Ани

По улице моей который год звучат шаги - мои друзья уходят. Друзей моих медлительный уход той темноте за окнами угоден. Запущены моих друзей дела, нет в их домах ни музыки, ни пенья, и лишь, как прежде, девочки Дега голубенькие оправляют перья. Ну что ж, ну что ж, да не разбудит страх вас, беззащитных, среди этой ночи. К предательству таинственная страсть, друзья мои, туманит ваши очи. О одиночество, как твой характер крут! Посверкивая циркулем железным, как холодно ты замыкаешь круг, не внемля увереньям бесполезным. Так призови меня и награди! Твой баловень, обласканный тобою, утешусь, прислонясь к твоей груди, умоюсь твоей стужей голубою. Дай стать на цыпочки в твоем лесу, на том конце замедленного жеста найти листву, и поднести к лицу, и ощутить сиротство, как блаженство. Даруй мне тишь твоих библиотек, твоих концертов строгие мотивы, и - мудрая - я позабуду тех, кто умерли или доселе живы. И я познаю мудрость и печаль, свой тайный смысл доверят мне предметы. Природа, прислонясь к моим плечам, объявит свои детские секреты. И вот тогда - из слез, из темноты, из бедного невежества былого друзей моих прекрасные черты появятся и растворятся снова. 1959 Белла Ахмадулина. Всемирная библиотека поэзии. Ростов-на-Дону, "Феникс", 1998. В превод на български от Георги Василев Динински /daik/ По улицата ми за кой ли път приятелите бавно си отиват Угодните прозорци вече спят -приятелите с мрака се завиват. Прибират позапуснати дела във дом където музика не стига а по стените балерини на Дега перата сини слагат тихо. Какво пък, нека , нека няма страх във безащитните ви бели нощи, че на предателството тежка прах приятели, очите ви пробожда. О самота, характера ти като бог, със остриета бляскаво-железни затваря всичко в кръг жесток където увещания са безполезни. Ти призови ме, после нежно награди щастливеца във мен, избран случайно ласкай, и утешавай в твоите гърди, …и ме умии във синята си тайна. На пръсти, със ръце ще се протегна, завършвайки забавения жест ще грабна лист в гората ти вълшебна -сиротност да изпия в край злочест. Дари ми тишина от книжен прах и на концерти строгите мотиви и мъдроста да ги забравя тях: които мъртви са или са още живи. Тогава от сълзите в тъмните води, от минало невежествено-строго, приятелски прекрасните черти ще проявя и ще стопя отново източник

По този въпрос има доста интересни разсъждения в темата „Имат ли животните самосъзнание“. Ето някои мисли на Беинса Дуно за животните: Какво смята Питагор за тях можеш да прочетеш тук. Ето един откъс: Няколко линка: На този адрес има мисли на известни философи, учени за развитието и същността на зоопсихологията. За груповата душа на животните можеш да намериш в „Въздействието на Духовните Същества върху човека“, Рудолф Щаинер А какво мисли Блаватска за това дали имат душа животните - тук/руски/ или тук/английски/

Благодаря за отговора. Говорено е. Ще опитам с тента наистина, но опирам до алпинисти тъй като живея на 7 ет. Учудва ме, че нямаме закони за такива неща. Съседите отгоре вече имат тента - да им пази прането . И аз като сложа - става циганска шатра, но...Ще се опитам.

Как да се настроя позитивно към прането на съседката ми отгоре, което денонощно виси пред прозорците ми? Не знам дали не излизам от темата, но съм чела някъде, че това наистина действа негативно. Имате ли опит в това отношение? Питам хората живеещи в блокове. Тези в къщите нямат този проблем. Не знам дали в Германия са имали предвид правилата на Фенг Шуи, но там е забранено дори на балкона да се вижда открито пране, камо ли да опънеш простор директно над прозореца на съседа си. Този идиотизъм го има май само у нас? Каква ми е ползата да подредя в жилището си всичко, така че да ми носи хармония и същевременно да не смея да си дръпна пердетата и да отворя прозореца?

На 5 ноември През 1885 - Започва Битката при Сливница. Едно от най-големите сражения по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 - 7 ноември 1885 година. През 1967 - Открит e металургичният комбинат Кремиковци. Починали: През 1923 г. - Георги Евстатиев Иванов е български художник — живописец. През 1898 година завършва със златен медал художествената академия във Флоренция, специализира и в художествената академия в Рим. По време на Първата световна война, от 1914 до 1918 година, Евстатиев е мобилизиран и работи на фронта като военен художник. Умира скоро след това, през 1923 година, а година по-късно е организирана посмъртна изложба на негови платна. Портрет на Иван Вазов, 1916 г. Евстатиев рисува основно портрети, пейзажи и битови композиции. Известни негови картинки са портретите на княз Фердинанд, княгиня Мария-Луиза, царица Елеонора, на Султана Петрова (1912), серия от три портрета на Иван Вазов (1916, 1919, 1921), портрет на Гошка Дацов (1917), и други. Творби на художника са притежание на Националната художествена галерия, къщата-музей на Иван Вазов, София. През 2000 г. - Д-р Петър Дертлиев Политически деец, един от създателите на СДС и на конституцията на Република България; лекар, рентгенолог. Роден е на 7 април 1916 г. в с. Писарово, Плевенско. Завършва медицина. Арестуван е многократно като организатор на социалистически стачки (1934-1940 г.). Избран е за народен представител на БРСДП (о) във Великото народно събрание (1946 г.). През 1948 г. е осъден на 10 години затвор заради убежденията си. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Един от инициаторите е за възстановяване на Българската социалдемократическа партия и включването й в СДС. Лидер е на БСДП след възстановяването й. Депутат е в VII Велико народно събрание, избран от квотата на СДС. През 1990 г. е кандидат за президент на България.

