Ани

Блаженствата, СБ „Вечното благо“, 1943 г

Диана, по отношение най-вече на магията съм съгласна с теб. Магия може да бъде дори една мисъл, една дума. Затова много трябва да се внимава. Добре, че неволните действия в това отношение нямат толкова големи последствия, като при целенасочената магия. И аз мисля, че веднъж направена магия, наистина е невъзможно да се развали. Затова и кармичната обремененост на човек извършващ такава дейност е голяма. Спасението в това отношение е вярата в Бога и молитвата. Никъде не съм казала, че е лесно. И не смятам, че могат да бъдат отключени в една само инкарнация. Но трябва да се работи по въпроса. Не бях се замисляла за това разделение – на екстрасенси и творци. Болшинството екстрасенси се обявяват за лечители, значи са творци. Колкото до апостолите – те са получили много. Наистина даром (според Евангелието). Но и много са дали. Изобщо не мога да си помисля за тях, като за екстрасенси. Целта на Христос е и много повече, аз просто цитирах написаното в тази глава от Евангелието на Матей.

Съгласен съм Ани, обаче в твоето мнение за врачките ти почти приравни фалшивостта на врачките с тези хора, които се интересуват от споменаваните окултни науки. Изразяваш приемствеността си като цяло за тези науки, но и в същото време пишеш следното : Ето с един само коментар човек се изпуска. Нима е изкушение астрологията? Нима е грях? Отмина вече това време! Отмина! Преди, критикуваха астрологията, че била лъжлива и несъобразна със Светото Писание, а сега я критикувате, че духовния човек нямал нужда от нея, щом достигне степента на ясновидеца. Дори я обявявате за "изкушение". Сигурно после идва Страшния Съд. Тогава обаче следва да попитам - ако не сте стигнали ясновидството, тогава означава ли, че трябва, по вашата логика, да се занимавате непременно с тези окултни науки, за да го достигнете? Мисля, че отговорът е ДА! Ето недостатъците на написаното слово в сравнение с казаното. Ако беше чул как произнасям думата изкушение, може би щеше да си спестиш всичките тези обвинения. Само дето не си ме сравнил с Торквемада. Между другото защо не си продължил цитата – там казвам, че аз също се изкушавам от нумерологията. Това за Светото Писание е добавено от теб. Ако си прочел внимателно вторият ми пост в тази тема, би трябвало да ти стане ясно отношението ми към тези науки. Но ти се хвана за думата „изкушение“ и я преработи през твоята представа за моето виждане по въпроса. Не бързай със заключенията. В цитата, който си дал, думата изкушение я използвам на шега. Но във втория си пост съвсем сериозно съм написала, че понякога тези науки могат да се превърнат наистина в изкушение за окултния ученик. За мен тези науки не са грях. Никъде в постовете ми няма такова нещо. Далече съм от църковния догматизъм в това отношение. Под изкушение разбирам, че окултният ученик просто може да захване бизнес с тези науки и да забрави за пътя по който е тръгнал. Същата беля може да стане и с придобитите екстрасензорни способности. Затова написах за отношението на духовните учители при йогите към тези неща. Продължавам да разглеждам окултните науки като помощни средства в пътя към истината, но не и цел. Тук трябва да попитаме - откъде съдиш какво трябва и какво не трябва на истинския ясновидец? Може би първо трябва да станем ние самите такива истински ясновидци и тогава да отсъждаме какво ни трябва и какво не. А аз не съм чувал досега някой истински ясновидец да е говорел против тези науки! Ако критикуваме само омаскарените окултни науки, нека това стане ясно и да не слагаме в един кюп всички и всеки! А ако критикуваме цялостно тези окултни науки, нека не изкривяваме мненията си и да бъдем последователни. Май пак объркваш думите „критикуване“ и „използване“. Думите ми от този цитат си имат продължение:Изучаването на тези науки все още не е ясновидство. На истинският ясновидец те не му трябват. Но колко са истинските ясновидци? И дори когато един човек е наистина доказал се такъв, можем ли да му се доверим? За мен има само един чудотворец на който мога да се доверя – Исус Христос. Ами има си модератори в подфорум "Астрология, Нумерология, Таро", щом са преценили, че може да се допускат такива теми и въпроси, значи трудно ще накараш самите интересуващи се да спрат да пишат и питат. Самите ние питаме често пъти за едно или друго и няма да е приятно ако някой ни каже - голям човек си вече, потърси си сам отговора. За това трябва сами да се досещаме. Аз например гледам да питам въпроси, които са по-специфични и затова и рядко получавам отговори на тях. Модераторите имат грижата да не се нарушават правилата на форума, а това, че някой е решил да си пусне в интернет пространството всички възможни данни си е негов проблем. Ако иска може да си напише и номера на личната карта. Ти защо не участваш във форума с истинското си име, а си избрал Апокатастасис? Самите ние също питаме, но е важно все пак какво питаш. Едно е да си пуснеш всички данни и да поискаш подробен хороскоп за себе си или свои близки, съвсем друго е да попиташ как може сам да си направиш такъв хороскоп. Между другото си мисля, че отговорът на втория въпрос е май по-труден от първия. Но пък е по-полезен. Мисля, че не ги е прилагал за себе си, а за своите ученици. Ами по време на изследванията си върху френологията Учителя е нямал чак толкова последователи, които да се титулуват като негови "ученици" (до към 1911 г.). Собствено учениците му се появяват след няколко години. Това съвсем не означава, че не ги е прилагал върху други хора. Да се надявам, че сме се уточнили? Диана, съгласна съм, че добър специалист няма да стане, но за съжаление познавам хора, които само с една прочетена книжка в областта на нумерологията и с една – две програми отварят офиси и започват активна дейност, предимно финансова. Същото се отнася и за някои „специалисти“ в астрологията. Но това се наблюдава и в обикновените науки. Колкото до йогите, тези способности се постигат от напредналите ученици. Но от високо се пада по-лошо. В интернет пространството се срещат повече суперлативи за понятието „сидхи“, дори съвършените йоги някъде се наричат сидхи. Според мен популязирането точно на този страничен ефект при йога идва от комерсиализирането на това древноиндийско учение на запад. Доколкото знам Рьорих в Агни Йога се привопоставя на самоцелният стремеж към такива умения. По отношение на тези способности напълно съм съгласна с написаното тук. Никой не казва, че тези способности трябва да се отключат, че са вредни. Целесъобразното им използване е дори полезно.

