Ани

Hierokles, не се коси, а отивай в "Езотерични методи и практики". Или си избираш някаква тема и пишеш, или правиш нова тема и пак пишеш.

Синчец, представи си, че клетките в твоето тяло започнат да си задават тези въпроси? И стигнат до извода "всяка коза за свой крак".

Аз пък мисля, че планетата няма да я има скоро благодарение на хората. Дано съм лош пророк.

Самосъзнанието при кучетата се оказа най-високо? Всъщност може ли да се говори тук за самосъзнание? Ето някои факти: "Някои породи кучета притежават математически способности. До този извод стигнаха учени от университета на Британска Колумбия във Ванкувър. Те използвали човешки тестове за интелигентност, за да определят способностите на кучета. По принцип и досега се смяташе, че четириногите домашни любимци са умни, но вече е установено, че интелектът им е сходен с този на 2-годишно дете. Хлапе на тази възраст разбира около 165 думи или жестове. Кучето също толкова, но има породи, които разпознават до 250 думи. Много кучета умеят да броят и лесно събират например едно плюс едно. След направените тестове учените стигнали до извода, че колитата са най-умните кучета. Втори по интелект са пуделите. След тях се нареждат немските овчарки, златистите ритривъри и доберманите. Афганските хрътки, басенджи, булдозите, чау чау и хрътките борзои пък са най-глупавите домашни любимци." (тук) Гледайки как уличните кучета изчакват да светне зелено за да пресекат булеварда до нас, си мисля, че май те са доста по-умни в това отношение от домашните, на които ако им отпуснеш каишката, хукват между колите. А и от някои хора май...?

Мисъл на деня - 13 Август 2009 г. „Нека всеки от вас доброволно в продължение на десет дни размишлява върху свещената дума на Любовта, която в магията е наречена „изгубената дума на човечеството". Още първият човек е изгубил тази дума, с което започва падането на човечеството. Като забрави тази дума, Адам се видя принуден да напусне рая, а с това заедно изгуби ключа на живота, т.е. изгуби правия път. Който иска да се върне отново в рая, той трябва да си спомни забравената дума за Любовта.” Из Забравената дума, Лекция, 27 април 1927 г. София. Молитвен наряд: За всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Четвъртък: Той иде - песен (само текст) Плодовете на духа - молитва Псалом 112

Това също е възможно само за много развит дух И не е ли това егоизъм-да се радваме,че с нещастието на другите си измиваме калта от лицето??не съм се замисляла до сега.Но за да бъда честна докарй ще кажа,че това което правя ми тежи-не защото е толкова много,а просто защото баща ми е човек,който никога не е помагал-тотален егоист.И сега е като куфар с мен-никакв инициатива за собственото си здраве,мрънкане-а ма сега пак ли в София,пак ли болници...Та ето за това ми тежи и сигурно вместо да си помогна с грижи за него/да си изчистя кармичните дългове/ си навличам още грехове с тези си чувства.Може би трябва да отворя нова тема-за прошката... Да и аз често съм си мислела същото. Дали не е егоизъм...? Не си навличаш според мен никакви грехове. Просто прави това, което смяташ за правилно. Всъщност от написаното от теб виждам, че го правиш. Човек в положението на баща ти има нужда от действие. Едно голо съчувствие не върши работа . Питаш дали си състрадателна. Ами като чета написаното от теб, всичко сочи към състрадателност, подкрепена с действие. А за кармата не мисли щом те смущава. Ще дойде момент и ще ти се изяснят нещата.

Защо не можете да ме разберете? Не става дума за помощ в обикновения смисъл на думата. За намесване в живота на хората със съвети и т.н. Става дума за ситуациите които описват princessa и Венцислав. Аз съм минала пез подобно изпитание преди години и напълно ги разбирам. Тогава не бях чела Учителя. Сега ми е ясно защо той пише, че страданията трябва да се приемат с любов, с благодарност. Когато съдбата ни е предоставила възможност да се грижим за близък човек или просто за някой човек, то трябва да се радваме, че ни се дава възможност да си изплатим дълговете. Ако потънем в самосъжаление, то пораженията върху нас са големи. Източването на енергията е понякога фатално. Ако се проникнем с любов към човека за който трябва да се грижим, то тогава от щерна се превръщаме в поток и през нас минава Божията сила и любов. Тогава няма липса на енергия, дори обратното - получаваме повече.

