Ани

Мисъл за деня - 30 април 2011 То е описано като за Адама и Ева, но то е съвсем друга история. Тя седи така: Съществувала една раса много възвишена, която раса се е отклонила от Бога, влязла вътре в материята. Та покрай тях и другите по примера вървят. Синът върви по примера на баща си. Дъщерята върви по примера на майка си. Един от тия първичните, които са останали да не съгрешат, е Христос, Който слязъл на Земята, за да възвърне човечеството. Сега всичките решиха да поправят погрешката. Той отиде в ада и показа погрешката им, какви са били техните заблуждения, извади ги. Казвам: Поправете вашите погрешки на миналото. В целия свят поправлението трябва да стане, да се поправят всичките погрешки. С благодат и истина Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов - песен Малката молитва Псалом 25

наистина...

Много интересна беседа! Благодаря, Розалина!

Стан, много ми хареса!

Благодаря, Багира!

За ползата от препинателните знаци Човек загубил запетайката и започнал да се бои от сложни предположения. Започнал да търси по-прости фрази. След несложните фрази дошли несложни мисли. След това загубил удивителния знак и започнал да говори тихо, с една интонация. Вече нищо не го радвало и нищо не го възмущавало, към всичко се отнасял без емоции. След това загубил въпросителния знак и престанал да задава всякакви въпроси. Нищо не предизвиквало любопитството му, където и да се случвало - в космоса, на земята или в собствения му дом. След няколко години загубил и двоеточието и престанал да обяснява постъпките си на хората. В края на живота му останали само кавичките. Не изказвал нито една собствена идея, през цялото време някого цитирал. Така съвсем се отучил да мисли и стигнал до точка. /източник/

Благодаря, Рассвет! Много е писано за Юрий Гагарин. Много песни има изпети за него. Иска ми се да пусна песента на любимата ми руска певица - Людмила Зыкина - "Как нас Юра в полёт провожал":

Любовта е и в мълчанието, и в говора. Само трябва да е истинска. А това, че някой, някога, някъде ни е излъгал – не трябва да се превръща в аксиома. Нима може едно дете да отрасне без да чуе думата обичам те? http://www.unicef.bg/bg/videos/mulchanieto-dnes-rajda-vikove-utre Защо трябва да приемаме, че добрите думи са винаги обвързващи, агресия едва ли не? Какво толкова страшно има в това някой да ти каже „обичам те”? Ако наистина влага агресия в тези думи, ако иска да ограничи - то си е за негова сметка. Божествената любов наистина не може да се изрази с думи, но човешката – да. Много ми харесват думите от песента на Булат Окуджава: Давайте восклицать, друг другом восхищаться. Высокопарных слов не стоит опасаться. Давайте говорить друг другу комплименты - Ведь это все любви счастливые моменты. Давайте горевать и плакать откровенно То вместе, то поврозь, а то попеременно. Не надо придавать значения злословью, Поскольку грусть всегда соседствует с любовью. Давайте понимать друг друга с полуслова, Чтоб, ошибившись раз, не ошибиться снова. Давайте жить во всем друг другу потакая, Тем более что жизнь короткая такая.

Един цитат от статията на Стоян Варталски „Кои и какви са белите братя (дъновистите)”. Статията е взета от спомените на Николай Дойнов „И очите ми видяха Изгрева”. Може да се прочете цялата тук. Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към четири часа, набързо се облякохме, поизмих-ме се и се отправихме за Сборището всред лагера. Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше невъобразима за такова множество пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах-тихо, на английски, брат С.: „Къде е Дънов?“ - „Той още не е тук, отговори С., но е вече време да пристигне“. Той идва точно на време, излизайки измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утринната дрезгавина стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа“. Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел. Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг - ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй всите Му милости. Не забравяй всите Му благости. Не забравяй всите Му добрини. Не забравяй милостта Му, Не забравяй благостта Му, Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му! Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които изразяваха с разни телесни пози и движения - с глава, ръце и крака, но и с цялото тяло, като всички следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна за възрастта Му ловкост правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всички тези упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или част от тях, трикратно. Между молитвите бяха: Господнята молитва „Отче наш“ и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. „Господи, да дойде Твоето благословение върху мен!“ 2. „Да се изпълни Душата ми с Божията Любов!“ 3. „Да възрасте в нас Божията правда!“ 4. „Да служа на Господа с всичката си душа!“ 5. „Да се радвам на Божиите блага!“ 6. „Ще ходя в Пътя на Истината!“ 7. „Верен, Истинен, Чист и Благ всякога бъди!“ Тъкмо тогава, след седмото упражнение, се зададе слънцето. С появяването на крайчеца на светилото множеството се раздвижи. Заловиха се ръце, като на хоро. Те образуваха седем концентрични кръга - пет вътрешни кръга от жени, и два външни от мъже. И всички запяха заедно: „Изгрява Слънцето Праща Светлина, Носи радост за живота тя" От другите песни, които пяха, схванах следните думи: „Мисли, право мисли!...“ „Свещени мисли за живота ти крепи...“ „Крепи, крепи, крепи...“ „Сила жива изворна течуща...“ „Зун Мезун...бином ту мето...“ „Аумен!“ Дали това са части от същия химн, какво е значението и езика на последните два реда, не зная. Предполагам, че са санскритски. Все таки, с думата „Аумен“ се свърши утринното молитвено тържество.