Apocatastasis, благодаря за отговора. Не отричам тези науки. Просто смятам, че те не бива да се превръщат в самоцел и да отклоняват, спират човек от истинската му цел по пътя. А някъде в тези области има голяма комерсиализация и профанизация. Мисля, че не ги е прилагал за себе си, а за своите ученици. Просто има опасност да се спре на тях, дори да ги превърне в бизнес и да забрави за къде е тръгнал. В Йога съществува понятието сидхи, това са свръхестествените способности, които се появяват в резултат на духовния прогрес. Духовните учители там предупреждават практикуващите да не използват сидхите, тъй като могат да бъдат отклонени от крайната цел. В Йога сидхите се считат, както за свидетелство на прогреса, така и за препятствие на пътя му. Използването и демонстрацията на тези способности могат да формират в ученика погрешни представи, да доведат до спиране и дори до регрес в духовното му развитие. В тази тема се говори за така наречените окултни науки и по-точно астрологията. Не съм сигурна, но мисля, че човек може да получи познания при тях и без да е развил свръхсетивно виждане, за разлика от примера с Йога. Когато тези науки помагат за духовното развитие на окултния ученик, всичко е наред. Но дадох примера със сидхите, във връзка с факта, че много често тези науки могат да отклонят временно човека от пътя. Те са помощни средства, но не и цел. Съгласна съм с написаното от теб: Не съм против тези науки, но съм за разумното им прилагане. Освен това ми прави впечатление, че болшинството хора пишещи в Астрологията или по-точно питащи, обикновено си дават координатите и очакват някой да им каже, какво ще им се случи едва ли не на следващия ден. Има много програми в мрежата, правещи това. До колко са точни е друг въпрос. Според мен най-добре е човек сам да се опита да си разбере хороскопа. Или както казва Учителя, да пие вода от извора, не от бутилка. Но за това се иска вече напрягане на умствените способности и желание, време за работа в тази насока.

Донякъде съм съгласна с Кристиян, за „печената врачка“. Всъщност такива последователи на великия комбинатор – Остап Бендер, има във всички професии и области на живота. Друг е въпросът, защо при екстрасенсите те преобладават. Може би причината е, че те боравят с неща не от физическата реалност, която е по-позната на болшинството хора. За да се установи верността на техните действия се иска духовно виждане и от потребителя. А обикновено към тях прибягват за помощ хора на които им липсва такова. Стимул за появата на тези псевдо врачки, магьосници и т.н. е духовният мързел на повечето хора. Много по-лесно е да се отиде при екстрасенс с изброените от Кристиян искания, отколкото да реши човек сам да навлезе в тези области. Според мен във всеки човек има заложени подобни сили, само трябва да започне да ги развива. Но тук се иска вече усилие, смяна на начина на живот, запознаване с духовните учения. Има истински екстрасенси естествено. Тези които са усвоили свръхсетивни способности или са се родили с тази дарба. Но приложението на тези способности върху друг човек е доста тънка и опасна работа и мисля, че истинският екстрасенс добре осъзнава това. От Библията знаем, че Исус Христос дава тази способност само на 12-те си ученика: Целта на Спасителя са не самите чудеса, а проповядването на небесното царство. Съдбата във физическия свят на всичките тези ученици – апостолите е била много тежка. Всички те са понесли мъченическия кръст и нито един от тях не е превърнал дарбите, дадени му от Христос в занаят. А са имали много по-големи способности в това отношение от практикуващите магове. Самоцелното прилагане на подобни сили върху друг човек е груба намеса в кармата му и рано или късно за това се плаща много тежко. Особено тези, които учили – не доучили, се хвърлят в морето на магиите. Те залагат не физическият си живот, а нещо много по-ценно според мен – безсмъртната си душа. Колкото до „печената врачка“ – там наивниците си залагат парите. На Apocatastasis аз също ще му отговоря в астрологията.

