Ани

Честит рожден ден, Лъчезарна! Благодаря за прекрасните мисли, които откриваш в беседите на Учителя и ги споделяш с нас! Много Светлина и успех по Пътя!

Убедих се в това от собствен опит.

Мисля, че героинята на Дженифър Грей се обърна...? Но това е доста слабо сравнение с великия филм "Коса"! Обаче танцът на Суейзи и Грей много ми харесва! Патрик Суейзи и Дженифър Грей в "Мръсни танци"

Елена Блаватска- "Тайната доктрина"; том3. Авалокитешвара , «Любящите очи» е въплъщение на безграничното съчувствие. Но и на безграничната Любов защото е разпрострял това свое съчувствие не само над хората, но над цялата Вселена. Постът на val68z мисля, че стои еднакво добре и в двете теми. А Божествената частица в нас, Истнския Аз, вътрешния човек или както и да го наричаме има нужда точно от Любов и съчувствие, разбиране към Цялото, ако иска да остане в Божествения организъм като необходимо атомче. Да не бъде изхвърлен навън "във външната тъмнина".

Мисля си, че най-богати и с най-спокойно, проспериращо общество - не са тези страни, които най-малко са се борили, а тези страни, в които живее народ обичащ родината си. Не народонаселение което винаги е готово да се откаже от нея. Толкова се изписа в този форум за позитивното, а точно в тази тема е пълно с "възвишен" негативизъм. Не проявяваме ли лицемерие тогава, пишейки в другите теми за добро, но отказвайки да го видим понякога в собствената си страна?

Все още има надежда България е на почетната стълбица на световната информатика Националният ни отбор донесе 2 златни, 1 сребърен и 1 бронзов медал от олимпиадата България е на почетната стълбица на световната информатика Националният ни отбор по информатика донесе 2 златни, 1 сребърен и 1 бронзов медала от Международната олимпиада във Ватерло, Канада. Румен Христов, ученик 10-ти клас в ПМГ „Нанчо Попович”, Шумен и възпитаник на Шуменската школа по информатика "А&Б" се класира втори от 292 участника от цял свят и грабна злато. Постижението на Румен е най-високото в историята на българската информатика след 2003 година, когато Ивайло Рисков също се класира втори. Останалите трима от отбора ни 2010 също донесоха медали. Владислав Харалампиев има злато, той е ученик 11 клас от Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски”. Сребро донесе Антон Анастасов, ученик 12 клас ПМГ, Хасково. Четвъртият ни национал - Михаил Ковачев от ПМГ Шумен има бронзов медал. Заедно, момчетата класираха България отборно по медали на 5-то място в света. Ръководители на българския национален отбор по информатика са н.с. Емил Келеведжиев от Института по математика и информатика на БАН и Проф. дмн Стоян Капралов от Технически университет - Габрово. Ръководители на Шуменската школа по информатика "А&Б" са Бисерка Йовчева и Петър Петров. /източник/ Момчетата класираха България отборно по медали на 5-о място в света. Преди нас в класацията са гиганти като САЩ и Русия, но след нас са останали държави като Китай... /от тук/

