Ани

Из книгата на Данаан Пари /Danaan Parry/ „The Essenе Book of days – 1993” Данаан Пари /Danaan Parry/ През 1971 г. Данаан Пари напуска престижната си позиция в Комисията за атомна енергия. В 1974 става клиничен психолог, а в 1976 преминава през „преживяване близо до смъртта”, и това е последвано от една година на изолация. Излиза от нея за да оформи духовна общност, скромно живееща всред секвоите на северна Калифорния. След като се среща с Майка Тереза в Бомбай, нуждата да „свали от планината” духовността го довежда до създаване на фондация „Светата земя” през 1980. В нея се практикуват дейности, насочени към решаване на конфликтите по света. Работи в Северна Ирландия, в Пакистан. Събира юноши от различни култури за акции по залесяване и с цел да се сприятелят в процеса на работа. В 1983 Д. Пари помага при създаване на явлението „гражданска дипломация”, като води групи от американци в СССР и руснаци в САЩ, за да се стопи страхът и неразбирателството, които ги разделят. Способността му да помага на хората да се докоснат до човечността зад „образа на врага” му донася международно признание. При работа и изучаване на материалите от предсказанията на Е.Кейси, той научава за есеите и техните общини, за задачата им да подготвят пътя за нещо съвсем ново и различно в света. Той си поставя за цел да открие кои са били есеите и защо е така привлечен от тях. Така идва до убеждението, че посланието на тези хора да се обичат едни други и да обичат и почитат Земята отново се съживява и е нужно да бъде споделено в днешните тревожни времена. Данаан Пари По Време на тайна експедиция от Йордан до Палестина през 1947 г. една група бедуини спряла на единственото място, където можело да се намери вода в разстояние на много мили. Това бил избор близо до Уади Кумран, място на древно селище. Едно бедуинско момче хвърлило камък в една пещера и чуло звук от нещо счупено. Това е началото на фантастичното откритие на глинени съдове, съдържащи така наречените свитъци край Мъртво море, писани върху кожа и мед. Тези свитъци разкриват загадката на една дребна мрежа от духовни общини, които живели в тази пустиня от около 250 г. пр. Христа до 100 г. сл. Христа. Тези духовни общности-комуни се били посветили на запазване на древното учение и подготовка на пътя към новата епоха на Рибите - време за навлизане на Христовите енергии в света. Те живеели в проста хармония с цялата природа, следвайки духовната мъдрост на своя вътрешен глас, Което будистите наричат „изживяване на своята дихарма”. Духовните им практики позволявали да поемат и провеждат вибрациите и лечебните сили на растенията, слънцето и четирите елемента - земя, въздух, вода, огън - за собственото си поддържане и за лечение на самата Земя. Ние имаме много да учим от този скромен народ. Учението на есеите ни Казва, че Йоан Кръстител бил есейски учител и че той и други учители обучавали посветения Исус в древната мъдрост по време на 20 годишен период от живота му, за което Библията пази мълчание. Има източници, които свързват и други библейски фигури с традицията на есеите: освен Йоан Кръстител, Мария и братовчедка й Елисавета били също есеи - посветени. Ранното християнство в своя морален кодекс взело много от тези скромни общини, живели в хармония с природата и космичните сили. Освен свитъците, и съвременниците на есеите са ни дали Възможност да надникнем В техния начин на живот. През 20 г. сл. Христа, Филон от Александрия пише: „Те бяха секта юдеи и живееха В Сирия/ Палестина/, около 4000 на брой и се наричаха есеи поради тяхната святост, защото hosio - свят е същата дума като есей. Те се прекланяха пред Бога и Го почитаха, но не принасяха в жертва животни и разглеждаха почитащия ум като единствена и истинска жертва. Отначало живееха в села и избягваха градовете, за да се запазят от заразата на разпространяващите се в тях злини. Занимаваха се със земеделие и други мирни занаяти и изкуства, но не трупаха злато или сребро, нито притежаваха мини. Измежду тях не можеше да се открие никакъв майстор на военни оръжия, амбулантен търговец или продавач по суша или море. Всред тях нямаше никакви роби, защото те виждаха в робството нарушаване закона на природата, която е сътворила всички хора свободни. Чистотата, която пазеха до края на