Ани

Дала съм линк към беседата. Може би думата притча да не е подходяща...? Но според мен астралната змия си е точно егрегор. Поне така смятам. Хриско, малко си далече от истината, но не ми се обсъждат различните религии тук. Има си кой да се грижи за тях.

Това му е и хубавото на форума и Портала. Че можем да си имаме доверие. Аз споделям донякъде написаното от Божидар. По отношение на храненето. И друг път съм писала, че това е важно, но не най-важното. И не бива да се фиксираме в диетата и храната която поглъщаме. В Евангелието на Матея, гл.15, Спасителят казва: "11. не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека." Но освен да внимаваме за нашите действия спрямо другите, трябва да сме внимателни и за някои външни влияния. Аз съм абсолютно убедена, че Бог няма да ни изостави, но все пак в Библията се казва :"Внимавайте, бъдете будни и се молете;". (Евангелие на Марк). Учителя също доста често говори в беседите си за необходимост от будност. Има и цяла беседа "Божественият филтър". Съгласна съм с тези думи: Тук нещата според мен опират до психотроника и различни методи за влияние чрез словото, неща в които не съм специалист и затова не смея да пиша. Но това, че не ги разбирам напълно, не означава да кажа като шопа - "те такова животно нема"

Хриско, има едни още по-хард от християните. Предполагам, че се сещаш кои са. Извинението им е, че са още млади, такива каквито са били християните през средновековието. Болшинството езотерици според мен са по отворени за чуждото мнение. Донякъде си прав, но има един момент, когато се „замръзва” в тези светли идеи. Може би разбираме по различен начин егрегора? И по-точно този на различните религии или учения. Няма нищо лошо, когато група хора се обединят около една светла мисъл. И в Евангелието Христос казва; „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.”. Може би трябва да се уточним кога едно обединение се превръща в егрегор? Или ако не използваме този термин, кога обединението на нашите светли първоначално мисли, може да се изроди в нещо изкуствено, нещо което вече спира развитието на душите ни? Мисля, че Учителя предупреждава за такива заблуди в някои беседи. когато вървим по Пътя, съмнението е нещо опасно и лесните отговори които ни се дават, могат да ни потопят в неподвижните води на някой егрегор. Тук като ли се получава едно противоречие - от една страна следвайки дадено учение е необходима абсолютна вяра. От друга страна трябва да се внимава за евентуалните капани, да сме будни...? Егрегорът не е истина. Той е една илюзия, изградена колективно. Метод за излизане от тази илюзия е дадено в притчата за Буда и астралната змия. Според мен смирението е такова смаляване. Донка много правилно е описала някои показатели за попадане в заблудата и начини за излизането от нея. И аз съм забелязала същото. Не използвам думата егрегор, но имам предвид точно тази същност.

Бях провокирана да отворя тази тема, прочитайки думите на Хриско : „Има ли души, които в отвъдното запазват религиозните си убеждения“. Спомних си прочетеното от мен преди години в „Окултна енциклопедия“ на Тухолка по този въпрос. В този форум има тема изобщо за егрегорите и там съм цитирала написаното от този автор, за захранването на религиозните егрегори от напусналите физическия свят техни последователи. Цитата го преписах от моята книга, тъй като в нета го няма. Тъй като понятието егрегор е доста обширно, то ми се искаше да разбера какво мислят пишещите в този форум конкретно за егрегора на религиите и езотеричните учения. При отваряне на нова тема обикновено се търси въвеждаща информация в мрежата. Написвайки „егрегор на религията“ в търсачката на Гугъл, ми се появи форумът на xnetbg и по-точно постът на sidewinder. Не е копиран буквално, но наистина съм използвала като въвеждаща информация написаното в него. Реших да не давам линк, тъй като обикновено няма практика да се цитират чужди форуми с някои изключения – когато се цитира човек който пише или е писал и в нашия форум, а също така често давам линкове към другите братски сайтове. Но може би ти си прав – трябваше да дам линк към този сайт, за което се извинявам. Не знаех, а и никъде не беше написано, че това е взето от "Просто да бъдеш" Б. Русанов. Когато отварям дадена тема, целта ми не е да блесна с писателските си дарби, каквито практически нямам. Отварям теми по неща които ме интересуват. В случая това са егрегорите на религиите и различните езотерични учения. В нета има за религиите, но почти няма писано за егрегори създадени от последователите на ученията. Може би защото тук опасността е по-малка? Благодаря на всички които са писали по тази тема. Вашите отговори ми помогнаха да се ориентирам в някои неща. Не мога да открия в беседите на Учителя отношението му към тези същности. Понятието егрегор се използва предимно при теософите. Никъде в беседите си Петър Дънов не говори за егрегори, но може би ги е споменавал под друго име...?