Здаравей, Mekota! Предполагам, че този цитат трябва да се разглежда с прехождащите го изречения, а именно: Мисля, че под думите „мъж“, „жена“ Учителят има предвид злото, което е пронникнало в нас след идването ни на земята. Но все пак тази беседа ми се струва изпълнена с доста заплахи по отношение на грешниците, което обикновено не е характерно за Учителя. Ето някои цитати във връзка с това: Има и някаква надежда: Май проблемът е с тези, третите – какво ще правят те? Цитатите са от Все що е писано И нещо извън темата - възниква проблем с цитатите от беседи, издадени преди 1944г. Някои букви от тогава просто не излизат при разглеждане на форума през Internet Explorer. При Mozila Firefox всичко е нормално. Поне при мен е така.

Сега ми стана ясно какво искаш да кажеш. Но противоречията по отношение на любовта се появяват може би от факта, че си пуснал тази тема в подфорум „Мъжът и жената“, което явно е объркало някои от коментиращите. Абсолютно си прав, че нашата, човешката любов е само частичка от великата творческа сила на Божествената Любов, която прониква навсякъде. Във връзка с тази Любов, а донякъде и с въпросите, които задаваш ето нещо интересно: Не знам доколко японецът се е задълбал толкова навътре в тези неща? Може би цели някаква известност или просто е откачил на тема манга комикси. Маги е права, казвайки: „Всеки обича това, което е самият той... всеки се влюбва в собственото си отражение. Ако го е открил в комикс - какво от това?“ Но едно е да се влюбиш, съвсем друго е да се омъжиш/ожениш. Бракът е измислен от хората. При това само на физическо ниво. Следователно може да се реализира само между човек и човек. В темата на Tomodashi се появява още един въпрос – доколко сме затънали в илюзията. Според учението на Буда светът е една илюзия (не гарантирам, че добре съм го разбрала..). Но ние като, че ли създаваме илюзия в илюзията. И затъваме все по-надълбоко в Мая. Дали това е еволюция?

