Ани

Аполоний Тиански наистина е бил една изключителна личност. Но главното при Христос не са чудесата или магиите, а нещо много по-значително. Ако някой очаква от Христос само магическа помощ,може би ще допусне грешката на Юстин Мъченика, който казва:

Мона, четейки написаното от теб, се сещам за героят на Булгаков- Берлиоз от прочутият му роман "Майсторът и Маргарита": Повече тук

Не мисля така. По-голямата част от хората са от категорията, която ти описваш: Малко си преувеличил нещата, но голяма част са така... Аз също имам нужда от неща на физическо ниво естествено. Нашите нужди в това отношение са много по-големиот тези на някой човек живял през средновековието например. Имам чувството, че сега сме много повече затънали в материята отколкото са били тогава. Затова и нуждата ни от Божията помощ е по-голяма. Защо тази дреха да не бъде и една религия? Учението на всемирното бяло братство може да проникне в душите на хората и чрез проповедта на един искрено вярващ и добър свещенослужител. Важно е да се запали светлинката, а в следващ живот-повече.

Ние българите сме царе в отричането и негативизма. Мона и Орлин са типични представители на това. Но след като отричате, то е добре и да предложите нещо насреща. Мона отрича Бога, естествено е да отрече и религиите. Предлага вярата в много богове. Кои? Орлин има непоносимост към религиите в общност и към православието по-конкретно. Това което си написал Орлине за мнението на богословите по отношение на Дънов, ми е пределно ясно. Затова и съм против въвеждането на задължителни часове по вероучение в училище. В темата за училището и вярата съм се обосновала. Но не мога да отрека, че ние дължим нашата национална идентичност точно на православната църква. Според мен хората се делят на стари и млади души. Младите души имат нужда от религия. Малцина са тези ,които са втасали за езотеричните учения и техния път. Но Учителите в тези учения, включително и Беинса Дуно, съвсем не говорят с такова височайше пренебрежение към религиите,както си позволяват някои пишешти тук. Така, че бъдете по-конкретни и когато отричате нещо, то кажете какво предлагате насреща. Какъв е вашият опит в тези неща. Споделете вашия път, а не критикувайте пътя на другите. Моят например съвпада с това което е написала Буболече:

Проблемът е този предмет да бъде наистина преподаван добре. А ако не е? Ако аз преподавам лошо математиката, то децата най-много да я намразят. Не е хубаво, но поразиите няма да са на толкова високо ниво, най-вече по отношение на светоусещането и морала. Човек може да има добър морал и без да знае математика, както и обратното. Но ако предмета вероучение се преподава от хора, които са избрали богословието като един обикновен занаят, със съмнителна вяра дори в православните принципи? Хора работещи на принципа "не ме гледай какво правя, а какво ти казвам"? Тогава резултатът ще бъде не по-благоприятен, а по-НЕблагоприятен за бъдещото духовно ориентиране на децата. Това е най-сигурният начин за ефективно създаване на атеисти, както набиването в ученическите глави преди 1989г. комунистически принципи накара хората да намразят всичко свързано с тази дума. Тетрабиблос, вие казвате: Линка който дадох в предишния си пост по тази тема показва ясно какво смятат да преподават. По принцип не е лошо, но ако се преподава от лицемери-опасността е голяма. Лично аз нямам никакво доверие нито на корумпирани духовници, като митрополит Кирил-замесен в скандали с църковни имоти, нито на митрополит Галактион, който даде титлата архонт на човек замесен в доста съмнителни сделки, нито на фанатизираният пловдивски митрополит Николай,за който можете да разберете много добре какво представлява от следния цитат от Уикипедия Ако за този човек, който вече е митрополит, католиците са еретици, то преддставяте ли си как гледа на другите религии и езотерични учения?

