Ани

*Статията е дипломна работа, защитена в ДМА "Проф. Панчо Владигеров" през 1998 година в Теоретико-композиторски и диригентски факултет, под научното ръководство на проф. Веса Харалампиева. Увод Причината да избера тази тема не е лично пристрастие, а професионален интерес към едно съществуващо живо явление, каквото е музикално-пластичното и словесно изпълнение от последователите на Учителя Петър Дънов (Беинсá Дуно) в точно определено време и място, наречено “паневритмия”. Това явление според мен очаква своите изследователи. До този момент с него са се занимавали автори, посветени в новото учение на Учителя, т.е. хора от вътрешния кръг. Разглеждана е предимно езотеричната страна. Осмислянето на паневритмията е осъществявано от страна на вярващите последователи на това учение. Може би тук се крият причините да не се доразвие научната страна на въпроса. Учението на Дънов и в частност паневритмията заслужава да се осмисли от знаещи и да намери своята обосновка в научните среди. Опити в това отношение вече се правят, така че моето намерение е да дам малък принос към изследването на извора, бликащ от българска земя и събуждащ засилен интерес по цял свят. По този начин би се появила голямата истина, разкриваща на посегналите към нея своята мъдрост и красота. Смятам, че личните ми наблюдения и подготовката ми по философия и естетика позволяват да предприема това начинание. Засегнатите теми, проблеми и аспекти предполагат самостоятелно разработване и изследване. Тук те са ограничени не само до явлението паневритмия и търсенето на неговия скрит смисъл, но е потърсена връзка със съществуващите по нашите земи древни учения и вярвания. Те са разработвани от изследователите на древната история, от траколозите и палеобалканистите, така че не ми се е налагало да правя собствени открития. Самата философия на Бялото братство в България - лекциите, беседите и разговорите на Учителя - е документирана и описана от учениците и последователите му. За разлика от много древни учения и философии, знанието не е било предадено словесно от учител на ученик и само при посвещение в тайни, скрити от простосмъртните. Заложен е демократичния принцип - информацията протича от затворено езотерично ниво до възможно най - масовото. Тук не е цел да представя като цяло това учение, а да го разгледам само в онези аспекти, отнасящи се до най-хуманното ниво - приобщаването на хората към доброто и хармоничното за тях и за цялата планета. На тази педагогическа страна е обръщал особено внимание самият Учител. Именно като венец на възпитателно-съграждащите си усилия, той дава на своите ученици и последователи паневритмията. І. Древната космогония и нейния музикален израз 1. Какво крие древността? “Човече, опознай себе си и ще опознаеш Вселената и боговете!” Така гласи надписът в Делфийския храм на Орфей. Легендата приписва думите на музиканта - вълшебник. Дори и да не е така, обръщането към древната история ни разкрива една важна черта, която вероятно е характерна за всяко човешко същество, са всяка държава или общество. Това е стремежът към познание. В различните епохи тази жажда се проявява според нивото на прогрес и наложените социални мисловни, естетически и поведенчески структури. Така се утвърждават определени религиозни системи, залагащи на сърцето и вярата; научни системи, свързани с ума и търсещи по пътя на логиката веществени доказателства; философски системи, правещи опити да обяснят отношението между мисленето и битието и общите закони на развитие на вселената и природата. Понякога тези системи си взаимодействат и се преплитат. Като особена категория могат да се погледнат ученията, носени от изявени във всяко едно отношение учители. За настоящото изследване интерес представляват орфизмът и питагорейството, както и учението на Учителя Петър Дънов, живял и работил в България през първата половина на нашия век. Основание да посегна към такова изследване ми дава разпространяваната от някои автори и последователи на Дънов хипотези за особеното планетарно значение на Балканския полуостров и по-специално на България. Смята се, че на три пъти едно и също учение, може да се каже и “небесна вълна”, обхващат тази територия. Първо орфизмът, съхраняван и разпространяван от жреци и царе- орфици, следва продължение в богомилското учение и накрая Учителят Петър Дънов го “осъвременява” чрез многостранното си дело. Автори като д-р Методи Константинов и инж. Христо Маджаров разглеждат този проблем като залагат предимно на вярата и богословското му значение. Според проф. Ал. Фол “тракийският орфизъм е скрит в изворите пред елинската епоха. Елинската “орфическа” космогония, теогония и митология от (VІІ-?)VІ в.пр.н.е. променят първоначалната семантика на възприетите трако-пеласгийски реалии. Този “орфизъм” подхранва питагорейството през VІ V в.пр.н.е. и литературно-философското, идеалистическото, дори мистическото “орфическо” учение от V ІV в.пр.н.е. Обосновката на това твърдение не се съдържа в преките съобщения и в създадената заради тях подтискаща научна книжнина, а в подтекста на писмените и на веществените данни. “ Вероятно именно този подтекст е причината за по-късното изкривяване и “забравяне” на същността на орфическото учение, когато “поклонниците на орфизма бродели от селище в селище и проповядвали безсмъртието на душите и тяхното преселение, милосърдие към всички същества, пеейки химни, които с право били сравнявани с псалмите.” Подобно знахарстване е доста далеч от истината, плуване по повърхността на нещата. Но за сметка на това, както казва проф. Ал. Фол, името на Орфей не се забравя и не изчезва, подобно на други стари учители. “През късната елинистическа и ранната императорска (І-ІІІ в.) епоха, неговата божествена свирня, просмукваща цялата природа и всяка жива твар, за да ги хармонизира, била сведена до идилията на музициращия пастир. Снизяването, документирано в текстове и изображения, превърнало звучащия космос в кротка песен на водача на стадото, на алегоричния “божи човек” Може би наистина Учителят Дънов идва на Земята с мисията да възкреси истината за това учение. Древните търсят в музиката имитация на фундаменталната божествена хармония, отразена в символи с универсални значения. Според орфическата хипотеза музиката е енергиен и звуков израз на движенията в най-глобален смисъл (движения на космическите и на човешките сфери, включително на миналото, настоящето и бъдещето). Тази космическа вертикала пронизва всичко и стига до микрокосмоса на атомно ниво според представата на древните. Така както космосът е устроен от твореца хармонично, така и неговото творение - човекът, носи белезите на музикалност и хармоничност. Нарушенията на тази хармония, т.е. появата на дисонанс има апокалиптични последствия за Вселената, човека и обществото. Според Страбон (ок.64-63 пр. Хр.-20г) в неговата “Географика” цялата музика по произход е тракийска и азиатска. ”През същия този ІVв. пр. Хр. - пише изследователят Фол, се споменава тракисти, т.е. свирене по тракийски начин (лад), и се утвърждава музиката фригисти и лидисти (по фригийски и лидийски лад). Заедно с дористи (по дорийски лад) тези тоналности създават звучащатаВселена, изтръгната от духовите (дървените) инструменти, наричани общо авлои (флейти), независимо от формата и звученето им, както и от струнните и ударните. Лидийската тоналност е нежна и отпускаща душата, дорийската е бойна. Тракийският лад е изцяло сходен с фригийския, затова и за него не се говори в изворите, а той е сходен поради общата културно-поведенческа функция на музиката в орфическата обредност - вяра. Тези два лада са мистериални, обсебващи нощем и денем.” Орфеевата (или Аполоновата според елинистката терминология) лира първоначално имала четири струни. По-късно тя става седемструнна. Тоновете й са подредени в стълбица, която е “кодирана в низходящи тетрахорди, главно от “сол” до “ре”, но и от “ре” до “ла”, та когато те зазвучат възходящо да бъдат чувани само от посветените.” Първата струна издава тона “ре”(основния), втората- “ми”, третият тон е “фа” и накрая четвъртият - “сол”. “Тези 4 тона са гласовете на четирите основни космогонични елемента, чието съчетаване създавало орфическия Свят, видим за нас. Така гласът на Въздуха зазвучава на “ре”,този на Земята - на “ми”, на Водата - на “фа” и на Огъня - на “сол”. Защото Въздухът обгръща Земята, която се самоопложда чрез Водата и ражда Енергията. Енергията е Огън, но и Слънце. Тя е Син на двата съвършени кръгли образа на излъчването. За това към четирите тона ще бъде добавен петият. Той е “ла” и на “ла” звучи гласът на Слънцето в царствената си позиция. Тогава Загрей и Огънят ще ехти на “сол”, а Орфей (Аполон) или Слънцето - на “ла” Светът изглежда завършен, но не е, понеже орфизмът урежда и земните дела. Първородният Син ще се съедини с Великата богиня-майка, със Земята. Този тържествен акт се извършва при изгрев и при залез, когато лъчите погалват утробата и проникват пряко във високите скални светилища или надникват през входовете на пещерите. Това пищно сливане зазвучава в напрежението на тона “си, бързо последван от спокойното встъпление на “до”. Сега, на тази последна за първата октава степен узрява плодът, който се разпуква с ликуването на новия тон “ре”. Роден е Синът на Сина, неговото чедо и служител, царят-жрец, белязаният орфик, уредникът на съвършенството на Земята, на царството си, обходено в кръг. Музикалното свещенодействие се изпълнява на точно определен инструмент и затова не е чудно, че всички намирани изображения на Орфей са с китара или лира и никога ударен инструмент или аулос. Звучащата музика (в рамките на човешката сетивност) не означава само символ на движението, т.