Ани

На 4 февруари Днес е Световен ден за борба с рака Решение за отбелязването му се съдържа в глава X на Парижката харта срещу рака, приета на 4 февруари 2000 г. в Париж, Франция, по време на Първата световна среща за борба с рака в новото хилядолетие. През 2008 г. денят е посветен на грижата за децата по света да растат в среда без тютюнев дим. През 1878 г. - жители на Търново връчват на ген. Николай Игнатиев благодарствен адрес. През 1923 г. - извършен е неуспешен атентат на ВМРО срещу премиера Александър Стамболийски и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния театър. През 1944 г. – гр. Дупница е бомбардиран от англо-американската авиация по време на Втората световна война (1939-1945). Убити са 59 и са ранени 33 души През 1945 г. - офицери, подофицери и войници от Първа българска армия са изпратени в 57-а армия за усвояване на съветски противотанкови средства за близка борба с танкове. През 1947 г. - завършва Първата национална конференция на ТКЗС. Тя се провежда в продължение на 4 дни и се приема правилник за вътрешния ред в тях. Набляга се на най-строго спазване принципите на доброволността. През 1952 г. - в София е създадена Българска търговска палата като обществена организация за развитие на икономическите връзки и сътрудничество на България с чужбина. През 1960 г. - българска делегация участва в заседанията на Политическия консултативен съвет на държавите - участнички във Варшавския договор. През 1966 г. - подписана е спогодба за стокообмен и плащания с Албания за периода 1966-1970 г. През 1974 г. - на заседание на Управителния съвет на Съюза на българските писатели е гласувана декларация по повод на току-що излязлата в Париж книга на Александър Солженицин "Архипелаг ГУЛАГ". Писателят е квалифициран като "предател и враг на СССР". През 1974 г. - подписана е дългосрочна търговска спогодба със Сирия. През 1978 г. - завършва официалното посещение на министъра на външните работи Петър Младенов в Румъния. През 1983 г. - в София се провеждат политически консултации между министерствата на външните работи на България и Люксембург. През 1992 г. - на 4 февруари завършва Световният икономически форум. Той се провежда от 28 януари 1992 г. в Давос (Швейцария). На него президентът Желев изнася лекция "Стабилността на Югоизточна Европа - предпоставка за добруване на Европа". През 1997 г. - БСП се отказва от мандата си за съставяне на правителство. С посредничеството на президента Петър Стоянов политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир. През 2002 г. - парламентарната група на ОДС внася в XXXIX НС първия вот на недоверие към правителството. Част от мотивите на опозиционната група на ОДС са: "хаосът в управлението, въвеждането на убийствени данъци върху имуществото на гражданите, увеличението на патентните данъци, както и ДДС върху лекарствата, които създават сериозни социални напрежения". Вотът на недоверие е внесен 6 месеца след избирането на Симеон Сакскобургготски за премиер. Родени: През 1872 – Гоце Делчев, идеолог, стратег и организатор на ВМОРО. Завършва гимназия в Солун. Юнкер във Военното училище в София, откъдето е изключен заради възгледите си. Учителства в Ново село, Щипско, и в гр. Банско. Активен деец на македонската организация от 1894 г., когато се свързва с Д. Груев, един от основателите на Организацията. По примера на Левски налага идеята за вътрешна мрежа от революционни комитети, инициатор за изграждане на четническия институт като въоръжена сила на ВМОРО. Делегат е на Солунския конгрес от 1896 г. Заедно с Г. Петров изработва програма и устав на Организацията. Член и задграничен представител е на ВМРО и главен ревизор на четите. Привърженик е на въоръженото въстание като средство за постигане на целите, но се противопоставя на решенията на Солунския конгрес от 1903 г. за "повсеместно стратегическо въстание в Македония". Заедно с Д. Груев успява да ограничи активните въстанически действия само на територията на Битолския и Одринския революционни окръзи. На 4 май 1903 г., на път за конгреса на Серския революционен окръг, загива в сражение с турски аскер. Ако някой се интересува по-подробно за Гоце Делчев, може да прочете написаното от Пейо Яворов за него – тук. През 1885 г. Асен Златаров - химик органик и биохимик, учен демократ и хуманист. Роден е в Хасково. Следва химия в СУ "Св. Климент Охридски", завършва обучението си в Женева. По-късно специализира химия на храненето и хранителните продукти в Мюнхен. От 1910 г. е асистент в катедрата по органична химия и частен доцент (1920 г.) по физиологична химия в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". От 1920 г. е и частен доцент по биохимия, а след това и редовен доцент по химия на храненето при катедрата по органична химия, извънреден и редовен (1936 г.) професор в същата катедра на Физико–математическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". От 1929 г. до смъртта си е председател на Съюза на химиците в България. Асен Златаров е основоположник на биохимията в България. Изследва състава, калоричността и начина на приготвяне на храните от българската национална кухня. Открива специфична реакция за нитритни йони, която е наречена на негово име. Изключително продуктивен, Асен Златаров изнася стотици научни съобщения и доклади, издава редица трудове, по-важните от които са: "Фитобиохимични студии", "Изхранването на България", "Приноси към ензимохимията на тежките метали", "Розата и индустрията за розово масло в България" и др. Сътрудничи на почти целия литературен печат, пише стихотворения, автор е на две лирични книги – "Цветя за него" и "Песен за нея" и на романа "В града на любовта". Асен Златаров умира на 22 декември 1936 г. През 1935 г. Месру Мехмедов, диригент. Първоначално учи в родния си град, основава хор и дирижира. Завършва Ленинградската консерватория през 1960 г., възпитаник е на проф. Мусим. След завръщането си в България работи в Симфоничния оркестър в Пловдив, отначало като помощник, по-късно и като главен диригент на оркестъра. Дирижира хора на Пловдивското певческо дружество (1963-1969 г.) и често гостува на други симфонични оркестри в страната и в чужбина. Успява да се наложи като перфектен професионалист. Лауреат е на Втора награда на международния конкурс за диригенти “Николай Малко” в Копенхаген и Първа награда на международния диригентски конкурс “Димитри Митропулос” в Ню Йорк (за фантазията “Франческа ди Римини” от П. И. Чайковски). През 1969 г. Л. Бърнстейн го кани за свой помощник в Нюйоркската филхармония. Умира на 18 януари 1971 г. при самолетна катастрофа в Швейцария. През 1943 г. Петър Чернев- певец, композитор. Завършва Естрадния отдел при БДК (1969 г.). Особено популярен е в средата на 70-те години с авторската си песен “Заклинание”, която печели III награда на фестивала “Златен Орфей” (1975 г.). Същата година се представя в международна конкурс за изпълнители на фестивала и е отличен с награда на ОНС - Бургас, а изпълнената от него песен - “Балада за българката” (музика Й. Колев) - със специалната награда. Специална награда получава и песента “Посвещение” (1974 г., музика Д. Вълчев). През 80-те години на ХХ в. работи с група “Черен Петър”. Занимава се с продуциране на музика. Петър Чернев – Заклинание Починали: През 1901 г. Димитър (Мицо) Николов Делчев, деец на македонско-одринското революционно движение, брат на Г. Делчев. Като ученик в Солунската българска мъжка гимназия се включва в революционно-освободителното движение, участва в терористични акции. От лятото на 1900 г. е в четата на Хр. Чернопеев. През 1968 г. Димитър Димов , политически и военен деец, генерал. Роден е в с. Търново, Източна Тракия. От 1922 г. е член на БКП . Участва в Септемврийското въстание 1923 г. и след поражението му е заловен и хвърлен в затвора. Пуснат е на свобода през 1924 г. като след това продължава активната си политическа дейност. Оглавява партийната организация в Ямбол. След априлския атентат 1925 г. е осъден на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор. След като излежава 15 години е освободен. В годините 1943–1944 г. е командир на VI въстаническа оперативна зона и пълномощник на ЦК в Ямболския край. След 9 септември 1944 г. заема отговорни политически и държавни постове. През 1992 г. Христо Христов , историк, академик (1974 г.). Завършва Историческия факултет на Софийския университет през 1940 г. От 1953 г. е професор по нова и най-нова история на България в Софийския университет. От 1963 г. е директор на Института по история към БАН. Негови съчинения са: “Захари Стоянов. Обществена и политическа дейност” (1948 г.), “Революционната криза в България през 1918-1919 г.” (1957 г.), “Освобождението на България и политиката на западните държави (1876-1878 г.)” (1968 г.), множество публикации и др. Съавтор е на колективния труд “История на България” (т. 1-3, 1961-1964 г.).

Темата е много интересна. Вече е имало подобна тема в този подфорум. Предлагам дискусиите от старата тема „Душата“, които са спрели през 2007 г. да се пренесат в тази тема. Подразбира се, че старата тема ще бъде затворена - пишете тук.

Всъщност християни ли са нестинарите? И още нещо, което не мога да си обясня – нестинарите почитат Константин и Елена, дори ги поставят над Христос. Но знаят ли те наистина кои са били тези светци? И по-точно император Константин. Явно това е един езически ритуал останал от дълбока древност, който за разлика от други такива ритуали не може да бъде преглътнат и асимилиран от църквата. Тук се получава наистина един забавен парадокс според мен – точно император Константин издига тази църква като атрибут на държавата. Ето нещо интересно за император Константин (извън темата): Описаното от Диди и Тина: не се възприема добре от църквата. Особено медодът наречен „прихващане“, необходим за придобиване способността да се потопяват в трансовото състояние, даващо им възможност без опасност от изгаряне и безболезнено да стъпват в огъня. В сп. „Житно зърно“ от 1925 г. има интересна статия за нестинарите. Автор Добран (?): бр.1, бр.2-3 и бр.4 Не знам кой е писал под този псевдоним? Но написаното ми харесва. Ето един откъс от статията, който е в синхрон с казаното от Диди и Тина според мен: Въпросът ми: „Имало ли е подобни ритуали при траките?“ остава.

