Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ани

Модератори
  • Общо Съдържание

    4078
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    127

Всичко добавено от Ани

  1. Вслушайте се и се постарайте да се придържате към тези необходими правила и космически закономерности, които са необходими за това, вашият брак и съпружество, вашето семейство да се доближава до идеалните и щастливите. Наистина за това е необходимо много, твърде много, но – все пак. 1. В деня на сватбата ТРАНЗИТНАТА ЛУНА не бива да се намира в знака на Овена. 2. Тя може да се намира в знака на Телеца от 0° до 19°, но не от 19° до 30°. 3. Тя може да се намира в знака на Близнаци от 0° до 15°, но не от 15° до 30°. 4. Тя не бива да се намира в знака на Рак, с изключение на случая, когато се сключва брак между вдовец и вдовица. 5. Тя не бива да се намира в знака на Лъва, понеже ще донесе измама и предателство от страна на единия от партньорите. 6. Тя не бива да се намира в знака на Девата, с изключение за случаите на брак между вдовец и вдовица. 7. В знака на Везни тя е благоприятна само за обявяване на годеж, но не е благоприятна за самото бракосъчетание. Но тук също има изключение: бракът може да бъде доста успешен, ако се сключва с девственица от 0° до 15° или с вдовица, или вдовец от15° до 30°. 8. Тя не бива да се намира в знака на Скорпиона, с изключение на случаите, когато брака се сключва между вдовец и вдовица от 0° до 15°. 9. Намирайки се в знака на Стрелеца, тя проявява неутрално влияние. 10. Намирайки се в знака на Козирога, тя проявява благоприятно влияние от 0° до 10°; от 10° до 80° - влиянието е неутрално. И все пак, тя влияе благоприятно от 0° до 80° в случаите, когато се сключва брак между вдовци. 11. Тя не бива да се намира в знака на Водолей, понеже тук тя благоприятства само “свободната” любов и извънбрачните връзки. 12. В знака на Рибите тя е благоприятна от 0° до 30°. 13. Тя трябва да се намира във фазата от НОВОЛУНИЕ до ПЪЛНОЛУНИЕ, но все пак е по-добре от първа четвърт до ПЪЛНОЛУНИЕ. 14. Тя, както и транзитната Венера и изгряващия знак на Зодиака, в деня на сватбата не бива да се намира в неблагоприятен аспект (квадратура, опозиция), с други транзитни планети, особено със зловредните (МАРС, САТУРН, УРАН, НЕПТУН, ПЛУТОН, ПРОЗЕРПИНА). Като транзитната ВЕНЕРА, едновременно с това, трябва да образува хармоничен аспект с констелациите на ЮПИТЕР в радикса. 15. Транзитната Луна се намира в хармонична конфигурация с МАРС, САТУРН, УРАН, ПЛУТОН или ПРОЗЕРПИНА и в никакъв случай не се намира в лош или зловреден аспект. 16. Тя в никакъв случай не бива да се намира в аспект с радикалното Слънце, понеже това често показва преждевременна смърт на мъжа. 17. Най-доброто време за сватба е когато Изгряващия знак на Зодиака се намира в един от посочените благоприятни знаци, а транзитните Луна и Венера в кардиналните (ъгловите) домове на Хороскопа на Брака. 18. В деня на сватбата радикалните сигнификатори на брака: доминантата на VІІ дом на Хороскопа на Брака, АСЦЕНДЕНТА и ДЕСЦЕНДЕНТА на Хороскопа на Брака не бива да се намират под ударите на лоши и зловредни аспекти от страна на транзитните планети-вредители. Би било добре, ако тразитните зловредни планети образуваха добър или благоприятен аспект и със сигнификатора на брака в Радикса, и с доминантата на VІІ дом на Хороскопа на Брака. 19. Транзитните планети са длъжни да се намират в хармонични аспекти със сигнификаторите на брака в Радикса на двата партньора. 20. Сватбата не бива да се състои на 3-и, 4-и, 5-и, 8-и, 9-и, 14-и, и 19-и Лунни дни. 21. Най-доброто време за оформяна на бракосъчетанието са: 10-и, 11-и, 13-и, 17-и, 21-и, 26-и, 27-и Лунни дни. Като, знаците Близнаци, Дева и Везни трябва да се намират в Х, ХІ и ХІІ домове на Хороскопа на Брака, а изгряващия градус на Зодиака не бива да бъде нито във ІІ, нито в VІІІ и нито в ХІ дом на Хороскопа на Брака на всеки от партньорите. Транзитните Венера, Юпитер и Уран трябва да се намират в VІ, VІІІ или ХІ дом на хороскопа на Брака, но не в същите знаци на Зодиака, където се намират Слънцето, Марс, Уран, за които най-добрите домове в хороскопа на Брака се явяват ІІІ, VІ, VІІІ или ІХ. 22. В VІ дом на хороскопа на Брака не бива да се намира транзитната Венера, а в VІІІ поле – транзитния Марс. 23. Сватбата трябва да се направи само в този период от време, когато транзитния Юпитер се намира в ретроградно положение. 24. Благоприятното влияние се усилва: а) когато той се придвижва към радикалния Уран (или обратно), или образува съвпад или хубав аспект с транзитния Уран; б) когато транзитния Юпитер образува съвпад или благоприятен аспект с рождения АСЦЕНДЕНТ, ДЕСЦЕНДЕНТ или МЕРИДИАН; в) когато той образува съвпад или благоприятен аспект с радикалните сигнификатори на брака, с доминантата на раждане или доминантата на ІІ дом на Радикса; г) когато образува благоприятен аспект с радикалния МЕРКУРИЙ, НЕПТУН или със своето радикално положение. 25. Сватбата трябва да се направи само в този период от време, когато транзитния Юпитер минава през І, V, VІІ или ХІ рожден дом. 26. Сватба не се прави: а) вторник, четвъртък и събота. б) по време на църковни и Великденски празници. в) по време на постите; г) от Игнажден до Богоявление; д) по време не Месопусната неделя; е) по време на Пасхалната седмица; ж) в навечерието и в дните на отсичане главата на Йоан-Предтеча (28-29 август) и Въздигането на Кръста Господен (13-14 септември); з) не се прави сватба и се изключва половия контакт: • понеделник от: 3.30 - 7.00 и 17.15 - 20.45 • вторник: 7.00 - 10.30 и 17.15 - 20.45 • сряда: 7.00 - 10.30 и 20.45 - 24.00 • четвъртък: 10.30 - 13.45 и 20.45 - 24.00 • петък: 00.00 - 3.30 и 10.30 - 13.45 • събота: 0.00 - 3.30 и 13. 45 – 17.15 • неделя: 3.30 - 7.00 и 13.45 - 17.45 А сега ще ви представя: Интерпретация на общото влияние на планетите, определени в домовете на хороскопа на брака І дом: Слънце – вдовство; Луна – опасност от смърт на жената; Меркурий – благосъстояние, щастие, дълъг живот; Марс – нужда. Смърт на двамата партньори по една и съща причина; Сатурн – нужда и нещастие; нещастие или преждевременна смърт на един от партньорите или децата. ІІ дом: Слънце, Марс, Сатурн, Уран – бедност по ралични причини; Меркурий Венера, Юпитер – благосъстояние, заможност, богатство. Жената ще надживее мъжа; Луна – много деца. ІІІ поле: Слънце, Луна, Меркурий, Марс, Юпитер – благосъстояние, много деца; Сатурн – популярност на жената, много приятели; Уран – ранна смърт на жената. ІV дом: Слънце, Луна – слабо привлекателна жена; Венера, Юпитер – щастие за жената в брака; Марс – благосъстояние, жената е неспособна да възпита децата; Уран – мъж, имащ любовница. V дом: Слънце, Марс – смърт на деца или загуба по друга причина; Луна – няколко дъщери; Меркурий, Венера, Юпитер – много синове; Сатурн – жената може да страда от сериозна, хронична болест; Уран – преждевременна смърт на жената или нейната загуба по друга причина. VІ дом: Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран –добра жена с доста сговорчив и подходящ за мъжа характер и нрав; Луна – вдовство; Меркурий – разцвет, но свадлива жена; Венера – нищета. VІІ дом: Слънце – болезнена жена; Луна – жена, обожаваща пътуванията, пътешествията; Меркурий, Юпитер – чести страдания за жена; Венера – преждевренна смърт на жена или нейна загуба по други причини; Марс – болезнена жена; Сатурн – вдовство; Уран – нищета. VІІІ дом: Слънце – жената ще надживее мъжа си; Луна, Венера, Уран –преждевременна смърт на жената или нейната загуба по други причини; Марс – болезнена жена; Меркурийй, Юпитер – раздяла между партньорите и прекратяване на брачния съюз; Сатурн – богата жена и любещ мъж. ІХ дом: Слънце, Венера, Марс, Юпитер – добра и състрадателна жена, занимаваща се с милосърдие и благотворителност; Луна – много деца, но жена с непостоянен характер; Меркурий – жена с добро и крепко здраве; Сатурн, Уран – бездетни или с малко деца. Х дом: Слънце – жена с престъпни склонности; Луна – бедна жена и с доста лош характер; Меркурий, Юпитер – самостоятелна жена и доста популярна в обществото; Марс – преждевременна смърт на жена или нейната загуба по други причини; Уран – вдовство. ХІ дом: Слънце, Марс – много деца, особено синове; Луна, Меркурий, Венера, Сатурн – благосъстояние; Юпитер – жена дълголетница; Уран – мъжът ще надживее жена си. ХІІ дом: Слънце, Луна – нищета; Меркурий – много деца и внучета; Венера – строга жена, целомъдрена; Марс, Сатурн – жена със склонност към алкохола и наркотици, към безделие; Юпитер – благосъстояние, заможност, богатство; Уран – жена със склонност към безнравствени, аморални постъпки. Влияние на домовете на хороскопа върху брака І дом: управлява женитбата и развода в по-ранни години; дава информация за първия брак и последвалия развод. ІІ дом: показва при какви обстоятелства ще започне раздялата между съпрузите, как ще настъпи раздялата или края на брака. Често дава сведения за смъртта на партньорите в брака. ІІІ дом: показва, кои от главните принципи от дадения дом могат да помогнат да се укрепи или да се навреди на брака. Говори за философски и религиозни възгледи на партньора, за неговите пътувания и пътешествия, за възможните причини за раздяла и развод. ІV дом: показва причините и природата на раздялата, развода. V дом: силно влияе, както върху самия брак и семейния живот, така и върху причините за неприятностите в него. Дава сведения за интимния живот и сексуални възможности, за потенциала на партньорите. Този дом дава също информация за децата. VІ дом: показва скритите врагове и техните възможни козове, възможността за изолация или други неприятности. Различните фактори на дадения дом могат доста силно да повлияят върху VІІ и ХІІ дом на хороскопа. Много важно значение има обстоятелството, ако съвпадат интересите на партньорите и стремежа да се занимават с окултни и съкровени науки или има силно желание и възможност за сътрудничество, съавторство. Този дом съдържа информация и показва дълговете на партньора, за стойността на процеса на развод и други неприятности, свързани с разпада на отношенията и прекратяване на брачния съюз. Тук също има информация за потенциала на майчински чувства и отношение на жените към децата. VІІ дом: има най-голямо влияние върху самия брак и семеен живот. VІІІ дом: показва придобивките на брачния партньора, алименти, капитал, движимо имущество. ІХ дом: показва кореспонденцията, всички книжни дела и публикации; транспортни средства, пътувания и командировки на партньора. Този дом управлява също всички брачни и съпружески взаимоотношения, медни месеци, маниера на говорене на партньора, оформяне на документи, свързани с развод и даже текста на окончателния документ за развод. Х дом: управлява единия от родителите на самия индивид или на неговия партньор, наследството на пратньора, мястото и средата на раждане. Показва, както виновника-подстрекател, така и причината за раздялата и прекъсване на брака, разрушаването на семейното огнище и на окончателния резултат от бракоразводния процес. Тук могат да се открият всичките мистични и окултни черти на брака. ХІ дом: показва приятелите и благодетелите на партньора, хора, подкрепящи или пречещи на дадения брачен съюз. ХІІ дом: показва възможните болести на партньора, неговата работа и длъжност, успехи или неуспехи; възможността за изолация; възможните неприятности със слугите и подчинените или с началника, влияещи върху брака и семейния живот, върху влошаването и раздялата, върху личната съдба.
  2. Ще разгледаме влиянието на аспектите между планетите в хороскопите на жениха и булката. Ако СЛЪНЦЕТО в хороскопа на булката има добър аспект с ЛУНАТА от хороскопа на жениха, или обратно, ЛУНАТА от хороскопа на булката има добър аспект със СЛЪНЦЕТО от хороскопа на жениха, то в двата случая това ще покаже радикална хармония между партньорите. Наистина, в дадения случай най-добре е, когато ЛУНАТА се намира в хороскопа на жениха, а СЛЪНЦЕТО – в хороскопа на булката. Но даже и противоположната конфигурация се оценява достатъчно високо, понеже тя е способна да издържи на всяко влияние от други планети. В основата на тази комбинация лежи не физическия ефект, а високия потенциал от хармония в характерите и нравите на партньорите, който се явява здрава основа за силен и здрав брак и съпружески съюз. При лош или зловреднен аспект между тези планети ще се забелязва отсъствието на основна хармония в отношенията между булката и жениха, което води след себе си по-свободно и леко влияние, както отвън, от страни, така и с вътрешен характер. Често ще избухват спорове и скандали между партньорите, бърза раздразнителност и бърза обидчивост. Взаимното разбиране постепенно ще се разтвори и ще изчезне, довеждайки до разваляне на съпружеските отношения, до разстройство и разпадане на самия брак. Само при наличието на силна помощ от страна на ЮПИТЕР или ВЕНЕРА е възможен временен разрив с последващо помирение. Но подобни ситуации могат отново да се повторят. Ако СЛЪНЦЕТО в хороскопа на булката има добър аспект с ВЕНЕРА от хороскопа на жениха или, обратно, ВЕНЕРА от хороскопа на булката има хубав аспект със СЛЪНЦЕТО на жениха, то това обстоятелство доста усилва хармонията между партньорите, повишавайки потенциала на тяхната взаимна привързаност. Това особено силно влияе, ако ВЕНЕРА от хороскопа на жениха образува добър аспект със СЛЪНЦЕТО на булката. В областта на външните събития това често означава пари, получени от парньора. При лош или зловреден аспект между тези планети ще се наблюдава и явна дисхармония между партньорите, и предимно, поради екстравагантността на партньора на ВЕНЕРА, поради прекалената тенденция към различен вид удоволствия и наслади. Ако СЛЪНЦЕТО в хороскопа на булката има добър аспект с МАРС от хороскопа на жениха или обратно, МАРС от хороскопа на булката се намира в добър аспект със СЛЪНЦЕТО на жениха, това ще съдейства, както за взаимна любов и привързаност, така и за взаимна страст в съпружеския и интимен живот. Това ще се наблюдава най-вече в случаите, когато СЛЪНЦЕТО е в хороскопа на булката, а МАРС – на жениха. Към това се добавя още и доста активния прилив от страна на невестата, съдействащ за тщеславен стремеж към успех в делата на жениха, бъдещето на мъжа. При лош или зловреден аспект между тези планети винаги са възможни спорове и раздори между партньорите, скандали, различни неприятности и разочарования, за техния род и характер ще съдим по знаците на Зодиака, дома на хороскопа и качеството на самия аспект. Ако СЛЪНЦЕТО в хороскопа на блуката има добър аспект с ЮПИТЕР от хороскопа на жениха или, обратно, ЮПИТЕР от хороскопа на булката се намира в добър аспект със СЛЪНЦЕТО на жениха, това обещава доста успешен брак, уютно и комфортно семейно огнище и приятно, и полезно обкръжение. Това, наистина, не оказва директно въздействие върху света на чувствата между партньорите или върху тяхната взаимна привързаност, но въпреки всичко съдейства за запазване на душевната топлота, противодейства на факторите, способни да създадат някаква дисхармония. Парите и материалната обезпеченост, както и различните приоритети в социалната сфера, се явяват главно предимство в дадения брак. При лош или зловреден аспект между тези планети винаги може да се очакват неуспехи и неуредици, предимно, и в повечето случаи поради нездравия оптимизъм и екстраваганстност, поради прекалено голямото лекомислие и вятърничество по жизнените и финансови въпроси, неразумна щедрост и разточителство, поради негативното въздействие върху хармонията на дадения съюз чрез външния свят, външните условия. Ако СЛЪНЦЕТО в хороскопа на булката има добър аспект със САТУРН от хороскопа на жениха или, обратно, САТУРН от хороскопа на булката се намира в добър аспект със СЛЪНЦЕТО на жениха, то такива обстоятелства създават превъзходни условия и добри перспективи за образуване на “фиктивен брак”, брак “по сметка” или по други причини от подобен род. При лош или зловреден аспект между тези две планети се намалява възможността за някакви успехи след сключване на брака. Ако СЛЪНЦЕТО в хороскопа на блуката има добър аспект с УРАН от хороскопа на жениха или, обратно, УРАН от хороскопа на булката се намира в добър аспект със СЛЪНЦЕТО от хороскопа на жениха, то това оказва пряко въздействие не толкова върху самия брак или съпружеския живот, а най-често и най-силно, върху общите интереси, общите стремежи и, предимно, върху сферата на окултните и съкровени науки и политически възгледи. При лош или зловреден аспект между тези планети съществува заплаха от катастрофа, нещастен случай или делови неуспехи. Ако СЛЪНЦЕТО от хороскопа на булката има добър аспект с НЕПТУН от хороскопа на жениха или, обратно, НЕПТУН от хороскопа на булката има добър аспект със СЛЪНЦЕТО от хороскопа на жениха, в тези случаи един от партньорите (често и двамата) може да се издига за сметка на своите превъзходни духовни и екстрасензорни качества, увличайки и своя партньор, засилвайки общите интереси. При лош или зловреден аспект между тези две планети това може да стане причина за аморален начин на живот на един от пратньорите, болестта на някой от тях или доста странни условия и обстоятелства в техния съвместен живот, възникващи поради привързаността на един от тях (или двамата) към алкохол и наркотици, или поради склонност към полови изварщения и други подобни. Ако ЛУНАТА от хороскопа на булката има добър аспект с МЕРКУРИЙ от хороскопа на жениха или, обратно, МЕРКУРИЙ от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ЛУНАТА от хороскопа на жениха, то тези обстоятелства усилват общите интереси в интелектуалната сфера, склоността към пътуване и пътешествия. Способстват създаването и укрепването на хармонията, увеличавайки едновременно и потенциала в любовта и привързаността един към друг. Може да бъдат постигнати успехи в творчеството, особено в света на изкуството, а също и финансово благополучие, заможност. Лош или зловреден аспект между тези две планети, като правило, не влияе, не се отразява върху взаимоотношенията, любовта и привързаността, но поради екстравагантност, безотговорност или прекалена взискателност предразполага партньорите към изневяра, особено мъжа. Ако ЛУНАТА в хороскопа на булката има добър аспект с МАРС от хороскопа на жениха или обратно, МАРС от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ЛУНАТА от хороскопа на жениха, то това увеличава страстта между пратньорите, позволявайки им едновременно с това да държат под контрол своите чувства, да регулират известни животински инстинкти. Лошите или зловредни аспекти между тези две планети засилват раздразнителността и бързата обидчивост, пораждайки насилие и жестокост и влияейки отрицателно върху взаимоотношенията и любовната сфера на партньорите. Ако ЛУНАТА в хороскопа на булката има добър аспект с ЮПИТЕР от хороскопа на жениха или, обратно, ЮПИТЕР от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ЛУНАТА от хороскопа на жениха, то това укрепва тяхното взаимно разбиране и взаимоотношенията на основата на близките възгледи, и мнения, убеждения и представи, светогледа, особено в такива сфери като философия и религия. Успехите във финансовите дела също оказват своето положително влияние, създавайки хармония в живота, на работата, в домашното огнище. Лошите и зловредни аспекти между тези две планети засилват търканията и раздорите вследствие на явните различия във възгледите и мненията, във всички допирни точки, а също и незначителното, слабо материално обезпечение на дадения брачен съюз. Ако ЛУНАТА в хороскопа на булката прави някакъв аспект (лош или добър) със САТУРН от хороскопа на жениха или, обратно, САТУРН от хороскопа на булката - с ЛУНАТА от хороскопа на жениха, това въпреки че създава тенденция към охлаждане на чувствата между партньорите, на тяхната привързаност след встъпване в брак, не засяга самия съюз, той не страда от това. Обратно, увеличава продължителността на брака и неговата стабилност, понеже, като правило, в дадения случай страстите не играят решаваща роля, особено ако той е сключен като “фиктивен” или “по сметка”. Този брак ще бъде полезен и изгоден за двете страни. Ако ЛУНАТА в хороскопа на булката има добър аспект с УРАН от хороскопа на жениха или, обратно, УРАН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ЛУНАТА на жениха, то това обстоятелство влияе по-слабо на чувствата, но повече на външните събития, които ще докосват двамата партньори, особено – общността на техните интереси, засилващи взаимната привързаност. Лошите и зловредни аспекти между тези планети увеличават опасности от различен вид и характер, които могат да засегнат единия от партньорите, и с това да разрушат дадения съюз. Ако ЛУНАТА в хороскопа на булката има добър аспект с НЕПТУН от хороскопа на жениха или, обратно, НЕПТУН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ЛУНАТА от хороскопа на жениха, то това обстоятелство основателно ще укрепи дадения съюз, понеже той ще се базира на общите интереси, на талантите и способностите на пратньорите в сферата на окултните и съкровени науки, като един от тях може би ще притежава някакви феноменални или екстрасензорни, или даже гениални способности в произволна сфера с нептунианско влияние. Лошите или зловредни аспекти между тези планети ще предизвикват неудовлетворение от семейния живот поради лъжа и неверност от страна на един от партньорите. В някои случаи това показва известни забележими странности или странни тенденции, в дадения съюз, предизвикани от физическите недостатъци на пратньора или от психическото разстройство на един от двамата. Ако МЕРКУРИЙ в хороскопа на булката има добър аспект с ВЕНЕРА от хороскопа на жениха или, обратно, ВЕНЕРА от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МЕРКУРИЙ на жениха, то в тези случаи, макар да не е от голямо значение за самия брака, все пак, чувствата на партньора се съвместяват и усилват пресметливо. Лошите и зловредни аспекти между тези планети задължават партньорите да запазят известна дистанция помежду си с определена свобода на действие. Ако МЕРКУРИЙ в хороскопа на булката има добър аспект с МАРС от хороскопа на жениха или, обратно, МАРС от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МЕРКУРИЙ на жениха, то това, от една страна, засилва и поддържа интелектуалния стимул на партньора с МАРС, а от друга страна – укрепва и умножава силата и енергията на пратньора с МЕРКУРИЙ. Лошите или зловредни аспекти между тези планети засилват раздразнителността от всякакви глупости, предизвиквайки едновременно и бърза обидчивост, припряност както в речта, така и в действието, а често даже забележима агресивност с тенденция към актове на насилие. Може да се изяви доста забележимо разногласие и даже противоборство, както в инетелектуалната сфера, така и в мирогледа. Ако МЕРКУРИЙ в хороскопа на булката има добър аспект с ЮПИТЕР от хороскопа на жениха или, обратно, ЮПИТЕР на булката се намира в добър аспект с МЕРКУРИЙ от хороскопа на жениха, то това условие заздравява менталната връзка между партньорите, особено в такива сфери и области като философия и религия, култура и образование, пътуване и пътешествия. Лошите и зловредни аспекти между тези две планети ще пораждат и предизвикват множество конфликтни ситуации в брака и семейния живот, особено поради лъжа и лицемерие, поради неспазване на договорните задължения. Ако МЕРКУРИЙ в хороскопа на булката има добър аспект със САТУРН от хороскопа на жениха или, обратно, САТУРН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МЕРКУРИЙ на жениха, то това оказва доста стабилно действие върху партньора със САТУРН, като благоприятства интелектуалните и делови интереси на партньора с МЕРКУРИЙ. Лошите и зловредни аспекти между тези две планети създават противоречия и противоборство в сферата на интелектуалните възгледи и разочарование, което ще се явява главната спирачка в деловия живот, понеже след неверни съвети ще последват и неверни дела. Ако МЕРКУРИЙ в хороскопа на булката има добър аспект с УРАН от хороскопа на жениха или, обратно, УРАН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МЕРКУРИЙ на жениха, това обещава успех във всички съвместно започнати дела, но само при условие, че нито една от тези планети не се намира в зодиакалните знаци от стихийния тригон на ВЪЗДУХА (ВЕЗНИ, ВОДОЛЕЙ, БЛИЗНАЦИ), понеже тук те не могат да внесат практичен резултат. Лошите или зловредни аспекти между тези планети показват явна несъвместимост в характера и нрава и че дадения брак може да донесе само раздразнение и обида, разочарование и влошаване. Ако МЕРКУРИЙ в хороскопа на булката има добър аспект с НЕПТУН от хороскопа на жениха или, обратно, НЕПТУН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МЕРКУРИЙ на жениха, това означава, че интуицията на единия от партньорите може да окаже напълно определена и силна помощ в интелектуалните занимания и сензорната сфера на другия, създавайки общи интереси във всички дела. Лошите и зловредни аспекти между тези планети създават опасност от лъжа и неверност с последващи неприятности, разочаворание и влошаване на брачния и семеен живот. Ако ВЕНЕРА в хороскопа на булката има добър аспект с МАРС от хороскопа на жениха или, обратно, МАРС от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ВЕНЕРА на жениха, това повишава потенциала на взаимната любов и привързаност, а ако се намира в един и същи зодиакален знак – взаимен и еднороден еротико-сексуален стремеж с потенциални страсти. При участието на МЕРКУРИЙ в тази игра страстите могат да избухнат, създавайки такава ярост, че могат да привлекат вниманието на околния свят със своите съответни последици. Трябва да се обърне вниманието на бъдещите брачни партньори върху това, за да бъдат избегнати възможните неприятности в бъдеще. Лошите или зловредни аспекти между тези планети могат много силно да повлияят върху съдбата на брачния съюз, предимно, поради силното влияние на природата на страстите, усилвайки и без това високия потенциал от животински инстинкти. Прекалената сексуалност на единия от партньорите, ако не бъде удовлетворена, може да доведе до съпружеска изневяра, а после и до влошаване и разрив в брачния съюз. Ако ВЕНЕРА в хороскопа на булката има добър аспект с ЮПИТЕР от хороскопа на жениха или, обратно, ЮПИТЕР от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ВЕНЕРА на жениха, това винаги ще оказва благоприятно въздействие и влияние върху хармонията между партньорите и брачния съюз. Помага за създаване на уют и комфорт в семейното огнище. То показва финансово благополучие, носи успех в съвместните дела и предприятия, а също и печалба и изобилие, заможност и даже богатство. Лошите или зловредни аспекти между тези планети най-често предвещават разстройство в отношенията, влошаване и разрушаване на дадения брачен съюз, особено поради засилване и проява на негативните черти в характера и нрава, поради прекалена самовлюбеност и високомерие, поради неспазване на законността и традициите на даденото общество, поради екстравагантност и безразсъдна разточителност или поради аморален начин на живот, алкохолизъм, наркомания, проституция. Ако ВЕНЕРА в хороскопа на булката има добър аспект със САТУРН от хороскопа на жениха или, обратно, САТУРН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ВЕНЕРА на жениха, то това предвещава успешен и дълъг брачен съюз и силна привързаност между партньорите. Това също може да показва сключване на брак в по-късна възраст, когато еротиката и секса се явяват вече слабозначими, а на първо място се издига и главна роля играят силните чувства за дълг и отговорност. Лошите и зловредни аспекти между тези планети в повечето случаи и най-често разрушават взаимоотношенията и привързаностите, усилвайки егоцентризма и користолюбието, създавайки различини пречки и прегради в отношенията, но почти никога не довежда брачния съюз до разпадане, до влошаване, до разрушаване. И в тези случаи отново ще властват силните чувства за дълг, за отговорност за своите действия, постъпки, поведение. Ако ВЕНЕРА в хороскопа на булката има добър аспект с УРАН от хороскопа на жениха или, обратно, УРАН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ВЕНЕРА на жениха, то това забележимо усилва романтичните чувства и привързаности, като влияе най-вече върху всичките условия и обстоятелства в периода на ухажване, създавайки едновремено съответния микроклимат за встъпване и оформяне на брачен съюз. Лошите или зловредни аспекти между тези две планети ще показва някакви странности и отклонения от признатите и съществуващи норми на даденото общество в еротико-сексуалните връзки между партньорите, показвайки явна извратеност в тази сфера. Ако ВЕНЕРА в хороскопа на булката има добър аспект с НЕПТУН от хороскопа на жениха или, обратно, НЕПТУН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ВЕНЕРА на жениха, това създава условия, необходими за благоприятния изход по време на ухажването, усилвайки едновременно и романтичните чувства и привързаности между партньорите Лошите или зловредни аспекти между тези две планети предсказват аморален начин на живот и извратеност под силното въздействие и влияние на алкохола и наркоманията, създавайки всички възможни условия за неверност в семейния живот, за създаването на два дома и две семейства, което в края на краищата ще доведе дадения съюз до влошаване и пълен разрив. Ако МАРС в хороскопа на булката има добър аспект с ЮПИТЕР на жениха или, обратно, ЮПИТЕР от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МАРС на жениха, то въпреки че това обстоятелство не играе голяма роля за самия брачен съюз, все пак създава добри възможности и предпоставки за процъфтяване на дадения брачен съюз, създавайки уют и комфорт в семейното огнище и всички необходими условия за обогатяване и нарастване на семейния бюджет. Лошите или зловредни аспекти между планетите обещават различни неприятности поради екстравагантност, прекалено нездрава щедрост и разточителност или поради разногласия в светогледа. Ако МАРС в хороскопа на булката има добър аспект със САТУРН от хороскопа на жениха или, обратно, САТУРН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МАРС на жениха, това обстоятелство за дадения брачен съюз не представлява някакъв интерес и няма голямо значение. Но лошите и зловредни аспекти между тези планети създават сериозна заплаха не само за съществуването на самия брачен съюз, но даже опасност за живота на пратньорите. Ако до сключването на дадения брачен съюз все още се забелязва някакъв стремеж да се задържи неговата привлекателност, поне за околните, то веднага след неговото оформяне очевидно се засилва хладността в отношенията, което с течение на времето може да прерастне в ненавист и коварство, водейки до опити за убийство на партньора, особено ако в тази играе участва и Плутон. Ако МАРС в хороскопа на булката има добър аспект с УРАН от хороскопа на жениха или, обратно, УРАН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МАРС от хороскопа на жениха, то това обстоятелство за дадения брачен съюз няма голямо значение. Лошите или зловредни аспекти между тези планети внасят внезапност и неочакваност, бързина в събитията и даже взривоопасни моменти в отношенията между партньорите. В тези случаи са много чести и студенината, и неприязънта, грубостта и жестокостта, агресивността с актове на насилие, явяващи се главен фактор за влошаване на семейните отношения и разваляне на брачния съюз. Ако МАРС в хороскопа на булката има някакъв аспект с НЕПТУН от хороскопа на жениха или, обратно, НЕПТУН от хороскопа на булката се намира в произволен аспект (добър или лош) с МАРС на жениха, тези обстоятелства не предвещават нищо добро. Даденият брачен съюз винаги и постоянно ще бъде заплашван от лъжа и неверност, жестокост и коварство, измяна и предателство, агресивност и насилие, като това ще се случва при странни обстоятелства. Най-добре би било, ако булката и жениха се разделят с добро, преди да завърши бракосъчетанието, всеки да тръгне по своя път, без да се докосва и да пречи на другия.
