Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ани

Модератори
  • Общо Съдържание

    4078
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    127

Всичко добавено от Ани

  1. Виденията ми на 19 август 1972 /из книгата "Благодаря ти, Учителю"/ На 19 август – първия ден на съборния празник, водещият брат на Молитвения връх беше Методи Шивачев от Нова Загора. Винаги на съборните дни на Рила той четеше беседите и понеже беше най-преданият ученик на Учителя и изпълняваше всичко, което Учителя е казал, небето се отваряше и всички виждаха по нещо. Имахме на този ден един прекрасен изгрев, за първи път виждах такъв изгрев! Две години преди тази бях ходила за по една седмица на Рила, но времето беше дъждовно и изгревите не бяха така ясни. Показа се първо розово сияние, светна след малко част от Слънцето и се простряха дълги лъчи, между тези лъчи видях, че излизат от Слънцето някакви същества с ореоли около главите. След това излезе и една по-голяма фигура, държаща факел в ръка, цялото Слънце се показа. Фигурите се отделиха от Слънцето, застанаха в пространството, далеч от него, всички бяха осветени с различни цветове. Фигурата, която държеше горящия факел, изглеждаше така: застана първа, като че на пиедестал, и от дясно и от ляво зад гърба ѝ излязоха първо две жени, след тях започнаха да се нареждат последователно от двете страни фигури с пурпурни облекла, докато образуваха много дълга елипса. В двата края на елипсата застана по един великан. В този момент започна нещо като поклонение (или богослужение), тогава започнаха да влизат, откъм великаните, едни същества по-високи от тези, които бяха наредени в елипсата – един след друг, с различни по цвят дрехи. Всеки един от тях заставаше в средата на елипсата, с лице към стоящия с факела, и дълбоко му се покланяше, после се обръщаше и излизаше от елипсата от същото място, откъдето влизаше. Така след всеки, който се поклони, идваше друг на негово място. Влизащите на поклонение бяха много големи и препасани с колани в различни цветове, а тогите им бяха в един цвят. Слънцето се издигна нависоко и церемонията продължаваше, нищо не се промени, докато се четеше беседата. Чудех се откъде идват тези големи същества, защото виждах, че елипсата не се променя, значи тези, които идваха на поклонение, не са от съществата подредени в елипсата, а влизаха отвън. В момента, в който свърши беседата, приключи и церемонията на небето по следния начин: двамата великани вдигнаха един грамаден ключ и го завъртяха, така картината изчезна. Аз си свалих погледа надолу към клековете и видях, че в тях стоят около 50-60 голи до кръста мъже, но на разстояние един от друг, стоят и слушат беседата с голямо внимание. Успях да ги огледам, бяха само мъже с коси до ушите, като че ли така са подстригани. Главите им – нормални, косите – кафяво-червеникави, телата им – леко загорели от слънцето. Една минута ги гледах, но мръднах неволно крака си и те ме видяха и разбраха, че ги гледам, в този момент изведнъж се скриха в клековете, като че ли потънаха в тях или в пропастта надолу. Беседата свърши, казахме молитвата „Отче наш“ и продължих да гледам, но повече не се появиха. Седнах на един камък и изчаках да слязат всички, за да сляза и аз. Всички бяха толкова възбудени, всеки шепнеше на другия до него какво е видял, но чувах повечето да казват: „Да, Учителя беше при нас!“ Аз извадих скицника от торбата и започнах да скицирам това, което така ясно наблюдавах. (Братът, който водеше наряда и прочете беседата, беше Методи Шивачев, който е бил винаги с Учителя и му е служил вярно.) Като скицирах всичко, затворих тефтера и взех торбата да го прибера, в този момент видях, че до мене се приближава брат Георги Томалевски и ме пита: „Сестра, мога ли да видя какво нарисувахте?“. – „Не съм рисувала, направих скици.“ – „Моля ви, покажете ми ги! Наблюдавах ви, работехте с внимание.“ Аз го погледнах и отговорих: „Ето, това е, което видях.“ – „Точно това искам да видя!“ – каза той. Аз му разказах накратко какво съм видяла. Той взе скицника, разгледа всичко и с учудване ми каза: „Много добре са ти отворили очите.“ За да ме предразположи, той ми разказа някои свои случки. Тогава го попитах: „Брат Томалевски, какво обяснение ще ми дадете за тези същества, които през цялото време са слушали беседата с нас. Те са видели, че съм заета с моите наблюдения към небето и не помръдвам, затова спокойно са стояли пред нас. Като свърши на небето всичко и двамата великани превъртяха един много голям ключ, в този момент аз погледнах надолу и видях съществата в клековете, около 50-60 човека голи до кръста. Наблюдавах ги повече от минута по време на молитвата „Отче наш“. Помръднах с ръка да извадя скицника от торбата, но те ме видяха, че ги гледам, и всички като че по сигнал изчезнаха в клековете.“ Брат Томалевски ги видя в скицника и каза: „Сестра, това са лемурийците. Много братя са ги виждали, точно такива са, както ти си ги скицирала. Учителя ни е говорил за тях – те са изключително интелигентни. Те са от старата раса.“ – „Брат Томалевски, аз имам още едно много интересно преживяване, което ми се случи преди да дойда на Рила, но сега не мога да ви го разкажа, защото съм дежурна в кухнята, днес аз давам обеда и трябва да отида, за да го подготвя и да раздам чая.“ – „А, добре, щом имаш такова задължение, отивай, няма да те задържам. Аз ще остана още малко тука, на Молитвения връх.“ Слязох набързо към кухнята и почнаха да прииждат братя и сестри с канчета за чай. Йорданка Жекова беше при кухнята, тази сутрин тя не се качи на върха. Заедно с нея приготвихме яденето – стана много вкусно. Направихме един казан ядене с леща и един казан пилаф с ориз. Като свърши Паневритмията, всички започнаха да пристигат към кухнята. Нахранихме всички, които дойдоха, не остана никой без храна. Всички бяха доволни и идваха да благодарят. Като свърши всичко около обеда и почистихме кухнята, се прибрахме в палатката да отпочинем. Йорданка каза: „Колко хубав ден беше днес, нахранихме и видими и невидими братя! Като насипахме на братята, видях една компания от десетина човека, която стои отстрани, отидох при тях и ги попитах дали са гладни, те ми отговориха, че са гладни, били на хижата, но там нямало храна. Казах им: „Дайте си съдовете“ и им насипах на всички. Благодариха ми и казаха: „По-добри хора от вас не сме виждали.“ Аз ѝ отговорих: „Йорданке, ще ти разкажа какво днес видях!“ – „О, миличка, ще видиш много чудеса, бъди готова за това, Учителя ще ти покаже много неща.“ Из книгата "Благодаря ти, Учителю" Автор: Радка Левордашка Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.
  2. За да открия темата, си имам повод. Познавам човек, който до 55 – та си годишнина отричаше твърдо алкохола, цигарите, лекарствата – изведнъж в следствие на увлечението по някакви диети, затъна в алкохолизъм. Започна се от квас!!! И продължи през вино, бира, концентрати. И все с лечебна цел... Затова и зададох тези въпроси. Може ли някои хора, които никога не са близвали алкохол – изведнъж да станат зависими от него? Независимо от възрастта? Според един май приятел (по скайпа) – въпросът е твърде личен. Но аз си мисля, че това не е изключение. И при други хора може да се е случило подобно нещо? Каква е причината за затъването в някоя зависимост? Вие сте изредили доста. Характер, темперамент, склонности, развитие на ума и волята, светоглед, доколко човек е емоционален, доколко е самостоятелен, доколко се влияе от околните, дали е интровертен или екстровертен, възпитание, среда..Карма, очаквания, социални условия, слаба воля, нежелание за живот или нежелание да приемеш себе си, желание за лесна адаптация? Има още много. Май забравихте наследствеността? Мисля, че и тя е фактор? Braman, много хубав въпрос. Мислех да отворя темата във форум Езотерика. Все пак Порталът е с езотерична насоченост главно. Нещата може да се изяснят само ако се схване техният окултен смисъл! От тук да се разбере Божествения замисъл и роля за тях. Може и да опитам...