На 2 февруари Днес е Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството. През 1846 г. Пожар унищожава най-богатите квартали на Пловдив. През 1854 г. В Одеса се създава Одеско българско настоятелство (ОБН) – емигрантска политическа организация, поставяща си за цел да работи активно за разрешаването на българския въпрос. В ръководството на настоятелството влизат влиятелни одески българи – главно търговци и църковни дейци: Стефан Д. Тошкович, Никола Х. Палаузов, Никола М. Тошков и Константин Н. Палаузов и др. В годините на Кримската война (1853-1856 г.) Одеско българското настоятелство (ОБН) изиграва важна роля за сформирането на българските доброволчески отряди. След 1856 г. Одеско българското настоятелство (ОБН) развива благотворителна дейност в подкрепа на просветното и църковното движение. През 60-те и 70-те години на ХІХ в. взема участие в почти всички по-ярки прояви на освободителните борби на българския народ. През 1870 г. По инициатива на Мариола Доспевска в Пазарджик се основава женско дружество. През 1873 г. В Свищов се създава ученическо дружество "Плод". През 1875 г. В Букурещ започва да излиза вестник "Балканул", редактиран от Кириак Цанков. Вестникът има политически характер и първоначално се отпечатва само на румънски език, а по-късно и на български под името "Балкан". През 1883 г. Основава се взаимоспомагателното Българско типографско дружество в София. Българското типографско дружество е първата работническа професионална организация в България. През 1896 г. Престолонаследникът княз Борис III Търновски преминава в православното изповедание с кръстник руският император Николай II. Обредът се е извършва в катедралата "Свети Крал" в София от екзарх Йосиф I. През 1909 г. Основава се Лозарска кооперация "Гъмза" в с. Сухиндол, Търновско. Основател и директор на първата на Балканския полуостров лозаро-винарска кооперация е Марко Вачков. През 1937 г. Приема се Наредба-закон за осигуряване на занаятчиите. През 1941 г. Сключени са споразумение и протокол за навлизане на немските войски в България. Преговорите се водят от ген. Васил Бойдев с щаба на Дванадесетта немска армия през януари в Синая, Румъния. През 1951 г. Народното събрание приема Наказателния кодекс, който копира съветското законодателство и се превръща в основа на репресивното законодателство в България през първата половина на петдесетте години на ХХ в. Родени: През 1852 г. Атанас Илиев, просветен деец. Роден е в Ески Заара (днес Стара Загора). Той е дългогодишен учител и директор на Девическата гимназия в родния си град. От 1900 година е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Умира през 1927 година. През 1855 г. Христо Никифоров, политик. Роден е в семейството на богат търговец в Ловеч. Учи в родния си град при Никола Ковачев, в Плевен (до края на 1869) и в търговско училище във Виена (1870-1872). Завършва търговия в Германия (1875). Завръща се в България и се занимава с търговия. По време на Руско-турската война е назначен от Пьотър Паренсов на служба в Ловеч. Там е търговец, член на Либералната партия, после на Прогресивнолибералната партия. Бил е народен представител и подпредседател на Седмото Обикновено Народно събрание (1893-1894). През 1894 г. Жорж Папазов, художник и писател. Роден е в Ямбол. През 1918 г. завършва парково инженерство и архитектура в Прага. Първата си самостоятелна изложба урежда в София през 1919 г. Едва през 1935 г., вече като утвърдено име, отново има самостоятелна изложба в София. От 1924 г. до края на живота си Жорж Папазов живее и работи във Франция. През 1925 г. представя картини в Салона на независимите. Участва в изложби на сюрреалистите заедно с Хоан Миро, Макс Ернст, Пабло Пикасо и др. Творбите му са рисунки, акварели и картини с маслени бои. Дебютира с пейзажи и експресивни фигурални композиции, в които личи влиянието на немското изкуство. По-късно с изразните средства на сюрреализма и абстрактното изкуство създава оригинален пластичен език, който го поставя извън конвенционалните стилови направления в европейския живопис. Негови най-известни творби са: "Пейзаж от Чехия" (1916), "Портрет на майката на художника" (1924), "Морето" (1925), "Двойка" (1928), "Пейзаж от Дордона" (1930), "Корабокрушение" и "Гладиатори" (1957), и др. Автор е на книгите: "Паскин!. Паскин!. Това съм аз" (1932, на френски), "Париж. Творчество и съдба на великите художници" (1938, на френски), "Писма за Дерен" (1966, на френски), "По стъпките на художника" (1971, на френски) и др. Жорж Папазов умира на 23 април 1972 г. във Ванс (Франция). От 1952 г. художествената галерия в родния му град Ямбол носи неговото име. Абстракция в зелено, 1960-те години, Жорж Папазов През 1919 г. Петър Стойнев/Симеонов Петров, шахматист и журналист. Активната му състезателна кариера е в периода 1940-1951 г. През 1946 г. става шампион на България. Участва на Балканиадата по шахмат през 1947 г., като актива му е две загуби. Става носител на бронзов отборен медал. Дълги години е шахматен журналист в радио София. През 1922 г. Стоянка Мутафова, актриса. Стоянка Константинова Мутафова е може би най-смешната българска актриса. Родена е в София. Завършва класическа филология в Софийския университет Св. Климент Охридски и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър Ал. Константинов, където работи от 1956 до 1991 г., а макар и пенсионирана, продължава да се подвизава на неговата сцена и днес. Стоянка Мутафова е участвала в много български филми като Специалист по всичко, Любимец 13, Топло, Бялата стая, Кит, Езоп. Развихря се главно на театралната и на естрадната сцена. Класическият й образ е Баба Гицка от Големанов. Стоянка Мутафова И Апостол Карамитев в Специалист по всичко Един Закъснял Разказ...за Георги Парцалев Починали: През 1884 г. Иларион Ловчански и Кюстендилски (светско име - Иван Иванов) – висш духовник и патриот. Роден е през 1800/1801 г. в гр. Елена. Учи в Елена и в Капиновския манастир, където прекарва дълги години. Монах е от 1819 г. Служи при търновските митрополити като дякон, йеродякон, архимандрит и протосингел. Епископ е от 1849 г. или 1850 г. През март 1852 г. е назначен за епископ на Ловчанската епархия. Подпомага развитието на новобългарското училище. Отрича се от Цариградската патриаршия през декември 1868 г., присъединява се към българските архиереи и отива в Цариград. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е назначен за председател на Привременния синод. Български екзарх е от 1872 г. Кюстендилски митрополит е от 1872 г. до смъртта си. През 1941 г. Янко Иванов Сакъзов –общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСП (об.) - партията на т. нар. широки социалисти. През 1976 г. Златьо Георгиев Бояджиев, известен наш художник. Завършва Художествената академия в София (1932 г.) в класа на Цанко Тодоров. Работи в областта на портрета и пейзажа. Творчеството му се характеризира с два периода.Създава битовите картини "Брезовски овчари" (1941 г.), "Есен" (1941 г.), "На нивата" (1943 г.), "Свинарка" (1945 г.) и др. Портретите - "Портрет на баща ми" (1940 г.), "Майка ми" (1940 г.), "Автопортрет" и др. През 1951 г. прекарва тежко заболяване; получава парализа на дясната ръка. След няколко години започва да рисува с лявата ръка, с нов стил и нови изразни средства. Първата изложба от новия период организира в Пловдив (1958 г.). Някои от творбите през новия период са "Село Брезово" (1959 г.), "Към кланицата" (1960 г.), "На трапезата" (1967 г.) и много други. Негови картини притежават Националната художествена галерия, София, Пловдивската художествена галерия, много галерии в България и Европа и частни колекции. Златю Бояджиев, "Свети Иван Рилски", 1965

Има отворена тема за дервишите, а за нашите нестинари – не. Тъй като те са преди всичко част от историята на България, то реших да пусна темата за тях в подфорум „История“. Повод за това ми дадоха интерсните постове на Диди: Каква е историята на нестинарството? От кога е този обичай по нашите зами. Според някои източници – бил е познат още на траките. Защо църквата го отрича? Та нестинарите стъпват върху жаравата с иконите на „Св. св. Константин и Елена“?! Каква по-голяма вяра от това да устоиш на огъня без да остави някакви следи върху краката ти, насочил ума си към Бога и светците му? Нещо извън темата – надали нестинарите са се замисляли кои са тези светци (Константин и Елена) и по-добре според мен. Всъщност истинският нестинар контактува директно с Бога. Подчертавам „истинският“, защото в интернет е пълно с реклами на разни ресторанти с нестинарски игри в които според мен участват не до там истински нестинари. Та ако знаете нещо за историята на нестинарите, нещо за нестинарски семейства, пазещи древната традиция – споделете.

Ето нещо интересно за силата, написано от Рабиндранат Тагор: Всъщност, за каква сила говори нареченият от Ганди “Гурудев” – “Божествен учител”?

