Ани

Разучаване на песни и лекциите на ООК в София Братски новини За дата: 26.09.2009 Всяка събота от 10 часа в Бялата къща (ул. "ген. Щерю Атанасов" 6) ще се провежда курс за разучаване песните на Учителя с водещ Ина Дойнова. От 11 часа на същото място ще се четат лекции от Общия окултен клас.

Фотоконкурс "Магията на Рила" Голяма награда – 500 лв. 3 първи места за всяка категория - по 100 лв. + книга на издателство "Бяло братсво" 3 втори места за всяка категория - едногодишен абонамент за Списание 8 3 трети места за всяка категория – продукти на издателсво "Бяло братсво" КАТЕГОРИИ: 1. Пейзаж 2. Екология 3. Бялото братство и Рила ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ: - Фотографиите да бъдат с големина максимум 3000 пиксела по дългата страна; - Да са не повече от 5 кадъра за категория; - Файловият формат да е jpg. ЗАЯВКИ ЗА УЧАСТИЕ: - Да се качат на сайта Фотоконкурс "Магията на Рила" на Списание 8; - Снимките не трябва да са по-стари от 3 г. и да не са обвързани с договор за изключителни авторски права към трети лица; - Авторите трябва да пазят оригиналния файл на снимката. КРАЕН СРОК: - Фотографиите трябва да са качени на сайта на Списание 8, не по-късно от 20 октомври. Победителите ще бъдат обявени в ноемврийския брой на Списание 8. СПОРАЗУМЕНИЕ: - Участниците в конкурса се съгласяват да разрешат на организаторите – Списание 8 и Общество „Бяло братство” да публикуват техни фотографии на хартия или в електронен формат; снимките да бъдат част от изложбата, която ще финализира конкурса, както и да бъдат използвани от други медии в публикации, свързани с изявата, и с цел реклама и представяне на конкурса.

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва - молитва; Сила жива изворна - песен; Ще ти служа през цялата вечност - формула; Ново разбиране - беседа; Молитвен наряд за край: Кратка молитва - молитва

Мисъл за деня - 25 септември Нещата са реални – кога? Щом изваждаш житото от хамбара и го посяваш на нивата, то е реалното, ще има жетва. Онези чувства и онези постъпки ти трябва да ги туриш в динамическото поле да израстнат, за да видиш техния плод. Ако ги оставиш в хамбара, те ще останат такива, каквито са. Малко можеш да се ползуваш от тях. Тя е една идея за самовъзпитанието. Стани ти, който спиш! Молитвен наряд за петък: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Фир-фюр-фен - песен Молитва на триединния Бог Псалом 44

Мисля, че те разбрах? Но имаме май разминаване в понятието духовен. Ако един човек има развити паранормални способности, а му липсва основното качество - любов, то той духовен ли е? Дали е успял наистина да направи контакт с душата си, духът си? (Тук не съм много наясно с понятията, за което се извинявам.) Сатаната и някои паднали духове, не човешки, ако могат да се въплътят по някакъв начин, все пак не са хора. Ако някой човек е обсебен от такива духове, то според мен също не е духовен. Смятам, че за духовния човек не е задължително непременно да притежава екстрасенски способности, но може би те идват, ако е успял да направи добре връзката си с Божественото в себе си? Все пак не съм наясно с това понятие. Затова и питам. Орлине, доста си ги завъртял...според философията на изтока. Прав си, наистина сърцето знае без думи..., но нали първо трябва да се събуди все пак?

Мисъл за деня - 24 септември Радостта всякога показва, че човек правилно дава и възприема. То е радост, когато правилно даваш и правилно вземаш. Когато правилно не даваш и правилно не възприемаш, имаш малка скръб, неразположение. Стани ти, който спиш! Молитвен наряд за четвъртък: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Той иде - песен - текст + Огнян Николов Плодовете на духа - молитва Псалом 112

