Ани

Братската група „Паневритмия в Западен парк”, София кани всички приятели и симпатизанти на празника си. Дата:неделя 18.09.2011г. от 9.00ч До мястото на Паневритмията се достига с автобуси №№309, 310, 83 или тролей №6 и №7 за ЖК „Люлин”. Спирката е „Западен парк”. Пресича се бул.”Европа” на светофара. Влиза се през централния вход на парка и се върви в лявата част на централната алея с цветя. Минава се чешмата и се стига до пресъхнал шадраван, пресича се напречната алея и в ляво зад редица от бели пейки се намира полянката. Програма: 9.00ч. – Наряд 9,30 ч. – Паневритмия 11,00 ч.-Поздравления с братска музика, песни и поезия, гарнирани с вегетариански коктейл. Добре дошли приятели! За допълнителна информация и справки търсете Виолета Христова дом. телефон: 02-920 47 91 GSM 0889/538 009 e-mal: wio_leta@abv.bg.

Ани, би ли пояснила малко повече, какво имаш в предвид? Кога на мястото на съмненията идва вярата, доверието? Сложен въпрос, Цвета. Да си призная, трудно ми е да отговоря в момента. Има неща които мога да обясня с думи, а други – не. Още повече, че не съм успяла за себе си все още да преборя съмнението. Ако за една дева, това е трудно , то какво да се каже за козирога...? А като се добави и професията ми – математик, нещата съвсем се усложняват. Когато една опитност не е добре овладяна, то не бива много да се говори за нея. Думите ми в предишния пост са само препоръка. Но подробно не се наемам да отговарям все още. Виждам, че задаваш много въпроси в постовете си и те разбирам напълно, защото и аз го правя. Но постепенно разбрах, че не бива да разчитам изцяло на информация дадена ми от нета. „Сдъвканата” истина не е полезна. Освен това е пречупена през погледа на този, който я дава. По-добре е да се пие вода от извора, не от чужда бутилка. Ето един извор - беседата : „Вяра и съмнение”. По отношение на втората ти забележка: Защо? Застоят понякога е нужен и по-добрият вариант вместо да се върви слепешката, но пак е нужна мъдрост. Има си време за всичко както е казано в Еклисиаст и за вървене и за чакане. Не е уместно да се върви слепешката, защото тогава падаш в яма. Лично за себе си съм имала и двата случая. Когато съм вървяла слепешката и съм падала в яма и когато не съм вървяла, чакала съм. И второто е за предпочитане, защото когато времето за чакане свършва, то Бог си има грижата и винаги дава ход, не ни оставя в застой повече от нужното. Тук ми е по-леко да ти отговоря. Под застой нямам предвид чакане, проникнато с търпение. За такова чакане става дума в цитата който си дала от Исайя. Аз имах предвид съвсем друго чакане. Всъщност употребявам не думата „чакане”, а „застой”, която има друго значение. Застоя се поражда от леността. Нима ако човек е сляп не бива да се движи? Има риск наистина, но който не рискува – не печели. Права си, перифразирайки Еклисиаста, че има време за чакане, и време за вървене. И наистина е нужна мъдрост за различаване.

Честит рожден ден, Донче! Успех във всичко с което си се захванала и весело изкарване на празника с любимите ти хора!

Мисъл за деня - 10.09.2011 Очите на онзи, който е роден от Бога, имат особени свойства. Роденият по човешки вижда само на един километър разстояние. А роденият от Бога вижда какво става на слънцето, какво става на месечината: На където насочи погледа си, всичко вижда. Сега мога да ви туря малко натясно. Колцина от вас виждат какво става на слънцето? Ако се родите изново Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25

Благодаря за беседата, Розалина! Прав и крив път

Христо, когато човек се е препълнил с много необработени знания, почти винаги стига то тези въпроси, които ти задаваш в първия си пост на темата. Това е нормално. Минала съм по този път и знам какво е. Понякога, сърфирайки из нета пак попадам в същия капан. Но вече по-бързо се измъквам. Истината може да е една, но пътищата към нея са много. Не може да се върви по всички едновременно. Човек трябва да се самоопредели. Ако стоим на гарата и само четем разписанията на влаковете, няма да стигнем до никъде. Необходимо е да се избере едно учение, религия... Всеки човек си има специфичен път. Изборът не е лек. Има лутане. Но животът е пред теб. Ти си само на 22 години. След като е направен избора, трябва да се спре със съмненията, колкото и да са ни полезни понякога в обикновения живот и да се приеме вярата. Второто важно нещо е натрупанитe знания да се превърнат в опитности или да се изхвърлят/забравят. Лично аз трудно изхвърлям, но съм забелязала, че без това не може. Обаче каквото и да става – трябва да се върви. Харесва ми написаното от теб: Няма нищо по-лошо от застоя. Времето в което живеем изисква да си изберем път и да тръгнем по него.