На 7 март Днес се празнува Тодоровден Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. В народния календар е Ден на коневъдството и конния спорт. Празникът е известен още като Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Празнува се здравето на конете. Още при изгрев слънце мъжете отиват в обора, сресват и сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат ритуарно на водопой. После се прави конно състезание, наречено долме, кушия, тудорица. Обредни хлябове се дават на конете, а за тяхно здраве се раздава и варена царевица. На Тодоровден имен ден празнуват всички, които носят името Тодор, Теодор (означава - Божи дар), Теодора, Божан, Божидар (означава - дар от Бога), Божидара, Божил и Тотьо . Честит имен ден! 1906 - Обнародван е Закон за подпомагане на държавните работници в случай на инвалидност и заболяване. 1911 - Обнародван е Закон за изменение на конституцията, приет от 14. ОНС. Със измененията се предвижда: създаване на Министерство на търговията, промишлеността и труда, Министерство на земеделието и държавните имоти, Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите, узаконяване на царската титла на българския монарх и други промени. 1913 - В хода на Балканската война е взето решение да се атакуват предните позиции в Източния сектор на Одрин, но без да се продължава атаката за овладяване на позицията на фортовия пояс. Един от най-големите военни успехи на балканските съюзнички е овладяването на Одринската крепост на 13 март 1913 г. След ожесточена нощна атака на 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладяла крепостта. Шукри паша се предава с целия свой щаб. Пленени били около 80 000 турски войници и 524 оръдия. 1918 - Седемнадесетото ОНС със закон продължава мандата си с една година. Изборите за 17. ОНС се провеждат на 23 февруари 1914 г. Спечелени са от управляващата Либерална коалиция, която получава 129 от 245 депутатски места, за БЗНС са отредени 51 места. Останалите места са разпределени, както следва: демократи - 31 (от тях 7 са в новите земи), БРСДП (т. с.) - 11, БРСДП (ш. с.) - 10, народняци - 9, радикалдемократи - 5, прогресивнолиберали - 2. 1947 - Възстановени са дипломатическите отношения с Австрия. 1968 - На 6 и 7 март в София се провежда съвещание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. Приета е Декларация за заплахата за мира в резултат на разширяването на американската агресия във Виетнам. 1974 - Подписана е спогодба за културно сътрудничество с Холандия. 1993 - Едвин Сугарев е избран за председател на Националното движение "Екогласност". 2000 - По покана на СДС в България пристигат представителите на косовските сърби Момчило Трайкович и свещеник Артемия, които дават данни за разрушените от албанците църкви. Косовските сърби искат българска подкрепа за изграждане на собствени медии и за запазване на границите на Югославия. 2000 - На посещение в България пристига президентът на Словакия Рудолф Шустер. България поддържа дипломатически отношения с първата самостоятелна словашка държава (1939-1945 г.). Родени: 1893 - Райко Николов Алексиев - журналист, писател, карикатурист. Завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Учи живопис в Германия и Италия. Първите му отпечатани карикатури са от 1907 г. Основател на в-к "Щурец" (1932-1944 г.), автор на книги с разкази и фейлетони. 1943 - Симеон Хаджикосев - литературовед и критик. През 1965 г. завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1969 г. до 1971 г. работи като редактор в издателство “Народна младеж”. Редактор е още на алманах “Дружба” (1971-1972 г.), вестник “Литературен фронт” (1972 г.), списание “Септември” (1973-1974 г.). От 1974 г. до 1975 г. работи в издателство “Български писател”. В периода 1975 – 1979 г. е директор на Центъра за литературна информация при СБП. Защитава дисертация на тема “Идейно-естетическото развитие в творчеството на Елин Пелин” през 1971 г.. Преподавател е по история на античната и западноевропейската литература във Филологическия факултет на СУ от 1972 г. В продължение на две години (1978-1980 г. ) е лектор по българска литература в Лионския университет. Починали: 1903 - Тодор Станчев - драматург. В периода 1863-1970г. учи в класическата гимназия и в духовна семинария в Карловиц, Австрия. Работи като учител в Русе и Никопол, където организира певчески дружества. В Русе издава сп. “Слава” от 1871 г. до 1873 г. След Освобождението развива активна обществена и журналистическа дейност. Избран е за народен представител в Учредителното Народно събрание. В периода 1879-1903 г. издава и редактира в-к “Славянин”. В някои от драматургичните си произведения пресъздава моменти от древната и по - новата българска история. Една от най-сполучливите му комедии е “Анатема”, посветена на черковната борба срещу гръцката патриаршия. Пише статии по педагогически и общообразователни проблеми. ”. Отличава се и като преводач на белетристични и драматични произведения. Занимават го и въпроси, свързани с икономическото и духовното развитие на българския народ. Преди Освобождението подготвя, но не успява да издаде произведенията “Схизма”; “Безумен младоженец, или Сляп да прогледне”, “Селски сбор” “Пропаст”, “Священо землеописание” и “Литургика. 1932 - Петрана Тихова Обретенова - революционерка. В освободителната борба се включва като куриерка. Ушива 2 бойни знамена: за Червеноводската чета през 1875 г. След неуспеха на Старозагорското въстание знамето е предадено на Ботевата чета. Второто знаме е ушито за четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода. По време на Руско - турската война (1877-1878 г.) е медицинска сестра в Свищов. След Освобождението работи като учителка и телеграфистка. Завещава къщата си на девическата гимназия в Русе. 1955 - Георги Бончев - геолог. Роден е на 6 август 1866 г. в Жеравна. През 1893 г. завършва с докторат природни науки в Загребския университет. От 1905 г. е професор в Софийския университет, където основава катедрата по минералогия и петрография. Основател и пръв директор е на геологическия институт при БАН. Автор на повече от 140 научни труда и множество монографии, сред които : "Принос към петрографията на Зап. Родопи" (1902 г.), "Принос към петрографията на Сърнена гора" (1903 г.), "Петрографска обиколка в Средна и Сърнена гора" (1907 г.), "Петрографски обиколки в България" (1909 г.), "Петрография" (1928 г.), "Минералите в България" (1923 г.), "Обща минералогия" (1929 г.) и др. 1956 - Петко Атанасов - драматичен артист и режисьор. Роден е на 20 януари 1889 г. в Пловдив. Участва в трупата на Матей Икономов. От 1914 г. е артист в Народния театър в София. Сред популярните му роли са : Бобчински (в "Ревизор"), Луц (в "Стария Хайделберг"), Кулигин (в "Три сестри"), Лоран Кастел (в "Топаз") и др. 1997 - Димо Димитров Коларов - оператор. Роден е на 16 ноември 1924 г. Завършва Академията за изящни изкуства в Прага. Снима телевизионни, игрални и документални филми. Сред тях по-известните са: “Хайдушка клетва” (1958 г.), “На малкия остров” (1958 г.), “Командирът на отряда” (1959 г.), “Първи урок” (1960 г.), “Слънцето и сянката” (1962 г.), “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Вълчицата” (1965 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971 г.), “Козият рог” (1972 г.), “Голямата скука” (1973 г.), “Буна” (1975 г.), “Изгори, за да светиш!” (1976 г.), “Капитан Петко войвода” (1981 г.), “Фалшификаторът от Черния кос” (1983 г.).