На 30 Януари: През 1844 г. Георги Раковски е арестуван заедно с баща си в Котел. Те са наклеветени от котленските чорбаджии, че готвят бунт. В жалбата написана от тях до видинския управител срещу Георги Раковски и баща му пише: "Сега ефендим - Стойко има едно момче, на име Сава, ходил по Европа, а сега дошел, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им. Тъй като градът не може да поръчителства за тези хора, ние не искаме да ги имаме помежду си... Отървете ни от тях!" На 31 януари двамата са изпратени през Търново за Русе, където остават в затвора до 22 февруари. На 23 февруари са оковани във вериги. Георги Раковски и баща му Стойко са изпратени към Цариград, където прекарват 3 години в затвора. През 1856 г. в Свищов е създадено първото българско читалище. През 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война отряд български опълченци освобождават Котел. Същия ден пълномощниците на Високата порта уведомяват главнокомандващия велик княз Николай Николаевич за безусловното приемане на предварителните условия на примирието. През 1888 г. владиците в Светия синод (Симеон Варненско-Преславски, Константин Врачански и Климент Търновски) са откарани под конвой до епархиите им, защото вземат решение да не споменават в божествената литургия името на княз Фердинанд като узурпатор и са негласно подкрепени от екзарха. През януари 1889 г. те проповядват против властите и са поставени под домашен арест. През 1912 г. шведският писател Алфред Йенсен издига кандидатурата на Пенчо П. Славейков за Нобелова награда по литература за 1912 г. Пенчо Славейков е български поет, действителен член на БКД (1898 г.), син на П. Р. Славейков. Следва философия в Лайпциг в периода 1892-1898 г. Активно участва в редактирането на списание "Мисъл". Обществено-политическите и естетическите му възгледи се оформят под влияние на възрожденския демократизъм, реализма на руската класическа литература и българското народно творчество, на немската философия и психологизма на индивидуалистичната естетика. Майстор е на кратки лирични произведения - "Сън за щастие", епични - "Епически песни", "На Острова на блажените", творби. Разработва мотиви и от народното творчество. В поемата "Кървава песен" пресъздава трагизма на Априлското въстание. Превежда творби от немски поети. Умира в изгнание в Италия. През 1913 г. в хода на Балканската война започват Българо-румънски преговори в София. Княз Гика настоява да получи 3300 кв. км в Южна Добруджа. Балканската война (1912-1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз – 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвиква се от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остава в пределите на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). През 1934 г. с решение на правителството е въведен държавен монопол върху житото и ръжта. През 1963 г. в галерия "Шарпантие" в Париж е организирана изложбата "Съкровищата на българските музеи". Тя е под патронажа на френското Министерство на външните работи и е открита от министъра на културата Андре Малро. До закриването й на 2 юни с.г. тя е посетена от 120 000 души, сред които е и премиерът Жорж Помпиду. През 1967 г. от 30 януари до 1 февруари се провежда официално посещение в България на президента на Финландия Урхо Кеконен. Урхо Калева Кеконен (1900-1986 г.) е президент на Финландия в периода 1956-1981 г. Като водещ говорител на Центристката партия (известна като Аграрна партия до 1965 г.) той заема различни постове в правителствата от 1936 г. и е министър-председател от 1950 до 1956 г. Наследява Юхо Паасикиви като президент през 1956 г. Преизбран е през 1962 г. и 1968 г., а през 1973 г. финландският парламент гласува удължаването на мандата му, който преди удължаването трябва да завърши през 1974 г. През 1978 г. е избран за последния си мандат като президент. Подава оставка по здравословни причини през 1981 г. по време на кариерата си Кеконен успява да поддържа неутрални приятелски отношения с СССР. През 1980 г. е открита самостоятелна изложба на Светлин Русев в галерията на ул. "Шипка" 6. Родени: През 1839 г. - Васил Диамандиев - учител, общественик, деец на македоно-одринското революционно движение. Роден в Охрид. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет, а по-късно продължава обучението си в Киевския университет. Работи като учител в Кукуш, Велес и Охрид. Преследван от гръцките фанариоти заради просветната си дейност, Диамандиев емигрира в Русия. Учителства в българското училище в Комрат, Бесарабия. По негова инициатива по време на Сръбско-турската война през 1876 г. се създава Комитет за подпомагане на българските доброволци. Този комитет продължава да функционира и по време на Руско-турската освободителна война през 1877–1878 г. След Освобождението се преселва в България и взема активно участие в държавния живот. Народен представител в Учредителното и в I ВНС. Той е един от инициаторите за откриването на Софийската публична библиотека (дн. НБ "Св. св. Кирил и Методий"). Изпълнява редица административни служби: председател на Кюстендилския окръжен съд, чл. на Русенския апелативен съд, чл. на Върховния касационен съд и др. Диамандиев не губи връзка с българите, останали извън пределите на България. Основава и става председател на "Македонска лига" в Русе, Македонско благотворително дружество в София и дружество "Македонски глас". През март 1895 г. се включва в учредяването на Върховния македоно-одрински комитет и е избран в неговото ръководство. През 1857 г. - Петър Ораховац – лекар и обществен деец, един от организаторите на здравното дело в България. Роден е в Орехово, Черна гора. Следва право в Русия. През 1875 г. прекъсва обучението си и се включва във въстанието в Босна и Херцеговина през 1875–1878 г. Участва и в Сръбско-турската война през 1876 г. След това се завръща в Русия и завършва медицина в Москва. Установява се в България и от 1884 г. работи като околийски лекар в Кула, Ловеч, Видин, окръжен лекар в Ловеч и София. През 1898 г. е назначен за директор на Софийската общинска санитарна служба, а през 1901–1902 г. за директор на Държавна санитарна инспекция. След това преминава на свободна практика. Той е сред създателите и ръководителите на Българския лекарски съюз. През 1909–1910 г. е избран за член и председател на Върховния медицински съвет. Полага големи грижи за развитието на здравеопазването в България. Автор е на законопроект (1901 г.) за народното здраве, който предвижда разширяване на участъковия принцип и подобряване на санитарния надзор, на проект за изменение на Закона за опазване на общественото здраве (1903 г.) и др. По негово настояване е гласувано увеличение на санитарния бюджет с 25 % и отпускане на кредит за построяване на 35 нови болници. Изработва правилник за работа на болничните колегиуми и въвежда двустепенното обслужване на болните в стационарите. Участва в редактирането на сп. "Медицина", "Български лекар" и "Медицински напредък". Автор е на редица трудове, посветени на санитарното дело - "Санитарната организация и санитарното състояние на София", "Поглед върху нашите санитарни наредби", "Санитарната служба в София през войните 1912–1913" и др. През 1875 г. - Атанас Буров - политически и държавен деец, банкер. Завършва икономически и правни науки в Париж. Завръщайки се в България става един от лидерите на Народната партия и като такъв заема важни държавни постове – подпредседател на ХV ОНС, министър на търговията в правителството на Ст. Данев (1913 г.) и в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски (октомври 1919 – май 1920 г.). Противник е на управлението на БЗНС, организира участието на привържениците на Конституционния блок за акцията в Търново през септември 1922 г. След неуспеха на акцията е принуден да емигрира. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. се завръща в България и става един от основателите на Демократическия сговор. Той е министър на външните работи в правителството на А. Ляпчев (1926–1931 г.). По-късно участва в управлението на страната за кратко време като министър без портфейл в правителството на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.). По време на Втората световна война (1939–1945 г.) като противник на отечественофронтовската власт е репресиран и загива. През 1882 г. - Теодор Траянов - поет, преводач и дипломат. Участва като доброволец в Балканската война през 1912–1913 г. От 1914 г. е в системата на Министерството на външните работи и изповеданията. Служител е в Българското посолство във Виена (1914–1921 г.) и в Бреслау (дн. Вроцлав) (1922–1923 г.). Уволнен е след държавния преврат на 9 юни 1923 г. от правителството на проф. Ал. Цанков. Автор е на стихосбирката "Пантеон". Превежда от немски език. През 1894 г. - Борис III - цар на българите от 1918 г. до 1943 г. Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден е в София. Получава веднага титлата княз Търновски. Негов брат е княз Кирил Преславски, а сестри – княгините Евдокия и Надежда. Поради ранната смърт на майка им (1899 г.) децата растат под непосредствения надзор на баба им – княгиня Клементина. Получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните училища. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Участва като офицер със специални поръчения в Балканската война (1912–1913 г.) и в Междусъюзническата война през 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война (1914–1918 г.) известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III. През първите няколко години от царуването си се въздържа от активно участие във вътрешнополитическия живот на страната. Не одобрява управлението на БЗНС (1919–1923 г.), начело на което стои Ал. Стамболийски. Става инициатор на военен заговор, организацията на който възлага на ръководителите на Военния съюз и новопоявилата се формация Народен сговор. След успеха на акцията на 9 юни 1923 г. пристъпва към укрепване на положението си като първостепенен фактор в цялостния политически живот на страната. Подкрепя сговористкото правителство на проф. Ал. Цанков до лятото на 1925 г. и когато то става неудобно от външни съображения, се разграничава от него, което довежда и до парламентарното му бламиране в началото на януари 1926 г. Работи в тесен контакт и с второто сговористко правителство начело с А. Ляпчев. През октомври 1930 г. се оженва за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 г. се ражда първото им дете – княгиня Мария Луиза. След два преходни кабинета, през ноември 1935 г. Борис III поема цялата власт в свои ръце. През юни 1937 г. се ражда и второто дете на царското семейство - Симеон, който също получава титлата княз Търновски. В началото на Втората световна война Борис III се придържа към курс на неутралитет. Натискът на Берлин за въвличане на България във войната става все по-силен. На 1 март 1941 г. правителството на проф. Б. Филов, подписва Тристранния пакт, в резултат на който България става съюзник на държавите от хитлеристката ос. От този момент Борис III е лишен на практика от възможността да провежда самостоятелна външна политика. Той се оказва безсилен да се противопостави на следващото искане на своите съюзници – да обяви война на САЩ и Великобритания, което става на 13 декември 1941 г. В средата на август 1943 г. той предприема поредното си посещение при А. Хитлер. След завръщането си към 20–21 август неочаквано заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. На престола веднага е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов. През 1899 г. - Княгиня Надежда – българска княгиня, последното дете на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза; сестра на цар Борис III. На 24 януари 1924 г. се омъжва за Вюртенбергския херцог Албрех-Евгени и от брака си с него има пет деца: Фердинанд-Евгени, Маргарита–Луиза, Евгени-Еберхард, Александър-Евгени и София. Не се занимава с политическа дейност. През 1903 г. - Златан Дудов - германски режисьор от български произход, класик на германското кино. През 1929 г. е стипендиант в СССР, където се запознава с Айзенщайн. Дебютът му "Куле Вампе" (1932 г.) е в традициите на пролетарското популярно изкуство (т. нар. соцреализъм). Емигрира в Париж през 1934 г., живее в Швейцария през 1940 г.. През 1945 г. се завръща в Берлин. По-известни филми: "Сапунени мехури" (1933 г.), "Хляб наш насъщни" (1949 г.), "Семейство Бентин" (1950 г.), "Съдбата на жените" (1952 г.), "По силни от нощта" (1954 г.), "Капитанът от Кьолн" (1956 г.), "Превратности на любовта" (1959 г.). Умира при автомобилна катастрофа. Не успява да завърши "Кристина" (1963 г.). Златан Дудов умира през 1963 г. През 1981 г. -Димитър Бербатов – български футболист, централен нападател. На 16 годишна възраст е привлечен в школата на ЦСКА. На 18 години дебютира в националния отбор на България. На 19 години подписва договор с германския "Байер" - Леверкузен (трансферна цена: 4,5 млн. марки). С отбора на "Байер" участва във финала на Шампионската лига през 2002 г.. Починали: През 970 г. - Петър I – български цар (927- 970 г.), втори син на цар Симеон I. Заема престола след смъртта на баща си, тъй като неговият по-голям брат Михаил е лишен от него по неизвестни причини и е подстриган за монах. Поради склонността на новия български владетел към занимания с църковни въпроси управлението на страната минава фактически в ръцете на неговия вуйчо, болярина Георги Сурсувул. През 927 г. е сключен мирен договор с Византия, по силата на който България се отказва от териториалните придобивки, постигнати от цар Симеон I след 913 г. В замяна на това тя получава само една малка част от Тракия. Договорът предвижда и взаимна размяна на пленници между двете държави. Византия на свой ред се задължава да плаща и в бъдеще ежегодния данък, наложен и от мирния договор от 896 г. Тя признава на Петър I титлата "цар на българите", а на българския църковен глава - "патриарх". Като гаранция за бъдещите мирни отношения между двете държави Петър I се жени за внучката на византийския император Роман Лакапин. Политическият курс на Петър I и неговия вуйчо спрямо Византия предизвикват острото недоволство на част от българското болярство, което през 928 г. и 930 г. подготвя два заговора за неговото сваляне от престола. Вътрешните междуособици са използвани от сърбите (покорени от цар Симеон I през 924 г.) и през 931 г. те вдигат въстание. С подкрепата на Византия се обособяват като отделна самостоятелна държава, която приема върховенството на Цариград. Не много след въстанието на сърбите последват нахлувания от страна на маджарите (934 г.), които навлизат в Северна България, но успяват да проникнат и на юг, в Тракия. Техните набези се повтарят през 943, 951, 960 и 968 г. Петър I прави опит да се сближи с германския император Отон I и заедно с него да парира нахлуването на маджарите, но не постига успех. Той не сполучва да привлече в своята борба против тях и Византия. В резултат на това е принуден да се примири с откъсването на значителни територии от българската държава, разположени отвъд р. Дунав и особено в Трансилвания, включително богатите залежи на сол. От този момент северната граница на България се установява по р. Дунав. Нарасналото народно недоволство от политиката на Петър I се изразява в появата на богомилството. През 1836 г. в Мъглижкия манастир умира отец Сергий, един от ръководителите на Велчовата завера. Отец Сергий (Хаджи Сергий) е роден в с. Руховци, Великотърновско. Като юноша е хайдутин, после приема монашество и става игумен на Плаковския манастир "Св. Илия". Включва се активно в подготовката на Велчовата завера през 1835 г., след разкриването на която е заловен и подложен на мъчения от османските власти. Заточен в Мъглижкия манастир, където и умира. По повод на неговата кончина Георги Раковски пише: "Бедний Сергий игумен притърпя най-големи мъки турски. Извадиха му зъби с клещи един по един! Забиваха му борина под нокти, и го гориха жив. Вадиха му очи и други незнайни мъки му наложиха неверни поганци! Той е достойн да са числи в ряд на святия великомъченици, понеже издъхна под такива мъки за вяра и отечество. Вечна памят родолюбче Сергие!" През 1932 г. - полк. Димитър Каданов - военен деец. Роден в с. Шипка, Казанлъшко. Завършва Екатеринославълското военно училище в Русия. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като командир на полубатарея във 2. Артилерийски полк. Отличава се в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот. След войната служи в 5. и 9. Артилерийски полк. По време на Балканската война 1912–1913 е командир на 9. Скорострелен Артилерийски полк. С него участва и в Първата световна война 1914–1918 г. През 1960 г. - Асен Сираков - военен деец, генерал-майор. Завършва Военното училище и Военната академия в София. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. е взводен и ротен командир. Той е един от дейците на Военния съюз (1930–1936 г.). Участва в държавния преврат на 19 май 1934 г. Военен аташе е в Будапеща (1935–1936 г.) и в Берлин (1936–1938 г.). Началник е на Снабдителния отдел в щаба на армията (1938–1941 г.). През 1941–1944 г. е командир на пехотна дивизия в Стара Загора, а от май до октомври 1944 г. – на 2. корпус в Беломорието. През първата фаза на участието на България в окончателния разгром на Германия (ноември–декември 1944 г.) е командир на Четвърта армия, след което преминава в запаса.