На 3 ноември Днес е Ден на българския художник Отбелязва се в деня на църковния празник Св.Пимен Зографски. За покровител на българските художници е обявен през ноември 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие (манастирите около столицата) "Св. Пимен Зографски". Празнува се от художниците иконописци и реставратори. През 1907 г. - Обнародван е Закон за инспектората по труда. Трудовото законодателство е група закони, регулиращи трудовите отношения в държавата. България е една от първите страни в Европа, регулирала трудовите отношения със закони. През 1988 г. В Софийският университет е създаден неформалният Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. Учредители са около 80, но година по-късно клубът наброява около 300 души. Сред създателите му са известни творци и учени като Желю Желев, Христо Радевски, Валери Петров, Радой Ралин, Блага Димитрова, Невена Стефанова, Чавдар Кюранов, Искра Панова, Марко Ганчев, Георги Мишев и др., повечето от които са членове на БКП, а някои - и "активни борци против фашизма и капитализма" (поетът Христо Радевски, режисьорът Дучо Мундров, професорът философ Кирил Василев, химикът академик Алексей Шелудко). Клубът излиза с декларация, че ще работи на основата на конституцията от 1971 г. и при пълна подкрепа на решенията на Юлския пленум от 1987 г., т. е. - обявява се за реформиране на социализма в духа на "перестройката". През 1989 г. - Независимото сдружение "Екогласност" връчва в Народното събрание послание с над 11 000 подписа срещу проекта "Рила-Места". Връчването е съпроводено с шествие, което е първата масова демонстрация срещу властта. В демонстрацията се включват около 4000 души. Родени: През 1922 г. - Георги Свежин - български поет, драматург и журналист. Завършва медицина в София. Заместник-главен редактор е на вестник “Здравен фронт”; редактор е във вестник “Работническо дело”,“Пламък”; главен редактор е на вестник “Пулс”; “Съвременна мисъл”; “Мисъл” (до 2000 г.). Директор е на Националния музей на българска литература. Стихосбирки: “Непреклонна младост”, “Всеки смята себе си за гений”, “Дяволски трели”, “Очите парят”, “Злото от срам не умира”, “Диагнози” и др. През 1935 г. - Георги Мишев (Г. М. Иванов) български белетрист. Завършва журналистика в Софийския университет през 1958 г. Член е на Комитета за защита на Русе (1988 г.), за което е изключен от БКП. Мишев е депутат в VII ВНС (1989 г.-1990 г.). Дебютира с творби за деца. Първите си разкази за възрастни печата в сп. “Септември” през 1961 г. Работи като сценарист: “Ако не иде влак”, “Момчето си отива”, “Преброяване на дивите зайци”, “Селянинът с колелото”, “Щурец в ухото”. Автор е на белетристичните книги “Синеокият рибар” (1958 г.), “Две момчета и Олимпи” (1961 г.), “Осъмски разкази” (1963 г.), “Хлапето” (1964 г.), “Адамити” (1966 г.), “Добре облечени мъже. Прости провинциални разкази” (1967 г.), “Матриархат” (1967 г.), “Носачи на жалони” (1968 г.), “Приказки по домофона” (1969 г.), “Есенен панаир” (1970 г.), “Гумена глава” (1971 г.), “Отдалечаване” (1973 г.), “Вилна зона” (1976 г.), “Произведено в провинцията” (1980 г.), “Бозайници” (1982 г.), “Дами канят” (1986 г.), “Четиво за мислещи тръстики” (1992 г.). Починали: През 1885 г. - Константин Григоров Халачев - български военен, подпоручик. Константин Халачев е роден през 1861 г. Като емигрант във Влашко става доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). Сражава се при Гредетин, Бабина глава и др. След избухването на Руско-турската война (1877-1878 г.) постъпва в Българското опълчение и е зачислен в 3-та рота на 5-та опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора, на Шипка и Шейново. Константин Халачев е награден с Георгиевски кръст IV степен. След Освобождението постъпва във Военното училище в София (пети випуск – 1884 г.). Служи в 5-ти пехотен Дунавски полк, а в Сръбско-българската война (1885 г.) командва 8-ма рота от полка. През 1907 г. - Константин Величков – български възрожденски деец, поет, общественик, живописец, един от най-образованите хора на своето време. Роден е в Пазарджик през 1855 г. Стипендиант е във френския султански лицей в Цариград в периода 1868-1874 г. В Цариград пише и поставя драмата си “Невянка и Светослав”. В родния си град е учител и председател на читалище “Виделина”. Включва се в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Лежи около 4 месеца в турските затвори, а по-късно описва преживяното в мемоарите си “В тъмница” (1899 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е преводач в руската армия. След Освобождението развива бурна обществена дейност в столицата на Източна Румелия Пловдив. Участва в редактирането на вестник “Народний глас”, списание “Зора”, в съставянето и издаването на “Българска христоматия” (заедно с Иван Вазов), в редакционния комитет на списание “Наука”. Пише “Мортагон” – двуактен фарс, драмите “Отечество” и “Вичензо и Анжелина”. След Съединението (1885 г.) се премества в София, където се проявява като русофил против режима на Стефан Стамболов. Доброволен емигрант (учи живопис във Флоренция, посещава Рим, работи в Екзархията в Цариград, в българската гимназия в Солун). В кабинета на Константин Стоилов е министър на обществените сгради и съобщенията, министър на народното просвещение, министър на търговията. По негова инициатива се основава Рисувателното училище (Художествената академия). През 1899 г. редактира списание “Летописи”, от 1902 г. до 1904 г. е дипломатически представител на България в Белград. Член е на Българското книжовно дружество (днес БАН) от 1884 г. Поради заболяване и несъгласие с политиката на управляващите емигрира. Костите му са препогребани в България през 1909 г. През 1959 г. - Протич Андрей Димитров - български учен и общественик, археолог, художествен критик, белетрист, изкуствовед. Член е на БАН от 1946 г. и е член-кореспондент на Румънската АН от 1930 г. Следва философия в Хайделберг и Лайпциг. Завършва германистика, философия и история на изкуството в Лайпциг през 1901 г. През Първата световна война (1915-1918 г.) е военен кореспондент, редактор е на вестник "Военни известия" (1919 г.). През 1920-1928 г. е директор на археологическия музей, създател и организатор е на Художествения отдел в музея. Сътрудничи на много вестници, списания и литературни издания. Занимава се с литература, театър, музикална критика. Основните му трудове са в областта на театрознанието, изкуствознанието, историята на архитектурата. Много от монографиите му са издавани на немски, английски и френски език. През 1967 г. - Николай Марангозов (псевдоним на Николай Нейков Цанев) - български поет. Той е роден през 1900 г. Завършва Априловската гимназия в Габрово през 1920 г. Работи и следва архитектура в Дрезден и Берлин (1923 г.-1932 г.). В България работи като архитект (негови са проектите на аерогарата в София, хотели в курорта “Дружба” до Варна и др.). Марангозов превежда от руски език. През 2005г. - актрисата Маргарита Дупаринова, съпруга на големия български актьор Апостол Карамитев. Тя е работила дълги години в театър "Иван Вазов". Маргарита Дупаринова е родена на 1.07.1921 г. в София. Завършва Театралната школа при НТ "Иван Вазов", актьорско майсторство през 1944 г. Тя е актриса в народния театър от 1946 г. до 1990 год. Изиграла е много роли, между които Милкана в "Майстори", Лауренсия във "Фуенте Овехуна", Шейла в "Инспекторът дошъл", Аксюша в "Лес", Донка в "Любов" и Лили в "Тревога", Жулиета в "Ромео и Жулиета", Юрталаници в "Снаха", Антигона в "Антигона" и мн. др. Тя е два пъти лауреат на Димитровска награда.