живота си, избягването на клетва или лъжа, признаването на доброто провидение, свидетелствуваха единствено за тяхната любов към Бога. Пристрастието им към добродетелта се разкриваше В тяхното безразличие към пари, светски притежания и удоволствия. Тяхната любов към човека, проявявана в любезност, равенството помежду им, братските им взаимоотношения надминаваха всички думи. Защото никой от тях не притежаваше лична къща, но деляха обиталищата си с останалите; като живееха в колонии, те държеха вратите си отворени за всеки от тяхната секта, който прекрачи прага. Имаха един склад, общи разходи, общи одеяния, общо хранене. Имаха практика да влагат всичко припечелено ден след ден в общ фонд и така бе възможно да подкрепят болните, които не можеха да работят. Старците им бяха обект на почит и уважение и се грижеха за тях като деца за истинските си родители!” Йосиф, който е живял с есеи, пише около 75 г. след Христа: „Сред тях не може да се открие нито един, който да има повече от другия; защото те имат закон, че всеки, който идва при тях, оставя всичко в общото - така, че между тях няма нито бедност, нито богатство, нито излишество. Притежанията на всеки един се смесват с притежанията на другите и се разпределят като едно общо наследство. Те смятат, че изпотяването е нещо добро, а също и носенето на бели одеяния. Имат домакини, които да се грижат за общите дела, тъй като никой няма отделен бизнес, всичко е за общо ползване. Нямат определен град, но във всеки град обитават мнозина от тях. Ако някой от тяхната секта дойде от друго място, приемат го като че ли са били отдавнашни познати. По тази причина те не носят нищо със себе си, когато пътуват до отдалечени места. Във всеки град, където живеят, има определен брат, който да се грижи за странници и да ги снабдява с облекло и други необходими неща. Не позволяват да се сменят дрехи и обувки, докато изцяло не се разкъсат на парчета или не се износят докрай. Нито продават, нито купуват един от друг, но всеки дава това, което има на искащия и в замяна получава от него нещо, което му е необходимо; и без компенсация, всеки би могъл да вземе всичко, каквото поиска. Колкото до тяхното благочестие, то е твърде необикновено, защото преди изгрев слънце те не произнасят нито дума за обикновени, банални неща, но употребяват известни молитви, получени от техните праотци като че ли се молят на слънцето да изгрее. След това всеки бива изпратен да упражнява един от онези занаяти, за които те са много сръчни и умели; трудят се с голямо старание до петия час, след което се обличат в бели одеяния и после се къпят в студена вода. След като свършат с очистването, те се срещат в дом, където не е позволено да влиза чужд човек от друга секта; след като се измият, есеите отиват в трапезарията като в свещен храм и тихо сядат край масата, при което пекарят полага хляба пред тях, като се счита против закона някой да се храни преди да е казана молитвата. Те лесно разсейват гнева си и ограничават страстите си. Известни са със своята вярност; каквото и да кажат, то е твърдо като клетва, но избягват да полагат клетва и я считат за по-лоша от лъжесвидетелстването, защото казват, че, на когото не може да се вярва и без да се закълне в Бога, той е вече прокълнат. Те много старателно изучават писанията на древните и избират от тях онова, което е най-благоприятно за тяхната душа и тяло. Интересуват се от такива корени и лечебни камъни, които могат да лекуват болестите. Но сега, ако някой си науми да дойде в тяхната секта, той не бива да бъде приеман веднага. Препоръчва му се да прилага начина на живот, който те водят, за една година, без да бъде включен към тях; дават му /също и на жените, които са равни с мъжете/ малка брадвичка, споменатия пояс и бяло облекло. През това време, когато стане очевидно, че може да съблюдава тяхното въздържание, той се допуска по-близо до техния начин на живот и взима участие във водите на очищението, при все това още не му се позволява да живее с тях, защото след тази демонстрация на твърдост, нравът му се проверява още две години и ако след всичко това се уверят в достойнствата му, те го приемат в своето общество.” Древните документи описват хора, които учели на още по-стара мъдрост: космология, астрология, биолечение