е. осъществяването на живота, но представлява енергиен импулс, чрез който човекът се намесва във вселенската хармония. Затова право на посветените е да произнасят тази “свещена” музика и те са тези, които определят каква музика да слушат и изпълняват другите членове на обществото (народа). Постигането на посвещение става чрез преминаването през трудни периоди на изпитание, за да може посветеният да придобие определени шаманистични способности. Само по този начин той ще може да чува космическата музика и “превеждайки” я на сетивно достъпен за хората език, да я дава на останалите. Такива способности на посветени притежават и Орфей-тракиеца, успокояващ с музиката си хора и зверове; Питагор - чуващия “хармонията на небесните сфери” и Учителят Дънов, който “сваля” паневритмията на земно ниво. Ролята на тези учители е подобна на тази на жреците - те чрез дарби и усилия в себе си осъществяват шаманистична връзка между света на недосегаемото от човешките сетива и човешката сетивност. Ямвлих описва състоянието и поведението на Питагор при извършване на този контакт с космоса : “За себе си този мъж съчинявал и получавал такива неща не чрез помощта на инструмент или глас, а напрягал слух, ползвайки се от някакво неизразимо и немислимо божество, впивал своя ум във въздушните симфонии на света, при това, както изглеждало само той единствен чувал и разбирал универсалната хармония и съзвучията на сферите и движещите се по тях звезди (съзвучие), създаващо по-съвършена и по-възвишена отколкото у всички смъртни песен с помощта на движенията и кръговратите, извършващи се най-благозвучно и заедно с това разнообразно и прекрасно, макар от неравни и разнообразно различни шумове, скорости, величини и звездни констелации, но взаимноразположени в някакво съвършено музикално отношение. Оросен като че ли от това и благонастроен по отношение на смисловото съдържание (logon) на своя ум и станал, така да се каже, съвършен, той замисля да предаде на своите ученици образите на това, подражавайки, доколкото е възможно, чрез инструменти и обикновен глас. В действителност единствен от всички, населяващи Земята, той чувал и разбирал небесните звуци от самия извор и корен на природата, считайки се достоен да изучава едно или друго, да се учи и уподобява на небесното чрез своя стремеж и способност за уподобяване, бидейки като че ли единствено той тъй щастливо настроен от породилото го божество. На останалите хора той смятал за достатъчно, като съзерцават него и даровете му, да получават полза и да се усъвършенстват от (неговите) образи и примери, тъй като те не били способни да възприемат по истинен начин първичните и чисти първообрази. За разлика от Питагор Учителят Дънов дава нотни записи на тези “преводи”. Той е първият учител, който прави всеобщо достъпна тази музика. Всеки ден пее и свири пред учениците си и останалите слушатели на лекциите си. Нещо повече - специално обучава на дадените мелодии и сам подтиква към лично творчество останалите. По този начин възникват много “братски” песни и стихове. Нека обърнем внимание на това как древните схващания се отразяват в космогонията на това учение. 2. Устройство на Вселената според учението на Петър Дънов Вселената е енергия и човекът е част от нея. Това предполага възможност за тотален енергиен обмен в двустранна посока. От една страна човек възприема от космическата енергия като смисълът на този акт е катарзис. Това е една космогонична хипотеза ,която е близка до древната космогония. Освен това той може да отдава от енергията си и така да упражнява въздействие върху Вселената.Подобен възглед също не е изолирано явление - в много учения властва идеята, че човек с духовната си енергия има еманация на ума, сърцето и волята. Това образува част от енергийната обвивка на всемира. Тук може да се направи връзка с учението на Агни-йога. Напоследък науката чрез наблюдения се старае да фиксира тази енергия. Позоваваме се на научно-популярния филм за Вера Кочовска, излъчен по БНТ, където се показа енергия, веществено уловена от японски учени. Друга страна на сегашната обширна Вселена е нейното изграждане от “строго разумни определени действия”, продиктувани от “ т.нар. Божествена и неизменна математика” Тази неизменна математика е образувана от определени математически таблици, “създадени преди самата вечност”. Благодарение на тази вложена в целия висш органичен свят разумност, човешкият дух може да действа, работи, развива и твори. Човешкият дух е микроскопична частица от един всеобхватен Дух. На този Дух се дължи всичко във Вселената - от силата, мощта, пространството, светлината, всичките добродетели, всички прояви в света до разкриването на мировите и вселенски тайни. “Духът не е нещо, което може да хванете, нещо външно. Вие сте потопени в Духа.” Този Дух е “сбор от напреднали същества, живели милиони години, които са изработили методи за работа.” “Духът не се преражда, а се вселява от една форма в друга. Като свърши земните науки, човек напуща Земята и отива на друга планета, там да се учи. Така ще обиколи всички планети на Слънчевата система.” “Духът е най-възвишеното, най-чистото, най-святото. И в тази святост Духът носи условията на разумния човешки живот…В най-широк смисъл казано, когато човек има в себе си разумния живот, той живее като музикант, като поет. Той е всякога весел, има мир в душата си , него светът не го тревожи, нищо не го смущава. Той не се спира на дреболиите в живота. Той се спира само върху онова великото, което Бог е създал.” В това си разбиране Дънов се доближава до античната представа за универсалния човек - благороден, мъдър, постигнал музикалност в себе си. В такъв смисъл това е метафора на музикос. Духът не може да се прояви без материята, която му придава форма. Само така той може да стане видим. От своя страна Духът дава цена на материята.”Материята е онова, което събира нещата и носи бременността на идеите….Ако нямаше материя, форма не би могло да се създаде.” Целият космически мир е създаден от материя, съществуваща от далечни времена. Същността й е “изостанала енергия от хиляди и милиони космоси, които са съществували в миналото. Материята, която е изоставена от съществата, работили тогава, сега се използва. От хиляди и милиони космоси съществата са оставили своите желания, мисли и действия в тази материя. Сегашната материя - това са заспали духове, които трябва да се събудят.” За това пробуждане работи чрез своето учение П Дънов. Зад материята стои една разумност, даваща израз на всичко в материалния свят. Тази разумна жива сила, действа и се проявява по различни и многообразни начини. Една такава изява е Природата. Тази разумно действаща сила индусите наричат “татвас,” което в превод от санскрит означава жива енергия, проникваща в цялото пространство. “Татвас” движи всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената. Индусите имат разработен научен метод за усвояване и използване на тази жива енергия и той се нарича “пранаяма”. “Татвас е Любовта, която движи света и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела.” Основата на живота според учението е Духът. От него произлизат всички малки духове и души, той съдържа вселенските закони. При индусите се назовава Брама, при евреите Йехова, а “съвременната наука разбира онова нещо, което прониква цялото пространство или онази първична материя, която носи в себе си живот чист, неопетнен. Ако имате от тази първична материя само стомилионна част от милиграма, вие ще направите чудеса с нея. Но за да извършите чудеса, трябва да разберете законите на тази първична материя. Човек губи живота си, защото не познава или не спазва тези закони.” Тези закони изграждат трите свята - физически, духовен, Божествен. ”Физическият свят има ниски трептения, духовният има по-високи, а Божественият - съвършено силни трептения.” За да влезе в по-висшите светове, човек трябва да изработи по-съвършени сетива, да пречисти ума, сърцето и съзнанието. Ако се осланя на сегашните си органи то духовният и Божественият свят ще останат затворени за него. Тази преграда идва от високата организираност на тези нива. “Ако човек влезе в един по-висок свят, той е вече невидим за останалите. Ако влезе в духовния свят с физическата светлина нищо няма да види.” Защото “съществува един свят, където радостите са привидни, а скърбите са реални - физическият. Съществува и друг един свят, който радостите са реални, а скърбите привидни. Този свят е на ангелите, на светиите, на съвършените същества - Божественият свят е.” Там, в най-високия във вибрационно-енергийно и морално отношение свят се прилагат 3 основни закона: на Любовта, носеща изобилния и пълен живот, на Мъдростта, която разкрива пълното знание и светлина, и на Истината, която дава пълната безгранична свобода. “Материята, от която е създаден физическия свят е твърда и се дели на безкрайност. Духовният свят е рядък, прилича на вода. Божественият свят е твърд и неделим. От него се образува голямото тяло, а от физическия свят се образуват малките тела- има едно подобие между тях.” Всичко, което се съдържа във Вселената го има и в човека, в “малкия свят” - оттам и взаимната зависимост между тях. Наблюдавайки, осъзнавайки и прониквайки надълбоко в собствената си природа, човек навлиза в тайните на битието, достига до истината за вечните закони на всемира, до неговото устройство, действие и развитие. Пътят всеки избира сам. За негово улеснение са дадени сетива, за чието развиване или закърняване всеки носи лична отговорност. Вървейки по собствената пътека , човек разкрива своето място във Вселената и съпричастността си към космическите процеси, осъзнава своята вина, ако с поведението си спира еволюцията на макро- и микро-света. Това е и прилагането на закона за частите и цялото: “Човек трябва да разбира своето предназначение като част от общия организъм и там да намира своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно? Ще се разпадне.” За да стане разумна част от това тяло на космоса, човек трябва да се издигне от самосъзнанието до космичното съзнание. “Ако не се повдигне, животът ще остане за него непознат”, защото “човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на неговото съзнание”. “Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност. А когато в човека проблесне космичното съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи - растенията, животните, хората, всички съставляват клетки от целокупния Живот. Човек като влезе в Космическото Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности.” Един от пътищата за такова усъвършенстване на съзнанието и достигане до сливане с вечния живот, осъществено чрез хармоничност и взаимно допълване на трите свята представлява паневритмията. 3. Музикалната концепция на Учителя Дънов Темата за музиката присъства постоянно в педагогическата дейност на Учителя Дънов. Според неговите ученици тя е една от любимите му. Многобройни са изказванията, разговорите и беседите,посветени на музиката. Освен като цигулар и композитор, той печели популярност и като теоретик не само сред последователите и учениците си, но и сред известни наши музиканти. Учителят говори за музиката не само като за изкуство,но и като за духовна работа в школата на Бялото Братство. Препоръчвал е на учениците си да пеят или да свирят на някакъв инструмент и нещо повече: да прилагат законите на музиката в живота си т.