Днес Българската православна църква отбелязва Преп. Пимен Зографски Според легендата, рожденното му име е Павел. Родом е от София, някъде около 1540 г. След като разпродал имуществото си станал монах в Атон. Там е получил името Пимен но когато станал 55-годишен Св. Георги му се явява и му поръчва да се върне при народа си като духовен водач. Години наред Св. Пимен обикаля българските земи, проповядва, строи и обновява храмове и манастири, като ги украсява със стенописи. Посетил е София, околности, след това дълго време работи из Южна България и Бачковския манастир. Дейността му обхваща и Северна България, където е посетил много градове: Видин, Силистра и др. С името му се свързват около 300 черкви и 15 манастира, повечето от които е изографисал сам. Сред тях са Черепишкият, Сеславският, Смиловският и Суходолският манастир. В края на живота си се установил в Черепишкия манастир, дето починал в 1620 година. При гроба му ставали чудеса. Мощите му са пренесени в Суходолския манастир (някога се е намирал във Видинската епархия, днес - в Княжевацка околия, Сърбия). Кога св. Пимен Зографски (Софийски) е канонизиран, не е известно. Но този зограф, монах, лечител, архитект и строител от края на ХVI и началото на ХVII в. заслужава своето място в сърцата на българите. Черепишки манастир „Успение Богородично“

Всъщност заместили са ги по отношение на филмите по Агата Кристи, които са станали по-достъпни. Аз също съм любител на Агата Кристи, но освен книгите ѝ, харесвам и филмите правени по тях. От известно време в тракерът Zamuda.Net пускат поредица от сериали за Поаро и мис Марпъл. Вече има доста, но трябва та сте регистрирани в този тракер. Poirot,box – DVD-R за Поаро по сериалите и дългометражните филми с участието на David Suchet Ако не искате да го гледате на DVD-R, има ги на като TVEPS, (около 700Mb всеки епизод). Ако сте любители на мис Марпъл (май така се пишеше?), можете да свалите няколко серии от този адрес. Сериалите са от 1987г. с Joan Hickson

На 2 ноември През 1885 г. Сърбия обявява война на България.(датата е в стар стил) Сръбско-българската война от 1885 г. е предизвикана от завоевателните стремежи на сръбските управляващи среди за териториално разширение на изток за сметка на българските земи. Формален повод за избухването на войната е недоволството на Сърбия от Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г., с което според нея се нарушава "равновесието" на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес 1878 г. На 5-7 ноември сръбските войски са разбити при Сливница и започват да отстъпват; на 10 ноември те са разбити отново при Драгоман, на 11-12 ноември - при Цариброд. На 15 ноември българската армия завладява Пирот. Паметника напомнящ ни за Сръбско-българската война, с.Алдомировци Родени През 1882 г. - Янаки Стефанов Моллов - български агроном. Завършва висше земеделско училище в Москва, професор е по земеделска икономия в СУ ”Св. Климент Охридски” (1927 г.). Ректор е на Софийския университет (1939-1940 г.). Министър е на земеделието (1923-1926 г.), министър е на народната просвета (1934 г.), министър е на народното стопанство (1935 г.). Противник е на кооперативното земеделско стопанство. Той е един от основателите на Агрономическия факултет (1921 г.) и пръв декан. Член-кореспондент е на БАН (1935 г.). Основател е на първите земеделски кооперации. Умира на 22 ноември 1948 г. в София. През 1897 г. - Асен Разцветников (псевдоним на Асен Коларов) Роден е в с. Драганово, Великотърновско през 1897 г. Средно образование получава във Велико Търново, а в Софийския университет завършва славянска филология и право. Продължава образованието си във Виена и Франкфурт на Майн. Работи като юрист и учител. От 1917 г. сътрудничи в пролетарския печат със стихотворения, фейлетони, хумористични разкази и сценки. След т.нар. Септемврийско въстание публикува в сп. "Нов път" и в. "Нов път" като част от "четворката" млади (А. Разцветников, Н. Фурнаджиев, А. Каралийчев, Г. Цанев), която след спор относно поезията на Яворов напуска списанието на Г. Бакалов. Издава стихосбирката "Жертвени клади" (1924), а след дълбока криза във възгледите си - поемата "Двойник" (1927). Лирическият му път се увенчава със стихосбирката "Планински вечери" (1934). Автор е на многобройни книги за най-малките: "Юнак Гого" (1934), "От нищо нещо" (1932), "Хороводец Патаран" (1936), "Комар и Мецана" (1946), "Щурчовото конче" (1948), "Сговорна дружина" (1950), "Що е то?" (1956), "Юначина" (1968) и др. Превежда Гьоте, Молиер и други големи автори, пише по въпросите на преводаческото майсторство. Умира на 30.07.1951 г. в Москва. През 1931 г. - Роден е Николай Генчев - български историк и общественик. Завършва история в СУ ”Св. Климент Охридски” (1956 г.), асистент е по история в СУ (от 1960 г.), доцент (от 1970 г.), професор е от 1974 г. Член-кореспондент е на БАН (1989 г.). Ректор е на СУ ” Св. Климент Охридски” (1991-1993 г.). Работи в областта на новата и най-новата българска история. Един от създателите е на Българския конституционен форум. Основава и ръководи Центъра по културознание към СУ ” Св. Климент Охридски” (1981-1992 г.). Носител е на Хердерова награда за цялостен принос в европейската култура (1989 г.) и на Златната палма (1992 г.). Съчинения: "Левски, революцията и бъдещият свят" (1973 г.), "Българското възраждане" (1978 г.), "Франция в българското духовно възраждане" (1979 г.), "Васил Левски" (1987 г.), "Социално-психологически типове в българската история" (1987 г.), "Българската култура XV-XIX в." (1988 г.), "Българска възрожденска интелигенция" (1991 г.), "Външна политика на България: 1938-1941 г.” (1998 г.). Умира на 22 ноември 2000 г. в София. Починали: През 1913 г. - Умира Радул Канели - български драматичен артист и режисьор. Роден е 28 декември 1868 г. в Одрин. Един от първите строители на българския професионален театър. Завършва театралната школа на П. Г. Рапхоф в Петербург (1893 г.). Дебютира на сцената на театър “Сълза и смях” в София като режисьор и изпълнител на ролята на Жадов в “Доходно място” от А. Н. Островски (17 ноември 1893 г.). Директор режисьор е в театър “Сълза и смях” (1894-1899 г.). Преподавател е по пластика във Военното училище в София (1901-1905 г.), секретар е на Българското търговско агентство в Скопие (1905-1908 г.). Режисьор (1909 г.) и директор режисьор е на театъра в Пловдив (1910-1912 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.) и в Балканската война (1912-1913 г.). Популяризира драматургията на Островски в България. По негово настояване Министерството на народното просвещение утвърждава Устав за управлението на българския театър в София. Под негово ръководство театър “Сълза и смях” осъществява първото си задгранично турне в Цариград, Солун, Велес и Скопие (1898 г.). През 1996 г. - Умира Емил Раймонд Вагенщайн - български кинооператор. Роден е на 11 декември 1930 г. в Париж. Работи в българската кинематография от 1951 г. Дебютира през 1962 г. Вагенщайн заснема: "Хроника на чувствата" (1962 г.), "Черната река" (1964 г.), "Веригата" (1964 г.), "Неспокоен дом" (1965 г.), "Призованият не се яви" (1966 г.), "Карамбол" (1966 г.), "Привързаният балон" (1967 г.), "Кит" (1970 г.), "На всеки километър" (тв, 1969-1972 г.), "Иван Кондарев" (1973 г.), "Трудна любов" (1974 г.), "Сбогом, любов" (тв, 1976 г.), "Светъл пример" (1977 г.), "Чуй петела!" (1978 г.), "Всеки ден и всяка нощ" (1978 г.), "Мигове в кибритена кутийка" (1979 г.), "Боянският майстор" (тв, 1981 г.), "Най-тежкият грях" (1982 г.), "Златната река" (1983 г.), "Денят не си личи по заранта" (1985 г.), "Дом за нашите деца" (тв, 1987 г.). Аз, Графинята Петър Попзлатев, Раймонд Вагенщайн