Свят на промени

Всъщност егрегорите на различните религии и учения са част от опасностите по духовния път. Значи вътрешният глас не винаги е гаранция? Мисля, че е така за съжаление. Тук не съм напълно съгласна. Има членуване и участие в духовна школа или религиозна общност. Не всички хора, които следват пътя на дадено учение или религия са подвластни на паралелно създадения егрегор. Сам да се движи човек по духовния път според мен е трудно. Това съвсем не е гаранция, че няма да попадне в капана на някой егрегор. Или в други подобни капани от астралния и менталния свят. Истината, която ни се донася от Великите просветени и Учители от Невидимия свят, служи за основа на всички религии и езотерични школи. Но след това ученията се втвърдяват, кристализират. Духът се превръща в буква. Мистерията в рутина. Това все още не е егрегор, но вече се създават подходящи условия за възникването му. Според мен критерий, че има опасност от попадане в егрегор е когато дадено учение/религия се противопоставя на всички останали. Когато се казва „само ние сме прави, само ние водим към духовно спасение”. Когато се обругават другите религии или учения. Това не означава, че отделните учения трябва да се слеят. Всяко си има свои характерни методи, практики, подбрани от Създателят му с оглед на особеностите на групата хора или народност на които се дава от Невидимия свят. Но не бива да се конфронтират различните религии и учения. Друг критерий е молитвата. На кого се молим? На духовната школа, на иконата, на някоя реликва? Или на Бога, Реалността, Истината. Малко е трудно различаването, но за това е необходима будност и светлина. Вярата. Вяра, но в какво? Сляпата вяра, в която няма никаква мисъл, сляпото подчинение на алгоритъм от ритуали понякога също може да доведе до капана на това автономно астрално същество, творение на нашата мисъл...? По какво се различава истинската вяра от сляпата? Може би и тук са необходими постоянна будност и светлина? И накрая – вътрешния глас. Мислех си, че е лесно, но след като прочетох написаното от Божидар – виждам, че и тук има трудности. Има опасности от чуване на други гласове, минаващи за вътрешен. Как става различаването?

Мисъл за деня -12 август Ако носиш Божията Любов в себе си и отидеш при мъртвия, той ще оживее;ако отидеш при гладния, ще го нахраниш; ако отидеш при жадния, ще го напоиш;ако отидеш при бедния, богат ще го направиш; ако отидеш при невежия, учен ще го направиш; ако отидеш при грозния, красив ще го направиш; ако отидеш при слабия,силен ще го направиш. Щом носиш Божията Любов в себе си, ще преобразиш света. Свят на промени Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Плодовете на духа – молитва Псалом 112

Хриско, мисля че тук нещата са много по-сериозни и затова реших да отделя в нова тема този ти въпрос от темата за „Модата в отвъдното“. Религиозните убеждения не са мода. Но в отвъдното, както ти наричаш животът след физическата смърт, много религиозни хора затъват или по-точно казано биват хванати в капана на егрегора на религията или учението което са следвали приживе? Как се създават тези егрегори? Мислите, желанията, представите, вярванията на последователите, поклонниците, учениците на един религиозен водач са свързани с него, образуват колективна (групова) енергия или мисъл - форма, която заражда „егрегора на религията или съответното учение". Тази мисьл-форма не е нещо отвлечено, не е някаква измислица, която няма нищо общо с Реалността. Напротив - колкото повече хора я създават, вярват в нея и й се уповават, колкото повече хора интензивно мислят за нея, толкова повече тя придобива плътност и жизнена сила, толкова повече се превръща в реален фактор, който взема дейно, активно участие в живота на вярващите и създаващите я и им влияе. Така че егрегорът е един много сложен феномен - от една страна възниква на базата на реален обект - лице (Буда, Кришна, Христос и т.н.), в същото време е сбор от субективни представи, но тази колективна субективна представа наречена „егрегор" е обективно или реално-действаща сила в живота на тези, които я създават чрез силата на мисълта, волята, желанията, мечтите, представите и вярванията си. Егрегорът се превръща в сила - закрилник, покровител, с която може да се взаимодейства, с която може да се общува. Можеш да задаваш въпроси, адресирани до тази колективна енергия, до егрегора и да получаваш отговори на сън или наяве. Много често егрегорите на религията са във враждебни отношения помежду си - примерно мюсюлманският егрегор по отношение на християнския, както и обратно. Егрегорът е жива същност, която съществува дотогава, докато има хора, които я поддържат с мисълта си. Човек е свикнал да търси закрила, покровителство, сигурност, да се уповава на нещо. Затова и затъването в клопката на егрегора на дадена религия или учение е така примамлива понякога. В рамките на егрегора нещата са много лесни понякога. Тук ако зададеш въпроса - кой е истинският бог? - ще получиш очаквания отговор - ако си християнин - това ще бъде Христос, ако си кришнар - Кришна и т.н. На въпроса - има ли прераждане или не - ако си ортодоксален християнин ще получиш отрицателен отговор, а ако си индуист - положителен. Но всичките тези отговори, колкото и удовлетворяващи, успокояващи или вдъхновяващи да са, няма да дойдат от Висшата Реалност, а ще са плод на нашата обусловеност в рамките на егрегора, който сме си избрали и към който принадлежим. И тук идва неприятната част – заминалите от физическия свят членове на дадена религиозна общност или учение образуват нещо като част от егрегора, защото и след смъртта си го хранят с психическата си сила. Поради това никаква идея в света не може да се унищожи с насилие. Действително, мъчениците за една идея само засилват представляващия я в астрала егрегор... Трудно се излиза от тази примка. За да се докосне човек до Върховното, до Реалността такава, каквато е, трябва да се освободиш от всички егрегори, от всякакви влияния, да мине отвъд тях. Това не е лесно.Трябва да бъдем достатъчно проницателни за да можем да видим фалша на всичко това - на външното упование, на външната сигурност - тогава заедно с виждането ще дойде и отхвърлянето, и освобождението от товара на егрегорния авторитет, на който сме били подвластни и който сме създавали с мислите си. Не смятате ли, че доста е тънка понякога границата между Реалността и създаденият егрегор на дадена религия или учение. Трябва да имаме повече доверие на вътрешния си глас. Да разчитаме на него за откриване на Истината. Може би това е начин да не се попадне в капана на на някой религиозен или езотеричен егрегор...?