  3. VІІ дом на хороскопа не е най-добрия за СЛЪНЦЕТО (както някои предполагат), понеже тази позиция е прекалено чувствителна за него. А ако, освен това, тук то е лошо аспектирано от зловредни планети с квадратура или опозиция, то за да се подобри или смегчи това влияние, задължително е нужна аспектна помощ от страна на ЮПИТЕР или ВЕНЕРА (конюнкция, тригон, секстил). Взривната есенциална природа на СЛЪНЦЕТО не дава възможност да се създаде идеален брак, щастливо семейство. Даже добрите аспекти с останалите планети - вредители не подобряват положението. Наистина, все пак се случва, когато освен ЮПИТЕР и ВЕНЕРА, го смегчават добрите аспекти с ЛУНАТА и НЕПТУН. Когато СЛЪНЦЕТО, определено в VІІ дом на хороскопа, едновременно има и свое положение в добри (за него) зодиакални знаци (ОВЕН, ЛЪВ, СТРЕЛЕЦ), то това може да означава, че партньорът на дадената личност може да бъде открит и жизнерадостен човек, честен, благороден и великодушен, верен и предан, горд и независим. Но при лоша позиция (ВОДОЛЕЙ, ВЕЗНИ), както и при лоши аспекти (квадратура, опозиция), брачният партньор ще е човек тщеславен и обидчив, високомерен и самодоволен, самохвалко и егоистичен, който с всички средства и способи ще се стреми към високо положение в обществото, и към главна роля в семейния живот. Той ще има нужда от външни ефекти и показност, изискващи забележими разходи. Само абсолютната честност и преданост, жертване на собствените интереси, избягане на споровете и скандалите, влошаването и скъсване на взаимоотношенията, ще способстват запазването на брачния съюз за дълъг период, или даже до края на живота на един от партньорите. Пред страничния човек тази двойка винаги ще се старае да запази поне външно хармонията и даже подчертано вежливите и грижовни съпружески отношения (отново показно). Ако СЛЪНЦЕТО е наранено от лоши аспекти, това може да показва силни противници на дадения брак, недоброжелатели, в тази роля най-често може да встъпва някой от родителите, притежаващ или социална или финансова сила и мощ. В тази роля може да се окаже или партньора по работа, или даже работодателят. Често позицията на СЛЪНЦЕТО показва брак с човек с доста високо социално положение или с по-висок произход. Нерядко даденият брак води до повишаване по служба или повишаване на социалния статус. И все пак – във всички случаи положението на индивида в обществото явно ще зависи от брачния партньор, а самия брак ще се сключи в средния период от живота на човека. Сега накратко ще се запознаем с влиянието на СЛЪНЦЕТО, имащо своето положение в един или друг зодиакален знак, а по-подробното описание на влиянието на зодиакалните знаци върху брака и семейния живот ще бъде направено във втората част на книгата. Положението на СЛЪНЦЕТО в знака на ОВЕН често предвещава 2-3 брака или силна тенденция да има дете (или много деца), за да остави потомство; в знака на ТЕЛЕЦ – любов и брак, семейство и деца може да станат основна цел в живота, нерядко тук се наблюдава и “фиктивен брак”, “брак по сметка”. В знака на БЛИЗНАЦИ - два-три брака или “брак по сметка”. В знака на РАК – доста често брачния съюз е несполучлив или даже нещастен, често има развод или овдовяване, или повторен брак с вдовица (вдовец). В знака на ЛЪВ – нерядко доста ранен брак, но семейния живот може да протече повече или по-малко хармонично само в случай, че не се обръща внимание и се гледа през пръсти на “левачеството” на един от пратньорите. В знака на ДЕВА – в повечето случаи даденият брачен съюз ще донесе много сълзи и мъка, печал и скръб, разочарования, макар че разводи почти не се случват. В знака на ВЕЗНИ – също много сълзи и разочарования, разводи или овдовяване. По-сполучлив може да се окаже “фиктивния брак”. В знака на СКОРПИОН – разводи почти няма, затова пък най-голям процент овдовяване. В знака на СТРЕЛЕЦ – два-три брака, разводи, овдовяване. В знака на КОЗИРОГ – брачният съюз е студен и разчетлив, много сълзи и разочарования. В знака на ВОДОЛЕЙ – брачният съюз винаги е проблематичен. Тук се предпочитат приятелски и другарски отношения, “свободна любов”. Тук винаги може да се очакват най-внезапни и неочаквани обрати и разместване. В знака на РИБИ – прекалено много фатални случаи, разводи, овдовяване.
  4. Някои мислят, че Любовта е нещо отвлечено, едно отношение между душите, което няма нищо общо с обикновения, видимия живот около нас. Казват, че Любовта е нещо вътрешно, едно възвишено състояние на душата и нищо друго. Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние. Изобщо, можем да кажем, че Любовта създава, твори всички вътрешни и външни условия на човешкия живот. Любовта носи изобилието. Това е закон. Изобилие във всяко отношение. Някой ще запита: „Това отнася ли се и за материални работи?” - За всичко. Учителят казва така: „Намерете едно село в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това село. То никога няма да страда от наводнение, суша, градушка, измръзване на посевите. Дъждовете ще падат навреме и всяка година ще има небивало плодородие.” Новият път е път на Любовта. При него изобилието идва във всяко отношение. Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр. Любовта носи изобилна радост, мир, щастие и най-после - изобилие на здраве. Някой би могъл да зададе следния въпрос: „Вие твърдите, че Любовта е най-здравословният фактор, докажете това.” - Може да се докаже по два начина: опитно или теоретично - научно, философски. Човек трябва да има съзнателно отношение към тези принципи и закони. Ти имаш много познания, чел си много книги по окултизъм, философия и казваш, че си много учен човек. Но, ако ти не си опитал, преживял това знание като вътрешен опит, това знание ти е чуждо, то е книжно знание. Ти приличаш на натоварен кон. Този кон ще се разтовари лесно. Това е само външно знание и в едно друго прераждане ще бъдеш без него. А всяко нещо, което е опитано, то е живо знание, то върви след тебе и през вековете и ще го имаш винаги. Има един закон, който гласи така: „Две души, между които има любов, има съзвучие както между хармоничните тонове.” Следователно Любовта е висш израз на хармонията. Когато ти имаш тази Божествена любов, ти си в хармония не само с този и онзи човек, но с цялата вселена. Щом си в хармония с цялата вселена, тогава между вселената и тебе ще има приток на енергии, които ще се вливат в твоя организъм. Ти ще станеш притегателен център на космични сили от цялата вселена. Тези енергии ще внесат мощен подем, радост, блаженство, мир и хармония, живот и здраве в тебе. Те ще повдигнат здравословното състояние на твоя организъм, ти ще бъдеш здрав. Тази е причината, поради която човекът на Любовта ще има съвършено здраве. Има и друга, още по-мистична причина. При Любовта човек е в хармония не само с цялата вселена, с всички същества, но най-важното - човек е в хармония с Бога. Ако искате да сте в пълна хармония с Бога, станете дете на Любовта. Тогава ще бъдеш в съзвучие с Бога. А щом си в хармония с Бога, тогава всичко, което е в Бога, се прелива в теб. Бог е едничкият извор на живот. Тогава ти по никой начин не можеш да бъдеш болен. Има и други причини, поради които Любовта е здравословен фактор. За да ги разберем, ние трябва да знаем кои са основните причини на болестите. Това е безлюбието, разните тревоги, отрицателните състояния на съзнанието. Днешната тревога е утрешна болест. Днешното отчаяние, страх, гняв, омраза е утрешна болест. Явява се въпрос: Тези отрицателни състояния Любовта има ли ги? - Не. Любовта има това магическо свойство, че изгонва от човека всяко отчаяние, тревоги, смущения, гняв и пр. Любовта внася в човека едно небесно състояние на радост, блаженство. При Любовта се изгонват тези отрицателни състояния и тогава няма причина за болестите. Лекарите казват: „Ами къде останаха микробите? Чумата, холерата не могат ли да заразяват?” Любовта дава един имунитет на човека. Отрицателните състояния предразполагат организма към заболяване, а Любовта му придава имунитет и микробите не могат да го засегнат. Ще дам един пример за обяснение. Вие знаете ли през колко много хора минават микробите на туберкулозата? Защо всички хора не се разболяват? Защото организмът се защищава. Някой човек има любов и след една изневяра той изпитва голямо разочарование, преживява голям сърдечен удар. Ако този човек е мистик, той ще трансформира това състояние и ще го превърне в мир и спокойствие. Но ако не съумее да направи това, гръдната болест е готова. При такова разочарование в любовта гърдите стават разположени към туберкулозата. Интересен е един друг магичен закон при Любовта. Любовта е здравен фактор не само за любещия, но и за онзи, когото обичат. Значи ти като обичаш, имаш един здравен фактор, но и човекът, предмет на твоята любов, ще бъде здрав. Да кажем, че тази саксия с цвете представлява един човек, когото аз обичам. Аз взимам вода и поливам цветето. Човекът, когото обичаш, представя цвете, което ти поливаш. От тебе излиза една струя на Божествен живот, която се влива в тялото на онзи, когото обичаш. Изобилен живот, здраве любещият влива в лицето, което обича. Затова, ако има болен човек, да се намерят хора, които да го обичат с една небесна, велика любов, която да се приближава по степен до любовта на Христа - той ще оздравее непременно. След като човекът на Любовта направи едно посещение на един болен, последният ще каже: „Не знам защо, но когато дойде този човек, аз се чувствувам по-добре. Главоболието ми минава, температурата спада и пр.” Даже нещо повече. Ако един човек на Любовта, един светия се допре до болния, той ще оздравее. Един светия, един Учител, който представя висш израз на Любовта, може да лекува, както Христос е лекувал хората. Някой ще каже, че Христос е притежавал някаква тайна сила, с която е лекувал хората. Учителят ми е казал, че не с тайни науки, церемониални формули е лекувал Христос. Той имаше изобилна Любов, с която лекуваше хората. Аз питах Учителя коя е силата, с която Христос възкреси Лазаря. Учителят ми каза така: „Когато Христос отиде на гроба и каза на Лазаря да стане, той изпрати една велика Любов към него и тази Любов възкреси Лазаря.” Христос е казал: „Ако вие следвате моя път, и по-големи чудеса ще правите.” Засега нашата любов е още в подрастване и постепенно Христовият Дух ще се вселява в нас. Христос възкреси Лазаря по един косвен начин. Тук има една тънкост. Този процес не е механичен. Любовта, която Христос изпрати към Лазаря, събуди в него Любов към Бога и към всички същества. Любовта ражда любов. Тогава Лазар стана същество на Любовта и тази Любов го възкреси. Как ще излекувате вашия болен приятел? Ще му кажете да се лекува с храна, вода, въздух и светлина. Да прави дълбоки вдишвания, да се пече на слънце и пр. Това са добри средства. По тези известни начини той нека се лекува, но ако е готов, вие му кажете магическия начин. Ще му кажете така: „Опитай Любовта като най-висш лечебен фактор. Възлюби, и ти ще оздравееш.” Той ще каже: „Аз обичам този, онзи, но пак съм болен.” Кажете му: „Работи, да се издигнеш до висшата степен на Любовта и тогава ще оздравееш.” Най-висшият лечебен фактор за излекуването на всички болести е Любовта. Болният, за да оздравее, трябва да влезе в света на Любовта. Той трябва да приложи методите за развитието на Любовта. Да възлюби отначало десет души и да ги кредитира всеки ден със своите мисли на духовна помощ и любов. Сутрин да се моли за тях, да им изпраща любовта си, вечер - също. Така да продължава известно време със своите мисли и чувства на свещена любов, и той ще оздравее. Има един друг метод. Учителят го нарича движение в Любовта. Когото срещнеш или за когото помислиш, веднага го възлюби, изпрати към него любовта си. Например срещнеш едно животно - помилвай го, едно цвете - също. Срещнеш Иван - намери в него едно добро, възлюби го, изпрати към него своята любов. Това е движение в любовта. В романа „Сидхарта” от Херман Хесе главният герой Сидхарта (Буда), когато вървял през града, изпращал своята любов към всички същества, на които погледът му се спирал. Учителят каза веднъж така: „Ако болен от каквато и да е болест за момент почувствува и преживее Любовта на Бога, ще оздравее моментално.” Това е закон. През него ще мине един ток, който ще ремонтира всичките му органи моментално. Той говореше, че Любовта наистина носи изобилен живот и може да се докаже опитно. Също, всеки може да изпита закона и върху себе си. Издигни любовта си до голяма висота и тогава опитно ще провериш любовта като здравен фактор. Можеш да направиш опит и с растенията. Ако едно растение не дава плод, ти можеш да проявиш любовни грижи към него, и то ще даде изобилен плод. В епохата на шестата раса няма да има затвори, съдилища, казарми, болници, болни хора няма да има. Болестите ще изчезнат. Шестата раса ще бъде раса на Любов. При Любовта невъзможна е болестта. Човекът, когото обичаш, е обект на твоята обич не като личност, ти обичаш неговата възвишена Божествена душа. Ние много пъти се молим за някои болни хора, даже правим колективни молитви за тяхното оздравяване. Ако нашата молитва за някой болен, или за каквото и да е, не е придружена с любов, няма да има резултат. В момента, когато се молиш за някой човек, ти трябва да го обичаш. Тогава твоята молитва ще бъде силна. За да има резултат, твоята молитва трябва да има две неща - вяра и любов. Учителят дава обяснение какво значи да имаме вяра и любов. Когато ти се молиш, все едно, че пращаш заявление до Бога, ти поставяш твоето заявление в една колесница, която има две колела. Едното колело е Вярата, а другото Любовта. Затова, когато се молиш за някой човек, трябва да му изпратиш едновременно и една велика любов. Защо непременно молитвата трябва да се изпълни с Любов? Защото Бог е Любов. Ти, като обичаш, тогава Бог присъствува в тебе и Бог, Който чрез теб се проявява, изцелява болния човек. 13.12.1947 г., Изгрев
  5. Науката, която Учителят проповядва, може да се нарече още Божествена или жива наука, защото тя разглежда законите от едно по-дълбоко гледище. Откъде черпи знание тази наука? - От една книга, свещена книга, която се казва Природа. Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите. Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга.” За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина.” Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка. Физическото тяло не е независимо от невидимите тела на човека. Когато не познаваме тази връзка, не можем да тълкуваме правилно и да разбираме причините на болестите. Трябва да знаем, че душевните процеси - мисли, чувства и постъпки - оказват влияние върху физиологическите процеси на тялото. Как? - Когато човек се уплаши много, този страх прави да побледнява неговото лице. Той е свил капилярните съдове на лицето и то остава с по-малко кръв. Гневът пък оказва друго влияние и лицето става червено. Сърцето затупва по-силно. От това вадим заключение, че душевните процеси влияят върху процесите на организма. Те са причинители и на някои болести. Професор-психолог разправя следния случай. Затворник заболял и лекарите констатирали, че болестта е много тежка, неизличима, и че той има да живее още един-два дена. В града всички знаели, че телата на умрелите затворници вземали за дисекция. Този затворник не искал да режат неговото тяло и си казал, че не иска да умре в затвора. Неговата мисъл и воля оказали влияние върху здравето му и той продължил да живее. След два месеца той бил пуснат от затвора и на следния ден от освобождението му той умрял. Виждаме какво голямо влияние оказва мисълта върху тялото. Друг пример. Една жена била много тежко болна, на умиране, и попитала своя мъж: „Кажи ми искрено, ако аз умра, ти ще се ожениш ли за друга?” Мъжът помислил и отговорил: „Ще се оженя.” Тогава тя казала: „Няма да умра.” И приложила такава силна мисъл, такова силно желание в себе си за живот, че наистина оздравяла. Виждаме как духът, когато събуди своите скрити сили, може да влияе върху тялото. Още един пример. Аз имах един приятел - учител, който 20 години правил изследвания върху учениците и събрал много материал върху възпитанието - статистически данни, измервания и пр. Този голям труд е бил готов за печатане на една много голяма книга, от няколко тома. Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят. Тогава той преживява много голяма скръб, а аз след няколко дни го видях с побеляла глава. Учителят разправяше следния случай. В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани. Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали. Така те се намерили вън от болницата, съвършено здрави. Страхът събудил скритите сили на духа у тях и те победили болестта. Значи духът влияе върху тялото както в отрицателно, така и в положително направление. За да може да се разбере как става лекуването, трябва да се знае, че в тялото на човека има една разумност, мъдрост, която е независима от нашето съзнание. Тя работи в тъканите и клетките на всички органи. При лекуването на болестите природата взема едно голямо участие в тази мъдрост. Един пример. Може ли човек с всичките си познания и сили да превърне мускулите си в кости? - Не може. А нашите клетки знаят това изкуство. При счупването на някоя кост учените са правили следното изследване. Мускулите около счупената кост се превръщат на хрущял, обвиват счупеното място и се превръщат в здрава кост. Това става без наше знание. При лекуването на болестите трябва да имаме предвид тази разумност, която превъзхожда нашите знания. Представете си един човек, който е изгубил много кръв от носа или при нараняване. Тогава организмът взема всички мерки, за да предотврати смъртта и вредните влияния. Ето какво казва науката за това. Първата мярка, която взема организмът при такъв случай, е свиването на кръвоносните съдове, за да тласнат кръвта в централните артерии и вени. Второ, тялото събужда силна жажда у болния и той трябва да пие много вода, за да се увеличи количеството на кръвната плазма. В разните органи на тялото има пръснати кръвни телца. Те излизат от органите и навлизат в кръвта, за да увеличат броя си. Четвърто, костният мозък образува кръвни телца - това е неговата задача. При такъв случай той започва усилено да произвежда кръвни телца в голямо количество и ги праща в кръвта. Така загубената кръв постепенно се възстановява и всичко това става без участието на човешкото съзнание. Как може да се обясни, че болестите имат духовни причини? - Такива различаваме два вида: външни - материални и духовни. Зад материалните се крият пак духовни причини и в края на краищата всички болести имат духовни причини. Кои са материалните причини? Те са много ясни. Ако живеем в тъмна, влажна стая, можем да заболеем от ревматизъм или туберкулоза. Ако не спазваме правилата за хранене, ще си разстроим стомаха. Ако пием нечиста вода, можем да станем причина да влязат някои микроби в тялото ни и да се разболеем от тифус, чума и пр. Но освен тези външни, има и духовни причини, които са от неправилни мисли, чувства и постъпки. Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство. Тези мисли и чувства се намират в астралното и умственото тяло на човека, в неговата аура, там е тяхната централа, там те работят. Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу.” Под думата „горе” се разбира духовният свят или светът на мислите и чувствата. А под думата „долу” - физическият, материалният свят. Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също. Хората заболяват от неправилното разбиране на любовта. Например имаш едно любовно разочарование, преживяваш една сърдечна криза. Ако не можеш да се справиш с тези състояния, ще заболееш от гръдна болест или туберкулоза. Ако можеш да трансформираш това състояние в мир, спокойствие, тогава няма да се появи никаква болест. Туберкулозата е болестно чувство. Има случаи, когато хората са умирали от такива негативни чувства. Разните престъпления разрушават тялото. Човек може да разруши своя мозък, бял дроб, стомах, дори и дарбите си. Човек може да разруши дарбите, които има. Безпокойствието води към болести и между другото - към парализация. Много хора може да са получили тази болест по външни причини, но повечето - от тревоги и страхове. Те атакуват мозъка и причиняват парализация. Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът – неизвестният” казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили.” Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани. Например нисшите чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото. Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб. Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре. Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце. Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение.” Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах.” И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен. Какво значи повишение на вибрациите? - От окултната наука знаем, че от мозъка на човека излизат вълни във всички посоки. Ако ти долавяш вълните, които аз изпращам, ти знаеш моята мисъл. Това явление се казва телепатия. Болните органи на тялото излъчват дълги вълни със слаба фреквенция, а здравият организъм изпраща по-къси вълни с по-голяма фреквенция. Неговите еманации са по-силни. Значи болният трябва да има такова душевно състояние на мисли и чувства, чрез които да повиши вибрациите на своя организъм, които имат по-голяма фреквенция и по-къси вълни. Защото ние знаем от физиката, че късите вълни са много по-силни. Те побеждават дългите, лошите - болестите - и ги изгонват из тялото. Затова човек трябва да има мисли и чувства с повишени вибрации. А кои са те? - Преди всичко вярата и любовта. Затова те лекуват болестите. Ето един цитат от Учителя: „За да оздравее, болният трябва да има вяра.” Когато ти не даваш място на любовта в себе си, ще се яви едно болезнено състояние. Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите. Любовта предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва. Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство. Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага.” Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност. Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с Бога. Ако има сто души болни от холера, ще оздравеят и стоте, без никакво изключение. Когато човек има връзка с Бога, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее. Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния. И Христос, когато излекува слепия, приложи двата метода. Той взема малко кал, която смеси със своята плюнка и намаза очите на болния, като едновременно с това външно действие Той влага Своята жизнена сила, Своя магнетизъм, което е духовно средство. Към тия средства също спадат постът, молитвата, любовта. Според окултизма в човека има електромагнитни течения, които поддържат функциите и растежа на организма. Мислите и чувствата влияят върху тези течения. С тях ние можем да регулираме и изправим тяхното действие, също и влияние върху организма. Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и любовта лекуват. Учителят даде следния пример. Какво нещо е вярата в Бога? - При вярата човек дохожда в едно състояние, при което целият негов организъм става една антена, която е възприемчива за Божествените енергии от цялата природа - от цялата вселена. Веднъж, когато Христос говорил на народа и всички се блъскали около Него, да бъдат по-близо и да чуват по-добре думите Му, Той попитал: „Кой се допря до мене?” – „Учителю, казали учениците Му, цяла тълпа от всички страни Те притиска, целият народ, а не само един.” – „Не, един само се допря до мене и кой беше този човек?” Една жена, която страдала 12 години от кръвотечение, имала много силна вяра и с допирането си до Него оздравяла. Тя била доблестна и скромно се обадила от тълпата: „Аз, Учителю.” Силната й вяра усилила нейната възприемчивост за енергиите, които идели от Христа, тя ги възприела и оздравяла. Другите не възприели жизнените сили, а само тя. Същото става и при Любовта. Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува човека. Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за любовта - да започне да обича всички хора, животни, растения и пр. Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата любов и тогава ще оздравее 101 %. Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм? Калта в човека човекът ли е? Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора.” Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде. При други болести да се пие гореща вода, специална храна, лекуване чрез вода или дихателни упражнения, слънчеви бани и пр. Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината. Като важен лечебен метод Учителят счита музиката. Тя има магични сили да лекува. За да оздравее, болният трябва да пее през целия ден. Той може да пее всички песни на Учителя. Те всички действуват благотворно върху здравето, но може да се избере песен, която има по-специална връзка със здравето - например песента „Сила, здраве е богатство”, друга – „Аз ще се подмладя”, „Мога да постигна, що желая”, „Всичко в живота е постижимо” и пр. Как се лекува чрез храна, вода, въздух и светлина, това е дълбока наука. Аз ще кажа само принципално какво човек трябва да спазва при това. Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните. Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за човека белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр. Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент. Какво значи прана в храната? - Например ти ме пращаш да прекопая лозето ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката. Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните. Но след 10 минути аз искам да копая лозето, а храната е още в стомаха. Значи не е грубата материя, която дава сила. В устата на човека, по венците, небцето, езика природата е турила една нервна мрежа, чрез която праната се просмуква и този животен магнетизъм стига много бързо по цялото тяло и дава сила и живот на всички органи и те стават готови за работа. Обаче ние трябва да знаем начина, по който може да се приеме тази жизнена сила на храната. В един плод например, орех или портокал, освен белтъците, въглехидратите, минералните соли, витамините, жизнените сили (праната) има още духовни или психични сили. Великите разумни същества, които наричаме ангели, стоящи на много по-висок от човешкия стадий на развитие, те държат стопанството на цялата природа. Тези плодове са създадени от тях и понеже са вложили една тяхна идея, ние, като ги ядем съзнателно, се свързваме с тях и приемаме тяхната мисъл. Ние трябва да знаем как да се храним. Същото е и когато приемаме водата, въздуха и светлината - ние възприемаме едновременно три неща: една груба материална есенция, жизнена сила, или прана, и най-после, ние се свързваме с мислите и идеите на ангелите. Това е една цяла наука за храненето. Изследването химическия състав на храните, това се казва изучаване на природата по форма, изучаването жизнените сили - по съдържание, а когато изучаваме скритите разумни сили, които са в основата на всички прояви на природата, това се казва изучаване на природата по смисъл. Когато така изучим природата, тогава получаваме тази наука, която Учителят нарича Жива наука. Тя ще даде нов тласък, голям подем във всички други науки - химия, физика, психология, естествена история и пр. Само тогава ще можем да се ориентираме правилно в живота си и ще положим на нови основи лекуването на болестите. Брат Боев даде като задача за м. март т.г. изпяването на песента „Вдъхновение”, всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност, любов, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот! 01.03.1947 г., Изгрев
