Ани

“А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно;” (Мат. 6, 17-18). Постенето датира оттогава, откакто съществува човешкия род на земята. Доколкото можем да се взрем в здрача на човешката история, винаги се установяват двете форми на постене: лечебното постене и култовото или религиозното постене. По своето първично естество, обаче, тези два вида постене са едно и също. Култовото и лечебното постене у старите културни народи са били едно общо нещо, понеже тяхната медицина е почивала на религиозна основа. Царете, свещениците, посветените, пророци и адепти знаели от опит, че постенето лекува не само тялото, но и освобождава „вътрешния човек" от угнетяващи изживявания. Здравето на тялото и „здравето на душата" са тясно свързани едно с друго. Всеки пробуден човек вижда и знае това. Старите религиозни творци и законодатели като Буда, Мохамед, Мойсей и Христос, с мъдростта си създадоха предпазното постене. Човек трябва да прочете думите на Мохамед: „Молитвата ни води до половината път към Бога; постенето ни донася пред вратите на Небето,” за да разбере дълбоката мъдрост, която го е ръководила. В днешно време легендарните пости от 40 дни на Мойсей и Христос се смятат от материалистите като приумица. Всеки лекар, обаче, който е прилагал постенето като лечебен метод знае, че едно 40-дневно постене не е невъзможно. Неведението на хората относно този въпрос трябва да се смята като обедняване на човешкия мироглед. Старите арийци са постили един ден в седмицата. Спартанците и персийците приучвали своите деца и жени към продължително постене, за да заздравят тялото им. Старите нормандци постили преди всяка битка. Великият Буда постил дълго и приучвал учениците си на дълги пости. Египетските фараони изпълнявали дългите религиозни пости. Старите гърци имали също подобен религиозен обичай. Доколко лечебните и религиозните пости са се идентифицирали, виждаме от писанията на стария прочут лекар Гален: „Душата се задушава от многото кръв и мазнини и не е способна да схваща небесни и божествени неща." При първите християни еднодневното седмично постене е било нещо в реда на нещата. Теофраст (390 г пр. Хр.) е казал следното: „Изобилното хранене, особено храненето с месо, подтиска разума, прави човека ленив и често глупав." В историята се споменава често за прочути учени и философи, които са постили редовно през живота си. Така прочутият калугер й философ Роджер Бекон (1214 до 1294 г.) прилагал едно методично и продължително постене за възобновяване и подсилване не само на физическите, но и на душевните си сили. Старият френски лекар Картон съобщава за едно комбинирано постене, което прилагал свещеникът Бернард от Малта (1724 г.), което е давало изумително добри лечебни резултати. След 25 до 30-дневно постене той е препоръчвал храна, която от гледището на днешната наука съдържа най-ценните витамини. Още Хипократ, Асклепий (100 г. пр. Хр.), Тесалий от Тралес, както и римлянинът Корнелий Целзий са препоръчвали 7-дневното постене. В ново време след като човечеството е изживяло и изживява още един дълъг период на гастрономство, между човеците се надигат отново гласове на разум. В своята терапевтична книга Д-р Вундерлих пише: „С диета и вътрешен, душевен мир се лекуват всички болести.” Във физиологията си бернският проф. Валентин пише: „Отнемането на храната е най-добрият лечебен похват в ръката на лекаря, който му е бил поверен някога.” След 30 годишно мълчание в литературата по този въпрос, Д-р Таннер, — американски лекар — бе първият, който се зае да докаже пред научните среди безвредността на постенето и глада. Известният антрополог проф. Ранке пише следното по този въпрос: „На 28 юни 1880 год. Д-р Таннер започна един 40-дневен пост, за да докаже на авторитетите на науката възможността на тялото да преживее един период от дни без всякаква храна, освен вода. Под надзора на ректора на университета, Д-р Гум, било изследвано с точност теглото на тялото, размерите му, температура и пулс. След 40 дневно постене Д-р Таннер отслабнал от 71,4 кг. на 55,1 кг. — значи 16,3 кг., което той с едно разумно хранене набавил за 8 дни.” Ние се питаме още, какъв е бил смисълът на дългодневното постене на великите учители — Буда, Мохамед, Христос и много др. Във физиологията на глада и постенето днес е известно, че не само тялото на гладуващия е подложено на изпитания. Душевните изпитания и тяхното преодоляване са най-тежкото и най-величественото у гладуващия. По време на глада човек се подлага на едно всестранно изпитание. Явяват се вътрешни борби между личността и духовното „аз”, нервната система става много чувствителна, човек бива предразположен към медитация и съзерцание. Преодоляването на духовното върху телесното, на висшето над низшето, води по пътя към съвършенството. Най-висшата органична форма на земя е човешкото тяло. Господството над него е господство над всичко земно. Христос — „най-големият измежду синовете” — прие за себе си дълги пости. В тях Той извиси духа си до Бога и победи света. Той каза на учениците си: „Дерзайте, Аз победих света”, а на изкусителя рече: „Не само с хляб живее човек, но с всяко слово, което изхожда из Божиите уста.” --------- Използвана литература: Д-р Отто Бухингер: “Лековитото постене и неговите помощни методи като биологичен път.”

Можете да изтеглите филма за лечение със слънчева светлина на Х. Р. Манек в зала атриум - Варна 11.07.2009 г от ТУК Можете да изтеглите филма за лечение със слънчева светлина на Х. Р. Манек в братски център - Варна 11.07.2009 г. от ТУК „70-80 процента от енергията, асимилирана от храната, се използва от мозъка и то за да „храни" нашите тревоги и притеснения. Ако няма умствени напрежения, нуждата от енергия, която мозъка „изисква" от организма, драстично намалява. С това рязко намалява и апетитът, периодите на гладуване се появяват естествено, без да се прави усилие да се гладува.” X. Р. Манек Учителят предсказва, че човечеството ще използва все по-малко и по-малко животински продукти в своето хранене, а в по-далечно бъдеще хората ще започнат да изоставят и растенията като храна. Ще се премине към използване на по-фини източници на енергия - праната в природата, която ще се възприема директно. Не е нова новина, когато се чуе по света за някой, „който не яде" нищо, но води нормален живот. Дали вече не идва времето, когато хората малко по малко ще се ориентират към по-фините енергийни източници? Индиецът Хира Ратан Манек изглежда е такъв пример. Вследствие на няколко години експерименти с приемане на светлина директно от слънцето ХРМ е способен да поддържа жизнените си функции в нормата, без да приема твърда храна. Неговият метод се състои във взиране в Слънцето сутрин до 1 час след изгрев и вечер 1 час преди залез. Това се оказват промеждутъците, когато слънчевата енергия е най-полезна за човека, ултравиолетовите лъчи са минимални (индекс под 2) и ретината на окото е в безопасност. В продължение на 9 месеца постепенно се увеличава времето на взиране в Слънцето, докато се стигне до 45 мин. Започва се с не повече от 10 секунди първия ден. След това се препоръчва босоходство като средство за регулиране на натрупания енергиен заряд. Накрая на практиката няколко минути излагане на слънчева светлина през 3-4 дена е достатъчно, за да поддържа тялото здраво и в тонус. (Подробно методиката е описана в сайта на ХРМ: www.solarhealing.сот.) X. Р. Манек е участвал в редица експерименти под наблюдение на учени с цел да се намери обяснение на феномена слънчево хранене. Международен екип от 21 доктори в Ахембадабад наблюдава Манек в продължение на 411 дни, през който период той не приема храна. Това води до покана от страна на университета „Томас Джеферсон" и Пенсилванския щатски университет във Филаделфия, които искат да продължат проучванията заедно с Манек. Изследванията показват възстановяване на сивото вещество на мозъка и увеличаване размера на епифизата* . Нормално жлезата е с размери 6 на 6 мм, докато при Манек тя е 8 на 11 мм. При практикуващите „sun gazing" процесът на деградация се спира и обръща - жлезата започва да „расте". Това неминуемо довежда и до подобряване на нейните функции, като първите признаци са укрепване на психичното здраве, придобиване на оптимистичен поглед върху живота, духовният мироглед се променя. X. Р. Манек нарича мозъка „brainutor", мощен суперкомпютър, който работи с много малка част от своя капацитет. Един от начините за събуждане на по-висшите му функции е чрез светлинна енергия, а единствения пряк достъп до нея е чрез окото. Знае се, че праничното тяло е изградено от енергийни канали, които в Китай се наричат меридиани, а в Индия „нади". Думата „нади" означава поток, а в този смисъл - енергиен поток. Две от основните нади в тялото „започват" от очите и си имат имена - Хастиджихва и Гандхари, така както централният енергиен канал е наречен Сушумна, а лявата и дясна основни нади са Ида и Пингала (Лунната и Слънчева нади). Материалът, от който е изтъкано праничното (етерното) тяло се е считал от древните за чувствителен и възприемчив към светлина, т.е. „материя", която е като „материята", изграждаща слънчевите лъчи. Това древно знание, загубено през вековете, се е наричало Сурия Йога - Слънчева Йога. Едно от основните неща, които ХРМ пропагандира, е лечението чрез слънчева светлина. Постигат се резултати при лечение на зрителни проблеми, психични отклонения, мигрена, Алцхаймер, Паркинсон, остеопороза, артрит, тромбози, затлъстяване и дори рак. Лечението, освен директно възприемане на слънчева енергия, включва също и пиене на слънчева вода - вода, изложена на слънчева светлина в различни на цвят бутилки. Това е част от науката за цветолечение, за която Учителя е говорил не веднъж. X. Р. Манек смята негативното мислене, липса на увереност, гняв, раздразнение, страх, алчност, липса на състрадание, за болести на ума, които могат да бъдат положително лекувани чрез съзнателно възприемане на слънчевите лъчи. Да се върнем на епифизната жлеза, която изглежда е тясно свързана с процеса на слънчево хранене. Науката все още не е казала своята последна дума по отношение на функциите, който тя изпълнява в центъра на човешкия мозък. Най-добре е проучена нейната роля в светлинните цикли при животните - ден и нощ, светло-тъмно, чрез отделянето на мелатонин, наречен още „хормон на тъмнината". Епифизата отделя мелатонин през нощта или при пребиваване на тъмно, а през зимните месеци тя е причината за летаргията при животните, които спят „зимен сън". Мелатонинът действа отпускащо и предизвиква сънливост, а светлината спира неговото отделяне. От тук се прави връзката на мелатонина с депресията и специално с т.нар. „зимни депресии" при хората. Известна е „слънчевата терапия", която скандинавските психолози прилагат, тъй като в северните страни слънцето е оскъдно и това води до високо ниво на депресиите и самоубийствата. Терапията е проста - състои се в излагането на пациентите на обилна слънчева светлина за няколко седмици в някоя от тропическите страни. Епифизата и хипофизата са две жлези, които в окултната наука се асоциират с висшите чакри - т. нар. трето око и хилядолистният лотос. Рене Декарт, известен със своето „Мисля, следователно съществувам" е считал, че епифизата е седалището на душата, връзката между физическото тяло и финото тяло - поради нейното специфично разположение в центъра на мозъка и поради това, че тя е „моно" жлеза, т.е. няма дялове, ляв и десен, както е при останалите жлези. Потвърждение за връзката на епифизата със светлината се открива и в старите еволюционни форми на живот. При по-примитивните животни, някои земноводни и гущери, епифизата се намира на повърхността на главата и е наречена „трето око", защото изпълнява функциите на око - има ретина, леща и т.н. В течение на еволюцията тя „потъва" навътре в мозъка, скрива се в черепа (въпреки че това място на върха на главата при човека си остава меко - т. нар. фонтанела), а функциите за възприемане на светлината се поемат от физическите очи. Пътят на епифизата навътре леко загатва за идеята, че жлезата ще бъде свързана с бъдещите вътрешни духовни преживявания, ще се превърне във „вътрешно око" на човека. Освен мелатонин (и серотонин, наречен „хормона на щастието"), епифизата произвежда и друг интересен дериват - диметилтриптамин (съкратено ДМТ), който се открива в тялото на човек в състояние на медитация или екстаз - от най-„обикновена" радост до различните степени на самадхи или божествени преживявания, казано по-просто. Това обяснява забележителното подобряване на психично-душевния тонус на практикуващите „sun gazing". Интересен е също вторият етап от методиката за преминаване към слънчево хранене - босоходството. Ходенето бос на открито позволява свободен енергиен обмен - приемане и отдаване на енергия през ходилата и главата. Човек се превръща в „посредник" на потока, който тече между двата полюса: Слънце-Земя. Освен това има директна връзка между палците на краката и епифизата и хипофизата в мозъка на човека. В акупресурата палеца представя мозъка като орган и по-специално възглавничката на палеца е епифизната жлеза. Няма как да пропуснем асоциациите с Паневритмията и специално с някои на пръв поглед елементарни упражнения като „Хубав ден" например, където палецът на крака докосва земята многократно. В своите лекции X. Р. Манек припомня йогинята Гири Бала, описана от Парамаханса Йогананда в неговата автобиография, която казва: „Това, с което се храним, е радиация, нашата храна се състои от порция чиста енергия". Той цитира и д-р Джордж Крайл от Кливланд в реч, изнесена пред медици: „Тази важна радиация, която освобождава електрически потоци за телесните електрически вериги, се съдържа в храната благодарение на слънчевите лъчи. Атомите са слънчеви системи. Те са „превозни средства", изпълнени със слънчева радиация, подобно на енергийни бобини. Тези безброй атоми, изпълнени с енергия, се приемат като храна. Веднъж попаднали в тялото, те се разреждат в телесната протоплазма, излъчването се използва като нова химическа енергия, нови електрични потоци. Вашето тяло е изградено от такива атоми, те са вашите мускули, мозък и сетивни органи, каквито са очите и ушите.” Според X. Р. Манек в момента в света има около 3000 човека, поддържащи своето тяло чрез светлинно хранене и е въпрос на време науката да открие механизма, по който става трансформирането на слънчевата енергия в човешкото тяло. Препоръчана литература от X. Р. Манек: „Light medicine of future” by Jacob Lieberman; „The Healing Sun: Sunlight and Health in the 21st Cehtury” by Richard Hobday.