Ежегодно планинско почистване на ЕС "За Земята" - Седемте езера Здравейте приятели, паяци и пеперуди, Ако сте още по бермуди, може ей това да ви разбуди: ЧИСТЕНЕ на ЕЗЕРАТА ще организира За Земята! С моливче някъде си отбележете: че между 24ти и 29ти АВГУСТ ще превземем езерата и скалите и сметищата в района на хижа Седемте езера в Рила. В по-не-стихотворен стил: Палатки ща са нужни, спални чували, шалтета, канчета, фенерче/челник, топли дрехи. Без записване, директно можете да се представите на старата хижа на 24ти, и да се влеете в почистващата вълна (но все пак ще се радваме ако изпратите е-маил за потвръждение на zazemiata@gmail.com). Храната (вегетарианска) ще бъде осигурена срещу скромна такса участие, която да покрие разходите по организацията. Програма Качване — 24-ти август, слизане — 29-ти август. Лагерът ще бъде разположен (не)посредствено зад старата хижа. Очаквайте няколко вечерни презентации на тема глобализация, развитие, трети страни, ограничаване на безразборния икономически растеж, като храна за интелектуално развитие по време на лагера. И атракцията на вечерта: музикален оркестър Кошмар и лудите му импровизиращи фенове. За подробности: Opens window for sending emailzazemiatagmailcom Как да стигнем? * от гр. Самоков, през хижа Вада * или от гр. Дупница, Сапарева Баня, през хижа Пионерска. Информирайте се внимателно за маршрута за хижата и ако не сте ходили, се свържете с нас, за да организираме водачи. Имайте предвид, че надморската височина е над 2000 метра и през нощта става студено. Защо на езерата седем Рилски? Предимно понеже за повече от 10 години кампании за почистване в дълбочина, За Земята не е правила голямо почистване около старата хижа (Седемте езера), а има данни за наличие на стари сметища (в момента прикрити) с размер надгабаритен. В същото време съществуването на незаконен лифт, които бълва хиляди души на ден в района е предпоставка за силното му замърсяване. Трето, За Земята е част от кампанията за опазване на Седемте рилски езера на Граждани за Рила и организирането на лагер за почистване в района ще има символична стойност. Езерата са емблематичен пример за екологичен конфликт, силно замърсяване и антропогенно въздействие в планинска територия за последните години. Заинтересованите страни са много: държавата, местната власт, инвеститори в ски курорти, Бяло братство, посетителите на планината и хората, защитаващи дивата природа... Ситуацията в циркуса не е цъфтяща: езерата се заблатяват, пътеките ерозират, водите се замърсяват. Въпреки ежегодните почиствания на Общество Бяло Братство, в циркуса остават отпадъци, породени от огромния поток посетители. Новопостроеният лифт? Организациите няма да използват новопостроения лифт между хижа Пионерска и хижа Рилски езера нито за извозване на отпадъци, нито за извозване на участниците в почистването. Първо, според нас лифт в района не е нужен, районът е достатъчно урбанизиран и наличието на лесен достъп превръща планината в пазарна стока за бърза, незабавна и неосъзната консумация, тип Макдоналдс. Второ, построеният лифт е незаконен. Трето, законен или не, лифтът представлява заплаха за крехките еко-системи в района, както става ясно от последиците. Нашата позиция е, че лифтът трябва да бъде спрян от действие и демонтиран. С голямо удоволствие бихме организирали екологичен лагер за демонтирането му. =13&cHash=5ca3e6e59c97077b8a912d5ce8f5ac93"]/източник/ Още подробности: Доброволци ще събират отпадъците в района около Седемте рилски езера. Това ще стане в периода от 24 до 29 август. Инициативата се организира от екологично сдружение "За Земята" и ръководството на национален парк "Рила". Сборен пункт е старата хижа. Организаторите призовават желаещите да се включат в почистването да си носят палатки, спални чували и топли дрехи. Предвидено е всяка вечер да има презентации на важни екологични и социални теми на тема глобализация, развитие, трети страни, ограничаване на безразборния икономически растеж. Вечер ще има развлекателна програма с музика на живо. Имайте предвид, че надморската височина е над 2000 метра и през нощта става студено, предупреждават организаторите. /източник/

Божидаре, радвам се, че се разбрахме. Само не виждам къде съм била "толкова добра"? Напълно съм съгласна с думите ти : "Иначе, това щеше да стои скрито и копаещо, а и аз нямаше да знам как се отразяват моите разсъждения." Това, което стои скрито и копаещо в нас е много опасно както за нас самите, така и за този към който "копаем". Расте и се превръща в някакво измислено от нас чудовище, хранещо се с нашите мисли и чувства. Апостолът на свободата не е разбирал от духовни учения. Имал си е друга важна задача, но явно е усещал този закон за да напише: "Кажи ти мойте и аз твойте кривици, па да се поправиме и се да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!" /Васил Левски в писмо до Кършовски/. Усещал е, че ако тези кривици се премълчават ще се превърнат нещо много опасно за организацията - слухове и недомлъвки...