Мисъл на деня – 30 януари 2009 г. "Това, което вие наричате любов на Земята, не е никаква любов. То е привидна любов. Когато човек има една правилна физическа любов, той има здраво, отлично тяло, добре организирано. Когато има реална любов, неговото сърце е отлично. Той не знае какво нещо е скръб. Той е оптимист и всичко му върви наред. Когато има в себе си идеална любов, той е гениален човек с отличен ум. Хората на идеалната любов са гениални, талантливи хора. Те са всичко в света." Из Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта, 11-та НБ, 12 декември, 1937 г.

28 януари Празник на Разград на този ден през 1878 г. градът е освободен от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Чества се по решение на ОбС от януари 1994 г. За Разград – Столицата на Лудогорието, можете да прочетете тук. През 1946 г. - В Русе е открито Висше техническо училище, днешния Русенски университет. През 1985 - ЦК на БКП отчита, че преименуването на турците в цялата страна е приключило, с което се поставя началото на "възродителен процес". Родени: През 1852 г. - в Кратово се ражда българския книжовник, историк, фолклорист, етнограф и преводач Ефрем Каранов (1852-1927). Учи в българско училище в Цариград и следва славянска филология в Новорусийския университет в Одеса. След това е учител в Щип, Кюстендил, Самоков и София, като участва и в македонското освободително движение - създава и е начело на македонското дружество в Кюстендил, а през 1895-а участва в подготовката на четническата акция в града. Действителен член на БКД (1884). Основава и е уредник на Кюстендилския музей, помага и за откриването на местното читалище "Братство". Пише етнографски и фолклористични студии - "Няколко думи за "Кадин мост", "Змеят (аждер) и змията (зъмя) в българската поезия", "Паметници от Кратово" и др., очерците "Румена-войвода", "История на Сърбия" и др., записва и над 240 народни песни. Превежда поезия от руски език и "Слово за похода на Игор" и "Пан Тадеуш" от А. Мицкевич. Автор на мемоарите "Спомени". Умира на 6.ХII.1927 г. През 1884 г. - Йордан Пеев, български висш офицер и военен педагог През 1895 г. - Вадим Лазаркевич, български художник илюстратор от руски произход. Идва в България през 1920-а, след като учи няколко години в Петербургската художествена академия и започва работа в издателство "Паскалев". Работи с Ран Босилек в сп. "Детска радост". Един от основоположниците на българската школа в детската илюстрация, участва в създаването на над 200 книги за деца - "Патиланчо", "Работна Мецана", "Гъбарко" и др., сътрудничи на 35 детски издания. Умира през 1963 г. По-подробно може да се прочете тук. През 1921 г. - Атанас Манчев, поет През 1930 г. - Цветан Стоянов , есеист, критик и преводач. Автор на изследвания върху западноевропейската литература - "Броселиандовата гора", "Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература", "Геният и неговият наставник" за отношенията между Ф. М. Достоевски и К. Победоносцев, есета за културата - "Невидимият салон". Превежда Дж. Байрон, П. Б. Шели, У. Уитман, Е. Дикинсън, Дж. Стайнбек, У. Шекспир и др. Умира през 1971 г. През 1945 г. - Митко Щерев, композитор на популярна и филмова музика Адаптация-Васил Найденов и Митко Щерев През 1964 г. - Георги Христов, поп-певец Аве Мария- Георги Христов Починали: През 1896 г. - Иван Добровски, възрожденец През 1996 г. - Стефан Дичев, писател