Доста мислих върху тези думи на Диди и Диана: Точно това си мислех и аз. Много префърцунено ми се струва това - "Аз вървя по духовен път." - и задоволяващо май суетата ни предимно. И аз като Impulsa съм срещала хора, които не са чели Хегел или Кант, нито Учителя или Щайнер, но които носят в себе си една естествена, идваща отвътре мъдрост, чистота, добронамереност ... Първо – има една неточност. Impulsa не казва, че е срещала такива хора, а е прочела книга, в която пишело за това. Но това не е същественото. Проблемът, който ме тревожи е защо така леко приемате духовността за нещо отрицателно? Или псевдо духовността? И думата "префърцунено" определено не мога да я приема. Доста грубо и подигравателно ми звучи. Познаваме ли добре хората които пишат тук за да ги обвиняваме така леко в псевдо духовност, надменност, духовна гордост, префърцуненост и какво ли не още? Лошо ли е човек да търси, да чете? Да се интересува за тези неща? Ако някой каже "аз съм светски човек" - това мисля че няма да раздразни никого? Защо тогава обратното твърдение - дразни? Затова ми се иска да уточним отново, какво се разбира под духовен и светски човек? Под духовен и светски живот? Взаимоизключващи ли са? Не са ли това две същности, заложени във всеки човек? Но само заложени! Наистина ли всеки върви по духовния път, както казва Диди? А колко са все пак хората, които без да са чели книги имат вътрешна мъдрост, чистота,...? Не се ли среща по-скоро обратното явление? Ето какво е казано в статията „Физически и духовен живот”, („Житно Зърно”, 1926 г., бр.2.) за тези неща. В нея светски мисля, че е заменено с физически и е противопоставно на плътски? Но най добре е да прочетете статията. Тя не е голяма.

Утринните беседи за септември - декември 17. Ново разбиране 27.09.2009 - Ани 18. Правила за живота 18.10.2009 - Моника13 19. Свобода и ограничение 22.11.2009 - xameleona 20. Даване и вземане 27.12.2009 - Донка Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към един от модераторите на форума с лично съобщение.

Беседата е част от наряда за 22.09.2009 г Отче наш

Днес е 22 септември Празник на есенното равноденствие Начало на Духовната учебна година Ден на Независимостта на България Честити празници!

Здравей, ἀλήθεια! Тъй като Fut няма тази възможност, то поех ангажимент от нейно име да ти кажа, че тя е много доволна от написаното от теб. Смята, че ти най-вярно си доловил(доловила) това, което е искала да каже. На мен мнението ти също много ми хареса. Особено думите:

dimitar, благодаря за чудесната песен. Трудно ми е да споделям опит или да утешавам и раздавам надежда. Затова нека вместо мен, това да направи нежната песен на Жоржета Чакърова - "Продавач на надежда", написана по стиховете на Джани Родари.

Интересна книга си прочела Impulsa, остава да кажеш само коя е. Така е, но нали все пак трябва да минем и през този процес? Думите понякога водят до объркване. Да не говорим за епистоларния начин на общуване по форумите. За това мога да кажа, че е абсолютно вярно. Изпитала съм го. Все пак от някъде трябва да се тръгне...? Проблемът е да не си останем само с говоренето. Много е вярно това, но може би четенето е станало преди..? В друг живот? А ако не вярваме в прераждането, то тогава как да си обясним, че някои хора се раждат с готови знания, умения, дарби, а на други им е необходимо голямо усилие за да ги постигнат? Чистотата може да се постигне и от човек, който чете. Защо трябва да изпадаме в крайност – нищо не е чел, значи е чист човек? Наистина прекалено много неприложено знание е вредно и опасно, но не всякога води до духовно замърсяване и съдене на другите.

Първо може би трябва да кажа, че нямам опит или поне достатъчно опит в теориите за прераждането (или ако някой не му харесва тази дума – реинкарнацията, превъплъщението... ), за възкресението и изобщо. За това всичко което пиша е по-скоро под въпрос и ако твърдя нещо, то е на базата на прочетеното от мен. Предимно в беседите на Учителя, лекциите на Рудолф Щайнер и някои други източници. Това не е моя опитност. Възхищавам се на хората, които имат вече такава. Но не ми пречи да имам мнение по някои въпроси. Като например по този:: Много преди Исус, хората са вярвали в съществуването на човешка душа. Някои са вярвали и в нейното безсмъртие. Но според мен Христос доказва нещо друго с Възкръсването си. Мисля, че Учителят го изразява много добре това с думите си:: А ето как Р. Щайнер отговаря на въпроса защо в Евангелията не се говори за прераждане: Извинявам се за цитатите. Знам, че някои предпочитат моето мнение. Но както написах вече – за да дам компетентно мое мнение, трябва да съм го изживяла, опитала. Преразказването не е мнение базиращо се на опита. Затова предпочитам да цитирам в някои случаи. Вярвам и на Учителя, и на Щайнер. Ако не вярвах в тези неща – просто нямаше да пиша тук.