и номерология, хора, които биха могли да служат като модел за холистичен начин на живот за нашето разпокъсано общество. Любовта им един към друг и към Духа, хармонията им с всичко живо и разбирането им на универсалните закони, представляват вечно учение за всеки, търсещ да познае фината естествена духовност, лежаща зад фрагментарната, накъсана идеология на днешната религия. Исус и есеите Първите малки групи юдеи, които се оттеглили в пустинята приблизително 250 г. преди Христос, били последователи на древната традиция на Мелхиседек. Тази традиция ни разказва за същество, появило се преди хиляди години в огнена топка, без майка и баща. Това бил Мелхиседек, Учителят на Справедливостта. Той дошъл да каже на света, че ни е дадено като рождено правото на пряка връзка с Бога. Бог живее в нашите сърца, не на някакво високо място, достъпно само за жреци и царе. В онези времена това било доста радикално изказване или вярване. През вековете хората забравили това и между Бога и тях се вмъкнала класа от свещеници и политици. Ако хора¬, та искали да се свържат със своя Бог, трябвало да платят на жрец да жертва някакво животно и тогава евентуално да посредничи пред Бога. Последователите на Мелхиседек напуснали градовете и създали комуни в пустинята, където можели да постигнат отново пряка връзка и общуване с Бога. Те се нарекли есеи и се подготвяли за завръщането на Месията, който щял да се изяви чрез следващия Учител на Справедливостта. Когато първите есеи остарели, разбрали, че Месията няма да дойде докато са Живи и следователно трябвало да реорганизират своите общини така, че потомството им да продължи подготовката толкова дълго, колкото е необходимо. Пустинните общини на есеите станали истински села от семейства, отглеждащи децата си със съзнание за „подготвяне на пътя” за новото, за промяната. Свитъците от Мъртво море ни разказват, че всяко следващо поколение се настройвало все повече на тази идея и накрая се раждали деца, които вече съзнавали своята роля за внасяне в света енергиите на Месията. Едно такова поколение било това на Елисавета и нейната родственица Мария в общината Кумран, близо до планината Кармел. Свитъците посочват, че Елисавета родила съзнателно същество, което станало известно с името Дневна звезда и отишло в пустинята да се приготви за неминуемото пристигане на Учителя на Справедливостта. Дали това не е бил Йоан Кръстител? И тогава Мария родила син в Кумран, който израстнал и станал Учител на Справедливостта. /Името Исус не е споменато в свитъците. Обаче що се отнася до израза „Исус от Назарет”, изглежда, че преди 2000 години наименованието „назарянина” не се е отнасяло до място, а до духовно вярване и специфичен начин на живот. И изглежда, че терминът „назарянин” и терминът „есей” означавали едно и също нещо. Изглежда също, че шест от апостолите били израснали и отгледани в есейската традиция: Петър, брат му Андрей, Филип, Вартоломей, Яков и брат му Йоан били също назаряни./ Навярно повече от съвпадение е фактът, че по същото време, за което Библията ни казва само, че Исус бил „в пустинята”, свитъците ни говорят за обширен образователен процес, в който навлязъл Учителят на Справедливостта. Първо той бил взет в общината на есеите, за да се учи от всички техни мъдри учители. После бил заведен в Индия да учи мъдростта на древната Ведическа традициция и след това - в Персия. По-късно бил заведен в Египет да учи при Бялото братство. За последните няколко години от неговото обучение свитъците пазят мълчание. Нишката може би е подхваната от друга древна традиция, в Келтските земи, на мястото на днешна Южна Англия. Гластънбъри, мистичното място при извора на Чашата на друидите, и спираловидният хълм Тор преди 2000 години били Островът на Авалон. Келтска легенда разказва за две същества от Светата земя, Йосиф Ариматейски и племенникът му Исус, които доплували по реката до Авалон и проповядвали, учели и носели радост. Те оставили като дар един храст от бяла роза, който щял да цъфти само в средата на зимата /един клон от този храст все още цъфти всяка зима в снега на Гластънбъри/. Едва след тези учения и посвещения синът на Мария става възприемчив за енергията на Месията и позволява на Любовта да протича в света, променяйки завинаги нашата човешка съдба.

