Ани

Божидар, правиш погрешни заключения. Тези които съм сложила в червено. Аз наистина не мога да приема геноцида. Сърцето ми не го позволява и не мога да разбера защо е включен в Божия План. Ако не си задавах тези въпроси и просто бях наясно, нямаше да задавам въпроси и да участвам в темата. Мъча се да си изясня нещата. За мен геноцидът е понякога човешка грешка и не влиза в Плана. Така, че не критикувам Бог и не се опитвам да иззема функциите му. Пак се мъчиш да ми пришиеш неща каквито не съм казала. Според теб геноцидът е изцяло Божие дело. Според мен не е! Изцяло. Има и човешка самодейност. Погрешно разбиране. Тогава какво отхвърляне виждаш на Бог от мен? Къде съм писала, че искам. Попитах - "Те извън кармичните закони ли са? " Различно е. И още нещо - обвинявайки ме, че критикувам убийците, разстрелващи невинни деца и жени, вие също критикувате. Оневинявате убийците, но обвинявате ме, при това в най-големия грях - критика на Бога. За подобно обвинение са необходими сериозни аргументи

Мария, благодаря за откровеността.

Божидаре, не виждам да съм се фрустирала толкова много (беше го написал в друга тема). Наистина, първата ми реакция, когато гледам подобни неща, независимо дали се отнасят до хора или животни е малко силна. Но и друг човек писал по тази тема е споделял с мен, че е плакал, гледайки избиването на делфините. Защо ни е тежко за животните, а за хората можем спокойно да разсъждаваме, че са справедливо унищожавани? А знаем ли кое е от спасение за една душа. Познаваме ли душата на даден човек? В много религии има убиване на човека с цел спасяване на душата му. Католиците (инквизицията) са горили вещици с цел спасение на тяхната душа. Така, че от думите – „аз се грижа за душата ти”, до „убивам те в името на твоето вечно спасение” има само една крачка. В цитатите, които си подбрал от Учителя става дума главно за намеса в Божиите работи. Не ми отговаряш конкретно на въпросите от предишната тема. Мария, права си – това са глобални въпроси. Знам, че е трудно да се отговори напълно на тях. Но ме интересува като обикновен човек, от петата раса – как да реагирам на подобни неща, непознавайки добре Божия Промисъл. Трябва ли да се одобрява или не избиването на хора от други хора? Например не мога да приема, че някои нации са си го заслужили. На базата на какво можем да твърдим, че те не носят еволюцията в себе си? Съгласна съм, че без Божията воля нищо не става. Но следва ли от това, че тези които избиват даден народ са ангели на възмездието? Съработници на Бог? Например нацистите. И за тях не се отнася принципът за ненасилие заложен в думите на Исус: „Петре, скрий ножа”? Те извън кармичните закони ли са? Защо почти всички писали тук приемате геноцида едва ли не като нещо добро и се аргументирате за това с цитати от Учителя предимно? Не вярвам той да е oдобрявал масовите убийства?

Доста интересни мнения. Благодаря! Отворих темата импулсивно, водейки се от едно чувство получено от гледането на предаване по телевизията. Може подобен род предавания да са манипулация. Кадрите обаче показваха неща, които действително стават някъде по света. Не виждам никаква вина в това, че съм изпитала чувство на състрадание, както се опитаха някои да ми я вменят. Единствената грешка при отварянето на тази тема беше, че безпричинно критикувах друг човек. Но отношението ми към избиването на хора от други хора си остава същото. Не мога да запазя безразличие към това. Така и не разбрах приемате ли геноцида? Спокойни ли сте и удовлетворени, гледайки унищожението на хора по най-жесток начин, обяснявайки си всичко това с изпълнението на Божията Воля? Всичко, което става по земята по Божия Промисъл ли е? Защо тогава според Библията понякога се налагат корекции - потопът, Содом и Гомор? Има ли разлика между унищожаването на хора от горе и унищожаването на хора от други хора – концлагерите в нацистка Германия, избиването на индианците в Северна Америка? Къде е границата между човешката воля и Божията при геноцида?