Вярата във вампирите е съществувала по цял свят, във всички култури. Причините за това са най-различни. Флорестан е прав, че хората описвани/набеждавани като вампири, не са такива. Много от тях, като Влад Цепеш (Дракула) са били реално съществували исторически личности, прочули се с нещо (добро или зло...), но определено неудобни на църквата, управляващата аристокрация или просто на съседите си. По нашите земи наистина не е имало гонене на вещици от църквата. Православието на Балканите си е имало по-съществен проблем, като оцеляването му например под мюсюлманския ятаган. Вещиците, магьосниците, баячките са се ползвали дори с определен социален престиж в съответното населено място. За разлика от набедените за вампири, които може да не са били преследвани от църквата, но от населението: съседи, съселяни, близки дори – да. И сега думата „вампир” се използва много често за обида. Ето как изглежда вампира в представите на нашите прадеди: Представата за вампира в българската митология. Вампирът е невидимо демонично същество, но за определени хора той е видим - това са родените в събота. На някои места се конкретизира денят - на Сирната събота, събота пред Божик (Коледа), през поганите дни от 'Коледа до Йордановден', пред Великден, както и някои, които са заченати срещу Бъдни вечер. Същата способност притежават и кучетата, родени в събота, и четверооките кучета с дамги над веждите. Особено голям враг на вампира е вълкът. Голяма сила да вижда и унищожава вампирите притежава глогът, „дете на вампир”. Според някои по-рядко срещани представи способност да виждат вампири притежават и хора, насире родени (останали сираци в корема на майка си, преди да се родят), преносените, нагорени или ударени с желязо. Най-разпространена е представата за вампира като надут мях, като гайда, пълна с кръв, която се търкаля като кълбо. Много от описанията за вампира се основават на индивидуални видения. Вампирът наподобява нещо голямо като биволска глава, рунтаво, което бяга и вряска, или пък е като глава на свиня или вол, която се търкаля. Според други вампирът бил като сянка, сякаш минаващ вятър и врабците се свивали като от вятър, което приема очертанията на животно или човек. Според трети описаният вампир приличал на човек, но бил само от кожа и кръв, вместо нос имал дупка, с червени очи, нямал крака и ръце и затова не можел да отиде далеч. Образът му бил много страшен - голяма глава с големи зъби. Макар че приема образа на човек, вампирът е само душата на човека със същия образ. Съществува поверие, че той може да приеме облика на животното, което го е прескочило. Затова вероятно твърде често се явява като котка, куче, пиле, но също и като яре, козле, теле, бял кон, бяла крава и др. Според народните вярвания вампирът живее в гроба. Напуска го само нощем, след залез до първи петли. Той не напуска гроба само в събота. Ако в гроба се яви дупка или хлътнем това означава, че мъртвият е станал вампир. Вампирът влиза през дупки, през вратата, ключалката, комина, защото тялото му е пихтиесто и без кости. Неговото присъствие се установява по невероятния шум, който вдига. На тавана се тропа, падат съдове, разлива се вода. Излива бъчвите, изважда кросното, насича основата на стана, чупи паници, хвърля боклук в яденето, смесва продукти с ръж, фасул, царевица, грах. Развързва говедата, язди ги цяла нощ и сутринта са с пяна на устата и страшно изморени. Притиска и души спящите хора, особено тези, които лежат на лявата ръка. Нападнатият на път човек не вижда вампира, а усеща голяма тежест, която го смазва до задушаване. Вампирите посещават своите къщи и къщите, в които са ходили приживе. Основната храна на вампира е кръвта. Затова вампирът, особено устрелът в Странджа, изсмуква кръвта на младите добичета, овце, крави и тежи извънредно много. Вампирът задушава и пие кръвта и на спящите хора, особено жени. Напада и изпива кръвта на малките деца, изяжда младоженци. Удушеният получава черни или сини петна по тялото. Вампирът, особено когато е разгневен, пренася зараза върху брашно, мед, масло, сирене. Според някои представи вампирът може да се върне при жена си и да общува с нея. От тази връзка се раждат деца, които се отличават от останалите по някои белези - те са чипи, без нос, с меко тяло, с прави и сплеснати уши, без нокти и кости, на гърба си имат дълбок белег като опашка и са много мръсни. Тези деца имат способността да унищожават и виждат вампирите и сами да се превръщат във вампири. Времето, когато вампирът се разхожда, е до първи петли. Освен изброените занимания той много обича музиката и танците и излиза да играе. Често вампирджиите го подмамват с музика и го убиват. Всеки ден той се прибира в гроба, а после може да отсъства и по-дълго. Ако не бъде убит, от кръвта, която е изпил, той постепенно се увълчва, усилва се, вече ходи и през деня и не винаги се прибира в гроба. "Ако не го разсипят, отимвал човешко тяло." В Западна България се вярва, че "плътеник до 40-ия ден се увълчвал, ставал самсомолец и после вампирин". Да се увълчи и стане самсомолец, душата на умрелия се облича в плът, но без кости. Може да бъде видим и невидим. Нощем оставя видимата си човешка плът и ходи с духа и пакости; след няколко недели се увампирясва, става вампир. Срещат се и други мнения - че може да се укости след 6 месеца или след три години. Той приема физически облика на човек. Различава се от другите по това, че е само месо и кожа, без кости и нокти, а с хрущял или небце на устата и без хрущялната преградка на носа. Когато вампирът се укости, т.