е. да живеят музикално. Защото “има музикални гении,които се раждат такива, но всеки човек може да се опита да пее или да свири. Всеки човек,който е живял по Бога е музикален и неговата песен или свирене има сила. Този, който живее един егоистичен живот и е обичал само себе си, не е музикален. Истинският музикант има самоотричане. Той е организирал своя живот. Дори и материята може да се организира с въздействието на музиката. Ще знаете, че музиката е във всичко. Всяко нещо, което вършите в живота си, вършете го музикално. Говорете така, че в думите ви да има музика.” /Томалевски,Г.,”Учителят Беинсá Дуно”, стр. 175/ Част от инструменталните композиции на Петър Дънов не са нотирани, какъвто е случая с “Българска идилия”. Те са изпълнявани пред слушатели на лекции или в по-тесен кръг от ученици. Липсата на всякакво желание за творческа кариера у автора е причина тези произведения да останат без нотен запис. Но има друга част, която е записана от учениците му с музикална култура и образование. Това са предимно песни, наричани от Учителя “окултни упражнения” и музиката към паневритмията. Според него в бъдещата музика все повече ще навлизат подобни влияния и мотиви и те ще дадат мощен тласък за новото й развитие. И наистина такива творби започват да се появяват - “Песни за новия Адам” на Владимир Панчев са вдъхновени от песни на Учителя. “Окултни упражнения” - самото заглавие подсказва, че това не е обикновена музика , написана за концертни изяви. Прави впечатление, че на организираните и в днешно време концерти с музика на Учителя не се ръкопляска. Така тя се доближава повече до древно свещенодействие и на преден план излиза функционалната й приложност. В тези мелодии е вложен нов скрит смисъл, непознат досега за земната музика - “един строеж в мелодията и музикалната архитектоника, които бележат нов вид вътрешна сила и дълбочина.” За да откриеш такъв вътрешен смисъл, трябва да усъвършенстваш концентрацията си и да осмислиш и преживееш всеки тон и всяка дума, да потърсиш духа на музиката. Защото “Духът не е нещо обективно.Ако искате да го познаете в музиката, ще го почувствате в съотношението между тоновете. Невидимото, неуловимото в музиката и словото, това са проявите на Духа.” /Б.Дуно, “Окултна школа по изкуство на пеенето”,стр. 139/ Музиката се проявява и в трите свята - физически, духовен и Божествен. Всяко едно действие и мисъл дават отражение в същите светове. Например “ако един музикант композира един час, два часа трябва да се моли, защото той е отговорен за своите произведения. Те ще въздействат на хората, а това въздействие трябва да бъде добро. При това той ще носи отговорност не само в един живот. Няколко прераждания поред той ще носи последствията на своята музика, която е пратил в пространството и тази отговорност ще го следва и на земята и Небето.” /Б.Дуно, “Окултна школа по изкуство на пеенето”,стр. 139/ Музиката носи живота в себе си. Където има живот, там има и музика. Според Учителя музиката има разностранно въздействие и всеки може да си служи с нея, за да постигне някакъв успех. Различните хора обаче са развили до различна степен музикалното си чувство - “едни имат развито чувство за време, други за ритъм, а трети за мелодия.” Оттук става ясно, че различно ще бъде и самото въздействие върху помагащия си с музика. Диапазонът се простира от строго индивидуално до универсално влияние. Интерес представляват всеобщите функции на музикалното изкуство: • лечебно-успокоителна • духовно и творчески съграждаща • хармонично-възстановяваща • педагогическа “Когато човек започва да пее, настъпва разширение на капилярите, кръвообращението става леко, изхранването на отделните части и органи е по-пълно и оттам и общото разположение по-добро…Щом музиката улеснява кръвообращението, тогава и болките престават…Когато човек с години не може да свърши някои работи, като изпее няколко песни - свършва ги в много кратко време.” /Томалевски,Г. -“Учителят Беинсá Дуно”, стр 173/ За всяко състояние има съответна музика. Човек трябва да знае с каква музика да се излекува, как да трансформира енергията. Учителят прилага такива указания към някои песни, а на бъдещите поколения оставя развитието на музикотерапията. В учението на Беинсá Дуно се твърди, че музикантите са едно благо за човечеството. Те могат, без сами да знаят това, да трансформират състоянията на хората. “Един цял народ може да се промени, да се насърчи и да се вдъхнови….Да знаете колко пъти те са намалявали страданията на хората и колко пъти са ги спасявали от отчаяние….Музиката стопява всички мъчнотии…И змиите се укротяват с музика.” В учението на П.Дънов се боготвори музиката на природата. “Цялата природа е един величествен оркестър. И органите на човешкото тяло се подчиняват и работят най-добре под действието на различните музикални тонове от гамата.” Много от композиторите търсят връзка с природната музика, затова и има такова звукоподражание и звукоизображение в музиката от най-древни чак до наши дни. Според Учителя музиката се е появила в човешкия свят, когато се е пробудило съзнанието. Като творческа проява у човека то датира от около 3000 4000 г.пр.Хр. Музикалността на даден човек личи от изследването на неговия череп. За да изпълняваш музика не е нужно само да си музикален, но и да имаш определена нагласа, формирана от собствените мисли, чувства и воля. “Обикновената музика може се изпълнява по всяко време и при всякакво състояние. Когато обаче изпълнявате окултни упражнения, трябва да намерите за това съответното време и във всеки тон да вложите мисъл, чувство и воля.” /Томалевски,Г. -“Учителят Беинсá Дуно”/ За Питагор Вселената е хармония на звучащи небесни сфери. Този космогоничен възглед при Дънов придобива друг нюанс. Метафорично изразен светът представлява божествена арфа и всеки човек е отделна струна от нея “Върху арфата на Великия Майстор има още много струни. Заедно с тебе понякога един след друг, а понякога вкупом като акорд ще звучат и други тонове. Все едно, че разговаряш с тях, за да се образува мелодията, сътворена от Великия Компонент. Отделното звучене на тоновете е много важно, тъй като всеки от тях влиза в мелодията. Всичко следователно трябва да бъде чисто, красиво и изящно. Може на някого да се види незначителна неговата роля…но той забравя, че е частица от общото и е отговорен за неговия цялостен вид.” /Томалевски,Г. -“Учителят Беинсá Дуно”/ В тази връзка звучи и твърдението, че всеки човек е изграден върху един основен тон, който определя живота му. “Трябва да познавате основния тон на всеки човек и според това да определите обходата си с него.” За да общуваш чрез езика на музиката, трябва да познаваш и нейните основни тонове. Подобно на орфизма и тук се открива смислово значение на отделните тонове от естествената природна гама (по седемте основни тона). Наблюдава се и известна многопластовост на тоновете: “Всеки един тон съдържа още шест тона в себе си. Ако не се изпее правилно, да се включат и седемте тона в него, той няма съдържание. Следователно всеки тон съдържа всички тонове в себе си, но главният е важен, а останалите шест са допълнителни. Когато между седемте тона има хармония, те изпъкват един след друг, т.е. онова, което човек чува като един тон, всъщност е цяла една мелодия. В този случай тонът, който се чува е една форма,в която се изразява съдържанието - останалите шест тона. “ “До” е тон на Любовта и се стреми към “ре”, който е първа проява на Свободата. “Ми” представлява подтикът на Истината в духовния свят, а чрез “фа” тя се придобива. Тонът “сол” е Мъдростта и стремежа, които се постигат в “ла” - реализирането на нещата. “Си” е най-високото стъпало, до което човек може да стигне и да отвори врата за преминаване от една гама на живота в друга.

ІІ. Паневритмията като факт и същност 1. Що е паневритмия? “Скоро хората ще схванат, че пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в умовете на хората и преустройват нещата.” Учителят Тези думи на Учителя Петър Дънов ни насочват към една от причините за “свалянето” на паневритмичния танц на физическо ниво, а оттам и към дълбоката му идейно-философска същност.Именно тази връзка и “преливане” между физическия, духовния и Божествения свят е търсена и заложена като метод на изграждане и развитие в еволюционен план в паневритмичните упражнения. Това е един от пътищата за възстановяване на изгубения баланс и влизане в резонанс с хармоничните трептения на природата и Вселената. Паневритмията се играе в няколко паралелни свята .Подобна идея за подражание на движения, взети от отвъдното не е изолиран първи и единствен случай. През всички епохи е имало хора с изразени медиумни способности, които обогатяват човешкото знание чрез осъществяване на енергиен контакт с другите светове. Във философията е известен разказът на Ер (Х глава от т.ІІІ -“Държавата”, от “Събраните съчинения” на Платон) Свещеният танц на ритмично движещите се в кръг двойки разкрива една “разумна обмяна със силите на живата природа”, съдържаща положително и съграждащо въздействие на микро- и макро-космично нива. Лесно може да се предположи, че оттук се разклоняват множество нишки. За една от тях Дънов споделя следното: “Чрез паневритмията могат да се хармонизират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм.” За да не звучи само като добро пожелание, играещият трябва да включи или по-скоро да задвижи силите (енергиите) на ума, сърцето и волята. В зависимост от постигнатия синхрон на проявлението им и степента на вътрешна осъзнатост от всеки участник, се уравновесяват и привеждат в разумно съотношение енергиите на майката-Земя и Слънцето-баща. И тук се явява следващото стъпало: повдигайки вибрациите си, танцуващите подобряват общото състояние на обществото и по този начин упражняват планетарно въздействие. Изпълняващите “движенията, взети от природата, от целия всемир и приведени в хармония с космическия ритъм се докосват съзнателно или не до мощна сила - “Тези движения имат магическа мощ и влияят върху целия свят, а не само върху нас” И по-нататък: “Велико оръжие е паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мира и хармонията.” За пълноценното и цялостно осъществяване на този замисъл са необходими известни условия, зависещи от участниците в паневритмията. Например ефектът се губи, ако формата на кръга се наруши; ако упражненията не се играят правилно и поради това не се превръщат в “психо-физиологичен акт” Или пък ако играят недостатъчно физически и духовно пречистени хора (в такъв случай резултатът е физически упражнения без привличане на енергии и осъществяване на контакт с по-висши светове и сили). Откроява се възложената висока отговорност на прекрачилия в кръга на паневритмията. Отговорност към самия себе си и