На 27 януари През 1872 г. Със заповед на великия везир заточените български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са освободени и тържествено посрещнати от цариградските българи. Те са заточени в Измит на 21 януари същата година със заповед на Високата порта. През 1878 г.По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) са освободени Добрич и Омуртаг. Добрич е освободен от Долнодунавския руски отряд под командването на ген.-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман, а Омуртаг от 11 Пехотна дивизия, начело с Генерал Ернрот. Същия ден румънски части започват бомбардировка над Видин. През 1881 г. Българското правителство отправя нота до Великите сили за подобряване положението на българите в европейските вилаети на Турция и за прилагане на чл. 23 и 62 от Берлинския договор. На 21 февруари нота в този дух е отправена до Портата, която скъсва дипломатически отношения с Княжеството, възстановени през ноември 1882 г. Според чл.23 и чл.62 на Берлинския договор султанът е задължен да проведе референдуми и да даде по-голяма религиозна и общинска самостоятелност на християнското население в Македония. През 1885 г. Приет е Закон за Българската народна банка, която се оформя като емисионна и за дългосрочни кредити. Тя е първото държавно банково учреждение в България, oсновано през 1879 г. в София. Започва да функционира от юни същата година. Създава клонове в цялата страна. От 1885 г. се превръща в емисионен център, който ѝ дава правото да издава банкноти. Занимава се с краткосрочно и дългосрочно кредитиране на предприятия, отделни търговци, индустриалци и други, както и с отпускане на заеми на общините. Чрез нея страната сключва и външните си заеми. От 1929 г. под натиска на външни финансови сили ограничава кредитирането си само на държавни и частни банки. Тази функция изпълнява до национализацията на банковото дело през 1947 г., когато се обособява в централно звено на банковата система в страната. През 1895 г. Обнародван е Закон за създаване на търговско-индустриални камари, приет на 20 декември 1894 г. Учредени са търговско-индустриални камари в София, Пловдив, Варна и Русе. През 1897-1898 се откриват търговски курсове, прераснали по-късно в търговски училища и гимназии. През 1913 г. По време на Балканската война османският морски десант при Шаркьой (дн. Индже бурне) е отблъснат от Македоно-одринското опълчение. Портата иска примирие, но съюзниците заявяват, че ще продължат военните действия (1 март). През 1924 г. Обявено е създаването на прокомунистическа Партия на труда. Партия на труда е легална организация на българските работници под ръководството на БКП (т.с.). През 1944 г. По време на Втората световна война (1939-1945 г.) Великобритания, СССР и САЩ отправят предупреждение към България да спре помощта за Германия и да изтегли войските си от Югославия и Гърция, за да не бъде третирана като съюзник на Райха. През 1965 г. В дните между 27 и 30 януари в София се провеждат разговори между министъра на външните работи Иван Башев и Коча Попович - държавен секретар на външните работи на СФРЮ. Двамата споделят мнението, че не трябва да се пречи на научните и културните дейци да изследват македонския въпрос, но публикациите им да не пречат на подобряването на отношенията между двете държави. През 1970 г. В София се провежда Първият конгрес на Българското историческо дружество. Българското историческо дружество е основано през 1901 г. под името Историческо дружество по инициатива на преподаватели от Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски") и от средните училища. През 1989 г. На съвместно заседание на Държавния и Министерския съвет е обсъдено и прието "Предложение за еднократни съкращения на въоръжените сили и военния бюджет", според което бюджетът на Министерството на отбраната се съкращава с 12%. През 1992 г. В София е подписан договор за приятелство между Румъния и България, който става база за правното регламентиране на двустранните отношения. Той вляза в сила на 8 октомври същата година. Родени: През 1883 г. Димитър Мишайков –икономист, статистик и общественик, редовен член на БАН (1941 г.). През 1904 г. завършва право в СУ “ Св. Климент Охридски”. Специализира статистика в Мюнхен и Берлин (1904-1907 г.). През годините е професор по статистика в СУ (1919-1944 г.); декан на Юридическия факултет (1919-1922 г.), преподавател и професор в Свободния университет в София (1920-1944 г.), директор на Висшата кооперативна школа (1924-1933 г.). Председател е на Съюза на популярните банки (1925-1944 г.) и на Върховния статистически съвет (1928-1944 г.). Той е един от основателите на Българското икономическо дружество (1935 г.). Член е на Международния статистически институт в Хага, почетен член на Унгарското статистическо дружество. Бил е министър на търговията (1930-1931 г.), както и министър на просветата (1936 г.). По-важни негови съчинения са: “Основни начала на политическата икономия” (1933 г.), “Основни начала на теоретическата статистика” (1939 г.). През 1890 г. Владимир Поптомов – журналист, публицист, професор. През 1924 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1924 г.). Участва в Първата световна война (1915-1918 г.). Депутат е в ХIХ обикновеното НС (1920-1923 г.). През 1923 г. организира бунт в Разложко и превзема казармите в Разлог. Бунтът е потушен от ВМРО, начело с окръжния войвода Алеко Василев. През 1924 г. емигрира в Сърбия и след това в Москва. По поръчение на Коминтерна е един от учредителите на ВМРО (об); проводник е на коминтерновските идеи в македонското революционно движение. От 1925 г. е политически секретар на организацията и редактор на печатния й орган в-к "Македонско дело" (1925-1933 г.). От декември 1944 г. е член на ЦК и на Политбюро на ЦК на БКП. В периода 1949-1950 г. е министър на външните работи, а от 1950 г. е подпредседател на МС на НРБ. През 1893 г. Петър Золотович – оперен певец, баритон. Учи пеене (1911-1915 г.) при Ив. Вулпе в Италия (1924-1925 г.). Артист е в Софийската народна опера (1911-1942 г.), в Оперния театър (1942-1944 г.). Участва в създаването на детски театър (дн. Младежки театър). Завършва кариерата си като солист на Държавния музикален театър в София. През 1938 г. Александър Чирков лекар, хирург, професор. Завършва ВМИ - София, специалност “Медицина”. В периода 1963-1966 г. е ординатор в болницата в Белоградчик. През 1966 г. заминава за Германия, където специализира при един от най-известните кардиохирурзи - проф. Бюхлер. Остава в Западен Берлин. От 1981 г. е професор в университета Фрайбург. В периода 1984-1986 г. е ръководител на катедра ПОССХ. През 1986 г. извършва първата трансплантация в България. Създава болницата "Св. Екатерина", на която е директор до ноември 2005 г., когато е уволнен от министър Радослав Гайдарски. Александър Чирков е автор на много научни публикации. Носител е на орден “Стара планина”, I степен, звание “академик” и наградата “Голям Платонов нобел на века” на световната академия “Платон” (2002 г.). През 1949 г. Петър Димитров, икономист и политик. Депутат от 37-ото до 39-ото Народно събрание (1995-2001). От 11 юли 2005 г. до 17 юли 2007 г. е депутат в 40-ото Народно събрание. Председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси в 40-ото Народно събрание (24 август 2005-17 юли 2007). От 18 юли 2007 г. е министър на икономиката и енергетиката. Починали: През 1932 г. Димитър Мишев книжовник. Завършва Габровската гимназия. След Освобождението заема различни съдебни и административни длъжности, учителства, след което е секретар на Българската екзархия в Цариград. Член е на БАН. Редактира “Църковен вестник” (1906-1913 г.), сп. “Свободно мнение” (1913-1915 г.) и др. Оставя много книги, най-ценната от които е “България в миналото” (1915 г.). През 1954 г. Манол Сакеларов, строителен инженер и политик . Роден 1890 г. Министър на електрификацията, водите и природните богатства (23 ноември 1946 - 11 декември 1947), министър на строежите и пътищата (12 декември 1947 - 20 юли 1949).

Мисъл на деня – 27 януари 2009 г. "Защо идат противоречия в човешкия живот? – По причина на вътрешното раздвояване в човека. Във всеки човек има две партии, две власти, на които той служи. Ту едната власт, ту другата взима надмощие в него. Докато се определи на коя от двете да служи, той преживява голяма вътрешна борба, големи противоречия. Не е лесно да се освободиш от влиянието на тези власти. Едната е наречена материализъм, а другата – идеализъм." Из Вътрешния закон, УС, 17 ноември 1935 г.

А символ на какво е ап.Тома? На неверието? На съмнението? Интересно, че този пасаж се среща само при Евангелието на Йоан. Аз виждам в апостол Тома човек, който търси пълна яснота и конкретност във всичко важно за него. Но веднъж получил това уверение, за него няма отстъпление назад. Делото на Тома е по-малко известно от това на Петър, може би поради налагането на Рим и Ватикана в християнството. Ето малко информация за ап. Тома. След възнесението на Иисус Христос и изливането на Светия Дух върху апостолите Тома проповядва в Палестина, Месопотамия и другаде. За проповедта му пред партяните пишат Ориген и Евсевий Кесарийски, за неговата проповед в Етиопия споменава Йоан Златоуст, за благовестничеството му в Индия говорят Григорий Богослов, Григорий Велики и други автори. Първите християни в Индия наричат себе си “християни на святия Тома” и свързват началото на своята църква с този апостол. Тъкмо там загива Тома – наказан със смърт, защото успява да обърне към християнската вяра жената и сестрата на управителя на град Малипуре. Неверник ли е апостол Тома, както обикновено го наричат в църквата?