е. придобие вид на човек, той обикновено започва нов живот на друго място, където не го познават, и се жени. Неговият занаят е търговия, касапство, бръснарство, но животът му не е дълготраен, защото той самият или някой друг го поразява, особено щом се усъмнят в него. От него остава само пихтиеста кръв. Укостеният вампир носи различни названия: окостник (Кюстендилско), самосомолец, потняк, пълтняк (с. Гинци, Софийско), плътеняк, джангло или общото название вампир. Самият процес се нарича съответно укостява се, увампирясва, увълчва се, употява се. Често с названието плътеник се означава именно вампир, който приема човешки вид. Разказват се различни случки за брак на вампир с жена. "Ако вампирът се запази до третата година, ставал хубав човек. Един такъв се оженил. Вечер го няма до полунощ, но щом пропеят петли се връщал. Всичко нощем носел. Жена му се усъмнила и за да провери дали е човек, го боднала с игла на пояса и цялата къща се изпълнила с кръв." Твърде често се разказва следната случка: "Една жена се оженила за вампир. Цял ден едно куче й дърпало полата. Вечерта като казала на мъжа си, той се засмял и тя видяла парцалчета между зъбите му." Унищожение на вампирите и предпазни мерки. Основните мерки, с които може да бъде прогонен или унищожен вампирът, са изгаряне, пробиване на тялото, удавяне, изгонване на друго място, литургия. В Самоковско, като заспи човек, укостен вампир, обръщат главата му и душата, като не може да познае къде да влезе, тялото умира. Ако за някой мъртвец се знае, че е вампирясал, разкопават го в събота. Вампирясалият не се разлага. Когато го разровят, "той си е весел" - подут, червен. Най-сигурното средство тогава е неговото физическо унищожаване. Разказват се различни случки, които показват колко силна е била вярата в превъплътяването. Тази практика се запазила почти до началото на XX в. В събота сутрин, когато се вярва, че вампирът не излиза от гроба, заливат гроба с вряла вода и слагат тръни, на прага магарешки бодил. Често магическите действия са комбинирани: пробиват трупа с чер глогов клон и в дупката наливат гореща вода или пък вряло вино и масло. Изгарянето се смята за най-сигурно средство. Също така в събота преди изгрев слънце се пали и жив огън, от който слагат на кръстопът, където минават добитъкът и вълците. Големият враг на вампирите са гръмотевиците. Гръм, паднал в гроба, го унищожава. Вярва се, че първите гръмотевици унищожават всички вампири и лятото е спокойно от тях. Успее ли някой от тях да се опази, става видим, прилича на човек и може да се ожени. Вампирът се страхува от вода. Може да премине река само ако нещо го пренесе. Затова една от практиките е съботничавите да заповядат на вампира да се удави. В такъв случай хвърлят калпака му в реката, ако е мъж, или забрадката, ако е жена, като му казват да ги донесе. Той отива и се удавя. Вампирът изпитва страх от сол и от желязото, с което чукат сол, а и от кросното. Вечер хората слагали това желязо под главата си, но достатъчно било и да се каже "дайте ми солното желязо", "сол кълцам", за да избяга. Вампирът бяга от чесън и катран, затова с катран правят кръст на вратата или слагат катран в огнището. Унищожават вампира и със сребърен куршум или го убиват, като замахват с лява ръка (Средни Родопи). Вампирът се страхува от християнските символи: икони, кръстове, тамян, светена вода. Често в унищожаването на вампирите участват свещеници и владици, както и ходжи. Според народните вярвания за най-голям враг на вампира се смята вълкът и от него той не може никъде да се скрие. При споменаването на гробник веднага се казва "вълци го яли". Вярва се, че само вълкът може да унищожи укостения вампир. Вампирът веднага изчезва щом пропее петел или се яви огън и светлина. Страхът от вампирите някога е бил твърде голям. За да се предпазят, хората са вземали и мерки за охраняване на жилището си: на вратата и комина слагали нищелки, слънчогледова пита, посипвали просо, синап, като се смятало, че "преброи семето ще съмне", или пък слагат сито, рибарска мрежа, за "да брои дупките", а докато ги преброи ще пропее петел. От къде идва вярата във вампири при нашия народ? Вярванията във вампира са едни от твърде устойчивите. Разказват се много случки, в които очевидци "се срещат" с вампир или помнят унищожаване на вампир. Макар в съвременността да не се вярва в тези демонични същества, за миналото вярата в тях не се изключва. Достатъчно е в този смисъл да се посочи, че в съзнанието на най-възрастното поколение е запазен споменът за вярата във вампири. Тяхното изчезване често се обяснява наивно пак в духа на представите за тези същества, със силата на електрическата светлина или с това, че инжекциите още приживе са пробили кожата на хората. Вярването във вампир може би е намирало "доказателства" и при някои случаи, когато труповете на покойници дълго време не са се разлагали поради особени климатични или геологични условия на мястото, където са били заровени. Не е било изключено и заравяне на хора, изпаднали в клинична смърт. Кръвта на удушените, обесените или при някакъв вид насилствена смърт се запазва по-дълго време в несъсирено състояние, а труповете имат червеникави петна. Тези необичайни за ежедневната практика случаи са били обяснявани чрез намесата на свръхестествени сили. Някои субективни усещания, като задух, тежест върху гърдите, лош сън, задушаване, особено когато се притиска сърцето, също са могли да бъдат обяснени чрез намесата на вампир и друго подобно същество. За сравнителната устойчивост на образа определено значение имат психичното състояние, страхът, внушението и халюцинациите. Разкази за срещи с вампири са регистрирани от хора, които вечер се прибират късно в злото време, когато се явяват различни зли духове. Страхът поддържа въображението будно, което при определени обстоятелства, свързани с табу-място и табу-време, възпроизвежда някои представи, унаследени от разказите на други хора. /Ползвана е като източник книгата на Иваничка Георгиева, "Българска народна митология", S/O JUSAUTOR, SOFIA, 1983 г./ --- Това е за вампирите по нашите земи.

