Ани

Есенна международна работна среща на ЕССН в София Час: 15 октомври 2010 г. · 11:00 - 14:00 Място: парк хотел „Витоша”; София, кв. Студентски Град, ул. Росарио 1 Създадено от: Българско Хомеопатично Общество Уважаеми дами/господа, С настоящето желаем да ви информираме, че Европейският централен съвет на хомеопатите (ECCH) организира тази година своята есенна международна работна среща в София от 14 до 17 октомври 2010 г. Страната ни е избрана за домакин поради необходимостта от действия по отношение на законовото регулиране на хомеопатията в България. В момента страната ни е от малкото европейски държави, където този въпрос не е уред...ен положително за професионално обучените хомеопати и един алтернативен терапевтичен метод като хомеопатията може да се практикува само от лекари и стоматолози, някои от които дори нямат хомеопатична подготовка. Тази законова ситуация не позволява на пациентите свободно да избират алтернативния терапевт, с който да се консултират. (вж. Резолюция 1206 на Съвета на Европа относно неконвенционалните методи). ECCH е Европейска професионална платформа представляваща членството на професионални асоциации на хомеопати от 22 страни в Европа и има статут на Неправителствена организация, участваща в Съвета на Европа, член е на финансирания от Европейската комисия Европейски обществен здравен алианс (EPHA) и е член на Европейската федерация за комплементарна и алтернативна медицина (EFCAM). За справка в Интернет:www.homeopathy-ecch.eu При интерес от ваша страна за отразяване на събитието или срещи с участниците в срещата, моля свържете се с представители на Българското хомеопатично общество за съдействие: Доц. д-р Станка Михалкова – Председател на Хомеопатично общество, тел 0888692789 Лилия Димитрова – Член на УС на Хомеопатично общество, тел 0887405003 Или заповядайте на 15 октомври 2010г от 11 ч в залата на парк хотел „Витоша” с адрес София, кв. Студентски Град, ул. Росарио 1 София, 08.10.2010 г. С уважение: Хомеопатично общество

Обявен е курс за усъвършенстване в Паневритмията 12 октомври 2010 Поради големия интерес от курс в София за продължаване на усъвършенстването в Паневритмията се организира КУРС ЗА ТЕЗИ, КОИТО СА УЧИЛИ И ИГРАЯТ ПАНЕВРИТМИЯ Къде: Ул.”Гургулят”1, НСА (м-у НДК и пам. на Патриарх Етимий) Кога: петък 18.30 - 20.00 ч. Начало: 22 октомври 2010г. Водещ: Офелия Николаева Тел. за записване: 840 30 06 и 0886 413 289 begin_of_the_skype_highlighting 0886 413 289 end_of_the_skype_highlighting /източник/

val68z, ето един интересен отговор на твоите въпроси, който открих днес в разглежданата неделна беседа "Фарисей и садукей":

Донче, благодаря за беседата! Много е хубава! И интересна. Характерно за фарисеите: Характерно за садукеите: Общо: Какъв е изхода според Учителя: И накрая, нещо което ми хареса

Мероприятия за отбелязване на международния ден за борба с климатичните промени в България 10 октомври е обявен за Международен ден за борба с климатичните промени. По света много градове ще се включат в мероприятия, които да напомнят на хората за спешността на бързи действия, включващи промяна към по-устойчив начин на живот на всички хора и съответната подкрепа на управляващите. София също ще се включи чрез мероприятия в този ден. В София в 9:50 часа пред пилоните на НДК всеки желаещ доброволец с велосипед може да участва в образуването на фигурата "350". Според климатолозите, 350 части на милион (ppm - Parts Per Million- броят на молекулите въглероден диоксид сред общо един милион молекули във въздуха) е безопасната горна граница за концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата. В момента в атмосферата се съдържат застрашителните 389 ppm, които нарастват с 2 ppm на година. „Замръзнала изложба“ е друга съзидателна акция, посветена на 350. Тя ще бъде под формата на флашмоб (EcoFlashmob) и ще се проведе между 18 и 18.30 ч. в София. Участниците във флашмоба ще останат „замръзнали“ за 350 секунди, показвайки различни послания, които да накарат хората да се замислят за възможните решения на проблема с промените в климата. Информация за точното място, на което ще се съберат участниците във флашмоба ще бъде обявено в интернет преди акцията. За повече информация: Мероприятия за отбелязване на международния ден за борба с климатичните промени в България

braman, едно е да знаеш, друго е да го изпълниш. Да имаш сили за това. Все още не съм на толкова високо ниво за да овладея гнева си веднага. Но поне успях да не тръгна по пътя на Анакин. И това е нещо. Всеки върви по Пътя постепенно. Понякога е бавно. Не всичко може да се приеме веднага. Всяка душа си има свой специфичен начин за развитие в рамките на Цялото. Ако накараш една пъпка да цъфне предварително, то може да не се стигне до цвят? Всъщност понякога и известна доза гняв е полезна, стига да може да се овладее.

