Ани

На 17 септември През 1915 - Първата световна война: Започва битката при Криволак с участие на войски на Франция и България. Сражението се развива с променлив успех при огромни загуби и от двете страни, като основният удар от българска страна е поет от 11 дивизия. В крайна сметка въпреки численото си преимущество французите отстъпват обратно на гръцка територия на 21 октомври. През 1918 е съставено е тридесет и седмото правителство на България, начело с Александър Малинов. През 1919 - След края на Първата световна война българската армия напуска Беломорска Тракия, където се установява протекторат на Антантата. Според чл. 48 на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919г. Западна Тракия преминава в съвместно владение на петте велики държави измежду съюзниците от Съглашението, като нейната "съдба впоследствие ще бъде определена" от тях. Те, от своя страна, "се задължават да се гарантира свободата на икономическите изходи на България на Егейско море". През 1983 - В Пловдив започва провеждането на Международен телевизионен фестивал - Златната ракла. Тази година черно-белият български филм "Дзифт" спечели три награди от фестивала. Режисьорът Явор Гърдев беше удостоен с приз на фондацията "Галя Бъчварова", а операторът Емил Христов получи награда от Съюза на българските филмови дейци. Родени: През 1853 - Иван Славейков, български педагог и общественик, филолог и политик от Либералната, по-късно от Демократическата партия. Той е кмет на София (1885-1886). През последните седмици от живота си е просветен министър в правителството на Петко Каравелов. Иван Славейков умира на 7 май (24 април стар стил) 1901 в София. През 1872 - Бончо Василев, български революционер и офицер. Бончо Василев е роден Етрополе на 17 октомври 1872 г. През 1892 г. завършва Школата за подофицери и постъпва на служба в Българската армия и служи в 17-ти Доростолски полк. Член е на Тайните македоно-одрински подофицерски братства. Стига до чин фелдфебел. През 1904 г. Бончо Василев е определен за войвода на чета, която трябва да действа в Преспанско и Охридско. В края на годината се завръща в България и е натоварен да подготви нова чета, която да ръководи в Македония. Четата е предназначена да отиде на помощ в Костурския район, където гръцките чети преследват и унищожават по-известните българи и дейци на ВМОРО. Четата на Бончо Василев в състав от 15 души, предимно четници от Костурско, влиза в Македония през Кюстендилския пункт на ВМОРО на 11 април 1905 г. и се отправя за Костурския район. В началото на декември Бончо Василев е ранен и по таен канал се завръща в България на 21 декември 1905 г. Отново постъпва на военна служба и завършва Школата за запасни офицери, след което е произведен в офицерски чин. Участва във войните за национално обединение 1912-1913 и 1915-1918 г. и за проявена храброст е произведен в чин капитан. След 1919 г. се оттегля от армията и се установява да живее в Берковица, където умира на 4 февруари 1937 г. През 1891 - Иван Багрянов, министър-председател на България . Иван Багрянов е роден на 17 октомври 1891 в село Хюсеин Баба теке (Воден) Той завършва Военното училище в София и участва в Балканските и Първата световна война като офицер от артилерията. През следващите години той влиза в най-близкото обкръжение на цар Борис III и остава близък с него до края на живота му. Иван Багрянов е министър на земеделието и държавните имоти в третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов и в първото правителство на Богдан Филов (14 ноември 1938 - 4 февруари 1941). През лятото на 1944 той оглавява 60-тото правителство на България и започва преговори за сключване на примирие с Великобритания и САЩ. На 2 септември 1944 Иван Багрянов се оттегля, за да бъде съставено ново правителство, като последен опит за предотвратяване на нападението на Съветския съюз срещу България. Иван Багрянов е сред осъдените на смърт от Народния съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945. През 1996 присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд. През 1923 - известният български актьор от 60-те години, Апостол Карамитев. Апостол Милев Карамитев (Чочо) е роден на 17.10.1923 г. в Бургас. Бил е в школа за запасни офицери. Завършил е актьорско майсторство (1947). Ученик на Б. Дановски, той специализира режисура в Москва, Ленинград, Прага и Варшава. Дебютира във филма Утро над родината (1951 г.). Бързо се утвърждава като театрална знаменитост. Карамитев участва в първото българско цирково вариете, обикаля страната с рецитали на народни песни и приказки от Каралийчев, занимава се и с театрална режисура - Машиннописци, Аз, баба, Илико и Иларион, преподава във ВИТИЗ, участва в записите на знамените радио-пиеси като Майка на своите деца, Майстори, Женитба, Обикновено чудо и буди сутрин децата по радиото с характерния си, топъл тембър, със занимателни приказки в сериала Весел ранобудник. Играе в: Под игото (1952 г.), Наша земя (1953 г.), Песен за човека (1954 г.), Героите на Шипка (1955 г.), Това се случи на улицата (1956 г.), Легенда за любовта (1957 г.), Хайдушка клетва (1958 г.), Любимец 13 (1958 г.), Три звезди (1959 г.), Нощта срещу 13-ти (1961 г.), Специалист по всичко (1962 г.), Приключение в полунощ (тв, 1963 г.), Рицар без броня (1966 г.), Бялата стая (1968 г.), Малки тайни (1969 г.), Свобода или смърт (1969 г.), Сватбите на Иван Асен (1975 г.). Участва и в постановки на телевизионния театър: Прикованият Прометей (1967 г.), Новият (1967 г.), Цената (1969 г.), Тойфеловата кула (1971 г.), Рожден ден (1971 г.), Най-достойният (1972 г.), Не подлежи на обжалване (1973 г.). Апостол Карамитев си отива от този свят на 9 ноември 1973 г.,преди да са приключили снимките на филма „Сватбите на Иван Асен“. Поради това на места ролята му се изпълнява от Коста Цонев и в целия филм не е използван неговия глас. Филмът започва с кратко предисловие на Коста Цонев. През 1928 - Иван Маринов, български композитор и диригент. Той е автор на симфонична музика, кантати и творби са глас и симфоничен оркестър; камерна музика, хорова, детска и естрадна; филмова и театрална. Лауреат на конкурса по композиция "Кралица Елизабет", награден с "Амфора" от Ла скала (Милано), "Златният нож" от "Берлински фестивални дни", "Златният Орфейт" за детска музика (1963), от софийски музикални седмици и др. Умира на 26 февруари 2003 г. През 1930 - Венка Асенова, българска шахматистка. Тя е международен майстор по шахмат при жените от 1965 г. и гросмайстор при жените от 1986 г. Умира на 29 декември 1986 г., София. През 1957 - Любомир Левчев, български поет и общественик. Роден е в Троян, завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“. По-подробно тук.

Мисъл на деня - 17 Октомври 2008 г. „Когато възприемете идеалната Любов в душата си, вие ще се намирате в състоянието на нирвана, което, според индусите, се счита като сливане на душата с Бога.” Из Материална, реална и идеална любов, НБ, 12 декември 1937 г.

Прав си, че излизам извън темата за филма. Станев наистина е много дълбок, но когато пише за тази епоха си има мнение – не е фен на богомилите. В неделя явно съм гледала филма малко разсеяно (имах гости) и затова го изтеглих от Замундата. Мнението ми доста се промени. Във филма се прокарва идеята, че богомилството е едно нестройно, объркано учение. Това е поне отношението на интервюираните експерти. Не забелязах авторката да се придържа към идеята в „Антихрист“, макар че в интервюто казва, че от тази книга се е вдъхновила за филма. Иначе филма е добре направен, но...като, че ли има за цел да покаже богомилите в колкото се може по-лоша светлина. Всъщност, това е позицията на православната църква и не само нейната. Никоя екзотерична религия не одобрява езотеричните учения. Дано не съм права и в следващите две серии това движение да бъде осветлено по-обективно. Сега, като гледахме първата част на филма за богомилите, отговори ли си защо богомилите са против кръста и кръстенето? Да. Разбрах защо богомилите са против кръста. Но възникна друг въпрос, който вече не е за тази тема и затова ти отговарям тук.

Сега, като гледахме първата част на филма за богомилите, отговори ли си защо богомилите са против кръста и кръстенето? Здравей, Роси! Мисля, че е по-редно да ти отговоря в тази тема тъй като и аз имам въпрос, който излиза извън темата на филма „Великата ерес“. Явно, че филма в неделя съм го гледала доста разсеяно, имах гости и вниманието ми беше раздвоено. Затова го изтеглих от Замунда (Zamunda.NET) и го изгледах по-внимателно. Описанието на вярванията на богомилите съвпада напълно с това, което съм учила някога в училище (преди 1989 г.), но представено според мен в негативна форма. Тогава богомилите бяха добрите,а православните духовници - лошите. Сега е обратното. Според мен това е много опростено, наивно и тъпо разглеждане, както на богомилското движение, така и на православието. Аз харесвам нещата да са цветни, с черно - белите не се разбирам. Поне с такова убеждение останах след гледането на филма втория път. Все пак има още 2 серии, може да не съм права. За отношението на богомилите към кръста съм наясно защо го отхвърлят. Но те отхвърлят целия съществуващ свят. В темата „Символите“, се запитах дали Беинса Дуно отхвърля кръста и защо. Но най-вече ме интересува доколко има прилика и разлика между учението на богомилите и учението на Беинса Дуно?. Затова и прехвърлих отговора на въпроса ти в темата за богомилите. Колкото до протестантите - те отхвърлят донякъде кръста, но ако им споменеш за богомили, катари, манихейци..., побесняват. , повече дори от католиците и православните.

На 16 октомври Днес е: • Ден на българските военновъздушни сили. Отбелязва се като празник с Разпореждане 400 на Министерския съвет от 1 юни 1963 г. • Ден на Правец. • Международен ден за борба с глада (от 1981 по решение на ООН). • Международен ден на анестезиолога (по повод на първата публична демонстрация за подаване на наркоза при операция, 1846 г.) На 16 октомври през 1912 г. по време на Балканската война е осъществен първият в света полет на самолет в реални бойни условия. Самолет "Албатрос", управляван от поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършва разузнавателна дейност. Полетът завършва с хвърляне на две гранати над гара Караагач край Одрин. На днешния ден през 2006, след 4-годишно съществуване в София е закрит увеселителният парк София Ленд. София Ленд (Sofia Land) е името на бивш увеселителен парк в София, България. Изграден е върху площ от 35 дка. в Борисовата градина. Входът му е откъм бул. Никола Вапцаров. Съдържа 22 атракциона и 2 кина. Паркът работи само 4 години - открит е на 21 септември 2002 г. и е закрит на 16 октомври 2006 г. През септември, 2006 става ясно, че „София Ленд“ предстои да бъде закрит. Носят се слухове, че на негово място ще бъдат построени апартаменти или бизнес сгради. Въпреки че е частна собственост обаче, за да се промени предназначението на терена, промяната трябва първо да бъде одобрена от столичния общински съвет. 320 човека персонал остават без работа. Родени: През 1880 – Андрей Мацанов , български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация. Завършва Солунската българска мъжка гимназия през 1899 г., а през 1902 г. завършва химия в Софийския университет. Член на ВМОРО става още като ученик в Солун. След завършване на университет е учител в Одрин и след избора на Спас Мартинов за член на ЦК на ВМОРО на негово място като председател на Одрински окръжен революционен комитет е избран Андрей Мацанов. Ръководи дейността на Организацията в Одринско в периода 1903-1904. Бил е учител в Солун, Девическата и Мъжката гимназия в Плевен. Сражава се в четата на Тодор Оровчанин при освобождението на Велес от турците на 5 октомври 1912 г. По време на Първата световна война е в редовете на Втори македонски полк. Умира в Плевен през 1947 г. През 1937 –Константин Илиев, български писател и драматург Константин Илиев е български драматург, белетрист, преводач. Роден на 16.10.1937 в с. Горно Павликене, Ловешко. Завършил е немска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски. Специализира театрознание в Хумболтовия университет - Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Работи като драматург в Благоевградския театър Н. Вапцаров и Драматичния театър София . От 1995 г. е главен драматург на Народния театър "Иван Вазов". Починали: През 1988 - Надя Кехлибарева (Надежда Димитрова Кехлибарева), българска поетеса. Родена на 22 ноември 1933 г. Завършила Френска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Дебютира със стихове във в."Литературен фронт". Автор на 40 книги за възрастни и деца. През 1956 във вестник “Септемврийче” е отпечатано първото й стихотворение , а през 1966 – първата й стихосбирка за деца – “Цветни стъкълца”. Оригиналността на възприятията и разчупената стихотворна форма очароват не само децата, но и критиката. Високо е оценено умението на поетесата да експериментира с вътрешната ритмика, музикалността, неримуваната поетична фраза.

На 14 октомври Православната църква празнува Света преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят. Приема се като една от закрилниците на българския народ. Св. Параскева (бълг. Петка) е живяла през втората половина на Х в. във византийска Тракия. Нейно родно място било селището Епиват близо до град Каликратия, а родителите ѝ били благочестиви и уважавани хора. По-големият ѝ брат Методий, който също поел пътя на монашеството, бил ръкоположен за митрополит на Мадит (Майтос) и след смъртта си също бил канонизиран като светец. Според житията ѝ още като десетгодишна св. Петка чула в храма гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните. Когато родителите ѝ починали, а брат ѝ вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол (Цариград), като пет години прекарала в пост край усамотения храм “Покров Богородичен” в Ираклия. След пет години тя заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб, като се установила в Йорданската пустиня. Параскева следвала примера на прочутата св. Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала в Епиват и се заселила при храма “Свети Апостоли”, където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка. Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан някакъв моряк, двама местни християни имали видение, в която св. Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите ѝ, които били пренесени в църквата “Свети Апостоли” в Каликратия. Преданията за отшелническите подвизи на св. Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник. Тъй като не било съобразено с каноните, по поръка на цариградския патриарх Николай IV Музалон(1147-1151) дякон Василик написал ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен. Св. Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия. Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново. Разбира се, най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. патриарх Евтимий житие - една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България. За отношението към св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. Така например в своя известен договор с Венеция цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска”. Мощите на закрилницата на столицата Търново били отнесени от второ ѝ отечество през 1395 г. – измолил ги видинският “млад цар” Константин II Асен, син на Иван Срацимир. Във Видин те останали до 1397 г., когато султан Баязид ги подарил на сръбския княз Стефан Лазаревич. Св. Петка останала в Белград до 1521 г., след което мощите се озовали в Цариград. През 1641 г. Цариградската патриаршия изпратила светите мощи по молба на молдовския княз Василий Лупу, родом от с. Арнауткьой (дн. кв. Пороище на Разград) в столицата му Яш. Те се пазят и днес в църквата “Три светители” в този румънски град. Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименована и църквата в Рупите, издигната от българската пророчица Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Петковден се чества на 14 октомври.

На 14 октомври Днес е Петковден - начало на зимата. Празникът в чест на Света Петка Търновска се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др. Този ден е обявен за празник на град Троян - денят на Св. Петка-Параскева, небесната покровителка на града. През 1896 - В София е открито Държавно рисувателно училище (предшественик на дн. Национална художествена академия) с пръв директор Иван Мърквичка. Иван Мърквичка е български художник от чешки произход. Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. През 1915 - Първата световна война: България обявява война на Сърбия и се включва във войната на страната на Централните сили. Централни сили е името на военен блок, воювал в Първата световна война срещу страните от Антантата и състоящ се от Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България. През 1921 - Учредена е коалицията Народен сговор с председател Александър Греков. Народният сговор е българска политическа организация, създадена на 14 октомври 1921 от група безпартийни университетски преподаватели. Сред основателите на Народния сговор са Александър Греков, Александър Цанков, Петко Стайнов, Димитър Мишайков и други. През 1971 - Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван във Великотърновски университет "Кирил и Методий". Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ е университет в град Велико Търново, България. Има филологически, историко-юридически, педагогически, стопански и философски факултети, както и Факултет по изобразително изкуство и Православен богословски факултет. През 1852 е роден Павел Бобеков, български революционер. Павел Станьов Бобеков е български революционер, председател на Военния съвет (Привременно правителство) в Панагюрище и хилядник по време на Априлското въстание в IV-ти Революционен окръг. След потушаване на въстанието успява да избяга във Влашко, след което участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. През 1877 г., заедно с Иван Адженов издават първия български ежедневник "Секидневний новинар" в Букурещ, на който Бобеков е първи редактор. При обявяването на Руско-турската война Павел Бобеков се записва като доброволец и е зачислен при щаба на генерал Гурко. При Търново заболява от тиф. Умира в прегръдките на майка си на 29 октомври 1877 и бива погребан в Търново. Предсмъртните му думи са: "Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дългът към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех!" През 1927 е починал генерал Пантелей Георгиев Киселов, известен като победителят край Тутракан. Пантелей Киселов е роден на 23 октомври 1863 г. в Свищов. Учи в класното училище в родния си град. През 1880 г. постъвпва Военното училище в София и завършва през 1883 г. Участва в Сръбско-българската война (1885) като ротен командир в защита на Видинската крепост. През своята бляскава кариера е начело на най-елитни части от българската войска: Пети дунавски полк и Осми приморски полк. С тях воюва и побеждава в Балканската война. През Първата световна война генерал Киселов командва щурма на Четвърта преславска дивизия срещу току-що построената модерна крепост Тутракан. Като повечето генерали от своето поколение генерал Киселов често е бил виждан в окопите на предната линия. През 1919 г. е уволнен от армията, като малко преди това е произведен в чин генерал от пехотата. Кавалер е на високи военни отличия и е ранен от снаряд през Междусъюзническата война Генерал от пехотата Пантелей Киселов умира на 14 октомври 1927 г. в София. В негова чест, на 7 демември 1934 г. село Емирово е преименувано на Генерал Киселов.

Със застоят и деградацията съм съгласна. Твърдението за духовната смърт го приемам с разума си, но не и със сърцето. Фактът, че монадата продължава своята еволюция, съвсем не ме успокоява. Това е като да те върнат от 12кл. в 1кл. или дори в детските ясли. Може би егото ми не може да приеме този факт. За да приеме човек, че и духовната смърт не е страшна, трябва да е проникнат дълбоко от мисълта за общност с цялото творение. Дори на ниво душа и дух да не се индивидуализира. Мисля, че такива хора се срещат много рядко.

Мисля, че филмът е насочен към масовия зрител. Акцентът пада върху „романтиката“ на Средновековието - "Това е много романтично време. Време на еретици, време на клади, време на кръстоносни походи, на съдебни процеси на Инквизицията...” Съмнявам се да е било точно така, както го пресъздават, с помощта на средновековното общество "Модус вивенди". Но по същия начин се правят и филмите по Discovery Channel или Viasat History. Ако заложат само на философията, ще останат без зрители. Авторката на филма, Гена Трайкова казва, че се е вдъхновила за този филм от романа „Антихрист“ на Емилиян Станев. /Интервю с Гена Трайкова по повод ”Великата ерес”/. Ако този роман е бил нейното първо, впечатляващо я запознаване с богомилите, то е интересно дали идеите заложени от големият наш писател в романа му, не са се промъкнали и във филма? Според Станев, еретическите учения изиграват отрицателна роля за падането на България под робство, но редом с тях и фанатичната вяра на първосвещениците ни, които бранят църквата, но не и народа си. Тази теза е застъпена в „Антихрист“. Главният герой Еньо-Теофил сам разбира, че не е с еретиците (богомилите), макар и да познава учението им, но не може и да се примири с официалната църква след срещата си с Таворската светлина и прозренията от съня с мъртвия Исус. Ето някои негови мисли:. Как е? Приемате ли позицията на Ем. Станев за отрицателната роля, както на богомилското движение, което той дефинира като еретично, така и на православната църква? Дали са проникнали тези мисли и във филма?

Да, гледката е красива, но и вероятността от падане е по-голяма отколкото при хората, които все още не вървят по това тънко въже.

Тези думи на Учителя ме накараха да се замисля за разликата между колективната алчност и индивидуалната. Всъщност, какво се разбира под „колективна алчност“? Има ли я в България? А по света? И как Невидимият свят използва алчността за добро?

На 13 октомври През 1899 - Съставено е 19 Правителство на България, начело с Тодор Иванчов. Тодор Иванчов е български политик от Либералната партия. Той е министър-председател на България от 13 октомври 1899 г. до 25 януари 1901 г. През 1991 - В България са проведени избори за 36 Народно събрание. 36 Народно събрание е първото обикновено Народно събрание в България съставено след падането на социалистическия режим през 1989 г. Събранието работи от 04.11.1991 до 17.10.1994. Преди него (1990 - 1991 г.) се провежда 7 Велико народно събрание, което създава съвременната Конституция на България. 36 Народно събрание, както и следхождащите го се състои от 240 народни представителя. През 1994 - Президентът Желю Желев назначава с указ служебно 81 правителство на България с първата жена министър-председател на България Ренета Инджова. Ренета Иванова Инджова е български политик, министър-председател на България в 81-то правителство (1994-1995). Тя е единствената жена, заемала тази длъжност. Ренета Инджова е родена в Нова Загора и завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ през 1975. Тя остава там като преподавател по политикономия. В началото на 90-те години е икономически експерт на Съюза на демократичните сили и оглавява Агенцията по приватизация (1992-1994). В края на 1994 тя става министър-председател в служебно правителство, назначено от президента Желю Желев. Родени: През 1928 – Величко Минеков, български скулптор. Величко Минеков е български скулптор, известен с монументалната си пластика. През 1954 г. завърша Националната художествена академия в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Първата значима задача, която му е възложена е архитектурното оформление на площада в Търговище. През 1957 г. печели награда на московския фестивал на младежта и студентите. През 1958 г. участва на Първото световно младежко биенале в Париж, прави множество изложби в страната и чужбина. От 1964 г. Минеков е доцент и преподавател по скулптура в Художествената академия; а през 1975 г. става професор. На следващата година е избран за ректор на Академията. Сред известните му творби и скулптурни ансамбли са: фигурата „София“, Ротондата пред Централна гара, София, паметника на Съединението в Пловдив, фигурата на Владимир Димитров - Майстора пред „Шипка 6“, София. Паметникът на Съединението в Пловдив Някои негови произведения могат да бъдат видяни тук. През 1929 г. - Недялко Делков, български учен – дендролог. Завършва средно образование в Първа мъжка гимназия в София през 1947 година. През 1952 г. той постъпва в Лесовъдния отдел на Селскостопанската академия “Г. Димитров” (бивш Агрономо-лесовъден факултет на Софийския университет, а година по-късно - Висш лесотехнически институт). Починал: През 1927 г. - Атанас Тинтеров, един от първите български математици. Проф. Атанас Видулов Тинтеров е роден на 11 май 1856 г. в Калофер. Завършва математика в Университета в Одеса през 1881 г. Той от тези, които съграждат първите две десетилетия на висшето образование по математика в България. Проф. Атанас Тинтеров е последователно: извънреден преподавател по алгебрически анализ във Висшето училище в София през 1893/94 г., извънреден професор от 1 януари 1899 г. до 1 януари 1904 г., редовен преподавател, титуляр на катедрата по основи на висшата математика от 1 януари 1904 г. до 1 февруари 1908 г., частен доцент по математика от 12 февруари 1908 г. до 1 септември 1909 г., редовен професор, титуляр на катедрата по диференциално и интегрално смятане от 1 септември 1909 г. до 15 октомври 1910 г. Чел е лекции по алгебрически анализ, основи на висшата математика, диференциално и интегрално смятане, теория на вероятностите, геометрически приложения на интегралното смятане.

Има - духовната смърт.

Явно този въпро е бил актуален и преди 2000 години? Много е важно какво трупа човек. То се определя от неговите желания, а те от своя страна характеризират на какъв етап в духовното си развитие е той. Според Кабалата желанията на човека постоянно се променят от по-малки към по-големи и тази промяна реализира еволюционния процес на човечеството. Те се разделят на пет нива: • първични желания - секс, храна, (казано "Любовта и глада правят света"); • втория етап на развитие на желанията - това е стремежа към богатство; • третия етап на развитие на желанията - стремеж към власт и слава; • четвъртия етап на развитие на желанията - стремеж към знания; • петия етап на развитие на желанията - стремеж, към духовното, към Твореца; Според вас - има ли разлика между трупане на средства и алчност?

На 12 октомври Днес е ден на Българската академия на науките. БАН е създадена на основата на възникналото в Браила на 1 октомври 1869 г. /ст.ст./ - Българско книжовно дружество (БКД). На 29 септември с.г. е приет първият устав на БКД. С тайно гласуване е избрано първото ръководство, което се състои от Настоятелство и действителни членове. За пръв председател е избран Марин Дринов. На 6 март 1911 г. е свикано последното тържествено заседание на БКД, на което то се преименува в Българска академия на науките. На 29 юни 1984 г. Общото събрание на БАН приема решение денят на основаването на БКД да се чества като Ден на БАН. Днес е и ден на българската община. Денят се чества се за първи път през 1998 г. във Велико Търново по решение на Третото общото събрание на Националното сдружение на общините (18 юни 1998 г., Благоевград). На 12 откомври 1882 г. е публикуван първият закон за общините и градското управление в България. През 1901 - По време на третия си конгрес БЗНС се оформя окончателно като политическа партия. През 1960 - България признава независимостта на Република Мали и по-късно установява дипломатически отношения с тази държава. През 1962 - България установява дипломатически отношения с Алжирската демократична република. Родени: През 1867 – в Севлиево, Стефан Нерезов, български висш военен, генерал-лейтенант. Началник на 9-а пехотна плевенска дивизия през Първата световна война . Загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година. През 1883 - Академик професор Иван Йончев Снегаров, голям български църковен историк, архивист и археограф. Роден град Охрид. Учи в гръцкото и българското класно училище в Охрид, следва в Цариградската духовна семинария (1900-1906), след което е учител в Енидже Вардар и писар в Българската екзархия в Цариград (1906-1907). През 1908-1912 година следва в Киевската духовна академия, която завършва със степен "кандидат на богословските науки" за дисертацията си "История на Охридската архиепископия". През 1912-1926 година е учител в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр, Солунската мъжка гимназия, в Ямболската гимназия, Софийската семинария и др. Редовен доцент в Богословския факултет на СУ в Катедрата по история (1926), редовен професор (1933), член-кореспондент на БАН (1933), академик (1943), титуляр на Катедрата по история в Софийската семинария (1950), където работи и след пенсионирането си като хоноруван професор от 1951 до 1956 година. Ппочинал – 1 март 1971 г., София. През 1904 - Професор Георги Делчев Брадистилов, български учен, бивш ректор на ВМЕИ в София, доктор на математическите науки, член-кореспондент на БАН. Роден град – Панагюрище. Завършва (1927) специалност математика в Софийски университет "Св. Климент Охридски" . През 1931–1932 специализира в Сорбоната при Жак Адамар и Ели Картан, а през 1937–1938 — в Мюнхенския университет при Арнолд Зомерфелд и Константин Каратеодори. През 1938 защитава докторат в Мюнхенския университет, а през 1958 защитава в СУ дисертация за звание "доктор на математическите науки". Избран за член-кореспондент на БАН през 1967 г. През 1945–1947 проф. Брадистилов е декан на Строителния факултет на Държавната политехника, а през 1947–1948 е неин ректор. През 1962-1966 е ректор на Машинно-електротехническия институт, преименуван през 1965 на Висш машинно-електротехнически институт. Основни области на научна и преподавателска дейност: висша математика, нелинейни диференциални уравнения и техните приложения в механиката и техниката, нелинейни трептения и устойчивост, електростатичен потенциал. Основоположник на национална научна школа по нелинейните трептения, както и на редица приложни клонове на висшата математика. Автор на над 100 публикации (15 в чужбина), (и като съавтор) на основните учебници и ръководства по висша математика за инженери (около 40) и на книгите: • "Матрично смятане", • "Операционно смятане". Награди: орден "Кирил и Методий" ! степен (1957, 1963), орден "Червено знаме на труда" (1959), орден "Народна република България" (1964), звание "Народен деятел на науката" (1974), почетен член на Съюза на математиците в България (1975). Починал – 18 юли 1977 г., София. През 1928 - в Кривина, Елинпелинско, Рангел Петров Вълчанов е български режисьор. Завършил е театрална режисура при проф. Боян Дановски във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1953). Работи в СИФ "Бояна" от 1952 като асистент-режисьор и режисьор. Член е на Европейската филмова академия и народен артист. Широко известни са "Инспекторът и нощта", "Вълчицата" с оригиналността на художественното му мислене. От 1970 до 1972 г. работи в Чехословакия, където заснема "Лице под маска" и "Шанс". После отново в България продължава да изненадва с нестандартните си решения в "Следователят и гората", "Лачените обувки на незнайния войн", "За къде пътувате?", "А сега накъде?". През юли 2006 г. започва дългоочакваното продължение на филма "А сега накъде?" - 20 години по-късно със заглавие "А днес накъде?". На сцената отново се събират актьорите Албена Ставрева, Ани Вълчанова, Генади Николов, Георги Енчев, Георги Стайков, Димитър Горанов, Елена Арсова, Илиана Китанова, Константин Трендафилов, Красимира Демирева, Мариана Миланова, Михаил Билалов, Николай Ишков, Николай Урумов, Огнян Купенов, Петър Попйорданов, Робин Кафалиев, Светозар Кокаланов, Стефка Йорданова, Теодор Елмазов, Теодора Бойнова и Цветана Мирчева. "Лачените обувки на незнайния воин"/България, 1979/ Избран е за филмов режисьор номер 1 на България през XX век. През 1933 - Бригита Чолакова, българска журналистка. Първото поколение телевизионни зрители в България я помни още от появата й на екрана като "нова звезда" в началото на 70-те до последната й изява - 1999 г. Пред очите на зрителите, на живо и безапелационно говорителката стана журналист - със свой стил, със собствено мнение, с несекваща енергия, но и с много женствена деликатност. Бригита Чолакова не просто превърна професионалния ангажимент в граждански, но успя да наложи поне върху своята територия от медиата диктатурата на високия вкус и на естетското отношение към всекидневието. С авторските си предавания "Телевизионен обектив", "Стил", "ТВ Неделник" и "Модева ТВ" тя култивира в българската аудитория възможно най-високите очаквания към телевизията. Умира през 1999 г. Починали: През 1875 - Емануил Васкидович, български просветител и книжовник. Роден е в 1795 година като Манолаки Васкиди в Мелник. Учи в известното за времето си гръцко училище в родния си град и в гръцката гимназия на остров Хиос. Завършва Бейската академия в Букурещ. През 1815 г. в Свищов основава първото елино-българско училище в българските земи, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на гъркоманската партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в Плевен. Васкидович подпомага Неофит Бозвели да състави и издаде „Славеноболгарское детеводство“ в 1835 година. Автор е на 15 учебници и книги и на една граматика на старогръцкия език. Развива и богата обществена дейност. През 1980 - Васил Попов, български писател. Роден на 29.07.1930 г. в с. Миндя, Великотърновско. Завършва гимназия в София. Следва известно време право в Софийския университет. Работи като редактор в периодичния печат - "Наша родина", "Отечество", "Народна култура", "Литературен фронт". Журналистическата му практика преминава сред строителите на Девня, Мадан, Рудозем, Батак, Кремиковци. Пътува в Куба и в страните от Южна Америка, СССР и Западна Европа. Дебютира през 1952 г. Изявява се предимно като разказвач и романист, пише есета, публицистика, драматургични творби, сценарии. По-интересни произведения:"Човекът и земята" (1962), "Корените" (1967), "Времето на героя" ( 1968; 1979), "Това красиво човечество" (1971), "Спокойствие" (1972), "Вечни времена" (1973), "Зеленият тръбач" (1975), "Корените. Хроника на едно село" (1975; 1977), "Низината" (1977; 1979; 1984), "Слова" (1978).

На 11 октомври Днес е Международен ден за намаляване на опастностите от стихийни бедствия. Отбелязва се през втората сряда на октомври по решение на Общото събрание на ООН. Днес е ден на протести срещу "Големия брат". "Свобода, а не страх." Под това мото на 11 октомври в столици в много страни по света ще се състои протест против тоталното следене на гражданите. Правителствата и бизнесът все по-стриктно следят и контролират нашето поведение. Независимо какво правим, с кого говорим по телефона, кои са приятелите ни, какви са интересите ни, "големият брат" - правителството, и "малките братя" от бизнеса знаят това. Това излага на опасност религиозната свобода и свободата на словото, както и запазването на професионалната тайна. Протест ще има и в София. Планирано е в 11 ч на 11 октомври от храм-паметника "Свети Александър Невски" да тръгне шествие, което да премине покрай Народното събрание и да завърши пред представителството на Европейската комисия в България. Акцентът на българския протест е поставен върху следенето в Интернет. Родени: През 1866 г. - Марко Вачков, патриарх на българското пчеларство. Марко Вачков е роден през 1866 г. във Велико-Търновското село Сухиндол. Едва шестнадесет годишен, след като завършва педагогически курс в Свищов, той става учител в родното си село. Заедно с учителската си дейност Марко Вачков започва да се занимава и с пчеларство, за каквото в Сухиндол има много добри условия. Става ревностен защитник на разборния кошер, особено на този от системата Дадан-Блат. Ненавършил 30 години той прегръща идеята на друг известен радетел за организирано пчеларство в България учителя от Пирдоп - Георги Гергов. Само след три години през 1898 г. като член на инициативния комитет Марко Вачков е сред учредителите на Дружеството на българските пчелари. През 1901 год. е свикан т.н. втори пчеларски събор, който взема решение да се образуват общински, околийски и окръжни пчеларски дружества. Създаването на дружества започва наскоро след решението на събора. Сред първите е и създаденото от него дружество в с. Сухиндол. По време на Балканската и междусъюзническата войни настъпва тотален срив на пчеларската организация. Търсейки изход от разрухата пчеларите се насочили към коопериране. Главният организатор за създаването на първата пчеларска кооперация (по-късно централа "Нектар" 1915-1920 г.) е пак учителят от Сухиндол Марко Вачков. Освен организаторски качества той се изявява и като публицист в областта на пчеларството. Сътрудничи активно в списанията "Орало", "Селска пробуда", "Садово", "Ново земеделие", руското "Пчеловодная жизнь" и особено в списание "Пчела". Продължава да е актуална книгата му "Ново пчеларство", преведена и на турски език. Участник и организатор е на всички Всеславянски събори (София, Белград, Москва). Сам издава поредицата "Пчеларска библиотека" с единствената цел - повишаване професионализма и културата в пчеларството. Марко Вачков умира на 70 годишна възраст през 1936 г. В знак на безгранична признателност в родния му град Сухиндол има скромен паметник подържан с много любов и цветя от съгражданите. Това е и признателността на поколенията пчелари от България. През 1908 г. – Богдан Овесянин, поет и писател („Весели месеци”, „Великден”). Починали: През 1939 г. - Никола Обретенов, български национал-революционер, един от борците за Освобождението на България. Роден е в град Русчук, административен център на Дунавския вилает, на 28 май 1849 г. в семейството на Тихо Обретенов, заможен и просветен за времето си българин, който е обсъждал "народните български дела" с Георги Сава Раковски, и на прочутата баба Тонка. От месец ноември 1867 г. Никола Обретенов е библиотекар и член на настоятелството, на русенското читалище "Зора", основано през 1866 от Драган Цанков и по-интелигентни русенски граждани, превърнало се в една от тайните квартири на Българския Централен Революционен Комитет(Б.Ц.Р.К.) На 7 юни 1871 г., Никола Обретенов е поканен от Христо Иванов Книговезеца, да се включи в революционната борба, като куриер между България и Б.Ц.Р.К. в Букурещ. На 29 юни 1871 г. Никола Обретенов отива в Букурещ да представи препоръките си на председателя на Б.Ц.Р.К. Любен Каравелов. Следвайки разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на Ангел Кънчев, Никола Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов, основават Русенския частен революционен комитет. Учредителното заседание на комитета е на 10 декември 1871 г., в дома на Никола Обретенов (къщата на баба Тонка). По-късно в комитета са приети Георги Икономов, Ганчо Карамаждраков, Иларион Драгостинов, Никола Сакиларов, Захари Стоянов, Никола Табаков и много други. На 17 май, понеделник, 1876 г. Никола Обретенов с четата водена от Христо Ботев слиза от парахода "Радецки" на Козлодуйският бряг, където четниците целувайки родната земя се заклеват пред знамето, изработено от сестра му Петрана Обретенова. Никола Обретенов участва във всички битки на четата. Бил е с Христо Ботев при смъртта му на 20 май 1876 г.На 3 юни 1927 г., като член на нарочна комисия, Никола Обретенов установява точното място на гибелта на поета-революционер Христо Ботев, за което е съставен протокол. Никола Обретенов активно участва в строителството на съвременна България. Членува в либералната, по-късно народно-либералната партия, продължавайки сътрудничеството си със Стефан Стамболов. Бил е окръжен управител в Тутракан, в Силистра, където дейно участва в потушаването на бунтовете на офицерите русофили, и в Русе. През 1907 г. Никола Обретенов е избран за народен представител и кмет на Русе. Навършил 90 годишна възраст, на 11 октомври 1939 г., в гр. Русе /повече подробности от неговата биография може да прочетете тук/ През 1952 г. – Евгени Босилков, български католически духовник, монах пасионист, първият българин, обявен за мъченик на католическата вяра. Роден през 1900 г. в крайдунавското село (сега град) Белене. Той произхожда от католическо семейство. 11-годишен, бъдещият духовен глава на българските католици постъпва в Духовната семинария в близкото село Ореш. След това учи в Белгия и Холандия. През 1919 г. Винченций Босилков се посвещава в монашество в ордена на пасионистите, приемайки името Евгений. Пет години по-късно защитава докторска дисертация в Папския източен институт в Рим. Той оглавява католическата общност в България през 1947 г., когато е назначен от папата за владика на Никополската епархия. По-подробно за него може да прочетете от тук.

На 10 октомври Днес е ден на психичното здраве. Отбелязва се от 1992 г. по решение на Световната федерация за психично здраве и с подкрепата на Световната здравна организация. Психичното здраве може да бъде дефинирано като състояние на благополучие, което позволява на индивидите да реализират своите способности, да се справят с нормалните стресови фактори на живота, да работят продуктивно и плодотворно и да допринасят за развитието на своята общност. “Няма здраве без психично здраве” Днес е и световен ден против смъртното наказание. Чества се по инициатива на Световната коалиция против смъртното наказание, учредена през 2002 г., която включва повече от 38 правозащитни организации, профсъюзи, местни и регионални органи на властта. Много важен и съществен аргумент против смъртното наказание е възможността за съдебна грешка! Неточни или недостатъчни доказателства, неправилно провеждане на разследването и подобни грешки на следователи или други органи на реда (грешки, които все пак са човешки и напъно възможни, а и в повечето случаи – напълно неумишлени и несъзнателни) биха довели до осъждането на невинен човек. Така, ако той бъде осъден на смърт, ще бъде пролята кръвта на невинен човек! И тя ще лепне върху ръцете и съвестта не само на съдията, прокурора и “палача”, а върху цялто общество, допуснало да загуби свой член по такъв нелеп начин! През 1977 - В София се открива Национална гимназия за древни езици и култури (Класическата гимназия). Открита е от Комитета за култура, благодарение на застъпничеството на покойните вече Людмила Живкова и проф. Александър Фол. Неин директор и до днес е Гергина Тончева. Гимназията има статут на Национален класически лицей към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по решение на Академичния съвет на висшето училище от 7 декември 1994 г. Родени: През 1897 - Страхил Развигоров, български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония. Завършва гимназия в Кюстендил, след което се постъпва във Военото училище в София. Участва в Първата световна война като български офицер. През 1922 г. завършва Право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а междувременно се включва активно в дейността на ВМРО и изпълнява редица задачи, свързани предимно с организационната дейност на ВМРО в Пиринска Македония. През 1924 година е пълномощник на ВМРО в Свети Врач. Работи като адвокат. При разцеплението във ВМРО през 1928 г. поддържа Иван Михайлов. На VII Конгрес на ВМРО през юли 1928 г. заедно с Иван Михайлов и Иван Караджов e избран за член на Централния комитет на организацията - длъжност, която заема до април 1932 г. След 1944 година Страхил Развигоров споделя съдбата на много други участници в национално-освободителното движение в Македония. През юли 1946 година е арестуван от комунистическата власт. Смята се, че умира през 1948 година в Пазарджишкия затвор. През 1903 - Христо Радевски, български поет, публицист, мемоарист, сатирик, автор на произведения за деца, преводач на поезия.. Роден е в село Белиш, Троянско, на 10 октомври 1903. Завършва гимназия в Пловдив. Следва романска филология в Софийския университет. Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното списание "Звънар". После сътрудничи на редактираното от Димитър Полянов списание "Наковалня". От 1929 до 1934 г. редактира вестник "РЛФ". В първите си стихосбирки "Към партията"(1932) и "Пулс"(1936) Радевски се проявява като талантлив продължител на Христо Смирненски. През 1945 г. излиза най-представителната стихосбирка на поета - "Въздух не достигаше". Важен дял в творчеството му заемат хумористично-сатиричните произведения - "Те още живеят" (1959), "Сатира" (1961), "100 басни" (1962), пише публицистични и литературно-критически статии, спомени за свои съратници. Умира на 14 февруари 1996 г. Починали: През 1934 - Владо Черноземски, български революционер. Владо Черноземски е роден през 1897 година в семейството на Димитър Керин и Риса Балтаджиева от чепинското село Каменица, днес квартал на Велинград. Завърша третокласно образование в родната си Каменица. Черноземски става член на ВМРО през 1922 в Кюстендил и участва в четата на войводата Иван Бърльо. Влиза с чети в Македония и участва в над 15 престрелки с полиция и жандармерия. Изявявал е желание да влезе в заседателната зала на Обществото на народите и да се самовзриви, за да обърне внимание на Световната организация върху съдбата на македонските българи. Бил познат като един от най-добрите стрелци в организацията и като доста хладнокръвен и дисциплиниран човек. Като един от най-подготвените ръководстото на ВМРО начело с Иван Михайлов му възлага голям брой задачи, между които и убийството на народния представител от БКП Димо Хаджидимов. На 9 октомври 1934 в Марсилия застрелва краля на Югославия, Александър I Караджорджевич, както и шофьора на автомобила, в който Александър I се вози. В суматохата френски полицай прострелва смъртоносно френския външен министър Луи Барту. До 1974 г. обаче се смята, че Владо Чернозевски е убил и Луи Барту. Ранен от полицията и ритан от тълпата, Владо Черноземски умира 20 часа след атентата. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари. След края на Втората световна война се разбира, че атентатът е организиран от Абвера (германското военно разузнаване) като операция “Тевтонски меч”.

Май се оформят няколко тези/хипотези за българските корени. 1. Официалната версия, която се изучава и в училищата – траките, славяните и прабългарите имат различен произход: Траките – на първо място за тях може да се прочете в „редактираната от руснаците“ Уикипедия. Ето една статия в която могат да се намерят много интересни линкове за археологическите открития по нашите земи свързани с траките и изобщо за тях. Още за траките - Старите траки, Проф. Гавр. И. Кацаров Славяните – пак в Уикипедията: славяни и южни славяни. Прабългарите - в Уикипедията: Ето някои статии, които отстояват тази версия: „Славяни и прабългари до създаването на българската държава на Балканския полуостров“ Славяни и прабългари -бит,култура,религиозни вярвания. Ценко Алексиев Корени на българската цивилизация. Откритието Как беше открита древната българска цивилизация, ст. н. с. Петър Добрев Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Професор Станчо Ваклинов – тук има също много линкове и интересна информация. Създаването на българската държава Южните славяни и прабългарите до образуване на долнодунавска България 2. Траките са прабългари, а славяните изобщо не са съществували. Тази версия се отстоява доколкото виждам от Силвия и Тореро. За основа на това твърдение се взимат трудовете на Д-р Ганчо Ценов (1870 г. – 1949 г.), който се счита за основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в капиталния му труд „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“. За Ганчо Ценов моге да се прочете подробно тук. В момемта горещ привърженик на тази теза е инж. Емил Живков. В неговият сайт е публикувана статията „Митът на панславизма и съдбата на България“, част от която цитира Моника. Има и други статии, писани от Емил Живков на тази тема, например: „Траки ли са българите” (тук и тук) Друг автор, който е защитник на тази версия е Йордан Табов „Онгълът истарите българи“ 3. Траките са славяни. Или по-точно, че славяните са потомци на тракийските изселници от балкано-дунавските земи. Защитник на тази теза е Bee bg. Авторът, който виждат историческата реалност по този начин е Чавдар Бонев, чиято книга е цитирана тук Мисля, че тази версия отстоява Илия Джерекаров в статията си:„ Българи ли сме ние българите?“ Ето малък цитат от тази статия: Предполагам, че има още много версии за нашия произход и корени. Аз се придържам към първата версия, но не я налагам. Всеки има право да пише своето виждане по този въпрос. Препоръчително е спокойното отстояване на гледната точка, без обиди към хората, които имат друг поглед върху тези неща. Заб. Тореро, за твое успокоенние оправих главните букви в заглавията, които бях цитирала, макар че тази забрана или по-точно препоръка е за текста в мненията.

На 8 октомври: През 927 - Българската църква е обявена за автокефална църква и за първи български патриарх е избран Дамян - архиепископ на Дръстър (Силистра). Архиерейството му обхваща значителен период от няколко деситилетия, който най-общо попада в средата и втората половина на Х век. Известните факти около личността на Дамян са нищожно малко. Поради това съществуват многобройни и доста противоречиви хипотези, свързани както с личността на този висш духовник, така и с времето, мястото и обхвата на неговото светителство. Починал: През 1958 г. – Ран Босилек, любим детски писател на много поколения българи и преводач. Ран Босилек (псевдоним на Генчо Негенцов) е роден в Габрово през 1886 г. Завършва Априловската гимназия и известно време е учител. Следва в Софийския университет, после в Брюксел (право). Редактор на популярното списание "Детска радост". Автор е на "Косе-Босе" (1923), "Чик-чирик" (1925), "Патиланчо" (1926), "Баба Меца" (1928), "Патиланчо Данчо" (1929), "Палави ръчички" (1945), "Родна стряха" (1964) и др. РОДНА СТРЯХА Бяла, спретната къщурка, две липи отпред. Тука майчина милувка сетих най-напред. Тука, под липите стари не веднъж играх; тука с весели другари скачах и се смях... Къщичке на дните злати, кът свиден и мил! И за царските палати не бих те сменил! РОДНА РЕЧ Родна реч, омайна, сладка, що звучи навред край мен; реч на мама и на татка, реч, що мълвим всеки ден. Тя звънти, когато пея, в радостни игри ехти; вечер приказки на нея баба тихо ми реди. И над книгата унесен, родна реч ми пак шепти... Милва като нежна песен, като утрен звън трепти!

