Ани

Необходими са алтернативи Резистентността на микроорганизмите към антибиотиците се е превърнала в глобален здравословен проблем. Прекалената употреба или неправилната употреба на антибиотици е довела до развитието на смъртоносни устойчиви на антибиотици микроорганизми. Също така сега вече се подозира, че причиняват и рак. Може ли хомеопатията да служи като алтернатива? Международен предупредителен сигнал 18 ноември 2009 за втори път е обявен за Европейски ден за антибиотично съзнание (т.е. фокусиране на вниманието върху употребата на антибиотици). Европейският център за предпазване и контрол на болестите (ECDC) предупреждава за заплахата от резистентност към антибиотици и призовава те да бъдат използвани много по-отговорно при лечението на инфекциозните болести1. От антибиотиците няма никаква полза при вирусните инфекции и те не би трябвало да се използват при неусложнени бактериални инфекции като леки възпаления на ухото, гърлото, синусите2. ECDC и Световната здравна огранизация (WHO) алармират че болестотворните микроорганизми продължават да стават все по-резистентни към съществуващите антибиотици3. И доказано все по-трудно се намират продукти, с които те да се заменят. Правителствата и изследователите по целия свят търсят за алтернативи. Антибиотиците могат да предизвикат рак Изследване във Финландия на базата на три милиона души показва по-висок риск от развитие на рак на простатата, гърдата, белия дроб и дебелото черво (колона) при многократна употреба на антибиотици4. Изследователите засега не са сигурни дали самите антибиотици са канцерогенни или ракът се развива като резултат от нарушаването на защитната чревна микробиотична среда в тялото на човека. Хомеопатията – ефективна при инфекциозни болести Изследванията показват, че хомеопатията може да служи като ефективна алтернатива при голям брой инфекциозни състояния, при които масово се използват антибиотици5-13. При 500 пациенти, страдащи от инфекции на горните дихателни пътища, 82 % от използвалите хомеопатия са се подобрили в рамките на 14 дни, в сравнение с 67 % лекувани конвенционално10. При друго изследване, проведено с 169 деца, тези, които са получили хомеопатични лекарства са имали значително по-малко оплаквания и заболяването е продължило по-кратко време в сравнение с другите деца11. Техните родители също са отсъствали за по-кратко време от работа. Хомеопатията е ефективна при повтарящи се ушни инфекции при деца7-8. Над 70 % не са имали повече ушни инфекции след хомеопатично лечение, сравнено с 57 %, които са били лекувани с конвенционални лекарства8. При 230 деца, тези които са били на хомеопатия са се възстановили 2,4 пъти по-бързо от останалите7. Три изследвания показват, че хомеопатията е поне толкова ефективна колкото конвенционалната медицина при лечение на инфекции на синусите5,12-13. Пациенти, които използват хомеопатия, се нуждаят много по-рядко от антибиотици. Нещо повече – не се наблюдават никакви усложнения. Хомеопатията не само е ефективна и по този начин по-рядката употреба на антибиотици не води до антибиотична резистентност, но е показала, че потенциално е по-евтино терапевтично лечение14-16. Накратко: Хомеопатията може да бъде поне толкова ефективна колкото конвенционалната медицина при лечение на инфекциозни болести. Следователно тя би могла да служи като ефективна първоначална опция при терапията на вирусни и леки бактериални инфекциозни заболявания и по този начин да съдейства антибиотиците да бъдат използвани само когато наистина има нужда от тях – в животозастрашаващи ситуации.

Безотговорната употреба на антибиотици е ускорила и разпространила бактерии, които са резистентни на антибиотично лечение. Това се отнася както за бактериите, които са отговорни за инфекциите, както в обществените групи и болничните заведения, така и в други области като храни и околна среда. От 1998 г. резистентността към антимикробните средства се смята за сериозна заплаха за човешкото здраве в Европейския съюз. През 2001, Съветът на Европейската Общност публикува препоръки за предпазливо и разумно използване на противомикробни средства в хуманната медицина (2002/77/EC), изисквайки от страните-членки да очертаят стратегия и да предприемат мерки, за да осигурят правилното използване на противомикробните средства и превенция срещу разпространението на устойчивите на противомикробни средства бактерии. Важността на това, че в Европейския съюз е съществува противомикробна резистентност, наскоро беше подчертано в Council Conclusions on Antimicrobial Resistance приет в Люксенбург на 10 юни 2008. На 18 ноември 2008 г. е отбелязан Първият европейски ден на антибиотично съзнание, който е резултат от проведените срещи на Центровете за резистентност на противомикробните средства и публикацията за “Мерки, които да лимитират разпространението на инфекцията от Clostridium difficile. Основната цел на този ден е да се обърне внимание на широката публика върху опасността от антибиотична резистентност. Вътреболнични инфекции Свързаните със здравеопазването инфекции, често разглеждани като нозокомиални инфекции, не са ограничени само в болниците и могат да засегнат пациенти в други области на здравни грижи като например старчески домове. Остаряването на населението, нарастването на обществените изисквания и напредъкът в медицинското лечение – всички те допринасят тези инфекции станат важен въпрос за Европейския съюз. Като допълнение, нарастващата мобилност на населението и свободата да търсят медицинско лечение извън страната, в която живеят, означава, че тези инфекции не са ограничени вече от националните граници и могат бързо да се разпространят и в другите страни. Пример за това напоследък е разпространението на Clostridium difficile PCR серотип 027 в Европа. През декември 2005 Комисията започна Обществена консултация върху стратегиите за увеличаване на сигурността на пациентите чрез превенция и контрол на свързаните със здравните грижи инфекции. Тази консултация ще завърши с предложение към Съвета за Препоръки за подобряване на сигурността на пациентите чрез превенция и контрол на свързаните със здравните грижи инфекции. Друг аспект е опасността от възникване на напълно или почти напълно резистентни бактерии в Европа. Последната година изследване на Souli et al показва, че половината от лекарите в интензивни отделения са видели поне един пациент инфектиран с такива бактерии и около една пета от тях са имали три или повече подобни пациенти за последните шест месеца. Необходими са изследвания, които да оценят разпространението на напълно или почти напълно резистентните бактерии в Европа и да определят рисковите фактори за колонизиране и инфектиране с тях. Антибиотична резистентност е тема и на животинските инфекции, храните, животните, използвани за храни, домашни любимци и селскостопански продукти. Резистентността към антибиотици е движеща се цел. В Европа се засилва вниманието върху отговорното използване на антибиотици и предпазването и контрола върху резистентни към антибиотици бактерии и свързаните с тях вътреболнични инфекции. Отговорното използване на антибиотиците може да помогне да се спре развитието на резистентни бактерии и да запази антибиотиците ефективни, за да могат да бъдат използвани и за следващите поколения.

Иван е на 15г., ученик в испанската гимназия Много учени и творци са се опитвали да обяснят какво точно представлява въображението, но никой от тях не е успял. Това е така, защото то не трябва да бъде обяснявано, а да се превърне в градивна представа за живота, в действие, което да утвърди качествата на личността в желанието и да осмисли своя житейски път и отношението си към хората. Спомням си за една творба на прочутия разказвач О’Хенри, в която неуспял художник създава шедьовъра на своя живот – зелена клонка върху прозореца, с която успява да внуши на болно, неподвижно момиче, че навън е пролет и по този начин да му подари още мигове живот чрез надеждата и красотата, които му дава. Фактът, че имената на героите и детайлите на случката се избледнели в съзнанието ми, а в него е останало въздействащото послание, красноречиво говори колко много то ме е обогатило, превърнало се е в морална истина за мен и е станало част от светогледа ми. В съзнанието ми е останал и споменът за бедните, но благородни Елин Пелинови герои от разказа „Косачи”, които си разказват приказки, за да се противопоставят на тежката реалност, обрекла ги на изнурителен труд и недоимък, откъснала ги от родния край и семействата им. Никога няма да забравя и никога няма да мога да овладея вълнението си от простите думи на Благолажа, в които се крие толкова топлота и романтика „Това е приказка, разбираш ли... Защо ти е истината. Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?” Човешкото въображение е необятно. В него можем да бъдем герои, макар и в действителността да не сме такива. Можем да се съмняваме и да преоткриваме всичко, дори когато отделната истина е приета като универсална за човечеството. Това, което си представяме, за нас е истина, защото то ни дава смисъл, надежда, копнеж. Учи ни да сме достойни личности, да преодоляваме изпитанията, да търсим светлината и да вярваме, че я постигаме. Живеем бурно, целеустремено, непрекъснато правим някакви планове, реализираме ги или се проваляме... търсим себе си! Търсим човека, който ще ни помогне да открием магията на живота. В този духовен път влагаме цялата си същност, пресътворяваме действителността по такъв начин, че да се превърне в истина и смисъл на живота за нас. Надвишаваме себе си в опита си да разберем света и да постигнем хармонията чрез богатството на въображението си, в което страстите на душата се превръщат в светли прозрения за естеството на живота. Фантазията преодолява границите, които времето и пространството поставят и докато във виртуалното пространство комуникацията е практическа, то във въображението общуваме с душите си. В него можем да видим всеки човек такъв, какъвто ние искаме да бъде. Разбира се, можем и да принизим образа на всеки, водени от негативни мисли и емоции. Ако съумеем да спрем в тези свои представи, преди да са ни разрушили, те ще се превърнат просто в духовно пречистване. Така ще можем да възстановим равносвесието си и да продължим напред с позитивна нагласа към другите хора. Истинско е всичко, което ни прави съзидателни личности, щастливи хора „откриватели” на доброто в живота. Реалността няма граници, защото освен физическо, географско, тя е и духовно понятие, динамична и многообразна връзка между човешките представи за живота и света. Важното е в това космополитно пространство да не изгубим себе си. Лабиринтът на илюзиите е примамлив, но опасен, ако прекъснем нишката на Ариадна, няма кой да ни спаси. Човекът е търсещо, творящо същество. Търсим, за да поддържаме жив духа си, да открием смисъла и да потиснем страха си от небитието. Творим, за да премахнем завесата между видимите и невидимите неща и да изпълним естеството със своята същност и душа. Изкуството е свят на представи и копнежи, в който въображението слива страховете и радостите на душата и ги „материализира в съзиданието и копнежа по бъдещето”. Митологията е един паралелен на реалния свят – свят на надеждата, в който винаги можем да открием упование, вдъхновение да преодолеем изпитанията, закрила. Изкуството и митологията сякаш си дават среща в образа на знаменития идалго Дон Кихот, който превръща своя въображаем свят в реалност чрез несъкрушимата сила на добродетелите и идеалите си. С това неговият образ е вечен. Такива образи ни дават вдъхновение да мечтаем и да вярваме, че мечтите ни могат да бъдат осъществени. Всеки човек живее в два свята. Единият е видимият за всички, а другият е тайният свят на нашите съкровени чувства, мечти и представи. Кой от тях е по-истински – това ще остане вечна загадка. Иван Иванов - 15 години

Авторът на това революционно откритие е Антонио Солис Херера, хирург-офталмолог. През 2000 г. със своя екип той изследва причините за слепотата в Мексико, при което прави проучвания върху ретината и оптичния нерв с методи, подобни на спектрофотометрията. При това екипът разкрива изключителните свойства на меланина. Меланинът е хормон, произвеждан от пинеалната жлеза. Функциите му са неуточнени, знае се, че има връзка с бодърстването и съня, с образуването на кожен пигмент под влиянието на слънчевата светлина. В последните години все повече изследвания потвърждават ролята му във възприемането и реагирането на слънчевата светлина. В изследване, продължило 12 години, екипът на д-р Херера успява да докаже, че меланинът е основен енергообразуващ фактор в организма. Предлагаме на читателя част от статия на д-р Антонио Солис Херера от 2008 г. В изследванията си съвременните учени постепенно достигат до заключението, което е дадено от духовните учители и потвърдено от опита на Хира Манек: човек е светлина и се храни със светлина. Сп. "Житно зърно" Накрая ние успяхме да потвърдим хипотезата си, която изглеждаше невероятна дори за нас - че меланинът доставя водород на клетката. С други думи, той улавя фотонната енергия и я превръща в химическа. Това ни смая, защото водородът е най-малкият атом във Вселената, най-разпространеният и е носител на най-използваната енергия в природата. Можем да определим фотосинтезата като абсорбция на фотони от електромагнитното лъчение, последвана от йонен процес. Досега хлорофилът беше познат като единствената субстанция, широко разпространена в природата, способна да доставя водород на растителната клетка. Не беше известна никоя друга субстанция, която да улавя фотоните от електромагнитното лъчение и да може да даде достатъчна енергия, така че да разцепи молекулата на водата. Резултатите, получени с меланина, потвърдиха, че не само растенията притежават фотосинтеза, но също и бозайниците. С други думи: за животинското царство меланинът е същото, каквото е хлорофилът за растителното царство. В различни научни институти са правени опити да се извлече хлорофил, с който да се задвижи процес на разцепване на водната молекула, при който се освобождава енергия; обаче действието на извлека от хлорофил се изчерпва за 20-30 секунди, докато извлеченият меланин е активен десетки, може би и стотици години, позволявайки да се осъществи разцепване на водната молекула. Въпросът беше: как меланинът извлича енергия от водната молекула? В молекулата на водата енергия се освобождава при разделянето и обратното съединяване на водородния и кислородния атоми. Горното уравнение показва, че от две молекули вода в присъствие на меланин и под въздействие на слънчева светлина се получават две молекули водород, една молекула кислород и четири електрона. Когато обаче реакцията се обърне отдясно наляво, водородът и кислородът отново се съединяват и дават вода и електричество, докато меланинът не претърпява промени, той само катализира процеса. Стрелките показват, че процесът се извършва в двете направления и може да продължава с години, понеже меланинът не се разрушава. Ние установихме, че една трета от всичката енергия, с която човек разполага, идва от меланина, водата и светлината. Но тази една трета е първичната енергия, т.е. енергията, която активира химическите реакции в организъма на човека. В съответствие с нашите терапевтични изследвания, животоподдържащите системи се задвижват от тази енергия по един или друг начин или дори се нуждаят от химичната енергия на меланина, идваща от фотонната енергия, за да стартират жизнените процеси. Друго фундаментално качество на меланина е неговата устойчивост във вода. Това е от съществено значение за генерирането на електричество. Например първите количества меланин, които екстахирахме през 1998 г., живеят своята девета година без каквито и да е признаци за разрушаване до януари 2007. Първите прототипи на фотоелектрохимични клетки продължават своя живот, генерирайки електричество вече десети семестър без прекъсване, на стайна температура.

Често в живота сме поставени пред труден избор, често трябва да вземем важно решение, което ще промени съдбата ни. Понякога дилемата е кой от пътищата да изберем, а друг път решение изобщо не виждаме… Всички ние сме изпадали в ситуации на кръстопът или безизходица - приятелите ни дават различни съвети, а нас ни обзема колебание, неувереност, обърканост, страх. Толкова сме объркани, че казваме: „Господи, посочи ми Пътя… дай ми знак…какво да направя...?” В такива случаи обикновено се казва - послушай сърцето си, чуй гласа на душата си, чуй вътрешния си глас. Всички отговори са в нас и единственият критерий за правилно е вътрешното ни усещане за нещата. Единственият глас, на който можем да се доверим е вътрешният ни глас. Но кой е вътрешният ни глас? Кой е гласът на сърцето? Как да го различим? В такива моменти, когато търсим изход, обикновено в главата си чуваме не два гласа, а цял хор от гласове. Обсебват ни различни мисли, съмнения. Завърта се въртележка, бушува буря… като разбушувал се океан. Чуваме глас: „Ами какво ще стане, ако сбъркам?… не, не ли по-добре да не опитвам”, а после друг -„а ако изпусна шанса? Ще го направя.” после трети - „а какво ще кажат другите” четвърти - „ами ако загубя?”… и т. н., и т. н. до безкрай. Сюзън Джефърс нарича този хор от гласове КРЕЧЕТАЛО. Винаги, когато започвам да анализирам и се оплитам така, се сещам за това кречетало и ми става смешно. Та това кречетало вдига такъв шум, създава такъв хаос, че изобщо нямаме достъп до вътрешния си глас. А той е тих…не точно глас, а по-скоро като усещане, като състояние на душевен комфорт, като знание…, когато можем да кажем - „да, аз знам”. „Разумът мисли, душата знае” се казва в кит. поговорка. Душата знае, защото има достъп до Универсалната Мъдрост, но нейният глас е като нашепване… Как да чуем този глас? • Първо – НАМАЛЕТЕ ВАЖНОСТТА. Нищо не е чак толкова важно. Важността, сложността на проблема си го създаваме ние – „нищо не е добро или лошо, мисълта го прави такова”. Когато придаваме голяма важност на нещата, проблемът ни се струва много сложен, неразрешим, а решението-трудно и съдбоносно. Под тежкия товар на това ”съдбоносно” решение, което трябва да вземем, ние блокираме. За да намалим важността ще ни помогне като знаем и си напомним, че: Няма правилни и грешни решения – има просто различни пътища. Каквото и решение да вземем, печелим едно, а губим друго. По който и път да тръгнем ще научим нови неща, ще се срещнем с различни хора. Много често това, което сме мислили за своя грешка, се оказва после за наше най-голямо добро. • СПРЕТЕ АНАЛИЗА. Прекаленият анализ само пречи, обърква ни и ни оплита като пате в кълчища. Колкото повече се мъчите да намерите отговора, толкова повече той ви бяга. • ОТПУСНЕТЕ СЕ. Забравете за малко проблема, не мислете за това. Идете сред природата,прочетете книга, излезте с приятели, релаксирайте. Много често точно тогава, когато умът се е разсеял, изведнъж изскача решението. Не случайно най-великите открития и прозрения са направени в моментите, когато човекът си е почивал. Точно тогава кречеталото замлъква, вие сте спокойни и „виждате” отговора- в повечето случаи е бил съвсем близо до вас… • ЗНАЙТЕ, ЧЕ ОТГОВОРЪТ ВЕЧЕ СЪЩЕСТВУВА. Той е там, някъде…само трябва да го видите. Не съществува проблем, който да няма отговор. • ЗНАЙТЕ, ЧЕ ОТГОВОРЪТ ЩЕ СЕ ПОЯВИ В ТОЧНОТО ВРЕМЕ, НА ТОЧНОТО МЯСТО. Понякога отговорът може да не дойде веднага, но това е защото може би е трябвало да срещнете някого или да научите нещо, което ще ви отведе до по-добър изход. • ДОВЕРЕТЕ СЕ НА СЕБЕ СИ И ВСЕЛЕНАТА, че ще ви се подскаже правилният за вас отговор. • СЛЕДЕТЕ ЗА ЗНАЦИТЕ. Често може да получите отговор съвсем ненадейно от неочаквано място – случайно изпусната дума от някой познат, прочетена фраза от вестник или книга, табелка на улицата и да видите нещо по време на сън. Безкрайни са възможностите. Когато знаете, че отговорът вече го има и се доверите, вашето подсъзнание работи за вас - започвате да виждате и привличате неща, които ще ви отведат до отговора, ще отключат знанието вътре във вас. Тогава ще „чуете”вътрешния си глас. Когато се научим да чуваме вътрешния си глас, ние винаги ще знаем кое е правилното за нас, защото нашата интуиция винаги ги насочва към най-доброто решение.

