Донке, благодаря за отговора. Да, светлината, топлината, Любовта и вътрешната ни енергия са нещо много важно. Всеки ги има в една или друга степен. Но винаги ли свети нашето вътрешно слънце? Няма ли облачни дни така да се каже?
Това което ми направи най-голямо впечатление в тази беседа са думите за мисълта – да се научи човек да мисли.
Но има декламиране и мислене.
Тук Слънчева е права - "бъди себе си" (М.Руис) и ще си свободен!
Всички ние в една или друга степен често „декламираме”. Дали цитираме или разсъждаваме със свои думи – понякога се увличаме и попадаме в декламация. Къде е разликата? Как я усещате? Кога думите които произнасяме много често като мантра стават мисъл?
Тук се появява и един друг проблем (поне при мен...) – в психологията има методи за повтаряне на нещо към което се стремиш, самовнушението (автосугестията) . Пример - предложената от Емил Куе известна фраза-самовнушение :"Всеки ден, във всяко отношение, всичко около мен се развива все по-добре и по-добре". Според него, ако се повтаря на висок глас по двайсет пъти два пъти на ден в състояние на полу-съзнание, като мантра, тя започва да въздейства върху психиката и организма ни и да ни лекува.
Такива фрази, които много често се срещат в Ню ейдж литературата, декламация ли са или мислене? Или декламация водеща към ...мислене?
Имам и други въпроси по тази беседа, но засега този стига.