Ани

Бог е Любов(песен) Добрата молитва Псалом 23 Беседа: Колко по-горе стои човек от овца, НБ,28.09.1914г. Молитвен наряд за край: Молитва на Братството Кажи ми ти Истината (песен) Господнята молитва Бележка: Преди да прочетете беседата е добре да прочетете Матей 12гл. Ето някои от мислите, които ми направиха впечатление при прочитане на беседата:

На днешния ден - 14 юни На 14 юни 1923 г. е убит земеделският лидер Александър Стамболийски от скопския войвода на ВМРО Величко Велянов (Чичето). Александър Стамболийски е виден български политик, водач на Българския земеделски народен съюз. Роден е на 1 март 1879 г. в пазарджишкото село Славовица. Ученик е на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. През 1899 г. участва в учредителния конгрес на БЗС.. Включен е в състава на българската делегация, която през юли 1919 г. заминава за Франция и участва в работата на Парижката мирна конференция 1919-1920 г. Подписва Ньойския мирен договор 1919 г. На 7 октомври 1919 г. Стамболийски е назначен за министър-председател на съставеното от БЗНС, Народната и Прогресивнолибералната партия коалиционно правителство (до май 1920 г.). От 22 май 1920 г. до 9 юни 1923 г. е министър-председател на самостоятелното земеделско правителство. На 9 юни 1923 година при преврат на Военния съюз е свалено земеделското правителство на Александър Стамболийски. След преврата е създадено правителство на Народния сговор под председателството на професор Александър Цанков, а военните пряко поемат силовите министерства (МВРНЗ и МВ). На 14 юни 1853 г. е починал българският възрожденски художник Захарий Зограф Най-известните му творби са иконите в църквата "Св. Константин и Елена" в Пловдив, църквата "Св.Богородица" в Копривщица, иконите от Плаковския манастир, Долнобешовишкия манастир, стенописите в Бачковския манастир (параклиса и църквата "Св. Никола"), църквата на Рилския манастир, Троянския и Преображенския манастир.

Еси, какъв е лъскав твоя писан! И как блаженно и премрежено гледа! На мен ми върви от черни котки. Нали съм козирог. Черната котка и Сатурн са в добри отношения .

На днешния ден - 13 Юни: 1903г. в град Айтос е роден Филип Кутев Тенев, Филип Кутев е емблематична за българската музикална култура личност - символ на патриотизма и самочувствието на днешна България. С делото си като композитор и създател на първия професионален фолклорен ансамбъл Филип Кутев се превръща в българския музикант и композитор, най-силно повлиял на световната музикална култура. В София Филип Кутев контактува с изявени интелектуалци, които го подкрепят и насърчават в неговите музикални търсения. Така на 1 май 1951 г. той основава първия фолклорен ансамбъл, а благодарение на него и на цяла школа от певци, инструменталисти, танцьори, хореографи и композитори. За да набира членове на ансамбъла обикаля непрестанно селата на България. По този начин всяка нова певица е допринасяла за обогатяването на репертоара на ансамбъла с характерния за родното си място уникален песенен фолклор. Филип Кутев пръв започва да прави обработки на песните, така че те да бъдат изпълнявяни от многогласен битов хор. Той видоизменя традиционния песенен фолклор и на негова основа създава специфичната хорова музика, често асоциирана с българския фолклор извън страната.

Днес е петък 13-ти – първият за 2008-ма Как сте? Случи ли ви се нещо? Черната котка е един от символите на петък 13-ти. Ето някои събития, потвърждаващи лошата слава на този ден: Според едни нарочената за зловеща комбинация е свързана с Библията - Исус Христос е бил разпнат в петък (Разпети петък), а Юда Искариотски, който се смята че е предал Исус, е 13-тият апостол. Според други суеверието започва на 13 октомври, петък, през далечната 1307 г. Тогава френският крал Филип IV издава заповедта за унищожаването на Ордена на тамплиерите, на който са приписвани всякакви смъртни грехове, включително и магьосничество. С благословията на папа Климент стотици рицари тамплиери са били изгорени на клада в петък, 13-и. На 13 април 1970 г. експлозия на кислороден резервоар обърква плановете на совалката Аполо 13 за кацане на Луната. Совалката е изстреляна от ракетна площадка номер 39 (13 х 3). Екипажът, оцелял по чудо, се завръща на Земята. Има ли още?