"Аз и Отец ми едно сме” Евангелие от Йоана. Единството е основен закон на живота. Зад всички форми на органическия мир – растения и животни, седи Великият единен Живот. Той ги създава, чрез тях Той се изявява. Всички те са сили и качества на Единния живот. Като изучаваме растенията и животните от това гледище, можем да видим тяхното място и служба в Единния живот. Като дойдем до религиозния мироглед, Единството се изразява в идеята за Единния Бог, в противоположност на езическия мироглед на множествеността, на многото богове. В дълбока древност, Израил е бил избран да бъде носител на идеята за Единството. Ако проследим историята на еврейския народ, ще видим през какви борби и противоречия е трябвало да мине той, докато превъзмогне езическия начин на живот и мислене, докато се издигне до идеята за Единния Бог, докато се яви Христос – въплъщение на тази идея. Съвременната наука също поддържа идеята за Единството. Тя я изразява тъй “Единство в устройството на Вселената”. В царството на растенията и животните виждаме безброй форми. Всички те са изявление на силата и богатството на Великия единен Живот. По тях ние можем да го изучаваме. Органическият мир трябва да се изучава от гледището на Единството. Всяко същество е специфичен елемент на Големия Живот, необходим за Цялото. Каквито връзки и отношения да съществуват между съществата, всички те са израз на закона на Единството. Науката за Единството на живота е необятна. Тя предстои да се изучава в бъдеще. Законите и силите, които действуват в живота, са всемирни и съгласувани, следователно идат от Един Център. Човек трябва да се приобщи към Великото Единство, да го чувствува, да го вижда и разбира, да го обича и живее. Учителят нарича това “Живот за Цялото”. Идеята за Единството е основна идея в Учението на Бялото Братство. Животът е Един – Едно Цяло в неизброимите свои проявления. Ние не създаваме форми, които да водят борба помежду си. Ние търсим живота на Единството, на Него сме служители. Братството се охранява от строгите закони и изисквания на Единството. То не е оставено на произвола. – Малкото цветенце наистина е слабо и нежно, но какво достойнство има в него. – В Живота на Цялото, то е служител на красотата. Ученикът на Божествената Школа има начини и методи да общува с Великия Единен Живот. Проникнат от тази идея, ученикът на Божествената Школа изработва отношенията си към всички същества. В този необятен свят той живее и се учи. Като дойдем да съзнателния живот, до онази дълбока вътрешна работа, където ученикът изработва своя мироглед и характер, задачата седи в това – да се приобщи към Великия Единен Живот и да бъде едно с него. – В това седи Висшия Морал. Ученикът на Божествената Школа живее в Единството. Христос е носител на идеята за Единството. Той изразява това просто и съвършено: „Аз и отец ми Едно сме”. Думите на Христа се отнасят и до всеки човек. В основата на съзнателния живот е вложена идеята за Единството. Тя определя правилните отношения на всички същества. Всеки, който нарушава законите на Единството, който е в борба с Него, като утвърждава себе си; всеки, който се отделя от Живота за Цялото, той се бори с Бога – какво може да очаква? Всеки, който се отделя от Цялото, ще отпадне. “Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени”. Единството е в основата на Висшия Морал. Да живееш в Единството, значи да виждаш Бога, да разговаряш с Него – Той да те учи. В това седи Висшия Морал – да изпълняваш задълженията си към Великия Единен Живот. От тази идея ученикът изхожда в своите отношения, мисли, чувства и постъпки. Мирът иде от Единството. Който има мира, има всичко. Като се приобщава към Великия Единен Живот, човек живее в Царството Божие. Царството Божие е живот в Единството. Човек е център на лъчи. Това са сили, които действуват чрез него. Христос казва:”Аз съм живият хляб”. – Всеки човек, в когото живее Христос, върши Неговите дела. Христос и днес работи чрез хиляди хора – болни изцелява, гладни храни, мъртви възкресява, стига човек да има очи. – Виждане трябва. Животът е свят, защото Бог присъствува в него. Не е достатъчен само ума, за да познаем Бога. Трябва да дойде и сърцето със своята топлота и радост – да се отвори и душата със своите тайнствени сетива и чувства, да въведе човека във всемирния живот, да дойде и Духът със своето присъствие да освети всичко. Човек е фокус, където се събират силите на Всемира. И какви чудеса стават в този фокус. Един невидим Разумен Свят ни окръжава. Той подготвя условията ни, Той направлява стъпките ни – Той ни пази. Когато човек е в съгласие с Него, всичко му съдействува. Учениците на Божествената Школа са носители на свещената идея за Единството. Тя иде днес в света. Тя ще примири и обедини човечеството, и то ще живее в благословената земя, като едно голямо семейство. Това е бъдещето.

Търсейки научно обяснение на действащите закономерности в света, откриваме едно бавно синхронизиране на съвременната и окултната (скрита) наука. Голяма роля за това синхронизиране има квантовата теория с нейните принципи за неопределеността на елементарните частици, за приемането и предаването на Светлината, а от тук на информацията и на мисълта. Тук в България Учителят Петър Дънов - Беинса Дуно предаде на всички българи по дух Новото учение - този висш космичен ритъм чрез Паневритмията. Паневритмията е танц, състоящ се от три части: I. 28 упражнения; II. Слънчеви лъчи; III. Пентаграм; “Женственото в природата е туй, което съгражда, което събира нещата около себе си. Жените създават земите, жените създават слънцата, жените създават слънчевите системи, планетите. Празното пространство владеят мъжете. Във всички празни пространства между планетите живеят мъжете… Разумни същества живеят и в междупланетното пространство, дето материята е съвършено прозрачна. Най-разумните същества живеят в най-прозрачната материя, каквато е светлината.” (1) Раждането и еволюцията на материята според астрономите е започнала от Големия взрив на “първичното яйце” преди 15 милиарда години. Стотици милиони години газ и прахови частици са се събирали и са образували огромни облаци, които се простират на милиони светлинни години. фиг.1 Спиралната галактика, каквато е нашата - Млечният път, има форма на диск, със спирални ръкави и хало. Цялата система, състояща се от газ, звезден прах, звезди и звездни системи се върти около геометричния център. Спиралните ръкави на Млечния път и подобните му галактики са с изключително висок блясък, което е признак, че там продължава зараждането на нови звезди. При свиване на ядрата на новообразуващите се звезди една част от тях преминава в диск, от който се раждат планетите. фиг.2 Гравитационната сила на всяко тяло стига до безкрайност, намалява бързо след като се отдалечи от тялото, но никога не достига до нулата. В пространството между звездите гравитацията на цялата Галактика е достатъчна, за да я задържи като едно цяло и да накара звездите да обикалят около центъра й. Хората са звездни същества, те идват от звездите и пак се връщат там. Въглеродът в клетките ни, кислородът, който дишаме, калцият в костите, желязото в кръвта ни - всички са образувани преди милиарди години в звездите. За да разберем нашият произход, първо трябва да разберем произхода на звездите. “На всяка звезда според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе. На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Плутон, на Слънцето, на Сириус, на всички слънца, планети, звезди и съзвездия има. Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб. Значи сто милиона души има, които си хармонизират с теб, само на Слънчевата система.” (2) Астрономите спорят за ролята на дисковете в процеса на звездообразуването (основна или второстепенна), но са единодушни в това, че падащата върху звездите материя захранва грандиозни дискове от горещ йонизиран газ. Те се простират на десетки светлинни години по продължение на оста на въртене на звездата, перпендикулярно на диска. Много от дисковете изхвърлят материята на топки. Магнитните силови полета се изкривяват и образуват спираловидни конуси, които оформят материята на диска в тесни джетове, като мощен лазерен лъч. фиг.3 Част от звездната маса се отделя чрез звездните изригвания и звездния вятър и подхранва милиони години с материя звездните дискове, в които могат да се образуват планети. На определен етап от еволюцията на звездата се достига фаза на равновесие, в каквато фаза в момента е нашето Слънце. Божествените принципи са вечни, те се проявяват в духовния свят, във физическия свят, чрез съответните закони. Те формират дисковете на галактиките, звездните системи, планетните системи, на атомите и елементарните частици. Макросвета и микросвета се оглеждат като в огледало. “Малките мистерии са за земята, а тайните на Слънцето са Големите мистерии. Съществата, които живеят на Слънцето, чрез своята интелигентност, чрез своите мисли развиват тази огромна топлина, която е във фотосферата на Слънцето или в аурата му. Жителите на Венера са по-горе от земните жители, а жителите на Сириус - още повече… Всеки, който завърши своето развитие, ще му дадат задача да създаде една слънчева система и тогава ще видят какви знания има”.(3) Тези принципи и закони, управляващи Всемира могат да се открият в упражнението от Паневритмията – “Слънчеви лъчи”. фиг.4 “Човек има 12 сетива. От видимото отива към невидимото. Има първа октава на Светлината, а втора октава на Светлината е в Невидимия свят.” (4) Когато се подредят дванайсетте лъча на играещите, които са заобиколени от кръг(диск) се получава едно живо, туптящо Слънце. Ритъмът на музиката създава усещането за живите вибрации на светлинните фотони, идващи от Слънцето. Когато играещите спазват ритъма и темпото на музиката и текста и всички са в хармония и синхрон, едно живо Слънце слиза на Земята. ”Всяка добродетел си има свой специфичен тон и цвят. От добрия човек излиза музика, песен, която напомня звуци от нежна арфа”. (5) Тъй както Галактиките раждат звезди, звездите раждат планети, планетите раждат Живота, така хората играещи този танц раждат добри мисли и добри чувства. Както една звезда може да изхвърля материя от центъра си като мощен лазерен лъч, така добрите позитивни мисли на хората, които танцуват Паневритмия могат да окажат позитивно, благородно въздействие на даден град, държава, планета, галактика, цялата Вселена. фиг.5 Всички знаем, че човек използва едва 10% от капацитета на мозъка си. Астрономите виждат 10% от масата на Вселената, останалите 90% е невидима и те я наричат тъмна. При едно сравнение на тези проценти може да се допусне, че тези 90% тъмна маса са невидимите духовни измерения, които човек ще започне да вижда, пробуждайки духовните си сетива и разширявайки съзнанието си. “Има две течения: от Слънцето към Земята и от Земята към Слънцето. Тази енергия, която иде от Слънцето към Земята при връщането си от Земята към Слънцето образува второ течение. Става една обиколка като кръвообръщение, енергията, която иде от Слънцето е артериално течение, а течението, което идва от Земята към Слънцето - венозно. Слънчевите петна са отвърстия, през които се праща кондензирана енергия към Земята винаги с известна цел. Тази енергия се праща на Земята с такава грамадна бързина, че ако би дошла направо към нея, ще помете всичко със себе си. Затова между Земята и Слънцето има няколко трансформатори, които възприемат тази слънчева енергия, като я трансформират, намаляват скоростта й и тогава тя се спуща на Земята. Най-красиво ще бъде, когато хората получат билет да пътуват из Вселената”.(6) Слънчевите петна са открити в 1602 год. и се изявяват периодично всеки 11 години, растат и започват да се умножават. Петната и магнитните дъги имат тясна връзка помежду си. Те представляват нещо като подпис на навидим актьор, който оформя ансамбъла от слънчеви спектакли - магнитните бури. Магнитното поле е неуловимото присъствие, неосезаемата мрежа породила се в пространството около магнит, което му позволява да привлича от разстояние други магнити. То въздейства върху електрическия ток. Те се държат ръка за ръка, те се предизвикват един от друг. Слънцето, както и Земята притежават магнитни полета. Нашата звезда е съставена от газ, подложен на екстремни температури. Неутралните атоми се разпадат и се образува течна плазма, съдържаща електрически заредени частици. Слънцето се върти около себе си, въвличайки плазмата в своето въртене със скорост, която намалява от екватора към полюсите. Тогава плазмата прихваща и премества линиите на магнитното поле, което позволява да бъде разбрано образуването на петната и на магнитните дъги. Силовите линии на Слънчевото магнитно поле се преместват чрез плазмата с различна скорост. Това води до колосални слънчеви изригвания, които изпращат към Земята мощни потоци заредени частици. В 2000-та година Слънцето бе в своя максимум, активността му бе най-силна за последните 50 години. Магнитните бури причиняват токови удари, трансформаторите излизат от строя. Атмосферата се зарежда с йонизирани частици, плътността й скача, радиацията се повишава. В такива дни Северното сияние се вижда чак в тропиците. Компютрите, електронните системи, Интернет излизат от строя, защото приемат електронните вихри за команди. “Окултната наука е една от онези науки, в която знаят методите и пособията, по които човек може да отиде на Земята, на Слънцето, на месечината, на Сириус. Най-напред може да отиде до Слънцето и оттам нататък може да пътува дето иска. Това е наука.” (7) Ето кратък преглед на някои от астрономичните събития за последните години: 1997 год. - италиано-холандски спътник на 14. 12. регистрира мистериозна експлозия в “Голяма мечка”. Само за 30 сек. Тази “хипернова” звезда е освободила 100 пъти повече енергия отколкото Слънцето за 10 000 години. Това е невероятна енергийна мощ, най-фантастичната експлозия от времето на големия взрив. Това става в много далечна галактика на 12,5 милиарда светлинни години от нас. Никога досега в историята на астрономията не е било регистрирано явление с такава сила. 1998 год. - 27. 08. - От звезда в “Орел” на 20 000 светлинни години в нашата Галактика за 5 минути Земята бе разтърсена от космичен трус - гигантски пламък от Гама лъчи прониза небето. Тази звезда се оказа магнитна, с невероятно силно магнитно поле. Магнетарната енергия, създадена от магнитното поле е 800 милиарда пъти по-високо от земното, 100 пъти повече от всичко онова, което сме наблюдавали досега във Вселената. Това е неутронна звезда, ядро от плътен неутронен флуид, силно втвърдени външни слоеве желязна кора с дебелина 1 км. Магнитното поле е толкова мощно, че поражда вълни, които пробиват дори тази желязна кора. Енергията, изхвърлена в междузвездната среда под формата на Гама пламъци създава истински космичен трус. фиг.6 1999 год. - 11. 08. - пълно слънчево затъмнение, поредица от силни земни трусове, като че ли Земята си облича нови дрехи. фиг.7 2000 год. - магнитни бури, много висока слънчева активност. Горните слоеве на атмосферата и всички живи клетки, които са малки електромагнити се променят и обличат в нови “дрехи”. ”Аз вярвам, че на повърхността на Слънцето, в неговата фотосфера има 10-15-20 милиона градуса топлина, а някъде достига до 50 милиона и повече. Понеже има опасност едно Слънце да нападне друго Слънце, вследствие на това има тази топлина, за да се защитава от нападение”.(8) Тези събития са сигнални лампички, които ни предупреждават, че промените, които стават далеч от нашата Галактика и в нашия “дом” - Слънцето, ще станат и вътре в нас. Това е заложено в космическите Закони и Принципи. А те водят до промени, те определят Еволюционното развитие на цялата Вселена. Разсъждавайки върху макрокосмоса и микрокосмоса може да се направи следния паралел: Живота на звездите може да се определи така - масивните звезди свършват живота си с титаничен взрив като свръхнови, разпръсквайки в Космоса елементи, синтезирани в техните ядра. Но звездите са странни създания. Те имат вграден механизъм за сигурност и успяват да оцелеят. Когато водородът се изчерпи, ядрото се свива. Звездата се превръща в червен гигант. Ядрото се нагрява, за да започне сливане на хелия във въглерод и кислород. Звездата започва нов живот. фиг.8 Звездите с малки маси завършват живота си в т.н. бяло джудже. Звезда с маса по-голяма от 11 слънчеви маси умира много по-бляскаво. След изчерпването на хелия, започва сливането на въглерод и кислород и се стига до желязото. Желязото е нещо като “Стоп”, защото има най-стабилно ядро от всички елементи. В този момент вътрешната структура на звездата прилича на зелка - желязно ядро, обвито от силиций, обогатено от слоеве все по-леки елементи. Когато желязното ядро е над 1,44 слънчеви маси, гравитацията надделява и ядрото започва да се свива. Всички протони и електрони се превръщат в неутрони - ражда се неутронна звезда. Един напръстник от веществото й би тежало на Земята колкото цялото човечество. Сравнете цифрите 1,44 и 144(122=144). Когато в упражнението “Слънчеви лъчи” се подредят 12 лъча с 6 двойки във всеки лъч, се получава числото 144. Това число е Библейско, цитирано и в Кабалата. Символиката и мъдростта, вложени в Паневритмията е многомерна. фиг.9 Ултравиолетово изображение на нашето Слънце, направено на 30 март тази година от космическата обсерватория на NASA Solar Dynamics Observatory. Червените зони са относително "хладни" - 60 хил. K. Докато сините и зелените са по-горещи и достигат над 1 млн. K. фиг.9 “Нагоре, на 12000 км от нашата планета се намира прозрачна Земя. За да се отиде на нея, се минава през 12 врати. Там живеят напреднали същества. Този свят е Раят - горната Земя…” (9) Архибактериите са най-древните живи същества на планетата, които населяват Земята от преди 4 милиарда години, а учените ги откриват едва преди 30 години. Многообразието им изумява биолозите. Живеят на места, където човек не може да оцелее: депа за радиоактивни отпадъци, киселинна среда, врящи гейзери, в ледената Антарктида. Пригодени към всякакви условия, извличат изгода и от най-неблагоприятната среда. Става дума за нова форма на живот или по-точно за най-древната форма на живот. Учените доказват, че вид архибактерия може да оцелява, пътувайки милиони, дори милиарди светлинни години върху астероиди, болиди, комети. Този вид бактерии се нуждаят единствено от желязо, а този химичен елемент се среща в достатъчно количество в космичните тела. За хората на земята желязото е синоним на живот, жизненост, човешката кръв, която пулсира в човешкия организъм. Като разгледаме схемата на Паневритмията, се вижда, че тя прилича на схемата, описваща атома на желязото. Този химичен елемент притежава пореден номер 26, което показва, че той има 26 протона в ядрото си. В първият цикъл на Паневритмията 26-те упражнения са в движение, динамични. Последните упражнения - № 27 и 28 са статични (духовни), но могат да се приемат символично за “запалка”, която дава живот на атома на желязото, като го изпраща в космоса да разнася хармония, красота и попадайки и в най-неблагоприятните условия, да пробужда за Живот. “След като преминете през всички слънчеви системи на материалния свят, ще влезете в Слънцето и оттам можете да бъдете кандидати за Божествения свят”. (10) Еволюцията на галактиките, звездите, звездните системи, молекулите, атомите оперира с едни и същи Принципи и Закони. Прилагайки хармонията в себе си към нашите приятели, към цялото човечество, ние можем чрез Паневритмията да се справим с глобалните проблеми на Нашата планета. Паневритмията хармонира, развива добродетели, които обединяват хората в името на красотата. Всяка промяна, дори и катастрофа води до еволюционно развитие и ако ние позитивно посрещаме промените, които стават, ще можем по-лесно да преодолеем изпитанията. Всички тези промени подготвят човечеството да премине по-плавно следващата стъпка в своето развитие по спиралата нагоре. Безпределната Мъдрост на Космичния Разум винаги се е предавала на човечеството чрез Мъдреците, Посветените, Великите Учители. Може би ние само трябва да си припомним омайващата магическа сила на Музиката, Поезията, Танца, която е заложена в нас от Орфей, Питагор и много други. “Слънчевата система сега влиза в една нова зона на Духа. Ангелите ще развиват своите знамена и ще слизат и възлизат нагоре, и песни ще пеят, и музика ще свирят, и навред радост ще цари. Вие сте забравили, че сте били светлина, и сега с ред доказателства, трябва да ви убеждавам, че сте били светлина”. (11) Играейки Паневритмия, да отворим духа и душата си за Любовта, Мъдростта и Истината на Всемира, за да видим как целия Космос танцува, да чуем музиката на сферите. “Кой си ти? Казва: Аз съм Истината. Тогава чувам една песен от Слънцето, толкова красива. Небесните жители на Слънцето пеят. Слушам жителите на Венера и те пеят. Слушам жителите на Юпитер да пеят. Слушам жителите на Сатурн да пеят, слушам жителите на Сириус да пеят, слушам жителите на Алфа Центуриус да пеят. Учените казват: Дали има живот на другите планети? Всички пеят на един много разбираем език. Какво да кажа на съвременните хора? Как да им докажа това, което чувам?” (12) В заключение, сравнявайки тази закономерност при еволюцията на физическата материя, която сътворява Вселени, галактики, звезди и планети можем да кажем, че целия Космос танцува Паневритмия. фиг.10 Физическата гравитация управлява движението, а най-изящното движение на материята е танцът. Духовната гравитация управлява чувствата, а най-изящната проява на чувствата е музиката. Божествената гравитация управлява мислите, а най-изящната проява на мислите е СЛОВОТО. Всичко това е закодирано в Паневритмията, там са втъкани кодовете за сътворението на света.Човек, създаден по образ и подобие на Бога, играейки този свещен танц става сътворец на своето собствено битие, сътворец на битието на своя ближен (партньор) и заедно с всички участници в Паневритмията – сътворец на битието на планетата. Паневритмията е един “философски камък” в действие. Играейки в синхрон и хармония ние пробуждаме мозъчните си центрове в главата, изтъкаваме жива мрежа от Добродетели, които трансформират нашите “неблагородни” мисли и чувства в “благородни”, диамантени мисли, чувства и постъпки на хармония и единство, които ни откриват пътя към безсмъртието.