Много пъти бързаме да осъдим някой, без да сме влезли в положението му, без да сме си задали въпроса – „дали този човек не е срещнал мечка на пътя си?” Има хора, които са изложени на по-големи изпитания. Едни ги преодоляват успешно, други – не. Но не е наша работа да съдим вторите. Не е наша работа и да се занимаваме с проблемите на чуждата психика – дали един човек е интроверт или екстраверт, това си е неговия път. Да бъде определян като лош и заклеймяван един човек, че не изпитвал безусловна любов например – това е намеса в неговия път, това е съдене. Не е ли пак съдене, когато определяме група хора като непълноценни психически едва ли не, защото просто са избрали друг път за своето духовно развитие и са решили да го споделят с нас? В този форум много често забелязвам такава груба намеса. Пишем за Учителя, четем и обсъждаме неговите беседи, а прилагаме ли ги? Извинявам се за може би по-острия си тон, но нима не е остро и грубо да искаш от един човек непременно да изпитва безусловна любов и ако не, то да заявиш „Това показва, че пълното отрицание на безусловната любов на земята може би се дължи на определени психически структури сходни в тази група хора.”. ( тук) И за да обясниш какво се разбира под психически структури, да отвориш цяла тема в която да определиш „психическата непълноценност” на тези хора, заложена им едва ли по рождение. Това си е направо негативно прилагане на Нерволингвистично програмиране (НЛП), при това от човек, който в друга тема се възмущава от влиянието чрез думи в медиите или интернет. Нямам намерение да пиша в нито една от тези теми вече, нямах намерение и да взимам отношение по този въпрос точно в беседата на Учителя. Но думите, които цитирах по-горе ме предизвикаха да напиша всичко това. Всички цитати са от Трите ухания.

Песни от "Дванайсетте стола". 1977 г. Музика Г. Гладков, в изпълнение на незабравимия Андрей Миронов Белеет мой парус http://www.youtube.com/watch?v=ogIV8M7TMIA&feature=related Танго Рио http://www.youtube.com/watch?v=ObDu6_1KS1w&NR=1

val68z, чудесен оазис на Omar Akram си открил! Omar Akram - Passage of the heart

Мисъл за деня - 21 август Човек е пратен на земята да свърши три важни работи: една работа за Бога, една работа за себе си и една — за своя ближен. За тия три работи той носи отговорност. Ако работи добре за себе си, той ще има здраво тяло; ако работи добре за ближния си, ще има неговото добро мнение; ако работи добре за Бога, ще има Неговото разположение. Примирителна постъпка Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката молитва Псалом 25

За Антиминса /из книгата "И очите ми видяха Изгрева"/ Бащата на Учителя, Константин Дъновски, като младеж е тръгнал за Света гора, за да се покалугери. Но като стигнал Солун е бил върнат от един свят монах, който му е дал Антиминс, точно в деня на Великата събота преди Възкресението. Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца. Антиминсът е бяла кърпа с изображение, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. Изобразен е Христос, снет от кръста, около Него майка Му, жените, учениците и Йосиф от Ариматея Го приготовляват за погребението Му. Антиминсът, даден на бащата на Учителя, където и да се постави, на маса или камък, става олтар и пред него може да се извърши служба. Антиминсът, който беше разпространен между приятелите в Братството, е препечатан от оригинала. Препечатването е станало към 1925 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици, но в много ограничен брой. Той е основа на Синархическата верига, която изпълнява наряди, определени от Учителя. Монасите от Атонската обител първи са разпространили Антиминса. Те са го възприемали като емблема на надеждата - след погребението идва Възкресението. "Атон" значи "Изгрев" на староегипетски. Известно е, че във Светогорските манастири са живели и живеят монаси от всички православни народи българи, сърби, гърци, румънци, руси. Но по ония времена повечето били от поробените от Турската империя народи. За монах обикновено се отивало по обет на рода. Освен в молитви за душата на своя род, монасите са се молили и за своя народ. Християните се обърнали с молитва и покаяние към Господа и това молебствие приело организиран характер. В Атон се образувало малко, но здраво ядро от монаси, верни и силни във вярата. В определено време, по единично в своите отшелия и на общи срещи, те са отправяли молебствия да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи. Може би и Френската революция да е оказала влияние. В Атон идвали поклонници от всички краища на света. Не може идеята за свобода да не е намерила отзвук и там. Както казахме този жив център за освобождение на поробените народи започва работата си с молитви към Бога. Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници и миряни, всички които са верни и предани на народа си. Подбирали са се много внимателно. На онези, които са били включени в делото, давали Антиминса. Той е бил знак и знаме. На тази духовна организация не са били чужди и Паисий, и Левски. В онова време от Светогорските манастири са изпращали монаси да събират помощи и дарения и тогава са привличали верующи и честни синове на народа. Така с общо молебствие делото се е разширило във всички посоки. А монасите са били толкова предпазливи, предвидливи и прозорливи, че това движение остава неразкрито от турците чак до Освобождението и малцина знаят за него. Известен е само един провал. Цариградският патриарх Григорий VII е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингел го е издал на турците и патриархът е бил посечен в църквата пред олтара на връх Великден. Посветените в делото скътвали Антиминса, символ на надеждата - "След погребението, очаквайте Възкресението". Антиминсът минавал за обикновена икона, а всъщност бил знаме на дълбок духовен бунт. Молитвата е сила! Човек трябва първо да поиска от Бога, после Бог ще отговори на молбата му. Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде. Христос казва: "До сега не сте искали в мое име - в името на Любовта. Искайте и ще ви бъде дадено." Великият разумен свят отговори на това молебствие. И какъв беше неговият отговор? Родиха се възрожденците, просветителите и революционерите. Възраждането започна с молитва към Бога. Световното обществено мнение се застъпи за поробените народи. Надигнаха се гласовете на Толстой, Достоевски, Короленко, Тургенев, Юго и др. Повдигна се вълна от протест в Русия и на Запад. Дойде и Освобождението. Когато през 1854 г. онзи странен монах срещнал тримата младежи в църквата "Се. Димитър", той се спрял на бащата на Учителя. Него е намерил достоен за делото. За това на следващия ден го посвещава и му дава Антиминса, като му казва: "Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия." И Константин Дъновски се връща в България и става свещеник, за да служи в църквата на славянски. Той е един от първите възрожденци, радетел на първото варненско училище за българчета. Антиминсът е свързан с Учителя, Той е знаме и надежда. "Ето - иде скоро!" И наистина, Освобождението дойде. Дойде и Учителя, създадоха се условия за неговата духовна работа. Макар в бурни времена, войни и революции, Учителя свърши своето дело. Молитвата е голяма сила, когато е отправена от чисто сърце. Молитвата е сила непреодолима! Из книгата "И очите ми видяха Изгрева" Автор: Николай Дойнов Издателство: "Бяло Братство", София, 1999 г. Спомените на Николай Дойнов може да се обсъждат в съответната тема: "И очите ми видяха Изгрева" - отзиви на читателите.