Под думата „Бог”, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие. Тази Велика Разумност прониква цялото битие и действува отвън и отвътре. Тя прониква и в човека. Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата Разумност за целия Космос, за цялото битие. И слепият, и онзи, на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а вярва, че тя съществува. Онзи, на когото очите са отворени и вижда, живее съзнателно в нея. Който има отворени очи, той вижда промените, които стават в природата, но не трябва да се заблуждава от тях. Той трябва да знае, че в тези промени се изявява конечната и безконечната цел на Великата Разумност. В тези промени именно се вижда величието и красотата на Цялото. Когато се постигне крайната цел, всички неща в живота се оправдават. Тогава неразбраните неща стават разбрани, скърбите се превръщат в радост. Крайната цел – това е съвършенство в живота. Съвършенството пък е въпрос на далечното бъдеще, вечен идеал, към който човешката душа се стреми. От беседата „Новият ден”, ООК „Вътрешният господар”, 1939-1940 г.

Мисъл на деня - 12 Август 2009 г. „Който иска да бъде ученик, той трябва да започне с това свещено име. Нека се стреми да го познае, да го намери, да си го спомни. Хората наричат това име „Любов”, но всъщност Любовта е само превод на тази дума. Скрита е тази дума, но трябва да се намери. Тя е ключ, без който не може да се живее. Щом намерите този ключ, и Бог ще се прояви във вас.” Из Забравената дума, Лекция от Учителя, 27 април 1927 г. София. Молитвен наряд за сряда: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Песен на светлия път Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Донке, мисля, че говорим за различни неща. Това което описваш ти е просто съвместно движение по пътя изпълнено с радост и любов. Сътрудничество. Но има случаи, когато някои хора се нуждаят от такава помощ за каквато говори Борислав: "Доброволно, съзнателно ти ставаш канал, отдушник, през който изтича чуждата мъка." Аз не бях напълно съгласна с думите на Еси: Струват ми се прекалено студени за да им се възхищавам. Преди малко изгледах филма за лечителя Петър Димков и ето кои негови думи ми направиха силно впечатление: Ние всички сме като скачени съдове. Във филма за маите също имаше подобни думи: „ти си аз и аз съм ти...” Ако някой има нужда от преливане на енергия, то трябва да му се прелее. Ако някой има нужда от линейка, то трябва да я получи. Това исках да кажа в своите постове по-горе. Нямам предвид непременно натрапване на помощ, но има екстремни ситуации все пак при които разсъждения от рода, че само ще се удължат мъките на една душа, поемайки урока й не ми харесват. Ами ако това е и мой урок? Не всеки естествено има силите на един лечител от ранга на Петър Димков, но все пак да подминеш един нуждаещ се, казвайки че само ще удължиш мъките му... Ами някак си ми е трудно да го приема. На всички ни е в силата понякога да станем канали за чуждата мъка и болка. И предполагам, че всеки би го направил.

Да, всъщност от това имаме нужда понякога - една усмивка, една добра дума казана навреме... Ние това можем. Не сме същества от висшите йерархии като Буда, Христос... Венци, мисля, че не си ме разбрал. Когато човек тръгва в планината с група трябва да е наясно с какви хора тръгва. Аз не говоря за задържане на мисълта за дадена помощ? Става дума дали може да се разчита на помощ или ще ти кажат - такава ти е кармата. "Да, всъщност от това имаме нужда понякога - една усмивка, една добра дума казана навреме... Ние това можем. Не сме същества от висшите йерархии като Буда, Христос..." Само че това го наричам не с думата помощ, а с думата безусловна любов. "дали може да се разчита на помощ или ще ти кажат - такава ти е кармата." Ами ако аз разчитам на помощ от определени хора, а те по някакви свои лични причини не могат да ми я дадат, тогава ще загубя ли любовта си към тях, ще се разочаровам ли? Ако я загубя, значи любовта ми към тяхе била "любов срещу помощ". Тогава наистина по-добре да не ми я дадат - така ще имам възможност да науча урока да не продавам любов срещу очакване за помощ. Ако тръгвам с хора в планината, благодаря първо на Бог, че ми праща тези спътници, които ще са ми нужни по стръмното - а дали ще ми вземат раницата или ще ме оставят да си я нося и пъшкам - ами то зависи от урока ми... И в двата случая ми помагат по волята Божия. Ако не ми вземат раницата, а аз очаквам това, значи получавам два урока - не един - че имам сили да си я нося и че не съм продала любов за помощ. И помощта винаги е Отгоре.... Благодаря. Беше ми обяснено с любов каква степен на егоизъм притежавам. Само, че в моя пост никъде не ставаше дума за любов срещу помощ, а за разчитане на помощ. И става дума за помощ в критични ситуации, а не "за обикновено носене на раницата на мързеливците".

