Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ани

Модератори
  • Общо Съдържание

    4078
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    127

Всичко добавено от Ани

  1. „Казвам сега, най първото нещо е - трябва да дойде вярата във вас. Тя да се установи. Съмнението е противоположно на вярата, то е отрицателната страна. Съмнението е сянка на вярата. Ти се съмняваш. Съмнението произтича от човешкия живот. В един беден човек ти можеш да имаш съмнение, но в другия, който е богат, няма съмнение. От Божествено гледище в силния човек ти не можеш да се съмняваш, а пък в слабия човек ще се съмняваш. Следователно съмнението произтича от човешкия свят, а пък вярата произхожда от Божествения свят. Значи дръжте се за вярата, за Божествения свят, защото, като се държите за човешкия свят, ще се разколебаете.“ ... „Когато дойдат големите противоречия в живота, то вървете мирно, да не се страхувате от нищо, равномерно ходете. Ще дойде един страх. Христос казва: „Повярвайте, и като повярвате, всичко ще ви бъде." Ако имате вяра колкото синапово зърно, ако имате вяра - онази истинската вяра и органическата вяра, каквото попросите, и ще ви бъде. Вярата ви трябва да бъде образ, органическа вяра. И тази органическа вяра всякога можеш да я опиташ. Тези неща ще ги изучавате на опит, ще ги намерите в опитността на хората, които са описани в Библията, във всички свещени книги. На тях ще базирате вашата вяра, на съвършените същества, които са минали по този път. Ще вярваш в това, което е невъзможно.“ Из „Веселие и радост“;ООК, „Ако говоря“, 05.12.1934 г.
  2. „Любовта има много образи. Вие не трябва да учите само тази любов, която дава. ... Казваш: „Не мога да обичам." Това е човешкото. Или казваш: „Мога да го обичам." Това е по Бога. Казваш: „Онзи заслужава." Нима когато Бог изпраща влагата и светлината, нима всички заслужават? Но на всички Бог изпраща влага и светлина, и прочее - и на добрите, и на злите. Та съмнението произтича от човешкия свят, а вярата произтича от Божествения свят. Любовта произтича от Божествения свят, а пък безлюбието - от човешкия свят. Любовта е нещо Божествено. В човешкия свят всеки мисли само за себе си. Вие някой път попаднете в човешкия свят, и искате условията и влагата на Божествения свят. Ще се съедините с Божествения свят. Любовта е неизменна в света. “ Из „Веселие и радост“;ООК, „Ако говоря“, 05.12.1934 г.
  3. Из „Веселие и радост“;ООК, „Ако говоря“, 05.12.1934 г.
  4. Смущаване или май по-точно казано - учудване. Все пак това не са основни теми на Учителя. Затова съм пояснила отдолу, че беседата е от окултния курс. Не ти ли направи впечатление изречението: Един Учител не смее или по скоро не желае да говори за тези неща и то пред окутния курс, а ти ги разискваш преспокойно, при това във форум от мрежата.
  5. Значи душата се разглежда като женски елемент (имаше една тема – за полът на душата ), а духът – мъжки. Ако човек бъде напуснат от Духа си или душата си, то той ще умре. Тук каква смърт се подразбира? Физическа? Всъщност – да. Физическото тяло е немислимо да съществува без останалите части. Но ако Духът или душата са само заспали, то се наблюдава все пак живот. Всъщност май те не могат да заспят, но нисшото ни аз, което чувстваме най-добре ни пречи понякога на връзката с тях. Не трябва естествено, но ако още не може да усети Духа , какво да прави? Цитатите са от беседата В истия час.
  6. Мисля, че заглавието на темата май не биваше да се ограничава само с магиите или по-точно с това, което хората разбират под понятието магия и магьосник. В света има и светлина , но и сянка . Ето някои съвети на Учителя относно тъмната страна в света и у нас самите. Трябва да си призная, че се смутих, прочитайки цитираните от беседите думи. За първи път забелязвам Беинса Дуно да обръща внимание на тези неща. В случая той говори пред слушатели от ООК (общ окултен курс). Времето по което са изнесени и двете беседи е някъде около 5 ч. сутринта, малко преди разсъмване.
  7. С риск да възмутя част от пишещите тук, ще споделя, че не съм много възхитена от тракийската си кръв. Защо този велик и многолюден народ не е оставил никакви следи в историята? Отделни тракийци – да, но като общност са изчезнали и то точно заради това разединение, описано от Херодот. Като гледам настоящия ни хал, стигам до извода, че доста от тракийските гени са се запазили в съвременните българи. С риск да изчезнем като народ и да останем само територия, разни партийки продължават да се карат кой е по по най. А дали и древните траки са били такива слагачи и ветропоказатели като нас? Ту сме славяни (прабългарите били малко), ту такова животно като славяните нямало. Пиша това може би под въздействието на настоящето и аналогиите, които си правя с историята ни. А тя е пълна с горчиви примери. Но има и надежда. В това, което сте написали и за българите, и за траките, и за славяните се вижда гордост от миналото ни и желание за оправяне на бъдещето.
  8. Никола, може би си забелязал, че снощи съм коригирала този си пост. Преди това, дълго време стоя така: „Ключът ни е даден от Спасителя“, но никой не му обърна внимание. Все по-трудно и едва ли не неудобно ми става да пиша в този форум за Христос. Особено след думите на Еси в една друга тема: Затова и изтрих част от мнението си. Интересно, че точно тогава го забеляза? Относно магиите, моето мнение е категорично – истински магии (изключвам вербалното и мисловно въздействие между обикновените хора) могат да правят съвсем малко хора, а още по-малко могат да ги развалят. Тук човек без помощ от Бога не може да се оправи сам. Всичките приказки за това как се противодействало на такива магии, много ми приличат на нашумелите напоследък холивудски филми в които добрият герой смело се бори срещу разни демони, вампири, върколаци, черни магьосници, зомбита и друг подобен персонаж, използвайки пистолета си или някои хватки от карате. Е понякога добавят сребърни куршуми, колове, чесън, кръст, светена вода – така, за колорит или за да не умрат зрителите от скука. Истината и ключа са дадени тук. Матея, гл. 17, ст.20,21, Марк, 9 гл., ст.28,29 Този път съм взела цитатите от Библията в Триъгълника, защото ми писна да ме обвиняват в православно сектантство едва ли не. От друга страна пък много мои познати – православни, адвентисти и др., ме обвиняват, че приемам учението на Беинса Дуно. Така, че съм между чук и наковалня. Затова понякога предпочитам компанията на атеистите – те в магии не вярват и не им пука аз в какво вярвам.