Човекът който се интересува от духовното, от Бога /Първопричината на всичко/ съвсем не е над тези неща за които говориш, като проблемите на ЕС и мястото на България в него. Просто тези проблеми трябва да се пречупват през призмата на връзката на човека с Бога, с духовното. Ако хората акцентират върху материалните проблеми , ще направят грешката на Маркс и Енгелс, според мен. Затова ми харесват думите на Ани Безант:

Здравей, Донке! Смятам, че един нов(задължителен) предмет, с тестове, оценки и т.н., няма да реши проблема с духовното развитие на децата. Дори може да го задълбочи. Вместо да се изпишат вежди, може да се извадят очи. Предвижда се не само часовете по вероучение, но и алтернативните часове по етика(за деца чиито родители са неправославни християни) да се водят от "лица завършили висше богословско образование или преподаватели с други специалности и с допълнителна квалификация по "Вероучение". Назначаването и преквалификацията им да се съгласува с Управлението на съответната религиозна институция. " Ето една ПРОЕКТО - КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ “ВЕРОУЧЕНИЕ” В ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНОТО УЧИЛИЩЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-на Варненска и Великопреславска Света Митрополия . От пръв поглед изглежда хубаво, но като се замисли човек ще стигне до друг извод. Нямам нищо против Православната църква, но знам, че тя е твърдо против всякакъв вид езотерични учения, като теософията, антропософията, учението на Бялото братство в България и т.н. Богомилите се разглеждат като най-лошото нещо, което се е случило на българите. Към официалните религии може и да се проявява някаква толерантност, но езотеризъм, окултизъм и сатанизъм в главите на 99% от богословите са едно и също нещо. От сега си представям, какво може да се случи на някое дете, чиито родители са последователи на учението на Беинса Дуно и то е възпитано в принципите на това учение. Фанатизиран учител-богослов, решил твърдо да се пребори със "силите на злото", може да го подложи на тотална агресия, да го противопостави на останалите ученици и ... ясно какви могат да бъдат последствията. В момента от страна на Българската православна църква на това учение се гледа като на една твърде опасна секта, нещо много по-лошо дори от атеизма и фундаменталния ислямизъм. Затова съм резервирана относно въвеждането на задължителен предмет "Вероучение" в училище. Ролята на училището в духовното развитие на детето е в ръцете на всеки учител, не само на богословите. Прякото говорене и морализиране обаче не вършат голяма работа. На децата трябва да се въздейства най-вече с личният пример на учителя. А точно тук е големият проблем. Не може да се говори срещу тютюнопушенето, а след това да влизаш в учителската стая и да запалваш цигара. Всеки учител трябва да намира време и начин за работа в духовно отношение с децата, но според мен това трябва да става неявно, ненатрапчиво и съобразено с индивидуалността на всяко дете.

Нийл Доналд Уолш - Разговори с Бога

Гледам удобно разположилото се коте върху дивана, излъчва пълно доволство и удовлетворение от живота. Е има си малки проблеми с ушите, но това не му пречи да мърка щастливо. Една паничка с ядене, едно подхвърлено орехче за игра и ... животът му е осмислен. Същото доволство излъчва и общото куче пред блока, децата му направиха колибка и се грижат за него. Почти всички му хвърляме по нещо и то е безкрайно доволно. Е има хора, които му се заканват, но тоне знае за тях. Защо хората не можем да сме така доволни като животните? А може би точно това е нашето предимство пред тях? Недоволният човек не е само досадникът до нас в автобуса. Той може да бъде и творец. От една страна знам, че отчаянието е един от смъртните грехове, а недоволството често ни приближава до него. От друга страна прекаленото доволство и успокоение ми припомнят магьосницата Цирцея.

Поразрових се в мрежата и ето какво открих за Провидението: тук и на руски: по подробно тук Съгласна съм с Тетрабиблос, че можем само да гадаем значението от цитатите на Учителя....Затова и зададох този въпрос, тъй като във форума има хора познаващи по-задълбочено учението на Беинса Дуно. От думите на Соловьев ми направи впечатление, че идеята за Провидението в александрийската философия се е противопоставяла както на учението за случайността на епикурейците, така и на стоическият фатализъм.