Новият братски дом през август 2010 (вижте също темата: Нов братски център на Изгрева. Помогнете за изграждането му.) Досега е направено: Завършено е изцяло вътрешното боядисване на сградата. Вече посрещнахме първите си гости от Русия (15 души) на последния етаж. Завършени са три бани и тоалетни. Подовите настилки на два от етажите са изцяло готови. Предстои: Поставянето на слънчева инсталация за топла вода. Завършване на външната изолация и боядисване. Поставянето на подови настилки на първите два етажа. Проект и озеленяване на дворното място. Спешно се нуждаем от: Помощ при почистване и подреждане на готовите помещения. Обзавеждане по предназначение. Закупуване на пердета, дамаски, чаршафи, завивки и др. Дърводелска работа. Необходими са още средства Който иска да помогне за довършването на обекта може да се обади на 02 963 43 13 - Бялата къща Братските сметки са: лева: BG43UNCR96601060704509 Уникредит Булбанк София 1000 пл. „Света Неделя” № 7 евро: BG70UNCR76301209342600 Уникредит Булбанк София 1000 пл. „Света Неделя” № 7 американски долари: BG58UNCR76301109342606 Уникредит Булбанк София 1000 пл. „Света Неделя” № 7 /източник/

Може би един от начините за пробуждане е страданието.

Ученикът от Лятната планинска духовна школа Някои полезни идеи за пребиваването ни в Школата на Рила Кодекс на ученика от Духовната планинска школа на Учителя Съборът на Бялото Братство - писмо от Боян Боев Съборът - миг, време, вечност Някои правила на духовната планинска школа в Рила. Рила – вратата към Агарта. Рила една велика привилегия Формули при измиване на езерата. Планината - Учителя Лятната духовна школа на Рила или съприкосновението с един по-съвършен и разумен свят Щрихи из вътрешния живот на лагера Рила през моите очи Рилски следобед Ние избираме дали да спазваме закона и пазим природата в Национален парк „Рила” (2008) 10-те Рилски заповеди за лагера от 2005 година

А обратният вариант - в едно тяло, няколко души? Срещал ли си? Защото аз - да. При това в този форум. Но тук нещата не опират вече до езотериката, а до психологията. Всъщност това е доста често срещано явление в мрежата: Фалшивата самоличност в Интернет вече води до присъди - тук Блогър печели дело за фалшива самоличност в Twitter - тук