Как познавата истинските си приятели? Ето един “тест” от Висоцки Не мога да намеря български превод.

Под "днес" се разбира днешната дата - преди години, а може и сега. Какъвто е случая с твоето съобщение Силвия, което ме натъжи тъй като харесвам някои от произведенията на Любен Дилов. Ето част от едно:

На днешния ден - 12 юни 1889 г. e роден Гьончо Белев - български писател. Първото му произведение е повлияно от Тетмайер - "Горски иммортели" (1912 г.), печатано в приложението на в-к "Вечерна поща". Делегат е на конгреса на писателите за защита на световната култура в Париж през 1938 г. По-известни негови съчинения са: "Тайно страдание" (1923 г.), "Животът си тече" (1937 г., 1938 г., в две части), "За маслиненото клонче в Париж" (1939 г.), "Случки из живота на Минко Минин" (1940 г., 1945 г., 1957 г., роман в 4 части), "Панорама на една епоха" (1960 г.) и др. Умира на 23.I.1963г. 1904 г. е роден Атанас Далчев български поет, преводач и есеист. Завършва философия в СУ “ Св. Климент Охридски” през 1927 г. Заминава за Рим и пътешества из Италия. През 1928 - 1929 г. е в Париж. Посещава и Лондон. Работи като учител в България. През 1936 - 1937 г. пътува из Франция. Бил е учител по български език в Цариград през 1938 г. и училищен инспектор и директор на прогимназия в София до 1944 г. След 9 септември 1944 г. е началник отделение в Министерството на информацията; заместник-главен редактор на сп. "Пламъче". Печата свои стихотворения за пръв път в сборник "Мост" през 1923 г. Произведенията му са превеждани на много езици. Носител е на Хердерова награда за 1972 г. Съчинения: "Прозорец" (1926 г.), "Стихотворения" (1928 г.), "Париж" (1930 г.), "Ангелът на Шартър" (1943 г.), "Стихотворения" (1965 г.), "Фрагменти" (1967 г.), "Балкон" (подредба Р. Ралин, 1972 г.), "Стихотворения. Фрагменти" (1974 г.), "Стихотворения. Фрагменти. Мисли и впечатления" (1978 г.), "Съчинения", в 2 т. (1984 г.), "Стихотворения. Преводи. Миниатюри". (подб., ред. и предг. и прил. Р. Ралин, 1990 г.). Далчев умира в София на 17 януари 1978 г. Част от произведенията му може да прочетете тук.

На днешния ден - 11 юни да си спомним за световно известната оперна певица Гена Димитрова, която умира на този ден преди три години – 11 юни 2005г. в Милано. По-подробно за жената, която прослави България по света можете да прочетете тук

Орисниците или Наречниците намират място почти във всички митологии. Това са мойритеот древногръцката митология, норните от скандинавската митология. Вярата в същества, определящи човешкия живот, се среща и в най-старите цивилизации. Инана, една от седемте богове, "предначертаващи съдбата" при древните шумери. Фортуна и парките при римляните. Южнославянските вярвания в орисници са много близко с гръцките, и то най-вече обредната практика в тяхна чест. Това са същества, които предат и режат нишката на човешкия живот. В стенописите у нас през 19в. в сцената “колелото на живота” се среща изображението на жена с вретено да преде човешката съдба. Все пак за разлика от гърците, които приемат пълната предопределеност на съдбата, която с нищо не може да се промени, то славяните не познават тази фаталност. Те допускат възможността за многократен избор между успех и неуспех, щастие и нещастие чрез различни жертвоприношения. Орисниците обикновено са три сестри, като най-възрастната е около 30-35 години, а най-младата – около 20. Те живеят вечно, като жилището им се намира на край света. Само в някои селища на Странджа и сред преселниците от Тракия и Мала Азия те са мъже (наръчници или един наръчник), които идват същата вечер, когато детето се роди. Орисници.Илюстрация от художника Виктор Паунов в книгата: Красимир Мирчев. Вампири, гундураци, змей. София, Панорама, 1998. Но обикновено орисниците идват при новороденото на третата вечер и тогава определят живота му. Те наричат при главата на детето – най-напред най-младата, накрая най-старата и това, което тя каже, е най-важно и решаващо. Въпреки, че при нашите орисници в сравнение с гръцките има някаква възможност за измъкване, то все пак те са жестоки и неумолими. Това, което определят, никой – дори светците и самият Бог не може да отмени. Мисля, че в техните образи намира място представата на хората за съдбата, кармата, Провидението, чиято сила е била усещана от нашите прадеди. Затова са ги персонифицирали в образа на Орисниците.