Паневритмията е уникална българска система, която чрез движение, музика и поезия хармонизира цялостно човека. Създадена е през първата половина на ХХ век от Учителя Петър Дънов. Според езиковия си произход думата Паневритмия може да се преведе като Висш космичен ритъм, т.е. чрез нея се осъществява връзката между хармоничните движения и човешките мисли и чувства. В упражненията хармонично се съчетават последователност от движения, изпълнявани в съпровод на музика, и поетичен текст с дълбоко положително въздействие. Състои се от три части: цикъл от 28 упражнения, цикъл “Слънчеви лъчи” и цикъл “Пентаграм”. Паневритмията се изпълнява за около час, час и половина, всеки ден, на открито, рано сутрин, от деня на пролетното равноденствие – 22 март, до деня на есенното равноденствие – 22 септември. Чрез Паневритмията по приятен и достъпен начин се възстановява и поддържа добро физическо здраве, психическа устойчивост, развиват се творческите способности. Развива се умението за общуване и работа в екип, формира се положително отношение към природата и живота. Въздействието на Паневритмията е забелязано от всички играещи. Не всеки може да даде точно определение на това какво чувства, но всички отбелязват положителното влияние, което тя оказва. Това е една от причините голяма част от тези, които са научили упражненията, винаги да се връщат към тяхното изпълнение. Възстановителният и лечебен ефект на Паневритмията провокира засилен изследователски интерес към нея. Нейният създател П. Дънов отбелязва, че ще се създават школи за изучаване на Паневритмията и тя ще бъде поставена на научна основа. За ползотворните последици на Паневритмията се споменава в доста научни публикации. За Д. Кайков “настъпват положителни процеси в организма, в резултат на повишаване и уравновесяване на жизнените енергии” [4, 37]. Сл. Кангалова установява повишаване на самочувствието, активността и настроението [5, 130-132]. Н. Милчева доказва повишаване на общата работоспособност и повишаване на бързината и качеството на мисловните операции [7, 126]. Д. Александрова констатира хипогликемичен ефект при болни от диабет тип 2 (неинсулинозависим) [1, 120]. М. Малчев използва успешно Паневритмията за корекция на гръбначните изкривявания [6, 113]. В гореспоменатите научни статии се отбелязва положителното въздействие на Паневритмията, но не се прави опит да се даде обяснение за получените ефекти от гледище на съвременната физиология. За много млади хора Паневритмията остава в сферата на мистицизма и окултизма, което е причина да са скептично настроени към благотворното й влияние. Това се явява като един от факторите тя да не намира масово разпространение. Паневритмията, както всеки спорт и всяко двигателно въздействие, което включва всички групи мускули, повишава издръжливостта, гъвкавостта и силата на тялото. Играта на открито, на чист въздух и плавното дълбоко дишане подобряват кръвообращението. Тя има лечебен ефект върху дихателната система и нормализира циркулацията на кръвта. Подобрява се мускулния тонус, тренираността на организма и кръвооросяването, което облекчава работата на сърцето. Овладяването на координацията в движенията подобрява способността за концентрация и осигурява устойчивост на вниманието. Усъвършенства се мисловният процес. Груповото изпълнение възпитава умение за включване в общ ритъм и сътрудничество. Изпълнението на Паневритмията сред природата развива способност за положителна връзка с нея и за преживяване красотата на природните явления. Посочените положителни въздействия се отнасят за всеки спорт, практикуван на открито, в група и в съпровод на хубава музика. Целта на настоящата статия е да обоснове положителното въздействие на Паневритмията от гледна точка на съвременната физиология. Изясняват се различията между паневритмичните упражнения и спортните тренировки, като се изтъкват предимствата на Паневритмията. Основните методи на изследване са анализ на научната литература по изследвания проблем и наблюдение. При всеки вид движение, независимо дали това е трудова дейност, спортно занимание, играене на паневритмични упражнения или някаква друга двигателна активност, сетивната информация за състоянието на опорно-двигателния апарат се предава от три вида рецептори – проприорецептори. Първите са мускулни рецептори, разположени между съкратителните мус¬кулни влакна, които предават информация за дължината на мускула и за скоростта, с която той се съкращава; вторите са сухожилни рецептори, намиращи се в сухожилията и предаващи ин¬формация за напрежението, което мускулите развиват при своето съкраще¬ние; и третите са околоставни рецептори, от които се получава информация за движението в ставите. Сетивността, чрез която се приема информацията от всички рецептори в мускулите, сухожилията и ставите и тази от рецептори¬те, разположени по кожата (за допир, болка, натиск и температура), се нарича кинестезична сетивност и достига в кората на главния мозък. В резултат на тази постъпваща информация ние можем, при затворени очи, точно да определим положението на всеки крайник във всеки един момент, както и каква е посоката на движенията и силата на мускулните съкращения. Като се имат предвид добрите връзки на кората с подкорието и по-специално с хипоталамуса, който е главният регулатор на запазването на постоянството на вътрешната среда (хомеостазата), той също получава информация за извършената работа. Една от неговите важни задачи е да поддържа нивото на кръвната захар постоянно. Затова той усилва процесите на образуване на глюкоза, от гликоген, а при някои случаи даже и от мазнини [9, 152]. В този смисъл може да се отбележи, че разликата между Паневритмията и спортните занимания се състои в това, че при спорта мускулите се съкращават, извършват работа и изразходват много енергия, а при Паневритмията има повече разтягане, проприорецепторите пак се дразнят, но се изразходва много по-малко енергия. Това е причината след изиграването на паневритмичните упражнения привържениците на Бялото братство да се чувстват заредени с енергия, за разлика от спортистите, които са изморени и с увеличен апетит. За да се дразнят по-добре проприорецепторите, без да се изразходва много енергия, е необходимо стриктното изпълнение на съветите, давани от Учителя П. Дънов. Той казва: "Научете се първо да стъпвате на пръстите, а после на петите... Упражненията се играят стегнато, с обтегнати крайници, плавно... Ако държите крака си разслабен, няма да имате никак контакт със силите на Природата. Ето защо кракът винаги трябва да бъде опънат... Ако издигнете ръката си нагоре и не я изопнете, вие няма да имате контакт със Слънцето... Пръстите на ръцете да не са разперени, а прибрани...” На друго място Учителя направо декларира: “Трябва да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро. В резките движения се губи много енергия, те имат съвсем друг характер." Не случайно той често повтаря “крайниците да са стегнати, но не изпънати до крайност” [3]. Специално внимание трябва да се обърне на следния изключително важен съвет: “Всеки мускул, всеки нерв, всяка клетка трябва да се раздвижат" [3]. Стриктното спазване на горното напътствие и изиграването на целия комплекс от паневритмични упражнения позволява да се дразнят рецепторите в почти всички части на тялото, което оказва много силно въздействие на главния мозък и от там на подкоровите структури и хипоталамуса. Затова Учителя е настоявал да се играят всички упражнения, защото те така са подбрани, че да оказват комплексно въздействие. Подобен е ефектът и от разтягащите упражнения при йогийските асани, каланетиката, а донякъде и от масажа. При тези дейности също се дразнят нервните окончания в мускулите, но не се изразходва много енергия за изпълнението на подобни упражнения. Последователите на Йога също съобщават за Праната – жизнената енергия, която те получават след изиграването на йогийския комплекс от асани и дихателни упражнения. При паневритмичните упражнения, както при спортната и трудова дейност, се наблюдава явлението “мускулна радост”. То се дължи на това, че в резултат от дразненето на рецепторите в мускулите, сухожилията и ставите се стимулира отделянето на ендорфин и енкефалини. Това са медиатори (вещества, които предават нервните импулси) в мозъчните центрове, участващи в предаването на удоволствени изживявания [9, 91]. Те се отделят при всяко физическо натоварване и стимулират всеки организъм към повече движение. Това е най-вероятната причина за приповдигнатото настроение, което се получава след изиграване на Паневритмията и което се запазва през целия ден. Най-съществената разлика между спортната тренировка и практикуването на паневритмичните упражнения е в насочването на мисълта. Учителят Петър Дънов дава следните съвети: "Упражненията се играят съсредоточено. Когато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката – навсякъде, във всяка клетка да участва.” [3] По време на изпълнението на Паневритмията при всяко упражнение мисълта трябва да се отправя към определени представи. В първото упражнение “Пробуждане” например, мисълта се насочва към пробуждане на човешката душа, във второто – към примиряване на противоречията в живота и т.н. [2] За начинаещите е трудно да насочват вниманието си към смисъла на всяко упражнение. При тях то е отправено към правилното изпълнение на упражнението, на следенето на партньора и запазването на синхрона в двойката и в цялото колело. Това е едно от големите предимства на Паневритмията пред другите духовни практики. Тук концентрацията се получава непринудено. Стремежът да не се допускат грешки, да не се разстройва играта на другите, стимулира към съсредоточаване, което се получава естествено. В практикуването на Йога например, при всяко упражнение мисълта също трябва да се насочва в определена насока, но това е трудно, не всички го изпълняват и затова резултатите не са достатъчно добри. Какъв е положителният ефект от гледище на съвременната неврофизиология, от съчетаването на всяко упражнение с насочване на мисълта? Създават се временни връзки в кората на главния мозък между центровете, командващи изпълнението на отделното упражнение, центровете които се възбуждат от рецепторите в мускулите, сухожилията и ставите и тези центрове, които ние активираме с нашата мисъл. Тези връзки допринасят за взаимното влияние на всички центрове и взаимното им възбуждане, така ефектът от изиграването на Паневритмията се засилва. Подобни връзки се образуват и с центъра, възприемащ музикалния съпровод, което допълнително засилва въздействието. Според Д. Найденова “идеалното изпълнение на Паневритмията е ако танцьорът и пее” [8, 48]. Тогава ефектът е по-пълен и това е в унисон с гореказаното, защото при пеене се ангажират още повече центрове в мозъка, не само слуховите, които възприемат музиката, а и тези, които командват гласовия апарат. Тук не може да не отбележим, че мелодиите, композирани от Учителя Петър Дънов, имат специфични характеристики и са силно въздействащи. Аналогични връзки в кората на главния мозък, които също засилват ефекта от Паневритмията, се образуват между биологичния часовник и останалите центрове, защото паневритмичните упражнения се изпълняват винаги по едно и също време, малко след изгрев слънце. В заключение може да се каже, че положителното въздействие на Паневритмията се дължи на взаимодействието и едновременното взаимно възбуждане на няколко центъра в мозъчната кора, което води до усилване ефекта от упражненията. Настоящата статия не отича наличието на други висши космични енергии, за които говори Учителят Петър Дънов. Много вероятно е да съществуват и такива, но на съвременния етап от развитието на науката те не могат да бъдат доказани и затова не се обсъждат. Това, което е разяснено в статията, са обективни зависимости, които доказват, че ефект от Паневритмията има и тя трябва да се използва и да намери неотменно място в съвременния ни живот. Литература: 1. Александрова, Д., Ив. Вълчева, Ив. Кангалджиев. Приложение на Паневритмията за терапия на болни от диабет. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с.114-121. 2. Боев, Б. Паневритмията. – Житно зърно, 1937 г. бр. 9-10. 3. Дънов, П. Общи положения при изпълнение на Паневритмията. 4. Кайков, Д., В. Маргаритов, В. Яцевич. Паневритмията като надеждна система за хармониране на жизнените сили. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с. 30-37. 5. Кангалова, Сл. Изследване въздействието на Паневритмията върху самочувствието, активността и настроението при възрастни хора. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с. 130-132. 6. Малчев, М., В. Димитрова, д.р И. Сакеларев;. Влияние на Паневритмията върху гръбначните изкривявания. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с. 109-113. 7. Милчева, Н., Ив. Колева. Изследване на въздействие на Паневритмията върху работоспособността и мисленето. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с. 121-127. 8. Найденова, Д. Паневритмията като музикотерапия. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с. 46-51. 9. Пирьова, Б. Биологична психология. С. 2000.