На 6 октомври През 1014 г. - По заповед на византийския император Василий ІІ са ослепени 15 хиляди победени български войници. Родени: През 1925 г. - Любен Беров, български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. Между 1992 до 1994 министър-председател на 80-то правителство на България. 1954 г. - Димитър Туджаров - Шкумбата, български шоумен Починали: През 1014 г. - Самуил, цар на България., управлявал България от 997 до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на комитопулите. От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история. В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство. През 1960 г. - Николай Лилиев, български поет. Литературните му интереси се проявяват през ученическите години, но тласък за поетическа изява му дава срещата с Димитър Подвързачов към края на 1903 г. По това време Лилиев е чиновник в старозагорската земеделска банка и е отпечатал само две пародии в сп. „Българан“, подписани с инициали. През 1905–1906 г. следва три семестъра литература в Лозана, откъдето изпраща стихове в списанията „Ново общество“ и „Демократически преглед“. През 1907 г. е чиновник в Долна баня. През 1908–09 г. е учител в III мъжка гимназия в София. Същата година в сп. „Съвременник“ под стихотворението „An die Natur“ („Към природата“) за пръв път се подписва с псевдонима Николай Лилиев. През есента на 1909 г. Лилиев спечелва конкурс и заминава за Париж, където следва търговски науки със стипендия на Министерството на търговията. През 1910 г. Лилиев е представен с 14 стихотворения в първата „Антология на българската поезия". По време на Балканската война е граждански мобилизиран в Стара Загора. През Първата световна война е редник и кореспондент. След войната работи в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, в изд. на Ал. Паскалев, в Дирекцията по печата във Външното министерство, в различни редакции. Излиза в две издания (едно след друго) първата му книга „Птици в нощта“.След поемата си „Родина“ (1925) в продължение на 9 години Лилиев не публикува нови стихове. Тази пауза е белязана с две важни събития в творческата му биография. В края на 1931 г. се появява антологичната му книга „Стихотворения“, а през март 1934 г. в „Златорог“ излиза цикълът „При морето“ — последните стихове, които поетът отпечатва приживе. Те са свързани с пребиваването му във Варна, където е преподавател по френски език (1932–1934 г.) в Търговската академия. Като драматург в Народния театър в София (1934–1960 г.) Лилиев превежда за нуждите на репертоара огромна част от европейската класическа и съвременна драма: Уилям Шекспир („Сън в лятна нощ“, „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“), Пиер Корней („Сид“), Морис Метерлинк („Чудото на Св. Антоний“), Хуго фон Хофманстал („Електра“), Виктор Юго („Ернани“), Алексей Толстой („Цар Феодор“), Xенрик Ибсен („Малкият Ейолф“) и др. Името на поета е свързано с разцвета на българския театър през 30-те и 40-те г. След комунистическия преврат на 9.9.1944 поезията на Лилиев е обречена на забрава и отрицание от страна на официалната комунистическа литературна критика. Академик (1945 г.); участва активно в изданията на Института за литература при БАН, но повече не написва нито ред поезия.

На 5 октомври Днес е Международен ден на учителя Обявен е с Решение 697/29 септември 2006 г. на Министерския съвет. На 5 октомври 1966 г. е приет документ, който се отнася до статута на учителя, а през 1994 г. Организация на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) го обявява за Международен ден на учителя. Професионалният празник на учителя се отбелязва в над 100 държави от цял свят. През 1878 г. избухва Кресненско-разложкото въстание. Отряд в състав около 400 въстаници под ръководството на Стоян войвода (Стоян Карастоилов) атакува турския гарнизон и превзема Кресненските ханчета. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Кресненско-разложкото въстание (1878 г. - 1879 г.) е въоръжена съпротива на българското население от Македония против Берлинския договор 1878 г. Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. На 5 октомври около 400 въстаници под ръководството на Стоян войвода (Стоян Карастоилов) атакува турския гарнизон и превзема Кресненските ханчета. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обхваща и местността Кършиака, надясно от р. Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман А. Калмиков, началник-щаб Д. Попгеоргиев и главен войвода Ст. Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Сярско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Банско-Разложката котловина. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Разлог. Втори въстанически център в Разложката котловина става с. Горно Драглище. Към него се отправят въстаници от Долно Драглище, Добърско и Годлево. Сформираната чета потегля към с. Баня. В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села. Въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На 11 ноември е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. По десния бряг на р. Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 г. В този критичен момент в Македония идва Ст. Стамболов. Той заедно с Н. Обретенов настоява да се използва опитът от Априлското въстание 1876 г. и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски обаче остава привърженик на четническата тактика. През април 1879 една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 г. Натанаил Охридски разпуска четите. /материалът е взет от тук/ Родени: През 1853 г. - Константин Стоилов Константинов , български политик, един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно на основаната от него Народна партия. Стоилов е два пъти министър-председател на България. Първият път по време на политическата криза след абдикацията на княз Александър I (10 юли 1887 — 1 септември 1887), а вторият — след падането на Стефан Стамболов (31 май 1894 — 30 януари 1899). Умира на 5 април 1901, София /материалът е взет от тук/ През 1878 г. - Михаил Петров Арнаудов, български фолклорист, етнограф и литературен историк. Роден град - Русе. Завършва гимназия в родния си град и славянска филология във Висшето училище в София (1898). Специализира през 1898-1900 индогерманско езикознание, философия и литература в Германия. Известно време е гимназиален учител във Видин и София. През 1903-04 специализира в Прага. През 1907 е поддиректор на Народната библиотека в София. Доцент (1908), извънреден професор (1914), редовен професор (1919) в Софийския университет. Декан на Историко-филол. факултет (1921-22), ректор на Софийския университет (1935-36). Директор на Народния театър в София (1926). Дописен чл. на БАН (от 1918), академик (от 1929). Член на Украинската АН, на Унгарската литературна академия "Петьофи", почетен доктор на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943). За участието си в кабинета на И. Багрянов като министър на народната просвета, през 1945 г. е съден от НС на доживотен строг тъмничен затвор. Освободен от затвора през 1947. До края на живота си се занимава с научно-творческа дейност. Дълги години (1925-43) е редактор на сп. "Българска мисъл". Издава библ. "Български писатели". Под ред. на Арнаудов излизат съчинения на редица български писатели и сборници с народни умотворения. По-известни негови трудове са: "Български народни празници" (1918), "Крали Марко в народната поезия" (1918), "Студии върху българските обреди и легенди" (1920-1924), "Увод в литературната наука. Задачи. История. Съвременно състояние" (1920), "Психология на литературното творчество" (1931), "Очерки по българския фолклор" (1934), "Творци на Българското възраждане" (1940), "Из живота и поезията на Иван Вазов" (1958); "Яворов. Личност, творчество, съдба" (1961), "Поети и герои на Българското възраждане" (1965), "Веркович и Веда Словена" (1968) и др. Умира на 18.11.1978 г. в София. /материалът е взет от тук/ Починал: През 1926 г. - Беньо Стефанов Цонев е български езиковед-славист, един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф, първият съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека Св. Св. "Кирил и Методий". Роден е на 12 януари 1863 г. в Ловеч. Завършва прогимназия в родния си град през 1876 г. Получава стипендия и завършва с отличен успех класическата гимназия в Загреб през 1884 г. Работи 1884–1886 г. като учител в Петропавловската духовна семинария и в Ломската гимназия. През 1886-1888 г. следва славистика във Виенския университет при Ватрослав Ягич, след това в Лайпциг като ученик на проф. Август Лескин. Доктор по славистика, романистика и философия на Лайпцигския университет (1890). След завръщането си в София чете лекции във Висшето училище (от 1890 г.) и преподава в Софийската държавна гимназия. От 1893 г. е избран за доцент, а от 1895 г. е професор в Катедрата по история на българския език. Декан на Историко-филологическия факултет през учебните 1897/98, 1905/1906, 1909/1910, 1912/1913, 1916/1917. Ректор на Университета през учебната 1910/1911. С университета е свързана основната научна и преподавателска дейност на Беньо Цонев, като в Алма Матер чете лекции главно по история на българския език и диалектология. Член на бившето Книжовно дружество от 1892 год. Действителен член на БАН от 1900 год. Умира на 5 октомври 1926 г. в София. /повече за него от тук/