Багира, радвам се, че ти е интересен змеят. Той е една от основните митологични фигури в българския фолклор - космически медиатор. Статията към която си дала линк е много интересна. Направи ми впечатление, че змеят най-често се повяват във вид на внезапна вихрушка. Същото се споменава и за самодивите. Любовта между змей и девойка много често се среща в народните предания. Интересно е описанието на залюбените от змей девойки - змейничавите. Те от малки са неразговорливи, затворени, избягват срещи с хората, не обичат веселието, разговарят със себе си. Любената от змей е чужда на света – “жива умряла”, небрежна към външността си, посърнала и бледа, несресана и неумита. Когато се гърми и трещи, такива жени спят като умрели. Странят от хората, не ходят на седенки и на хоро, не се занимават с нищо в къщи. Те са мълчаливи и тъжни, често плачат. Всъщност това ми прилича на депресия, но според нашите прадеди, по това се познавало кога една мома е залюбена от змей. На тази болест в Самоковско казвали “облачката ограма”, защото змеят бил облак, а любената от него намирали в синини. /”Българска народна митология”, Иваничка Георгиева / Не съм гледала спектакъла на Нешка Робева - "Два свята", за което много съжалявам. Затова и не знам каква е тази трета възможност за която говориш. Ще се опитам да го потърся из торентите. Змейовете и самодивите, а и други митични герои от нашия фолклор, намират място в народните песни. Тук има събрани доста такива. От митологията темата за змея е преминала и в литературата. Ето едно стихотворение- “Змей”, от Гео Милев, което доста ме очуди, тъй като по моя преценка е далече от поемата му “Септември”, с която обикновено го свързвам. Сещам се за “Змейова сватба” на П.Ю.Тодоров. Има повест” Змей” от Антон Страшимиров. Не мога да си обясня защо така са си го харесали поетите и писателите? На мен по ми харесват самодивите, но може би в змея има повече заложена сила и мистичен смисъл?

Абсолютно си права, Роси! Когато написах "мъртви религии" се сетих, че отново се възраждат някои от тях. Например Друидите в Англия имат доста организирано движение. Дори в България си имат фенове - Дъбова порта. Като съвременно възраждане на древни езически вярвания е и УИКА - Религия на любовта, хармонията и ритъма. Аз не съм голям фен на магиите, но УИКА са ми симпатични. Впрочем всички тези движения минават под един знаменател - Паганизмът - "смесица от всички открити стари традиции, съчетани с добавките на социалните идеи и морал. Пагански организации има по цял свят. Факт е Паганската федерация положила началото си в Обединеното Кралство през 1971 (Pagan Federation 1971, UK), Pan-Pacific Pagan Alliance (f. 1991, Australia) и много други. "По-подробно за него - тук. Склонност към митологията и паганизма имат народи с по романтична нагласа. За съжаление ние българите, като подвластни на козирога и Сатурн сме "здраво стъпили на земята". Българинът не обича митовете, романтиката, идеите на паганизма са му чужди. Дори официалната религия му е чужда, да не говорим как на нож се посрещат различните езотерични учения, дори и това на Беинса Дуно. Същевременно същите тези хора, които говорят за здрав разум, са готови да ръснат стотици левове на някоя самообявила се врачка, гадателка,ходжа и т.н. Аз нямам нищо против истинските екстрасенси, но "трезвомислещият" българин по-често попада на измамници. Интересното е, че в нашата страна се раждат много хора със свръхсетивни способности, но те използват тази си дарба предимно за материални облаги. Ти правилно казваш: Наистина, много малко са хората, които се вълнуват от митовете. Особено българската митология постепенно се забравя. Направи ми впечатление, че в българското интернет пространство много повече се говори за елфи, гноми, феи и др., отколкото за нашите митологични същества. Освен тази тема, бях отворила тема за Митологичните създания в българската митология, но досега никой не е писал там. Явно, че или не си познаваме митологията, за разлика от другите народи, или просто не ни е интересна.