самият факт, че е Исус е възкръснал е достатъчен и той си го е доказал човека защо са необходими повече думи дошъл е тук за да го докаже и да обърне човешкото съзнание към божественото начало и го е направил достатъчно красноречиво. не смятам, че е нужно повече да се пише и особено като се има в предвид, че библията е така окастрена през столетията, че едва ли има нещо общо с първоначалният и образ Възкресението е различно от прераждането. Човекът се е прераждал многократно. Това е процес, движение. Възкресението е края на този процес. Завършването на цикъла. Христос е искал да ни покаже Възкресението и може би затова в екзотеричното християнство не се говори за преражданията. За да може човек в живота си да не разчита на друга възможност, на друг живот, а да се концентрира върху целта - да възкръсне, да се роди за нещо друго.

Мисъл на деня - 17 септември 2009г. "Кои са условията за поддържане на свещения огън? – Вярата, надеждата и Любовта. Кое още го поддържа? – Животът, знанието и свободата. Не може да се говори за Любовта, Мъдростта и Истината, те са отвлечени понятия за човешкия ум и сърце. Говорите ли за живота, знанието и свободата, всички разбират тези понятия. За тях те са живи, разбрани картини." Из Свещеният огън, 10 ноември 1935г. Молитвен наряд за четвъртък: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Той иде - песен - текст + Огнян Николов Плодовете на духа - молитва Псалом 112

