Ани

Това е наистина проблем, Никола. Но отговорът на Божидар: ми хареса Наистина, дори погрешните ни мнения са част от нас, от нашето развитие. Става дума за интернет (а и не само за него). Така, че аз ако намеря отклонение - ще го коригирам. Но не мисля да се извинявам на тези, които са го прочели и са се подвели. Просто тогава съм била мислила по този начин и съм разсъждавала така. Но никого не съм карала да мисли като мен. Става дума не за обикновени житейски проблеми, а за духовни учения. Но разбирам твоето безпокойство. То донякъде е и мое – какво влияние са оказали тези мнения на другите хора. Дали една наша погрешна стъпка не е тласнала и друг човек в същата посока. Тук проблемът опира до това как се възприема написаното в мрежата. Хората трябва да се научат да отсяват информацията. Прекаленото доверие на всичко което се пише в интернет е опасно. Особено когато става дума за духовното израстване (различни видове учения и религии) или за лечение, храни и т.н. Тук рецензии почти няма, когато става дума за истинност. Дори в Уикипедията към която някои имат безрезервно доверие. Трябва да се знае, че там всеки може да пише и не знам кой и кога коригира...? Модераторството по форумите е да се предотвратят разправии, грубости. Но когато се издава една книга, учебник, когато се пише дисертация,...колкото и да е малък, но има все пак професионален контрол върху написаното. Да не говорим за дисертациите. В интернет хората трябва да знаят, че това трудно се осъществява. А по форумите всеки има право и възможност да говори почти всичко което си иска. Е, има известни ограничения, но са малки. Изводът според мен е възпитаване на култура за четене в интернет, за отсяване на информацията. Затова смятам, че една дискусия по спорен въпрос – какъвто е например проблема „можем ли да правим всичко...” в темата на Божидар би била от полза повече отколкото спирането да се спори. Естествено спорът не бива да се изражда в кавга и лични обиди. А това кой е прав и кой не – четящият може да разбере като запали вътрешната си светлина и да се ориентира. Чебурашка, много ми харесва написаното от теб: Ние наистина се променяме и тези които четат из форумите трябва да са наясно с това.

Съгласна съм напълно с това, което си написан. Аз смятам, че има нужда от такава тема. Може би мястото й е в Езотериката, тъй като става дума за все пак за духовно развитие и за скриване на някои знания. Може би трябва да се запитаме защо в древността е имало "тайно познание"? Но за тези неща трябва да се говори! Да се изясняват. И както казва и Клавдия - да се разглеждат все пак ученията. Кой какво казва... Поне ще е интересно. А това със социопата е май от филма, който гледах снощи по Hallmark. Може да ми е дошъл малко в повече.

Да! И да реши от начертаните върхове кой му най-харесва, т.е. отговаря на него. След четене на беседата вече се получава нагаждане. Чертането на геометрични фигури е също като почерка - мени се от много неща. Но в крайна сметка си има една основа за всеки човек, която е непроменима. Това се забелязва най-добре, когато несъзнателно си драскаме някои картинки... Беседата е много интересна и многопластова. Направи ми впечатление как върху едно и също нещо - примера с болшевиките аз и xameleona сме разсъждавали в две различни плоскости. Аз в реалния исторически момент, когато е изнасяна беседата, с реалните хора за които става дума, а xameleona минава на едно по-високо ниво - символното и от там се стреми да разбере какво е казал Учителя. Това за мен все още понякога е трудно...

Това многоточие според мен май означава известно колебание по въпроса за духовното развитие? Можем ли да отделим духовното от обикновения материален битовизъм, който ни заобикаля? Всяка наша постъпка има и материален, и духовен аспект. Божидаре, в живота си винаги ли постъпваш така както ти се иска? Никога ли не ти се е налагало да дадеш на заден ход? Станимире, това е много добре. Но сигурен ли си, че всеки човек може да различи обикновените желания на егото от идеала, който си е наложил. Думата наложил ми е малко странна, но просто – целта на душата, духа, висшето Аз (тук с терминологията съм малко зле ). Колко хора имат свободна, непривързана, безпристрастна воля? Колко хора са успели да преминат от кентавър към ездачас лък. Да не говорим за преминаване само към лък? Сравнението ти със Стрелеца ми хареса. Има хора и то доста много, които се нуждаят от ограничения. Понякога призив от рода – „живей както ти се иска за да напреднеш духовно”, може да стигне до някой социопат, който да намери в него оправдание за своите действия. И тези действия да се завъртят като бумеранг точно към призоваващия това... Не всеки може да изтълкува правилно думите „свобода”, „индивидуален избор”, „движещото ни желание за сливане и хармония с нас самите”. Може би трябва да се каже: „живей както ти се иска, но не ограничавай с това другите, за да напреднеш духовно”. Ние наистина сме като скачени съдове. И думите написани в един форум се четат не само от регистрираните в него. Могат да се четат и тогава, когато вече сме се отказали от тях. За съжаление...

