Областното събрание от 1881 до 1885 г. През 1882 г. Христов е окръжен съветник в Старозагорския окръжен съвет, а през 1878 г., 1879 г., 1882-1884 г. и 1888-1890 г. е общински съветник в Казанлък. Той развива активна обществена дейност в Източна Румелия като член на Народната партия. През 1884 г. заедно с Ив. Ст. Гешов обикаля Европа с мисия. 1856 г. Капитан Марин Маринов. Той завършва “Мектеб и Султание” (Галатасарайския лицей) в Цариград и Военното училище в София с първия випуск през 1879 г., а през 1882 г. - Висшата офицерска стрелкова школа в Ораниенбаум. Маринов е назначен за адютант на княз Александър I. Той е един от най-интелигентните и високообразовани офицери в армията. В Сръбско- българската война командва пети пехотен Дунавски полк. Проявява особен героизъм и твърдост при отбраната на Врабча на 3 ноември 1885 г. и при Сливница. При атаката на Три уши на 7 ноември е ранен тежко и по-късно умира от раните си. 1859 г. Генерал Анастас Георгиев Бендерев. Роден е в Горна Оряховица. Баща му Тодор Недев е търговец, подпомага четата на Никола Филиповски, който на 29 юли 1856[1] повежда въстание срещу османския поробител. След предателство турците разбиват въстаниците и той е принуден да избяга във Влашко, където работи около Галац и Бендер от където вероятно произлиза фамилията му. Майката - Тодора Димова е от богат род и има възможност да посещава гръцко училище. Братът на Бендерев - Никола е член на Окръжния комитет на Първи революционен окръг.Бендерев завършва класното училище в Горна Оряховица след което продължава в Априловската гимназия в Габрово. Той участва в четата на Георги Измирлиев и Тодор Велков през 1876 г. През 1879 г. завършва Военното училище в София, а през 1885 г. Николаевска академия на генералния щаб и кавалерийска школа в Санкт Петербург. През Сръбско-българската война 1885 г. Бендерев командва десния участък на Сливнишката позиция, проявява инициатива и спомага за спечелване на сражението. Той участва в провокирания от Русия преврат на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия. В руската армия достига чин генерал-лейтенант. Бендерев е автор на трудове за войните през 1885 г., географията и статистиката на Македония и др. След края на Първата световна война се завръща в България. През 1930 г. Бендерев издава книгата “История на българското опълчение”. 1974 г. Михаил Хаджинеделчев Михалев, учител. 1882 г. Арсени Танасков Йовков - общественик, привърженик на Илинденската организация и на левицата в македонското освободително движение. По време на в Илинденско-Преображенското въстание той е войвода на четата на брат си, който е убит. Участва и в Балканската и в Първата световна война. Той е организатор и ръководител на Дебърското братство и на в-к "Илинден", в който печата меморандума от 17 април 1924 г. на Илинденската организация. Йовков пише и във вестник "Македония", но пацифисткия дух на публицистиката му не се приема от българските читатели. Той е автор на поеми, спомени, литературна критика и преводи. Изявява се и като филолог- защитава фонетичния правопис. Йовков воюва срещу привържениците на западния декаданс в изкуството и продължава възрожденския демократизъм и енциклопедизъм на Л. Каравелов, Хр. Ботев и П. Славейков. 1889 г. Константин Георгиев Щъркелов - художник, живописец. От 1908 г. той учи в Русия, а през 1915 г. завършва Държавната художествена академия в София при проф. Ив. Мърквичка. Щъркелов рисува пейзажи и цветя предимно с акварел, като създава свой маниер в тази област.Между най-добрите му творби са пейзажите му от Рила, Пирин, от София и от Търново. Още като студент (1911 г.) той урежда самостоятелна изложба, която му донася голям успех. Творчеството му е популярно сред широк кръг почитатели. Река Глазне /Константин Щъркелов/ 1900 г. Веселин Иванов Бешевлиев- филолог и историк. През 1919 г. той завършва Първа мъжка гимназия в София, през 1920 г. специалност "Славянска филология" и "История" в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а през 1925 г. специалност "Класическа филология" в Хале, Йена и Вюрцбург. От 1925 г. Бешевлиев е асистент, от 1929 г.- доцент. През 1933 г. защитава степен професор по класическа филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1914 г. е член-кореспондент на БАН, а от 1933 г. е член на Българския археологически институт, от 1936 г. е член на Унгарското ориенталистично дружество. През 1972 г. получава Хердерова награда. Бешевлиев е смятан за основоположник на българската епиграфика като самостоятелна научна дисциплина. Той е автор на: "Първобългарски надписи" (в 2 часа; 1935-1936 г.); "Първобългарите. Бит и култура" (1981 г.); "Прабългарски епиграфски паметници" (1981 г.); "Първобългари. История" (1984 г.); "Писма и документи на папирус" и др. 1934 г. Христо Константинов Фотев - поет. Роден е в Истанбул. Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951). През 1953-1954 г. той е моряк на моторен кораб, а през 1957-1959 г. е художник в стенописно ателие в Ямбол. Фотев заема последователно длъжностите драматург на театъра “Адриана Будевска”, Бургас, творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели. От 1990 г. той е главен редактор на алманах “Море”. Носител е на националната литературна награда “П. К. Яворов”, на литературна и морална награда “Атанас Яранов” , на награда за цялостна творческа дейност “Пеньо Пенев”, на “Златен Пегас”, на национална литературна награда за поезия “Иван Николов” и др. Негови съчинения са: “Баладично пътуване” (1961 г.), “Лирика” (1965 г.), “Сантиментални посвещения” (1967 г.), “Пристанище” (1969 г.), “Обещания за поезия” (1978 г.), “Венецианска нощ” (1989 г.), “Литургия за делфините” (1981 г.), “Книга за свободата” (1991 г.), “Аполис” (1993 г.), “Над съня” (1995 г.), “Пейзаж от думи” и др. Фотев е член на СБП Без монолози... Без монолози - пози и лъжи. И както в твоите дървета хлорофила - това което ми е дадено не ми принадлежи - принадлежа му аз със страшна сила. Христо Фотев Починали: 1976 г. Никола Странджата, борец за освобождение на България, знаменосец в четата на Филип Тотю. Той е прототип на Вазовия герой Странджата от повестта „Немили-недраги“ и драмата „Хъшове“.С материалната подкрепа на Добродетелната дружина през 1867 г. в България навлизат две чети, за да установят настроенията и готовността на българското население за въстание - четата на Панайот Хитов през април-август и четата на Филип Тотю през май-август[2]. Никола Странджата е знаменосец на втората. Връщайки се от България в Румъния, той отваря кръчма-кафене в Браила. Много хъшове намират намират подслон и храна при него. Самият Вазов прекарва 2-3 месеца в кръчмата на Странджата и впечатлен го описва в своите произведения като най-уважавания хъш. Вторият знаменосец на Ботевата чета, Димитър Стефанов-Казака, също е посещавал кръчмата на Странджата. 1930 г. Георги Николов Марчин, офицер (генерал-майор), командир на 2-ра бригада на 8-ма пехотна дивизия през Балканската война (1912-1913). 1951 г. Михаил Йовов Йовов, офицер (генерал-майор), началник на щаба на армията в периода от 18 май 1934 до 19 май 1934, министър на народното просвещене в периода от 23 ноември 1935 г. до 4 юли 1936, министър на железниците, пощите и телеграфите в периода от 23 октомври 1936 г. до 14 ноември 1938 г. 1966 г. Акад. Венелин Йорданов Ганев , юрист, дипломат и политик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 е един от регентите на малолетния цар Симеон II. 1976 г. Петър Гьошев Хаджипанзов, революционер, един от основателите на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на ВМРО.