Вал, благодаря за чистосърдечния отговор. Май си приличаме в това отношение. Знам, че не бива да има гняв, но...понякога не мога да се спра. Ето един пресен пример – вчера, около 11ч. по обед, минавайки покрай блока, видях как от един вход изкочиха две мургави момчета, на около 15-16 години и смейки се хукнаха да бягат. От входа се чу плачене и писък. Пред блока бяхме само аз и друг, случайно минаващ човек. И двамата веднага влязохме във входа и видяхме, че е пребит и ограбен един от живеещите в този вход – нещастен, бавноразвиващ се, живеещ сам...Не ми се пише как се развиха събитията по-нататък...Само ми се иска да споделя, че болката ми премина в гняв. Опитах се след това да си спомня някои съвети на Учителя за подобни случаи. Че трябва да сме състрадателни и към този който е извършил престъплението, не само към жертвата. Да се приеме случилото се като кармичен урок...Но не стана. Гневът към онези бягащи и хилещи се момчета, почти пребили един нещастен човек си остана за дълго в мен. И не само в мен. Забелязах, че другите хора, които се събраха, бяха още по-ядосани...Някои вече градяха „конструктивни” предложения за въздаване на справедливост. Трябва да си призная, че преди 10 години щях да бъда един от инициаторите в това отношение. Но успях да се спра. Предпочетох да успокоявам горкия човек. Доста беше уплашен, а и пострадал. Замислих се, че определено има полза от четенето на езотерична литература, от беседите на Учителя. Все нещо ми е влязло в главата. Думите които си написал: за мен не са вече гола фраза, както биха били преди години. Тогава май живеех на принципа: „око за око, зъб за зъб”. Сега има малка промяна. Поне по въпроса за възмездието. Но все още ми е трудно да спирам това чувство на гняв, което ме обхваща, когато реша че някъде има несправедливост. Понякога това се случва и във форума за съжаление. Не винаги се разбираме при писането. Епистоларният начин на комуникация не е най-добрия. Често се получават недоразумения. Още повече, че болшинството пишещи тук не сме се виждали на живо никога и представата ни един за друг понякога се изгражда на базата на една или друга изречена фраза. И се получават виртуални разправии, които само след няколко дена ще ни се виждат смешни. Харесвам и обичам всички пишещи в този форум, защото дълбоко в себе си всеки един от вас се стреми към Светлината. Значи вървим в една посока.

При Салоните – брат Борис /из книгата "Благодаря ти, Учителю"/ На 19 август аз дадох обяда, като лещата изчистихме и приготвихме от вечерта, второто ядене беше пилаф с ориз – по две яденета се приготвяха. Имаше повече от 150 човека, храната беше достатъчно за всички. Йорданка бе отделила в едни мои туристически тенджерки от лещата и пилафа за Борис и Мария Николови, прибрахме ги в палатката на хлад. На другия ден – 20 август 1972 г., – аз взех тенджерките и със сестра Йовка от Търново, с която бях в една палатка, отидохме да играем Паневритмия – тогава тя се играеше над езерото на Чистотата. След гимнастиката отидохме на езерото да се измием, изчакахме всички да си тръгнат, а ние двете минахме през „Преспата“ и отидохме при Мария и Борис. Като ни видяха, много се зарадваха, поканиха ни да седнем. Брат Борис бе направил много хубава маса от каменни плочи, а около нея наредени камъни, приспособени за сядане, като на всеки камък имаше поставени подложки, за да е удобно. Аз им поднесох тенджерките с храна и поздравите от Йорданка. С нея им бях гостувала два пъти, при тези срещи беше много весело, пяхме, Мария свиреше и много приказвахме. И сега, като ме видяха, пак беше весело. Мария ни почерпи с чай и някакви бисквити. На гости при тях беше Катя Грива. Брат Борис каза: „Ето, ще ви запозная с една от гостенките.“ В този момент Катя идваше откъм палатките, ръкувахме се и тя каза: „Аз ви познавам, сестра Йорданка ме запозна с вас.“ Аз се засмях и добавих, че сестра Йорданка се постара да ме представи на всички. Сестра Мария каза: „И нас сестра Йорданка ни запозна с Радка, за което се радваме.