Вампири За вампирите има доста писано. Дори и в Портала – енергийните вампири: "Енергиен вампиризъм / Психовампиризъм". Но тук ми се иска да опиша другите – "истинските" . Тези от митовете и легендите. Предимно българските или поне на Балканите. Цял свят знае за румънския вампир – граф Дракула, благодарение на талантливия писател Брам Стокър. Понякога ми се струва, че дори и ние като, че ли повече сме чували и чели за румънските вампири или поне за представата на холивудските режисьори за тях. Но в какво са вярвали нашите прадеди, само преди 100 г? Всъщност сред народа този мит се е запазил доста по-дълго от вярата в останалите митологични същества. Може би защото вампирите са бивши хора? Всеки имало опасност да се превърне в такова същество. Затова съществуват много практики за предпазване най-вече от създаването на вампири, а след това и за предпазване от тях или унищожението им. Нашите вампири са доста по-различни от "чаровния" образ на холивудския кръвопиец. Ето как изглежда едно такова същество в началния си стадий: Названията за този вид демонични същества са: най-широко разпространено вампир с диалектни форми въпир, въпер и др.; лепир - Търновско; литер - Горнооряховско; дракус - Родопите и Хасковско; плътеник - Северозападна и Североизточна България; тенец - Северозападна България; устрел - Странджа; топяк - областта Чеч, Югозападна България; опаина - Девинско; упир - Добруджа; бродник - Русенско; гробник - Кукушко,Струга, Охридско. Как се вампирясва, според вярванията на българите. В българската митология във вампир се превръща всеки мъртвец, през чийто труп се подаде предмет или се ръкуват, или който бъде прескочен от котка, куче, през който прехвръкне птица или върху който падне сянка. Същото се отнася до дрехите на покойника и до гроба. Във връзка с това поверие е покойникът да бъде пазен денонощно от негови близки при светлина, гробът да се копае в деня на погребението. Това са "не по реда си умрели и погребани хора", смъртта на които е настъпила насилствено - били са убити или сами посегнали на живота си, но и такива, които са били погребани с нарушения на някои изисквания на обичая Вампирът може да стане и всеки неокъпан мъртвец. Затова окъпването е основен обреден момент и има повсеместно разпространение. Окъпването се извършва от възрастни хора от пола на мъртвеца, които измиват тялото (по-късно само лицето и ръцете) с босилек и вода, вино или мълчана вода. Обикновено тази вода се извърля далеч, защото се смята за опасна за живите - "тя е мъртовска вода". В българските земи била позната и практиката трупът да се намазва с вино и зехтин.. Според народната вяра във вампир се превръща и неоплаканият и неопят мъртвец. Задължителен обреден момент е оплакването от настъпването на смъртта до погребението. Оплакване преди и след това време не се прави, защото се смята, че е лошо за мъртвия и той ще се овампири. Обредното оплакване започва, след като покойникът е подготвен за погребение, и завършва със спускането му в гроба. Не се плаче нощем или след връщане от гробищата. Българските оплаквателни песни-тъжачки са елегични импровизации - израз на лична скръб с лирико-драматичен характер, и носят следи от езически религиозни представи за смъртта. Оплаква се и мъртвец далеч от неговия дом, с незнаен гроб, като обредът се извършва върху неговите дрехи. Успоредно с оплакването със същата функция е и опяването на покойника от свещеник и прекръстването, които са вторично явление. Налагането на християнските обреди става чрез промяна във възгледа, чрез ново тълкуване на езическия обред, т.е. че мъртвецът ще стане вампир, ако не се погребе по християнски ритуал. Във вампири се превръщат и анатемосаните и отлъчени от църквата. Налице е приспособяване на християнството към езически възгледи. Опяването като компонент от църковния ритуал, обаче не се практикува при особени случаи на смърт - при епидемии, самоубийци, при некръстени деца и родилки до 40-ия ден, както и при убити от гръм. Според народните вярвания покойник с рани на тялото или язва в стомаха също се превръща във вампир. Затова, за да се предотврати вампирясването му, раните се измиват с вряло вино или се горят, а гробът му се опалва. Във вампири се превръщат и престарелите или тежко болните хора, погребани с дълги нокти. Среща се и поверието, че във вампири се превръщат и родените, и починалите в определени дни. В Странджа се смята, че умрелите некръстени или починали деца, които са били заченати или родени в събота, се превръщат в устрели 9 дена след погребението. Вампирясват и родените в събота или през поганите дни от Коледа до Богоявление, което вярване по всяка вероятност има връзка и с практиката умрелите тогава а не се опяват. В Югозападна България по отношение на родените през тези дни съществува практиката да бъдат "лекувани" още приживе. Също така през тези дни се забранява да се работи, защото тогава е празникът на вампирите и "който работи, когато умре ще се изпогани", т.е. ще се превърне във вампир. Народният обичай забранява вечер да се режат нокти, тъй като лицето също ще се превърне във вампир, когато умре. Нави или устрели Вампирът произхожда и от мъртвец, погребан с дреха, плетена през Вълчата неделя, или от мъртвец, роден от майка, яла през своята бременност месо от животно, душено или убито от вълк. С определени морални норми са свързани и народните вярвания, че вампири стават хората, водили лош живот - крадци, убийци, блудници, пияници, магьосници. Дяволът, вселен в тях, не им давал покой и след смъртта, защото с негова помощ те извършвали различни деяния. Всички, които умират преждевременно от неестествена смърт (удавници, обесени, самоубили се) и от насилствена смърт (убити, посечени, паднали от сграда, убити от гръм, отвеяни от вихрушка), се погребват без църковен ритуал вън от гробищата. Вярва се, че след смъртта си те се превръщат в зли и отмъстителни духове. Дет се човек удави, удави та се обеси, сам си смърт направи – попове не го опяват, в гробища не го заравят, роднини не го жалеят, комшии не го окайват (Хр. Вакарелски, Етнография на България, с. 590) Във вампири могат да се превърнат и мъртъвци при някои по-особени случаи - ако мъртвецът остане с отворени очи; ако се обърнат назад, когато тръгнат с мъртвеца за гробищата, или ако падне сянка върху трупа, ако завали дъжд или завее вятър. Изобщо според нашите прадеди възможността да се превърне човек във вампир е била много голяма. Тук трябва да се отбележи разликата с разпространеното в литературата и филмите превръщане във вампир чрез ухапване от друг такъв. /Ползвана е като източник книгата на Иваничка Георгиева, "Българска народна митология", S/O JUSAUTOR, SOFIA, 1983 г./