  6. Целебната вода На 21 март 1981 г. заварих Лечителя необикновено бодър и оживен: както винаги, не бе забравил да се избръсне и сложи вратовръзка - изглеждаше подмладен. Целунах ръката, която ми подаде, а в тази минута той сложи другата си длан на главата ми, произнасяйки наум (бях сигурен) благословия и добропожелание, с които посрещаше всички. На вчерашния ден бе навършил 95 години. Течеше последната година от неговия премъдър живот и в този ден, както и във всички други, той съумяваше да запази себе си, своя дух, усмивката и, най-важното, своето любвеобилно отношение към хората. Без да скрива доволството и радостта си, ми показа телеграмите, които бе получил. Душата му пърхаше от лекота. „Ето го чудото - помислих си, - на толкова години, жизнен, пъргав, с бистра мисъл и просветлен взор, цял отворен, като едно обятие към света, и въодушевен от мисълта да помага на всекиго!” Човекът е това, което е делото му. От само себе си, подобен на възклицание, възникна и въпросът ми: - Кажете сега, след този ден, кое ви помогна да достигнете до този връх, кому сте задължен? Каква е вашата тайна? По усмивката му разбрах, че му е приятно да разисква въпроса, защото съзнаваше многозначимостта на своя готов отговор. Макар да го познавах добре, сбърках в очакванията си: премъдрият човек не се сети най-напред за любимите си билки и лечебни растения, с които бе сътворил спасителната медицина, наречена от него „Българска народна медицина”. - Ето какво - поде той. - Съумявал съм да запазя душевното си равновесие, тъй като то е спасително за човека. - И от болести ли? - То се знае - и от болести! И най-вече от тях. Душевно уравновесеният човек не боледува. Той е винаги здрав. Защото в душевното равновесие, в бодростта на духа обитава спасителната сила на здравето. Тези неща вървят заедно. - И все пак - какво по-конкретно? - Първото на този свят, за всеки човек и за всички люде, е взаимопомощта. Съобразява ли се човек с нея - става неуязвим. - И здрав? - И здрав! - Как се обяснява? - Много просто: взаимопомощта изразява доброжеланието между хората, настройва ги, както нищо друго не може да го стори, и оня, който е в състояние, драговолно помага на другите, които не могат, както нему на свой ред помагат други и се осъществява процесът на усъвършенстването. Той е непостижим за сам човек. По силите е само на всички. Така се постига духовно възвисяване, което се характеризира с ведрост, порив към добро, обич към себеподобните и всичко друго от този род. И ако човек, който благодарение на взаимопомощта - тази, която дава, и онази, която му дават - го постигне, той е здрав. Истински здрав. Вън от душевната ведрост, породена от съзнанието за взаимопомощта, здраве не може да има. Тогава има опасност от болест. - Да, всички знаят, че се придържате о тези важни правила на духовността, но заедно с това си имате свой начин на живот, чиято правилност и чиито предимства е редно да бъдат отбелязани на днешния ден. Как бихте поделили навиците или правилата, които съставят „програмата” на вашия живот? И по-специално, кой от тези навици бихте поставили на първо място. - Водата, която Бог изпраща на хората. Дъждовната. - Дестилираната? - Народът я нарича още „мъртва”. Аз пък казвам, че тя е по-жива от всичко живо! Тя е вълшебна, чудодейна! Хората отдавна са разбрали това и го използват. Според тяхната вяра дъждовна вода от дъжда на 25 март (Благовещение) или от преспа сняг, която се е запазила до този ден на сенчесто място, притежава изключителна целебна сила! Голям пропуск е, че днес въпросното богатство не се ползва. А и не може да се ползва поради замърсяването на въздуха. - 25 март. Това е почти „първа пролет”. - Наистина. Нашият наблюдателен и премъдър народ е отбелязал не толкова Благовестта, колкото пролетта, като е отделил същия ден от всички други. Тогава зимата си отива, пристига пролетта. В природата настъпва важна промяна. Каква? Ние не я знаем, тъй като не сме проникнали още в нейните тайни. А народът е достигнал до тях опипом, по пътя на опита, на дългогодишната практика, която го е уверила, че дъждът в първия пролетен ден съвсем не е като другите. Така се е случило и с Еньовден (рождения ден на Йоан Кръстител, 24 юни). Това е точката на лятното равноденствие, в която се сменят сезоните. Денят, който българският народ, а и безброй други на север и на юг от нас са обявили за най-благоприятния билкарски ден. Билките се берат на този ден, защото опитът е научил нашия народ, че лечебната им сила е най-голяма тъкмо тогава, все едно дали се отнася за Русия, или за някое африканско племе... - Защо дъждовната вода е вълшебна? - Още никой не знае и не може да обясни. В медицината, пък и навред другаде човек търси да разкрие посредством някое химическо вещество или реакция тайната на едно лечение. В много случаи му се удава. В предписанието на повечето днешни лекарства обикновено се обявява как и защо действа, такова и такова е по химически състав, като се поеме от човека и попадне в кръвта или в еди-кой си орган, влиза във взаимодействие с еди-коя си тъкан, вещество, клетки и пр. и се образува ново вещество или се извършва химическа реакция, на която се приписва и лечебният ефект. То наистина си е едно чудо - да вземеш нищо и никаква таблетчица, да я „хвърлиш” в тялото си и тя да извърши чудото на оздравяването! Така обаче не можеш да обясниш защо и как действа вълшебната вода! - А вашето обяснение какво е? - Придържам се към учението за енергиите. То също може да е безсилно или ограничено, но в много случаи ми помага. Защото човек e по природа любопитен и се успокоява едва когато схване кое какво е. В света властва великият закон на причината и следствието, който обяснява всяко нещо като последствие на някаква причина или го прогласява за причина на друго, което ще последва оттук нататък. Та и с дъждовната вода е така: съдържа някаква чудотворна, особена енергия. Лечебна и с нищо несравнима! Благодат за човека! - Дъждовната вода е дестилирана, т. е. тя не съдържа абсолютно нищо, тя е освободена от всичко! - Така е. Но и онова, от което се освобождава - например един литър вода, когато от обикновена се превръща в дъждовна, е нищо, прашинка! Между обикновената и дъждовната химически разлика няма! И все пак... - И все пак? - Тя е вълшебна, чудотворна! Защото е била нагрявана от слънцето в моретата и океаните, превърнала се е на пара и се е устремила нагоре, сгъстявала се е в облаци, те са бушували един с друг. Избухвали са мълнии. Появявали са се ураганни ветрове, които са емвали тези облаци от единия край на света, за да ги докарат до другия! Какво е това? Ужасна авантюра, приключение на световни енергии! Не е възможно в малката дъждовна капка да не е останал спомен от тези премеждия и приключения - точно там е тайната на целебността! - Как се ползвате от тази благодат? - Всеки ден си приготвям с моето допотопно апаратче за изкуствен дъжд - такава вода. Една чаша. Изпивам я сутрин на гладно, като не пропускам да пожелая сам на себе си сполука в това начинание и изразя с едни и същи думи благодарността и вярата си... - Какви са тези думи? - Най-обикновени. Изпивам чашата с вълшебна вода и си казвам шепнешком, за да не безпокоя никого наоколо: „Отпивам тази вода, тя ще ми прелее силата си, ще бъда бодър целия ден, ще мога да свърша добри неща, полезни за хората и за мене”. Нещо, като „Отче наш”! Вълшебна формула. Защото към вълшебната вода се прибавя и вълшебството на мисълта - двете големи сили на този свят. Мисълта прочиства духа ми, а чрез духа и тялото слага в ред себе си, тъй като тя го зове към същото. А към каквото призовава тя - то се осъществява... - Прилича ми на заклинание, на ритуал. - Та то си е така! Нещо като молитва, може да се каже. Още с отварянето на очите. - Важен миг в началото на деня! - Човек поначало спи тежко и опасно. Единствен той от всички животни. При него заспиването е вид умиране! Проба за умиране, опит, премеждие. Събуждането е като раждане! Само по себе си този ритуал - на разсънване и самоободряване, за да може човек по-лесно „да прескочи” от „смъртта на съня” - в живота на будуването. И ако е умен, той ще го прави винаги с помощта на мисълта. Никоя друга твар в естеството не разполага с въпросната изумителна сила. Тя е всичко! Трябва да бъде винаги в помощ на човека. С нея той е способен на чудеса! Самоокуражаването сутрин (пък и когато и да е нататък) е извикване на помощ мисълта. На мнозина ще се стори наивно или дори необяснимо. А е просто и насъщно: когато изразиш с мисъл едно нещо, ти го откъсваш от действителността в относителна самостоятелност и със самото това придобиваш власт над него. Става дума за властта на мисълта, която е привидно „безвластна”, но тя със способността си да разчленява света, да отделя причината от следствието и следствието от причината, да съпоставя и оценява - е истински вълшебник. Нищо не е възможно за човека без нея! Ако той възнамерява да мине без нея, значи е решил да живее като животното... - Но какво е мястото на сутрешната чаша вълшебна вода във всичко ставащо? - Тя е благодат! Прибавя своята живителна сила към другото, което съм свикнал неотменно да върша, за да преуспявам и бъда достоен за своя живот, да изпълня своята мисия. - И в какво по-точно се изразява въздействието на тази чаша? - Няколко глътки вода. Когато ги поемам веднага след ставане, на гладен стомах, улучвам най-благоприятния миг за въздействието й: тя бързо навлиза в кръвта и като се движи из нея, макар да не е много, само една двадесет и пета част от кръвта - все пак извършва велика работа: поема токсините, отровите, „отпадъчните” вещества, с които кръвта на човека, уви, винаги е пребогата, преди малко „поема”, сега „впива” и ги отнася към урината. Човек не е измислил по-добър способ за пречистване на кръвта от този! А то е чудото, което спасява от безброй болести! Защото те не са болести, а просто последствия от непречистената кръв, която носи на органите кислорода, но ги натоварва със своите токсини. - Какво подразбирате под тази дума? - Тя е условна, макар че за лекарите значи точно определено нещо: отрови от процесите на живота. Например: в кръвта нахлуват бацили на дадена болест, белите кръвни клетки веднага подхващат борба с тях. Загиват и бацили, и кръвни клетки; пък и червените, които преобладават, постоянно умират и се подменят - отпадъците от тези и безброй други процеси „замърсяват” кръвта с това, което наричаме токсини. Дори само поради присъствието си те възпрепятстват пълноценното действие на кръвта. Защото добре пречистената кръв е „свежа”, живителна, а кръвта с токсини е отровена и „болна”. Няма по-добро средство за пречистването от вълшебната вода... - Колко време я пиете? - От 65 години. Всеки ден и благодарение най-вече на това съм се съхранил! - А може ли да се употребява за лечение? - Разбира се! И трябва! Да си спомним пак драгоценния народен опит, съхранен в обичай: водата от дъжда на 25 март събирали в глинени съдове и в продължение на 40 дни пиели от нея, в нея варели билки. Четирийсет дни след дъжда! Така е при всички народи. Чел съм например, че в пустинята тамошни обитатели, които чакат дъжда като чудо, щом завали, събират водата в глинени съдове и треперят над нея месеци наред! Тя се разваля, вмирисва се може би, тъй като това е пустиня, проклето място - и въпреки всичко тъкмо тя е причината и в пустинята човек да живее относително дълго, както живее дълго в полярните области. Там пък той не вижда и не знае какво е зеленинка, плод, зеленчук, витамини - теоретически трябва да се разкапва от скорбут, а вместо това стига 60 и повече години в добро здраве. Благодарение на вълшебната вода, защото цял живот освен нея друга не ползва! - Кои заболявания лекува тази вода? - Всички! - Звучи фантастично. - Така си е. Вълшебната (дестилираната) вода, особено в комбинация с подбрани билки, лекува всички болести - от депресията до рака, от захарната болест до главоболието. С изключение може би на напредналата атеросклероза, която вече е отнесла човека наполовина... - Това ли доказва вашият опит? - Той за съжаление не е голям. Навремето, когато започвах да изучавам въпроса, да разнищвам народния опит - против мене се опълчиха аптекарите. Сетне дойдоха други времена. Хората още не са усвоили цялата неоценима благодат на вълшебната вода. Аз съм разработил рецептура за всички болести и лечението им с нея! А като се проучи по-добре народният опит, ще се „сформира” и цялата наука за подобно лечение. - В какво се изразява нейният лечебен ефект? - Той е всестранен. Тя „витализира”, подмладява. Отнася от кръвта токсините, които „попарват” човек, правят го сънлив, омърлушен, причина са той да страда от главоболие, да не може да спи, да сънува кошмари, да се изнервя. „Измива” всички причини за боледувания и укрепва здравето на човека, като го дарява с подходящо настроение - бодро, весело, радостно, „прозорливо”. - Прозорливо?! - Това е най-верният индикатор на здравето: човек успява да стане господар на себе си, владее се, има самочувствие и съзнание за правота, здраве, сила, усещането за „ясновидство” и оптимизъм. - Ако трябва да се подредят целебните ефекти на тази вода, как бихте го направили? - Бих започнал с повишеното кръвно налягане, което особено добре се повлиява от нея, когато, разбира се, тя се приема съобразно моята рецептура и в комбинация с определена диета и други изисквания. Въпросното състояние се нарича хипертония и лекарите не пропускат да добавят: „есенциална”. Т. е. с неустановена причина, пораждаща се от само себе си. Тя е бич за човечеството, защото от година на година напада все по-млади и млади хора, разрушава нервната им система, разбива кръвоносните съдове, сърцата и така нататък. Вълшебната вода спира този процес, стига той да не е довел до непоправими увреждания на кръвоносните съдове (както е при атеросклерозата следствие на хипертония или хипертония „следствие” от атеросклероза). Лечебният ефект се получава бързо, в няколко месеца и обикновено трае до края на живота. Не чак толкова често се срещат хипертоници, излекувани напълно по някакъв начин! Много добре се повлияват всички нервни страдания, а те се множат от ден на ден: депресии, меланхолии, потиснатост, отчаяние, изобщо всички духовни сътресения, атакувани с вълшебната вода, постепенно и завинаги изчезват. Стомашно-чревните заболявания също се повлияват много добре, тъй като в известен смисъл водата въздейства непосредствено - всмуква се от власинките на червата, за да попадне в кръвта. А тъй като причината за едно заболяване далеч невинаги е локална, а по-често всеобща - ясно е, че движещата се с кръвта вълшебна вода действа навред. Какво да кажем за бъбреците и пикочопроводите? В тях тя се излива накрая и, разбира се, въздейства благоприятно. Така е и с черния дроб, жлъчните пътища, дори със сърцето и по-специално с неговите коронарни съдове, които са незначителни наглед, но така или иначе се повлияват от нея, и основателно може да се каже, че сърца, „поливани” с вълшебна вода, избягват ударите на инфаркта, исхемиите и ред други произшествия. - А ракът? - Казах: и той! Уверението за подобен ефект иде от един век насам, когато немската лекарска школа прогласи спасителното въздействие на тази вода върху туморите и новообразуванията. „Механизмът” на въздействието е разбираем: по кръвен път водата стига до туморите и макар „храненето” и кръвоснабдяването на здравата и нездравата тъкани да не е едно и също, присъствието й дава ефект. Зависи много, разбира се, и от местоположението на тумора. - Билките и лечебните растения могат ли да усилят лечебния й ефект? - То се знае! Комбинацията билка - вълшебна вода е уникална! Пак народът е установил: той препоръчва билките да се варят не в каква да е, а в дъждовна вода. Проучвал съм много внимателно този въпрос, та казвам: билка, приготвена в дестилирана вода, въздейства с 25 процента по-силно от сварената (запарена) в обикновена вода. Двадесет и пет процента! Това е много! Конкретно, при всеки болен с оглед на пола, възрастта, заболяването, общото състояние, „частните” оплаквания и т. н. може и трябва да се направи подходяща „комбинация” от билки и вода, за да се получи решителен ефект. - Тук ли е майсторството на билкаря? - Самата билка си е майстор! Чудодейно растение! Всяка от тях (у нас те са над 10 хиляди!) представлява цяла аптека. Съдържа не едно и две, а десетки химически вещества, които са причина за „цял букет” от целебни въздействия. Но не като химия, не! Друго е при билката... При употреба в действие влизат само онези нейни съставки и свойства в степен, в която е необходимо при конкретния болен! Десетки от възможните въздействия може изобщо да не се проявят при един болен (и не е нужно!), а се изявява само онова, което е необходимо и „предизвикано” от възникналото заболяване! Къде „официалната” медицина може да постигне подобно въздействие? Билката е чудо! - Говорихме за лечението на рака... - Да, и лечение с вода, а не с билки. Сама по себе си тя постига лечебен ефект, когато се взема в съответни количества през определени интервали и по определен начин (например след възвиране). Следователно лечебните растения не влизат в сметката. А как въздейства вълшебната вода на рака? „Схваща” го като огромна токсична система, като буца отрови, които трябва да се отнесат. Но опитът подсказва и друго: в това отнасяне „механичният момент” не е решаващият, тъй като водата въздейства не само върху „буцата”, но и върху целия организъм и без съмнение активизира ред процеси, поначало присъщи на човека в борбата му с напастите на заболяването. Ракът е страдание, изразяващо се в разрастване на тъкан. Но може да се допусне, че вълшебната вода, като се съприкосновява с въпросната тъкан, я „изгаря” или стопява. Нещо подобно може да става - науката ще потвърди или отрече, но лекарят философ (медицината е в някакъв смисъл философия!) може да предположи, че вълшебната вода амбицира, „въодушевява”, насърчава белите кръвни клетки и всички останали бранители на човешкото тяло да се нахвърлят непримиримо върху опасната тъкан и я унищожат. (Ще дойде време, когато в благоустроените селища първата грижа на управниците ще бъде да вкарват по специални тръбопроводи дестилирана вода до всеки дом, та да е на разположение на човека непрекъснато.) Освободена от съставките си - минерали, соли, химически вещества, водата изведнъж се оказва по-силно действена от обикновено. Това е дестилираната вода. Водата, която е махнала от себе си всичко, което не е вода. Тъкмо тя се използва в повечето народни медицини за лекуване. Въздействието на дестилираната вода е неколкократно по-голямо върху човешкия организъм, а и върху всяко живо същество, от въздействието на „обикновената" вода. Изглежда, че с освобождаването на водата от минерални и други съставки се премахват някакви препятствия, ограничаващи въздействието й. Целебната вода лекува всички болести. Това е една концепция, която лесно се доказва, но е трудна за обяснение. Човек в този случай действа, както и при толкова много други - възползва се от предимствата на чудото, което не е още разгадал. Най-общото обяснение е, че дестилираната вода прониква до всяка клетка на човешкото тяло. За разлика от ред други лекарства и вещества тя въздейства буквално върху целия човешки организъм. Тя подобрява всички обслужващи системи в тялото и с това предизвика всеобщо ободряване, подмладяване, „подновяване” на организма. Тя е - казано условно - панацеята на всички болести или единствената панацея, с която разполага сега човекът. Универсализмът на въздействието й оправдава това определение. При определени дози, прибавка на други вещества, обеми на употребяване, начини и време ефектът на дестилираната вода се „съсредоточава" и „конкретизира", при което сякаш цялата му сила се насочва в една желана цел. Това е основният принцип на лечението с нея. Какво трябва да се знае за употребата на дестилираната вода? Първото се отнася до самата нея: еднаква ли е по въздействие, активност, лечебност и прочие всяка дестилирана вода? Не, не е еднаква. Тя се получава в специални приспособления от стъкло с вместилище за водата, където тя се нагрява със спираловидна стъклена тръба, през която парите минават и се охлаждат, за да изтекат в друг съд като дестилирана вода. Такива апарати се набавят трудно. Използването на други, в които има гумени елементи, влияе на крайния продукт и получената вода всъщност не е достатъчно дестилирана. Такава е например водата, която се продава за доливане в акумулаторите. Доброто лечение изисква идеално дестилирана вода по описания по-горе начин, без да е престояла дълго време. Народът ползвал стопена снежна вода зиме и опитът му е насърчителен. Така може да се постъпва и днес. Основното изискване е да се събира сняг от абсолютно чисти места, до които не достига дим от заводи или мотори, да се разтопява в чисти емайлирани или стъклени съдове. Главен принцип за действие на дестилираната вода е да се приема винаги преди ядене и на гладен стомах. На гладно дестилираната вода се влива по-пряко в организма, не се подлага на риска от бърза или внезапна редестилация, макар че тази опасност, теоретически необорима, на практика почти не компрометира лечението. Не е от значение бавното или бързото изпиване на дозата, важното е да се пие на гладно преди ядене. Лечението с дестилирана вода се прилага след осемгодишна възраст. Деца до осем години могат да се лекуват с дестилирана вода по изключение и под наблюдение на специалист. Има и противопоказания за лекуване с дестилирана вода, които трябва да се знаят. Това са заболявания, довеждащи до задържане на течности в организма: асцити (все едно какви са причините за тях), оттичане на краката, задържане на вода в организма вследствие на сърдечна слабост. Също и при хипертония като последствие на атеросклероза. Дневното количество дестилирана вода се колебае от 300 до 1500 мл (деца - възрастни). Основно изискване при провеждането на лечението е да не се употребява никаква друга напитка, включително и обикновена вода. Продължителността на лекуването зависи от заболяването и от заболелия (това е указано на съответното място). По принцип дестилираната вода се приема добре от организма. Много рядко се предизвиква тежест в стомаха или напън за повръщане и тогава трябва да се мисли дали водата не е „компрометирана”. Организмът бързо свиква с дестилираната вода и тя му става приятна. Лечителя не пропускаше да отбележи една особеност на организма, на която отдаваше почти философско значение: готовността и желанието да приема лечението определено време и да установява сам, че повече няма нужда от него. „Организмът сам подсказва докога трябва да се взема едно лекарство (билка)” -обичаше да напомня Лечителя. Най-общо въздействието на дестилираната вода може да се определи като тонизиращо и жизнеукрепващо. Пиещият дестилирана вода усеща прилив на сили, на жизненост, приятно усещане от това, че е здрав и може да се труди. Бързо се регулират всички неразположения, стабилизира се апетитът, укрепва се нервната система, изчезва чувството на умора. Регулира се храносмилателната система, изчезва запекът, ако го е имало („поощряват се” така наречените лениви черва да не задържат остатъците от храната - нещо, което е от изключително значение за здравето и живота, за трудоспособността и Жизнеността на човека). Най-сетне се нормализира и теглото: ако човек има излишни тлъстини, те се стопяват, без да се спазва някаква диета, „от само себе си”. Това също е важно доказателство за коригиращите и лечебни свойства на дестилираната вода: премахва се по естествен начин онова, което не е нужно на организма. Предвид казаното дотук се налага един принцип: Пийте дестилирана вода! Правете го не постоянно, както това може да се наложи при лечение, а в определен период - примерно един месец в годината когато практически е най-изпълнимо: през зимата. Зимата е тежък сезон за човешкия организъм и помощта, която той получава чрез пиене на дестилирана вода през този период, е много резултатна и жизнеукрепваща. Пиенето на дестилирана вода може да се въведе и целогодишно. Тогава човек може да я използва при правене на чай или да пие всеки ден по две-три чаши. Билков чай, приготвен с дестилирана вода, усилва ефекта си върху човека. Това е доказано отдавна от народите, които традиционно са свикнали да употребяват дестилирана вода за чайове и билкови отвари. Трябва да се отбележи, че и редица билки увеличават въздействието си, когато са приготвени с дестилирана вода. Практиката е доказала, че въздействието на дестилираната вода се