Ани

Няколко хилядолетия преди Христа прабългарите създават една от най-точните системи за измерване на продължителността на Земната година. Прабългарският календар е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света. Последните изследвания показват, че началото на календара се отнася към 5505 пр.Хр. Календарът прилича на китайския, но е по-древен. Негов двойник се среща при саките – древен и многоброен народ, обитаващ територии между Имеон и Каспийско море. В земите им била въведена нова система на летоброене – сакска ера с начало 78 г.от н.е. – годината на идване на саките в Индия. Към сакската ера индийските астрономи дълго време са прибягвали, когато трябвало да изчислят местоположениена Юпитер сред съзвездията от еклиптиката. На това пано е изобразен прабългарския зодиак. Годините в този календар са слънчеви, а всяка година от 12-годишния цикъл носи име на животно. Счита се, че този 12-годишен цикъл в прабългарския календар се основава на 12-годишния орбитален период на Юпитер. Този особен зодиак се състои от 12 съзвездия, по имената на които се наричали годините от 12-годишния цикъл.Саките използвали бройна система с основа 12 като прабългарите. Календарната им система се основавала на слънчевата година и 12-годишният орбитален Юпитеров цикъл, а според друга версия – на 12-те зодиакални съзвездия . Годината Сомор - Мишка, от която се отброявало началото на всеки нов цикъл настъпвала тогава, когато Юпитер навлизал в съзвездието Водолей на сегашните звездни карти – там било съзвездието Мишка. Сега на това място няма нито една от равноденствените точки или точки на слънцестоене, но вземайки предвид прецесията, излиза, че през шумерската епоха – преди 2 300 години – точката на зимното слънцестоене, е била точно там. Годините в календара, който прабългарите са донесли по нашите земи, са били слънчеви и подредени в цикли от по 12 години и се назовавали с имена на животни, а всяка година съдържала 12 месеца, всеки със свое име. Не е известно кога е започвала годината в календара, но има признаци, че началото е било астрономически значим ден. Според някои това е 22 декември (деня на зимното слънцестояние), който прабългарите наричали идинак или енинак /единак/. Това е денят, “който останал от Бога небоядисан” или Божият ден. Наименованието му идва от “ен” – небесен, божествен. От друга страна, българите наричат Юпитер Енкул или Янкул – Бог на времето, на календара – от “ен” – небе и “кул” – годподар, което може да приеме като потвърждение, че именно орбиталният период на Юпитер е основа за 12-годишната цикличност на календара. Прабългарският календар е слънчев с 365 дни. Годината започва от деня на зимното слънцестоене, който се счита за нулев. Във високосните години се предвижда втори нулев ден, наречен "Ден на слънцето”. Сезоните са с по 91 дни и се разделят на три месеца, всеки с по 31 дни. Както в китайския календар, така и в прабългарският има 60-годишен цикъл. Неговата цел е да коригира високосния ден. В 60-годишният цикъл се вместват пет 12-годишни цикъла-мъжки и женски, които се редуват. /източник/ По-подробно за календара може да се прочете тук и тук.