26 януари Днес е Начало на китайска Нова година - Годината на вола Китайят календар следва 60-годишен цикъл, като на всеки 12 години определящият елемент се променя, иначе казано всяка една от китайските зодии има допълнителна характеристика - метал, вода, дърво, огън и земя. 2009 ще бъде година на Земния Вол (жълтия бик), която ще продължи до 10 февруари 2010. Китайското название на Вола е "Ню". Китайският календар е лунен, затова Годината на Вола започва на 26 януари 2009 г, астролозите характеризират Волът като трудолюбив, отговорен, сдържаност, безкрайно търпелив, бавен, но точен и методичен, с оригинален ум и интелект. Затова, според тях за да се приготвим за настъпващата година трябва да заложим на тези качества. Водещото трябва да бъде спокойствието, а всички промени трябва да се направят балансирано в духа на консерватизма, а не кардинално. Успехът е гарантиран в практични начинания, при които няма нищо излишно и задължително има вложен личен труд. Зодиакът определя качествата на Вола (трудолюбивост, старателност и миролюбие) за ценни, затова му отрежда второто място в 12-годишния цикъл. Неговата година е е благоприятна за всички, които се занимават със селско стопанство и практическа дейност, при семейните отношения ще преобладава желание за укрепване на отношенията, а в политиката и бизнеса ще печели реализмът. Това е добра година за сватби. Сред отрицателните страни на Волът, китайските астролози определят за най-голяма опасност фанатизмът, диктатурата и макар и рядко да изпитват гняв, гневът им е унищожителен. Сред известните личности родени в годината на Вола са: Йохан Себастиан Бах, Ханс Кристиян Андересен, Винсент Ван Гог, Наполеон, Хитлер, Джавахарлал Неру, Маргарет Тачър, Чарли Чаплин, Уолт Дисни, Мерилин Монро, Садам Хюсейн, император Хирохито, Пол Нюман, Джак Никълсън, Робърт Редфорд, Мерил Стрийп, Мадлин Олбрайт, Джесика Ланг и други. Днес е Международен ден на митниците - чества се от 1983 г. по инициатива на Европейския съюз за митническо сътрудничество. Професионален празник на митничарите. На 26.I.1953 г. в Брюксел представители на 17 държави провеждат Първата официална сесия на Съвета за митническо сътрудничество (1952), чийто правоприемник е Световната митническа организация (1994). Днес в нея членуват 164 държави. През 1889 г. Възстановен е натуралният десятък (до 1892), когато преминава в парична форма. През 1908 г. С княжески указ са възстановени уволнените университетски преподаватели. Край на Университетската криза. Кризата възниква, когато група студенти освиркват княза при откриване сградата на Народния театър. Под натиска на княза правителството нарежда да се арестуват студентите. Професорите се солидаризират с тях и са уволнени, а Университетът е затворен за 6 месеца (от 4 януари). През 1944 г. Двадесет и петото ОНС удължава мандата си до края на войната и приема закон за създаване на жандармерия. Жандармерията е военнополицейска организация, създадена със закон от 26 януари 1944 г. от правителството на Д. Божилов. Предназначена е да се бори за разгромяване на нелегалните групи и партизанското движение. Подчинена е пряко на министъра на вътрешните работи и народното здраве. В състава й се включват пехотни, конни и моторизирани части и различни допълнителни служби (интендантство, санитарна и др.). Основната структурна единица е жандармерийската дружина. Жандармерията се командва от висш офицер, назначаван пряко от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на войната. Жандармерията е разформирована от правителството на К. Муравиев с постановление на Министерския съвет от 7 септември 1944 г. През 1945 г. - Министерският съвет взема решение за създаване на Наредба-закон за защита на "народната власт". През 1957 г. излиза брой първи на в. "Народна култура", който от 2.III.1990 г. носи името в. "Култура". През 1978 г. В Берлин е открита изложбата "Тракийско изкуство и култура по българските земи". През 1979 г. Публикувано е постановление на Министерския съвет за въвеждане на лятно часово време по европейски модел. През 1995 г. - кабинетът на Жан Виденов е гласуван от 37-ото НС. На 28.XII.1996 г. на извънредно заседание същия парламент гласува оставката на правителството. През 2000 г. - Европейската комисия взема решение да извади България и Румъния от "черния" Шенгенски визов списък. Родени: През 1874 г. - в Севлиево се ражда българският географ и педагог Сава Попов (1874-1949). Завършва история и география във Висшето училище, след което е учител в Добрич, София, Русе и 11 години директор на педагогическия курс за прогимназиални учители в столицата. През 1924-1928 г. е член на Учебния кабинет при Министерството на народното просвещение и изборен член на Висшия учебен съвет. Член основателят на Българското географско дружество е и автор на учебници по география, на нагледни пособия, релефни карти, статии, рецензии и отзиви. Умира на 13.V.1949 г. През 1877 г. - в Пловдив се ражда българският революционер и публицист Михаил Герджиков (1877-1947) деец на националноосвободителните борби в Македония и Одринско. Член на ЦК на ВМОРО и на Главния щаб, който ръководи Илинденско-Преображенското въстание в Странджа. На 6.VIII.1903 г. (Преображение) четите в Странджанския район нападат и турските части в Малко Търновско и Лозенградско и установяват контрол над селата. Под негово ръководство е овладяно Василико (днешно Царево), а в освободителните райони се въвежда революционна демократична власт - т.нар. Странджанска комуна. През Балканската война (1912-1913) командва доброволчески отряд. През 1891 г. - в Стара Загора се ражда българският живописец проф. Димитър Гюдженов (1891-1979) - авторът на известните исторически платна "Заветът на хан Кубрат", "Цар Симеон", "Посрещане на учениците на Кирил и Методий от княз Борис", "През Морава", "Слизането на Ботевата чета при Козлодуй", "Боят при Драва - Соболч", "Цар Симеон - Златния век на българската писменост", "Цар Симеон в Цариград", "Български боляри получават данъци в натура" и др. Учи при Цено Тодоров, в Националното училище за изящни изкуства в Париж и завършва художествената академия в София. Започва творческата си дейност като сценограф - заедно с Никола Кожухаров създава за театъра в Стара Загора завеса гилотина, върху която изобразява Аполон и музите. Военен художник по време на войните 1914-1918 г. Десет години е председател на Съюза на дружествата на художниците в България. Илюстрира книги, рисува портрети, пейзажи и битови картини. През 1961-а заедно с проф. Никола Кожухаров ръководи екип, който иконописва стените на храма "Св. Николай" във Варна. Негови изложби са организирани в Берлин, Виена, Прага и в България. Умира на 25.VIII.1979 г. "Бой за Шипка", худ. Димитър Гюдженов През 1934 г. Тодор Кавалджиев икономист и политик. Депутат в VII Велико Народно събрание (1990-1991), вицепрезидент на Република България (избран на 3 ноември 1996 г., встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г. - до 22 януари 2002 г.). Секретар на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз "Никола Петков"(1992). През 1937 г. Драгомир Петров, преводач и поет. Завършва италианска филология в СУ (1958 г.). Работи като преводач и редактор в БТА, в-к "Пулс", лектор по български език в Римския университет. Кореспондент е на в-к "Нар. младеж" в Родопите, редактор е във в-к "София-нюз", в отдел "Международен" на СБП, драматург в театър "София", редактор в списание "Български курорти". Превежда от италиански и френски език предимно класиците и представителите на модерната поезия. Носител на Първа награда за поезия на Европейската академия на конкурса "Голяма средиземноморска награда", Неапол (1982 г.). През 1950 г. Владимир Янев литературовед, писател. Завършва българска филология в СУ (1972 г.). Работи като учител в с. Неделино, Златоград и Пловдив (до 1980 г.), редактор е във в-к “Страница” (Стара Загора). Преподавател е по съвременна българска литература в Пловдивския университет (от 1982 г.). От 1975 г. публикува стихове, разкази и есета. През 1968 г. Николай Бойков, писател, публицист, литературен критик и преводач. През 1985 г. завършва Математическа гимназия във Видин, през 1994 г. - Унгарска филология в Дебреценския университет „Лайош Кошут“. От 1998 до 2005 г. е преподавател по унгарски език и литература в СУ. Починали: През 1899 г. Йордан Брадел, лекар и обществен деец, редовен член на БКД (1884). Той е бил главен лекар на Гражданското медицинско управление (1884-86), преподавател по съдебна медицина във Висшето училище (1896-98), народен представител във II велико Народно събрание (1881) и редактор (със С. Мирков, 1883-84) на първото българско медицинско списание "Медицинска сбирка". През 1932 г. Димитър Мишев, псевдоним Бранков е книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките. През 1968 г. Никола Фурнаджиев поет. Завършва философия и педагогика в СУ (1930 г.). Работи като учител в София, в Българското училище в Цариград (1933-1938 г.), в Пазарджик (1938-1939 г.) и в София (1940-1944 г.). Главен редактор е на в-к “Лит. фронт” (1945-1949 г.), главен редактор и завеждащ отдел “Поезия” в издателство “Български писател”, редактор е в сп. “Септември” (1961-1963 г.). Първото му стихотворение, запазено в ръкопис, е от 13.11.1917 г., за пръв път печата в хумористичния в-к “К’во да е”. През 1923-1924 г.сътрудничи на сп. “Нов път”, редактирано от Г. Бакалов. От 1930 г. до 1931 г. е в редколегията на в-к “Съвременник”. Фурнаджиев пише и произведения за деца. През 1980 г. Георги Караславов писател белетрист, общественик. Литературното си творчество започва със стихове през 1916 г. Сътрудничи на в-к “К’во да е” от 1919 г. Учи в Педагогическото училище в Харманли (1923 г.) и Казанлък (1923-1924 г.). Взема участие в Септемврийския селски бунт през 1923 г. Учи в Агрономическия факултет в София (1928 г.) и продължава в Карловия университет в Прага (1929-1930 г.). Участва в редактирането на в-к “РЛФ” и “Кормило”. Работи във всекидневника “Ехо” и в-к “Ведрина” (1926-1927 г.). Съосновател е на Съюза на трудово-борческите писатели (1931 г.), Съюза на приятелите на СССР и др. След 09.09.1944 г. работи в Главното политическо управление на БНА; директор е на Народния театър в София; главен редактор е на списание “Септември”; главен секретар на СБП; народен представител. През 1991 г. Любомир Дойчев – писател и историограф. Завършва Педагогическото училище в Ямбол (1926 г.) и дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет (1933 г.). Работи като чиновник, завежда културния отдел в ЦС на БЛРС (1950-1969 г.). Сътрудничи на значителен брой периодични издания. Главен редактор на сп. "Лов и риболов" (1962-1969 г.). Автор е на над 70 книги, значителна част от които са за деца. Целият си живот посвещава на изследвания, свързани с личността и делото на В. Левски През 2004 г. проф. Здравко Йорданов, виолончелист и педагог /1931-2004/. Един от създателите на българската виолончелова школа. Проф. Здравко Йорданов е ученик на професорите Константин Попов и Мстислав Ростропович. Незабравими ще останат неговите солови изпълнения на най-значимите виолончелови творби от световната класика. Творческият му път е свързан и с камерната музика на триото, което създава съвместно с Антон Диков и Георги Бадев и с квартет „Аврамов“.

Мисъл на деня – 26 януари 2009 г. "Бъди доволен и благодарен от малкото, което Бог ти дава. Ако страдаш малко, бъди доволен; ако страдаш много, пак бъди доволен. Ако изгубиш богатството си, бъди доволен и на това. Бъдете доволни и като губите, и като печелите. В каквото положение и да се намирате, бъдете доволни." Из Доволството, УС, 24 ноември 1935 г.

Молитвен наряд за начало: Господнята молитва - молитва В зорите на живота - песен Сърцето ми е топло - формула Беседа: Бог е съчетал Молитвен наряд за край: Псалом 19 - молитва

Saint Francis of Paola

Мисъл на деня – 18 януари 2009 г. "Съвременните хора очакват големи резултати, големи придобивки в живота, но остават разочаровани. Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават. Закон е: малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир." Из Възможни постижения, ООК, 2 март 1927 г.