Мисъл на деня - 16 септември 2009г. "Казвате: „Това е противоречие.” Едно трябва да знаете: красотата на живота се състои в противоречията. Те подтикват ума към мисъл. Противоречия съществуват и на Небето. Иначе как ще си обясните положението на Луцифер? Макар и на Небето, и той се натъкна на някакво противоречие, вследствие на което влезе в стълкновение с великия порядък на живота. Богословите обясняват причината за това по един начин, окултистите – по друг начин. Обаче нито едните, нито другите са могли да се домогнат до истината. Причината за падането на Луцифер за вечни времена ще остане една от великите тайни. Никой досега не е обяснил и няма да обясни как и защо са произлезли злото и доброто." Из Начертаният план , ООК, 6 април 1927г. Молитвен наряд за сряда: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Песен на светлия път - текст + инструментал №98 Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Наряд за 22 септември 2009 г. Празник на есенното равноденствие Начало на Духовната учебна година Начало – 6:00 ч. 1. Песен Ще се развеселя 2. Добрата молитва 3. Песен Венир Бенир 4. Молитва на Братството 5. Песен Духът Божий 6. Прочит на Евангелията: - Матея 11: 25-30 - Марка 13: 21-32 - Лука 12: 15-23 - Йоана 1: 1-18 7. Беседа: Отче наш, държана на 22 септември 1938 г., от т. Двигатели в живота 8. Молитвата „Отче наш” 9. Песен Махар Бену Аба 10. Формула: "Ученикът трябва да има сърце, чисто като кристал, ум, светъл като Слънцето, душа, обширна като Вселената, дух, мощен като Бога и едно със Бога." 11. Кратка молитва ("Молитви, формули, песни" 2009, стр.48) Преблагий Господи, влей светлината на Божествената Мъдрост в ума ми, за да разумея Твоите закони; потопи сърцето ми в топлината на Твоята Любов, за да направя най-малкото добро; освети пътя ми към Тебе с виделината на Божествената Истина, за да се върна в Лоното Ти и да изпълня Волята Ти. 12.Формула: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов.” (3 пъти) Братски съвет