В две лекции от 1925 г. на МОК – “Трите състояния: S, R, T” и “Влияние на светлината и тъмнината” – Учителя засяга древната концепция на Изтока за трите гуни* (качества) от които е “изтъкан” света: саттва, раджас и тамас. Настоящият материал има за цел да представи накратко тази теория, нейния произход и практическо приложение. Теорията за трите гуни е един от фундаментите на индийската мисъл, приемащи се както от философските школи на Веданта, така и от мистичните школи на Йога. Тя има силно влияние не само върху научно-обективния подход към света, но и чисто субективен аспект. Началото Теорията за трите гуни се ражда за пръв път в систематичен и завършен вид в най-древната философска система на индуизма – Самкхя. Самкхя се свързва с името на мъдреца Капила**, живял около 6 век пр.н.е. Откъслечни фрагменти се срещат и във Ведите, но заслугата на Капила е във формулирането на теорията по такъв начин, че тя се превръща в един от фундаментите на философията на Изтока. За какво всъщност става въпрос? Самкхя твърди, че в самото начало на сътворението Духът (Пуруша) и Материята (Пракрити) съществуват като напълно самостоятелни и независими единици. Материята, наречена още Прадхана (което има значение на “праматерия”) е била хомогенна, неодушевена и безкрайна същност, състояща се от три качества, компонента (гуни), които се намирали в пълно равновесие помежду си, поради което никакво движение и никакво обособяване на части не е съществувало. Праматерията се е намирала в пълен покой, като едно себедостатъчно цяло, застинало в точка още преди началото на Времето. (“В началото бе Мъртва точка” е първият постулат от богомилското учение за сътворението, според източниците, достигнали до нас). Началото на еволюционния процес се дава от Духа, който чрез “докосване” до Праматерията нарушава нейното равновесие и тя се „поляризира” на трите си основни качества – саттва, раджас и тамас. Дава се началото на еволюцията, времето започва да тече, започва поредният голям цикъл. Първият еволют е Махат – Великото Начало, Космичният Буддхи, който по-нататък се “развива” и дава началото на множество божествени елементи, всеки следващ от които има по-груби характеристики докато се стигне до появата на грубата материя във вида, в който я познават човешките сетива. Което е важно да се знае и помни е, че трите гуни присъстват в различни комбинации винаги – от най-високото до най-ниското стъпало на сътворението, от най-възвишените божествени йерархии до “последното стръкче трева”. Така трите гуни заемат ключова позиция в схемата на Битието. Всичко съществуващо е комбинация от трите гуни в намиращи се в различно съотношение по между си. Етимология на Саттва, Раджас, Тамас За да се разбере дълбокото значение на думите саттва, раджас и тамас ще бъде от полза да се разгледат техните корени. Корена на саттва е sat, което в Санскрит има значение на “това, което е реално, действително съществуващо”. Sat има oщe значение на “съвършенство”, “светлина”, “чисто съзнание”, “благородство”, “добродетел”, “божественост”. Коренът на раджас е raj, което има смисъл на: “да бъдеш оцветен***”, “червен”, “възбуденост”, замърсеност и заблуда на съзнанието вследствие на чувствата и страстите. Раджас е още “действието” и “енергията”. Тамас идва от tam, tama, което значи тъмнина, нощ, тъмнината на ада. Тамас оше значи застой, инертност, невежество, апатия. Макрокосмосът и S-R-T Така фините духовни светове (бихме могли да кажем божествените ангелски светове) са “направени” от саттва качество с малки примеси на другите две гуни ( ”...в небесните ширини, в небесните глъбини, в небесните висини, де светлина обитава и в живота вечно се проявява.”) Колкото повече слизаме надолу в материята, толкова повече количеството на саттва намалява за сметка на раджас и тамас. Докато стигнем до света, който възприемат нашите сетива, изграден от атоми и молекули, което е манифестация преди всичко на тамас гуната. В този смисъл се разбира твърдението, че земята е 13-тия кръг на Ада и по-долу от това няма. Трите качества не съществуват отделно, те винаги са в комбинация – независимо дали разглеждаме груби обекти или фини явления. Казва се, че те са преплетени в една нишка, от която нишка е “изтъкана” Вселената в цялото й разнообразие, красота и способност да привлича и “оковава” Духа в земни дрехи. Казва се още, че Праматерията е червена, бяла и черна, т.е. намеква се за трите гуни, като червеното се отнася към раджас, бялото към саттва, а черното към тамас. Праматерията съдържа в себе си двата полюса на светлината и тъмнината. Подобна е и библейската легенда за Сътворението: това е началото, когато първичната субстанция се разделя на светлина и тъмнина, плюс и минус, и започва своето динамично развитие. Мястото на раджас в тази картина е динамичното напрежение между двата полюса, енергията създадена от различието в потенциалите на “+” и “-“ , това е факторът, който дава възможност да се поддържа “горенето” – затова раджас също се асоциира с огъня. След всичко казано до тук относно възгледите на древните за космогонията (макар и съвсем накратко), може да възникне въпросът “Какво ни засягат тези отвлечени концепции? Каква полза извлича окултния ученик от всичко това?”. В своите лекции Учителя разглежда “S-R-T” изключително в психологично-духовен аспект, на ниво индивид. Подобна е и тенденцията при Веданта и Йога. Акцентът от макрокосмично ниво (както е в Санкхя) преминава в микрокосмичен план. В резултат на вродената природна интровертност на индусите тези знания се използват от тях най-вече с цел себепознание, самоусъвършенстване и респективно освобождение на индивида. Обаче не е никак напразно за ученика преди да “потърси” трите гуни вътре в себе си, да има и по-разширена философска представа за тях. Защото принципите, по които е изграден и се движи макрокосмосът (Вселената), са същите и за микрокосмоса (човека). По този начин ние виждаме своите корени “горе”, т.е. виждаме се като отражение на Великото и Необятното. Това води до задълбочаване на чувството за единство с Цялото, до реално разбиране на известната максима на Хермес Трисмегист: “Каквото е горе, това е и долу”. А също така се подкопава така плътното усещане за “Аз”, за егото като нещо различно и отделно от света, от другите. Микрокосмосът и S-R-T В традиционните духовни школи на индуизма на практика работата с ученика е невъзможна без използването на терминологията и феномените, които стоят зад тези три думичка: саттва, раджас, тамас. Цялата еволюция на съзнанието всъщност се представя като движение от тамас към саттва. Значението, което саттва приема, отнесена към духовната личност, е: лъчезарна светлина, лекота, добродетел, чистота, “това, което поражда благото и щастието”. Саттва е просветленост и сияйност, състояние на равновесие и спокойствие. Учителя добавя още: “състояние, което ние можем да преведем с думите “Любов към Истината”. “Когато човек се намира под влияние на това състояние (саттва – б.а.), той е тих и спокоен; в него отсъстват всякакви користолюбиви мисли и желания; в съзнанието му има светлина и разширение. Това състояние е присъщо на много високо напреднали хора в духовно отношение. Такива са били светиите, но не всички от тях. Много светии се намират във второто състояние (раджас – б.а.)” Учителя Раджас е енергията, движението, възбудата, страстите. Докато плодът на саттва е светлина и спокойствие, плодът на раджас е болка и страдание. Във своите низши октави раджас ще се проявява като егоистична войнственост, сексуална страст, а в по-висшите състояния това, по думите на Учителя, са хора “волеви, деятелни във всяко отношение. Те са добри хора, правят добрини, но ако не обърнат внимание на техните добрини и не им отдадат заслуженото, не им се отблагодарят, те се озлобяват. За всяко добро дело те искат името им да е се запише някъде. Това показва, че нейде в съзнанието им има тъмнина” И така стигаме до тамас, който в човека се проявява като апатия, инертност, невежество, леност, безчувственост, безразличие. За хората под влияние на тамас Учителя казва: ”Те не обичат нито да работят, нито да мислят, нито да учат. Мързелът е присъщ на тях. Те са подобни на кучетата, на котките .“ И това не е пресилено. Тамастичният човек живее на ниво животински инстинкти. Такива са били първобитните хора. Процесът на еволюция под бавното, но сигурно ръководство на Духа е внасял в човешкото съзнание късче по късче саттва, светлина, докато се достигне до сегашното развитие. В момента човечеството като цяло се разполага в раджас-състоянието. Днешното време е време на динамизъм, промени, революции и противопоставяния от всякакъв род и степен. Бъдещето, целта, е саттва-състоянието, което е състояние на любов и хармония. Това е общият план на Духа, за който повечето от хората не са осъзнати и затова се движат според законите управляващи масовото съзнание. Но за окултния ученик е различно. Окултният ученик е особен род homo sapiens. Защото неговата цел е да трансформира познатата човешка форма и съзнание и да постигне Бого-реализация. А “вратата”, през коята се влиза в Царството Божие, е саттва-състоянието. Следователно пред духовния ученик стои задачата да пречисти своето естество до състояние на лъчезарност и святост за да постигне своята крайна цел. Казва се, че състоянието на тамас е подобно на състоянието на зародиша в утробата на майката – пълна зависимост, тъмнина, липса на осъзнатост и воля. За такъв тип човек трябва време, да узрее зародишът поне за физическото поле. Колкото и усилия да полага зародишът да се роди, това не може да стане преди деветия месец. Такъв е природният закон. Раджас-състоянието е като дебел слой прах върху огледало – необходимо е известно количество съзнателно волево усилие за да се избърше праха от огледалото. Тогава човек “проглежда”, за да познае... Себе си. Състоянието саттва се уподобява на дима от огъня – лек полъх на вятъра е достатъчен, за да се разсее димът и да се открие пред погледа на ученика Реалността. Себехарактеристика в светлината на S-R-T Себеанализът е необходима предпоставка за всеки духовен търсач. В духовните школи на Изток всяко качество на човека се разглежда и класифицира според съотношението на трите гуни. Има няколко особено важни характеристики за ученика, които, ако бъдат определени по метода на гуните, дават точна представа за това къде се намира той в своето развитие. Принципно разгледано, характеристиките се вземат според йерархичната структура на телата – умствено, астрално, физическо. Така всеки един аспект на личността получава своята “оценка” и резултатът е ясна картина за слабите и силните страни, къде е нужно да се положат повече усилия... Такива примерни важни характеристики от характера на човека са: вярата, любовта, знанието, действието, способността за жертва, себеконтрол, щедростта и т.н. – всека една черта от характера може да се определи. Дори стигаме до анализа на храната, най-грубото материално ниво, която също се разглежда и класифицира според саттва, раджас и тамас. Ще разгледаме като пример знанието, жертвеността и храната за да стане по-ясно практическото приложение на този метод за самооценка. Знанието. Саттвично знание е това знание, което вижда единството в многообразието. Бог присъства навсякъде и във всичко, независимо дали човек е осъзнат за това или не. Духовното знание, което е способно да различи Божия промисъл във всеки един момент, се характеризира като сатвично, т.е. истинско и чисто, според превода на думата. Зад безразборните движения на частите прозорливият вижда единния ритъм на Цялото. Раджас знание е точната противоположност – човек вижда различията в единството. Възприема себе си и околните в светлината на противоречивите различия. Акцентът на неговото съзнание е върху детайлите, което води до стесняване на съзнанието, губят се широтата и дълбочината, които дават усещането за единство. Това е също сферата на светските науки, които имат за обект материалния свят и работят повече с принципа на анализа и по-малко със синтеза. Тамастичното знание е трудно да бъде наречено знание. Това са по-скоро безразборни фанатични концепции, приети без критика, всякакви форми на илюзии и предрасъдъци. Тамастичният ум се вкопчва твърдо и упорито в една характеристика на разглеждания обект и изключва всички останали. Резултатът е фанатизъм и тъпо упорстване, без способност за логически процес. Жертвата. Саттвичната жертва е тази, коята е извършена с цел постигане на Богореализация, т.е. всяка жертва в името на познанието на Бога е истинска и правилна. Саттвичната жертва всъщност кулминира в саможертва. Раджастичната жертва винаги включва в себе си его-интереса, колкото и префинен да е той. Така търговецът жертва едно нещо, за да спечели друго, по-голямо; спортистът жертва любимите си навици, които биха му попречили да спечели олимпийската титла. Във всичко това присъства личният интерес, който прави акта на жертване в известна степен нечист. Тамастичната жертва е направена без идея и смисъл, не на място и не на време. Това би могло да бъде жертва с цел магия против личен враг. Храната. Тази точка е доста по-лесна и достъпна за разглеждане. Саттва храна е тази, която дава жизненост и енергия, поддържа здравето и увеличава резистентността спрямо болести. Това са простите вегетариански храни, които са вкусни, хранителни и съдържат необходимите съставки за поддържане на организма в равновесие. Раджас храна е тази с много подправки като солено, кисело, лютиво, горчиво, също храни възбуждащи нервната система като месото, шоколада и кафето. Естественото следствие от употребата на тези храни е болка и болест. Тамастичните храни са стари (от предния ден), консервирани, в процес на гниене, нечисти, безвкусни и изкуствени (в днешно време в пълно изобилие). Те са разрушителни за човека. Според съотношението на саттва-раджас-тамас в своето естество (ум-чувства-тяло) човек има влечение и апетит към съответните храни. Много лесно може да се направи себеанализ на базата на принципа, че това, което е “отвътре” търси своята реципрочност “отвън”. И в този закон няма изключение. Така ако някой (поради себенадценяване и гордост) лесно може да се излъже в оценката на духовните си качества, при разглеждане на хранителните навици нещата проличават твърде ясно. Чистият се радва на чистата храна, нечистият се наслаждава на нечистата. В този смисъл Учителя дава много простичък и ясен пример за себеоценка: “ Представете си, че някой от вас е гладен, не е ял 3 дена. Някой ви дава изкалян хляб. Как трябва да постъпите? Ако се откажете от хляба, вие сте в състоянието саттва, ако го изчистите отгоре и ядете, вие сте в състоянието раджас, ако го изядете изкалян, както ви го дават вие сте в състоянието тамас”. Смяна на състоянията В споменатата беседа (“Трите състояния S,R,T”, МОК, IVг.) се отделя внимание на връзката и взаимодействието между състоянията на саттва, раджас и тамас. В “Самкхя Карика” (най-ранният трактат на Самкхя, запазен до наши дни) се казва: “Трите качества са свързани съответно с естеството на духовно озарение, болка и заблуда; те служат за целите на просветление, действие и въздържане и са взаимно доминиращи и поддържащи се, продуктивни и кооперативни (сътрудничещи си)”. Учителя дава разяснение по следния начин: “Пред ученика стоят три рода сили, с които трябва да работи: 1. Божествени сили, които изискват съзерцание. 2. Духовни сили, които изискват активност – работа на неговите чувства. 3. Физически сили – слизане на работа в материалния свят, за което се изисква будност на съзнанието. Работата на физическия свят е свързана с изцапване. Дойдете ли до това положение, обърнете се за помощ към другите два рода енергии и постоянно правете съединения (синтези)”. Имайки предвид това, ученикътсе учи да манипулира с трите качества в своя духовен живот. Не може всичко да бъде саттва, т.е. божествено. Когато душата приема материална дреха, трябва да учи законите на материята, където “тъмното” и “грубото” са неотменима даденост. “И тъй, ще се научите да различавате трите състояния в себе си. Когато имате разширение на съзнанието си, полет нагоре вие сте под влиянието на състоянието саттва. Когато искате да откъснете някой плод направо от дървото, вие сте под влияние на силите раджас, които действат по права линия. Когато сте индиферентни, вие сте готови да ядете храна, каквато ви попадне, не правите избор; тогава сте под влияние на силите тамас.”( Учителя)* Правило е, че състоянието тамас, т.е. инертността се преодолява чрез раджас (активност), а раджас се трансформира чрез саттва – чистота и равновесие. Интересно е да се отбележи в тази връзка сходството във външното проявление на тамас и саттва – и двете състояния са “неподвижни”, без външна активност, но има голяма разлика по отношение на вътрешното качество: при тамас неактивността е следствие на безчувственост и тъпота, докато при саттва съществува вътрешният динамизъм на просветленото съзнание, кинетичната енергия на раджас е трансформирана в потенциална. Това е като двама седящи човека, единият от които е дълбоко заспал, а другият – потънал в дълбока медитация. Първият е неадекватен за света, докато вторият е с будно съзнание, откликващо на фините вибрации на битието. *Читателят може да направи справка с цитираните беседи на Учителя за повече яснота по въпроса. Житният режим и S-R-T Житният режим е 100% чиста саттва храна. Когато се прави с необходимото желание и настройка, той има влияние не само въху физическото тяло. Чрез житния режим се изхвърлят утайките от физическото тяло, натрупани през зимата, порите на тялото се отварят и то е готово да посрещне идващия прилив на енергия (прана) през пролетта. Но житната диета може да има далеч по-дълбок и пречистващ ефект, простиращ се и върху астралното и умственото тяло. Емоционални и ментални блокажи могат да бъдат изчистени веднъж завинаги. Житният режим е вид пост. Всеки пост е катарзис. От готовността на ученика да допусне катарзиса да се случи зависи ползата, която може да се извлече от поста. Пост и молитва е магическата формула на християнството. Житният режим изчиства утайките (тамас) от тялото и при правилно приложение повдига съзнанието (чувствата и мислите), внася в човека лекота, вдъхновение за живот и работа, яснота на мисълта и свеж духовен импулс. Това е ефикасно средство, което ни пренася от полето на тамас и раджас в царството на саттва. Възвишеното състояние, което се постига след 10 дена хранене с жито, е еталон за нивото на съзнание, което би трябвало да се поддържа през цялото време на годината. Житният режим е също така и тест, който всеки един може да си направи, за да определи къде се намира в момента – саттва, раджас или тамас състояние. Ако режима се понася тежко, това указва за тамас и раджас в тялото, чувствата и мислите. По време на житния пост всеки един може да добие ясна представа до какво степен е потопил главата си в гъстата материя през изминалата година. Няма изключение в това правило. Обикновено първите 3 дни са най-трудните – това е периода, когато системата (физическо, етерно, астрално и умствено тела) преминава в по-висока степен на “вибрация”. Утайките в тялото, чувствата и мислите се раздвижват и излизат на повърхността. Чернилката от подсъзнанието идва в полето на съзнанието, така както нечистотата на кръвта излиза като цирей на повърхността на кожата. Това се изразява в упорита сънливост, главоболие, различни нюанси на песимистични и негативни настроения (всеки според нагласите си) и т.н. Но в същото време това дава възможността “утайките” да бъдат изхвърление навън. Ако поста се прекъсне в този най-труден момент (първите 2-3 дни), се губи ефекта от упражнението. Когато съзнанието е сънливо, с чувство за безмисленост, незаинтересованост, депресия – това е проявление на тамас гуната. Когато се появява раздразнение (а това е винаги по време на пост), гняв (със или без видима причина) и други емоции от този род – това е раджас гуната. Ученикът трябва да е подготвен за “срещата” с тези състояния и да ги премине с вяра и мисъл потопена в Божествените качества – светлина, любов, добродетел... И чудото се случва – съзнанието “пристига” в царството на саттва; и колко прекрасен е финалът – ангелската супа (затова е наречена “ангелска”) на общата трапеза. Когато човек поддържа високо ниво – в смисъл на чистота на храната, която физическото тяло приема, чистота на чувствата, с които астралното тяло се храни, чистота на мислите, с които менталното тяло се храни – тогава “катарзиса” в първите дни на житния режим не се случва – просто защото няма какво толкова да се чисти (“катарзис” означава чистене). Преходът е труден, само ако сме тръгнали от дълбоката долина; но ако сме “горе” в планината, тогава изкачването до върха е леко, безусилно и приятно – без симптомите на световъртеж и главоболие. Човек има нужда от много по-малко храна, отколкото си мисли. Учителя казва, че духовният човек се задоволява с 2 яденета на ден, а на светията му стига и едно. Това не е метафора, а факт за тези, които са го изпитали. Когато акцентът на съзнанието е в материалното поле, физичестото тяло има голяма нужда от храна. Но с преместването на фокуса към духовното нуждата от “твърда” храна намалява за сметка на нуждата от по-фините “храни” – праната, чувствата, мислите. Затова, ако ученикът успее да премести фокуса на съзнанието си през първите дни на житния режим (чрез молитва, медитация и други видове духовни упражнения, например четене всеки ден по една глава от Евангелието на Йоан) от материалното към духовното, чувството за глад изчезва заедно с всички останали проблеми, с които физическото тяло напомня за себе си. Томове книги могат да бъдат посветени на тази тема, затова спираме до тук с разглеждането на житния режим. Идеята беше да се даде представа за силата на житената диета и практическата полза, която може да бъде извлечена - за повдигане на съзнанието от нивото на тамас (тъмнина) и раджас (активност, страст) към саттва (светлина и лъчезарност). ---------------------------------- * Ползваме думата “гуна” защото тя има уникален смисъл, т.е.означава не само като качество, но още компонент, съставна част, атрибут и то (което е много важно) “атрибут, качество, които служат на Духа за неговите Божествени цели”. ** Когато Кришна изрежда своите божествени инкарнации в Бхагавад Гита казва: “От философите Аз бях Капила”, което говори ясно за мястото което този мъдрец заема в пантеона на мъдростта. *** В смисъл умът да бъде оцветен в краските на емоциите.