“ Брат Борис се обърна към мен: „Сестра, имам една молба към вас, да придружите Катя до вашия лагер, защото тя си е счупила крака и много я боли, затова не може да се движи добре.“ – „Разбира се, че ще я придружим, даже може да преспи при нас.“ Брат Борис уточни: „При вас няма да спи, но ще остане да си отпочине и един брат ще я заведе на Вада, нейната палатка е там. Това сме го уговорили. Много се зарадвах, като ви видях, че идвате, помислих си: „Ето кого ми праща Учителя!“ – „Добре, брат, радвам се да изпълня задачата.“ Пристигнаха при нас от долния лагер Кирчо Лъвчето с още един брат, който e от едно бургаско село. Кирчо извади хармонич-ката, посвири наши песни и ние попяхме. Като спряхме песните, аз се обърнах към брат Борис и го помолих да ни разкаже нещо лично преживяно с Учителя. Той застана срещу мене, позамисли се и започна: „Ето какво ще ти разкажа. Нощес Учителя ме посети и седна точно на това място, където сте седнали вие. Аз отидох при него да го поздравя и да му целуна ръка, а той ми каза: „Борисе, я ми донеси голямата книга от палатката ти!“ Аз го погледнах, той ми повтори: „Иди!“ Отидох в палатката и гледам една голяма книга, взех я, занесох я на Учителя и я поставих на този камък (посочи камъка, на който се хранят). Учителя започна да прелиства книгата, a тя представляваше счетоводен тефтер, в който са записани всички беседи по номера, както са четени. Аз застанах зад гърба му, наведен през рамото му, и наблюдавах как той проверява и събира всичко, както счетоводител си проверява сметките. Накрая затвори тефтера и каза: „Е, Борисе, не липсва нищо, всичко е точно, както съм го дал, завършихме едно добро дело на Земята! Моля, пазете го, както пазите очите си – 7770 беседи. Не искам нищо да се прибавя и нищо да се отнема! Разбра ли какво ти казах? Не искам нищо да се прибавя и нищо да се отнема! Скъпо ще плати този, който прибавя или отнема това, което не знае.“ Подаде ми книгата и каза да я поставя пак в палатката. Сестра, Учителя е дал 7770 беседи, това е числото на Учителя.“ Благодарих на брат Борис за това, което ми разказа, и го попитах: „Видяхте ли, че имаше какво да ми кажете?“. – „О, сестра, Учителя напълни главите ни с толкова знания, че понякога се чудим откъде да започнем, но той понякога ни подсеща, когато го запитаме.“ После брат Борис се разговори с Кирчо Лъвчето и го запита: „Кой е братът, с когото сте дошли, познаваме ли се?“. – „Не се познавате – отговори той, – братът е от едно бургаско село, на него Учителя поръча да засее нивата на Изгрева и той има един въпрос към тебе.“ Брат Борис каза: „Ами, кажете ни кой сте.“ Той се представи и започна разказа си: „Аз имам един приятел от съседно на нашето село, с когото се познаваме от младежи. Селата ни са на 3 километра едно от друго, като млади се виждахме по-често, но като се ожених аз, а после и той, много рядко се виждахме. Един ден се срещнахме съвсем случайно, попитах го: „Защо ни се загуби дружбата? С политика ли се занимаваш, та не се виждаме вече?“. – „Прав си, занимавам се с нещо, но не с политика, а с нещо по-хубаво“ – отговори приятелят ми. Помолих го да ми каже какво е това нещо, с което се занимава. Тогава той предложи: „Ела в неделя у дома, но раничко, и ще видиш.“ – „Добре, ще дойда“ – и се разделихме, подкарвайки конете си. Това, което каза приятелят ми, много ме заинтригува, минаха няколко дена и в неделя рано сутринта аз пристигнах у тях. Той набързо ми каза, че има трима приятели, с които се събират всяка неделя при него. Попитах го: „Какво правите?“. Той ми отговори: „Сега ще видиш.“ В този момент се чу, че някой влиза в къщата – бяха и тримата, той ме запозна с тях и ме представи като свой стар приятел, разказа им накратко откога и как сме станали приятели. Те погледнаха часовниците си и казаха: „Сега започваме, после ще говорим.“ Започнаха да пеят, попяха и станаха, казаха молитва и единият от тях взе една книжка и зачете. Такива поучителни работи зачете, слушам и се чудя кой ли го е написал това нещо – веднага попитах: „Много ми хареса това, което четохте, откъде взехте тази книга?