Ани

Въэхищавам се на стореното от абат Пиер. Не бях чувала за него и ми беше интересно да прочета статията към която Теодора дава линк. Иска ми се да припомня за една българска светица-Донка Паприкова, българската майка Тереза, която почина на 2 ноември 2006. Няма никога да забравя нейните думи, че всеки човек трябва да си отиде спокойно , без гняв и омраза от този свят. За съжаление малко преди да умре беше свидетел на това как изгонват хосписа "Милосърдие" от дарените му апартаменти на ул. "Река Осъм" 1 в столицата. Подробности тук

Имах предвид това: Как можеш да разбереш какъв е човека извън виртуалния свят на нета? Тук ние участваме духовно. Някои разкриват чистосърдечно своята духовна същност, други създават духовна същност каквато биха искали да имат,а трети ... -те просто търсят.

Донке, благодаря за защитата на “консуматорите” в Портала. Определено не съм родена да пиша из форумите за щяло и нещяло. Харесва ми да чета написаното от вас. Ако имам да кажа нещо или да запитам, правя го, но да пиша така само за идеята или от любов към писането – не ми е в стила. Затова се учудвам, че според Добромир такива като мен са паразитиращи консуматори.

Това е проблема и на моето семейство. Много ми харесва живота извън големите градове, но все пак .... си е голям проблем. Особено тези родови имения за които говори Мегре и които се опитват да правят и у нас в Странджа по руски образец, нещо ме смущават. Малко е трудно за всички хора да се върнат назад към природата. Представяте ли си какво ще стане ако цялото население на огромните мегаполиси в света реши да ги напусне и да се засели в родови имения? Между другото по-заможните хора и у нас и на запад отдавна живеят в самостоятелни къщи с дворове, извън населеното място в което работят. Но за по-голямата част от хората в България това е доста трудно. Освен това да си продадеш жилището в града и да си купиш къща в някое село край София например не е решение на проблема, а дори усложняването му. Получават се трудности с транспорта на първо място. Затова повечето хора, които не са пенсионери предпочитат да имат вила някъде наблизо и да решават проблема с природата веднъж седмично там. А ако имат родители пенсионери, които да живеят в тази вила постоянно, то положението става много хубаво . Но аз май започнах да говоря от името на "неготовите" А какво значи да си готов? Да живееш сред природата без огън дори? Ами това са го правили аскетите, отшелниците, светците, но те не са имали семейства доколкото знам. Сега в Индия май пак има такива отшелници? Но тяхната задача в този свят е друга. Ако всички напуснем огромните градове и се заселим сред природата, както предлага pencil,то...горката природа. В това отношение съм съгласна с Добромир: За да се роди човек в населен град, за да живее при тези условия - значи задачата му в този живот е да се научи да се справя с проблемите точно в такива ситуации. Да се научим да пазим пламъка на Любовта в себе си и да го раздаваме на другите, дори ако средата в която живеем не е най-благоприятната.

Не знам дали въпросът ми е точно към тази тема, но не ми се отваряше нова. Това което ме вълнува е, че от месец септември в нашия блок няма хлебарка за лек, както се казва. Блокът ни е 8 етажен и има 12 входа. Не са правени опити за унищожението им, освен с локално пръскане или с "къщичките" за които споменава Майкъл. Миналата година "извираха" от всякъде,а сега дори през нощта не се виждат. Съседите ми са спокойни, дори щастливи. Но аз се замислих по въпроса - има ли причина даден вид да си тръгне ей така? Чувала съм, че мишките се оттеглят преди земетресение, но за хлебарките не знам нищо. Не съм наясно какво самосъзнание имат хлебарките , но такова изчезване ми се струва доста мистериозно

