Ани

Образуване на българската народност, Димитър Ангелов Ето някои интересни, но и спорни моменти от това, което прочетох. За траките: За славяните: Тук думите:” по-силен от ... в количествено отношение и едновременно с това е далеч по-хомогенен и етнически по-единен.” са тревожни за мен, като гледам какви са тенденциите в съвременна България . Няма ли българската националност на свой ред да бъде сполетяна от тази на древните траки? За прабългарите: Предполагам, че много хора, четящи това няма да се съгласят с думите на автора. Но статията все пак е интересна.

Тази мисъл е част от следното разсъждение на Учителя: Всъщност Любовта единствената изява на Бог ли е? Нещо не мога да схвана изреченията, които съм сложила в червено.

А пеят ли сегашните ученици/деца или предпочитат да слушат музика? В училищата музика се учи до 8кл. включително. В професионалните гимназии от 9кл. до края на обучението отпадат музика, изобразително изкуство. Т. е. дисциплини, които оказват пряко въздействие върху развитието на душата, чувствата, естетическите възприятия. Тийнейджърите са оставени сами на себе си. Затова все по-рядко човек ще ги чуе да пеят, в повечето случаи са със слушалки на ушите. Зададох въпрос в Google - "пеят ли тийнейджърите ". Излязоха на първо място разни проблеми с Musik Idol, фолка и ... една интересна статия на Борис Карадимчев, във в-к Сега, . Учителят казва:"Като пеят, те ще бъдат здрави." Май трябва да се замислим по този въпрос. Всъщност има голяма разлика между пеене и слушане на музика? От друга страна има значиние и начинът на пеене. Дали крещенето е пеене?

Мисля, че този въпрос е все още в сила… Имаме ли задача? Коя е тя? Да оцелеем...? Или да предадем нещо на другите народи? Да си спомним, че в миналото от богомилите в България възникват западноевропейските религиозни общности на патарени, катари (албигойци) и валденси в Далмация, Италия, Германия, Фландрия, Англия, Франция. Богомилството има принос към общочовешката култура, като: религиозна свобода и толерантност, религиозно и свещенодейно равноправие на половете, реформация на феодалния социален ред, свещено отношение към всички живи същества. Може би сега пред нашия народ стои задачата да стане проводник на още едно ново и светло учение? Наистина ли сме един от най-древните народи в света...? Какво е известно за това? А помага ли ни знанието за древното ни величие в настоящето? Защо продължава да е актуално, че докато българските войници нямат загубени битки, то политиците ни май нямат спечелени такива? Всъщност става дума за политиците ни от най-новата история - от 100г. насам, тъй като се сещам за мъдрите български царе – Крум, Симеон I, Калоян, Иван Асен II ... Къде са мъдрите български управници сега? Ще се появят ли такива?

Когато в някоя страна от ЕС вдигнат цените, хората свалят правителството, а у нас, когато се вдигнат цените на парното, хората свалят радиаторите. Значи прагът на търпението ни е много висок. Що за народ е този, който търпи да бъде унижаван, грабен, а същевременно не може да изтърпи една опашка от 5-6 човека в магазина или едно задръстване по улиците. При опашките понякога стават епични скандали, а при задристванията някои смелчаци предприемат такива каскади, че и учстник във Формула 1 би им завидял, като рискуват както собствения си живот, така и живота на другите!?! Как някои хора могат да си залагат живота при двойно изпреварване, а същевременно да търпят някакво дребно величие да се гаври с тях и да ги използва по най-гаден начин? Обикновено човек на такъв въпрос ми отговаря, че просто го е страх! За козирозите е характерен здравият разум доколкото знам. Защо този разум започна да изчезва при голяма част от българите? Защо все повече и повече съм свидетел на алогични постъпки? Истерия, нерви, кавга за нещо дребно и същевременно волско търпение там, където друг цивилизован народ не би търпял?