усилва, като се прибави сода бикарбонат към нея. Постъпва се така: в чашата се слага една чаена лъжичка сода бикарбонат, разбърква се с две-три супени лъжици студена дестилирана вода, която се съхранява в идеално измито шише на хладно място, след това се долива още 200 мл вода, сварена в чист емайлиран съд. Тази чаша се изпива наведнъж или на два пъти, все едно дали бързо, или бавно, на глътки. Получената напитка е непривична, но човек свиква с нея особено когато съзнава колко е нужно и полезно това. Всичко това се прави на гладно сутрин веднага след ставане от сън. В случаите, когато не се препоръчва сода бикарбонат (при някои хронични ентероколити), тя не се употребява. Содата може да се избегне при непоносимост или неприятно усещане. Освен първото поемане на дестилирана вода със сода бикарбонат сутрин, веднага след ставане, вода се пие още поне три пъти дневно - преди закуска, обяд и вечеря - на гладно, 10 мин преди ядене. Тъкмо тогава стомахът е освободен напълно от поетата храна, тя е отишла в червата и дестилираната вода се смесва с най-малко вещества, които могат да я променят. Тези три дози - преди закуска, обед и вечеря, са по-големи от първата - 250 - 300 - 350 мл, с оглед общото дневно количество да постигне 1200-1500 мл. За подобряване вкуса на водата могат да се капнат две-три капки лимонов сок. Онова, което се яде по време на лечението, е от голямо значение за въздействието на дестилираната вода. Препоръчва се през този период храната да бъде вегетарианска. Солта в нея да се сведе до минимум. За подкиселяване на храната може да се използва лимон или слаб оцет. Необходимо е да се увеличи количеството на зеленчуците и плодовете. Разумно е след поемане на дестилираната вода и преди да изтече интервалът от 10 мин до започване на яденето да се употребява като аперитив една глава кромид лук, изпечен като ябълка, без подправки. Препоръчва се и всякаква прясна салата - зеле, моркови и др. Да се избягват трудносмилаеми варива - боб, леща (или да се сведат до минимум). Избягват се храни, които се задържат повече в храносмилателната система, предизвикват по-голямо напрежение в нея, създават натовареност и като цяло потискат въздействието на дестилираната вода. В храната трябва да преобладават картофите, оризът, зеленчуците, плодовете. Възможно е да се изяждат едно до три яйца на ден; те по принцип добре допълват лечението, но довеждат до образуване на по-големи количества пикочна киселина, която намалява въздействието на дестилираната вода. Всички ограничения в храната през периода на лечението засягат нейното качество (вид), а не количество. Не се предвиждат никакви други ограничения в храненето! И въпреки това след едномесечно лечение с дестилирана вода неизбежно човек загубва излишните си килограми, без да е вземал особени мерки и без да се тормози с тежки диети. Това е едно от най-ярките и ползотворни въздействия на дестилираната вода. Отстраняването на излишната мастна тъкан привежда отделните органи в оптимално съотношение. Това се изразява най-ясно с намаляването на теглото, но като общ резултат засяга целия организъм. Особена част от лечението представлява краят на деня, заключителната част. Тя е обща за всички случаи и включва две процедури: поемане на последната доза дестилирана вода за деня и клизма. Последната чаша дестилирана вода е добре да се изпие два часа след вечеря и непосредствено преди лягане; към нея може да се прибавят няколко капки лимонов сок. После лекуващият се трябва да легне и по възможност да полежи на дясната страна двадесетина минути. Малко преди това трябва да се направи клизма. Лечителя препоръчваше клизма с отвара от лайка (3 супени лъжици от билката, запарени в 1 л кипяща вода, престоява 20 мин и се прецежда). За възрастен се употребява 500 мл от отварата, за деца - 200 мл. И така програмата за лечение с дестилирана вода или използването й за тонизиране и подмладяване на организма, за превантивно укрепване на здравето е следната: 1. Ставане в 6 часа, изпиване на чаша дестилирана вода (250 мл) със сода бикарбонат. 2. Изпиване на хладка дестилирана вода (250 мл) 10 мин. преди закуска. 3. Изпиване на чаша хладка дестилирана вода в 12 часа, 10 мин. преди обяд. „Ордьовър“ - глава печен лук. Вегетарианска храна. 4. Изпиване на чаша хладка дестилирана вода в 18 часа. 5. Клизма с отвара от лайка. 6. Изпиване на чаша хладка дестилирана вода 2 ч. след вечеря (20-21 часа). Лежане (надясно) в продължение на 20 минути. Сън. Посоченият режим може да продължи един месец, когато се провежда за общо укрепване. Организмът сам ще покаже докога това му е нужно. При всеки случай на непоносимост към дестилираната вода трябва да се преосмисли цялото лечение. Възможно е неприятното чувство да се появи изолирано - след поемане на сутрешната чаша със сода бикарбонат. Тогава се изпиват допълнително една-две супени лъжици хладка дестилирана вода. Като вкусова подправка се допуска единствено лимонов сок. Тази схема на лечение претърпява целесъобразни промени в случаите, когато освен общото укрепване на организма и повишаване на неговата устойчивост се лекува и конкретно заболяване. Участието на мисълта в лечението с дестилирана вода се изразява в гласно изявената готовност да се постигне целта и увереност, че тази цел непременно ще се постигне. Използват се самовнушителни формули, които трябва да изразяват пълната солидарност на боледуващия със самия себе си - стремежът му да надделее болестта. Сутрин - при събуждане тя е: „Чувствам се добре, по-добре от вчера,по-добре от всеки друг път досега, лечението дава добри резултати, вървя към подобрение, ще се излекувам напълно.” Цитираната формула, която всеки може да редактира съобразно конкретния случай, е приложима, когато с дестилирана вода се лекува определено заболяване и когато се използва веднъж в годината, за да се тонизира организмът. Лекуване на някои болести с дестилирана вода Преумора, изтощение, понижена жизненост, неврастения Лечението се провежда по посочената схема с дестилирана вода. Продължителност 3 седмици. Главните особености се отнасят до храненето: 1. Определено количество жито - например 100 г, предварително накиснато във вода, докато омекне и се приближи до стадий на покълване. Житото замества хляба при това лечение. Изяжда се на 3 пъти - сутрин, обед и вечер. 2. Повишено количество сурови ядки - орехи, фъстъци, лешници, бадеми, кайсии, кашу - общо до 100 г на ден, разпределени в 3 порции: закуска, обед и вечеря. (Не се допуска да се ядат ядки постоянно, защото това влияе върху цикъла на поемане на дестилирана вода, която трябва да постъпва в стомаха на гладно.) 3. Пчелен мед. По принцип той се препоръчва за всички болни (с изключение на диабетиците). До 150 г на 3 пъти - закуска, обед, вечеря. 4. Много плодове и зеленчуци (по време на закуската, обеда и Вечерята). Плодовете задължително да са с обелена кора поради опасност от химикали, с които се пръскат овошките. 5. Определени количества смлени черупки от яйца: след леко препичане се натрошават ситно, забъркват се с мед и се гълтат - 1 до З лъжички. Забележка. Черупки от яйца не се препоръчват, ако болният има атеросклероза, артрит, подагра, ревматизъм. 6. При допълнителни оплаквания - например упорито главоболие - в програмата на лечение (3-те седмици) се включват и съответни процедури. При безсъние, главоболие, нервност, силна раздразнителност, безпокойство се приготвя двойна шапка от тензух, между двата плата на която се разстила хлебен квасец, приготвен 4ч. преди употребата и подсилен с настъргани диви кестени. Вместо кестени може да се използват корени от бъзак (тревист бъз). Те трябва да са добре измити, ситно нарязани и вкашкавени в дървен хаван. (Вж. „Чудодейните шапки“) Друго допълнително средство - сироп от бъзак, приготвен по принципа на сиропите: един ред черен плод, добре очистен и измит, се покрива с един ред захар и така нататък. След престой от 3 седмици се прецежда много внимателно, за да не остане зърно, което предизвиква ферментация и променя съдържанието на сиропа. Пие се 1 супена лъжица З пъти на ден преди ядене. 7. Ако болният не страда от главоболие, уместно е лечението да се комбинира с въздействие върху централната нервна система. За целта се приготвя торбичка от тензух с поставени в нея ситно нарязани сурови картофи, полени с чаша прясно мляко и добре изцедени, поръсени с царевично брашно за отнемане на влагата. Торбичката се слага на тила (проекция върху малкия мозък) и се държи с часове. 8. Общоукрепително действат и компреси от лайка - 3 супени лъжици лайка се запарват в 1/2 л. вода, варят се 5 мин., прецежда се, натопява се хасе с отварата и изстискано се слага на корема като компрес. Преди това е полезно да се направи масаж по гръбначния стълб от горе до долу и обратно. Тези процедури се извършват в интервала след вечеря и преди поемане
  7. „Когато растенията дойдоха на Земята, Северният полюс беше на друго място. Те показват къде е бил – той е бил долу. Там е била и човешката глава – заровена долу, в материята. Сега е точно обратното – главата на човека е перпендикулярно в обратна посока. Когато са се явили животните, млекопитаещите, полюсът е бил към изток, дето е нашият изток. А когато е дошъл човекът, Северният полюс е бил там, където е сега. Съгрешаването на човека се дължи на изместването на земната ос с 23 градуса. Това е човешкото падение. То е падение вътре във вас. На 23 градуса е отдалечена вашата ос от правата посока – посоката на Любовта. И понеже лъчите на Любовта в човешката душа не идат правилно, вследствие на това има един дисонанс в човека. Земната ос е отдалечена – не е погрешка това. Погрешката е вътре в нас. Казвам: За в бъдеще нашата ос, в която се движим във физическия свят, трябва да бъде перпендикулярна спрямо Божественото слънце, около което ние се движим. Всички вие трябва да изправите вашата ос. Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.” На родения от Бога оста му е изправена. Нероденият от Бога – оста му е изкривена. Това значи, че няма отвесно положение спрямо Центъра. Под думата отвесно разбираме хармонично съчетание със законите, които съществуват в света.” (Учителя, „ Наука за живота”, ООК, 19 година, стр. 114 – 115, ИК „Жануа-98”) „... Разумният живот изисква лицето да е успоредно на гръбначния стълб. Лицето трябва да бъде успоредно с гръбначния стълб. Щом не е успоредно, вече има нещо животинско. Значи условията на миналото сега трябва да ги поправим. Когато Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина влязат в нас, те трябва да превърнат всички материали на миналото, които са ни спъвали; тия материали трябва да се обработят и да се създаде новият човек.” (Учителя, „Единственото богатство”, ООК, 19. година, стр. 359, ИК „Жануа-98”) Колко важно е човек да ходи изправен! Изправен да ходиш значи да създадеш условия в себе си да бъдеш изправен. Има едно положение на тялото, при което гръбнакът и главата са така разположени, че гърбът стои като че е малко облегнат. Това положение на тялото е много комфортно, удобно, леко. При него светлината слиза свободно и човек усеща една лекота. Мислите слизат от главата в гръбнака. Затова е особено важно мисълта на човека да бъде положителна, светла, за да може като се предава от главата по гръбнака, последният да не губи своята гъвкавост и пластичност, понеже от гръбнака, от неговата пластичност и подвижност, зависят гъвкавостта, свободата и пластичността на останалите части на тялото. А всичко започва от главата. Това положение на гръбнака и главата, при което светлината слиза свободно отгоре, минава по главата и тялото и човек се усеща свободен, леко и приятно му е – това е правилната стойка на тялото. Това е много важно, основа за правилна игра и правилно протичане на духовните процеси у човека. Без правилна стойка човек не може да се свърже с енергиите на духовния и божествените светове, защото не създава условия да пусне в себе си токовете на светлината. Всяка мисъл, при която гръбнакът се сковава, е неправилна, чужда, ограничава човека. Търси доброто, светлото, веселието и радостта, за да имаш пластичен гръбнак, понеже гръбнакът може да се оприличи на инсталация, канализация, която полива градините на човека. Ако се запуши някой канал, градината му изсъхва. Пускането и спирането на канализацията зависи от мисълта. Светлата мисъл полива – при нея всичко цъфти, расте и се развива. При негативната мисъл водата пресъхва – всичко линее и вехне. Изправената стойка е условие за бодрост, жизненост и добро настроение. Човек трябва да я търси като положение на тялото и като вътрешно състояние в себе си. Когато играем Шестте упражнения – например първото – и когато имаме други движения, свързани с движение на ръцете отгоре, от главата, слизащи надолу по тялото (както при обливането), хубаво е мисълта, която придружава това движение надолу, да минава по гръбнака и гърба. Тази светла, божествена енергия, която слиза отгоре, изчиства каналите по гръбначния стълб и човек се чувства бодър, весел, добре разположен. Стресът, отрицателните състояния се струпват по гръбнака, а тези движения, съпроводени с чистата и светла мисъл от Божествения свят, чистят и обновяват. В упражнението „Изгрява слънцето”, при думите „ сила жива, изворна, течуща” ръцете, които се движат нагоре, наподобяват бликането на извор; това движение е свързано с гръбнака – с движението на светлината, на чистата светлина нагоре по гръбнака. Изворът – това е Словото, а Словото е светлината, която озарява света и ни учи. Тази, чистата божествена светлина, която извира, се въздага нагоре и очиства съзнанието ни. В упражнението „Аум” повдигането нагоре – това е повдигане на гръбначния стълб, потапяне в чистата атмосфера на Духа. Гръбнакът е „магическият жезъл”. Нали Мойсей имаше такъв жезъл, с който правеше чудеса? В Пентаграма вътре има знаци, един от които наподобява този жезъл – гръбнака. В гръбнака се намират центрове, свързани с различните нива на съзнанието. За да се пробудят свръхсъзнателните сетива, свръхсъзнанието в човека, всички нива на съзнанието трябва да бъдат чисти. Тази чиста светлина минава и по гръбнака и изчиства тези нива и се качва нагоре, като отключва нивото на свръхсъзнанието. Словото е светлина. Нали в Битието е казано: И рече Бог: „Да бъде светлина!” – значи Разумното, Словото е зад светлината, а зад Словото е Бог. Светлината е изявление на разумността на Бога. Бог трябва да рече – и всичко ще бъде. Речта на Бога се проявява в светлината. Значи Словото на Бога – светлината, трябва да влезе в човека. Това движение на светлината по гръбнака е изявление на Словото Божие. А когато Бог говори, човек трябва да слуша и изпълнява. Щом Бог проговори в човека, всичко се оправя. Развиването на уменията, реализирането на дарбите и способностите в красиви движения, различните видове изкуства – танцуване, свирене и други, придаването на съвършенство на формите във физическия свят – зависят от способността на гръбнака да предава тези божествени импулси като двигателни навици към различните части на тялото – ръце, пръсти, крака и др. Главният мозък е свързан със свръхсъзнанието. Малкият мозък – с подсъзнанието. Гръбначният стълб се явява като мост между тях. Мисълта като проява на Бога минава първо през главния мозък, слиза по гръбначния стълб и отива в малкия мозък. Правилната стойка на тялото зависи от гръбнака. А за да ходи човек с изправен гръбнак зависи как стъпва – правилото е първо да се стъпва на пръсти и постепенно тежестта да се пренася на ходилото. Първо насочваме пръстите на краката и тогава плавно стъпваме и пренасяме тежестта на тялото по ходилото, като на петата трябва да се пада минимална тежест – почти никаква – докато се научим да изтегляме тежестта на тялото към предната част на ходилото – пръстите. Когато стъпваме по този начин, гръбначният стълб и главата се намират в среда, лишена от физически сътресения – те просто плуват, все едно че се намират в пространството и летят. По този начин, избягвайки сътресенията, възможността да запазим светлината на мислите и радостните настроения е много по-голяма, отколкото ако стъпваме по неправилния начин – направо на стъпало, а още по зле – на пети. Човек губи доброто си разположение и от това как ходи. Светлите мисли и чувства не обичат груба среда, а още по-малко сътресения – те напускат човека. Човек трябва да ги съхранява и отглежда – как излага на слънцето цветята в градината? Нали така човек излага и своите мисли и чувства на Божественото слънце да ги грее и възраства? А какво ще изложи на това слънце, щом тези красиви мисли и чувства го напуснат? Божественото слънце е в главата – то праща тези мисли в човека, а човек по начина, по който ходи, ги пропъжда. Той трябва да им даде възможност да растат и се развиват, и тези красиви мисли, след като слязат в гръбнака, ако човек се е отнесъл добре с тях, грижил се е, реализирал ги е, приложил ги е – отиват в малкия мозък (подсъзнанието) и го радват. Той вече има надежден минал капитал, който му помага и го насърчава в живота; по този начин човек гради своето добро бъдеще. А още и всяка мисъл се втъкава в нашето тяло – как ще се втъкат тези чисти и красиви мисли, ако ние ги изгубим? В природата нищо не се губи – ако не втъчем положителното, ще се втъче негативното. Този процес не можем да го прекъснем, той е непреривен. Правилната стойка на гръбнака зависи от това какви мисли занимават човека, дали светли – леки мисли или мрачни – тежки. Леките, светли мисли насочват гръбначния стълб към центъра на Слънцето, а тежките и мрачни мисли го прегърбват и насочват към друг център – този на Земята. Ефирното усещане за тялото идва от това как се чувства гръбнакът. Ако мислите са чисти и светли, то и тялото е леко и подвижно. Всички проблеми, свързани с гръбнака – дископатии, шипове и др. идват от подпушване на енергиите – натрупване на негативни емоции. Стресът се натрупва по гръбнака. Всичко това блокира правилната циркулация на енергията и при едно малко движение гръбначният стълб може да получи механично увреждане. А силата, която държи гръбнака, е Истината. Всяка лъжлива мисъл спира притока на силата на живота и спира естествения ход за развитие и движение на тялото. Емоционалните състояния като страх, гняв, скръб, недоволство, тревожност и други се отразяват върху гръбначния стълб. Чрез самонаблюдение човек ще види, че изправяйки едно свое негативно състояние, изправя гръбнака и духовните пътища на движението в себе си. Гръбнакът е оста на човека. Гръбнакът чрез паневритмичните движения описва различни движения. Всяко едно движение той трябва да го танцува. Той видимо стои неподвижен, но движенията, които извършва тялото с различните си части, идват от него. Така че той е основата, която трябва да затанцува, да олекне. Както Земята извършва около своята ос различни движения, танцувайки и обикаляйки около Слънцето – нейният идеал, така и човек извършва тези различни движения около своята ос, танцувайки и стремейки се към Бога – идеалът на душата. При всяко едно упражнение гръбнакът описва различни движения – при някои той не танцува толкова, при други описва люлейни, вертикални движения, завъртвания в различни посоки и др. При „Слънчеви лъчи” имаме пулсиращия ритъм на ръченицата – едно леко, ритмично движение в размер 7/8, което той извършва, и то възходящо – винаги със стремеж нагоре. Това движение не идва от тропането и подскачането, а то е чисто духовно усещане, което като следствие се предава и на тялото. Човек трябва, както казва Учителя, да се остави движенията да го носят, а не той тях да носи, да се остави те да го понесат на своите криле и да го извисят в царството на Духа. Има връзка между оста на Земята и гръбнака на човека. Човек може да добие своята свобода посредством гръбнака. Сега, когато Земята изправя своята ос, това оказва влияние и върху човешкия гръбначен стълб. Болките в гръбначния стълб са свързани с промените, които настъпват и в земната ос, за да се нагласят енергиите на новия, по-изправен ъгъл и приспособяването на човешкия гръбнак към ъгъла, по който те текат към Земята. Понякога се усеща тежест, болки – това е свързано и с приспособяването на гръбнака към новите условия. Сега, когато е започнал този процес на изправяне на земната ос, човек трябва да помага на себе си, да се приспособи към тези нови, силни енергии – да ходи изправен, да стъпва правилно и да се отнася внимателно към своя гръбнак, като внимава в мислите, чувствата и действията си. Да не го товари с излишни мисли и чувства, да не го пресилва в движения и тежки товари – да се съобразява с индивидуалните си възможности. Какво означава изправена стойка на тялото? Това означава гръбнакът да вземе възходящо положение, посока с вътрешен стремеж нагоре – към Бога. Тогава и тялото заема правилно положение – изправен стоеж. Такъв човек е оптимист, с положителни възгледи за живота. Изправената стойка е следствие на ориентацията на гръбнака във възходяща посока на движението. И като резултат в човека навлизат мислите на светлината и чувствата, които го подхранват и носят живот за неговите дарби и способности. Всичките движения в Паневритмията ориентират гръбначния стълб в тази посока. Човек трябва да го ориентира, да го включи в това течение чрез усещанията, които има. Мисълта за Бога дава правата посока на ориентация на гръбначния стълб. Движенията, които извършваме с гръбнака при Паневритмията, го „издигат” нагоре – той получава стремеж нагоре. Гърдите се отварят – гръдният кош се движи свободно при такова положение на гръбнака. Сега Земята ориентира своята ос – своя гръбначен стълб - във възходяща посока, към Бога; така тя изправя своята ос. Както Земята ориентира своята ос към възходящите енергии на Бога, така и човек трябва да центрира своята ос – своя гръбнак, да коригира посоката му според корекциите, които извършва Земята спрямо Божествения център. Да може да следва възходящия път, който Земята има, да го извърви заедно с нея. Да хармонизира своите сили с нейните, за да пътува в безпределното пространство с нея и да учи. Гръбнакът е оста, по която са разположени центровете на физическия, духовния и Божествения свят. Това са трите центъра: земният, слънчевият – в слънчевия възел и центърът на божественото слънце в главата. За да функционират енергиите правилно, тези центрове трябва да са на една линия. Около оста на гръбнака се центрова движението на тялото; той служи като мярка, която Разумният свят е поставил, за да се центрова, регулира човек спрямо него. Гръбначният стълб се центрова около друг космичен център. А човек трябва да се центрова около своята ос – гръбначният стълб. Положението на гръбнака е свързано с различните степени на съзнанието. Подсъзнание: глава надолу, крака нагоре – растителен свят. Съзнание: хоризонтално положение на гръбнака (когато човек лежи) – животински свят. Самосъзнание: изправено положение на гръбнака – глава нагоре, крака надолу – човешки свят. Свръхсъзнание – ето новата посока на движение на самосъзнанието. В човека функционират и четирите вида съзнание в зависимост от това кои течения преобладават, в кои течения на живота се включва. Въпреки че е с изправен гръбнак, оказва се, че има и други фактори, които определят кой тип съзнание функционира. Основният определящ фактор е мисълта. Ако мисли правилно, това определя в него да преобладава самосъзнанието. Всяка степен на съзнанието си има свои признаци на проявление – т.е. свои мисли, свои чувства и свои постъпки. В зависимост от тях човек може да се самонаблюдава и да разбере в дадения момент кой тип съзнание преобладава. Ако преобладават в него чувствата на страх, безпокойствие, раздразнителност и др., то в човека преобладават в момента сили, свързани със животинския свят – съзнанието. И все пак целта на човека е свръхсъзнанието. Коя е посоката на свръхсъзнанието? Посоката е нагоре. Правилната ос е Земя – Слънце. Тъй като на човека му предстои да извърви този път – да се свърже със силите на свръхсъзнанието, една от предпоставките да направи това е да има изправен гръбнак. Теченията на различните степени на съзнание се движат и засягат освен мозъка, също и гръбначния стълб. Последният определя посоката на движение на тези сили. А различният тип съзнание определя и посоката на движение на самия човек – стремежи, разбирания, желания. Свързването със света на свръхсъзнанието, към който се стремим, няма да стане изведнъж, това ще става постепенно и постоянно, за да може с времето нашата нервна система да се кали, да издържа на високите полета на божествените истини. Това ще рече човек да се издига в разбиранията си за тези истини. За да се свърже със света на свръхсъзнанието, гръбнакът му трябва да олекне – т.е. да отхвърли всички мисли и чувства, които го товарят, прегърбват, теглят към земята. Посоката на положението на гръбнака към целта – свръхсъзнанието – вече е определена: човек е изправен отвесно, остава му един ъгъл по-малък от 23 градуса, на който и Земята е отклонена, за да се изправи. Търсенето на този перпендикуляр – посоката към Божественото е вече вътрешен процес, съзнателна работа върху себе си – работа на ученика. Да даде възможност на силите на свръхсъзнанието да работят в него, стремейки се към тях. Идеята да вършим всичко за Бога е посоката към свръхсъзнанието. Изправеният гръбнак подразбира намиране на ония течения, сили, които носят мислите на Бога, на възвишения Разумен свят, с който всички методи на Учителя ни свързват. Когато играем правилно Паневритмията, силите на съзнанието се изтеглят и се центрират около точката на Божественото слънце в главата. Ученикът живее в главата си – Божествения свят. Защото в обикновения живот силите на съзнанието са разпределени в главата и отчасти в гръбнака. След като овладее изкуството на танцуване на гръбнака, следващият етап е човек да събере съзнанието си в Божествения център – главата, да се съсредоточи там и да затанцува от мястото на този център. Тогава ще настъпи времето на чудесата, които Паневритмията носи. Как ще се изправи оста на човека – гръбнакът? Като изправи човек своите мисли, чувства и постъпки. Кое е идеалът за това? Божественото.
