Ани

НАРЯД ЗА 22 март 2010 г. Празник на пролетното равноденствие Начало: 6 ч. 1. Благославяй 2. Добрата молитва 3. Фир-Фюр-Фен 4. Молитва на Царството 5. Псалом 133 6. Из Словото на Новия Завет: - Първо послание към Коринтяните – гл.13 (цялата) - Първо послание на Иоана – 4: 7–12. - Второ съборно послание на Петра – 3: 8–14 - Откровението на Иоана –21: 1–7. 7. Бог е Любов 8. Беседата „За свободата” – 9 март 1924 г., от томчето „Разумният живот”, Младежки окултен клас, IV година 9. Кажи ми Ти Истината 10. Господнята молитва 11. Пролет (Слушайте гласът на песента...) 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие.” 13. Формула на Братството: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!” 14. Пролетна песен ("Ето пристига...") /източник/

ПРАЗНИЧЕН КОНЦЕРТ ПО СЛУЧАЙ НАЧАЛОТО НА ПРОЛЕТТА НА 22 МАРТ (понеделник) от 18.30 часа в залата на община "Изгрев", ул."А. Чехов" № 16А Концертът ще се състои и във Велико Търново на 21 март от 11 ч. в залата на общината! С участието на братските музиканти: Радостина Няголова Йоанна Стратева Виделин Джеджев Йоан Хлебаров Музикалната програма включва музика на Учителя, както и известни парчета на Бах и Вивалди, заедно с мултимедийни презентации към песните. „Не мислете за поправяне на живота, а търсете обновление в живота. Вие не знаете какво да искате. Искайте великото от Бога – да се обновите… Казвам: Божествено е туй, което в нас внася светлина и събужда в нас онова състояние на обновление.” Учителя Заповядайте на празника на Пролетта!

Живеем в усилни времена /разказано от Весела Несторова и записано от Ивелина Елмазова/ Беше пролетен ден от онези, които изпълват цялото ти същество с надежда за живот. Когато влязох в таванската стаичка, където живееше сестра Весела Несторова, зад нежната, малка, крехка обвивка на тази жена ме прегърнаха очите, в които сякаш бяха събрани всички звезди. Заплаках така, както може би душата "плаче", когато се раждаш или умираш... Сестрата стоеше срещу мен кротка, изпълнена с мир и любов, и се усмихваше. Беше хванала ръката ми в топлите си бели и нежни ръце. Помилва ме и каза: "Твоята душа знае защо плачеш. Ще ти кажа нещо, което ти ще разкажеш, когато му дойде времето, за да го научат и нашите приятели. Аз няма да съм жива през 2012 година, но ти ще бъдеш. Знаеш ли, че тогава свършва календарът на маите? Знаеш ли, че Второто пришествие е пътят на времето на тези години до тогава – 2012 година? Какво знаеш за 144000-те души, за които в Откровението на Йоан пише: „И чух броя на отбелязаните с печат: сто четирийсет и четири хиляди, отбелязани с печат от всички колена на синовете Израилеви”? (Откровение 7:4) Аз недоумявах. Продължавах да плача, а тя започна своя разказ. "Милиони години на тази Земя кръговратът на времето върви към еволюцията. Тук се раждат и умират, прераждат се и си отиват толкова много същества, но истината е, че през всичкото това време майката Земя е била едно интернатно училище на Вселената, нещо като изправителен дом за провинените велики души и затвор за тези, които се прераждат. Всъщност на Земята се гледа като на контейнер за отпадъци, за рециклиране в трудните материални и духовни условия, за оцеляване и развитие. През всички тези епохи никога не се е случвало това, което предстои да се случи на Земята. Годината е 2012. Запомни! До тогава злото ще бъде отвързано и ще има власт по-голяма от всякога. Хората ще полудяват и затъват в мрака до една абсурдна на всякаква логика неузнаваемост. Болестите ще бъдат вътре в умовете и сърцата им, а целта им ще бъде тъмнина, страх и бягство от светлината... Ще бъде много трудно за всяка душа, в която има вяра, надежда и любов, защото злото ще се бори колективно за всяко запалено огънче. Душите, които светят и са благословени, ще са обект на злото. То няма да прости на нито една светлинка. Злото ще се бори с всички средства за твоята душа. Не знам дали ще можеш да му устоиш и как ще устоявате тези, които тогава ще сте в плът на Земята, но ще бъде много тежко и безнадеждно. Запомни! Трябва да се бориш, дори и да ти се струва невъзможно. Представи си колко много пъти си се прераждала, за да си жива, за да си в България, за да посрещнеш и знаеш за Великото пришествие, което ще дойде на Земята за избраните 144000 души, които ще бъдат в плът, за да ги изпълни Космическото съзнание и Божията Любов. Знаеш ли, че тогава, през 2012 година, за първи път от цялата Вселена ще се изпратят небесните подаръци? От всички слънца и планети ще се обърнат към нашата малка планета Земя и в знак на благодарност към нейното Чистилище готовите, преминалите през огъня на злото, ще приемат благословение, което дори и ангелите не са получавали. Някои от хората ще преминат в ниво на съзнание по-високо от това на ангел и Земята за първи път в своята еволюция ще приеме една нова енергия на Любов и Божествено благословение, с която ще промени и своята роля в космичния ритъм на хармония. През 2012 година предстои нещо като "пренареждане на картите" и планетата Земя ще заеме своето достойно място. Доброто ще победи, за да бъде вързано отново злото, според както е предречено. Ще има много небесни подаръци за спасените души, които независимо от всичко ще следват единствения глас в душата си – Божия! 2012 ще бъде годината на Божественото благословение и Божият мир и Любов ще променят хода на ада на Земята, за да се отворят дверите на Рая, който Христос обеща на тези, които ще Го последват. Свидетел на казаното: Ивелина Елмазова /източник/