  3. Защо се стига до алкохол, дрога, цигари? Или по-точно казано – защо някои стават зависими от тези неща, а други – не? В този подфорум (Психология), а и в другите има много подобни теми. Ако модераторите решат, могат да слеят тази тема с някои от тях. (вижте също темата: Зависимостите - част 1) Но на мен ми се иска да повдигна въпроси, които са общи, за всички зависимости. А именно: - Всеки ли човек, посегнал към чашка бира , вино или концентрат има опасност да се превърне в алкохолик? - Всеки ли човек опитал някаква дрога , има опасност да стане наркозависим? - Кога, защо и как някои хора стават зависими от алкохол, цигари, дрога? В една друга тема от форума имаше сблъскване по въпроса да се употребява ли алкохол и в какво количество. Полезен или вреден е? Но съвсем малко хора си зададоха въпроса – защо се пие? Какво кара човек да посегне към чашката, дрогата? Повод да се замисля по този въпрос бяха някои мнения в другата тема за алкохола. Ето последното: И аз се опитах да кажа същото в първия си пост там, но никой не ми обърна внимание. Явно писането не ми е стихията. Затова и опрях до цитатите. Така, че не се сърдете когато ги ползваме. Не всеки има дар слово. Забележете, че Учителя акцентира върху астралното и умственото пиянство. Но това е понякога предпоставка за посягане към алкохола на физическо ниво. Нещата са се счупили някъде другаде. Какво може да се направи за да се предотврати такова "счупване"? Един от отговорите ми е - човек да е буден. Но за съжаление събуждането често става след като сме се спънали в "камъка". Или наш близък се е спънал... Обикновено отварям тема, когато нещо ме интересува. Така, че имат думата специалистите. А може би и хора сблъскали се с този проблем, изпитали негативите на тази зависимост и измъкнали се от нея. А може би все още измъкващи се? Или хора смятащи, че на тях това не може да се случи? Всъщност за това е и форума - всеки да си каже какво мисли.
  4. Мисъл за деня - 8 октомври 2010 година Ако Евангелието би се превело на един съвременен език, трябва да се преведе по друг начин. На малките деца се говори по един начин, на възрастните - по друг, на старите - по трети. В Стария Завет се е говорило на бебета, в Евангелието - на малко по-възрастни. Търсете Царството Божие Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на триединния Бог Псалом 44
  5. Мария-София, Станимир, shining_star благодаря за отговорите! val68z, за цитатите. И аз харесвам това което пише Петя Димитрова. Ето още: Казвате, че ако човек не се определи, ще бъде изхвърлен във външната тъмнина. Тук има два основни момента – какво се разбира под изхвърляне във външната тъмнина и какво се разбира под определение. Мисля, че всеки вижда изхвърлянето и външната тъмнина според учението което е решил да следва. Но точно тук се получават разминаванията и противоречията. Изборите пред които сме изправени не са два. Не са само черен и бял. Няма само жито и плевели. Така мисля. Аз например съм се определила в Пътя на учението на Учителя. Но от гледната точка на мои познати, православни християни вървя в грешна посока. А според адвентистите направо съм в дяволското войнство вече. От моя гледна точка, те би трябвало да са изостаналите. Но те не са лоши хора, просто имат друга представа за праведност и съвършенство. И окултизма, езотериката според тяхната ценностна система са в зоната на здрача. Да не говорим как би погледнал на моите езотерични разбирания един правоверен мюсюлманин (не суфист). Мария казва: Но така казват и православните християни, и католиците, и протестантите. И всеки един смята себе си за воин на духа, хората от неговата църква, но не и другите. Другите са от рогатия. Да не говорим какво е мнението по този въпрос на бойците от алкайда. А делата също са с (+) или (-) за различните учения и религии. Значи в крайна сметка човек трябва да слуша сърцето си, интуицията, вътрешния си аз или вътрешния човек (кой както го разбира). Докато човек е жив, не може да се каже дали е овца или коза. Дали е жито или плевел. Едни избират съзнателно безгрешен живот, но не се знае дали няма да направят грешка, да се подадат на изкушението накрая. Други може да са грешили, но накрая да приключат с дълговете си. Нищо не е напълно в ръцете ни. Но това не означава, че сме лишени от свободна воля. Особено след като праотците ни са си хапнали от ябълката на дървото посред рая. И са били дарени с правото на избор.
  6. Какво се подразбира под това изхвърляне фактически?
  7. val, не те обвинявам бе човек, при това в съвсем друга тема си говоря за състрадателността. И само питам, не обвинявам никого. А тук каквото имах да кажа го казах вече.
  8. Това ми харесва, Роси. Никого не критикувам. Само където ми е много трудно да приема разделението...Просто това беше моята гледна точка. Но всеки има право на свой поглед за това какво става в света. Моят е, че нещата не са така просто черно бели. Всеки човек носи в себе си и ангел, и дявол. val68z е задал въпрос и то доста добър според мен: Прави ми впечатление и то голямо. Живеем в ликвидационен век. Но кога е ликвидацията - никой не може да каже, освен Творецът на този свят. Нещата са много динамични. Много бързо се променят. Точно сега е необходимо да сме будни. Но да се делим на кози и овце...това ми е трудно да го разбера. Можем ли да кажем за човекът до нас какъв е? Има стари души, тръгнали по пътя на еволюцията. Има и млади души, които са още в инволюция. Но кой ще бъде "изхвърлен във външната тъмнина, и там ще бъде плач, и скърцане със зъби."? Това не го разбирам. Затова и запитах. Мария устремът ти е много хубав и му се възхищавам искрено. Но когато човек лети на крилете на Любовта, не трябва ли да се замисли за тези, които няма да успеят да напуснат потъващият "Титаник". А състраданието за което писах в предишния си пост е за тези, които няма да стигнат до шестата раса. Аз също не се виждам там. Така, че май трябва и на себе си да състрадавам? Всъщност това което се опитвам да ви кажа, а май не мога е, че има хора обикновени - нито съвършени, каквито ще са от шестата раса според описанията й, нито дяволи - заслужаващи да бъдат изхвърлени във външната тъмнина. И...тогава? Какво ще стане с тях? С тези хора, които между другото са 90% от обитателите на план Земята.
  9. Защо ли нещо не ме радва това...Трябва ли да съм щастлива, че някои хора ще изпаднат/изпаднем/ зад борда? И какво значи зад борда? И какво означава външната тъмнина...И какво означава да имаш самочувствие на богоизбран – не е ли това също опиянение. Астрално, ментално? Трябва ли да сме щастливи от идващия Апокалипсис. Преди десетина години ходех с едни мои познати за няколко месеца в адвентна църква. Това, което ме отблъсна от тях, беше самочувствието им за непогрешимост, увереността, че само те и НИКОЙ друг няма да оцелее при апокалипсиса. Между другото те го чакат с нетърпение... Не мога да се зарадвам на този факт. Не мога да приема, че светът е само черно бял. Нещата не са толкова прости. А няма ли някой полза от внушаване на човечеството за нарастване на разделението между хората? От това гледайки един човек, да си задаваш въпроса „Този от нашите ли е или от другите?“ Това разделение според мен е контрапункт на идеята за живот в цялото. Това хич не го разбирам? В какво да се определя? val68z , Буда не говореше ли за състраданието...някъде...?
  10. Темата е с много конкретен въпрос – „Пиете ли алкохол”. И анкета с въпроси: Пиете ли алкохол? Ако пиете, какъв алкохол употребявате? Колко често пиете алкохол? Според вас, вреден или полезен е алкохола? Като е включена и бозата. Ами в такъв случай трябва да се добавят и пияните вишни може би? Или един куп маджи с вино, бира...А тинктурите? Клеевата например? Въпросите според мен са доста стандартни. Срещат се много често. Нямам намерение да отговарям на подобни анкети. Относно алкохолът, както и към всички други зависимости, мнението ми е – да, но с мярка. А всеки трябва да си знае мярката. Ако не я знае – природата ще му я напомни. Може би авторът на темата е трябвало да добави – защо пиете? как ви въздейства алкохола (ако се употребява)? Защо се употребява алкохола? Мисля, че всеки си има отговор на този въпрос. За едни е лекарство. За други – падане на задръжките, улесняване на контактите в компания. Обикновено при по-стеснителните хора. За трети – отпускане от напрежението след уморителен работен ден. За четвърти – изживяване на нещо необикновено. Например една пиянска нощ. Всъщност и това е опитност...Има и много други причини. Как различните хора реагират на алкохолното опиянение? Това е другия въпрос, който много често съм си задавала. По това може и да се познава човек. Какво е скрито в него. Едни стават весели, сърдечни, приятни. Отпускат се. Други също се отпускат, но за съжаление в много лоша посока – стават агресивни, налитат дори на бой...Както казва Станимир :” . Колко простащини, злоупотреби и престъпления са извършени в резултат на такова премахване на границите.” Само, че премахването на границите според мен не е виновно, а това което се крие зад тези граници. Абсолютно съм съгласна! Тук вече се съмнявам. Слизането в бездната понякога може да бъде фатално. Но това е вече друга тема. И според мен много по-важна от това колко чашки водка се пият на ден. Поне за мен е по-важна...