Аз диря две очи, чиято слънчева усмивка ще прогони тежките облаци от душата ми, за да просияе в нея отново чистият лазур на една отминала пролет. Друмник съм. Преминах дълги друмища, понесъл в душата си мигове на кратка радост и спомени за тежки, скръбни часове. Много пъти синеоката зора ме завари буден сред пусти поля и много пъти слънцето изгря, премина над мен и потъна в пожарите на пламналия залез над чужди страни. Братя мои, аз бях някога свирец. На тънкострунна, сладкогласна лютня пеех песни за звездните нощи и за идващите утрини, за любовта на земята – кратка като миг, безкрайна като вечност. Пеех песни за гората, когато жълтите листа падат с тъжен шепот, пеех за свирепите бури на морето и за онези тихи часове, когато по неговата повърхност пробягва като усмивка докосването на пролетен лъх. Сега лютнята ми е замлъкнала. Отпаднала и морна, ръката ми не буди гласове по тънките й струни, а в душата ми ридаят моите неизпети песни. Чужденец съм аз, оставил родната земя, за да диря родината на своята душа. Измежду хилядите, които срещам, диря сродните на моята душа, за да позная в техните очи погледа на роден брат. Моя тъжна майко земя, която ще покриеш морната ми глава; мое чудно звездно небе, което ще повикаш неспокойната ми скитница душа! на картината: “Вечният Път”, худ. Борис Георгиев Аз диря една усмивка, която прилича на мига, в който слънцето излиза иззад облак, сенките побягват и денят почва да блести с елмазен блясък. Тя ще върне изгубената радост на сърцето ми, а на замлъкналите струни – песните от нявгашното време… Когато бях невръстно дете, разказаха ми приказката за една далечна царкиня, която живее в ледените дворци на студения север. Очите й имат изумрудения блясък на морето, а на главата й грее короната със седемте звезди от северното небе. Разказаха ми, че в изтъканите от светлина палати: там живеят всичките несбъднати блянове; там се крият белите птици на нашите копнежи; там се раждат приказните сънища на децата. В мен се вдълба образът от тази приказка и душата ми закопня да види Северната царица и да превия колене пред сияещата светлина на нейните очи. Тогава още реших да бъда друмник, да приема неспокойната съдба на пилигрим. И тръгнах по земята. И дълги пътища изминах… Там, където диреха богатство, където блясъкът на златото примамваше хиляди ръце, отминавах равнодушно. Бях чужд и неразбран – душата ми жадуваше за блясък друг. Видях пустиня, където смъртта иде с палящи милувки, устните съхнат и жаден пламък блести в очите като острие на кинжал. Там всеки ден се умира с въздишка, която горещият самум отнася по широката пустиня; там всяка вечер, когато сенките на оазисите се проточат по пясъка, камилите благодарят с приведени глави на Бога за подарения им през деня живот. След пустинята преминах през море. Познах бурята и видях часа, в който разярени вълни искаха да погълнат моя кораб, а гръмотевица искаше да срази ръката, стиснала вярното кормило. Чаках мълчаливо. Вятърът ме шибаше по лицето, запираше дъха ми, но аз повдигнах загасващ поглед към далечния неясен хоризонт – дирех пътища за моите нестихващи копнежи. Вярвах, че някъде чака безмълвно въплътената приказка от моето детство – Северната царкиня със слънчеви очи, от чара на които злодеят става кротък като невинно дете. Аз вярвах в приказката от моето ранно детство, разказана ми край огъня на бащината къща, когато вретеното от хурката на майка ми пееше една тъжна песен. Ето ме, сега съм пак скиталец – тъжен и унил. Тежки друмища изпокъсаха струните на моята лютня. Тя сега мълчи, а песните в душата ми ридаят неизпяти и сълзите ме душат неизплакани. Аз диря две зеници с изумрудения блясък на море, с кроткото сияние от звездите на Северната корона... 1931 Из книгата “Сказания за Новата Епоха ” Текстът е специално предоставен от издателство Алфиола за читателите на портала

Както дойде пролетта на годината, неусетно и мълчаливо, така ще дойдеш и ти – дълго чакан, лъчезарен ден на друга Пролет, която ще ни роди изново. Твое знамение ще бъде тих поздрав на една обич, която ще сбере хората от всички меридиани на разораната земя в едно човечество, в едно семейство, в едно сърце! Ще се отворят устите на океаните и ще погълнат желязото, с което се убивахме; ще привлекат води небесата – да рукнат бързи ручеи и да умият кръвта, сълзите и греха. Ще дойдат птиците из далечните, сини хоризонти и ще донесат топлия поздрав на юга. Ние сами ще излезем из хижите, за да чуем кротките им викове и да изпълним сърцата си с радост. Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топла влага, и с притворени очи ще усеща милувката на слънцето. По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова. Ще ликуват долините и ще светят върховете, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката й детелина. Ще се поздравят Изтокът и Западът; ще се прегърнат Северът и Югът; ще запеят меридианите като струни, докоснати с ръка; полюсите ще ликуват; и Небето ще се вслуша в тая златна пчелица, литнала към цветята на Всемира. Ще дойде Пролетта, чакана хиляди векове, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар, бели като преспи сняг волове. Ще се стопят вековни ледове, ще паднат зидовете на зандани, ще тръгнат затворниците, отначало плахо, а после свободно и с широка стъпка. От очите им ще побегне бледата печал и ще блеснат там сълзи на радост. Ще пеят багрите на светлината, ще звънят секундите, ще екнат часовете, ще танцуват годините, ще пропеят вековете и ще размърдат тежка снага хилядолетията. През всички времена ще пробегне радост и бялата стъпка на Космичната обич. Както посрещнахме в мълчаливо тържество пролетта на годината, така ще срещнем и утрото на дългочаканата Пролет, която ще ни роди отново! Май, 1940

Издателство “Алфиола” с радост поднася на своите читатели новата си книга “ Библия на хуманизма” с автори Иван Терзиев и Христо Маджаров, която разказва за изключителната личност на един необикновен човек – Махатма Ганди, за който Алберт Айнщайн казва: “На идните поколения ще бъде трудно да повярват, че такъв човек, от плът и кръв, е ходил някога по земята.”. От книгата предоставяме на своите читатели текста на последната част (автор Христо Маджаров) и картини на българския художник Борис Георгиев. Приятно четене!!! Днес, като възстановяваме в съзнанието си образите на тримата бележити представители на Индия - Ганди, Тагор и Неру, за да им отдадем нашата почит и уважение, е добре да си припомним как ги описа и нарисува един българин. Той бе странен пътник по света, майстор-художник на душата, който смяташе изкуството за своя мисия. Той общува дълго време със знаменити индуси и чрез своето вдъхновено изкуство запази техните образи за нас и за идващите след нас. Този мисионер на красотата е Борис Георгиев. През 1931 г. параходът „Пилзна” на агенция „Лойд Триестино” отнася за Индия Ганди и съпругата му Кастурба след конференцията в Лондон. Фотография от това време ги показва сред кръг от индуси, сред които се забелязва и фигурата на варненския художник Борис Георгиев. Преуморен от пребиваването си на Запад, „тази огромна лудница на безсмислено бързане и шум, на бедност, мизерия и разврат на паразити”, поетът се отправя в търсене на духовна Индия. „Не като страна на чудеса, богатство и факири, а като страна на голяма скръб и мизерия.” „Най-очарователните пътници на парахода бяха двете млади турски принцеси – Дурре Шевар и братовчедка й Нилюфар. Омъжени за синовете на хайдерабатския махараджа, те пътуваха за новото си отечество… Капитанът им говорил за изкуството ми и те се заинтересуваха. Като видяха мои произведения, те изразиха желание да им направя портрети в Индия. Тогава не предполагах, че това наистина ще се осъществи. „Щастлив бях да се запозная отблизо с водачите на днешна Индия, да беседвам с тях и да рисувам портретите им. И чрез интуицията, която обладавам като портретист, аз можах да схвана и прочета много от тяхната душа, за да разбера по-добре делото на всеки един… Най-великият измежду тях е Ганди, чиято личност и дело от години интересува цял свят…. Той е вдъхновителят, той е духовният водач, ярката зорница на небосвода на Изтока…” 2 Художникът описва Ганди като: „символ на борбата на Индия за освобождение от собствените й религиозни и социални предразсъдъци и от чуждото иго. Ганди оказва огромно влияние върху народа, за когото е пророк и светец. „Неизгладимо остана в душата ми впечатлението от първата ми среща с този малък човек, в очите на когото се четеше всичката скръб на Индия. През време на 17-дневното пътуване с парахода аз често беседвах с Ганди, доволен, че имах щастливата привилегия да чуя от самия апостол на Индия обяснения за неговото учение… Той пътуваше на палубата като беден третокласен пътник, в устроена за него палатка, заобиколен от грижите на сина си, на двама секретари и на група ученици. Ганди никак не обича журналисти, фотографи и особено художници. Задачата ми се улесни, когато синът на Ганди, Девидас, ми каза, че би желал да има един образ на баща си и че той ще го помоли да ми позира. В последствие станахме приятели (1935), когато гостувахме с него и майка му повече от два месеца на принцеса Амрит Каур в Симла… Съдбата пожела и втори път да направя опит за портрет, когато бях гостенин на Ганди за няколко дни, поканен от самия него в убежището му – ашрама Мъганвади в Централна Индия.” 3 Така художникът получава разрешение от Ганди за портрет на него, после и на Кастурба. Рисува го със сключени за поздрав ръце, знак на ахимза (ненасилие). „Махатма Гандиахатма Ганди – апостол на доброто” „Имах привилегията да се запозная с Ганди и с неговата съпруга и да стана техен приятел. Те посветиха живота си за освобождението на нещастните парии и за независимостта на Индия. Проповядвайки идеалите на ненасилието и неубиването на никое живо същество (Ахимса), той освободи париите от робството им и Индия от чуждо иго, без да се пролива кръв.” 4 „Кастурба Ганди” „Святата сътрудница и вдъхновителка на Ганди, която преживя много преследвания и страдания заедно с него и завърши живота си в затвора за идеалите на индийското човечество, преди Ганди да бъде убит от брамините.” 5 По-късно Ганди и Кастурба въвеждат художника във висшите кръгове, където той осъществява своя индийски цикъл. Той рисува знаменити личности на индийското освободително движение като Неру, и духовни водачи като Тагор, Амрит Капур, а също и на бедни парии… Борис Георгиев се среща за пръв път с Рабиндранат Тагор в Рим през 1926 г. Той е привлечен от духовното величие на поета, представител на източната култура. Общността във възгледите е причина да си разменят покани за взаимни посещения в България и в Индия. Двамата обещават и изпълняват обещанията си. Още същата година Тагор посещава България. „Идвам в страната на Борис Георгиев” – казва той на софийската гара, окичен с венец от хризантеми. Поетът споделя своето разочарование от западната култура: „Европа залязва в дим и пепелища! Но в България има една надежда…” Скоро след пристигането си в Индия Борис Георгиев е поканен от Рабиндранат Тагор в неговия университет Шантиникетан. Там той гледа драми на Тагор, изпълнявани от неговите ученици. И пише на Борислав Георгиев от София: „Питаш ме за Тагоре, запознах се с него в 1926 г. в Италия и бях му направил първия портрет. После се видяхме в Индия в 1932 г. и бях негов гостенин в Шантиникетан – неговия университет до Калкута. Той е един много голям поет и философ и написа много възвишени произведения. “В противоположност на Западната цивилизация, достигнала до краен материализъм, поезията на Тагор е с най-висша духовност.” “Огромно е духовното величие, което оказва личността на Тагор върху еволюцията на освободителната идея. Макар и да не взема пряко участие в Националния Конгрес, той не пропускаше случай да изрази, че е на своя пост на дълга си към великото отечество… Той признава, че в негово лице Индия има един от най-великите си апостоли, който дойде да я събуди от съня и да й даде ново съзнание, че е велика стара Индия, достойна за по-щастливи дни на пълна независимост.” 2 Б. Георгиев отказва поканата да заеме престижната катедра по изобразителни изкуства в Университета на Тагор, тъй като има програма да събира материал за своя индийски цикъл. Това не разваля дружбата им. Художникът прави безсмъртни портрети на Тагор в профил и анфас. „Рабиндранат Тагоре” (1932) „Портрет на душата на големия поет и философ Тагоре, направен от мен в Шантиникетан – неговият университет, недалеч от Калкута, гдето бях негов гостенин” 5. Там той среща и принцеса Нилюфар, чийто брак е завършил с фиаско. Тя търси утеха в изкуството и я намира при мъдреца. Зарадвана от срещата, тя му позира и художникът изпълнява обещанието си като й прави портрет-шедьовър, чиито репродукции красят днес много галерии на Изток и Запад. „В чудния поглед на прекрасните й тъмни очи е скрита цялата мистерия на Изтока.”1 „Портретът върви добре и тя е във възторг от него. Макар и приказна красавица, тя е изключително чувствителен и благороден човек.” 6 Очарована от изкуството му, Нилюфар тръгва да пътува с него. Благородният Тагор казва: „Дано Нилюфар намери при българина това, което ние не успяхме да й дадем!” Джавахарлал Неру също позира на художника. „Този красив и благороден брамин с удивително умни, изразяващи скръб и мечтателност очи, с когото имах случая да се запозная при Ганди в Делхи и от когото направих една сполучлива скица, е получил най-рафинирано английско възпитание и образование в Кембридж. След завръщането си, той търпи дълбока душевна криза от печалното зрелище, което представя животът на милиони негови сънародници. Тогава Този благ и любезен човек, пред когото се е откривала блестяща кариера за земни блага и светски живот, става водач на Националния конгрес, който се превръща все повече в едно народно, социално движение… Той се отдава с цялата си душа на освободителното движение, в което е баща му Мотилал Неру, като водач на националистическата група на индийското законодателно събрание. Баща и син жертват личното си щастие и голямото богатство за делото на свободата… Фигурата му се издига гигантски в движението за освобождаването на париите и за несъпро-тивление на злото, както и с революционните методи за разрушаване на всички стари божества и социални институции.” 2 Образът на портрета на Джавахарлал Неру е пресъздаден реалистично, с ясно изразени финес и благородство, характерни за потомствен брамин. До името си художникът е фиксирал мястото и времето – Делхи, 1936. Борис Георгиев участва в живота на Индия като искра от запалени „Факли за освобождение на Хиндустан”. Там създава световен шедьовър „Дъридра Нараяна („Скръбта на Индия”), която нарича „Моята среща с индийските парии”. „Дъридра Нараяна” „Срещата ми с париите на Индия. Алегоричен мой автопортрет, направен в Индия през моите 5-годишни странствания в тази трагична страна като странник. Съпроводен от душата на Катя, се прекланям пред скръбта на нейните (индийските) мъченици, осъдени от чудовищните догми на браминизма на невероятна мизерия и унижения. През време на моите чести гостувания при Ганди в неговото убежище Ашрам във Варда, всяка вечер идваха хиляди от тези мъченици, за да намерят малко утеха за техния трагичен живот, при апостола на общочовешкото братство, който се бори за тяхното освобождение и това на жената, за което беше убит от брамините.” В тази картина се вижда и автопортрет на художника–скитник с торба на гърба, събрал ръце в молитвен поздрав пред скръбта на Индия. Зад него е духът на починалата му сестра Катя, която той винаги усеща край себе си. Борис Георгиев живее пет години в Индия и рисува там около 50 творби. Творчеството му е високо оценено в Индия. Само година след посещението му индийските специалисти пишат: „… Борис Георгиев напомня нашите живописци от Аджанта, които сътвориха образи, изпълнени с грация и чувства, каквито е трудно да открием днес в изкуството.” 4 Чинтамани Вийас е пожизнен и административен член на асоциацията „Общоиндийски изящни изкуства” и „Дружество на занаятчиите” в Ню Делхи и на Карнатаека Читракала Паришот в Бангалор. Той е известен художник, художествен критик и коментатор. Картините му красят много музеи, университети и частни колекции в Индия и по света. През 1980 год. той издава брошура на хинди и английски език за живота и творчеството на „Романтичният български художник Борис Георгиев”, за която е поздравен от индийския Парламент, от Академията в Пенджаб и от председателя на Комитета по култура, София – Людмила Живкова. В тази монография той пише: „Видях 13 негови картини в България и 18 - в Индия. В Националната галерия по модерно изкуство в Ню Делхи има 16 негови портрети.” Вийас изрежда резиденции и частни колекции, в които се намират други картини… Две от залите в галерията в Мадрас и в Художествената академия в Делхи – показват картини и портрети на варненския художник. Други се пазят в центъра на Николай Рьорих в Кулу. „Всички тези рисунки показват, че мотивът на неговата творческа работа е собственият му живот. Ние в Индия трябва да сме му благодарни за топлото човешко отношение към нашата страна и нейните хора” – завършва индийският културен деятел. Христо Маджаров

