Ани

Никулден Празнува се на 6 декември Това е един от най-големите семейни празници, чествани през зимата. Църковен празник: почита се паметта на Св.Никола Мирликлийски Чудотворец, наричан още и Николай Угодник. Провъзгласен е за епископ на град Мир, по времето на император Константин Велики. Умира през 342г. Като духовен баща на Мир дарявал сила и живот на болните и угнетените. Прочут е със своите чудеса при спасяването на моряци и кораби от морската стихия. Затова на този ден се слага край на есенно - зимния риболов. Уловът се пренася в жетва на светеца. На този ден всички кораби в открито море спират, за да се почете патронът светец. Празникът е посветен на Св.Никола - чието име означава Побеждаващ, е покровителят на водите и пази хората от потоп и удавяне. Той властва над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят - рибите, юдите, самовилите, халите, демоните.В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на св. Илия, а подземният свят на архангел Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола. В народните представи той е крилат момък с изключителна физическа сила, летящ над моретата и бдящ над моряците и рибарите. Другаде пък го изобразяват като старец с дълга бяла брада - такава е и християнската иконографска традиция. Светецът е покровител на моряците и рибарите. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на. Особено поетично е изразена тази вяра в народната песен: Излязъл е буен вятър, Буен вятър в Черно море, Гимиджии Бога молят, Бога молят, мене викат: Дека да си Свет Никола. Дека да си тук да дойдеш, Да усмириш буен вятър, Изгинахме сиромаси, Та си ходих в Черно море, Та усмирих буен вятър. Вярва се също така, че св. Никола е патрон на търговците и кираджиите, а освен това помага на младите хора да се оженят.. Задължително за обредността на този ден е приготвянето на риба. При почистването на рибата жените внимават люспите да не падат на пода, защото се вярва, че ако някой стъпи върху тях, той се разболява и умира. Костите се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката. Теменната костица пришиват в шапките на децата за предпазване от болести и уроки. Обикновено рибата, която се приготвя е шаран, защото според поверието той е "слуга на св.Никола". Легендата гласи, че веднъж, когато св.Никола излязъл с лодка в морето, се извила буря и пробила лодката. Св.Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така той и спътниците му се спасили. Обредните хлябове в чест на светеца са: боговица, светец, кравай, параклис и никулски хляб. За курбан се поднася печен шаран или рибник. Шаранът, напълнен с ориз или булгур, с орехи и стафиди, се пече цял и след прикадяване се разчупва и раздава. Рибникът също е шаран, който се пече обвит в тесто, разплескано и намазано с олио. По него се правят шарки или се налепват тестени пръчици и топчици, изобразяващи гръбнака и опашката на шарана, очите му. Обредното събиране и угощение става вечерта и на него са поканени всички роднини, но обикновено само мъжете. В случаите, когато св. Никола е патрон на селото, се коли курбан - бик или теле и трапезите се нареждат върху кърпи на земята. Тогава присъстват всички. Обредна трапеза: обредни хлябове, риба и постни ястия. Трапезата не се вдига цял ден. Тя е на разположение на гостите. Освен риба и хляб на нея има още фасул, сарми и други постни ястия, напоени със зехтин или шарлаган (масло от орехи или сусам). Имен ден празнуват Никола, Николина, Ненка, Нина.

На 6 декември Днес е Никулден Честито на всички именници През 1903 г. е проведен Трети събор на Демократическата партия /ДП/. Начело на седемчленното Централно бюро застава Александър Малинов, посочен от Петко Каравелов преди смъртта му. Приети са първите устав и програма. През 1948 г. се провежда среща на Сталин и Вячеслав Молотов с партийна делегация в състав Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков във връзка с подготовката на Петия Конгрес на БРП (к). Сталин налага мнението си, че "народната демокрация" и съветският режим са две форми на "диктатурата на пролетариата". На тази среща Сталин изненадващо обвинява Трайчо Костов в укриване на стопанска информация от съветските представители в България. През 1990 г. България установява дипломатически отношения с Ватикана. Създадена е апостолическа нунциатура в София, както и посолството на България във Ватикана. Родени: През 1844г.- Петко войвода български революционер, хайдутин и войвода. Легендарен българин, посветил живота си на борба за независимостта на българските тракийски земи и за обединението им с България. Роден в с. Доганхисар, тогавашна Западна Тракия. За живота на Капитан Петко Войвода научаваме не толкова от историците, колкото от романа за него, написан от Николай Хайтов, както и от телевизионния сериал, станал любим на много българи. Петко Войвода е обичан не само от българите, но и от турците и гърците, защото защитавал правата на всички бедни, независимо от тяхната националност. Той не се ограничава единствено в границите на България, готов е да се бори за всеки народ в Европа, страдащ несправедливо. Част от тези негови усилия е невероятното приятелство между него и Гарибалди. Двамата мъже се срещат лично през 1866 г. Гарибалди помага на младия българин да сформира отряд от 220 доброволци, основно италианци, които по-късно се присъединяват към въстаналите революционери и заминават за о-в Крит, за да се бият срещу турците за освобождението на критския народ. Последните години от живота си, Капитан Петко Войвода прекарва във Варна. Заради русофилските му убеждения и противопоставянето на политиката на Фердинанд I и Стефан Стамболов, е арестуван и интерниран многократно. Това влошава здравословното му състояние и ускорява смъртта му. Умира на 7 февруари 1900 г. във Варна. По сценарий на Николай Хайтов е създаден биографичният телевизионен сериал "Капитан Петко войвода" (1974) с участието на актьора Васил Михайлов в главната роля. На името на бележития българин е именуван връх Петко войвода (Petko Voyvoda Peak) на остров Ливингстън, Антарктида. В много български градове и села има улици носещи името на героя. През 1924 г. - Павел Матев писател и поет. Завършва славянска филология в СУ “ Св. Климент Охридски” през 1949 г. Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951 г.), председател е на Комитета за българите в чужбина (1978-1979 г.), и на Съюза на българските писатели (1988-1990 г.). За пръв път печата стихове през 1946 г. в старозагорския в-к “Литературен подем”. Стихотворенията му са преведени на много езици. На руски, немски, молдовски и полски език са издадени негови книги. Негови са съчиненията: “Стихове” (1951 г.), “Дълг” (1955 г.), “Човешка тревога” (1960 г.), “Време, родина, любов” (1962 г.), “Родословие” (1963 г.), “Чайките почиват на вълните” (1965 г.), “Неоскърбени светове” (1969 г.), “Натрупани мълчания” (1973 г.), “Внезапни паузи” (1976 г.), “Когато птиците летят по-бавно” (1979 г.), “Повикан от щастливи бездни” (1982 г.), “Сърдечни затишия” (1985 г.), “В часа, когато сенките се раждат” (1987 г.), “Ти сън ли си” (1989 г.), “Ехо от олтара” (стихосбирка, 1992 г.), “Световъртеж” (1994 г.), “Бдения” (стихосбирка, 1996 г.), “Любов - магическа реалност” (стихосбирка, 1997 г.), “Смълчано време” (стихосбирка, 1997 г.), “Преображения. Избрани произведения” (1998 г.), “Елегични изповеди”, (стихосбирка, 1999 г.) и др. Павел Матев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове станаха текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на 20 век. Умира на 4 февруари 2006 г. Любов - магическа реалност Павел Матев Любов - магическа реалност, неоскърбени светове, в които жадно и нормално сърцето-чудо ни зове. То търси истина и милост и в синкавия полуздрач се смесват най-необяснимо очакван смях с нечакан плач. И веят в тръпните дървета нехайни, неми ветрове. А в странен климат по полето цъфтят заветни цветове. Най-често във предсънно време дъжд люляков ще зароси. Там чуваш честни обяснения и още вярваш на сълзи. И накипяла правда има във жеста, в трепета, в гласа: или отчаян ще заминеш, или ще вършиш чудеса. /източник/ През 1925 г. - Милен Гетов - български режисьор, работил в документалното и игралното кино. Създава и поредица от спортни филми. През 1996 г. е назначен за главен художествен експерт в БНТ. Водещ и съавтор е на предаването "Минаха години" заедно с Др. Тенев по БНТ. Най-известният му документален филм е: "Непобедимият Дан Колов" (1971 г.). Снима игралните филми: "Един наивник на средна възраст” и “Реквием за една мръсница" (тв, 1976-1977 г.), "Умирай само в краен случай" (тв, 1978 г.), "Тайфуни с нежни имена" (тв, 1979 г.), "Юмруци в пръстта" (1979-1980 г.), "Петият от карето" (тв, 1981 г.). През 1932 г. - Георги Данчев – литературовед и поет. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1952 г., след което специализира в Италия. Първите му печатани стихове са от 1952 г. Той е преподавател и един от основателите на ВТУ. Чете лекции по "Старобългарска литература" и по "Старобългарска книжнина”. Председател е на Съюза на българските писатели във Велико Търново. Интересите му са свързани с проучвания на писателите от Търновката книжован школа (Д. Кантакузин, Вл. Граматик), както и с изследване на творчеството на писатели, свързани с Българската православна църква (монаси, свещеници, църковни дейци). Пише стихотворения за деца. Починали: През 1927 г. - Ефрем Каранов - български книжовник, историк, фолклорист, етнограф и преводач. Роден е на 28 януари 1852 г. в Карлово. Учи в българско училище в Цариград (1864-1866 г.). Следва славянска филология в Новорусийския университет (до 1875 г.) в Одеса. Работи като учител в Щип, Кюстендил, Самоков и София. Участник е в македонското освободително движение. Основател и уредник е на Кюстендилския музей, читалищен деец. Записва над 240 народни песни, автор е на етнографски и фолклористични студии. Особено ценни са неговите мемоари “Спомени”. Превежда поезия от руски език. През 1944 г. - Елена Снежина - актриса. Родена е на 14 март 1881 г. в Карлово. Учи театрално изкуство в Москва при Станиславски и Немирович-Данченко. Почти четири десетилетия играе в Народния театър. Пресъздава образите на Бистра от "Когато гръм удари" и на Амели от "В полите на Витоша" на Яворов, Любов Андреевна от “Вишнева градина” на Чехов, Катерина от “Буря” на Островски, Ирена от “Морската жена” на Ибсен, Вилма от “Приказката за вълка” на Молнар, Анисия от “Силата на мрака” на Толстой и др. Снима се във филмите "Дяволът в София" (1921 г.), "Безкръстни гробове" (1931 г.), "Грамада" (1936 г.) и др.