  9. Томодаши, извинявай за думите:"Обаче този, вече ми разкри какво си - човек търсещ реализация във виртуалната реалност, поради липсата на реална такава, може би и позволяващ си да си играе с хората както си иска." . Бях доста ядосана. Вече ми мина. Все пак не си мисли, че вярвам на това, което пишеш. Нали си чувал приказката за лъжливото овчарче? Съжалявам, че се подведох и те цитирах тук. При това паралелно с Майка Тереза. Никола, прав си, че емоциите не са много добър съветник. Смятам да се разберем на лични. А може и във форума, ако е по темата. Станимире, извинявай и ти, за отклоненията в темата ти и разводняването й. Но в много теми се случва това. Особено в интересните и проблемни теми. Там където всичко върви гладко, обикновено темата заглъхва след няколко поста. Хареса ми написаното от теб: Мисля, че разправяйки се, кое от двете е на първо място, забравихме за тези нива на проявление, както на щастието, така и на доброто.
  10. Никола и Томодаши - виждам, че ви доставя голямо удоволствие и на двамата да си играете с хората. Томодаши от този ти пост започнах да се съмнявам в искреността ти. Но целта ти: донякъде ме залъга. Подлъгах се и по други твои постове. Обаче този, вече ми разкри какво си - човек търсещ реализация във виртуалната реалност, поради липсата на реална такава, може би и позволяващ си да си играе с хората както си иска. Никола относно думите ти: Виждам едно разсъждение в бяло-черно, невиждане на други цветове. И ти като Томодаши май експериментираш, наблюдаваш, преценяваш (от което Азбуки кипна с право, а и аз съм на път). Вярно, правиш го по-тънко от Томодаши, но трябва да ти кажа, че ми е писнало от самозвани психиатри, психотерапевти или както и да се наричат там. А колкото до Душата, тя е над избора щастие или добрина. Може би другите ще приемат играта ви с усмивка, но аз обикновено си казвам това, което ми е на сърцето, а то е - възмутена съм. Не обичам лъжата в никакъв вид, нито като бяла, нито като черна, нито като експеримент!
  11. Абсолютно съм съгласна с Димитър. Понякога, мислейки за магиите, вторачвайки се в действията на „експертите“ в тази област, се получава нещо като самоомагьсване. Но за интересуващите се - ето истинските Киприянови молитви, които се четат в църквите. Макар, че това се отрича от много богослови. По причината, дадена от Димитър. Никола, ключът одавна ни е даден.
  12. Да Донче, разбрахме се! Още повече, че по скайпа си изяснихме разликата между добрина и услуга. (Аз тази беседа май я изцитирах цялата из форума – това е ползата да си уикиработник ) Багира, все на някой му е за пръв път. Останаха Станимир и Никола. :
  13. И аз май, като Азбуки, няма да си удържа заричането и ще напиша още нещо в тази тема.: Донке, взимам си назад думите, че си ме разбрала. От това, което си написала: излиза, че едва ли не съм тръгнала да помагам, подчинявайки се на някакви морални норми, въпреки волята си или имайки за цел да изпитам щастие! Виждам някаква търговия с това, което разбираш и ти, и някои други под правене на добро. Защо трябва непременно, ако не съм почувствала щастие, да чакам благодарност? Ако в този сайт, където постоянно се говори за любовта, не сте разбрали за това, че всички хора сме в крайна сметка едно цяло, че сме свързани помежду си, то ...? Нещастието на човека до мен е и мое нещастие. Това българите отдавна трябва да го разберем – чувството за единство. Може би всеки велик учител се ражда там, където е най-необходим. Беинса Дуно непрекъснато говори срещу този наш български индивидуализъм и егоизъм – всеки сам за себе си. Съжалявам, че се вързах на Никола и дадох онзи пример в предишния си пост. Просто той ми беше най-близко в съзнанието, а вие се закачихте за него и започнахте да ме разнищвате. Затова го изтрих при редакцията. Чувствам в думите ви направо обвинение в механично прилагане на някакви критерии за добро, на някакви норми. В очакване на благодарност. Едва ли не в лицемерие, тщеславие. Като, че ли помагам против волята си ако не съм щастлива непременно от това или пък да очаквам щастие? Защо трябва да чакам да ме осени „състояние на безусловно щастие и любов вътре в себе си“, за което пише Донка, за да помогна на някой?!? Аз не правя неща, които са ми неприятни, но да правиш нещо, което ти е приятно все още не е щастие! Всъщност щастието за мен е нещо различно от това да си в добро разположение на духа, в хармония. То е много повече. То не е постоянно състояние , а миг по-скоро. Миг на докосване до Божественото. Багира, това което си написала: меко казано не ми хареса. Да не дава Господ да се нуждая от помощта ти! С такова нежелание, с такава мъка ще я направиш, виждайки злото на другия полюс. Ужас! Станимире, когато подлагаш нещо на анализ – ти го убиваш. Не знаеш ли това? Имаш ли силите да го синтезираш отново, след като си го разглобил на хиляди частици? От всичко написано по тази тема най-много ми хареса това на tomodashi: А ето нещо и от една жена, която не е очаквала да изпадне в нирваната на щастието за да направи нещо добро.