На 9 юни 1923 година преди 85 години се е извършил известният деветоюнски преврат на професор Александър Цанков. Свалено е правителството на Ал. Стамболийски. За интересуващите се по-подробно тук.

mvm, може би объркването идва от това, че думата ученик може да се тълкува,по два,че дори и по много повече начини. Първо като обикновен ученик. В живота всеки е бил или е такъв. Някои се учат цял живот, други - само до 12кл. . Едни задилжително с учител, други могат и без него. Но тук става дума за Ученик, в смисъла който го дава Беинса Дуно (П. Дънов). Мисля, че този ученик не може без Учител. Така поне ми се струва. А иначе си права, целта на ученичеството е да станем Човеци, нито богове, нито дори ангели не можем да станем.

Смяташ ли, че някой от писалите по тази тема се мъчи да отнеме свободата на другите? Според мен всеки споделя, пита, търси решение на въпросите които го вълнуват. Аз не виждам някой да е престъпил максимата ''Живей и остави другите да жиеят''. А форумите са за това - да споделяме.

И аз мисля като Борислав. Представям си духовното развитие на един човек, Пътят на Ученика, като път през планиска местност с цел достигането на върха. Тази местност съвсем не е безопасна и само опитен планинар може да си позволи да върви сам, без водач. Не всеки катеери върхове по планината. Има хора, които предпочитат да си стоят в къщи и да си гледат работата (старозаветните), има застанали в подножието на планината, гледащи към върха, но не знаещи по кой път да тръгнат и изобщо дали да тръгнат (новозаветните, праведните). Мисля, че те разсъждават като mvm: Всъщност и аз съм от тях. Но вече стигнах до извода, че разпиляването между много учения и Учители не води до никъде.

Роси, Но защо с времето точно този кръг от посветени изчезва и остава само приказката, легендата, митът?

mvm, благодаря за линка! И все пак не виждам някой да се е засилил да ми отговори на въпроса: Кога една религия става мит? Или е много тъп този въпрос, или не ви интересува, или никой не може да отговори? Вчера се замислих сериозно върху това, какво наистина е митът, едва когато започнах да пиша за митологията, където се имам за голям специалист. Наистина, запозната съм с митовете и преданията на многа страни. От древногръцките до тези на ацтеките, индийците, китайците и т.н. Но едва вчера, когато бях решила да напиша нещо за Зевс, Хера... се замислих, че това всъщност са богове на които са се кланяли в античния свят съвсем сериозно. Дали и нашата религия един ден няма да остарее, дали няма да дойде момент, когато и на Библията ще се гледа като на митологично предание? Къде е разликата.