Да, много мисли за доброто - на мен ми допаднаха най-много тези на Гьоте, Шекспир и Толстой А относно дъщерята на колежката ти ... не можах да те разбера. Струва ти се, че така е било най-добре, никой да не й помогне като е припаднала на спирката ли? Аз бих помогнала и съм го правила, както и на мен или на моите деца, близки, ако се случи такова или др.п. нещо, бих искала да ми/им помогне някой. Всъщност малко ирония и неразбиране на думите "не поискано добро"...Виждам от поста на Донка, че става дума за поискано от ... Бога. Така става. А това какво аз бих направила наистина в такъв случай? Естествено, че ще помогна. Истинското ми отношение към въпроса "Може ли човек да прави добро" е дадено в следващия ми пост. Мона, за мен много по-актуална/интересна е темата за връзката на Анри Бергсон с учението оставено ни от Учителя. Но е много по-трудна и може би затова никой не пише по нея, включително и аз...все още. Колкото до думите ти: Ами действие е - добротата! Майка Тереза е действала. Но тази тема е в подфорум философия - значи трябва все пак да се говори - за Философия на ежедневието - добро и зло...?

Относно правенето на добро - приемам думите на Майка Тереза: Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли, въпреки това, прави добро. Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено, въпреки това прави добро. Не, че ми е леко да ги спазвам, но ми харесват!

Вие, окултните ученици в България, трябва да дадете един пример, ако не на съвършенство, то поне на издръжливост, на храброст, на самоотричане, и при това като ви обиждат, да можете да издържате. Като дойде отчаянието във вас, да не се отчайвате. Като дойде маловерието във вас, да не се обезверявате. Искам да бъдете образци на една жива вяра. Никога не изгубвайте вярата си! Защото ние не гледаме на вас, какви сте сега, но гледаме, какви трябва да бъдете след 5, 10, 22 години. И тогава, който ви срещне, да каже: „Ето една наука, която променя хората!“ Имената са ви записани

Човек се ражда, за да изучава великия закон на самопожертването. Бог го е изпратил на земята да учи закона на самопожертването, да се смири, да стане толкова малък, че да се събере в една микроскопична клетка. Смири ли се човек веднъж, оттам насетне той ще почне да учи и да прилага великите уроци на живота. Здравословни условия Като ученици на живота, вие се нуждаете от смирение. Да се смири човек, това значи да научи закона на смаляването. В една легенда се разправя как Буда приложил закона на смаляването. Един ден той си почивал в една градина, между цветята, и до него дошла астралната змия, обвила го и започнала да го души. За да се освободи от нея, той започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Следователно, щом се намерите пред някаква мъчнотия, направете опит да се смалите, да станете като водата и въздуха, да прониквате и през най-малките отвърстия. Великите хора

Петте стъпки за повдигането на човешката душа /из книгата "И очите ми видяха Изгрева"/ Петте стъпки в повдигането на човешката душа имат връзка с петте планински върха, където на времето си са станали петте велики събития за прогреса на човечеството. Те са: Арарат, Мория, Синай с връх Хорив, Тавор и Голгота. Те са изразени символично в Пентаграма, който представлява синтезиран образ на човешка фигура с разперени встрани ръце и крака - Път към истинския живот. Пентаграмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света, а именно: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг, между самите линии на Пентаграма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора. 3. Третият кръг "Светая Светих" е, който отговаря на Учителите - Великите Посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг от Пентаграма, т.е. за светските хора и за окултните ученици. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане, или по пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, ако са капиталисти; правото на силата на своето знание, ако са учени или правото на силата на своята власт, ако са държавници. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничаване на другите, като понякога ги лишават дори и от живот. Това отношение е най-добре изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистите навсякъде по земята разполагат с труда и живота на ония, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено символично със знака Сабя. Капиталистите със своите пари, учените със своето знание, държавниците със своята власт - всички те имат силата в своите ръце. Сила груба, егоистична, която служи само за тяхното благоденствие, а не на всички хора. В света обаче съществува един неотменим закон, наречен Закон на кармата, който връща на всекиго онова, което е сторил на другите - било то добро или зло. И когато някой забогатее с пари, със знание или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на гърба си онова, което е сторил на другите. Той ще плати за стореното не един, а четири пъти повече. Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е символизиран в Пентаграма със знака Чаша. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва едно приятно подобрение. Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави. И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин. Не както по-рано - със Сабята. Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш. Следователно, той вече знае къде върви и какво върши. Тази фаза от неговото развитие е символизирала в Пентаграма със Запалена свещ. Когато върви с тази Запалена свещ в живота - разумната светлина, която човек трябва да увеличава чрез усъвършенстване - с нея пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта на Сабята. По-рано е живял, за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, живее, за да дава. И само когато може да дава, може и да владее. Това му състояние, пето по ред, е символизирано в Пентаграма със Скиптър - Законът на правдата. И тъй Сабя и Скиптър са два символа на власт: на светската власт, която убива и взема и на духовната власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт взаимно се изключват. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи Сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат Сабята и го поставят на мястото на онези, които е управлявал със Сабята. Само тогава той ще разбере, че още е на първото стъпало на пътя - на широкия светски път, а не на духовния, както може би си е мислил. С този момент, когато човекът запалва светлината на своя собствен ум и добива Скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие, той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос - лице с лице, физически, както е посочено в Пентаграма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа. И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва, като Мойсей на планината Синай на връх Хорив, където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. Христос казва: "Ако не умрете за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново. Това вече е "Възкресението от мъртвите", а то става на Голгота. И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката душа. Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията. Тия пет стъпки не са указани там. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество. Той е именно пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. Ние ще станем едно с тях. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция. Еволюцията от третия кръг на Пентаграма не е човешка, а ангелска, затова за нея не се говори. Централният кръг се нарича Светая Светих. Където се събират общества с висши подтици е добре да има Пентаграм, тъй като той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури. Защото както е начертан и петте линии имат по две такива съвършени точки, точки от друг свят, получени чрез "златното сечение" или наречено от окултистите "Божествено сечение". Точките, които ние виждаме са общо 10, но не можем да установим, да кажем къде точно са. На нашата планета имаме много неща от други светове, които ние виждаме, но не можем да определим къде точно са. Из книгата "И очите ми видяха Изгрева" Автор: Николай Дойнов Издателство: "Бяло Братство", София, 1999 г. Спомените на Николай Дойнов може да се обсъждат в съответната тема: "И очите ми видяха Изгрева" - отзиви на читателите.

Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария /из книгата "Благодаря ти, Учителю"/ – Големият брат на Учителя ни беше кум, той беше търговец на брашно и имаше две деца. Сестрата на Учителя – Мария, също имаше две деца. А третото дете на поп Константин Дъновски е Учителя – вървейки по пътя, Йорданка ми разказваше тези неща. Вървяхме по шосето за Симеоново, стигнахме до една малка портичка вдясно и спряхме. – Тук – каза Йорданка – живеят брат Борис и Мария, има и една сестра възрастна при тях. Като застанахме пред портичката, Йорданка се опита да я отвори, но Борис ни видя и дойде да ни посрещне. Той много се зарадва на Йорданка, тя ме представи, запознахме се. Излезе и Мария на вратата усмихната и каза: „Каква гостенка ни идва!“ Прегърна Йорданка и после се запозна с мене. – Това е нова сестра, водя я да ви запозная. Нали Учителя каза, че ще ни изпраща заместници. Ето една, която сама ни намери – представи ме Йорданка. Те ме разпитаха, как съм намерила Учителя, аз им поразказах каква е причината. Брат Борис каза: „Страданията са онова, което ни сближава с Бога. Като минем през тях, ние се пречистваме и тогава намираме истински Бога.“ Мария седна на пианото и започна да свири и да пее. Аз вече бях понаучила песните, които се пеят, започнах и аз да пея заедно с нея, тя се вдъхнови и пяхме много. Стана много весело. Като стана 11 часа, аз казах на Йорданка да си тръгваме. Те като скочиха и двамата: „Не! Ще ни бъдете гости на обед.“ Мария каза: „Аз предупредих жената да приготви обяд и за още двама.“ Брат Борис допълни: „Сестра, да не мислите, че всеки ден ни идват такива гости? Много рядко се сеща някой за нас.“ – На мене ми е неудобно, че пристигаме ей така, без нищо. Можех и аз да донеса нещо – отговорих им аз. – Пак ще ни дойдете на гости, много ще ни бъде приятно – каза брат Борис. – Обещавам, че пак ще дойдем, но не като сега – отвърнах аз. След месец пак отидохме у Борис и Мария, но бях направила много хубава питка с пентаграма, която правех на всеки празник, когато се събирахме, те я деляха като нафора, за да има за всички. Брат Борис ми разказа много случки от живота си, като започна от студентството си, също и за своята баба Султанка, която е играла много важна роля в живота му. Накрая завърши със затвора и страданията, които е изтърпял в него: „Но, сестра, трябваше да си научим уроците... Учителя много неща ни каза, но се чудя сега кое беше най-важното, за да се спрем на него и го направим. Той всеки ден ни говореше и ние смятахме, че не всичко е важно. Той никога не настояваше твърдо и не ни съдеше с думи като „Защо не правите каквото ви казвам?“. Явно ние сме го ядосвали, но не го показваше. Казахме му, че ще правим комуна и сме решили при кой брат. Той само рече: „Не сте узрели още за това!“ – „Ще видиш, Учителю, ще я направим!“ Такива трудности имахме – бяхме няколко братя и стопанството стана при един брат, който имаше много земя и жена му почина. Не описвам подробно този случай, защото той сам го е дал в спомените си. Е, такива бяхме, сестра, млади, с луди глави, но затворът ни вкара всичко в главите.“ – Нали трябваше да потегля и аз заедно с тебе – каза сестра Мария. – Това беше да се проверим, мила! – каза брат Борис. Така изкарахме до късно след обед... Когато се събирахме по-късно у Йорданка Жекова, след като Савата направи новата къща, брат Борис идваше там, но Мария не идваше. Попитах един ден Йорданка: „Защо Мария не идва у вас?“. – „Заради Ирина Кисьова, защото знае, че ние сме съседки с нея и Ирина постоянно идва у нас, а те двете имаха разногласия при съставянето на голямата песнарка.“ Така Йорданка ме запознаваше с братята и сестрите. Още първата година аз отидох на Езерата с една група, в която бяха Лиляна Табакова, Янка от Бъкстон, Анчето Шишкова, Софийка – майката на Таничка, Станка и още две сестри, на които не помня имената, те си заминаха много рано. Пристигнахме на Вада сутринта с камион, който тръгваше от Изгрева. Кончетата чакаха на хижата, натоварихме си раниците и конярът потегли напред. Ние позакусихме, само нашата група, и тръгнахме. Мъжете и по-младите от нас тръгнаха веднага. Вървяхме много бавно – с цел да не се изморяваме и да пазим силите си. Към обяд пристигнахме пред „Вади душа“ (така му казваха на мястото), там пак седнахме и хапнахме, мина повече от половин час. Лиляна Табакова през цялото време ни занимаваше, като разказваше невероятни неща. И другите сестри казваха по нещо, но техните разкази не ми се запечатаха в главата, както това, което каза Лиляна. Аз и сестра Софийка изкачихме „Вади душа“ направо, а повечето минаха по серпантините, затова трябваше да чакаме останалите дълго време. Докато ги чакахме, тя ми каза няколко вегетариански рецепти, някои от които правя и досега. Една от тези рецепти е кюфтета от орехи – всички ги обичат и не се различават от месните по вкус и цвят. Казвала съм на много наши сестри рецептата за тези кюфтета и някои от тях ги правят. Събрахме се отново пак всички и след известно време направихме още една почивка седнали, тогава Табакова се изправи и се обърна към мен: „Ела, сестра, да ти покажа великана-вкаменения. Виж му главата, тялото, веригата, с която е опасан. На събора, през трите съборни дни – 19, 20 и 21 август, – светлите същества, наречени Адепти, идват от Хималаите, минават през Рила и Мусала, отиват в Африка и накрая в Тибетските планини, там е седалището им.“ Стигнахме хижата, като минахме по най-стръмния път над първото езеро, и аз отидох да се установя в хижата, а останалите отидоха на палатки. Настаних се в една малка стаичка на тавана, само там имаше свободно легло при една певица от Братството. Запознах се с нея и тя ми обеща, че сутринта ще ме събуди рано, за да отида на Молитвения връх. Призори сънувам, че се качвам по пътеката към камъка и гледам много братя и сестри застанали там, една сестра дойде при мене, хвана ме за ръка и каза: „Ела да те представя на Светлите същества.