  14. На 10 март Ден на Холокоста в България Обявен е с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. като "Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството". На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив. На 17 март 1943 г. заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са спасени. През 2002 г. на среща на министрите на образованието на страните - членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003 г. Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 г. се чества на 27 януари, да се отбелязва във всяка държава, съобразено с нейната национална история. В България е отбелязан за първи път на 10 март 2003 г. 1870 г. В канцеларията на Великия везир е изготвен султанският ферман за възстановяване на самостоятелната българска църква. 1897 г. Приет е първият Правилник за учебниците на Министерството на народното просвещение. 1905 г. Приключва Обща стачка на печатарските работници в София, започнала на 17 януари с.г. и завършила с частичен успех. 1908 г. В Асеновград е основано Лозарско дружество "Станимака". 1919 г. В София е учредена кооперация "Освобождение" под контрола на БРСДП (т. с.) 1924 г. ЦК на ВМРО връчва официален протест на премиера проф. Александър Цанков във връзка с арестите на около 500 дейци на Илинденската организация и на македонските братства.. 1928 г. Финансовият комитет на ОН разрешава на България да сключи външен заем за стабилизиране на икономиката. 1947 г. С постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г. започва да се провежда парична реформа (обмяна) в НР България. 1960 г. България и Франция подписват спогодба за стокообмен. 1961 г. Поставено е началото на Първият международен музикален фестивал "Мартенски музикални дни" в Русе. Фестивалът е основан като инициатива в рамките на българо-немското културно сътрудничество. В реализацията на фестивала от неговото създаване до днес винаги са ангажирани голям кръг от национални и международни институции като Министерството на културата, Съюза на българските композитори, БНР, БНТ, а в по-ново време и партньори като Британски съвет, Гьоте институт, Фондация Гаудеамус - Холандия, Про Хелвеция, Унгарски културен институт, Посолството на Австрия в България, Френски институт - София и др. От 2005 г. Международният фестивал “Мартенски музикални дни” е член на Европейската асоциация на фестивалите (ЕАФ). 1962 г. В София започва втората среща на комитетите за балканско разбирателство и сътрудничество. 1964 г. Установени са дипломатически отношения с Нигерия. 1970 г. Гърция и България подписват дългосрочна търговска спогодба и спогодба за плащания за петгодишен период. 1974 г. Приключва официалното посещение на председателя на Министерския съвет Станко Тодоров в Индия. Родени: 1850 г. Иван Димитров - художник, един от най-значителните български портретисти след Освобождението. Син и ученик е на иконописеца от Тревненската художествена школа Димитър Кънчев. През 1865 г. Димитров заминава за Румъния. Там работи при зографа Георги Стоянеску. През периода 1870 - 1875 г. учи в Художественото училище в Букурещ при Т. Аман и Дж. Татареску. През 1881 г. постъпва в Академията за изящни изкуства в Париж като ученик на Ал. Кабанел. Завръща се в България през 1884 г. и работи като учител по рисуване в Габрово (1884-1886 г.) и в София (1886-1921 г.). Сред известните му портрети са: "Автопортрет" (1884 г.), "Детски портрет" (1884 г.), "Портрет на жена" (1885 г.), "Портрет на млада жена" (1885 г.), "Портрет на Ст. Стамболов" (1886 г.), "Портрет на Мария Стоилова" (1888 г.). Рисува и икони за църкви в София, Созопол и др. Създава и битови композиции - "Тревненка" (1885 г.), "Калайджии" (около 1890 г.). През 1885 г. в София той организира първата в България индивидуална художествена изложба. Награден е със златен медал за участието си в Пловдивското изложение през 1892 г. 1890 г. Акад. Андрей Анастасов Стоянов - пианист, педагог, композитор и музикален публицист. Завършва Робърт колеж в Цариград и Музикалната академия във Виена. През 1923 г. специализира пиано във Висшето училище за музика в Берлин. Преподавател е в Държавното музикално училище в София (1914-1922 г.). За периода 1922-1958 г. е професор в Държавната музикална академия. Концертира до 1947 г. За пръв път в България Стоянов изпълнява цели програми от творби на Бетовен, Шопен, Лист. Той има принос в изграждането на българската клавирна педагогика - негови възпитаници са изтъкнатите български пианисти П. Пелишек, Д. Ненов, Д. Куртева, Т. Янкова, Ю. Буков. Стоянов е автор на: “Изкуството на пианиста” (1952), “Формализмът в музикално-изпълнителското изкуство и в музикалната педагогия” (1952 г.), “Методика на обучението по пиано” (1957 г., 2 подобрено издание 1968 г.) и др. Композира произведения за пиано - сонати, рапсодии, вариации, прелюдии и др. Сътрудник е на списанията “Философски преглед”, “Златорог”. Негови съчинения са: “Творчески идеализъм” (1929 г.), “Магията на музиката” (1932 г.), “Живот, блян, изкуство” (1940 г.), “Геният в музиката” (1941 г.), “Пътеки към истината. Есета” (1947 г.). 1891 г. Любен Христов Попов - лекар дерматолог и венеролог, доктор на медицинските науки . Следва медицина в Лион (1910-1912 г.), завършва в Неапол (1920 г.). Работи в Централния ветеринарно-бактериологичен институт (1920-1922 г.). Професор (1941 г.), през 1937-1963 г. ръководи Катедрата по кожни и венерически болести и директор на Клиниката по кожни и венерически болести при Медицинския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (от 1954 г. при ВМИ). Член е на Асоциацията на говорещите френски дерматолози (1956 г.), на Комитета при Международния съюз за борба с венерическите болести, член-кореспондент на Австрийското (1961 г.), Шведско (1964 г.) и Френско дерматологични дружества. Има над 250 научни публикации и съобщения, автор е на първото ръководство по кожни и венерически болести (1945 г.) и на учебници по дермато-венерология. Пръв в България проучва и описва рака на кожата и лигавиците - "Върху рака на кожата и лигавиците, с оглед на преканцерозните дерматози" (1929 г.). Умира на 22 април 1975 г. в София. 