  11. Мисъл за деня - 7 октомври 2010 година Казват: „Коя е правата религия в света?“ Всичките религии са едно заблуждение. Религия, която не води по пътя на Истината, религия, която не води по пътя на Любовта, религия, която не води по пътя на знанието, да освети името Божие, да работи за Царството Божие и да изпълни волята Божия, това не е религия. Религията е отношение на човешката душа към Бога. Ако човек не знае как да постъпва с Бога, какво знае? Животът е по-драгоценен Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Плодовете на духа – молитва Псалом 112
  12. Солидарна акция - София, 10 октомври 2010 Каним ви на 10 октомври 2010 - неделя от 11 часа - в Лозенската планина, за да се включим заедно в Световната кампания 350 за борба с климатичните промени - www.350.org. Час на срещата: в 11:00 часа тръгваме по пътя към манастира. Изходната точка на акцията е Долни Лозен, пред входа на учебната база на БЧК. До там се стига с маршрутка 37, автобус № 5 (тръгва от Младост 1) или с лек автомобил. Организатор: Фондация Заедно Ако идвате с градски транспорт ще трябва да се придвижите до Учебната база на БЧК, която е на около 20 минути пеша от спирките. Програмата: ще почистим гората, ще играем с децата, ще посетим Лозенския манастир, ще си направим пикник (носете си храна и постелки), ще подарим солидарна разходка на Ваня и ще изпишем 350 по най-атрактивния и красив начин, ще разкажем и за една вкусно-здравословна идея, която за сега наричаме "солидарно земеделие".... и още много изненади от и за Солидарната общност на София Носете си дъждобрани (в случай, че времето ни изненада), чували и ръкавици, за да почистим района и храна и одеяла за пикника. Повече подробности и в случай на дъждовно време - следете актуална информация на сайта: www.solidarno.com Очакваме Ви За информация: Елена - 0896 86 06 40, Координатор Допълнителна информация: На акцията ще можете на научите как да подкрепите още една солидарна акция - предстоящия "поход на свободата": шествие през центъра на София, което ще поиска политиците да гарантират достъп до лична помощ на хората с увреждания – такава лична помощ, която ще ни позволи да контролираме живота си, да имаме асистенти по наш си собствен избор, да бъдем техни мениджъри и активни зрели хора. Походът ще се състои на 21 октомври 2010 година в София и ще премине от сградата на Министерски съвет, където ще се съберем в 11.00 часа, до къщата, където „Съединението прави силата”. Повече: cil@cil.bg /източник/
  13. Вчера (04.09.2010г.) беше Световният ден за защита на животните По този повод от фондация "Четири лапи" посочват, че у нас случаите на жестокост към животните нарастват, увеличават се и инцидентите, при които има употреба на силни отрови или бойно оръжие. От неправителствената организация смятат, че трябва да бъдат гласувани законодателни промени, криминализиращи подобни деяния. Световният ден за защита на животните се чества в деня на Св. Франциск, покровител на животните. Решение за отбелязването му е взето през 1931 г. на международния конгрес на привържениците на Движението за защита на природата във Флоренция, Италия. "Четири лапи" е международна организация за защита на животните със седалище Виена и представителства в осем страни, сред които и България. У нас "Четири лапи" е позната най-вече с Парка за танцуващи мечки в Белица, изграден съвместно с фондацията на Бриджит Бардо, както и с проектите си за кастриране на бездомни животни. От София започва подписка "Светлинна вълна" - поход срещу насилието над животните", съобщиха организаторите от АФА-България. Събирането на подписи започва в 13.00 часа (на 04.09) в градинката пред църквата "Св. София". Черен лешояд - изключително застрашен вид за територията на България и в световен мащаб Участниците в кампанията ще подпишат декларация "Етиката на ненасилие - начин на живот". Декларацията ще се предава поетапно в различни градове в страната, като следващият е Кюстендил. Събраните подписи към нея ще бъдат депозирани в Народното събрание. Кучето Лъки от Видин и котката Кафявка от София са сред последните животни, имали късмет да получат помощ благодарение на кампанията "Аз помагам на бездомните животни". Тя продължава да набира средства за лечение и ваксинации. Това съобщиха от сдружение "На ти с природата". От 2010 г. кампанията е подкрепена от германската природозащитна организация Tierhilfe Suden, която поема заплащането на скъпи операции и лечения. Понякога вместо финансови средства се дарява и храна, отбелязват от "На ти с Природата". Тя се предоставя на хора, които се грижат за бездомни животни. Всеки дарител може да изпрати адрес за връзка, за да бъде уведомен за животинчето, на което неговото дарение ще помогне. Срещу всяко дарение може да бъде издаден документ. /източник/
  14. Така се е случвало, че съм попадала на лекарска грешка, спрямо мен, спрямо децата ми, спрямо мои близки. Отговора: Игнорирам я и поемам нещата в свои ръце. Зад бялата манта стои човек, и доста пъти, не знае доста неща. ... Рентгенологът няма да стане по- добър рентгенолог, ако аз не преживея неговата грешка, а да съдя и да упреквам ще отровя само себе си, до сега за присъда на лекар за лекарска грешка не съм чула. Грешките са препъни камъните в нашия живот, спъваме се ставаме и си гледаме по- добре в краката после, ако не се научим и не успеем да видим навреме камъка който ще ни счупи главата, ще ходим дълго с превързана глава. Но да стоим и да се ядосваме на камъка....... има ли смисъл!? Да, грешките са ни учители. В това съм съгласна с Диди. В описаните две ситуации и аз бих реагирала по същия начин. И съм реагирала така. Вътрешно грешката (своята или на друг човек) трябва да се прости – за да сме в хармония със себе си, с близките си, с природата, с Вселената, с Бога. Но има грешки, които не бива да бъдат подминавани с мълчание. Не е необходимо да се стига до съд. Има и други начини за сигнализиране, особено ако знаем, че въпросният ренгенолог ще продължи да работи, смятайки, че е безгрешен...А ако учителката, описана от Диана продължи да смята, че не прави грешки по отношение на децата? Днес ще сбърка с едно, утре с друго... Ако реакцията ни на такива грешки е мълчание, това е може би хубаво за нашето спокойствие, за нашето духовно израстване, но с какво помагаме на тези хора, които допускат професионални грешки, които могат да бъдат фатални и за тях понякога? А на бъдещите потърпевши от тези грешки? Може би родителите на 9-годишната Хана Полинг, която „получи” аутизъм след ваксинация, са постъпили по-добре, давайки под съд съответните виновници, разгласявайки това което е станало, обявявайки война на фармацевтичната мафия. Предполагам, че за тези 8 години, през които са водили делото, са имали предложения за компенсации, много по-големи от тази която са получили по законов път. Но не са спрели. Такива примери има и в България. Може би трябва да знаем кога трябва да реагираме на някоя грешка и как. И ако смятаме, че наистина трябва да се реагира, то трябва и да имаме смелостта за подобна реакция. И сила, търпение, вяра. Има разлика според мен между приемане на грешката, прощаване и реагиране (в някои случаи).