Мисълта за деня - 4 януари Истинският човек никога не съжалява, че е обичал. Той обича без да се интересува дали го обичат или не. Това се нарича Любов без външен стимул. Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора. Любов без външен стимул Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй – текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143

Мисля, че аз и другите хора са скачени съдове. Ако правим добро на себе си, то няма как да сме безразлични към другите, а правейки добро на себе си правим добро и на тях. P.S. Под добро разбирайте, това което ни се иска. Винаги ли доброто за теб е добро и за другите?

Кой го казва?

Заинтересуваха ме следните цитати: Интересно – не се бях замисляла досега върху това. Болшинството деца и тийнеджъри, които познавам предпочитат да чертаят този триъгълник.: Като a и c варират, но b си остава най-голямо и стабилно. Възрастни не съм карала да чертаят триъгълник. Не се е налагало. Аз обикновено чертая легнал равнобедрен триъгълник. Приблизително такъв: Но понякога го обръщам. Е не надолу. Не ми се е случвало някой да начертае триъгълник с върха надолу. Дори при стереометричните чертежи, където се препоръчва. Винаги стремежът е - да е легнал върху основата си. Това е казано през 1919г. Променило ли се е нещо? Като гледам колко много партии има в България... А болшевиките? Май никога не успяха да постигнат съвършенството на равностранния триъгълник? Наистина в словото на Учителя се говори за Бог, докато в теософията и антропософията тази дума почти отсъства. Това винаги ме е учудвало, когато съм се „разхождала” из книгите на Блаватска и Щайнер. Доста често съм забелязвала и съм се сблъсквала с тези сладки думи. Всички цитати са от Господ му рече

Ето някои: Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методи” - Специални колекции ДИГИТАЛНА БИБЛИОТЕКА Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив - Електронни каталози Ето тук може да се види фотогалерия със снимки на хората отдали живота си за освобождението ни от турско робство – доста е богата. Нещо извън темата - сайтът Footnote, който предоставя за разглеждане фотокопия на оригинали на различни исторически документи – предимно от американската история май. Би било интересно да има подобен аналог и за нашата история.

Честита да е Новата 2010 Година! Много радост, щастие и късмет за всички! ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

От суеверието към окултното познание има само една крачка. Ето нещо от Учителя:

За змиите, змейовете, драконите и др. има вече нова тема. Но ето нещо интересно от Учителя за змея и какво означава да бъдеш обичан от змей

Деленето на нова и стара раса е много опасно нещо. Особено, когато става дума за деца. Думите на Диана са верни: Но кога ще стане това е трудно да се установи. Много пъти хората са правили фаталната грешка да определят едни човешки същества за носители на новото и от там - автоматичния извод за ненужността на другите. Спомнете си Хитлер и концентрационните лагери. А началото е било съвсем безобидно - още през 1919 г. в Берлин с основаването на езотеричното общество "Врил" (Vril Gesellschaft), известно също като Ложата на просветените. Започва се търсене на новата раса – естествено в германците. Древната мистика на Изтока е оказала фатално влияние върху формирането на бъдещия фюрер. Той постепенно стига до идеята, че за да се спаси човечеството, властта трябва да се даде на най-силните и калените, а такава според него е арийската раса. И още по-страшен извод – другите раси, най-вече евреи, славяни, ... са просто тор за новата раса. Доста се отклоних от темата на Вики, но ми се иска да ви подсетя накъде може да се отиде с това разделение на децата: от една страна индигови, кристални – новата раса и от друга страна обикновените, които не са хиперактивни, не виждат аури, разболяват се по-често... Те са от старата раса. И...? Каква ще е тяхната съдба? Не съм против майките, майчинството и децата. Но не ми харесва това разделянето на децата на раси. Не мога да си представя как на едно дете още от малко ще му се обяснява, че е едва ли не генетично свръхчовек? Че е повече от другите...? Това според мен е опасно. Не сме ние - хората, които ще слагаме тези граници: моето дете е от новата раса, а твоето – от старата. Как ви звучи? Мисля, че невидимия свят си знае работата в това кога една раса ще изчезне и ще се замени с друга. В това отношение ми е трудно да приема заглавието на темата.