Да работиш с любов е най-добрият вариант. Но според мен по-добре да работиш, дори и без любов, отколкото да не правиш нищо. Прочетох написаното от Халил Джубран в Пророка - "За труда". Направи ми впечатление, че думите цитирани от Иво: влизат в противоречие с друга думи от същия автор, пак в "За труда": Тук според мен не става дума за труд с любов или не. Или аз нещо не съм разбрала. Колкото до работата без любов - ясно е на всички, голяма мъка е. Но понякога има неща, които трябва да се свършат. Представям си какво би станало пред вратите на храма, ако хората последват съвета на Халил Джубран. Може би все пак трябва да се работи, а любовта към работта постепенно ще настъпи. Ако застанем пред вратата на храма с протегната ръка, само защото работата, която вършим не ни харесва и не я правим с любов, то ще изпаднем в по-лошата ситуация - на бездействието. Това е доста актуално за България в момента. Има една голяма група хора, които вече трето поколение предпочитат да стоят с протегната ръка пред дверите на храма или НОИ. А може би в "храма" авторът е вложил някакво друго значение...

Тази красота може да се види във фракталите. Фракталът е геометричен обект, който е радикално „начупен“. Терминът фрактал(от латинското fractus, счупен) е въведен през 1975 от Беноа Манделборт. Различни видове фрактали са първоначално изучавани като математически обекти и терминът „фрактал“ е получил различни точни дефиниции. Фракталната геометрия е клон от математиката, който изучава фракталите и особеното им поведение. Тя намира приложение в науката , техниката и компютърното изкуство. Формата на фрактала може да се получи по определена математическа формула. Така от съчетанието на сухи цифри се получават красиви визуални съчетания:

За ужас на някои ще трябва да припомня и красотата в математиката, най-абстрактната от всички науки, но и най-зависимата от хармонията. Бъртран Ръсел всъщност го казва по-добре от мен: Всъщност всеки вижда в различни неща от заобикалящият ни свят красотата и по различен начин. Много зависи от моментната духовна нагласа.

Миролюбие и миротворчество? Според мен едното е пасивно състояние, а другото – активно. Така мисля. За да бъде миротворец, човек преди това трябва да бъде миролюбив. Но само миролюбие не е достатъчно, когато искаме да преодолеем агресивността. За това са необходими още качества – сила например. Под сила, разбирам не толкова физическа сила. Ако сравним например Ганди и Хитлер, то и двамата са физически слаби. Но и двамата имат духовната сила да поведат други хора след себе си. Обаче всеки използва тази сила според степента на развитието си. Хитлер е имал духовна сила, но му е липсвало Божественно състояние, липсвала му е връзка с Любовта. Не е бил силен по сърце. Само по воля и по ум. Затова излива тази сила в агресия, което е инволюционен път. Но миролюбието не означава пасивност срещу злото. За съжаление много хора все още смятат, че агресивният човек е силен човек. Човек на действието. Докато миролюбието се отъждествява със страхливостта, слабоста, малодушието.

Тъй ката наскоро ми се случи да изпадна в такова състояние (агресия, раздразнителност), в следствие на умора предимно, то ми се иска да посъбудя тази тема и най-вече някои интересни мнения в нея. Когато човек е преуморен, ядосан много често вижда “призраци”, несъсществуващи неприяттели и има опасност да “изпуши”, както се казва. Затова трябва да бъде буден и навреме да се спре. Именно! Значи агресията е не толкова проява на страх, а признак на допуснат приоритет на силата Егото над силата на Любовта. Има още доста интересни мнения. Като тези на Оринави, Иво, Латина, Ина , Валентин и др. Може би хората, които са ги писали, вече са на друга вълна, може би са си изяснили зададените преди две години въпроси. Но аз съм им благодарна, че благодарение на техните размисли по тази тема, успях да се “посъбудя” и да се успокоя.

Честит да ни е най-светлия и най-български празник. Народ, който има такъв празник не загива, а винаги се възражда към светли бъднини.

Selsal, бях ти написала доста дълъг отговор, но го изтрих. Мисля, че единственото което трябва да остане е този цитат от коментираната притча: - Бог е в хармонията! В споровете и караниците Любовта я няма. Предполагам какви заключения ще си направиш, но честно казано хич не ме вълнуват.

Всъщност кой започна в тази тема делението на бели и черни, вместо да си нищи мирно и тихо кой шут и кой цар? .... Selsal, подмина с мълчание този въпрос. Също като Белият Учител. Май трябва да се уточните, какво разбирате под понятието окултно ученичество. Този въпрос се разисква в друга тема.. Не виждам нищо леко в ученичеството.