Във виртуалното пространство човек е много по-освободен , отпадат ограниченията, които играят голяма роля при прекия контакт. Тук общуването е предимно на духовно ниво и това е много хубаво, когато останалите събеседници имат съответната адекватна духовна нагласа, както е например тук в Портала. Но има други места, където отпадането на задръжката от прекия контакт за много хора е добре дошла да реализират най-долните страни на своето его, да избият комплексите си, изхвърляйки във мисловното пространство всякакъв боклук. Нещо като духовен ексхибиционизъм. Например мненията след статиите на вестник "Новинар" или форума на Вип Брадър. Там всеки пише каквото си иска и модераторският контрол е съвсем занижен. Мисля, че атмосферата във форума на Портала до голяма степен се дължи и на модераторският екип, за което съм им благодарна. Затова ако имат нужда трябва да им се помогне! Защото ако са създадени необходимите условия, общуването наистина става по-пълноценно!

Мисля, че провидение и ясновидство не са едно и също нещо. Често съм чувала думи сред хората като “провидението си знае работата”,”има провидение” и т.н. Обикновено се свързва с Бога. Ето как използва Учителя тази дума: Май станаха много цитатите? Въпросът ми е какво точно означава тази дума в нашия език? Бог? Съдба? Забелязвам, че навсякъде думата започва с главна буква.

Нещо не мога да ви разбера? Май объркахте личното пространство с егоизма. А си мислех, че аз съм интраверт! Когато тръгвам нанякъде и искам да съм сама, то наистина съм сама. Статисти не ми трябват. Но никога не съм си харесвала тази черта от характера. Винаги съм смятала, че това си е по-близо до егоизма,отколкото до някаква защита на лично пространство. Затова от всички мнения по темата май най-много ми допадна това на Вендор: Когато човек се занимава с духовно развитие, развива по-голяма чувствителност от останалите хора. Мисля, че докато е още в началото на пътя и не може да овладее тази свръхсетивност, трябва да пази дистанция спрямо останалите, особено тези които не биха го разбрали. Иначе има опасност да нарани някого. Може би затова във всички религии съществуват отшелници, монаси и т.н. А иначе съм абсолютно съгласна, че ние българите сме шампиони в изкуството да се нарушава личното пространство на другия.

Човек се учи цял живот. Идеята на образованието е да те научи как да го правиш. Голям оптимист си! Огромната информация, която ни дава интернет изисква специални умения за отсяване на "житото от плявата". От къде ще получиш тези умения? Не се безпокой! Така са се стресирали някои и през 15 век, когато Гутенберг е дал тласък на книгопечатането. Но както виждаш всичко е било за добро. Словото е станало достояние на повече хора. И сега мисля, че има подобен скок. Нормално е в да се ориентира човек по-трудно в динамичния свят в който живеем. Точно тук е мястото на учителите и родителите. Но човек може да се ориентира и по-късно какво да специализира, всичко е много специфично. Възможности има много. Колкото до корупцията в тази област-тя просто е функция на общата корупция в момента навсякъде, което естествено не я оправдава. . Диплома може да се купи, но знание - не! Така, че спокойно. Нещата ще си дойдат на място. Просто трябва време. И умение да плуваме в новото море от информация.

А негативното в някои духовни учения не е ли същото? Ако хората не знаеха за атомната бомба и какво може да причини, представяш ли си до къде щеше да стигне милитаризмът, без противодействието на пацифистките движения. Знам, че не мога да помогна с действие на страдащите, но нали има и молитви? Можем да помагаме и с мисълта си. С любовта си. Мисля,че на едно по-висше ниво хората сме енергийно свързани.