За 200 000 години на Земята, човечеството е нарушило баланса на планетата, изграден за четири милиарда години. Цената, която трябва да платим е високо, но е твърде късно да бъдем песимисти - хората имат десет години да обърнат хода на нещата, за да не ограбят напълно богатствата на Земята и да променят навиците си. Гледай целия филма ТУК Изслушай ме, моля те! Ти си като мен - хомо сапиенс, разумен човек. Живот, чудо във вселената, появило се преди около 4 милиарда години. А ние, хората, само преди 200 000 години. Но ние успяхме да нарушим баланса, който е от съществено значение за живота. Слушай внимателно тази удивителна история, която е твоя, и реши какво искаш да правиш с нея. Това са следи от нашия произход. В началото нашата планета не е била нищо повече от един пожар, облак от свързани прахови частици, като толкова много подобни клъстери във вселената. И все пак, това е мястото, където чудото на живота възникнало. Днес, животът, нашият живот, е просто брънка във веригата от безбройните живи същества, наследявали едни други на Земята близо 4 милиарда години. И дори и днес нови вулкани продължават да извайват нашите пейзажи. Те ни показват това, което Земята е била при раждането си - изливащи се планини, надигащи се от дълбините, втвърдяващи се, огъващи се, извисяващи се или разслояващи се на тънък слой, преди да се успокоят за известно време. Облаците пушек, извиращи от недрата на Земята, са подобни на първоначалната земна атмосфера. Атмосфера, лишена от кислород. Плътна атмосфера, изпълнена с вода, пара, пълна с въглероден двуокис. Пещ. Земята се охладила. Водната пара кондензирала и паднала в проливен дъжд. На правилното разстояние от слънцето, не твърде далеч, не и твърде близо, перфектният баланс на Земята й позволил да запази водата в течно състояние. Водата прорязала канали. Те са като вените в тялото, клоните на дърво, съдове за сока, който водата дала на Земята. Реките отмивали минералите от скалите, добавяйки ги към сладката океанска вода. И океанската вода станала солена. Откъде идваме ние? Къде се е зародил животът? Чудо на времето, примитивни форми на живот все още съществуват в горещите извори. Те им придават специфични цветове. Те са наречени архебактерии. Те всички се хранят от земната топлина. Всички, с изключение на цианобактерията, или синьо-зелените водорасли. Само те са в състояние да се обърнат към слънцето и да уловят неговата енергия. Те са жизненоважен прародител на всички минали и настоящи растителни видове. Тези миниатюрни бактерии и техните милиарди потомци са променили съдбата на нашата планета. Те са преобразували нейната атмосфера. Какво се е случило с въглерода, който е отравял атмосферата? Все още е тук, затворен в земната кора. Тук някога е било море, обитавано от микроорганизми. Те образували черупките си, извличайки въглерод от атмосферата, разтворен в океана. Тези слоеве са от натрупаните черупки на тези милиарди и милиарди микроорганизми. Благодарение на тях въглеродът е бил изцеден от атмосферата и други форми на живот са могли да се развият. Животът е това, което променило атмосферата. Растенията, захранвани от слънчевата енергия, могли да разделят водната молекула и да извлекат кислорода. И кислородът изпълнил въздуха. Водният цикъл на Земята е процес на непрекъснато обновяване. Водопади, водни изпарения, облаци, дъжд, извори, реки, морета, океани, ледници...Цикълът никога не се нарушава. На Земята има винаги едно и също количество вода. Всички следващи се видове живот на Земята са пили една и съща вода. Изумителната материя, наречена вода. Една от най-нестабилните от всички останали. Тя приема течно състояние като течаща вода, газообразна като пара, или твърда като лед. В Сибир, замразената повърхност на езерата през зимата съдържа следи от силата, която водата освобождава, когато замръзва. По-лек от водата, ледът плува. Той образува защитна мантия срещу студа, под която животът може да продължи. Двигателят на живота е свързаността. Всичко е свързано. Нищо не е самодостатъчно. Водата и въздухът са неразделни, обединени в живота и за нашия живот на Земята Споделянето е всичко. Зелената шир, надничаща през облаците, е източникът на кислород във въздуха. 70 процента от този газ, без който белите ни дробове не могат да функционират, идва от водораслите, които оцветяват повърхността на океаните. Нашата Земя разчита на равновесие, в което всяко същество има роля и съществува само чрез съществуването на друго същество. Фина, крехка хармония, която лесно може да се разруши. Така, коралите са родени от брака на водорасли и черупки. Кораловите рифове обхващат по-малко от 1 процент от океанското дъно, но осигуряват обитание на хиляди видове риби, мекотели и водорасли. Равновесието на всеки океан зависи от тях. Земята отчита времето си в милиарди години. Необходими са й били повече от четири милиарда години, за да създаде дърветата. Във веригата от видове, дърветата са основата, перфектна, живееща скулптура. Дърветата побеждават гравитацията. Те са единственият естествен елемент, вечно движещ се към небето. Те растат спокойно към слънцето, което подхранва тяхната корона. Те са наследили от микроскопичните цианобактерии способността да улавят енергията на светлината. Те я съхраняват и се хранят с нея, превръщайки я в дърво и листа, които след това се разграждат в смес от вода, минерали, растения и жива материя. И така, постепенно, се формира почвата. Почви, преливащи от непрестанната дейност на микроорганизми, хранещи се, копаещи, обогатяващи я с кислород и трансформиращи я. Те правят хумус - плодородният слой, с който е свързан целият живот на Земята. Какво знаем за живота на Земята? Колко видове познаваме? Една десета от тях? Стотна, може би? Какво знаем за връзките, които ги свързват? Земята е чудо. Животът остава мистерия. Образуват се животински семейства, обединени от обичаи и ритуали, предавани през поколенията. Някои се адаптират към естеството на пасищата си, и те се приспособяват към тях. И двете страни печелят. Животното утолява глада си и дървото може да процъфти отново. В голямото приключение на живота на Земята, всеки вид има своята важна роля, всеки вид има своето място. Никой не е безсмислен или вреден. Те всички се балансират. И тук ти, хомо сапиенс, разумни човеко, влизаш в историята. Ти се възползваш от невероятното наследство, старо почти четири милиарда години, дарено от Земята. Ти си само на двеста хиляди години, но промени лицето на света. Въпреки уязвимостта си, ти си присвои всеки хабитат и завладя огромни територии, както никой друг вид преди теб. След сто и осемдесет хиляди години номадски живот, и благодарение на по-мекия климат, хората се установяват на едно място. Вече не зависят от лова, за да оцелеят. Избират да живеят във влажни места, богати на риба, дивеч и диви растения. Там, където земята, водата и животните се съчетават. Дори и днес, по-голямата част от човечеството живее на континенталните брегови линии или бреговете на реките и езерата. На планетата, всеки четвърти човек живее по същия начин, както човечеството преди шест хиляди години, живеейки само от енергията, която природата дарява сезон след сезон. Това е начинът на живот на един милярд и половина души, повече от общото население на всички богати държави. Но средната възраст е малка и тежкият труд си взима своето. Несигурността на природата тежи на ежедневието. Образованието е рядка привилегия. Децата са единственият актив на семейството, тъй като всеки допълнителен чифт ръце е необходим принос за неговото съществуване. Човешкият гений винаги е осъзнавал своята слабост. Физическата сила, с която природата недостатъчно е дарила хората, е открита в животните, които им помагат да откриват нови територии. Но как може да се завладее светът на празен стомах? Изобретяването на земеделието преобръща историята ни. Било преди по-малко от десет хиляди години. Земеделието било нашата първа голяма революция. То е довело до първите излишъци и поражда градовете и цивилизациите. Спомените за хиляди години борба за храна избледняват. Направили зърното основа на живота, ние умножихме броя на сортовете и се научихме да ги адаптираме към почвите и климата. Ние сме като всички видове на Земята. Нашата основна дневна грижа е да се изхраним. Когато почвата е по-бедна и водата малко, ние сме в състояние да приложим чудовищни усилия, за да извлечем от земята достатъчно, за да оцелеем. Хората са променили земята с търпение и отдаденост, които Земята изисква, в почти жертвен ритуал, извършван отново и отново. Селското стопанство е все още най-разпространено занимание на света. Половината от човечеството обработва почвата, повече от три четвърти от тях на ръка. Селското стопанство е като традиция, предавана от поколение на поколение в пот и труд, т.к. за човечеството това е необходима предпоставка за оцеляване. Но след като разчитало на мускулите толкова време, човечеството намерило начин да използва енергията, погребана дълбоко в Земята. Тези пламъци са също от растения. Част от слънчева светлина. Чиста енергия. Енергията на слънцето, уловена над милиони години от милиони растения повече от 100 милиона години назад. Това са въглищата. Това е газта. И, преди всичко, това е нефтът. Този лъч светлина /нефтът/ освободи хората от труда над земята. С петрола започна ерата на хората, които се освободиха от клещите на времето. С нефта някои от нас придобиха безпрецедентни облаги и комфорт. И за 50 години, един живот време, Земята е по-радикално променена отколкото от всички предходни поколения на човечеството. По-бързо и по-бързо. През последните 60 години населението на Земята се е утроило. И над 2 млрд. души са се преместили в градовете. По-бързо и по-бързо. Шенжен, в Китай, със стотици небостъргачи и милиони жители, беше само малко рибарско селце едва преди 40 години. По-бързо и по-бързо. В Шанхай, 3000 кули и небостъргачи са били построени за 20 години. Още стотици се строят. Днес, повече от половината от световното население, което е над 7 милиарда души, живее в градове. Ню Йорк. Първият в света многомилионен град е символ на експлоатацията на енергийните ресурси на Земята от човешкия гений. Работната ръка на милиони емигранти, енергията на въглищата, безкрайната сила на петрола. Америка първа впрегна феноменалната и революционна сила на "черното злато". В полетата, машини замениха хората. Литър петрол генерира повече енергия от 100 работника за 24 часа. В Съединените щати са останали само 3 милиона фермери. Те произвеждат достатъчно продукция да храни 2 милиарда души. Но по-голямата част от това зърно не се използва да храни хората. Тук, както във всички други индустриализирани нации, тя се превръща в храна за добитък или биогорива. Лъчът светлина /нефтът/ прогони сушата, която преследваше обработваемите земи. Нито един поток не пренебрегва водните нужди на селското стопанство, които са 70 процента от потреблението на вода. В природата всичко е свързано. Разширяването на обработваеми земи и селскостопански култури насърчава развитието на паразити. Пестицидите, още един подарък на нефтохимичната революция, избиват паразитите. Лошата реколта и гладът останаха далечен спомен. Най-голямото главоболие сега е какво да се прави с излишъците, породени от модерното земеделие. Но токсичните пестициди, изсипани във въздуха, почвата, растенията, животните, реките и океаните проникват дълбоко в клетките на организмите и се споделят от всички форми на живот. Дали са опасни за хората, които са спасили от глада? Тези фермери, в жълтите защитни костюми, вероятно знаят най-добре. После дойдоха торовете, друго нефтохимично откритие. С тяхна помощ се постигат отлични резултати, дори от считани за лоши досега земи. Култури, адаптирани към почвите и климата, се заменят с по-продуктивни и лесни за транспорт. И така, в миналия век, 3/4 от сортовете, отглеждани от земеделските производители повече от хиляди години, са били изтрити от лицето на Земята. Докъдето ви виждат очите, има тор отдолу и пластмаса отгоре. Оранжериите на Алмерия, Испания, са зеленчуковата градина на Европа. Всеки град чака "перфектните" зеленчуци всеки ден да бъдат доставени със стотици камиони в супермаркетите му. Колкото повече една страна се развива, толкова повече месо консумират жителите й. Как може да се задоволи тази световно нарастваща нужда без да се прибягва до препълнени ферми с говеда? По-бързо и по-бързо. Подобно на жизнения цикъл на добитъка, който може никога да не види поляна. Произвеждаме месото бързо и това е станало наше ежедневие. В тези огромни развъдници, стъпкани от милионите говеда, няма да порасне и стръкче трева. Флотилия от товарни автомобили от всяко кътче на страната носи тонове зърно, соево брашно и богати на протеин гранули, които ще се превърнат в тонове месо. Резултатът е, че трябват 100 литра вода за производството на 1 кг картофи, 4 000 литра вода за 1 кг ориз и 13 000 литра за 1 кг говеждо месо. Да не говорим за разхищенията в процеса на производство и транспорт на нефта. Нашето селско стопанство е станало петролозависимо. То храни 2 пъти повече хора на Земята, но е заменило разнообразието със стандартизацията. То ни дава спокойствие и комфорт, но прави живота ни необратимо зависим от петрола. Това дава ново измерение на времето. Нашият световен часовник сега бие с ритъма на неуморните машини, хванати с ритъма на слънчевия лъч /нефтът/. Цялата планета е внимателна към този ритъм на нашите надежди и илюзии. Същите надежди и илюзии, които се развиват заедно с нашите нужди, все по ненаситните желания и лекомислие. Ние знаем, че краят на евтиния петрол идва, но отказваме да го приемем. За много от нас американската мечта е въплътена от легендарния град - Лос Анджелис. В този град, който се простира на над 100 км, броят на автомобилите е почти равен на броя на жителите. Тук енергетиката поставя фантастично шоу всяка вечер. Дните изглеждат като бледо подобие на нощите, които превръщат града в звездно небе. По-бързо и по-бързо. Разстоянията вече не се броят в мили, а в минути. Автомобилите оформят нови предградия, където всеки дом е крепост, безопасно разстояние от градските центрове, и където спретнати и чисти редове от къщи се натрупват по задънени улици. Това се е превърнало в световна мечта, проповядвана от телевизиите по света. Дори и тук, в Пекин, тя е клонирана, копирана, и тези къщи се строят навсякъде, което убива китайската култура. Автомобилът е станал символ на комфорт и прогрес. Ако този модел беше последван от всяко общество, то на планетата нямаше да има 900 милиона автомобила, както е сега, а 5 милиарда. По-бързо и по-бързо. Колкото повече се развива светът, толкова по-голяма става жаждата му за енергия. Навсякъде копаят машини, дълбаят и разкъсват Земята, търсейки парчетата звезди, заровени дълбоко от самото създаване на планетата. Минералите. Като привилегия на силата, 80 процента от тези минерали се използват от 20 процента от световното население. Преди края на този век, прекомерната експлоатация на мините ще изчерпи ресурсите на планетата. По-бързо и по-бързо. Корабостроителници произвеждат много петролни танкери, контейнерни кораби и газ танкери, за да се погрижат за нуждите на глобалната индустриална продукция. Повечето потребителски стоки пътуват хиляди километри от страната на производство до страната на потребление. От 1950 г., обемът на международната търговия се е увеличил над 20 пъти. 90 процента от търговията се движи по море. 500 млн. контейнера се транспортират всяка година. Тръгнали към света на големите центрове на потребление, като Дубай. Дубай е нещо като връх на Западния модел - страна, където невъзможното става възможно. Изграждане на изкуствени острови в морето, например. Дубай има малко природни ресурси, но с парите от нефт той може да се снабди с милиони тонове материал и работници от всички краища на планетата. Дубай не е земеделска земя, но той може да внася храна. Дубай няма вода, но може да си позволи да изразходи много енергия за обезсоляване на морска вода и да изгради най-високите небостъргачи. Дубай има безспирно слънце, но няма соларни панели, произвеждащи енергия. Той е емблема на възход и модернизация, и не пропуска да изуми света. Дубай е като черешката на тортата на всички световни пари. Нищо не е по-далеч от природата от Дубай, макар че нищо не зависи от природата повече от Дубай. Дубай е нещо като кулминация на Западния модел. Ние не разбираме, че зависим от това, което природата ни предоставя. От 1950 г. риболовът се е увеличил петорно. От 18 до 100 милиона метрични тона годишно. Хиляди риболовни кораби изпразват океаните. Три четвърти от риболовните зони са изчерпани или застрашени от изчерпване. Повечето големи риби са изчезнали като вид, тъй като не им се оставя време да се размножават. Ние разрушаваме цикъла на живота, който ни е даден. При сегашното положение, всички рибни видове са застрашени от изчерпване и пълно изчезване. Основното меню на всеки пети човек по света е риба. Ние сме забравили, че ресурсите са оскъдни. Петстотин милиона хора по света живеят на пустинни земи, това е повече от населението на Европа. Те знаят стойността на водата. Те знаят как да я използват пестеливо. Тук те зависят от кладенци с подпочвена вода, натрупана в миналото, когато е валяло по тези пустини. Преди 25 000 години. Подпочвените води също позволяват отглеждането на някои култури в пустинята, за да се осигури храна за местното население. Полетата с кръгла форма се оросяват с тръби, които също изпомпват подпочвените води. Но това има висока цена. Подземните води не се възобновяват. В Саудитска Арабия, мечтата за индустриално земеделие в пустинята е избледняла. Като стара карта, осветените петна показват изоставените парчета земя. Напоителната техника все още е там. Енергията за изпомпването на водата е все още там. Но подземните води са силно изчерпани. Израел направи от пустинята обработваеми земи. Въпреки, че тези парници се напояват капка по капка, потреблението на вода продължава да нараства заедно с износа. Някога силната река Йордан вече е само тънка струйка. Нейната вода е стигала до супермаркетите навсякъде по света в щайги за плодове и зеленчуци. Съдбата на река Йордан не е единствена. На Земята, 1 от 10 големи реки не стига до морето за няколко месеца в годината. Лишено от водите на река Йордан, нивото на Мъртво море спада с повече от метър на година. Индия рискува да е най-страдащата страна в света от липсата на вода през следващия век. Огромно количество вода отива за нарастващото население и през последните 50 години са изкопани 21 милиона кладенци. В много части на страната, изкопът трябва да слиза все по-надолу, за да стигне вода. В Западна Индия, 30 процента от кладенците са били изоставени. Подземните води пресъхват. Големи резервоари ще задържат мусонните дъждове за възстановяване на водните запаси. През сухия сезон жените от селото ги копаят с голи ръце. На хиляди километри разстояние, 800 до 1 000 литра вода се консумират от човек на ден. Лас Вегас е построен в пустинята. Милиони хора живеят там. Хиляди пристигат всеки месец. Неговите жители са сред най-големите потребители на вода в света. Палм Спрингс е друг пустинен град с тропическа растителност и тучни голф игрища. Колко дълго може този мираж да продължи съществуването си? Земята не може да насмогне. Река Колорадо, която снабдява тези градове с вода, е една от онези реки, които вече не стигат до морето. Водните нива на езерата от водосборния й басейн намаляват. Недостигът на вода може да засегне около 2 милиарда души преди 2025 г. Влажните зони представляват 6% от повърхността на планетата. Под техните спокойни води се крие истинска фабрика, където растения и микроорганизми търпеливо филтрират водата и изчистват замърсяването. Тези блата са задължително условие за регенериране и пречистване на водата. Те са гъби, които регулират движението на водата. Те я абсорбират през дъждовния сезон и пропускат през сухия. В надпреварата ни да завладеем повече земя, сме ги превърнали в пасбища за добитък, или в селскостопанска земя или сгради. През миналия век половината блата в света са били пресушени. Ние не знаем нито тяхното богатство, нито тяхната роля. Всичката жива материя е свързана. Вода, въздух, почва, дървета. Световната магия е точно пред очите ни. Дърветата изхвърлят подземните води в атмосферата като лека мъгла. Те формират свод, който облекчава въздействието на интензивни дъждове. Горите осигуряват влажността, която е необходима за живот. Те съхраняват повече въглерод от цялата земна атмосфера. Те са крайъгълен камък на климатичния баланс, от който всички ние зависим. Девствените води осигуряват средата за живот на 3/4 от биологичното разнообразие на планетата, т.