Един Велик Учител никога не идва сам. С него в този свят се придвижва и ято напреднали души, които помагат за разпространяване на словото му. Можем ли да забравим апостолите, движили се с Исус Христос, претърпели ужаса на Неговата смърт, но и великото щастие на Възкресението? Тези апостоли, които са се пръснали по цял свят след това, разпространявайки учението за любовта на Спасителя. А нима Буда, Мохамед,..., са били сами? Великите Учители създават и велики ученици. Първите последователи на Петър Дънов (Беинса Дуно) – Учителя, не правят изключение в това отношение. Кои са били те? Как е протекъл животът им покрай Учителя и след неговото заминаване? С какво са помогнали за разпространението на словото му? Какви са били техните опитности придобити от близостта с великия Учител, дали са успели да ги запазят през живота си? Всъщност животът на много от тях е живо доказателство за приложение на истините, дадени от Беинса Дуно. Много от тях разпространяват словото не с думи, а с пример, с дела. Тези въпроси, поне за мен са интересни. Знам, че за учениците има много написано от д-р Вергилий Кръстев, съставителя на поредицата „Изгревът”. Изданията “Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее” могат да се намерят по езотеричните книжарници. В сайта на „Изгрева” има дадени някои откъси от изданията (24 тома), но са твърде малко за любопитни хора като мен. Не всеки има достъп до подобен род книжарници. Има малки градове и селища в страната, където те липсват. Мисля, че това е в сила и за чужбина. Така, че аз нямам нищо против виртуалната информация и мисля, че тя не е пречка за печатните издания. Идеята на подфорума „Биографии на учениците” е дадена от Иво в първия пост на тази тема. Аз бих добавила, че нашата цел не е да дублираме написаното в „Изгревът”, колкото събиране на нова информация. Добавят се статии от списания и вестници, които фигурират в нета предимно в PDF формат и са трудни за откриване и четене. Всеки, който се интересува за учениците на Учителя, има някакви спомени от срещи с тях, чел е нещо за тях, познава ги – може да пише в съответните теми. Може също така да се поставят и снимки в съответното място в галерията. Накрая трябва да добавя, че другият подфорум – „Спомени на учениците” много се преплита тематично понякога с Биографиите. Понякога в някоя биография може да се появи спомен и обратното. Аз не виждам нищо страшно в това. Важното е да събираме информация за тези хора. Затова „Спомените” и „Биографиите” са оформени като части от форума, а не от статиите. Така всеки може да има достъп до тях и да пише спокойно.

Почти всички изпадаме ту в едната, ту в другата ситуация. Важното е да има добронамереност, желание за разбиране от едната страна и чувство за умереност, въпреки болката, от другата. Но не винаги се получава. Все пак сме хора, не ангели.

Всъщност това е оплакване, не споделяне. Четейки написаното за споделянето в тази тема, за спора - в темата "За спора", се замислих дали понякога споделянето не преминава в спор и обратното? Поне на мен ми се е случвало. А тези думи: ме накараха да се замисля, че понякога някои споделени мъдрости ми идват в повече... И в мрежата, и в реалния живот. Имам предвид когато споделянето на мъдрости се изражда в морализиране. Понякога и аз може би съм изпадала в тази крайност...? Затова границата между споделяне, спор, разказване, оплакване,клюкарстване,...е много тънка. Иво е прав, казвайки че трябва да знаеш как, колко, какво и в кой момент да споделиш.

„Излязоха и завтекоха се”, 8 януари, 1920 г. София, т.„Да възлюбиш Господа”, 1946г. Алилуя

„Надеждата”, Неделна беседа от книжката „Новото човечество”, изд.1947г., държана на 16 януари, 1920 г. в гр. Русе.

„Надеждата”, Неделна беседа от книжката „Новото човечество”, изд.1947г., държана на 16 януари, 1920 г. в гр. Русе.

Мисъл за деня - 13 март Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота. Уповаване на Божественото Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката молитва Псалом 25

Може би с една и съща дума - спор, обозначаваме различни неща? Аз спорейки, споделяйки тук, а и другаде, съм си изяснявала доста неща. Разбира се, имало е и случаи на ядосване. Но това вече е изродена форма на спор - кавга. Ако на някой думата не му харесва, може вместо спор - да бъде дискусия, разговор, споделяне. Просто се иска нещо много малко - опит за разбиране и на другия. Не мога да кажа за себе си, че винаги съм успявала. Но когато това е ставало съм била благодарна на човека от който съм научила нещо, което не ми е било ясно. Може би на думите просто трябва да поставим: "Опит за разбиране на другия". А егото за малко да го накараме да замълчи. Естествено - според възможностите си. Дано сте ме разбрали.

Може би трябва да се тръгне от това, че „спор” също не е лоша дума. Не носи отрицателен заряд. Така мисля? Спор, споделяне, дискусия или просто разговор... Но и спор да е – няма страшно. Стига да се води културно. Спорът е полезен при по-малко напредналите в дадено учение хора. За напредналите вече не се препоръчва. Предполагам затова Борислав казва: „За мен, спорът е Луциферовско проявление.” Спорът е също метод за усвояване на дадено учение.. Според Вивекананда Вада и Сиддханта са двата вида познание за писанията – Вада е познанието, основаващо се на спорове и дискусии, а Сиддханта е онова, което се базира на убеждението. Когато един човек е напълно невеж, той се заема с първото от двете, със спорове и борби, разсъждения за и против; а когато е приключил с този етап, той навлиза в Сиддханта. /Вивекананда – Раджа Йога/ Учителя също дава съвет: но в друга беседа казва: На пръв поглед като, че ли има противоречие в двата цитата. Така ли е наистина...?

Спор и форум са понятия, които са доста преплетени. Една тема, в която няма дискусия, полемика, спор – угасва бързо. Писалите в тази тема против спора имат доста голямо участие във форума. Няма да цитирам имена тъй като не е редно, но с изключение на Борислав, всички останали имат по: 1.79, 1.35, 2.48, 1.98 мнения на ден. Мога и да ви припомня спорове, в които сте участвали и които са се израждали дори в „кавга”. Аз също не правя изключение, но поне не съм привърженик на тезите, че спорът бил дело на Луцифер или че „истината се ражда само от Истината”. Ако един човек искрено е против спора, то няма да спори за това. Може би проблемът е не дали трябва да се спори, а как да се спори, дискутира,...?

Мисъл за деня - 12 март Закон е: Не уповавай на човешкото в себе си, нито на човешкото в своя ближен. Не уповавай на животинското в себе си, нито на животинското в своя ближен. Уповавай само на Божественото в себе си, както и на Божественото в своя ближен. Уповаване на Божественото Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на триединния Бог Псалом 44

Честит рожден ден, solej!

Честит рожден ден, Кабала!

На вниманието на всички педагози и заинтересовани Покана и уточнение за среща на педагогическата комисия на 13 и 14 март 2010 г. в хотел „Латинка”, Старозагорските минерални бани. В дневния ред са включени: - тренинг от практиката на училищен психолог, - споделяне на педагогически опит, - информация за предстоящия „Фестивална българското образование”, който ще се състои на 22, 23 и 24 април в Националния дворец на културата - обсъждания на актуални проблеми - планиране на работа с деца през годината и др. Ново: Предложение до всички участници и заинтересовани: до срещата в Стара Загора, да подготвят кратко писмено описание на своя опит от работа с деца, конкретно в приложението на Паневритмия и педагогическите идеи и методи от Учителя. При възможност, изложението да бъде придружено със снимки,в електронен или обикновен формат. Начало на срещата: 13.03.2010 г. от 13.00 ч. Край на срещата: 12.00 ч. на 14.03.2010 г. Ще има осигурена мултимедия. Цената на една нощувка в хотел „Латинка” е 18 лв. Заявки за участие: Атанас Атанасов, 0896669765, Слав Славов, 0896669767.

vorfax, успокои ме! Това, което писах в предишния си пост за мечовете и фикусите, го знам отдавна. Но в стаята ми има доста от тях. Растат като луди и ми е жал да ги хвърлям - все пак и те са живи същества! А и наистина чувствам, че пречистват въздуха!

Честит рожден ден, Ива! На веселото и закачливо Елфче пожелавам много, много радост и късмет - навсякъде! http://www.youtube.com/watch?v=cN5ZylHqGZk&feature=related

Чебурашка, granat1 Напълно съм съгласна с вас. За съжаление и аз се сблъсквам с тези проблеми - неприемане дори храна да се дава на външните котета и кучета. Да не говорим ако реша да направя къщичка за някое коте. Или куче. Такъв вик ще се надигне. Обикновено хората, които даваме храна на животинките отвън, го правим или рано сутрин, или късно вечер. Да няма проблеми. Веднъж един възрастен човек, забелязвайки ме че храня едно коте ми каза: "То хората няма какво да ядат, а ти на котките даваш". Замълчах си, но ми идваше да го попитам, той дали би приел от тази храна, която ядеше котето в момента. Обикновено хора, които са против животните винаги изтъкват разни всеобщо приети хуманитарни максими, като например, че човек е венец на творението и той трябва да е на преден план, че има световен глад, а се хранят животни, вместо да се убият и да остане храна за хората и още доста подобни глупости за които не ми се пише в момента. Мисля, че защитниците на животните са в много тежко положение и трябва да разполагат с доста голямо самообладание и здрава нервна система, за да издържат на подобен род атаки?