Не мога да разбера защо е този завишен интерес в България, пък и в целия свят към гадаене на карти, астрология, нумерология,ясновидство. Дори в църквите се ходи не заради Бога, а заради светената вода. Вярата тотално е забравена – да живеят врачките. Или модерно казано – екстрасенсите. И те наистина си живеят. Като има толкова балами да им вярват. Една/един прави магии. Черни, бели, шарени – няма значение. Колегата му през няколко улици или офиси ги разваля. Естествено и в двата случая срещу прилично възнаграждение. Понякога една врачка, пардон – маг, изкарва много повече от професор в БАН. Кой се интересува сега от наука. „По заповед на щуката и ...готово“. На много им се иска, като Емеля от руската приказка да си лежат на печката и работите им да се уреждат по магичен начин, че дори накрая и за царската дъщеря да се оженят. Без да си мръднат и пръста. Всичко да става по магия. Но даром на този свят нищо не става. Най вече заиграването с непознати на нас сили. Ако човек има развити екстрасензорни способности май няма да отиде при друг екстрасенс. Обикновено при тях ходят слепците. За тях говори Учителя в беседата си „Дали може“, която се радва на голямо безразличие от страна на четящите и пишещите в този форум. Защото няма как да изпратят снимката си и всички възможни данни от личната карта на Беинса Дуно и да го попитат за връзката на асцедента и външния им вид например. Замисля ли се някой, че не е много безопасно да си поснеш всичките данни в нета, в един форум, където всеки може да ги прочете и... използва. Това дори не е чат. Тук написаното остава и след години. Но това е друга тема. Проблемът ми е доколко можем и трябва да вярваме на всеки, който ни твърди, че е едва ли не на ти с невидимия свят, че само като махне с ръка и идват няколко духчета на помощ. Всъщност ние в болшинството сме слепи за този (невидимия) свят. И точно тук, други слепци или полувиждащи идват на „помощ“. Най-опасни са тези, които имат малка дарба в това отношение (другите просто трудно издържат на конкуренцията). Казвам опасни, защото те виждат като в мъгла, обикновено до 10% и останалото е свободно съчинение, което въвежда в заблуждение клиента им. Вместо да работят върху своята дарба, за да я развият, тези хора се отдават на бизнес и печелене на пари. Дарбата постепенно изчезва. Остава рутина и психологически догатки. По този въпрос Учителят казва: Много хора, пишещи в астрологията са на доста високо ниво, но все пак ми беше интересно да прочета мнението на Кристиян; Абсолютно съм съгласна с написаното от него. За мен астрологията, нумерологията, френологията, хиромантията са нещо като патерици или проходилки в нашия път. Донякъде помагат. Идва момент, когато трябва да ги оставиме и да продължим без тях. Но и Кристиян не издържа на изкушението да се гмурне в тези области – по-точно в астрологията. Аз също понякога, въпреки желанието ми се занимавам с нумерология и магията тъй да се каже на числата. Изучаването на тези науки все още не е ясновидство. На истинският ясновидец те не му трябват. Но колко са истинските ясновидци? И дори когато един човек е наистина доказал се такъв, можем ли да му се доверим? За мен има само един чудотворец на който мога да се доверя – Исус Христос.

Това е основното, което чета (не само при Никола) + обвинение в неискренност ако случайно си казал, че все пак трябва и да се прави добро. Бихте ли били щастливи ако някой до вас има нужда от помощ? Или ще му кажете - „Почакай малко, да стана щастлив, че тогава да ти помогна"? За себе си не мога да кажа, че съм добър човек, но поне ми се иска. А това да търсиш щастието, е нормално състояние на всеки човек. Но да поставиш своето щастие над всичко друго, с цената на всичко - това не ми харесва!

Честит Рожден Ден, Психотроник! Успех в трудния път, който си си избрал!

Чести Рожден Ден, Иви! Много радост и светлина по пътя, заедно с любимите ти души.

Нещо извън темата може би. Когато написах горнота си мнение - въпрос, броячът показваше 97. Днес е 102. Това според мен означава, че тази интересна беседа, за едно денонощие е била отворена от 5 човека! Може би броячът да бърка? Не знам? Ако същият въпрос го бях задала в някоя тема, за ясновидците например, май щеше да има много по-голям успех. Май е прав Учителят, като казва в една друга беседа: Пиша и си задавам въпроса - чете ли някой тези беседи? Дали и това което пиша в момента някой ще го погледне? А въпросът ми е: Слепият има ли право на избор кой да го води? Има ли право и да оценява доколко човекът до него „вижда“? Доколко сме сигурни в тези, които раздават мъдрост наляво и надясно? Тя ни залива отвсякъде. Всеки дава акъл. Беседата според мен е прекрасна. Беинса Дуно дава отговор на много въпроси. Но защо никой не чете тези беседи? Защо ни е по-лесно да зададем въпрос в някоя от темите на астрологията, какво ни чака в близък план (давайки си наивно рожденната дата) или разкривайки проблемите си в темите от психологията, да чакаме доверчиво, че някой по нета ще ни ги реши. Всъщност това е много по-лесно отколкото да се опиташ да вникнеш в мъдростта на света, написана, казана от пратениците на Бялото братство. Извинявам се, че може би съм малко по-остра, но ми е тежко, че почти никой не се интересува или по-точно не разсъждава, не се замисля върху учението на Беинса Дуно. Само цитати се постват и толкова. Нима всичко ви е ясно? Или сте решили, че не бива да се разисква върху беседите, имам предвид тези които ги четат естественно. Предполагам, че Учителят не би искал неговото учение да се превърне в догма, както са направили с екзотеричното християнство почти всички църкви?