1858 г. Генерал-майор Георги Иванов. През 1877 г. завършва Военнопехотното училище в Одеса и по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е в състава на Българското опълчение като командир на Трета рота от Седма дружина. След Освобождението служи в инженерните войски. През 1884 г. завършва Военноинженерната академия в Санкт Петербург. До 1909 г. Иванов служи във Военното министерство на различни длъжности: началник е на инженерно отделение, член е на Комитета за държавна отбрана, началник е на инженерното отделение в Щаба на армията, началник е на Военноинженерната инспекция , на военностроителната част и военните съобщения. След 1909 г. излиза в запаса. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) той участва в избора на мястото и ръководи укрепяването на Сливнишката позиция. През Балканската война (1912-1913 г.) е заместник-инспектор на инженерните войски в Министерство на войната. Дълги години преподава фортификация във Военното училище и щаб офицерски курсове. 1874 г. Генерал-майор Иван Рачев Шкойнов. През 1895 г. той завършва Военното училище в София, след което постъпва в Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. За периода 1909-1912 г. Шкойнов служи в артилерията и преподава тактика във Военното училище. През Балканската война е началник на разузнавателна секция в щаба на Втора армия и участва в боевете за Одрин. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е началник щаб на 11 пехотна дивизия, а по-късно е началник на секция в щаба на армията (1913-1914 г.). По време на Първата световна война е началник щаб на 4 пехотна дивизия (1915-1916 г.), командир на 26-ти пехотен полк (1916 г.) и началник на оперативен отдел в щаба на Първа армия (1917 г.). Помощник е на директора на прехраната в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Шкойнов преминава в запаса в края на 1919 г. Той е председател на Съюза на запасните офицери. 1881 г. Георги Хадживичев Павлов - учен, ветеринарен лекар и общественик. Завършва ветеринарна медицина в Торино с докторат (1910 г.), работи като околийски ветеринарен лекар в Търговище (1910-1914 г.), Омуртаг (1914 г.), Свищов (1914 г.), Айтос (1919-1922 г.), Бургас (1914-1915 г.), районен ветеринарен инспектор на Южна България (1922-1923 г.). Началник на ветеринарното отделение при Министерството на земеделието (1922-1935 г.). Един от основателите на Ветеринарномедицинския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1923 г.), професор (1928 г.) в Катедрата по ветеринарна полиция, администрация и съдебноветеринарна медицина, декан е на Ветеринарномедицинския факултет (1937-1939 г., 1940-1942 г.). Организира мрежата от държавни ветеринарни лечебници и амбулатории, основател и първи главен редактор е на сп. "Ветеринарно скотовъдно знание" (1924-1935 г.). Теоретик и организатор е на обществената ветеринарна медицина в България. Инициатор е за сключване на международни ветеринарни конвенции, по негова инициатива е създаден фонд за борба с епизиотиите. Съчинения: "Нашата търговия с животни и животински продукти и ветеринарните конвенции" (1932 г.), "Застраховката на домашните животни" (1939 г.), "Исторически бележки върху българската ветеринарна медицина" (1944 г.), "Обществена ветеринарна медицина" (1948 г., посмъртно), "Зоопрофилактни основи на обществената ветеринарна медицина" (1948 г., посмъртно), "Лекции по съдебна ветеринарна медицина" (1949 г., посмъртно) и др. Умира на 31 юли 1945 г. в София. 1934 г. Атанас Косев - композитор. През 1964 г. той завършва Теоретичния факултет на БДК. Работи като главен редактор на редакция “Музика” при БНТ (1978-1984 г.), а от 1986 г. завежда редакция в направление “Забавна музика” при БНР. Косев композира забавна музика от 60-те години. Автор е на детски песни, камерна, симфонична и филмова музика 1950 г. Федя Райкова Филкова - поетеса. Завършва немска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1972 г.). Работи като преводач в немската редакция на “София-прес”, преподавател е в Катедрата по немска филология на СУ и редактор в литературния отдел на в. “АБВ”, редактор и завеждащ отдел “Поезия и драматургия” в издателство “Народна култура” (1982-1991 г.). От 1992 г. е културен аташе в Австрия. Превежда творби от Й. Бахман, Новалис, Кр. Волф, Х. Кант и др. Редактор е на преводни книги от немски език. Съчинения: “Цветя с очите на жени” (1982 г.), “Нежен въздух” (1988 г.), “Рисунки в мрака” (1990 г.). 1960 г. Венета Рангелова - естрадна изпълнителка. През 1981 г. тя завършва Естрадния отдел на БДК в класа на Г. Кордов. Работи като солистка на Естрадния оркестър към Профсъюзния дом на културата в Пловдив. В периода 1980-1984 г. е във вокалната група "Стил". Записва първата си песен през 1984 г. - "Обещай ми светло минало" (муз. Ю. Ступел). Първата си малка грамофонна плоча издава в "Балкантон" през 1985 г. Венета Рангелова - Хиляда и едно защо 1964 г. Иван Минчев Габеров - издател и историк. Автор е на: "Въпроси" (1990 г. , 2001 г.), "Шезлонг за самотници" (1992 г.), "Хронологична енциклопедия на света" (1994 г., съавторство), "Съвременен тълковен речник на българския език" (1996 г.), "Речник на чуждите думи в български" (1997 г.), "Светът след Иисус" (1999 г.), "Български енциклопедичен речник" (1999 г., 2001 г.), "Учебен тълковен речник" (2000 г.), "Речник на чуждите думи" (2001 г., в съавторство с Диана Стефанова). Габеров е собственик на издателствата: "Елпис", "Е" и "GABEROFF", специализирани в издаването на речници, енциклопедии и научна литература. 