Мисъл на деня – 25 март 2009 г. „Благословен е Този, Който иде в името Господне!” (Лука 13:35) Името Господне е Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов!” Из Вътрешният закон, УС, 17 ноември 1935 г.

Математическите модели, заложени в теория на игрите са прекалено изчистени и според мен не могат да служат за фундаментални философски заключения, дори само за човешките взаимоотношения във физическия свят. Да не говорим за другото. За да се направи математически модел е необходимо да се знаят всички участващи елементи в него, техните характеристики и взаимовръзки. При Теорията на игрите и по-точно при Равновесието на Наш има предпоставка за напълно рационални играчи (в случая – заподозрените). Излиза, че равновесието се постига ако всеки натопи другия. Демек – да живее егоизма. Всъщност на базата на какво се прави този извод? На извода от Джон Наш за крайната n-лична игра : Всяка крайна n-лична игра има равновесна точка. Такава игра изисква участието на краен брой играчи с краен брой стратегии. За икономиката и при военните може изводите от тази теория да вършат работа, но да се обяснява смисъла на живота и да се правят глобални заключения – не. Поне такова е моето мнение. Изводите за печелещата стратегия на егоизма са толкова верни, колкото и наивните математически формули с които се правят опити да се доказва или отрича съществуването на Бог. За да де правилен отговор за смисъла на живота една игра трябва да включи всички участници в него (и с рационални, и със свръхрационални стратегии). Възможно ли е това? Този, който прави математическия модел може ли да погледне „отгоре“ и да види всичко. А дали това всичко е крайно. Защото при безкрайните множества математическите закони понякога се променят. В едно друго свое мненни, ти сам казваш: И това само на физически план! Можем ли да обхванем всички форми на живот? А ако погледнем на света не само, като на материална реалност – участниците в играта се увеличават и започват да клонят към безкрайност. Така, че в това отношение съм по-склонна да се доверя на думите: Това е една, според мен печеливша стратегия, казана ни от Някой, който вижда нещата по-ясно от нашия ограничен разум. Не съм съгласна. Тук не става въпрос за харесване и не харесване, а за много по-важни неща. В истинския живот някои неща не могат да се докажат – глобално. Тук възниква необходимостта от вярата.