Ако трябва да се обоснова защо избрах (след дълго мислене ) - „да бъдете добър“, то е защото по никакъв начин не бих могла да бъда щастлива ако някой около мен е зле и има нужда от помощ. Но от друга страна Донка е права - нещастният човек малко трудно му се отдава да е добър. Все пак, Станимире, защо си поставил тези две понятия едва ли не в антагонистично противоречие. Защо анкетата ти е в черно-бяло? Или може би ако беше предвидил „и двете“, там щяха да отидат всичките гласове. Забелязах, че на втората ти част от въпроса „Бихте ли отговорили на анкетата по друг начин ако не ставаше въпрос за вас самите, а за това какви трябва да бъдат другите хората?“ - като че ли почти никой не се е спрял? Доста сложно ми се струва. Естественно е човек да иска да живее сред добри и щастливи хора. Но ако трябва най-близките ти да жертват щастието си за някакво "добро"...? Или да им се втълпява непрекъснато чувство за вина, че не са изпълнили дългът си на добри хора? Тогава нито ще са добри, нито щастливи.

На 6 март 1837 - Със заповед на руския император Николай І Зографският манастир си възвръща изгубените имоти в Бесарабия, като получава и компенсация от руското правителство в размер на 400 000 рубли. 1911 - Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките. Самото дружество е основано в края на септември 1869 г. в Браила (Румъния) от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. На първото общо събрание е приет устав на БКД, който регламентира организационното изграждане. За пръв председател на БКД е избран проф. Марин Дринов. 1929 - Подписан е българо-турски договор за неутралитет, помирение, съдебно уреждане и арбитраж. 1945 - Започва Дравската отбранителна операция на Първа българска армия в заключителната фаза на Втората световна война. 1948 - ВНС приема закон, по силата на който всички гори в България стават държавна собственост. 1949 - На Двадесет и третия конгрес на Българската радикална партия се решава партията да се саморазпусне и членовете й да се влеят в ОФ. След 9 септември 1944 г. се съставя първото отечественофронтовско правителство, в 1961 - Открива се Национална изложба на младите художници, обединени в създаденото през пролетта на 1960 г. Ателие на младия художник. Наградите за живопис получават Светлин Русев, Георги Баев, Иван Филчев. 2002 - Президентът Георги Първанов налага първото си отлагателно вето върху Закона за приватизацията, приет на 21 февруари от парламента. Основни мотиви за ветото са, първо, че е отказано да се запази възможността работниците и служителите в дружества да се сдобият с част от капитала с преференции по време на приватизацията. Родени: 1904 - Ценко Цветанов - писател, библиограф; брат на проф. Т. Боров. През 1929 г. завършва педагогика в Софийски университет. В периода 1922-1926 г. работи като учител в с. Орешец и с. Върбовец, Видинско, а от 1929 г. до1939 г. - в София . През 1953 г. е назначен за директор на Държавния библиотекарски институт и заема поста до 1960 г. Сътрудничи на детския периодичен печат. Участва в редактирането на сп. “Училищен преглед”, редактор е на библиографското издание “Български книгопис”. Разработва редица проблеми в областта на библиотекознанието и библиографията. Пише стихове, разкази, сценки, басни, приказки. 1943 - Александър Бръзицов - композитор, аранжор, автор на филмова музика. Сред филмите, за които е писал музика са "Фильо и Макензен", "Похищение в жълто", "Ламята" и др.. Създава песни от началото на 70-те год. Печели награди у нас и в чужбина. Един от водещите аранжори на забавна музика в Бълария през 70-те и 80-те год. През 1984 г. издава авторски албум в "Балкантон". Починали: 1872 - Христо Георгиев - обществено-политически и стопански деец, брат на Евлоги Георгиев. От 1842 г. живее при брат си в Румъния - отначало в Галац, а по-късно в Букурещ, където до смъртта си ръководи създаденото от двамата и от техни сродници търговско съдружие. Той е русофил, привърженик на идеята за освобождение на България по мирен път. Един от основателите и водачите на Добродетелната дружина (1854 г.), член на Комитета за набиране на доброволци по време на Кримската война (1853 г.-1856 г.). Има съществен принос за успеха на преговорите със Сръбското правителство във връзка с организирането, дейността и разпускането на Втора българска легия (1867-1868 г.). Заедно с брат си подпомага културно-просветните начинания на българите в Румъния и България. Братята Евлоги и Христо Георгиеви даряват 6,8 млн. лева и парцел в центъра на София за построяването на висше училище. Най-старото и най-голямото висше учебно заведение в България е основано на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение. Със Закон за университета през 1904 г. Висшето училище приема статут на университет и е преименувано на Български университет “Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово”. На 4 януари 1905 г. университетът е преименуван на “Св. Климент Охридски”. 1949 - Ана Карима (псевдоним на Ана Тодорова Велкова-Сакъзова) – писателка. Ана Карима е псевдоним на Ана Тодорова Велкова-Сакъзова. Нейният втори псевдоним е А. Самуров. Основателка е на много женски дружества, създава няколко благотворителни дружества и сиропиталища. Член е на Съюза на българските писатели. Редактира сп. “Почивка”, в-к “Женски глас”, сп. “Нова струя”, в-к “Равноправие” и др. Авторка на драмите: “Подхлъзна се” (1900 г.), “Над зида” (1912 г.), “Поп Богомил” (1930 г.), “Зла свекърва” (1930 г. ), “По-силният” (1930 г.), “За свободата” (1931 г.) и др.; разкази; повести, между които “Под натиска на живота” (1901 г.), “Чиста любов” (1924 г.), “Голгота” (1933 г.), както и романите “Мъртво сърце” (1940 г.) и “Разкаяние” (1941 г. ). Нейният втори псевдоним е А. Самуров.

Мисъл на деня – 6 март 2009 г. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима си бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише! Из Възможни постижения, ООК, 2 март 1927 г.