Из книгата на Данаан Пари /Danaan Parry/ „The Essenе Book of days – 1993” Ежедневното физическо единение на есеите От голямо значение за есеите било духовният свят да бъде интегриран със света на плътта. Те ежедневно практикували не само умствено, но и физическо настройване с вибрациите на висшите сили. Комбинирани с дневната медитация, тези настройвания биха могли да бъдат използвани за по-тясно свързване на трите свята, съществуващи в нашите тела - на духа, на ума и физическия свят. СЪБОТА - Началото на седмицата било посветено на храната и осъзнаването на нейното значение. Ако е възможно, отделете този ден за постене. Приемайте само вода или плодов сок и билков чай. Ако не е възможно да се пости всяка седмица, консумирайте малко храна, толкова, колкото е необходимо и съзнавайте качеството и ползата от нея. НЕДЕЛЯ - Ден, посветен на грижа за Земята. В дух на възраждане, лечение и изобилие, отдайте колкото може повече време за творческа работа. Това може да бъде задният ви двор, общата ферма, розовите ви храсти или малка част от градинския парк, които плачат за любящи грижи. Фокусът е върху ролята ви на стопанин на планетата и върху ученето как да усвоявате жизнена енергия от растенията и да я отдавате обратно на света. ПОНЕДЕЛНИК - Ден за мълчание и тишина. Не променяйте нищо в дневния си ред освен спиране на говоренето. Оставете светът да приеме мълчанието ви и напълно осъзнайте как вие се отнасяте към него. Размишлявайте за многото алтернативни начини за свързване и общуване и как средствата на речта понякога размиват интензитета на нашите взаимоотношения. Записвайте в дневник изживяванията си. ВТОРНИК - Ден за прост размисъл върху радостите на живота и пълнотата на вашето благословение. След утринната медитация и закуска направете продължителна мълчалива разходка сред природата. Избягвайте разсейването и се съсредоточете върху цветовете, уханията и състоянията на природата по това време на годината. Ако не ви е възможна утринна разходка, направете я по друго време на деня. Фокусът е върху създаване на мълчалива медитативна връзка с природата и ставането ви едно с околната среда. СРЯДА - Тук фокусът е върху Слънцето. Позволете на неговата сила и светлина да навлязат в тялото ви. Станете рано и отидете на място, където можете да наблюдавате изгрева му. Започнете утринната медитация, когато първите слънчеви лъчи облеят тялото ви. Ако е възможно, нека слънчевите лъчи хранят голото ви тяло през този ден, даже и когато времето е хладно. ЧЕТВЪРТЪК - Ден за очистване на всичките ви тела. Внесете в медитацията си духа на чистенето. Окъпете тялото си в приятна, безгрижна атмосфера на съзерцание. Осъзнайте връзките между собствената ви вода - кръвта и водите на живота. Помислете за сока на дърветата, за реките, езерата и океаните, циркулационната система на Майката Земя. Ценни са продължителни потапяния в горещи и студени вани /басейни/, както и клизми от време на време за вътрешно очистване /един път месечно, ако не се препоръчва друго/, за лекуване на конкретно състояние. ПЕТЪК - Размишлява се за вдишването и издишването на вселената, като се правят дълги периоди на контролирано дишане. По време на медитация сменяйте последователно лявата и дясната ноздра и вдишвайте по десет пъти през всяка. През деня постоянно осъзнавайте своето дишане и често правете дълбоки вдишки. Размишлявайте за неподвижната точка /моментът между издишване и вдишване/. Това е времето, в което ние „умираме” при всяко издишване и „се раждаме” наново с всяко вдишване. Запишете всичко в дневника си. От епоха към епоха В много дребни духовни традиции съществува идеята за епоха. Тя трае около 2000 години и винаги отбелязва конкретен процес на промяна, който се извършва през този период на еволюция. Обикновено съвпадение ли е, че преди 2000 години есеите работеха в духовни общности и подготвиха пътя за нещо, което щеше да промени