1970 г. Иван Ласкин - актьор. През 1994 г. той завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство" в класа на проф. Н. Люцканов. През 1995 г. е номиниран за “Аскеер” за ролята Джими Портър в "Обърни се с гняв назад" .Участва във филмите: “Васко да Гама от село Рупча”, "Буре барут" (1998 г.), "Магьосници" (1999 г.), "Дунав мост" (1999 г.), "Хайка за вълци" (2000 г.), "Най-важните неща" (2001 г.), "Колобър" (2001 г., тв), "Вълци" (2001 г., тв), "Отвъд чертата" (2003 г.). Починали: 1941 г. Стоян Иванов Омарчевски - учен, политик и общественик. Роден е на 23 декември 1885 г. в Нова Загора. Член е на БЗНС от 1905 г. Завършва философия (1912 г.) и право (1917 г.) в СУ “Св. Климент Охридски”. Министър е на народното просвещение в правителството на Ал. Стамболийски (май 1920 г. - юни 1923 г.). Демократизира просветното дело - въвежда задължително основно образование. Въвежда със закон нов правопис (1921 г.). Член е на ПП на БЗНС (1925-1926 г.), привърженик на К. Томов, главен редактор е на в. "Земеделско знаме" (оранжево) (1927-1933 г.), народен представител (1913-1923 г., 1927-1934 г., 1938-1939 г. и 1939-1941 г.). 1944 г. Карел Вацлав Шкорпил - археолог от чешки произход. Той е един от основоположниците на българската археологическа наука. От 1881 г. учителства в редица градове на България, а през 1894 г. се установява във Варна. Работи в областта на географията, праисторията, античната и средновековната археология на България. През 1901 г. основава и е пръв председател на Варненското археологическо дружество, а от 1906 г. е директор на създадения от него Варненски археологически музей. Развива голяма дейност за откриване, изследване, съхраняване и популяризиране на античните и средновековните паметници. През 1899-1900 г. съвместно с Ф. И. Успенски Шкорпил ръководи, започнатите по негова инициатива, разкопки на първата българска столица Плиска. Автор е на трудовете “Могили” (1898 г., в съавторство с брат си Х. Шкорпил ), “Материали за българските старини. Абоба - Плиска” (1905 г.), “Опис на старините по течението на река Русенски Лом” (1914 г.), “Паметници на столицата Преслав” (1930 г.) и др. 1954 г. Чавдар Петров Мутафов - белетрист и художествен критик. Представител е на формализма и експресионизма в българската художествена проза. Сътрудничи в списанията “Слънце”, “Везни”, “Златорог”. За периода 1927-1928 г. редактира литературния седмичник “Изток”, а през 1929 г. и “Стрелец”. Мутафов е автор на книгите “Марионетки” (разкази, 1920 г.), “Дилетант” (декоративен роман, 1926 г.), “Технически разкази” (1940 г.). 1960 г. Матей Спасов Икономов - драматург, театрален деец. През 1887 г. той постъпва като любител в столичната драматична трупа "Основа". В периода 1892-1896 г. играе в трупата "Сълза и смях" и в създадената от него в Русе трупа "Живот". През 1899 г. излиза първата му драма "Последната молба". През 1900 г. Икономов специализира в Италия. След уволняването му от "Сълза и смях" създава пътуваща трупа "Съвременен театър" (1902-1920 г.). Пръв популяризатор е на драмите на Горки в България. Икономов е автор на 14 драми със сюжети от историческото минало. Оттегля се от театралното поприще през 1923 г.
  15. Мисъл на деня – 10 март 2009 г. Всичката погрешка в първите хора седеше в това, че първият човек не знаеше какво нещо е Любов. Нито Адам знаеше какво нещо е Любов, нито Ева знаеше. Те дойдоха за пръв път на Земята и не знаеха какво нещо е Любов. Те се оплетоха в Любовта. Из Имаше някой человек, 13-та НБ, 26 декември 1937 г.
  16. Написах един пример, но след коментара - „Ако помагаш на някого от задължение, ако правиш добро с цел да ти го върнат, то няма как да си щастлив. ", го изтрих. По принцип не обичам да говоря за себе си. Съжалявам, че не мога, пък и нямам желание вече да го възстановя. Видях, че Донка много добре ме е разбрала, за което й благодаря. Никола, примери много - просто се огледай. Аз не държа вече на отговор и нямам намерение повече да пиша в тази тема. Мисля, че прекалено затънахме в теорията. Багира, май е най добре нищо да не избираме или и двете – като Мечо Пух. За съжаление живеем в диалектически свят и предполагам, че има някаква причина за това?
  17. Според мен в писанието ясно е казано -„Даром сте взели, даром ще давате“. Но тук става дума за неща получени наистина даром. Ако човек е положил труд за някои свои знания, способности, то естествено е да му се заплаща. Както с цитирания от Атлантида астролог Соами Дивянанд. Предполагам, че той доста се е потрудил за своите знания. Апостолите на които Христос дава даром способности, са си имали професии/занаяти с които са си изкарвали насъщния. Доколкото знам св. Петър е бил рибар, а станалият по-късно апостол, св.Павел е владеел занаята да прави шатри. В пътуванията си, разпространявайки словото, точно с това си умение или с обикновен физически труд, ап. Павел се е преранвал, а не с упражняване на дарбите дадени му от Спасителя. Смятам, че ако един екстрасенс е получил по такъв начин своите способности, не би трябвало да взема пари за тях, но ако е вложил собствени усилия, за да ги развие - трябва.
  18. Никола, ако до теб има нуждаещ се човек твой близък или просто така, ти какво ще направиш? Ще изчакаш да станеш щастлив за да му помогнеш ли? Извинявам се, че се повтарям, но не видях някой да е отговорил на този въпрос?