  15. Слоу революция, забавете темпото! Спешно трябва да забавим темпото, иначе планетата ще се разбие в стената - това е философията на движението, за което разказва Сандра Лакют от Франс прес В епохата на свръхбързите компютри и на новите технологии всичко напредва прекалено бързо. Спешно трябва да забавим темпото, иначе планетата ще се разбие в стената. Такава е философията на движението "слоу" (бавно), което е на път да се превърне в културна революция. То се е зародило преди 20 години около организацията "Слоуфуд" (с девиз: "Яж добре, правилно и чисто") на Карло Петрини в Италия, създадена в отговор на нездравословното хранене тип "фастфуд" (бърза храна). Днес движението "слоу" вече има разклонения и разновидности в почти целия свят. Появиха се т.нар. "слоу" градове (или как да живееш добре в града), "слоу" производство (да произвеждаш качествени неща), "слоу" пари (да инвестираш в местните продукти и в биопродуктите), "слоу" възпитанието (да отделяш повече време за децата си), "слоу" облеклото (дрехи, които са с високо качество и не се изхабяват бързо). Всичко това приканва планетата и отделните индивиди да натиснат спирачките. В Европа се появиха много трудове, посветени на темата за вредите, нанесени от високата скорост и забързаното темпо. Германският философ Хартмут Роза стига до извода, че "скоростта, която помогна на света да се модернизира преди два века, сега може би е на път да тласне същия този свят в бездната. Пределите, които може да достигне човек както в индивидуален, така и в екологичен и политически план, са достигнати. Ние не ускоряваме вече темпото, за да подобрим нещата,а за да запазим тяхното настоящо състояние и да гарантираме обществения ред". Навсякъде последователите на забавеното темпо, дните, в които нищо не се върши, или паузите за възстановяване на силите, се множават. Лондонската фирма "Дейтамонитор" дори прецени, че през 2010 г. над 20 млн. души по света са готови да преотстъпят покупателната си способност срещу това да разполагат с повече време. В Япония т.нар. "Клуб на мързела" насърчава към един по-спокоен начин на живот в тази страна, в която съществува думата "кароши", означаваща в превод "смърт от преумора". В град Клагенфурт, Австрия, Дружеството за забавяне на времето събира всяка година своите членове на "бавен конгрес". В САЩ инициативата Предизвикателството на изключването приканва хората редовно да изключват телефоните, компютрите и телевизорите си. Този успех може да се обясни до известна степен с това, че движението "слоу", въпреки че се вписва в екологичните течения или теченията срещу растежа, се интересува преди всичко от едно универсално понятие - понятието за щастието "Тук не става дума за война срещу скоростта, а за осъзнаване. За неотложна необходимост от намиране на правилното темпо във всяко едно нещо, за да не се превърне животът в непрестанно тичане", обобщава Карл Оноре (CarlHonore.com), автор на бестселъра "Възхвала на бавното темпо", преведена на повече от 30 езика. "Намираме се в повратна точка в историята. Тази дума понятие "слоу", която през 2004 г. изписана в търсачката на "Гугъл" не даваше много резултати, днес препраща към безчетен брой сайтове", добавя той. "Начинът на консумация търпи обрат. На хората им е писнало да прекарват живота си в задръствания, да бутат колички в хипермаркетите. Тази промяна ще отнеме няколко десетилетия", смята Жан Леритие, президент на френското движение "Слоуфуд". "Дори в Индия, застигната от турбокапитализма, се води дебат за опасностите от скоростта, защото хората не са щастливи да губят семейните връзки, да пренебрегват възрастните", отбелязва Карл Оноре. Сред по-неочакваните форми на това осъзнаване е създаденият от служител на компанията Ай Би Ем "слоу" имейл, който позволява по-малкото, но и по-добро използване на електронната поща. Виенски свещеник пък призна, че се опитва да произнася по-бавни проповеди. Но освобождаването от скоростта минава през курс на дезинтоксикация, през колективен и личен селективен подбор именно при използването на новите технологии, които пораждат прогреса, но които могат лесно да поробят хората, припомня Патрик Вивре, френски философ и автор на есета. "Култът към скоростта е част от голямото структурно нарушаване на нашето отношение към времето, което поражда всякакви други подобни нарушения на отношенията. А да живееш непрестанно в напрежение, пречи да живееш, като обръщаш внимание на нещата, на качеството им и оценявайки това, че си част от този живот". /от тук/
  16. Моето съждение беше, че не е точна. Вселената е безкрайна, за мисленето ни - може и да е безкрайно, но нашето знание все още не е безкрайно. Колкото до математиката, тя е инструмент на това знание, модел за опознаване на вселената. И тъй като познанието ни не е точно, то и тя не е ... все още. Това е за математиката, която се изучава в училище... Но има и една друга - жива математика, както я нарича Учителя. Има и сакрална геометрия (Sacred geometry). Едно интересно филмче за нея: http://vbox7.com/play:b29026d1
  17. Съобщение на Polina Marinova до членовете на Българско Вегетарианско Общество. Здравейте приятели, На този ден от 33 години вегетарианците по света празнуват. Празнуваме и ние, защото знаем, че сме направили един здравословен, екологичен и етичен избор. Знаем, че избирайки този начин на хранене ние не само избираме да сме по-здрави, но и изразяваме нашата гражданска позиция срещу ненужното избиване на животни и разрушаването на планетата. Нека хората знаят, че октомври е вегетарианския месец, обяснете им защо вегетарианците навсякъде празнуват. Ако все още не сте го направили, обяснете на близките си приятели, роднини, колеги защо вегетарианството е важно за вас. Не забравяйте, че обяснявайки им за ползите от вегетарианството вие проявявате грижа, като предупреждавате близките си хора за здравословните проблеми свързани с консумацията на месо, а също така и за екологичните катастрофи вследствие на животновъдството. Не на последно място, много животи могат да бъдат спасени. Просто поговорете с тях и ги предизвикайте да опитат ден, седмица или месец без месо. Само погледнете невероятните последици, ако всички станат вегетарианци само за един ден: http://www.facebook....to.com/?p=5163. Вижте на стената на фб групата ни за още интересни и полезни материали. 02 октомври - Световен ден Селскостопански животни (World Farm Animals Day- WFAD) един тъжен ден, в който да се замислим за милиардите животни ненужно убити от хранително-вкусовата промишленост. Денят съвпада и с рождеството на Махандас Карамчанд Ганди (Махатма Ганда) и е добър повод да си припомним думите му: “Величието на една нация, нейният морален прогрес може да се определи според начина, по който тя се отнася към животните.” “Според мен животът на агнето е не по-малко ценен от този на човешко същество. Аз не бих искал да отнема живота на агне заради човешкото тяло.” “Аз не приемам месната храна като необходима за нас на никакъв етап и в никакъв климат, в който е възможно за човека по принцип да живее. Аз смятам месото за неподходящо за нашия вид. Ние грешим като се държим като по-низшия животински свят, ако сме по-висши от него.” На 3 октомври ще се проведе Шествие във връзка със Световния Ден за Защита Правата На Животните под надслов „Закони и Стриктното им Спазване.” http://www.facebook....158410310854198 На 03 октомври ще се състои благотворителен концерт на Детска вокална студиа Европа- Дъга , развлекателна програма и информационна кампания под надслов ЗАЕДНО С Любов по случай Световният ден за защита на животните http://www.facebook....24595643&ref=mf 04 октомври се отбелязва Световния ден за защита на животните. На същия ден се отбелязва и кончината на Св. Франциск от Асизи 1181 - 1226 , светец прочут най- вече с огромната си любов към животните и природата. 01 ноември- Завършваме вегетарианския месец с първи ноември- Международния ден на веганството, съвпадаш с годишнина от създаването на Vegan Society през 1994. И разбира се тази вечер ви очакваме в ресторант Кринг от 19ч И не забравяйте да се наслаждавате на радостта от вегетарианството не само този месец, но и цял живот
  18. (Лекция, изнесена на семинара за преподаватели по Паневритмия в Арбанаси на 30 май 2010 г.) През последните години сме свидетели на много силно изразено търсене в областта на Паневритмията, което се концентрира повече върху разглеждането на свързаните с нея писмени източници. В тях има някои неголеми по обем, но съществени различия, които пораждат въпроси и противоречия. Това не e лошо, защото когато има известно различие в мненията, хората са по-мотивирани да търсят и се засилват процесите на осъзнаване. От друга страна обаче се създава една по-напрегната атмосфера, която трябва да се трансформира, за да не се превръща разясняването на тези въпроси в трайно напрежение, разделяне и недобри отношения, на което също сме били свидетели в някои случаи. Темата за източниците на информация за Паневритмията е важна, защото въпросите за разликите между някои от тях не са напълно изяснени и винаги има хора, които живо се интересуват от тoзи въпрос. Макар че разликите в писмените описания не са много, изследователите често прекалено се концентрират върху тях и те са пораснали в тяхното съзнание извънредно много, занимават се с тях години наред и това преекспониране пречи на възприемането същността на Паневритмията. От друга страна, непрекъснато се появяват нови хора, които не са проследявали тази тема, тя е нова за тях и отново я повдигат на дневен ред. Така има опасност да се „зацикли” в непрекъснато занимание с едни и същи въпроси, на някои от които