На 18 Януари: Атанасовден Църквата почита свети Атанасий и Кирил Александрийски, но в народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като Среди зима. Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора. Празник на село Генерал Тодоров През 1956 г. влиза в действие първата българска радиорелейна линия между София и Пловдив. През 1960 г. във Варна е основано държавното издателство "Георги Бакалов", от което излизат редица поредици ("Световни морски новели"), библиотеки ("Нептун", "Морета, брегове и хора", "Галактика"), антологии. Издава и алманах "Фар", както и литературен алманах "Простори". През 1990 г. е издадена заповед за арестуване на Тодор Живков и други дейци на БКП. Родени: През 1830 г. – Григор Пърличев - български писател, преводач и педагог. Роден в Охрид. Ученикът на Димитър Миладинов следва в Атина медицина, а после и филология. През 1860 г. участва в годишния поетически конкурс в гръцката столица и спечелва първа награда и лавров венец с поемата си "Сердарят" ("Арматолос") - наречен от гръцката литературна общественост втори Омир. След като отказва да следва с гръцка стипендия в Оксфорд или Берлин, се връща в родния си град да обучава децата и продължава борбата на братя Миладинови против асимилаторската политика на гръцкото духовенство в Македония и за въвеждане на българския език в училището и църквата. По негова инициатива през 1869 г. в Охрид е създадено първото читалище - "Св. Климент". Първият български преводач на Омир (част от "Илиада") е автор и на поемата "Скендербей", "Автобиография", на стихотворения и на думите : "Обичам народността си повече от живота си... Ако спечелих лавров венец, спечелих го геройски, без да тропам по ничия врата... Българин съм... Не се отказвам от своята народност!" Умира на 25.I.1893 г. Автобиография Ученик в Охрид Поемата "Войводата" През 1879 г. – проф Александър Балабанов - българският публицист, филолог, литературен критик и преводач. Роден в Щип. След Българската гимназия в Солун (1898 г.) и училище в София следва класическа филология в Лайпциг, а през 1904 г. защитава докторска дисертация в Ерланген. Извънреден и редовен професор (от 1917) и ръководител на Катедрата по класическа филология в Софийския университет, където създава специалността "Класическа филология". Основател литературно-художественото сп. "Художник", рекадктира заедно с Йосиф Хербст в. "Време", а също така и в. "Развигор" и сп. "Прометей". Автор на "Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период", "История на класическата литература", "Мястото на българската литература", "Джобен българско-английски речник" и др. Превежда творби от Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Платон и др. Умира на 30 ноември 1955 г. През 1905 г. – Александър Стаменов - български живописец и плакатист. Роден в Кукуш се ражда. Завършва Държавната художествена академия в София (1926 г.), а през 1940-1941 г. специализира във Флоренция. Работи като учител и художествен редактор в "Наука и изкуство". Член на Дружеството на новите художници. Автор на пейзажи, портрети, натюрморти и композиции на социални теми "Портрет на жената на художника", "Рибар", "На открито", "Лодки", "Автопортрет" и др., както и на агитационно-монументалната живопис и приложната графика. Взима участие в създаването на "Братската могила" в Борисовата градина в София. Умира на 16.ІІ.1971 г. в София. През 1837 г. – Анастасия Тошева - българската учителка. Родена в Стара Загора. Основателката на първото класно девическо училище в града под липите през 1863 г. Учи в родния си град, в Калоферския манастир и завършва институт за благородни девици в Одеса (1857 г.). Още същата година създава начално училище за момичета в родния си град, в което преподава четене, писане, смятане, вероучение и ръкоделие, а сред нейните възпитанички е и Райна Княгиня (1856-1917 г.). През 1869 г. е главна учителка в Габровското училище, а хо-късно и директорка на новооткритата девическа гимназия и управителка на пансиона в Стара Загора. През 1856 г. – ген.-майор Никола Генев - български революционер и военен деец. Роден в Севлиево. Сподвижник на Васил Левски участва в Априлското въстание в родния си край, а по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се бие като опълченец при Стара Загора, Шипка и Шейново. Отново е на фронта през Сръбско-българската война (1885), когато като капитан командва Трънския отряд. През Балканската война начело на Македоно-одринското опълчение и на Кърджалийския отряд води боеве при Малгара и Мерхамлъ, където пленява над 11 000 турци и самия Явер паша, и отбива десанта при Шаркьой. Пак се отличава в Междусъюзническата война при кръвопролитните сражения при Кочани, Каменица и Султан тепе. Умира на 12.IV.1934 г. През 1940 г. — Милош Зяпков - български писател, поет, сатирик и белетрист. Роден в Ракитово. Има брат, Константин. Умира на 50 години при неизяснени обстоятелства; вероятно е убит от политическите си противници.Творбите на Милош Зяпков излизат от печат едва след смъртта му. Събрани творби Моят брат

Или не си гледал внимателно или приемаш че в картините на Алори и скулптурите на Роден и Камий Клодел няма еротика? Иначе си прав – не във всяко голо тяло има еротика и обратно – тя може да се забележи при един майсторски нарисуван поглед. Всъщност как наричаш „изначалното понятие за еротика“? Не мисля, че е забравено. Защо смяташ, че само вулгарният натурализъм е символ на еротиката в изкуството? Колкото до вулгарното и патогенното – да, прав си. Аз също не ги харесвам, но трябва да се примирим с мисъла, че изкуството е отражение на действителността. Нима Герника на Пикасо е приятна за гледане? Важно е как е отразена тази действителност. Дали майсторски и на място, както пише bee.bg или грубо, тъпо, не където трябва. Например билборд с Азис до паметника на Васил Левски. Всъщност цитата който си дал от Пикасо потвърждава точно това, че еротиката е част от изкуството, така както е част и от живота. И не само изобразителното. Много е интересно какво мислите по въпроса на Диана – за "Лолита" на Набоков? bee bg, въпросът ти е към Apocatastasis. Аз мога да ти дам доста такива примери, но ще отворим работа на модераторите на този подфорум и админите. Ето какво имам предвид:

На 11 януари През 1861 г. Княз Александър Горчаков в качеството си на министър на външните работи на Русия възлага на княз Алексей Лобанов-Ростовски, руски посланик в Цариград, да започне преговори с Високата порта за предоставяне възможност на българите безпрепятствено да се изселват в Крим и Новорусийския край. В указанията на княз Горчаков се изразява надеждата на руското правителство, че Турция няма да пречи на българските преселници, така както Русия не пречи на татарите да се преселват свободно от Крим в балканските провинции на Османската империя. През 1878 г. В хода на Руско-турската освободителна война на тази дата главната квартира на руската армия се установява в Габрово. Долнодунавският отряд преминава в настъпление. Освободен е Самоков. Руски части, командвани от ген. Павел Шувалов, достигат околностите на Пазарджик. През 1893 г. Обнародван е Закон за изменение на конституцията. Той е приет от 6-то Обикновено Народно Събрание и в него се предвижда учредяване на Министерство на търговията и земеделието и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. През 1921 г. Цар Фердинанд I получава помощ от германското правителство от 1 500 000 златни марки за поддържане на съюза с Централните сили по време на Първата световна война. През 1954 г. Състои се премиера на филма на режисьора Борислав Шаралиев и сценариста Христо Ганев "Песен за човека" за живота на поета Никола Й. Вапцаров. В главната роля е Динко Динев. През 1961 г. Започва изграждането на доменния цех на металургичния комбинат в Кремиковци. Комбинатът е открит на 5 ноември 1963 г. През 1982 г. На 11 и 12 януари в София се провеждат консултации между министерствата на външните работи на Франция и България по международните отношения и двустранните връзки. През 1982 г. Състои се тържествено събрание в София по повод 120-годишнината от смъртта на Димитър и Константин Миладинови. Братя Миладинови са възрожденски просветни, културни и обществени дейци. Родени са в Струга (дн. в Република Македония). През 1994 г. Финансовият министър Стоян Александров се споразумява с банките кредиторки за редукция на дълга от 9 300 000 000 долара без лихвите. През 1996 г. Министърът на земеделието Васил Чичибаба подава оставка заради зърнената криза, която възниква заради намалелия зърнен запас. През 2002 г. Президентът Петър Стоянов награждава с орден "Стара планина" родопската певица Валя Балканска, скулптора Крум Дерменджиев, художниците Любен Гайдаров и Христо Стефанов, музиканта Венцеслав Янков, медика проф. Александър Монов, основателката на хоспис "Милосърдие" Донка Паприкова, проф. д-р Миладин Апостолов, поетесата Блага Димитрова и актрисите Стоянка Мутафова и Таня Масалитинова. Родени: През 1891 г. Борис Митов - художник-портретист, представител на академизма. Завършва гимназия и Художествено-индустриалното училище в София, учи в Париж. Професор е в Художествената академия в София. Автор е на творбите: портрети на Д. Мишев, Ж. Спиридонов, Антон Митов, Кох, г-ца Бояджиева, Сава Огнянов, автопортрет и др. През 1905 г. Светозар Димитров. Негов псевдоним е Змей Горянин. Той е писател, автор на разкази, повести, романи и пиеси - най-често с историческа тематика.През 1924 г. завършва гимназия в Русе и работи като чиновник до 1930 г., когато се премества в София. С литеартура се занимава от 1942 г. Сътрудничи на литературния печат с критични бележки, хумор, сатира, стихове. Автор е на очерци, портрети, произведения за деца. Някои съчинения са: "Аз и другият" (1928 г.), "Боят при Стара Загора" (1935 г.), "Любен Каравелов. Христо Ботев" (1935 г.), "Непобедимите" (1935 г.), "Хайдути" (кн. I, 1935 г.), "Хайдут Велко" (кн. II, с. г.), "Последният ден" (1936 г.) "Бачо Киро" (1937 г.), "Георги Войтех" (1939 г.), "Балканският цар. Из живота на легендарния Хаджи Димитър" (1941 г.), "В освободена Добруджа (пътни бележки)" (1941 г.), "Подир стоманените птици" (1942 г.), "Поп Харитон" (1943 г.) и др. През 1912 г. Иван Мартинов (псевдоним на Иван Цеков Георгиев) - писател. Роден на 11 януари 1912 г. в Ловеч. Следвал Славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски", откъдето е изключен за антидържавна дейност. Един от основателите на Съюза на трудовоборческите писатели и на литературния кръжок "Христо Смирненски". Автор на проза, драми, мемоари и творби за деца. Умира на 11 април 1991 г. През 1925 г. Свобода Бъчварова писателка и сценаристка. От началото на 60-те години е редактор и главен редактор на творческо обединение в СИФ "Бояна". Документалният й филм "Между релсите" получава наградата "Сребърният лъв" (Венеция, 1964 г.). По нейни сценарии са заснети филмите: "Призованият не се яви" (1966 г.), някои от епизодите на тв сериал "На всеки километър" (1969-1972 г.), "Спомен" (1974 г.), "Да изядеш ябълката" (1975 г.), "Бой последен" (1977 г. - в съавторство с Никола Русев и Зако Хеския), "Бумеранг" (1979 г.- съвместно с Иван Ничев), "Не знам, не чух, не видях" (1984 г.), "Опасен чар" (тв, 1984 г.), "Бързо, акуратно, окончателно!" (тв, 1989 г.). По романа на Свобода Бъчварова "Земя за прицел" Ив. Гръбчева заснема филма "Жребият" (1993 г.), а по "Литургия за Илинден" Г. Дюлгеров реализира "Мера според мера" (1981 г.). Починали: През 1862 г. Димитър Миладинов възрожденски просветител и книжовник, борец за национална независимост. Роден е през 1810 г. в град Струга. Брат е на К. Миладинов. През 1927 г. Екатерина Златарева – актриса. Играе на сцената от 1890 г. до 1923 г. От 1892 г. играе в театър "Сълза и смях". Водеща актриса на Народна театър - София (1904-1923 г.). Между по-известните й роли са: Матрьона ("Силата на мрака"), Баба Фрошарка ("Двете сирачета"), Мъжемразка (от едноименната пиеса) и др. През 1945 г. Стефан Стефанов – политик, банкер. Завършва право и стопански науки в Берлин през 1901 г. Народен представител е в годините 1901-1911 г., 1913 г., 1927-1931 г. Стефанов е таен съветник на цар Борис III от 1918 г. до 1920 г. Председател и член е на УС на Съюза на индустриалците (1919-1923 г., 1926-1933 г.); ръководител е на финансовата група около Българска банка (1921-1933 г.). Председател е на XXIII НС (1931 г.). Министър на финансите е от 1931 г. до 1934 г. След 9.09.1944 г. цялото му имущество е национализирано. През 1947 г. Коста Тодоров - политик, поет, белетрист, публицист; участник в македонското революционно движение. Член е на БЗНС от 1920 г., дипломат. Той е един от водачите на Задграничното представителство на БЗНС от юни 1923 г. до март 1933 г. Член е на ПП на БЗНС и редактор на в-к “Земеделско знаме” (1933-1938 г.). След 9.09.1944 г. му е забранено да се върне в България. Близък съратник е на д-р Г. М. Димитров. Автор е книги, издадени на български, френски, английски, сърбохърватски език. Получава задочно смъртна присъда през 1941 г. Живее в Канада. Умира в Париж. През 1978 г. Стоян Райнов – художник. Учи графично и декоративно изкуство в Държавната художествена академия, където завършва керамичния отдел при Ст. Димитров (1928 г.). Учи в Чехия, в Дрезденската художествена академия, в Австрия. От 1932 г. е ръководител на Отдела по керамика в Държавната художествена академия, професор е от 1937 г. Предпочита декоративните техники. Той е един от основателите на дружеството на художниците-приложници (1930 г.). Носител е на много международни награди.