1. Предимства на източните култури Учениците на бялата раса се нуждаят от дисциплина. Индуските ученици са по-дисциплинирани от тях. Ако отидете в Индия, там вие ще видите какво нещо е ученик! Изобщо окултните школи са строги, защото колкото по-нагоре се качва ученикът, толкова и силите, които действат там, са по-съвършени. И тогава ученикът може да направи и много големи добрини, и много големи злини както на себе си, така и на другите. Има различни степени на ученичество. Има ученици, които работят с малки величини, има ученици, които работят с големи величини. (153, с. 138) Когато индусът се концентрира, той не мисли за жена си, за децата си, за пчелите си, за нищо странично – мисли за праната. Българинът мисли за говедата, овцете, за жена си, децата си, за това, за онова и затова няма добри резултати – не е в състояние да се контролира. А с концентриране на мисълта можеш да се лекуваш, можеш да отклониш едно нещастие. (199, с. 142) Казваме: Бог е Любов. Но Любовта е дъщеря на Духа. Любовта е родена от Духа, дъщеря е тя. Тя е първата дъщеря на Бога в света и от нея зависи благото на цялото човечество. Сега вие разбирате думата „дъщеря“. На български думата „дъщеря“ е малко материалистическа дума. Дева е тя – туй чистото, мощното. Дева значи мощното, безсмъртното в света, което ражда светлината, топлината, носи всичките блага. Това е дева. Или на съвременен език казано, това са ангелите, които идват да помагат. Ние, българите, казваме: „Той е дивак“ – произлиза от дева. Значи индусът под „дева“ разбира нещо чисто, възвишено – ангел, който служи на Бога; а ние разбираме един дивак, който не знае как да се обхожда, подивял. Всеки, който дойде да изучава Любовта, казват: „Мръднала му е дъската.“ (117, с. 168) Мозъкът на човека трябва да се приготви. Ако българите се водят по системата на германците, тя не отговаря за тях. Германците са работили усилено в това направление. Колкото пъти европейците са се опитвали да прилагат методите на индусите, те са си напакостявали повече, отколкото да са се ползвали. Защо? – Защото индусите са се упражнявали с години, когато европейците нямат тази подготовка. (129, с. 67) Източните народи казват: „Така е“, а западните народи почват да го доказват, и след като го докажат, то все остава недоказано. (162, с. 72) Разгледайте американските списания – всичко ще намерите в тях, но не и дълбока мисъл. Ако се прокара в техните списания или вестници някоя трезва мисъл, тя ще бъде дадена или от някой индиец, или от някой изпаднал славянин, който търси начин за прехранване... (150, с. 112) Казват за лъва, че е смел. Смел е, но воля няма. Той, макар и силен, е страхлив. Достатъчно е да го погледнеш в очите, за да се парализира неговата нападателна сила. Черните хора знаят това и лесно се справят с лъва и тигъра. Ако един черен срещне на пътя си лъв, той не бяга от него, но го фиксира с погледа си, докато лъвът отстъпи. Макар и невярващи, англичаните използват способностите на индусите да парализират силите на животните, да не ги нападат. Някой индус седи на брега, но акулите не го нападат. Ако на брега няма някой индус, англичаните не смеят да минат край реката. Индусът ги управлява с волята си. Той знае езика им и се разговаря с тях. Това знание индусите са придобили с усилена работа. Много поколения са работили в миналото и днес предават знанието си на своите деца. Един англичанин описал опитността си с един индуски адепт. Той попаднал в една планина, дето се срещнал с тоя индус. Англичанинът забравил да си вземе хляб и като усетил глад, обърнал се към индуса с думите: „Гладен съм, може ли да ми услужите с малко хляб?“ Индусът нямал хляб, но запитал англичанина: „Какъв хляб искате и с каква форма?“ Англичанинът казал какъв хляб желае и очаквал да получи поне парче хляб да задоволи глада си. Индусът извадил някакъв плат, прострял го и след време на плата се явил хубав хляб, какъвто англичаните ядат. След малко англичанинът пожелал да си хапне някакъв плод. – „Какъв плод ядете?“ – запитал индусът. Не се минало много време и англичанинът видял на плата плода, който пожелал. Англичанинът описал и двата случая – с хляба и с плода, но как е станало това, и той не знае. Само едно знае: че ял пресен, топъл хляб, като че в тоя момент са го извадили от пещта и пресен плод, току-що откъснат от дървото. Ще кажете, че това е някаква илюзия. Обаче илюзията се отличава от реалността. Когато храниш човека с илюзия, той всеки момент губи от теглото си. Колкото и да му внушаваш, че яде, а го държиш гладен, теглото му ще покаже истинското положение. Илюзията отнема от теглото, а реалността придава. Ако храните човешкия ум с илюзии, той отслабва; ако храните сърцето с илюзии, то отслабва; ако храните волята с илюзии, и тя отслабва. Реалността винаги придава. (30, с. 22) Някой път с нашата мисъл можем да спрем пулса на нашето сърце. Индусите имат начин за спиране на сърцето. Има индуски факири и адепти, които могат да спрат сърцето си със своята мисъл. В Индия са правили опити да спрат сърцето и след един-два дни чрез силата на своята воля да накарат сърцето си наново да пулсира. Това ви се вижда невъзможно. Невъзможните неща за нас са възможни за други. (64, с. 231) Вярата има връзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните народи още не знаят това. Те имат стремеж отдолу нагоре. (179, с. 39) Еди-коя къща изгоряла, толкоз души фалирали, еди-кого погребали, станало някое злощастие. Тук-там ще видим нещо друго. Човек слуша, слуша и се осакаща. Днес една бомба, утре една бомба, и човек пострадва. Аз гледам, един от нашите художници, който е в Италия, той ходи в Индия и като се върна от Индия, имаше едно хубаво лице, светло. Казвам: колко хубаво му е повлияла Индия! Сега, като се върна от Италия, изменило се лицето му, един поглед – уплашен. Как няма да се уплаши човек, когато търси от коя дупка да излезе? Когато бомбите идат отвън, е едно, но когато идат бомбите на деди и прадеди – бутнеш някоя бомба оставена, експлодира. (117, с. 339) Сега аз говоря за хармонията и за вътрешната свобода, да няма стеснение у вас. Аз забелязвам, дошъл някой ученик тук и казва: „Мен не ми е мястото тук.“ – Е, къде? – „Аз ще ида в Индия.“ Казвам: у този ученик има тщеславие и гордост. Знаете ли каква е школата в Индия при йогите? Знаете ли колко англичани, свършили в Кеймбриджкия университет, по цели 20 години чакат пред вратата на йогите с всичкото си смирение да ги приемат? Тия хора не приемат току-така. Те са яли попарата на хората. Докато те приемат, ще те прекарат през много изпити, през 99 огъня. И при това Ани Безант, Ледбитер и колко други са чакали с години, но йогите още не са ги приели в техните школи! Знаете ли това? То не е за разколебаване, но казвам, че всяка една школа има своите правила. И тази Школа, в която сте тук, и тя си има своите правила, не бойте се. Тук законът действа отвътре. Изобщо Божественият закон действа отвътре. И сега вие можете да отидете в Индия, не е въпросът там, но като тръгнеш за Индия, най-първо ще прегледаш годината астрологически – благоприятства ли, определено ли е да отидеш или не. Ако не е определено, ще отидеш и ще се върнеш. Аз зная някои, които отидоха в Америка, казаха „куку“ пред американската статуя на Свободата и ги върнаха. Може да не ти е казано да отидеш. Някои казват: „Ще отида в Индия, ще вляза в някоя школа.“ Не е само да влезеш! Други пък казват: „Ще се оженя.“ Не е само да се ожениш. Знаете ли какво е женитбата? Като запял един ден петелът, една булка го чула и му казала: „Не пей, че майка и тебе ще ожени.“ Не е въпросът в това, да се оженим или не, но ние трябва да спазваме отношенията вътре в Природата. Има неща, които са определени – какво трябва да вършим, това е определено и горко ономува, който не се подчинява на този Божествен закон. И всяка една школа се стреми да тури нещата в правилни отношения, да застави Божественото във вас да се определи. Няма какво да се плашим. Това са задачи, които трябва да решавате. (34, с. 241) Достатъчно е всяка година да придобивате по една добродетел. Ако работите съзнателно, в 25 години вие ще придобиете много нещо. За пример, първата година работете за придобиване на търпение, втората година – за постоянство, третата година – за смелост, четвъртата година – за благоразумие, петата година – за справедливост, шестата година – за кротост и т.н. Ако всяка година придобивате по една добродетел, в 25 години ще придобиете 25 добродетели, а човек с 25 добродетели е йога вече. Стане ли човек йога, достатъчно е само да дигне ръката си и живата Природа ще му отговори. Тя го познава и затова отговаря на всички желания. (153, с. 77) Дишането в Бога е медлено. Той прави в една вечност само една вдишка. Като издишва, създава целия свят. После с едно вдишване поглъща в себе Си света. Но туй е число от единица с 15 цифри след нея. Една вдишка прави Господ само! Няма друг като Него... Ако искате да бъдете силен човек, трябва да дишате много бавно. Да задържате въздуха една секунда, две секунди, десет секунди и постепенно увеличавайте. Индуските йоги задържат въздуха до 20 минути. Това значи да станеш йога или светия. Ако вие задържате въздуха 20 минути, това значи да изчезнете или да припаднете. Това е сложен процес. (12, с. 72) Време е вече всички съвременни хора да бъдат носители на новите идеи! Те трябва да възприемат и да реализират всичко ново, което иде от невидимия свят. От всеки човек се изисква приложение, а не само теория. Не е важно какво знае човек, важно е какво той прилага. Мнозина американци са ходили в Индия да гледат чудесата, които индийските йоги са правили, но те сами нищо не могат да направят. Каква полза от това, че знаят какви чудеса правят йогите, когато те сами нищо не могат да направят? (124, с. 122) Какво означава думата „иго“? На турски език „йок“ означава „няма“; на английски „йок“ означава „хомот“, на индуски „йог“ означава „учител“. Следователно, Христос говори за своето иго в смисъл на учител. Той казва: „Вземете Моето иго“, т.е. приемете го като учител в себе си и се научете от него. В широк смисъл на думата под „иго“ турчинът разбира отсъствие на свобода; англичанинът съветва човека да си тури хомот и да върви напред; индусът вижда в игото учител, който учи човека на добро. Българинът счита игото за робство. Той знае това от себе си. Като стане сутрин, туря хомот на биволите си, тръгва след тях с остена си и казва: „Дий!“ – Биволите се обръщат назад и питат господаря си: „Защо ни мушкат?“ – Защото няма свобода на този свят. (27, с. 154) Тази звезда, която се явила на изток, внесла между хората разумния живот. Тия трима мъдреци, които отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те се разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те, като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали Му подаръците си и се върнали назад. Не е така. Няма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нещо: те се разговаряли с Христа. Той им предаде великата мъдрост и знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там. Индийският народ е единственият народ на Земята, който може да пази свещените работи. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой да е друг народ могат да пазят свещените тайни. Само индусите могат да ги запазят, затова там се занесе на съхранение великото, свещеното учение. Ето защо толкова хора от Европа отиват в тия светилища да се учат. Тия светилища не са някакви видими храмове, не. В Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. (104, с. 376)

3. Противоречието не е в културите, а в нашите разбирания! И двете култури трябва да се изменят, обединят, за да се роди новата култура. Западните народи изобщо не са запознати със символичния език на източните. Културата на Изтока се различава от тази на Запада. Може да се каже, че културата на източните народи е била инволюционна, т.е. тя слиза отгоре надолу, а нашата – западната култура, е еволюционна, т.е. върви отдолу нагоре. Следователно методите за разбиране на тези две култури имат двояко значение и тези, които не са запознати с този двояк процес, често намират противоречие. Следователно противоречието не е в културите, а в нашите разбирания. И тъй, имаме две култури – култура на змията и култура на Сина человечески (Йоан 3:14-15). И двете трябва да бъдат издигнати. Ще попитате каква култура може да има в змията. Във всички народи змията е играла важната роля на една велика култура. У българите тя е останала в преданието за змейовете: „Змей ме люби, мамо“ – се споменава в българските народни песни. Това са остатъци от тази древна култура на източните народи. Как може змей да люби? Той представлява културата на хора, които са слизали от Невидимия свят надолу, а сегашните хора се качват отдолу нагоре... Мойсей издигна змията, т.е. нисшия човешки интелект или това, което сега наричаме човешки егоизъм – човек, който мисли само за себе си. И право казват хората: „Докато не издигне змията, докато не погледне на нея, човек няма да оздравее.“... Както Мойсей издигна змията, така трябва да се въздигне и Син человечески – Христос, за да може човек да научи другата култура. Не че тези две култури са в противоречие, но те трябва да се съединят в едно, за да се даде начало на една трета култура, която сега иде... В съвременното общество, в съвременните народи съществува противоречие между тези две култури и затова възникна войната. Тя произтича от това, че Мойсей е вдигнал змията, която хапе сега народите. И тя трябва да се издигне, за да дойде Христос – това е един жив закон. Не мислете, че в света хората сами уреждат своите съдбини. Те ще забележат, че сега Господ много лесно урежда съдбата им... Преди да мина нататък, ще ви дам една схема, т.е. учението на старите. В тази схема имаме следните три начала: свободна воля, провидение и неизбежност или съдба. Свободната воля е бъдещето на човека, провидението е настоящето, а неизбежността е миналото на хората. Това са учили както в Египет, така и в Гърция, така ще учат и в бъдеще... Да се въздигне змията – това сме ние, а да въздигнем Христа – това е Той, който е вътре в нас. Тогава ще бъдем едно с Христа. (22, с. 177-192) Философията на живота е тази – да познаете, че вие сте изпратени отгоре да изпълните волята на Онзи, Който ви е пратил преди милиони години на Земята. И следователно, затова е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов. И там, дето е Любовта, там е и Духът – туй, което движи силите. А туй в индуската философия го заместват с думата „прана“. Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена – прана, акаша – това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света. Туй пак са отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели. Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо – всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската – ние го приемаме; но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. (163, с. 216) Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. Вземете всички проповедници на християнството из целия свят, както и ония духовно просветлени хора в Индия, и вижте дали имат желание да се обединят – не външно, но вътрешно. Даже и в Америка доскоро проповедници от една църква не позволяваха проповедници от друга църква да посещават службата им. Едните се считат за по-правоверни от другите. (35, с. 45) Има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни. Например, ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си. Там съществува правилото: „Убий в себе си всяко желание за живот!“ В западните школи, обаче, се проповядва точно обратното. Как могат да се примирят тия две учения? Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране! Да убиеш в себе си желанието за живот подразбира да убиеш желанието за стария живот, за живота на кривите разбирания. Да допуснем, че някой човек е живял много време на Земята, но е водил разпуснат живот, заповядвал на този, на онзи, и с това си създал тежка карма. Какво трябва да направи? Според Божествените закони той трябва да се откаже от този живот и да заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над себе си. (108, с. 83) От времето на Христа досега не зная друг да е нахранил с пет ечемични хляба 4-5 хиляди души. Говорят, че някъде в Индия имало хора, които можели да нахранят с малко хляб много хора. Ако съвременните хора се стремят да превърнат желязото в злато или простите метали в благородни, възможно е. И човек по същия начин може да увеличи петте ечемични хляба, но трябва да разбира съответния закон на Природата за превръщане на материята. Друго становище трябва да има той! Природата не трябва да бъде за него едно мъртво учреждение. Защото външно ние живеем в един свят, където изглежда, че всичко е в покой, в мъртво състояние. Съвременната наука показва, че привидно е така. Сега са намерили живи клетки в някои моделирани камъни отпреди хиляди и милиони години. На Земята има живи микроби, които през пространството са дошли. (130, с. 74) Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат кое от тях ще устои, без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най-силна. Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба. Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад. Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб. Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: „Какъв хляб искате – европейски или нашенски?“ Англичанинът казал, че искат европейски хляб. – „Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб.“ Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели. На запитванията откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение. Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения… Ако вярващият приложи своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса. По този начин ще избегне много погрешки в живота си. Чудеса съществуват за безверниците, за невежите; обаче за истински вярващите, за учените, не съществуват чудеса. Те знаят, че всичко, което става в Природата и в живота, се подчинява на разумни закони. (188, с. 236) Какво прави адептът на Земята? Той разполага с тялото си и може да си служи с него, както иска: и като автомобил, и като аероплан. Това се отнася до адепта, до човека, който има знания. Който няма знания, той ще търси файтони, автомобили и аероплани. Който няма вяра, нуждае се от пари; който има вяра, и без пари може. (152, с. 136) В едно царство на миналото всичко ставало все с музика. Като влезе някой пътник, имало ключ – като бутне, ще се отвори. Ако знае да бутне, ще изсвири една мелодия и хората ще знаят, че си пътник. Ако си гладен и знаеш да пееш, ще имаш хляб. Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие. И при Бога като идеш, ще бутнеш. Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб. Има издадена една книга скоро на английски. Един разправя преди 20-30 години своята опитност в Индия. Американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват?“ – „Пет хляба.“ И дойдат пет топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли. Трябват им репички – каквото им трябва, веднага ще се намери. Как ще кажете, че това е илюзия? Не е илюзия. Казва, че Христос 5000 души нахрани с пет хляба и няколко риби. Има едно богатство, което са дава само на ония, които имат закона на Любовта. Ако Божият закон не работи, причината е в нас – любовта е слаба. (102, с. 566) Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници? Разбойници няма да ви оберат – Бог е, Който живее във вас. Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство. В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли; вярва, че всичко в света е добро. Минават тия зверове и нищо не му правят. (88, с. 443) Вие не сте застанали на великия принцип на Любовта, да знаете как да разрешавате противоречията. Всяка религия трябва да се основава на Любовта. Аз не говоря за ограничената любов на младия момък, на брата и сестрата, на майката и бащата. Това са ограничения. Аз говоря за Божията Любов, в която всичко живее. Ти съставяш част от Бога и живееш в Него. Следователно, Божията Любов е и твоя Любов. Всеки може да опита тази Любов. Ако попаднеш в Индия, при големите змии, там ще опиташ Любовта си. Любовта изключва всякакъв страх. Щом си безстрашен и носиш Любовта в сърцето си, и най-голямата змия да те нападне, ще се качи на гърба ти, ще те лиже, ще обикаля около тебе и ще слезе, без да те ухапе. Човекът на Любовта е в състояние да укроти и най-свирепото животно. Нека религиозният направи един опит, да види каква е неговата религия и каква е Любовта му. Като направи сполучливо опита, тогава може да говори за религия. Религията на хората е под ногата на тигъра, на лъва, на мечката. Хората не са лоши, но нямат знание. – „Невежи ли сме ние?“ В Индия има хора, които, без да са християни, правят по-големи опити от християните. Православните ще кажат, че индусите не са правоверни, няма да се спасят. Вие били ли сте при Господа, да знаете кой ще се спаси? Кой от вас е бил съветник на Господа, да знае как ще се спаси? По какъв начин става спасението? – „Еди-кой си не може да влезе в рая.“ – Отде знаете това? – „От Писанието.“ – Разбирате ли всичко, което Христос е казал? Приложихте ли учението на Христа? Защо не се обърнете към Христа с молба да ви обясни всичко, което не разбирате? (137, с. 154) Вие искате да се концентрирате, искате някой път да прилагате източните методи. Най-първо трябва да се научите на закона да се освобождавате от влиянието на Земята. Мисълта ви да бъде толкоз силна, че като мислите за Небето, за духовния свят, както седиш в стаята си, поне на четири пръста да се повдигнеш от земята, че краката ти да не опират на пода. Докато ти поне с един пръст не се вдигнеш, то концентрацията ти е обикновена. И даже ако се вдигнеш на един милиметър, то е вече концентриране. Правили ли сте опити? Има ли някой от вас, който се е вдигнал на един милиметър? (127, с. 265) Могат да се дадат ред правила, но има една опасност, която не позволява това. Опасността седи в критичността на човешкия ум. Западният човек има силно критичен ум. Ако му се дадат някакви методи и правила, той започва да философства и по този начин разваля работите. Западният човек работи с опити. Той трябва да прави много опити, сам да дойде до известно заключение. Като мине през гъстата материя, тогава ще започне да пъпли отдолу нагоре, към високия връх. Щом стигне върха, той ще си даде сметка колко енергия е изразходвал и тогава ще си отговори струва ли си човек да изразходва толкова много енергия, за да се качи на върха, или да запази енергията си и да предпочете пътя на малките съпротивления. Източният човек е майстор на слизането. Дойде ли обаче до качването, там той се обленява. Например индусите са пред самите Хималаи, но не правят опити да стигнат върха. Англичаните обаче са предприели много експедиции към Хималаите и не престават още да предприемат такива. Техните опити са оправдани. Те вървят в духа на окултната наука, която казва: никога не се произнасяй за нещо, преди да си го опитал. Който е опитал нещата, той има право да разсъждава. Докато няма още никакви резултати, той трябва да мълчи, както пилето мълчи в яйцето. (36, с. 71) Един ден ще ви поставят като учители да проповядвате на хората. Как ще проповядвате, ако нямате положителни резултати от вашите опити? Вижте какво прави факирът: вземе, че си разреже ръката, след това събере отрязаното място, тури си другата ръка отгоре, концентрира ума си и чрез закона на вярата след няколко минути всичко е заздравяло. Разпори си корема, събере го, после тури ръцете си, концентрира се и след 20 минути коремът заздравява. Този човек е правил хиляди опити и знае законите, че много неща могат да станат само когато човек знае как да ги направи. Това зависи от неговия ум. Сега всички вие имате едни стари възгледи. Най-първо трябва да се освободите от своите възгледи. (113, с. 246) Нас ни трябва нов начин на разсъждение... Източните народи вървяха по друг път, западните народи вървят по друг, противоположен път. Новата раса, която иде, тя върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде, то иде по друг път, но нов път – то не е старият път. Старите методи, старите разбирания, всичко туй служи като параван на съвсем нови работи. Ако така разсъждавам, че чрез Мойсей Бог ни говори, ако беше съвършено мойсеевото учение, имаше ли нужда от Христос? (139, с. 348)