На Рила /из книгата "Благодаря ти, Учителю"/ В началото на месец август 1972 година реших да заведа синa ми Митко, дъщеря ми Ванчето, внучката ми Ралица и племенника ми Димитър на почивка в хижата на Петрохан. Всяка сутрин ставах много рано, докато децата още спяха, и отивах да посрещна изгрева до язовира, след това се връщах в стаята и си правех пълен наряд – молитви, песни, беседа, така както сме го правили със сестрите и братята. Толкова свободно време отдавна не бях имала, за една седмица прочетох целия Нов завет (от светото Евангелие на Матея до Откровението на свети Иоана Богослова). Когато свърших последните редове на Евангелието от Иоана, ми се случи нещо невероятно – кушетката, на която седях, се премести от единия край на стаята до срещуположния и отново се върна на мястото си. Сякаш някаква сила грабна цялата кушетка и ме повози от едната част на стаята до другата, после ме върна на същото място. В първия момент помислих, че става земетресение, слязох при децата и им казах: „Вие играете карти, а има земетресение!“ А те отговориха: „Майко, не сме усетили да има земетресение“ – и продължиха да си играят. Качих се в стаята и мисля за случилото се. Когато след време споделих със сестра Йорданка, тя ми даде отговора: „Духовете, които никога не са чели Библията, идват да ви слушат, когато я четете на глас. Затова Учителя е казал винаги да четем на глас и Библия, и беседи, и молитви, за да ни слушат тези, които не са чели. При твоя случай духовете от благодарност са те повозили за това, че си чела на глас Новия завет.“ На следващия ден си тръгнахме за София. Веднага, след като пристигнахме, отидох в градината на Учителя. Щом приближих елипсата, където е положено тялото на Учителя, вратичката сама се отвори, а тя винаги беше заключена – свлякох се на колене и започнах да плача и се моля, голяма скръб имах тогава, голяма болка за заболяването на сина ми. След дългата молитва излязох от мястото на Учителя и затворих вратичката. Тръгнах, но ми бе станало много леко, не усещах никаква тежест. Стигнах до малката портичка и посегнах с ръка да я отворя, а тя сама се отвори и в този момент чух гласа на Учителя: „Рекох, идете на Рила, сега, сега, сега!“ Скочих от радост и отговорих: „Щом казвате, ще отида, Учителю!“ Отивайки към спирката на трамвая, не ходех, а като че ли летях. Пристигнах на спирката и веднага пристигна и трамваят. Докато пътувах, не можех да мисля за нищо друго, освен за думите на Учителя. Когато се прибрах вкъщи, на вратата се срещнахме със съпруга ми. Казах му само: „Този път отивам на Рила.“ – „Иди, тази седмица времето ще е много хубаво, такава е прогнозата. Аз отивам при професора, обади ми се, че са пристигнали инжекциите за Митко, и трябва да ги взема. Синът ни ще бъде в болницата, за да му поставят тези инжекции, така че ти си свободна.“ Влязох вкъщи, взех пари и отидох на пазар да купя каквото бях решила. Първо отидох в ЦУМ, за да си купя яке и туристически панталон. Наближаваше 8 часа, но на входа не ме спряха, качих се веднага на ескалатора за четвъртия етаж – там бяха спортните облекла. Попитах продавачката дали има от трикотажните костюми, тя ме погледна и отговори, че за моя размер са свършили, но има по-малки. Казах само: „Жалко!“ – и тръгнах. Тя се навела под щанда и видяла един пакет, който бил върнат от една жена, за да го замени с по-малък номер, и започнала да вика: „Другарко, другарко, елате!“ Една от нейните колежки разбрала, че мене вика, и ме спря. Аз се обърнах и видях, че продавачката ми маха с ръка и държи един пакет. Обясни ми, че е забравила за този комплект, който са заменили за по-малък номер. Облякох го, точно за моя ръст и в син цвят, какъвто търсех. Купих го доволна и отидох на пазара да търся леща, бях решила да дам обед на 19 август. На лагера в Рила има само картофи, ориз, фасул, кромид лук и захар. Исках да разнообразя храната за празника, тогава имаше щандове на текезесета. Минах на три места, бяха свършили лещата, на последния, най-краен щанд, ми казаха: „А бе, има малко.