На 10 януари През 1891 г. правителството на Стефан Стамболов обнародва Закон за пенсиите на чиновниците и служащите по гражданското ведомство. През 1904 г. започва да излиза хумористичния и сатиричен в. "Българан", под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров. Печата се пет години, а негови сътрудници са млади писатели, хумористи и карикатуристи, като Александър Божинов, Димитър Подвързачов, Александър Балабанов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Пейо Яворов, Кирил Христов, Трифон Кунев, Хрисот Смирненски и др. През 1944 г. София преживява една от най-тежките си бомбардировки от съюзническата авиация. През деня удари по столицата нанасят американски (200 бомбардировача В-17 и В-24, съпроводени от 100 изтребителя Р-38 Lighting), а през нощта - британски самолети (80 бомбардировача Welington). Бомбеният килим е с ширина 2 км и се разстила по протежение на бул. "Клементина (дн."Стамболийски") и ул. "Граф Игнатиев". Хвърлени са около 90 бомби в района на кварталите "Хаджи Димитър", "Индустриален", Централна гара, "Малашевци" и "Военна рампа". Други 90 поразяват летище Враждебна и селата край него.Ударен и напълно разрушен е центъра на града, правителството не организира евакуация и софиянци преживят особено тежко нощната бомбардировка, извършена към 22 ч. Загиват около 750 цивилни и военни, ранени са близо 700 души, напълно разрушени са 463 сгради, включително е ударен Народния театър "Иван Вазов" (според други данни 3304), а други 472 стават негодни за обитаване. Германската и българската противовъздушна отбрана свалят над София 12 американски бомбардировача и 6 изтребителя (според Би Би Си в базите си не се завръщат 31 американски самолета). Родните асове дават три жертви - подофицер Атанас Кръстев, който след като е ударен скача с парашут от своя "Девоатин" над Ихтиман, но е разстрелян във въздуха от американски самолет (според някои източници той е единствената жертва в този ден), Тома Боев ("Девоатин") и Симеон К. Михайлов (Ме109 G-2). През 1954 г. е открит първият ски-лифт в България край хижа "Алеко" на Витоша. През 1958 г. е проведен учредителният конгрес (10-11 януари) на Българския съюз за физическа култура и спорт (БСФС). През 1984 г. Самолет Ту-134 на авиокомпания "Балкан" при снижаване за кацане в снежна буря закача електропровод и катастрофира край софийското село Кривина. Загиват всички пътници и екипажа на самолета (50 души). През 1990 г. Учредяването Българския лекарски съюз - създава се като идеен приемник и продължител на БЛС (1901-1948) и на Българския зъболекарски съюз, основан през 1905 г. На учредителното събрание за председател на професионално-съсловната организация е избран проф. д-р Иван Киров. През 1997 г. е организирано протестно шествие на опозицията срещу Народното събрание, което завършва с окупация и нападение над сградата. Късно през нощта полицията разгонва със сила демонстрантите. Президентът д-р Желю Желев отказва да даде мандат на БСП за съставяне на ново правителство, а опозицията обявява начало на национална политическа стачка и призовава към гражданско неподчинение. През 2002 г. военният министър Николай Свинаров внася в правителството предложение военновременната българска армия да се намали от 250 на 100 000 души. Мирновременната да бъде 41 000 с още 4000 в структурите на Министерството на отбраната. Родени: През 1897 г. Методи Тасев Шаторов с псевдоним Шарло или Панайот, български комунистически деец и партизанин, един от най-големите ръководители на македонските комунисти. През пролетта на 1943 година е определен за командир на Партизански отряд "Панайот Волов" с център Пазарджик. До септември 1944 година води 3 големи сражения сражения като последна за него е битката при Милеви скали. Загива в сражение на 12 септември 1944 г. През 1916 г. - Иван Йорданов Венедиков е виден археолог, историк, траколог и филолог. Занимава се с тракийска и средновековна история, археология, изкуство и култура; българско културно и историческо наследство. Роден в София . След като завършва класическа филология в СУ "Св. Кл. Охридски", е асистент в музея в Скопие (1941-1944 г.). През 1944-1965 г. е уредник в Археологическия музей в София, а след това - в Археологическия институт и музей при БАН. Работи в Института по тракология (1972-1977 г.) и в Националния исторически музей. Автор на трудовете "Панагюрското златно съкровище", "Тайната на тракийските могили", "Съкровището от Враца", "Военното и административно устройство на България през IX и Х в." и др. Умира на 19.VIII.1997 г. През 1963 г. - Тони Димитрова, (Антоанета Димитрова Петкова) певица. Тони Димитрона - Ах, морето Починали: 1873 г. - Димитър Общи, български революционер, гарибалдиец, назован от Стоян Заимов „рицар на камата“. Вследствие на негови разкрития, след залавянето му през есента на 1872 г., османските власти успяват да нанесат сериозен удар върху Вътрешната революционна организация. Реквием за патриота Димитър Общи 1975 г. - Стойчо Мошанов, български политик. Роден на 25 май 1892. Депутат в 21-ото, 22-ото и 23-ото Народно събрание (1921-1834), директор на труда (1934-1935), министър на народното стопанство (21 април - 23 ноември 1935) и управляващ Министерството на финансите (15-23 ноември 1935), председател на 24-ото Народно събрание (22 май 1938 -24 октомври 1939).

Мисъл на деня – 10 януари 2009 г. "Като не разбират законите и изискванията на живота, мнозина се запитват защо имат големи страдания и противоречия. – Защото имат големи желания, а малки възможности за реализирането им... За да понася леко страданията, да се справя с тях, човек трябва да се познава, да не превишава своите възможности. Затова е казано: „Познай себе си!” Познаването е свързано с Любовта, а Любовта – с чистотата. Ти познаваш човека само когато го обичаш. Степента на Любовта пък определя степента на чистотата." Из Двата порядъка, УС, 6 октомври 1935 г.

Всъщност самото название „мистична еротика“ съдържа думата еротика, което означава, че мистичната еротика съдържа в себе си еротиката, може би не сетивната, но все пак думата подсказва, че става дума за едно и също нещо. Доста се заммислих върху тези твои думи. Следователно за теб еротиката е само на ниво физическа/сетивна реалност? Но замислял ли си се за произхода на тази дума. Гръцкият бог Ерос не е роден от никой друг бог – възниква от първичния хаос. Според мен в гръцката митология той първоначално бил възприеман като първична космогонична сила на любовта. Много по-късно се модифицира в дребничкия и весел син на Афродита, при римляните – Венера и бога на войната Арес/Марс. Така се появяват Амурчетата и Купидончетата в изкуството. Те вече символизират точно тази сетивна любов. Наистина духовната любов е най-висшето, но без останалите две тя май няма големи шансове. Психея (Душата) трябва да се събере с Ерос. Но Ерос символизира както духа, така и космическия принцип Любов. Прекрасната легенда за Ерос и Психея при древните гърци според мен символизира тази връзка, този стемеж на душата към духът и Бога. Ерос и Психея - Антонио Канова Митът за Ерос и Психея може да се тълкува или като единение на Духът с Душата или като единението между Ерос (мъжкото начало, еротичната страст) и Психея (женското начало, душата), което накрая поражда блаженство. Мисля, че еротиката много често се разглежда само в своята физическа част. Еротиката има и при отношението между душите и в причинния свят. Гледането с пренебрежение на тази дума е като да гледаме с пренебрежение на тялото си и да се срамуваме от него. А то е дар Божи, както и еротиката според мен. Може би някои гледат с опасение на тази дума защото я объркват с порнографията? Имах предвид, че аватарът ти прилича повече на дяволито амурче отколкото на ангелче, както и ангелът в скулптурата на Бернини ми напомня също за Амур/Ерос - богът на любовта.

Giovanni Lorenzo Bernini, Ecstasy of St Theresa, 1652 (Marble) Apocatastasis, има ли тук еротика? Ангелът, пробождаш светицата много напомня образът на Амур или Купидон. В израза на лицето й има като, че ли повече удоволствие отколкото болка. Между другото част от персонажа в това произведение може да се види и в твоя аватар, който много ми харесва.