Много интересна беседа! Но естествено е да възникнат въпроси, когато човек я чете. Ето някои, които си зададох: Всъщност всеки ли ясновидец вижда ясно? Ето какво казва по този въпрос Учителят малко по-горе в беседата: Слепият има право на избор кой да го води, а значи има право и да оценява доколко човекът до него „вижда“. Вярно е, че слепецът трудно може да прецени степента на ясно виждане на своя водач или просто приятел, но с времето, наблюдавайки последствията, може да разбере това. Мисля, че най-добрият ориентир е даден от Исус Христос: А ето един интересен съвет в беседата, според мен: Тук се замислих, че не е необходимо човек да влиза в затвора за такъв експеримент. Достатъчно е да се разходи по Централния (Женския) Пазар на София. Там е пълно с отрицателна енергия и като си помисля, че това е любимото място за разходка на много пенсионери – възрастни хора, които имат вече доста изхабени защитни сили. След това се чудят защо са нервни, съсипани, отчаяни, озлобени. Дали може

На 5 март През 1841 г. - пратеничество на населението от Нишко и Пиротско начело с Георги Янкович се отправя към Белград, за да представи на сръбския княз Михаил Обренович (1838-1842 г., 1860-1868 г.) жалба срещу насилията от страна на местните турски управници. През 1861 г. - по време на тържествената неделна служба пловдивският митрополит Паисий произнася слово, в което обвинява Патриаршията и висшето гръцко духовенство, че нарушават църковните канони и по тази причина ги обявява за низвергнати като вменява на българското население да не контактува повече с тях. Паисий Пловдивски е албанец по произход, роден в гр. Янина, Гърция. Той е ръкоположен за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г., но 3 г. по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост. За това е заточен в Мала Азия до 1868 г. След провъзгласяването на Българската екзархия през 1870 г. е включен във Временния екзархийски съвет, но скоро след това умира. През 1900 г. - провежда се земеделски митинг във Варна срещу натуралния десятък.Той прераства във въоръжен бунт. На 22 март Централният управителен комитет на Българския земеделски съюз издава Манифест за борба против десятъка. През 1905 г. - приет е нов Закон за насърчаване на местната промишленост и търговия. Покровителстват се предприятия с поне 15 работници и 20 000 лв. капитал. Протекционизмът се въвежда както за търговията така и за едрото занаятчийство. През 5 - 15 март 1908 г. - провежда се Кюстендилски общ конгрес на ВМОРО в с. Жабокрът (28 делегати). Председател е Христо Матов. Избрани за Централния комитет са Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев, а за Задгранично представителство са Хр. Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов. През 1929 г. - на председателя на Съвета на ОН е връчено протестно изложение от македонски, добруджански, тракийски и албански организации против насилията над малцинствата на Балканите. През 1933 г. - в България се завръщат 9 земеделски емигранти, водени от Александър Оббов, Коста Тодоров и Борис Бумбаров, които се обявяват за членове на БЗНС “Пладне”. През 1943 г. - в Костурско е създадена първата българска антикомунистическа чета на Македоно-българския комитет начело с Лука Дамянов и Христо Насковски. През 1960 г. - по Българска национална телевизия е излъчена куклената постановка "Познавате ли Макс и Мориц", която слага началото на днешната рубрика "Лека нощ, деца". През 1998 г. - СДС става член на Европейската народна партия През 1998 г. - конфликтът между Албанската освободителна армия в Косово и сръбската полиция води до намеса на международната общност. Българският външен министър Надежда Михайлова излиза с инициатива балканските държави да заемат обща позиция за преодоляване на конфликта при запазване на съществуващите граници, неизползване на сила и връщане автономията на Косово в рамките на Югославия. През 2000 г. - провежда се първата среща на външните министри на България (Надежда Михайлова), Гърция (Георгиос Папандреу) и Турция (Исмаил Джем) в Пловдив. Не е подписан предварително обявеният пакт за ненападение, тъй като според участниците в срещата той е излишен в новата международна ситуация. Родени: През 1882 г. Павел Старозагорски (светско име: Петър Попконстантинов) Висш духовник, митрополит. Началното си образование получава в родния си град Самоков, а прогимназия завършва в Русе. Продължава образованието си в Богословското училище в Самоков и в Таврическата духовна семинария в Симферопол. Завършва и Санктпетербургската духовна академия. След завръщането си в България е учител надзирател в Софийската духовна семинария. През декември 1907 г. приема монашество. През август 1909 г. е протосингел в Пловдивската митрополия. В края на декември 1913 г. е удостоен с архимандритско достойнство. В средата на декември същата година е назначен за ректор на Софийската духовна семинария. През март 1921 г. е ръкоположен за епископ Драговитийски. На 3 март 1922 г. е избран за старозагорски митрополит. През 1883 г. Радул Милков - един от пионерите на българската авиация. Роден в Пловдив. Завършва Военното училище в София и отначало служи като пехотинец в Българската армия. През 1912 г. завършва 6-месечни курсове в Авиационно училище в Берлин. Участва с летеца Пр. Таракчиев в първия боен полет със самолет (16 октомври 1912 г.). След включването на България в Първата световна война 1914–1918 г. е началник на аеропланно отделение и командир на въздушна дружина. Достига до чин полковник. Демобилизиран през 1920 г. През 1891 г. Юлия Парашкевова Казаска - писателка и преводачка. Тя популяризира българската литература и култура във Франция. Завършва висше образование в Женева и Фрибург, Швейцария. В България Казаска работи като учителка, редактор в периодични издания на френски език, журналистка и лекторка по френски език в Художествената академия. Издава два сборника с разкази - “Целувката на живота и смъртта” (1933 г.) и “Монокъл” (1943 г.). Превежда на френски език “Сборник народни песни” (1945 г.), “Съвременно българско изкуство” от Н. Мавродинов (1947 г.), “Лъчи в преизподнята” от Т. Павлов (1959 г.). В периода 1936-1943 г. Казаска помества преводи на български фолклор, произведения и интервюта с известни български писатели. През 1915 г. Академик Венко Марковски, псевдоним на Вениамин Миланов Тошев. Той е писател, поет и драматург. Завършва специалност “Славянска филологии” в Софийския университет. В България попада в комунистическите и македонски среди. В началото на 1941 г. е арестуван заради поемата “Бие дванайсет” и лежи в лагерите “Гонда вода”, “Кръсто поле” в Софийския централен затвор. Венко Марковски стои на нихилистични и македонски позиции по повод създаването на македонски език. Той активно участва в този акт, макар че голяма част от творчеството му е на югозападно-български диалект. В Скопие се противопоставя на процеса на македонизация. Привърженик е на сближаването със СССР и е противник на курса на Й. Б. Тито