4. Методите на индусите и европейците Ако на Запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е. по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят. (200, с. 148) Дишането в индийските школи е хубаво, но му трябват известни корекции. Индусите употребяват много време и усилия, а европейците имат друг темп и искат лесно постижение, понеже са механизирали нещата. Европейци, които са прилагали упражненията за дишане от индийските школи, не са успявали, тъй като не са имали това възпитание и философска подготовка, присъщи за индийците. (194, с. 196) Индусите употребяват различни методи, които и европейците следват, но последните получават отрицателни резултати. Защо? – Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с Истината, да си хармонират; сърцето трябва да бъде в хармония с Доброто, а волята – в хармония с Правдата. И тогава като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние блаженство – мистично чувство в човека. Този е начинът за постигане на блаженството. Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на Земята. (146, с. 226) Има много методи за дишане, все хубави, но им липсва един съществен елемент – волевото дишане. Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като наука, откривани са за това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са за европейците. Европейците нямат тези вътрешни състояния, тази духовност, преживявания, дълбочина, отношение към Бога, каквито имат индусите. А всичко това е важно, за да е правилно и пълно дишането. (200, с. 148) Индусите работят усилено върху дълбокото и пълно дишане. За тази цел те разполагат с много методи, които не са приложими за европейците. При това дишане се събира много енергия, която европейците не биха знаели как да я употребяват. В края на краищата вместо добро ще се създаде някакво зло. (208, с. 103) Индусите имат разни методи за заспиване, но тези методи на Запад са неприложими. Достатъчно е човек да концентрира мисълта си, като гледа на края на носа си, за да заспи лесно. Обаче западният човек по този начин не може да заспи. Хората на Запад имат съвсем други методи за заспиване от тези на индусите. (191, с. 130) Индусите имат различни методи за дишане, с които усилват своя ум или своето сърце, своята нервна или симпатична система. Други методи имат пък за усилване на своята воля. Ония, които не разбират тези методи при изучаване на окултните науки, ги прилагат, но са създали големи нещастия. Те не са подходящи за западните народи. (146, с. 283) Един индус отива във Франция, дето образува окултна школа. В първо време се записали в нея 500 души ученици, все благородни французи, но след като им били изложени правилата, които школата изисквала, до края на годината останали само пет ученика, по един на стоте. Защо напуснали толкова много ученици? Понеже индуската школа изисква постоянство, усилие и труд. И до днес още мнозина се стремят към Изтока, към индуските системи. Обаче едно трябва да се знае, че много от индуските правила и методи не отговарят на тия на живата разумна Природа. За пример, ако на Запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е. по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят. За изяснение ще приведа една мисъл от индуската философия. Индусите, например, казват: „Без учител не може, т.е. без учител няма развитие.“ Според нас учителят е същество, което мисли. Следователно, ние излагаме същата мисъл в следната форма: без светла мисъл не може, без светла мисъл няма никакво развитие. Значи, който иска да учи, той непременно трябва да има светла мисъл, за да може да възприема. И тогава Истината ще бъде една и съща и за учителя, и за ученика. В това отношение способният ученик се нуждае от добър учител, както и добрият учител се нуждае от способен ученик. Този закон трябва да се прилага навсякъде в живота. Преди да навлезе в окултната школа ученикът се нуждае от ред правила, с които да се предпазва. (50, с. 60) Който е в съгласие с Природата и работи по нейните методи, всякога дохожда до ценни резултати. При това Природата прилага за всеки човек различни методи. Следвате ли методи, които не са за вас, вие може да пострадате. В такъв случай няма да имате добри резултати. Това е забелязано в западноевропейските окултни школи. При дишането, например, те си служат с методите на индуските йоги, но не получават добри резултати. Много естествено – те не са нагодени за техните условия. Вървете по естествения път на Природата и не се страхувайте! Ако се отклоните от нейния път, вие ще си създадете изкуствени мъчнотии, с които не можете да се справите. (16, с. 154) Знаете ли колко милиони години и работила тази разумна Природа върху човешката глава? И то не с тази обикновена реалност, а с онази абсолютна Мъдрост, абсолютна Реалност, защото има една относителна реалност, има и абсолютна Реалност. И всеки един от вас има една проверена глава. Природата е вложила вътре в нея всичката ваша душа и казва: „С тези ваши инструменти ще работите.“ И всичката ваша погрешка е там, че не знаете как да манипулирате с този ваш мозък. Казвате: „Е, този мозък…“ И религиите на миналото, училището на йогите – това са училища, които учат как да манипулира човек със своя мозък, т.е. с обективната външна страна на човека, и после – с човешката душа. А ние почваме днес с душата. Онези от вас, които вярват в душата, знаете ли какъв е нейният основен закон? Вие чувствате вашата душа, вие самият сте душа, но правили ли сте опити да отделяте тялото си от душата? Някои от вас може и да имат такива опити, но други ще възразят: „Как е възможно това?“ Може, между тялото и душата има рязка граница. (48, с. 130) Сегашните хора казват: „Може и без вяра!“ Не, не – с безверие не може! Казвам: не трябват вярвания, а вяра… Вярата е свързана с човешкия ум, а умът е свързан с дишането. И понеже ние се намираме на границата на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180 градуса. Пътят, който сме извървели от деня на излизането ни от Божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме до дъното и започваме другата половина на тоя кръг, предстои ни да изминем друг ъгъл от 180 градуса. Този е законът на еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, а не както сега – отгоре надолу. Само по този начин ще имате една опитност, много по-реална от по-раншната и по-достъпна за вашия ум. Затова всички източни твърдения трябва да се проверят от ново становище. Опитностите на източните и западните народи трябва да се проверят. И едните, и другите са 50% верни. И там ще влезе вярата. Всяка мисъл и всяка наука трябва да се проверява на опит и нищо да не се взема на доверие. Вярата подразбира жив опит, но опитът не става по един начин. Ако искаш да провериш една музикална пиеса, ще намериш един опитен музикант, а не обикновен, и от него ще разбереш дали тази музика е правилна… Според новото учение всеки сам трябва да опита своята мисъл вярна ли е… Вярата има връзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните народи още не знаят това. Те имат стремеж отдолу нагоре… Като се изопачи закона на вярата, народите се израждат. Цели народи, цели племена, материци и раси изчезват. Ако хората мислят така още сто години, и сегашната раса, и всички европейски народи ще оглупеят, ще се изродят. Като се изродят те, ще дойде една нова раса, която ще тури един нов ред на нещата. Затова първото нещо е да изправим мисълта си, да турим в нас вярата. Засега ще оставим народите, ще оставим закона на еволюцията да си върви по своя път, а във вашата душа не искам да остане абсолютно никакъв страх. Страхът оставете вън! Като ви говоря за вярата, казвам, че на Земята живеят и други Същества, много по-умни, които вие не виждате… Тази първична интелигентност, която трябва да дойде в света, произтича от Бога. От Тоя Първоизточник иде сега една нова вълна, която хората трябва да приемат. Казват: „Бог вдъхнал душа в човека.“ Сега Бог прави нова вдишка. В хиляди години Бог един път вдишва. Ще разберете двата принципа – че Бог е всеобемна Любов, която обгръща всички същества и че Бог е всеобемна интелигентност. Тази интелигентност ще се прояви според естеството на всяко същество. Трябва да има разнообразие, но и във всинца нас трябва да има тази Божествена хармония. Подложете на опит учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си да видите тези Същества, и вие ще ги видите. Когато видите тези Същества, вие ще намерите вашите учители, вашите братя и сестри. Те са благородни Същества и тъй високи в своите постъпки, и така изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. (179, с. 35-48) Ние препоръчваме търпението само тогава, когато умът постепенно се укрепва. Предприемайте само такава работа, която усилва дейността на ума и на сърцето ви. Ако прилагате методи, те трябва да бъдат изпитани не само от другите, но и от самите вас. Например, англичаните и американците си служат с някои методи на индусите и вместо положителни резултати, те получават отрицателни. Всеки народ, всеки човек трябва да си служи с методи, които отговарят на самите тях. Това са методите на Природата. Те са естествени и безопасни. Вън от мисълта за Бога като най-разумно Същество, Което има предвид всички живи същества и им помага, не търсете друг метод за регулиране силите на своя мозък. Следователно сутрин, като станете от сън, помолете се на Бога и започнете да мислите за Него като вечна Любов, вечна Мъдрост и вечна Истина. (177, с. 93)

Какво казват числата за българското минало, настояще и бъдеще? Според индуските мъдреци звукът е източник на всичко съществуващо. Той е най-тънката от всички форми, в която енергията се е намирала до началото на сътворението. Има 52 начина, по които звукът пребивава в проявен вид. (1) С развитието на човешкия организъм тези звуци се локализират в чакрите - центровете на психическа енергия. Преминавайки през 7 нива, от фино към най-грубо, от неизменната божествена енергия се ражда материята. Така цялото Битие протича от първия най-прост звук а до последния. Всяка буква има число, съответствуващо на нейното място в азбуката. Ако вземем за илюстрация последната буква от българската азбука я, тя има числена стойност 30 (защото е 30-та поред). Преди деветосептемврийската правописна реформа я = 31, тъй като е била 31 - та буква поред. Гръцките и еврейските букви са с по-различни числени значения, но пак свързани с поредния им номер. Между множеството съотношения на числата особено важни са три нумерологични индикатора: - число на съдбата, равно на сбора от числените стойности на всички букви в пълното име; - число на подсъзнанието, показващо липсващите букви в името и съответно кармичните уроци, които остава да бъдат научени; - число на земното съществуване във времето и пространството. В следосвобожденската си история нашата страна се е наричала Княжество България, Царство България, Народна република, Република. Имат ли отражение върху народната съдба промените в името ? I. Княжество България (1878-1908) число на съдбата = 227 земно = 360 кармично = 9 ( т.е. в името са налице всички числа от 1 до 9) Цифрата 9 говори, че страната ни в този период няма кармични дългове, които да я спъват, изплатени са. 9 е число на възкресението. В деветте според Учителя човек оживява и възкръсва. България се е събудила за живот след 5 века небитие. 360 е число на победата. В индийската нумерология символът на 360 е ножница на меч. Тълкувание на символа: чрез сила и убеденост в своята правота се стига нависоко. Числото 227 означава отбрана, показва големи възможности, предпазлив дух, да бъдеш вечно нащрек. Например, Сръбско-българската война през 1885 г. се развива съгласно значенията на тези числа: 360 - победоносна за България 227 - отбранителна 9 - българската армия като че не е новосформирана, а е възкръсналата войска на Първото и Второто българско царство, с вековни традиции. Питагорейците определят числото 360 като число на растежа. За три десетилетия след Освобождението България бележи изключителен растеж, натрупва немалък икономически потенциал. Трикратно се увеличават търговският оборот, дължината на ж.п. линиите и шосейната мрежа, броят на пощенските станции. Истинско икономическо чудо е развитието на страната ни през първото десетилетие на 20-ти век. Индустриалните предприятия от 293 на брой стават 740. (2) В продължение на 30 години, с изключение на 1897-1900, националното стопанство не познава сериозни кризи. Вярата в прогреса, в придобиването на пари, знания, сила е обща за 19-ти век. В "Златна книга на дарителите" са отпечатани през 1907 г. биографиите на 107 български родолюбци, които са завещали част или всичко, що са спечелили, за народната просвета. 360 е число на думата просвещение (по еврейски хаскала), а 227 е число на благословение. Възрожденският ентусиазъм и най-добрите надежди за общото благо правят Княжество България благословена страна. II. Царство България число на съдбата =199 земно число = 303 подсъзнателно число = 8 (едно число липсва в името - 7, съответствуващо на буквите ж, п или ш) Колкото и да учудват и радват промените през периода 1878-1908 г., те не могат да бъдат други, освен външни. Под повърхността всичко е в полудиво състояние. Царското достойнство на владетеля не подхожда на поданиците, които той сам нарича "цървуланковци". Д-р И. Селимински (1798-1877 г.), посещавайки родния Сливен, намира, че народът, благодарение на добрия климат, е здрав, пъргав, работлив, остроумен, но безграмотен. "Природните дарби могат и без всякакво школуване да помогнат на един селянин да се издигне над своите съселяни; но за да стане талантът държавен мъж, писател, духовник, финансист, военен или индустриалец, не стига голият природен дар. Потребно е дълго и целесъобразно възпитание и много разходи." (3) Изкуството и културата, които българите виждат в други страни у тях очевидно са в недостиг. Това ги кара да чувстват в положението си нещо неистинско. Символът на съдбовното число на Царство България – 199, е карнавалната маска и означава подражание, артистичност, неискреност. 199 значи слънчево затъмнение, което предвещава зло, а също - жертви. Фалшивите великодържавни амбиции доведоха до най-големите злини - войните. Страданията чистят всичко излишно и внасят дълбочина. Ако цар Фердинанд вкара богатите българи в Европа, то при цар Борис приобщаването към европейската култура се задълбочи и обхвана средната класа - образованите хора в градовете. Числото 303 дава прецизност, точност, много знания, праволинейност - характерни за хората на изкуството и науката от царския период в новата ни история. Тези качества бяха изгубени след 1944 г., което, в частност, се прояви в обедняването на езика и мисълта на писателите. Архитектурата и качеството на строителството преди Втората световна война също са на по-високо равнище, отколкото в последвалите периоди, въпреки, че би следвало да е обратно. Сборът на буквите в името България по старата азбука прави 103 - число на плодовитостта. Образът му е голям дъб с широко разперени клони, в които птиците пеят. Около него никнат нови дървета, което символизира закрила, дадена на други - спасението на българските евреи С промяната в правописа буквата я вместо 31 има вече стойност 30 и затова България = 102. Сто и две е число на затлачването - като параход, заседнал върху пясъка на нисък бряг. Изразява възможност от съдбовна грешка и скрити пречки. Учителя е предупреждавал, че ако се изхвърли от употреба буквата на т.н. двойна ятова гласна - Ý, българите ще закъсат (което и стана). III. Народна Република България Подсъзнателно число 9: В резултат на многото войни вибрациите, тонусът се понижават. Затова значението на девятката след 1946 г. е съвсем различно от значението й в първия следосвобожденски период на оптимизъм и надежди за бъдещето. При социализма българинът е доста отегчен от живота Има чувството, че всичко му е известно и го е правил най-малко по веднъж. Склонен е да философства и да се примирява. Прекалено е безличен, за да бъде интересен. Приема да му се налага чуждо мнение. Има нагласа на критик, интересува се от много неща, но повърхностно. (4) Сборът от числата на елементите вода, огън, земя = 339. Означава затворен, отбраняващ се дух, егоизъм, прекалена грижа към себе си. 339 значи също царстване, лична власт. То обяснява защо семейно-монархическата форма на управление на Тодор Живков се приемаше като нещо естествено от народа, управляващата класа, че дори и в чужбина Сборът от всички букви (число на съдбата) = 263. Образът, който дава това число, е лице на шут със смешни украшения и разчорлени коси. Означава безредие, ексцентричност, дух, отдаден на вятърничави проекти. Да си припомним ломските ямки, мултипликационния подход, възродителния процес. Лъжите и шутовщината, растейки прогресивно, доведоха до безизходица - така наречения мораториум. IV. Република България Съдбата или Истината - границата, до която е разрешено да достигне гражданинът на РБ, е 196. Съгласно Кабалата 196 хиляди са всичките възможни светове, които Бог носи под мишницата си, включително този свят и бъдещия. Това е число на алтернативата. Българинът трябва да избира между две взаимно изключващи се решения: мистично-духовно развитие или затъване в материалните проблеми. За момента като че ли, избираме втория вариант. Идеал на обществото са бизнесменът и правенето на пари. Извличаме квадратен корен от съдбата си: 196 = 14 х 14 . В тибетската нумерология 14 значи бизнес.(5) При нисши вибрации 196 означава дребнав характер. Земното ни съществуване (под знака на числото 298) е белязано от непостоянство. Неспособни сме да овладеем страстите си, проявяваме разсипничество. До трагедия вероятно няма да се стигне, защото българинът умее без усилия, по околни пътища да получи онова, което иска. Това се дължи на източната зодия Овца, определяща нашия национален характер. Броят на буквите в името посочва качеството, а България се състои от 8 букви; следователно българинът проявява качествата на 8-мата зодия - на овцата. Овцата е кротка и добродушна, с топло и нежно сърце. Има чувство за справедливост, но е снизходителна и умее да прощава. В нея е силно развита синовната привързаност. В любовта е повърхностна и непостоянна. Подхожда и партньор, който би я защитавал. Овцата търси покровителството на по-силните от нея. Плува по течението, бои се от препятствия и оставя на други правото да вземат решение. Първокласен член на отбора, но няма инициативност и не може да бъде водач. Желае да бъде покровителствана и лесно се оставя да бъде използвана, макар да е експерт по използвачество. Без колебание би станала паразит. Овцата е песимистична и неспокойна, лесно губи практичността си и се крие в собствените си фантазии, става ексцентрична. странна, разиграва театър. Цирковите животни са дресирани да изпълняват различни номера. Подобно на тях, всеки човек си има свой "номер", чрез който се справя повече или по-малко успешно, в живота. "Номерът" на българската овца е: срещне ли трудност, да се крие в ъгъла - слабостта и действува обезоръжаващо на противника. Любопитно е да се види дали тази тактика ще има успех в Европа. Съдбата на АЕЦ Козлодуй ще покаже. Нормално е резултатите ни все да се разминават с очакванията. При съдба = 196 друго едва ли е възможно. Летвата на числото 196 е високо вдигната и се искат големи усилия за да се прескочи. Дори библейският ни прародител Авраам не е доживял определените му 196 години ( равни на 4 юбилея по 49 г. ), а умрял преждевременно на 75 г., за да не стане свидетел на лошото поведение на внука си Исав. Бог му спестил това огорчение. Заключение "В началото Бог създаде небесата и земята". Сборът от числата на еврейските думи небеса = 390 и земя = 291 прави 681 - година на създаване на Българската държава. Следва, че България е небесна, райска земя. Милата ни родина наистина е земен рай. Колкото по-големи са Божиите обещания, толкова по-решителна трябва да е нашата промяна за да можем да приемем, вместим и задържим благата. От егоисти, каквито сме създадени, се иска да станем същества на Любовта. А човек изобщо не се променя или малко. Сестра Мария Тодорова свидетелства, че и ученици в най-голяма близост до Учителя не са се променили (6). Очевидно съдбата, Истината, която очаква българския народ, е твърде хубава и лесно не може да се постигне. Числото на народната ни съдба - 196 е равно на сбора от буквите на еврейската дума асис - вино. Метафорически виното символизира всичко прекрасно и възвишено - Светото писание, Йерусалим, Месията, праведниците.(7) Учителят е казал , че щастливо число за българина е 31. Значението на 31 в китайската И Цзин - Книга на промените е напрежение. Животът на българина е като в тенджера под налягане. Сатурн и Марс бият с камшик дебелите български глави за да се посмекчат и развият центъра на религиозността - връзката с Бога. Съдбата нз България ще се изпълни, дори да останат в нея само 300 000 способни и желаещи да приемат Любовта, Бога. (8) Литература: 1. X. Джохари, Лила – игра самосознания, 1999, с. 106 2. Из историята на българската народност и държава, 1993, с. 172 3. С. Велев, Златна книга на дарителите, 1907, с. III 4. Ф. Камбъл, Числата – ключ към загадката съдба, с. 31 5. Lama Chime Radha (Divination and oracles), р. 18 6. Изгревът, т. V 7. Еврейская энциклопедия, т. V, с. 616 8. Акордиране на човешката душа (Архив на Боян Боев), т. 3, с. 51