Силвия, аз също съм си задавала този въпрос много пъти. Буда, Моисей, Христос, Мохамед. В сегашната епоха- Рудолф Щайнер, Петър Дънов-Беинса Дуно....има още много. Те са различни. Някои от тях носят послание не само за народите сред които са се родили, но и за цялото човечество. Други имат изглежда за задача да повдигнат определена общност от хора само. Но всички са обединени от едно- те са Посланници на Светлината, носители на Любов, Мъдрост и Истина. Изглежда, че се появяват сред народ, който има нужда от тях. Време и епоха подходящи за приемане на носените от тях “лекарства”. Какво биха били обаче тези Учители, без своите ученици, които разпространяват тяхното учение? Вярно, че популяризирането на името на Учителя става чрез телевизията (не мога да кажа, че това беше шоу в буквалния смисъл надумата). Излъчването стана по БНТ. В коментарите участваха доста сериозни и авторитетни личности. Радвам се, че все повече хора в България разбират кой е наистина Петър Дънов, какво е неговото учение и го оценяват високо въпреки яростната атака и лъжи по отношение на личността му от страна на православната църква. Спомням си думите на Учителя, че пред Бога той отговаря за своите ученици, те – за българския народ (цитирам по памет). Струва ми се, че учениците, а в духовното си развитие те са дори над светиите, имат за задача не само собственото си съвършенство, а нещо много повечи. Да си припомним делата на апостолите. Съвсем не им е била лека съдбата и те са знаели много добре това, но са поели щафетата от Спасителя. От това, че Учителят е класиран в първата десятка се вижда, че неговите Ученици правилно си вършат работата. Само до преди 10 години това би било невъзможно. Коментаторите от БНТ бяха учудени от този факт, но радостни, че в българите започва да се наблюдава и стремеж към духовното, не само материалното преуспяване. Според мен това е светлина в тунела и ме радва. Наистина той няма нужда от подобни класации, но тази класация е индикатор, че учението му започва да се разбира и да достига да сърцата на все повече и повече българи.

Учителят е в първата десятка!

Здравей Азарино! Добре дошъл/а в портала. Мисля,че трябва да се обърнеш към федерацията на потребителите. Тогава ще има по-добър ефект май? Чувала съм, че в диетичните хлябове слагат какви ли не глупости, например бои, за да изглеждат по-тъмни.

Валентине, понякога съм привърженик на правилата. Без тях в настоящата действителнаст, съществуванието е трудно. Да вземем дори закона за движението по пътищата-представяте ли си ако всичко бъде оставено на съвестта на шофиращите? На старозаветния човек order и трябва са му необходими. Но това което пише Донка много ми хареса, това е бъдещето, новата раса. Колко хубаво би било ако се увеличи процентът на хората, живеещи живота си с Любов,Радост,Благодарност.

Мисля, че по отношение на физическото ниво в което сме принудени да съществуваме , Майкъл е прав. Наивно е да се смята, че милиардерите доброволно ще се откажат от богатството си в полза на гладуващите в Африка и Азия например. Точно обратното - насилствено се разпалват войни и агресията нараства. Дори когато няма противодействие насреща си, злото не се спира - унищожава наред, независимо дали си с преклонена глава или не. Но не бива да забравяме, че освен това физическо тяло, човек има още и душа и тя е най-важното, което трябва да съхраним. Може би именно за нейното съхранение Спасителят ни е дал съвета:

Аdelaida, извинявай за острия тон,който използвах. Прав е Венци,като казва: Наистина съм много в началото, след като вървя след чувствата си. Но честно казано много ми е мъчно за тези дечица, особено за момиченцето и ... изобщо за това озверяване на хората, и... това, че нищо не мога да направя, че нищо не зависи от мен. Изобщо - тежко положение.

Всяко дете е пратена душа във физическият свят с някаква задача и не сме ние тези които ще отсъждат кой трябва да се роди и кой не.

От година из нета броди една тема. Мисля,че май всеки ще намери нещо познато. Аз поне се намерих на няколко места. Майкъл може да я ползва за сламка. изтеглих я от тук

Добре дошли на Фелини и Деси и от мен. Особено трудно е ако обучаваш 16-18 годишни. Те вече са почти тръгнали по пътя си. Или поне така смята голямата част от тях? Например момче на което определено му върви математиката е решило, че няма смисъл да учи. Идва на училище от време на време (вече е 12клас). Учението му се отдава с лекота, изкарва си 4-ките без проблем почти по всички дисциплини, но няма абсолютно никакво желание за продължаване на учението. Класната му, аз и други учители сме се опитвали да го накараме да учи, да го убедим че може да постигне много повече в този живот ако се стегне, но резултатът е почти нулев. Пълна апатия. Родителите му май са го оставили на автопилот - никакви ги няма. Този пример не е единичен в българските училища. Има го и обратния - ученици с пълна липса на математическо мислене,учат упорито и се готвят за изпитите по математика в техническите вузову и дори СУ. Задачата на някои от тях е много трудна, все едно човек, който няма музикален слух, да се мъчи да влезе в Музикалната академия. Но някои от тези деца успяват с големи усилия да пробият. Не знам какъв е този Божествен импулс при тези младежи да се стремят към реализация в области за които нямат дарба? Дали това е амбиция на родителите или стремеж на душата да започне реализацията си при тази инкарнация в нова област? Но уважавам при тях волята и упоритостта да учат. Помагам им в това отношение. С другите - даровитите, но нямащи желание и воля, работата е по-трудна. При тях като, че ли душата е решила да си почива в този живот? Или може би ще открият за какво ги е създал Бог по-късно? Родителите на такива деца също трябва да се вземат в ръце, защото ако дадени таланти не се реализират на време, с годините те закърняват и дори изчезват.