Много интересна тема, Браман. Благодаря! Заслужаваше си да измъкнеш този въпрос от темата за геноцида и да се разгледа отделно. Кога говори срещу насилието Христос в 4-те Евангелия в Новия завет? Всички примери са свързани с насилие при защита на собствената личност (плесниците) или насилието върху самия Него (Петър и ножа). Има ли някъде пример в Новия Завет, за употреба на насилие при оказване помощ на по-слаби хора? Наистина е проблем как трябва да се реагира в такъв случай? Аз мисля, че ако един човек има силите да защити другите, то трябва да го направи. Убийството е в много краен случай. Ето една мисъл на Учителя по този въпрос: Но при подобен род действия има противоречие, което възниква от това, че защитавайки друг живот или Родината си например, неименуемо трупаш и негативна карма. Тук има сблъскване между еволюцията на Аза и общата еволюция, общото благо или дори еволюцията на друг Аз. Опира се вече до това какво можем и какво не можем да жертваме. Нещата опрат до преценката на ситуацията. Преценката се базира на познаване на Истината. А познаването на истината означава наличност на Светлина. Но ако някой човек няма все още Светлина в себе си достатъчно за да знае Истината, то трябва ли да стои бездеен...? Наистина - "Какво би казал Христос по въпроса?"

Отговорът ти беше за Япония – затова не го свързах с детето. При японците няма геноцид – там ситуацията е друга. Но за активната помощ съм абсолютно съгласна! Не знам какво разбираш под прекалено съчувствие? Или го има, или го няма. В Божествения Промисъл може да бъде включено убиването на това дете (или просто невинен човек). Но в може да бъде включено ние да го спасим. Според мен нещата са много по-сложни. Прав си, че трябва да се прецени вътрешно. Това вътрешно преценяване става въз основа на принципите заложени във всяко едно учение – състрадание, съчувствие, обич, любов. По тази преценка се разбира до колко човек си е научил урока. Ако не можем да помогнем, то тогава грях ли е чувството на състрадание? Изпратената молитва за тези хора? Това чувство не е обвинение към Бога, Провидението. По-скоро неприемане хора да убиват други хора. Убийството е един от най-големите грехове. Браман, ако спасявайки детето или просто невинен човек извършим самите ние убийство, то това ще влезе в нашата карма. Но в нея ще влезе и изпълнената задача от Божествения Промисъл. Колкото до клипа - Варнава иска отмъщение за вече извършен геноцид. От страна на римляните към евреите. Отговорът на Христос е „Обичайте враговете си и простете на тези които ви преследват“ . Варнава е изпълнен не толкова с милосърдие, колкото с гняв и омраза. Всички участваме в спектакъла. Независимо от нашето желание. Хората са изпълнители до колкото този Промисъл се реализира на физически план. В същата беседа се казва:

Божидаре, все пак на един въпрос не си ми отговорил:

Божидаре, изглежда споровете в нета са ти нещо като хоби! Мисля, че малко грешно ме перифразираш. Ето какво съм искала да кажа: Този който дърпа спусъка, го прави по своя воля и си носи отговорността. Казвам, че не искам да има геноцид. Не ми харесва. Моето желание си е мое. Това е пък моята свободна воля. Ако ти видиш, че някой човек убива дете, ще го оставиш ли да си проявява свободната воля? Един има свободна воля да убива, друг – да го спре. Или според теб това е намеса в Божествения план и трябва да оставим убиеца да си изпълнява свободната воля? А ако не може да бъде спрян, не виждам какво престъпление е чак толкова да съчувстваш на жертвата? Съчувствието е също израз на свободна воля. Аз не ги отделям и съм съгласна с принципа на Хермес Трисмегист –„Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе.“ Знам, че този принцип на съответствието ни подсеща да правим заключения за връзката между двата свята. Но не всеки го може. Ако човек няма поглед в Божествения свят, то просто трябва да си върши работата във физическия доколкото му е възможно. Да спазва принципите на доброто, любовта. При помагането винаги има риск от грешка. Но по-добре да се прави нещо отколкото пасивно да се стои и гледа... Ако ти имаш поглед в Божествения свят, ако си стигнал нивото на тези учители които са над бялата и черна ложи и можеш да се възползваш и от доброто, и от злото – то това е много хубаво. Но имай предвид, че някои сме все още в началното училище? Бъди снизходителен.