Излезе нов филм за Нострадамус и пророчеството му за 2012 г. Nostradamus: 2012 / Нострадамус: 2012 (2009) Режисьор: Анди Пикард Филмът "Nostradamus: 2012" е базиран главно върху пророчествата на Нострадамус. Според него, 21 декември 2012 ще отбележи важна промяна в Космическата историята. Освен това във филма се прави паралели между мистични области на Гватемалските джунгли и високите технологии в коридорите на НАСА; от хопи старейшините и шаманите на маите до най-уважаваните мислители на модерния свят; от символите на древните пирамиди в Мексико и Египет с тези на готическите катедрали и паметници на Европа. Основателно или не, предсказанието от Нострадамус носи тревога, но защо това да не бъде и една проверка за нашето колективно внимание и будност по отношение на предупрежденията. Имаме ли готовност и сили, можем ли да се обединим и да противодействаме на подобни бедствия? Това може да бъде определящ момент за човечеството. "Културите процъфтяват и изсъхват. Цивилизациите идват и си отиват. Дори силен пророк като Нострадамус в крайна сметка е смъртен. Но неговите безсмъртни предсказания оцеляват и ни казват да останем обединени, да се осъзнаем или да изчезнем". /цитат от филма/. Информация за филма в imdb. Филмът може да се изтегли от kolibka.com. Има го и в ArenaBG и Zamunda.NET (но за там трябва регистрация). Субтитри могат да се изтеглят от тук. Представа за филма може да се получи от този откъс от филма в YouTube:

Чести Рожден Ден и от мен, Станимире! Успех по Пътя!

Честит Рожден Ден, Донче!

Ян, много си прав по отношение на седналия на ушите си пациент! А ето и темата, която търсиш: „Безсмъртието и елексира на живота, какво представляват според вас”. Много интересна тема и дискусия по нея. Направи ми впечатление постът на Ася и цитатът, който е дала: "Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си. Невъзможно е да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си." По въпроса на Донка: Мисля, че може ако е развита и осъзната връзката ни с душата, Духът или Божественото в нас. Ако човек се е осъзнал на едно по-високо ниво от физическото и дори астралното. Тогава би могъл да се справи и сам с психическите си проблеми (за зъбните коронки – не знам ). Това е и намирането на философския камък или еликсира на живота, за които става дума в темата на Иван. Малко са все още хората достигнали такова ниво на самосъзнание. Аз поне не съм от тях. Така, че Орлин да е спокоен – винаги ще има желаещи за помощ от психотерапевт. Епохата на Водолея идва, но не скоро.

Може би ще ви е интересно да прочетете за историята на Руфинка и съдбата на нейното родно село. По-подробно от тук.