И аз смятам, че темата е хубава. Ако сме установили грешката си, то предстои нейното оправяне, след съответно изчакване според мен. Може да сме тръгнали в погрешна посока, да се наложи да се върнем, да направим завой. А както при превозните средства, така и при хората, завой не се взима с голяма скорост. Във връзка с това ето нещо от Беинса Дуно:

Диди, оценявам високо твоята загриженост за дечицата поставени в неравностойно положение и вярата ти, че именно хората събрали се в този Vip brother ще помогнат. Но не мога да приема, че ако някой се е усъмнил в истинските цели на звездите събрани там, е бездуховен, нечуствителен, скрънза и т.н. Нямах намерение да пиша по тази тема. Казвах си, че всеки пуснат смс е от полза за децата. Но думите на Никола: ме накараха да се замисля. Наистина – защо тези деца на България са лишени от възможността да продължат своето обучение като останалите. Ако едно дете притежава талант, то нормалните родители ще се загрижат за неговото развитие. Нима българската държава не се грижи за тези деца и те трябва да разчитат на подаяния. И колко от тях ще успеят да се доберат до тези пари? А останалите? А тези деца, които не са в детски домове и уж имат родители, но просят по улиците, крадат, проституират ...? За тях кой ще се погрижи? Няма нищо по-лесно от това да се пуснат няколко смс-а и готово, чиста съвест и спокоен сън. Много по-трудно е човек да реши да се бори за оправяне на самата система в държавата, така че тези деца да не разчитат на трохичките хвърлени им по нечия милост, а да имат равни стартови възможности с останалите и това да бъде узаконено. Да стане политика и грижа за държавата. А благотворителността да е нещо допълнително, а не основното на което трябва да разчитат сирачетата.