съпричастност към цялото. Тук може да се открие паралел с изпълнението на ритуални архаични действия, протичащи “сковани” от строго спазване на догматични правила. Отчасти такова древномистериално отношение съществува и в цикъла на паневритмията. Например отражение се открива в строго спазваното изискване да се изпълняват упражненията в строго определен ред, всеки ден и при всякакви условия в периода между пролетното и есенното равноденствия, както и описаните по-горе условия за получаване на пълноценен ефект. Езотеричното съдържание на всяко едно от упражненията разкрива духовно послание и окултен смисъл, изразени в жестове, телесни движения, думи и мелодии. В същото време обаче новите идеи импулсират свобода при индивидуалните транскрипции и събуждането на творческото начало. А какви са подходите, начините и средствата за постигане на необходимото развитие? Отговорите Учителят Петър Дънов дава в изнасяните в продължение на над 40 години многобройни беседи и лекции пред българския жаден за словото му народ. В грижливо пазеното при неблагоприятните за него условия след 1944 година наследство, се разкрива учение, носещо нова искра. Този могъщ импулс, предаден от Орфей, запалил пламъка на богомилството и пръснал се чрез него по света се връща отново в нашите земи чрез създаването на Школата на Учителя Беинсá Дуно. Паневритмията външно изглежда само като обикновен танц, но представлява сакрална мистерия, едно явление на ХХ век, пренесло много древни корени. Тя е характерна и оригинална дейност за Бялото братство в България. За разлика от много други учения с древна история, представляващи затворени и изолирани системи, паневритмията е отворена към хората и е разпространена в цял свят (Русия, Франция, Германия, САЩ, Англия, Австралия, Белгия, Швейцария, Гърция и др.) С това се защитава етимологичния превод - всеобщ, космически ритъм: “пан” - все, всичко, всеобщ, космически; “ев” - от лат.”еу” - истински, висш; “ритъм” - правилност на движенията. Учителят дава паневритмичните упражнения и обучава учениците си в правилното им изпълнение от 1934 до 1942 година. Обръщайки поглед назад към космогонията на древните ни прадеди и стигайки до по-дълбоки аналитични нива, се откриват немалко сходства. Едно от вътрешните, духовни значения на паневритмията е да подпомага тръгналия към съвършенство ученик, подобно на древногръцката ”калокагатия” и превръщащия се в музикално творение на природата. За разлика от питагорейската школа тук няма задължително условие за строга дисциплина на ума и тялото и тяхната проверка при приемането на ученик в школата. Всичко е дадено в указания, дадени с любов и разбиране и оставени на свободната воля у всеки - новото, което носи това учение. Създаването на такава демократична школа е в контекста на планетарния енергиен обмен и възможността на всеки един жител на Земята да се включи в него чрез чистата си мисловна еманация. “Всемирното хармонично движение на цялото Битие е паневритмия.” - казва Учителят. . Единствено включването в този сакрален танц може да доведе до осъзнаване на тази мисъл… 2. Структура на паневритмията Паневритмията представлява изпълнение на гимнастически движения под звуците на музикален съпровод, съчетан с естествен природен декор. Танцьорите се групират по двойки в кръг около оркестъра. Упражненията на паневритмията са групирани в три дяла, символизиращи трите свята: 1-ви дял отговаря на физическия свят, 2-ри дял “Слънчеви лъчи” е отражение на духовния, а 3-ти дял ”Пентаграм” разкрива Божествения свят. По този начин още веднъж се осъществява на практика действието на научните методи индукция и дедукция. От общото и генерално обединяване на всички участници в трите дяла се прави хармонично и музикално синхронизиране на трите енергийни свята, погледнато в планетарен мащаб. В същото време може да се забележи дедуктивното разпадане на въпросния принцип, т.е. стигане до микрокосмоса на всеки отделен изпълняващ пречистващите музикално-ритмични упражнения, където също е заложено правилно хармониране на енергиите от трите свята. Целият първи дял се играе във формата на кръг с минимални размествания по него и размяна на местата на партньорите по време на упражнението “Тъкане”. При тази смяна жената излиза от външната страна, след като е поела преките слънчеви енергии чрез музикантите. Този цикъл съдържа 28 паневритмични форми, чийто смисъл е да покажат състоянията, през които преминава човешката душа, нейните трудности по пътя на преживявания катарзис. “Наподобяващи явленията в природата и космоса, като приливите и отливите, живота и смъртта, смяната на сезоните, тези форми представляват аналог на вътрешните състояния на човека.” Вторият дял - “Слънчеви лъчи” символизира движението на Земята около Слънцето. Тези “взети от светилището на посветените упражнения” допълват към кръга 12 лъча, изградени от по 12 двойки, свързващи музикантите с външния кръг. В случая “външният кръг представлява земната орбита. Движението по 12 - те лъча означава електромагнитните течения от Слънцето към Земята и обратно. Първото течение - от Слънцето към Земята - можем да наречем “артериално”. То носи електромагнитни слънчеви енергии. Второто можем да наречем “венозно”. То носи електромагнитни енергии, които са изгубили на Земята своя първичен ритъм. Те минават през земния център и отново се връщат на Слънцето, за да добият първоначалния ритъм.” “Слънчеви лъчи” носят любовта като “велика идея за раждането на нов, красив свят на Земята”. Третият малък цикъл се нарича “Пентаграм”. Тук се изпълнява вече сложна композиция от двойки, подредени във формата на Пентаграм Пентаграмната фигура се е използвала от много древни школи като символ с дълбоки духовни сили. Учителят също се позовава на това знание и внимателно обяснява в лекциите си ползата и вредата при употребата му. В паневритмията известна трудност при изпълнението се създава от условието да се движат всичките пентаграмни композиции отново ограничени от кръга. “Пентаграмът е символ на Космичния Човек. Пентаграмът се играе в кръг. Кръгът символизира безконечното, така че играейки пентаграма ние изразяваме развитието на Космичния Човек в неговата безкрайност.” 3. Синкретизмът в паневритмията Паневритмичният танц е синтетично явление, в което се проявява херметическия закон за съответствието - “Каквото има горе, има го и долу”,т. е. Във всяко едно упражнение има явно застъпена връзка между идея, мисъл, тон, форма, движение, цвят, число. Това подсилва значението на различните смислови пластове. “Когато движенията съвпаднат с тоновете, те са велики магически сили ….За да се тури и волята в действие при пеенето, то трябва да се свърже с движението. Музиката има свой особен израз в движенията. Когато музиката се съединява с движенията, тя става красива. Когато се съедини и с речта, става още по-красива. Всичко трябва да оживее в музиката. Всичко трябва да дойде в движение чрез нея. Цялото тяло трябва да трепти и да се движи музикално - всички движения трябва да бъдат музикални. Движенията вървят по известни закони, както и тоновете вървят по известни закони.” Паневритмията се доближава до древна мистерия, целяща физически и духовен катарзис. Това е и причината да се определи взаимодействието на различните изкуства в нея не като синтез, а като тотален духовен синкретизъм. Осъществява се синкретично сливане на духовните постижения - наука, знание, религиозни представи и всички изкуства заедно, а не само жест, слово, движение и музика. Поотделно изпълнен всеки един компонент губи силата си. Сливането в единен комплекс води до търсения силен ефект. Точно определеното време и място за изпълнение, отключва енергии, излъчвани от по-висши йерархии и светове по същия начин, както се е вярвало в древните школи. “В древните мистични школи песните са се пеели при движение! В тия школи са знаели какви мощни сили се събуждат чрез съчетанието на думите, музиката и движението. Произнасянето на известни възвишени изречения придружавали с песен и специални движения. И това имало мощно въздействие върху самите тях. В древните мистични школи паневритмията е била метод за възпитание на всички ученици. Те са били възпитавани чрез ритмични движения, свързани с определени идеи и съчетани с пение. “ “Само когато движенията строго съответстват на думите и музиката, ще имаме отново възродително действие върху човека.” Правилното съчетаване изисква и правилно изпълнение на всички елементи. Всяко нарушение действа негативно върху постигнатия ефект, а не върху ритъма. Следователно това не е художествено, същностно нарушение. Критериите за запазване на цялото също не са естетически. Дълбокият смисъл на паневритмията, вече стана ясно от предходните глави, е както да се усъвършенства и хармонизира отделният участник, така и той да успее да се включи във всеобщата хармония. Нарушаването на собственото състояние влияе енергийно на всички околни. Това разбиране вероятно е причината, поради която някои “архаични формули” са запазени в такава автентичност - глобален, а не естетически страх ги съхранява. Но в същото време това е и щастлива причина, защото само така бихме могли да ги открием ние.