вече са намерени задоволителни отговори. Какъв според мен е начинът, по който може да се погледне към тези източници правилно и да се разрешат противоречията? Първо, трябва да се излезе от областта на сухите факти за Паневритмията и да се премине към законите и принципите, на които се подчинява тя. Явно не само по отношение на Паневритмията, но и по отношение на всяко познание, са налице факти, които понякога си противоречат. Единият подход в такива случаи е сухото математическо отчитане: тези и тези казали това, онези казали друго, и така според превеса на мненията се взима решение; но след време излизат нови източници, които казват нещо ново или сменят превеса в досегашните ни сметки. По такъв начин този метод се оказва доста несигурен и, макар и да не го пренебрегваме, все пак разумността изисква и този вид боравене с фактите. Друга важна стъпка е да се вникне в метода, чрез който работи с учениците си Учителя Беинса Дуно – авторът на Паневритмията. Той казва (както и добрите педагози), че добрият учител никога не дава на учениците си всичко наготово. Той им дава част от информацията, която като начало е достатъчна за тях и ги оставя да мислят, да търсят сами отговорите. По този начин учениците растат и се развиват. Предоставянето на цялата информация наготово не кара учениците да учат, да се развиват, да мислят, а в най-добрия случай ги кара да учат наизуст и да повтарят като папагали. Необходимо е също да се излезе от следния шаблон (произлизащ от елементарната формална логика): ако фактите са противоречиви, значи непременно едните са грешни, а другите верни и следователно се налага да отречем едните и да приемем само другите. Може би е най-разумно те да се разбират правилно, да се открият случаите, в които се допълват, да се намери нова гледна точка, която дава задоволително обяснение на всички тях. Във физическия свят нещата са поляризирани – нещо, което е отразено в символа „Ин и Ян”. Виждаме такава поляризация и в Паневритмията. Например едно описание казва дадено движение с ръцете да се изпълни едновременно с движение на десния крак (за по-кратко казваме само „на десен крак”), друго казва на ляв крак; това може да се отнася само за няколко упражнения, но има такова противоречие. Подходът, при който казваш: „Това е вярното, това е грешното” е формален подход, но при работа с принципите и законите нещата се поглеждат от по-висока гледна точка и тези противоречия се примиряват, което можем да наречем още диалектически подход;. Този поглед дава начин да се разберат по-дълбоко фактите и да се подредят в някаква верига, в която те могат да стоят хармонично и не се конфронтират. Работата с фактите не бива да се изоставя, а да се постави на разумна основа и след като не дава достатъчно отговори, те да се търсят по-горе, по веригата факти-закони-принципи на Паневритмията. Относно разумната работа с фактите ще обърна внимание, че е необходимо те да се оценяват и с чисто научен, с критичен (в добрия смисъл на думата) подход: доколко те са истинни, доколко са надеждни, доколко сигурни са източниците, от които идват. Например по отношение на книгите, описващи Паневритмията, важно е: отбелязан ли е авторът на текста или поне да се знае със сигурност кой е той. Също е важно доколко този човек е бил подготвен да свърши тази работа, защото да опишеш движенията на Паневритмията съвсем не е просто. Според мен човек може да си представи в действителност колко е сложно това, само ако се е опитал сам да го направи, като не просто комбинира описания, а състави нов текст, описващ подобни по сложност упражнения, изпълнявани на музика. След това нека да получи оценка от професионалисти и хора, ползващи текста му, и да разбере доколко успешно се е справил. Авторът на доброто описание трябва да има перфектна музикална подготовка, богат професионален опит в описването на физически упражнения, прецизност в описание на детайлите, обширни познания относно вътрешния смисъл и философията на Паневритмията и т.н. Това обикновено не е по силите на един човек и по-успешно би работил за тази цел екип, в който се допълват такива специалисти. Екипът е по-подходящ и защото има повече гледни точки и по-голяма възможност да се избегнат грешки от всякакъв характер, ако работи достатъчно дълго и в разбирателство. Въпреки това винаги остават възможности за технически грешки при съставянето и печата (особено преди 60-70 години), които не зависят от авторите. Сред важните издания на Паневритмията най-яркият пример за влиянието на недостатъчната подготовка и опит в съвсем точното и недвусмислено описване на физическите движения и в боравенето с музиката, е книгата „Паневритмия” от 1938г. В нея упражненията са описани не по тактове, а с броене, което е много по-неточно. Ако някой вече е научил упражненията на Паневритмията и отвори тази книга, за да си свери нещо по движенията, може и да си свърши работа донякъде. Но ако се опита човек да учи за първи път Паневритмия по описанието в тази книга, ще види, че е невъзможно да го направи успешно. Трябва освен това да е съвсем неопитен в работата с професионалното описание на упражнения, за да не забележи колко много неясноти и неточности има относно амплитудата, формата и дори на места в свързването на движенията. Искам да кажа, че тази книга е важна, защото е първа и единствената издадена преди 1944г. с описание на първия и втория дял на Паневритмията, но има недостатъци, и трябва да й се отдава значимостта, която заслужава. Също така трябва да се знае дали човекът, описвал упражненията, е имал възможност да познава същността на Паневритмията – т.е. този човек бил ли е в Школата1 по времето на създаването и практикуването на Паневритмията и колко време е бил там. Всички тези обстоятелства около авторите на описания трябва да се обсъдят и преценят и да се придаде различна степен на надеждност на различните писмени и други източници. Правилно и цялостно разбиране на Паневритмията в дълбочина е задача за бъдещето. Смятам за погрешно мнението, че сега трябва да си изясним как е най-добре тя да се играе и като че ли край – така ще я играем завинаги. В живота нещата непрекъснато се развиват и всеки процес, който е приключил, е мъртъв процес: това е нещо, което вече не живее, щом не се променя. Също нямам предвид, че трябва „да хванем” Паневритмията и набързо да я доизмислим, нещо ново да направим. От една страна, да си даваме сметка за това, че не знаем кой знае колко за законите на нейното създаване и авторът й явно е имал предвид неизвестни за нас неща, които са необходими, за да я сътвори такава, каквато я познаваме. В такъв случай, некомпетентни промени може да намалят драстично нейното положително въздействие и смисъл. От друга страна, самият автор е казал: „В Паневритмията съм дал само основните движения, само семката. И всяко движение, когато се посади, ще се развие, ще се разработи в ново движение”2Следователно според него Паневритмията не е нещо мъртво, което сега трябва да изясним и да сложим в рамки за вечни времена. Точното познаване на текстовете, описващи Паневритмията е нещо много полезно, но с разбирането, че в тях има понякога грешки или неточности, защото и те са писани от хора, които понякога не са били точни в описанията. Понякога ровенето в текстовете не ни дава задоволителен резултат. За излизане от това положение е необходимо и придобиване на добродетели. Човек да трябва да има необходимите вътрешни качества, за да разбере правилно нещата. Да има разумност и да е истинолюбив, да има много още добродетели, защото познаването на по-висшите истини не е само интелектуално постижение, а процес на цялостния човек. Всички, посветили се истински на Паневритмията, се стремят към придобиване на добродетели, което е дълъг процес. Сега ще разгледаме накратко онези от материалните източници на информация за Паневримията, които според мен заслужават сериозно внимание. Това са: издадени и неиздадени книги или частични описания на Паневритмията; стенографирани и публикувани разговори със създателя на Паневритмията за нея; описания на физически, музикални и други упражнения в лекции; филми и снимки с Паневритмия, магнитни и печатни записи на музиката на Паневритмията, спомени на ученици от Школата за Паневритмията по онова време, традицията в изпълнението на Паневритмията и т.н. Ще ги спомена не в реда, в който смятам, че са най-важни, а в хронологичен ред. Първият архивен текст, свързан с Паневритмията, е от 1933 г. Той не е издаван, и този, който го е писал, не се е подписал, но текстът е съхраняван и намерен в архиви на Братството; написан е със стария правопис и има доказателства, че е автентичен. В началото му пише „Новите гимнастически упражнения” и представлява напечатани на пишеща машина описания на упражненията, каквито са били в началото, както авторът ги е давал да се играят, преди още да са оформени окончателно. Смятам този източник за важен главно поради главни причини. Първо, разсейва известния мит, че Паневритмията е дадена на няколко етапа, но в съвсем завършен вид и нищо не е променяно по нея от нейния създател. Този текст от 1933 г. доказва, че в началото е имало един процес, в който авторът е показал доста упражнения, после ги е оформил, подредил ги е, някои са отпаднали, други са се запазили и не са променяни съществено от него, трети са променени повече и са влезли в Паневритмията. За незапознатите трябва да спомена, че всички движения и цялата музика на Паневритмията, както и няколко от текстовете на песните й, са създадени от Учителя Беинса Дуно. Втора важна информация, която дава този източник, е по един от спорните въпроси за упражнението „Изгрява Слънцето”: дали в третата му част ръцете се изнасят напред на десен крак или на ляв (обикновено се нарича за по-кратко „отваряне” на десен или ляв крак). Имаше предположение, че описаното в първата издадена книга „Паневритмия” от 1938 г. по този въпрос „отваряне” на десен крак е вярно, а след това изпълнението е било „изопачено”, и „грешно” е стигнало до нас в живо-предаваната традиция в изпълнението и в следващи издания, при които този детайл е с „отваряне” на ляв крак. Когато се появи описанието от 1933 г., то фактически обори това схващане, защото в него ясно и недвусмислено е описан този детайл с „отваряне” ръцете на ляв крак. Т.