Ани

Просветените Учители си имат свои задачи, ние си имаме нашите, човешки задачи. Разликата е само в трудността. И в степента, определеното равнище на правене на добро, както казва Станимир. А началото и края ги вижда само Един. Наистина има риск, но даването е с двустранна отговорност, както за даващия, така и за получаващия.

На 15 декември През 1916 г. В периода 15 - 30 декември по време на Първата световна война Трета Българска армия начело с ген. Стефан Нерезов побеждава румънските и руските войски и овладява Северна Добруджа. Създават се около 300 местни добруджански народни комитети. През 1918 г. На 15 и 22 декември по време на събор в София, ръководен от Димитър Маринов, е основан Съюз на бесарабските българи с председател Владимир Дякович. През 1922 г. неуспешен атентат на ВМРО срещу Райко Даскалов пред Народното събрание. През 1944 г. Българското историческо дружество решава да започне издаване на периодично историческо списание "Исторически преглед" с редактор Александър Бурмов. Родени: През 1880 г. - Данаил Василев Крапчев - български интелектуалец и журналист. Учи в Битоля и Солун, завършва право в СУ (1906 г.). Сътрудничи на сп. “Македоно-одрински преглед” и на други периодични издания. През 1907-1908 г. е редактор на в-к “Илинден”. По време на Младотурската революция (1908-1910 г.) живее в Солун и издава в-к “Отечество” - орган на Съюза на българските конституционни клубове в Македония. След неговото спиране от турските власти издава в-к “Родина”. По време на I-вата световна война (1915-1918 г.) е редактор на в-к “Пряпорец” - орган на Демократическата партия. През 1918 г. основава в-к “Зора” (директор до 1944 г.). Убит е в Горна Джумая през септември 1944 г. Посмъртно е осъден на смърт от т. нар. Народен съд. Умира 18 септември 1944 г. в Горна Джумая, дн. Благоевград. Пез 1885 г. - Иван Йосифов Буреш български зоолог, академик (1929 г., доп. чл. от 1926 г.). Член на 13 чуждестранни научни дружества и институти. Дипломира се в СУ (1909 г.) и специализира в Мюнхенския университет (1909-1911 г.), където става доктор на природните науки (1911 г.). Автор на повече от 200 научни труда. Умира на 8 август 1980 г. в София. През 1896 г. - Христо Томов Вакарелски - български етнограф и фолклорист. Завършва славянска филология в СУ (1919-1923 г.). Специализира в Полша славянска и обща етнография. Посещава с научна цел Унгария (1931 г.) и Финландия (1937 г.). Завежда секция "Материална култура" в Народно етнографски музей в София (дн. Етнографски институт и музей към БАН). Почетен член на етнографски дружества в Полша, Унгария, Австрия, на Международно дружество за етнология и фолклор (SJEF). Изследва българската материална, духовна и обществена култура, народното изкуство и фолклора. Много от трудовете му са обнародвани на чужди езици. Носител е на Хердерова награда (1965 г.). Умира на 25 ноември 1979 г. в София. През 1934 г. Райна Якимова Кабаиванска българска оперна певица (сопран). Райна Кабаиванска завършва Оперната школа при Българска държавна консерватория (1957 г.) като ученичка на Л. Прокопова и Ил. Йосифов. Пее в Софийската народна опера от 1958 г. Същата година започва да учи в музикалния лицей “Вийоти” във Верчели, Италия. Дебютира през 1959 г. в ролята на Жоржета (“Мантията” от Джакомо Пучини). През 1961-1963 г. е редовна артистка в миланската “Ла Скала” (от 1963 г. - договорна). Гастролира в най-големите оперни театри в света, партнира на М. дел Монако, Т. Гоби, К. Бергонци, Н. Гяуров, Р. Гор и др. световноизвестни имена. От 1961 г. е член на Националния академичен театър за опера и балет. От 1986 г. организира фестивал в Болоня. По-известните й роли са: Тоска (“Тоска” от Дж. Пучини), Неда (“Палячо” от Р. Леонкавало), Елизабет (“Дон Карлос” от Дж. Верди), Дездемона (“Отело” от Дж. Верди), Лиза (“Дама пика” от П. И. Чайковски), Маргарита (“Мефистофел” от А. Бойто), Турандот (“Турандот” от Ф. Бузони), Анезе (“Беатриче ди Тенда” от В. Белини) и др. През 1991 г. е учреден фонд “Райна Кабаиванска” (с председател Блага Димитрова) за издирване и поощряване на творческата дейност на български деца сираци. През 1995 г. получава орден “Стара планина” I и степен “Доктор хонорис кауза” на Нов български университет (2001 г.). Починали: През 1892 г. - Никола Стоянов Михайловски български публицист, писател и обществен деец. Роден е през 1818 г. в гр. Елена. Брат е на Иларион Макариополски. Завършва философия в Москва. Основател е на Търновската правописна школа, чиито възгледи теоретично развива в своите граматики. Създава “Даскалоливницата” в гр. Елена. Прави популярни преводи, предимно от френски език, някои от тях са: “Приключенията на Телемаха” от Фенелон (Цариград, 1873 г.), “Последните дни на Помпей” от Булвер (Цариград, 1870 г.), “Тайните на инквизицията” от Фереал (Цариград, 1875 г.). През 1916 г. - Константин П. Сапунов - български драматичен артист. Роден е през 1844 г. в Трявна Един от първите, постъпили в Румелийския театър в Пловдив (1882-1885 г.). По-късно (1889 г.) ръководи театър “Основа” в София (след Антон Попов). Един от създателите на Народен театър. Негово поприще е комедията и преди всичко Молиер: “Скъперникът”, “Мнимият болен”, “Тартюф” и др. През 1935 г. - Васил Николов Златарски български историк, член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) от 1900 г. Роден е на 14 ноември 1866 г. Завършва класическа гимназия и История в Петербург (1891 г.), ученик е на проф. Васил Василевски и В. И. Ламански. Специализира археология в Берлин (1893-1895 г.). Професор е от 1906 г. във Висшето училище в София (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски). Основател е и е титуляр на Катедрата по българска история и история на балканските народи. Секретар (1901-1921 г.) е и председател на Историко-филологическия клон на Българското книжовно дружество и Българска академия на науките (1921-1925 г.), подпредседател е на Управителния съвет на Българска академия на науките (1926-1935 г.). Член е на чуждестранни научни институти и академии. Най-значителният му труд е: „История на българската държава през средните векове“ През 2003 г. - Александър Балабанов, български оперетен артист. Роден на 22 декември 1923 г.