“ Като отидохме при тях, тя каза: „Ето, това е новата сестра!“ Светлите същества бяха двама с младежки лица, еднакво високи (много по-високи от нас) с дълги тоги. Единият от тях се наведе към мен и ме грабна в ръцете си и полетяха във въздуха с мен. Аз се изплаших много, сърцето ми заби силно и в този миг се събудих със силно сърцебиене. В този момент певицата стана да ме събуди, но аз вече бях будна. Тя ми показа през прозореца пътеката, по която трябва да мина, за да стигна до камъка, където бяха разположени палатките на Братството. Забелязах, че в скалите около пътеката са написани различни духовни формули, дадени от Учителя, чак до върха. Така че няма начин някой да обърка пътя до Молитвения връх. Спрях се и погледнах нагоре, чух, че се говори, значи има хора, а и леко се развиделяваше. Вървях по гласа на хората и не смеех да погледна наникъде. Видях една жена със съпруга си и бързо доближих до тях, те вървяха напред и аз след тях. Стигнахме на върха, където се посреща Слънцето, там вече имаше много хора. Аз си избрах едно място и застанах там, изгревът на Слънцето беше много хубав! За пръв път видях такъв изгрев! Като свърши беседата, седнах и си скицирах съня, докато всичко ми е много ясно в главата. Точно на 20 август 1970 година аз сънувам, че се намирам над чешмичката с ръцете – там всичко до местността Кабула е като на тераси и на всяка тераса имаше хора. На най-долните тераси имаше много хора, като се изкачвах нагоре, хората ставаха по-малко, като на най-горната тераса имаше двама-трима човека. Всички гледаха към отворения тунел срещу езерото на Чистотата, аз стоях на предпоследната тераса, където виждах много навътре в тунела. От страната на Съзерцанието, покрай езерото на Чистотата видях един широк път. От тунела започнаха да изкарват хора, вързани с вериги, на самия път, а там ги чакаха едни грамадни, като великани хора – и те хвърляха вързаните във водата. Попитах хората, които бяха пред мене на терасата: „Защо ги хвърлят във водата?“. – „Да ги пречистят“ – отговориха те. Гледах как водата на езерото се напълни с народ и едни плуваха и излизаха, а други се мъчеха из водата и не можеха да излязат. През тази година това бяха виденията ми. Тогава на Рила аз бях само за седем дена, на осмия ден си тръгнах. Попитах има ли някой, който да слиза за София. Обади се Веса Колева, така казваха на жената на Кольо Йорданов. Аз се зарадвах, че ще има с кого да се прибера. Попитах я: „Весе, кога ще тръгваме? До Вада бързо ще слезем, но до София как ще стигнем?“. – „Лесна работа!“ – отговори тя. Ето Веса какъв номер ми погоди. Двете вървяхме до „Вади душа“, конярът ни настигна с едно конче, натоварено с празни сандъци, но то върви по серпантините. Изведнъж нещо изтопурка, кончето със сандъците изцвили, конярът му викна и то се успокои, нищо вече не се чуваше. Веса каза: „Ти чакай тук, аз ще отида да видя какво стана с коня и ще дойда.“ Седях аз на един камък и чаках, но тя не идва, започнах да викам: „Весо, обади се, къде си? – никой не се обажда. Тръгнах бързо надолу, слязох и гледам младежи и девойки изнесли грамофон, свирят и пеят. Отидох при тях и ги попитах: „Да сте виждали една жена?“. – „Отдавна мина оттук една жена с коняра.“ Аз вървях през гората, но толкова ме беше страх, че почти летях надолу и все се обръщах на всички страни. Минах през рекичката и пак бързах. Веса слязла на долния лагер – Вада, разказала им за мен, как ме изоставила, а те се смеят... Минах си по пътя, без да се обърна. Тя, смеейки, се провикна: „Ела при нас.“ Продължих пътя си за хижа Вада. Тя ме настигна, но аз не ѝ обърнах внимание и не разговарях с нея, защото прецених нейното поведение. След като не ѝ отговорих, тя се отдели в гората да бере гъби. Молех се през цялото време, докато слизах надолу към Вада. Преди да стигна хижата, срещнах един млад човек с малко момиченце на 3-4 години. Той ме попита: „Можете ли да ми кажете къде да намеря ягоди за малката?“. – „Елате, аз ще ви заведа, знам къде има ягоди.“ Заведох ги при чешмичката срещу хижата, (тя беше направена с корита, за да се поят овцете), цялата поляна там беше покрита с ягоди. Напълних една бакелитена кутия с ягоди и я дадох на бащата на детето. – Госпожа, детето от два-три дена нищо не яде, майка му избяга и то страда за нея, само плаче – каза младият човек. Аз се сприятелих с детето и то изяде пред мен една шепа ягоди. Бащата се успокои, че детето е започнало да се храни, и ме покани да се кача в колата им, за да се приберем в София. Взех си багажа от хижата и тръгнахме за София. Като наближихме Говедарци, детето каза, че е гладно, спряхме до една сладкарница и взехме едно кисело мляко и една кифличка. Дадох на детето малко от кифличката с млякото, след няколко залъка то каза, че му е достатъчно. Казах му: „Добре, после, като огладнееш, пак ще хапнеш малко.“ Обясних на бащата, че трябва да му дава по малко храна, защото след като не е яло 2-3 дена, е опасно да се яде много наведнъж. По време на пътуването разказвах на детето приказки, пях му песнички, то ме прегърна и вече не се сети за майка си. Бащата беше щастлив, че детето се успокои покрай мене, и като пристигнахме пред дома ми, си разменихме телефоните. Аз му казах: „Вземи си отпуска и заведи детето сред природата, заведи го на Рударци, там е хубаво, има басейни за деца и възрастни. Така то ще забрави за майка си, а и ти я забрави, такава майка не заслужава да страдате заради нея.“ След време този баща ми се обади, за да ми благодари: „Вие променихте живота ми, наистина вие, дъновистите, правите чудеса!“ Из книгата "Благодаря ти, Учителю" Автор: Радка Левордашка Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Не разбрах добре разликата между Висшия Аз и вътрешния човек, но как Учителя Петър Дънов вижда непреходното, Божественото, истинското в човека можете да видите тук.