и югославските комунисти. Заради убежденията си е осъден (1956 г.) и изпратен е в концлагера на о. Голи оток, където прекарва 5 години. През 1965 г. Венко Марковски намира убежище в България. Лириката му е силно повлияна от фолклора и Македония. Пише пиеси в стихове: “За родния кът” (1946 г.), “Гоце” (1951 г.), “Легенда за Гоце Делчев” (1970 г.) и др. Автор е на стихосбирките: “Данте Алигиери” (сонети, 1938 г.) и “Народни бигори” (сонети, 1938 г.); “Лулкина песна” (1939 г.), “Порои” (1946 г.), “Сборник стихове” (1953 г.), “Диалог” (1967 г.), “Истината е жестока” (1968 г.), “Помни” (1973 г.), “Сплотените ръце са несломими” (1975 г.), “Гоце” (поема, 1940 г.), “Илинден” (поема, 1940 г.), “Орлицата” (поема, 1944 г.), “Мойот монолог” (поема, 1968 г.), “Партийо, тебе славим” (поема, 1971 г.) и др. Негови са книгите: “Избрани произведения” (в 2 т., 1977 г.), “Предания заветни” (1981 г.), “Избрани произведения” (в 4 т., 1985 г.), “Чернобил” (1987 г.), “Островът на смъртта” (мемоари, издадена в САЩ, 1982 г.), “Кръвта вода не става” (историческа-публицистика в ръкопис, 1971 г. ; издадена през 1981 г., но тиражът е иззет и претопен; издадена отново 2002 г.). През 1930 г. Професор Елена Трайчева Георгиева – езиковед. Тя има изключително ценни трудове в областта на граматиката на съвременния български език, предимно синтаксис, език и стил на български писатели, езикова култура и езиково строителство, обучение по български език и др. Завършва спец. "Бълг. филология" в СУ (1952 г.). Защитава кандидат дисертация върху "Обособени части на изречението в съвременния български език" (1970 г.). От 1974 г. е старши научен сътрудник II степен, а от 1987 г. старши научен сътрудник I степен. Тя публикува изследвания върху езика на възрожденците Софроний Врачански, Димитър Миладинов, Константин Миладинов, Найден Геров, П. Р. Славейков и др. Има над 350 книги, учебници по български език. статии и студии. Автор е на: "Обособени части в българския книжовен език" (1964 г.), "Езикът като изразно средство в телевизионните предавания" (1969 г.), "Словоред на простото изречение в българдския книжовен език" (1974 г.), "Езикова култура и езиково обучение" (1979 г.), "Граматика на съвременния български книжовен език" (1982-1983 г., в съавторство), "Обособените части на изречението от синтактично и от стилистично гледище" (1983 г.), "Словоред на усложненото просто изречение" (1987 г.), "Кратък правописен речник на българския книжовен език" (в съавторство, 1989 г.), "Правописни упътвания. За малки и големи" (1995 г.; в съавторство), "Правопис и пунктуация на българския език. Съвременно състояние" (1998 г.; в съавторсвто) и др. Починали: През 1872 г. Ангел Кънчев - деец на националнореволюционното движение, помощник на В. Левски. Роден в Трявна. Първоначално учил в родния си град, а след това в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а след това се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия). Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включил във Втората българска легия през 1868 г. След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикувал във в. "Дунавска зора" Възвание до българския народ, с което го призовавал на борба против османските поробители. През 1870-1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в гр. Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе. Включва се активно в националнореволюционното движение и през 1871 г. е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на В. Левски. В края на август същата година се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време Ангел Кънчев успява да разгърне широка дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив се самоубива. През 1908 г. Върбан Винаров - военен деец, генерал-майор. Роден в Русе. Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Санкт Петербург. Ординарец, а от 1884 г. е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. След войната е помощник-началник на щаба на армията. Началник на Военното училище (1887 г.). Флигел-адютант на княз Фердинанд I от 1894 г. и почетен флигел-адютант (1899–1900 г.). Инспектор на кавалерията (1900–1908 г.). През 1925 г. Иларион Неврокопски - висш духовник, митрополит. Роден в с. Царева курия, Великотърновско. Завършва Петропавловската семинария край Лясковец и Одеската духовна семинария. Учител е в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий", а после – в Свещеническото училище в Одрин. Приема монашеството през 1871 г. От 1891 г. е председател на Българската църковна община в Серес. През 1894 г. е избран за неврокопски митрополит. Под формален предлог за влошено здравословно състояние през 1910 г. се отказва от митрополитския си сан и до края на живота си живее в Търново. През 1933 г. Анастасия Ангелова Головина - българска лекарка. Родена в семейство на български преселници от Калофер. Следва медицина в Цюрих, завършва в Париж през 1878 г., специализира психиатрия. Работи в Александровската болница в София и като училищна лекарка, а също в болниците в Пловдив, Ловеч и Варна (където е старши ординатор в психиатричното отделение на болницата). Участва в създаването на Дружеството за борба с туберкулозата във Варна. През 1933 г. Петко Йорданов - музикален педагог и композитор. Завършва гимназия в София, учи в Пражката консерватория (1896-1899 г.), а след това в Парижката консерватория (1899-1903 г.). Основател е (със съдействието на Визнер, Николаев, Д. х. Георгиев) на Българското музикално училище през 1904 г. (дн. БДК), където работи 27 години. Автор е на 12 романса, 6 български поеми, 3 рапсодии, 2 симфонически танца, 3 увертюри, операта "Страхил войвода" (либрето от Тих. Павлов) и др. Пише критически статии за концерти, драматически представления и др. През 1943 г. Сирак Скитник - художник, писател, критик. Учи в Богословското училище в София (1898-1902 г.). Учителства в прогимназията в с. Върбеш и в Сливен (1903-1904 г.). Учи живопис в школата на Л. Бакст в Петербург (1908-1912 г.). Участва в Балканската война (1912-1913 г.). Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923-1924 г.), библиотекар в Министерството на просвещението (1924-1925 г.), пръв председател на Съюза на българските художници, основан през 1931 г. Началник и главен ръководител на Радио София от 1935 г. Сътрудничи със стихове на сп. “Художник”, “Наш живот”, “Наблюдател”, “Знание”, “Бисери”, “Българан”; с художествено-критически статии - на сп. “Демократически преглед” и “Златорог”; с театрална критика - на сп. “Огнище”; със статии по изобразителни изкуства - на сп. “Златорог”, “Българска реч”, “Съвременник”; с илюстрации - на сп. “Българан”, “Везни”, “Хиперион”, “Съвременник”, “Завети”. Илюстрира поемите на Едгар Алън По в превод на Г. Михайлов през 1920 г., “Марионетки” от Ч. Мутафов (1920 г.) и др. Съредактор на сп. “Златорог” от 1922. Автор е на съчиненията “Изповеди” (кн. 1, стих., Сливен, 1910 г.), “Избрани статии (1920-1943)” (1981 г.). Цветя в синьо - Сирак Скитник

