Ани

Илиана! Много е интересен цитатът който си пуснала. Наистина трябва да се замислим върху това: „има отиване надолу и нагоре. И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши....“ Към какъв ли свят се движи нашата Земя? Може би има нови езотерични учения, наистина езотерични (тайни), които дават отговор на този въпрос?

Диана, правилно си забелязала. Пълно е с фалшива литература на тази тема. Но обикновенно тази литература плъзва там, където има търсене. Явно има интерес към езотеричното? Важното е да се отсее истинското от останалото. Да се различат диамантите сред обикновените стъкълца. А това може да стане само като се допитаме до истинското си Аз, чрез интуицията си. Но интересът е повече към външната страна на езотериката. Малко хора желаят да навлязат по-навътре. Това се забелязва и в нашия форум напоследък. Защо вече почти не се говори или чете за езотеричното, мистичното, окултното? Най-четените теми обикновено са „Има ли оправдана изневяра“, „Болницата Токуда“, темите свързани с болести, астрология, различни други начини на гадаене и някои други теми във връзка със себеопознаването. В този форум се чете и пише повече за болести и психически проблеми отколкото в съответните специализирани портали. Няма нищо лошо в това, но все пак къде изчезнаха хората които пишеха и се интересуваха от различните езотерични учения, мистиката, окултното? Под интерес към окултното не разбирам само да се търси хороскопа за деня. Всъщност това се наблюдава от години в световен мащаб. Хората, като че ли изгубиха итерес към света в който живеят. Интересуваме се само от нашите си, човешки проблеми и от нищо друго. Дори към звездите престанахме да гледаме. Нямам предвид астрологията. Става дума за интереса към цялото мироздание. Забележете, че почти вече няма филми като „Междузвездни войни“, „Стар Трек“, „Седморката на Блейк“. Преобладават филми с мрачни футуристични посткатастрофични истории. Като че ли човечеството загуби своето любопитство. А знаете много добре кои хора загубват любопитството си и мислят само за себе си – старците. Значи ли това, че човечеството е безнадежно остаряло? Езотеричните учения разкриват пред хората безкрайно интересни факти- за Твореца и творението, за различните създания обитаващи това творение. За мястото на човека в мирозданието. За инволюцията и еволюцията. За това кои сме, от къде идваме и накъде отиваме. И много други... Затова понякога се чудя защо темата за цистита например е много по-интерсна от всичко това за което съм написала по-горе? Приоритет на този форум и на Порталът за съзнателен живот, част от който е форума, е учението на Беинса Дуно (Петър Дънов). И това му е най-хубавото и уникалното. Това го различава от много други форуми, специализирани в областа на здравето, окултизма, астрологията, семейството и много други. Когато тези проблеми се разглеждат в този форум, те обикновено се пречупват през призмата на учението на Бялото братство в България. Това е нормално. Но защо се обръща толкова малко внимание на езотериката? Според мен тя присъства в това учение. Учителят излага в беседите си много езотерични практики. Дори едно от основните понятия върху които се акцентира – Любовта, във форума се разглежда, като обикновената житейска любов, която е само част от тази велика движеща сила. Смесват се понятията Правда и Истина, като дори се обявяват за едно и също нещо. Ако беше така, то на Пентаграма нямаше да бъдат изобразени с различни символи. Та да обобщя с „две“ думи – езотеричната тематика в този форум постепенно отстъпва на задно място пред обикновените житейски проблеми и проблемчета. Не знам защо става така? В много от темите в езотериката, като Страданието, Промяната и др., нещата започват да се свеждат до чисто битова, физическа основа и се забравя техният езотеричен смисъл. Понякога дори в тълкуването на някои чисто езотерични понятия, като отвъден свят, тъмни сили (лоши духове) и др. се чувства една материалистическа нотка, че това са неща вътре в нас. Обективното съществуване им се отказва. По същия начин преди години, които по-младите явно не помнят, материлистите успокояваха опечалените по повод загубата на близък човек така: „Той остава да живее в твоите мисли, докато ти си жив и той ще е“.

Ами когато един цял народ е в състояние на отчаяние? Този въпрос се появи, прочитайки написаното от Станимир: Почти същите думи изрече един гост в предаването “Събота вечер с Бойко Станкушев” по Евроко тази събота. Според мен има два вида отчаяния. Едното прилича на остро заболяване. Боли, но протича бързо и има оздравяване. Както за отделния човек, така и за държава, нация и т.н. Е и от остро заболяване може да се умре, но ...рядко. В такова отчаяние изпадат младиде хора и може би младите нации . При това отчаяние симптомът е по-скоро агресивност, нервност, но има движение. Другият вид отчаяние е като хронично заболяване. Тук проблемът вече е голям. Точно при него симптомите са в цитираните от мен думи на Станимир. Лепкава паяжина е обхванала човека (народа). Виждали сте предполагам отчаяни стари хора? За народи не ми се говори . В този случай изходът според мен пак е даден от Станимир: Както за човека, така и за народа - лечението е трудно, бавно и се иска търпение и вяра. Съгласна съм с Маги; Запознаването с тъмната ни страна според мен е дори задължително. Човек трябва да е наясно със себе си, за да може да се лекува. Но при хроничната форма на отчаяние това вече е неприложимо. Все едно да накарате човек изпаднал в кома сам да се лекува. В такива моменти има нужда от помощ. От хората или от Бога. Той просто трябва да вярва и да търпи.