В тази книга са събрани последните думи на Учителя, записани от Боян Боев на Мърчаево. В една тема от форума възникна спор за Висшият Аз. Всеки излагаше понятията за Висш Аз, вътрешен човек и др. според учението, чийто път следва. Много ми беше трудно да определя какъв смисъл влага Учителя в това понятие. В книгата "Изворът на доброто" не се говори за Вишето Аз, но предполагам, че под Истински човек, се има предвид и това...Ето някои неща от тази книга във връзка с Божествената същност в човека: Истинският човек Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество е нещо велико. Ако обичате човека, ако вярвате в него, а не в това, което външно се проявява, щяхте да видите, колко велико нещо е човекът. Вие казвате: "Човек е същество, което мисли." Но той е повече от това, което мисли. Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. Човек крие в себе си всички възможности за един Разумен Живот. Каквото сте изгубили, ще го намерите. Кога? Когато познаете, че Бог е вложил несметни богатства във вас. В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр. Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата, пак ще се върне в първоначалното си състояние. Когато някой ви донесе скъпоценен камък, обвит в няколко обвивки и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него. Скъпоценният камък е Божественото в човека, което трябва да освободите от обвивките. Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си. Вярвайте в Божественото във всички хора. Върху този камък ще изградите своето велико бъдеще. Човек може да се прояви в своята пълнота само като съзнае, че Бог живее едновременно в него и в неговите ближни. Не е ли хубаво, да виждате във всеки ваш ближен един възвишен свят? Когато всеки човек се убеди, че в другите живее Божественото, тогава между хората ще има правилни отношения. Всъщност тук под думата Човек се разбира според мен не това което болшинството виждаме и чувстваме, външните обвивки, които наричаме с разни имена - физическо тяло, личност, витално тяло, астрално, умствено и т.н., а това е може би вечното, непреходното, Божественото, което в някои учения се нарича Висш Аз? А може би това е за което апостол Павел споменава като "вътрешен човек" в посланието си до Ефесяните: 16. да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек,