Мисъл на деня – 5 март 2009 г. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия да я развие. Из Възможни постижения, ООК, 2 март 1927 г.

Като, че ли се отклонихме от въпроса на Ива: Сега се замислих, че май има различни видове песимисти. Тези , които имах предвид в предишните си мнения са по-скоро скептици, не песимисти. Те не са изпълнени с лошо чувство, просто карат на спирачки в живота. Внимават както за себе си, така и за близките си. Например една прекалено загрижена майка, един лекар поставящ под съмнение всеки симптом на пациента си, един учител навлизащ прекалено в детайлите и т.н. Всеки ги е срещал и всеки може би е проявявал такъв скептицизъм в един или друг момент от живота си. Това според мен не е лошо, стига да е в разумните граници и да не отива към параноя. Но въпросът на Ива е май за една друга категория песимисти, които може да са ни роднини, приятели, колеги или просто случайно срещнати от нас хора в превозното средство, на опашката ...Има нещо общо при всички тях – започват да говорят колко лош бил животът, как всичко живо ги преследва. Ако прояви човек някаква инициатива на работното си място, веднага някой от този тип песимисти ще започне да му разправя, че няма смисъл, че всичко е загубена работа. От подобни хора много често ще чуете, че в България нищо не може да се направи, че ние сме обречени на нещастна съдба защото сме малка страна, че другите командват от вън... Всъщност какво представляват тези хора? И какво целят? Някои от тях си вярват напълно на това, което говорят, а някои го говорят със съвсем определена цел. Някои са временно в това състояние, а за други, то е вече начин на живот. Може би е егоистично това, което ще кажа, но от тия вторите просто трябва да се бяга. Обикновено оплакващият се докарва събеседника си до тежко състояние. Но докато слушащият се „сдухва“ все повече и повече, то на оплакващият се настроението започва да се оправя и той става по-жизнен и весел. Доста често съм наблюдавала тази ситуация и мисля, че тези хора, този род песимисти си имат едно друго название – енергийни вампири, лунен тип. Ива, ако в обкръжението ти има доста от тях, то или имаш много енергия за „пиене“ или защитата ти е слаба. Диана е права, казвайки: Ако имаме в излишък енергия в нашия съд, можем да прелеем на човека който има нужда. Но все пак трябва да внимаваме да остане и за нас.

Има нещо по-лошо от песимиста - изкуственният оптимист. Ако оптимизмът извира от сърцето на човек, ако това е неговото естественно състояние, то е прекрасно. На такъв човек песимистите не му пречат, той ги развеселява. Но когата оптимизмът е маска за пред другите, когато е напомпан с фалшиво самочувствие - това не е много приятно. Аз не смятам, че хората харесват сивото, навъсеното и мрачното. Просто това е моментно състояние, Ива.

„За тяхното неверие“, НБ, 9с, 2т

Здраво мислене – 27 лекция, 16 май 1926 г. МОК „Време и сила“

Здраво мислене – 27 лекция, 16 май 1926 г. МОК „Време и сила“

Всъщност самата астрология се изменя постоянно в съответствие с астрономията. Или би трябвало да се измемня. Планетите са вече само 8 -м. Всъщност под въпрос отдавна е дали Плутон е излязал от Слънцето. Но тук не съм много наясно. Аз също много се интересувам от числото 22 тъй като ми е рожденната дата. Колкото до халдейската нумерология - ще се опитам да направя един алгоритъм. Поне с латиница.

Замислих се по този въпрос, след като прочетох мнението на на Apocatastasis в темата „Основи на нумерологията“. Наистина - какъв е броят на планетите в Слънчевата система. Ето последните решения по този въпрос: Значи - оказва се, че планетите са само осем.