  8. Редакционната колегия на сп. „Житно зърно” попадна на интересен материал от архива на Цветана (Лиляна) Табакова: „Кабала – науката за числата, буквите и човешките имена”, записан при частни разговори и срещи с Учителя Беинса Дуно. Материалът е подреден в две тетрадки, които малко се различават една от друга. *** В Кабалата, дадена от Учителя, българските букви имат числена стойност според звученето на техните съответствия в латинската азбука. Този странен синтез на базата на звука ни даде основание да публикуваме материала със заглавие „Звучащата Кабала”. Днес цялото околоземно пространство е наситено с вибрациите на английския и френския език, които ползват латинската азбука. Буквите са образи – символи. Звукът е тяхната вътрешна същност, а зад звука седи силата. Може би за обединеното човечество е необходима единна кабалистична система и Учителят ни дава модел как да се осъществи това сливане. За нас, българите, тази система има своите неудобства. Буквите Ъ и Ь липсват в латинската азбука. Те не присъстват в Кабалата, която Учителят е дал на Цветана (Лиляна) Табакова. Ъ и Ь в средата на името се броят за единици. Буквата Й може да запази числената си стойност 10 като Йот, но на латински се произнася „жи”, така че числото 10 ще има две букви – Ж и Й. Това е предложение на редакционната колегия. Буквата Ч е записана само в едната тетрадка с числена стойност 900, но в главата „Закони на буквите” липсва нейната характеристика. Тя също не може да участва в кабалистичното изчисление, ако характеристиката й не се добави от беседите и лекциите на Учителя. Въпреки наличието на тези трудности, редакционната колегия реши да публикува в няколко поредни броя на списанието Кабалата според текста, с който разполагаме, разбира се, по необходимост редактиран. Учителят изнася за първи път принципите, които стоят в основата и структурата на човешките имена, методите за хармонизиране на рожденото и именното число, връзката на числата и буквите с цветовете и съответстващите им тоналности (гами). Първата част на Кабалата може да се използва като фундаментално знание при всички нумерологични системи. ГЛАВА 1 НАУКАТА ЗА ЧИСЛАТА Учителят често говори в беседите си и в частни разговори за значението на числата, буквите и човешките имена. Старите евреи преди хиляди години са променяли името на болния с име, благоприятно като вибрация за случая и той оздравявал. Египетските мистици са преподавали принципите на числата като една от най - свещените мистерии. Когато човек изучи принципите на числата и буквите до най-големи тънкости, може да постави живота си в хармония с Природата, с Бога. Числата, свързани с буквите, са енергии, насочени към материалното поле, които обуславят качествата на индивида и го характеризират като личност. Таблица 1 Трите вида вибрации имат различно значение. Добре е името да съдържа букви от трите вибрации. Буквите с единична вибрация са много силни. Те имат отношение към принципите и действат през целия живот на човека. Двойните вибрации поддържат силата и градят – духовният свят. Тройните вибрации са съграденото – осъщественото на физическото поле. Когато името съдържа букви и от трите вида вибрации, човек има по - благоприятни външни условия и по - богата съдба. Добре е името да бъде по–дълго, с по–голям брой и различни букви. Да се избягват къси имена с еднотипни вибрации. Къси имена са Ана, Иво. Еднотипни вибрации имат имената Мими, Лили и др. Да се избягва съкращаването на дългите имена, което винаги би действало отрицателно върху живота на индивида. Например името Трендафила има 10 букви. Не е добре близките й да я наричат Филче. Човек живее по девет години във всяка буква от името си. Девет години съответната буква влияе върху характера и съдбата на индивида със своите положителни и отрицателни качества. Ако името е съставено от малко на брой букви, например Ана, след 27 години (3х9), Ана ще започне нов цикъл на 28-та си години, в случая с А и отново ще следват 3 цикъла от по 9 години до края на името. Името Ана може да се удължи с двойно „нн“ в средата. За да узнаете именното число, трябва да съберете числата на буквите на името. Изчислява се само собственото име. Презимето не се изчислява, защото се отнася до фамилията. Полученото число се редуцира до едноцифрено. Например името Анна: 1 + 5 + 5 + 1 = 12 = 3 Числото 3 е именното число на Анна. Именното число упражнява най – мощно влияние в живота на индивида. Вибрацията на именното число владее над опитността на живота. Числата с единична, двойна и тройна вибрация се разделят на три триади: Таблица 2: Чрез триадите се разбира доколко именното и рожденото число са в хармония. Числото на датата на раждане има своя собствена характеристика. То, както и именното число, трябва да се редуцира до едноцифрено, ако не е такова. Например 28 е 2 + 8 = 10 = 1. Единицата е редуцираното рождено число на даден човек, роден на 28-ми. Доколко животът на този човек ще бъде хармоничен и щастлив, зависи от хармонията или дисхармонията между рожденото и именното число. Ако Анна е родена на шестия ден от месеца, нейното именно число 3 и рожденото й число 6 са в хармония, защото и двете са от триадата 3-6-9. Поради хармоничното съчетание на двете числа, Анна ще има добри външни и вътрешни условия за осъществяване на своите духовни подтици и начинания. Но ако Анна е родена на първия ден от месеца, рожденото и именното число ще бъдат от две различни триади. Нейната личност ще бъде поставена на ред изпитания, противоречия, болести. Ако именното и рожденото число се намират в различни триади, т.е. не са в хармония, между мислите, чувствата и действията на индивида ще липсва хармония. И като резултат несполуката ще идва вместо успеха, болестта вместо здравето. Именното число владее над рожденото, защото е велика положителна сила, която слиза в посока към материалния свят. Рожденото число е велика отрицателна сила, която владее физическото поле. То показва пътя, който индивидът трябва да извърви при своето еволюционно движение нагоре. Вибрацията на именното число владее над общите житейски условия, индивидът чувства неговата сила в домашните и социални отношения. Рожденото число действа по–пряко върху физическото тяло и засяга здравето на индивида. За да бъде човек здрав, работоспособен, необходимо е рожденото и именното число да бъдат в хармония – в един и същ тригон. Именното число 3 в името Анна и рожденото число 1 не са в хармония. Анна не може да промени рожденото си число, но именното може. Тя трябва да избере ново име с именно число от триадата 3 – 6 - 9. В Таблица 3 се вижда как числата и съответстващите им букви упражняват влияние върху органите на човешкото тяло. Триадите също оказват влияние върху органите на човешкото тяло. Таблица 3 Таблица 4 Щастливи дни, месеци и години Въпросът за щастливите дни, месеци и години е свързан отново с триадите. Таблица 5 Нашите щастливи дни, месеци и години са хармонични за осъществяване на нашите материални интереси. Силата на дните е по–голяма, отколкото на месеците. Месеците са по–важни , отколкото годините; а годините влияят на общите условия повече, отколкото на отделни събития. Дните на месеците, които са двуцифрени числа, трябва да се редуцират до едноцифрено число от съответната триада. Примери: 30=3; 12=3; 15=6; 27=9. Три, шест, девет са основните числа в третата триада. Годините се изчисляват като се редуцират техните числа до едноцифрено число. Например 1942 година 1+ 9 + 4 + 2 = 16 = 7. Числото 7 е в хармония с триадата 1 – 5 – 7 и в дисхармония с останалите две триади. Щастливи години са тези, които могат да се разделят на числото на рождената дата. Злощастни години са ония, които не могат да се разделят на числото на рождената дата. Например година 1908 е щастлива за кое и да е лице от триадата 3 – 6 – 9, понеже 1 + 9 + 0 + 8 =18 = 9. Числото 9 се дели на всяко от числата от триадата 3 – 6 – 9. Съвършени и несъвършени имена Съвършените имена се състоят от нечетен брой букви. За да се усъвършенства името, трябва да обърнем внимание на три контролиращи сили, наречени: крайъгълен камък, централен камък и горен камък. Крайъгълен камък се нарича началната буква в името. Централният камък в едно име е централната буква, а горният камък в едно име е последната буква. Влиянието на крайъгълния камък е най-силно, защото целият живот на индивида е под неговите вибрации. Ако неговото число не влиза в триадата на рожденото число, сигурно е, че лицето ще срещне много спънки в живота. Понеже крайъгълният камък определя в голяма степен живота на човека, той ще действа съвместно, в периоди от по девет години, с всяка следваща буква от името. Централният камък или средната буква от името носи тежестта на арката и трябва да бъде силна материална буква. Ако името се състои от четен брой букви, остава без централен камък. Такива лица не могат да проявяват в достатъчна степен концентрация на съзнанието си поради липса на обединяваща сила вътре в човека. Централният камък хармонизира името и се превръща в разпределител на силите на душата. Горният камък е последната буква на името. Той е завършваща сила и съдържа в себе си постигането на всички възможности. Неговото влияние е много мощно, показва перспективата на развитието. Крайъгълният камък, централният камък и горният камък се отнасят до първата, втората и третата степени на всяко едно число и към числата на трите триади, както посочва следната таблица: Таблица 6 Пример за едно съвършено име е името Давид. Централният и горният камък се намират в същата триада като именното число: Д А В И Д 4+1+4+9+4 =22=4 В хармоничното име крайъгълният, централният и горният камък трябва да бъдат в една триада. Ако рожденото число на цар Давид е също от триадата 2 – 4 – 8, резултатът ще бъде напълно хармоничен. Не е добре числото на името и рожденото число да са еднакви, защото ще се получи прекалено струпване на еднотипни енергии. Например лице с именно и рождено число 5 ще живее дълго време в свой измислен, въображаем свят. Лице с именно и рождено число 9 ще бъде много оригинално, но и много нервно, защото числото 9 влияе силно на нервната система на човека. При именно число 10 и рождено число 10 лицето ще бъде голям идеалист, съвсем непрактично и ще се превърне в бреме за околните. Промяна на името Избирането на ново име не е лесно. Понякога е невъзможно към рожденото число да се подбере подходящо име, чието число да се съгласува с рожденото и същевременно с числата на крайъгълния, централния и горния камък. Това е труден въпрос, изискващ сериозно размишление. Новоизбраното име ще упражни силата си, ако се възприеме завинаги от лицето като единствено име и бъде използвано в личния му и социалния му живот. За себе си трябва да мислим непрекъснато с новото си име. Необходимо е да убедим няколко от най-близките си приятели да ни подкрепят, като мислят за нас и ни наричат с новото ни име. Без тези усилия желаният резултат ще се забави. Цветове и триади Всяко число има свой цвят. Цветът оживява числото и помага на индивида да възприеме неговото въздействие. Колкото по-съзнателен е този процес, толкова по-мощно е хармонизиращото влияние на съответния цвят. Всеки човек трябва да носи винаги собствения си жизнен цвят. Той ще му помогне да си осигури добро здраве и успех във всяко начинание. Таблица за съответствията между числата, буквите и цветовете: Таблица 7 Цветовете трябва да се носят не само на дрехите, но и непосредствено до тялото, на голо, тогава са от полза. Да се носят на частта от тялото, повлияна от съответната триада. Например лица, свързани с триадата 1 – 5 – 7, трябва да носят своя жизнен цвят върху горната част на тялото, близо до главата, сърцето, стомаха, според рожденото число. Лице в хармония с триадата 2 – 4 – 8 трябва да носи жизнения си цвят около корема, за да повлияе на бъбреците, червата и детеродните органи. При хората, свързани с триадата 3 – 6 – 9, „тройките” могат да носят жизнения си цвят около черния дроб, но тези, повлияни от 6 и 9 не са ограничени да носят съответните цветове в някоя определена област, тъй като 6 и 9 влияят върху умствените центрове и нервната система. Те могат да носят жизнените си цветове във вид на бижута, пръстени, гривни, огърлици, колиета и др. Ако рожденото и именното число съвпадат, цветът, който като сила въздейства на лицето, се нарича именен цвят. Основни музикални принципи Тонове, тоналности (гами), триади Всеки индивид вибрира и влиза в резонанс с определен тон и съответстващата му тоналност (гама). Това е звуковата среда, в която той живее. Задачата на човка е да открие своя тон и гама, да влезе в хармония с тях, за да подобри условията на своя живот. Този тон и тази гама звучат от самото раждане до края на човешкия живот. Ако индивидът работи съзнателно с тях, ще се радва на добро здраве. Таблица 8 Музикалните тонове или гами, съответстващи на рожденото или именното число, трябва да се пеят или свирят всеки ден. Ако това правило не се изпълнява, човек излиза от своята звукова среда, губи връзка със своята рождена вибрация, постепенно спира да резонира или умира. Индусите имат древен инструмент – вина. Той издава един единствен много дълъг тон, върху който те медитират. Ако човек не може да пее, нека използва някакъв инструмент с клавиши или свирка, за да медитира върху собствената си вибрация, като я пее или свири продължително време. Ако човек лесно се възбужда и неговият основен тон е мажорен, добре е да пее или свири в минорната гама, започваща от същия тон. Например от до мажор в до минор. Човек, чийто основен тон или гама е минорен и се чувства силно угнетен, е добре да пее или свири в съответната мажорна гама. Например от до минор в до мажор. Основният тон и гама на всеки индивид са ключове към неговия вътрешен свят. ГЛАВА 2 ЗАКОНЪТ НА БУКВИТЕ Учителят казва: Името трябва да звучи музикално и да има букви от трите части на азбуката (от А до И, от Й до Р, от Р до края) и да са съчетани така хармонично, че при изговарянето да се чувства мекота. Букви с единична вибрация БУКВАТА А, ЧИСЛОТО 1 А е началната буква в българската азбука. Показва интелекта и неговата проява във всички области на човешката дейност. Буквата А е великият архитект, в чието съзнание формите се раждат. Останалите букви са изпълнители на проекта. А, като единица в името, е показател за всички промени в живота на човека. Числото 1 е сигнификатор на подема, на новото начало. Ако именното и рожденото число са в хармония и буквата А се включва в тяхната триада, съответният период от живота на човека ще се характеризира с промени към по-добро. Тези промени, независимо в коя сфера на живота се проявяват, трябва да бъдат вещо ръководени, защото ако А не е в хармония, те могат да бъдат гибелни за личността, която има склонност към агресивност и незачитане на другите. Учителят казва за букавата А: „ Най-силната буква, началото на всички неща. Означава бременност, закон за движение. А е човешкият интелект, който се учи от опитностите в материалния свят. В този смисъл А показва слизане в материята.” За материалния полюс на буквата А Учителят казва: „Буквата А се е явила първа. Тя представлява човешкия егоизъм в първа степен.” За възходящия полюс: „Буквата А е творческа гласна, тя сама не създава, но творчеството е закон на вечността.“ Единицата като рождено число символизира Егото и означава силна воля, силен характер. Такъв човек може да се издигне високо, защото мащабът на неговата дейност е голям, но като не познава детайлите на проекта, лесно може да падне, ако не зачита мннеието на околните, което за него е проблем. Единицата лесно създава врагове и множество препятствия в своя път. БУКВАТА Б, ЧИСЛОТО 2 А е най-силната буква, началото на всички неща. Означава човек, който започва да се проявява. Обаче Б създава формите. Това, което е посадено, иска да изникне. Б е творчески съграждащ принцип в природата, носи благост. В думата „благост” няма двойнственост. Б е велик закон на равновесие. Буквата Б абсорбира силата и дава форма, сладост, вкус. Ако именното и рожденото число са от триадата 2 – 4 – 8, тя ще покаже силата на майчиния дух. В мъжка тема числото 2 показва връзка с природата, със земята. Числото 2, когато пътешества, винаги мечтае за своя дом. Буквата Б, свързана с числото 2, има определени възгледи, които следва неотменно и твърдо. Човек трябва да знае дали именното число 2 или рожденото число 2 има по-силно влияние върху неговата личност. Ако силата на буквените вибрации е по-голяма и подкрепена от други фактори, човек се проявява в по-голяма степен като материалист. Ако рожденото число е по-силно и хармонично, лицето проявява чувствителност, проницателност, тайнственост. Двойките често са нерешителни, защото искат точно да преценят двете страни на всеки един проблем и протакат разрешаването му. Те често се опитват да приспособят дадените от съдбата условия към своите представи, интереси, потребности. Двойките трябва да запомнят следното: да не се ръководят сляпо от своите чувства и емоции, защото поради дребнавост и себелюбие могат да стигнат до фанатизъм. Едно нехармонично 2, когато именното и рожденото число са от различни триади, е потайно, проявява самолюбие, неискреност, безчестие. Постиженията в живота на двойката идват късно, след четиридесетгодишна възраст. БУКВАТА Ц, ЧИСЛОТО 3 Буквата Ц е духовна буква, едно всемирно число. Тя трудно се събира в материалните букви и не е в хармония с тях. Буквата Ц е многостранна, с широк диапазон на дейност, но често разпилява своя интерес. Когато е водена от духовни подбуди, найният разностранен талант разцъфтява и тя може да извърши множество дейности с добър успех. Тройката като рождено число означава интуиция, смелост, бързо ориентиране. Като именно число – разнообразни дарби и способности. Числото 3 притежава мощен интелект. Успява да се издигне там, където е необходима бързина на мисълта. Три е артист, може да бъде красноречив оратор, обича науката, законността, мистицизма. Когато числото 3 е в хармония, то е весело, разположено, уравновесено, естествено щедро. Поради своята универсалност и в известна степен непрактичност, не успява да използва дарбите и способностите в свой личен интерес и пропилява щастливите възможности, които лесно му се предоставят. Ако успее да стори това, ще се издигне. Когато чилсото 3 не е в хармония, проявява лекомислие към настоящето и бъдещето на своя живот. Разпилява силите си, умствения си капитал, разрушава моралните устои на собствения си живот, пилее с широка ръка придобитото богатство. Буквата Ц контролира функцията на черния дроб. Когато вибрацията й е нехармонична с именното и рожденото число, черният дроб боледува, засяга също белия дроб и дихателните пътища. За да се освободи от негативното влияние, човек трябва да овладее в максимална степен своите емоции и вътрешни противоречия. БУКВАТА Д, ЧИСЛОТО 4 Учителят казва: „Буквата Д означава закон на равновесие, притежава активна сила, която е в състояние да примири противоположностите между физическия и Божествения свят, да преодолее мъчнотиите. Буквата Д е плод, който е завършил развитието си.” Четворката като именно или рождено число показва твърд, упорит характер, предпочита предпазливостта пред риска. Добре преценява своите желания и тогава пристъпва към действие. Лоялен приятел, но не е човеколюбиво число. Четворките изискват хората да живеят по закона на Правдата и най-малкото отклонение от закона на справедливостта променя рязко тяхното отношение от добро и благородно към грубо и рязко. Те са честни и упорити, достигат признание ако отстояват докрай тези принципи въпреки многобройните препятствия. Понасят трудностите спокойно и трезво. Когато буквата Д е в хармония с именното и рожденото число, тя е щедра, честна и може да се разчита на нея. Поддържа непрекъснат своя стремеж към издигане в службата, в науката, търговията с недвижими имоти, има отношение към минното дело. Когато буквата Д не е в хармония, носи неволи, загуби, злощастни връзки и контакти, трудно лечими болести. Дисхармоничната четворка е груба, безчестна, несправедлива поради склонността си към невъздържаност. Буквата Д е любител на природата, на лунните нощни разходки, обича животните, грижи се за тях с любов и всеотдайност. Четворките не трябва да имат материални контакти с числото три. Техните най-добри приятели са между числата 2, 8, 11 и 22. БУКВАТА Е, ЧИСЛОТО 5 Учителят казва: „Буквата Е означава слизане на енергии от Божествения свят на физическия, за да послужат за размножаване и осъществяване на всичко, което иска да се прояви, да се материализира.” Буквата Е с едния крак е на земята, а с другия – в астралния свят. Е е двойнствена буква, неуравновесена. Когато е поставена хармонично, тя се повлиява и привлича повече от светското великолепие и блясък и в по-малка степен от духовната страна на живота. Лесно и внезапно може да смени посоката си на движение. Е може да бъде в еднаква степен и добротворна, и злосторна. Тя може да получи импулс за висше проявление, но числото 5 става пречка поради своя нервен темперамент и неовладян характер. Тогава силата на импулса се разтваря в някакъв вид удоволствия, за което лицето Е – числото 5 дълбоко и искрено съжалява по-късно. Когато 5 е рождено число, лицето е изпълнено с възторг и вдъхновение, достигащи често до авантюризъм. Ако лиспва хармония между именното и рожденото число, петицата трудно може да запази равновесието на своя ум и лесно избухва. В такъв случай лицето или трябва да достигне достатъчно високо духовно ниво, за да може да се въздържи, или да даде възможност на разрушителните желания да се проявят, за да не се достигне до нервно разстройство или до разстройства в храносмилателната система. Буквата Е лесно се вдъхновява от всичко ново, лесно се приспособява в несвойствена за нея среда, овладява с лекота чужди езици. Пет се стреми към промени, независимост и се учи преди всичко от своите опитности, бързо се примирява с неудачите и загубите. Петицата лесно печели пари. Буквата Е трябва да приеме въздържанието като свой път, ако не иска да разруши душата си. В подходяща духовна среда може да развие психичните си способности. БУКВАТА Ф, ЧИСЛОТО 6 Според Учителя буквата Ф е трудна, с опасни вибрации. Силата при нея е раздвоена. Тя има мощ да създава, но има и мощ да разрушава. Когато проявява своите висши вибрации, Ф е постоянна и твърда в намеренията, лоялна към приятелите си. Шестицата е идеалист, мечтател. В нейното въображение всичко е прекрасно. Поради артистичната си нагласа тя лесно се пренася в света на мечтите и може дълго да остане там, забравяйки ежедневието. Шестицата е интелектуално число. Често се среща като именно и рождено число сред изтъкнати творци на словото, музиката, изкуството. Шестицата работи за другите, рядко за себе си. Когато рожденото и именното число са в хармония, от триадата на шестицата, човек е искрен, благонадежден, сърдечен, оптимист, толерантен, ползващ се с доверие. Хармоничната шестица може да бъде добър организатор на обществени движения с етична насоченост. При нехармонично съчетание въображението става болезнено, образите се изкривяват, интуицията, иначе безпогрешна, започва да създава неоснователни страхове. Шестиците трябва да изпълняват обещанията си, защото околните приемат думите им напълно сериозно. За да имат успех, трябва да поддържат поведение, което събужда доверие. Трябва да овладеят илюзиите си и да намерят реалността на собствения си живот сега, в този момент. БУКВАТА Г, ЧИСЛОТО 7 Учителят казва: „Буквата Г е безкрайно, вечно начало. Във вечността е вложено всичко.” Г е топлината и светлината, при които посаденото расте. Седмицата е строго число, тя никому не прощава, защото е закон на съвършенство, знак на пълнота, на вътрешна чистота, която създава красотата отвън. Седмицата завършва всички начинания. Който е под влиянието на буквата Г – числото 7, е методичен, изобретателен. Ако насочи своите усилия за развиване на духовните си способности, може да получи вдъхновение и да получи пророчески дар. Седем не остава в подчинено положение. То е винаги на върха. Буквата Г повлиява силно физическия и умствения живот на родения. На тялото дава сила и запас от физическа енергия, а когато рожденото и именното число са в хармония, носи здраве и дълголетие. Седмицата оказва влияние върху астралния живот на човека, усилва чувствата и страстите. Когато един човек – седмица обича, люби, когато не обича, мрази. Учителят казва: „Буквата Г показва музикалност.” Енергиите, свързани с този звук, идват от духовния свят. Седмицата е любител на музиката, литературата, изкуството, има богато въображение, обича самотата, тайнственото, мистичното. Когато седмицата е в хармония, роденият може да посвети живота си на науката, изкуството, на философски и трансцендентални изследвания. Най-силно съпротивление на седмицата оказва числото 8. Седмицата има афинитет към числата 11 и 22, но това привличане трябва да се избягва. Най-тежкият недостатък на буквата Г е желанието да обсебва чуждото по грабителски начин. БУКВАТА Х, ЧИСЛОТО 8 Учителят казва: „Буквата Х е закон на успокояване.” При Х имаме един приятен обяд. Ще бъдеш възнаграден за слизането и за носенето на товара. Законът на осмицата и неговото проявление в буквата Х е да твори, да изпълнява и да завършва. Осмицата планира, реализира и получава резултати. Тя има силен характер. Трудностите я стимулират. Може да вземе върху себе си товара на другите, толерантна и справедлива е към всички. Числото 8 означава най-големите страдания, допустими за човека. Така лошият човек може да стане добър, изправен пред числото на вечността и безконечността. Когато именното и рожденото число са в хармония, числото 8 може да работи за цялото. Ако не са от една и съща триада, осмицата проявява егоизъм и себелюбие. Осмиците обичат природата. Имат отношение към изкуството. Между осмиците се срещат често артисти, музиканти, писатели. Привличат се от числата в триадата 3 – 6 – 9. Антагонистично настроени са към числата 5 и 7. Понеже силите на осмицата са поляризирани горе – долу, дейността им трябва да бъде насочена за благото на цялото човечество. Ако дейността се насочи към собствената личност, осмиците изпадат в дребнавост. При числото 8 външните условия са по-силни от личността. За да се справи човек, трябва да събуди своите вътрешни сили. Строгата любяща майка ги учи на служене и търпение. БУКВАТА И, ЧИСЛОТО 9 Учителят казва: „Буквата И е свързана с ума. Тя потвърждава реалността – цъфнал цвят.” Цветът е начало на един процес. И има стремеж да го завърши. Буквата И се състои от две течения, едното слиза отгоре надолу, а другото се изкачва отдолу нагоре. Ако търсите истината, първо ще слезете, а после ще се качите. За буквата И високият идеал е път на постижение. Тя има твърда воля. Може многократно да повтаря и усъвършенства даден процес, докато достигне до съвършенството. Като именно число се откроява с артистични способности. Детето с именно число И от най-ранна възраст държи перо в ръка и пише стихчета и разказчета. Когато между именното и рожденото число няма хармония, страда нервната система, която е тясно свързана с буквата И и числото 9. Еднообразието притъпява сетивата на едно И. Всички процеси, които се повтарят, трябва да бъдат носители на известно разнообразие. Буквата И обича да ръководи и го прави разумно, добре. И – числото 9 трябва да поддържа добра вътрешна чистота, в противен случай цялата сила ще се загуби. Трябва да се задоволява и с малкото, което му е дадено, защото то винаги е достатъчно. Когато буквата И не е в хармония, злощастията се повтарят отново и отново. Числото 9 според Учителя е „крайният резултат на всеки живот, който изисква съвършенство.” Девятката е човешката глава, проявеният човек, резултат на творческия принцип, чрез който се проявява Божествената сила в света. Букви с двойна вибрация БУКВАТА Ж/Й, ЧИСЛОТО 10 Буквата Ж е проява на живота във всички светове. За числото 10 Учителят казва: „Числото 10 съдържа в себе си пътищата, по които минава човешката душа, от най-ниската до най-високата степен.” „Числото 10 създаде всички тайни в Битието.” В немската азбука числото 10 отговаря на буквата «йот». За нея Учителят казва: „Йот е творческа сила и означава Бог, който твори в живота.” В буквата Ж има равновесие на силите, разрешение на противоречията. По тази причина Ж/Й означава сили и енергии, които работят за растенето и развитието. Ж в името е закон за материално благополучие. Буквата Ж/Й, числото 10 проявява качествата на единицата в по-висока степен. Символизира ново начало в различните прояви на живота: материален, социален, душевен, духовен. При хармония с рождената триада всички контакти с материалния свят ще носят успех. За да се прояви животът в съвършенство и цялост, е необходима чистота. Ако Ж наруши закона на чистотата, ще отвори път на физически страдания и болести, психически отклонения и недъзи, което ще създаде нова карма. Като цикъл от 9 години, буквата Ж придава на родения честност, справедливост, благонадеждност (при хармония с рождената триада). БУКВАТА К, ЧИСЛОТО 20 Учителят характеризира буквата К като неустой. Означава противоречия, които се проявяват в душевния свят на човека. „Тя е като човек, на който единият крак и едната ръка ги няма”. Когато името започва с К, човек трябва да се научи да се справя с тези противоречия. Това е задачата на неговия живот. Вибрацията К-20 е по-мощна от вибрацията Б-2. К е буква на крайности. Има интензивен характер. Няма висота, която К не би могла да достигне, нито дълбочина на безчестие, до която не би могла да слезе. К не би се спряла да наруши закона, без разлика човешки или Божествен. Буквата К представлява лодката на живота. Тя трябва да се движи хоризонтално по вълните, или: между Учителя и ученика трябва да съществува правилна обмяна, хармонично преминаване на мислите и чувствата. Това се постига, когато ученикът не се поставя по-високо от Учителя си, нито наравно с него. Числото 20-К има твърда воля и когато е в хармония с рождената триада, може да прояви множество способности. К трябва да опита да се самодисциплинира, обръщайки своя поглед навътре, към духовното начало в себе си. Само така ще успее да промени своя характер, изпълнен с толкова много противоречия. Ако се остави на течението, може да достигне до дълбоко падение. Да избягва хазарта и да не пие алкохол. БУКВАТА Л, ЧИСЛОТО 30 Учителят характеризира буквата Л като „стремеж към Бога”, изкачване, сили, които идват от Божествения център, от Слънцето и влизат в природата. Планински връх, под който има извор. Силите, които действат на тази буква, са възходящи. Показват човек, който се движи, но който работи повече в астралния свят. Буквата Л-30 носи много от духовните качества на буквата Ц-3, но на физическо поле. Ц раздава, а Л събира, завършва започнатото. Л също раздава щедро, но разумно и справедливо. Буквата Л притежава интелектуална сила, която я прави естествен водач или човек на изкуството. Тя довежда нещата до добър край. Ако буквата Л е в хармония с рождената триада, човек може да развие духовните си способности. Даже ако не е в хармония, той не би проявил отрицателните качества на своя характер. Буквата Л е свързана с белите дробове. Когато човек овладее изкуството на правилното дълбоко дишане, буквата Л носи здраве и дълъг живот. БУКВАТА М, ЧИСЛОТО 40 Учителят казва: „Буквата М е първичната материя, от която формите са направени, материалите, които семето извлича от почвата, за да расте.” Означава материалния свят и противоречията в него. В света има две неща, които постоянно функционират: М-материята и О–силата. Буквата М възприема. Там, където пластовете се пречупват – страданията, там ще намерите вода – живот. Най-възвишената проява на буквата М е саможертвата, в най-ниския си полюс М означава смърт. Буквата М одухотворява свойствата на Д. Най-силното качество на М е духовността. При хармония с триадата на раждане, тя може да развие своите психически способности и няма друга буква, която би понесла кръста тъй храбро и с толкова малко оплаквания. Най-силната буква в триадата 2 – 4 – 8 е буквата М. Тя е изпълнена с живот, сила и правда. Държи на справедливостта, но няма да стане агресивна, за да я защити. Търси пътя на примирението. Буквата М не е водач, но е добър изпълнител на плановете на онези, които уважава и обича. Когато буквата М не е в хармония с рождената триада, тя страда много и ще понесе голямо бреме на плещите си. БУКВАТА Н, ЧИСЛОТО 50 Буквата Н означава противоречията в земния път на човека, но същевременно тя е наука за справяне с тях по пътя на негативната опитност. Няма нищо трайно в буквата Н. Колкото и да се хармонизира едно Н, лесно стига отново и отново до недоволство и отрицание. Буквата Н е преди всичко материална в проявите и отношенията си. Поражда неприязън, ревност, омраза, завист. Проявата й в света на мисълта е свързана с учителската професия. Чрез контакта с деца може да се избави от излишната енергия, която е в основата на негативните й състояния. Буквата Н символизира брака, връзката между две души, слезли на Земята да се учат по пътя на най-големите противоречия; затова щастлив брак не може да се очаква. Когато Н е в хармония с рождената триада, за съответния период от живота може да донесе добри материални придобивки, но ще си послужи с не съвсем почтени средства за постигането им. При липса на хармония, лицето е предразположено към тежки нервни заболявания и ревматизъм. Пътят за справяне с негативната природа на Н е търпението и добрата обхода с околните – близки и приятели. БУКВАТА О, ЧИСЛОТО 60 Учителят казва: „О индусите наричат прана, а праната е силата, която изпълва пространството. Когато тя се преплете с материята (буквата М), се образуват формите. Често казвате, че О е условията, при които Любовта може да се прояви. Буквата О означава, че никой не може да ви направи зло или добро, което значи, че сте свободни.” Буквата О притежава качествата на Ф, но е по-силна от нея. Притежава в по-голяма степен чувство за ред, по-силна мисъл и интуиция, завършва всичко, което предприема. Буквата О е либерална. Разбира принципите, които работят чрез доброто и злото и използва условията, за да доведе до успешен край всяко свое начинание. Буквата О може да пише, да прояви известни артистични и музикални способности, но трудно ще достигне върховете в тези изкуства. БУКВАТА П, ЧИСЛОТО 70 Буквата П означава закон за разцъфтяване, оплодяване, свързване с плода. Показва, че сте решили въпроса: Борбата в четирите ъгъла. Отдолу става изтичане на лошата енергия и възприемане на нещо. Буквата П усилва качествата на буквата Г, има по-силна индивидуалност и оригинални възгледи. Може да се прояви като философ – реформатор и организатор. Не може да заема подчинено положение и ако това се случи, губи равновесието си. Буквата П е интелектуална. Лица с буквата П в хармония с рождената триада имат условия за добра артистична, литературна, музикална кариера. Силата е в изключителната интуиция, която служи като основа на всичко, до което П се докосва в своята проява. Да се пази да не премине отвъд границите, които поставят Любовта и Правдата, защото всичко, което върши, ще се върне, за да благослови или озлочести според строгите закони на Битието. Буквата П показва, че можеш да излезеш от едно лошо положение. Ако живееш разумно, има условия за дълъг и ползотворен живот. БУКВАТА Щ, ЧИСЛОТО 80 Буквата Щ означава сила, а силата е законът на разумността. Буквата Щ е по-силна от Х. Нейното чувство е по-интензивно, а проявата – по-оригинална. Като интелектуална буква проявява гениалност в областта на философията и нетрадиционните изследвания. Не обича да бъде ограничавана и управлявана. Ако не е в хармония с триадата на раждането, се преизпълва със скрупули, съзнанието слиза от високите сфери в света на обикновените човешки отношения. БУКВАТА Р, ЧИСЛОТО 90 Буквата Р означава разумност, светлина, които се проявяват като различни качества в природата. Символизира човешката ръка – буква на активността и волята. Означава здраво да държиш идеята в ума си. Буквата Р е силна, но показва, че българинът иска да придобие доброто чрез насилие. Българинът трябва да смекчи тази буква, за да не препятства на доброто. Буквата Р има възможностите на буквата И, но като изразител на светлата им страна. При буквата Р не е необходимо процесът да бъде повтарян многократно, за да достигне съвършенство, защото е по-духовна и по-жизнена. Чрез буквата Р като цикъл могат да се постигнат най-съкровените духовни въжделения, развитие и усъвършенстване на личността във всяко желано направление. Р е интелектуална буква и изисква концентрация на съзнанието, за да може да насочи живота в определена посока. Когато е в хармония с рождената триада, Р е изключително благотворна, а ако не е, носи загуби на ценни книжа, документи, предмети, пари и други. Букви с тройни вибрации БУКВАТА С, ЧИСЛОТО 100 Подобно на А, буквата С е архитект на формите, но нейната духовност е по-мощна. Под нейно влияние формите на физическото поле се проявяват, но и непрекъснато се променят, защото вибрацията на С е непостоянна като приливите и отливите на Луната. Когато е в хармония с триадата на раждането, тя е добродетелна, но когато е нехармонична, е съкрушителна и смъртоносна. Движи се в полюсите на живота. Когато не е в хармония, се явяват бъбречни разстройства. С е трудна буква. Не е достатъчно всички нумерологични вибрации да са в хармония помежду си. Необходимо е да се живее добре, с други думи С трябва да бъде непрекъснато в духовен контакт с цялото творение и с всички творения. Ако изпусне този контакт, ше влезе в съюз с най-нисшите сили. За С среден път няма. С е студена буква. Затова трябва да поддържа връзката си с Бога, да възприема Любовта, Мира, Благодеянието не само като красиви думи и пожелания, а като дело на своя живот. БУКВАТА Т, ЧИСЛОТО 200 „Буквата Т е закон на противоречия и препятствия във физическия свят. Силна буква. Сила, която се движи от центъра на Земята към Слънцето, за да победи смъртта. Отвесната линия е Аз-ът, а хоризонталната – борбата и победата. Буквата Т означава, че трябва да излезеш от едно трудно положение.“ В две различни беседи Учителят дава различно обяснение на двете линии (вертикална и хоризонтална) при буквата Т: „Вертикалната черта е мъжът, а хоризонталната – жената*.” Винаги физическото, гъстата материя (хоризонталната линия) препятства на Духа (вертикалната линия). Вибрацията на буквата Т носи силна поляризация на енергиите, които се проявяват чрез нея. По тази причина Т притежава богата индивидуалност и не признава средни пътища и позиции. Притежава съкрушителна справедливост: ще спаси или ще умъртви, ще съгради или ще разруши. Буквата Т е диктатор и ще се стреми да контролира всеки индивид, който се намира в контакт с нея и под нейно влияние. Т е естествен строител и е нещастен, ако не може да строи според желанието и разбирането си. Буквата Т е символ на Божественото възмездие, затова изисква да има привилегията да жъне това, което е посяла. Буквата Т е закон на противоречия, но трябва да върви без колебания и обезверяване. Когато Т е в хармония с рождената триада, има условия да достигне самообладание. Ако човек не стане господар на себе си, не може да успее в живота и да владее злокобните влияния на буквата Т. БУКВАТА Ю, ЧИСЛОТО 300 За буквата Ю Учителят казва: „Мярката, с която се познава Любовта.” Буквата Ю проявява много от качествата на Ц и Л, но е много по-духовна от тях. Притежава всемирния дух на Ц и Л, но по-трудно се обезсърчава и не е податлива на униние, понеже е с по-овладян характер. Когато не е в хармония с рождената триада, става прекалено себелюбива, стисната, стигаща до скъперничество. БУКВАТА В, ЧИСЛОТО 400 Учителят казва: „Буквата В показва, че семето е посято.” Тя е свързана със закона на Истината, принципа на обединението, който събира всичко вътре в себе си. Буквата В свързва, обединява качествата на М-40 и Щ-80. Обича дома, мястото, където живее и не обича пътуванията. Нейното мнение е винаги твърдо и установено. Държи на приятелствата си и е правдива в отношенията си с хората. Буквата В обича природата, но не обича да се рови в пръстта. Може да стане отличен цветар. Силите на проявление са силно поляризирани. В практическите работи тя е олицетворение на равновесие. Вътре в себе си живее едновременно в два различни свята. В единия се превръща в мечтател, строител на въздушни кули, а в другия – в съдия, който вниква дълбоко зад действието с увереността, че мотивът има по-голям важност от самото действие. Така е според закона на Истината, но ако изпадне в лъжливо подозрение, може да изгуби приятелите си. Ако В не е в хармония с рождената триада, става изключително непрактична и трудно се справя с материалните условия. БУКВАТА У, ЧИСЛОТО 500 Според Учителя „У е отворена чаша, която очаква да се напълни. Чрез този знак египтяните са изразявали човек, който се движи и мисли. Означава това, което възприема Любовта. Един ден, когато човек разреши противоречията си, ще обърне буквата У така, че главата да бъде нагоре.” У е буква на страданието, което донася благост, ако човек го разбира като проява и същност на процесите възраждане и новораждане. У има силна воля и упование в доброто и не може да направи компромис по отношение на средствата, които употребява за постигане на своите възвишени цели. Тя е буква на душата, устремена по пътя на Любовта и Правдата. Ако не следва тези закони в живота си, човек ще изпусне добрите условия, които буквата У носи. Когато У не е в хармония с триадата на раждането и рожденото число, развива наклонност към потайност и себелюбие. БУКВАТА Ш, ЧИСЛОТО 700 Според Учителя „Буквата Ш е материалният свят. Тя е долина, затворена между два планински върха, които събира. Ш може много добре да свърши една работа или да развали всички работи поради прекалена любов към себе си.” Буквата Ш е предел за проява на духовните сили, които носят буквите Ф – числото 6 и О – числото 60. От една страна, тя събира, трансформира и неутрализира злокобните им влияния, от друга страна, благоприятства осъществяването на висшите им цели и обещания. Нерядко от устата на Ш може да се чуе истината. Ш е материална буква, затова проявата й е силно поляризирана. БУКВАТА Я, ЧИСЛОТО 700 Буквата Я минава през големи мъчнотии и противоречия, които са я научили на търпение. Я лесно обещава, но често отлага изпълнението. Чрез буквата Я се засилва паметта. При хармония с рождената триада и рожденото число, Я може да развие своите психически сили, да стане първокласен музикант, художник, бижутер или да работи в областта на фината механика. При липса на хармония с триадата на раждането и рожденото число, Я проявява своя свещен егоизъм и достига до крайна мързеливост. БУКВАТА З, ЧИСЛОТО 800 Учителят казва за тази буква: „Взима, но не дава. Счита, че всичко в света е негово, яде, но не плаща.” В своя негативен полюс З е бент, който спира всяко добро начинание. От друга страна, тя може да породи в човека интерес към мистериозното, окултното, психичното. Търси нови земи, открива нови лекарства. З е добър психолог или химик. Когато не е в хармония с рождената триада и рожденото число, уврежда здравето. БУКВАТА Ч, ЧИСЛОТО 900 Бел. на редактора: В едната тетрадка срещу числото 900 няма буква, а в другата тетрадка е поставена буквата Ч, без да е дадена нейната характеристика. Ще си позволим да попълним тази празнина с няколко мисли от беседи и лекции на Учителя за тази буква. „Ч е отворена чаша, която очаква да се напълни. Сила за премахване на известни мъчнотии. Закон за оформяне на идеите. Буквата Ч е символ на ученичеството; „Чела” на санскрит означава ученик. От същия корен е думата человек.” Пример с името Румяна Румена, Румяна, Руме, Руми, Рума Дата на раждане – 30 декември Сборът на цифрите на името е : Румяна – 4, Румена – 2, Рума-1, Руме – 5, Руми-9. Рождената дата влиза в триадата 3 – 6 – 9. Името , което отговаря на триадата, е Руми, защото сборът от цифрите му е 9. Тази триада влияе върху черния дроб, гръбначно – мозъчната и симпатичната нервна система. Хармонични месеци за Вас ще бъдат: март, юни, септември, декември. Хармонични дни: 3, 6, 9, 12, 15, 18, 21, 24, 27, 30. Щастливи години за Вас са тези, които могат да се разделят на рожденото Ви число. Например, ако вибрацията на името и на рожденото число е 3, човек ще бъде оригинален, но с напрегната нервна система, защото числото 3 е свързано с нервната система. Съвършеното име трябва да има нечетен брой букви, за да не се лишава от мощното влияние на централния камък. При Руми това условие не е изпълнено. Руми трябва да се облича в следните цветове: червен, пурпурен и златен. Да ги носи около черния си дроб, или като бижута, пръстени, гривни. Вашият основен музикален тон и тоналност е ми-мажор, ми-минор и фа-мажор. Човек живее по 9 години във всяка буква от името си. Изчислете в кой цикъл се намирате и доколко сте в хармония или дисхармония през този период от живота си с числото на името и с рожденото число. След като достигнете последната буква, последния цикъл от името си, започнете отново от първата буква, от крайъгълния камък. Числото на крайъгълния камък ще влияе през целия ви живот като невидима нишка, която минава през всички букви-периоди. Пресметнете кои букви преобладават в името ви: духовните, материалните, всемирните или индивидуалните. Това е допълнителен знак за посоката, в която ше се развивате в този период. Връзка между триадите и крайъгълния, централния и горния камък: Триади Крайъгълен камък 1 2 3 Централен камък 5 4 6 Горен камък 7 8 9 Числата 1,2,3 имат връзка с Божествения свят, 5,4,6 – с духовния, а 7,8,9 – с физическия. Затова значението на горния камък е особено важно. Чрез него действията на физическия свят достигат своя предел, като се осъществяват в определена форма. Първата триада има отношение към индивидуалния живот на човека, втората – към социалния, а третата – към всемирния. В случая, рожденото число на Руми-3 е част от всемирната триада. Буквата Р, крайъгълният камък в името, се отнася към всемирните букви. При това добро съвпадение и следващата гласна У, която е изпълнена с вяра и упование, Руми може да служи на всемирната идея и на универсалната Любов, независимо че липсва централен камък. При промяна на име: 1) Новото име не трябва да започва с буква, чиято числена стойност съвпада с рожденото число. Пример: Рожденото число 8 и буквата Х от името Христо; 2) Ако човек се стреми към подобряване на здравето си, добре е новото име да започва с буквите Б и Д, ако са в хармония с рожденото число. 3) Да се избягват прекалено много букви с числена стойност 5 в новото име. Такъв човек е трудолюбив, добър работник, но те не носят щастие и добро здраве. 4) Антагонистичните числа: 5 и 11, 5 и 8, 2 и 7, 3 и триадата 1 – 5 – 7. Буквата А не е добър крайъгълен камък. При рождено число 13, което е самостоятелно, упорито, трудно променящо мнението си, новото име трябва да смекчи неговата твърдост. Без дълбоко проникване в себе си чрез продължителна медитация, не променяйте името си. Освен промяна на името, задължително е да работите за промяна преди всичко на самия себе си. Новото име ще ни бъде само външен помощник. Разберете дълбоката причина за вашите трудности, какво те допринасят за духовното ви развитие и тогава променете името си. Промяната е органичен, а не механичен процес, част от цялостната духовна работа на човека. ------------------------------------------------------------------------------------- * Човек се ражда на Земята ту като мъж, ту като жена. Когато се роди като мъж, неговата половинка (жената) е в невидимия свят. Тогава тя е вертикалната, а той – хоризонталната линия. И обратно: когато се роди като жена, нейната половинка (мъжът) е горе в невидимия свят. Тогава той е вертикалната, а тя – хоризонталната линия (бел. ред.).
  9. Ние се движим сред живите числа на природата и рядко имаме просветлението да се вживеем и почувствуваме дълбокия, неразгадан още напълно смисъл, затворен в тях. Ние пребъдваме и сред една жива геометрия, с елементите на която е създаден светът и която геометрия най-красноречиво ни увежда в дълбоките тайни на човешкия и космичния живот, но колко пъти ние можем да се откъснем от врявата на своето катадневие и да потънем в размисъл за тях? Освен това, колцина допущат, че е редно в тия преситени със събития времена, да отделим мисъл по толкова далечни и чужди на всекидневните потреби неща, макар те да изпълват всички дни и часове на живота ни? Числата, за които искам да кажа няколко бегли думи в началото на настоящето изложение, са образи и отпечатъци на идеи, символи на истини, които лежат в основанието на битието. Те са, същевременно, и ключове на много тайни, които отвеждат дори в „светая светих” на великия световен живот. С тълмежа на числата са се занимавали още в дълбоките старини на света. Всякога е имало мислещи умове, които са искали да проникнат в тайните на тоя океан от живот, който ни заобикаля и да извадят оттам драгоценните бисери на някои истини, от блясъците на които се осветлява нашия път в мрачината. Ние живеем, все още, в една дълбока неизвестност и без тия умове, озарени от високо вдъхновение, ние бихме преминали живота си без всякаква надежда. В най-дълбоките дипли на миналото, стоят спомените за тия, които са работили в символиката и в тълкуване писанията. Още древните култури на Китай, Халдея, Стара Гърция и Рим, както и по-после средновековието, са имали символика на числата, най-ярки знаци за която е оставил Питагор, в съзнанието на който е прозвъняла блажено хармонията на световете. Науката за числата у Питагора е някак непосредствено свързана с музиката. В една малка философско-музикална студия, излязла у нас през 1939 година, Андрей Андреев, запознат добре с тоя въпрос, дава твърде ценни и оригинални сведения относно Питагорейското схващане на числовата хармония във връзка с музиката. Според това схващане, между тон и число има някакво неразривно единство. В същност, учението, наречено учение за хармонията на сферите, върху което се изказват Плутарх, Платон, Аристотел и Питагор, иде от по-далеко. Преди да се яви в Гърция, то е живяло във великите и недостъпни за всекиго школи за посветените на Египет и Вавилон. Едва в VI век до Хр., в Гърция то бива поставено на числова научна основа от Питагора. Питагор е роден на остров Самос, 580 год. преди Христа. Той е бил запознат с математиката, астрологията и другите науки на древността - Египет и Вавилон. Той е имал прочута школа в Южна Италия, а после пренесена в Гърция, която се наричала Питагорейска школа. За Питагора са писали Диоген, Лаерций, Аристоксен, Ямблих и Порфирий, а за философията му става дума от Сократа, Платона и Аристотеля. Ето някалко места от брошурата на Андрей Андреев „Питагор и учението му за хармонията на сферите”: Учениците на Питагор, питагорейците, поддържали като основа на своите размишления при анализа на музикалните прояви численото отношение, математичните построения. Питагор учил, че земята е кълбо, а също и център на вселената. Той първи я нарекъл космос. Питагор разглежда земята и другите небесни тела като закономерни стройни единици, подчинени на законите на числата и хармонията. Той е повлиян от ученията на Анаксимандър и Анаксимен - учения, разглеждащи тия въпроси чрез светогледа на стария Изток. Питагор смятал музиката като съставна част от закономерните движения на всемира. Той тълкувал голямата й сила още и като силно възпитателно средство, като средство за развитие на ума, укротяване на страстите, облагородяване на душата, характера и др. У Питагор не може да се отрече ред безусловно положителни постижения: мисълта да се измери височината на тона от звучащата струна, акустическите свойства на музикалните елементи и др. Като основа на своите размишления, питагорейците приемали разума. „Строгият Питагор, казва Плутарх, отхвърлял присъствието на чувството при предаването или при разбирането на дадена музикална пиеса. Той казвал, че това божествено изкуство, музиката, трябва да се приеме от разума и според математическата хармония, хармонията, подчинена, на числата”. „Но, допълва Платон, Питагор знаел, че всичко в душата не е разум, и затова препоръчвал музиката и като помощница в философските размишления и другар в живота на всекиго”. Според Аристоксен, достойнството на музиката ще оцени слухът, а мисловните способности трябва да определят съотношенията на възприетите явления тогава когато Питагор говори за точност в математическите съотношения между интервалите. Консонансът е интервал, казвали питагорейците, в основата на който лежи най-простото за слуха съзвучие. „Консонансът е най-приятното за слуха съзвучие, възразявали последователите на Аристоксен.” И по-нататък: Теорията за математическото отношение на тоновете е била приета от много философи. Учениците на Питагор продължили учението му за отношението между число и тон. Така, питагореецът Архит, приятел на Платон, си е представял, говорил за тоновете като резултат от трептения, които се разпространяват чрез въздуха. Лае и Хипаз направили много опити със струни, различни по дължина, с спъване различни тежести на тях. Платон, последовател на Питагоровото учение за тона, приемал, че законите на музиката и математическите отношения са отражения на световния ред. Той ратувал за божественото Аполоново изкуство - музиката. Аристотел подчертава голямата сила на тона. Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени , на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли. „Откърмени с тия мисли, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и числа”. Плутарх доизяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и др. древни философи твърдели, че движението на вселената и частично на небесните тела, е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете според изискванията на хармонията”. Като резултат на всичко това, по Питагор и др., се явява едно благозвучие между небесните тела, наречено музика или хармония на сферите. „Тая хармония, казва Питагор, е дивна, съвършена и божествена музика за чистите души”. Ще оставим за известно време, какво са знаели и какво са оставили за символиката на числата мислители от древността като Питагор и други. Да се сродим със собствените си усещания и идеи, които ни внушават числата и геометричните елементи, като, преди всичко, кажем няколко думи за символиката. И до днешен ден ще срещнете хора, които са противници на символизма. Разбира се, има различни видове символика, но има натури, които по начало са й чужди и протестират срещу нея, като забравят, че ние сме потопени в един свят, в който всичко е символика. Символи са думите, с които си служим, символи са нашите поздрави, маниерите в катадневното ни битие, символи са названията на дните, месеците, годините и циклите. Символ е цялото богослужение на всички религии и цялата наша битова, национална и общочовешка традиция. Ние приемаме тия символи, но сме крайно предпазливи, когато трябва да приемем една символика, която ни разкрива дълбоката мъдрост на вселенския живот, мъдрост, така добре разбрана някога от древните и приета от всеки, който има пробудена душа и малко поне зрящи очи. Но това е някак в реда на нещата. Хората са крайно консервативни и плашливи, когато трябва да допуснат в съзнанието си известни истини, които имат отношение не към материята, а към духа. Символика на числата Първото число, което ние научаваме в своя живот е едното, защото всяка вещ в материалния свят, както и всяко друго нещо от невеществения свят, което назоваваме, или мислим за него, е в същност „едно”. Един човек, един плод, един Бог, „едно нещо”. Едното - единицата е началото, защото ние не можем да си представим нищо, преди едното. В същност, множествеността, каквато и да е тя, е включена в едното и в края на краищата, всичко ще се възвърне към това велико Едно. Нашето понятие за множествеността е неправилно. В същност, всяка бройка, по-голяма от едното, трябва да схващаме като разделение на едното, а не като негово равнозначно преповторение, защото два пъти едното не може да се повтори. Всички светове, вселенски системи, слънца, планети, живи твари и всяка прашинка по тях, са части от голямото Едно, което ги съдържа. Едното, следователно, не може да се повтори, както не можем да мислим, че Творецът може да е вещо друго освен Един и неповторим. Числото едно е самият Той, следователно, първата проява в света, началото и краят на Битието. В известен смисъл, съзнанието на един човек, който не е напреднал в своя духовен растеж, трудно си представя едното. Нашият живот протича в множествеността на природата, в нейното богато разнообразие и съзнанието ни е по-лесно приспособимо към тая множественост, отколкото към едното. Едното е връх, до който може да се домогне само едно възвишено съзнание. С него може да борави само една самозадоволяваща се индивидуалност, един завършен човек от тия, които ние най-рядко срещаме по своя път. Едното е велико и трудно, както е трудно човек да открие пълнота в самотата си. Хората избягват и се боят от самотата, защото трудно я понасят. Човек, който се е родил, развивал и живял в множеството, трудно може да се справя с безответността на уединението. Да бъдеш сам е труден подвиг, макар че разумните сили на живота, когато ни превъзпитават, най-често ни оставят сами дори и тогава, когато се намираме обкръжени от много хора. Едното е творческото начало, мъжкият първичен принцип, непроявен още потенциално, могъщ, не-открил още другия полюс, чрез който се самоутвърждава като участник в живота и развитието. Човечеството е трябвало да изживее дълги векове сред миражите на множеството, докато един от посветените е изрекъл, че Бог е Един. Едното е могъщо, величаво, като възправения горд връх на планината, обвит със студеното и нямо величие на небесата, които го утвърждават. Бог е Един, Духът е Един, Христос е Един В математиката едното е бройка от множествеността и нагледно ние го представяме като един предмет, например, един плод, който схващаме като случаен екземпляр от многото такива плодове. Тая представа на математиката е условна, показателна и не се покрива с това, което лежи в същността на едното. В духовната символика на числата, единицата е най-голямата величина. Тя няма равна на себе си, защото както се каза вече, не съществува повторение на едното, т. е. няма второ едно. Цялото многообразие на множествеността представя части от едното, на което то може да се разпада. Преди да се роди светът, той е бил в непроявеното единство на Бога. В библейското сказание за Адам и Ева е дадена в символичен смисъл една дълбока истина, която изразява полярността на живота, или поляризацията на единната същност. Адам и Ева, това е процесът за образуване на числото две. Това число е получено чрез деление на едното, а не чрез неговото преповторение. Ева излезе от Адама, след като Господ го приспа и отдели част от неговата плът. От реброто на Адама, казва библейското сказание, Господ направи жената. Ето, как в свещените книги, които са символи, идеята за дележа на цялото е изразена по един недвусмислен начин. Какво изразява това ново число? Две е опозиция. То е едно неустойчиво число и при него е много трудно да се създаде хармония. Две, това е положителното и отрицателното, голямото и малкото, светлината и тъмнината, топлината и студът, доброто и злото и т. н., между които има винаги борба. При идеята за двете, отделните полюси се взаимно търсят, или взаимно изключват. Те дори воюват помежду си, а това е война, в която изпъкват двата принципа: на доброто и злото. Вижте, колко злополучно завърши райското блаженство при числото две. Взрете се във великата мистерия за падението на духовете. Когато те пожелаха да се разделят от Бога, роди се злото. Всяко зло започва с числото две. Ако между двама хора не влезе Божият Дух, който да направлява живота им, непременно ще се роди злото. Никога двама приятели не ще останат верни един на друг, ако Бог не е с тях. Двама майстори от един и същ занаят трудно се понасят, между две красиви моми се ражда омраза, между двама момци има съревнование. Даже когато човек воюва срещу себе си, той пак е в числото две. Между две тела съществува или привлекателна, или оттласквателна сила. Тия тела се борят помежду си, а резултатът ще бъде или катастрофа, или пълно отдалечение. Числото две е първият символ на размножението. То е вратата към множествеността, тъй като едното не може да премине в многочислеността, докато не стане две. Чрез деление на две, клетката се превръща на два елементарни организми, които следват по-нататък тоя закон. Разделението или дележът е процес, вложен дълбоко в биологичния живот,, Езикът на ритмичността се изразява с числото две. Ритмиката е смяна на състоянията. Тя е пре-повторение на живота между интервалите на смъртта, Между едно „да” и следващото „да” има едно „не”, което е негативната страна на първото „да”. Чрез противоречието, което се крие в числото две, се гради изкуството. При всяко изкуство имаме среща между противоположни елементи — положителни и отрицателни, в съчетанието на които търсим художествената истина. При изобразителните изкуства, специално при живописта и графиката, ние виждаме, как в борбата между светлината и тъмнината, се въплътява художествената идея. В същност, графичното изкуство се осъществява в борбата между светлината и сенките, между доброто и злото. Ако нямаше тоя конфликт, изкуството би било невъзможно, както не би бил възможен и човекът, тъй като човекът в своя първичен строеж е дете на Бога и на греха. Той носи двете начала в себе си и ги изразява по различен начин. Мястото на човека в стълбата на еволюцията е на синура между светлината и тъмнината. Много от символите на древността, показват това. Човек е същество на контрастите и противоречията. Без контрастите и противоречията, не можем да познаем истината. Ние никога не бихме могли да познаем доброто, ако злото не го контрастираше. Ето, следователно, как числото две се явява символ на един незавършен и вечен процес в живота на природата и духа, като разделение на силите, които търсят своята равнодействуваща. Процесът е незавършен. Изкуството, което е сътворено от непримиримите елементи на вечния дуализъм, е също незавършен процес. Всяка книга, всяка картина или музикална творба, която има вида на някаква изравнена, успокоена завършеност, не е изкуство. Истинското изкуство буди въпроси и подтиква съзнанието към творческо търсене. Това е неговата цел. Нас не ни задоволяват ония неща, които не оставят питания и вълнуващи тревоги в душата ни. Ние не обичаме разрешените въпроси. Те не ни учат нито на размисъл, нито пък ускоряват нашия растеж. В борбата с конфликтите ние проумяваме мъдростта на живота. Числото три е първото хармонично и завършено число. Три означава равновесно положение и пълнота. То е осъществяване и резултат от борбата, която става в двойката. То е плодът на двете. Бащата, майката и детето. Върху трите, като върху най-солидна основа, почива целият космос и в символичната терминология на християнството, то изразява Отец, Син и Святия Дух - Човекът, макар и същество на вечното противоречие и търсене, се състои от три елемента: разум, чувства и воля, които съответствуват на мъдрост, любов и истина. В хармонично развития човек тия три страни на неговото аз образуват един равностранен триъгълник. Всяко прекомерно намаление или увеличение