Настоящото изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с него Още в древно време е известен Пентаграмът. Той е даден от Великите Посветени в окултните школи. Обаче е даден със своите линии, без никакви картини, думи и букви. А Пентаграмът в такъв вид, какъвто го дава Учителят, Му е даден отгоре през последните години на ХІХ век. На Търновския събор в 1914 г. Учителят го даде на учениците, присъстващи на събора. Пентаграмът, това е пътят на ученика. Това е пътят, който човек извършва за постигане на съвършенство. Пентаграмът представлява самия човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представлява главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха – неговите крака. Пентаграмът има три части: външен кръг, вътрешна част и център. Ще ги разгледаме поотделно. Външният кръг Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие. Външният кръг е изразен в пет картини, които ще разгледаме по ред. 1.Сабята Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? Това е пътят на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилие. Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко, каквото си иска, без да мисли за последствията. 2.Чашата Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствия, страдания. Това, именно, представлява чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да си служи. Значи, чрез страданието човек добива един урок. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което е вършил, и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, да не минава през страдание. Страданието има и второ значение. Има окултен закон: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човекът на любовта. Учителят прави следното сравнение: “Като бият млякото, то дава маслото.” Млякото тук символизира любовта. Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идат от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. Това става чрез страданията. Затова има закон: Винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото знчение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителят нарича страданието “бич в повдигнатата ръка на Бога”. 3.Книгата След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава, човек почва да научава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони. Обаче, в тая фаза е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. 4.Свещта Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина, от робство към свобода, от несъвършенство към съвършенство, от греховност към чистота, от невежество към знание. 5.Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление човек добива известна власт над себе си. Това, именно е жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителят казва: “Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си.” Жезълът означава, че човек вече има известно съмообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низка природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезълът. Жезълът има и друго значение. Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се завършва външния кръг в развитието на човека. Човек на външния кръг, това е животът и пътят на светския човек. Както виждаме в Пентаграма, първите пет картини: сабята, чашата, книгата, свещта и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството. Вътрешната част на Пентаграма След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенстване. С влизането в тая част на Пентаграма почва пътят на ученика. Досега външния живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: “Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенстване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва. Чувствам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това.” Тук пак има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира с една картина. Ще ги разглеждаме по ред. В началото на всяка линия на Пентаграма има нарисувана една картина и в продължението на същата линия е написано името на добродетелта. 1. Първа картина: Стълба и удобни стъпала, които водят към една врата. Заедно с влезането на човека в пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи; по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: стълба с удобни стъпъла. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека. Тук ще дадем само три примера. Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгуби самообладание и отпадне духом, той е пропаднал в изпита. За пример: човек е изгубил ценен предмет. Да кажем, че някой е правил изследвания в течение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото и сърцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание. Ако изгуби присъствието на духа, самообладание, значи не е издържал изпита си. Друг пример: Минаваш покрай едно страдащо същество. У тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. Или събужда се човек през нощта и у него се явява желание да се помоли. Ако си каже: “Студено ми е, уморен съм” и не стане, той не е издържал изпита си. Той трябва да победи своята инертност, да стане и да направи това, което е решил. У ученика в тая фаза на неговото развитие почва зазоряване на Истината (виж картината). Какво значи зазоряване на Истината? Бог е Истина. Затова зазоряването на Истината значи начало на познаване на Бога. У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява волята Божия. Разбира се, както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта. 2. Втора картина: Начало на връзката с Христовия Дух. Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух почва да работи върху ученика. Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентаграма. Разбира се, това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух почва да го ръководи отвътре. В тая фаза на своето развитие ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? – Правдата, от дълбоко гледище, има две значения, които ще изложим тук: Първо значение на Правдата или Справедливостта: Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. Второ значение на Правдата: На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит; то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочее. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата. Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина: Стръмен каменист път, който води до здание с тесни врата. В тази фаза на своето развитие, ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентаграма с един стръмен и каменист път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратата на зданието са тесни. Тук важат думите Христови: “Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел”. Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити: Един от изпитите е любов към врага. Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителят казва, че любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш. В една лекция на младежкия клас Учителят казва” “Кои хора са велики? – Тия, които имат любов към врага.” Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърчиш и обезвериш, но да запазиш мира и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро. Това е изпита на Йова. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване на посвещение. Изпитът на Йова е най-големият изпит през тази фаза на развитие на ученика. Една сестра попита веднъж Учителя в разговор: - Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? - Не. Вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената. Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатства и пр., и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити. По-рано, в древните окултни школи, ученикът минаваше през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като мине през подобни изпити и ги издържи, той е вече пречистен и е готов да приеме любовта. След приемането на любовта, ученикът вече влиза в живота. Той чувства, че досегашният му живот е бил приготовление за влизане в истинския живот. 4. Окото Следващата картина на Пентаграма е окото. Окото в случая символизира Мъдростта. Ученикът има по-дълбок поглед към нещата. Той е приел Божествената Мъдрост в себе си. Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отварят пред него. Само на човека на любовта се отварят тия порти. Само нему се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на великата Божествена наука. Защо? - Защото няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби за служене на Бога, на всички. Ако бяха поверили това знание на онзи, който не е минал през любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5. Дървото на живота След това иде картината: Дървото на живота. Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите. Това е петото качество, което ученикът изработва в себе си след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта. Що значи добродетел в дълбок смисъл на думата? Тук под добродетел се разбира добротворство, правене добро. А що е истинско добро? – истинското добро е това, което произтича от Любовта. Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? – Това е служене на Бога. И така, в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението волята на Бога и служене на Бога. Учителят казва: “Проявата на любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш любовта си, ти служиш на Бога.” Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бог? Коя е най-високата проява на любовта? Ето коя: да показваш на другите пътя към Бога; да помагаш за пробуждането на тяхното съзнание, за да познаят Бога; да печелиш души за Бога. Пита се: По кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: “Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна (да) почне да печели души за Бога.” Центърът на Пентаграма След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентаграма, ученикът минава в центъра на Пентаграма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенство, към вечния живот, към безсмъртие. Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване в служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на любовта. В тази фаза на своето развитие ученикът минава най-тежките и страшни изпити. В центъра на Пентаграма са нарисувани няколко кръга. Това е Божествения Център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен Център, той ще мине един голям изпит. Това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии. Това значи, че той трябва да победи нисшата си природа, да я трансформира, да победи личния си живот. По този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили. Като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразни, като че ли всичко е изгубено. Голяма тъмнина е около него. Той минава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много Светли Същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че макар да е изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него – това е Бог – той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един нов живот на блаженство, на радост, на светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните. Той е завършил вече човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към възкресение. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. И тъй, два са най-трудните изпити на ученика, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: изпитът на Йова и изпитът на Голгота. Всички тия изпити, през които минава ученикът, са необходими; чрез тях той развива ума и сърцето си, калява волята си. От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват нисшата му природа. Всичките му нисши мисли, чувства и наклонности изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проява на Божественото. Сега вече Божественото, висшата му природа, се проявява. Около Пентаграма има нарисувани три букви: В, У, Ж. Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи. В това училище на живота от всяко преживяване човек се учи нещо. От всичко, което е поставено на пътя му, той се учи, напредва, равива своите способности и добродетели. Чрез опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога. Ученикът чрез общение с всеки човек влиза във връзка с Божественото, което работи в него. Не само общението с хората го учи и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини, реки. И всичко, което гледа около себе си, действа върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля, карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин да ги отстрани. Това значат думите Великото Училище на Живота. Около Пентаграма са написани няколко думи в кръг. Според окултната наука, кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека, както е описан в Пентаграма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето развитие по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, Напредналите Същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идват му на помощ отгоре. Това е проявата на Божествения Промисъл. Значи, човек в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът. А думите, които заграждат Пентаграма в кръг, са: “В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”. Ученикът, като се учи във великото училище на живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа. Това е крайният предел, крайният резултат от целия път, който извървява. Това е придобивката от целия извървян път. Това е венецът на неговите придобивки. Учителят в разговор казва: “Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. От Пентаграма постепенно извира светлина и като лъчи се разпространява наоколо. Защо? – Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в нея.” Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава пентаграм на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че окултни сили се крият в Пентаграма. Това показва, че Гьоте е владеел окултни закони. Трептенията, които излизат от Пентаграма, са силни. Те действат благотворно върху човека, повдигат го, вливат сили в него. Обаче ако в стаята, в която се намира Пентаграма, стават отрицателни работи: лоши мисли, каране, лъжи, престъпления и пр., то понеже трептенията на Пентаграма са дисхармонични с отрицателните трептения на тия прояви, става сблъскване между тия две противоположни трептения, а това действа разрушително и причинява нещастия. Затова опасно е в помещението, дето е Пентаграмът, хората да имат лоши мисли и чувства, да произнасят отрицателни думи и да вършат отрицателни постъпки. Пентаграмът да е винаги обърнат с върха нагоре, дето са буквите В и У. Ако се обърне с върха надолу, той има отрицателно действие; това може да има нежелателни последствия. Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред пентаграми, обърнати с върха надолу. Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града. Учителят е дал Пентаграма на учениците по две причини: 1. В Пентаграма нагледно и картинно е изложен пътят на ученика. Това, което е говорил Учителя в школните лекции на ученичеството, тук е дадено по друг начин. Ето защо, можем да кажем, че ученикът чрез Пентаграма има пред себе си изложен пътя на ученичеството. По този начин пътят на ученичеството става за него по-ясен и по-жив. 2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи, Пентаграмът може да съдейства на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. По Учителя Петър Дънов от Боян Боев

Това са разсъждения върху някои окултни правила и практики предложени от Учителя в неговите беседи. Поредицата от статии е публикувани в сп. „Житно Зърно” през годините 1928-1929 г. от А. Бертоли, италианец, ученик на Учителя. Алфиеро Бертоли е млад човек, решил да посети Индия за да постигне духовно знание и посвещение. В България среща жената за която е мечтал, а в лицето на Петър Дънов намира своя духовен учител. Остава като един от най-преданите ученици. Той е и един от съ-основателите на комуната в „Изгрева”. Казаното от него може дс се обобщи с думите: „Сега аз ви упътвам да вървите от физичното към духовното. Като се научите да живеете правилно на физичния свят, ще живеете правилно и в духовния свят.” Учителя Практичен окултизъм Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората. Онези които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм. Истинският напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява - гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива. Духовни, разумни, трудолюбиви хора, винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие. Разума се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос - Как? Някои казват, че Духът ще ги научи. Така е! Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него. Разумният човек живее между народа. Народа това е Божието лозе, което трябва да се копае. Дела е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание зависи от качеството на малките тухли, от които е съградено. Един познат ми разказваше как един ден, когато бил с някои свои приятели — бивши офицери; едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София. Тогава един запасен полковник, който бил заедно с тях отговорил: „Вие не знаете, че и аз едно време мислех като вас, но измених мнението си. А за това ми даде повод следната случка: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, където домакинята беше болна, видях 2-3 непознати жени, чистеха и миеха прозорците. Те не бяха слугини или наемни работнички, което личеше по тяхната външност. Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата, и те го сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От проведения разговор по време на обяда, научих от същите тези жени, че били последователки на новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в този дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени, да й понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа.” Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек". Това е практичен окултизъм, или философия на дело. Всичко, каквото хване човек, да го прави по най-хубавия начин. В канцеларията, в работилницата, в търговията той да се отличава, не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити до сега. Някои казват: „от сега за напред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват". Да глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. Духовният човек в канцеларията на полето, в работилницата, работи със същия жар със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят - светът на сенките. И то е така. Материализираната форма, когато стои пред светлината хвърля своята сянка, която се движи след нея. Така, физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва, че както сянката зависи от обекта и от неговото положение относно светлината, която го проектира, така всички случки тук в този живот зависят от формите на нашия духовен свят и от неговото отношение спрямо живата природа. За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа - светлината, но трябва да се измени духовният свят на човека, да се получи нова сянка - физическия живот. Така, понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка - колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сенки на други, по-действителни форми, за да се получат резултати трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото след него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените - това е физическият живот, мислите са клончетата; делата - плодовете. Колкото по голямо е едно дърво, толкова по силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи, във физическия свят. От там той черпи тази опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дела. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка на живота. За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен. Щом човек придобие ония положителни качества, които средата, в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него. Всяко положение, което човек заема е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец - какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия, това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа. Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символите на физическия свят, ще види в него — духовния. Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае. Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука,знание и сили. Разумният човек старото владее, новото проучва. Със старото се крепи, с новото - нов живот гради. сп. „Житно Зърно” , 1926 г., бр.4 и 5 Поука от обикновения живот „Вие не можете да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети.” Учителя Тук се говори за църквите и университетите на хората. Има Божествени църкви и Божествени университети. Но разрешението на задачата е в самите нас, в онази свобода, която имаме да използуваме живота си повече или по-малко разумно. Божествена църква е сърцето на човека. Божественият университет е планетата, която обитаваме, с всичката й обстановка. Практически окултизъм е това - да използуваме в даден момент най-разумно условията, които имаме, да се запознаем по един естествен начин все повече и повече с методите и законите, които управляват живота. Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си. Той работи постоянно, не бърза, но използва всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенства; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават. Колко енергия се употребява, за да може той и всичките човеци да растат и да се учат. Практичният човек не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си. Великият Учител, Духът, щом види, че използуваме разум във всичко, ще ни даде нови условия, нови задачи, все по-обширни и по-висши. Нека сърцето ни да е чисто, то е нашият храм, а душата ни е светилището. Тихият вътрешен глас винаги ще ни пошепва, какво да правим, към коя посока да вървим. И този глас ще бъде толкова по-силен и по-ясен, колкото по-правилно разрешаваме задачите на нашия ежедневен живот. Някои, в своя стремеж към висшето, искат да избегнат упражненията и задачите на ежедневния живот. Те не разбират същността и красотата на живота, тайната на всеки успех, който седи във владеенето на малките сили, първо вътре в нас, после вън от нас. От движението на една сянка може да се заключава, към коя посока се движи предмета и от къде иде светлината върху този предмет. Така, от малките прояви и случки във физическия живот, банални наглед, наблюдателят може да се поучава, да се развива и да добива нова опитност и духовна светлина. Занаятчията, работникът, чиновникът, земледелецът, щом упражняват занаята си съзнателно, с една мисъл и радост, ще научат много неща, които са първите стъпала нагоре, към по-висши прояви. Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг. В тази книга на живота, опитността всеки трябва да чете и да учи сам. Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза. Те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всяка негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция. И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване. Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно. За нас това е Истина: да познаваме Божествените закони и да ги прилагаме. За да се постигне това познание, не трябва да се бяга от положението, в което природата ни е поставила, мислейки, че там не ни е мястото, че средата е груба, работата ни унизителна. Не, всичко е добре уредено, ще. се учим при всичките условия, добри или лоши, благоприятни или противни, при богатство или при сиромашия. Няма да критикуваме, нито да се оплакваме, но ще се учим да бъдем практични, тъй че с най-малко изразходване на сили да придобиваме най-голяма наука от живота, тъй разнообразен и красив за всички, които имат уши да слушат и очи да гледат. Този, който не е надвил нищо, той никога няма да знае колко е силен. Разбирайки това - недостатъците ще станат извор на неизчерпаема сила. сп. "Житно Зърно", 1928 г., бр.1