На 20 март 1858 г. Георги Раковски пристига в Кишинев. Същата година той се установява в Одеса. Там се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. 1915 г. Чети на ВМРО взривяват жп мост при Валандово. Избухва въстание, което за три дни е потушено. Повече от 6000 македонски българи се спасяват в България. 1921 г. Евлогий Сливенски е удостоен с архимандритско достойнство. 1921 г. По време на втория Велик македонски събор в София специална помирителна комисия начело с Евтим Спространов прави неуспешни опити за помирение между Временната комисия и Изпълнителния комитет на македонските братствата. 1950 г. Започват кинопрожекциите на "Калин Орелът". Това е първия игрален филм, създаден след 9 септември 1944 г. по едноименната пиеса на Никола Икономов. Режисьор е Борис Борозанов, а сценарист - Орлин Василев. Главната роля се изпълнява от Иван Димов. 1951 г. Отменени са купоните за промишлени стоки и се преминава към "открита свободна търговия с тях по единни държавни цени". Повишени са и заплатите на работниците и служителите, както и пенсиите и стипендиите. 20 - 26 март 1968 г. Тодор Живков е на официално посещение в Турция. На 22 март Тодор Живков и Сюлейман Демирел подписват Спогодба за изселване. Тя е втората след 1925 г., която се отнася само до близките на изселилите се до 1952 г. Влиза в сила през март 1969 г., след като турската страна я ратифицира. Молби за изселване подават 81 299 души. До края на септември 1977 г. страната напускат 52 392 души. На следващата година по взаимно споразумение действието на спогодбата е прекратено. 1998 г. В Москва българският вицепремиер Евгений Бакърджиев и шефът на "Газпром" Рем Вяхирев се споразумяват да извадят посредниците от газовите доставки, а цените да следват цените на световния пазар. Родени: 1869 г. Руси Лудогоров - офицер, полковник (1915 г.). Завършва Военното училище в София през 1890 г. и Артилерийската инженерна школа в Торино, Италия през 1897 г. Като младши офицер служи в артилерията. След като завършва образованието си в Италия, служи като старши офицер в телеграфната дружина (1900 г.), командир на рота във втора интендантска дружина (1901 г.) и завеждащ специалната част на втора помощна дружина. През 1904 г. служи в щаба на войската и след това като дивизионен инженер във втора пехотна Тракийска дивизия (1908-1909 г.); завеждащ учебната команда на телеграфната дружина (1909-1910 г.). Назначен е за началник на флота през май 1911 г. Командва флота по време на цялата Балканска война (1912-1913 г.). След това е командир на първа планинска дружина (1914 г.). По време на Първата световна война командва жп дружина (1914-1916 г.), началник е на Управление "Жп съобщения" (1916-1918 г.) и командир на жп бригада (1919 г.), след което е уволнен от армията. Изследва бойната дейност на инженерните и жп войски по време на войните. 1877 г. Цено Тодоров - художник. Цено Тодоров (1877-1953), "Автопортрет" Завършва Държавната художествена академия в София през 1901 г. при професор Ив. Мърквичка. Специализира в Париж през 1901-1907 г. От 1910 г. до 1933 г. е професор по живопис в Държавната художествена академия и неин директор в периода 1930-1932 г. Рисува предимно портрети. Известни творби: “Автопортрет” (1912 г., 1937 г.), “Майка ми” (1912 г., 1923 г.), “Кирил Христов” (1910 г.), “Боян Пенев” (1919 г.) и др. Цено Тодоров Портрет на момиче 1890 г. Чудомир (псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски) - известен български писател и художник. Учи в Старозагорската гимназия. През есента на 1906 г. се записва в Държавното рисувално училище, което завършва през 1913 г. В София се сприятелява с Хр. Ясенов, К. Щъркелов, Д. Дебелянов, Г. Белев, Н. Райнов, Г. Райчев, Н. Лилиев, Л. Стоянов, Й. Йовков и др. Участва в освиркването на Фердинанд на 3 март 1907 г. През 1908 г. е осъден и лежи 2 месеца в затвора по делото “Рофеев”. Взема участие в Балканската и в Първата световна война. От 1920 г. до 1933 г. е гимназиален учител по рисуване в Казанлък, съкратен по закона за “семейните двойки-учители”. След 1933 г. се отдава на писателска и културно-масова дейност към читалище “Искра” в Казанлък, където е несменяем председтел, директор на музея и централна фигура в културния живот на града. Член е на Върховния читалищен съвет от 1938 г. Специализира в Париж (1929-1930 г.). Посещава Цариград (1933 г.), Италия (1937 г.), Югославия (1938 г.), СССР (1958 г.). Член е на СБП. Чудомир сътрудничи с карикатури, хумористични стихове, злободневни епиграми, сонети, пародии, хумористични разкази, памфлети, скици, фейлетони и други на в-к “Барабан”, “Остен”, “Жило”, Слово”, “Зора”, “Искра” (Казанлък), “Кормило”, “Червен смях”, “Мир”, “Нова камбана” и други, на списание “Венец”, “Детски живот”, “Читалище”, “Пламък”, “Славяни” и др. От 1932 г. е редовен сътрудник на “Весела страница” на в-к “Зора”; през 1940 г. напуска редакцията “поради несъгласие с политическата линия на вестника”. Участва в хумористичните сборници “Опак свят” (1946 г.), “Селска стряха” (1946 г.), “Войнишка естрада” (1948 г.), “Под прицел” (1952 г.), “Ловно-рибарски сборник” (1953 г.), “Лъжа вековна” (1958 г.), “Лов и риболов” (1959 г.). Хуморът на Чудомир продължава традициите на хумористичните народни приказки, на Л. Каравелов (“Българи от старо време”) и Ив. Вазов (“Чичовци”). Чудомир изнася над 700 сказки по различни въпроси. Автор е на над 150 картини, организира няколко самостоятелни художествени изложби. Съчинения: “Не съм от тях” (1946 г.), “Нашенци” (1948 г.), “Аламинут” (1946 г.), “Кой както я нареди” (1946 г.), “Консул на Голо Бърдо” (1947 г.), “Панаир” (с илюстрации от автора, 1957 г.) и др. Нашенец с лула, Чудомир 1920 г. Николай Широв-Тарас, (псевдоним на Николай Пеев Широв) - писател-хуморист и сатирик. Завършва право в СУ през 1946 г. Работи в Драматичния театър за селото, редактор във в-к “Стършел”. Публикува за първи път във в-к “Стършел” през 1946 г. Автор е на фейлетони, хумористични разкази и сценки, пиеси и др. Някои съчинения: “Хумористични разкази” (1953 г.), “С жени шега не бива” (комедия, 1956 г.), “Мълчи, жено, да мълчим!” (1958 г.), “Имам думата” (1960 г.), “Трески за дялане” (1962 г.), “Мъже и жени (Истината за Адам и Ева)” (1965 г.), “От дума на дума” (1967 г.), “Пешкови фейлетони” (1969 г.), “Чудото с Ева” (1971 г.), “Корабокрушенци” (1975 г.), “Чудото с мен” (1978 г.) и др. Починали: 1938 г. Александър Малинов - политик, държавник, лидер на Демократическата партия. Малинов е бесарабски българин, учи в родното си село (с. Пандъклия/днешно Ореховка, Бесарабия), завършва гимназия в Болград и право в Киев през 1891 г. Той е министър-председател на България през 1908-1911 г., 1918 г., 1931-1932 г. и едновременно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1908-1910 г.), министър на външните работи и вероизповеданията (1910-1911 г., 1918, 1931 г.); председател на Народното събрание (1931-1934 г.). Участва в политическите борби след Първата световна война и в акцията на Конституционния блок в Търново през 1922 г. Осъден и затворен в Шуменския затвор като виновник за Втората национална катастрофа (1922-1923 г.). Участва в създаването на Демократическия сговор (август 1923 г.). В началото на 1924 г. напуска Сговора и възстановява Демократическата партия заедно с група политически съмишленици (Н. Мушанов, Ал. Гиргинов и др.). Автор е на мемоарните книги “Под знака на страстни и опасни политически борби” (1934 г.; 1938 г.; 1991 г.) и “Страници из нашата нова политическа история” (1938 г.). Умира на трибуната по време на предизборно събрание за ХХIV ОНС. 1946 г. Санда Йовчева, българска писателка, журналистка и преводачка. Родена е на 6 ноември 1882 г. в Нова Загора. Завършва гимназия в Стара Загора (1900 г.), след което записва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски". Продължава образованието си и го завършва в Загреб през 1907 г. След завръщането си в България Санда Йовчева работи като учителка. Тя участва в издаването и редакцията на списанията "Утрина" и "Миротворец", основава и редактира в-к "Литературен живот" през периода 1940-1943 г. Санда Йовчева е една от първите жени-пацифистки в България. Тя е съоснователка и активен член на Българсия женски съюз, председател е на женската секция при Славянското дружество, дейна участничка е в Клуба на българските писателки и др. Санда Йовчева превежда от сърбохърватски език. Автор е на разкази, повести, романи, произведения за деца. Делегация от Клуба на българските писателки изпраща Анна Каменова за Париж през 1934 г. От ляво на дясно - Яна Язова, Фани Попова-Мутафова, Дора Габе, Анна Каменова, Калина Малина, Евгения Марс, Санда Йовчева, Северина Тенева 1974 г. Нейчо Попов, български актьор и режисьор. Роден на 13 юли 1924 г. Един от основателите на Държавния сатиричен театър (дн. Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов)в София, в чийто състав е през 1954 - 1974 г. Съпруг на актрисата Стоянка Мутафова. 1989 г. Стоян Венев, художник . Роден е в село Скриняно, община Кюстендил. Неговите произведения са основно в живописта. Рисува също и графики и карикатури. Завършва живопис в Софийската художествена академия при проф. Ст. Иванов. През ученическите си години започва да рисува карикатури за различни вестници и списания - „Червен смях“, „Звънар“, „Ехо“ и други. Тези негови карикатури са подписани с псевдонима Пролетарче. Още в ранните си творчески години той става широко популярен. Първите изложби, в които участва, са през 1930-те години. В изложбите участва съвместно със скулптора Иван Фунев. Неколкократно е подвеждан под отговорност заради антифашистките идеи в някои негови произведения. Други основни теми в картините на Стоян Венев са народният фолклор и бит. След 9 септември 1944 г. той публикува множество свои карикатури във вестниците „Стършел“, „Работническо дело“ и др. Големи успехи имат и неговите картини в живописта. През 1950 г. и 1953 г. е отличен с Димитровската награда. Почивка (1946 г.) - Стоян Венев