ІІІ. Въздействие на паневритмичната практика Свещеният танц на паневритмията възражда или по-скоро “превежда” на съвременен език смисъла и съдържанието на древните мистерии. Днес единственият ограничител за участие или не е проявата на собствената воля и желание за включване към катарзисния танц. Това е една външна изява на известна по-голямата свобода. Но и тук има вътрешни духовни пластове, до които се достига след извървяване на определен път и придобиване на познание. Такова своеобразно посвещение всеки придобива сам, без физически видим учител. Получава се нещо като постепенно отваряне на затворените вътрешни нива на малки части. Огромното времево разстояние е пречка да се направи по-подробно сравнение, затова някои изказани мисли може да не попадат в целта и да не носят нужната научна доказуемост. Мисленето и съзнанието в древността е коренно различно, вероятно и това налага някои промени в мистериалния катарзис. Например в миналото никому не е било нужно обясняване на ефекта при участие. Днешните условия обаче налагат и изискват доказуемост на дадени твърдения. От това зависи тяхното приемане, прилагане или отхвърляне. Учителят Петър Дънов подробно обяснява в лекциите си въздействието, което се получава при играта на паневритмия. По-късно неговите ученици допълват чрез собствени изследвания този спектър на влияние, но в повечето случаи се набляга на духовните аспекти. В настоящата глава интересът е съсредоточен в две други страни - изпитвания терапевтичен ефект при участие в изпълнението на танца и възможностите за педагогическо приложение на паневритмичните упражнения. 1. Терапевтичен ефект Паневритмията е свят, в който навлезе ли, изследователят открива огромни възможности за многостранно тълкуване на явлението. Намираното терапевтично въздействие би представлявало интерес за съвременните методи на музикалната терапия, медитативните и дихателни практики, цветотерапията, както и за новото развитие на психотерапията и биоенерголечението. Крайният резултат от участието в общото изпълнение на музикално-ритмичните движения, погледнато в такъв план, води до постигане на вътрешно спокойствие, освобождаване от така характерния за съвремието ни стрес, възстановяване на душевното равновесие. Полученият психобаланс в съзнанието се отразява от своя страна по хоризонтал и вертикал. Високоенергийното въздействие на целия комплекс от средства в паневритмията привежда в синхрон вибрациите, а оттук и жизненото ниво на отделния участник. Вниманието се насочва към всяка част от тялото и неговите органи, към състоянието и нуждите на отделната клетка. Пълен ефект се получава, ако всичко това се осъзнава и осмисля от танцуващия, за което са необходими определено познание и психични способности от негова страна. Колкото по-добро е психосоматичното функциониране, толкова по-добре може да се осъществи и развие вертикално ефектът на паневритмията. Повишават се духовните трептения на единиците и множеството, като това рефлектира върху цялата планета и подобрява общото състояние на космоса. Такава хармония на свой ред прави съответна обратна връзка и влияе с всичките си положителни сили от физическо и духовно естество в световен мащаб. Дълбокото ми убеждение е, че дали ще грее видимото слънце на небосклона или то ще свети в душите и сърцата на земните жители е почти равносилно, защото най-хуманният ефект, заложен в паневритмията е налице. Сливането на вибрациите не може да се осъществи при наличие на болно тяло и психика. Още в древността това се осъзнава чудесно и е повод за създаването на хиляди вярвания и учения. Античното схващане за изграждането на човека-музикос е напълно сходно. Когато тялото и душата станат “музикални”, се придобива идеално здраве. Много играещи паневритмия споделят успехи в това отношение. Някои от здравните проблеми се олекотяват, дори до пълното им изчезване. Психосоматичният контрол се вмества в определените за дадената личност рамки и биоенергийното състояние се повдига. Би било интересно и любопитно да се измерят с научна апаратура енергийните полета (или аурите) на танцуващите преди и след изпълнението на цикъла от упражнения. Тогава ще се видят и документират най-ясно всички евентуални промени по докоснатите проблеми, настъпващи по време на и след изпълнение на паневритмия. Смело мога да констатирам, че системното прилагане на упражненията от музикално-ритмичния комплекс води до положителна промяна и при психично болни лица, разбира се не в тежки форми. Вероятно освобождаването от отрицателни състояния на съзнанието и подсъзнанието, постигано чрез комплексното въздействие на средствата, води до повишаване на нервната сила, а оттук и до по-голяма способност за съзнателен контрол на действие и поведение. Такова влияние се осъществява и без да има явни психични отклонения. Само че в този случай се наблюдават други резултати. Проникването до подсъзнанието помага оттам да се изчистят негативни емоционални и мисловни напластявания и разстройства. Отстраняването на менталните блокировки разтоварва ума от всякакви “излишъци”, като по този начин той става здрав и естествената му спонтанност и творческа съзидателност излизат на преден план. Освободеният ум постепенно възвръща оригиналните си методи на реагиране и действие и все по-съвършено възприема и взаимодейства с околната среда като успешно осъществява творческата си градивност. Може да се каже, че на практика се постигат част от целите на използваните напоследък методи на медитация. И не на последно място се разкрива нов нюанс от възможните хуманни въздействия на паневритмията - участие в промяна на света към добро, като първо променим нас самите. Подобен медицинско-магичен подход е известен още от древността и по-конкретно Орфей, а по-късно и Питагор го прилагат широко в практиката си. Питагорейската евритмия търси постигане на хармония между жителите на полиса, т.е. хоризонтален здравословен катарзис и енергийно балансиране. Тогава се разкрива възможност за вертикално издигане, водещо до включване в космическия ритъм. За съжаление липсата на оригинални древни текстове ограничава изследването до позоваване на думи, изречени от Петър Дънов през първата половина на ХХ век : “Паневритмията обновява и подмладява човека. Тя лекува не само болести, но и всички телесни и душевни неразположения. При нея целият човешки организъм трепти музикално. А в музикалния свят няма болести, няма смущения. Ето защо чрез тези упражнения човек излиза от света на смущенията, разочарованията, недоволството, тревогите и безпокойствата и влиза в един свят на хармония. Този, който играе една година тези упражнения съзнателно, ще бъде здрав, ще се освободи от много болести или ще ги предотврати чрез повдигане на жизненото ниво на организма.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 183/ Ако по-внимателно се надзърне зад тези указания, ще се видят много от основанията за по-гореизложените разсъждения и заключения. Ще по-детайлно обърна внимание на терапевтичното въздействие на отделните средства, включени в паневритмичния комплекс. На първо място ще посоча музиката не само от професионален интерес, а и като откриване на определено продължаване на Орфеевите традиции. Следните цитати биха заинтригували привържениците на музикалната терапия : “Музиката от най-древни времена се прилага като метод за трансформиране на енергиите и за лечение. Музиката във физическия свят е потребна, за да организира дезорганизираната материя. Физическият свят е дезорганизиран. Чрез музиката материята ще трепти хармонично.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 165/ Подобни възгледи все още са трудно доказуеми на практика от науката, но могат да служат за отправна точка при опитите и анализите на терапевтите. Защото науката едва сега започва да открива връзката физическо - духовно, а “музиката е границата между физическия и духовния свят” и това помага на човек “чрез нея да трансформира енергиите си.” Освен това силата на музиката е във възможността да “организира тялото, а оттам и мисълта, да организира мисълта, а оттам и всички клетки….За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както между мислите и чувствата си. Музиката е едно от средствата за поддържане на това равновесие. Който знае законите на природната музика, може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм и да подобри състоянието си.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 166/ Много често сред поучителните слова на Учителя могат да се срещнат подобни изречения, изразени като формули и съдържащи скрита истина, чакаща търпеливо своето време за разкритие. Това е и част от педагогическата заслуга на Учителя Петър Дънов - подтикване към разкриване на знанието за природата и нейните закони чрез собствени наблюдения и усвояване на определен житейски опит, което от своя страна събужда творческия откривателски дух. По подобен начин звучат и горните цитирани изводи. Пътят за подробни изследвания е открит. Както вече стана ясно от първа глава Орфей, Питагор и Петър Дънов използват известни шаманистични способности при подбора на музиката. За изправянето на дадено негативно състояние или за повдигането на положителните качества и добродетелите има съответна мелодия. Така например Дънов препоръчва песента “Ходи, ходи” да се прилага при лечение и профилактика на бъбреци, костна система, уши, косопад; “Милосърдие”-то лекува храносмилателната система, бъбреци, костна система, уши, косопад и т.н. Сърцето става по-меко и умът се преобразява чрез “В началото бе словото” . А ако ти избяга вдъхновението - изпей “Вдъхновение”. Музиката в паневритмията също е специално подбрана. Тя изобразява и внушава чувства и състояния, описващи противоречивия път на всяка душа от нейното пробуждане през първия ден на пролетта до въздигането и “изгряването” й. Според мен има някакво кодирано послание в самата мелодика. Не можем да предположим каква е била музиката, с която Орфей и Питагор са лекували хората, но за наша радост песните и мелодиите на Дънов са широко достъпни. Вероятно трептенията на тоновете създава определен енергиен потенциал на мелодиите, събуждащ съответни недоразвити и компенсиращ липсващи биоенергии у слушателите. Тук е мястото да се внесе едно уточнение - макар паневритмията да представлява синкретичен комплекс, извадена сама от него музиката също има своето въздействие. Ефектът, разбира се, не е пълен. Ако се продължат разсъжденията по гореизложеното твърдение, може да се стигне до следният извод: подобно на лечението, упражнявано от някои екстрасенси, така и музиката влияе биоенергетично. Или може още да се допълни, че се спазва хомеопатичният принцип на дадена болест или неразположение да се въздейства с индивидуално подбрано лекарство в различно количество според личните енергийни специфики. Вторият дял на паневритмията, както и упражнението “Колко сме доволни” от първия, са композирани изцяло върху ритъма на ръченицата. Ето част от основанията на Учителя за това решение: “Много от сегашните лекари, особено на Запад, лекуват болните с музика. Българинът по естество е песимист, затова е създал хороводните песни - да се лекува от песимизма си. Веселата музика действа здравословно. Има тъжни песни, които турят и здравия на легло. Българските хороводни песни са лечебни.” Нещо повече - сред учениците и последователите му се говори, че слънчевите лъчи достигат до Земята, пулсирайки в ритъма на ръченицата. Според физика инж. Тильо Тилев този ритъм е “съизмерим с ритмиката на Слънчевата деятелност и по този начин ние се хармонираме с това Космично тяло.” В съвременната психотерапия напоследък се говори за силата на положителното мислене и неговата градивна функция. След подробен анализ на словесния текст към всички упражнения, откривам, че поезията изцяло е застъпила този метод. Навсякъде думите са с положителен смисъл и подтикват към доброто, любов към всяко живо създание, стремеж към физическо здраве, вътрешен мир и хармония. Отново прозира генералната цел - изграждане на необходимото космическо