Не съм много сигурна в истинатана Кастанеда. Христос казва "по делата им ще ги познаете". А индианската култура от преди Колумб, културата на тези матьосници за които говори Дон Хуан, не ми вдъхва много доверие. Прекалено голяма жестокост и омраза е заливала почти всички древноамерикански култури- ацтеки, маи, инки и т.н. Но това си е мое лично мнение. Може да съм пристрастна и да греша...? Между другото най-голям е процентът на сапунките от Латинска Америка. Относно медиите, мисля че не бива да ги отричаме напълно, а просто да гледаме/слушаме/четем избирателно. Само ако съм отшелник мога да си позволя лукса да не се интересувам изобщо от това какво става по света и у нас. Но прекаленото пристрастяване към телевизията естественно е вредно. Освен това не приемам акцентирането върху ужаси, кръв, трупове и т.н. Направи ми впечатление, че американските медии не показаха никакъв труп при отразяването на атентата на 11 септември. Би ми се искало и нашите да действат така. С това съм напълно съгласна!

Казвате, че на страха очите са големи. Кой би могъл да издържи спокойно на подобни откровения: Ако искате да откажете някой да се занимава с физкултура-вдигнете му летвата на 1,50м. Ако искам да откажа учениците от математиката, мога да им дам спокойно задачи от международни олимпиади. Така постъпват и магьосниците на Дон Хуан. Кой смята, че би могъл да посрещне спокойно едно земетресение например или смърт на близък човек? Следователно “рецептата “ на магьосниците е неизпълнимаза 99% от човечеството. Трябва да си призная, че Учителят Беинса Дуно ми е много по-близък на сърцето. Християнство,йога,будизъм, антропософия,теософия- да! Но духовността на латинска америка (древна и настояща) е на светлинни години от съзнанието ми.

Мисля, че информацията, пресилена понякога за това какви лошотии се случват на физическо ниво не е толкова страшна. Прочетох за Летачите на Карлос Кастанеда и сърцето ми се разтропа много повече отколкото ако бях чела за поредните "приключения" на Митьо Очите или Маргините или каквото и да е от жълтата и нежълта преса у нас. Защото в така наречените духовни писания също се срещат неща които могат да докарат човек до пълно отчаяние, при това на много по-висок план от физическия или астралния дори. Те се целят в самата сърцевина, в Божествената искра у нас. Трябва да си призная, че за мен Кастанеда е от авторите на тези псевдо духовни писания. За такива автори напълно е в сила максимата "крадецът вика :Дръжте крадеца". Знам,че много от пишештите тук ще ме обвинят, че не искам да приемам истината защото не ми изнася. Но тогава защо отказвате да приемате новините от медиите-те също са истина. Доста неприятна понякога. Аз също избягвам да слушам често подобни новини. Но поразиите от тези новини са много по-малки от тези които унищожават духовно човека. Към тях мога да пречисля и теорията на православната църква за вечното пържене в ада например.

Може би както се каза веднъж-"да ни се смени чипа..."

Педагогиката също!

Орлине, защо така си накипял на математиката? Тъй като си специалист в областта на психологията, то можеш и сам да си го обясниш. Сигурно причината е в училищните ти години? Няма да те убеждавам,че това което пишеш няма нищо общо с действителността. Това е трябвало да стане преди години. Колкото до теософията,напълно те подкрепям, тъй като от известно време съм на вълни Ани Безант и Чарлз Ледбитър. Но ми се струва, че теософията не е наука.

Търпението добродетел или недостатък е на българина?

Проблемъте да се свържеш!

Но въпросът ми за това какво е отношението на Христос към смъртта остава да ме тормози.

На мен ми се струва, че Той не е бил човек като нас. Или поне аз не мога да се идентифицирам напълно с Него. За мен Той едно с Бога или според езотеричните учения, същност от най-висшите йерархии. Той е напълно наясно със своята истинска същност, за да се страхува от физическата смърт. Главният страх на всеки умиращ човек е от болката и от перспективата за "след това". Атеиста е убеден, че това е краят, религиозният, на който цял живот му е набивано в главата колко е грешен, трепери от адските огньове и т.н. Но смятате ли, че Исус Христос би трябвало да трепери от болката, когато един обикновен човек-йога може да се справи с нея, използвайки силата на волята си. А колкото до "след това", той е бил напълно наясно. Тогава защо е било това колебание и нежелание? Тук според мен има нещо по-дълбоко, но аз не го разбирам и затова зададох този въпрос.