Мисъл на деня – 20 март 2009 г. Който носи свещения огън в себе си, той е придобил Любовта в душата си. За такъв човек е отнася стихът: „И вдъхна Бог дихание в него, и той стана жива душа.” Из Знайният Бог, УС, 5 януари 1936 г.

Абсолютно си права. Заклеймяването на човек, който е попаднал в „дупка“ е много неприятна работа. Стоенето в „дупката“ - също. Но понякога се налага да се спрем за малко, да се огледаме, да си направим равносметка, дори може да се върнем назад, но след това продължаваме напред. Късметът идва на вълни. И май тактиката на Ленин „Крачка назад, две напред” е в сила не само при икономиката на НЕП-а. Наистина - всеки си има свой ритъм на живота и ако не го спазва, може да стане беля.

Предполагам, че Авиана има предвид молитвите за защита. Силата на мисълта е от голямо значение, но не смятам, че молитвата е само „патерица“. Молитвата е нашето свързване с Бог, Създателя... Всеки Го нарича със свои думи. Другото свързване е медитацията. Когато човек се свързва с Първопричината на нещата, то той влиза в Божествената реалност, а там магиите нямат сила. Молитва не е само механично повтаряне на определен ред от думи. Колкото до силата на мисълта – наистина е важна. Във връзка с това ми се иска да цитирам и тук днешната мисъл на деня:

На 19 март 1877 г. След провалянето на Цариградската конференция 1876-1877 г. в Лондон е подписан протокол от представители на правителствата на Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Италия и Франция. Протоколът е предложен от Русия като последен опит за въвеждане на реформи от страна на Османската империя в България, Босна и Херцеговина. В него се изтъква, че ако османското правителство не въведе необходимите реформи в посочените страни, държавите, подписали протокола, ще вземат мерки за осигуряване благополучието на християнското население и за защита на общия мир. Англия подписва протокола при особено мнение като насърчава Високата порта да не се вслуша в отправеното искане. Турция отхвърля протокола. Това става повод за избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. 1887 г. Русенския окръжен управител Димитър Мантов е прострелян. На 17 март той заминава на тайна мисия в Букурещ, с цел да преговаря с руския посланик Михаил Хитрово. 1895 г. В София е създаден Македонски комитет- легална организация на македоно-одринските дружества в България. За пръв председател е избран Трайко Китанчев. 1923 г. Формиран е съставът на Четвърти Държавен съд с председател Петър Михов. Михов е председател на Софийския окръжен съд. 1945 г. След 14-дневни боеве е ликвидирано немското предмостие на левия бряг на река Драва срещу Дони Михоляц. С това завършва Дравската отбранителна операция на Първа българска армия. 1945 г. 16-та пехотна дивизия и 11-ти пехотен полк получават задача да подпомагат III-та югославска армия за ликвидиране на хитлеристкия плацдарм при Валпово. 1951 г. С указ на Президиума на Народното събрание е създадена Военна прокуратура към МВР. 1976 г. Публикуван е Закон за устройство на съдилищата. 1976 г. Създадена е Държавна комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура. 1984 г. В София е открита национална изложба - преглед "Избрани произведения живопис, скулптура, графика през 1983 г." 1984 г. Открит е големият електрифициран жп пръстен София-Горна Оряховица-Русе-Варна-Бургас-Пловдив-София. 2001 г. Временно изпълняващият длъжността генерален директор на БНР Александър Бразицов уволнява Лили Маринкова и Петър Волгин и заменя стачкуващите журналисти с верни на ръководството кадри от програма "Христо Ботев". Родени: 1909 г. Петър Славински - писател, драматург. За периода 1933-1936 г. той работи в дирекция “Храноизнос” . След това заема административни служби в Столичната община до 1944 г. На 9 септември 1944 г. е назначен за кмет на София. Той ръководи историографската служба при щаба на Първа българска армия. През 1946-1951 г. е председател на Клуба на културните дейци, а през 1946-1950 г. е главен секретар на Българо-унгарското дружество. От 1951 до 1953 г. е журналист в Добруджа (с. Шабла). Година по- късно Славински е директор на Държавния музикален театър “Ст. Македонски”. От 1955 г. той живее и твори в Балчик. За пръв път печата през 1927 г. във в-к “Ехо”. Негови съчинения са: “Фрина” (1935 г.); “Последният щурм” (1969 г.); “Пратеник на свободния свят” (1959 г.); “Претворена земя” (1970 г.); “Тайни” (1960 г., в съавторство с Б. Дановски); “Победени хоризонти” (1966 г.); “Слънчев извор” (1962 г.); “Живот за живота” (1965 г.); “Огънят и спомените” (1975 г.); “Птици долитат при нас” (1977 г.) и “Далечни далечини” (1977 г.). 1936 г. Иван Куртев - педагог, политически и държавен деец. Завършва педагогика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като учител и рехабилитатор в училище за глухи деца в София. В периода 1957- 1963 г. той е преследван и изселван по политически причини. След 10 ноември 1989 г. се включва в обществено-политическия живот на страната.От 1991 г. Куртев е председател на Националния комитет на Социалдемократическата партия (СДП). Главен секретар е на Националния координационен комитет на СДС. На XI конференция на СДС е избран за председател на Контролния му съвет. Депутат е в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. Заместник-председател е на ХХXVIII Народно събрание. 1946 г. Огнян Герджиков - юрист и държавен деец. Починали: 1946 г. Константин Димитров Мутафов - драматург, театрален критик и преводач. Той завършва гимназия в родния си град и драматична школа във Флоренция. Негови са драмите: “Иуда” (1914 г.), “Пленникът в Трикери” (1917 г.), “Дядо Климе” (1917 г.), “Омуртаг” (1925 г.), “Над живота” (1906 г.), “Убитата лисица” (1933 г.). Той е автор и на 2 тома детски пиеси (1928 г. и 1929 г.). Мутафов има и редица разкази, печатани в периодични издания. 1973 г. Любен Ангелов Диков - юрист, професор и държавен деец. Той завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което две години специализира в Германия. Защитава докторат в Гьотингенския университет. От 1930 г. е професор по гражданско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" . През 1933-1934 г. е ректор на Университета. Редовен член е на Българската академия на науките. Дописен член е и на Академията в Мюнхен. Автор е на голям брой публикации, сред които "Кооперативно право", "Гражданско право" (в 3 т.) и др. През 1935 г. заема поста Министър на правосъдието . След 9 септември 1944 г. Диков е съден от Народния съд и получава присъда от 3 години затвор. Отнето му е и званието академик. По-късно е интерниран на о. Белене. 1983 г. Неделчо Петков - писател. Той завършва право в Софийския университет “Св. Климент Огридски”. Работи като редактор и кореспондент на БТА в някои африканки страни. Автор е на пътеписи, произведения за деца и юноши, разкази, повести и очерци. Първата му книга - "Най-младият кавалер на златната звезда" (1953 г.) - е издадена в Унгария. Негови съчинения са: "Жената стоеше на пътя" (1961 г.), "За кого свети слънцето" (1962 г.), "Не бива да си уморен" (1963 г.), "Безпокойствата на Тропика" (1964 г.), "Този малък свят" (1970 г.). 1988 г. Руси Стоянов Русев - литературен историк и критик. През 1923 г. той завършва английска филология (бакалавър) в университета "Виктория" в Манчестър. Няколко години по- късно специализира класическа филология в Колумбийския университет, Ню Йорк. След като се завръща в България работи като учител в София и лектор и преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски” . От 1938 г. до 1948 г. чете лекции по английски и американска литература. Русев е автор на около 200 статии и студии, в които разглежда автори и произведения от ранното английско средновековие, както и модерни писатели (В. Уулф, О. Хъксли, Дж. Джойс). Основно работи върху въпроси на езика и стила. Голяма част от изследванията му са посветени на специфични въпроси на българската литература. Той е един от първите преводачи на най-добрите драми на У. Шекспир. Русев е автор на "Граматика на английския език" (1934 г.), "Българо-английски речник" (1947 г.), "Английски пословици и българските им съответки" (1967 г.).

Мисъл на деня – 19 март 2009 г. Хора със силна и светла мисъл влияят на онези, чиято мисъл е слаба и лишена от светлина. Бог създал света, създал светлината и привидно се отдалечил от хората, оставил ги свободно да се развиват, да мислят, да търсят причината за създаването на Битието. Но хората се ограничават едни други. Всеки иска да се наложи по съзнание, по мисъл и чувства на другите – да им покаже, че е по-силен. Ученият иска да наложи мисълта си на всички хора, религиозният иска да наложи своето верую на другите – да им покаже, че е на прав път. Из Трите родословия, УС, 22 септември 1935 г.

За самосъжалението и аз мисля, като Роси. Вредно е. Но новата думичка, измислена от Късметчето - „само-съ-чувствие" е вече нещо друго. Защо да не си самосъчуствам? Изглежда, че със Станимир този път сме на различни мнения . За мен съчувствието не е само споделяне, а по скоро разбиране и съпричастност към другия. В такъв случай, какво пречи човек да съчувства и на себе си? Това според мен означава човек да разбира себе си, да е в хармония, да няма противоречия. И още много други неща от този род може да побере тази новоизмислена думичка.

Според мен - да!

Доста се колебах дали да пусна във форума една притча (разказ, приказка ?), срещната от мен случайно в нета. Но след цитата даден от xameleona в темата „Интуиция и Его“ реших да посъбудя темите от Езотериката за молитвите. Всъщност най-важното е наистина, коя молитва бива чута. Ето нещо интересно, което прочетох, разхождайки се из мрежата. Дано не ви отегчи.

