От старо време, синко, е знайно,
хубава мома на светъл ден се познава,
кога Слънце сутрин изгрява,
кога Слънце сутрин изгрява.
Тя е ранобудница, рано става (2)
и с кърчази на извора отива
и вода си налива.
Тъй пълна и весела
тя дома се връща,
майка си мило прегръща.
Хубава мома се, синко, познава,
кога на лозе копае
и то изобилно грозде дава.
Лозе момински ръце
добре познава.
Хубава мома се, синко,
на нива познава,
кога ръкои дига и слага
и на земя ги добре полага,
и на Бога хвала дава.
Тя е, синко, гласовита,
лична певица;
нея жито добре познава,
нея жито добре познава.
Тя е, синко, гласовита,
лична певица;
нея жито добре познава,
нея жито добре познава.
Хубава мома се, синко,
добре познава,
кога на гумно жито отвява
и в решето го пресява,
в житници го туря
и на бедни хляб дава.
Нея всички, малки и големи,
добре я познават.
Умна мома, синко, се познава,
кога книга във ръце си взема
и скрито бъдеще разгадава.
Тя всичко във живота
на място поставя.
Хубава мома, синко, е роса,
що земя оросява.
Тя е ангел, що отгоре иде,
при хора слиза
и в дома им мир и радост внася.
Тя е светла кат зората,
тя е мила кат водата,
тя е добра кат храната.