Мисъл на деня - 6 декември 2008 г. ”Недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция. Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи. Обаче, щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен. При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това внася в душата му мир и доволство.” Из Една стъпка, ООК, 13 април 1927 г.

Здравей Фют! За баенето има цяла тема. Това наистина си е народен обичай, както и уроките влизат в народните поверия. За урочасването (предимно на деца) и предпазването от него може да се прочете от сайта на Здравен център „ДАР“. Там също е и Молитвата за болен от уроки /по Петър Димков/. Според народното порерие уроките се предизвикват от лош поглед. Такъв поглед имат хора, които като деца са били закърмени повторно от майките си. Към категорията спадат магьосниците, завистниците, незаконнородение, съботниците, понякога вдовиците и старите баби с някакъв недъг или белег. Вярва се, че зъл поглед имат светлите на цвят очи - сини и зелени. Уроки причиняват и змийските очи. Най-податливи на урочасване са бебетата, малките деца и бременните. Затова те носят различни апотропеи и амулети - сребърна паричка, червен конец, маниста, чесън, кръстче от глог, кост от главата на Никулденския шаран, вълчи зъб, прешлен от змия, рог от коза, косъм от мечка. От уроки предпазват черепите от елен или кон, окачени по плетищата на дворовете. Урочасани могат да бъдат сватбата, вършидбата и сеидбата. Урочасване се лекува единствено чрез баене. От урочасване се предпазва и с безопасна игла – закопчана на вътрешна дреха. Носенето на син камък също пази. Тъмни очила, носене на малко огледалце в джоба. На Бъдни вечер се слага чемшир да пази от уроки. Против уроки по ъглите на лозята се поставят кокали — черепи от овце, коне или волове, набучени върху високи пръти. Още за предпазване от уроки можете да се намери тук. Според народната митология самодивите, вилите, юдите също могат да предизвикват уроки. Предпочитат да урочасват хубави моми, явно завиждат. Други специалисти по уроките са вещиците. Вещицата не е застъпена широко във българската митология и представата за нея е наложена предимно от християнската религия. Асоциира се със злото. Обикновено е в образа на жена, която чрез различни средства (магии, уроки, смърт и др.) вреди на хората. Споменава се като магесница, манница, бродница, ченкарица, която по един или друг начин е свързана с тъмните демонични същества. При българите много застъпен е мотивът за свалянето на месечината от магесници, обикновено майка и дъщеря или свекърва и снаха. В християнски сборници от 17 и 18 век значението на самовилата е тъждествено с магесницата, врачката.

На 5 декември Днес е Савинден честит ден на всички именници: Сава (означава – неволя, но и предвиждащ), Савка, Светослав, Светослава, Славчо, Слави, Съби, Славян, Славяна. и т.н. През 1868 г. жителите на гр. Велес решават да се откажат от Цариградската патриаршия. Владиката Антим, грък по народност, не се съгласява с това решение и на другия ден българското духовенство извършва служба, по време на която името на патриарха не се споменава демонстративно. Така тази епархия се присъединява към българската църква начело с Иларион Макариополски в Цариград. По силата на ферман от февруари 1870 г. Велешката епархия е включена към Българската екзархия и през 1872 г. получава първия свой български митрополит - Генадий. През 1883 г. Третото Обикновено народно събрание на България приема Закон за изменение на Търновската конституция. Въвеждат се изборни цензове, създават се Втора камара и Постоянна комисия на Народното събрание. Законът е отменен през юли 1886 г. Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. Тя се състои се от 22 глави и 169 члена. В нея е прокаран принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи - монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани. Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си в Европа. Отменяна е през 1881 г. и през 1883 г., изменяна е през 1893 г., 1911 г. и 1946 г. и е в сила до 1947 г. През 1912 г. е създадено Македонско военно губернаторство с временен губернатор ген. Христофор Хесапчиев, а по-късно - ген. Михаил Иванов, с център Сяр. То включва 4 окръга: Драмски (5 околии), Сярски (9 околии), Солунски (от 12 декември Кукушки - 5 околии) и Щипски (5 околии). На 18 декември са утвърдени Временни наредби за гражданското управление на завладените земи. През 1918 г. в София се открива първият в България постоянен оперетен театър - "Свободен театър", с премиерата на "Царицата на чардаша" от Калман През 1958 г. влиза в експлоатация на текстилния комбинат "Марица" (дн. "Марицатекс" АД) в Пловдив. Наследник на основаното през 1890 г. текстилно предприятие. През 1991 г. е преименуван от "Марица" на "Марицатекс" ООД; от 1993 г. е "Марицатекс" ЕООД, а от 1997 г. е "Марицатекс" АД. Мажоритарен собственик е "Доверие - Обединен холдинг" АД . През 1966 г. в Белград Тодор Живков разговаря с председателя на Съюза на югославските комунисти и с президента на Югославия Йосип Б. Тито. На срещата председателят на Съюза на комунистите в Македония Кръсте Цървенковски поставя въпроса за “македонското малцинство в България”, позовавайки се на преброяванията на населението от 1946 г. и 1956 г., когато е отчетено, че в България има македонци, а при преброяването през 1965 г. те вече са “изчезнали”. В отговор Живков му напомня за “изчезването” на българите от Македония и отново настоява учените да разработват обективно македонския въпрос. През 1975 г. е открит студентският комплекс "Христо Ботев" в София. Зала “Христо Ботев” е с обща площ 5450 кв. м. В нея се провеждат както спортни състезания, така и редица културни мероприятия. През 2001 г.правителството публикува “Бяла книга” за наследството от управлението на СДС. През 2001 г. СЕМ взема решение да прекрати мандата на генералната директорка на БНТ Лиляна Попова, тъй като не отговаря на новото изискване на закона - да е работила 5 години в институцията, която оглавява. Родени: През 1856 г. - Димитър Мишев – български просветител и общественик. Завършва Габровската гимназия, след което работи като учител в Орхание (дн. Ботевград). През 1877 г. се премества в София и става преводач на софийския окръжен началник. След Освобождението учителства в редица градове - Лом, Видин, Сливен, Цариград. От 1895 г. до 1901 г. е избран за секретар на Българската екзархия в Цариград. Взема участие в редактирането на в. "Църковен вестник", "Балкански сговор", "Църковен архив" и др. Депутат е в IV-то и в ХIV-то Обикновено народно събрание (1884–1886 г., 1908–1911 г.). Издава "Ръководство по български език", "Христоматия. За долните класове на гимназията и общинските класни училища", "Обществена съвест" и др. През 1864 г. - Сава Панайотов Савов - български офицер, генерал от пехотата (1935 г.). Завършва Военното училище в София (1885 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на рота. Завършва военна академия в Торино, Италия (1891 г.). През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 22-ри пехотен Тракийски полк. През I-вата световна война (1915-1918 г.) е командир на 5-та Пехотна Дунавска дивизия, 3-та армия (1917 г.), 4-та армия (1918 г.). Министър на войната (1918-1919 г.). Съветник на царя, народен представител. Умира на 10 април 1940 г. в София. През 1887 г. - Никола Арнаудов – български ботаник, анатом и физиолог. Завършва естествена история в Софийския университет, след което става асистент, доцент и професор (1925 г.) по обща ботаника и анатомия и физиология на растенията. Специализира ботаника в Мюнхен. Умира на 29 октомври 1961 г. През 1927 г. - Рангел Георгиев Игнатов - български писател, автор на разкази, романи, сценарии, пиеси. Завършва Народно военно артилерийско училище (1949 г.). Служи като офицер в Сливен, Грудово, Шумен. Работи като редактор в Държавното военно издателство (1953-1966 г.), директор на Театъра на народната армия (1971-1974 г.), заместник-главен редактор на в-к "Литературен фронт" (от 1976 г.). Пише предимно върху исторически, военно-патриотични и нравствено-психологически теми. Сред известните му съчинения са: "Митьо от Равногоре" (1954 г.), "Мечтата на Стоян" (1956 г.), "Дълг" (1957 г.), "Човешка голгота" (1959 г.), "Късче небе за трима" (1962 г.), "Сбогом, любов" (1965 г.), "Страната, където слънцето не залязва" (1967 г., в съавт. със Сл. Г. Караславов и Хр. Траянов), "В сянката на ливадите" (1968 г.), "Неуловимият Шишко" (1969 г.), "Съд на честта" (ТВ пиеса, 1975 г.), "Сбогом, любов!" (тв, 1976 г.), "За грош надежда" (1977 г.), "Законодателят и Разпятието" (драми, 1978 г.), "Големият жребий" (1979 г.), "През бурята" (1983 г.), "Сребърният ангел" (1986 г. - нереализиран), "Зала 13" (1987 г.), "Цитаделата от говори" (1990 г.). В тв театър е автор на "Съд на честта" (1975 г.) и "Разпятието" (1976 г.), а "Зарево над Драва" (1974 г., съвместно с П. Вежинов) е най-добрият му сценарий. През 1890 г. - Никола Танев български художник. Танев е роден в гр. Свищов. Учи в печатарско училище във Франция, завършва Академията за декоративни и изящни изкуства в Париж (1912 г.). Първата му самостоятелна изложба е в София през 1912 г. Има много изложби в различни европейски страни. Никола Танев е един от създателите и пръв ръководител на дружество "Родно изкуство". По-късно се парализира в резултат, на което престава да рисува. Съпругата му записва спомените му и ги издава през 1983 г. Сред популярните му произведения са: "Мотив от Сена - Париж" (1912), "Пазар в Карлово" (1943), "Карловски двор" (1943) и др.

Мисъл на деня - 5 декември 2008 г. ”Казвате за някого, че е себелюбив. Това е в реда на нещата. Лошо е, ако себелюбивият не излиза вън от себе си. Но ако проявява същата любов и към ближния си, той е на прав път. Едно от качествата на Любовта е предвиждането. Който люби, може да предвижда, т.е. да предсказва нещата. Това се дължи на едно вътрешно чувство в човека.” Из Трите родословия, УС, 22 септември 1935 г.

Аз си гледам телевизията все още, то си личи и от предишния ми пост. Но много често се сещам за песента на Висоцки - „Жертва телевидения“. Тук може да се чуе, дано проработи линка. Иска Quick Time. Не можах да я намеря на друго място. А ето и думите: Жертва телевидения Есть телевизор — подайте трибуну,- Так проору — разнесется на мили! Он — не окно, я в окно и не плюну,- Мне будто дверь в целый мир прорубили. Все на дому — самый полный обзор: Отдых в Крыму, ураган и Кобзон, Фильм, часть седьмая — тут можно поесть: Я не видал предыдущие шесть. Врубаю первую — а там ныряют,- Ну, это так себе, а с двадцати - «А ну-ка, девушки!» — что вытворяют! И все — в передничках,- с ума сойти! Есть телевизор — мне дом не квартира,- Я всею скорбью скорблю мировою, Грудью дышу я всем воздухом мира, Никсона вижу с его госпожою. Вот тебе раз! Иностранный глава - Прямо глаз в глаз, к голове голова,- Чуть пододвинул ногой табурет - И оказался с главой тет-на-тет. Потом — ударники в хлебопекарне,- Дают про выпечку до десяти. И вот любимая — «А ну-ка, парни!» - Стреляют, прыгают,- с ума сойти! Если не смотришь — ну пусть не болван ты, Но уж, по крайности, богом убитый: Ты же не знаешь, что ищут таланты, Ты же не ведаешь, кто даровитый! Как убедить мне упрямую Настю?! - Настя желает в кино — как суббота,- Настя твердит, что проникся я страстью К глупому ящику для идиота. Да, я проникся — в квартиру зайду, Глядь — дома Никсон и Жорж Помпиду! Вот хорошо — я бутылочку взял,- Жорж — посошок, Ричард, правда, не стал. Потом - прекраснее, еще кошмарней, - Врубил четвертую - и на балкон: А ну-ка девушки, а ну-ка парни. Вручают премии в ООН. Ну, а потом, на Канатчиковой даче, Где, к сожаленью, навязчивый сервис, Я и в бреду все смотрел передачи, Все заступался за Анджелу Дэвис.... Слышу: "Не плачь, все в порядке в тайге", "Выигран матч СССР - ФРГ", "Сто негодяев захвачены в плен", И "Магомаев поет в КВН". Ну, а действительность еще шикарней: Тут у нас два телевизора, крути - верти. Там - "А ну-ка девушки", Тут - "А ну-ка парни". За них не боязно с ума сойти. /източник/

Андреевден, Варваринден, Савинден 30 ноември Андреевден На 30 ноември Православната църква отбелязва с празнична литургия деня на Свети Андрей Първозвани. По българските земи Андреевден се нарича още Мечкинден. Според преданието Свети Андрей бил отшелник в планината и там обработвал малка нива с единствения си вол. Но един ден мечка изяла животното. Разгневил се Андрей, уловил звяра и го впрегнал в ралото. Оттогава яздел мечката и с нейна помощ обработвал земята си. Затова светецът се тачи и като покровител на най-свирепите животни по нашите земи. На този ден преди изгрев слънце най-възрастната жена в дома взема шепа варени царевични зърна и ги хвърля нагоре в комина с думите: “На ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия”. Според традициите 30 ноември се нарича още Ендрин или Едрей. Оттогава денят започва да расте. Предишната вечер се приготвят варива - жито, леща, царевица, фасул... Всичко, което се сее на полето. Това се прави, за да наедреят посевите така, както и сварените зърна. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни. В някои краища на България стопанките раздават и на съседите за здраве. А другаде е точно обратното - не се дава на външни хора, за да не се изнесе плодородието от дома. Обредна трапеза: леща, боб, царевица, нахут и др., които символизират плодородието и нарастването на посевите Имен ден е за онези, които се наричат Адриана, Андрей („мъжествен"). 4 декември Варваринден. Православната църква почита на този ден паметта на Света Варвара. Народният календар нарича 4 декември Варварица, Варваринден, Варвардан. Нарича се още женска коледа, защото в него участват само жени и момичета. Света Варвара се почита като закрилница от шарката и други болести. За празника жените приготвят обредно вариво, както на Анреевден. За да умилостивят шарката, вечерта преди празника приготвят трапеза или оставят медена питка на масата, за да си хапне баба Шарка и да не закача децата. Със същата цел в Западна България нечетен брой деца палят огън на кръстопът и го прескачат три пъти. Главня от него се пази като лек против дребна шарка. От Света Варвара се завървяват Зимните празници по българско. На варваринден стопанката на дома опича малки „кравайчета" за момченцата и „куклички" за момиченцата, вари жито, царевица, боб и ги раздава по комшиите за здраве и милост от Баба Шарка, та да не боледуват децата. Според народнотo вярване, Варвара и сестра и Сава(чествана на следващия ден), двете сестри на Св. Никола, подготвят неговия празник и затова се казва: "Варвара вари, Сава пече(меси), Никола гости гощава". Затова тези два празника (на 4-ти и 5-ти декември) предхождат Никулден. За празника се месят питки, намазани с мед или рачел и се раздават на децата и съседите. В някои райони на страната, празника се свързва с обичая полазване, който е характеерен за друг празник - Игнажден. Обредна трапеза: до огнището се нареждат медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода. Имен ден е за онези, които се наричат Варвара. Варвара означава чужденка. 5 декември Савинден Православната църква почита на този ден паметта на Св. Сава Освещени. В българските представи Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата. Някъде честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). познат е също израза: "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява" . В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен. Преди изгрев слънце момите пресяват брашно през наопаки обърнато сито. По време на пресяването присъства възрастна жена, с която момата води обреден диалог. Възрастната жена я учи как да си намери добър мъж и да се задоми щастливо. Всички вярват, че пожеланията за късмет и благополучие ще се сбъднат. За здраве и плодородие жените раздават и питки. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол. Основната част от обредността на Савинден може да се определи като женска . Ясно се налага народната представа за светеца-Андрогин; неговата двойствена природа определено клони към женския облик. Тази същност е детерминирана не само от роднинството - сестринство със света Варвара, но и от ситуирането на празника в период на преход към зима. Практически в обредно отношение празникът "дублира" този на Варвара. Същността на персонажите е еднаква; връзка с хтоноса, болестите, отвъдния свят на мъртвите и едновременно с това плодородието, закрилата на плодовитостта. Можем да определим функциите на ритуалните практики (и изобщо на честването) като продуциращи, подготвящи следващия аграрен и социален цикъл и главно - неговото благополучие. В същото време обредите "закрилят" стопаните от вредоносното действие на злите сили. Обредна трапеза: Подготвя се празнична никулденска трапеза. Носи се на гробището и се раздава за “Бог да прости” Имен ден на Славка, Слав, Сава. „Сава" от старогръцки е „събота" (предвиждащ).

Соня, Диана, Florestan и всички останали, които сте писали в тази тема, благодаря ви, че се вълнувате от проблемите на образованието в България. Изграждането на бъдещото поколение е много важно за всеки народ и за човечеството, като цяло. Направило ми е впечатление, че на този въпрос са обърнали специално внимание и Беинса Дуно - Учителят за образованието /Боян Боев/, и Рудолф Щайнер -Валдорфска педагогика Относно редовните часове по специален инструмент, то това е много добре, дори за деца нямащи музикални способности /слух/. Музиката подобряват паметта и стимулира умственото развитие на децата, както между другото и математиката. Но за обучение по специален инструмент, се изискват доста средства и по-сложна организация на учебния процес. Това могат да си позволят много малко училища в момента, предимно частни. Затова припомних кръжоците. При тях организацията е по-лека, тъй като се водят в извънучебно време. Иначе, музика и изобразително изкуство се учат, но както писа Florestan вече са извадени от горния курс. Това не ми харесва много. Според мен и големите ученици имат нужда от този вид култура.

На 4 декември През 1904 г. - В София се открива първото частно Музикално училище. Училището е открито с подкрепата на просветния министър проф. Иван Шишманов. През 1913 г. става държавно. През 1921 г. министърът на просветата Омарчевски преустроява училището. То е наречено Музикална академия. През 1908 г. - В София е открит първият български киносалон "Модерен театър", който е втори в Европа. През 1947 г. - 6-то Велико Народно събрание приема Конституция на Народна република България, известна като Димитровска конституция. Родени: През 1848 г. - Ради Иванов - български общественик, участник в национално-освободителното движение. Завършва Русенското класно училище. Един от организаторите е на Русенския революционен комитет (1871 г.), негов член-секретар. Арестуван е през пролетта на 1872 г. в Русе. Освободен е, емигрира в Румъния и се включва в дейността на българската революционна емиграция. През 1873-1874 г. обхожда някои райони за създаване и укрепване на революционни комитети. Участва в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и Априлското въстание (1876 г.). Преследван е от турските власти, избягва през Одрин, Цариград и Марсилия в Швейцария. Прехвърля се в Сърбия и участва в Сръбско-турската война (1876 г.). Преводач е във 2. пехотна гвардейска дивизия по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението живее в Русе и София. Назначен е на поста директор на пощите и телеграфите и др. Превежда от френски език първото ръководство в България за работа с морзовия апарат. Български представител е на Международния конгрес на пощите и телеграфите в Лисабон (1885 г.). Предлага идеята за основаване на спестовна пощенска каса в България. Умира на 1 април 1899 г. През 1852 г. - Сава Атанасов Муткуров - първият български генерал (1890 г.), политик. Завършва 2 класа на Военномедицинското училище в Цариград (1868 г.) и Одеското военно пехотно училище (1872 г.). Служи в руската армия и участва в Сръбско-турската (1876 г.) и в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е командирован в Българската земска войска и служи в ХХ Пловдивска пеша дружина. Един от ръководителите на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) и член на Временното правителство на Източна Румелия. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) командва лявата колона и центъра при превземането на Пирот. След детронацията на Александър I (1886 г.) заедно със Ст. Стамболов организира контрапреврат и арестува детронаторите. Член е на регентството (25 август 1886 г. – 2 август 1887 г.). Като министър на войната (20 юли 1887 г. – 4 февруари 1891 г.) извършва реорганизация на армията, превъоръжаване с пушки “Манлихер” (обр. 1885 г.) и внася в Народното събрание първия проект за военен закон. Умира на 3 март 1891 г. в Неапол. През 1878 г. - Никола Георгиев Данчов - български писател, енциклопедист, син на Г. Данчов (Зографина). Заедно с брат си Иван Г. Данчов съставя през 1936 г. "Българска енциклопедия". Завършва Историко-филологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Сътрудник е на сп. "Мисъл", "Български преглед", "Българска сбирка", "Знание" и др. Печата разкази, обединени в сборник "Дъждовни капки" (1901 г.), "Когато слънцето захождаше" (1911 г.), "Ева" (1923 г.) и др. Поставя в Народния театър пиесата си "Аз искам да живея" (1903 г.). За разлика от прозата филологическите му постижения са по-големи: автор е на статии по езиковедски въпроси, на "Правописен речник на българския книжовен език" (1945 г., в съавторство с Ив. Г. Данчов). Умира на 11 май 1964 г. в София. През 1881 г. - Елисавета Георгиева Консулова-Вазова българска художничка, съпруга на д-р Б. Вазов. Завършва живопис в Държавното рисувално училище в София (дн. Художествена академия, 1902 г.) в класа на Я. Вешин. Специализира в Мюнхен (1909-1910 г.) при Х. Книр. Някой от нейните творби: “Автопортрет” (1905 г.), “Портрет в бяло” (1911 г.), “Иван Вазов на почивка” (1917 г.), “Иван Вазов на разходка” (1917 г.), “Портрет на писателя Стоян Михайловски” (1918 г.), “Добри Христов” (1919 г.), “Портрет на момченце” (1920 г.), “Портрет на д-р Борис Вазов” (“Човекът с лулата”) (1954 г.) и др. Организаторка и редакторка е на сп. “Беседа” (1934-1940 г.), на сп. “Дом и свят” (1940-1944 г.). Занимава се с художествена критика и популяризиране на българското и чуждото изобразително изкуство. Превежда научна и художествена литература от немски, френски и английски език. Умира на 29 август 1965 г. в София. През 1888 г. - Катина Томова Касабова - българска драматична артистка. Започва да играе в “Съвременен театър” на М. Икономов. Участва в създаването на Плевенския театър. Повече от 30 години играе на неговата сцена. Работи в пътуващия “Комичен театър”, в Ломския театър и др. През 1924 г. - Любен Николов Станев - български писател-белетрист. Завършил Медицина в Пловдив. Работил като военен лекар. Бил е редактор и главен редактор в Студията за игрални филми, сценарист във II-ри творчески колектив "Младост". Създател и председател на Съюза на писателите-лекари в България. Вицепрезидент на Международния съюз на писателите лекари. Член на ЮНЕСКО. Дебютира с разкази през 1939 г. Автор на сценарии за игрални филми, разкази и романи. Починали: През 1915 г. - Георги Нешов Тиханек - български революционер. Роден е през 1845 г. в Копривщица. Участник е в Априлското въстание (1876 г.). Член е на революционния комитет и началник на тайната полиция (комитетската стража). Тиханек е в групата въстаници, която трябва да превземе конака, и дава първия изстрел във въстанието (20 април 1876 г.), като убива турското заптие. След въстанието е заловен, откаран в София, където престоява 3 месеца. След това е заточен на о-в Родос. Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.). През 1945 г. - Димитър Георгиев Бабев - български поет, публицист и литературен критик. Роден е на 25 октомври 1880 г. в Търново. Работи като драматург на Народния театър. Съставя антология "Френски поети" (1920 г.) и издава "Избрани произведения от А. С. Пушкин" (1937 г.). През 1979 г. - Петя С. Дубарова българска поетеса. Родена е на 25 април 1962 г. в Бургас. Публикува за първи път в сп. "Родна реч" на 14 години стихотворения, импресии, есета, кратки разкази. Самоубива се на 17-годишна възраст в началото на един твърде обещаващ творчески път. Книги: "Аз и морето", стихотворения (1980 г., 2. издание1981 г.), "Поезия", съставители Н. Йорданов и Г. Константинов (1984 г.), "Лястовица", стихове и разкази, съставител Г. Константинов (1987 г.), "Най-синьото вълшебство", сборник, съставител В. Андреев (1988 г.), "Ученическа тетрадка", стих. (1990 г.), "Из писмата, дневника, творчеството £”, сборник, съставител В. Андреев (1991 г.), "И светла, и истинна", избрани стихотворения и импресии (1996 г.). Утро Изсипва утрото брилянти и блесва пурпурночервено, звънят потоци-музиканти и пее борчето зелено. Събуждат се от сън цветята, обличат пурпурна одежда, коронка слагат на главата. В росата Слънчо се оглежда. Елмази-капчици се ронят, блещукат чудно сред тревата. Безброй гласчета вред ромонят и ден изгрява над земята. 18.04. 1974 г. През 1988 г. - Владимир Полянов (псевд. на Георги Иванов Тодоров) Владимир Полянов е роден на 5 май 1899 г. Написал е книгите "Ръцете на приятеля", "Случаят Иван Андреев", "Пътеки през неуловимото", "Хроника на узряването". Автор е и на сборниците с диаболчин разкази "Смърт", "Комедия на куклите", "Момичето и тримата", излезли в периода 1922-1926 г. Заедно със Светослав Минков и Чавдар Мутафов става представител на диаболичната (фр. diabolisme от diable - дявол) проза в България от началото на века. Можете да прочетете някои негови диаболични разкази тук.

Защо смяташ новините за пълна порнография? Аз им имам все пак някакво доверие. Следя някои новинарски емисии по различни наши телевизии, но не знам дали е редно да ги пиша тук. Колкото и да са субективно поднесени, все пак дават някаква ориентация. Естественно, човек трябва и да мисли със собсвения си мозък, да анализира нещата и дори да разчита на интуицията си, доколкото я има . Но все пак преди това трябва да знае, че дадено събитие се е случило. Вярно, че има и вестници, но и там информацията се поднася избирателно. Обаче съвсем без информация да я караш От чуждите гледам от време на време френската TV5, тъй като с френския съм по-добре. BBC, CNN - по-малко. Голям фен съм на френската музикална програма MEZZO. Обикновено с нея си „изглаждам“ нервите и изчиствам негативните натрупвания от деня.

Здравей, Диана! Предполагам, че много от пишештите в Портала са забравили думичката „кръжок“. В кръжоците се учеше всичко - музика( почти всяко училище разполагаше с музикални инструменти), рисуване, актьорско майсторство и какво ли не още. Имаше хорове, оркестри. Всичко това извън учебната програма. Нямаше никакво заплащане от страна на учениците, но учителите бяха определено повече натоварени. Помня, че имаше и кръжоци по математика, физика. Воденето на извънучебни занятия с учениците се заплащаше много малко, но се отразяваше в атестацията. Почти всички деца бяха обхванати в кръжочна дейност. Към 1988г. бяха много популяни кръжоците по информатика. Там имаше много желаещи и не само заради игрите. Учениците изучаваха асемблер, теория на алгоритмите. Учеха се не да бъдат консуматори на компютрите, а с интерес пишеха програми най-вече на Паскал и Бейсик. А сега в час по информатика се смята за върховно постижение да препишат написаната от преподавателя на дъската програмка, която обикновено виси по една седмица там. По информационни технологии учат главно работа с Word, Excel и естесвенно интернет. Но това не е творчески процес, а консумация на готови програмни продукти. Е, има училища в които по инициатива на някой млад и ентусиазиран преподавател става обучение в Web програмиране - някои по-основни неща. Все пак ученето в тази област става извън училище, хаотично, просто хлапетата са пуснати на автопилот - всеки търси и естественно намира. Децата са бъдещето и държавата трябва добре да разбира това и да отделя средства за това бъдеще. Но не жълти стотинки. Това което пише Соня за Йордания е било в сила и в Ирак, поне до преди войната. Сега не знам как е там? Това вълнува предполагам не само Никола и Соня е отговорила на този въпрос много подробно в последния си пост. Тук аз вече не съм съгласна, но това си е политика на йорданското правителство. Не ми се иска подобен вид религиозно обучение да се въведе у нас.

Здравей, Соня. Радвам се, че хора като теб, които вече са се устроили успешно в чужбина, милеят за родината си. Аз също прочетох внимателно твоите предложения и ето някои от мислите, които те събудиха в мен: А хората, които нямат средства за частни училища? Не знам колко са в Йордания, но в България са доста голям процент. Това се правеше в у нас преди 20 години. Не само при учителите, но и при университетските преподаватели – наричаше се атестационна комисия и от нея зависеше много. Сега в България, децата се „профилират“ още след 7 клас. Дори е решено вече след завършването на този клас да се издава диплома за завършено основно образование, която преди се издаваше след 8 кл. Сложила съм думата профилират в кавички тъй като голяма част от децата (предимно от ромското население) след този клас прекъсват да учат. Това е в сила и за малките селца, където бяха положени големи усилия за разбиване на съществуващите там училища. Представи си едно наистина умно, дори гениално хлапе, но родено в такова село. Дете от което може да се получи способен физик, математик или писател, художник, музикант, но....спира да учи още в 7 кл., просто защото родителите му нямат средства. Това в нашата страна преди 25 г. беше екзотика, но сега за съжаление е тъжна реална действителност. Профилирането изисква задълбочено наблюдаване на децата още от детската градина дори. Това наблюдаване трябва да става от специалисти, които да забележат способностите на детето още в зародиш. И все пак тази система на мен не ми харесва. Не може да се постави капак върху развитието на човек още в 9 кл. и да се вкара живота му в определени рамки на развитие. В Йордания са приели английската система, но аз не съм във възхищение от нея. Забелязала съм, че много от учените, които сега успешно работят в престижни западни университети са продукт на немската и руската школи. Руската след 1917г. беше преработена в съветска, която беше внедрена и у нас. Всъщност основната преработка е била само в идеологическите дисциплини. Слава богу, че математиката не е от тях и не са успели много да я потрошат. Българчетата все още продължават да доказват на международни състезания по математика, физика, информатика, че в България продължават да се раждат умни и дори гениални деца. Е тук сме по-напред. При нас почти всяка година се пишат нови учебници. Сещай се защо. Тези точки съществуваха в българското училище и бяха изхвърлени през 1989г. като „тоталитарен тормоз“ над децата. Въведе се понятието, че демокрацията = липса на всякакъв регламент в училище. Едва сега някои хора от министерството започнаха да се осъзнават. А някои елитни училища (частни и държавни) въвеждат униформи, които голяма част от децата носят с удоволствие. Защо само с материали от Интернет. Това означава ли, че не се стимулира четенето на книги? Колкото до Интернета, българските ученици отдавна се усетиха, че това е най-лесният и бърз начин за подготовка на курсови проекти по различни дисциплини. Просто трябва да се владе добре copy и paste. Тук нещата вече са много по-сложни и трябва да ти кажа, че решително съм против това. Сама казваш, че в Йордания се стимулират само исляма и християнството. А останалите? Например във втория си пост пишеш: Това вече няма общо нито със свободата, нито с демокрацията и ми напомня пак за предишното българско училище, където имаше задължителни предмети, но в една друга идеология, която въпреки, че беше против религията беше възприела някои нейни форми на задължително налагане. В България задължително се придобиваше някаква практическа специалност. Дори в гимназиите. Например аз съм завършила 18 гимназия. В седмицата имахме един ден главно практика. Моята беше слаби токове, радио и телевизия. Имаше шивашки, шофьорски и най-различни други практики. Така, че това което в момента „откриват“ в Корея, Япония и Китай при нас е отдавна минало, но не знам защо изхвърлено. Практика сега има само в професионалните гимназии. Та това е което ми хрумна, четейки предложенията. Мисля си, че когато се пипа в сфери, като образованието, трябва много да се внимава. Да се отрече всичко, което е градено с векове и да се създава тепърва нещо ново, може би успешно, но чуждо на народа ни, е доста опасно. Всички виждаме до къде доведе тази практика у нас. Не само в образованието, но и в много други области. У нас всичко се разруши с голямо удоволствие, но новото което се изгради - какво е? Успешно ли е наистина? Някъде - да, но в области в които имахме успех, каквато беше и тази на образованието, въпреки голямото му оплюване, мисля че се получи провал. За съжаление грешките на учителите се виждат след години и са доста трудни за оправяне. А когато се направят грешки в цялата образователна система, то това води до направо поразени поколения. Аз не съм против новото, но то трябва да бъде много внимателно въведено. С внимателна подготовка и оглед на това върху какво ще се гради. Не може да се присади портокал върху ябълка. А да се изкорени ябълката и да се чака тепърва да порасне и върже портокала...? На всичко отгоре не е много ясно дали ще оцелее в съответните условия? Мисля, че нашето училище има все още добри основи и надежди за развитие. Въпреки ниското заплащане, идват млади и изпълнени с желание за работа кадри. Радвам се, че българите извън страната, като теб, мислят за нея и се стремят да помогнат.

На 1 декември Днес е Световния ден за борба срещу ХИВ/СПИН. За първи път Световният ден за борба срещу СПИН се отбелязва от 1 декември 1988 година. За 2007 година 803-ма души са официално регистрираните лица, носители на вируса на ХИВ в България - като до ноември са регистрирани 114 новозаболели, съобщи министърът на здравеопазването, проф. Радослав Гайдарски при официалното откриване на Националната информационна антиСПИН кампания. В страната се наблюдават две неблагоприятни тенденции. - едната е, че възрастовата граница за новозаболелите пада, най-младият новозаболял е на 16 години. Втората е, че вирусът се разпространява изключително много в двата големи града-София и Пловдив. Здравният министър припомни, че тази година са разкрити четири нови Кабинета за анонимно и безплатно консултиране и изследване на ХИВ/СПИН (КАБКИС). С тях общият брой на кабинетите става 19. Във всички кабинети през тази година са се изследвали 33 хил. души. 60% от новорегистрираните лица с вируса на ХИВ са открити в КАБКИС. През годината е направено анонимно и безплатно изследване на 3000 души лишени от свобода в 13 затвора в страната. През 1347 г. - Цар Иван Александър сключва втори брак с еврейката Сара, която приема светото кръщение и с него името Теодора. Първата съпруга на Иван Александър е изпратена в манастир. През 1347 г. -Издадена е дарствена грамота на цар Иван Александър в манастира “Св. Никола” в местността Мраката (Радомирско). Тя е известна още под името Мрачка грамота и се съхранява в Хилендарския манастир. Тази грамота е важен извор за административната уредба на българската държава през XIV в. Съдържа многобройни данни за различните категории зависимо население, за данъчните задължения и за развития управленски, военен и финансов апарат в българската средновековна държава. През 1891 г. - Съгласно заповед № 439 от 19.11.1891 г., издадена от военния министър на 1 декември, е учредена Софийска обща гарнизонна болница. За началник е назначен д-р Георги Золотович, който участва в изготвянето на законопроекти за здравеопазването и е един от основателите на Българския лекарски съюз. През първата година от създаването си болницата разполага с около 100 легла, през 1900 г. - с 200 легла. През 1938 г. в София се обособява Общовойскова болница с Школа за подготовка на санитарни подофицери. По време на Втората световна война болничното заведение притежава свои полеви хирургични звена в Унгария. През 1954 г. се създава Централен научноизседователски военномедицински институт. На 12 август 1960 г. институтът прераства във Висш военномедицински институт, в чийто състав влизат научноизследователският институт, общоармейската болница в София и отделът за военномедицинска подготовка към Медицинско управление на МНО. През 1980 г. се създава Военномедицинска академия като единен лечебен и учебно-научен комплекс. През 1956 г. - От 1 до 30 декември е извършено преброяване на населението в България. Резултатите са публикувани на 17 януари 1957 г. Според тях общият брой на жителите е 7 629 254 като градското население е 2 553 524, а селското - 5 075 730 души. Населението в Пиринска Македония е обявено за "македонско" и в този край са преброени 178 862 "македонци" и 93 671 българи. През 1972 г. - Състои се първото извеждане в Космоса на българската апаратура “П1” на борда на спътника Интеркосмос 8, чрез която се изследват параметрите на космическата плазма. Апаратурата е създадена от Научната група по физика на Космоса към Президиума на БАН. През 1972 г. България е включена в ранглистата на ООН като 18-та космическа страна. За 25 години България е извела в Космоса 50 апарата. През 1981 г. - Създаден е фонд "1300 години България". През 2001 г. е приет закон за Националния дарителски фонд "13 века България", като към него са приети изменения и допълнения. Според закона фондът има за цел да организира и подпомага дарителска дейност, извършвана от български и чуждестранни физически и юридически лица в подкрепа на образованието, науката, културата, възстановяването и опазването на исторически и културни ценности, здравеопазването и други социални сфери. Родени: През 1884 г. - Михаил Кремен (псевд. на Михаил Иванов Икономов-Грозев) - български писател. Роден е в Оряхово. От 1902 г. следва славянска филология във Висшето училище (дн. СУ), изключван 2 пъти - през 1905 г. и 1907 г. Продължава следването си в Загреб, Цюрих и Мюнхен. Взема участие в Балканската и Междусъюзническата войни. След войните работи като учител, библиотекар е в Народната библиотека. Открива представителство за търговия с музикални инструменти “Кремона” (1920 г.) и като импресарио урежда гостуването на певци и инструменталисти. След 9.09.1944 г. се отдава на писателски труд. Най-значителното му произведение е мемоарно-документалната книга “Романът на Яворов” (ч. I, II, 1959 г., 1965 г.). Умира на 22 декември 1945 г. През 1888 г. - Иван Георгиев Данчов – български лексикограф, енциклопедист. Завършва френска филология в Нанси, Франция. Работи в Дирекция на печата към Министерството на външните работи, след 9.09.1944 - секретар в Министерството на външните работи. С брат си Никола Г. Данчов съставя еднотомната "Българска енциклопедия. А-Я" (1936 г.). Издава "Правописен речник на българския книжовен език" (1938 г.; псевд. Ив. Д. Славянов), "Френско-български речник" (1939 г.), "Чужди думи в българския език" (1944 г.), "Правописен речник на българския книжовен език" (1945 г., заедно с Н. Г. Данчов под псевд. Братя Славянови). Един от съставителите на "Кратка българска енциклопедия в 5 тома" (1963-1969 г.).Умира на 20 октомври 1960 г. През 1897 г. - Иван Атанасов Хаджимарчев - български писател. Член на Съюза на трудово борческите писатели от 1927 г. и на Дружеството на детските писатели от 1945 г. Печата за пръв път във в-к “К’во да е” през 1914 г. Най-известен е романът му “Овчарчето Калитко”. Съчинения: “Водовъртеж” (1927 г., псевд. Клетника Мадлен), “Глад и мистерия” (1928 г., псевд. Клетника Мадлен), “Братовчедките. Изповед на един скъперник” (1929 г., псевд. Клетника Мадлен), “Маркиз Етан” (1931 г.), “Топла храна (Намерени страници)” (1934 г.), “Овчарчето Калитко” (1946 г.), “Ти пръв уби!” (драма, 1946 г.), “Комисарят и Ко” (комедия, 1947 г.), “Номер тринадесет” (комедия, 1948 г.) и др. През 1893 г. - Атанас Атанасов Илиев – български философ, психолог и естет. Родом е от Стара Загора. Специализира психология във Виена. Работи като учител в София. От 1934 г. до 1936 г. е началник на Културното отделение при Министерството на просветата. Доцент в Скопския университет (от 1943 г.) и негов ректор; професор по етика и естетика в СУ (1944-1962 г.). Научните му изследвания са насочени към историята и теорията на етиката и естетиката. През 1896 г - Петко Груев Стайнов - български пианист и композитор. Родом е Казанлък. Изгубва зрението си на 5-годишна възраст. Започва да учи музика в Държавния институт за слепи в София (цигулка, флейта, пиано) и завършва курса през 1915 г. В България концертира в София и провинцията с голям успех. Творби: “Тракийски танци” - сюита (1926 г.), “Легенда” (1927 г.), “Приказка” (1930 г.) - за оркестър, 25 хорови песни и др. Умира на 25 юни 1977 г. 1925 - Роден е Любомир Кабакчиев, български актьор Любомир Кабакчиев е български актьор и театрален режисьор. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски" (1946-1950); актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1949-1953). Бил е председател на Съюза на артистите, както и член на ЦК на БКП. Носител е на държавни отличия. Народен артист. Умира през 1986 г. В знак на признателност за качествата на актьора, Казанлъшкият драматичен театър (осн. 1998 г.) е наименован "Любомир Кабакчиев". Починали: През 1888 г. - Антим I, виден български православен духовник, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия. Антим е роден в Лозенград под името Атанас Михайлов Чалъков. Приема монашество в Хилендарския манастир (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи и в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856). След завръщането си от Русия е преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. През 1868 става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в църковно-народния събор от 1871 г. На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието. През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание (1879) и на I Велико народно събрание (1879). През 1918 г. - Герасим Струмишки, висш български духовник - струмишки митрополит. Герасим Струмишки е роден в тракийския град Мустафа паша през 1860 година. Заради неуморната си дейност в условията на силен натиск от страна на гръцката пропаганда и способността си да привърже към себе си паството, той сам си спечелва ариерейската мантия. На 22 декември 1897 година Герасим Струмишки е избран за каноничен струмишки митрополит. Общителен и надарен с голямо красноречие, той работи неуморно за утвърждаване на екзархийското дело в Струмишка епархия. Той е автор и на някои научни трудове с историко-географска и църковна тематика. През 1934 г. - Бончо Ненков Боев - български професор по финансови науки и статистика. Роден е на 3 март 1859 г. в Котел. Завършва право в Москва; специализира политическа икономия, финансови науки и статистика в Хале. Управител на Българската Народна Банка, един от основателите на Българското икономическо дружество и редактор на списанието му. През 1892 г. извършва реформа на данъчната администрация. Въвежда института на държавни бирници (данъчни инспектори). През 1979 г. - Вергил Димов – член на БЗНС. Роден е в село Аязлар (дн. Светлен), Поповско. Член е на БЗНС от 1920 г. През 1923-1924 г. е секретар на Постоянното присъствие на Българския земеделски младежки съюз. През 1924 г. е принуден да емигрира от България. Завръща се в страната през 1926 г. и става един от основателите на БЗНС "Врабча 1".

Мисъл на деня - 1 декември 2008 г. ”Качеството на човека зависи от качеството на преобладаващите в него мисли, чувства и постъпки... Външната страна на човека се определя от неговите мисли, вътрешната – от неговите чувства, а самият човек – от неговите постъпки, т.е. от неговата душа. Постъпките са жители на човешката душа.” Из "Степени на разбиране", УС, 13 октомври 1935 г. Из Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране

Все пак мисля, че има разлика между адамантните частици и елементалите или природните сили, които ние, българите наричаме самодиви, англичаните и французите - феи, елфи...? Всъщност това са разумни сили, за разлика от частиците. Но аз не съм голям специалист в тази област. Мисля, че съм виждала такива частици, но го отдавах на изменение на кръвното налягане - понякога се получава същият ефект. В тази тема става дума за българската митология и връзката й с езотеричните същности. Доколко нашият народ е успял да разгадае природните сили и да им даде имена? Тук образите, които са им приписани, са понякога много красиви, а понякога - страшни. Писах за самодивите, змейовете, орисниците, караконджулите.. Остават още много - болестите (те също си имат образи и митологична идентичност), таласъмите (кой не е чувал за тях ), вампирите (дето съседите ни румънци си ги приватизираха за туристяческите си агенции и един куп филми ) и други, за които в момента не мога да се сетя. Но ако някой е виждал вампир (не енергиен, а ала Дракула ), таласъм или поне елф, да пише. Споделете опит. А ако не сте виждали, както аз например, пишете просто какво сте чули или чели. Много хора, дори и в този форум, който явно не е с материалистична насока, гледат на тези неща с насмешка и недоверие. А не бива. Май трябва да си прочетем някои приказки отново, както казвате. А на който не му се чете - има филми, приказни.

Ако е обещала да пише шестица, длъжна е да изпълни обещанието! Какъв пример дава?!? Наистина е сбъркала, като се е „вързала“. Но трябва ли заради това да бъде оплювана пред цяла България и да бъде отстранявана от работа? Вие безгрешни ли сте? Тази гъвкавост мен не ме респектира, а безпокои. Гъвкавостта е и добро, и лошо качество. Зависи. Диана е права относно обективната ситуация в страната, която генерира подобни качества в младото поколение. Тук родителите трудно се справят, а и учителите. Хубаво е човек да бъде гъвкав, но гъвкави са и много мафиоти, които окрадоха страната ни с милиарди, да не говорим за дребните хитреци с които се сблъскваме ежедневно. Много е добре – училището да е като семейството. Това е училището на бъдещето. Любовта към работата е много важно нещо, но ако държавата пречи или създава хаос – лошо.

Да, учителката по математика е виновна и вече е наказана – освободена е от преподаване на тези ученици. Предполагам, че разтревожените родители са удовлетворени и успокоени? В петък по Нова ТВ, в сутрешното предаване имаше репортаж от това училище. Присъстваха трима ученика (с гръб към камерите), директорът, инпекторка някаква и учителката. Учителката по думите на дитектора е способен преподавател, доказала се е в това отношение, подготвяйки успешно свои ученици. Тя гледаше и говореше спокойно и уверено. Мисля, че не е за психиатрия. Според мен дори да я освободят от работа, няма да остане гладна. Сигурно ще бъде заменена от някой учител, който няма да пише двойки, няма да мъчи бедните хлапета с трудни задачи по математика и всички ще бъдат доволни. Но ако решат все пак същите тези ученици да кандидатстват в някой ВУЗ с математика, ще се наложи да търсят или тази учителка или подобни на нея. Вече срещу прилично заплащане. Диана преди време се учудваше защо има толкова много лоши учители. Ето го отговорът – за един лапсус, способен учител е освободен от преподаване. Следващият – няма да се натяга, то и не си заслужава за жълтите стотинки. Ама не искали да учат, трудно им било - ОК. Медиите се съсипаха от подигравки с поредния гаф на учител. Само учителите ли правят гафове? А някой замисли ли се – що за човек е този, който е готов да си изяде контролното за една нищо не значеща шестица? Това съвсем не са деца. Само след 2-3 години тези момчета няма да бъдат ученици. Кой ще ги защити тогава, когато ще бъдат готови на всякакво унижение за да получат нещо дребно? Било от шефа си, било от някой друг. Това са едни бъдещи андрешковци. От такива хора гражданско общество не става. Истинска демокрация с такъв материал не се прави. Забелязвам как умните и интелигентни деца трудно издържат в такава атмосфера и постепенно се насочват към емиграция от България. Това не ми харесва, но ги разбирам.

Fut, благодаря за прекрасния цитат от Учителя. Не го бях срещала. Не знаех, че Беинса Дуно е говорил за природните сили. Колкото до опитностите относно тези митологични същества, които ние наричаме с едни имена, другите народи - с други, то мисля, че много хора имат дарбата да ги „виждат“. Аз за съжаление не съм от тях. Но може би някой от пишештите тук са имали такава опитност? Ако искат - могат да споделят...