Трябва да сме господари на лошите духове. Много честo в тази беседа се говори за тях. Всъщност кои са те? Първото което ми идва е, че това са паднали духовни същества, които се хранят с нашите чувства, предимно отрицателни. Но това е външната страна на нещата. Под „лош дух“ може да се разбират и някои наши отрицателни качества. Тъмната страна на нашето Аз. За подобен проблем мисля че говори Маги в темата „Отчаянието“. Тези качества трябва да ги познаваме естествено, но да не се страхуваме, а да господстваме над тях. Някой беше казал, че е силен не този, който е победил многочисленна армия, а този, който е победил себе си. Понякога тази победа е най-трудна. Начини за властване над тези сили (външни или вътрешни) се дават от Учителя. Те са Обръщане, Покаяние, Спасение, Възраждане и Новораждане. Виждам, че xameleona приема вторият вариант на тълкуване на "дух". И все пак на мен ми се струва, че под лош дух, Учителят има в предвид духовни същности, обективно съществуващи. Прави ми впечатление, че пишештите в този форум избягвате да говорите за тях. За това може да има две причини. Едната е - да не вярвате, че такива сили съществуват. Тази причина ми се струва по-малко вероятна. Все пак този форум е с езотерична насоченост. Тук се приема учението на Беинса Дуно, а в него тези неща не се отхвърлят. Тогава остава другата вероятност, поради която не се говори за лошите (падналите) духове. И тя е много проста - страх. Страхът обаче е едно от най-опасните чувства за човек решил да тръгне по пътя на ученика. Прекаленото вглеждане в бездната наистина може да доведе до това, че и тя да се вгледа в нас, както май го е казал Ницше (не съм сигурна за точността на цитата). Но да си скрием главата в пясъка и да се правим, че такива неща не съществуват, според мен също не е решение на проблема. Та въпросите ми фактически са два: Първият е: Какво разбира Учителят в беседата под лош дух? Вторият е: Защо избягвате да пишете за паднали духове, ангели, елементалии, природни сили? Тъй като този въпрос вече излиза извън темата на разглежданата беседа, то ще продължа да пиша за тия неща в темата Езотеризъм.

На 6 юли: 1868 г. Начело на въоръжена чета от 129 души Стефан Караджа и Хаджи Димитър преминават р. Дунав при с. Вардим, Великотърновско, край устието на р. Янтра.Хаджи Димитър (Д. Николов Асенов) е роден на 10 май 1840 г. в Сливен. Той е войвода, участник в националноосвободителното движение.След битката в местността Кинлъдере при с. Вишовград, Търновско, се оттегля с оцелелите четници в Стара планина. Загива на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 г. Стефан Караджа (С. Тодоров Димов) е деец на националноосвободителното движение, войвода. Роден е на 11 май 1840 г. в с. Ичме (дн. Ст. Караджово). В боя в местността Канлъдере, край Вишовград, е ранен тежко и пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. На 12 юли е откаран в Търново, а на 13 е отведен в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден турски съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. е обесен. Погребан е от баба Тонка Обретенова, която запазва черепа му за поколенията. 1912 г. Подписан е царски Указ № 39, с който се утвърждава Правилник на Българската военна академия. На 11 декември 1911 г. с доклад до държавния глава цар Фердинанд І военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия. В мотивите си той изтъква, че развитието на военното дело изисква и нашата армия по примера на другите държави "да се постави по пътя на едно по-правилно културно развитие", което налага "учредяването на едно висше военно учебно заведение под названието Военна академия". 1913 г. Гръцката армия окупира Неврокоп по време на Междусъюзническата война. В периода 19 - 21 юни 1913 г., след тридневни боеве, гръцката армия превзема и изгаря до основи Кукуш. На 23 юни гърците овладяват Дойран, на 26 юни - Кавала, на 28 юни - Сяр. След боевете от 9-11 юли гръцката армия минава Кресненското дефиле, но е отблъсната при Симитли (12-14 юли). На 10 юли гърците окупират Банско и Разлог, на 12 юли - Ксанти и Дедеагач, а на 14 юли - Гюмюрджина. 1978 г. В периода 6-12 юли Людмила Живкова участва в Деветото съвещание на министрите на културата на социалистическите страни в Москва. Людмила Тодорова Живкова е родена в София през 1942 г. Тя е български политик и историк. Дъщеря е на Тодор Живков. Почетен доктор на Токийския университет (1979 г.). Народна представителка в Седмо Народно събрание. През 1965 г. завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1974 г. е старши научен сътрудник в Института за балканистика. От 1975 г. е председател на Комитета за изкуство и култура (от 1977 г. - Комитет за култура), на творческите съюзи и на Националния комплекс "Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация". През 1976 г. става член на ЦК на БКП, а три години по-късно и на Политбюро на ЦК на БКП. Людмила Живкова е председател на Инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея "Знаме на мира" (проведена през август 1979 г. в България). Тя е автор на съчиненията "Англо-турските отношения 1933-1939” (1971 г., на английски език - 1976 г.), "Казанлъшката гробница" (1974 г.; на немски език -1973 г.), "Четвероевангелието на цар Иван Александър" (1979 г.; на немски език -1977 г.; на руски език - 1979 г.). Умира на 21 юли 1981 г. в София. 1990 г. Петър Младенов подава оставка като президент (председател) под натиска на обществените протести и заради излъчената в предизборен клип на СДС негова фраза: "По-добре е танковете да дойдат". Петър Младенов е роден през 1936 г. Той е български политик и държавник, генерален секретар на ЦК на БКП от 10 ноември 1989 г. до 2 февруари 1990 г. Председател е на Държавния съвет от 17 ноември 1989 г. до април 1990 г. и е президент (председател) на България от 3 април до 6 юли 1990 г. Умира на 31 май 2000 г. 1929 г. Роден Тончо Жечев - български литературен критик, член-кореспондент на БАН от 1989 г., професор, доктор на науките. Автор е на изследвания върху проблеми предимно на възрожденската литература и на съвременната белетристика – “Българския Великден или страстите български”, “Митът за Одисей” и др. От края на 1956 г. Тончо Жечев е заместник-главен редактор на сп. "Родна реч". Като аспирант в Академия за обществени науки в Москва защитава кандидатска дисертация на тема "Проблеми на съвременния роман". През 1977 г. става доктор на филологически науки. В периода 1962 г.–1963 г. завежда отдел "Критика" в сп. "Септември". През 1974 г.-1982 г. е директор на БАН. Главен редактор е на сп. "Септември" от 1990 г, а от 1991 г. на "Летописи". Представен е в Десетото юбилейно издание на "Men of Achievement" (1984 г.), International Biographical Center, Cambridge, от поредицата "Who is who". Интересите му са насочени към проблемите на съвременната българска белетристика, към образи и проблеми от Възраждането. Негови съчинения са "Съвременни образи и идеи" (1964 г.), "Идеи на прозата" (1967 г.), "Критически погледи" (1971 г.), "Българският Великден, или Страстите български" (1975 г.), "Литература и общество" (1976 г.), "История и литература" (1979 г.), "Българският роман след Девети септември 1944 г." (1980 г.), "Историята и теориите на един Пигмалион" (1983 г.), "Христо Радевски. Творчески портрет" (1983 г.), "Митът за Одисей" (1985 г.), "Родно място" (1987 г.), "Критически дневник" (1987 г.), "Въведение в изучаването на новата българска литература (1878-1944 г.)" (1990 г.), "Лебедът и смъртта" (1993 г.), "Какво иска свободата" (1999 г.) и др. Професор Жечев умира през февруари 2000 г. 1895 г. След покушение умира Стефан Стамболов. Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Първоначално учи в родния си град, а след това - в Одеската духовна семинария. Поради връзки с руски революционери бива изгонен от семинарията. Прехвърля се в Румъния, където попада в средата на българската революционна емиграция. Завръща се в родния си град през 1873 г. и влиза в състава на местния революционен комитет. Като негов делегат присъства на Общото събрание на Българския революционен централен комитет, проведено в Букурещ през август 1874 г. През есента на същата година е определен от БРЦК за заместник на Васил Левски и като апостол се прехвърля отново в България, обикаля старите революционни комитети и успява да активизира дейността на някои от тях. Развива извънредно активна дейност за подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. и участва в неговото провеждане.През януари 1876 г. преминава р. Дунав и се отдава на организационна дейност в определения му окръг. По редица съображения определя за местоседалище на окръжния революционен комитет не Търново, а Горна Оряховица, а той пребивава в околните селища Самоводене, Долна Оряховица и др. Избухването на Априлското въстание през 1876 г. в IV - Пловдивски, революционен окръг заварва подготовката на Търновския революционен окръг още незавършена. След избора на втория български владетел - принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, Стамболов е назначен за министър-председател и до май 1894 г. продължава да направлява цялостната политическа дейност на страната. Полага големи грижи за развитието на занаятите и индустрията, сключва и първите търговски договори с някои от западноевропейските държави (въпреки формалните пречки от т. нар. “режим на капитулациите”), съдейства за активизиране на културния живот и пр. В областта на външната политика отстоява открита антируска линия. Спрямо вътрешната политическа опозиция проявява нетърпимост и преследва яростно своите противници. Въпреки големите му заслуги за довеждането на княз Фердинанд I на българския престол, в началото на 90-те години на XIX в. отношенията между тях започват да се влошават. Като счита за невъзможно по-нататъшното си сътрудничество с княза, Стамболов подава оставката на своя кабинет през май 1894 г. От този момент насетне се опитва да съсредоточи силите си в създадената от него Народнолиберална партия (1886-1887 г.) и в издаването на нейния печатен орган. Дейността му обаче е силно възпрепятствана, тъй като е поставен фактически в положение на домашен арест. В началото на юли 1895 г. е нападнат на една от централните столични улици и съсечен. Подробности тук

Ако считаме Бога за нещо извън нас, то ще е малко трудно да го обичама. Поне така, както се препоръчва в беседата. Разумният човек е човек, познал напълно Бога в себа си. За останалите - тепърва работиме по въпроса. А защо Бога първо трябва да го обичаме, а после да мислим за Него. Ето според мен отговорът:

Понякога, четейки такива огромни беседи, направо се загубвам в казаното. Беседата е доста трудна за разбиране, но според мен това е една от беседите в които се виждат представите на Беинса Дуно за устройството на света. Космологията на неговото учение, което е оставил на българите. Ето един цитат, който ми направи впечатление: Цитатът е от разглежданата неделна беседа.

Много силна беседа! Интересно как никой не ѝ е обърнал внимание? Ето притчата за талантите от Евангелието на Матея, гл. 25,ст 15-30. По-силните стихове: Трябва да си призная, че стигайки до тази притча много пъти съм захвърляла Библията и съм си обещавала да се върна в лоното на атеизма . Особено лошо впечатление правят думите: господар, роб, талант (ТАЛАНТ — мярка за злато или сребро, един талант тежи 42,765; парична единица.). Но не бива да се забравя, че тази притча е разказвана преди повече от 2000 години и то пред евреите, хора трудно кланящи се на Бога, но на златния телец с удоволствие . Ако на мястото на таланти, Христос беше поставил понятия като дарби или нещо друго от този род, на дали щеше да стигне до сърцата на слушателите му това, което е искал да каже. А всъщност, какво наистина ни казва тази притча, която иначе е доста жестока. Особено за човека с един талант. Първоначалният ми въпрос тук винаги е бил – защо този човек е получил само един талант. Какво може да направи с този талант? Защо господарят е толкова жесток към него? Изобщо много въпроси, които обикновено са ме карали едва ли не да да отхвърлям цялото християнство. Ето обясненията на Учителя: Както вижждате, аз се спирам върху най-тежките случаи - хората с един талант, Извинявам се за многото цитати, но съм подбрала точно тези в които се говори за този тип хора. Иначе беседата е доста голяма. Има още нещо, според мен много актуално и си заслужава да бъде прочетено: Беседата е от преди почти 100г., 1914г., а като че ли става дума за днес. Цитатите са от Талантите.

Възможни постижения Упътвания и наставления

И тази беседа е от леките. Явно в Търново Учителят не е говорил дълго. Винаги ми е било проблем да правя ясна разлика между това какво се разбира под правда и истина в учението на Беинса Дуно. От думите му в една друга беседа: малко ми се изясняват нещата. Правдата е май качество на душата, а истината е по-нагоре, в Духа. Но все пак се колебая доколко съм го разбрала .

Ценни мисли от Робин Шарма, излизали в Портала.

Оля, благодаря за напомнянето за Ванга и за лейди Ди . Малко се пише в България за Ванга . Все по-често започнаха да преобладават отрицателните данни за нея. Докато в чуждите сайтове и най-вече руските хората я оценяват както трябва. Ето един интересен руски сайт с данни както за Ванга, така и за нейните предсказания. Това е българската статия за Ванга в Уикипедия, а ето ги руската и английската. Македонската и сръбската са най-малки? Това са просто доказателства на библейските думи, че никой пророк, не е признат в собствената си страна. Всъщност за мен няма значение дали Ванга е пророчица или ясновидка. Важното е, че нейните способности да предсказва, познава са се доказали на практика! Но ми е тежко да гледам как в родината и се вихрят повече скандали около нейното име, отколкото позитивни факти.

Все пак от зло до зло има голяма разлика. За да мога да видя във всяко нещо добро, трябва да съм доста напреднало същество. Но Донка и Роси са прави. Трябва да се опитваме наистина по някакъв начин да „преработваме“ злото в добро. Всеки според възможностите си.

Иска ми се да напиша нещо за най-известния и обичан български светец – св. Иван Рилски. Или както го наричат в Православната църква: Св. преподобни Йоан Рилски чудотворец Чества се на 19 октомври Св. Иван Рилски се е родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. Още като дете в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения. Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си . Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата. Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит. Това е официалната теория за живота на този наш светец. Като се има предвид, колко отдалечен във времето неговия живот, то е показателно силното запазване на спомена за него и в народната памет, и в историческите хроники. Има теория, че св. Иван Рилски е син на цар Симеон. За този вариант на неговата биография можете да прочете в поста на Петър Вангелов тук. На мен ми звучи като приказка, но красива. Защитниците на тази теория обикновено казват, че само брат на царя може да откаже да се срещне с него. Но точно това ми харесва в Св. Иван Рилски. Въпреки, че в социалната стълбица е много по-ниско (според официалната биография) от цар Петър, той не изменя на принципите си и отказва да го допусне до себе си. В това има и много смелост, която е характерна за голяма част от светците. Не всички царе са обичали някой да ги постави под Христос и Бога. Чест му прави на цар Петър, че е оценил достойното поведение на светеца. За св. Иван Рилски по-подробно можете да прочетете в Житие на преподобни Иван Рилски Чудотворец и Друго житие на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец

Според мен нищо тайно не е излезло наяве. Тайните стават нетайни, чрез безплътно проникване на духа в Гносиса. Виктор С това съм съгласна, но книжките на Славейков много често носят названието езотерична литература, а „Езотерика“ или „езотерично“ се нарича всяко учение предназначено за определен кръг хора. Такова учение изучава тайно и предавано по поколенията знание от всякакво естество. - определението на езотеризма в Уикипедията. Но явно нещата се променят вече. Ани, много благодаря за тази статия. Защо да е скрита езотериката? Аз в статията никъде не видях да пише, че е скрита и тайна, или не можах да забележа ли? mvm В статията да, но по принцип под езотерика се разбира скрито, вътрешно знание. Знание само за посветени. Поне така е започнало в древността. Аз лично християнството много много не го харесвам като учение, затова откакто почнах да чета повече езотерика, все повече й вярвам. Вероятно защото наистина обяснява нещата по-смислено и по-близо до моите усещания mvm Явно сте на едно мнение с Роберт Кел. Но не бъркай учението на мировия учител Христос с това на църковниците, най-вече от средновековието, които са си присвоили според мен част от това учение и са го модифицирали в своя полза. Има езотерично християнство. Във форума за него можеш да прочетеш тук. Fut, благодаря за линковете.

Имам чувството, че с тези си думи Учителят засяга вечната борба между Дух и материя? Дух – тяло, Красиво – грозно, Добро – зло, Мрак – светлина? И какво означава:„Който се е заел да уреди материалното, всякога загазва."? Може би отговорът се крие в следващите думи от беседата: Много интересни са думите за внасяне на материалното в рая. На този принцип в астралния свят се изграждат чистилището и ада. Поне така се говори в теософията. Има души, които не могат да осъзнаят липсата на материалното тяло и продължават да съществуват в астрала създавайки елементариите - астрални обвивки, оставащи там дори след оттеглянето на истинският Аз ( Духа) в по съвършени светове. За тези елементарии говори Блаватска.

И все пак не мога да си обясня нещо свързано с езотеричните знания. След като са скрити, тайни, защо се популяризират така спокойно? Например беседите на Учителя от Общия окултен клас са издадени. Има ги и в интернет пространството. Да не говорим за „тайната“ езотерична литература, която е заляла пазара. Защо езотеричните знания излязоха от тъмнината на своите скривалища? А всъщност дали са излезли наистина? --------------------------------------- А ето един типичен според мен пример за езотерично приемане на понятието Бог:

Всъщност върху една права може да има безброй точки. Но за да се прекара една права през повече от две точки, то тези точки трябва да лежат (мислено) върху една права. Това на практика е много трудно да се получи, докато две точки задължително определят една права. При хората е същото. Право отношение може да съществува, да се получи само между две души. Между повече е вече доста трудно. Но пак ми се струва, че е възможно. Стига тези души да са „на една права“, т.е. да се подчиняват на едни закони, на едни принципи. Така предполагам?

На 1 Юли: 1938г. Роден е Едуард Енчев Захариев – български кинорежисьор. Завършва през 1961 г. киноинститута в Будапеща. Утвърждава се в документалното кино с филмите "Релси в небето" (1962 г.), "Сол" (1965 г.), "БДЖ", "Стомана" (1971 г.). Дебютира в игралното кино с новелата "Ако не иде влак" (1967 г.), след която снима инкриминираната екранизация по Д. Фучеджиев “Небето над Велека" (1968 г.). В най-значимия си филм "Преброяване на дивите зайци" (1973 г.) осмива ограничеността и безумията на бюрократизма, а във "Вилна зона" (1975 г.) – стремежите на съвременния неоеснаф. В "Мъжки времена" (1977 г.) прави успешен завой към националната литературна класика. През 1980 г. заснема мелодрамата "Почти любовна история". Опитва силите си и в битовата трагедия – "Елегия" (1982 г.), както и в психологическата драма – "Скъпа моя, скъпи мой" (1986 г.), "Резерватът" (1991 г.), "Закъсняло пълнолуние" (1996 г.). Награди: за "Вилна зона" (Първа награда на Фестивала на българският игрален филм във Варна, 1976 г.); за "Мъжки времена" – почетен диплом на Международната федерация на филмовата критика от кинофестивала в Антверпен, Белгия (1978 г.). Ето какво пише за него в книгата си "Американски синдром" бившата му съпруга, трагично починалата в Калифорния на 1 юни 2005г. българска актриса Мариана Димитрова: "Вторият ми брак беше с Едуард Захариев, един от най-големите ни кинорежисьори.Това беше една изключителна връзка не само между мъж и жена, но и между творчески индивидуалности. Имахме блестящ работен диалог и създадохме филми като "Мъжки времена", "Елегия", "Почти любовна история", "Скъпа моя, скъпи мой". В процеса на създаването им сме имали мигове на спаринг партньорство, които развиха моето мислене, научиха ме да гледам на професията и от гледната точка на режисьора. Незабравими мигове. Еди имаше и уникалното качество да избира страхотни актьори за филмите си." За съжаление в интернет има много малко за този известен наш кинорежисьор. Няма и снимка или поне аз не намерих, така че ето един афиш от най-добрият му според мен филм, Вилна зона: 1977 г. Умира Фани Попова-Мутафова – българска писателка. Родена е на 16 октомври 1902 г. В периода 1922-1925 г. учи консерватория (пиано) в Германия. Съпруга е на Чавдар Мутафов. Член е на Съюз на българските писатели и на Клуба на българските писателки. Представя предимно живота в семейството – жената като съпруга и майка. Авторка е на произведенията "Жената с небесната рокля" (разкази, 1927 г.), "Жената на приятеля ми" (разкази, 1929 г.), "Солунският чудотворец" (историческа хроника, първи том, 1929 г.; втори том, 1930 г.), "Недялка Стаматова" (повест, 1933 г.), "Велики сенки", (разкази, 1935 г.), "Дъщерята на Калояна" (роман, 1936 г.), "Иван Асен II" (роман, 1937 г.), "Боянският майстор" (роман, 1937 г.), "Последният Асеневец" (роман, 1939 г.), "Д-р П. Берон" (1972 г.) и др. Пише произведения за деца и юноши. 1921 г. Родена е Маргарита Спасова Дупаринова – българска актриса. През 1944 г. завършва Държавната театрална школа и дебютира в Народния театър с ролята на Милкана в "Майстори" на Рачо Стоянов, където без прекъсване до 1990 г. изиграва знаменити роли. Роли: Антигона в "Антигона" от Софокъл, Жулиета в "Ромео и Жулиета" от Шекспир, Кралица Елизабет в "Мария Стюарт" от Шилер, Лауренсия във "Фуенте овехуна" от Лопе де Вега, Фру Алвинг в "Призраци" от Ибсен, София в "От ума си тегли" от Грибоедов, Ксения в "Егор Буличов и другите" от Горки и много други. Умира на 3 ноември 2005 г. 1895 г. Умира Петко Рачов Славейков – български поет, публицист, фолклорист и обществен деец. Роден е на 17 ноември 1827 г. в Търново (днес Велико Търново) в будно семейство на казанджия (баща му е свързан с Велчовата завера – 1835 г.). През 1842-1843 г. учи в Свищов при Емануил Васкидович. През есента на 1843 г. е учител в Търново. Взема дейно участие в борбата против фанариотския владика Панарет и пише сатира против него, заради което е изгонен от града. Учителства по селата и започва да събира народни песни и пословици. До 1848 г. издирва около 2 263 песни. По това време започва да пише стихове, превежда от руски език. През 1848 г. отива в Плевен, но скоро се премества във Враца и Берковица, гонен навсякъде от фанариотските владици. Установява се по-дълго в Елена при Н. Михайловски. През 1851 г. издава първите си книги – “Смесна китка”, “Песнопойка”, “Басненик”. Пише поемата “Бойка войвода” (1853 г.), съчинява бунтовни песни. Един от заговорниците е в бунта на Капитан Дядо Никола. Учителства в Търново и Трявна (1857-1862 г.). Като учител в Търговище (1863 г.) издава сатиричния в. “Гайда”. След кратък престой във Варна (1864 г.) заминава с големия си син Иван за Цариград, където е поканен да редактира българския превод на Библията. Там издава в. “Гайда” (1863-1867 г.), “Македония” (1866-1872 г.), “Ружица” (1871 г.), “Пчелица” (1871 г.), “Читалище” (1872-1873 г.), “Звънчатий глумчо” (1873 г.), “Шутош” (1873-1874 г.), “Костурка” (1874 г.). Сътрудничи на почти всички български вестници и списания, издава повече от 60 книги – оригинални и преводни, активно участва в борбата за църковна независимост. През 1872 г. вестник “Македония” е спрян от турското правителство, а Славейков е арестуван и вкаран в затвора заради статията “Двете касти и власти” от Св. Миларов. Излиза от затвора материално разорен. По това време създава “Изворът на белоногата” (1873 г.). През 1874 г. заминава за Одрин, където открива българска гимназия. По време на Априлското въстание (1876 г.) пише борчески стих., арестуван е и изпратен в Одринския затвор. Посреща руските войски и застава начело на българското управление в Стара Загора. Свидетел е на опожаряването на града от Сюлейман паша. В пожара изгаря целият му архив с огромна сбирка от народни песни и 15 000 пословици, както и много от неиздадените му стихотворения. Помага на руските войски в прехода през Стара планина и придружава ген. Скобелев в похода му до Сан Стефано. След Освобождението се включва активно в обществения живот на страната: председател е на НС (1880 г.), министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881 г.). Издава вестник “Остен” (1879 г.), “Целокупна България” (1879 г.), “Независимост” (1880-1883 г.), “Търновска конституция” (1884 г.), “Истина” (1886 г.), “Софийски дневник” (1886 г.), “Правда” (1888 г.).

Мисъл на деня - 01.07.2008г. „ Съществува положението, че между две точки може да се прекара само една права линия. Правото отношение, правото нещо съществува само между две души, а между много души – това е кривото отношение, кривото нещо, крива линия. Следователно право не може да съществува между много хора. Всички противоречия в живота се дължат на това, че човек разрешава една задача, която никой досега не е могъл да разреши. Хората искат да приложат правото между много хора. Това е невъзможно.“ Из Той ми е и брат, и сестра, и майка, 33-а НБ,5. IX.1937 г

Реших да отворя тази тема с цел да си изясним какво на практика означават понятията езотеризъм, езотерика. За някой това може би няма смисъл. Някои от пишештите тук са твърде навътре в тази материя. Но може би има хора, които не са наясно. Има тема за езотеричното християнство, но за това какво изобщо е езотериката – няма. В Уикипедията на български има само няколко реда посветени на това понятие. На руски и английски има много повече. В общи линии езотеризмът представлява система от тайни философски възгледи върху природата на явленията. В него са включени учения, доктрини, практики, методи на познание и др. Приема се, че всички те са тайни, т.е. достъпни само за тесен кръг посветени. Това е дефиницията на езотеризма в тесен смисъл. Но някои интерпретации на езотеризма са твърде широки и в тях могат да се включат различни нетрадиционни системи на духовни учения различаващи се от общоприетите религии. Езотеризмът не е практически единна система от възгледи, а множество отделни групи или движения, понякога дори противоположни. Ето някои мисли за същността на Езотериката и основните категории в нея от цюрихският специалист д-р Роберт Кел- основател на дружеството за религиозен плурализъм и издател на „Универсална религия“. Тази статия липсва в интернет и затова не мога да дам линк към нея. Взета е от списание „Тайнство“, ноември,1992г., със съкращения. (текстът на автора е в синьо). Избрах тази статия тъй като е написана на по-достъпен език според мен. Има много неща в нея, които според мен са проблемни. Но има и много интересни работи. Що е езотерика? Пътуващият древноелински аед (певец) и философ Ксенофан (4-ти век пр. н.е.) е казал: „Боговете не са открили отначало всичко на хората, но те чрез опита си постепенно намират най-доброто.“ Оново, което още не е известно на всички, наричаме вътрешно или езотерично познание. То прилича на полупрозрачна сфера, в чийти център пулсира огненото кълбо на духа. Духовността е извор на живота, а езотериката – нейно мистично сияние. Нейна родина е Далечният изток, чиито религии са я признали още преди хилядолетия. Преди появата на християнството езотериката е достигнала и до западния свят чрез култа към Тот – Хермес в Египет, учението на Питагор и новоплатонианците, а в по-ново време – чрез теософията на Елена Блаватска и нейните последователи. Думите „езотеричен“ и „езотерика“ имат за антоним ,екзатеричен“ и „екзотерика“. „Езос“ означава „отвътре“,„екзо“ – „отвън.. Екзотерично е външното знание на дадена дума, изречение, сравнение, картина, предмет. Езотеричен е вътрешният, скритият за външното око смисъл на думата, изречението, символа, жеста. Дадена история – приказка например – носи преди всичко своя общ и външен смисъл, но тя обикновено има и втори, по-широк и по-дълбок смисъл, за чието разбиране се изисква по-висша степен на духовно развитие. Значението на думата само по себе си ни посочва единствено, че езотерика означава надхвърлящо общоприетото духовно познание. Това е присъщо и на всяка философия, а с известни разлики и на всяка религия. Езотериката, като повече или по-малко обща платформа на различни новорелигиозни общности, предявява претенцията, че отнесена към духовното познание, притежава измерения, излизащи отвъд общодостъпното познание на известните в западния свят религии, включително и на християнската. Много прогресивно настроени теолози напоследък старателно изучават възгледите на езотериците и се стремят да ги пренесат върху християнството, което постепенно ще се превърне в езотерика. Някои по-характерни черти на езотериката. Авторът ги дава с цел по-неосведомените да проникнат в нейната същност и да почувстват радикалните ѝ различия от досегашното екзотерично християнско мислене. Понятието за Бог Християнското понятие за Бог в голяма степен се обуславя от идеята за трансцедентното. По теологически съображения Бог трябва да се разглежда изцяло откъснат от своите създания, следователно и от човека. Християнски мистици, дръзнали още през средновековието да защитят иманентността на Бога, винаги са рискували да се озоват пред съда на инквизицията. Обратно, един от любимите принципи на езотериката е теорията за иманентността. Всички същества в Космоса и преди всичко човекът са само проявления на Бог. По своята същност те са едно цяло с Него. Така езотеричният светоглед се явява или изцяло пантеистичен, или поне носещ силен пантеистичен заряд. Бавно, но сигурно това схващане завладява западната духовност. През последните близо 200 години то се изповядва от най-велики мислители и поети, като традиционното религиозно мислене в техните среди все повече губи позиции. Цел на живота Според християнското учение целта на човешкия живот се състои в това след кратко и еднократно земно съществувание цяла вечност да възхвалява Бог в небесата или да гори в ада. Езотеричното учение е за обожествяването и дематериализирането на душата като цел на човешкото съществуване – един изключително продължителен, но общ за всички хора процес. Достигайки първата степен на космическото съзнание, екзотерикът се превръща в езотерик. Това е резултат от развитие, водещо към по-висше универсално познание и към хармония с безкрайността. Прераждане Човек живее само веднъж според християнското схващане. Дори онзи, който се е родил недъгав или по някаква друга причина в краткия си земен живот не е получил абсолютно никакъв шанс за духовно развитие, няма по-късно възможност за компенсация. Съвсем различно учи езотериката. По правило тя отрежда централно място на прераждането. То също се възприема добре от модерния човек, защото екзотеричното християнство не дава или само дава удовлетворителни отговори на подобни основни житейски въпроси. Нищо чудно, че именно теорията за прераждането намери толкова бързо почва в западното мислене. Спасение Езотериката разтърсва из основи традиционното косервативно учение за спасението и за милостта Божия. Според него човек поначало е плод на Божия гняв и е заблуден и изгубен. Коренно различно е езотеричното учение за спасението. Според него всичко се развива по неумолимия закон на Тао и зависи от кармата на отделния човек. Милостта на Бога се отхвърля по принцип като произвол, неприлягащ на Божията същност, а акцентът се поставя върху възможността човек сам да постигне спасението си – нещо което християнската религия въобще отрича. Църковност Самата идея за църква и църковна институция, която да определя в какво следва да вярват хората е неприемлива за езотериката. Тя признава само една невидима църква на всички свързани с Бог индивиди и една общност на посветените. При езотериците липсва изповедание в християнския смисъл или поне в смисъл на задължително изповядване на дадена религигиозна догма. Те разчитат, че водените от Духа хора ще бъдат единни в същественото, но същевременно утвърждават максимална духовна свобода. Вяра Езотричното мислене съществено се различава от екзотеричното по това, че противопоставя познанието на вярата. Предмет на езотеричната сфера на познанието е познанието за Бог, за света на духовете, за по-висшите духовни същества, за духовните йерархии. Тук се включва и познанието за тайни природни закони. Тази огромна област на по-висше познание е достъпна само за посветените. И тъй като езотеричното познание е повече или по-малко тайно, то се предава само от Учител – принцип, който за съжаление играе прекалено голяма роля в езотериката. Но Учителят може да предава харизматичнни сили и способности, например способността за духовно изцеление. Ето защо парапсихологията и езотериката са толкова тясно преплетени. Подобни парапсихологични способности са притежавали и ранните християни, но все по-пълното догматизиране и разрастването на влстта на църквата довежда постепенно до тяхното низвергване и заклеймяване (да си спомним за прослувутото преследване на вещиците през Средновековието). Това е. Приемате ли всичко написано от този автор, ако сте имали търпението да го прочетете разбира се?

И аз много често съм си задавала подобен въпрос. Как се влиза във връзка с напредналите същества? Как се различават от другите? Всъщност бях чела някъде, че тия другите, тъй като са по-близо до нас, то можем да ги чуем по-ясно. Дори под формата на физическа сетивност - звук, образ... Докато колкото е по-напреднало едно същество в духовните йерархии, то толкова по-трудно може да контактува с хората на физическо ниво. Обикновено ние по-скоро чувстваме това което искат да ни кажат. След „досег“ с такова същество в нас остава любовта която носи в себе си този небесен пратеник, както е станало и с ап. Петър: От беседата се вижда, че ангелът се е отзовал не само на молитвите на ап. Петър, но и на онези 120 души, негови приятели. Те са подсилили неговата молитва. Опитности в това отношение май нямам, но ангелите са дискретни, така че човек никога не знае. Може и да са ми помагали някога.