е. упражнението „Изгрява Слънцето” явно първо е било описано с „отваряне” на ляв крак, после обратното, след това пак с „отваряне” на ляв крак. Можем да предположим, че в началото е дадено по един начин, а после е променено два пъти от автора (което би било твърде странно) или че във второто издание е грешно, както и е възможно представянето на други различни хипотези. Аз обаче сега нямам за цел да ги коментирам. Текстът от 1933 г. описва само упражнения от първия дял на Паневритмията – 28-те упражнения. За по-кратко при коментара за следващите текстове ще споменавам частите на Паневритмията като: първи (28-те упражнения), втори (”Слънчеви лъчи”) и трети (”Пентаграм”) дял. Следващият важен писмен източник е книгата „Паневритмия” от 1938 г., която съдържа описание на първи и трети дял. Тази книга е единственото отпечатано по времето на Школата описание на Паневритмията и също е много важна, защото в нея има един великолепен текст, наречен „Принципи на Паневритмията”, написан (но неподписан) от Боян Боев по текстове и вероятно указания на Учителя Беинса Дуно; има публикуван нотния текст на музиката, има описани движенията от Милка Периклиева (също неподписан автор) и всичко това – за първи път. Това е първото пълноценно описание на Паневритмията във вид на книга. То е важно и защото, като всяко начало, е най-трудно. По-нагоре го коментирах относно точността на описанието, което дава на движенията. Предполагам, че е дало тласък на следващите, направили описания, също да пишат. Следващото описание – книгата „Паневритмия” от 1941 г., съдържа само предговор с идейната част и музиката с песните на Паневритмията. Новото е, че към няколко текста на песни, дадени по-рано от Учителя Беинса Дуно, е добавен поетичният текст на песните и на останалите упражнения, защото вече е създаден от Олга Славчева и пригоден към нотния текст. Тъй като нотният текст и „принципите (наречени вече „основи”) на Паневритмията” се издават за втори път след 1938 г., е било възможно да бъдат направени подобрения (както става с текста „основи на Паневритмията”) или корекции на грешки, забелязани в първото издание. Когато една подобна книга е била преиздадена от авторите или съставителите й, след като е била ползвана активно и е имало условия да се видят евентуалните й недостатъци, това й дава много по-голяма достоверност, защото са имали възможност да коригират грешките, допуснати в първото издание. А почти неизбежно е да има грешки в такъв сложен материал като книга за Паневритмията, освен ако някой компетентен човек не е работил върху нея десетина години (което не е ставало досега). Почти всички книги за Паневритмията не са преиздавани от авторите им – изключение правят вероятно нотният и идейният текст в Паневритмията от 1941г. Следващото описание на първия дял от Паневритмията е написано 1945-1950 г. от екип, известен като „четирите сестри” и има два варианта; по-късният е от ок. 1950 г., в който те коригират някои дребни детайли. По време на неговото написване е било невъзможно отпечатването му, поради тоталитарния комунистически режим, затова то е съхранено и издадено за пръв път през 2004 г. в книгата „Паневритмия” на Издателство Бяло Братство. Това е едно от най-добрите описания на първия дял, защото е направено от добре съставен екип специалисти: Мария Тодорова (музикант), Елена Андреева (стенограф), Ярмила Ментцлова (хореограф) и вероятно Катя Грива (музикант и преподавател). В този текст за пръв път се описват упражненията по тактове и като цяло са описани много по-прецизно, отколкото в предходното описание на Паневритмията (от 1938 г.). Книгата е илюстрирана с оригинални снимки на авторите на описанието, които бяха съхранявани дълги години в чужбина и върнати непосредствено преди издаването й през 2004 г. Не твърдя, че това описание е съвършено – не твърдя това за нищо овеществено, но определено заслужава много сериозно внимание, защото е написано от екип професионалисти, почти всички дълги години учили в Школата (последното не се отнася единствено за Ярмила Ментцлова). По споменатите от мен критерии (установен авторски екип професионалисти със значително присъствие в Школата; няма второ издание, но има втора корекция) за придаване на различна степен надеждност на писмените източници, този е с най-висока надеждност от всички. Описанието на „Слънчеви лъчи” излиза през 1942 г. като самостоятелно издание, съдържащо философска част, описание на движенията и нотен текст. В началото от автора е даден текст за пеене само към музиката на т.нар. „Идилия”. По-късно Весела Несторова написва само поетичния текст към цялата останала музика на дяла „Слънчеви лъчи”. Не е ясен екипът, описал „Слънчеви лъчи”, но изданието трябва да е било одобрено от автора на Паневритмията, за да бъде отпечатано. Книгата е много ценен и единствен източник. В изданието „Паневритмия” от 2004г. в дял „Слънчеви лъчи”, при запазване разпознаваемоста на текста на оригинала, са направени малки, но важни допълнения от съставителите относно изпълнението и са коригирани няколко неясноти. Това е първото подобрено описание на втория дял, макар че то не е направено от същия екип. Следващата книга „Паневритмия” е на Крум Въжаров и Мария Митовска. По-голямата част от текста е написана от Крум Въжаров, който е бил ученик в Школата дълги години и след 1944 г. продължава да се занимава с Паневритмия. Издадена е през 1993 г., т.е. след кончината на Крум Въжаров. Мария Митовска казва, че текстът на описанието е писан от Крум Въжаров, а тя е съставила само частта с цитати от Учителя Беинса Дуно с указания за походката, плавността на движенията и т.н., което е добра нейна идея и става за първи път до този момент в книга за Паневритмията. Много ценно в тази книга, което е и сериозен принос на Крум Въжаров, е съставеното от него ново, по-добро описание на „Пентаграм”, което е и най-доброто досега на български език. Поради тази причина то е включено в книгата „Паневритмия” от 2004 г. на Издателство Бяло Братство. В описанието на първия дял на Паневритмията има няколко дребни несъответствия, като например, че не може няколко от движенията да се изпълнят въобще така както е написано и други подобни, но те съвсем не омаловажават стойността на тази книга. Изданията на чужди езици смятам като второстепенни, защото по-често са само превод на някой български текст, но все пак могат да се ползват тези от тях, които са оригинални и авторите отговарят на изискванията за надеждност. От издадените на чужди езици книги ще се спра само на коментираната често напоследък книга „Паневритмия” на Ярмила Ментцлова, издадена през 1983 г. във Франция на френски език. Ярмила е великолепен професионалист в областта на танца – школувана балерина в световноизвестна танцова школа. Разучавала е Паневритмията в Париж още с Михаил Иванов и неговите първи последователи (както свидетелства писмо на Михаил Иванов до Боян Боев от 1939 г.). Била е твърде закратко в Школата на „Изгрева” и по-късно се установява във Франция, но смятаме, че си струва да се занимаваме с нейния труд поради дарованието и професионализма й в областта на танца. Книгата съдържа чудесно оригинално описание на упражненията от първия дял, нотен текст, философска част и текстове, свързани с движенията и др. Има сведения, че философската част е подготвена от бившия съпруг на Ярмила – Крум Въжаров, който я е посетил в Париж по повод подготовката на книгата. В нотния текст са открити грешки. Все пак книгата е много добра като цяло и ценна особеност е, че Ярмила Ментцлова много прецизно е описала и преходните движения между първите 10 упражнения, което друг до този момент не е правил. Ярмила е участвала в екипа на „сестрите”, написали през 1945-50 г., описание на първия дял от Паневритмията. Буди известно смущение факта, че в книгата си тя прави няколко промени в сравнение с предходното описание, в което е участвала. По сведения на нейни ученици, които дълги години е обучавала на Паневритмия във Франция и които до последната година от живота й са играли с нея периодично, тя винаги ги е учила на 28-те упражнения по един начин и ги е играела по същия начин, а именно както ги е описала като част от екипа „на четирите сестри”. В края на земния си път в своята самостоятелна книга обаче Ярмила Ментцлова описва няколко упражнения различно, нагаждайки ги към описанието от 1938 г. Интересно е, че никога не е споменала дори на учениците си, че може някои от упражненията да се играят в два варианта . Учениците й, които ние познаваме са семейство Жан-Луи и Арлет Гобо, които продължават и до днес да играят и преподават Паневритмия във Франция и идват в лятната школа на Рила последните няколко години. Учили са Паневритмия преди всичко от Ярмила Ментцлова и имаме основания да смятаме, че начинът им на игра като стил, прецизност и детайли отразява напълно начина на игра на тяхната учителка по Паневритмия. През 2004 г. след лагера на Рила помолихме семейство Гобо да изиграят 28-те упражнения, за да ги заснемем и документираме с филм това, което