Мисъл на деня - 2 Ноември 2008 г. „Сега аз ще ви дам следната формула: „Люби Духа, Който ти е дал всички блага и дарби в света. Люби душата си, която съдържа всичко в себе си. Люби ума си, който носи Божествената светлина. Люби сърцето си, което внася Божествената топлина.” Ако в даден момент тия четири неща не могат да функционират в човека, той не може да расте.” Живият хляб

С това съм съгласна. От този ти пост лъха нервност, нежелание за разбиране на другите и дори лека агресия. Всичко това не е характерно за човек овладял себе си и постигнал някакви езотерични познания по пътя на вдъхновението и любовта. Когато един човек изчерпи всички аргументи обикновено се хваща за правописа на опонентите си. Това ти мнение е типиче пример за правилно писане на един език към който нямаш май никаква любов. Или си накипяла в момента с нещо на народа от който произлизаш. Да, виждам, че май евреите са ти по-мили от българите. Аз имам приятели и познати евреи. Добри хора са. Но в тяхната религия има заложена голяма студенина и омраза към неевреите, към всичко чуждо. Ето какво ме кара да мисля така: Тези закони прозират дори и в Библията – Стария Завет: Обвиняваш българите в национализим и едва ли не шовинизъм, цитираните от мен думи на П. Дънов ти извадиха очите и не спря да ги ругаеш. А да си срещала някъде в официалната религия на България или в учението на Беинса Дуно такава непримиримост и дори омраза към всичко, което не е българско? В България наистина има националистични формации, както във всяка друга страна, но те не са част от държавната политика, не са част от православието и дори не са характерни за българите. Съвсем малък процент са. Нямам намерение да вниквам надълбоко в Кабалата тъй като това не е моят път. Не я отричам, но съм прела Христовите принципи за пътеводител и Новия Завет. Ето някои неща от там за затъването в буквите: Предполагам, че доста се отдалечихме от темата за славянството, поради което май твоят пост и отговорът ми на него ще отпътуват към „Дуели“. Но за това ще решават все пак останалите модератори и админи.