  19. На 9 март 1230 г. Българският цар Иван Асен ІІ с неговата армия побеждава епирския владетел Теодор Комнин в битката при Клокотница (край днешния град Хасково). Войската му е разбита, а той и цялото му семейство са пленени. Епирското деспотство се разпада. След победата цар Иван Асен II продължава военната кампания и за кратко време завладява целия Балкански юг "от Одрин до Драч". 1854 г. Създадената в Букурещ Епитропия (бъдещата Добродетелна дружина) се преобразува в седем-членен комитет под името "Средоточно попечителство", което е официално признато от правителството на Русия като българска емигрантска политическа организация. 1869 г. Иван Касабов публикува на страниците на в. "Народност" програмната статия на Любен Каравелов "Мои братя". 1872 г. Във Видин пристигат трима представители на екзархийската комисия по избора на духовен водач на българската църква, които връчват на Антим протокол за избирането му за екзарх. 1902 г. В Карлово е основано дружество "Български розопроизводител". 1909 г. Приет е Закон за референдум по общинските въпроси по швейцарски образец. 1916 г. В Бургас избухва един от първите Женски бунтове. 1919 г. Дейци от Западна Македония и от Сярско издават "Апел към македонското население и към македонската емиграция в България" за автономия и Балканска федерация. Започва формирането на Временно представителство на обединената бивша ВМОРО (Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Тодор Спасов (Серски), Михаил Герджиков, Петър Ацев и Петър Христов). 1933 г. Арестувани са обвинените за подпалването на Райхстага български комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Те са обвиняеми в Лайпцигския процес. Лайпцигският процес (1933 г.) е процес, организиран от хитлеристкия режим в Германия по повод подпалването на Райхстага. Като обвиняеми са изправени Е. Торглер - председател на комунистическата фракция в Райхстага, и трима българи - Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Заседанията започват на 21 септември и приключват на 23 декември същата година. И четиримата обвиняеми са оправдани от германския съд. Поради отказа на българското правителство да разреши на Георги Димитров и неговите другари да се завърнат в България СССР им предоставя свое гражданство и ги приема в своята държава. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света. 1943 г. Започва депортиране на българските евреи, живущи в провинцията. 1950 г. Александър Жендов - един от най-изтъкнатите художници-комунисти, изпраща писмо до Вълко Червенков. В него Жендов изразява тревога от промяната на отношението на творците към Българската комунистическа партия и се опитва "да отвори очите" на Червенков за грубото администриране, задушаването на критиката и разочарованието на интелигенцията. Писмото обаче е използвано от Вълко Червенков и Тодор Живков за нападки срещу Жендов, за да се внуши, че който е против ръководната роля на партията, е "прикрит класов враг", повлиян от Запада. Ударът срещу видния творец трябва да покаже на интелигенцията, че БКП няма да се спре пред нищо, за да наложи пълен контрол върху културната сфера. 1985 г. В 21 ч и 31 мин бомба, поставена от турски терористи, избухва във вагона за майки с деца на влак № 326 по линията Бургас-София в района на гара Буново, при което загиват седем души (сред тях две деца на 12 и 13 години) и девет са тежко ранени. 1985 г. Половин час след взрива в Буново избухва взрив във фоайето на хотел "Сливен" в града, при който са ранени двадесет и трима души. 2002 г. На 9 и 10 март се състои ХІІІ национална конференция на СДС, на която за председател е избрана Надежда Михайлова. Новият лидер получава подкрепата на 2374 делегата от общо 3571 гласували. 1365 делегата подкрепят кандидатурата на дотогавашния председател Екатерина Михайлова. Бившият министър-председател Иван Костов нарушава мълчанието си и защитава позициите си. Конференцията приема нов устав. Родени: 1818 г. Никола Бацаров- български възрожденец, учител, борец за църковна независимост, журналист и обществен деец. Завършва училището в Куручешме (Цариград) и продължава заниманията си при Неофит Рилски. Учителства в Мачин (Северна Добруджа), Русе и Шумен и др. Сътрудничи на Г. С. Раковски и на радикалната "партия" при решаването на църковния въпрос. След Освобождението е кмет на Нови Пазар и мирови съдия. Бацаров е автор на мемоарите "Животоописанието ми", издадени едва през 1986 г., които представляват ценен извор за българското национално Възраждане. 1870 г. Христо Чаракчиев, български военен деец. Роден е в Севлиево. През 1891 г. завършва Военното училище в София, като на 2 август е произведен в чин подпоручик. Следва в топографска школа, а през 1901 г. завършва Генералщабната академия в Русия. На 2 август 1894 г. е произведен в чин поручик, а на 15 ноември 1900 г. в чин капитан. Служи последователно в 1-ви, 9-ти, 10-ти и 18-ти пехотни полкове, а също така в щабовете на 2/51 и 1/1 бригади на 4-та пехотна преславска дивизия. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. 1873 — Тане Николов, известен и като Тане, Таньо, Тани, Тано Николов или Таню войвода е български революционер, деец на национално-освободителното движение на българите в Македония и Тракия, войвода на Вътрешната македоно-одринска и Вътрешната тракийска революционна организация, участник във войните за национално обединение. 1943 г. Енчо Пенев Мутафов - български литературен и художествен критик, теоретик на литературата. През 1968 г. той завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор във вестник “Литературен фронт”, референт е в СБП, литературен специалист в Агенцията за защита на авторското право, редактор в списание “Обзор”. В периода 1992- 1993 г. е главен редактор на вестник “Демокрация”. Починали: 1960 г. Ценко Цветанов (Ц. Ц. Тодоров) - български писател и библиограф. През 1929 г. той завършва педагогика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. След това работи като учител в с. Орешец и с. Върбовец, Видинско (1922-1926 г.), в София (1929-1939 г.). Директор е на Държавният библиотекарски институт (1953-1960 г.). Цветанов е член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на детския периодичен печат с приказки, разкази, стихове и научнопопулярни четива. Участва в редактирането на списание “Училищен преглед”, редактор е на “Български книгопис”. Разработва редица проблеми в областта на библиотекознанието и библиографията. Пише стихове, разкази, сценки, басни, приказки. Автор е на: “Жертва” (1923 г.), “Поеми, песни, легенди” (1926 г.), “Детски библиотеки. Устройство, методи и значение” (1929 г.), “Чудните прозорци. Детето и книгата” (1932 г.), “Най-силното” (1960 г.), “Атанас Узунов. Заместникът на Левски. Животопис” (1938 г.), “Истински предател” (1939 г.), “Детска душа” (1940 г.), “Свобода или смърт. От хайдутите до Шипка” (1940 г.), “Към незнайни страни в Острова на свободата” (1945 г.). 1976 г. Боян Иванов Дановски – български писател, режисьор, театровед и преводач. Дановски следва инженерство и музика в Милано. Сближава се с Г. Милев и литературния кръг около списание "Везни", в което печата произведенията си и преводи от италиански език. След спирането на "Везни" Дановски сътрудничи на сп. "Хиперион". От 1928 г. той се посвещава на режисьорска и театрална дейност. Специализира в Германия и през 1932 г. създава работническия театър "Народна сцена". След закриването на театъра през 1933 г. основава театрална студия, работеща по метода на К. С. Станиславски. След 9 септември 1944 г. Дановски е главен режисьор на Радиотеатъра, на Народната опера и Народния театър "Ив. Вазов". От 1957 г. до 1965 г. той е директор и режисьор на Сатиричния театър. От 1951 г. е професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (днешен НАТФИЗ). Режисьор е на филма "Точка първа" (1956 г.). АХ, ТЕЗИ ПРИВИДЕНИЯ" от Едуардо де Филипо. Постановка – Боян Дановски. Премиера – декември 1957г.