съзнание, носещо всемирна благодат. За такъв психотерапевтичен и изцяло здравословен ефект на мисълта Учителят говори в някои от лекциите си. Според него “всяка дума крие в себе си известна сила. Ако концентрирате вниманието си върху дадена дума, вашият мозък ще се свърже със силата, която е вложена в нея, и ще изпитате едно ободряване или отпадналост според характера на думата.” Следователно “мощно нещо е словото. Мощна е и човешката мисъл. Достатъчно е човек да приложи съзнателно, с вяра мисълта си, за да опита силата й. За това е нужна воля. Чрез мисълта се лекуват хора от неизлечими, страшни болести.” Тук виждам основание да направя паралел с индийската практика на мантруване. Повечето от паневритмичните упражнения повтарят по няколко пъти дадена дума - “Аум” или цял стих - “Квадрат”, “Изгрява слънцето”, ”Мисли” и др. В третия дял “Пентаграм” пет пъти се повтаря цялото упражнение на фона на един и същи текст и еднакъв музикален съпровод. При такова едно положение близостта с многократното повторение на словесни формули - мантри е лесно допустима. Още повече, че следните думи на Учителя сами насочват натам: “Индусите имат известни мантри, формули, с които си служат и които образуват особена група от тонове. Индусът почва да пее и докато пее, може да мине покрай най-опасните зверове с тази музика. Нито един звяр не се и опитва да му направи нещо. Ако той престане само за миг да произнася тези мантри, животните ще го нападнат. И на дявола ако пеете с нежна музика, нищо няма да ви направи, ще ви слуша.” /Енциклопедичен речник”, книга ІІ, стр.315/ Движението и гимнастическите упражнения са друго основно средство в паневритмичния танц. Едва ли има нужда да се спирам на всеизвестното лечение чрез движение. По-скоро ще приведа някои мисли на Учителя по този въпрос, внасящи нещо ново в това знание. “Всяко движение оставя клишета в невидимия свят. А пак всяко клише е един отпечатък, който има свое последствие. И това последствие, този резултат носи радост или скръб. Чрез движенията си човек регулира енергиите на организма си. Движенията разтърсват въздуха, чиито трептения се предават на физическото тяло на човека чрез двойника му. Двойникът на човека е антена, чрез която той възприема впечатленията си от външния свят.” И по-нататък: “Стремете се към красиви съзнателни пластични движения, за да се свържете разумно с приливите и отливите на космичната енергия, т.е. с изтичащата и вливащата се космична енергия.Излизането и влизането на космична енергия определят здравословното състояние на човека, а също така и неговите мисли и чувства.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 182/ Гимнастическите упражнения са нужни, защото балансират различните енергии в тялото. “В половината част на тялото се набира повече негативна енергия, а в другата половина - положителна.” Паневритмичните упражнения залагат на уравновесяване и изчистване на вредни енергийни натрупвания по физическото тяло. Това от своя страна води до психичен баланс. За тази цел има подробни обяснения в съществуващата вече литература на конкретните движения и телесни положения, както и описание на специалното им физическо въздействие. Поради тази причина тук няма да се спирам на този въпрос. Играенето на открито пространство рано сутрин включва и благотворното влияние на слънчевите лъчи и свежия въздух. Това е отразено и в определени упражнения - “Изгрява слънцето” и “Дишане” Телесните движения символизират въпросните процеси. Намирам за заслужаващ вниманието следният факт: макар и през разстояние, тези упражнения разкриват конкретно вертикално - хоризонтално разгръщане на идеята. От изгряването на вселенското слънце се стига до съответния процес в микровселената на всеки индивид. Чрез концентрирането в собственото дишане, съчетано с разпяване по гама Сол мажор, се отива към по-високо ниво на обобщаване на живота в хармоничния музикален макрокосмос. В този макросвят “енергията на нашия физически, умствен, даже морален живот иде от Слънцето. То носи живот…..и съдържа всички медикаменти в себе си.” “А въздухът е склад на Божествените енергии….носител на Божествените мисли, които първо минават през дихателната система, където се преработват, трансформират се и оттам чрез кръвта отиват в мозъка….Дишането е двоен процес: физиологически и психологически. Крайната цел на дишането и като психически процес е пречистването на мисълта.” През последните години се засилва интересът в научните среди към човешкото биополе. Чрез разработения метод на съветския учен Кирлиан се предостави възможността аурата да се фотографира и наблюдава от всички. Тайната на биоенерголечението постепенно започна да се разбулва. Установи се, че както лечителят може да променя биополето на пациента, така и последният може да упражнява известен контрол над състоянието на фината си обвивка. Намирам, че в паневритмичния свещен танц са предоставени благодатни условия за разгръщане на подобна картина. Настоящата глава досега разгледа проявата на паневритмията като мощен енерголечител. В следващите редове бих искала да акцентирам върху споменатата възможност за самолечение. За целта ще се спра на последното упражнение от първия дял - “Промисъл”. Това е единственото упражнение, което се изпълнява без музикален съпровод. На фона на трикратното повторение на съответния стих се дава на веки един участник възможност да пренесе жизнени енергии от божествения през духовния до физическия свят. Този акт се осъществява чрез “обливане” с ръце на цялото тяло. Личната воля и участие в процеса на енергобаланс са на преден план. Подобен индивидуален контакт с животворните енергии се наблюдава във всички упражнения от целия цикъл на паневритмията, но получаването на ефективен резултат се търси чрез комплексното и синхронно влияние на музика, поезия, хореография, физическо движение и участие на мисълта. В “Промисъл” вниманието се насочва към директната връзка между Слънцето и Земята, както и към уравновесяване на енергиите им във всеки участник поотделно. ХХ век е изпълнен с пъстроцветна мозайка от интересни събития, факти и явления. Често захласнати в някое техническо чудо забравяме за утвърдени древни истини. После, притиснати от житейски трудности, упорито търсим някаква опора и обръщаме поглед назад, за да възкресим с нова сила многовековно знание. Така в края на века мнозина са привлечени от цветотерапията. Учителят също е осветлявал този въпрос пред учениците и слушателите си. Според него “ефектът на цветовете зависи от техните вибрации. Колкото са по-висши вибрациите на даден цвят, толкова и резултатът е по-добър. Когато сте неразположени, трябва да знаете откъде идва това неразположени, в кой цвят се намирате и с кой можете да си помогнете.” Работата с различните краски е “метод за набавяне на онези енергии, които липсват в организма. Всички хора не се нуждаят от един и същ род енергия, затова и не обичат един и същ цвят.” В паневритмията няма директно въздействие с цветове. Може обаче да се открие интересен ефект на синестезия, а оттук и косвено цветолечение. Отново ще се позова на изследването на физика инж. Тильо Тилев, където в приложената таблица се прави опит за откриване връзката между тон, цвят, физическо активиране на системи и органи и психологическо състояние. Разглеждат се само някои от упражненията. Продължавайки разсъжденията в този дух, достигам до следното заключение: комплексът на паневритмията е изграден от многократно редуване на тоналности, започващи от седемте основни тона. Това създава условие за проява на чисти цветови нюанси - седемте цвята на дъгата. Когато те се обединят, се получава единен светлинен и звуков лъч, чието въздействие е здравословно, интелектуално и морално пречистващо. Може би затова някои от изпълняващите музикално-пластичните движения развиват усещане за определен цвят при прозвучаване на дадена мелодия. “Ла” - индиговият цвят, дава тон за начало и всички заиграват, синхронизирайки се с ла минорното звучене. Конкретно това съчетание на тон и цвят залага развитието на волеви качества, милосърдие и благодарност. Краят на паневритмията се установява в До мажор, носител на червените тонове. Чрез него се осъществява връзка с жизнеността, радостта и любовта. Ако има енергийна липса, така тя може да се възстанови и дадени болестни състояния да се изличат. Ако човек е здрав, то тогава може да се насочи към усъвършенстване на физика, дух, ум, сърце и воля, танцувайки в кръга на паневритмията, т.е. да изпита нейното 2. Педагогическо въздействие “Паневритмията - това е новото, което трябва да се внесе в днешната култура. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Въвеждането на паневритмията в училището и в обществото ще даде голям тласък за вливане на нови културни ценности…..Един час на ден (в училище, бел.моя ), употребен за Паневритмия ще подготви ново поколение.” Учителят В тази глава ще направя опит да разгледам какво би могло да бъде влиянието на паневритмията, ако тя се допусне до участие в педагогическия процес. За съжаление не мога да се опра на официални научни разработки и изследвания, макар че от края на 1939 год. е било пуснато в ход въвеждане на паневритмия в българските училища. В продължение на четири години това начинание, разбира се подкрепено от тогавашния кабинет и по-специално от Министерство на просветата, се е развивало малко мудно. За нещастие първите бомбардировки над София слагат край на едно красиво дело, с което България и нейните деца могат само да спечелят. След края на войната нещата постепенно са забравени и придобиват друг обрат. Но никога не е късно засятото семе да изкласи… Още при разучаването на паневритмията на Изгрева Учителят казва : “За нейното проучване ще трябват школи, ред лекции и курсове. В тези курсове тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучат нейните основни принципи и закони и същевременно да се проучи практически.” Нека направим крачка в тази насока. Музиката има организиращо значение в целия синкретически комплекс на паневритмията. Освен това тя въздейства като важен възпитателен фактор “първият метод, с който трябва да започне новото възпитание.” Учителят е имал и специално отношение към светското образование; в беседите си много е говорил за едно ново по структура, форма и съдържание възпитание, взимащо положителния опит на миналото и окончателно скъсващо с неуспешно действащите стари модели на мислене и развитие; изнасял е отделни лекции пред учители от цялата страна. Дори може да се проследи как самият той с цялата си дейност е осъществявал на практика взаимодействие между съвременните