Да, наистина още от Адам и Ева е вън от бутилката, но понякога действието му се засилва. Късметче, ето какво аз имам предвид (за Никола - не мога да говоря ): Преди седмица май, изведнъж се получи една концентрация от безмислени убийства - не само в България, но и в световен мащаб. Не вярвам това да не ви е направило впечатление или да сте си го обяснили с някаква кармична обремененост и да сте се успокоили. А, какво се разбира под „лош дух“ - мисля, че всеки си има някакво обяснение тук. Учителят казва; „Злото е нееволюирало добро“. Съгласна съм. Но понякога ми е доста трудно да го приема това нееволюирало добро. Май пак излязах извън темата на Никола? Тя е конкретно за магиите. Но все си мисля, че трябва да бъде по-обща - за защита от тъмнината, която понякога доста се сгъстява.

И аз много често съм си задавала този въпрос. По отношение на някои заблуди, че всичко което ни идва в съзнанието е дошло отгоре, от Бога - има една доста разпространена мисъл, която предполагам, че сте я срещали из мрежата? Май звучи доста остро и грубо, но ще я цитирам: Според мен, това не може да се каже, че е в сила на 100%, но все пак трябва да имаме будно съзнание. Не си спомням къде бях чела, че ние чуваме по-ясно падналите духове. Дори можем да ги приемем като глас - на физическо ниво. Висшите йерархии и Бога се усещат много по-тънко. Тяхното влияние трудно се описва с думи. Същото е в сила и когато говори Духа в нас. Трябва да сме се „събудили“, да сме запалили светилниците и да сме се запасили с масло , за да го разпознаем сред другите шумове, идващи от егото ни, от мислите на околните и ...много други. Така мисля, но не съм напълно уверена в това. Може би има и други истини...?

Никола, мисля че си прав по отношение на „лошия дух“. Колкото до магиите – казах какво мисля за тях. Но тук според мен става дума за нещо много повече от магиите. Те са просто частен случай на този лош дух. Оценявам положително това, което казваш и се мъчиш да правиш в тази тема. Личи си, че си искрен и добронамерен. Друг е въпросът, че работата с която си се захванал е доста трудна и опасна. И като включим неразбирането на голяма част от пишештите (и аз се включвам тук), става доста сложно...