Малко трудно ми е да поддържам схоластични дебати на тема Божествен и човешки порядък. Нямам нито време, нито необходимите познания в тази област. Затова и отворих темата в „Разговорки“. Може би допуснах грешка като се загледах в публицистично предаване за войната в един край на света... Но реакцията ми е реакция на обикновен човек и не я възприемам като грешка. Нормално е геноцидът над хората, унищожаването на животните и растенията, а и на планетата дори да събудят в човек съчувствие, дори страх и след това да се замисли философски по въпроса. Малко хора имат спокойствието на Буда. Поне аз все още съм далече от него и определено не съм била джайнист в предишен живот. Възникна въпросът злото от Бога ли е или не. Нещо не мога да си спомня в Библията да се казва, че Бог е сътворил злото. Злото според мен е просто отсъствие на добро, отдалечаване от Любовта. Не знам за ангелите и по-точно – Луцифер до колко са създадени със свободна воля, но на нас хората ни е дадена такава. Заедно с нея обаче идва и отговорността за делата и постъпките ни. Не Бог натиска спусъка, а човекът. Той има избор – да го направи или не. Човек има избор дали да приеме злото или да се бори с него. Има различни начини на противопоставяне. Мирни (Ганди) и не толкова мирни, но те също са за предпочитане пред живота на мижитурката. Днес е 9 май – ден на който беше казано „не“ на геноцида провеждан от Хитлер. По един не много мирен начин, но все пак свърши работа. Ами както написах отгоре - опитвам се. И да уточня още веднъж - никого не съдя! Но наистина ми е трудно да приема някои неща и да си кажа, че са за добро. Което е по силите ми да направя - правя го. А когато не мога, реагирам може би старозаветно - с мъка. И се опитвам да се вслушвам във вътрешния си глас. Пак до колкото мога. Това е!

Честит празник! На Победата и на Европа! http://www.youtube.com/watch?v=klbUzun0xmA

Braman, по тази логика излиза, че и онзи твой пост дето беше изтрит – не съм го изтрила аз... Олекна ми! Не става дума за междувидово, а вътрешно видово самоунищожение. Има, но не мога да приема, че геноцидът и унищожението на хора от хора е Провидение.

Темата сама си зави към това което ме интересува – защо хората помежду си са много по-жестоки от животните дори. От една страна се говори за любов, за милосърдие, провеждат се благотворителни акции, които спасяват стотина човека, а от друга някой натиска едно копче и хиляди биват унищожени. Хирошима и Нагасаки – около 300 000 човека. Защо? А концлагерите в Германия? А бомбардировките с напалм над Виетнам? Не ми се изброява още – всеки сам може да се сети. И спрямо нас, българите е имало геноцид – безсмисленото избиване в Батак например. Къде между животни от един вид може да се види такова самоунищожение и жестокост? Содом и Гомор не са унищожени от човешка ръка според Библията. Както и потопът.

Благодаря, Ели. Може би съм била доста развълнувана снощи? Затова е и грешката предполагам? Но темата според мен зави в друга посока - геноцид... Защо група хора, цели народи биват унищожавани? Нима причината е само във високата им раждаемост, както се опитва да ме убеди Канел. Аз не вярвам в това. Ако смятах да задълбая в кара, съдба и окултен смисъл, то щях да отворя тази тема в подфорум Езотерика. Но мисля, че има и по-материални причини. И високата раждаемост не е главната.

Не мисля, Канел. Макар и да има някаква връзка - причините за подобни събития са много по-дълбоки. Ние виждаме нещата само на повърхността - и на физическо ниво, а и на по-високо...

Молитвен наряд за начало: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини" (3 пъти) - формула Духът Божи - песен Молитва на Духа Свят - молитва Беседа: Плевелите и пшеницата, 22 януари 1922 г. в град София. Молитвен наряд за край: Добрата Молитва - молитва Кажи ми ти Истината - песен Благата Песен - песен Много интересна беседа. Отначало имах желание да се впусна в разсъждения върху някои мисли на Учителя. Но след това установих, че не съм много наясно и вместо размисли, ще се получат повече въпроси. Беседата е по думите на Христос: „Не; да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тях и пшеницата“. (Ев. Матей 13:29). Ако отворите линка, може би ще забележите, че по изречения от тази глава в Евангелието на Матей има около 20 беседи от Учителя. Определено си заслужава да бъде прочетена. Тук е известната притча за семената които падат на различна почва. Тя е казана и разтълкувана пред множество от хора. Втората притча за плевелите, е казана само пред 12-те му ученици (според евангелието на Марк) и няма тълкуване - само думите - „Който има уши да слуша, нека слуша.” Затова може би е най-добре първо да се прочете цялата беседа. За да може всеки с помощта на вътрешния си глас, на интуицията си да усети това което го е докоснало най-силно от нея, това което му е от полза в дадения момент. Смятам да сложа тези мисли, които за мен бяха важни. Ето ги:

За съжаление май само Lifetime ме е разбрала. Нямах намерение, както и съм го написала в предишния пост, да обвинявам никого. Естествено, че трябва да оправим първо себе си, след това държавата си и т.н. Това си е азбучна истина. Но България не е изолирана от света. Ние не живеем в някоя затворена система. И хората, и държавите сме като скачени съдове. Това, че не се включих в темата за загиналите деца по Великден, съвсем не означава, че не ми е било тежко. Трудно ми е да гледам положението в страната ни. Наистина имам чувството за геноцид! Мъча се да помагам там където мога. Опитвам се естествено да работя върху себе си, но не всякога успявам. Нямаше да пусна тази тема, ако не бях провокирана от подигравателни вицове по повод на чуждото нещастие и от филма по Нова. Кой е виновен там не знам. Но да се говори, че палестинците били раждали много и затова спокойно може да бъдат избивани като диви животни просто не го разбирам. Много деца раждат някои и у нас. А е доказано, че след война и по време на нея, раждаемостта се увеличава. Това е наблюдавано в Европа след втората световна война. Боли ме за нашите деца, но ме боли и за всички останали. Не ми се занимава със злото в света. Може би до този извод стигнах прочитайки неделната беседа "Плевелите и пшеницата", която ме накара да се замисля за много неща. Пламъче, извинявай ако без да искам съм те засегнала за анекдота. Много ми харесва това което пускаш. И в "Забавно", и в "Здраве", и на други места. Просто понякога трудно мога да приема спокойно някои ужаси - било у нас, било по света изобщо. Божидаре, ясна ми е твоята теория за маркетинговия подход на телевизията , но не мога да надскоча себе си. Не мога да съм студена и спокойна гледайки подобни неща. Засега съм на това ниво на развитие. Може да реагирам първично, но такава съм.

Мисъл за деня - 8 май 2011 г. Закон е: Не може да умре онзи, когото вие обичате. Ако умре, тогава грешката е или у вас, или в него. И Христос не може да умре, понеже имаше един възлюбен ученик. Христос имаше в лицето на Йоана един ученик, който много го обичаше. Йоан обичаше Христа, както никой друг. Не само, че не умре Христос, но даже възкръсна. Не съдете по лице Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В началото бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Замисляме ли се понякога за ужасите по света? Не твърдя, че в България е райско кътче. И тук имаме проблеми. Но представете си за миг, че живеете в Либия, Япония или Ивицата Газа. Във фейсбука има доста групи за най различни молитви, каузи... И след като сме се включили в такава група, прочели сме молитвата или сме се разписали в поредната кауза, спокойно си пускаме някой анекдот. Ей така, без да се замислим - какво се казва в него и дали някой не се смее върху труповете на невинно избитите деца. Погледнете този клип от днешната тема на Нова тв. Вижте истинското лице на ужаса. Вижте как се раждат камикадзетата. Мисля, че не само насилието, но и безчуствието на хората спомага за това. Не ми се иска да ме разберете погрешно. Не обвинявам никой. Нито пък се опитвам да поучавам. Просто много силно ми подейства днешната тема на Нова тв. Много често чета оплаквания колко сме зле в България. И аз го правя. Но истинският ужас не е у нас и дано не дойде. Може би затова трябва да се събудим и да погледнем света с очите на душата си, на съвестта си. Да разберем чуждата болка. Нали всички хора сме свързани? Защо тогава биват избивани цели народи? Коя е причината за геноцида?

Мисъл за деня - 7 май 2011 г. Знаете ли, на какво се дължи упадъка на днешната култура. Днес се избиват най-малко 40 - 50 - 100 000 милиона същества. Това са един голям брой живи същества, които всяка година стават жертва на хората. В тях се зараждат чувства на страх, на омраза. Тия същества, като влязят в невидимия мир, създават много лоши условия за развитието на всички хора на земята. Не казвам, че ние трябва да плачем за изкланите говеда, но казвам, че ние сами, в миналото си, създадохме лоши условия за нашето развитие. Ние сами сме причина за нашите нещастия. Домовит човек Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25

Интересна беседа. Но и малко трудна за разбиране – поне за мен. Благодаря на Розалина и Надя за коментарите и избраните цитати. Прочитайки беседата, много неща ми харесаха, но и много въпроси се появиха. Наистина - вярно е това, което казва Розалина: Някои от мислите като, че ли се „сблъскват” с подобни, казани в други беседи, ако се извадят от контекста. Още една причина когато цитираме нещо, да даваме и източника от който е взето. Акцентът тук не е върху поста и дори върху молитвата, а върху нещо по-съществено, по-важно във всяко учение. Съгласна съм с: Но все пак тези неща са едно необходимо условие според мен. Може ли човек да върви в духовния път без тях? Без пост, без молитва, без други практики? Всъщност Господ не се нуждае нито от нашия пост, нито от молитвите ни. Ние имаме нужда от тях. В евангелието на Матей, гл. 17, се срещат тези думи на Христос: 21. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. Но когато човек пости, никой не бива да знае за това. А за молитвата е казано: „А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка; и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно. И Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” (Матея 6:6) Явно фарисеите, че дори и Йоановите ученици държат светът да знае за техните пост и молитва? (Тук е хубаво да се прочете разказа за дъщерите на Ормузд-Дей и как са се спасили от Соломон-Ра.) Макар и да съм математик, не успях да хвана окултния смисъл в цифровите комбинации с ключовете и вратите. Продължавам да мисля. Но според мен излизането от затвора става през вратата на знанието. Истинското знание. Явно се има предвид колебаещите се, съмняващите се. Понякога илюзията ни се струва Истина. Илюзията ни кара да забравим за Дома, там от където сме дошли (или отвлечени...?). Дали светът в който живеем, не са палатите на Соломон-Ра? Какво разбира Учителя под "действителния живот"? Още много интересни мисли има в беседата, а аз имам и други въпроси. Цитатите са от "Защо твоите ученици ядат и пият?"

