Ани

Наистина - всеки е различен и всеки има право да си каже мисълта. Предполагам, че и аз? Знам, че нито на теб, нито на Канел ще ви хареса, а може и на доста други от форума - но аз предпочитам летящите хора пред пълзящите - това е. А по отношение на духовността - определено не съм такава. Повече съм от светските. Ако бях истински последовател на Учителя - щях смирено и търпеливо да мълча може би. Както правят някои други на които се възхищавам. Не бих искала да ме разберете погрешно - за мен от летящите сте и ти, и Канел, и Вятър..., но защо не ви харесват другите - не знам? Ох, Ани, по-скоро аз вече не знам как трябва да си формулирам мислите, за да бъда разбрана правилно. Но може би няма и смисъл. Ще отговоря само на това, което си подчертала - добре, разбрах какво предпочиташ ти и уважавам много твоето предпочитание; а аз предпочитам първо да не деля хората на летящи и пълзящи и второ - забелязвам, че болшинството хора са между тези две крайни положения - лошо ли е и имам ли право на такива предпочитания? Или пак ще ми се разсърдиш? А по отношение на духовността - казах, че предпочитам да не деля хората; такива мисли (в предишния ми пост) се пораждат в мен само и единствено, когато се сблъскам с такава показна, фалшива духовност. И в интерес на истината след това бързо забравям за това. Това е Извинявам се, че постът ми е извън темата. Ако сметнете за необходимо, изтрийте го. Не знам защо всички видяхте в моите постове агресия. Всъщност и аз смятам, че хората са най-различни и харесвам всички. Или почти всички... Написах на ЛС на теб и на още един от писалите тук защо имам "алергия" към пълзенето и сивата маса. Дано сте ме разбрали. Някой може да "лети" в дадени области, а в други да "пълзи". Просто исках да кажа, че на мен ми харесва "летенето". На всеки му се е случвало може би такова състояние? Това според мен е докосване ако не до Божественото, то поне до по-висшите сфери... Само това исках да споделя.

Наистина - всеки е различен и всеки има право да си каже мисълта. Предполагам, че и аз? Знам, че нито на теб, нито на Канел ще ви хареса, а може и на доста други от форума - но аз предпочитам летящите хора пред пълзящите - това е. А по отношение на духовността - определено не съм такава. Повече съм от светските. Ако бях истински последовател на Учителя - щях смирено и търпеливо да мълча може би. Както правят някои други на които се възхищавам. Не бих искала да ме разберете погрешно - за мен от летящите сте и ти, и Канел, и Вятър..., но защо не ви харесват другите - не знам?

Права си Мария. Наистина е героизъм да кажеш "Благославям" и да обърнеш другата буза...Затова и не всеки може да го направи. Не всеки е герой...

Не, просто се опитваме да покажем на брат Станимир, че подхожда с грешна мотивация. В края на краищата нали за това е отворил темата - за да си "свери часовника", предполагам. Хубаво е човек да взема пример от героите, но не може сам да си определи мястото сред тях. Това е като самоанализа при психоаналитиците - колкото и да си добър, трябва някой друг да те анализира, не може сам. Аз не видях в темата някой да се е определил като герой? Повярвай ми, Ани, ако искам, мога така да те обидя, че да ти изтръпнат ушите, без да кажа дори една обидна дума. Всичко зависи от вложените чувства .... е, и от приемника де. Вярвам ти. Идва ти отвътре. Имаш талант в това отношение. Всъщност темата зави в нежелана според мен посока. Затова смятам да спра до тук. Това съвсем не означава, че повдигнатите въпроси в нея не заслужават внимание. Накрая - нещо извън темата. Предпочитам добрите и чистосърдечни хора, пред такива с фасада на грамотност и култура, прикриваща нещо друго... за което не ми се пише.

