Ани

Божидаре, прав си. Но има много тежки случаи в които ми се струва, че ако ще говорим за карма, то някои души доста я задълбават и падат все по-надолу... Такива ли трябва да са синовете от тези хроники: http://dnesplus.bg/News.aspx?n=517263 http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3559211 Това имах предвид под предопределение на раждащите се души.

Ахил-Клод Дебюси (на френски: Claude Debussy) е френски композитор, сочен за един от основоположниците на импресионизма в музиката. Лунна светлина е третата част от Бергамската сюита, композирана през 1890 г. Свири се предимно пианисимо, и разнообразието от интензитет и интервали прави от творбата едно от най-красивите произведения от епохата на импресионизма. „Бергамска сюита“ (на френски: „Suite Bergamasque“) е публикувана през 1905 г. и се състои от четири части. 1. Prélude (Прелюдия) 2. Menuet (Менует) 3. Clair de Lune (Лунна светлина) 4. Passepied (Стъпки)

Ахил-Клод Дебюси (на френски: Claude Debussy) е френски композитор, сочен за един от основоположниците на импресионизма в музиката. На 22 декември 1894 се състои премиерата на симфоничната поема "Следобедът на един фавн", по едноименната еклога на Стефан Маларме. Маларме изразява възхищението си от това произведение на Дебюси и съответствието между неговата поема и емоционалните и музикалните багри.

Аз обаче не мисля така. Въпросът ми беше малко по-друг – защо трябва една душа да се роди като лоша и да служи да си учат уроците родителите й? Учи ли и тя нещо или е така да се каже в „почивка“? Но във второто ти мнение има доста хубави неща. Много се доближава до тези думи на Учителя: Диана, напълно съм съгласна, че децата понякога диаметрално се различават от родителите си. Има деца на велики композитори, родени без музикален слух дори – един от синовете на Бах май е бил такъв. Много примери могат да се намерят и ти правилно казваш – "родители, вглеждайте се в децата си, те са много различни от вас, дайте им това, от което те имат нужда, а не, каквото вие си мислите, че им е нужно; дайте им свободата да развиват своята вътрешна същност,..." Много ми хареса това, не...

Много интересни неща сте споделили всички. Все пак нещо ме смути: Тази ли е само причината за раждането на такива души – „нищи”? Заложено ли е това наистина от невидимия свят, като възпитателна мярка за родителите или...има нещо друго? Малко ми е трудно предопределението на една душа - да се роди като лош човек, престъпник. Може да изиграе ролята си на „възпитател” за други души, но какво става с нея? Нещо в мен се противопоставя на едно такова предопределение. Мисля, че няма родени лоши деца. Да не говорим за лош дух! Нещо е направило от детето – престъпник? Възпитанието може би? Или липсата на такова – при много добри, но вечно заети родители? Иначе относно духовното израстване на децата – пример децата на първите ученици на учителя. Не всички са поели по пътя на родителите си. Има и такива. Това също ми е трудно да разбера – как хора, родени и отрасли в съвсем друга среда, посягат към учението, а такива, които са закърмени така да се каже с него, като станат самостоятелни, се отказват и тръгват по съвсем друг път.

Томи, благодаря за филма „Fallen/Паднал”. Гледала съм го и ми хареса. Темата е за нефилимите, за това каква ни е представата за нас самите, като хора. Как си представяме ангелите – мечтата ни за тях и ... страхът ни от тях. Ето някои мисли на Учителя за ангелите и по-високите йерархии: Дали се покриват тези думи донякъде с идеята на авторите - не знам? Май не. Според доста съвременни филми от Холивуд, на ангелите се гледа като на врагове, завиждащи за нещо на хората. Всъщност това не са наистина ангелите, а проекция на нас самите в идеята за тях. Обаче е интересно да се види тази проекция.

Много хубава беседа! Благодаря, Илияна! Чела съм я няколко пъти, както и „продължението” й – „От Египет”. Аз мисля, че основното тук е противоречията като стимул за мислене! Но не ми е ясно какво точно разбира под „противоречие” и „мислене” Учителя? В логически смисъл противоречие е когато две твърдения се сблъскат. Предполагам, че под противоречие понякога се разбират и трудностите, и страданията...? За мисленето във форума има доста теми. Наши ли са мислите, които минават през главите ни? Кога една мисъл става наша? Кога спираме да декламираме...? Все важни въпроси, които са поставени в тази беседа. Необходимостта от физическия свят ( Египет) за развитие на мисленето в човека. Ето някои думи от беседата, които задържаха вниманието ми: Значи идеите за нашето мислене ги придобиваме във физическия свят? Тук ми стана интересно за всички онези същества, които са свързани с нас...че те също са заразени от греха..? Как го разбирате? Това отнася ли се до домашноте любимци? Не ги ли пъхаме така да се каже и тях "между шамарите"? Има и други засегнати теми в беседата. Например за разликата между оня свят и този свят. Всъщност се оказва, че това което не ние известно – наричаме онзи свят. Така го разбрах. Всички цитати са от "В Египет"