хода на човешките събития завинаги? И сега ние, в етапа на раждане на едно ново хилядолетие, чувстваме подтик за нещо съвсем ново, за една нова парадигма. За какво подготвяха те пътя преди 2000 години? Традицията им говори за Месия, понятие, идващо от още по-древните корени на теологията на Мелхиседек. Днес ни е познат християнският термин Месия и той означава Спасител. Но древното значене не се е отнасяло за някаква личност, а за една енергия. Месията бил енергийно поле, съзнание, което навлиза в земния план всеки две хиляди години, или при всяка нова епоха. Ако Земята е готова да приеме тази енергия за разширяване на човешкото съзнание, тогава енергията ще „слезе” върху земния план и човешкото съзнание ще започне да се разширява, за да я поеме. Ако Земята не е готова, енергията идва наново по-късно. Кога? Разбира се, след 2000 години. Точно преди една епоха есеите помогнали на нашия свят за идването на Месията; те били, така да се каже, ефекта на „стотната маймуна” за епохата. Те навярно са чувствали, че не се изисква всички да подготвят пътя. Необходима била много съсредоточена, осъзната маса. По това време липсвала енергията на Месията и есеите спомогнали за внасянето й. Какво било качеството на тази енергия, която разширила съзнанието преди 2000 години? И какво общо има тя днес с нас? За да го разберем, трябва да осъзнаем, че духовните традиции, говорещи за „Епохите”, са казвали също, че се изискват цели 2000 години за пълното интегриране на новата, навлизаща в материалния свят енергия. С други думи, онова, което е дошло преди 2000 години, едва сега бива съзнателно възприето на широк план. Необходима е била цяла епоха, за да го придобием. Според астролозите навлизащата тогава епоха била тази на Рибите - на любовта, братската и сестринската любов, „Адаре”. Обич отвъд притежанието, любов на едно човешко същество към друго. Тази любовна енергия, която липсвала по онова време и която донесъл Христос в нашия свят, промени хода на човешкия живот завинаги. Както сте забелязали, ние, хората работим за това почти 2000 години и все още не сме го постигнали. Задачата ни е да възприемем напълно тази енергия преди новото хилядолетие. И с увеличаване и ускоряване на родилните мъки преди епохата на Водолея, съществуват хора, вътрешно призвани да засилят обичта към ближния, без разлика. Сега започваме да се отваряме за нашите братя и сестри навсякъде по света. Към края на хилядолетието ние трябва вече да сме създали тази маса от любовна енергия. Тя е необходима за следващото нахлуване на енергията на Месията. Не сме ли ние есеите за следващата епоха? Струва си да помислим за това с бързото наближаване на 2000-та година. Какво ще бъде качеството на това ново „напояване” с енергията на Месията? Преди 2000 години тя донесе посланието: „Всички мъже и жени са ваши братя и сестри; обичайте се един друг.” Този път посланието се разширява до: „Вие и Аз не сме само братя и сестри, ние сме ЕДНО.” Преди 2000 години светът едва ли бе чувал мъдрите думи „Обичайте се един друг”. Това нещо се борихме да постигнем цели 2000 години. Сега поне една критична маса от хора започва да разбира тази мъдрост и да подготвя пътя за следващото учение, което ни казва, че всъщност няма „друг”, ние сме едно. Преди 2000 години есеите помогнаха да се внесе радикалната идея, че всички сме свързани и трябва да се обичаме така, както обичаме себе си. Днес ние подготвяме пътя за идеята, която сепва интелекта, че „другият” е една илюзия. Вие и аз сме едно съзнание, отразено в безкрайната дъга на привидното разнообразие и различия. Зад илюзията, всички сме едно цяло. Всички. Без изключение! В тази светлина става ясен и нашият път. Когато усвоим мъдростта на предишната епоха, ние същевременно подготвяме нашия свят за новото, което го очаква. Ще се учим да „обичаме другия като себе си”. http://www.beinsadouno.com/wiki/images/c/c8/Eseite.png