  20. Мисъл на деня – 9 март 2009 г. Минорните гами имат дължина, мажорните гами имат височина в себе си. Между дълбочината и височината, туй е, което дава хармония. Минорните гами дават мекота, а мажорните – сила и мощ. Не грубост! Грубостта е прекалена сила. Силата е необходима за преодоляване на известни мъчнотии в света. Из Явих ви го!, 19-та НБ, 6 февруари 1938 г.
  21. За съжаление тази дума наистина започна да се компроментира малко . Но за това не са виновни истинските екстрасенси, а „печените врачки“, описани от Кристиян. Колкото до Апостолите...там разговорът е може би за друга тема...
  22. На 8 Март: Осми март - международен ден на жената Осми март - международен ден на жената, известен още като ден на международната солидарност на жените в борбата за мир. За първи път се празнува през 1911 г. Празникът е установен по предложение на Клара Цеткин на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г. В България 8 март се празнува от 1914 г. През 1977 г. Общото събрание на ООН провъзгласява този ден за Ден за защита на правата на жените и световния мир. През 1864 г. в Букурещ излиза първия брой на в. "Бъдущност", редактиран от Георги Раковски. Вестникът има революционно-демократичен характер и отстоява необходимостта от сближаване на българи и румънци. Мотото на "Бъдущност" е "Любов и съюз". Печата се на български и румънски, но поради финансови затруднения Георги Раковски успява да издаде само 10 броя. През 1891 г. със заповед № 137 военният министър в кабинета на Стефан Стамболов- полковник Михаил Савов забранява на войсковите началници намеса под каквато и да е форма в работата на независимите военни съдилища. През 1907 г. е обнародван е първият Закон за борсите. През 1912 г. е приет Закон за административното правосъдие, с който се създава Върховен административен съд. Той съществува до края на 1922 г. и е възстановен в края на 1925 г. като Административен съд. От 1933 г. до 1947 г. се нарича Върховен административен съд. През 1912 г. е издаден е царски указ на основата на Закона за управлението на държавните и гарантираните от държавата дългове. По сила на указа е учредена Главна дирекция на държавните и гарантираните от държавата дългове. Първоначално дирекцията функционира като управление в системата на Министерството на финансите и се занимава с погасяване на държавните и гарантираните от държавата заеми. Ръководи се от началник, който действа под прекия надзор на финансовия министър. Върховен надзор върху дейността оказва НС чрез специална комисия от четирима депутати и председател на Върховната сметна палата. След държавния преврат на 19 май 1934 г. дирекцията се трансформира в отдел за държавните и гарантираните от държавата дългове пак при Министерството на финансите. През 1922 г. след погазване на университетската автономия студентите подкрепят преподавателите си с петиция до парламента. В началото на февруари просветният министър Стоян Омарчевски нарежда на ректора на Университета да уволни 8 частни доценти, които са членове на ръководствата на опозиционни партии, но Академическият съвет отказва и прави изложение до Народното събрание за погазване на университетската автономия. На 11 март полицията разпръсва студентската демонстрация пред Народния театър, а Академическият съвет преустановява учебните занятия. Обществеността подкрепя Университета и създава Граждански комитет, включващ 21 дружества и организации. Просветното министерство спира заплатите на стачкуващите преподаватели, но те са поети от обществен фонд начело с проф. Тодор Кулев. Кабинетът изпраща министър Омарчевски с мисия в Бразилия, а заместникът му Коста Томов на 17 август отстъпва пред ректора проф. Любомир Милетич и изпълнява всички искания. През 1944 г. спира да излиза вестник “Родина”, орган на Съюза на запасните подофицери в България. Изданието излиза веднъж седмично в София от 5 януари 1932 г. Редактор е Й. Робев. “Родина” се явява продължение на в. "Подофицерска защита". През 1944 г. по заповед на Сталин започва масовото принудително изселване на балкарците от Кавказ (далечни потомци на българите от Велика Кубратова България). През 1945 г. по време на Втората световна война (1939-1945 г.) за ръководене на действията на Дравския участък е формирана оперативна група под ръководството на генерал-майор Алексей Благодатов. През 1946 г. Двадесет и шестото ОНС приема Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти за времето след 1 януари 1935 г. През 1949 г. завършва съдебният процес срещу 15 евангелистки пастори, започнал на 25 февруари. На 11 февруари 1949 г. е публикуван обвинителният акт срещу тях, в който се излага "противодържавната" им дейност - предаване на чуждото разузнаване на сведения от военен, стопански и политически характер и получаване на субсидии от американската и британската легация.. Подробни указания за организацията на процеса са разработени от Политбюро на ЦК на БКП в края на януари с.г. От 15-те обвиняеми 4-ма получават доживотни присъди, 4-ма - по 15 г. строг тъмничен затвор, останалите - различни срокове затвор. През 1968 г. Общото събрание на БАН избира за свой председател академик Ангел Балевски, който има големи постижения в областта на металознанието. През 1988 г. в София, в Дома на киното, след прожекцията на филма на Юри Жиров "Дишай" е създаден Обществен комитет за екологична защита на Русе. Филмът на Жиров е посветен на тежкото положение на жителите на града, обгазяван от химическия комбинат в румънския град Гюргево. Председател на комитета е писателят Георги Мишев. На 11 и 14 март учредители са извикани за обяснения в ЦК на БКП, тъй като не са искали съгласието на БКП за създаването му. Така се ражда първата истинска дисидентска организация в България. През 2001 г. е ратифицирано военнотехническо споразумение между България и Македония, по силата на което страната ни изпраща безвъзмездно боеприпаси, инженерно имущество и запасни инструменти и принадлежности на Македония. Документът е подписан и ратифициран за по-малко от 24 часа, което е прецедент за българските институции. Той веднага е одобрен от МС и подписан от заместник-министъра на отбраната Мустафа Кичуков и от македонския посланик у нас Любиша Георгиевски. Премиерът Иван Костов заминава за Скопие няколко часа след потеглянето на военнотехническата помощ. Родени: През 1882 г. - академик Стоян Маринов Романски - български славист, създател на съвременната българска лексикография. Той завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1905 г., след което специализира в Лайпцигския