“ Помолих ги да ми съберат всичката леща, която имат, и те ми напълниха два големи плика, премериха ги – 4 килограма. Казах: „Дай ми я, може и да стигне.“ Лещата беше едричка, много хубава. В неделя купих сирене, кашкавал, масло и друго, каквото ми трябваше. Отидох при Анчето Шишкова да я попитам кога ще има група за Рила. Тя ми отговори, че в понеделник сутринта ще тръгне групата на Стойна от Тополица. Попитах я: „Мога ли и аз да бъда с тях?“. Отговори ми: „Можеш.“ Напълних голямата раница, която едва повдигам, занесохме я със съпруга ми при Анчето. Попитах я: „Ти каза ли на Йордан за мене?“. Тя отговори: „Казах му, ще те вземе.“ В понеделник сутринта отидох при Анчето, пренесох раницата при Йордан и чаках да се качим. Пристигна Веса Колева с един възрастен брат и една сестра, също възрастна, дойде при мен и каза: „Сестра Радка, нека братът и сестрата да бъдат с тебе, защото братът нещо не е добре. Това е Марин – билкарят, всички го знаят, той отива при приятели горе, те ще го посрещнат. Компанията от Тополица не иска да се ангажира с никого.“ Пристигнахме на Вада, братята и сестрите от групата хванаха конете и започнаха да ги товарят. Отидох при тях и казах: „Дайте един кон и за нас, какво ще правя с двамата, а и моята раница е много тежка!“ Братята натовариха и нашия багаж на един кон, казахме на конярите къде да предадат раниците и им платихме. Групата потегли веднага след конярите, а аз останах с брата и сестрата, те искаха да закусим. Седнаха, че чай, че сандвичи, стана 10 часа – ние сме още на Вада. Аз им казах: „Хайде да тръгваме, дълъг път ни чака.“ И двамата бяха над седемдесетгодишни, братът – билкар, а сестрата – аптекарка, вървят и говорят непрекъснато, едва се движат нагоре. Братът, където види борово дърво, отива при него да търси смола, чопли я с ножче, а ние стоим и го чакаме. Минаха два часа, ние сме още в гората. Аз го подканвам: „Брат, хайде да вървим, защото още половината път не сме минали, а нагоре е много стръмно.“ Два пъти сядахме, за да се хранят. Когато се качихме на билото, започна да се стъмва, сестрата каза: „Как ще минем покрай първото езеро, аз от тук не съм минавала?“. Взех от ръцете им ръчния багаж, на аптекарката давах бонбони да смучи, на брата – аспирин и бонбони, но те едва вървят. Вече стигнахме долу в ниското на езерото, вода тече отвсякъде, не виждам пътеки. Започнах да викам, колкото сили имам, за помощ. Обадиха се от хижата с клепало. По едно време чувам, че се говори – явно някакви хора се движат. Аз съм ги хванала двамата под ръка, за да не падне някой, и едва пристъпваме. Чух говор по-наблизо и се обадих, те отговориха да чакаме там, където сме. Пристигнаха двама братя, единият хвана брата, другият – сестрата и така мина още един час, докато се качим до хижата. Два дена се грижеха братята за билкаря, докато се оправи, после го свалиха. Той идваше често в София и като ме видеше, отдалече викаше: „Чакайте да се видя с мойта спасителка! Радке, как си? Ей, ти направи чудо с мене, не ме остави, както направиха другите.“ На сутринта се качих при палатките, Йорданка и Йовка от Търново бяха прибрали раницата ми. Ние се бяхме уговорили, че ако дойда, ще спя в палатката с Йовка, така че спането ми беше уредено. Времето беше много хубаво, слънчево, и имах възможност да видя хубостите на Рила. Обиколих всичките езера, имаше приказни изгреви! Из книгата "Благодаря ти, Учителю" Автор: Радка Левордашка Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.