Не това не е животът, това е лъжата за него и виждам, че всички са го разбрали, тъй като другите предавания от този род са останали без коментар. Но не е така с 90% от нашенците. С нетърпение чакат следващия Big Brother. Не им беше достатъчна лъжата на дребния хитрец Здравко от първия, как току що разбрал за бремената Христина, че гласуваха за същата тази Христина, вече във Vip Brother 2, като за „нещастна“ съпруга! Една съседка, която не може без чалга ми заяви, че гласувала за „семейството“, защото те били истинските хора в това реалити шоу! Бях потресена от това как милата загърби любимите си фолк изпълнители . Зададах си въпроса – защо хората очакват от едно шоу да бъде нещо истинско? Според мен няма много истински неща в реалити предаванията. Лично аз вече не ги гледам, предпочитам един измислен, но добре направен и съдържателен филм пред „реалните“ предавания. Между другото отдавна се питам – защо нашият народ е толкова наивен. Не само по отношение на Big Brоthеr, но изобщо? Какво стана? Умните в чужбина ли заминаха? П.П. По отношение на изборите трябва та си призная, че съвсем не принадлежа към категорията на умните .

Препоръчителни качества от Лечителя Петър Димков 1. Редът. Трябва да имаме ред във всичко: ред за лягане и ставане, за ядене, за работа, за физически упражнения. Всяка работа изисква определен порядък - условие за по-успешното й осъществяване. Редът е вид организация на трудовото усилие, съобразена с последователността на всяко действие и необходимостта от различни оръдия за осъществяването му. Ако около човека цари хаос, трудовото усилие се опорочава и осуетява. Но редът е и нещо повече: той е израз на хармонията, която единствено човешкото същество има дарбата да създава около себе си. Тя е не само условие за успешен труд, но и олицетворение на труда, видян в неговата красота и завършеност. Не се примирявайте с безредието и хаоса около вас и във вас, защото нищо не е така пакостно, както неорганизираността. Редът е условие за извисяване на човека в трудовото усилие и в мисълта. Редът и хармонията са предпоставки за здраве и дълголетие, тъй като подпомагат човешкото същество в усилието му да се труди и върви напред. Създавайте ред и хармония около себе си, налагайте ги в живота си, за да протича той пълноценно. Човекът без ред във всекидневието си пречи на живота и на здравето си. Той боледува по-често и по-дълго. Всеки, който живее вън от човешката хармония, е застрашен и беззащитен. 2. Самовладеенето. Научете се да се владеете. Това изкустви има голямо значение в живота и трябва да се притежава от всеки. Да се избягва гнева, страха, грижите, ревността, скръбта и всичко, което угнетява духа. Това изкуство не иде от само себа си, нито се добива чрез четене, а чрез дълго упражнение. Точно така, както например човек се научава да кара велосипед. Но веднъж добил това изкуство, човек е господар на нещо неоценимо, защото доброто настроение и самовладеенето са броня срещу много трудности в живота. Бъдете умерени дори в държането и походката си. Дръжте се прави, с повдигната нагоре глава и поглед устремен към себе си. Грижете се за тоалета си, косата, лицето, ръцете, като че ли с това искате всякога да се харесате. Грижете се за облеклото си, за държането си, за линията си. Дръжте се така, като че ли искате всякога да изглеждате млади и здрави. 3. Спокойствието. Бъдете спокойни. Спокойствие и ред са най-добрите приятели на труда. Без тях душата напразно се вълнува и трови. Спокойствието, трудът и редовният живот дават възмажност на човек да получи най-големи облаги от своята дейност. Те не са неприятели на труда: напротив, без спокойствие и без ред се стига до душевни вълнения, не се върши истинска работа. Всички усилия, направени при вълнение са изтощителни. 4. Безделието /леността, мързелът/ е майка на всички пороци, а пороците водят към преждевременно поболяване и остаряване. От разумна гледна точка то трови, защото дава простор на отрицателните чувства. В движението е животът, спре ли то, настъпва смърт. Човек, който бездейства, надебелява, остарява. Бездействието уморява повече, отколкото работата и упражненията. Безделието поражда скука или нещо по-лошо, докарва отпуснатост и отсъствие на желание за работа, хиляди лоши, вредни и скрити мисли, много отрицателни чувства, които мъкнат след себе си старост. 5.Сънят. След работа и упражненията трябва да дойде истинската почивка – сънят. 6. Желанието. Нучете се да желаете, да мечтаете за хубавото, за красив живот. 7. Истината. Обичайте истината. 8. Благороден характер. Постоянствайте съзнателно в постигане на по-добри наклонности: твърда воля и благороден характер. Като човек бъдете нравствен, честен, порядъчен, добър и жизнерадостен. 9. Разсъждение. Нучете се мъдро да разсъждавате, обмисляйте всяка фраза и се въздържайте от лоши мисли и постъпки. Те са роби на нашите мисли. Научете се бързо и без подготовка да отговаряте на думите и делата на другите, защото най-убедителните доказателства са тези, които се дават без подготовка. 10. Нравствено развитие. Развивайте се нравствено и физически. Колкото по-скоро се усъвършенствате, толкова по-добре ще извършвате всички работи. 11. Размишлението. Никога не обхващайте с един поглед целия си живот, а го изживявайте ден след ден – без подлост и преструвки, с доброжелателство, спокойствие и жизнерадост.

Писма на Елена Рьорих Станимире, интересно защо си оставил без коментар този много интересен цитат от Елена Рьорих? Това не е характерно за тебе. Или може би смяташ, че думите на авторката казват достатъчно. Ако е така и ако това се отнася за нашия свят също, то...? Не мога да разбера, какво се разбира под „умъртвяването на духа в човечеството, населяващо планетата“.