“. – „Ако идваш при нас, ще те запишем и тебе да получаваш от тези книги, те са евтини. Откакто влязохме в това Братство, ние станахме по-добри, по кръчми вече не ходим и няма повече кавги“ – каза приятелят ми. „Ей, ако кажа на жената, че няма вече да ходя в кръчмата, тя ще се зарадва“ – отговорих искрено аз. И така станах „брат“ и аз. През есента, като привършихме земеделската работа, те казаха: „Ще отидем в София при Учителя!“ – Попитах: „Ами, да дойда и аз с вас, иначе кога ще го видя!“ И така, през есента дойдохме на Изгрева, застанахме до сградата на столовата и видяхме, че пред малката къща-приемна са се събрали много хора. Излезе Учителя и хората го наобиколиха. Попитах приятеля ми: „Това ли е Учителя?“. Той отвърна: „Да, той е!“ – „Не ще можем да се доближим до него, но съм доволен, че го видях.“ Стояхме си ние подпрени до стената и гледаме, изведнъж Учителя тръгна право към нас, като дойде, приятелите ми се ръкуваха с него и му целунаха ръка. Каквото направиха те, направих го и аз. Учителя ме попита: „Ти, брате, каква професия имаш?“. – „Аз съм земеделец и с това се занимавам.“ – „Можеш ли да сееш жито?“. – „Мога, това е една от професиите ми.“ Той ми каза да тръгна с него, заведе ме при изораното място в същия двор, около три декара – там имаше чувал с жито и една кофа – и каза: „Ето, това е мястото, ти ще сееш, а ние ще те гледаме, но ще сееш така, както сееш твоята нива.“ – „Ами така ще сея, то няма друг начин.“ Напълних от чувала кофата и започнах да сея. (Стана да ни демонстрира как е пристъпвал с крак и как с ръката е сеел нивата.) Аз сея житото, но то не свършва в кофата. Насях цялото място, без да се свърши житото – останаха няколко шепи в кофата... Скоро видяхме: стана една чудна нива с педя класове. Един от братята, с които се събирахме, беше ходил до София по време на жътвата и като се върна, дойде при мен и каза: „Нивата е приказна, ожънахме я и братята ми поръчаха да ти донеса тези класове.“ Та ето моя въпрос към вас, брат Борис: как стана така, че с една кофа жито аз засях цялата нива и житото не свърши. Затова помолих брат Кирчо да ме доведе при вас – да ми обясните.“ – „За Учителя всичко е възможно, както за Бога и Христа – отговори брат Борис. – Как Христос нахрани с пет хляба и две риби 5000 човека и храната не свърши, заситиха се всички – и останаха 12 кошници с къшеи хляб. Това е силата на Бога. Аз също бях изумен от това чудо, защото в Мърчаево, в стаята на Учителя, има цяла връзка жито от тази нива до масата му, класовете са пълни, сякаш сега е ожънато. И на мене ми разказаха за тая нива, това е станало през 1940 година, а сега е 1972 – и аз се чудя как е възможно за 32 години тези зърна да не окапят от класовете! При Учителя имаше толкова чудеса, но не всички ги забелязвахме.“ Щастлива бях, че чух този интересен случай от човека, чрез когото е станало чудото. По-късно, когато Кольо Йорданов четеше за този случай, винаги имаше кавги и спорове. В чувала били сложени толкова килограма жито, колкото е необходимо, за да се засеят три декара, но човекът засял цялата нива само с една кофа жито и в нея останали няколко шепи. Нивата била достатъчно гъста, както би я насадила и редосеялка. Това е едно от големите чудеса, станало е пред очите на няколко братя от Изгрева и братята от провинцията, заедно с Учителя. Всички присъствали, без да напускат мястото си, докато братът засявал нивата. Накрая той минал с грапа – да влязат семената по-навътре в почвата, за да не ги изкълват птиците. “Това, което стана – каза братът – го разказах на село на мои приятели, те не повярваха, че е възможно. Показах им снопа класове, които ми донесоха от София, те пак не повярваха, защото не знаят и нямат обяснение.“ Брат Борис отговори: „Учителя е правел непрекъснато чудеса, но не с всички, а само с много силно духовни братя и сестри, които са го разбирали и са били негови истински последователи. Затова той е казвал: „Не разказвай на всички, понякога се дава само за тебе.