университет при немските езиковеди А. Лескин и Г. Вайганд (1905-1907 г.). През 1907 г. Романски защитава докторска дисертация на тема "Поучението на влашкия воевода Нягое Бесараб до сина му Теодосий". Доцент е по славянско езикознание и етнография в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, извънреден професор от 1915 г., а от 1922 г. е професор и ръководител на Катедрата по българска и славянска етнография. За периода 1934-1947 г. е ръководител на Катедрата по славянско езикознание и главен уредник на Славянския институт при Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Романски е пръв директор на Института за български език при БАН (1947-1951 г.) и ръководител на Секцията за български речник към института (1951-1958 г.). Пръв директор е на Етнографския институт с музей при БАН (1949-1958 г.). Член е на Българския археологически институт от 1922 г., на научното дружество в Букурещ и на Славянския институт в Прага. Негови съчинения са: "Разпространение на власите между Тимок и Морава и на цинцарите в Македония" (1917 г.), "Добруджа във връзка с въпроса за Дунава като етнична граница между българи и румънци" (1918 г.), "Българите във Влашко и Молдова" (1930 г.), "Българи в образите на Феликс Каниц" (1939 г.), "Полска книжовна реч в образци" (1941 г.), "Чешка книжовна реч в образци" (1942 г.), "Старобългарски език в образци" (1945 г.). През 1898 г. - професор Димитър Борисов Митов - български литературен и театрален критик. Специализира в парижката Сорбона и “Колеж дьо Франс”. Той редактира литературните седмичници “Развигор” (1923-1925 г.), “Литературни новини” (1927-1929 г.) и “Литературен глас”, библиотеките “Бисери”, “Вечни спътници” и сборниците: “Изкуство и живот” (1929 г.), алманах “Литературен глас” (1931 г.), “Духът на новия свят” (1932 г.). Митов е автор на сборници с критика: “Знамена” (1933 г.) и “Писатели и книги” (I и II, 1934 г. и 1935 г.). Негови съчинения са “История по западноевропейска литература” (5 т., 1950-1953 г.), “Христоматия по западноевропейска литература” (3 т., 1955-1958 г.) и “Театрални вечери” (1974 г., посмъртно). През 1917 г. - професор Петър Христов Христосков – български цигулар, композитор и музикален педагог. Той завършва Музикална академия в София през 1939 г. Учи цигулка при Саша Попов. През периода 1940-1943 г. специализира в Берлин цигулка при Густав Хавеман и Ханс Малке. Концертира като солист и камерен музикант със съпругата си Златка Арнаудова. Член е на академичното клавирно трио с Д. Ненов и К. Попов. Христосков е дългогодишен концертмайстор на Софийската филхармония. Автор е на: 3 цигулкови концерта, 36 капричии за солоцигулка, соната за цигулка и пиано, соната за солоцигулка, 2 сюити за солоцигулка, 3 рапсодии за солоцигулка и мн. др. Автор е на оркестровите творби: Концерт за оркестър, “Мото перпетую”, Сюита за камерен оркестър. Негови ученици са лауреати на международни конкурси. Христосков концертира в много страни на Европа и Азия. През 1931 г. - Христо Стефанов - български художник. През 1956 г. той завършва Художествена академия в София, специалност “Живопис” . Художествен редактор е в издателство “Христо Г. Данов”. От 1958 г. той участва във всички национални художествени изложби и в представителни изложби в чужбина. Автор е на паното “Огънят” в НДК и на цикъла пана “Свлачища” (2001 г.). Има картини в частни колекции в Русия, Белгия, Франция, Полша, Италия, Испания, Мексико, Австрия, Швейцария, Куба и др. Награди, които получава Стефанов: Голямата награда на Бургас за живопис (1966 г.), Първа награда за сценография на националните прегледи на българската драма и театър (1966 г., 1968 г., 1976 г.); “Златна роза” за сценография, Варна (1972 г.); Голямата награда на изложбата на южнобългарските художници (1976 г.) за живопис, Първа награда на СБХ за портрет (1976 г.); Голямата награда “Илия Петров” (1981 г.), наградата на СБХ за монументално изкуство. През 2002 г. е награден с Орден “Стара планина” През 1932 г. - Благовест Сендов – математик и държавен деец. Той завършва математика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което специализира изчислителни методи в Московския университет и компютърни науки в Лондон. От 1968 г. е професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а за периода 1973-1979 г. е ректор. Сендов е главен научен секретар (1982-1988 г.) и председател на Българската академия на науките (1988-1991 г.). Участва дейно и в обществено-политическия живот на страната. Народен представител е от 1976 г. до 1989 г. и от 1991 г. до сега. През 1992 г. е кандидат за президент. Председател е на ХХXVII Народно събрание (1995-1997 г.) и заместник-председател на ХХXVIII и XXXIX Народно събрание. През 1956 г. - Виолета Русева- български литературовед. Тя е преподавател във Великотърновския университет в катедра "Българска литература". Автор е на статии и студии в областта на литературната история и съвременната българска литература. Нейни книги са: "Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години" (1993 г.), "Манифести на българския авангардизъм" (1995 г.), "Мистичният Йовков" (1998 г.), "Генеалогия на българската модерност. Яворов" (2001 г.). Починали: През 1958 г. - Петър Дървингов – български офицер и историк, член-кореспондент на БАН, един от организаторите на Македоно-Одринското опълчение. Роден е в Кукуш, завършва Военното училище в София, а по-късно Висшата военна академия в Торино, Италия. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. подпомага националноосвободителната борба на българите като военен организатор. Взема дейно участие в Балканските войни (1912–1913 г.) и в Първата световна война (1914–1918 г.). Дървингов е един от организаторите на Македоно-одринското опълчение и на 11. Пехотна Македонска дивизия. Издава редица трудове с военноисторическа тематика, сред които: "История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др. През 1974 г. - професор Тодор Герасимов - археолог и нумизмат. Завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и специализира археология и нумизматика в Берлин. След завръщането си в България работи като уредник в Археологическия институт при БАН. Научните му интереси са насочени към античната, византийската и българската нумизматика. Автор е на трудовете: "Първата златна находка на цар Иван Асен II" (1935 г.), "Оловни печати на българските царе Симеон и Петър" (1939 г.), "Проучване върху Мадарския скален релеф" (1956 г.), "Антични и средновековни монети в България" (1975 г., посмъртно) и пр.
×
×
  • Добави...