Мисли за доброто: Някои често пъти правят добро, за да могат безнаказано да вършат зло. Доброто, получено от някого, ни налага да търпим и злото, което той ни причинява. Ларошфуко За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш. Лев Толстой Нищо не е добро или зло. Мисълта го прави такова. — "Хамлет" Зло — добро, добро и зло от едно са потекло — вещиците в „Макбет” Шекспир Нито едно добро дело не остава ненаказано. Томас Брукс Аз част от тая сила съм, що само зло крои, но все добро твори. Мефистофел, „Фауст”, Гьоте Ако си направил добро - скрий, ако са ти направили добро - разкажи. Арабска поговорка Злото е резултат от привързаността към доброто. За да усетиш любовта, трябва първоначално да се отблъснеш от злото, а след това да се откажеш от доброто. С. Лазарев ------------------------------- Колко много мисли за доброто? А какво мисля аз ли...? Преди да започна да пиша в този форум, просто си знаех, че трябва да се прави добро. Спомням си как една колежка преди 10-на години със сълзи на очи разказваше за дъщеря си, на 16г., която припаднала на автобусната спирка – проблеми със сърцето. Никой не й помогнал... Тогава съчувствах на колежката. Просто не съм знаела, че не трябва да се прави „не поискано добро”. Сега знам.

Каква е разликата между понятията "вътрешен човек" и "Висш Аз"? Може би спорещите в тази тема да са наясно, но за мен например тези две понятия се препокриват...донякъде...?

ИНФОРМАЦИЯ ЗА РИЛА ЛЯТНА ДУХОВНА ШКОЛА 1 – 22 АВГУСТ ЗАПИСВАНЕ В БЯЛАТА КЪЩА ТЕЛ. 963 43 13 ИЛИ 0897 847 643 ЦЕНА НА ТРАНСПОРТА ОТ БЯЛАТА КЪЩА – 11 ЛВ. ОТ ГАРАТА – 12 ЛВ. ЦЕНА НА КОН ОТ ДОЛНА ЛИФТОВА СТАНЦИЯ ДО ЛАГЕРА – 30 ЛВ. /източник/ уточнение 1: еднодневно посещение на 19 август - виж ТУК уточнение 2: след 11-ти август за транспорт от бялата къща ще записва само Дафина на телефон - 0898 515 892 само от 20.30 ч. до 22 часа