Наскоро, в един очарователен филм – Баб Азис, прочетох думите: „Има толкова много пътища към Бог, колкото са душите на Земята."- Хадис Всъщност всеки намира своя път към Истината. И старият и новият текст си имат своето място. Този проблем, който засягате във връзка с предаване думите на Учителя е още по-актуален за текстове, които идват до нас през преводи, отдалечени във времето... Пример – Библията. За себе си мога да кажа същото което е казала и Kuki в този си пост. Отначало, когато се запознавах със словото на Учителя търсех по-нови издания. Сега посягам към книги със стар правопис, издания от преди 1944г. Но в неделя, едни думи на Донка ме накараха да се замисля за начина по който се пресъздава словото на учителя под формата на беседи, книги и т.н. Може би Донка, като филолог ще разясни този проблем по-добре от мен? Защо например се срещат беседи в различни издания, раминаващи се леко в текста. Според мен принципът: не е лош... Нищо, че го е казал Ленин. Има храна за малки деца, има и за големи. Всеки трябва по някакъв начин да се докосне до словесното богатство. Не само избраните. Протестантите са разбрали това и имат доста популярни издания на Библията. Има и детски Библии. Това е целта и много ми хареса! Колкото до: то тук проблемът е в критерия за автентичност. Старият правопис не винаги е гаранция за това. Дали ще е в стар правопис или изказът ще е по-близо до начина по който се говори сега, няма значение. Важното е в начина на възприемане. Да не се гледа буквата, а смисъла. А за това всеки си има свой начин.

Прекрасен филм! Благодаря, devashaktika ! Ето някои кадри от филма и интересни цитати от него. Картинките са от руски сайт, а цитатите от тук. Жителите на този свят са като трите пеперуди пред пламъка на свещ. Първата отиде по-близо и каза: Знам, за любовта. Втората докосна пламъка леко с крилата си и каза: Знам как огъня на любовта може да изгори. Третата се хвърли в сърцето на пламъка Само който е изгорял в огъня на любовта само той знае какво е любов. Дръж дъха си за ходене, ще имаш нужда от него, малък ангел. Вярно ли е, че те идват отвсякъде? Да, отвсякъде. От по-далеч от нас? Много по-далеч. Някои отиват в планината, други ще бъдат през морето. И отиде през пустинята - Да, ние се връщаме в пустинята. Но къде е тази среща? - Не знам, моят малък ангел. Но дали другите да знаят? - Не, те не знаят един от двамата. Как можете да отидете на срещата, без да знаят къде е? - Достатъчно е да се върви. Тези, които са поканени, ще намерят пътя. Който Вярва, няма да се изгуби по пътя Баба Азиз, нека дойде при събирането с нас! Той е вече при нас, малко ангелче. Но той не е дервиш, Баба Азиз. Кой знае ... Всеки човек в този голям свят има за задача да изпълни. Останалата част не е толкова важна, стига да не забравяме. Само тези, които не са влюбени виждат своето отражение. "Има толкова много пътища към Бог, колкото са душите на Земята." - Хадис

Мисъл за деня - 1 май 2011г. При всички противоречия на живота, ние търсим начин как да се справим с тях. Ние търсим една философия, с която да ги разрешим. Философията седи в това, да възприемем Любовта като творческа сила, която дава силни импулси за работа. Под работа разбирам работа в какво и да е направление, а не само работа в духовно или физическо отношение, нито работа в умствено отношение само. Всека работа, която е придружена с благородни пориви, е работа, подтик на Любовта. Да се не изгуби нищо Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В началото бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Hans-Werner-Sahm http://www.youtube.com/watch?v=J4l3RYLgk_Y