Чудомир

Иска ми се в тази тема да намери място това което ви е извесно за българските митологични/магически същества и поверия Ще напиша това което знам за Самодивите Според народните представи самодивите са прекрасни женски същества, които живеят по високи планини, край неначенати езера, реки, извори, под големи дървета. (От само себе си се разбира защо са вече на изчезване, такива местности в България почти няма ). Планини, свързани с тях, са Беласица, Рудин планина, Витоша, в по-малка степен Рила, родопите и Стара планина, но Пирин им е любима. В различните краища на България понякога ги наричт още – самовили, вили, юди, русалии. Разлика почти няма. Самодивите са облечени с бели дрехи, с прозрачна бяла риза или бял сукман, златен пояс и забунче, препасани със зуница, която има цвета на дъгата, но с преобладаване на зеления цвят. Много важен елемент от облеклото им е булото или бялото наметало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната сила – ако някой го открадне, те се превръщат в обикновени жени. Косите им са червени и толкова дълги, че се качват на най-високите планини да се вчесват. Според някои вярвания самодивите имат и криле. Обичат да пеят. Свирят и играят хоро. Според вярванията те са били само жени, но гайдарят им е мъж. Среща се обаче и представата, че самодивите са били мъже и жени. В Цариградски вестник,бр.221 от 16 април 1855г. – самодивите били видими и невидими. Видимите имат човешки образ. Женските в преизящна красота, мъжките в дивост и страшен вид. Силата на мъжките е в пояса, а на женските в роклята. Самодивите напомнят хората – ядат, раждат деца, могат да се оженят. Хранят се с бял хляб, мед, бяла медовина, която събират от сърцевината на овошките, плодове,гъби. Пият само вода, не ядат свинско и лой, изобщо месо. Не ви ли напомнят елфите на Толкин? Мястото на което самодивите играят, се нарича игрище, тръкало, самодивско коло, орамие, хорище, пепелище, самовиляк, гяволско пепелище, самодивско хорище, самодивско хоро. Това място обикновено не обраства с трева. Самодивите са невидими свръхсетивни същества. Обикновено се чува само техният глас. Но според народните вярвания, те са видими за отделни хора – съботниците, родените в събота, особено в събота срещу задушница или преди Великден, в полунощ на Бъдни вечер, повтараци- (отбити и отново засукали), мешани (самодивски деца), родените през мръсните дни (дните от Бъдни вечер до Йорданов ден), на Велика събота. Страхът от самодивите бил голям и хората избягвали да се оглеждат в огледало на свещ или в чист извор, в който се смятало, че се къпят тези същества. Вярва се,че ако човек мине през техните места, заспи или само се спре там, той се разболява: ослепява, оглушава , осакатява. Много болести са свързани със самодивите. Многа хронически и неизлечими болести се приписват на тях. За самодивска болест се е смятала епилепсията, която народът наричал вонкашна, причинена от вонкашните, т.е. самодивите. Като предпазни мерки срещу самодиви се препоръчвало да се носи чесън, разни билки, кост от мъртва жена, змийска кожа и разни други ужаси за които не ми се пише. Защита естественно носи прекръстването, тамянът, светената вода, запалването на огън или дори на цигара. Самодивите имат определено отношение към света на мъртвите. Те живеят на край света, където се е смятало, че се намира краят на човешката земя и започва другият свят. Техният празник приблизително съвпада с времето, когато според народните поверия душите на мъртвите трябва да се приберат, тъй като те са пуснати на свобода от Великден до Спасовден. Тогава са на земята и русалиите, които също са разновидност на самодивите. Времето около Петдесетница има пряка връзка с поверията към самодивите от една страна и с култа към покойните прадеди, от друга. Между другото сега сме в това време все още. Петдесетница е на 15.06 . Въпреки това в народните песни много често се среща темата за любов на самодива със смъртен, най-често овчар. Любените от самодива ергени са бледи и болнави. Женитбата със самодива е възможна, но не дълготрайна. Обикновено овчарят я спечелва на облог или пък я отвлича сам, като открадва дрехата или венецът и. Вярата в самодивите постепено избледнява към средата на 19в.. Техният образ се запазва в народните песни. Интересен е произходът на името – самодива (самовила,юда,русалия). Представката “сама” има подсилващо значение. Втората част на думата “дива”, често според някои автори се извежда от персийското прил. див, откъдето произлиза и турско – персийските думи – деф, дев, дявол, демон. Това не е твърде убедително, затова други автори приемат по-скоро, че “дива” идва от deiwo-s (бог), deiwa (богиня) от древнославянски. Което показва връзката на тези същества със славянската митология, т.е. дрревни езически богини. Това, че самодивите яздат елени, въоръжени са със стрели и лъкове, обитават високи планини и непроходими гори, води до връзката им с келтската богиня Епона (тя язди кон), образът на Артемида при траките, яздеща елен, славянската богиня на горите Джевана. Може много да се говори и пише за тези прекрасни, но и страшни митологични създания. В българската народна митология има още много интерсни същества: змейове, хали,орисници, русалки, таласъми, караконджоли, домашни духове и др. Ако се сетите нещо за тях – пишете.