е., на целия живот на Земята. Тези гори предоставят средствата ни за лечение. Веществата, отделяни от тези растения, могат да бъдат разпознати от нашите тела. Нашите клетки говорят на същия език. Ние сме от едно и също семейство. Но само за 40 години най-голямата в света дъждовна гора, Амазония, е била намалена с 20 процента. Гората отстъпва на ферми за добитък или соеви ферми. 95% от соята се използва за фураж на добитък и домашни птици в Европа и Азия. И така, гората се превръща в месо. Едва преди 20 години, Борнео, четвъртият по големина остров в света, е бил покрит с обширна девствена гора. При сегашното темпо на обезлесяване, тя ще изчезне в рамките на 10 години. Живата материя свързва водата, въздуха, земята и слънцето. В Борнео тази връзка е била разрушена в един от най-големите извори на биологично разнообразие на Земята. Тази катастрофа е била предизвикана от решението за производство на палмово масло, едно от най-произвежданите и консумирани масла в света, в Борнео. Палмовото масло не само задоволява нашето нарастващо търсене на храна, но също така се използва за козметика, перилни препарати, и все повече за алтернативни горива. Горското разнообразие е заменено от един вид - маслената палма. За местните хора тя осигурява заетост. Става въпрос за земеделска индустрия. Друг пример за масово обезлесяване е евкалиптът. Евкалиптът се използва за направата на хартиена каша. Насажданията се увеличават, а търсенето на хартия се е увеличило петорно за 50 години. Една гора не замества друга гора. В подножието на тези евкалиптови дървета нищо не расте, тъй като техните листа образуват токсична покривка за повечето други растения. Те растат бързо, но изчерпват водните резерви. Соя, палмово масло, евкалиптови дървета... Обезлесяването поставя основата за производство на излишъци. Но на други места обезлесяването е последно средство за оцеляване. Повече от 2 милиарда души, почти 1/3 от населението на света, все още зависят от въглищата. В Хаити, една от най-бедните страни в света, дървените въглища са един от основните консумативи на населението. Навремето "перла на Карибите", Хаити вече не може да храни населението без чуждестранна помощ. По хълмовете на Хаити са останали само 2% от горите. Оголени, нищо не задържа почвите. Дъждовната вода ги отмива от хълмовете към морето. Каквото остава е все по-неподходящо за селско стопанство. В някои части на Мадагаскар ерозията е огромна. Цели страни на хълмове са с дълбоки бразди, широки стотици метри. Тънка и крехка, почвата е направена от жива материя. С ерозията, тънкият слой хумус, който се е формирал хиляди години, изчезва. Ето една теория на историята на Рапануи, на жителите на Великденския остров, която, може би, ще даде нещо за размисъл. Живеейки на най-изолирания остров на света, Рапануи експлоатират ресурсите си, докато нищо не е останало. Тяхната цивилизация не е оцеляла. По тези земи са били най-високите палмови дървета в света. Те са изчезнали. Рапануи са ги изсекли за дървен материал. Тогава те са се сблъскали с широко разпространена ерозия на почвата. Рапануи вече не са можели да ловят риба. Не е имало дървета, за да си построят канута. Но Рапануи изградили една от най-блестящите цивилизации в Тихия океан. Иновационни фермери, скулптори, изключителни мореплаватели, те са били притиснати от пренаселване и намаляване на ресурсите. Изпитали социални вълнения, бунтове и глад. Мнозина не преживели катаклизма. Истинската загадка на Великденския остров не е как неговите странни статуи са попаднали там, сега знаем. Ето защо Рапануи не са успели да реагират навреме. Това е само една от няколкото теории, но тя има особено значение днес. От 1950 г. насам, населението на света почти се е утроило. И от 1950 г., ние коренно сме променили нашия остров, Земята. Повече, отколкото в цялата ни 200 000 годишна история. Нигерия е най-големият износител на петрол в Африка. И, въпреки това, 70 процента от населението й живее под границата на бедността. Благата са там, но населението няма достъп до тях. Същото важи навсякъде по света. Половината от бедните по света живеят в богати на ресурси страни. Начинът ни на развитие не е изпълнил обещанията си. За 50 години разликата между богати и бедни е нараснала повече от всякога. Днес, половината от световното богатство е в ръцете на най-богатите 2% от населението. Може ли тези различия да се поддържат? Те са причина за движение на населението, чийто мащаб ние ще усетим още повече. Град Лагос е с население 700 000 души през 1960 година. То ще нарасне до 16 млн. до 2025 г. Лагос е един от най-бързо нарастващите мегаполиси в света. Новодошлите са предимно фермери, принудително изоставили земята, поради икономически или демографски причини, или поради намаляващи ресурси. Това е радикално нов тип градски растеж, породен по-скоро от стремеж за оцеляване, отколкото за преуспяване. Всяка седмица над 1 милион души увеличават популациите на световните градове. Един от всеки шест човека сега живее в несигурна, нездравословна, пренаселена среда без достъп до дневни потребности като вода, канализация, електричество. Гладът се разпространява още повече. Потърпевши са почти 1 милиард души. По цялата планета най-бедните оцеляват, докато ние продължаваме да копаем за ресурси, без които дълго не можем да живеем. Взираме се все по-надалече към девствени територии и райони, които са трудни за проучване. Ние не променяме нашия модел. Нефтът може да свърши? Все още може да извличаме петрол от катранените пясъци на Канада. Най-големите товарни автомобили в света местят хиляди тонове пясък. Процесът на загряване и отделяне на битум от пясък изисква милиони кубически метра вода. Необходима е колосална по размери енергия. Замърсяването е катастрофално. Най-спешен приоритет, както изглежда, е да се вземе всяка частица слънчева светлина. Нашите петролни танкери стават все по-големи и по-големи. Нашите енергийни потребности постоянно нарастват. Ние се опитваме да увеличим енергията като бездънна фурна, която изисква все повече и повече гориво. Всичко това е свързано с въглерод. След няколко десетилетия въглеродът, който превръща нашата атмосфера в пещ и който природата е абсорбирала милиони години, за да позволи развитието на живота, ще бъде в голяма степен изпомпен обратно. Атмосферата се нагрява. Само преди няколко години би било немислимо лодка да бъде тук. /Арктика/ Транспорт, промишленост, обезлесяване, селско стопанство...Нашата дейност освобождава гигантски количества въглероден двуокис. Без улавянето му, молекула по молекула, ние нарушаваме климатичния баланс на Земята. Всички очи са вперени в полюсите, където ефектите от глобалното затопляне са най-видими. Това става бързо, много бързо. Северозападният проход, който свързва Америка, Европа и Азия през полюса, се отваря. Арктическата снежна покривка се топи. Под влиянието на глобалното затопляне, снежната покривка е загубила 40 процента от дебелината си за 40 години. Нейната площ намалява всяко лято. Тя може да изчезне през летните месеци до 2030 година. Някои казват 2015 г. Слънчевите лъчи, които ледената покривка преди е отразявала, сега проникват през тъмната вода и я топят. Процесът на затопляне набира скорост. Този лед съдържа записи на нашата планета. Концентрацията на въглероден двуокис не е било толкова високо от няколко стотици хиляди години. Човечеството никога не е живяло в атмосфера като тази. Дали прекомерното използване на ресурсите застрашава живота на всеки вид? Изменението на климата изостря заплахата. До 2050 г. 1/4 от видовете на Земята биха могли да бъдат застрашени от изчезване. В тези полярни региони равновесието на природата вече е прекъснато. Около Северния полюс ледниците са загубили 30 процента от повърхността си за 30 години. Но, тъй като Гренландия се затопля бързо, прясната вода на цял континент се излива в солената вода на океаните. Гренландските ледници съдържат 20 процента от прясната вода на цялата планета. Ако те се стопят, морското равнище ще нарасне с близо 7 метра. Но тук няма индустрия. Гренландските ледници страдат от парниковите газове, отделяни другаде по Земята. Нашата екосистема няма граници. Където и да са, нашите действия имат последици за целия свят. Атмосферата на нашата планета е неделимо цяло. Тя е общо богатство, което ние споделяме. В Гренландия започват да се появяват езера. Ледниците се топят със скорост, която дори и най-песимистичните учени не са предвиждали 10 години назад. Все повече и повече от тези ледникови реки се сливат в едно и проникват под повърхността. Мислили са, че водата ще замръзва в дълбочината на леда. Точно обратното - тя тече под повърхността на леда, отнасяйки ледената покривка в морето, където тя се разпада на айсберзи. Докато прясната вода от ледниците на Гренландия се смесва със солената вода на океаните, ниско разположените земи по целия свят са застрашени. Морското равнище се покачва. Разширяването на водата при затоплянето й е причинило, само в 20-ти век, ръст от 20 сантиметра на морското равнище. Всичко става нестабилно. Кораловите рифове са изключително чувствителни и към най-малката промяна на температурата на водата. 30 процента от тях вече са изчезнали. Те са важна връзка във веригата на видовете. В атмосферата основните въздушни течения променят посоката си. Дъждовните цикли се променят. Целият климат се е променил. Жителите на ниско разположените острови, като например Малдивите, са на фронтовата линия. Те са все по-притеснени. Някои вече си търсят нови по-гостоприемни земи. Ако морското равнище продължава да се увеличава все така бързо, какво ще направят големите градове като Токио, най-гъсто населеният град на света? Всяка година прогнозите на учените стават все по-тревожни. 70 процента от населението на света живее по крайбрежията. Единадест от петнадестте най-големи градове са разположени по бреговата линия или в устието на река. С покачването на морското равнище солта ще нахлуе във водата и ще лиши жителите от питейна вода. Миграциите на хора са неизбежни. Единственият въпрос е техният размер. В Африка, връх Килиманджаро е неузнаваем. 80% от неговите ледници са изчезнали. През лятото реките вече не текат. Местните хора са засегнати от липсата на вода. Дори и по най-високите върхове в сърцето на Хималаите вечни снегове и ледници се оттеглят. А точно тези ледници играят съществена роля във водния цикъл. Те съхраняват водата от мусоните във вид на лед и я отделят през лятото при топенето на леда. Хималайските ледници са в основата на всички големи азиатски реки - Инд, Ганг, Меконг, Янгдзе Кианг... 2 милиарда души зависят от тях за питейна вода и за да напояват техните насъждения, както например в Бангладеш. В делтата на Ганг и Брамапутра, Бангладеш е пряко засегнат от явления, възникващи в Хималаите и на морското равнище. Това е една от най-гъсто населените и най-бедни страни в света. Тя вече страда от глобалното затопляне. Комбинираното въздействие на все по-силни наводнения и урагани може да заличи 1/3 от земната маса в Бангладеш. Когато хората страдат от тези опустошителни явления, те в крайна сметка се преместват. Богатите страни няма да бъдат пощадени. Засухи възникват по всички краища на планетата. В Австралия, половината от земеделските земи вече са засегнати. Ние сме в процес да нарушим климатичния баланс, който ни е позволил да се развиваме над 12 000 години. Все повече и повече горски пожари се приближават към големите градове. На свой ред, те изострят глобалното затопляне. При изгарянето на дърветата, те освобождават въглероден двуокис. Системата, която контролира нашия климат, е силно нарушена. Елементите, на които тя разчита, са били силно нарушени. Часовникът на климатичните промени тиктака и в тези величествени пейзажи. Тук, в Сибир, както и на други места по света, е толкова студено, че земята е постоянно замръзнала. Това е известно като пермафрост /вечна замръзналост/. Под повърхността му се крие климатична бомба. Метан, парников газ, 20 пъти по-силен от въглеродния двуокис. Ако пермафростът се стопи, отделеният метан може да накара парниковия ефект да излезе извън контрол с последици, които никой не може да предскаже. Ние буквално ще бъдем в непозната територия. Човечеството има не повече от 10 години, за да постигне обрат в тенденцията и да избегне преминаването в тази територия... Животът на Земята такъв, какъвто никога не сме го познавали. Създадохме явление, което не можем да контролираме. Нашият произход, водата, въздухът и формите на живот са тясно свързани. Но в последно време ние разрушихме тези връзки. Нека приемем фактите. Трябва да повярваме в това, което знаем. Всичко, което видяхме, е отражение на човешкото поведение. Ние оформихме Земята според вижданията си. Имаме много малко време, за да се променим. Как ще успее този век да изнесе бремето на 9 милиарда човешки същества, ако откажем да си дадем сметка за всичко, което сме направили? • 20% от населението на света потребява 80% от ресурсите му. • Светът харчи 12 пъти повече средства за военни разходи, • Близо 1 млрд. души гладуват. • Над 50 процента от зърното по света се използва за храна на животни и биогорива. • 40 процента от обработваемата земя е претърпяла дългосрочни щети. • Всяка година 13 милиона хектара гори изчезват. • 1 бозайник на всеки 4, 1 птица на всеки 8, 1 земноводно на всеки 3 са застрашени от изчезване. • Видове изчезват 1 000 пъти по-бързо от нормалното. • 3/4 от риболовните зони са изчерпани или количеството риба в тях е спаднало опасно. • Средната температура за последните 15 години е най-високата, записвана някога. • Ледената шапка е 40 процента по-тънка от преди 40 години. • Възможно е да има най-малко 200 млн. "климатични" бежанци до 2050 г. Цената за действията ни е висока. Други я плащат без да са причината. Виждала съм бежански лагери, големи колкото градове, простиращи се в пустинята. Колко мъже, жени и деца ще бъдат оставени на пътя утре? Трябва ли винаги да изграждаме стени, които да спират човешката солидарност, разделят хората и опазват щастието на едни от трагедията на други? Твърде късно е да сме песимисти. Знам, че човек може да събори всяка стена. Твърде късно е да сме песимисти. По света 4 деца от 5 посещават училище. Досега образование не е било давано на толкова много хора. Всеки, и богатият, и бедният, може да допринесе. Лесото, една от най-бедните страни в света, е пропорционално една от тези, които инвестират най-много в образованието. Катар, една от най-богатите, е открит за най-добрите университети. Културата, образованието, научните изследвания и иновациите са неизчерпаеми ресурси. Пред трагедията и страданията, милиони неправителствени организации доказват, че солидарността между хората е по-силна, отколкото егоизмът на нациите. В Бангладеш, човек измисли немислимото и създаде банка, която кредитира само бедните. За 30 години тя промени живота на 150 милиона души. Антарктика е континент с огромни природни ресурси, които нито една държава не може да иска само за себе си, естествен резерват, посветен на мира и науката. Договор, подписан от 49 държави, я прави съкровище, споделяно от цялото човечество. Твърде късно е да сме песимисти. Правителствата са предприели действия за защита на близо 2 процента от териториалните води. Не е много, но е 2 пъти повече от преди 10 години. Първите природни паркове са създадени преди век. Те покриват над 13 процента от континентите. Те създават пространства, където човешката дейност е в крак с опазването на видове, почви и пейзажи. Тази хармония между хората и природата може да се превърне в правило, не да е изключение. В САЩ, Ню Йорк осъзна какво прави природата за нас. Тези гори и езера доставят на града питейна вода. В Южна Корея горите бяха опустошени от война. Благодарение на национална програма за залесяване, те пак покриват 65% от страната. Повече от 75% от хартията се рециклира. Коста Рика е направила избор между военните разходи и опазване на Земята. Страната вече няма армия. Предпочита да се отделят ресурси за образование, екотуризъм и защита на горите. Габон е един от водещите световни производители на дървен материал. Прилагат избирателно изсичане. Не повече от 1 дърво на всеки хектар. Горите са един от най-важните ресурси за страната, но имат време за възстановяване. Съществуват програми за устойчиво управление на горите. Те трябва да станат задължителни. За потребителите и производителите, справедливостта е възможност да се постигне това. Когато търговията е честна, когато и купувачът, и продавачът имат полза, всеки преуспява и може да има приличен живот. Как може да има справедливост и равенство между хората, чиито единствени инструменти са ръцете им, и тези, които прибират реколтата си с машини и благодарение на държавни субсидии? Нека бъдем отговорни потребители! Мислете какво купувате! Твърде късно е да сме песимисти. Виждала съм земеделие в човешки мащаб. То може да изхранва планетата, ако производството на месо не отнемаше храната от хората. Виждала съм рибари, които се грижат за улова си и за богатствата на океана. Виждала съм къщи, произвеждащи своя собствена енергия. 5 000 души живеят в първия в света екологичен окръг във Фрайбург, Германия. Други градове споделят този проект. Мумбай е хилядният, който се присъедини към тях. Правителствата на Нова Зенландия, Исландия, Австрия, Швеция и други народи са направили развитието на възобновяеми енергийни източници свой основен приоритет. Знам, че 80 процента от енергията, която консумираме, идва от изкопаеми енергийни източници. Всяка седмица две нови въглищни централи се отварят само в Китай. Но съм виждала в Дания прототип на въглищна централа, която отделя въглерод в почвата, а не във въздуха. Решение за бъдещето? Никой все още не знае. Видях в Исландия ел.централа, захранвана от земната топлина. Геотермална енергия. Виждала съм морска змия, лежаща в прибоя, да абсорбира енергията на вълните и произвежда електричество. Видях вятърни генератори по крайбрежието на Дания, които произвеждат 20 процента от електроенергията в страната. САЩ, Китай, Индия, Германия и Испания са най-големите инвеститори в областта на възобновяемата енергия. Те вече са създали над 2,5 милиона работни места. Къде на Земята не духа вятър? Видях пустинята да се разширява под слънцето. Всичко на Земята е свързано, и Земята е свързана със Слънцето, оригиналният й източник на енергия. Не могат ли хората да имитират растенията и да уловят енергията му? За един час, Слънцето праща към Земята енергията, която човечеството консумира за една година. Докато Земята съществува, слънчевата енергия е неизчерпаема. Всичко, което трябва да направим, е да спрем да дупчим Земята и да започнем да търсим в небето. Всичко, което трябва да научим, е как да култивираме слънцето. Всички тези опити са само примери, но те свидетелстват за нова информираност. Те поставят начало на ново приключение, въз основа на умереността, интелигентността и споделянето. Време е да се съберем. Това, което е важно, е не какво сме изгубили, а какво ни остава. Все още имаме половината световни гори, хиляди реки, езера и ледници, хиляди процъфтяващи видове. Знаем, че решенията са там и днес. Всички имаме силата да се променим. Така че, какво чакаме?