Въпросите които задава Диди, бих ги задала и аз. Не мога да кажа, че съм смирена. Особено когато става дума за физическия свят. Но все повече достигам до заключението, че за да се върви в духовното развитие, се изисква смирение. Изслушване. Приемане но

Благодаря на Надеждна за прекрасно подготвената беседа. Аз само я поставих. Иска ми се да споделя това, което ми направи впечатление, прочитайки я: И Петър се грееше!

Молитвен наряд за начало: Аз вярвам в Един Бог на Любовта.. - формула Ихриш Бен Рут - формула Пътят на живота - молитва Беседа: И Петър се грееше! Молитвен наряд за край: Псалом 25 В изпълнение Волята на Бога .. -формула Ти си ме мамо - песен от "Лъчите" Де да можехме всички да помъдряваме толкова бързо! Напоследък се замислям защо е толкова голяма притегателната сила на онези постъпки и действия, които ни носят неприятни последствия!? Мислите ли, че може да се говори за "доизчистване" на "неразчистени сметки" ? Възможно ли е да се "отработи" една и съща ситуация или проблем с различни хора, които срещаме в различни периоди от живота ни?! А кой е Господ на Любовта и как го проявяваме ние в нашия живот, и защо ни е толкова трудно да се потопим в тази Любов, а все се опитваме да я подреждаме по човешки, докато с лекота цитираме Учителя и други мъдреци!? Не е ли най-точният критерий до колко разбираме и приемаме Учението именно отношенията с хората около нас!? Постъпваме ли с тях така, както бихме искали те да постъпват с нас!? Да, кучетата наистина могат много да ни научат на тази Любов - преданост, готовност винаги да ни се радват, липса на всякаква злопаметност, отдаденост, безрезервно доверие... И Петър се грееше! За да трансформираме този свят и да го подредим, трябва да оставим Бог да подреди първо нашия свят.

Мисъл за деня - 3 април 2011 Що е истина? Там, дето Любовта и Мъдростта, дето животът и знанието, и светлината действуват съвокупно, това е истината. Според този научен език истината е крайният резултат на вечността. Това не значи, че тя е един резултат свършен, но е резултат, който има център в себе си. Той не се изгубва, той е непреривен резултат. Ти кой си Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В началото бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Честит рожден ден, Александър и selsal!

Разрушения, сняг. Борба за живот Възрастни мъж и жена отиват да занесат храна на свои роднини, пострадали при земетресението и цунамито в Минамисанрику, префектура Мияги. Снимка: Ройтерс /източник/ Героите от АЕЦ "Фукушима" АЕЦ "Фукушима", 15 март 2011 г. Снимка: Ройтерс От японската атомна електроцентрала "Фукушима Даичи" бяха евакуирани всички служители, освен 50 работници. Те съвсем съзнателно рискуват живота и здравето си, за да предотвратят по-голяма катастрофа. В Япония вече ги смятат за герои. Движат през лабиринтите на оборудването в пълен мрак, само с фенерчета, като непрекъснато чуват ставащите от време на време експлозии на водород, който изтича от реактора, пише "Ню Йорк таймс".... /източник/ Япония е прекрасна страна, с прекрасни хора. Не знам защо е това нещастие, което я сполетя. Но да се помолим за този народ, а и за Земята - никой не знае какво може да се случи утре...

Прав си! Има нужда от хора които да помагат в ПорталУики. Вместо да се занимаваме с глупостите на някои свети отци, да покажем какво наистина е казвал и правил Учителя. Знаеш ли, навремето се опитах да коригирам в Уики портала статията за астрологията, защото беше написана /и сега още е/ по един недопустим едностранчив начин. Цензурата в лицето на няколко феодално настроени люди там ми попречи. Дано Вие успявате да се справите по-добре в Уики. Bethedi, извинявам се, че се отклонявам от темата, но мисля че бъркаш Уикипедията и по-точно тази статия:Беседа:Астрология с ПорталУики, който е част от този сайт. Съдя това, по този твой пост. За това какво се прави в ПорталУики, може да прочетеш в работния форум към него. Но текстове там не се променят - само се слагат.

Прав си! Има нужда от хора които да помагат в ПорталУики. Вместо да се занимаваме с глупостите на някои свети отци, да покажем какво наистина е казвал и правил Учителя.

Честит рожден ден, Solej! Благодаря за помощта при житния режим! Пожелавам ти много радост, щастие и късмет! На теб и на всички, които обичаш!

Честит рожден ден, Елфче! Благодаря ти за слънчевата усмивка! Пожелавам ти много светлина, сбъднати мечти, красота и очарование!

Според мене Ананий и Сапфира,срещат освобождение в смъртта.Някак не го виждам като присъда от горе.Постъпката им,да заделят за себе си пари, издава липса на вяра в Бог.Щом отиват доброволно в храма с парите си,значи са вярващи.Имат обаче вярвания ,а е нужна вяра.Това е също поука от тази история. Опитват се ,да се подсигурят,обезпечат,застраховат и в това е тяхната грешка.Смъртта им идва мигновено(според текста) в момента,в който разбират,просветва им къде грешат.С тази грешка,те не могат да продължат. За смъртта ,Учителят казва в една друга беседа-( Любовта), че :: Т.е в смъртта на Ананий и Сапфира,аз виждам точно тоя символ.Смъртта,като разрушение за егоистичните мисли и желания и освобождение на хората от тях.Възможност за ново начало........ Нима смъртта е изхода при колебанието? При раздвоението за което бях попитала. Нима само смъртта е възможност за ново начало?

Аз също! Харесвам и Ерих Кестнер: , , ,