На 14 декември Днес е ден на ветринарните специалисти През 1897 г. - Приет е Законът за санитарно-ветеринарната полиция, с което се поставя началото на Ветеринарномедицинската служба в България. С решение на МС от 19 ноември 1993 г., 14 декември е обявен за Ден на ветеринарните специалисти. През 1989 г. се учредява в София на Съюза на инвалидите в България. Съюзът е член на Международната организация на работниците и служителите инвалиди (ФИПИТИК) от 1990 г. и на Световния интернационал на инвалидите от 1992 г. През 1955 - десет години след създаването на ООН България става член на световната организация. Заедно с нея в ООН влизат Албания, Австрия, Камбоджа, Цейлон (днес Шри Ланка), Фмнландия, Унгария, Ирландската Република, Италия, Йордания, Лаос, Либия, Непал, Португалия, Румъния и Испания. Пет години по-късно на същата дата Общото събрания на ООН приема "Декларация за предоставянето на независимост на колониалните страни и народи". През 1989 - около Народното събрание в София е организирана "жива верига" с искане XII сесия на парламента да отмени чл. 1 от Конституцията за ръководната роля на Българската комунистическа партия в държавата. На входа на Народното събрание президентът Петър Младенов се опитва да успокои протестиращите, но е освиркан. В този момент, според заснети кадри от оператора и привърженик на СДС Евгений Михайлов, Младенов е произнесъл фразата "По-добре е танковете да дойдат!". Макар и недоказана тази реплика довежда до оставката на Петър Младенов от поста председател (президент) на 6.VII.1990 г. Родени: През 1857 г. - Алоис Мацак – български военен капелмайстор от чешки произход. Идва в България през 1892 г. и заема длъжността военен капелмайстор в Плевен, после в София. Организира първите симфонични концерти с гвардейска музика. Автор е на симфоничната картина “Одрин” и на аранжировки за духова музика на български народни песни. Алоис Мацак умира на 18 юни 1920 г. През 1874 г. - Никола Пушкаров родоначалник на българското почвознание. Той е основател е на агробиологичната почвоведска секция. Проучва почвените типове и торопотребността им. През 1931 г. създава първата почвена карта на България. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) Никола Пушкаров е македонски воевода. През 1875 г. - проф. Добри Христов, български композитор, музикален теоретик и хоров диригент - определян като класик на българската хорова песен - "Ръченица", "Дафино вино", "Ерген дядо", "Слана падна, Гане", "Леле моме", и др. Започва да свири на флейта, като заема партитури от музикантите от военния духов оркестър. По-късно хваща и цигулката, като на 16 прави и първите си опити в композирането. Запознава се с хармонията, преписвайки щимовете за църковния хор, и изучавайки учебници на Рихтер, Чайковски и др. Не успява да спечели конкурс за обучение в чужбина, на който участва с две свои хорови китки, но родолюбиви варненци му помагат със средствата и той завършва Пражката консерватория, където учи при Антонин Дворжак, Й. Сук и др. Автор на песнопенията "Хвалите имя Господне", "Златоустова", "Общодостъпна литургия с Великата ектения", "Херувимската песен", "Святий Боже" и "Тебе поем", на близо 600 песни за деца, на учебници и трудове върху българската народна музика. Дописен член на БАН (1929). Умира на 23.т.1941 г. в София. През 1888 г. - Христо Коджабашев - български драматичен и филмов актьор. През 1911-1912 г. учи в театралната школа “Масе” в Париж. Работи в Русенския (1915-1922 г., 1923-1924 г., 1925-1926 г.), Варненския (1924-1925 г.) и Пловдивския (1927-1928 г.) театри, в “Свободен театър” в София (1922-1923 г.) и в Народния театър (1928-1961 г.). Христо Коджабашев играе в “Майстори”, “Първите”, “Хъшове” и др. Превежда пиеси от френски език. Участва във филмите “Грамада” (1936 г.), “Данка” (1952 г.) и “Залутан по пътя” (1974 г.). Умира на 18 септември 1981 г. През 1895 г. - в Кюстендил се ражда българският военен деец генерал-лейтенант Кирил Станчев . Завършва Военното училище в София и участва в Първата световна война (1914-1918), след която е командир на рота и преподавател във Военното училище. Става един от видните дейци на Военния съюз и от ръководителите на "Движение на капитаните" в него. Уволнен от армията и осъден на смърт по обвинение за заговор срещу монарха (1935), като година по-късно присъдата е заменена с доживотен затвор, а през 1940-а е амнистиран. Следва право в СУ "Св. Климент Охридски" и участва в събитията около 9.IX.1944 г. Командва Втора армия, с която се отличава в Нишката и Косовската операция срещу частите на нацистка Германия. Но отново е обвинен в участие в заговор - този път на организацията "Неутрален офицер", като е уволнен от постовете си в армията, осъден доживот затвор и хвърлен в затвора (1947). По-късно е амнистиран и пуснат на свобода. Умира на 11.IV.1968 г. През 1900 г. - българския композитор и диригент Боян Икономов. Взима частни уроци по музикална теория, хармония и контрапункт при Никола Атанасов и пиано при Недялка Торчанова, след което завършва Свободния университет в София и композиция и диригентство във Висшето музикално училище в Париж (1931). Специализира диригентство при Феликс Вайнгартнер в Швейцария, а до 1937-а композитор и диригент на свободна практика във френската столица. По-късно става диригент на мъжкия хор "Хайдук", дирижира симфонични концерти с програми от български произведения в Париж, Лион, Лозана, Рим, Виена и Вроцлав. От 1937 до 1948 г. е музикален ръководител на радио "София" и на ДО "Българска кинематография" (1948-1956). Началник на отдел "Симфонични оркестри" при дирекция "Музикално изкуство" към Министерството на културата (1956-1957) и зам.-главен редактор на музикалния отдел при радио "София" (1957-1960). Автор на една опера, детска оперета и 3 балета, на 4 симфонии и симфонични поеми, на произведения за симфоничен оркестър, 6 струнни квартета, 3 кантати, 2 оратории, хорови и солови песни, както и на музика към документални и игрални филми. Умира на 27.III.1973 г. в София. През 1933 г. - Людмил Димитров Кирков - български режисьор. Завършва ВИТИЗ през 1953 г. Режисира филмите: “Последният рунд” (1961 г.), “Краят на една ваканция” (1965 г.), “Шведски крале” (1968 г.), “Не се обръщай назад!” (1971 г.), “Момчето си отива” (1972 г.), “Произшествие на тихата улица” (тв, 1973 г., съвместно с Владислав Икономов), “Селянинът с колелото” (1974 г.), “Не си отивай” (1976 г.), “Матриархат” (1977 г.), “Кратко слънце” (1979 г.), “Оркестър без име” (1982 г.), “Равновесие” (1983 г.), “Не знам, не чух, не видях” (1984 г.), “Петък вечер” (1987 г.) и “София” (документален, 1989 г.). Людмил Кирков умира на 12 декември 1995 г. През 1951 - Вежди Рашидов български скулптор. Автор е на пластики и на проекти за монументите "Джон Ленън" и "Ключът на София". Той е активен член на Европейската академия за изкуство в Париж (носител е на нейния Златен медал за изключителни заслуги към човешката общност). Има златен медал на Ватикана и златен медал "Данте Алигиери". През 2002 г. получава 3 ордена - "Стара планина", орден "За заслуги" на Украйна и орден "За заслуги" на Турция. Починали: През 1921 г. - Радой Ичов Сираков - български офицер, генерал-майор (1906 г.). Роден е на 6 юли 1861 г. в Угърчин. През 1881 г. завършва Военното училище в София, а десет години по-късно и Генералщабна академия в Торино, Италия. Преди войните е началник-щаб на дивизия. През Балканската война е командир на 9-а пехотна Плевенска дивизия, която се сражава при Чаталджа и Одрин. По време на Междусъюзническата война е командир на самостоятелен отряд, действащ срещу гръцки войски в Разложко. През Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на Главното интендантство, началник на Главното тилово управление, председател на Главната реквизиционна комисия и офицер за поръчки в Министерството на войната. 1931 г. - Марин Василев (М. В. Сельовлев) - български скулптор. Той е роден на 27 август 1867 г. в Шумен. Завършва каменоделско-ваятелско училище в Хорица (Чехия, 1886-1890 г.), Художествената академия в Мюнхен (1891-1894 г.) и Художествено-индустриалното училище по скулптура в Прага (1894-1896 г.). Професор е в Художествената академия в София. Автор е на паметниците на Левски (в Карлово), на Измирлиев (в Горна Оряховица), на падналите борци за Освобождението (в Свищов), на много бюстове: на цар Фердинанд и др. През 1972 - Ангел Иванов Каралийчев български писател. Той е автор на “Приказен свят” (1929 г.), “Лъжовен свят” (1932 г.), “Земята на българите” (1939 г.), “Старопланински бунтовници” (1939 г.), “Тошко Африкански” (1940 г.), “Росенският камен мост” (1941 г.), “Соколова нива” (1946), “Житената питка” (1948 г.) и др. “Избрани произведения” в 2 тома излизат през 1972 г. под съставителството на С. Султанов. Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 г. в Стражица. Завършва гимназия в Търново, където публикува в ученически издания. Следва химия в СУ “Св. Климент Охридски”. Завършва и дипломатическия отдел при Свободния университет (1928 г.). Публикува за първи път през 1919 г. През 1924 г. излиза сборникът разкази “Ръж”, а през 1925 г. първата му детска книга “Мечо”. През 1928 г. излиза поемата му “Мауна-Лоа”. Той е един от най-добрите разказвачи на детски приказки в България. Автор е на пътеписи, пиеси и стихотворения. През 1954 г. излизат очерците му за Г. Димитров “Наковалня или чук”. Превежда произведения на руската класическа литература. През 1974 - Васко Николов Абаджиев български цигулар виртуоз. Получава признание на 6 години, наричан е "дете чудо" и "Паганини на ХХ в.". Васко Абаджиев е роден на 14 януари 1926 г. в София. През 1935 г. завършва 10-то ОУ "В. Априлов". През 1934 г. завършва Общия отдел на Музикалната академия, след което и Брюкселската консерватория при проф. Зимер. През 1945 г. завършва Висшето училище за музика в Берлин. От 1932 г. свири в "Мюзикферайн" (Виена) пред музиканти като Дж. Енеску, Я. Кубелик, Ж. Лафит. Той работи с диригентите В. Фуртвенглер, К. Бьом, Е. Клайбер, Х. Абендрот, В. Менгелберт (1938-1945 г.). Според Д. Ойстрах той е "Най-гениалният изпълнител на Бах за нашето време" (1974 г.). Автор е на много пиеси за цигулка, квартети и др. През 1950 г. се завръща в България, изнася поредица от концерти под диригентството на С. Попов, В. Стефанов, Вл. Симеонов, К. Илиев и Д. Петков. На много от концертите му акомпанира П. Владигеров. През 1956 г. заминава за Унгария, а по-късно се установява в Германия (ФРГ). Васко Абаджиев е носител на наградите: Извънредно отличие от конкурса "Изаи" (Брюксел, 1937 г.) и Първа награда от конкурса "Крайслер" (Лиенс, Белгия, 1938 г.).

Мисъл на деня - 14 декември 2008 г. ”Човек трябва да страда! Без страдания той не е човек. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни е, че той страда морално. Животните страдат само физически, а хората – и физически, и морално. Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на неговото съзнание. Тази е красивата страна на страданията.” Из Една стъпка, ООК, 13 април 1927 г.

Еси, не ми отговори на един въпрос, така, че ще те „накажа“ с цитати. и още един Но всъщност отговорът май се крие в поста на valentinus.

Много ми допадна това мнение - благодаря ти, Еси! И моето усещане винаги е било такова - не аз правя по някакъв начин добро. Ако аз го правя, аз ще определя дали е добро или не, а това вече няма да е добро да деля нещата на добри и не-добри. По същата логика може да се каже, че ние хората не можем да обичаме - Това го могат само просветените Учители. И още нещо – какво става, ако страдащите не могат да ни помолят? Много често съм се срещала с човешкото добро. Благодарна съм на хората, които го правят. А това, че не е абсолютно, то е друг въпрос. Всъщност мисля, че абсолютното добро не е притежание дори на просветените учители, а само на Твореца на този свят.

На 13 декември През 1879 г. е основано първото българско земеделско училище "Образцов чифлик". То е създадено като практическо земеделско училище в държавното стопанство "Номуне чифлик" край Русе по предложение на Григор Димитров Начович. Открито е на 27 ноември 1883 г. През 1895 г. Офицерите от Мелнишкото въстание се отцепват и избират Македонски комитет с ръководители Антон Бозуков, Наум Тюфекчиев и Йордан Венедиков. Мелнишкото въстание е организирано през пролетта на 1895 г. от Македонския комитет (по-късно: Върховен македоно-одрински комитет). Първоначално в Македония се изпращат като авангард и за разузнаване няколко малки чети с обща численост от около 800 души. Воденето на отрядите се предоставя на войводи, командването им – на офицери от Българската армия, сред които са Б. Сарафов, Д. Венедиков и други. Отрядите и четите се прехвърлят през юни и юли 1895 г., но действията им завършват без успех. Разгромът на отрядите и четите е свързан с многобройни жертви. През 1909 г. - В София се провежда учредителен конгрес на Централния съюз на българските земеделски кооперации (363 кооперации), отцепил се от Главния съюз. В него остават 151 кооперации. От 14 декември 1909 г. негов орган е вестник "Българска кооперация". Двете организации се обединяват през 1914 г. в Общ съюз на българските земеделски кооперации. Целта на съюзите е да защитават интересите на земеделските кооперации. Най – напред възниква Главният съюз на земеделските кооперации. Той е основан на 11 ноември 1907 г. В него първоначално се включват 240 от съществуващите общо по това време в България 369 земеделски кооперации. Членовете на съюза се подразделят на 3 групи: редовни, почетни и кореспонденти. Редовни членове са кредитните земеделски сдружения, потребителските и производителните кооперативни дружества. Към почетните и кореспондентите се присъединяват лица със заслуги към кооперативното движение. Те се одобряват от конгреса на съюза. През 1935 г. С постановление на правителството е създадена Столична общинска банка. Първоначалната и задача е да улеснява нуждаещите се бедни столични граждани с парични средства срещу залог на вещи. Банката улеснява и петхилядната общинска администрация с аванси и заеми срещу заплатите им. Една от съществените задачи на тази структура е тя да стане банка на стопанските предприятия на общината. Родени: През 1878 г. - Адриана Будевска българска драматична актриса. Родена е в град Добрич. Завършва драматичното училище при московския Малий театър. Започва да играе в столичната трупа "Сълза и смях", а след това се изявява в Народния театър. От 1937 г. до 1948 г. живее при сина си в Южна Америка. Умира на 9 декември 1955 г. в София. През 1929 г. - Богдана Екимова Зидарова - българска писателка, авторка на стихове и проза за деца и юноши. Завършва немска филология в СУ ”Св. Климент Охридски” (1952 г.). Работи като редактор в издателство "Народна младеж" и вестник "Литературен фронт". Печата за пръв път в сп. "Септември" (1957 г.). Съставителка на антологията "Съвременни скандинавски поети" (1971 г.), преводачка. Нейни стихове са превеждани на украински, арменски, румънски и други езици. Подражание Вече те виждам само насън, но винаги усмихнат, подмладен, привлекателен. А защо ли те бях запомнила натежал, посърнал и огорчен? Ах тази моя измамница памет и тя ли е почнала да ме мами както ти го правеше някога? /Богдана Зидарова/ ГОЛА И ИСТИНСКА Като стара износена дреха се свлича тленното тяло и литва душата, гола и истинска, не е нужно вече да диша, да пита, да отговаря, да мисли. Съществува по някакъв свой начин, още неясен за нас. Безначална, безкрайна, като въздуха, като времето, без да отпада, без да старее, гола и истинска, завръща се там, откъдето някога е дошла. /Богдана Зидарова/ Починали: През 1892 г. - Никола Бацаров български възрожденец, учител, борец за църковна независимост, журналист и обществен деец. Завършва училището в Куручешме (Цариград), продължава заниманията си при Неофит Рилски. Учителства в Мачин (Северна Добруджа), Русе и Шумен и др. Сътрудничи на Г. С. Раковски и на радикалната "партия" при решаването на църковния въпрос. След Освобождението е кмет на Нови Пазар, мирови съдия. Бацаров е автор на мемоарите "Животоописанието ми", издадени едва през 1986 г. През 1924 г. - Михаил Константинов Сарафов български обществен, политически и държавен деец. Роден е на 14 февруари 1854 г. в Търново. Завършва гимназия в Загреб, а след това и Математическия факултет на Мюнхенския университет. По-късно слуша лекции по математика и политическа икономия в Париж. Участва в Старозагорското въстание 1875 г. и в Априлското въстание 1876 г. Има заслуги за полагане основите на българската статистика. Заема различни държавни постове: министър на народното просвещение (17 декември 1880 г. – 29 април 1881 г.), министър на финансите (1 януари – 29 юни 1884 г., 9 март 1902 г. –5 май 1903 г.), министър на вътрешните работи (19 февруари 1901 г. – 9 март 1902 г.). От 1904 г. преминава на дипломатическа работа и до 1909 г. е дипломатически представител на България в Цариград, а от 1909 г. до 1912 г. заема същия пост във Виена. През 1913 г. е представител на българското правителство в Солун. Участва и в състава на българската делегация за сключването на Ньойския мирен договор 1919 г. след края на Първата световна война (1914–1918 г.). Михаил Сарафов е един от лидерите на Прогресивнолибералната партия. През 1971 г. - Иван Башев министър на външните работи. Умира в резултат на измръзване по време на поход във Витоша. Иван Башев е роден на 8 февруари 1916 г. в София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. През 1943 г. е интерниран в концлагера “Еникьой”. От 1946 г. е член на БКП. От 1962 г. е член на ЦК на БКП. В периода 1957 г. – 1961 г. е заместник – министър на просветата и културата. От 1961 г. до 1962 г. е заместник–министър на външните работи. От 1962 г. е министър на външните работи. През 1972 г. - Вера Игнатиева – българска драматична актриса. Родена е на 15 април 1877 г. в Цариград. Завършва Виенската драматична школа, специализира в Париж, Берлин и Москва. Играе в Народния театър от 1904 г. до 1923 г. Пресъздава образите на Розина от "Севилския бръснар", Луиза от "Коварство и любов", Дорина от "Тартюф" и други. През 1995 г. - Христо Николов Хаджихристов - български библиотековед, доктор по педагогика. Той е роден в Горна Оряховица. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1950 г.). Методист и завеждащ методичния отдел на НБИВ в Пловдив (1956-1961 г.). Аспирант в Московския институт по култура (1961-1964 г.), където защитава дисертация “Современное состояние и пути развития окружних библиотек в Болгарии” (1964 г.). Научен сътрудник и завеждащ НМЦ на НБКМ (1965-1972 г.), старши научен сътрудник II ст. (1972 г.), научен секретар и председател на научен съвет (1977-1989 г.), зам.-директор (1981-1989 г.). Хоноруван преподавател в ДБИ (1969-1989 г., преподавател по “История на книгите и библиотеките”, “Мениджмънт и маркетинг на библиотеките” във ВТУ (1992-1995 г.). Има над 230 статии и студии, публикувани у нас и в чужбина. Член на СНС по литературознание към Института по литературознание при БАН.

Мисъл на деня - 13 декември 2008 г. ”Мнозина говорят за бедността, за болестите и за страданията като блага в живота и условия за човешкото развитие, но не ги желаят за себе си, защото не вярват в тях. Какво представляват страданията, болестите, бедността? – Те са неразрешени задачи, изостанали от далечното минало. Всеки ги е отхвърлял, не искал да се занимава с тях. Днес те пак са дадени на съвременното човечество, да ги разреши правилно.” Из Трите родословия, УС, 22 септември 1935 г.

Ако визираш Библията: Чела съм я. Но вашата интерпретация нещо ми се губи. Между другото какво се крие зад думите? А това не е ли дуализъм: А как става това и готови ли сме за такъв избор? Рецептата дадена от Кристиян за „дозиране“ нещо не я схващам. Да разбирам ли, че ние сме кукли на конци. Не съм съгласна, че „ във всяко време се намира някой да спаси я деца от автобус,...“. И сравнението със опасностите на които някой се подлага в професионалната си дейност е несравнимо с доброволния акт на саможертвата. В единия случай – наистина няма избор, в другия - ИМА. Спасяващият други хора човек просто е можел да се изниже с багажа си навън, както направиха голям процент от пътниците във влака за Кардам и да гледа сеир. А това, че всичко е предварително заложено в причинния свят е друг въпрос. Но в този свят не пребиваваме ли пак ние, съзнателно или не...? Е, с това вече не мога да приема. Според мен такива твърдения са идеален параван за тъмнината. Или може би и тъмнина и светлина няма? Всичко е илюзия?

На 12 декември Днес се чества Свети Спиридон - празник на занаятите или ден на майсторите. Църковен празник в чест на св. Спиридон, епископ Тримитунтски чудотворец, който е живял през IV век. Вярата в светеца, който предпазва от кожни заболявания, е породила обичая жените да правят специални обредни хлябове и да ги раздават за здраве. Светецът е тачен и като закрилник на козарите - затова в Благоевградско денят се празнува за опазване на добитъка и особено на конете. Празникът се отбелязва като ден на еснафските организации - керемидари, тухлари, обущари, терзии, бакърджии, дюлгери и др., тъй като св. Спиридон е покровител на всички занаятчии. През 1877 г. - Намиращият се в Русе турски гарнизон предприема атака срещу руските части в района на селата Мечка-Тръстеник, Плевенско. Привечер противникът е принуден да се оттегли към Русе. Същия ден османската империя се обръща към Великите сили с молба за посредничество за сключване на мир. През 1941 г. - Българското правителство обявява война на Англия и САЩ. В момента на големия германски неуспех при Москва България е принудена да се противопостави дипломатически и военно на Англия и САЩ. Искането е поставено пред българския външен министър на 12 декември от пълномощните министри на Германия и Италия. За ултимативната „покана" веднага е уведомен Царят, а в 15, 30 ч същия ден Министерският съвет приема почти единодушно направеното „предложение". Без да се държи сметка за последствията, смятайки че войната е само „символична", на 13 декември министър-председателят Богдан Филов заявява пред Народното събрание, че този акт на българското правителство е само едно „договорно задължение". С обявяването на войната на Англия и САЩ, България безвъзвратно е включена в световния двубой. Равносметката от „символичната" война е бомбардировката на 168 населени места от Съюзническата авиация с близо 50 000 авиобомби. Разрушени са над 12 000 сгради, убити са 1828 души, а над 2300 са ранени. Родени: През 1849 г. - Стефан Иванов Кисьов - български военен деец, русофил, полковник. Завършва Одеското пехотно училище. Участник е в Сръбско-турската война (1876 г.) и Руско-турската война (1877-1878 г.), където е командир на знаменосна рота в Трета дружина на българското опълчение. Воюва при Стара Загора, Шипка и Шейново. Особена храброст проявява при спасяването на Самарското знаме. През Сръбско-българската война (1885 г.) командва 2. пехотен Струмски полк и Брезнишкия отряд. Уволнен е дисциплинарно по време на Стамболовия режим. Автор е на мемоарни съчинения. Умира на 24 ноември 1915 г. През 1865 г. - Антон Евтимов Кецкаров (Андон Кецкаров, Андон Кецкар) - български просветен и обществен деец, революционер. През 1879 г. - Петър Константинов Стойчев - български драматичен артист, режисьор и театрален деец. Артист е в трупата “Сълза и смях” (1897-1899 г.). През 1903 г. завършва Императорската театрална школа в Петербург. Артист е в Съвременен театър (1903-1904 г.), в Народния театър (1904-1905 г., 1906-1918 г.), в Свободен театър (1905-1906 г., дир. 1919-1923 г.). Ръководител е на театрите “Смях и сълзи” (1923-1924 г.) и “П. К. Стойчев” (1930-1934 г.). Директор е на Русенския театър (1925-1926 г., 1935-1936 г.), на Народния театър в София (1927-1929 г.), на Пловдивския театър (1937-1939 г., 1941-1943 г.) и на Народната опера (1926-1927 г.). Полага основите на Народния театър за младежта. Изпълнител е на роли в постановките “Мизантроп”, “Лес”, “Доходно място”, “Венецианският търговец” и др. Режисира с успех “Игра в замъка”, “Дамата с камелиите”, “Матура”, “Хубавата Елена”, “Царицата на чардаша” и др. Режисьор е на филмите “Земя” (1930 г.) и “Песента на Балкана” (1934 г.). Умира на 20 март 1945 г. в София. През 1908 г. - Лъчезар Дончев Станчев - български поет и писател. Той е създателят на вече 45-годишното усмихнато списание "Славейче". Неговите стихове стават любими за много поколения рецитатори от Апостол Карамитев и Йорданка Кузманова до Йоана Буковска, която направи с тях първия си афиш през 1997 г. По негови стихове, Митко Щерев е написал музиката за песента „Усмивката“, изпълнявана от група „Трамвай №5”. Не знае никой преди колко века разбудила е тя човешкото в човека. Но струва ми се - в нощ студена от майчина целувка е родена. И днес на твойте устни тя цъфти, усмихнеш ли се - хубава си ти! Усмивката. Тя води двама млади към върхове и водопади. Усмивката! Със свойта нишка лека човека тя привързва към човека. Не бива без усмивка дом да има, без нея по света ще бъде вечна зима. Усмивката! Със свойта нишка лека човека тя привързва към човека... Ето още едно негово стихотворение, което харесвам. Щурец Вървя из улицата шумна и в миг, дошла със вечерта, ме лъхна мисълта безумна, че аз съм нищо във света. И все едно дали живея! Завих на ъгъла, но там, от хората забравен, сам, един щурец дочух да пее. Загледан в пъстрия народ, аз слушах дълго песента му. Щастлив бе той под тоя свод със няколко тревички само. Той улицата в миг надвика и заразправя ми унесен, че има истина велика във чистата и проста песен. Из "Есенно злато" от Лъчезар Станчев През 1930 г. - Еди Арам Казасян - български пианист, аранжор, вокалист, композитор. Учи пиано при З. Саян и проф. П. Пелишек. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1954 г.). Дебютът му в забавната музика е в оркестрите на Хр. Вучков (1956 г.) и Д. Ганев (1957 г.), където свири като пианист. От II половина на 50-те години датира сътрудничеството му с Л. Иванова (сформира и ръководи оркестъра й до края на нейната творческа кариера), с която гастролира в много страни на Западна Европа, участва в записите на певицата в Румъния, Унгария и Германия. Първата си композиция представя на “Златният Орфей” през 1976 г. Стилово песните му са близки до френския шансон. През 1938 г. - Невена Коканова – една от най-известните български актриси. Утвърждава се като първата дама на българското кино. Дълго време тя е наричана "първата дама" на българското кино. Дебютира в средата на 50-те години в театъра, а в киното се появява за пръв път във филма "Години за любов" на режисьора Янко Янков. Звездният й път на екрана започва с ролята на Ирина от екранизацията на "Тютюн" (1962 г.). Играе ролята на Лиза в "Крадецът на праскови". Невена Коканова умира на 3 юни 2000 г. в София. В Памет На Невена Коканова /клипче/ Починали: През 1995 г. - Людмил Димитров Кирков - български режисьор. Роден е на 14 декември 1933 г. Завършва ВИТИЗ през 1953 г. Режисьор е на: “Последният рунд” (1961 г.), “Краят на една ваканция” (1965 г.), “Шведски крале” (1968 г.), “Не се обръщай назад!” (1971 г.), “Момчето си отива” (1972 г.), “Произшествие на тихата улица” (тв, 1973 г., съвместно с Владислав Икономов), “Селянинът с колелото” (1974 г.), “Не си отивай” (1976 г.), “Матриархат” (1977 г.), “Кратко слънце” (1979 г.), “Оркестър без име” (1982 г.), “Равновесие” (1983 г.), “Не знам, не чух, не видях” (1984 г.), “Петък вечер” (1987 г.), “София” (док., 1989 г.). През 1958 г. - Асен Камбуров, български актьор. Роден на 26.03.1899 г. в Карнобат. Завършил е Драматичната школа при Народния театър (1930). Една от известните му роли е тази на Хитър Петър във филма на Александър Вазов, „Настрадин Ходжа и Хитър Петър”, 1939 г.

Не знам. Не съм била в райската градина. То и атомната бомба би могло да я няма, но за съжаление...живеем в дуалистичен свят и трябва да избираме между добро и зло. Среден път няма. Поне във физическата реалност в която сме в момента. Човек има право на избор и трябва да избере, да се самоопредели.

Не съм се замисляла толкова върху втория пример, колкото върху първия - с лекарят, който загуби живота си, защото извършил поради глупост, пардон -егоизъм една алтруистична постъпка. Май е чакал някаква награда...? Така излиза като чета: „ Наистина в основата човешките желания са изцяло егоистични и касаят пълното задоволяване на първичните потребности и изпитване на пълно „самонаслаждение”. (не случайно използвам тази дума)„ НиколаДамянов „Алтруизма, за съжаление, не е антипод на еготизма, а едно негово превъплащение. Алтрwистичните постъпки и поведение са плод на егоистични чувства, желания и очаквания. Това е твърде печално, но ако направим анализ, убеден съм че изводите ще са еднозначни. Ако за някой това твърдение звучи пресилено, моля за поне един конкретен пример за алтруизъм, където причината и движещата сила да не са от еготичен характер. Дори и саможертвеното поведение се определя от егоизма на хората, колкото и на пръв поглед да изглежда абсурдно. Но такава е същността ни на нас, отделили се от цялото, от Единия и пропаднали тук, в света на гнева.“ valentinus „Аз съм сто процента съгласна с Валентинус и теб, че във всеки първоимпулс на действията ни се крие зачатък на егоизъм.“ sonja „Кому е нужно да обработва нивата, и да коментира дали добивът е алтруистичмен или егоистичен- какъвто и да е, с него човек така или иначе търгува, и ако е ахмак и го продаде на загуба, няма с какво да изкара зимата, и няма да има какво да засее...Така че, какъмто и да е добива, от него човек така или иначе трябва да спечели- иначе напусто е било делото на ръцете му...“ Кристиян Явно съм много тъпа и не мога да вникна в дълбоките ви философски разсъждения, но виждам едно, не заклеймяване на убийците от втория пример, а заклеймяване на всеки дръзнал да извърши нещо добро. От всичките писания излиза, че винаги добрата постъпка е продиктувана от егоистични подбуди. Не за първи път се повдига тази тема. Защо някои хора толкова горят от желание да сложат знак на равенство между доброто и злото?

Преди много, много години един български лекар с цената на живота си спаси пътниците от горящ автобус. Надали някой си спомня днес за него. Сигурна съм, че в този миг, той не си е задавал „мъдрите“ въпроси поставени в тази тема. Само преди няколко дена група младежи, убиха без никаква причина едно момче в Студентски град. Предполагам, че изобщо не са се замисляли за нищо. Но прочитайки написаното тук от някои свръхдуховни личности, те ще се успокоят. Защото вие фактически поставяте знак на равенство между добро и зло. От цялата тема лъха студ и сухи, бездушни разсъждения, въпреки опита на някои да постоплят нещата. Казано е „по делата им ще ги познаете“. Аз не съм запозната с добре с учения като Кабала, розенкройцерство и някои други, но като чета ледените мисли на техните последователи, за които добро и зло са все едно, можете да познаете, какви изводи си правя.

Свободата е необходимо условие за пътя на Ученика. И този, който упреква, и този, който позволява това да му влияе, все още не се намират в този път. Аз не се възприемам все още като Ученик. Смятам, че е невъзможен скокът от старозаветен към ученик. По-скоро се мъча да премина към новозаветните и затова се интересувам от това дали е възможно съчетанието на православието и Учението на Беинса Дуно? Или просто на екзотерично и езотерично християнство? Май някои ще бъдат възмутени от такъв въпрос, , но....при мен съществува.

В беседата се казва: „Човек трябва да измени своя начин на живеене, ако иска да създаде в себе си характер.“ Това естествено подразбира промяна, която не нарушава хармонията на средата в която живее човек. Подразбира се, че не трябва нашата промяна да пречи на останалите. Аз също смятам, че човек зависи от други хора около себе си. С едни трябва да се съобразява, с други не. Необходимо е да развие в себе си способности за оценка и общителност. В беседата си Учителя е добавил: Беседата е доста интересна и е добре да се прочете.

Много интересна беседа! Ето някои мисли, които ми направиха впечатление и ме накараха да се замисля: Явно тези думи са отправени към слушателките на беседата. Отначало си помислих, че това е обвързване. Но смятам, че тук има дълбок смисъл и връзка с понятието окултен ученик. Явно Учителя е смятал слушащите го жени за влезли в пътя на ученичеството и то под негово ръководство. Затова им казва тези думи. Смяната на Пътя и Учителя е опасно и може да доведе до голямо падане в духовното развитие. Всеки човек се ражда с определено предопределение, “роля“ в живота. Всеки опит за изменение на това може да доведе до проблеми, дисхармония. След като източникът е един, то може лли човек, който още не е станал ученик, да бъде и православен християнин, и последовател на Учението на Беинса Дуно? Ходенето на църква например в противоречие ли е със следването на принципите на Учителя? Много пъти съм получавала упреци, както от страна на православни християни, така и от страна на хора от Бялото братство в България, че приемам и религията или по-точно вярата, и учението на Беинса Дуно. Ако религията се приема не на ниво ритуали, а по-дълбоко, то мисля, че няма противоречие. Много теософи от православната църква обвиняват Петър Дънов, че се обявява за Христос, базирайки се на подобни думи от цитираната беседа. Това означава повърхностен поглед върху писаното и говореното от него. Аз възприемам думите: „ Христос, който е в мен“, като гаранция, че принципите на Спасителя, са принципи и на новото ученние, дадено на българите от Беинса Дуно. Още нещо, което ми направи голямо впечатление: Всички цитати са от беседата „Съчетание на отношенията “ Всъщност беседата нали е пред духовна група от сестри? От репликата в горния цитат ми прави впечатление, че към тези беседи са проявявали интерес и мъжете.

На 9 декември Днес е Празник на майчинството В календара на православната църква този празник е тясно свързан с празника на Рождество на Пресвета Богородица. На него се почита зачатието на Св. Анна - майка на Богородица. Св. Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. Според поверието на този ден започват родилните мъки на Св. Анна. Днес е Международен ден за борба с корупцията. Обявен е по инициатива на ООН по време на срещата на високо равнище на 9-11 декември 2003 г. в Мерида, Мексико, когато е открита за подписване Конвенцията на ООН против корупцията. През 1885 г. Официално приключват преговорите за примирие между Сърбия и България, с което се слага край на Сръбско-българската война. През 1923 г. Открива се XXI-вото Обикновено народно събрание с председател проф. Тодор Кулев. През 1933 г. С указ са учредени възпоменателни медали "За участие в Балканските войни 1912-1913 г." и "За участие в Първата световна война, 1915-1918 г.". Медалите се дават и на военни от съюзническите армии и на чужди граждани. Раздаването на медалите продължава до 31 декември 1939 г. За това време са връчени 50 000 медала на българи и около 199 000 на чужденци, главно германци. През 1990 г. В Пловдив се провежда втора Национална конференция на СДС, на която Петър Берон подава оставка като председател на съюза. За лидер е избран юристът Филип Димитров. СДС решава да включи свои представители в бъдещото правителство на Димитър Попов. Родени: През 1886 г. - Райко Даскалов, български политик и държавник. Роден е в Бяла черква, Търновско. 1903-1908 г. завършва Търговската гимназия в Свищов финансови науки с докторат в Берлин. 1913-1916 г. участва активно в дейността на БЗНС, обявява се против участието на България във войните. 1916 г. осъден на лишаване от свобода по делото на Деклозиеровата афера. 1918 г. след пробива на англо-френските войски при Добро поле е освободен заедно със Стамболийски. Поставена им е задачата да убедят разбунтувалите се войници да се върнат на фронта. Застава начело на бунта. Обявен е за главнокомандващ на въоръжените сили на Радомирската република. При разгрома на възстанието е тежко ранен. Емигрира в Гърция. Амнистиран след примирието. 1919-1923 г. последователно е министър на земеделието и държавните имоти, министър на търговията, промишлеността и реда, министър на външните работи и народното здраве и управляващ Министерството на финансите в кабинета на Стамболийски. Народен представител в Осемнадесетото и Деветнадесетото обикновено народно събрание. 1923 г. пълномощен министър в Прага. Ръководител на Задграничното представителство на БЗНС след Деветоюнския преврат. Редактор на в."Земеделско знаме". 1923 г. убит от деец на ВМРО в Прага. През 1920 г. - Лора Керанова, популярна българска комедийна актриса. Починала през 1984 г. САМО ВИЕ, БЪЛГАРЕТЕ, НЕ ЩЕТЕ ДА СЕ КОНФОРМИРАТЕ /откъс от „Криворазбраната цивилизация“ с участието на Лора Керанова/ През 1942 г. - Стефан Данаилов, известен български актьор. Министър на културата. Започва да играе още от ученическите си години –„Следите остават“. Най-известен е с ролята си на майор Деянов в сериала „На всеки километър“. По-подробно за него може да прочетете на този адрес. Стефан Данаилов и Боряна Пунчева в откъс от филма „Дами канят“ През 1938 г. - Никола Котков, Български футболист. Невероятен нападател притежаващ ненадминат по силата си точен удар с левия крак, техничен, с точни подавания. Брилянтен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно е влизала в противниковата врата. Един от любимците на българската публика, изключителен джентълмен, отличаващ се с коректност на терена. Печели купата за индивидуално спортсменство през 1970 г. Загива на 30 юни 1971 г. заедно с Георги Аспарухов в автомобилна катастрофа. На негово име се организира международен детски турнир. През 1946 г. - Белла Цонева, българска актриса. Родена е на 9 декември 1946 г. в Стара Загора. Актрисата е участвала в няколко български игрални филми сред които Тримата от запаса, Осмият и други. Омъжва се за поета Иван Динков. Директор е на драматичния театър в Кюстендил в периода 2003-2005. От началото на 2006 година е директор на Българския културен институт в Москва, Русия. Починали: През 1969 г. - Стойко Стойков, български езиковед. Роден в София. Завършва СУ, Историко-филологическия факултет, славянска филология (1935). Специализация по опитна фонетика, диалектология и славянско езикознание в Прага (1937-1939). Доктор по философия на Пражкия университет (1939). Асистент в СУ (1943). Доцент (1947). Професор (1950). Декан на Филологическия факултет (1950-1953, 1962-1966). Зам.-ректор на СУ (1958-1960). В Института за български език при БАН: ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас (1952-1969), научен секретар (1951-1968) и зам.-директор (1968-1969). Член на СНРБ, на Международната комисия за общославянски лингвистичен атлас. Ръководител на Международната комисия по фонетика и фонология на славянските езици. Секретар на Международния комитет на славистите (1952-1964). Работи в областта на българската диалектология, фонетика, лексикология, лингвистична география. Участва в редколегиите на списанията “Език и литератиура” – 1946-1969, “Български език” – през 1951-1969, дългогодишен отговорен редактор на “Известия на Института за български език”. През 2005 г. - Иван Дуриданов, български езиковед. Акад. Дуриданов е бил дългогодишен декан на Факултета по славянски филологии при СУ "Св. Климент Охридски", Автор е на многобройни статии, студии и монографии. Иван Дуриданов е роден през 1920 г. Завършва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1962 г. е избран за професор и ръководител на катедрата по "Общо и сравнително езикознание". През 1981 г. е избран за член-кореспондент, а през 1995 г. - за академик. Акад. Дуриданов е член на Международния комитет по ономастика от 1969 г. и на Индоевропейското дружество от 1983 г. Почетен член е на Славяно-балтийското дружество при Университета в Лунд, Швеция /1971 г./ и секретар на Международния комитет на славистите. Опелото ще бъде на 13 декември от 12.00 часа в църквата "Св. Седмочисленици".

Аз също като Моника съм трогната и възхитена от изводите, които правят didi_ts и azbuki от житейските си опитности. Трябва човек да има в себе си голяма любов към своите близки за да напише: Азбуки, голямо е било изпитанието и малко хора, минали през такава лъжа и последствията от нея ще кажат:

Всъщност солта се свързва със страданията, предполагам, че това иска да каже Учителя? Има се предвид думмите на Исус Христос:: „Осолени“ са хората претърпели, гонения заради вярата. Така поне мисля? Когато, човек изгуби солта си, „Божествената сол, която е основна сила за крепене човешкия живот на земята”, то идват страданията – тъпкането. Относно солта и хората , които са солта на земята съм наясно. Но не мога да разбера думите на Учителя в началото на беседата: Това означава ли, че другите блаженства не се отнасят до хората във физическия свят? И защо Христос тогава ги излага пред тези именно хора в известната проповед на планината? Още нещо, ака светлината е за ангелите, защо толкова много се говори на хората за нея? От една страна пази материята от разлагане, но от друга я сгъстява. Това добро ли е или лошо?

На 8 декември Честит празник на всички студенти! Днес празнуват българските студенти. През 1903 г. 8 декември е отбелязан за първи път като празник на единствения тогава в Княжество България университет - Висшето училище. Решението е на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г. Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември - когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на университета на 8 декември е възстановен. На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на българските студенти. През 1874 г. в Букурещ излиза първия брой на в. "Знаме", редактиран от Христо Ботев. Излизат 27 броя, като последните три вероятно са редактирани от К. Цанков. В подлистници са отпечатани част от "Записки за България и българите" от Л. Каравелов и последния фейлетон на Ботев "Политическа зима".. През 1888 г. Народното събрание на България приема закон за Висшето образование и учредяването на университет в София. През 1920 г. е провъзгласена Свищовската комуна след победата на БКП (т.с.) в общинските избори от 31 октомври с.г. На 5 август следващата година е разпусната, като е назначена тричленна комисия, която поема общинското управление. През 1989 г. Пленум на ЦК на БКП взема решение за изваждане на Тодор Живков от ЦК на БКП, след като на 10 ноември е приета оставката му от поста генерален секретар на ЦК на БКП. На 17 ноември IX (XXXV) Народно събрание го освобождава и от длъжността председател на Държавния съвет. На 18.I.1990 г. Тодор Живков е задържан под стража и обвинен е за главен виновник за икономическата криза в страната. Родени: През 1888 г. –Генерал Владимир Заимов, български офицер. Генерал-полковник Владимир Стоянов Заимов е български офицер, отличил се по време на Първата световна война, впоследствие осъден и разстрелян за шпионаж в полза на СССР през 1942 г. През 1938 г. – Елка Бакалова, български изкуствовед, професор Елка Бакалова е български изкуствовед и културолог, професор, доктор на науките и член-кореспондент на БАН. Родена е на 8 декември 1938 г. в София. Завършва Филологическия факултет на Московския държавен университет през 1963 г., със специалност "руска филология". През 1964 г. завършва и Историческия факултет на същия университет, със специалност "история на изкуството" при световноизвестния византолог проф.В. Лазарев. През 1938 г. – Родена е Красимира Колдамова, българска прима балерина Можете да гледате за известната наша балерина тук. Починали: През 1858 г. – Райно Попович, български учител. Роден е някъде през 1773. Не се знае точно. Райно Попович (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от Възраждането, един от реформаторите на българското училище. През 1819 г. с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел второто елино-българско училище, след това на Емануил Васкидович в Свищов. В 1926 г. основава елино-българско училище и в Карлово. Освен в Котел и Карлово е учителствал в Жеравна и Пловдив. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков и др. През 1869 г. - Иван Момчилов, български книжовник. Роден е през 1819 г. Мъдрият учител поставя в центъра на възпитателната работа любовта към Родината: “Обичай Отечеството си и никога да не пожелаеш и предпочетеш друго отечество от твоето”. Тази обич започва с изучаване и опазване чистотата на родния език. “От всичките езици на света предпочитай бащина си и майчина си език, що си най-напред в живота си него чул и научил от тях”. През 1890 г. - Йосиф Чешмеджиев, българския композитор, хоров диригент и фолклорист. Умира на 28.ІV.1964 г. в София. През 1983 г. - Мицо Андонов, български писател и театрален критик Роден 1901 г. През 2003 г. - Николай Бинев, български театрален и филмов актьор /1934-2003/. Неговото име носи Младежкият театър в София. Можете да видите и чуете Николай Бинев в българския филм "Сбогом, приятели!" (част 4) "Сбогом, приятели!" (част 5)

На 7 декември През1858 г. Васил Левски се замонашва в Сопотския манастир "Свети Спас" под името Игнатий. През 1894 г. е извършена реконструкция на правителството на Константин Стоилов. Отстранени са либералите на Васил Радославов. През 1919 г. се провеждат първите следвоенни общински избори. Спечелени са от БЗНС. През 1949 г. започва съдебен процес срещу Трайчо Костов и още 10 задържани, повечето от които видни стопански дейци. Те са обвинени в организиране на заговор срещу "демократичния държавен строй", в издаване на държавна тайна на чужди разузнавания и във връзки с "титовистите". Пред съда Трайчо Костов се отрича от изтръгнатите с насилие "самопризнания" при следствието, а когато му е дадена последната дума, заявява, че никога не е бил в служба на английското разузнаване, не е участвал в "престъпните заговорнически планове на Тито и неговата клика" и винаги се е отнасял "с уважение и почит към Съветския съюз". Осъден е на смърт и е обесен на 17 декември 1949 г. Реабилитиран е след Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. През 1986 г. - в 16 ч. и 17 мин. е регистрирано земетресение в Стражица със сила VІ – VІІ степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник. Загиват 3-ма и са ранени 80 души, а 80 % от жилищния фонд в община Стражица стават негодни за използване. Силно засегната е и община Попово. Особено са засегнати селата Асеново (където е и епицентърът на заметресението), Мирово (там е едната жертва – жена) и Манастирца. През 1989 г. в София е учреден Съюз на демократичните сили (СДС) като коалиция от следните политически партии и организации: Независимо дружество за защита правата на човека в България, Национално движение "Еко-гласност", Независима федерация на труда "Подкрепа", Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Комитет на репресираните след 1945 г., Федерация на независимите студентски дружества, Движение "Гражданска инициатива", Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) (от 5 януари 1990 г. - Българска социалдемократическа партия) и БЗНС "Никола Петков". Скоро след това за членове на Съюза на демократичните сили (СДС) са приети и Радикалдемократическата партия, Зелената партия в България и Демократическата партия. За председател на Координационния съвет е избран Желю Желев, за секретар - Петър Берон, а за говорители - Румен Воденичаров и Георги Спасов. През 2001 г. пожар унищожава сцената и декорите на Студентския дом, където се помещава Младежкият театър. През 2006 г. година при тежка катастрофа между камион и автобус на моста близо до град Бяла загиват 18 души, а ранени са още 11. Правителството обявява 10 декември за ден на национален траур в памет на загиналите при катастрофата. Родени: През 1869 г. - Стефан Стефанов Славчев - български офицер, ген.-майор. Завършва Военното училище в София (1889 г.) и Артилерийска инженерна апликационна школа в Торино, Италия (1896 г.). Служи в артилерията и в Софийски артилерийски арсенал (1897 г.). Командва батарея в 6-ти артилерийски полк (1900 г.) и служи в Артилерийската инспекция (1903 г.); служи като помощник-началник по техническата част в Артилерийската инспекция (1909 г.) и помощник-командир на Софийски крепостен батальон (1910-1911 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на тежката крепостна артилерия и началник на артилерията в III-та армия, която се проявява при атаката на Одринската крепост (1913 г.). След войните е началник на Технически отдел в Артилерийската инспекция (1914 г.). През I-та Световна война (1915-1918 г.) командва тежка артилерийска бригада в I-ва армия (1915 г.), след което е началник на артилерията в Щаба на действащата армия (1916-1918 г.). Уволнен е от армията (1919 г.); преподава артилерия във Военното училище, професор по артилерия в Генералщабната академия. Автор на книги и учебници. Умира на 29 юни 1965 г. в София. През 1882 г. - Георги Михайлов Райчев - български писател белетрист. Писар в Стара Загора (1906-1907 г.), в III-та мъжка гимназия в София (1908-1910 г.), деловодител в IV-та мъжка гимназия (1910-1919 г.). Библиотекар в Министерството на финансите (1919 г.) и в Народното събрание. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен. Работи като коректор, журналист и инспектор по читалищата при Министерството на просветата. Член на СБП. Като ученик започва да пише стихове на любовни и социални теми, сътрудничи на в-к "Справедливост", сп. "Труд", "Развитие". Първия си разказ "Спътници" обнародва през 1907 г. в сп. "Наш живот" с псевдоним Г. М. Орлин. Сближава се с Д. Подвързачов, Н. Лилиев, Д. Дебелянов, К. Константинов, А. Страшимиров, Й. Йовков и др. Влиза в културния живот на столицата и трайно се свързва с тогавашната литературна бохема. Съчинения: "Любов в полето" (1918 г.), "Мъничък свят. Бележник на един разлюбен" (1919 г.), "Царица Неранза" (1920 г.), "Греховна повест" (1923 г.), "Разкази" (кн. I., 1923 г.), "Песен за гората" (1928 г.), "Еленово царство" (1929), "Божи дарове" (1930), "Легенда за парите" (1931 г.), "Ягодова майка" (приказки, 1933 г.), "Златният ключ" (1942 г.) и др. Умира на 18 февруари 1947 г. в София. През 1889 г. - Константин Сагаев, (псевд. на К. Димитров Стаматов) - български театрален деец и писател. Учи право в СУ и Белград, завършва във Виена. Основател на първата българска драматична школа, съществувала до 1931 г. Автор на няколко книги в областта на театралната теория: “Елементи на драматическото изкуство” (1927 г.), “Театър за селото” (1930 г.), “Българската драматическа школа …” (1931 г.), “Българският Народен театър. 1931-1933” (I и II ч., 1934 г.). През 1931-1935 г. е директор на Народния театър и Народната опера. Редактира сп. “Обществена обнова”. Автор на: “Театър за деца и юноши”, приказни пиеси (1928-1929 г.), “Детският театър като дидактическо средство”, есе (1931 г.), “Прорези, драматически скици” (1934 г.), “Ронливи брегове, драски” (1934 г.). Умира на 27 август 1963 г. През 1909 г. – Никола Йонков Вапцаров /24 ноември - нов стил 7 декември / През 1928 г. - Никола Атанасов Корабов - български сценарист и актьор. Завършва ВГИК в Москва. Преподавател във Варненския свободен университет. Съвременните му творби носят патоса и илюзиите на новия живот - “Димитровградци” (1956 г., с Д. Мундров), “Гневно пътуване” (1971 г.). Един от първите, разработили в критичен план проблема за еснафството в “Малката” (1959 г.). Най-големите му постижения са в екранизациите - “Тютюн” (1962 г.), “Иван Кондарев” (1974 г.), “Юлия Вревска” (1978 г.), “Орисия” (1983 г.), отличаващи се с вярност и адекватност на образното мислене спрямо литературни първообрази, с желанието му да претвори драматичната съдба на народа и противоречивите и сложни човешки характери. Филмография: “Вула” (1965 г.), “Свобода или смърт” (1969 г.), “Копнежи по белия път” (1986 г.), “Поверие за белия вятър” (1990 г.), “Орисия” (2000 г., тв). Починали: През 1881 г. - Димитър Иванов Горов - български търговец, борец за национална свобода. Роден е на 28 юни 1840 г. в Пещера. Брат на А. Горов. Сближава се с Л. Каравелов, В. Левски, А. Кънчев, Ст. Стамболов, Хр. Ботев и др. дейци на революционното движение. Дава значителни средства организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), поддържа хъшовете в Румъния, а през 1875 г. наема къща за Гюргевския революционен комитет, наричана от апостолите "казармата". Финансира издаването на "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова. Книжка първа" (1875 г.) и "Песни и стихотворения от С. Стамболова" (1877 г.). Спомоществовател при организирането на четите на Т. Стоянов и Хр. Ботев. Заедно със съпругата си И. Горова придружава Ботевата чета от Гюргево до Бекет (Ботев му предава прощалните писма до семейството и приятелите си). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) разпродава имуществото си и се присъединява към руската армия като преводач. След Освобождението (1878 г.) живее в Трявна, с. Дерманци, Ловешко, и Плевен. Умира в крайна нищета, по-късно тленните му останки са пренесени и погребани в родното му място Пещера. През 1920 г. - Станка Николица-Спасо-Еленина - българска културна деятелка. Учи при Н. Икономов в Разград (неин съпруг от 1852 г.). Родена е през 1835 г. в с. Арнауд (дн. Пороище, квартал на Разград. Работи като учителка в девическите училища в Разград и Русе. Подпомага женското благотворително движение. Първата българска преводачка на Д. Обрадович и една от първите български поетеси. Поставя въпроса за еманципацията на жената и мястото й в семейството и обществото. Своеобразните си възгледи пропагандира чрез своето презиме, в което вплита имената на своя съпруг Никола, баща си Спас и майка си Елена. Подготвя за печат преводите на "Многострадална Геновева" и "Касия царица", които не успява да издаде. През 1937 г. - Антон Тодоров Страшимиров български писател, белетрист, драматург, публицист. Роден е на 15 юни 1872 г. във Варна. Учи до V (IХ) клас в Разград, след това в Земеделско училище в Садово. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се отблизо с творчеството на Х. Ибсен, А. Стриндберг, М. Метерлинк. През 1898 г. е гимназиален учител във Видин. Заедно с д-р З. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев редактира списание “Праг” (Видин). Учител е в педагогическото училище в Казанлък (1898-1900 г.); уволнен е от всички училища в България заради спречкване с кмета. Активно участва в македонското движение; четник е на Яне Сандански. Редактира вестник “Реформи”, орган на Върховния македонски комитет, списание “Звезда” и списание “Културно единство” (Солун). От 1902 г. до 1929 г. нееднократно е избиран за народен представител. Участва в Балканската война като редник. Редактира списание “Наши дни” (1921 г.), което отразява културния живот след войните. През 1926 г. под редакцията на Страшимиров започва да излиза вестник “Ведрина”, около който се обединяват писатели като Георги Караславов, А. Тодоров, К. Зидаров и др. Страшимиров започва литературната си дейност в края на 80-те години. За пръв път печата през 1889 г. Съчиненияа: “Смях и сълзи” (1897 г.), “Есенни дни” (1902 г.), “Прилепски светци” (1900 г.), “Среща” (1904 г.), “Свекърва” (1906 г.), “Апостолът на свободата” (1909 г.), “Песен на песните” (1910 г.), “Вампир” (1902 г.), “Роби” (1930 г.), “Цанко Дюстабанов” (1936 г.), “Висящ мост” (1911 г.), “Пропаст” (1936 г.), “Хоро” (1926 г.). През 1956 г. - Петър Велев Генов - български поет и преводач. Роден е на 20 март 1882 г. в Котел. Следва в Рисувалното училище в София, посещава Франция, Италия, Швейцария. Един от основателите на СБП. Сътрудник на литературния печат. Съчинения: "В шума на горските извори" (1922 г.), "Поеми" (1934 г.), "Кервансарай" (1935 г.), "Хемус”. През 1973 г. - Петко Хр. Стоянов - български финансист, общественик, професор. Роден е на 30 ноември 1879 г. в Оряхово. Завършва право в Петербург, специализира финансови и стопански науки в Мюнхен. Професор по финанси в СУ и в Свободния университет. Виден деец на Радикалдемократическата партия. В началото на 1942 г. се присъединява към ОФ като “независим интелектуалец”. Министър на финансите в правителството на К. Георгиев. След 1945 г. преминава в опозиция. Народен представител в VI-то ВНС. На 1 юни 1947 г. депутатският му мандат е отнет. По-важни трудове: “Основни начала по финансовата наука” (1926 г.), “Митническа политика” (1932 г.), “Бюджетът на съвременната държава” (1938 г.), “Данъчно право” (1943 г.). През 1979 г. - Алипи Николов Матеев - български учен математик. Роден е на 17 май 1914 г. в с. Челопеч, Пирдопско. Завършва физика (1936 г.) и математика (1937 г.) в СУ. Специализира математика в Парижкия университет (1940 г.). Професор (1962 г.) в Катедрата по геометрия на СУ. Декан на Математическия факултет (1963-1967 г.), ръководител на Катедрата по обща и приложна математика (1958-1971 г.). Един от инициаторите за издаване на сп. “Математика” и пръв негов главен редактор (1962 г.). Работи по проблеми на диференциалната геометрия и обучението по математика. Трудове: “Върху някои въпроси на диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство” (1950 г.), “Върху някои основни теореми от теорията на конгруентните прави в елиптичното пространство” (1958 г.), “Специални конгруенции от прави в хиперболичното пространство” (1960 г., на фр. ез.) и др. През 1988 г. - Мирон Василев Иванов - български писател. Роден е на 1 юли 1931 г. в София. Завършва гимназия и фармация (1956 г.). Работи като редактор във в. "Вечерни новини" (1955-1960 г.), в-к "Труд" (1960-1970 г.), член на редакционната колегия на в-к "Стършел" (1971-1988 г.), редактор в сп. "Септември" (1971-1975 г.). Първите му публикации са фейлетони във в-к "Стършел" от 1950 г.. Пише фейлетони, разкази, комедии, като критикува и осмива пороците в тоталитарното общество, опитвайки се да ги постави в един по-широк обществено-политически контекст. Създава около 30 книги, 30 радиопиеси, около 15 театрални сценарии за телевизията и естрадни програми. Съчиния: "Разсеяни убийци" (1958 г.), "Какви времена доживяхме" (1960 г.), "Просто да не повярваш" (1962 г.), "Железни хора" (в съавт. с П. Незнакомов, 1964 г.), "Делфините" (1969 г.), "По суша и море" (1971 г.), "Полуфабрикати" (1971 г.), "Пуяк с брилянти" (1973 г.), "Живей като другите и бъди благословен" (1975 г.), "Новогодишни разкази" (1975 г.), "Балканска епопея" (1982 г.), "Един нищожен свръхчовек" (1983 г.), "Наполеон под Вакарел" (1985 г.), "Аероодисея" (1987 г.), "Как да бесим вълци" (1988 г.), "Византийски победи" (1989 г.), "Как я пеем тази песен" (1990 г.), "Ония сънни, радостни години" (1990 г.), "Илирийски замък" (1991 г.) и др. През 1992 г. - Петър Борисов Чернев – български певец, композитор. Роден е на 4 февруари 1943 г. в Мъглиж. Завършва Естрадния отдел при Българската държавна консерватория през 1969 г. Особено популярен е в средата на 70-те години с авторската си песен “Заклинание”, която печели III-та награда на фестивала “Златен Орфей” (1975 г.). Същата година се представя в международния конкурс за изпълнители на фестивала и е отличен с наградата на ОНС - Бургас, а изпълнената от него песен - “Балада за българката” (музика Й. Колев) – със специалната награда. Специална награда получава и песента “Посвещение” (1974 г., музика Д. Вълчев). През 80-те години на ХХ в. работи с група “Черен Петър”. Занимава се с продуциране на музика. През 2006 г. – Любен Беров , български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. Любен Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София. Женен е, има син и дъщеря. През 1949 г. завършва специалност "Икономика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 30 декември 1992 г. до 17 октомври 1994 г. е министър-председател в правителството, съставено с мандата на Движението за права и свободи. През 1985 г. става професор в Института по балканистика към Българската академия на науките и хоноруван професор в Икономическия институт към БАН. От 1995 г. до 1997 г. е член на Съвета на директорите на "Селскостопанската кредитна централа" АД. През 1996 г. е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка. Автор е на над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.

Мисъл на деня - 7 декември 2008 г. ”Тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят... Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си.” Из Една стъпка, ООК, 13 април 1927 г.

Чудесни снимки си направила. На Найденчо очите му са като фарове. Можеш да ги използваш вместо настолни лампи. Радвам се, че се оправя и че си е намерил стопани.