Търся хора, които не знаят какво не е възможно да бъде направено. Хенри Форд Какво е психична оптимизация? Ако някога сте се запитвали дали психиката Ви функционира по най-оптималния начин и дали това изобщо е постижимо, следващите редове могат да представляват интерес за Вас. Една психика работи по най-оптималния начин, когато е ефективна. Ефективността й се определя от това дали постига целите си без да генерира напрежение в самата себе си. Ако една психика постига целите си като генерира напрежение в себе си, тя е неефективна или поне е ниско ефективна. В дългосрочен план такава психика е изложена на риска да изхвърли това напрежение върху тялото с цел да запази баланса в своята цялост. Следователно психичната оптимизация е поредица от действия, които са подчинени на възстановяването или поддържането на психиката в състояние, при което тя да функционира по най-оптималния за нея начин. Кои фактори определят добрата психична оптимизация? (по азбучен ред) Вземане на решение – когато една психика има изработен механизъм за вземане на решения, в който не доминират постоянно изискванията само на един или няколко процеса, то ефективността й нараства. Възнаграждение – след преодоляването на всяко поредно предизвикателство, психиката се нуждае от признание и поощрение. Когато те са налице, психиката се стимулира. Вътрешна атмосфера – този фактор се отнася до добрите отношения между отделните психични процеси, базирани на уважението и взаимното зачитане помежду им, както и на активното участие на всеки един от тях в постигането на общите за организма цели. Комуникация – тя е особено важна за оптималното функциониране на психиката. Обмяната на пълната информация между отделните процеси води до пораждането на идеите, до откриването на най-точните отговори, до взимането на най-правилните решения и до изглаждането на евентуално възникналите вътрепсихични недоразумения. Лидерство – присъствието на умело водене на психиката от страна на един или повече мотивиращи за и направляващи към усъвършенстване психични процеси предопределя успеха или неуспеха в постигането на общите за психиката цели. Мотивация – ако отделните психични процеси имат добра обратна връзка за своята роля и нуждата от техния принос в работния ритъм, те ще бъдат достатъчно мотивирани да дават най-доброто от себе си. Постигане на целите – ако всичко, което изброихме е налице няма как един от най-важните фактори, постигането на целите, да не е осигурен. Този фактор е всъщност обратната връзка, която психиката получава за качеството на своето функциониране. Когато целта е постигната, всички недоразумения и трудности лесно се забравят. Когато целта не е постигната, има два пътя: единият е да се забравят всички положени усилия и да се постави акцент единствено върху допуснатите отклонения, което да подейства демотивиращо, а другият е да се отчетат и постиженията и недоглежданията и несъобразяванията и последните да бъдат използвани като мотив за това задачата да се изпълни отново, но този път успешно. Справяне с конфликтните ситуации – отстъпчивостта и доверието между отделните психични процеси почти винаги позволяват да се намери максимално удачния подход при възникването на вътреконфликтни ситуации. Колкото по-често се случва това, толкова по-голяма е и ефективността на психиката. Оттук, толкова по-добра е и нейната адаптивност при възникване на проблемни ситуации между нея и външната среда. Сътрудничество – освен механизъм за взимане на решения е необходимо и сътрудничество между отделните процеси. Тогава крайният резултат ще е далеч по-висок, а инвестициите на психична енергия – далеч по-малки. Т.е. КПД на психиката ще бъде значително. В тази връзка е важно да се каже, че психиката винаги открива начин да отреагира на грубите психични прояви! Ясно формулирани и добре степенувани цели – една психика е толкова по-ефективна, колкото по-ясни цели има. Освен това в тяхното формулиране е по-добре да са участвали колкото се може повече психични процеси. Тези цели трябва да са добре степенувани и да изискват постепенно, но трайно ангажиране от всеки един психичен процес. Как се постига по-добра психична оптимизация? Колкото по-точно се установи влиянието на всеки един от изброените фактори в дадена психика, толкова по-добре би се определил фокуса на необходимата оптимизационна програма и, съответно, толкова по-адекватно би било нейното провеждане. В една психика има различни процеси и всеки един от тях има различни характеристики. Т.е способността на всеки един да допринесе за общото психично благоденствие е различно и не може да се изисква еднакъв по обем принос към крайната цел. Най-важно е да има максимално отдаване и максимално качество от страна на всеки отделен процес. Това обикновено се оказва напълно достатъчно. Друг изключително важен момент при постигането на добра психична оптимизация е търпението. Тъй като оптимизацията е процес, а не събитие, времето е фактор, който играе една от основните роли за нейното случване. Оптимизацията може да започне от мига, в който стане ясно, че нещо в психиката не се случва както трябва и продължава и след отстраняването на съответния или съответните психични търкания. Когато вътрешния ресурс се окаже недостатъчен за решаването на тази задача (оптимизацията), очевидно се налага да се прибегне да услугите на външен ресурс. Това може да стане и тогава, когато оптимизацията е започнала или дори е достигнала до някакво конкретно ниво, но то не е достатъчно високо. Как да определим своята нужда от психична оптимизация? Според нивото на своята психичната оптимизация всяка психика може да получи рейтинг, който варира от 1 до 5. Рейтингът на психиката се определя най-лесно по честотата и значимостта на постигнатите от нея успехи. Затова казваме, че обратната връзка е факторът, който има най-голяма тежест при определяне на психичната оптимизация. Ето и критериите за оценяване във възходящ ред: С ниска ефективност – това е психика с рейтинг 1. Тя е слабо ефективна по отношение на постигането на целите си и най-вероятно се нуждае от радикални промени. Посредствена ефективност – когато психиката получи такъв рейтинг, тя функционира тромаво и с голям разход на психична енергия. Целите се постигат трудно и удовлетвореността, която те носят е ниска. Необходимостта от подобрения е съществена. Задоволителна ефективност – психика, която е в тази категория се справя относително успешно със задачите и целите си, ала със сигурност има някои сфери, в които може да се постигне още по-добро ниво на функционалност. Успешна ефективност – това е позицията, на която психиката се чувства най-добре (в свои води). Ако психиката Ви попадне тук, то тя функционира много добре и стабилно подготвя по-нататъшното си самоусъвършенстване. Висока ефективност – тук се попада трудно и още по-трудно се остава. Ако психиката Ви е високо ефективна, Вие просто сте щастливци. Продължавайте все така! Ако този материал Ви е помогнал да разберете по-добре ефективността на функциониране на своята психика и евентуално да откриете своята нужда от психична оптимизация, значи неусетно сте направили първата крачка за нейното постигане. Поздравления!

Живеем в наистина удивителни времена. Популярният лозунг Reduce, Reuse, Recycle все повече се превръща в слоган на мащабната икономическа трансформация в използването на природните ресурси. Зад идеята за устойчиво екологично развитие вече стоят не само идеализмът и моралните ценности, а и фундаменталните движещи фактори на съвременния свят - пазарните интереси и финансовата печалба. Причина за тази историческа промяна е безпрецедентният материален просперитет на човечеството през последните 50 години. Сега, на фона на високото потребление в богатите страни, стотици милиони хора в развиващите се държави влизат в редовете на световната консуматорска класа. Те започват да купуват неща, които техните предци никога не са можели да си позволят? Oт телешко месо за вечеря до автомобили и плазмени телевизори. Това очевидно изисква нарастващо количество материални ресурси, включително храна, енергия и сурови материали. Проблемът е в това, че ненаситният потребителски глад на човечеството се сблъсква с ограничените природни ресурси. По дефиниция количеството на минералите в земната кора е крайно число, т.е. те са изчерпаеми и техният добив е еднократен акт. Ако темповете, с които човечеството изразходва ресурсите на планетата, се запазят, краят на някои от тях може би вече е съвсем близо. Италианският химик Уго Барди изследва световния добив на 57 минерала и стига до извода, че добивът на 11 от тях вече е достигнал своя пик и ще започне да намалява поради изчерпването на най-богатите и достъпни находища. Сред тези вещества са живакът, оловото, кадмият, телурият, калият, фосфатите, талият, селенът, цирконият, реният и галият. Голяма част от останалите минерали също ще достигнат своя пик в близко бъдеще и техният добив ще започне постепенно да спада. Според немския изследовател Армин Релър медта ще бъде изчерпана след период между 38 и 61 години, цинкът - след 34 до 46 години, златото - след 36-45 години, калаят - след 17-40 години, оловото - след 8-42 години, а уранът - след 19 до 59 години. Сред малкото добри новини е прогнозата, че алуминият ще стигне за още 500-1000 години. Най-добрата новина обаче е, че споменатите мрачни прогнози не включват в сметките рециклирането и намаляването на т.нар. ресурсен интензитет (количеството материали, влагани в продуктите и услугите). Като цяло рециклирането изисква по-голяма първоначална инвестиция, защото очевидно е по-евтино да изхвърлиш нещо, вместо да го преработиш. Повторната употреба обаче е много по-изгодна в икономически смисъл, защото съкращава разхищаването на ценни ресурси и осигурява по-евтини материали в сравнение с извличането им от природата, по-нисък разход на енергия, както и не на последно място ? намалени щети върху природата. Чистата и ненакърнена природа е безценен икономически актив, защото осигурява например здравословни условия на живот, добри условия за развитие на туризъм и висока стойност на недвижимите имоти. Към всичко това трябва да добавим и прекия икономически ефект от рециклирането. Според данни на американската федерална агенция за опазване на околната среда EPA рециклирането на еднакво количество отпадъци създава шест пъти по-голяма икономическа активност в сравнение с изхвърлянето им в сметище. Повторната преработка на материалите играе сериозна роля в световната икономика. Според химика Армин Релър днес рециклирането осигурява 72% от световното производство на олово, както и 49% от алуминия, 43% от златото, 35% от никела, 26% от калая, 25% от хрома, както и 16% от среброто. Към това по данни на организацията BIR (The Bureau of International Recycling) трябва да добавим и 45% от стоманата, както и 40% от медта. Дори при тези сериозни нива на преработка е очевидно, че индустрията за рециклиране има огромен потенциал за развитие. Преди всичко поради споменатите тенденции в добива и потреблението дългосрочно все по-голям дял от минералното богатство на планетата ще бъде въплътено в продуктите и отпадъците вместо в рудните находища. Най-очевидният пример за това са нарастващите количества "електронни отпадъци" Всяка година само в САЩ от употреба излизат между 14 и 20 млн. персонални компютъра, като над 10 млн. от тях се озовават директно на сметищата. Тези купища от изхвърлени машини съдържат над 135 хил. тона ценни материали, включително олово, злато и мед. Тяхното рециклиране не само предотвратява замърсяването на природата с токсични отпадъци, но и осигурява добри възможности за печалба. Ценните метали в сметищата са в значително по-чиста форма, отколкото в природата и поради това техният добив е изключително рентабилен. Например за извличането на 1 тон мед трябва да бъдат добити, транспортирани и преработени около 1000 тона скали. За същото количество ценен метал са необходими едва 14 тона старо електронно оборудване. Допълнителна екологична и финансова изгода идва от сравнително ниския разход на енергия при рециклирането. Например за добива на алуминий от скрап се изразходва едва 5% от енергията, необходима за извличане и преработка на алуминиева руда. По същата логика рециклирането на хартия не само спасява гори от изсичане, но и спестява 64% от необходимата енергия в производствения процес. Един от най-интересните примери за прехода от традиционен рудодобив към рециклиране е Noranda, една от най-големите минни компании в Канада. В средата на 80-те години тя проучва възможностите производството й да стане по-доходно. Направените тогава проучвания показват, че от компютрите и електронната техника могат да бъдат извлечени поне два пъти повече метали, отколкото от рудите. В резултат Noranda започва да обработва малки количества електронни отпадъци още през 1984 г. През 1999 г. вече е най-голямата компания в Северна Америка, която се занимава с рециклиране на електронен боклук и разполага с над 300 доставчика от 18 страни. Noranda е сключила договори за доставка на остаряла техника с компании като Hewlett-Packard, които й осигуряват месечно по 1400 тона стари компютри и устройства. Технологичните компании вече не само имат програми за рециклиране, но и използват повторно голяма част от компонентите на продуктите. "Синият гигант" IBM например поддържа десетина преработващи предприятия по света, като по този начин успява да рециклира над 90% от върнатата от клиентите техника. В началото на 2007 г. японският производител Canon пусна на пазара нов принтер, направен от 83% преработени части От компанията твърдят, че използват повторно впечатляващите 89% от върнатата от клиентите техника. Една от най-големите американски технологични компании - 3М, дава добър пример за това как бизнесът може да печели от собствения си боклук. През 2003 г. 3М прибира в касата си 20 млн. долара само от това, че продава на други компании повече от 300 хил. тона от собствените си отпадъци ? хартия, метали, пластмаса, химикали. Компанията спестява още няколко милиона чрез рециклирането на други 120 хил. тона отпадъци в продуктите си. Интересното във всички посочени примери е, че те не са продиктувани от идеализъм или от грижа за природата, а от възможностите за добра печалба. Друго доказателство за това, че рециклирането е безотказен източник на пари, е американският производител на облекла Patagonia, чиито продажби за миналата година са на стойност 275 млн. долара. Основните суровини, използвани от компанията, са пластмасови бутилки от безалкохолни напитки, старо бельо и дрехи от полиестер. Този бизнес, създаден от катерача, сърфист, каякар, пътешественик и предприемач Ивон Шуинар, превръща синтетичните отпадъци в качествени високотехнологични спортни дрехи. Амбициозната цел на Patagonia е до 2010 г. всички дрехи на компанията да бъдат произвеждани от рециклирани материали. Един от най-вдъхновяващите примери за бизнес потенциала на рециклирането е историята на Жанг Йин ? една от най-богатите жени в Китай и в света. "Изхвърлената хартия е като гора. Може да се рециклира поколения наред" - вслушвайки се в тези думи, през 1990 г. Жанг заедно със съпруга си създава в Хонконг компанията за събиране и обработка на хартиени отпадъци. Фирмата на Жанг Nine Dragons Paper събира отпадъчна хартия от САЩ и Европа и я транспортира с кораби до Китай, където отпадъците се рециклират в опаковъчен картон. Направените от него кутии с печат Made in China пътуват обратно през океана към западните потребители със своя товар от играчки, електротехника или мебели. Когато кашоните бъдат освободени от съдържанието си, те отиват за рециклиране, цикълът се затваря и Nine Dragons Paper добавя още няколко милиона в банковата си сметка. Този гениален бизнес е възможно най-близо до определението машина за пари. Затова не е изненада, че след първоначалната инвестиция от 3800 долара в момента пазарната капитализация на Nine Dragons Paper е около 3,5 млрд. долара. В момента компанията е най-големият производител на хартия в Китай, а наскоро списание Forbes провъзгласи Жанг Йин за най-богатата жена в света, изкарала сама парите си. Ценни суровини може да бъдат открити не само в боклука, а и на най-неочаквани места, например в прахта по улиците. Геологът от Университета на Кардиф (Великобритания) Хейзъл Причард твърди, че всяка година по улиците и магистралите се разпръскват тонове платина. Платината е важен компонент от катализаторите на автомобилите и поради това заедно с отработените газове през ауспусите излизат и микроскопични частици платина, които постепенно се наслагват в прахта. Според Причард концентрацията на платина на някои места е достатъчно голяма, за да превърне рециклирането на уличната прах в рентабилно начинание. Ако тази идея изглежда налудничава на пръв поглед, си струва да си припомним, че платината е най-редкият сред ценните метали. Годишният добив е в размер на едва около 130 тона, а за производството на 1 унция (31,1 грама) чиста платина е необходимо да се преработят 10 тона руда и 5-месечен процес на обработка. Наскоро цената на платината постигна нов исторически рекорд от 1550 долара на трой унция. Въглеродният двуокис вероятно е най-често споменаваното газообразно вещество, макар и в негативна светлина ? като един от парниковите газове, причиняващи глобалната промяна в климата. Именно този газ е ключовият ресурс, който американската компания Novomer използва за производството на напълно биоразградима висококачествена пластмаса. Използването на отпадъчен СО2 изглежда като успешен двоен удар. По този начин компанията Novomer, която е създадена от американския университет Корнел, заобикаля използването на скъпия петрол, който е традиционният ресурс за производство на пластмаси. При това според президента на компанията Чарлз Хамилтън едва ли може да се намери по-евтина суровина от въглеродния диоксид, тъй като, притиснати от екологичните регулации, компаниите си плащат, за да се отърват от него. Засега от Novomer използват СО2, който се доставя с цистерни, но за в бъдеще планират изграждането на инсталации в близост до източника - например завод за цимент или ТЕЦ на въглища. Органичните отпадъци също е възможно да бъдат превърнати в източник на финансова печалба. Ярък пример за това е американската компания TerraCycle. Нейният създател и изпълнителен директор Том Заки си е поставил за цел да промени органичното земеделие, като продава евтина биологична