Да! Но като, че ли се иска смелост и за омразата....колкото и да е учудващо! В цитатът, който ми направи впечатление и за който питам в предишния си пост, Учителя отдава внимание и на омразата и като, че ли я предпочита пред междинното състояние...? Подобни думи има казани от него и в беседата "Сродните души": Тези думи ми напомнят думите на Свети Йоан Богослов в "Откровението", гл. 3: 15. зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! 16. Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си. Май "изскочих" малко от беседата, но тези думи в Библията, а и при Учителя са ме карали да се замислям често.

Здравей, Христо! От Кришнамурти съм чела „Първата и последна свобода“ и много ми хареса! Наистина той използва на няколко места думата "пропаганда", но не е много положително настроен към нея. Това може да се усети в тези му думи: Цитатите са от книгата „Първата и последна свобода“, Джиду Кришнамурти. Може да се изтегли от Спиралата. Христо, мисля че така поставен въпросът от теб в темата - именно за пропагандата, а не разпространението на духовност, си е на място. Защо ми се струва, че ти лично не си от най-големите фенове на пропагандата, независимо на какво е.

Мисля като Пламъче. Думата "пропаганда" ми звучи малко агресивно. Не знам защо...? Ако преди години някой ми беше пропагандирал идеята за Бога, щях да си остана атеистка. В анкетата ясно е написано: "Има ли смисъл от пропаганда на духовност". (Не разпространение). По отношение на пропагандата съм категорично "не". Но смятам, че ако няма разпространение на едно духовно учение, то ще си остане капсулирано в себе си и постепенно ще замре. Проблемът е как да става това и кой може да го прави? През лятото се зачетох в "Изгрева" на д-р Вергилий Кръстве. Направи ми впечатление, че много младежи, изслушвайки две-три беседи от Учителя, са се въодушевявали и са решавали да се заемат веднага с проповедническа дейност. Учителя естествено меко ги е спирал. Във форумите има още една подобна тема: „Мисионерството”. Къде е разликата между смисълът на думите "мисионерство" и "пропаганда"?

Благодаря за беседата! Доста интересни теми има за размисъл. За гордостта и тщеславието. Преди да влезем в Ерусалим, трябва да ги укротим. За истината. До колко истината се постига по пътя на логиката? А когато наистина сме постигнали част от нея, трябва ли да я „присвояваме”. Наша ли е тя? Във връзка с това ми направи впечатление разказаният пример от Учителя: Извод: За състраданието: Отношението на Учителя Петър Дънов към Христос: От тези думи се вижда, че Дънов не се отъждествява с Христос, както често е бил набеждаван. И накрая как разбирате тези думи: Всички цитати са от разглежданата беседа

Мисъл за деня - 08.09.2011 За да се родиш, трябва да има някой, който да ти помага. Ти не можеш да се родиш, ако Божият Дух, ако Бог не вземат участие в твоето раждане. Ако не се родиш изново, без това раждане нищо не можеш да направиш. Следователно, за да видиш Царството Божие, ти трябва да се родиш изново. Това е новото положение: Че само роденият от Бога може да види Царството Божие, да види красотата там. Едното положение: Христос казва: Търсете първо Царството Божие и неговата Правда, а всичко друго ще ви се приложи. Другото положение: Ако се не родите изново, няма да видите Царството Божие. Следователно, първо трябва да се родиш изново, а после да търсиш Царството Божие и Неговата Правда, за да ти се приложи всичко. Ако се родите изново Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

Мисъл за деня - 07.09.2011 Добре ще е, ако всички хора имаха идеал да се родят изново, но те не се стремят към това, понеже мислят, че са родени вече. Те са родени, наистина, но има много раждания. Човек може да се роди физически, той може да се роди духовно най-после, може да се роди умствено. Но това раждане, за което се казва, че тогава човек може да види Царството Божие, е особено раждане. Ако се родите изново Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Мисъл за деня - 05.09.2011 Българите наричат Бога “Всевишний”, аз Го наричам “Скришни”. Той е Бог на Любовта. И всички работи, които се вършат на “скришно” са работи, които успяват. И съвременната окултна наука говори тъй: “Искаш ли да направиш една работа, трябва да я направиш на скришно, т.е. с Бога, а ние сме изопачили нещата, вършим работите си сами.” Не, с Бога реши работите си! Хората мислят, че като направим една работа сами, без Бога, ще се качат на небето. Не, под думата “скришно” се подразбира с Бога. Тогава ще се качиш на небето, тогава ще бъдеш на скришно място. Благ Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Молитва на царството Псалом 143

Здравей, hakama Може да ти подействат мотивиращо и позитивно аудио беседите в секцията за теглене към Портала. Тук Има доста сполучливи. На мен ми допадат "21 аудио лекции от Учителя" и "Учителят говори". Но и другите са интересни!

Благодаря за беседата, Слънчева! Хареса ми. Ето някои мисли, които ме докоснаха: