Ани

Борбата си е борба, без значение дали я съзнаваш или не. Какво означава „постоянно да си в състояние на борба“? Не е необходимо да търсиш борбата. Тя сама си съпътства действията ни. И съзнателност в случая означава, да осъзнаваш това. Когато искам да преплувам една река, аз тръгвам с тази си цел, а не да се боря с течението и с водата. Борбата обаче е неизбежна. Аз може и да не я желая, но ако искам да преплувам реката успешно, следва да съм готов за нея. За мен има значение. Съзнателно се бори само осъзнатия човек. Примерът с реката е осъзнато действие според мен? Нещо не си разбрала. Кармата е неизбежна. Не можеш да се бориш срещу последствията от действията си. Единствено можеш чрез самите си действия да предизвикаш желаните последствия. Предполагам, че ти не ми разбра въпроса (явно не съм се изразила добре) – става дума за положителна карма. Има ли такова нещо? Защото за мен кармата се асоциира с дълг, който трябва да плащам. А тази дума – дълг, хич не ми звучи положително. Знам, че кармата е неизбежна, но желаните последствия – това ли е положителната карма? Или поощрението на волята? Това питах?

Станимир, има ли разлика между това съзнателно да влезеш в борба с нещо и неизбежната съпротива за която говориш. Вярно е, че на всяко действие има противодействие...? Но постоянно да си в състояние на борба, трудно си го представям? Все пак зависи от човека - много е субективно. Още един въпрос - когато сме решили да изкупим с помощта на борба естествено, насъбраните си кармични дългове, то не може ли да се каже, че развиваме положителни качества и добродетели, а не "положителна" карма? Всъщност в борбата може да се спечелят и негативи?

За себе си мога да кажа, че не съм имала подобен житейски пример. Ако ти си имала, то - сподели. Ако е възможно...

Любовта е единственото средство, което може да промени кармата. Борбата я трупа. Да! Любовта е мощна сила за изчистване на кармата, но все пак е необходима и борба. Не външна, а вътрешна. Може да трупа карма наистина, както се трупа мръсотия при един строеж например. Но това не означава, че трябва да се спре строежа? Така поне на мен ми се струва.

Мисъл за деня - 20.10.2011 г. При пробуждането на човешкото съзнание има четири степени. Най-първо ще изправиш погрешките си. Второ, ще забогатееш с добродетели. Трето, ще вземеш чужди погрешки и ще ги изправиш, ще плащаш за чужди погрешки. Четвърто, ще работиш за въдворяване Царството Божие на Земята. Езикът на Разумното начало Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

Наистина звучи загадъчно, както казва Диана? Summertime, не вярвам нещо в моят пост да те е провокирало за тези думи...? Макар и не винаги да съм съгласна с написаното от теб, ти си от тези, чиито мнения отварям с интерес. Харесва ми трезвата ти мисъл. Малко биха написали това: Понякога и аз може би правя тази грешка, но си абсолютно прав! Обаче не си прав, казвайки „Summertime смята, че няма място повече тук“

Severen, благодаря за точния цитат от Блаватска! Извадих тази част от него, която ме вълнува в момента. Предполагам, че това не е ограничаващ закон (тайнство, канон - не съм много сигурна как да го нарека), а по-скоро един важен крайпътен знак, предупреждаващ кръстника с каква отговорност се е нагърбил. Относно думите на summertime : с които започва тази тема. Отначало и на мен ми правеше впечатление това, но постепенно започнах да разбирам пишещите. За различните хора тайнственото играе различна роля. Едни виждат в него задачка за разрешаване и тръгват да я решават. Други изпадат във възхищение и обожание пред чудото и не смеят да го разбулят. Приемам ги, макар да съм по-скоро от първите. Има и такива за които тайната е средство за владеене над другите. Тук вече не мога да се съглася... А използването на думите "окултен', "езотеричен" - просто са се наложили с времето. Така мисля.

Лъчезарна и Слънчеева, благодаря ви за споделените мисли от тази малка, но много интересна утринна беседа. В една друга тема във форума (всъщност не само в нея) беше възникнал импулсивно спор за целите в живота. Знаем ли каква цел да си поставим. Необходимо ли е изобщо да си поставяме цели. Каква е целта на живота ни? Защо идваме на този свят? Трябва ли да се оставим по течението? В разглежданата беседа думата цел фигурира само в заглавието (май? ). Но смисълът на тази дума по отношение на човешкия живот е проникнал навсякъде в думите на Учителя. Защо идваме във физическия свят? Какъв е смисълът на нашето развитие тук, а и след това...? Казано е много ясно – постигане на съвършенство. Това е целта на еволюцията. Какво означава съвършенство, дали може да се постигне в материалния свят и в един живот? Целта – усъвършенстване не се поставя без връзка с Бога. Това, което разбрах по отношение на целите е, че цел всеки трябва да има. Без цел означава да се носиш по течението – както единият американец в даденият пример, когото не са успели да спасят. Канара, за която да се закрепи човек е необходима на всеки. Носенето без цел е опасно. Но и канарата е важна – до колко е устойчива, за да те задържи. А най-здравата канара е Бог. Проблемът е, че не винаги знаем, разбираме тази мисия...

Има една тема в подфорумите за Учителя и учението „Защо разсъждаваме различно върху една мисъл от Учителя”. Сетих се за нея, когато забелязах, кои мисли ми задържаха вниманието в поставената от Розалина неделна беседа. Цитатите които се слагат не са механично подбрани, както си мислят някои. Те отразяват много ясно какво е докоснало четящия беседата в дадения момент. Розалина и Донка са забелязали едни мисли на Учителя, които са между другото основни и свързани с разглежданата от него тема – глад и жажда за Правда. На мен ми направи впечатление нещо по-странично, може би не толкова свързано с главното в беседата, но вълнуващо ме от известно време повече: Подобна мисъл срещнах и в утринното слово „Целта на живота”: Ние сме свързани в Цялото. Ако мъката и болката на другите същества не ни вълнуват, то това вече е признак за откъсване. ... В беседата Учителя казва още много неща, върху които си заслужава да се помисли:

Мисъл за деня - 16.10.2011 г. Който люби, за да не страда, не трябва да дели Любовта, а да обича всички. Кръгът на Любовта постепенно се разширява. Отначало между двама, после към обществото, към човечеството и после към всички същества. Когато човек люби, това не е най-великото. Има нещо по-велико – това е самата Любов. И камъкът, като го обикнете, ще ви разбере. "Обичай всички" е динамика Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В началото бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Диана, може би влагаме различно емоционално значение в тази дума...? Иначе, това което си описала за учителката по математика и аз съм го правила с цел стимулиране на мисленето. Само дето не съм го наричала манипулация. Както и да е - може да има и положително звучене... тази дума.

Манипулирането включва в известна степен лъжата. Връзва ли се лъжата със свелите сили според вас? Диана, мисля че изпитанието не е точно манипулация? Ако аз изпитвам един ученик например, манипулирам ли го?

Определено не е като да отидеш в някоя зала, да си кажеш трите имена и адреса и да почнеш за плямпаш. Пък и много ограничен брой хора имат достъп до пълна информация за реалната ти личност. А и едва ли ще имаш някакви проблеми, освен не създаваш групи от рода на "Смърт за циганите". Явно не познаваш хакери? Макар, че на дали някой би си трошил времето да разбере кой се крие зад даден ник, в даден форум. Все пак е възможно, имай го предвид. Не си напълно защитен нито в скайпа си, нито в акаунта във фейсбука, нито дори в пощата си... Говоря по принцип. В какъв смисъл "проблем" ? Пък и едва ли ако някой почне да се разголва в сайт, който не е от най - популярните, едва ли този някой би имал проблеми ако например е с измислено име, няма свои снимки, не споделя информация свързана с това кой е реално и къде се намира реално. И аз говоря по принцип. Аз бих желала да "говоря" с реални хора, не криещи се зад разни никове. Но това си е мое предпочитание и не го налагам, само споделям.

В голяма заблуда си относно анонимността. Никой не казва, че не бива да се споделя. Дори това му е хубавото на форума. Ами ако ти се разголва - разголвай се. Твой проблем си е. Това много плакатно ми звучи. Нещо си се заразил от изборната риторика.

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва /Отче наш/ Беседа: Целта на живота Моливен наряд за край: Псалом 91 Целта на живота

Мисъл за деня - 15.10.2011 г. Да обичаш всички хора, това значи да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един нов човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единният. Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова той става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората, дразни се от тях, вследствие на това той е беззащитен и низшите духове го нападат и ограбват. Когато човек обича само едно същество, той е като цвят, който може да се нападне от гъсеници. Ако не искате да страдате, избягвайте единичната любов. "Обичай всички" е динамика Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25

Диди, не ми се затъва в спорове за метафори и какво означава духовна алчност от семантична гледна точка. За съжаление не съм специалист в тази област и затова спирам да пиша в темата. Искаше ми се други неща да споделя с вас..., но виждам че разговорът зави в области, които не ме интересуват толкова.

Не разбрах, Диди защо да са взаимоизключващи се...? Алчност обикновено се тълкува като "прекомерно желание за придобиване или притежаване на повече, отколкото някой има нужда или заслуга" (това го копирах от Уикипедията ). Когато се говори за духовна алчност, трябва да сме наясно какво означава думите духовно, духовен. Обикновено тези думи се използват за неща, които се отнасят за умствената дейност или нематериалната (в смисъл на физическата материя - за тези които тълкуват материята в по-широк смисъл). Тогава духовна алчност би трябвало да означава прекомерно желание да се трупат знания например. А може и разни опитности, които не са свързани пряко с физическия свят. Всъщност това словосъчетание не е открито от Христо, макар той и сам да е стигнал до него. Употребява се от доста автори. Например известният психоаналитик Ерих Фром, в книгата си „Да имаш или да бъдеш” казва: Не съм много съгласна с това, че всяка алчност е духовна, но е интересно да се прочете все пак. Словосъчетанието „духовна алчност” употребява и руският психолог Терентий Смирнов, който пише обикновено под псевдонима „Странник”. В статията си за Кастанеда „Карлос Кастанеда: все тайны магии толтеков!”. казва: Тук вече става дума за опитности, не знания, в област малко по-различна от материята...? Има още доста автори, които използват това словосъчетание, но цитирах тези двамата тъй като написаното от тях ме заинтригува. Виждам, че главното обвинение към хората, проявяващи духовна алчност е, че искали да се покажат колко много знаят пред останалите. Има го и това... Но има и нещо друго - неустоимо желание да се "поглъщат" знания. Това се среща и при обикновената (материална) алчност. Не всеки трупащ пари или вещи човек, държи останалите да знаят. Просто трупа. Без да използва. И в даден момент осъзнава, че повече няма накъде. Особено ако трупа вещи. Но и за парите е същото, ако не се вложат в действие... Същото е и със трупането на знания. Ако не бъдат приложени, водят до задръстване, блокиране. От там следват противоречия и много други неща, описани в бележката "за Ум - капаните", която цитирах в предишния си пост. Минала съм през подобна "алчност" и понякога пак затъвам в желанието си да прочета всичко, да науча всичко... Затова и споделям до къде води.

Клипчето, което пуснах с каращите се котараци беше едно приятелско намигане от моя страна към Пламъче. Знам, че и тя като мен - обича котките. Изобщо не се загледах в руския текст над клипа. И аз, като Пламъче, трудно понасям понякога агресията - явна или въображаема от моя страна. Затова от известно време се опитвам да вниквам в казаното от другите малко по-внимателно и без излишни емоции. При споровете във форумите често се получават искри. Всяко мнение има вероятността да се изтълкува като агресия. Диди много точно го е казала: А иначе, агресията си е агресия. Независимо кой я проявява - "духовен" или "материален" човек.

"Духовна" дискусия

Съгласна съм, но не бива да се отричат изобщо практиките, както ми прозвуча в поста на Юля...? Статията на Роберто Асаджиоли, към която беше дал линк, но не знам защо го изтри, е прекрасна. В нея има разбиране към хората минаващи през тези катаклизми, нервни отклонения и тнт... от страна на автора, не заклеймяването им. Това е временно състояние през което минава всеки тръгнал по Пътя. Някой може и да падне, да се заблуди. Тогава има нужда от помощ, не от упреци. Ето някои откъси от тази статия: Има и четвърто..., но който иска може да прочете цялата статия.

Духовната алчност може да е и „преяждане със знания“. Това не винаги се прави с цел да блеснеш пред останалите. Понякога човек до толкова се омайва от различните учения, теории, практики, че започва да се „тъпче“ с тях като невидял. Също като героите на Гогол от „Мъртви души“ – Плюшкин и Коробочка. В даден момент се осъзнаваш, след затъването... Много често се попада в този капан. Ето два откъса от една бележка – предупреждение, за Ум - "капаните", от фейсбука: Заслужава си да бъде прочетена цялата бележка... Това е само част от духовната алчност. Както е написал Станимир – има алчност и за придобиване на разни умения – сидхи. Това са си също капани...

Юля благодаря за отговора. Но има и други духовни практики. Например: според мен те не водят до самоизолация и егоизъм...

Мисля, че не е точната дума. Тези, които се занимават с духовни практики има по-скоро опасност да се самоизолират и да се превърнат в обикновени егоисти. Може ли пример за една такава духовна практика?

Мисъл за деня - 12.10.2011 г. При истинската любов двойникът не се размества. ...За да се намести двойникът правилно, сутринта, като станеш, ще се помолиш и ще си разположен. Защо човек трябва да се моли? Молитвата не е нищо друго, освен метод да се намести двойникът, за да можещ да възприемеш нещата правилно. Обикновена, талантлива и гениална любов Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103