тор. Производствените мощности на TerraCycle се състоят от червени калифорнийски червеи, които се хранят с органични отпадъци и по естествен начин ги преработват в пълноценна и висококачествена тор - основния продукт на компанията. Произведената от TerraCycle органична тор се предлага в някои от най-големите търговски вериги в САЩ като Wal-Mart и Home Depot, като цената й обикновено е с няколко цента по-ниска от тази на изкуствените торове. Гениалната идея на Том Заки да предлага на потребителите техния собствен боклук в преработен вид е безценна. В годината на създаването си - 2005, TerraCycle осъществява продажби за 461 хил. долара, а през 2006 г. продава тор на стойност 2,5 млн. долара. Един чудесен пример за успешен екобизнес, особено ако имаме предвид, че всичко започва от един проект, който 19-годишният Заки представя на ученически конкурс. Интересното в случая е, че подобна идея вече е осъществена и в България. През 2001 г. инж. Цонка Празова и Йордан Кавръков създават екоферма за производство на биотор (лумбрикал) чрез червеи в с. Костиево, близо до Пловдив. Капацитетът на фермата в момента е 1,600 млн. литра тор на година. Освен чрез използване на червеи органичните отпадъци могат да се превърнат в тор и чрез компостиране. У нас промишленото компостиране е все още в зародиш, но световната практика показва, че това е един доходен и устойчив бизнес, а органичният боклук е евтин и възобновяем ресурс. Все повече български компании обръщат поглед и към различни безотпадни технологии. В много случаи това е свързано със сериозни инвестиции, но пък е гаранция за конкурентно предимство и добри печалби. Един подобен пример за българска фирма с ясен поглед към бъдещето е "Фазерлес". През 2005 г. силистренската компания, произвеждаща плочи от дървесни влакна (фазер), изгражда инсталация за оползотворяване на дървени отпадъци, в която са инвестирани почти 2 млн. лева. Предвижданията са тези средства да се възстановят за около 3 години вследствие на икономии на близо 6 хил. тона мазут годишно. В резултат на тези инвестиции през 2006 г. са преработени 12 хил. тона дървени отпадъци, а през 2007 г. количеството е два пъти по-голямо. В момента "Фазерлес" може да се похвали с безотпадна технология, като ефективно преработва не само своите, но и отпадъците на дървопреработващите фирми от региона. Всички данни сочат, че повторното използване на материалите е част от бъдещето на световната икономика. По данни на BIR (Bureau of International Recycling) световната рециклираща индустрия преработва над 600 млн. тона отпадъци годишно, генерирайки приходи на стойност 160 млрд. долара. Тези числа със сигурност ще растат със стабилни темпове в обозримото бъдеще. Причината за това е дългосрочната тенденция за поскъпване, породена от нарастващото потребление и изчерпващите се природни запаси от суровини в глобален мащаб. Според UNCTAD (United Nations Conference on Trade and Development) от 2002 г. насам цените на металите и минералите са нараснали с 265%, като тази тенденция ще се запази в средносрочен и дългосрочен план поради очаквания растеж на развиващите се икономики, особено в Азия. http://www.gorichka.bg/

Гледайте филма тук Невероятна презентация за това как използваме ресурсите на планетата ни. Филмчето показва просто и нагледно какво става с продуктите, които купуваме, откъде идват и какво се случва с тях след като ги изхвърлим. Изобличава се истинската страна на големите корпорации, медиите и ролята на правителството във схемата коята хипнотизира обикновените хора и ги кара да купуват и унищожават природата, планетата и най-важното самите тях. Питал ли си се някога откъде идват всички неща, които купуваме? И къде отиват, когато ги хвърляме? Не можех да спра да се питам. Така, че го проучих. И в книгите се казваше, че нещата се движат през система от добиване през производство към дистрибуция за консумация и изхвърляне. Всичко това се нарича "икономика на суровините". Аз проучих малко повече, всъщност прекарах 10 години, пътувайки по света, проследявайки откъде идват нещата и накъде отиват. И знаете ли какво открих? Това не е цялата история. Много неща липсват в тази схема. От една страна тази система изглежда добре, няма проблем. Но истината е, че е една система в криза. И причината за това е, че е линейна (отворена) система, а ние живеем в един краен свят. И не можеш да накараш линейна система да върви в краен свят по никакъв начин. Във всеки момент тази система взаимодейства с реалния свят. А в реалния живот няма празни места. Взаимодейства с общества, култури, икономики, околна среда. И по целия път се сблъсква с лимити. Лимити, които не виждаме тук, защото схемата е непълна. Нека се върнем отначало, да запълним празнините и да видим какво липсва. Едно от най-важните липсващи неща са хората. Да, хората. Хора, които живеят и работят по цялата система. И някои хора в тази система са по-важни от други. На някои думата се чува повече. Кои са те? Добре, нека започнем от Правителството Приятели ми казаха, че трябва да използвам танк, за да символизирам Правителството и това е така за много страни и още повече за САЩ. Освен това, 50% от данъците, отиват при военните, но аз ще използвам човек за да символизирам Правителството, защото поддържам идеята, че Правителството трябва да бъде сред народа, с народа, и за народа. Работа на Правителството е да бди над нас, да ни пази. Това е неговата работа. След това идва Корпорацията Корпорацията се вижда по-голяма от Правителството, защото Корпорацията Е по-голяма от Правителството. От 100-те най-големи икономики в света, 51 са Корпорации. И докато Корпорациите растaт по големина и сила виждаме малка промяна в Правителството, повече загрижени да се уверят, че нещата работят за тези типове, отколкото за нас. Добре, да видим какво още липсва в картинката. Ще започнем от Добиването Това е изискана дума, за да се каже "Експлоатация на Природни Ресурси", което е изискана дума да се каже "Опустошаване на Планетата". Ето така изглежда това: сечем дърветата, взривяваме планините, за да вземем металите в тях, използваме всичката вода и изтребваме животните. И тук се сблъскваме с първия лимит: Свършват ни ресурсите. Използваме твърде много неща. Знам, че това може да е трудно да се слуша, но това е истината. И трябва да се изправим срещу нея. Само през последните 30 години, една трета от ресурсите на планетата са изконсумирани, изгубени. Режем, минираме, дупчим, изхвърляме с такава скорост, че лимитираме естествената способност на планетата, позволяваща на хората да живеят на нея. Където аз живея, в САЩ, са останали по-малко от 4% от горите. 40% от водите ни са станали "непитейни". И нашия проблем не е само, че използваме твърде много неща, а че използваме повече отколкото ни е необходимо. Ние сме 5% от световното население, но използваме 30% от световните ресурси и създаваме 30% от световния боклук. Ако всички консумират с това темпо, ще се нуждаем от 3 до 5 планети. Но знаеш ли какво? Имаме само една. Тогава решението на този лимит в моята страна е просто да иде и да вземе от другите. И това е третият свят. Или както биха казали някои, това е друга дума за нашите неща, които получаваме от други страни. И как изглежда това? Същото - опустошаване на природата. 75% от световния риболов лови риба извън лимита си. 80% от естествените гори са изчезнали. Само в Амазония губим 2 000 дървета в минута, това е колкото 7 футболни игрища за минута. И какво става с хората, които живеят там? Според тези типове, те не са стопани на своите ресурси, независимо, че живеят там от поколения. Те не притежават средствата за производство и не купуват много неща. А в тази система, ако не си собственик или не купуваш много неща, не си ценен. След това суровините отиват към Производството И там използваме енергия, за да смесим химически токсини с натуралните ресурси, за да направим токсични продукти. Има около 100 000 синтетични химикали, които се използват днес в производствата. Едва шепа от тях са изследвани за вреда върху здравето на човека, и нито едно за цялостно въздействие върху човека, т.е., когато взаимодействат с всички останали химикали, на които сме изложени всеки ден. Така, че не знаем пълното въздействие върху здравето и околната среда на тези химически токсини. Но знаем едно нещо: Токсини влизат, токсини излизат. Докато продължаваме да слагаме токсини в системата ни за производство, ще продължаваме да получаваме токсини от нещата, които купуваме и носим в къщите си, на работа, в училище. И разбира се - в нашите тела. Като BFR - бромни вещества забавящи горенето. Това са химикали, правещи нещата негорими, но те са супертоксични, невротоксични. Което значи токсични за мозъка ни. Как изобщо може да използваме такива химикали? Слагаме ги в компютрите ни, ел.уредите, дивани, матраци, дори във възглавници. Всъщност, взимаме възглавниците, потопяваме ги в невротоксини, след това ги носим в къщи и спим на тях по 8 часа. Незнам, но ми се струва, че в страна с такъв потенциал, може да измислим по-добър начин да спрем да ни горят главите нощем. Тези токсини се увеличават в хранителната верига и се натрупват в телата ни. Знаеш ли коя е храната на върха на хранителната верига, с най-високо ниво на токсичност? Майчиното мляко. Това показва, че сме стигнали дотам, че най-малките членове на обществото, нашите деца, получават най-високата доза химически токсини в живота си, чрез майчиното мляко. Не е ли това ужасно престъпление? Кърменето трябва да е най-основен човешки акт на хранене, който да е свещен и сигурен. Кърменето продължава да е най-доброто и майките определено трябва да продължат да кърмят, но ние трябва да ги пазим. ТЕ би трябвало да ги пазят. Мислех, че би трябвало да се грижат нас. И разбира се, хората, които поемат най-много токсини са работниците във фабриките. Много от тях са жени в репродуктивна възраст. Те работят с токсини, вредни за репродуктивността, с канцерогени и още други. И аз питам, коя жена в репродуктивна възраст, би работила работа, изложена на репродуктивни токсини, освен ако няма друг избор? И това е едно от "хубавите" неща в системата. Разрушаването на околната среда и местните икономики тук, осигурява постоянен наплив от хора без друг избор. В световен мащаб 200 000 души на ден емигрират от родните си места, прехранвали ги от поколения, към градове, повечето от тях в бедни квартали, търсейки работа, без значение колко токсична и вредна. Както виждате, не само ресурси се погубват в тази система, а и хората. Цели общества са изгубени. Да, отрови влизат, отрови излизат. Огромна част отрови напускат фабриката във вид на продукти, но още повече - като отпадъци. огромно количество отпадъци. В САЩ индустрията признава изхвърлянето на над 1.8 млрд. кг. химически токсини на година, а вероятно много повече от това, което признават. Това е друг лимит, защото гадост... кой иска да гледа и мирише 1.8 млрд. кг. токсични химикали на година. Така че какво правят? Местят мръсните фабрики в други страни. Замърсяват някоя друга страна. Но изненада... Ветровете връщат повечето от замърсения въздух обратно при нас. И така какво става след като всички тези природни ресурси са превърнати в продукти? Отиват тук, за Дистрибуция Дистрибуция означава "да се продадат всички тези токсично замърсени боклуци, колкото е възможно по-бързо". Целта тук е да се поддържат цените ниски, хората да купуват постоянно и стоките да са в обръщение. Как подържат ниски цените? Не плащат много на продавачите и спестяват винаги когато могат от здравното им осигуряване. Става дума за изнасяне на разходите. Това означава, че реалната стойност за производство на нещата не е калкулирана в цената. С други думи не плащаме за нещата, които купуваме. Мислех за това онзи ден... Вървях за работа и исках да слушам новините, влязох в един магазин, за да си купя радио. Намерих това сладко малко зелено радио за 4.99 $ Стоях на опашката да платя и се чудех. Как е възможно в 4.99 $ да се включи разхода за производството и достигането на това радио в ръцете ми. Метала вероятно е добит в южна Африка, петрола е добит сигурно в Ирак, пластмасата вероятно е произведена в Китай и може би всичко е било сглобено от някое момче на 15 г. на конвейр в Мексико. Цената 4.99 $ не може дори да плати наема на щанда, който е заемало, преди да се появя. Да не говорим за заплата на продавача, който ме консултира, или множеството прекосявания на океана и пътувания с камион, които тези части са изминали. Така си дадох сметка: "Аз не платих за това радио". Тогава, кой го е платил? Тези хора са платили със загуба на природните си ресурси. Тези са платили, като са загубили чистия си въздух и с увеличаване на астмата и рака. Децата в Конго са платили с бъдещето си. 30% от децата в Конго днес са оставили училище, за да идат да работят в мините за "coltan". Метал необходим за нашата евтина и еднократна електроника.Тези хора са платили, чрез липсата на здравни осигуровки. Всички хора по цялата тази система са платили, за да мога да взема това радио за 4.99 $. И нито едно от тези плащания не е записано в счетоводна книга. Това имам предвид като казвам, че собствениците на компании изнасят истинските разходи за производството. И това ни води до..."Златната стрелка на потреблението". Това е сърцето на системата, двигателя, който я задвижва. Това е толкова важно, че запазването на тази стрелка се е превърнало в най-важна задача за тези двамата. Това е причината, поради която след 9/11, когато страната ни беше в шок и президента Буш можеше да внуши много неща по този повод: да скърбим, да се молим, да имаме вяра... не... Той каза: купувайте! Да купуваме!? Превърнали сме се в нация от потребители. Наше призвание е станало да бъдем консуматори, не майки... учители, земеделци... а потребители. Основен способ да се определи и покаже ценноста ни, е според това колко даваме в тази стрелка. Колко потребяваме...И ние го правим! Купуваме, купуваме и купуваме... Поддържаме потока от предмети. И прелива от тях. Познайте какъв процент от целия материален поток в тази система, продължава да е в употреба 6 м. след продажбата му в САЩ? 50%? 20%? Не... 1%! Един! С други думи, 99% от нещата, които сме събирали, добивали, обработвали, пренасяли... 99% от нещата, които минават през системата... са изхвърлени след 6 месеца. Тогава, как можем да поддържаме планетата с такова темпо на материално производство? Това не винаги е било така. Днешния средностатистически човек в САЩ консумира двойно повече отколкото преди 50 години. Питайте бабите си. По тяхно време управлението, използването и съхранението на ресурсите се е ценяло. Тогава как се се случило това? Не само се е случило. Било е замислено. Малко след Втората Световна война, тези типове се чудели как да изправят икономиката на крака. Продажбения анализатор Виктор Лебоу съставил решението, станало правило за цялата система. Той казал: "Огромната производителност на икономиката диктува консумирането да стане начин на живот, да превърнем купуването и използването на стоки в ритуали, да търсим духовно удовлетворение, задоволяване на Его-то ни, в консумирането... Нуждаем се от неща за консумиране, изгаряне, заменяне и изхърляне с все по-увеличаващо се темпо." Шефа на икономическия съвет на президента Айзенхауер казва че: "максимална цел на Американската икономика е да се прозвеждат повече стоки за консумиране" Повече стоки за потребление?!? Наша най-голяма цел? Не предлагането на медицинска помощ, образование, безопасен транспорт или сигурност и справедливост? Стоки за потребление? Как са постигнали, така че да се качим на борда на тази програма толкова ентусиазирано? Две от най-ефективните стратегии са: "заложеното остаряване" и "възприетото остаряване". Планираното остаряване е друг начин да се каже "създадено за да бъде изхвърлено". Това значи, че нещата се правят така, че да станат ненужни колкото може по-бързо, така, че да ги изхвърлим и да купим нови. Очевидно е с пластмасовите торбички и чаши за кафе. Но те стават все по-големи: DVD, камери, дори барбекюта, всичко. Даже компютри. Забелязали ли сте, когато купувате нов компютър днес, технологията се променя толкова бързо, че само за няколко години той вече затруднява комуникацията. Полюбопитствах и отворих един компютър, за да видя какво има вътре. И открих, че частта, която се променя всяка година е един малък детайл отстрани. Но не можеш просто да смениш този детайл, защото всяка нова версия е с различна форма, така, че трябва да изхвърлиш цялото нещо и да купиш ново. Чела съм списания за индустриален дизайн от 50-те, когато планираното овехтяване е навлизало. Тези дизайнери са били толкова отворени към това. Те всъщност са обсъждали как да направят така, че нещата да се развалят по-бързо, но потребителите да продължават да са верни на тях, така че да си купуват други. Толкова е преднамерено! Но нещата не могат да се развалят достатъчно бързо, за да поддържат стрелката в ход. Затова е "възприетото остаряване". Възприетото остаряване ни убеждава да изхвърляме неща, които са напълно използваеми. Как го правят? Променят външния вид на продукта. Така че, ако твоите неща са отпреди няколко години, всички забелязват, че скоро не си давал в тази стрелка и даже начина да демонстрираме стойността си е като допринасяме за стрелката. Може да бъде оскърбително. Докато аз бях с все същия голям, бял монитор от 5 години, моята колежка се сдоби с нов. Тя има малък, лъскав монитор с плосък екран. Той се съчетава с компютъра й, с телефона й, дори с кутията за моливи. Изглежда сякаш управлява пулт на космически кораб, а аз сякаш имам перална на бюрото. Модата е друг основен пример за това. Чудели ли сте се някога защо тока на женските обувки се сменя от дебел на тънък и обратно всяка година? Не е защото има спор кой от тях е по-здравословен за женския крак, а защото да носиш дебел ток в година, в която се носи тънък, показва на всички, че не си давал в стрелката скоро, така че, не си така ценен, както тези с тънките токове до теб, или по-скоро както тези от рекламите. Това е за да те карат постоянно да си купуваш нови обувки. Рекламата и медиите като цяло играят голяма роля в това. Всеки в САЩ е подложен на повече от 3 000 реклами на ден. Гледаме повече реклами на година, отколкото хората преди 50 години за целия си живот. И ако се замислите, смисъла на една реклама е да ни накара да се чувстваме нещастни с това, което имаме. И 3 000 пъти на ден ни се казва, че