На 1 ноември Днес е: Ден на народните будители Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете. Сред тях са имената на : Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание. За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Архангелова задушница Архангелова (мъжка) задушница се отбелязва в съботата преди Архангеловден - 8 ноември. Тя е една от трите Големи Задушници, които правосланите християни отбелязват всяка година. В този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички паднали в редовете на Българската армия. Архангеловата задушница се основава на вярата ни в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите. Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание при всеки помен и на задушниците през годината. На Задушница близките и роднините напокойника се събират, за да направят помен - възпоминание на живите за умрелия, че не е забравен. Това е и връзката между земната и небесната Църква. На Архангелова задушница, както на всеки друг помен, се правят и т. нар. раздавки - сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко, вино и др. Освен на близките, се подава и на хората около съседните гробове, дори да са непознати. През 1944 е създадена е Българската хорова капела „Светослав Обретенов“. На 1 ноември 1888 г. е роден Борис Георгиев, художникът на шестата раса. Биографията на Борис Георгиев е една увлекателна приказка, която той ще въплъти в картини, създадени в течение на близо половин век. Неговият живот е изпъстрен с безброй странствания, които са ясно осъзнато търсене на нещо възвишено, нестихващ копнеж по доброто и красотата. Този копнеж му дава импусли да преброди и опознае много страни в света и оттам да извлече сюжети за своето магически въздействащо изкуство. В Берлин 1928г. художникът казва: "Моята изложба е предназначена за всички обикновени хора, които имат сърце, за всички тези, които разглеждат моите творби без предразсъдъци, и се опитват да ме разберат не само като художник, но и преди всичко като човек, който искрено се старае да е достоен за това име, чрез чувството за отговорността за нашите мисли и постъпки. Портрет на Алберт Айнщайн "Странстващият пастир" Картини на Борис Георгиев може да разгледате тук. За него подробно можете да прочетете на този адрес. Още за художника: Борис Георгиев - художник на шестата раса, Петър А. Вангелов „Вечният път“ на Борис Георгиев Портрет на Борис Георгиев На 1 ноември 2006 г. умира великолепният български актьор Стойчо Мазгалов. Стойчо Мазгалов е роден на 02.05.1930 г. в Любимец. Следвал е в Икономическия институт в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1954). Участва в повече от 40 игрални филми. Автор е на книгата „Театрален лабиринт”. През 1970 г. е удостоен със званието заслужил артист. Награден с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен. Георги Данаилов за него: „И самият Стойчо Мазгалов, унизен, почти изоставен, беше обезличен в разцвета на силите си... Показателно бе, че той не се отрече от възгледите си, заинати се, почти се вдетени, но си остана комунист, за разлика от мнозина, които го унищожиха и се преобразиха.” Филмография 1. Следвай ме - (2003) 2. Резерватът - (1991) 3. Тони - (1991) 4. Карнавалът - (1990) 5. Черните рамки - (1989) 6. Рокада - (1987) 7. Васко да Гама от село Рупча - (1986) 8. Горещи следи - (1986) 9. Денят на владетелите - (1986) 10. Ешелоните на смъртта - (1986) 11. Спасението - (1984) 12. Кристали - (1982) 13. Аспарух - (1981) 14. Пришествие - (1981) 15. Уони - (1980) 16. Войната на таралежите - (1979) 17. Тайфуни с нежни имена - (1979) 18. Адиос, мучачос - (1978) 19. Големият товар - (1978) 20. Хирурзи - (1977) 21. Допълнение към закона за защита на държавата - (1976) 22. Незабравимият ден - (1975) 23. При никого - (1975) 24. Вечни времена - (1974) 25. Селкор - (1974) 26. Деца играят вън - (1973) 27. Глутницата - (1972) 28. Тримата от запаса - (1971) 29. Един миг свобода - (1970) 30. Князът - (1970) 31. С особено мнение - (1970) 32. Четиримата от вагона - (1970) 33. Осмият - (1969) 34. Признание - (1969) 35. Шибил - (1968) 36. Завръщане - (1967) 37. Цар и генерал - (1966) 38. Вула - (1965) 39. Незавършени игри - (1964) 40. Легенда за Паисий - (1963) 41. Двама под небето - (1962)

Илиана, благодаря за отговора, който си дала. Аз сутринта нямах време да отговоря на azbuki, работата ме завъртя. Но сега виждам, че всичко което съм искала да кажа – ти си го казала много по-добре. Мисля, че донякъде разбирам azbuki. Аз така избухнах в поста си към темата за Библията. Там обвинявах евреите в това, в което azbuki тук обвинява българите. Трябваше Ники да ми напише:„ Отнасяй текстовете за вътре в човек, този смисъл разкривай..” Понякога затъваме наистина в буквата и неможем да видим същността на това, което ни се казва. Диалогът малко излезе извън темата за славянството и славянската писменност, но не виждам да е толкова страшно. Нещата според мен трябва да се изясняват. По отношение на написаното от Кристиян – интересно ми е да чета неговите мнения, най-вече в подфорума „Езотерик“, но това, което е написал: - не мога да асимилирам. Колкото до бохарския(коптския) език и азбука, тук вече не съм специалист.