на едната от тия страни влече след себе си очебийни промени в характера и строежа на човека. Биха могли да се направят комбинации на човешки прототипове, пък дори и народи и епохи, ако за сметка на една от тия три страни увеличаваме или намаляваме другите. Всеки може да си представи човек със силно развит ум и слаби, деградирани чувства. Или пък, силно развити чувства, за сметка на малки умствени и волеви прояви. Или най-после, силно волева личност, със слаба умствена и чувствена страна в своя живот. Биха могли да се направят комбинации, като оставим по две от тези страни прекомерно развити, за сметка на третата. Например, подчертани умствени способности, инициативна емоционална природа и слаба, незначителна воля за осъществяване. Всеки може да опише характера на такъв човек. От друга страна, бихме могли да имаме образец с голям ум и воля, но с беден емоционален живот - едно активно, начетено безсърдечие, каквото представя горе-долу нашата съвременност. На трето място волеви, но експанзивно емоционален тип без разумен регулатор, който да следи и канализира постъпките и да ги осмисля. Ето, как числото „три” определя духовно човека и го дефинира върху мрежата на ония прояви, които ни показват индивида такъв, какъвто е той създаден. Числото три, взето геометрично, представя първата и най-проста равнинна фигура, върху която е постигнато равновесие. Всяко тяло, подпряно в три точки, остава в равновесие. Триъгълникът е първият затворен полигон, който крие много съществени геометрични закони и много тайни. В построяването на човешкото лице той е взел голямо участие. Ще бъде много специално, ако в настоящето изложение дадем сведения, от какви геометрични фигури се състои човешкото лице и кое лице се счита за съвършено. Числото три е играло огромна роля в древната езотерика, в религията и религиозната философия на източните народи. Там троичността на човешката природа е изразявана със съвършено други термини, но по същина въпросът е един и същ. Числото три, без да се влага никакво суеверие или глупост, е някак близко и любимо на човека. В живота си, ние често го допущаме като крайна граница на нещо. Казваме, ако не първи път, ако не втори път, то поне трети път ще стане известна работа. В това нещо, ние подсъзнателно правим допущането, че човек три пъти ще опита трите различни същности на своето естество и най-сетне ще успее. Има много хора по света, които си обясняват всичко в живота със суеверието на другите. Вярно е, че има суеверни и че суеверието е много лошо нещо, но нека рационалистите изяснят, защо съществуват неща, които никой никога не се опитва да изясни и на които той вярва с една вътрешна, непоколебима сила? Числото четири се нарича още квадрат или кръст. То е прието като число на борба и изпитание. То е чистилището на душата и огънят, през който трябва да мине всяко същество, за да заслужи своето достойно място във вечния живот. Христос прие истинското си величие, след като прие четворката - кръстът на страданието, за да стане път, истина и живот. Древните езотерични науки, сочат четворката (квадрата) като символ на борба, а като аспект между небесните светила в астрологията, квадратът има същото значение. Четворката е война, защото изразява също разделение на частите. Някога са считали, че светът е съставен от четири елемента - стихии: огън, вода, въздух и земя. През тях, като през очистителни реторти, преминава душата на човека, за да получи своето „кръщение” в дух и истина. И природните духове, според преданията, са четири: саламандри, ундини, силфи и гноми. Четири - това е числото на света като цяло, който има четири страни като стените на един огромен дом - изток, запад, север и юг. Изтокът носи безмълвното величие на изгряващото слънце, надеждите и святостта на живота. Западът - противоречията, шума на желязото, цивилизованата жестокост и конкретния разум. Северът носи недостигаемата чистота на истината, и югът - палещите огньове на желанията и спокойната бавна мъдрост на пустинята. Числото четири е същевременно число на градежа. Върху четириъгълна основа почиват пирамидите на египетските посветени, които имат триъгълни стени и връх, който съединява „небето” с „земята”. Ако човек се изправи с прибрани крака и разперени ръце в страни, той ще образува четворката или кръста. Кръстът е неподвижна, статична фигура. Тя изразява човека, който стои неподвижно. Това е фигурата на разпятието, което приема страданията. Но тази фигура е непостоянна, защото човекът тръгва, разтваря крака, пристъпя напред и образува петорката, пентаграмата - ходещият, подвижният, възкръсналият човек. Пет - това е, следователно, числото на човека, който ходи. Двата крака, двете ръце и главата образуват пентаграмата, или както я наричат още, петолъчната звезда. Символ на еволюцията на човека от нашата пета раса (тука думата раса е употребена не в биологичния смисъл, а като епоха в развитието на човешкия род) е тая петолъчна звезда. Човек, засега, е изработил пет възприятия. Те са пътищата, по които външният свят докосва душата на човека и чрез които ние идваме в досег с живота, вън от нас. Макар развити и усъвършенствувани още само в известни граници, тия пет входове до нашето съзнание характеризират днешния човек. Числото пет е число на свободата. То изразява освободения човек, слязъл от кръста и поел пътя, показан му от преминалите страдания. Някои духовни общества и ордени, които проумяват смисъла и значението на числата, както и техните геометрични символи, приемат за свой знак петолъчната звезда (пентаграмата). За съответствието между възприятията на човека и петте върхове на пентаграмата са знаели и някои средновековни тайноведци, защото Гьоте, който се запознал в младини с някои мистици като Спиноза, говори някъде във „Фауст” за пентаграмата. А знае се, „Фауст” е една символика, която е узряла в творческото съзнание на големия немски поет, едва когато той е бил запознат с нещо от наследието на средновековното тайноведство. Числото шест е число, което е съставено от две тройки. Геометрично, то се представя от два триъгълника, които се вплитат така, че единият им връх е насочен надолу, а другият - нагоре. Така сдружени, те образуват древния кабалистичен знак, наречен сектаграма. В числото шест е изразена борбата между духа и материята. Триъгълникът, който сочи надолу, е символ на материалния, веществен, конкретен и земен свят, с всичко онова, което го характеризира, а другият триъгълник, който сочи нагоре., е духовният свят, с вечните стремежи към небесата. Тия два триъгълника са вплетени в човека, който живее и в двата свята и който има свободната воля да избере един от тях за свое царство. Тоя подбор е мъката, мъдростта, падението и възходът на човека, дошъл на земята да изпита всичко. Шестицата, следователно, е число, както на вечната небесна реалност, която за човека е невидима, така и на земната илюзия, която е въплътена. Арабският знак на числото шест (цифрата) показва, че в земята е посадено едно семе, което е поникнало, но още не е дало своите плодове. То е същевременно и символ за едно освобождение от магическия кръг на колебанието и тръгване по строго определен, избран път. Шестицата геометрично е построена на една ирационална база, тъй като радиусът на окръжността не е точно равен на страната на вписания шестоъгълник, поради несъизмеримостта на диаметъра с дължината на окръжността (П = 3,14). Ето защо, числото шест е донякъде извън световно, небесно число и приложено тука на земята, създава противоречия. Числото шест се дели на две и на три. Разделено на две, дава три - числото на хармонията, равновесието, а разделено на три, дава две - числото на противодействието и борбата. Някога Давид даде на еврейския народ тоя знак, като го остави свободен да приеме един от двата пътя, които се крият в него. Ако тоя народ приеме за свой път триъгълника, чийто връх сочи нагоре, тогава ще намери небесната си обетована земя. Забрави ли Бога и поеме ли път по другия триъгълник, който има върха си надолу - в грубия материален свят, към блясъка на измамното злато, той ще иде към огъня на земните страдания, не ще познае Христа и дълго ще плаче, без сам да знае защо, пред Йерусалимската стена. Числото седем е познато като свещено число между числата. В древно - индуските сказания за светя и хората, в кабалата, в религиозната философия на всички времена, това число е било символ на съвършенството. Ако, числото три е първият образ и първият символ на пълнотата и духовната завършеност, седем е неговото преповторение в по-висша гама. Седем са считали планетите от слънчевата система, седем са багрите на светлината, седем са тоновете на музиката, седем са дните на седмицата, седем са имената на небесните тела от фамилията на слънцето, седем са смъртните грехове и седем добродетели са, които спасяват душата от ада. За възходящите души към Бога има седем ангели, които ръководят седемте същности на Великата Божествена Същност: Михаил, което ще рече: като Бога, Анаел, което преведено значи: Послушай ме, Господи, Рафаил - Бог Изцелител, Гавраил, което значи Сила на Бога, Касиел или престол Божи, Са-шиел - Божия справедливост и Самуил - гняв Божи. За слизащите пък към бездната и ада, има седем демони: Велзевул, Самаел, Питон, Осмодей, Ве-лиал, Люцифер и Сатана. Последният - сатаната, което ще рече противник Богу, е изкусявал Иисуса в пустинята, но е бил победен от Него . Числото седем се счита за основа, която въздигната в различна степен, дава ключа на всички земни и небесни тайни. С него се разрешават загадките на космоса, за тия, които знаят да го употребят. Когато веднъж попитали Исуса, дали трябва седем пъти да прощаваме на тия, които имат прегрешения към нас, Великият Учител на всички векове, отговорил не седем пъти, а седемдесет пъти по седем. Светилниците на древните жреци от Египет, а после на евреите, са били със седем свещи, което символизира седемте добродетели, които трябва да осветяват пътя ни към духовното съвършенство. Освен това, седем са тайните древни науки за човека, Вселената и Бога: херметизъм или тайноведска философия, метафизака, кабала - наука за Бога, вселената и човека, тора - наука за формите, питагорейство, йероглифика и наука за числата. В разположението на планетите от слънчевата система, което разположение (аспекти) е от извънредно важно значение за тълкуване характерните особености на дадено лице, ние имаме седем основни положения: Съединение - когато две небесни тела, спрямо земята, която приемаме за център на хороскопа, се взаимно съвпадат (не сключват ъгъл помежду си). 2. Дуодектил, когато двете тела са отдалечени едно от друго така, че ъгълът, който затварят с земята е 30°. 3. Секстил, когато този ъгъл е 60°. 4. Квадратура, когато ъгълът е 90°. 5. Тригон - при ъгъл 120°. 6. Квинконс—при ъгъл 150°. и 7. Опозиция - при ъгъл 180°. В древната магика са посочени седем драгоценни камъни, с чиито свойства се побеждават редица отрицателни сили. Те са следните: Карбункул, съответствуващ на слънцето, Алмаз - на Луната, Сердолик - Меркурий, Изумруд - Венера, Рубин - Марс, Сапфир - Юпитер и Обсидий - Сатурн. Великото съответствие, което съществува във Вселената и което може да се изучи с числото седем, е дало повод на посветените в тайните на космичния живот, да изрекат истината, която намираме и в Господнята Молитва: „Quod est superius est sicut quod est Inferius" - каквото е горе, това е и долу. Или „Както на небето, така и на земята”. И така, числото седем крие в себе си една сложна символика, която на пръв поглед изглежда малко нагласена или суеверна, но, като се задълбочим в нея, ще се убедим в действителността й. Причината за това се крие в обстоятелството, че хората отдавна са загубили ключа за съответствията в живота, и суеверието е задръстило съзнанието на хората, където по-рано е имало разумна вяра. Но,, впрочем, нашата задача при изяснение символиката на числата и формите не е да убеждаваме, а само да посочим. Числото осем, е третата степен на числото две. То представя една по-висша степен на ония неща, които символизуват двойката. Арабският му знак е като знака на безкрайността. Две нули, долепени една до друга, или два конуса, върховете на които се докосват, е символ на преминаване от една реалност в друга. Символ на земната и физичната смърт, числото осем е съставено от две четворки, т. е. от две действителности - два дома, две реалности. Осмият знак от колелото на Зодиака е Скорпион - знакът на смъртта. Осем, това е числото на силните, които живеят съзнателно, както в видимия веществен, така и в невидимия свят. То е число на посветените в мистериите на живота и смъртта. Осем е мистичен знак и число, което управлява и тайната на пола. Едно геометрично тяло, наречено октаедър е съставено от две еднакви четиристенни пирамиди, които са допрени една в друга със своите основи. Това са два свята, сдружени един до друг, взаимнопроникваши се, без да осъзнават своята отделност така както става в действителност. И в живота, световете се взаимнопроникват и ние трудно можем да отделим това, което принадлежи на материята, от това, което принадлежи на духа. Когато този октаедър се раздели при основите и върховете се допрат един до друг, тогава световете се разделят и „Кесаровото остава Кесарю, а Божието Богу”. Тогава преминаването от единия в другия свят става през „тясната врата” на смъртта, като тука под смърт ние разбираме напускане на една действителност и преминаване в друга. Числото девет е последното число - знак в редицата на първоначалните числа. То е магическо число и е обратното на шест. При шестте ние имахме семе, посадено в земята, а сега семето е извадило свето съдържание, обработило го е и е дало плод. Деветорката е втората степен на числото три. То е преповторената хармония на тройката и представя нейното пълно осъществяване. С числото девет са си служили древните маги. То представя числото на сбъдновението - плод на положеното усилие. С деветицата се, приключва еволюцията, тъй като десет е вече число, което представя преповторение на единицата. И другите числа - двузначни, тризначни н многозначни, имат своята символика, но в общи линии тя е преповторение към същностите на основните числа, които в едри линии изложихме по-горе. Трябва да се каже нещо и за нулата, която е символ на непроявената вселена. Ако едното е проявеният Един, завършен и достатъчен за себе си, който се манифестира чрез числата до девет, нулата е знак и символ, който съдържа в себе си всичко. Тя е вселената - свят, у който не може да се прибави нито прахолинка, от които не може да се отнеме нито прахолинка. Всички неща, които се произшедствяват в Божествения, завършен свят, са затворени процеси, за които важи най-общата формула а+в=с. Това ще рече, че положителните и отрицателните прояви се анулират. Също както при закона за превръщането н запазването на веществото и енергията. Там всички процеси се анулират. Както в една добре водена търговска книга, при баланса приходната страница анулира разходната, така и тука, в процесите на физическото и духовно битие, всяко нещо се балансира и анулира в общото уравнение с своята противоположност. Енергия с работа, вещество с вещество, зло с добро, като от всички тия многочислени процеси, остава само опитът за душите, преминали великата школа на живота. Нулата, за тоя който разбира дълбокия смисъл на символиката, изразява и един завършен процес в света. Привършвайки в общи линии това, което можехме да кажем за символиката на простите числа от естествения ред, ние можем да преминем в една друга област, където числата, изразени в геометрични величини, служат като основа за създаване хармонията, по чиито закони невидимите градивни силя, устройват формите на живота.
  10. (Настоящото изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.) В живота на Школата е забелязан следният факт. Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота. Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае. Но след няколко години казва: „Знаете ли какъв бях някога, колко усърден, старателен бях в Школата, как изпълнявах всички закони на Окултната школа? Това беше красиво време, тогава бях щастлив.” Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно. Защото, ако ти съзнателно беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по-големи. Божественото, което си имал тогава, трябваше да расте в тебе. Сега, след десет години, трябваше да имаш още по-голяма гениалност.” „Ако само един час на ден мислиш за доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност.” „Ако отделиш на ден само половин час, за да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. И най-големият грешник, ако отделя време да мисли за Бога, ще бъде възнаграден. Бог казва: „Да мислите за мене, това е добро зa вас.”” Учителят Защо някои ученици в началото почват с жар, а после огънят им изчезва, температурата им се намалява? Защото не спазват някои окултни закони. Учителят казва: „Живейте в света, но да не сте от света.” Това значи човек да има любов към всички, да има връзка с хората, да не бяга от света, но да не се влияе от всички стари възгледи. За да няма опасност в това отношение, има едно средство - ученикът да практикува следното правило, дадено от Учителя: ВСЕКИ ДЕН ДА ПРАКТИКУВА СВЕЩЕНИЯ ЧАС. Ако ученикът не практикува свещения час, ще стане жертва на света, светът ще го погълне. Много хора в света имат обикновени мисли, много от тия мисли са от низш характер. Трептенията на твоята аура трябва да се усилят, за да се справят с мисъл-формите на света. Чрез твоята вътрешна работа, чрез свещения час трептенията на твоята аура стават така бързи, че мисъл-формите на света не могат да проникнат в нея. Иначе мисъл-формите на света ще влязат в тебе, ще те завладеят и ти ще почнеш неусетно да мислиш само за тях. Защо Учителят набляга на свещения час? Защото при свещения час, като мислиш за Бога, образува се връзка между Бога и тебе и силите на Бога се преливат в тебе. Свещеният час е могъщо средство за постижение. Свещеният час е задача на ученика. Със свещения час могат да се пробудят скритите сили и дарби на човешката душа - ученикът незабелязано ще се преобрази, ще стане друг; проявите му от низш характер ще изчезнат и висшето му естество ще вземе надмощие. Ученичество без свещен час е невъзможно! В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не. Ако не се съобразява, ще носи последствията. Интересен е начинът, по който са дошли учениците в Школата. Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл. Няма нещо случайно в живота на ученика. Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре. Много братя и сестри не идват за пръв път в Братството. В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството. И тогава те му идват на помощ. Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание. Някой може да каже: „Аз съм свободен, ако искам, ще вляза.” - Не, Всемирното Бяло Братство като види, че един човек е готов, приема го горе. И тогава у него на земята се явява желание да влезе в Божествената школа. Ако не е приет горе, у него не се заражда желание да влезе в Школата.” „Докато не простите на ония, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Човек, докато не прости на своите врагове, няма да се освободи от тях.” Учителят Една от първите стъпки на ученика е прощаването. Някой е обиден. Той трябва да знае, че никой отвън не може да накърни неговото достойнство. Не само да прости на онзи, който го е обидил, но и да му направи една услуга, когато се намери в нужда. Друга от първите стъпки на ученика е следната: да търси добрите черти в хората и да ги държи в ума си. Отучването от одумването е един от признаците, че ученикът съзнателно работи върху себе си. Имаше една стара сестра на Изгрева, която се отличаваше със следното: никога не са чули да говори лошо за когото и да е. Тя беше добър пример за всички. Има закон: Когато говориш лошо за някой човек, не само го смъкваш по-долу, но тия мисли, които изпращаш към него, ще се върнат към тебе и те разрушават. Тук действува и друг един закон: Когато говориш за лошите качества, за слабостите на някой човек, вие двамата се свързвате, между вас се образува един вид мост и неговите слабости преминават в тебе, ти почваш да ги проявяваш. „Всеки, който иска да върви в Божествения път, първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава, е смирението.” Учителят От тия думи на Учителя се вижда, че тия две качества са необходими за ученика. Безстрашието значи ученикът да не губи присъствието на духа си при страдания, неприятности, пречки и противоречия, те да не сломят духа му, да не свържат волята му. При всички опитности и мъчнотии той да запази спокойствие и мир, да напрегне всички усилия да ги преодолее и да има увереност в крайния успex. Това качество е необходимо за ученика, защото минавa през множество изпити от разен характер. Чрез тях той ускорява своята еволюция. А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция. Това ускоряване е нужно, за да се подготвят учениците за работници и през бъдещите векове. Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството. Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове.” Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени. Той живее крайно интензивен живот. Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от по-нататъшни усилия. И тия изпити ще бъдат все по-големи и по-големи. Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението? За да се постави в положението на възприемчивост към светлината, знанието, които идат от Божествения свят. Защото за онзи, който няма смирение, небето е затворено. Всъщност не че то е затворено, но самият той е затворен за небето и затова е невъзприемчив към това, което иде от небето. По-долу ще дадем някои упътвания, които Учителят дава на ученика. „Бъди твърд като земята! Бъди мек като водата! Бъди бърз като въздуха! Бъди лъчезарен като светлината!” Думите „твърд като земята” значат да си постоянен, устойчив в основните идеи на живота си. Никакви съблазни и изкушения да не могат да те отклонят от твоите убеждения. Думите „мек като водата” значат да имаш мекотата на любовта. Всяка груба постъпка на човека сгъстява и втвърдява материята на тялото му и в него не могат да проникват висшите трептения, които идат от Божествения свят. Думите „бърз като въздуха” значат бърз в служенето на Бога, във вършене делото Божие. Когато ти дойде една Божествена идея да направиш нещо, направи го веднага, пристъпи веднага към работа, без отлагане. Отлагането е спънка за духовния напредък на ученика. Думите „лъчезарен като светлината” значат да си озарен от лъчите на мъдростта и знанието. „Любов без мъдрост не може”, казва Учителят. Те вървят ръка за ръка. Мъдростта дава разумните методи за приложение на любовта. Веднъж Учителят в Школата даде следната задача. Всеки ученик да напише на един елипсовиден картон следните думи наоколо: „Не късай най-дебелото въже! Не късай най-тънкия конец!” Тия думи да бъдат поставени на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи в съзнанието си постоянно. Думите „Не късай най-дебелото въже” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога.” Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото. Той ще изсъхне без никакво бъдеще. Думите „Не късай най-тънкия конец” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко същество.” Когато човек има едно отрицателно отношение към едно същество, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това същество. „Опасността за съвременните ученици седи в това, че каквито правила съм дал, вие не сте ги приложили, даже една десета от тях. Казвате: „Тъй казва Учителят.” Да, никой от вас не е направил най-малкия опит.” Учителят Защо Учителят набляга на необходимостта ученикът да прави опити със законите и методите, които дава в Школата? Защото има закон: Знанието, което си придобил, ако не си го опитал, не си го преживял, ще остане на земята, няма да го вземеш със себе си в следващите прераждания. А това, което си опитал, ще върви с тебе в бъдещите прераждания. Ако ония, които влизат в Школата, лесно разбират мистичните работи, това показва, че те носят това знание със себе си от миналите прераждания. Те са били ученици и са опитали това знание и затова сега го разбират. Тук ще дадем няколко примера за такива опити. Скръбта и радостта идват периодически, по закона на ритъма. В човека има приливи и отливи. Понякога човек не знае причините на неразположението, скръбта си. Той трябва да се справи с нея. Има много начини за това. Ученикът може да направи следния опит, даден от Учителя, за да се справи с нея. Ще вземе бяла книга, ще я сложи на масата и ще начертае бавно сто отвесни линии, но строго успоредни - междините да бъдат около половин сантиметър. Когато той чертае тия линии, в него идва едно добро разположение. Ето защо тия успоредни линии означават хармония. А законът е: Каквото правиш вън, става вътре в тебе. Затова, когато чертаеш тия успоредни линии, възстановява се хармонията вътре в тебе. Някой ще каже: „Как ще си губя времето да чертая тия линии?” А по-хубаво ли е човек да носи в себе си лошото разположение, униние с дни и месеци? Друг опит е рисуване на плодове - круши, ябълки и пр. Защо това рисуване възстановява доброто разположение? Защото в плодовете са вложени Божествени идеи и ти като ги рисуваш, тия идеи оживяват в тебе и възстановяват хармонията ти. Трети опит. Иди на планината, седни край един извор и слушай неговата песен. Ти ще научиш нещо от него, ще приемеш нещо и ще си отидеш весел, бодър и с желание да работиш. Друг опит. Когато си обезсърчен, обезверен, иди на една открита поляна, легни с лице нагоре, към небето, и се потопи в синия цвят на небето. Тогава в тебе ще нахлуе вяра в бъдещето, успокоение, мир. Така ще опиташ психическото действие на синия цвят върху себе си. Защото всеки цвят има особено психическо действие върху човека. Това може да се приложи и във възпитанието. Ако едно дете е апатично, лениво, неподвижно, трябва да е заобиколено с предмети с червен цвят и то ще стане активно и деятелно. Едно дете, което е много буйно, немирно, да се облече със сини дрехи и да е заобиколено с предмети със син цвят и ще стане по-мирно и по-спокойно. Може да се направи опит за психическото влияние на растенията. Такъв опит е даден от Учителя. Например сутрин, обед и вечер ученикът да употребява само череши и хляб в продължение на една седмица и да види какви идеи и чувства ще има, какво ще бъде разположението на духа му. Същият опит може да се повтори с ябълки, картофи и пр. и ще констатира, че известни растения имат различни психични влияния. Един друг опит може да се направи. От сутрин до вечep, в последните минути на всеки час ученикът да прави молитва, незабелязано от другите. Този опит може да се нaправи в продължение на десет дни или повече. Тази задача е дадена от Учителя. Целта на този опит е ученикът дa проучи какво действие ще има това върху него. У тия, които са правили този опит, е станало голяма промяна. У тях идва голямо вътрешно просветление, много нови идеи идват в тях. Така ученикът проверява закона, който излага Учителят: Чрез молитвата човек снема висши енергии от Божествения свят. У него се развива ново отношение към другите - отношение на нежност и любов. От друга страна, става голяма промяна в неговото лице. Чертите на лицето му се префинват, то става по-красиво. Освен това този опит е подготовка към тъй наречената непрестанна молитва. Това правеше Учителят. Той през целия ден, всеки 10-15 минути правеше молитва, незабелязано от другите. По-горе споменахме само няколко примера. Обаче има още много други закони и методи, дадени от Учителя, които трябва да се опитат от ученика. Има закон: Всяка дарба, която човек употребява само за себе си, за лични облаги, а не за общо благо, се отнема от него. Един математик трябва да решава задачи, за да развие своите математически центрове. Гимнастикът, да развие своите мускули, има нужда от всекидневни упражнения. И ученикът трябва да счита противоречията, мъчнотиите, страданията, през които минава, като задачи за разрешаване. Ученикът трябва да има правилно отношение към страданието. Учителят каза веднъж в разговор: „За някой човек Бог казва: „Сега съм много занят, ще оставя засега този човек, няма да се занимавам с него.” И този човек ще му е широко около врата, не минава през никакви страдания. А когато човек минава през страдания, Бог е най-близо до него и работи върху него.” Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили. Един пример. Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен. В първите фази на болестта си той проявява ожесточение. През втората фаза ожесточението е заменено с мъка. После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта. Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот? Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота. Любовта е Божествена, ако ония, които обича, ако са били лоши, стават добри; ако са били болни, оздравяват; ако са били обезсърчени, стават радостни. Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях. Защото ти обичаш Божественото в тях. Недостатъците са нещо външно, те не засягат човешката душа. Те са нещо временно, преходно, защото когато човек се издигне на по-висока степен на развитие, те изчезват. Учителят препоръчва следното правило за ученика. Това правило представя добър метод за развитието на любовта в него. Когато срещне някого, да се обърне към Бога със следните думи: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш.” Ако ученикът прави това постоянно, ще стане голяма промяна в него. Ще стане промяна и в тия, за които казва тия думи. Целта на Школата е да се подготвят хора модели, образци на новата раса, която иде на земята. Целта на Школата е да се подготвят група хора, които да бъдат носители на новото, което иде в света. За да се създаде новият човек, новият тип общество на шестата раса, ученикът трябва да живее в атмосфера на взаимна любов. Учителят казва: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват постоянно, отстраняват се от Школата. Но никой няма да им каже нищо. Горе, в невидимия свят, се отписват от Школата, а долу може да продължават да идват.” „Целият свят е обсаден с милиони войници от невидимия свят. Тия същества са разумни. Те искат да въведат ред и порядък навсякъде. Като казваме, че сме в края на епохата, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала.” Учителят Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа. В повестта „Виелица” от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта. Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя?” Тя искала да направи нещо за Бога. Съветвала се с един много уважаван от нея човек, който й казал, че навсякъде в света и във всяко време има голямо поле за работа, за повдигане на човечеството, за идването на новата култура. Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност. Само че това желание да бъде горещо и да не се прекъсва, да се подхранва всеки ден. „Сега са последните дни на света. Всичко старо си заминава. Няма да мине много време и този век ще завлече всичко. Всички философски вярвания, всички науки трябва да се видоизменят. Бог е решил това. Вече е турен планът. Човечеството не може да живее в тия дрипели.” Учителят В едни нощви се туря много малко квас. Затова не трябва да се грижим, че са малко учениците в първо време. Важно е да се създаде квасът. Съзнателните ученици стават антени, които привличат вълната на любовта от Божествения свят на земята и оттук тя ще залее целия свят. Затова не трябва да се безпокоим, че хората на новото, че хората, които представят модели на новия човек, в началото са малко. Малкото квас заквасва всичкото тесто.