са научили от Ярмила Ментцлова. Те се отнасят към Паневритмията с голяма любов и уважение и също с уважение и възхищение към Ярмила, като тяхна учителка. Тогава разбрах за сериозното разминаване в някои от първите 10 упражнения и в 16-то упражнение, между начина, по който ги е учила и играла почти до края на живота си, от една страна, и това, което е публикувано в книгата й – от друга. Имаше предположение, че при подготовката на книгата Ярмила е видяла описанието на движенията от 1938 г. и като не е посмяла да го промени, е съобразила описанието си с него, въпреки собствения си опит и практика. От друга страна виждаме, че упражненията № 6, 7 и 8, които са с 41 такта, и така са публикувани в „Паневритмия” от 1938 г. и в „Паневритмия” от 1941г., в изданието на Ярмила Ментцлова от 1983 г. са съкратени с по един такт. В тази връзка е важно да се отбележи, че единствените неща, които са преиздавани по време на Школата и чрез това преиздаване са леко коригирани и потвърдени са текстът „Принципи (или основи) на Паневритмията” и нотният текст на музиката. В нотния текст на „Паневритмия” от 1941г. (която е второто издание) не е съкратен такт от упражнение № 6, 7 и 8 и следователно е правилно те да са по 41 такта. Неколкократно нейните ученици, Жан Луи и Арлет Гобо потвърдиха, че Ярмила Ментцлова винаги и до края на живота си е играла и обучавала на Паневритмия по начина, описан в „Паневритмията на сестрите”. По отношение на несъответствието с написаното от нея в книгата й от 1983 г. приемам хипотезата, че е била повлияна от някого за тези промени. Смятам, че най-малко приемливо е да се правят промени в музиката на Паневритмията. Първо, защото от това, което знаем за създаването на Паневритмията, музиката е първичният елемент – към нея са създавани и пригаждани движенията на упражненията, а не обратното. Второ, знаем, че създателят й е споменал със сигурност за необходимостта след време да се доразвиват движенията и текста на песните, но никога не е казал това за музиката. И трето, защото смятам, че изключително малко вероятно е при наличието на достатъчно образовани музиканти в Школата, никой да не е забелязал нещо такова като излишен такт в музиката, след като са ползвали нотния текст (и напредналите, и начинаещите) цели десет години – от около 1934-35 г. до 1944 г. Ако създателят на музиката беше направил след 1938 г. промени в нотния текст, те нямаше как да останат неотразени от музикантите, които в такъв случай би трябвало съзнателно да заменят това, което вече са научили, с нещо ново. По-скоро ми се струва вероятно да не са забелязани грешки в описанието на упражненията, които се разминават малко с музиката в книгата „Паневритмия” от 1938 г., защото и по време на Школата и дълги години след нея твърде малко е учено от описания. Друго описание на първия дял на Паневритмията със снимкови илюстрации, което е непубликувано, но заслужава внимание, е това на Илия Узунов. Той е известен ученик от Школата, един от тези, които редовно са били там, посветил е живота си на тази Школа и е бил много прецизен и ерудиран човек, на когото може да се разчита. Това са описанията на Паневритмията, известни досега, които е най-важно да се познават и изучават. Други вторични източници на информация за Паневритмията са архивните филми с нея. Те са малко – познаваме два. Твърди се, че има и други, изгубени при опитите да бъдат съхранени в чужбина. Има едно изкушение за всеки начинаещ, и за което всеки преподавател трябва да предупреди учениците си: виждайки на този единствен архивен филм как Учителя Беинса Дуно играе моменти от няколко упражнения вътре в кръга на играещите, да не се стараят да го имитират. За играещите Паневритмия нейният автор е авторитет – той е дал Паневритмията и логичният извод е, че той я познава най-добре и трябва да се играе като него. Но все пак той не е искал да бъде имитиран в ежедневното си изпълнение, когато понякога е играел по-различно. Известен е един спомен на Катя Грива, музикант и ученик от Школата, която авторът на Паневритмията е посочил за преподавател. Тя казва, че един ден той я е извикал специално, за да й покаже как трябва да преподава Паневритмията и това, което й е показал, е било много по-красиво, изключително музикално и се различавало от начина на изпълнение, който понякога са виждали да играе той с всички останали в кръга на Паневритмията. В спомените на Елена Андреева също четем, че „Учителя понякога играеше различно Паневритмията”. В стенографирани от Б. Боев и публикувани разговори за Паневритмията, авторът дава ясни указания за правилното изпълнение на упражнението „Аум”, а се вижда, че на филма не го изпълнява с тези детайли. Затова ако някой ден имате ученици по Паневритмия, предупредете ги да не се опитват да го имитират както играе във филма, защото няма да са на прав път. Другият архивен филм с Паневритмия е с шест двойки, които играят само по права линия и с прекъсване между упражненията. Много красив филм, който също трябва да се гледа и проучи. Не е ясно засега, кога точно е правен и кой е режисьорът, но се вижда, че е на Изгрева. Има още няколко филма с ученици от Школата1, които са от значение. Един филм с Ернестина Сталева и Виола Бауман, които са били в Школата (Виола Бауман за по-кратко, Ерна – повече) и по-късно живеят и преподават Паневритмия в САЩ през целия си живот. Следващата група факти са снимките с Паневритмия. Първо – снимки с авторът, който играе Паневритмия, които са ценни, но с гореописаните съображения. И второ – снимки на хора, играещи Паневритмия, които имат различна тежест като информационен източник, в зависимост от участващите. Следващият факт, носещ информация за Паневритмията, са нотните записи на музиката, както и музика, записана на магнитни носители. Имало е един запис, направен на Рила през 1939 г.; по отношение на темпо и други музикални елементи, на музикантите може би ще им е много интересно да го разглеждат. Към много важните източници на информация причислявам и живата традиция на Паневритмията, която никога досега в България не е била прекъсвана, и която, когато е предавана от способен учител на способен ученик, е верен показател за много въпроси относно изпълнението на Паневритмията. Следващото, което съвсем не е на последно място като източник на информация, е публикуваното слово на Учителя Беинса Дуно – имам предвид първо лекциите и беседите – там има обяснения и за много упражнения, принципи и закони, както и разговори с автора, стенографирани от Боян Боев – публикуваните от тях са много важен и незаменим източник. Например в такъв разговор4 пише, че когато играеш „Аум” трябва да се повдигнеш на пръсти и е обяснено защо. А някои се вкопчват в описанието от 1938 г. и не смятат, че трябва да се повдигат на пръсти, защото там не пишело. Авторът винаги може да добави, да каже нещо повече, за да подобри нещата, може да го прави ако иска до последния си ден на Земята. Работата със словото на Учителя Беинса Дуно е изключително важно при задълбочено изучаване на Паневритмията, не само защото от там можем да намерим неща, свързани с нейния смисъл и детайли, но и защото се дава по-задълбочено и пълноценно разбиране за принципите и законите, на които се основава Паневритмията. В заключение искам да кажа, че, по мое мнение, авторът на Паневритмията е оставил нарочно тези противоречия във фактите за Паневритмията. Защото той е имал възможност да каже да направят точно описание, да направят филм, да фотографират прецизно Катя Грива и други преподаватели, и всичко да е описано до най-малкия детайл без никакви несъответствия. Обаче тогава изпълнението на Паневритмията щеше да бъде папагалщина, което въобще не е метод на тази Школа. Човек би заприличал на играещ робот – всичко е зададено до последната точка – само изпълняваш, нямаш свободна воля, нямаш право на никакво творчество. Учителя Беинса Дуно е предвидил, оставил е нещата така, наглед недовършени, не е коригирал дори грешките, предполагам нарочно, за да може тези, които изучават Паневритмия, да търсят, да не играят механично, да мислят за всяко движение и идеята му, да се опитват да го усетят и вътрешно, а не само според писменото указание. Всички важни факти за Паневритмията се допълват един друг и ни дават цялостната картина, затова сериозните изследователи на Паневритмията трябва да познават добре всички. Но те трябва да продължат и по-нататък – да търсят и откриват, да бъдат в хармония с Духа, който твори хармонията в света. И нещо повече – по този начин да подготвят себе си и следващите поколения за онзи момент, в който Паневритмията не само ще се разбира и преоткрива, но ще се развива. Последното ще е възможно само ако има хора, които не се опират само на фактите, за да се крепят на тях като на патерици, но са разбрали законите и принципите на Паневритмията и са работили върху себе си достатъчно, за да станат съработници на Разумното начало. Предполагам, че това ще е по силите на хората след поколения, когато не единично, а в хармонични групи посветените в Паневритмията ще я развиват. И още един път искам да наблегна, че според мен не само нарочно са оставени тези „грешки” и неясноти в описанията на Паневритмията, но това „нарочно” е гениално и мъдро. Защото именно тези неясноти ни принуждават да се развиваме и да не се опираме вечно на „патерици”, те ни помагат да се научим на много важни неща и ни карат да бъдем добри ученици в училището на Разумната природа и вечнотворящия Дух, откъдето идва Паневритмията. ----------- 1 В случая под „Школата” в цялата лекция имам предвид времето от 1914 г. до 1944 г. 2 Беинса Дуно, Акордиране на човешката душа, т. 2, С., 2000, с. 56.