подходи на образование (движещи се в посоката на даване информация чрез лекция или урок) и опита на древните школи (задаване на въпроси и получаване на отговори; предаване на знание чрез притчи, разкриващи истините в зависимост от собственото ниво на развитие и напредък на ученика). Като доминанта проблясва обаче многократното му подчертаване, че новото в обществото може да дойде единствено по пътя на музиката. Новият човек трябва да постигне състояние, в което музиката да навлезе и заработи в ума и сърцето му. С чисто сърце Учителят Дънов препоръчва по-широко застъпване на музиката в учебните планове, но не само като увеличена бройка часове, а да се осъществи проникване на музиката в целия училищен живот и цялата дейност на ученика, като с това се създаде подходяща музикална атмосфера в цялата образователна система. “Музиката да не е само отделен училищен предмет, а да се прилага обширно във всички предмети, за да може да укрепи здравето, развие ума, чувствата и волята, усили паметта, изгради характера и събуди Божественото у човека - любовта, милосърдието и др.” Защото “някои от висшите чувства на душата могат да се пробудят само чрез музика.” Да, събуждане на непроявената природа и организиране на физическите, умствените, сърдечните и волевите сили по нов начин наистина се постига чрез музиката и нейната магия. Оттук нататък човешката жизнена енергия започва да поддържа или повдига нивото си, взаимодействайки си с енергийния музикален източник - космоса. Поемайки определени светли и музикални вибрации, поведението на разумните живи същества придобива нови нюанси. Движенията и жестовете на телата стават смислени, ритмични и пластични; емоциите и мислите се уравновесяват; задълбочава се вътрешната вглъбеност и уважението към околните индивиди; оценява се значимостта на природата и вселената и се открива собственото място в нея. Или с други думи: принципите и правилата на паневритмията стават част от човешкото битие. Защо Учителят Дънов е държал много на паневритмията и горещо се е застъпвал за нейното прилагане в училищата и във висшите институти? Само “ако се въведат тези музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много повече”? Едва ли това, както и засегнатите досега проблеми и въздействия са решаващите мотиви. По-скоро Учителят ни е оставил добре разорана и засята нива, а ние от своя страна остава да се погрижим и пожънем даровете й, като ги оценим и доразвием подобаващо. Опит в тази насока представляват следващите редове, където ще обърна внимание на конкретните възможности на паневритмичните упражнения за постигане на възпитателен ефект, което досега не е целенасочено в съществуващата литература. Погледнато метафорично и обобщаващо, бих нарекла паневритмията учител на всички и на всеки. Това ще определи и подхода към изследвания проблем. Паневритмията дава знание, възпитава, образова и обучава всеки, който дори само надникне в нея. В началото са нужни обикновени преподаватели, за да се усвоят някои умения и основни положения. “Аз ви казвам само общите принципи - казва Дънов, във време на упражненията ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и краката си. Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас.” /Учителят, “Разговорите при седемте рилски езера”, стр 220/ Вселената се проявява и учи децата си. Дадената свобода вероятно е най-ценното и най-отговорното послание. Доверявайки се на този космически учител и неговата мъдрост в музикално-ритмичните движения, се постига дълбока вътрешна връзка, дори по-правилно би било да се каже съкровена интимност. А това е нужно на всеки педагог, който открива и развива индивидуалните качества и таланти на учениците си. Убедена съм, че паневритмията като опитен учител дава всекиму нужното, съкращава криволичещия път на търсещото лутане и подарява житейско време, разкрива един свят на красота и съвършенство, с което пък се доближава до естетическото въздействие. Развивайки богата душевност и телесна красота и здраве чрез всекидневно изпълнение на упражненията и тяхното символно-семантично претворяване във физическото и духовното битие на човека, се постига цел, подобно на древногръцката “калокагатия”. Открива се и малка прагматична страна - всичките музически изкуства са вложени и синтезирани в един общ цикъл. Музикант, поет, танцьор, мим, учен с познания по астрономия и история, артист, играещ главната роля на сцената на своя живот - това е всеки един, танцуващ паневритмия. Следва да се обърне внимание на една важна разлика с древността и развитието на педагогията досега: формирането на индивидуалности с колективно съзнание. Този факт е с огромно планетарно значение. Движейки се хармонично в паневритмичния кръг, шлифовайки собствения диамант в душата си, всеки открива някакво особено отношение към останалите и това усещане постепенно започва да се проявява, докато стане постоянно поведение. Осъзнаването на огромната роля на всяка микроскопична частичка за функционирането на целия огромен жив организъм - Вселената, вярвам е първата крачка към трайна промяна в съзнанието на присъстващите в играта, промяна и настройване за нещо по-висше, което е и притежание на всеки от нас. Навлизаме в психоактивиращата функция и сугестивните възможности на паневритмичния комплекс. Съзнанието на танцуващите в кръга двойки осъществява връзка с безкрайността. Забелязвайки и мислейки за милиардите живеещи форми, задълбочавайки се във вечното съзнание, все повече се постига сливане с него и поемане на част от красотата и силата на всяко нещо. Осъществява се и духовен катарзис, съпроводен с енергиен обмен на микро- и макрониво. Силата и трайността на внушението зависи от отделното и общото (на всички включили се към хармониращия се пулсиращ организъм на паневритмията) вибрационно-енергийно и еволюционно състояние. Как музикалните ритмични упражнения могат да помогнат на педагогиката? На първо място може да се постави изграждането на нравствени и морални ценности. За част от тях се каза вече. Като допълнение към написаното е възможността, давана от паневритмията за изглаждане и хармонизиране на междуличностни отношения и намаляване и уравновесяване на егоистичното поведение у всеки един. Така на практика се увеличава уважението към всяко живо създание, а собственото самоуважение достига нормалните си позиции. Прехвърлянето по закона за аналогия на природните и всемирните принципи към личната “клетъчна република” оцветява в нов нюанс и осмисля по духовен път физическото ни съществуване. Еволюцията следва неизменно своя ход и всяко живо творение преминава от там, спира се и дори понякога пада и страда, ако развитието го налага. Само чрез братска взаимопомощ и саможертва може да се постигне облекчаване на трудностите по пътя на човешката душа и хармоничното издигане до първоизточника й - Космоса или Бога. Опознавайки етапите на развитие на душата и състоянията, през които тя преминава, заложени изцяло в паневритмията, се разбират и обикват другите хора. Стопени са отрицателните качества като гордост, надменност, завист, злоба, корист. Когато вътрешният дискомфорт е ликвидиран и е налице едно хармонично светоусещане, проблемите - било то вътрешни или външни, изчезват и хората стават по-добри и отзивчиви. Основание да твърдя подобно нещо ми дават наблюденията над постигането на синхронност между физическо и духовно поведение по време на танца, както и след това. Когато участниците се отнесат отговорно към нужната вътрешна духовна работа, резултатите рано или късно се появяват. Чистата мисъл освобождава ума от рационалистичните му окови и го дарява със светлина, топлината на сърцето прогонва отрицателните емоции и открива пътя на всемирната любов. Всички правят заедно уверена крачка по пътека на земната еволюция. След завръщането си през 1895 година от САЩ, където в продължение на седем години учи медицина, Петър Дънов започва да обикаля градовете и селата из страната, правейки френологични изследвания. Линия, транспортир и таблици са били мерните му инструменти, с които е обяснявал връзката между измерените ъгли и дължини и умствените и духовни качества на човека пред него. Разработва френологична карта с функционалните центрове в човешкия мозък. По-късно вероятно тези изследвания му помагат да подбере правилните движения на тялото, необходими за задвижването и активизирането на определени мозъчни центрове, а оттам и на конкретни психични сили и качества. Събуждането на умствените способности води и до обратна връзка с движенията на тялото. Те се променят към по-голяма пластика, мекота, гъвкавост и се изчистват всякакви паразитни излишни натрупвания. Психичното тяло е овладяно, а то от своя страна контролира физическото и качеството на психомоторната дейност се повишава. Освен това се засилват и се организират мисловните процеси, паметта се подобрява и прояснява. За съжаление отново се позовавам на собствени наблюдения. Набелязаните проблеми могат да заинтригуват педагози и психолози с пълно основание. Още самата подредба на упражненията организира паметта към по-голяма гъвкавост. Някои от тях се изпълняват по един и същи начин, но с лек нюанс в движението. Други се играят на една и съща мелодия, но с различни текст и движения. Следователно, за да се запомнят тези условия, е необходимо активизиране на съответните умствени процеси. Музикално-словесното енергийно внушение събужда мисловни енергии, прочиства паметта и съзнанието от стари “замърсявания” и открива път за нови знания. Дори само при слушане на музикалния акомпанимент, когато се танцува без да се пее, се засилва развитието на асоциативните способности и символно-образното мислене. Всеки един от нас се ражда творец и откривател. По пътя на сегашния образователен процес чрез логиката, анализа и синтеза, изцяло застъпени в него, тези способности се задушават у детето до пълното им умиране в някои случаи. Запазването на чистото детско светоусещане и творческото преоткриване на всемира е привилегия на хората от сферата на изкуството. Светът на паневритмията създава подобна съхранителна възможност. Той не повтаря усвоените логика и модели на човешкото жизнено поведение. Изграден е от други по-висши принципи, ръководещи космоса и даващи свобода на съзидателните и творчески сили, а оттам и на подобна нагласа. Само ще загатна за най-малкото, което може да постигне човека, който играе и осъзнава упражненията. Усвоил основните закони на Вселената, той започва да открива нови качества, способности и възможности в самия себе си. Тогава сътворява собствена “симфония на живота”, съобразена с индивидуалните му