“ Това е, брате, законът за умножението – за Христос и за Учителя е възможно, не е възможно за нас, защото вярата ни е слаба. – „Много ти благодаря, брат, за обяснението, което ми даде“ – отговори искрено приятелят на Кирчо Лъвчето. Аз също благодарих на брат Борис за това, което разказа, тогава той ми отговори: „Сестра, не виждате ли, че Учителя е винаги с нас? Той познава истинското си стадо и му помага. Така че Учителя не може да бъде излъган от никого. Ние си го знаем кой е – и затова се стремим да слушаме.“ Сбогувахме се и тръгнахме, Кирчо Лъвчето слезе с брата пак по същия път за лагера на Вада, а ние с Катя и Йовка тръгнахме през езерата. Аз хванах Катя под ръка, взех ѝ нещата, които носеше, а с другата ръка тя се подпираше на бастунче и така вървяхме бавно. По целия път си говорихме, Катя ме попита как съм решила да дойда при тях. Аз ѝ разказах за себе си и тя, като ме изслуша, каза: „Много добре си направила, че си намерила учението на Учителя, и много хубаво е, че си при Йорданка, от нея ще научиш много неща, тя беше най-близо до него и всичко, което ти каже, е самата истина. По правилния път вървиш!“ След това ми разказа за себе си: „Сестра, ние бяхме не много послушни ученици на Учителя. Създавахме му много грижи и тревоги.“ – „Е, как така?“. – възкликнах аз. – Сега ще ти разкажа. Ние бяхме компания от млади хора, аз с мои близки приятелки-сестри и няколко млади братя – студенти, това беше нашата среда, бяхме все заедно. Влюбвахме се, а дали е подходящ и искрен, не можехме да разберем – и така от изневерите страдахме. За всичко се допитвахме до Учителя, но имаше моменти, когато не го слушахме. Пита го някоя, той казва: „Не, не е за тебе!“ И всяка си мисли: „Как така да не е за мене? Учителя младежките работи не може да ги разбере... “ И си правехме каквото сме решили. Ето какво се случи с мен: имаше един брат при нас, много способен музикант, беше любезен към всички. Определи се към една сестра и започна дружба с нея, излизаха заедно и пак беше учтив с нас. Всички знаехме, че той ще се ожени за нея. Дълго време бяха заедно, но тя го напусна в един момент и спряха да се виждат. Тогава той премина в нашата компания. Беше много духовит, интелигентен, забавен и способен като музикант. Един ден ми предложи брак, каза, че много ме обича и вече не иска да си спомня за предишната приятелка. Аз веднага не се съгласих, казах му: „Не ти вярвам на приказките.“ Той стана много настоятелен, но аз му отказвах. Започна да изпраща близки приятели да ме убеждават. Аз отидох при Учителя да го попитам какво да правя. Той ми каза: „Много скоро ще те разочарова, не се омъжвай за него!“ – „Той ми се кълне, че много ме обича!“ – отговорих аз. Тогава Учителя ми каза: „Ти ме питаш, аз ти отговарям. Не се омъжвай, Катя, той ще те нарани жестоко! Не искам да страдаш.“ Аз не послушах Учителя, а слушах обещанията на човека, когото обичах. Прибрах се вкъщи и се чудя какво да направя, пристигна приятелят ми и вижда, че още се колебая, каза ми: „Слушай, тази седмица не, но другата се женим.“ Отидохме да купим рокля за сватбата, обувки и каквото е необходимо за булка. Разбрахме се да не правим голяма сватба, а да поканим само най-близките, определихме и дата – в неделя да бъде сватбата. В събота беше пак при мене, каза ми в 10 часа в неделя да съм готова, ще дойде да ме вземе, за да отидем в църквата. Но неговата бивша приятелка, като разбрала, че той сериозно има намерение да се ожени за мен, отишла при него, сдобрили се и веднага избягали от София някъде, където не могат приятелите да ги намерят. В неделя аз се приготвих, облякох роклята, натъкмих се, дойдоха близките. Стана 10 часа, нито той идва, нито някакво известие от него. Отиде един приятел да го потърси и разбере защо се бави, но не намерил никого у тях. Чакахме го два часа – никакво известие. Аз се разплаках, свалих роклята и се затворих в стаята самичка. Захлупих се на леглото и плач, плач, никого не искам да видя.“ В това време Учителя видял едно момиче на двора, извикал го и му казал: „Иди при певицата Катя Грива, кажи ѝ, че съм казал веднага да дойде при мене, но и ти ще дойдеш с нея да я доведеш.