  19. Мисъл за деня - 1 октомври Казвате: „Защо трябва да пеем?" Вие трябва да пеете не защото силата е в пеенето, но чрез пеенето, чрез музиката вие ще се свържете с един възвишен свят, отдето животът иде. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако не пееш; ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не пееш; ти не можеш да бъдеш любещ човек, ако не пееш. Това е закон, който е проверен в живота. Закхее, сляз скоро Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на триединния Бог Псалом 44
  20. Мисъл за деня-30 септември Всичко се заключава в това, да бъдем Божии. Под думата човек или Син на Отца се разбира само онзи, който има в себе си развито свръхсъзнание. Сега ние се готвим за Синове, но още не сме Синове Божии. Ако сме Синове, ние нямаше да правим такива грехове, каквито днес правим. За да бъдете синове Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Плодовете на духа – молитва Псалом 112
  21. (импресии от едно посещение) Дали защото прословутото виенско колело се върти повече от век във Виена, или защото в Паневритмията има валсови мелодии, или по-скоро защото виенчани са едни свободни и разкрепостени хора, но да играеш Паневритмия във Виена се оказа особено приятно и вдъхновяващо. Чувства се различната атмосфера на града. Всичко е много по-спокойно от обичайните ни представи за това, какво представлява една столица. А Виена е много повече от столица, защото е познала величието на столицата на една империя. И това се вижда не само в сградите и архитектурата, но и в самите кореняци виенчани – учтиви, усмихнати, със самочувствието и възпитанието на аристократи, но без арогантността на други западни нации, където шовинизмът хвърля своята сянка на иначе безспорния блясък и слава. Но Виена е преди всичко музика. Виена е Моцарт и Щраус. Музиката изпълва цялата атмосфера на града. И се чудя дали това не е тайната на този град. Музиката е универсален език. Музиката нежно и неусетно стопява бариерите и различията. Музиката прави атмосферата подходяща за общуване и за разумен диалог. Най-големият център на ООН в Европа се намира точно тук, в спокойната атмосфера, която виенчани са създали за себе си. И не вървят ли така нещата: когато хората постигнат едно интелигентно общуване помежду си, тогава и нациите ще го постигнат. Всъщност целта на нашето посещение във Виена беше да представим Паневритмията в центъра на ООН: Паневритмията като символ на универсалност, хармония между частите и хармония на частите с центъра – Божественото. От малкото, което знам за дейността на ООН, имам представа, че е традиция за организацията да изслушва просветлените умове на своето съвремие – философи, учени, духовни водачи от Изток и Запад, които носят своите послания и идеи за Цялото и за хармонията в Цялото. В този смисъл и "нашата" Паневритмия има своя принос – не само като идея, но и като практически метод за постигане на хармонията – вътре и вън от нас. И въпреки че кратката ни презентация нямаше официален характер и масов зрителски интерес, все пак в нас остана удовлетворението, че сме посели едно семе на точното място в точното време. Музиката на Учителя Петър Дънов прозвуча и развълнува присъстващите. Някои от тях бяха заинтригувани и откликнаха на поканата ни да играем заедно Паневритмия на другия ден. Получи се една интернационална Паневритмия, вдъхновяваща както за "чужденците", така и за българите, които от години живеят и работят в Австрия. Мисля, че разбирам радостта и вдъхновението им – на фона на представата, която редовият западняк има за нашата страна, изведнъж от България се появява нещо ново и качествено, оригинално, езотерично... Защо казвам на точното място и точното време? Защото мисията на ООН е планетарна – тя осъществява бленуваната мечта на напредничавите умове на човечеството да видят нациите на планетата като едно голямо семейство, в което всеки има своето място и роля, в което цари взаимно уважение и разбирателство. И точно днес, когато падат граници и се заличават традиции, е особено важно за нас, хората, да имаме модел, по който да изграждаме своето общуване. А посланието на Паневритмията е това – всеки е значим, всеки има място под Слънцето, всеки има право на лично пространство и възможности за развитие, всички заедно се движим и общуваме в хармония, определена от ритъма на музиката, която идва от центъра – Божественото. Живко Стоилов
  22. Време е да вървим, злото да победим, Мира да въдворим, Христа да възцарим! За първи път играх Паневритмия (а смятам, че и останалите от групата) и изпълнявах музика на Учителя извън пределите на страната ни. И то в такава красива и величествена столица – едно от най-големите културни и в частност музикални средища на Стария континент. Усещането беше ново, непознато, изпълнено с откривателски дух и вяра в едно по-светло и хармонично за всички нас бъдеще. Няма нещо по-удовлетворяващо от това – да посееш зрънцето на точното място в правилното време с ясното съзнание, че правиш първата крачка там, където никой преди теб не е стъпвал. И че усилията ти няма как да останат незабелязани. Защото музиката на Учителя е космическа, универсална и общовалидна навсякъде по земното кълбо. Вибрациите й не са на конкретен език – поне не от познатите на човечеството. Тя няма нужда от превод и всеки, който пожелае да отвори сърцето и ума си, може да я почувства. Непринудена и сърдечна се получи и интернационалната Паневритмия, която имахме удоволствието да играем с група ентусиасти – последователи на Словото и на Учението на Учителя – и то не само българи, живеещи и работещи от дълги години във Виена. В импровизирания бял кръг на място се почувстваха и представители на много други държави от цял свят. Последвалата почерпка – приготвена с много любов домашна погача, поднесена върху наредени в цветовете на националния трибагреник салфетки, изразяваше неподправената носталгия на домакините и трескавото им вълнение по повод на нашата визита. Всичко гореописано (колкото и приятни спомени да остави във всички нас, да не забравяме и безценните контакти и познанства, за които то способства) всъщност не бе включено в официалната програма. Главната ни цел беше да направим показно изпълнение на части от Паневритмията с всичките й налични компоненти – танцьори, певчески глас, инструменталисти. И то не къде да е, а в представителството на Обединените нации във Виена – третото най-голямо седалище след Ню Йорк и Женева. Уникална по рода си възможност, и в същото време отговорна задача, която ние изпълнихме с много желание и радост. В началото на самото представяне почти нямаше зрители и слушатели. Постепенно обаче, привлечени от мистичното и тайнствено звучене на Божествената музика, прииждаха все повече хора. Така – с куфарчетата, с вратовръзките и костюмите. Оставяха тягостните си работни мисли на седалката и се заслушваха в ангелските звуци, долитащи от малката сцена. След концерта ние, музикантите, получихме много развълнувани поздравления и благодарности. При мен дойде една българка, която беше любителка на класическата музика и никога не беше чувала за Учителя и за неговите песни, и с най-добри чувства (очевидно много искаше да ми направи комлимент) сподели, че гласът ми е прекрасен и е за световните оперни сцени. След което ме посъветва да не се занимавам повече с пеене на „такива инфантилни и детски мелодийки”. Засмях се неловко, защото знаех, че тази жена въобще не е наясно за какво точно иде реч. Заблудени овци трябва да има в стадото, за да се поддържа равновесие. Музиката и песните на Учителя са безценна и незаменима школа за млад, прохождащ певец като мен. Те ми помагат да разкрия в пеенето най-важното – душата си, да докосвам публиката и да я правя съпричастна към великото и неделимо единство, наречено Музика. Пламена Гиргинова
  23. 1-ви октомври - Световен вегетариански ден На 1-ви октомври се чества приноса на вегетарианството за хората, животните и за нашата планета. "Нищо няма да допринесе за човешкото здраве и шансовете за запазване на живота на Земята толкова, колкото еволюцията на вегетарианска диета" - Алберт Айнщайн Месецът на вегетарианското знание (Vegetarian Awareness Month) започва на 1-ви октомври със Световния вегетариански ден (World Vegetarian Day). Освен самите вегетарианци по цял свят, на 1-ви октомври в отбелязването на Световния ден на вегетарианството се включват библиотеки, училища, колежи, ресторанти, здравните центрове, магазини за здравословни храни, неправителствени организации, еколози, природозащитници и защитници на правата на животните, както и много други. Този празник може да се отбележи навсякъде - в къщи, с приятели и т.н. и т.н. Толкова е лесно... Организацията meat the truth, която се бори срещу Глобалното затопляне призовава всички да помогнем, уведомявайки приятелите си за този ден. Според скорошни изследвания, газовете, отделяни от добитъка съдържат метан - един от главните причинители за климатичните промени. За повече информация: worldvegetarianday.org и meat the truth във Фейсбук. Организацията се надява през този октомври да бъдат изядени поне с един милион животни по-малко.
  24. 106 тегления

    Вестник Братски живот - бр. 48, август 2010 г. http://www.beinsadouno.com/downloads/bratski_jivot/br_jivot_048.pdf" width="800" height="600"> Съдържание на в. Братски живот бр. 48, август 2010 г. Да идем на Рила с любов Малка виенска Паневритмия – Живко Стоилов До Виена и напред – Пламена Гиргинова Паневритмията по света – Светла Балтова Детски форум в Бургас – Надя Табакова Петровден на Mусала – Спаска Миховска Детски празник на Бялото Братство – Атанас Атанасов Още някои полезни съвета за пребиваването ни в планината – Димитър Първанов Представяне на бележника на Учителя в Пловдив – Надя Табакова Магията на Рила в Плевен – Димитър Първанов Интервю с последовател на Учителя Братска среща на Сините камъни Паневритмията – висш космичен ритъм – Светла Панайотова Из книгата "Гласът на покоя" от Екхарт Толе Съчетания – Борис Николов Вестник Братски живот координатор: Ивелина Елмазова тел. : 066 / 854298 ; 0888 228720 имейл: bratski_jivot@mail.bg Издателство Бяло Братство
×
×
  • Добави...