Песен от филма "Чародеи"

Змиите като змии или под формата на дракони, змейове и всякакви други митологични същества много често се срещат в различните легенди, митове,... Дори в религиите? Някъде ги боготворят, някъде обратно - демонизират. Защо точно това животно от цялата фауна е удостоено с такава чест? Тук можете да пишете за всичко свързано със змиите, но като символ предимно. За самите животинки - в тема от Екологията.

Предполагам, че това мнение ще е от полза.

Ами да излезем от кръговрата, но този изход не е смъртта. Целта на живота ни според будизма е постигането на Просветление или освобождението от самсара. Буда е успял да го направи - състоянието на пълна независимост от кръговрата на преражданията. Мона и Венци според мен са направили първата стъпка, осъзнавайки, че този кръговрат е скучен (меко казано, наистина ). Остава по-трудното - да се излезе от него.

Мръсните дни Дните между Коледа и Йордановден, у нас се наричат мръсни дни, погани дни, пепелни дни, некръстени дни. Вярата в тези дни е остатък от нашето предхристиянско минало, заложено ни от всички народи живели на тази земя. Най вече от прабългарите, славяните и траките. В предхристиянските вярвания на българите съществуват множество фантастични същества. Както много от древните религии, така и в религиозните представи на прабългарите е залегнала философията на дуализма. В нашите митологични представи ясно се различават добри и лоши свръхестествени същества. Този дуализъм е характерен не само за древните религиозни практики, но и за много от съвременните религии, в това число и християнството. Въпреки приетото от българите и изповядвано и днес християнство, то те не променят изцяло своите религиозни възгледи от предхристиянския си период. Самата българска православна църква възприема много от нашите езически традиции, поради това източното православие става достъпно за народа ни. Съществуващите до този момент религиозни представи на българите оказват влияние и върху неговия фолклор и народен календар. Смята се, че през тези дни от годината нощем излизат и бродят караконджоли, върколаци, таласъми, вампири, зли сили и болести..., които се мъчат да напакостят на хората. Това е времето на родилните мъки на св. Богородица, раждането на Иисус Христос и кръщаването му. Народът обяснява това с обстоятелството, че след раждането на Исуса до кръщаването му злите сили ходели на свобода, както се случва след всяко раждане. Или пък “караконджувците ходят, оти се не е още водата кръстила”, или “мръсните са дните додека св. Богородица не отиде на чиста молитва”. Явно е, че народът поставя това разбиране и значение във връзка с родилността на св. Богородица и една проста първобитна идея за нечистотата на жената при раждането. Има много съвети за предпазване по време на тези дни. В различните краища на страната ни са различни. Ето някои от тях: До Водици (Йордановден), или направо до Ивановден, не бива да се перат дрехи или сушат защото не било харно, дори не било харно да се мие, къпе човек тия дни защото водата все още е „некръстена”... Почти навсякъде се спазва обичая да не се къпят деца. От Коледа до Богоявление не се и кръщават деца. Жени или момичета не се сресват и не се сплитат до Водокръщи (Йордановден). Когато трябва да окъпят малко дете, пускат във водата горящ въглен. Ако пък се случи да се роди дете, жените в 24-часов срок му изтъкават, ушиват и обличат ризка, за да не се превърне в караконджо. Всяка родилка, която според поверието в тези дни особено много привлича лошите неща, когато и да излезе от къщи, излиза с ръжена от огнището с набучен на него лук. Вечерно време в някои краища не предат, защото болестите били чували вретеното и се приближавали до къщи от “врънкането” му. Някъде пък през тази седмица къщата не бива да се измазва, пак “защото не било добре”. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще вижда вампири или ще го залюби змей (змеица) е свързана забраната за полово общуване. Огънят намира особено място в обредните действия през този период. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в някои югоизт. райони донасят много дърва и срещу Васильовден запалват сред селото голям огън, който поддържат 3 дни и 3 нощи. Вярва се, че всеки трябва да притури дърво в огъня, а последната сутрин да го разрови, за да пусне искри, при което нарича за плодовитост на хора и добитък. От пепелта, останала от кадените вечери в огнището и наречена поган пепел, посипват по двора около къщата, за да се предпазят от злите сили и същества. Коледари, Айдемир, Силистренско, 1968 г. Препоръчва се след залез слънце да не се излиза от къщи през тия нощи, да не се ходи по късно, защото могат да бъдат срещнати някои от тия лошотии и “да се урадише”, т.е. да се получи неизлечима болест. За да се предпазят именно от злите духове нашите предци предприемат редица предпазни мерки срещу тях. Най-широко разпространение има носенето на чесън в пазвата. Понеже този чеснов лук е от Бъдни вечерската трапеза, то той е прикаден. Такъв чесън носят и коледарите в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа. Освен това коледарите преди да тръгнат изпиват прекадена вода от празничната трапеза, в коятопреди това са били сложени въглени от Бъдника. Така, че караконджолите и другите лоши сили не са могли да ги нападат. Наред с тези предпазни мерки българите са използвали и различни видове билки, които имат магическа сила. Те също пропъждат злите сили. “Мръсните дни” се наричат още “Блажни дни”, защото през тях не само било разрешено да се консумират мазни и тлъсти меса, но било задължително да се яде по много от тях – до преяждане. Кукерите - страшни и небивали чудовища - космати, рогати, чифтокопитни, зъбати, опашати и пернати, вдигат гюрултия до Бога, за да изгонят злите сили през мръсните дни “Мръсните дни” завършват по Йорданов ден. На този ден е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника – Богоявление. На този ден се извършва освещаване на водата, когато свещеникът хвърля кръста в реката и млади и стари се хвърлят във водата да го вадят. Който го извади се счита, че през следващата година ще бъде най-здравия и щастлив човек. Случва се да окъпят някого насила, обикновено някой току-що оженен млад мъж. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. Богоявленският кръст - краят на мръсните дни