косата ни, кожата, дрехите, мебелите, колите ни са лоши. Ние сме лоши. Но всичко може да се оправи, ако идем да пазаруваме. Медиите също помагат, като скриват всичко това... и това. Така, че от цялата икономика на суровините, да виждаме само пазаруването. Добиването, производството и изхвърлянето, всичко това остава извън полезрението ни. И така, в САЩ имаме повече стоки откогато и да било, но статистиките сочат, че щастието при хората пада. Хората са били най-щастливи през 50-те, същото време, по което е избухнала манията за консумиране. Хм, интересно съвпадение. Мисля, че зная защо. Имаме повече неща, но по-малко време, за това, което наистина ни прави щастливи: приятели, семейство, свободно време. Работим повече от всякога. Анализатори казват, че имаме по-малко свободно време, отколкото през Феодализма. И знаете ли кои са двете основни дейности, които правим през малкото свободно време? Гледаме телевизия и купуваме. В САЩ прекарваме 3-4 пъти повече часове в пазаруване, отколкото хората в Европа. И сме в нелепа ситуация, при която ходим на работа, дори две, връщаме се скапани в къщи и се пльосваме в новото кресло, гледаме телевизия и рекламите ни казват: колко си зле. Така че отиваме в магазина да пазаруваме, за да се почувстваме по-добре, след това отиваме да работим още повече, за да платим нещата, които сме купили и се връщаме още по-уморени, сядаме и гледаме още телевизия, казват ни да идем да купуваме отново и в тази луда въртележка "работи-гледай-харчи" бихме могли просто да спрем. И накрая какво става с всички тези неща, които купуваме? С това темпо на консумиране не се побират в къщите ни, дори средната къща в САЩ да е двойно по-голяма от тази през 70-те. Всичко отива на боклука. И тук идваме при Изхвърлянето Това е част от Икономиката на суровините, която познаваме добре, защото ние трябва да изхърляме боклука в кофите. В САЩ, всеки от нас прави 2 кг. боклук на ден. Това е двойно повече отколкото преди 30 години. Целия този боклук отива на Сметището, което просто е голяма дупка в земята, или ако нямате късмет, първо се изгаря в пещи и после се заравя. И двата начина замърсяват въздуха, земята, водата и да не забравим променят климата. Изгарянето е наистина лошо. Помните ли токсините в етапа на Производство? Изгарянето на боклука освобождава токсините във въздуха, дори по-зле, всъщност се получават Супертоксини, като Диоксин. Диоксина е най-токсичното вещество създадено от човека, което науката познава. А пещите за боклука са производител № 1 на Диоксин. Това означава, че бихме могли да спрем източник № 1 на най-токсичната субстанция, създадена от човека, само като спрем изгарянето на боклука. Можем да го спрем днес. Някои компании не искат да се разправят със Сметища и пещи тук, така, че те изнасят Изхвърлянето също. Какво става с Рециклирането? Помага ли? Да. Рециклирането помага. Рециклирането намалява боклука в този край и намалява нуждата да се добиват и събират нови суровини в този край. Да, да, да... всички трябва да рециклираме. Но да се рециклира не е достатъчно. Рециклирането никога няма да е достатъчно. По няколко причини. Първо: Боклука, който излиза от къщите ни е само върха на айсберга. На всяка кофа боклук, която занасяме на сметището, са генерирани 70 кофи боклук, само за производството й. Така, че дори да рециклираме 100% боклука, излизащ от къщите ни, не се стига до основата на проблема. Освен това, много от боклука не може да се рециклира, тъй-като съдържа твърде много токсини или просто защото НЕ е създаден да бъде рециклиран, на първо място. Като тези опаковки за сок, съставени от слепени метал, хартия, пластмаса. Никога няма да можеш да ги разделиш за да се рециклират.Така, че както виждаш, това Е една система в криза. По целия път се сблъскваме с твърде много лимити. От промяна в климата до намаляване на радостта ни, системата просто не работи. Но хубавото на този толкова дълбок проблем е, че има много полета за действие. Има хора тук, които работят за спасяване на горите, и тук, за чисто производство. Хора работят за правата на работниците и честна търговия, съзнателно консумиране, блокиране на сметните ями и пещи и много важно: връщането на Правителството наистина от хората и за хората. Цялата тази работа е изключително важна, но нещата ще се задвижат наистина, когато видим връзката, когато видим цялостната картина. Когато хората по цялата система се обединят, можем да оправим и трансформираме тази линейна система в нещо ново, в система, която не унищожава ресурси, нито хора. Защото това, от което наистина трябва да се откъснем е старата школа на културата на изхвърляне. Има нова школа на мислене по тази тема и се базира на непрекъснатостта и равностойността: Екологична химия, нула отпадъци, затворен цикъл на производство, възстановими енергии, локални икономики. Това вече се случва. Някои ще кажат, че е нереално, идеалистично, не може да стане. Но ще кажа, че не са реалисти тези, които искат да следват стария път. Това е илюзия. Запомнете, че старата система не е станала от само себе си. Не е като гравитацията, с която се налага да живеем. Хората са я създали. И ние също сме хора. Затова, нека да измислим нещо ново.

Откритието на В. Парето През 1906 г. Вилфредо Парето, италиански икономист, установява, че 20% от населението на Италия притежава 80 % от собствеността в държавата. Систематизирайки своите наблюдения Парето създава формулата 80/20, според която 80 % от следствията се дължат на 20 % от причините. В края на 40 те години на ХХ век Джоузеф Джуран, американски специалист по управление на качеството, нарича това принцип на Парето. Той открил, че този принцип важи не само за икономиката, но и за други сфери от живота. Интересно е, че първоначалната формулировка на този принцип на самия Джуран, базирана на неговите наблюдения през 30 те и 40 те години на ХХ век, била съвсем малко по-различна, а именно, че 20 % от дефектите създават 80 % от проблемите. Какво значи принципът 80/20 в психотерапията? Принципът 80/20 е валиден в две посоки. От една страна, той показва, че 20 % от силните страни на индивида определят 80 % от успехите му. От друга страна, той показва, че 20 % от слабите страни на индивида определят 80 % от неуспехите му. Това значи, че ако един индивид опознае онези свои качества, които допринасят в най-голяма степен за неговото благосъстояние или неблагосъстояние, той ще може да направи така, че това благосъстояние да продължи или, съответно, това неблагосъстояние да се промени. Освен това принципът дава възможност на всеки индивид, ако желае, да се заинтересува и по-сериозно от себе си и да разкрие определящите 20 % за всяко едно от качествата от групата на 20 %, които определят поведението му. По този начин индивидът ще съумее да повиши значително своята ефективност и благополучие или, ако смята, че те са на достатъчно добро ниво, да ги поддържа и развива. Това при всички положения гарантира разширяване на съзнателността и емоционалната стабилност на индивида. Какви са последствията от подобни действия? Първо, очевидно се повишава себепознаваемостта. Оттук се увеличава адекватността в кризисни ситуации. Това допринася за увереността в собствените възможности и способности. Второ, ускорява се процеса на взимане на решения. Така се увеличава времето за почивка на мозъка (респективно и на нервната система) и се избягват умственото и нервното претоварване. Един свеж мозък работи много по-добре от един преуморен мозък. Една отпочинала нервна система функционира много по-добре от една претоварена. Освободеното време може да се използва за упражняване на дейности, които са свързани с приятни и преживявания и възстановителни или укрепващи занимания. За някои хора това е хобито им, за други – социалните контакти, за трети – духовното развитие. При всички случаи се придобива усещането за пълноценност и осмисленост на живота. Трето, увеличава се процента на удачно взетите решения. Бързото взимане на решение не е равнозначно на взимането на удачното решение. Удачността (правилността) на едно решение винаги е индивидуална. Дадено решение е правилно или неправилно само и единствено по отношение на този, който го взима, защото рефлектира основно върху неговия живот, а понякога дори и върху живота на близките му. Четвърто, хармонизират се отношенията на индивида с важните за него хора – близки, приятели и бизнес партньори. По-лесно се откриват онези съвместни проекти и дейности, извършвани с тези хора, които доставят удоволствие и носят дивиденти и на двете страни. Намалява нуждата от практиката постоянно да се експериментира, която в немалко случаи създава излишно вътрешно напрежение. За въздействието на психотерапевта или за принципът 80/20 в психотерапевтичния процес Във връзка с представяния тук принцип е необходимо да се каже, че въздействието на психотерапевта в психотерапията става 80 % посредством неговата личност и 20 % посредством психотерапевтичната школа, в която работи. Това означава, че всеки клиент е длъжен сам пред себе си да инвестира 80 % от времето си не в търсене на психотерапевтична школа, а в търсенето на подходящ психотерапевт. Разбира се, че не всеки психотерапевт е подходящ за всички клиенти. И не всички клиенти са подходящи за един психотерапевт. Обаче клиентът е този, който има отговорността да намери най-подходящия за себе си психотерапевт. Въпреки че може да звучи парадоксално, това е факт, защото клиентът избира при кого да отиде. Така изборът на подходящ психотерапевт придобива първостепенна важност, понеже се оказва първата стъпка на клиента в посока на излекуването. Т.е. налага се изводът, че клиентът е изправен пред предизвикателството да започне лечението си още с избора не на какъв да е психотерапевт, а такъв, който да лекува с личността си. Тук отново опираме до принципа 80/20. 80 %, с които въздейства психотерапевта се определят от 20 %, които се полагат на личността му. Останалите проценти, които се отнасят до въздействието като възраст, пол, елегантност на фигурата или други фактори от този род, от една страна, и психотерапевтичната школа, в която работи, от друга, респективно определят останалите 20 % от цялостното въздействие. Не са много случаите, за които е известно, че клиент трайно се е подобрил благодарение на психотерапевтичната школа, в която работи психотерапевта, или благодарение на броя дипломи или титли на психотерапевта, или благодарение на красивия офис на психотерапевта, или благодарение на публичността на психотерапевта, или благодарение на скъпата кола на психотерапевта, или благодарение на красотата на психотерапевта. Това се важни детайли, но те не попадат в онези определящи качеството на психотерапията 20 %, които се падат на личността му и за които тук иде реч. Какво да се прави? След като главната задача на всеки клиент е да разбере кои са тези 20 % от неговите действия, които определят 80 % от случващото се в живота му, налага се при този толкова важен за него избор той да обърне специално внимание преди всичко на имащите отношение към неговото оздравяване характеристики на психотерапевта и да положи максимални усилия, за да намери „своя” психотерапевт. Ако клиентът има желание да развива своя стремеж към все по-точно разпознаване на онези 20 %, които са най-полезни за самия него, тогава той по-лесно ще открие най-подходящия за себе си психотерапевт. По този начин ще може да си гарантира устойчивото подобряване на качеството на своя психичен живот. А подобряването на качеството на психичния живот, води след себе си до усещането за себерализация и удовлетвореност и, съответно, до подобряване на самочувствието. Поставянето на акцента върху желания резултат допълнително подпомага удачния избор. Внимание! Не е казано, че на подходящия психотерапевт ще се попадне от първия път. Нормално е в този процес да се допуснат грешки. След като разглеждаме избора на психотерапевт като първата стъпка в излекуването, следва да приемем, че евентуалния неподходящ избор на психотерапевт е следствие от временния дисбаланс в психичната система на клиента. Ако един несполучлив избор на психотерапевт стане повод да се отрече психотерапията като цяло, значи когнитивното изкривяване е вече факт. Както казва народната мъдрост, покрай Илия, той намрази и Свети Илия. Подобни генерализации не дават добри резултати и говорят за недоверие в себе си и в способността да се избира. Всеки клиент дължи на себе си разбирането, че има достатъчно психотерапевти и е въпрос на време да намери своя. Инвестирането на 20 % от времето, определено за търсене на информация, за подобряване на състоянието в търсене на психотерапевт, а не на психотерапия, гарантира 80 % успешност на избора и на оздравителния процес! И ако това търсене става не с очи (красив офис, скъпа кола), не с уши (по слухове), не с интелект (брой дипломи или титли), а преди всичко със сърце, шансовете за сполучлив избор неимоверно нарастват.

Който е готов да се излекува 10 %, намира лечител, способен да лекува на 10 %. Който е готов да се излекува 110 %, намира лечител, който е способен да лекува на 110 %. Всеки от нас иска да бъде здрав. Поне така казваме. Превърнали сме се в търсачи на здраве. И претендираме, че правим всичко, което е необходимо, за да го намерим. А дали наистина е така? Следващите няколко реда ще Ви помогнат да придобиете, ако не пълна, то поне първоначална, представа за някои особености на този щекотлив въпрос. Това са особености, на които всеки, търсещ изгубеното си здраве, според мен, следва да обърне внимание. Първа част Преди да тръгнете да си търсите лечител (терапевт или лекар), започнете от това, на колко точно процента желаете да се излекувате. След това си отговорете доколко реално постижимо (от здравна гледна точка) е за Вас желанието Ви. Когато си отговорите на този въпрос, преминете на следващия, който е свързан с готовността Ви да се поддържате по-здрави след като излекуването стане факт. Ако имате такава готовност, проверете и доколко тя Ви отговаря на възможностите Ви. Ако прецените, че желанието, готовността и реалните Ви възможности съвпадат, значи сте свършили първата част от задачата. Ако има някакви разминавания, отстранете ги преди да преминете напред. Само така ще си осигурите качество на лечението и устойчивост на резултата от него. Втора част Втората част започва с определянето на критерия за успех на лечението и срока за постигането му. Липсата на ясен критерий често обещава липсата на ясен и/или траен резултат! Едва след като това бъде уточнено може да продължите напред! Следващата стъпка е да пристъпите към намирането на лечител (терапевт или лекар), на когото да се доверите. Това е голям препъни камък и тук отпадат повечето от кандидатите за здраве. След откриването на такъв човек, започнете да работите с него по нещо малко (малък проблем), но лично. Не го занимавайте с проблемите на партньора си или на роднините си. Тук отпадат още от кандидатите за здраве, които могат да имат доверие само тогава, когато нещата не се отнасят за тях. Справите ли се заедно с него с малкия проблем значи имате шанс да се справите и с по-голям. Ако не успеете, не се отчайвайте! Може би той не притежава необходимите способности за лечение, от които се нуждаете вие. Потърсете друг, който е на друго ниво (от гледна точка на терапевтичните или лекарски способности)! И тук отново важи правилото за даването на доверие. Докато не давате Вашето доверие, трудно ще намирате добрите за Вас терапевти или лекари! Концентрирайте се върху резултатите, които сами сте си определили да постигнете. Ако ги постигате, значи всичко върви нормално! Резултатите са Вашият най-добър критерий за способностите на избрания от Вас лечител! Това важи единствено тогава, когато имате доверие и, съответно, се съобразявате с мнението на лечителя и изпълнявате евентуално поставените от него задачи (предписания). Но, ако един лекар Ви изпише лекарство, което не пиете или което пиете както Ви дойде, всичко се обезмисля. Запомнете, че Вашето здравословно състояние е преди всичко Ваша отговорност! Ако много често или постоянно попадате на лечители, които с нищо не Ви помагат, седнете спокойно и признайте пред себе си, че Вие отивате при тях! Признайте пред себе си, че Вие ги избирате! Онези, които имат смелостта да направят това, допускат по-малко грешки в по-нататъшните си избори. Трета част Тази част е за онези, които се решили някакъв свой проблем и искат да запазят здравето си за по-дълго време с опцията болестта повече да не се завръща в живота им. Поставяйте си цели и ги преследвайте без да променяте критерийте си за постигането им или за срока за постигането им! Това е признак за обективност към себе си. Ако променяте критерийте или сроковете за възстановяване на собственото си здраве, значи болестта Ви Ви води за носа. Постоянно обновявайте ресурсите си за постигането на целите по отношение на Вашето здраве и за справянето с проблемите, свързани с него! При най-малкото съмнение за едно или друго решение се консултирайте! Докато се срамувате да признаете, че не знаете нещо, Вие се блокирате и не си позволявате да потърсите помощ или съвет. Когато нещата се задълбочат, съветите не вършат работа. Съветите са полезни в началните фази на справяне. Тогава те могат да се получат и в резултат на най-обикновена обмяна на мнения по отношение на срещнатата трудност. Създайте си навик да опреснявате преценката за собственото си психично състояние, тъй като леките смущения в него могат да доведат до телесни проявления, ако не им обърнете внимание! Бъдете искрени пред себе си и поемайте професионални или лични ангажименти, които не натоварват психиката Ви и не поставят на неоправдан риск физическото Ви здраве. Това означава да опознавате и приемате лимитите си и да не жертвате психичното си равновесие и физическото си здраве, за да се представите в определена светлина пред еди-кой си. Регулярно отделяйте време да останете насаме със себе си и да усетите доколко животът Ви се развива в съответствие с най-значимите Ви потребности! Възнаграждавайте се за положените усилия, когато резултатите Ви са удовлетворителни! Когато е заслужено, възнаграждението благоприятства стремежа за постигане на още по-високи резултати. Ще завърша с един доста свободен превод на припева на песента Bad Love на Ерик Клаптън: Преситих се от некачествена любов Имам нужда нужда от нещо, с което наистина да се гордея Преситих се от фалшива любов Без повече фалшива любов. Бъдете здрави!