Да, всъщност от това имаме нужда понякога - една усмивка, една добра дума казана навреме... Ние това можем. Не сме същества от висшите йерархии като Буда, Христос... Венци, мисля, че не си ме разбрал. Когато човек тръгва в планината с група трябва да е наясно с какви хора тръгва. Аз не говоря за задържане на мисълта за дадена помощ? Става дума дали може да се разчита на помощ или ще ти кажат - такава ти е кармата.

Защо думи като помощ, саможертва, правене на добро...така не ви харесват? Защо сте склонни да виждате веднага в казалия ги - възгордяване? Ами ако наистина си е разтворил душата и иска да помогне? Трябва ли да гледаме спокойно как най-близките ни се мъчат и да си казваме - "Да това им е урока. Не могат да го решат. Двойкаджии значи. Ами ще отидат на поправителен. " Има резон в това, само че лесно ли е? Всъщност по планината много често се случва някой да се нарани и другите да поемат товара му. Временно.

За мен двуличието е истинската ограда пред едно езотерично/екзотерично учение, а не тази за която пише Хр. Маджаров в „Методът на Учителя”. В обикновения живот двуличието е неприятно нещо, но все пак пораженията, които нанася са много по-малки отколкото двуличието, лъжата в едно религиозно/окултно общество. Влизайки в такова общество, човек сваля „защитата” си така да се каже. Наивно се мисли, че всички членове на дадената общност спазват принципите заложени в основата й. И „опарването” не закъснява. Понякога то е фатално. Такива хора изграждат имиджа на цялата „духовна” среда. Спомнете си крилатата фраза: „Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря”. Затова и аз като Латина вече стигнах до извода: Мисля, че не е двуличие? По-скоро самозалъгване. Според мен двуличие е когато осъзнато се скрива истинската личност и се показва фалшива такава.

Честит Рожден Ден, Латинче! Да си все така мила, весела и сърдечна! Желая ти много щастие!

Клаудия, трябва да споделя, че моят път а и ниво в учението на Учителя е май като твоето. С тази разлика може би, че в съзнанието ми има много наслоени знания от други учения през които съм минала. Те понякога помагат, но понякога и пречат. Чета беседите. Много ми харесват, но не всякога разбирам всичко в тях . Затова преди години се включих в този форум. Главната ми цел беше да питам за неща, които не са ми много ясни. Паневритмия съм играла, но тук търпя определено критика. Не съм много редовна. Изобщо не се определям като ученик, а по-скоро като симпатизант или последовател. Тук не мога да разбера добре границата? Не виждам нищо лошо в категоризирането на ученици, последователи и др. Важното е по-напредналите да помагат на другите. Учителя разделя дори учениците на стари и млади. Ето какво пише във връзка с това: Цитатът е от беседата „Към свобода”, цикъла лекции на специалния курс „Закон за единство и общност”, 1928 г., София. В статията на Христо Маджаров „Методът на Учителя” има много интересни моменти свързани с тази тема. Като например „Работа и Задачи на Школата”, „Как става спасяването на индивида в Школата?” И най вече според мен – „Оградата на Школата”. Ето един малък откъс от тази глава: Аз все пак приемам някои неща от написаното с резерва...? Например това за недъгавите удове...? Както и написаното за екстрасенсите и ясновидците....? Не всички трябва да бъдат поставени под един знаменател. А и Учителя е стимулирал развитието на окултните способности в учениците. Според мен понякога за ограда служи отношението на някои членове на школата към новодошлите. Това е по-сериозно изпитание от врачките за които говори автора на статията.