  11. Едно правило за ученика е, че той трябва да изучава законите и методите на природата и да ги използува, като ги прилага в своя живот. Една семка, заровена в земята, като се стопли времето, пуща коренчета, стебло, което се стреми към слънцето, после идат клоните, листата, цветовете, плодовете. Значи растението си служи с два метода - стреми се към земята и към слънцето. Човекът също трябва да има две посоки на растене. Освен към материалното, човек трябва да се стреми и към Божественото, така той правилно ще се развива. Като се стремим към материалния свят, ние изучаваме и неговите материални закони. Както растението не може да направи нищо без слънчевата енергия, така и човек нищо не може да направи без Бога. Човешката душа трябва да получава от Бога този подтик към знанието и добродетелите, за да се развива правилно. Нека наблюдаваме едно плодно дърво - това, което произвежда, то го предлага на всички. Изворът също предлага своята вода на всички. Така и човекът всичко, което изработва, трябва да го предлага на всички. Това значи да си служим и прилагаме методите на природата. Човешкото тяло представя микрокосмос, построен по законите на макрокосмоса, или голямата вселена. Всеки орган от човешкото тяло съдържа, освен материални, и духовни сили. Например пръстите на човека не са само за хващане на предметите и за работа. Те имат отношение и към духовния живот на човека. От всеки пръст излизат грамадни енергии. Човекът приема от природата и едновременно дава от себе си енергии. От пръстите излизат понякога лъчи, дълги по един метър. Всеки пръст е свързан с известни добродетели или духовни качества на човека. Например показалецът има връзка с енергиите на Юпитер или е свързан с благородството у човека. Средният пръст е свързан със Сатурн и има връзка със справедливостта и мъдростта. Безименният пръст има връзка със Слънцето и има отношение към красотата и изкуството. Затова хората на изкуството имат под безимения пръст силно изразени линии, дълбоки, ярко изразени. Малкият пръст е свързан с Меркурий и има връзка с интелигентността и практичността. Палецът е свързан с планетата Венера, свързан е и с Божествената любов. Тази наука ние можем да използуваме за следния опит. Да кажем, че някой те обидил или си неразположен поради друга някоя неприятност в живота си. Как ще промениш това състояние в едно такова на радост, мир и хармония? Ето какво можеш да направиш. Хвани с всичките пръсти на дясната ръка основата на палеца на лявата ръка и движи нагоре, като едновременно мислиш за любовта. Хвани основата на показалеца и движи пръстите си нагоре. Така ти събуждаш енергията на благородството и повече няма да помниш обидата. След туй движи пръстите по средния пръст, мисли за разумността и щом ти си разумен, няма да се сърдиш и обиждаш. След туй хвани безимения пръст, мисли за красотата, която ще внесе хармония в тебе. Честото неразположение нарушава кръвообращението и може да доведе до парализация. Когато движиш пръстите си по палеца, ти събуждаш Божествената любов и тогава не само ще простиш на човека, който те е обидил, но и ще го възлюбиш. Едно важно нещо в първите стъпки на ученика е да знае как да се учи и когато спи. Сънят може да е 7-8 часа, значи 1/3 от денонощието. Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва. Който има духовни дарби, може да види тялото си, когато спи на кревата. Един такъв човек, който имал тази опитност, казвал така: „Онзи човек, който спи на кревата, съм аз, но аз, който го виждам, кой съм?” Тази дарба се дава на човека, да разбере, че той не е тяло. Такъв човек трябва да се радва, а не да се страхува. Такава опитност показва, че човешката мисъл работи вън от мозъка. Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля.” Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай. „Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през стената. (Учителят вижда едновременно и в двата свята.) Тя беше душа от невидимия свят за вас, скоро заминала от физическия свят. Попитах я защо е отчаяна и тя ми каза: „Аз живея на същата улица и преди 15 минути ме убиха. Това беше моят приятел, който мислеше, че му изневерявам, влезе в дома ми и ме уби. Сега аз не знам къде съм, съвсем отчаяна съм и не знам къде съм и какво ще стане с мен.” Учителят й говорил много, казал й какво трябва да прави: „Ти се научи да се молиш на Бога и при теб ще дойдат светли същества. които ще ти кажат какво трябва да правиш.” Най-сетне тя се утешила и си отишла. Когато човек се среща с по-светли същества през време на сън, сутринта се събужда радостен. Когато сънуваш, че се качваш на някакъв връх показва, че се издигаш в духовния свят. Ще ви кажа правилата за работа, дадени от Учителя на учениците в Школата. Те са за тези, които постьват в Младежкия и Общия клас. Тези правила са следните: „Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа.” Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл. Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича. Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог.” Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов. Второ правило: „Когато човек постъпи в клас и отсъствува без никаква причина, той се отстранява от клас.” Кой го отстранява? Никой. Той сам се отстранява. Горе, в невидимия свят, той се отписва. Кой ще реши дали е отсъствувал по уважителни причини или не? Ученикът трябва да смята, че най-важната му задача е да бъде ученик. Трето правило: „Който не изпълни зададената работа в класа, се отстранява от клас.” Например не изпълни зададената тема, задача и пр. Пак никой не му казва нищо, защото тук няма съдии. Четвърто правило: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа.” Но пак никой няма да им каже нищо. Горе, в невидимия свят, те се отписват от Школата, а долу могат да продължават да идват. Целта на ученичеството е да подготви една група хора, които да бъдат носители на новата, мировата любов, която идва в света. Да се подготвят хора модели, образи на новата раса - шестата, която идва на земята. От ученика се иска много повече, отколкото от един обикновен човек. В Школата трябва да има една велика взаимна любов, всички да се обичат помежду си като най-близки, като братя и сестри, за да може да се създаде новият човек и новият тип общество. Новото общество на шестата раса, което иде на земята, ще бъде общество на Любовта. Новият обществен строй ще бъде на Любовта и Братството. Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят и карат помежду си. В едни нощви се туря много тесто, но малко квас. Затова недейте се грижи, че са малко учениците, че съзнателните хора са малко. Нищо, важното е да се създаде квасът, вълната на Любовта, после тя лесно ще залее цялото земно кълбо и ще заработи в душите на всички народи. Тези съзнателни ученици стават антени, които привличат новата вълна на Любовта. Затова никога не се безпокойте, че тези хора на новото са малко. Важното е те да бъдат модел, образ на новия човек. Сега ще ви кажа една формула, която е хубаво да се изговаря всеки ден, за да могат да се събудят вътрешните сили в човека. Ето я: „Всемилостиви Господи, изяви се в моя ум като мъдрост и светлина, в моята душа като любов и доброта, в моя дух като истина и сила и всичко това за славата, успеха и красотата на Твоето Царство.” 27.03.1948 г., Изгрев
  12. Основната идея на ученика е следната: Бог е вложил идеи, богатства в душата в самото начало. Значи преди милиарди години всички богатства са вложени в душата. Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата. Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора? У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно. Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното. Всяко нещо, което не е за Славата Божия, е личен живот. Вторият стремеж е: абсолютно всяка лъжа - черна и бяла - да бъде изключена от сърцето и ума на ученика. Черна лъжа е тази, с която човек иска да постигне егоистични интереси. Бяла е тази, с която човек мисли, че ще помогне на някого. Обаче последствията на всяка лъжа са катастрофални. При лъжата скъсваме връзката с Бога, Който е Истина. Има един закон: „Всяко предприятие, в чиято основа е лъжата, ще рухне.” Ученикът трябва да бъде смел и да признава своите недостатъци пред себе си. Учителят казва така: Този, който няма смелост да признава своите недостатъци, никога не може да познае любовта. Във връзка с това има един закон, който гласи така: Ти сам трябва да съдиш себе си, преди да е дошъл Божият съд. Ако ти сам се съдиш, няма нужда друг отвън да те съди, защото целта е постигната. Друго правило за ученика: Бъди твърд като земята; бъди мек като водата; бъди бърз като въздуха; бъди лъчезарен като светлината. Твърд като земята значи постоянен в основните идеи на живота си. Мек като водата - това има отношение към любовта. Бърз като въздуха значи бърз при помагане и проявяване на любовта. Лъчезарен като светлината - има отношение към мъдростта. Учителят слага на първо място стремежа на ученика към Бога. В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват закони на разумната природа, с които човек трябва да се съобразява. Любовта към Великото издига малкото към Великото. Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото. Вчера имах разговор с една сестра. Тя гледа един болен човек и ми разказа какво е преживяла. В първата фаза той проявява ожесточение; през втората фаза ожесточението се заменило с мъка. Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието. Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията. Страданията и противоречията имат смисъл само когато се разглеждат от гледището на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата. Чрез страданието в човека проблясва ново откровение на мир и чистота на човешката душа. Учителят дава следната формула, която да се казва при големи страдания: „О, тъмна нощ, която ми приготвяш светъл ден, който иде.” Ученикът трябва да изучава законите и методите на любовта. Да ги изучава като наука, но не на книга, а да ги прилага в живота. Ако любовта не извежда от смърт към живот, то тази любов е обикновена - като обикнеш някого, той трябва да мине от смърт към живот. Тогава любовта е Божествена. Какво значи преминаване от смърт в живот? Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в живота. Когото ти обичаш, става добър. Ако той е болен, трябва да оздравее. Ако той е обезсърчен, в страдание, това състояние трябва да се замени с радост. Това е влизане в живота. Ако той е глупав, неразвит умствено, трябва да стане умен. Ако той е роб и има букаи на ръцете и краката - да стане свободен. Това е символ. Ти опитвай, проучвай любовта и разбирай как действува тя. Ученикът трябва да почне с любовта, после отива към мъдростта и истината. Любовта в теб трябва да расте постоянно. Утре трябва да бъде по-голяма. Ако любовта не расте в теб, тогава ти ще я изгубиш. В какво седи магичната сила на любовта? Силата на любовта седи в това, че тя предизвиква любов, т.е. любовта винаги има отзвук в онзи, когото обичаш. Това може да се провери. Когато ти не обичаш онзи, който те обича, тогава няма да те обича онзи, който искаш да те обича. Тук Учителят дава едно правило: Някой те обича, първоначално ти не цениш неговата любов, но по-късно тя ще се прояви в теб. В тази любов е Бог. Ние трябва да ценим присъствието на Бога. От човешката любов човек постепенно ще отива към Божествената любов. Любовта на ангелите е така велика, че един светия, пророк, като види един ангел, пада в несвяст - не може да издържи бързите вибрации на неговата аура. Човек за в бъдеще ще се издигне до тази любов на ангелите. Учителят ни дава идеала, към който трябва да се стремим. Любовта е сила, която може да издържи всички грехове на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някой човек, но ако забележиш в него някои недостатъци, ти го разлюбиш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някой човек, твоята любов не трябва да се изменява затова, че забелязваш някои недостатъци и слабости. Защо? Защото ти обичаш Божественото в него. Божественото е същественото, а греховете са нещо външно, те не засягат душата на човека. Каквито и престъпления да прави човек, нищо не може да засегне неговата душа. Това не накърнява чистотата на неговата душа. Тя винаги остава чиста, но непроявена. В Божествената любов отношението е към душата на човека. Затова такъв човек издържа всички грехове на хората. Една сестра ми разказва следната опитност. „Аз имам една приятелка, тя често се озлобява, проявява се много грубо, но колкото повече тя се озлобява и върши глупости, тя става толкова по-скъпа за мен и я обиквам повече.” Това явление е много рядко. Във връзка с първите стъпки на ученика ще ви кажа съветите на Учителя към една млада сестра. Той й ги дава в едно писмо. „Сега е време да покажете, че във вас Бог е заложил нещо добро. Силата на човека се познава при изпитанията. Вяра жива, неизменна и постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Бъди бодър, весел духом. Изпитите си дръж добре. Светлината, мирът и любовта да те крепят.” Учителят пред нас изпя една песен, която е много подходяща да се пее от човек, който преминава през страдания. Нямаше музиканти да я напишат, но аз записах текста. Тя е във връзка с живота на ученика. „Ветрове и бури, те живота не спъват. Плашиш ли се? - Те са глас на Онзи, Който те люби. Излез от затвора, погледни нагоре и напред тръгни.” Ще ви кажа и няколко формули, нужни на ученика в живота. Методите, които Учителят е казвал, не са само за четене, а за приложение. Методите, законите трябва да се опитват постоянно. Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи така: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш.” Тази формула ще се каже мислено, човекът, към когото я отправяш, да не чуе нищо. Ти апелираш към доброто, Бога в този човек и тогава Божествените сили в него се събуждат. По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред. Други формули, които постоянно могат да се прилагат, са следните: „Господи, огради ни с благия Си дух, за да изпълняваме Твоята свята воля. Господи, огради ни с благия Си дух, за да осветим Твоето име на земята.” Тази формула е за ограждане, когато се намираме в много тъмна среда. „Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята.” „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички.” Каква е крайната цел на ученичеството? Хубаво е ученикът да знае тази крайна цел, за да работи съзнателно. Тази крайна цел надраства тези условия и възможности, които има сега ученикът. Тя има връзка с вековете, не само с това прераждане. Учителят веднъж каза така: „Всички вие, които сега сте тук, се приготовлявате за бъдещи проповедници на идеите на новата култура.” Някой сега може да няма тези възможности, но сега той се приготовлява и за в бъдеще ще му се дадат тези условия, за да работи като проповедник на новия живот. Новата култура няма да дойде изведнъж - по-напред трябва да се подготвят работници. Сега работи ли при тези условия, за в бъдеще ще се дадат по-добри. Всички хора ще влязат в светлината и любовта. Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение. Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството. Тогава аз какво ще правя?” И тя искала да направи нещо за Бога. Тя се съветва с един много уважаван от нея човек, който й казва, че навсякъде, в целия свят и във всяко време, има много работа за повдигане на човечеството. И действително така е. Всеки един истински ученик, който иска да работи, ще му се дадат добри условия. Той ще има широко поле за дейност. Цялото човечество трябва да влезе в новата култура. Но за да може това да стане, ученикът трябва още отсега да се въоръжи със знание. Такова знание, което винаги да бъде с него, през всички прераждания. Това става, когато знанието е опитано и преживяно. Именно от това гледище, за да имаме това живо знание за Божествената наука, ние трябва да имаме едни особени методи за проучване на беседите. Сега ще ви ги кажа. Ученикът трябва да изучи това богатство в беседите, за да може после да бъде полезен и на другите хора. Ще си купите повече тетрадки, 5-10 броя, и ще ги разделите на отдели, в които ще правите извадки по разни въпроси. Ще проучавате беседите поред от първа серия, школните лекции на Общия клас, носле - Младежкия клас, рилските, съборните беседи и така - наред, по години. Това е грамадна работа, но човек не трябва да се плаши. В тетрадките ще отделите най-много място за любовта. Веднъж Учителят каза така: „За Любовта аз още не съм ви говорил.” Ние Го запитахме как да разбираме това, когато в беседите се говори най-много за любовта. Тогава Той каза: „Вярно е, но за самата Любов аз не съм говорил, а само за нейните дарове.” Друг отдел ще бъде за мъдростта. Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята Божия; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си. В тетрадката да има графа, в която да се означава томът и страницата на беседата, в която се разглежда темата. 03.04.1948 г., Изгрев
  13. Ася Ето още една песен. Пак за "Money" става въпрос Не е Лайза Минели, но и Горан Брегович си го бива
  14. Диди, аз също съм се замисляла над тези неща и защо не се анализират пълно. Или глобално, както си казала. Май не само у нас е така? А може би се анализират, но не се дава гласност? Ето какво казва по въпроса, авторът на статията, която съм цитирала:
  15. Всяка една дума трябва да разбирате. „М" винаги показва слизане надолу, „м" е съгласна буква, която, дето и да се намери, показва тя едно положение, че ти трябва да възприемеш. Думата „мисля", това е един начин на възприемане. После думата „милостив", това значи сърцето ви да е готово да възприема. Не само в български език, но и във всички европейски езици буквата „м" значи навсякъде възприемане, защото тази буква върви по един геометрически начин на възприемане. И нейното произношение показва същото. Буквата „м" има пречупване. В буквата „м" се пречупват пластовете, а гдето се пречупват пластовете, там ще намерите вода. Ако няма тези пречупвания на пластовете, не могат да намерят вода. Ако пластовете се пречупват, тогава може да се намери вода. „Веселие и радост“;ООК, „Ако говоря“, 05.12.1934 г.
  16. Още малко за 2012г. Това са откъси от интересната лекция на Константин Златев: „Проблемът 2012 година – край на света или ново начало?” Заслужава си да бъде прочетена цялата. Авторът е дал отговор на въпросите, които съм посочила в цитата по-горе. Въпроси, които предполагам, че всеки мислещ човек си е задавал поне веднъж.
  17. Ти правил ли си опит да познаеш един приятел. Ти мислиш, че познаваш приятеля си. И колкото повече мислиш за своя приятел, толкова той ти става по-непознат. Ти казваш: „Аз го познавам. Лицето му е такова, хубаво." Може да се направи от восък един ваш приятел, който да има всичките черти на приятеля ви. Пипаш ръката му, тя е студена. Пипаш сърцето му, то не пулсира. Мозъкът не мисли. Не е във външната форма. Има една жива форма, която пулсира. Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може да го познаеш. По какво се познава топлата печка ? - По топлината. По какво се познава свещта? - По светлината. По какво се познава една форма? - По живота. По какво се познава един човек? -По своята мисъл. Има една основна черта у човека -неговата мисъл. Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл. Вашият приятел представлява една мисъл, една постоянна мисъл, не е преходна мисъл. Защото под думата приятел разбираме онзи, който всякога може да ви е приятел, а не само за един момент. Приятелството е една сила, един трансформатор. Всякога, когато минават силите на природата през този приятел, те ще се изменят. Един приятел, в каквито и условия да се намирате, все може да ви помогне. „Познаване”, МОК, 15 декември 1933 г., София, Изгрев
  18. Отец и Син, това са числата едно и три. Като извадите единицата от тройката, получавате числото две – Божията Любов – майката на нещата. Това наричат в християнството Дух свети, т.е. вътрешната сила в човека, която пречиства ума и сърцето му. „Всичко ми е предадено” – (от томчето с НБ „Все що е писано” изд 1942г.) Беседа от Учителя, държана на 18 февруари, 1917 г. София.
  19. Не забивайте гвоздеи в тялото на своя ближен. Не си създавайте излишни страдания. Не е лесно да турите човека на кръста, да заковете ума, сърцето, душата и духа му с гвоздеи, и да искате след това той да живее. Това е невъзможно! Вместо да забивате гвоздеи в човека – своя ближен, вадете гвоздеите, които други са забивали. Видиш ли, че ближният ти лежи болен, помогни му. – Но той бил голям грешник. – Това не е твоя работа, ти си длъжен да му помогнеш, да му дадеш поне чаша вода. Да помагате на ближните си, в това се заключава учението на Христа, Който дойде на земята и се пожертвува за цялото човечество. „Всичко ми е предадено” – (от томчето с НБ „Все що е писано” изд 1942г.) Беседа от Учителя, държана на 18 февруари, 1917 г. София.
  20. Помнете: Опасно е да се произнася името Божие напразно. Това е закон. Сила е Божието име. Когато човек не е готов за тази сила, тя произвежда обратни резултати. Ако сърцето му е чисто, умът, готов да възприема знания, и душата, готова да възприема истината, тогава и да произнесе Божието име, всички положителни сили ще му помагат. Ако сърцето на човека не е чисто, и умът не е светъл, като произнесе Божието име, ще го сполетят големи нещастия. Името Божие крие в себе си динамически сили, каквито се съдържат в експлозивите. Тия сили работят отгоре – надолу. Колкото по-голямо съпротивление срещат те на пътя си, толкова по-голямо разрушение произвеждат. Голяма част от страданията и изпитанията на днешното човечество се дължат главно на клетвите, произнесени в името Божие. „Ей - ей, не – не”, НБ, 14 януари, 1923г., София
  21. Мартениците и Баба Марта – част от нашето минало. Легендата Всъщност има доста легенди за произхода на мартениците и защо само ние, българите ги празнуваме. Ето няколко: Една от тях разказва за стара жена, наречена Баба Марта, която си променя характера много бързо и често е ядосана. Вярва се, че българите носят мартениците, за да накарат Баба Марта да не се сърди и да не прави зимата по-дълга. В друга: Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име - Сечко. Само че единият наричали Малък Сечко, а другият - Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, когато топлото слънчице огряло, птичките се обадили, та из тревица стоката си да попасе. - Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде - думал й свекърът. Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее. - Кърпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът. - Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй! - Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала снахата и подбрала овцете и козите нагоре към планината. Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Младата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората. А ето и легендата за мартеницата, свързана с нашата история: Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят. Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание. Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина. Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали. Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех. Още един вариант на тази легенда: "Легенда за мартеницата"-Васил Станилов,1982 г.
  22. БАБА МАРТА БЪРЗАЛА Йордан Стубел Баба Марта бързала, Мартенички вързала: Морави, зелени, Бели и червени: Първом на гората – Да листят листата. И да дойдат всичките: Щъркелите, птичките, Първият певец, Косер хубавец. После на градините – Да цъфтят гиргините И латинки алени, И божури шарени. Ябълки да зреят, Круши да жълтеят. А пък на дечицата Върза на ръчицата Мартенички чудни Със ресни червени, Да са ранобудни, Да растат засмени.
×
×
  • Добави...