От 22 март до 22 септември, а понякога дори до започване на есенните дъждове, всяка сутрин преди изгрев Слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо, съсредоточено, с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на Слънцето. След това се подреждахме в редици и правехме шестте ежедневни упражнения. Веднага след това музикантите със своите инструменти – цигулки, флейти и китари, заставаха в средата на полянката, а ние образувахме кръг около тях. Учителя идваше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която той самият беше композирал, заедно с него всички играехме Паневритмия – упражнения, създадени пак от него. Така през целия този период всяка ранна утрин в кръг около Учителя всички ние, млади и стари, учени и прости, мъже и жени, започвахме деня с плавни хармонични движения под звуците на прекрасна музика. Понякога хора от града идваха да гледат и често след упражненията отиваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин, прекосявайки полянката на път за града, където ме очакваше моята ежедневна работа, видях, че Учителя пак бе заобиколен от група хора. Приближих се да послушам – имах все още 10 - 15 минути време. Двама граждани, явно идващи за първи път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тука, задаваха въпроси на Учителя. Единият попита: – Каква е целта на тези упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин в такова неудобно време? – Тези упражнения - започна Учителя - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмия съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата. Време е цялото човечество да промени своя начин на живот. Хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете докъде са достигнали! Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората. Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане! – И кога ще стане това? – попита един от гражданите. – И главно как ще стане? – В природата има само развитие, а време и пространство, това са човешки величини. Новото ще дойде, когато старото бъде надживяно. Първо ще дойде една метла, да измете всичко старо. Богатите ще изпразнят касите си, ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората и тогава ще дойде новата култура на Любовта и Братството между всички народи на Земята. Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ. Новото ще дойде, но не е ли по-добре да дойде с по-малко страдания и по-малко жертви. Природата има неизчерпаем склад от сили, които са на разположение на всяко разумно същество. Сутрин природата дава най-щедро. След обяд някои други лъчи се премесват с тези на Слънцето и даже при някои случаи действат вредно. Рекох, не се стремете да вършите велики работи. По-добре започнете с малките неща, започнете със служене на доброто! Записах тези думи и затичах надолу по пътя към града, да отида на работа. Както Слънцето пробужда новия работен ден, тъй и Учителя пробуждаше душите ни със светлината на новата култура за Любов и Братство. Тези мисли, изказани от Учителя, носят в моето тефтерче датата 15 юни 1938 година.

Пътувам за Германия, за поредния семинар по Паневритмия и си спомням първото си пътуване. 2000 година, Ланд ен Босх – сърцето на антропософската общност в Холандия. Участниците са хора, изучавали десетилетия духовната наука на Рудолф Щайнер. Добронамерени, любезни, по лицата чета симпатия, примесена с лек скепсис: „Какво ли може да дойде от една балканска страна?” Започвам с теоретичните обяснения върху човека-микрокосмоса и връзката му с макрокосмичния свят. Зазвучава музиката, която оказва незабавно магическото си въздействие. Разучаваме първите упражнения. Практиката се редува с обяснения за съдържанието и смисъла на движенията. Изумлението нараства, скепсисът не се вижда никакъв. Засипана съм с град от въпроси: „Кога е дадено всичко това и къде?” „В началото на 20 век, в България” „Защо ние нищо не знаем?” Свивам рамене: „Не знам, България е малка страна” „Кой е Петър Дънов? Какво е знаел за Д-р Щайнер? Били ли са във връзка?” Разказвам за Учителя. „Не, физически никога не са се срещали, но има духовна връзка между всички учители и духовни посветени” – това, разбира се, го знаят. Възрастен мъж се приближава до мен, десетилетия е изучавал духовната наука. „Откъде знаете всичко това? Това знание не е достъпно за всеки. То е разкрито в лекциите на Д-р Щайнер, но те са разбираеми за по-тесен кръг хора.” „Достъпно е. У нас беседите и лекциите на Петър Дънов вече могат да се намерят навсякъде. Аз не съм специален човек, просто съм чела.” Замислено гледа снимката на Учителя и си купува няколкото брошури с лекции, преведени на английски и немски, разбира се и учебника по Паневритмия. След 2 месеца 12 души от Холандия се качват на Рила за летния събор. За няколко от тях това е начало на нов етап в живота. Осем години оттогава, всяка година изнасям семинар или курс по Паневритмия в някоя от централноевропейските страни и се усмихвам на повтарящата се реакция на хората там – от сдържаната учитвост до изумлението, породено от преживяната магия на Паневритмията, която разчупва преградите – културни, социални, психологически. В края на срещите ни лицата на хората излъчват младост и доброта, групата танцуващи се е превърнала в едно малко общество, в което се дискутират и личните и световните проблеми. Загрижени са за екологията, отчуждението, негативите на глобализацията, за новите деца. Радостно и тихо седя в някое ъгълче като част от кръга и слушам. В разговорите часто се намесва България. Новото откритие. Последният път в Австрия една интелигентна жена ме попита: „Разкажи ми за там, където живееш.” „За България” Не ми казвай България, защото това нищо не ми говори.” „Нали знаеш Дунава?” - питам. Смешен въпрос за една австрийка. „Е, той е нашата северена граница.” Очите и се разширяват. „Толкова близо?” Смея се. И друг път ми се е случвало. Мисля си за първите учителки по Паневритмия, които са я изнесли извън пределите на страната: Анина Бертоли, Ярмила Ментцлова, Ернестина Сталева. Също и за онези, по-напреднали и по-възрастни преподавателки, от които съм се учила – Ина Дойнова, Мария Митовска, които продължават да разпространяват този магически танц и в чужбина. Анина Бертоли е от италиански произход. Когато идва в България Алфиеро Бертоли е млад човек, решил да посети Индия за да постигне духовно знание и посвещение. В България среща жената за която е мечтал, а в лицето на Петър Дънов намира своя духовен учител. Остава като един от най-преданите ученици. Той е и един от съ-основателите на комуната в „Изгрева”. От брака му се ражда дъщеря Анина. Тя също тръгва по духовния път на своя баща. След идването на комунистическия режим емигрира във Франция. Описват Анина Бертоли като човек с дълбока душевност и завладяваща изящност, много деликатна и сдържана, но с вътрешна твърдост и духовна сила. Тя разпространява учението на Петър Дънов и Паневритмията във Франция като създава свой духовен кръг в Париж. Издава списанието „Льо грен дьо бле” („Житно зърно”). Ярмила Ментцлова е от чешки произход, но е родена в България. През 1938г. заминава във Франция да учи танци и специализира като хореограф. Последователка е на Айсидора Дънкан и на нейната школа за така наречения „свободен танц”. През 1943г. се връща в България и е заведена на Игрева, където през 1944г. се запознава лично с Учителя. През 1955г. Ярмила емигрира във Франция, където организира курсове по Паневритмия в Париж и летни курсове в подножието на Алпите. През 1984г. издава ръководство по Паневритмия на френски език. До смъртта си работи заедно със семейство Гобо, които и до днес преподават Паневритмия така, както са били обучавани от нея, в своя дом в подножието на Алпите. Жан-Луи и Арлет Гобо са скъпи гости на Бялото Братство всяко лято в последните години. Те са сътруднчили и на Анина Бертоли и са посветили живота си на разпространяване на Паневритмията и учението на Бялото Братство. В Париж за разпространение на Паневритмията заедно с Ярмила е работела и Мария Христова. В Съединените Щати Паневритмията „прелита” с Ернестина Сталева, която се преселва в САЩ скоро след смяната на властта през 1944г. Ернестина превежда беседи, преподава Паневритмия, създава група в Масачузетс, в последните години заедно с нея работи Антоанета Крушевска, издала ръководство по Паневритмия през 2004г. Друга дългогодишна преподавателка бе Виола Бауман. Тя заминава през четиридестте години за Франция, където се запознава с Михаил Иванов, който вече е създал там своето духовно общество „Всемирно бяло братство”. В началото тя е много впечатлена от него, но бързо се разочарова и заминава за Америка където се омъжва и остава да края на живота си, посещавайки България неколкократно. След смъртта на съпруга си тази необикновено красива и музикална жена се отдава на преподаване на Паневритмия и през 1982 г. издава ръководство по Паневритмия на английски. По късно ще бъдат издадени още три: от Ардела Натанаел, настояща преподавателка по Паневритмия, от Дейвид Лоримър и от Антоанета Крушевска, която преподава в Ню Йорк. В последните две десетилетия Паневритмията се разпространява все повече в САЩ благодарение на ентусиазираната работа на няколко преподаватели и лектори като Ардела Натанаел и Филис Торп, Сананджелин, която е създала център във Вирджиния, Антоанета Крушевска и др.. Ардела и Филис работят в тясно сътрудничество с Мария Митовска и Георги Петков от България, които са посветили живота си на разпространение на Учението на Петър Дънов и на Паневритмията в чужбина. Гостували са многократно като лектори и учители по Паневритмия в десетки страни по света, поддържат вече десетки години връзки с приятелите на Паневритмията в чужбина и имат огромна заслуга за опазването на първоначалната чистота в преподаването й. Сега в САЩ има мрежа от групи по Паневритмия: в Калифорния – Сан Франциско, Лос Анжелис, Паоло Алто; в Индиана, Мисури - Сент Луис, Монтана, Ню Хемпшир, Ню Мексико, Оклахома, Тенеси, Аризона, Вирджиния, Илинойс - Чикаго, Тексас, Уисконсин, Онтарио, Арканзас, три групи в Ню Йорк. В малко известната Коста Рика има група, състояща се от около 60 човека, чиито гост беше цигуларката Йоана Стратева. Между 1980 и 1987 в България многократно идва Филип Кар-Гом, писател, психолог, човек на духа, който от 1988 оглавява Ордена на бардовете, оватите и друидите – една от най-многобрайните друидски групи в света. Запленен е от духовността на България, от Рила, Паневритмията, от идеите на Братството, от духовното излъчване на Борис Николов – ръководител на Братството по това време, Филип Кар-Гом допиранся много за разпространението на Паневритмията в англоезичния свят като в онези години води в България много хора, трима от които и до сега са свързани с Паневритмията, Бялото братство и са чести гости в страната ни. Дейвид Лоримър е писател, общественик, директор на няколко международни духовни организации, който издава три книги посветени на Учителя и неговото дело, едната от които е „The circle of sacred dance” – ръководство по Паневритмия. Ардела Натанаел след като се преселва в Калифорния създава мрежата, за която споменах, през 1992г. издава и учебник по Паневритмия. Дейността й се прехвърля в Южна Америка и Европа. Даниел Кар-Гом също свързва живота си с България. Няколко години органзира групата по Паневритмия в Лондон и популяризира лекциите на Учителя, за известно време.издава английската версия на списание „Житно зърно” – „Grain of wheat” В началото на осемдесетте години в България идва няколко пъти и Алисън Браун, която създава своя група по Паневритмия в Глазгоу, Шотландия. В бившия Съветски съюз Паневритмията е пренесена вероятно от Леон Москона, по онова време последовател на Учителя, писател, духовно-търсещ, който през 1974г. е в Москва и създава група по Паневритмия. През следващата 1975г. много от членовете й идват в България. Между тях са семейството музиканти Роза Пронина и Миша Пакуш, който ентусиазирано разпространяват музиката и словото на Учителя, Елена Острова, която превежда множество беседи, Михаил Левин, астролог. Михаил и Галя Левини създават духовна група, която продължава да работи с Паневритмията и идват почти всяко лято в България. В Москва Паневритмия се играе на 2 места, групи има и в Рига. Йо Хазен от Белгия, който е идвал неколкократно в България и има влияние върху няколко духовни групи преподава не само в собствената си страна, но е имал курсове и в Япония. Той превежда текста на Паневритмията на нидерландски. През 1994г, на Рила идва австралийската астроложка и писателка Барбара МакДъгал, която след завръщането си прави курсове по Паневритмия в Куинсланд В последните години ръководството по Паневритмия беше издадено на португалски, италиански и немски езици поради интерес към танца в съответните страни. Във връзка с разпространението на Паневритмията в чужбина се открояват и имената на Ина Дойнова и Йоанна Стратева. Ина е преподавателка, позната във всяко кътче на България, надарена с музикална и певческа дарба. Цигулката на Йоанна е предизвиквала сълзи и възторг на много духовни срещи и фестивали по цял свят. Двете – заедно и поотделно разпространяват вече три десетилетия Паневритмията в САЩ, Коста Рика, на Балканите, в скандинавските страни, в Англия, Франция... В последните години Ина Дойнова е обучавала групи в Охрид и Скопие, чиито членове идват всяко лято на Рила. Йоана ежегодно е любим гост на няколко групи в чужбина, нейният запис на Паневритмията е обичан от всички изучаващи този танц. Последното и дълго пътуване беше в Индия, където заедно с Филис Торп са предстъавили Паневритмията. Това изброяване, разбира се, не е изчерпателно. Извън него неизбежно ще останат някои хора и центрове, свързани с Паневритмията. Не бива да пропуснем обаче дейността на Михаил Иванов и създаденото от него във Франция духовно общество „Всемирно Бяло братство”. Основано през 1937, то има клонове и групи на петте континента в които се игаре Паневритмия. Най-големите групи извън Франция са в Канада, Испания, Италия, Швейцария. Клонове има в Япония и Африка. Когато Михаил Иванов напуща България е съществувала само първата част на Паневритмията. Учителя е добавил впоследствие „Слънчеви лъчи” и „Пентаграм”, които и досега не се изучават и танцуват в групите на „Всемирно бяло братство”. Затова пък хора от тези групи идват с жар и ентусиазъм на Рила, където могат да практикуват Паневритмия в нейния завършен вид. Отново пътувам. Връщам се в България след последния курс в Братислава. В красотата на танца този път срещнах сродни славянски души. Словаците като че ли въплъщават едни от най-добрите отличителни черти на славянството – мекота, дружелюбност, скромност. Паневритмията хареса на малката група евритмисти. Те също знаят, че сърцето на Новата култура на човечеството ще бъдат славяните. Дали няма да видят в Паневритмията осезаем знак за това? Берн, Швейцария. Футболното световно първенство е в разгара си. И сред неговата шумотевица една групичка от дванадесет души е намерила пространство на хармония и мир на мястото на древно келтско светилище, почти извън града. Мястото е близо до католически храм и трябва да се иска разрешение да се учи и танцува Паневритмия там. Разрешението е дадено. Хората, събрани на това място, принадлежат към различни духовни течения и религии. Музикантката, която смайващо бързо усвои мелодиите на Паневритмията на кларинет, е от еврейски произход и излъчва древната красота на семитските народи. Събрали сме се да отбележим лятното слънцестоене с упражнения от слънчевия танц - Паневритмията. За пръв път чувам изпълнение на Паневритмията на кларинет и кожата ми настръхва от нещо древно и дълбоко, което усещам за пръв път в нейните мелодии. Хората бързо научават упражненията. Според Учителя задължително трябва да се изиграват първите дванадесет упражнения. След тях съм включила трите централни, които са сърцевината на Паневритмията. Словото на Учителя, знанието, разкрито в лекциите му, отново допълва изпълненията. „Че и ний сме дали нещо на света...” Думите изплуват в ума ми, мисля си за делото, словото, музиката, дадени от един велик дух, избрал да се роди в България, за да можем отново да ги произнесем.