Никола, само за окултните школи ли ще става дума в темата? А защо не и за последователите на различните религии? Доколкото виждам Борислав, който си цитирал, прави сравнение между последователите на Учителя и евангелистите. Питам, защото със следващия си въпрос може би ще изляза от постановката на темата ти. А той е - с какво се различават последователите на една окултна школа (симпатизанти, последователи, ученици...) и тези от една религия - всички видове християнски деноминации, мюсюлмани, юдеи, будисти...?

Здравей, Бориславе! Аз нямам голям поглед на хората от Братството, освен някои епизодични запознанства в градинката при гроба на Учителя. Не видях там хора с голямо самомнение, хора с изкуствена смиреност. Точно обратното. И това ме стимулира да започна да чета беседите на Дънов и да се обърна към учението му. Тази свобода, която липсва другаде. Това, че този път, който той ни дава не е единствения! Била съм и при евангелисти, и при адвентисти, и при мормони. Навсякъде има вярност към съответното учение, но се отричат чуждите пътища. Ако това е смирение....? Ако това е пропълзяване...? И защо трябва да влезем в пещерата? Не е ли обратното? Да излезем от нея?

Станимире, съгласна съм на 99% с теб. Наистина има разлика между егото, обвивките и индивидуалността, нашето истинско Аз. Но след като ние сме част от голямото цяло, както казваш, то значи зависим от него, от всичко в Творението. Изпълняваме някаква роля в общия план. Което означава, че ние принадлежим на това Цяло...? Валентине, тази част от човека, която прави пробива, не е ли неговата индивидуалност все пак? Или как я наричаш?

А какво е възможно тогава?

Добро утро

Мисъл на деня - 5 Август 2009 г. "Тогава праведните ще просветнат” (Мат. 13:43). Всеки, който не разбира Писанието, ще каже, че праведните ще просветнат след хиляди години. Не, всеки човек трябва да просветне - не за в бъдеще, но още сега. Още сега трябва да просветне! Тази предпоставка, че за в бъдеще праведните ще просветнат, трябва да се махне. Тя е отживяла своето време.” Из Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта, НБ, 12 декември 1937 г. Молитвен наряд за сряда: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Песен на светлия път Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Физическото безсмъртие би било по-скоро един капан, зацикляне...? Аз мисля, че за изчистване на кармата е необходимо разнообразие.

Ако манипулирането означава наличност на самосъзнание, значи котките го имат. Ето какво са открили научните изследвания за тях: Учени от университета в Съсекс са открили, че котките използват специално мъркане, предизвикващо жал, за да размекнат стопаните си и да получат внимание и храна. За разлика от обикновеното мяукане, този звук наподобява плач на човешко бебе. ... Докато с обикновено мяукане рано сутрин котките лесно могат да бъдат изритани от спалнята, жалното мъркане е в състояние да вдигне стопаните им от леглата, за да напълнят купичките на любимците си. ... Способността да мъркат по такъв начин развиват най-вече котки, които живеят сами със стопанина си, а не в големи домакинства, където такова мъркане може да остане незабелязано. "Не знаем какво точно се случва в главите им, но те се учат как да ни манипулират и после го правят нарочно", казва д-р Маккомб. По-подробно тук.

Сега се загледах във втората част от изречението на Венцислав - "пълната непълноценност на отделността и индивидуализацията ни". Смятам, че поне в учението на Беинса Дуно това не е вярно. Или аз не мога да разбера какъв смисъл се влага в тези думи? Трябва ли човек, тръгвайки в даден духовен Път да се откаже от своята лична индивидуалност? Поне при Дънов такова нещо според мен няма. Като гледам колко изявени хора на изкуството са били и са негови последователи...А те най-малко биха се отказали от себе си... Мисля, че тук пишат много хора, които са се осмелили да бъдат различни, които имат своята индивидуалност и което внася колорит във форума. Но все пак не съм сигурна какво се разбира под "различен"? Има учения и религии, които наистина не търпят различието. Но те в България трудно виреят. Една от най-характерните черти на българина е неговата индивидуалност.