Aз съм съгласна с Вятър*, много точно казано според мен. Въобще доста странна тема е това за мен. Духовният живот като героизъм сигурно звучи доста благозвучно в много уши, но ... не е ли това само една храна за така разчепкваното тук из форумите его (което също нямам особен афинитет да коментирам)? Ако един човек, вместо да следва пътя си, защото така го разбира и така го намира за важно и полезно да го върви, ами вземе да се спира и да се чуди - ама това дето правя, дали пък не е съизмеримо с героизъм, а? А има ли значение героизъм ли е или не? Ако да - за кого и за какво? Ииии ... - защо примерно за Франциск от Асизи или Иван Рилски не казваме, че са извършили героизъм в такъв случай?!? Типично по нашенски – ако някой е разперил криле – дай да му ги резнеме. Ако някой е с една глава по-висок – също. Да се смачка всичко което е различно. А недай си боже някой да се е помислил за герой! Ужас! Как е възможно такова нещо! Какво право има той да ми се прави на велик!? Ама, че „его” имал! (Тази дума между другото стана една от най-обидните във форума). Когато човек казва, че се възхищава от героите – това изява на неговото его ли е? Нима нямам право да кажа, че има хора на света, които макар и да са били някога обикновени, са успели да полетят!? Какво лошо има в това? Сред тези хора слагам и свети Франциск Азиски, и свети Иван Рилски, и много други. Наистина, не ги наричат герои, но пред имената им стои думата „свети”. Те са канонизирани и признати за нещо много повече от герои. Дали даден човек е светия или герой, дали се е изявил като такъв отстоявайки убежденията си или помагайки на други хора - за мен не е толкова важно. Това са фарове по пътя, хора на които не трябва да се търси кал под ноктите, а да се гледа техния пример. И когато някой възкликне – „иска ми се да съм герой”, да не му забиваме веднага главата в калта. Задавате ли си си въпроса защо ние българите почти нямаме светци, национални герои, които да не са омаскарени или оплюти по някакъв начин? Защо се гледаме един друг злобно и си търсим само кусурите? Защо в тази тема не можем да видим хубавото? Желанието за полет например. Или зададения въпрос...? Защо на някои много им харесва да твърдят, че членовете на бялото братство са луди, психично болни или лелки и бабишкери предимно...? И никой не смее и дума да им каже. Не видях подобна реакция на този пост. Всички го приехте като нещо нормално... като забавна весела шега... Но когато някой иска да сподели нещо за духовния си път веднага му скачате насреща трезвомислещите, обаче усърдно практикуващи разни езотерични методи. Когато човек е стигнал до практиката, то трябва да е добре запознат с теорията и да разбира хората. Не виждам в тази тема някой да е казал – „аз съм герой”. Но сега, като ви чета, то си мисля, че наистина се изисква героизъм за отстояване на убежденията. Добре, че това е един форум – виртуално пространство. Човек леко може да затвори връзката. Всъщност, преди време Браман написа нещо много интересно – това е един тренажор. За издържливост може би? В реалния свят. Само, че тук понякога страстите са много повече експонирани имайки предвид анонимността зад която се крият някои пишещи. А също така и липсата на визуален контакт води понякога до неразбиране думите на човека, който просто иска да сподели, да попита... В момента чета книгите на д-р Вергилий Кръстев – „Изгревът на Бялото Братство...”. Същото нещо се е вихрело и на Изгрева. Учудваме, че и там са се замервали с подобни думи – „ти на много духовен ли ще ми се правиш”. Представям си какво му е било на Учителя за да възкликне: И пак доста меко го е казал... Между другото от този ми пост се вижда, че съм все още доста далече от някои духовни принципи, според които човек е по-добре да си замълчи понякога и да търпи. Възхищавам се на хората които го правят. Тук има много такива! Само, че на мен това не ми се отдава. Затова и ми харесват героите. Успокоява ме мисълта, че въпреки сивата маса която ни е заляла, има някакви светлинки...

Оценка за Михаил Иванов ми е трудно да дам. Просто не познавам добре неговата дейност. Но преди време ми направи голямо впечатление един пост на mekota в темата "Школата на Беинса Дуно - първи стъпки." Хареса ми описанието на mekota за Международния център на братството Бонфен във Франция. Предполагам, че тя няма нищо против моя линк към нейното мнение.

По-добре дори суета пред това да си част от „сивата маса“, общоприетите спиращи развитието привички и обичаи. Не вярвах, че точно аз ще го кажа, но така е...

Най-трудното нещо е да победиш себе си. Под жертва разбирам всичко – дори и трансформациите на собственото съзнания, измъкването от удобството на статуктовото. Тук нещо не те разбирам – един отделен случай може да бъде решаващ за твоето духовно развитие? Духовните сили предполагам, че няма да се изтощят ако се изразходва част от тях за спасението на 1000 човека например ( а дори и за едно коте ). Те трябва да са извор. Да не се изтощават. Но ти си прав – никой не може да каже кое е малко и кое голямо и затова както се казва винаги трябва да сме будни. Започват от вътре и се проявяват навън. Прав си. А необходимо ли е да се прицелим в героизма непременно за да постигнем обикновеното изискване от нас в този живот? Защо по духовния път, който си е избрал човек трябва да се върви насила. С мъка. Ако нямаш вътешен стимул – значи това не е твоят път? Героизмът идва после – когато осъзнатия вече духовен път трябва да се отстоява навън. Така мисля. . Ами героят не е обикновен човек според мен. Защо трябва непременно да свързваме духовното си развитие с героизъм? Това ни е просто задача в този живот. Но от друга страна - издържането на изпита може и да е героизъм...?

Из „Градовете Содомски и Гоморски“ – НБ, 16 ноември 1924 г. Ще се радвам да прочета коментари по цитираното. Аз това го тълкувам така - всеки човек се ражда със задачата да научи някакъв урок, да издържи даден изпит. Това може да бъде изпита на богатството, а може и да бъде изпита на бедността. Нормално е който се е родил да учи урока на богатството, да го "привлича". За подобен изпит се говори в беседата "В рова на лъвовете".

Героизъм има там където е трудно, но трябва да се премине. Значи Духовния Път не е лек. Да си носител на нови идеи е трудна работа. Изисква се готовност за страдания, жертви. Какво разбираме под „същността на думата „герои“?” Защото както Канел е написал по-горе един ислямист камикадзе също може да се мисли за герой. И него не го спират нито страданията, нито изкушенията, нито смъртта. Истинският герой не мрази. Може да пожертва себе си, но не и другите. Но кога човек може да стане герой? Много добър е примерът, който дава Учителя с Христовите ученици – апостолите. Поведението им след арестуването на Исус Христос е далеч от всякакво понятие за героизъм. Те стават герои след като са видели Възкресението, след като са повярвали в Силата на Бога. Стават герои именно чрез тази Сила и се жертват като проводници на Новото. Аз мисля, че от всеки човек герой не става, дори и да се стреми да върви в духовното. Но както е написала Късметче – примерът на героите предизвиква уважение, преклонение и желание да ги настигнем в техния Път!

Библията носи многопластова информация. Може да се възприема символно, иносказателно, но има и намек според мен за исторически факти, взаимствани от по-стари източници. Дали са били извънземни или от друг произход, как е станало появяването на междинното поколение - синовете на ангели и хора - нефилимите е трудно да се каже. Не е ясно и защо Бог се е разгневил на това и е пратил потопа...? Ето нещо за нефилимите.