На 31 октомври Празникът на Вси светии. В Ирландия древните келти празнували на 31-ви октомври края на старата година и свързвали това със смъртта. Те вярвали, че на този ден душите на мъртвите можели да се върнат на Земята. За да плашат злите духове, келтите се преобличали в отвратителни костюми, издълбавали страшни лица върху картофи и ряпа и палели в тях свещи за успокоение на духовете. По- късно ирландските заселници в Щатите пренесли този обичай, като заменили ряпата с тиква и така я превърнали в основен символ на празника. Името Halloween произхожда от католическия празник All Hallows' Even (навечерието на вси светии). Тъй като празникът се падал точно преди Деня на душите двата празника се слели в един. През 1869 - Основан е Български революционен централен комитет. Всъщност никъде не можах да намеря точната дата, казва се само, че в края на октомври е изграден Български революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Поради активното участие на Любен Каравелов в създаването му той е натоварен и с изготвянето на неговата първа програма. Цел - да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция. Българският революционен централен комитет е приемник на идеите на Георги Сава Раковски, поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение. Липсва единомислие по въпроса за началната дата на създаването на БРЦК. Приема се за такава 1869 г. Други приемат, че е създаден от Васил Левски през 1870 г., когато се полагат основите на Вътрешната революционна организация, и че е избран общ БРЦК с председател Любен Каравелов на Общото събрание в Букурещ през май 1872 г. Интересни документи и снимки за БРЦК можете да намерите на този адрес. През 1930 – е роден Сотир Майноловски, български актьор. Сотир Майноловски е роден във Варна. Родителите му са изселници от Македония. Една част от семейството остава в София, а друга, отива във Варна. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1958 г. Като актьор се изявява в театъра в Добрич, в Сатиричния театър, в Театър 199, НДТ "Сълза и смях". Бил е директор на Младежкия театър до 1997 г. Сотир Майноловски се снимал в над трийсет български телевизионни и игрални филми, сред които „Закъсняло пълнолуние”, „Понеделник сутрин”, „Вик за помощ”, „Мъже в командировка”, „Цар и генерал”. От началото на 90-те години е вицепрезидент на фондация "Авансцена". Трупата, в която помощник-режисьор е неговата дъщеря Славелена, редовно организира в курорта "Албена" театрално ателие с деца-инвалиди от няколко европейски страни. Носител е на множество театрални и филмови отличия. Уумира на 21 ноември 2007 г. в София. През 1989 - умира големият български актьор, Георги Парцалев. Роден в Левски през 1925 г., бъдещият актьор завършва гимназия в родния си град, след което е приет да следва медицина -- въпреки че, майката на бъдещия несъстоял се д-р Парцалев, леля Веска е скептично настроена и смята, че синът й би има психиатър, защото „само луд човек би се лекувал при него”. Междувременно започва да се занимава с театър; след 5 години учене, следването минава на заден план и в крайна сметка след кратки стажове в театъра на Трудовата повинност и театъра на Строителни войски, Парцалев, макар и без театрално образование, през 1956 е сред първите актьори, назначени в новосъздадения Сатиричен театър, заедно с Енчо Багаров и Нейчо Попов. За тези, които са го гледали там, е невъзможно да забравят ролите му в „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Ревизор”, „Смъртта на Тарелкин”... През 1958 г., в „Любимец № 13” е и първата му роля в киното. Да си припомним още няколко филма с незабравимото му участие: „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца”... В „Тримата от запаса” (1971) чрез ролята на бай Иван съботянинът, режисьорът Зако Хеския дава за първи път възможност на комика да покаже и другата, по-драматична страна на таланта си. Но голямата му професионална мечта – да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва. „Чувствам се еднакво добре навсякъде”, казва актьорът в едно от последните си интервюта. „Киното например създава популярност. То просто е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Това много ми помага в работата ми. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”; за щастие постановките с негово участие „Криворазбраната цивилизация” и „Взех та, Радке” периодично се излъчват в телевизионния ефир.

Мисъл на деня - 31 Октомври 2008 г. „Що е Истината? Истината е реалният живот, който превръща скърбите в радости. А радостите в какво превръща? Радостите превръща в милосърдие. Онези хора, които само се радват, са много егоистични. Този човек се радва от сутрин до вечер, както някой от сутрин до вечер мисли за своята възлюбена. Тя е като един идол за него. И той постоянно мисли за нея, само тя съществува в сърцето му. Питам: какъв смисъл има животът, ако обичаш само един човек на света? Какво трябва да се прави? Ще направиш така, както Бог прави. Бог само едного ли обича? Той е насочил Своята мисъл и към най-малките същества. Той всички държи в Своята мисъл. И те живеят благодарение на Неговата мисъл към тях.” Из Изтълкувай ни тази притча, 38-ма НБ, 11 септември 1938 г.

Azbuki, виждам, че повод за гневът ти са думите на П.Дънов, сложени от мен най-отпред в този ми пост. Тъй като те също са от статията, която ми направи сутринта впечатленние, то ще ги сложа вътре в цитата, който съм избрала. Дано възмущението ти от прекаленото ни самочувствие като българи намалее. Трябва да ти кажа, че изобщо не съм се замисляла по този въпрос, когато четох статията в сайта на спиралата, към който съм дала линк. Съвсем други неща ми направиха впечатление. Не само имената. Между другото по отношение на имената авторът няма предвид гръцки и еврейски имена, а имена от англоезични страни, преди навлизането на библейските. Част от текста не цитирах за да не затрупвам с информация. Ето го как изглежда с изпуснатото от мен: Явно не си проследила линка и не си прочела статия. Може би и затова даваш пример с тези имена: които съвсем не са англосаксонски, а имат друг произход. И какво чак толкова си рискувала да изкажеш? Едно прибързано мнение за това, че българите се правиме на много велики? Защо не погледнеш във Стария Завет на какви се правят евреите? А германците, а французите? Или глобализацията означава малките народи да не вирят много нос? Всъщност имаш късмет, че сме във форума на Портала и правилата са да не се задълбава много в политиката. Иначе щеше да видиш кой какво рискува с мнението си. Аз не бих ти преместила постовете в разговорки ако от мен зависи, но те съветвам в следващите си мнения да бъдеш по-аргументирана, по-точна и да се придържаш към темата.