Абсолютно съм съгласна със Соня! Като, че ли някой имаше за цел да ликвидира българското образование? Ето един пример - през 1988г., часовете по математика в 9 кл. бяха намалени от 4 часа на 2 часа, без да се промени през тази година учебния материал. Инспекторите на въпроса как да се предаде всичко това, само вдигаха безпомощно рамене и съветваха да караме по диагонал. После започна кашата със ЗИП, СИП, задължителна подготовка. Между другото в задължителната подготовка - първо ниво, нищо не се учи и почти никой ВУЗ не приема само на базата на изучаваното там. Та това беше един пример само... Затова в тази тема не съм писала почти нищо. Тези от които зависи да се оправят нещата, не четат написаното по форумите...не ги интересува...

Малко студентски фолклор в памет на Таги - Тагамлицки Още интересни факти за прекрасния учен и преподавател - Ярослав Тагамлицки, можете да прочетете от тук.

sonja, твоят разказ е като приказка наистина. Нямам нищо против мюсюлманите. Особено харесвам суфите. Цитираният от теб Ибн Араби докколкото знам е суфи? Но написаното от теб: малко трудно може да ме накара да приема и разбера такъв „симпатичен“ фанатик. Нарочно дадох линк върху Бомбай - станалото днес там е ужасно! Права си като пишеш: Аз може би също съм фанатичка в една или друга степен, но има фанатици - камикадзетата например към които ми е доста трудно да проявя толерантност. Как да приема с отворена душа някой, който е готов да ме гръмне в трамвая за някаква негова кауза? Честно казано, именно защото го познавам - го отричам. Такъв човек вярва, че ще отиде в рая и не му пука колко неверници ще убие. Знам, че доста хора ще ме обвинят в липсата на любов и разбиране, но не мога да лицемеря пред себе си и пред другите - аз май съм си доста старозаветна. Все пак има разлика от фанатик до фанатик.

На 26 ноември Днес е празник на националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново - най-голямото висше военно учебно заведение е наследник на традициите на първото българско военно училище, създадено на този ден през 1879 г. в Пловдив със заповед на императорския комисар на временното руско управление в България княз Дондуков-Корсаков. Датата е определена за официален празник на университета с решение на Народното събрание от 14.VI.2002 г. През 1878 г - Открито е Военното училище в София, където е преместена учебната рота от Пловдив. Първото българско военно училище е създадено шест месеца след края на Руско-Турската освободителна война през 1878 г. в гр. Пловдив. През ноември същата година училището е преместено в София, където на 26 ноември става официалното му откриване. То подготвя офицерски кадри за четирите рода войски, които се оформят в младата българска армия - пехота, кавалерия, артилерия и инженерни войски. През 1915 г. - В хода на Първата световна война българските войски влизат в Струга. През 1956 г. - Състои се премиера на първия български цветен филм "Точка първа" на режисьора Боян Дановски и сценариста Валери Петров. Това е поетичен разказ, свързващ в едно актуалните теми за опазването на мира и за детството. Филмът е представен на Международния кинофестивал в Кан. Родени: През 1857 г. - Михаил Савов, български офицер. Генерал-лейтенант Михаил Савов е български офицер. Помощник-главнокомандващ българската войска през Балканската война. Военен министър (1891-1894) и (1903-1907). Завършил Военното училище в София и Николаевската генералщабна академия в Русия. Изявява се в Сръбско-българската война като командващ лявото крило на Сливнишката позиция и в боевете за овладяване на Пирот. След войната е помощник на военния министър, командир на бригада и началник на Военното училище. Два пъти е военен министър. Като такъв ген. Савов има значителен принос при разработването и прилагането на военните закони от 1891 и 1903 г., които превръщат българската армия в една от най-боеспособните в Европа. Умира на 23 юли 1928 г. През 1878 г. - Златина Иванова Недева - българска актриса. Дебютира в Загребския народен театър през 1903 г. в ролята на Елисавета ("Мария Стюарт"). Ролята на Катюша ("Възкресение"), която играе в Народния театър я прави известна. Играе във : Фру Алвинг ("Призраци"), Хеда Габлер, Сафо, Медея, Тоска, Фру Ингер (в едноименните пиеси) и др. Като режисьор в Народния театър поставя пиесите: "Сафо", "Съвест", "Медея", "Възкресение", "Терез Ракен" и др. Умира на 21 май 1941 г. През 1900 г. - Александър Георгиев Вазов - български кинорежисьор и сценарист, един от създателите на българския игрален филм. Творчеството му в областта на киното започва от 1922 г. в Берлин, а след това продължава в Италия, Швейцария и България. Завършва кинорежисура в Мюнхен. Дълги години работи в областта на научнопопулярното кино. Умира на 20 август 1972 г. През 1929 г. - Борис Любомиров Янакиев - български оператор. Възпитаник е на българската операторска школа, придобива опит от В. Халиолчев и Б. Карастоянов. Ученик е на В. Радев. Специализира в Полша и Германия. Снима новелите “Морето” (1966 г.), “Ако не иде влак” (1967 г.), документалния филм “Корените на изгряващото слънце” (1971 г.). Главен филмов оператор е в СИФ “Бояна” (1965-1992 г.). Снима “Вечен календар” (1965 г.), “Гневно пътуване” (1971 г.), “Последната дума” (1973 г.), “Ламята” (1974 г.), “Началото на деня” (1975 г.), “Барутен буквар” (1977 г.), “Булевардът” (тв, 1977 г.), “Илюзия” (1980 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Къде живееш?” (1983 г.), “Нощем с белите коне” (тв, 1985 г.), “Тази хубава зряла възраст” (1985 г.), “Инспектор без оръжие” (1985 г.), “Скала в морето” (1986 г.), “Черните рамки” (1989 г.). Умира на 11 октомври 1995 г. През 1933 г. - Актрисата Росица Данаилова Освен с артистичното си дарование е известна и като сестра на Стефан Данаилов - Ламбо. Родена е на 26.11.1933 г. в София и е с 9 години по-голяма от него. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ и докторантура в Академията за театрално изкуство, Санкт Петербург. Изиграва над 150 роли в театрите в Димитровград, Добрич, Бургас, Сливен, Театъра на армията, Сатиричния и Народния театър. Зад гърба си има два брака- с актьора Иван Кондов и режисьора Константин Обрешков. Майка е на две деца - актьора Ламби Кондов и режисьорката Росица Обрешкова, която днес е асистент на легендарния си вуйчо проф. Стефан Данаилов. Починали: През 1883 г. - Панарет Пловдивски (Петър Мишайков Иванов) - висш духовник, участник в църковно-националната борба. Роден е през 1805 г. Учи в гимназиите в Битоля и Атина и в Историко-филологическия факултет на Атинския университет. През 1851 г. е назначен за ксантийски митрополит, а през 1861 г. - за пловдивски. През 1872 г. е избран за пловдивски екзархийски митрополит. Бори се за църковно единство на българския народ. През 1923 г. - Иван Георгиев Куюмджиев - български революционер, деец на македонското освободително движение и на БЗНС. Роден е на 25 май 1870 г. Член е на Земеделския съюз от 1918 г. Влиза във ВМОРО през 1895 г. Съратник е на Г. Делчев и Я. Сандански. Помага на младотурската войска при свалянето на султан Абдул Хамид II. По време на Балканската война (1912-1913 г.) воюва в състава на Македоно-одринското опълчение. След Първата световна война (1914-1918 г.) е активен член на БЗНС, сътрудник на ЦК и на Емигрантския комунистически съюз. Работи с Димо Хаджидимов, В. Мулетаров, Д. Гичев. Взема участие в подготовката на Септемврийския селски бунт от 1923 г. След потушаването му е заловен и убит.

Мисъл на деня - 26 Ноември 2008 г. „Защо съществуват противоречия в човешкия живот? – Защото хората искат нещата да стават по тяхна воля... Който следва естествения път на живота, той е свободен от всякакви противоречия. Естественият път на живота е Божествен. Следвайте този път и не се смущавайте!” Източник на знанието, УС, 27.X.1935 г.

Любов, без свобода? Не съм убедена, че в любовта има място страхът. А фанатизмът е ограничаване, страх. Вкопчване в страха Любовта на фанатика е като любовта на Отело към Дездемона. Ако във фанатизма имаше само страх и ограничения, то няма голям проблем. Лошото е, че при фанатиците има и голяма доза агресия, която е твърде опасна, поради липсата на разум.