И двете сте прави по отношение на листчетата. Това са нашите опитности, знания, които събираме през живота си с някаква цел естественно. Те са ценни за нас, така както за математика са били ценни неговите изчисления. Но мястото на тези изчисления не е върху листчета разхвърляни по пода. Те са били направени с някаква цел и е трябвало да си намерят съответното предназначение. Слугинята не би изхвърлила книги и тетрадки от бюрото на този учен. Предполагам, че същото се отнася и до нашите знания и опитности. Ако не ги приложим или поне подредим, систематизираме, ако не им намерим място в нашето Аз, то животът рано или късно ще ги изхвърли. Под формата на нещастие, както казва mvm или просто ще ги забравим. Това си е пак изхвърляне. Така разбирам този разказ. Но някакси ми е трудно да го свържа със закона за служенето...Всъщност може би става дума за служенето на учения, за приложението на неговите знания в правилна посока. Докато слугинята си е просто обективен фактор, природата която си има свои закони и правила....

Интересно, че понякога имаме сили да се самоосъждаме, а нямаме сили да асимилираме от вън обидата/осъждането. Ето какво казва във връзка с това Учителя.

Именно, затова влязох в темата, да напиша точно това, но ти си ме изпреварил Всъщност кой започна в тази тема делението на бели и черни, вместо да си нищи мирно и тихо кой шут и кой цар? Аз не съм забелязала някой в този форум да бие барабана - "аз съм бял". Ако вие сте видели подобна тема или мнение - посочете ми ги, нямам нищо напротив. Хората мирно и тихо, а понякога и не толкова тихо, си дискутират за различни проблеми. Това е.

Прав си! Обърках се. Имах предвид това: А относно филмите си прав, но тук нямах предвид филм.

А задавал ли си си въпроса защо Христос мълчеше пред Пилат?

Държи ни будни!

Selsal, има твърдения, които не се доказват, нито по директен, нито по заобиколен начин. Те просто се приемат като даденост или отхвърлят и върху това приемане/отхвърляне се изграждат всички останали твърдения. Белият Учител не се стреми да доказва Бог, той го е приел. Но не по пътя на логиката, а със сърцето си, с интуицията. Колкото до Черния Учител, не виждам да се колебае нещо - директно си казва човекът "Няма Бог". Той просто е приел друга основа върху която си гради теорията. А това чия теория е вярна е друг въпрос. Аз приемам тази на Белият Учител.

Напиши green rose в търсачката на Google, чукни върху изображения и гледай колко са много! Има и черни-black rose, но те според мен са тъмно червени. A ето и сини - blue rose Само не ми е ясно как ги получават?

Добре дошла EFIRNA_NEJNOST! На мен розите също са ми любимите цветя. Много често си ги слагам в аватара. Знае ли някой нещо за зелените рози?

Това, че не отхвърляш дадено твърдение в спор, не означава че приемаш това твърдение. Белият Учител подминава твърдението “Няма Бог!” защото е мъдър и е наясно, че съществуването на Твореца не може да се докаже с логиката на творението. Виж тук. Тук се разминаваме в понятието окултен ученик. Според мен трябва да има Учител.

Белият Учител е отхвърлил спора. Следователно в душата му стои утвърждението "Бог е мъртъв" (Ницше). Според мен отхвърлянето не е достатъчно условие за това твърдение. Подобно заключение е доста изнасилено според мен. Колкото до ученика, то съмнявайки се в Белия Учител, вече не е ученик, независимо дали го е обявил гласно или не. А колкото до Ницше, ето една друга смешна историйка:

И светът вече 2000г. не може да преглътне и асимилира този урок. Дори Божиите служители. Най-вече те. Интересно, че теорията за служенето май е заложена само в християнството? Не съм запозната детайлно с другите религии, религиозни учения, но ми се струва, че никъде няма такъв акцент върху служенето, както при християнството. Затова много често го обвиняват в слабост, изграждане на робска психика... Служене всъщност не значи слугинаж. Всъщност всеки слугува – на себе си, на силните на деня (по принуда), на близките си,.... Но главната ни служба се вижда от следните думи: Християнството не е религия на слабите, напротив. То носи спасението на света, но трябва да се прилага правилно и най-вече учениeто му за служенето. За такова слугуване/ служене слаби хора не стават. Християнството е религия, учение на силните. Всички цитати са от беседата Законът на служенето.