Иска ми се да поговорим за митологията. От езотерична гледна точка, не психологическа. Правя тази забележка тъй като във форума вече има подобна тема Митовете, но там пролемът е повече не върху митологията, а върху психологическите асоциации породени от конкретни митове. Интересът към митологията особено през последните години показва, че хората все по-силно чувстват потребността да общува с поетичния свят от миналото на своя народ, да се докосват до душевността и светоусещането на своите предци. Всичко това е неразделно от културата на нашата съвременност. Етимологията на думата „мит” (от гр. mythos — слово, разказ, предание) не разкрива същността на явлението. По въпроса за произхода и същността на митологията съществува огромна литература, която отразява интересите на много учени от миналото и сега. Съвременните изследвания дават основание митът да бъде определен като фантастично, неосъзнато художествено повествование, създадено от въображението на хората, в чиято истинност те вярват и което обяснява по своеобразен начин реални явления и процеси в природата и обществото. Митът като феномен на светоусещането и световъзприемането намира израз в различни форми — песен, показ,действие, разказ, обред и т. н. Но при всички тези случаи той има текстов израз в смисъла за семиотичното понятие на текст. Според някои автори митологията не е тъждествена на религията. Тя има други корени на зараждане, макар и по-късно да се свързва с религията, та и да се използува,като идейно обосноваване на религиозно-магически обреди. Митологията отразява стремежа на човека да обясни и подчини света, макар и съобразно своите ограничени възможности. Затова и стихията на митотворческия процес е пропита с увереност и оптимизъм, с жизненост и целеустременост. В митологията се дава образ, според човешките представи на различните природни сили и елементали. Митологията е тясно свързана с древните езически вярвания на даден народ и съответната религия – християнска, мюсюлманска и т.н. Всъщност понякога се питам къде е разликата между митологията и езичеството. Има ли такава? Говорим например за древно гръцка митология, но в древна Гърция вярата в Зевс например си е била просто обикновена религия. Езическа, но...религия, със съответните култове и ритуали. Каквато сега е православната църква например. Естесвено разликата е голяма. Българската народна митология е част от традиционния мироглед,разглеждан като система от най-общи възгледи на българския народ от доиндустриалното общество за природата, обществото и за самия човек.Става дума за онази система от митологични представи и образи, която се влива в духовната култура и светоглед на българите и запазва своята жизненост докъм края на XIX в., а на някои места и до началото, та дори и до средата на нашия век. В процеса на изграждането на българската народностна култура участвуват със своите културни и светогледни системи славяни, прабългари и късноантично население-траки. Техните езически традиции и наследство независимо от борбата, водена срещу тях от християнската религия и църква, не само участвуват в етногенетичния процес, но и запазват в една или друга степен своята жизненост. Те са благоприятна почва за подхранване на антицърковни настроения. Продължават да се извършват езически обреди и да се почитат природни явления независимо от тежките наказания, които в тези случаи се предвиждат. Вярата в наличието на добри и зли същества съдействува за подкопаване на християнския монотеизъм и укрепване дуалистичния светоглед. В резултат на тези процеси се достига до своеобразен етнокултурен феномен — синхронно съществуване за продължителен исторически период на християнство и езичество, означаван в литературата с термина ,,битово християнство” или „християнизиран паганизъм”. Езическите представи се вплитат в християнския модел на народната култура. Българинът се чувствува християнин и християнското му съзнаниеопределя неговото поведение, морал и ценностна система. Но дълбоко в душата си преобладаващата част от населението все още почита, признава древни езически ритуали и вярвания. Какво ви е мнението за миологията? Интересна ли ви е? И по-специално българската митология. Кога една религия става мит?

Всеки вторник излиза притурка към 24 часа с рецептите на лечителя Петър Димков. Благодаря на Gele за подсещането.

Наскоро гледах един филм за Фрида Кало-Frida, който ми направи голямо впечатление. Фрида е мексиканска художничка в чиито произведения може да се наблюдава и сюрреализъм. Съпруга е на известния мексикански стенописец Диего Ривера. За нея има интересна статия във вестник Стандарт-тук. Ето две интересни картини на Фрида "Автопортрет. Свободные волосы" 1947, Частное собрание "Объятия вселенской любви, Земля, я, Диего и Коатль" 1949 Повече тук

Ако знаете някое интересно събитие, което се е случило на този ден преди години и ви е направило впечатление, може да пишете тук. Идеята е на Ася, но предполагам, че поради големия дъжд, излял се над София вчера, тя за съжаление няма интернет. Така, че аз ще пусна нейното предложение за 06.06 ------------------------------------- За днешният ден - 07.06. се сещам само за това, че Сърбия през 1912г., следвайки примера на България и Гърция, обявява война на Портата. Започва Балканската война. Макар и да не е чисто българско събитие, смятам, че е засегнало сериозно нашата страна. Моят прадядо е загинал в тази война, оставяйки вдовица на 30г. с 4 деца – последното родено след смърта на баща си. Забележка: За изготвянето на материалите са използвани следните източници: Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.; Енциклопедия “Британика” (2004 г.); Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); Фамилна енциклопедия “Larousse”; История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.; История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.; Българска военна история - БАН, 1989 г.; История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.; История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.; История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.; Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; Исторически бюлетин – на “The New York Times”; Исторически бюлетин – на “The History Channel”; Исторически бюлетин – на “World of Quotes”.