Иво и Василе,благодаря за отговорите! Иво,наистина въпросът ми е типичен пример как не бива да се задава въпрос. Може би сбърках,че не копирах ценната мисъл за деня веднага, но се замислих по нея по-късно и на другия ден тя вече беше заменена с друга. Затова днес разгледах по-обстойно беседите на Учителя в библиотеката-триъгълника и намерих близки по съдържание цитати,които между другото ми отговарят май на въпроса. Ето ги: Хвалете Господа и Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта и Най-голям в Царството небесно Между другото се оказва,че за ангелите Учителят доста е говорил,но не винаги има в предвид едно и също нещо. Понякога това са духовно издигнати хора(светци), понякога същества от по-висши йерархии. Но от товакоето прочетох мисля,че ми стана ясен отговорът на зададеният от мен въпрос. Василе, въпросът с неродените от Бога си е труден. Преди известно време го повдигнах в темата за монадата, но сега не мога да я открия и да дам линк към нея.Казваш: Може би под думата душа разбираш това което е неунищожимо и не умира - Духът? Защото, когато цитирам Блаватска-"смъртта на душата"-там се има в предвид отделянето на физическото и астралното тяло(душата) от божията искра/монадата/истинското Аз/-изобщо има много имена ,но кое е правилното незнам. Все пак чувствам за какво става дума - тази есенция от нас която остава след смъртта на физическото,астралното,умственото и може би още някое тяло. Това което е излязло от Бога в началото като искра то не умира. Но според теорията развита от Блаватска, висшето ни Аз може да се оттегли от физическото и др.тела и да ги остави сами да се оправят,т.е. човека да остане без най-важното в себеси -Духа. Не съм много наясно по-този въпрос,но според някои хора не е хубаво да се задълбавам в него. Моето мнение е ,че човек трябва да знае какви опасности го очакват. Но тук нещата са определено по-трудни от горния въпрос за Любовта, но смятам да се захвана и с него .

Валентине,блогодаря за отговорите!

Валентине,благодаря за отговорите и на двата ми въпроса. Първият е от преди около половин месец, така че успя да отлежи в съзнанието ми и сама стигнах до някои отговори. Струва ми се ,че в отговора си под ангели, разбираш духовните ХОРА. Въпросът ми е дали при различните божии творения - растения, животни,хора, ангели, архангели и т.н. не съществува (според Учителя) и различни проявления на Любовта? Например ако си наблюдавал животните може би си стигнал до заключението, че тяхната изява на Любовта е много по-различна от тази на хората. Например една котка може да си даде живота за котетата, но като порастнат ги забравя напълно и ги третира като напълно чужди индивиди. При хората такова нещо няма - майката обича децата си до край. Между човек и животно любов е смешно да се каже, че може да има - има привързаност от страна на животното и обич,чувство на покровителство към него от страна на човека. За това по аналогия ми се струва,че между човека и по-висшите йерархии ситуацията май е подобна. Този проблем не ме вълнува толкова за отношенията човек - ангели, колкото отношението човек - Христос или човек - Бог. Не питам от чисто любопитсво. Понякога ми се струва, че към Бога и Христос любовта ми е коренно различна от тази към хората. Към Бога чувствам повече страхопочитание,преклонение...трудно ми е да го изразя. Май не мога да се измъкна от старозаветната обвинка? Колкото до втория въпрос - дано това да е имал впредвид Учителя (не знам цитатът от коя беседа е взет). Не ми се иска теорията на Блаватска за смъртта на душата да не е в сила Значи под "нероден от Бога", се разбира човек, който не е роден от вода(кръстен) и от Дух. Това второто е много сложно за постигане. Каква е съдбата на човек, който не е успял в живота си да постигне тези две раждания? Има ли някакви шансове? Може би пак зададох много наивен въпрос , но за мене той е актуален и важен.