особености и в хармония със света. Променя се стойката, лицето засиява, движенията се омекотяват, стъпките се премерват според ситуацията, мислите и действията стават по-разумни и смислени, проблемите се преодоляват артистично и гъвкаво. Човекът е намерил своя основен тон, от който е изграден и успешно го използва, а не се движи по установени стандарти и утъпкани пътеки. Съзнанието обменя разумно сили с живата природа и се отправя към по-висша емоционална сфера, от която мнозина творци черпят вдъхновение. Откриването на ценни бисери в собствената микровселена, продължаването на пътуването из красивите потайности на човешката и всемирна душа, служи като мощен импулс за творчеството във всяка една област на живота и изкуството. Както композиторът обработва “дадената” му музика, така и тук се отключват подобни творчески способности за “преводи” Паневритмията създава определена интонационна среда, включваща сугестията на музика и слово, физическо движение и жест. Към музикално-словесното акустично внушение се прибавя директното въздействие на словесния текст и извънхудожествения ефект на мястото, определено за паневритмичната игра (сред природата по възможност в планината или в гората). Ако си припомним древната теория за етосното влияние на ладовете, откриваме общи черти. Макар да са написани в съвременна мажоро-минорна система, в общата атмосфера на песните се наблюдават дорийски и фригийски хармонии, а лидийските и йонийските “разхлабващи” съзнанието са избегнати. Стъпката и напевността следват ритъма на словесния текст, жестът изразява дълбоката вътрешна сила. Постига се забележителен ритъм, който както при калокагатията не може да се разруши при никакви обстоятелства. Телесният ритъм се възпитава с гимнастическите упражнения, а ритъмът на душата се изгражда и поддържа с “музика” (триединство на музическите изкуства поезия, танц и музика). Това е античното философско схващане. Евритмията на Питагор научава на верния ритъм в пеене, свирене, танц, реч и жест, мисли и постъпки, живот и смърт. Крайната цел е да се включиш в космичния ритъм и получавайки просветление да разбереш хармонията на “звучащите звездни сфери”. Дънов от своя страна обогатява и доразвива древната космогония. Разликата не е само в представката “пан”. Най-ценното е заложеният демократично действащ възпитателен принцип. Собственото развитие до голяма степен, ако не и изцяло, зависи от свободната воля на човека. Съответно отговорността е по-голяма, но на нея паневритмията учи постепенно и с търпение всеки, който има желание да развива по хармоничен начин еволюционните си процеси и с това да помага на еволюцията на цялата Вселена. Като поредна отлика мога да посоча възпитателното въздействие на музиката и словото не само върху психиката, но и върху физиката. Спокойният ритъм на началните песни, пресъздаващ пробуждането на природата, настройва и провокира плавни движения на тялото. Неравноделният метрум на ръченицата в “Колко сме доволни” и във втория дял - “Слънчеви лъчи”, импулсират виталност и подобряват соматичното състояние. Думи като “мисли”, “крепи”, “нагоре да полетим”, “бодра гимнастика, раз, два, три\подвижи се и се спри”и други внушават конкретни физически действия. Паневритмията възпитава и залага в голяма степен на самовъзпитанието и самодисциплината у всеки един участващ, както се споменава по-горе. Учителят казва: “Щастието на човека се крие в ума, в сърцето и във волята му. За да придобият това щастие, всички хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно. За да дойдат до това положение, те трябва да се самовъзпитават.” /Янкова, А.-“Играем ли правилно паневритмията, дадена от Учителя”,стр. 49/ Играейки всеки ден по едно и също време едни и същи упражнения се създава особен вид трудолюбие. То дава възможност да откриваш и изработваш неподозирани детайли, които се проявяват постепенно и в житейското битие. Самообразованието и самоконтролът разрешават да се навлезе в по-езотерични сфери. Прилагането на това знание и усвоен опит отключват процеси, които позволяват изчистването на собствената карма. Постига се едно по-голямо самовглъбяване и самонаблюдение. Не се подражава на околните, а се играе съсредоточено паневритмията, която е необходима на всеки, за да си помогне на индивидуалните потребности в определен момент. Самият Учител дава указания да не се гледа как играят останалите, а концентрацията да се насочи към собственото изпълнение. За педагогията превъзпитанието е най-труден процес. Рушенето на старите навици се поддава мъчно, а понякога протича болезнено. Много по-лесно е да се научи нещо ново, отколкото да се изкорени старото. В паневритмичната практика превъзпитанието на старите вредни навици протича леко и без излишно форсиране. Веднъж схванали ритъма на свещения танц, участващите постигат омекотяване във всяко едно положение - движение, жест, реч, мисли, чувства и поведение. Показателна е усмивката при традиционния финален поздрав между участвалите: “Светъл ден!”. Тук се наблюдава и друг възпитателно-хуманен принцип: след като си оправил и хармонизирал собственото си състояние по време на упражненията и си се справил с проблемите, поглеждаш към другите и ги даряваш с красива мисъл и любов. Развитието на волевите качества също може да се проследи. Без да подценявам необходимото усилие за всекидневното изпълнение, ще се спра по-подробно на друг момент. В някои от упражненията, като “Освобождаване”, “Побеждаване” и в третия дял “Пентаграм”, силно присъствие имат волевите способности. Лесно може да се съди за степента на развитие на волята у всеки един играещ по неговите особености в изпълнението на движенията. Музиката, словото и физическото движение са еднакви за всички, но интерпретирането е строго индивидуално и различно. Постепенно към края на паневритмичния танц е постигнато известно изравняване и уравновесяване - по-резките движения у някои са омекотени, по-тежките и обемни са олекотени и прибрани, по-мудните са активизирани. Знаейки за психосоматичната връзка, лесно се достига до извода за определено възпитание и съответното формиране на индивидуални качества. Включването към такъв генератор на жизнена енергия като паневритмията изисква организиране и постоянен контрол на вниманието. Не може да се играе в кръга пълноценно, ако не се поддържа определена будност на съзнанието и адекватност на поведението. В това отношение мога да посоча една от все още допусканите слабости от участниците. Като се поддават на увличащите ги емоции, губят връзка с ума и резултатът е разсейване. Това от своя страна крие опасност да се объркат упражненията, които макар да са много лесно изпълними, гледани отстрани, имат своите нюанси, значения и логично редуване. Пропускането на някой елемент води до откъсване от пулсиращото цяло и смущава хармонията и синхрона. За възстановяване на ритъма се изразходва допълнителна енергия, което е лична и всеобща загуба. Едно особено качество възпитава паневритмията. То е свързано с обясненото по-напред формиране на колективно съзнание у индивида. Танцувайки в огромен кръг и движейки се напред, назад и настрани по него, на места в бързо темпо, се налага да се изгради пространствена ориентация. Тя се отнася и до усещането за партньора до теб и играещите двойки отпред и отзад. Трябва добре да се прецени как собственото поведение и място ще се отрази на ритъма и пулсацията на цялото. Много често това не се прави и се наблюдава натрупване на двойки в една част от кръга, при което други места се оголват или формата на кръга се нарушава (както се вижда от снимката на 19 август 1998 година в приложението). Това, освен че загубва езотеричния смисъл, нарушава естетическия вид и показва колко още има да се учи и усъвършенства човечеството. Към края бих искала накратко да отбележа и присъствието на естетическата наслада в танца на паневритмията, която има голяма роля в целия цикъл. Истинско удоволствие и удовлетворение настъпва при играта от допира до красотата на изчистените музикални линии на мелодията и ритъма. Силата на изящната поезия събужда приятни емоции. Дори наблюдавайки отстрани пластичния танц, получаваш физическо и духовно пречистване, сливаш се с една космическа естетика. Като финално обобщение смятам да изложа участието на паневритмията в педагогическия процес. Елементите му - възпитание, образование и обучение се преплитат и взаимопроникват. Организирайки психиката и въздействайки на по-високо емоционално ниво, се осъществява етапа на възпитанието. Той не може да протече без усвояването на личен опит и разумно поведение, т.е. включва се и образованието като изявен момент. Без обучаването в определени сръчности и умения на физическия свят не би могло да се осъществи връзка в духовния и божествения. И ако приемем, че педагогиката е сфера, в която действа някаква принуда, а в изкуството има свобода и красота, можем да заключим, че паневритмичната практика учи на особен вид изкуство. Паневритмията е мъдър и търпелив учител, източник на знание за законите на живота и космоса. На учениците си тя разкрива една по една тези тайни и им помага да усвоят почерпеният опит, за да може той да придобие стойността на истинско познание. Разполагаме в ръцете си с чудесен дар за бъдещите поколения на България. Нека като финален акорд прозвучат думите на Учителя Петър Дънов към тях : “Аз поздравявам младото поколение.Те ще възкръснат. На младото поколение ще дадем всичкото си съдействие. Едно съм с тях. Аз съм с младото поколение, с момичетата и момчетата, които имат стремеж към вечните ценности в живота, които имат любов. Идете и воювайте с оръжието на любовта! Победата ще бъде ваша. В бъдеще ще дойде едно ново поколение.” /Из Беинсá Дуно, “Педагогически въпроси”/ Вместо заключение Тази работа има ограничена и конкретна тема и не се разпростира нито в цялостното учение на българския Учител Петър Дънов (Беинсá Дуно), нито се занимава с даването на оценки за мястото и значението на това дело. Смятам, че това е прекалено претенциозна задача за всяко учение от подобен род. Единственото, което предложеното изследване би могло да счита за свое постижение е осветляването на едно явление, събирането и цитирането на свързаните с него мисли. Бих могло да се счита за принос само изложените хипотези и предположения в главата, посветена на терапевтичния ефект, както и идеите за педагогическата приложимост на паневритмията. Подобно изискване ни отпраща отново към древността - Орфей, Питагор, Платон, където по-широкото разбиране на музиката не като чисто изкуство, а като всеобщ синхрон и хармония е основа на цялата космогния.