“ Пристигна момичето, почука на вратата, но аз не отварям, когато почука на прозореца, станах и се показах. Каза ми, че Учителя я изпраща, отворих вратата и я изслушах: „Учителя каза да те заведа при него веднага.“ Отидохме с момичето при Учителя, той му благодари за услугата и то си тръгна, а аз влязох в стаята. Учителя ми каза: „Сега разбра ли за какъв искаш да се омъжиш? Това е най-малкото зло, което сега ти се случи, но ако беше се омъжила, тогава щеше да се поболееш. Заслужава ли такъв човек да плачеш за него?“. – „Аз плача за подигравката, която ми причини“ – му отвърнах. – „Това е най-малкото, ще го забравиш, голямото зло щеше да стане, ако се беше омъжила! В този живот си дошла не да създаваш семейство и да страдаш, а да пееш, свириш и служиш на Бога.“ – „Прости ми, Учителю, че не те послушах!“ – казах аз. Разказах ти всичко това, сестра, за да знаеш какъв Учител имахме ние, бяхме негови непослушни деца, но после станахме послушни и той ни обичаше и страдаше заедно с нас.“ Така в разговори неусетно минахме покрай езерата и стигнахме до нашите палатки. Йорданка ни чакаше, беше взела храна и за нас, седнахме трите и се нахранихме. Поканих Катя да си отпочине в нашата палатка, че ѝ предстоеше път чак до долния лагер. За младите този път е лесна работа, но за по-възрастните това е по-трудно. Катя Грива беше голяма певица, завършила образованието си в Италия. Имаше много хубав глас, като я слушах, изпитвах наслада, изключително мило и нежно същество беше Катя. Като ми разказа тези неща, стана ми още по-мила. Тя ми каза: „Искам да изиграеш Паневритмията с мене, за да ти обясня всичко и значението на всяко упражнение. Когато Учителя подготви Паневритмията и всичко беше готово, за да я играем, извика мен и Милка Периклиева. Двете заедно с Учителя играехме всяко упражнение. Като научихме всички упражнения, тогава Учителя ги даде пред всички, като ние двете играехме вътре в кръга заедно с Учителя и всички погледи бяха устремени към нас. Играеше се бавно, спирахме, даваха се обяснения и пак продължавахме, така че не всички отведнъж заиграха Паневритмия. Всички упражнения са дадени с обяснения, прочетете ги, преди да играете. Ръцете и краката не се опъват като струна, ръката се свива в лакътя на 45 градуса, мерено от него до китката, а тя излиза над главата. Кракът се опъва назад, като се стъпва на пръсти, повдига се петата, тялото трябва да бъде изправено и добре закрепено. Играе се ритмично, плавно, без да се стяга нито един мускул. Паневритмията играе много важна роля за човека! За всяко движение е дадена и съответна мелодия – като играеш, както трябва, ти изправяш всяка частица от твоето тяло. С Паневритмията лекуваш всеки мускул от тялото си. Затова Учителя каза: „С Паневритмията болни ще се лекуват.“ Пеенето е мистично, магнетично, с ръцете си ние го изпращаме по целия свят. Мислите ни също трябва да са съсредоточени, не да се говори и да се размахват ръце, кой както му падне, а да се мисли, за да сте духом и тялом заедно. Това не е нито балет, нито резки гимнастически упражнения, това са окултни движения, които трябва да се изпълняват много точно. Не трябва да се смесват нещата. Виждам, че вие сте много будна и изпълнителна. Ние всички знаем какво каза Учителя: „Аз ще ги доведа, искам вие да ги посрещнете и да им разказвате, каквото съм ви казал, за да не грешат. Така те по-лесно ще разберат всичко, което съм казал в беседите.“ Хората са толкова различни – едни търсят Бога, други, които са болни, искат да оздравеят, трети търсят парите, за да забогатеят... Но парите се управляват от Сатана, те не са цел за хората от Братството. Бог знае колко ви трябва – и толкова ви дава.“ Катя Грива не живя много, но до края на дните си идваше на Паневритмия, аз играех с нея и тя ми обясняваше всяко движение, което не ми беше показано как трябва да се изпълнява. Само пет години бях с нея, тя почина през 1974 година. Милка Периклиева почина след нея, но тя беше няколко години на легло. Из книгата "Благодаря ти, Учителю" Автор: Радка Левордашка Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.