Мисъл на деня - 5 Октомври 2008 г. „Грехът, престъпленията се дължат на факта, че хората не дават свобода на Бога в себе си да се прояви. Вие трябва да знаете, че сте органи, чрез които Бог трябва да се проявява. Следователно, като органи на Бога, трябва ли вие да Му давате съвет как да постъпва? Бъдете на Негово разположение и каквото ви каже, това правете. Абсолютно послушание към Бога!” Из Забравената дума, ООК, 27 април 1927 г.

bee_bg, благодаря за информацията. Ще се постарая да намеря книгата и да я прочета. Ето нещо и за втората част: тук

На 4 Октомври: Днес е професионален празник на ИТ специалиста. Българското правителство обяви официално 4 октомври за Ден на информационното общество и професионален празник на всички специалисти по компютърна техника, информационни технологии и автоматика. Родени: През 1853 г. в гр. Сливен - Стефан Панаретов Хаджиилиев, български дипломат, действителен член на Българска академия на науките, работил през голяма част от живота си за изграждането на добри отношения между България и Съединените щати. Възпитаник и дългогодишен преподавател по български език в Робърт колеж, американско училище в Константинопол, и женен за американка, той става първият български посланик в Съединените щати и остава на поста почти 11 години. Включен е в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която се подготвя Ньойския мирен договор (1919 г.). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите. Умира на 19 октомври 1931 г. във Вашингтон. Заедно със съпругата си Лидия Гейл, той завещава значителни суми на Българската академия на науките и Американския колеж в София. /Данните са взети от тук/ През 1903 г. - Джон Атанасов, в Хамилтон, щата Ню Йорк. Той е първото от 10-те деца в семейството на българин емигрант от ямболското село Бояджик. Получава бакалавърска степен в Щатския университет на Флорида (1925 г.), магистърска - в Щатския университет на Айова (1926 г.), а докторска по философия (физико-математически науки) - в Университета на Уисконсин (1930 г.). После се завръща в Щатския университет на Айова в град Еймс, където работи до 1945 г., първоначално като професор по математика, а по-късно - и по физика. В края на 30-те години той търси начин да се улеснят изчисленията (решаването на големи системи линейни алгебрични уравнения), необходими за изследователската му работа. Отхвърля аналоговите машини като твърде бавни и неточни и се опира на цифровия подход. През декември 1939 г. заедно със своя сътрудник Клифърд Бери създава прототипа на първата електронноизчислителна машина (ЕИМ), напълно завършена през 1942 г. В създаването й са използвани четири изцяло нови принципа на действие: двоичната система, регенеративна памет, логически схеми като елементи на програма и електронни елементи като носители на данни. След 1945 г. той посвещава остатъка от професионалния си живот на множество правителствени и индустриални проекти, като същевременно ръководи две компании, основани от него. През 1941 г. Атанасов приема Джон Мокли, който се интересува от компютъра му. Какво точно се е случило тогава? Това се разглежда подробно на съдебния процес 26 години по-късно, който е трябвало да изясни дали Джон Мокли и Джон Преспър Екърт са използвали непозволено откритието на Атанасов при създаването на първия (официално дотогава) електронен компютър ЕНИАК през 1942-46 г. Съдът, начело с федералния съдия Ърл Р. Ларсън, се произнася категорично в полза на Джон Атанасов, който е обявен за бащата на компютъра! "Екърт и Мокли не са изобретили първия автоматичен електронен цифров компютър, а са извлекли основната идея за него от Джон Атанасов." (из заключението на съда в Минеаполис, 1973 г.) През 1970 г. Джон Атанасов е поканен в България от БАН и му е връчен орден "Кирил и Методий" - първа степен. Това е първата му награда и обществено признание. Второто му посещение у нас е през 1985 г. Най-голямото отличие през живота си Джон Атанасов получава от ръцете на президента Джордж Буш (баща) - Националния медал за наука и технология. Ученият умира на 91-годишна възраст през 1995 г. /Данните са взети от тук/ През 1926 г. – в с. Разпоповци, Великотърновско, големият български актьор Георги Иванов Георгиев – Гец От 1953 г. до 1991 г. играе в състава на Народния театър в София. Създава ярко очертани образи от българската класическа и съвременна драматургия. Филми - А бяхме млади, Осмият, Селянинът с колелото, Матриархат, Баща. Една от най-добрите му и известни роли в киното е ролята на Йордан в Селянинът с колелото. За нея той получава награди на Варненския и Московския кинофестивали. Умира на 02.09.1996 г. Починал: През 1944г. - Иван Хаджийски (1907-1944 г.) български философ, социолог, общественик. Студиите му "Оптимистична теория за нашия народ" и "Бит и душевност на нашия народ" го нареждат сред класиците на българската хуманитаристика. Иван Минков Хаджийски е роден на 13 октомври 1907 г. в Троян. Загива на 37-годишна възраст като доброволец на фронта, през Отечествената война. Хаджийски завършва Търговската гимназия в Свищов, следва философия в Софийския университет, а след това завършва и право. През 1936 година започват прословутите му обиколки из цялата страна – първоначално пеша, а след това на колело, по време на които Хаджийски опознава и най-скритите кътчета на българската народопсихология. Резултатът е феноменалният му труд “Бит и душевност на нашия народ”, издаден през 1940 г. След като издава два тома на “Бит и душевност на нашия народ”, Хаджийски започва да пише и трети, който не успява да довърши. “Бих казал, че Иван Хаджийски е най-големият българолог – твърди проф. Петър-Емил Митев. - Той не е само социолог, макар че е създал основите на българската социология. Не е само психолог, макар че е оставил такива блестящи статии като “Психология на иманярството” и “Психология на военната дисциплина”. Не е само етнолог, макар че в трудовете му несъмнено присъства етнографията. Неговата сила е в синтеза на разнородни данни от различни области, които съумява да обедини, за да възпроизведе нещо много сложно – българската народопсихология. С това Хаджийски е направил основополагаща крачка към българското социално самопознание. Нещо повече – поради изключително проникновения си анализ, е създал научната картина и на онова, което ще се променя в бъдеще. Затова към неговите трудове нищо съществено не е допълнено, нито дори коригирано толкова години по-късно. Всъщност, за да разберем днешния български преход, трябва да се върнем към Иван Хаджийски. Сигурен съм, че ако беше жив, щеше да напише поредния си том за бита и душевността на нашия народ, но вече в европейска България!” /Данните са взети от тук/

Наистина би било интересно, но това е вече друга тема. Има отворена такава - Славянството и славянската писменност.. Малко се говори и пише за произхода на славяните, за това от къде идват... Да не говорим, че някои напълно ги отричат, което ми е трудно да приема.