Много истина в това отношение се крие в отговора на стария вожд Сиатъл, който дава на правителството на САЩ, когато през 1850 г. принуждават неговото племе да продаде два милиона акра земя, където те са живеели, за 150 000 долара. Ето части от този отговор:

За духовната мисия на българите Иван Боянов Бояджиев

Интересно, колко голямо оживление предизвика този въпрос на aorhama? Защо с такова настървение търсим нещо по-страшно от смъртта? Дали за да се оттървем от страха, който ни носи мисълта за нея? Голям е приносът за този страх на нашето его. Ето какво пише за това Согиал Ринпоче в „Тибетска книга за живота и смъртта”:

Богатство и бедност

За това как някои животни лекуват може да се прочете в сайта на вестник „Дар“. Ето някои акценти от там: В chudesa.net също има доста интересни работи за лечението с животни. Петминутно съзерцаване на аквариумните рибки премахва стреса до такава степен, колкото и половинчасово плуване в басейна или 20-минутен масаж. Птиците помагат при мигрена, те спомагат и за отпускане и повишаване на настроението. Препоръчва се на хора, които са принудени на лежат по-дълго време, да се снабдят с канарчета и папагалчета. Хората, изпадащи често в депресия, също биха си помогнали, ако се снабдят с тези хубави птички. Контактът с хамстери или зайци облекчава състоянието на болните стави. Тези животни помагат на обърканите и неуверени у себе си хора, на тези, които се опитват да преборят своя страх и нерешителност. Много полезен е досегът с делфини. Той помага да се стабилизира психоемоционалното състояние на децата, също така снема психологичното напрежение и при децата, и при възрастните. В същият сайт обаче е обърнато внимание и на предпазните мерки, които трябва да се съблюдават при общуването с животните.

Какво наистина представлява мистерията на огледалото? Още великият китайски мъдрец и мистик Лао-Дзъ казвал, че можем да опознаем света, без дори да излезем от прага на стаята си. И е бил прав, защото, където и де се намира човек, на открито или в затворено помещение винаги съществуват безброй възможности за връзка с тайните на Космоса. Достатъчно например е да се усамотим и да се съсредоточим в образа си в огледалото, за да се съзрат скритите бездни на метефизиката. По-чувствителните хора впрочем трудно издържат на по-продължителното взиране в собствения си огледален образ, тъй като много скоро ги обхваща тръпка на ужас и страх от раздвояването на личността. Същевременно никой никога не може да се види в огледалото такъв, какъвто го виждат околните. Странно и тайствено въздейства огледалното кръстосване на посоките, когато дясно се превръща в ляво и обратно. Дясно и ляво се идентифицират с добро и зло. Дясната страна винаги е добрата и силната. Исус Христос винаги седи от дясно на Господа. Аналогични паралели са съществували още в античните култури. Ритонът обикалял сътрапезниците от ляво на дясно, в залата за пиршества се пристъпвало най-напред с десния крак, а когато към края на пира изкукуригвал петел, домакинът премествал пръстенът си от лявата ръка на дясната. Едва ли всичко това би било само суеверие. И до днес в народните вярвания съществуват подобни правила: прекръстиш ли се с лява ръка, кръстният знак се обезмисля, станеш ли сутрин от леглото с левия крак, през деня няма да ти върви и т.н. Може да се направи паралел между огледалото и астралния свят. В астралния свят дясното и лявото са разменени точно както в огледалото и именно с това сходство се обяснява защо смразяващи тръпки побиват по-чувствителните натури при по-продължително вглеждане в огледалото. Прочути произведения на изкуството са посветени на магията на огледалото. Във фантастичните си разкази Е.Т.А.Хофман предава знаменитата история за „изгубения огледален образ“, превърнал се по-късно в популярната „Ария на огледлото“ на демоничния Доктор Дапертуто от операта „Хофманови разкази“. Теодор Щорм разказва историята на едно още неродено, а по-късно преждевременно починало момче, чийто образ най-напред се появява в едно старо огледало. В този случай „Огледалото на Киприян“ насочва към паралела между огледалния и астралния свят и показва, че изглежда именно астралният свят е обиталище на неродените, и на мъртвите. Артър Конан Дойл също пише за едно старо огледало, изобразило убийството на Рицио в присъствието на Мария Стюарт. Множество магически повествувания разказват за крачката отвъд стъклената стена като път към астрала. ТАЙНАТА НА ОГЛЕДАЛОТО Е СРОДНА С ТАЙНАТА НА СМЪРТА Портрет на Е. Джеймс, 1937, Рене Магрит Огледалото ни показва как изглеждаме самите ние, как изглежда светът от другата страна. Според някои екстрасенси, много силна е магията на огледалата. Когато са ги измислили, хората дори не са предполагали, че създават едни от най-тайнствените вещи. Всичко, което се е отразило веднъж в тях, няма да изчезне безследно никога. Огледалото помни всичко. Още през средните векове учените и маговете са изказали догадката, че огледалата не само отразяват видимия свят, но са и тясно свързани с невидимия, не само копират нашия външен облик, но и получават, възпроизвеждат и създават информация за нашия вътрешен свят. Огледалото не е просто неодушевен предмет и част от мебелировката. То участва в живота и енергетичния обмен вътре в дома, поради което изборът на място за огледалото и начинът на обръщане към него е много важен. Неправилно разположеното или "обидено" от неправилно отношение огледало може да повлияе негативно върху благополучието на дома, здравето и душевния комфорт на неговите обитатели. Обратно - правилно разположените огледала не само помагат за преодоляването на отрицателните въздействия, но и позволяват помещението да се изпълни с жизнена енергия. Именно затова и магиите с огледала са толкова силни.