Въпросът ми възникна от днешната ценна мисъл /27.10.2006г./, но се е появявал и друг път. А той е: Какво има в предвид Учителят, казвайки -"не си роден от Бога"?

Здравейте! Преди няколко дена като Ценна мисъл за деня: беше поставен цитат от Учителя П.Дънов (май...?) на тема, че Любов между ангели и хора не може да има - нещо от този вид? Т.е. съществува любов само вътре в даден вид. Молбата ми е - някой от модераторите дали може да каже от къде е тази мисъл на Учителя и да я даде отново,защото може нещо да не съм разбрала добре. За съжаление не можах сама да открия в Библиотеката този цитат. Търсачката работи вече само по заглавия , което затруднява търсенето. Проблемът ми е , че не мога да разбера как Учителят, който е за всеобщата Любов, изведнъж я вкарва в точно определени рамки? Май нещо не съм разбрала?

и пак от същият източник: майка Гавриила-из "Аскеза на любовта"

Здравейте! Извинявам се, чe малко променям темата за личното отстояване. Но пак става дума за отстояване (защитаване,не нападане) на своето-убеждения,права,че дори и живот. Отстояване бъдещето на поколенията. Замислих се по този въпрос, прочитайки следното: Вестник "Новинар"-откъс от статия на Велислава Дърева. Как според вас и според ученията на Христос,Бялото братство,Йога ,антропософията,розенкройцерите и др., трябва да реагира духовния човек на подобна ситуация. Обикновеният българин реагира със овчедушие, което някои наричат търпение, смирение, цивилизованост,възпитание и т.н. Но според мен това е просто един страх, страх за собствения живот или за децата си,който се гримира с горните качества. Не ви ли прави впечатление,че личният пример на доброта понякога води до агресия от околните. Забелязала съм, че умните,добрите,старателните,тихите ученици (работя с 11 и 12кл.) са най-много тормозени и подигравани от останалите. Авторитет в групата имат предимно мутренският тип момчета – агресивни,тъпи,но със самочувствие и налагащи своето на останалите. В живота продължава същото – лошотията избуява като плевел, защото никой не я спира и задушава всичко останало. Пример за това е ставащото в България. Как трябва да реагира в такъв случай един духовен човек – да се ненамесва, да гледа и да се моли отстрани или ... и аз не знам. Изобщо много съм объркана, затова и пиша мая тия неща, които сигурно ще ядосат модераторите. Но това не е политика, просто въпрос как духовният човек да съчетае съзнателният си живот със съчуствието,състраданието,съпричасността към съдбата на народа си, сред който все пак се е родил. Плевелите сами не се плевят! Хрумва ми само един отговор-Матей 13гл.

Преди години един човек от бялото братство – Димитър Шуманов ми каза ,че човек не трябва да спи в една стая с животни (кучета,котки и др.) .Отнемали му енергията, но не биоенергията, а някаква по-висша. Пречели на духовното му развитие. Така и не разбрах за какво става дума. Някой да знае нещо по този въпрос? Илиана,за кучетата съм чела,че биват обичани от хора,които търсят да получат любов,а котките – от хора които искат да дадат любов.

Обичам всички животни, но любими са ми котките. Не знам защо е така? Това е характерно за цялото ни семейство и върви от прабаба ми още-наследственно. В къщи никога не оставаме без котки,а една моя роднина има в момента 12 в апартамента си - което си е вече болестно състояние От това което съм чела от Учителя ми прави впечатление, че отрицателните примери,които дава са свързани почти винаги с котки-май не ги е обичал много? Преди години бях срещнала някакво забавно изследване за характера на човека в зависимост от това дали предпочита едно от следните четири животни:кон,куче,котка и гълъб. Помня единствено,че мъже които харесват котките - търсят в жената главно външната красота. Общо взето изследването беше глупаво, но все пак мисля, че има връзка между характера на човек и животното което той предпочита. Как мислите?

Повече духовност и добрина сред хората. Чела съм за думите на Учителя (пиша па памет),че той оттговаря пред Бога за учениците си, те отговарят за България, а България - за света. Май така беше? Беинса Дуно е изпълнил своята задача - сега е ред на учениците му. Трябва да се повдигне българския дух, който в момента е доста зле, поне според мен.