На 18 март Днес празнуват радиотехническите войски Празникът се отбелязва за първи път през 1993 г. На този ден през 1952 г. със Заповед 108 на министъра на народната отбрана се реорганизира съществуващата тогава Служба за въздушно предупреждение и се създава първата в страната радиотехническа част. 1873 г. Търновският революционен комитет свиква събрание на вътрешните дейци. Целта е да се изработи конкретна програма за работата на организацията. На събранието присъстват представители на шест комитета. Утвърдени са нови псевдоними и е взето решение да се проведе общо събрание в Букурещ. След обесването на Васил Левски настъпва нов период в дейността на БРЦК. Предприемат се няколко опита за възстановяване на вътрешната организация в българските земи. През април 1873 г. за заместник на Апостола е определен Атанас Узунов, но той не успява да разгърне особена дейност, тъй като скоро след това попада в ръцете на османските власти. През есента функциите на Централен комитет във вътрешността поема Търновският частен революционен комитет. Чрез съдействието на П. Хитов той прави опит да установи контакт със сръбското правителство, въпреки че за това няма съгласието на БРЦК в Букурещ. В резултат на влиянието на П. Хитов в революционната организация започва да се налага отново четническата тактика. Въпреки това идеята за изграждане на вътрешна организация не е изоставена. През август 1874 г., по инициатива на Търновския и Русенския революционен комитет, в Букурещ се провежда ново Общо събрание, което определя Стефан Стамболов за заместник на В. Левски в България. В ръководството на самия комитет в Букурещ заедно с Л. Каравелов, К. Цанков и други влиза и Христо Ботев, който впоследствие изпъква като централна фигура. 1925 г. Двадесет и първото ОНС отнема мандатите на шестимата депутати комунисти на основата на изменението на ЗЗД. Законът за защита на държавата е изменен два дни по-рано. Увеличени са наказанията за много от провиненията. Прибавени са още 7 нови члена, а част от съществуващите са изменени като целта е увеличаване на присъдите със смъртно наказание. 2004 г. Българският парламент гласува с 226 гласа "за" и 4 "против" Закона за ратификация на северноатлантическия договор. Законът влиза в сила на 29 март 2004 г. Родени: 1859 г. полковник Стоян Филов Филипов. Той е участник в Руско-турската война (1877-1878 г.). Филипов завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). По време на Сръбско-българската война командва Първа дружина от Втори пехотен Струмски полк и е командир на Изворския отряд, който забавя придвижването на Моравската сръбска дивизия и осигурява заемането на Сливнишката позиция от българската армия. На 9 август 1886 г. той участва в детронирането на княз Александър I . След контрапреврата е уволнен от армията и емигрира в Русия. След завръщането си в България е командир на Двадесети пехотен Добруджански полк. През Балканската война (1912-1913 г.) Филипов командва 41 полк. 1872 г. професор Стоян Белинов - лекар, оториноларинголог. Той е един от основателите на Софийския медицински факултет. Главните му трудове са върху методите за вадене на чужди тела от дихателните и храносмилателните пътища. И още върху риносклеромата в България и изгарянията на хранопровода. Белионов пише много университетски учебници. 1878 г. Тодор Михайлов Самодумов - учител, педагог, академик. Следва педагогика и философия в университетите в Мюнхен и Берн, завършва СУ “ Св. Климент Охридски” (1902 г.). През 1910 г. изучава в Германия организацията на подготовката на учители. Преподавател е във Висшия педагогически курс в Пловдив (от 1920 г. - Учителски институт, 1910-1921 г.). Един от основателите е на Научното социологическо дружество (1932 г.). Хоноруван професор е по педагогика в СУ “Св. Климент Охридски” (1949-1954 г.), директор е на Педагогическия институт при БАН (1952-1957 г.). Автор е на научни студии и статии в областта на педагогиката и образованието. Преподава в учителски институти и проучва подготовката на учителите в Берлин, Лайпциг, Дрезден, Люнебург. Член е на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение (1921 г.). След Септемврийския селски бунт е уволнен, а след атентата в църквата “Света Неделя” е интерниран в Дупница. Тодор Самодумов е един от основателите е на Научносоциалистическото дружество (създ. 1932 г.). Хоноруван професор е по педагогика в СУ “ Св. Климент Охридски” (1949-1954 г.), директор е на Педагогическия институт при БАН. Член-основател е на Съюза на научните работници в България (1944 г.), председател е на Съюза на работниците от просветата (1947-1951 г.), член е на ръководствата на много обществени организации и институти, редактор е на различни издания. Главен редактор е на сп. “Читалище” (1944-1945 г.). Съчинения: “Волята и нейното значение при възпитанието” (1906 г.), “Ролята на чувствата в областта на мисленето” (1906 г.), “Интересът като психически фактор при обучението” (1924 г.), “Основи на новата педагогика” (1931 г.), “Семейството и училището” (1948 г.), “Същността на учебния процес” (1950 г.). Умира на 2 ноември 1957 г. в София. 1928 г. Атанас Стефанов Сейков - писател, белетрист, публицист и лексикограф. През 1964 г. той завършва есперантология в Педагогическия институт, Будапеща, при проф. Юлио Боги. Сейков работи в редакцията на в. “Народна младеж”. Същевременно е преподавател и преводач от английски език в Пловдив. През 1990 г. той основава Съюза на независимите български писатели и Съюза на свободните писатели. За книгата си “Япония в моя живот” Сейков получава титлата “доктор” от Конгресната библиотека на САЩ. С книгата той снабдява безплатно всички библиотеки в България. Писателят е първия българин, обявен за бележита личност в сборника “Кой кой е в XXI век” на Международния биографичен център в Кеймбридж. 1936 г. Стефан Димов Чирпанлиев - писател. Завършва Висшия инженерно-строителен институт в София (1960 г.) и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1968 г.). Стефан Чирпанлиев е един от основателите на студентския литературен кабинет “Димчо Дебелянов”. Инженер в домостроителен комбинат и пътно управление (1960-1963 г.), журналист (1963-1971 г.). За пръв път печата през 1954 г. във в. “Народен другар” (Ямбол). В разказите му основна е строителната тема. От 1979 г. е председател на Дружеството на писателите в Ямбол, заместник-председател е на СКБ. Автор и на изследвания за живота и творчеството на З. Стоянов. Награди: “Захари Стоянов” (1981 г.), “Васил Карагьозов” (1986 г.), орден “Кирил и Методий”, II и I ст. 1937 г. Христо Крумов Попов - драматичен артист. Завършва специалност "Актьорско майсторство" във ВИТИЗ през 1964 г. при проф. Ж. Мандаджиев. Играе в театрите в Плевен (1964-1966 г.), Габрово (1968-1971 г.) и Шумен (1972-1976 г.). Починали: 1909 г. Кузман Анастасов Шапкарев - възрожденски книжовник и фолклорист. Повече от половин век той работи и в областта на фолклористиката. Със събиране и записване на народни умотворения - приказки, песни, гатанки, пословици, предания, той започва да се занимава още от 1855 г. 1932 г. Димитър Хаджигеоргиев - композитор, музикален педагог. Роден е на 30 юни 1873 г. в Стара Загора. Завършва гимназия в Одрин и консерватория в Прага. Един от основателите на Музикалното училище в София (1904 г.), което прераства в Музикална академия, по-късно става неин директор. Най-известната му творба е оперетата “Тахирбеговица”. Други композиции: “Юбилеен марш на Иван Вазов” (1904 г.), “Юбилеен марш на цар Фердинанд” (1908 г.), “Юбилейна кантата на цар Освободител” (1902 г.) и др. Автор е на учебници по пеене. 1947 г. Михаил Иванов Герджиков - общественик, деец на националнореволюционното движение в Македония и Одринско. Подкрепя идеята за създаване на ВМРО (об.), но през 1928- 1929 г. за кратко време, заедно с група свои съмишленици, се отцепва от нея. В навечерието и по време на Втората световна война 1939-1945 г. поради напреднала възраст се оттегля постепенно от активна революционна дейност и се занимава повече с журналистика. Сътрудничи на редица издания. 1980 г. Умира Григор Вачков – един от най-добрите български актьори. По-подробно за него можете да прочетете – тук. 1996 г. Йовчо Димитров Караиванов - народен певец. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Работи като сътрудник и редактор в редакция “Народна музика” към Радио София. Солист е на Държавния ансамбъл за народни песни и танци и Ансамбъла за народни песни при Българското радио. Преподавател е в Средното музикално училище в Котел. Репертоарът му включва песни предимно от Сливенския край.

Из „Най-съвършенният идеал“,ООК, „Ако говоря“, 12.12.1934 г.