Май започва да ми става ясно защо блудният син като, че ли е по-ценен за Бога от другия. Винаги ми е била проблем тази притча...? Но явно, че този който се е "опарил" има по-голяма опитност от живеещия в спокойствие и непротиворечие? За втория нещата все още предстоят да се случат. Все още не е направил грешките от които да се поучи...? А може и да не съм права? Не знам...?

Интересно мнение, Вики. На рептилиите може да се гледа като на останали от миналото животински видове, все още не изчезнали или като на раса от земни или неземни разумни същества, обикновено враждебни на човека. Според мен вторият вариант заслужава да се разгледа в отделна тема. Тук са според мен и летачите на Карлос Кастанеда и много други астрални, а и не съвсем астрални същества, паразитиращи върху планетата ни. Но това според мен е вече нещо по-сериозно (не, че митологията не е такава ). Ето някои препратки за тези неща: "Разум в земните недра". Летачите и много други

Мисълта за деня - 29 декември Следователно, задръжте в себе си само онези мисли, само ония желания, само ония постъпки, които може да ви подигнат. Задръжте в себе си светлината, която може да ви е потребна, задръжте в себе си топлината, която може да ви е потребна, задръжте в себе си и силата, която може да ви е потребна. Млади,възрастни и стари Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27

Да! Но и много тъжно. Особено ако си чел "Ана Каренина"... Тъжното е в нейната съдба, съдба на жена, не на мъж.

Мисълта за деня - 28 декември В съвременната култура се изискват три неща: Хора, които да придобият светли мисли, хора да придобият светли чувства и силни постъпки. Или се изисква човек, човек, който да знае как да мисли, как да чувствува и как да постъпва. Няма в света по-хубаво нещо от (това) да знае човек как да мисли. Млади,възрастни и стари Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй – текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143

Весело посрещане на Бъдни вечер! Христос да се роди в сърцата ни и да ги изпълни с любов, светлина и чистота!

Честит рожден ден, Орлине! Пожелавам ти много радост, здраве и щастие! http://vbox7.com/play:cf92bed2