Това са разсъждения върху някои окултни правила и практики предложени от Учителя в неговите беседи. Поредицата от статии е публикувани в сп. „Житно Зърно” през годините 1928-1929 г. от А. Бертоли, италианец, ученик на Учителя. Алфиеро Бертоли е млад човек, решил да посети Индия за да постигне духовно знание и посвещение. В България среща жената за която е мечтал, а в лицето на Петър Дънов намира своя духовен учител. Остава като един от най-преданите ученици. Той е и един от съ-основателите на комуната в „Изгрева”. Казаното от него може да се обобщи с думите: Сега аз ви упътвам да вървите от физичното към духовното. Като се научите да живеете правилно на физичния свят, ще живеете правилно и в духовния свят. Учителя Какво ни разказват пръстите на ръката „Велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги". Учителя Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида. Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. 1), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват. Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага. Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 1); той представлява волята и разумността или Божествения принцип. Тия течения, които минават през пръстите, ни говорят много ясно, към какво трябва първо и най-много да се стремим. Малкият пръст, като най-малък от всичките, ни показва, че най-важното в живота не е да станем богати в материално отношение, но вниманието ни трябва да бъде концентрирано в силите, които представляват по-големите пръсти. Малкият пръст не расте пропорционално с другите пръсти; ако цялата ръка е по-развита, всичките пръсти ще бъдат пропорционално по-развити. Тъй погледната ръката, тя скрива в себе си една голяма наука. Творецът със своята безгранична мъдрост е написал навсякъде своите закони; на нас остава да научим азбуката, за да можем да четем Божествените писания. Какво по-лесно от това, когато сме свободни от други мисли и занимания, да отворим ръката си, да я погледаме малко и да мислим за разните функции на пръстите; после да я затворим, като се стремим с ума си да привлечем силите, които минават през пръстите, да ги канализираме към съзнанието си. Човекът, каквото желае и мисли, рано или късно става,. Пръстите ще ни покажат, какво трябва да мислим и какво трябва да желаем. Трябват ни: правда, култура, благородство, воля и разумност! Ако развием в нас тия качества, неизбежно ще дойде и материалното благосъстояние. Ако погледнем затворената ръка (фиг. 2), виждаме, че пръстите, които извършват най-голям натиск върху предмета, който стискат, са безименният, средният, показалецът, от една страна и палецът от другата. Малкият свършва незначителна работа. И тази фигура ни показва, че за да разрешим успешно задачите на живота, трябва първо да употребим правдата, изкуството и благородството, подкрепени от волята и разумността. Те са най-важните фактори за всеки успех; материалните блага идат на второ място, те са допълнение на първите. Когато в нас се яви някое желание, преди да вземем решение, нека вдигнем ръката си. да я отворим и като я затворим, веднага да спрем мисълта си върху значението на пръстите; те ще ни кажат, какво трябва да желаем и кои са най-важните неща за придобиване. По отношение семейството или обществото важи същото. Средният пръст и палецът, които са най-силни, ни казват да бъдем преди всичко разумни и справедливи, да разбираме нуждите на хората и да им помагаме. При помагане на близките си, на някой страдащ брат, пак ще затворим ръката, ще помислим върху нея, как палецът, който представлява Божествения принцип, подкрепя другите пръсти и така ще намерим най-разумния начин, за да дадем нашата помощ. При възпитанието, пръстите също ще ни покажат, кои добродетели трябва първо да събудим в душите на нашите по-малки братя. Малкият пръст, който представлява материалните блага, сам, без помощта на другите пръсти, може да свърши много малко работа. Той сам има незначителна роля в дейността на ръката, тъй както материалните богатства без висши духовни качества у човека, нищо добро не могат да допринесат. Силата на отделния пръст е ограничена, но когато ръката действа като цяло и действията на пръстите са разумно съчетани, тяхната сила и тяхното значение възраства. Така, добрите качества у човека, хармонично подчинени на разума и волята, могат да свършат велики дела! Като затворим ръката си, нека помислим за благата и силите, които пръстите съдържат и да знаем, че тези сили ги има във всеки един от нас и че нашата задача е да ги разкрием и да ги развиваме. Никаква външна сила не може да свърши такава работа за нас, каквато можем само ние самите. Много други работи има писани по ръката, тя е една много мъдра книга! По нея е написана историята на човека, на нея е отпечатан характера му и способностите му, законите и силите, които го движат. Тая книга е винаги с нас. Бог, със своята Мъдрост и Любов, е написал там тия работи, за да бъдат винаги пред нас, да ги изучаваме и използуваме. Така ще събудим ценни качества, които дремят в нашето съзнание. И те, разумно управлявани, както ръката управлява пръстите, могат да свършат чудеса, тъй както правят пръстите, когато с единодушно движение управляват ралото или машината, движат перото на поета или лъка на цигуларя. „Без да обичаш човечеството, ти не можеш да растеш" Учителя Житно зърно, 1928 г., бр.2 Двата живота у човека Човек, който иска да напредва на земята, трябва съзнателно и едновременно да живее два живота - един външен, живот на формите, и един вътрешен - живот на опитността, на мисълта. Човекът се различава от животните, именно по това, че има възможност да действа съзнателно. Всяка негова дейност, всяко движение може да бъде съпроводено от съзнателна мисъл. Фактът, че ние често действаме без да мислим, показва, че не сме влезли още в съзнателния живот. Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение. Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте. Това са два живота в нас: с единия се движим в материята между формите, с другия живеем в свободното безгранично пространство. Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр. Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души. Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл. Лошото е там, че днес грамадното болшинство от хората не признават връзката между вътрешния и външния живот. Един търговец се отдава на спекула, иска да спечели богатство, употребява всякакви средства, даже противни на истината и правдата. Той не държи сметка за вътрешния живот и затова бавно огрубява и най-после, върху него иде нещастието. От друга страна е голямата едностранчивост на тъй наречените учени; те живеят само един живот, мислят само за една идея-фикс, друго не ги интересува, и така стават ограничени, еднообразни. Никъде в природата няма еднообразие и където съществува, то е признак на отклонение от нейните закони и там наказанието е неизбежно. И така, нашият живот, за да бъде правилен, трябва да бъде разумно разнообразен. Мисълта трябва да е будна, чувствата - подчинени на разума. Радостта е най-силната връзка между двата живота, тя ражда вяра и спокойствие. Във всяка дейност трябва да виждаме вътрешната страна. Колкото сме по-крепки и будни вътрешно, толкова нашите движения и дела ще бъдат по-хармонични и правилни. За да имаме успех във физическия живот, трябва да имаме вътре в нас знание, благородство, идеал. Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота. Разумният човек знае, че има два различни живота: един временен, а другият - вечен; той ги различава и двата и дава на всеки своето. На тялото ще дадем необходимите условия, за да ни служи - нищо повече; то трябва да служи на нас, а не ние на него. Всяко нещо трябва да ни служи, за да се учим. Тук на земята преди всичко ние сме ученици; като такива, ние трябва практично да използуваме всяка дейност, за да се учим. Даже материалното робство, на което сме подложени заради тялото, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика. За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение. В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък. Но мътната вода, която тече, оставя по пътя си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено. В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица. Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите. Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество. И тук царува същият закон. Ние, като частици на цялото, изпитваме и последствията на неговите блага и страдания. Ние живеем един живот в себе си и друг - в колективното съзнание на цялото човечество. Всички ние сме свързани от могъщия вътрешен живот, който не може да бъде ограничаван от индивидуалния и от временните форми. Затуй, да се помага на ближния не е само проявление на милосърдието, но е и разумен, и практичен акт, понеже по този начин ние образуваме връзка с вътрешния живот, който е колективен и благото на който е благо на всички. Ще правим опити, за да се уверим в тия велики Истини. Когато ни липсва нещо и не можем да го имаме, ще помагаме на други да го имат; и тогава, много скоро и за нас ще се даде благоприятен случай да постигнем същото. Законът работи сигурно и бързо. Това може да опитваме всеки ден. Когато никой не се грижи за нас, никой не ни помага, правилото е да почнем ние да помагаме на другите, макар за малки неща, да се интересуваме за техните грижи и скоро ще видим, че друг някой ще почне да прави същото за нас. Верен е Христовият закон: „Правете на другите това, което искате да правят на вас". Животът е велика задача. За едни той е велика драма, за други - разумна игра и навред в него има смисъл и красота. Житно зърно, 1928 г., бр.3 Хенри Форд за прераждането Списанието ,,Ревю спиритик” дава място на едно известие, според което големият американски индустриалец Хенри Форд е бил интервюиран от редактора на в-к „Екселсиор”. От това интервю се вижда, че „кралят на автомобилите”, който си произвежда във фабриката по 4000 автомобили дневно, вярва в прераждането и счита, че в своята еволюция съществата преминават от планета на планета, за да добиват все по-богата опитност. Интересен е начинът, по който той изказва своята мисъл: „Всеки живот, който ние живеем – казва Форд – не е друго, освен нова придобивка в общата ни опитност. Всичко това, което е на земята, съществува, за да служи на някое добро, за да се събира опитност, която ще бъде после употребена. Няма частица в човека, нито мисъл, нито опитност, която да не продължава по-нататък. Животът е вечен. Така смъртта не може да съществува”. На възражението на редактора, че това значи да се отива по-далече от учението на християнската религия, Форд отговаря: „Може, но въпреки туй аз го вярвам; и твърдо вярвам, че в древните времена, в далечните векове хората са знаели нещо, което ние днес сме изгубили, нещо повече отколкото ние знаем относно тайната, която крие животът... Аз съм твърдо убеден в това. Вярвам, че това, което ние наричаме религия, за която говорим с изрази на вярването, едно време е била една положителна наука, която се е изразявала чрез термини на фактическо знание. Нещата, които сега за нас представляват неразрешими задачи, като, например, откъде идем преди нашето раждане и къде отиваме след нашата смърт - са били известни на всички. Всичко, което засяга тайната на съществуването, е било тогава познато.” „Ще дойде ден, обаче, в който ние ще придобием изново знания, за да виждаме и разбираме вечния живот на всемира: например, това, което става на другите планети.” „В заключение - завършил „кралят на автомобилите” - нашият живот не е друго, освен един преход между минали съществувания и бъдещи”. (От италианското сп. „Рейнкарнационе” – „Прераждане”) Бележка на преводача: Тия мисли на големия индустриалец показват, че практическата дейност, макар и в най-широки размери, може да бъде съгласувана с най-високото духовно схващане на живота. Хора, като Хенри Форд - такива ще бъдат практиците - творци в новия живот, които няма да избягват от задачи и отговорности на материалния живот. Този живот крие в себе си възможности за човека да бъде в най-широки връзки с множество хора да ги изучава, да се опознае с техните нужди и стремежи, както и многостранно да ги подпомага. Прави впечатление, че Хенри Форд, макар да знае, че днешният живот е само преход между минало и бъдещо съществувание, все пак изпълнява творческата задача с всичката си енергия и умение. В неговите многобройни фабрики работниците са поставени при най-добри условия, материални и хигиенични; те получават най-добри заплати и всяка година имат един месец платен отпуск, през което време всички фабрики на Форд не работят. Хенри Форд е почнал своята дейност с една малка механическа работилница, където е работил сам. Неговите автомобили се продават най-евтино, макар че работниците при него са най-добре платени. Превел: А. Бертоли Житно зърно, 1928 г., бр.4

Това са разсъждения върху някои окултни правила и практики предложени от Учителя в неговите беседи. Поредицата от статии е публикувани в сп. „Житно Зърно” през годините 1928-1929 г. от А. Бертоли, италианец, ученик на Учителя. Алфиеро Бертоли е млад човек, решил да посети Индия за да постигне духовно знание и посвещение. В България среща жената за която е мечтал, а в лицето на Петър Дънов намира своя духовен учител. Остава като един от най-преданите ученици. Той е и един от съ-основателите на комуната в „Изгрева”. Казаното от него може дс се обобщи с думите: „Сега аз ви упътвам да вървите от физичното към духовното. Като се научите да живеете правилно на физичния свят, ще живеете правилно и в духовния свят.” Учителя Живот – спирала Който повтаря стари неща, движи се в затворен кръг, а който търси новото и расте, движи се по спирала; в него животът се изразява всеки ден в нов стремеж. Мнозина повтарят: „Животът няма смисъл, остаряхме вече.” Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала. Да се движим в кръг. значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме към традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме. Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в някоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фиг. 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар. Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им. http://www.beinsadouno.com/images/articles/a379_f1.png Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фиг. 2). Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново. Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни. Жената, като майка, домакиня; мъжът също във всички свои прояви трябва всеки ден да търсят един нов лъч, една нова форма по-висша, по-съвършена. Красивото у човека може да се проявява във все по-съвършени форми до безкрайност, както няма край изгрева на слънцето - то се повтаря всеки ден, но всеки ден носи нова радост на земята. За нас изгревът е важното; всяка нова мисъл, нов стремеж, ново дело е един изгрев в живота ни, който ни поддържа винаги вътрешно млади и ни прави радостни. Това е правият път на спиралното движение, по който върви разумният човек, разширявайки все повече своето съзнание, своята опитност и своите способности. В непрекъснатия изгрев е смисълът на живота - то е и началото на вечния живот. сп. "Житно Зърно", 1929 г., бр.1 Работа и почивка Човек е колективно същество. Съчетанието, разнообразието е закон в природата. Общата хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот. За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни. Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим. Каквото днес сеем, утре ще пожънем. Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за поука; на бъдещето ща се надяваме, а в настоящето ще живеем. Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага. И така, от трите положения настоящето е най-важно. Разумният човек него учи и използува. Ще се научим съзнателно да променяме дейността си; докато в нас една част почива, другата да работи; да избягваме едностранчивостта. Има хора, които употребяват много време, за да повтарят с мисълта си случки и картини от миналите си прояви, добри и лоши; какво са казали, къде са ходили, как са ги посрещали и пр. Изтекла вода не може вече да кара воденицата. Днес, днешният ден е важен, това е скъпото, то е златната струя, която минава пред очите ни, под ръцете ни А ние как употребяваме времето си? Това богатство, което минава и не се връща вече? Трябва да се запитваме, колко ценни часове изгубваме в това безделие, тая летаргия, която наричаме почивка! Почивка не значи бездейност, но минаване от една дейност към друга по-приятна, в която има повече опитност. За земледелеца, работника, занаятчията, чиновника почивката трябва да бъде: един интересен разговор, музика, една хубава книга или списание; разходка, наблюдаване живота, наблюдаване на картини и пр. Ще престанем да гледаме на нашите прояви само като на средство за материални придобивки - но като на упражнение за усъвършенстване на нашите качества и форми. Светът има нужда от силни хора, силни по характер, убеждения, прояви. А силни можем всички да станем. Спортистът, борецът, за да стане силен, да спечели победата, за да носи венеца, колко труд му трябва - упражнения, лишения! Той денонощно мисли за целта си, за състезанието, за победата и това за една слава, която трае кратко; утре друг ще го надвие, ще остарее, ще го забравят. Ние ще се борим със същата упоритост, но за друга цел: да отстраним някоя лоша черта, лош навик, да подобрим характера си, да бъдем смели, разумни, благи. Защото с такива именно качества ще успеем в живота. С воля, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-те часа, които имаме всеки ден на разположение. Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред. Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си. Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си. Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден. И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем. Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача. Христос е казал: „За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца”. Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят. Възрастта не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувстваме винаги малки деца спрямо постоянните нови задачи, които живота ни носи. Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности. Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца. Да отхвърлим от нас мисълта, че сме големи хора, че знаем много, че ни чака залез - смърт. Ние знаем да четем само азбуката, научихме се да ходим и още други работи, но колко прояви на душата, на мисълта, на съзнанието остават още неразбрани, колко страници от книгата на живота остават още загадка? Както при децата - в целия наш живот: играта да ни бъде като сериозна работа, а работата като сериозна игра. В промяна на винаги положителни прояви да бъде нашата почивка. И тогава благодарност и радост на един осмислен живот ще ни бъдат ценна награда. сп. "Житно Зърно", 1929 г., бр.4

Който ме изслуша внимателно докрай и пожелае да провери верността на думите ми, ще се увери в истинността на това, което искам да изложа в тия няколко страници. Постът е нещо отдавна практикувано. Той има своя произход още в животинското, още по-далеч – в растителното царство. Тук няма да се спирам да изреждам растения и животни, които ни поразяват със своята възможност да издържат дълго време лишение от храна. Постът е бил една област от Бялата Магия и се е разбирал най-добре само от големите посветени в дълбоката наука на живата природа. За поста се говори в свещените книги на всички народи: в книгите на египтяните, на индусите, на халдеите на персите и на християните. Обикновено хората разбират, че да постиш, значи да не ядеш храна един, два или повече дни. Когато не ядеш, това значи, че си постил, а какво си мислил, какво си чувствал, какво си говорил, това било без значение. Окултистът обаче разбира по-обширно и по-дълбоко тоя въпрос. Да чувстваш, значи да приемаш и да преработваш храна от по-тънко и по-ефирно естество. Значи да се храниш с чувства. Да мислиш, значи да приемаш, да преобръщаш и да предаваш пак храна от още по-духовно естество. Ако лишите известно време човека от храна, необходима да поддържа организма, защо той се озлобява, става жесток нападател, и забравя много морални правила, става неузнаваем, близко до животното? И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на поста и цели с него да постигне нещо), защо той става по-добър по-тих, по-кротък, по-спокоен и по-нежен? Когато говоря върху това, не изпускам из пред вид различните други причини и условия, които влияят: като анатомическата структура, физиологичните процеси, среда, обстановка и пр. Говоря за пост по насилствен и по доброволен начин. Единият има един резултат, другият има други резултати. Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания. Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие. Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека. Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействат, и да улесняват цялата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувстването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни. Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и мислите. Закона за аналогията е най-важният ключ, с който посветените отварят вратите на различните царства в природата. Грехът е дошъл с храненето и всички болести, всички падения са дошли и идват с храненето. С това са съгласни само малцина. Но, това не значи, че всичко най-хубаво, най-разумно и най-добро не е дошло с храненето. Но има два вида хранене. Моисей в книгата Битие символически е показал, че на Адам и Ева е било забранено да ядат от плодовете на едно дърво. Те трябвало да постят само от плодовете на това дърво — но те не могли да издържат тоя пост. Най-добрите медици са съгласни, че болестите идват от чужди вещества, които, като не могат да се отстранят от организма, натрупват се по различните органи и при пръв удобен за тях случай те се проявяват в различни форми на болести. От това не следва, че трябва да престанем да се храним, но трябва от време на време да остане стомахът на почивка и спокойствие. Много вредни неща биха се отстранили тогава. Много болести могат да се лекуват чрез разумен пост, а излишъкът от храна и пресищането са най-опасните и най-големите врагове на човека. Да преяжда човек и никога да не пости – това са неща, които ще му докарат най-големи неприятности и страдания. Но и да пости човек, без да знае как, кога и колко време и това също не ще му донесе големи блага и добрини. Това, което се казва за физическото хранене се отнася и за чувствата. И там човек яде, пие, трупа материи, които един ден почват да гният. Мнозина не знаят, че човешкото същество представлява дом, общество, цяла държава, в която мнозина ядат и пият и унищожават всичко приготвено с голям труд и усилия. Този, който пости, може да отстрани много от тях, като ги държи гладни. Докато той е много щедър към тях и ги храни, те не ще го напуснат, той е много добър за тях. Те здраво ще черпят от неговите сили, живот и способности. О, ако хората знаеха, колко много други хранят заедно със себе си и около себе си! При пост от 3 дена ще го напуснат ония, които не могат да издържат повече. Но съществуват други, по-упорити. При пост от 4, 5, 6, 7, 10, 20 дни и т.н. Ще го напускат все по-устойчиви и упорити. Особено ако този, който прави опит в това направление се въоръжи с някои правила и осветления. Какво се постига с постенето ? Нищо или много малко при следните случаи: При недоволство, ако постът е съпроводен с роптание, с разкаяние, че го е започнал. При тщеславие и парадиране с него. При караници, диспути, при одумвания, клюки. При тежка физическа работа. Кога се постига много? Когато човек знае защо пости, поставя си една цел, знае в кой ден, знае в какъв ден да го завърши. Когато постът е съпроводен с молитви при спокойствие и в мълчание, когато се отдаде на духовни мисли, без недоволство, а с радост. Какво може да се постигне с поста? Ето някой състояния и опитности, които по друг начин не биха могли да се постигнат: подобряване на здравето, пречистване на тялото от вредни вещества, усилване на волята, особено оценяване и проникване в тайната на храната. Колко тя е ценна и скъпа. Той разбира, че дотогава не е знаел какво нещо представляват хляба и водата, колко неоценими и неизразими неща са те! Това не може да се разправи на никого и никой не ще може да го разбере, колкото и велик мислител да е, той трябва да го изпита. Този, който пости малко по-продължително ще забележи, че когато стомахът престава да работи, започва да работи една друга система в белите дробове като че в него се отварят нови каналчета, по които започва да тече чуден, особен живот, непознат дотогава, той диша и поглъща нещо осезателно, реално, което не знае какво е, но което го прави да се чувства по-лек, по-свободен. Той започва да чувствува състоянията на другите хора отдалеч. Той става особено възприемчив и чувствителен към тия изтичания на хората. Констатира, че когато мирише известен плод, той като че поглъща с цялото си същество нещо, което излиза от плода. Усеща че се пълни и се храни от него. Той разбира, че плодовете представляват извън тая видима обвивка една област на сили, на есенции, на благоухания от висш порядък. Учението за неизчерпаемостта на радиевите еманации му става ясно и понятно. Какво още констатира той? Едно от важните неща е това, че той реално, действително проверява съществуването на душата отделно от тялото, но проявяваща се в тялото. Тая истина, върху която много е писано, много разисквано само така, без да се направи нужното, без да се провери. Това се констатира от някои при десетия ден, от други по-късно - при петнадесетия и т.н., а от други по-рано. Как човек проверява това? Той излиза и влиза в своето тяло, пътува на далечни разстояния вижда далечни събития. Вижда своето тяло отделно от себе си, как лежи на леглото и след това проверява това, което е видял, чул или узнал. Е, какво ще бъде възражението на ония, които нито един ден не са отдали, не са направили нито най-малкия труд да проверят тая велика истина, която е от най-голямо значение за живота и за посоката, която човек взема в тоя живот. Аз не отричам, че има и други начини и средства, за да се дойде до тая истина. Много още са придобивките от едно разумно практикуване на поста. Прояснение на мисълта. Избистряне и разбиране на същественото в живота. Разбиране на една истина, която прави притежателите й богати, силни, умни. Тази истина е много проста: Колко богатство има в човека, около него и колко възможности са скрити в него, за да се ползува от тия блага, но не ги оценява и не умее да им се радва всеки ден, всеки час да благодари на благодатта, в която живее. Вместо да е радостен и благодарен, той е вечно недоволен и роптаещ против всичко. Само това неразбиране на тази истина е в състояние да го направи нещастен и сляп за красотата и изобилието. Сега идвам до най-дълбоката, най-важната и скритата страна на поста, като магическа операция от най-чист характер. Когато човек престане за известно време да се храни със своя стомах, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно. Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред. Има посветени, които продължават тоя прогрес по-нататък и престават да се хранят и през 6елите дробове, известно време не дишат. Те започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка. Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето низше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисш род. Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек? Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразничи. Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество. Знаещият може да пости, за да помогне на някого. Знаещият може да пости, за да спаси някого от падане, от болест, от отчаяние и пр. Ето, това е най-красивото и най-светлото в поста. Това е оная част от бялата Магия, учението за Любовта и самоотричането от радости и удоволствия за полза на другите. Михаел