На 14 април 971 г. След ожесточено сражение, продължило два дни, византийската армия превзема Велики Преслав и пленява цар Борис II. 1205 г. В битката при Адрианопол (дн. Одрин) цар Калоян разгромява рицарите от Латинската империя. На бойното поле българският цар пристига с цялата българска армия и 14 000 кумани. Маневрената куманска конница предприема лъжлива атака срещу латинския лагер и увлича рицарите в преследване. Бързото и на пръв поглед неорганизирано движение на конниците увлича рицарите в преследването им. Така неорганизирано и безредно те се отдалечават от своя лагер, за да достигнат до очакващата ги в засада българска войска. Затворени в плътен кръг, те се оказват срещу очакващите ги отряди на Калоян. Някои от спасилите се рицари, участници в това решително сражение, след време записват с покруса, че в битката при Одрин загива “цветът на рицарската войска”. Император Балдуин е пленен и отведен в Търново. Малкото рицари, които успяват да избягат от полесражението, бягат към Родосто и Константинопол. По-подробно за тази историческа битка може да се прочете тук. Цар Калоян. Портретна реконструкция 1854 г. "Средоточното попечителство" в Букурещ изготвя обръщение към Михаил Горчаков, в което се разясняват основни цели на организацията: да подпомага "страдущите българи отвъд Дунава" и да съдейства за сформирането на български доброволчески отряди. 1876 г. От 14 до 16 април се провежда събранието на Оборище. То е събрание на 65 представители на революционните комитети на около 58 селища от IV-Панагюрски, революционен окръг в историческата местност Оборище, намираща се на 11 км северозападно от Панагюрище. Съгласно решението на Гюргевския революционен комитет трябва да се проведат предварителни събрания за уточняване на някои въпроси по хода на подготовката на Априлското въстание (1876 г.). Ръководните дейци на IV революционен окръг определят Оборище за място на срещата. С цел да не се допуснат шпиони и случайни лица делегатите са снабдени с пълномощни писма от съответните революционни комитети. Делегатите полагат клетва, след което пристъпват към своята работа. Те преглеждат сметките на всяко село, представени от революционните им комитети, и правят равносметка за цялостната подготовка на въстанието. Определят и датата на въстанието (1 май). Избрана е комисия, която да изработи устав и програма, подробен план за въстаническите действия, военни инструкции, прокламации и т. н. След бурни разисквания делегатите приемат предложението на Георги Бенковски и гласуват пълномощия на апостолите да ръководят въстанието, като с това утвърждават принципа на демократическия централизъм. Оборищенско събрание е най-ярката проява на организираност на българското националнореволюционно движение. Взетите от него решения стават достояние и на останалите революционни окръзи чрез специално изпратени до тях куриери. 1879 г. Европейската комисия единодушно приема Органическия устав на Източна Румелия, който осигурява широка административна автономия на областта през 1879-1885 г. 1900 г. Избухва въоръжен бунт против натуралния десятък в Тръстеник, Русенско, потушен от армията на 19 април. На 21 същия месец е обявено военно положение в Русенска, Свищовска, Търновска, Горнооряховска и Разградска околия. 1916 г. В 24.00 ч на 31 март България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1 април настъпва 14 април. 1928 г. На 14 и 18 април са регистрирани силни земетресения в Южна България с епицентър край Чирпан. Разрушенията засягат около 20 % от територията на страната. Камбаните на катедралния храм "Св. Александър Невски" бият сами. Родени: 1862 г. Коста С. Шахов - общественик, журналист, деец на Младата македонска книжовна дружина и Върховния македоно-одрински комитет. 1878 г. Тома Попгеоргиев, учител и свещеник. Деец на революционното движение в Македония. 1912 г. — Парашкев Хаджиев, оперен композитор, а също и именит педагог - народен артист,професор . Роден в София, той наследява музикалните дарби на своите родители. Син на оперния диригент Тодор Хаджиев, основател на Софийската опера и на оперната прима Дойчина Хаджиева. След завършване на гимназия през 1932 г. Парашкев Хаджиев постъпва в Пражката консерватория, а по-късно специализира композиция във Виена и Берлин. След завръщането си в България става професор по хармония и композиция в Музикалната академия. Талантливата педагогическа дейност на Парашкев Хаджиев оставя трайни следи във формирането на десетки български музиканти. Най - продуктивният песенен и музикално-сценичен композитор е автор на 9 опери, 4 оперети, 1 балет, над 1700 хорови песни, симфонични и камерни творби, филмова музика. Цялото творчество на Парашкев Хаджиев се характеризира с мелодичност и емоционалност, извиращи от българската народна песен, затова се радва на траен успех сред широката публика. 1920 г. Магда Пушкарова, народна певица. Изпълнителка на фолклор от Странджанския край. Родена е в Малко Търново, в семейството на бежанци от Одринска Тракия и още като дете научава много от песните, които влизат в репертоара ѝ. Сред тях по-известни са "Тудору, Тудору", "Що ма не ожениш мале". Пушкарова е една от основателките на Държавния ансамбъл за народни песни и танци, през 1951 г. През 2005 г. ѝ е връчена наградата “Нестинарка” на Международния фолклорен фестивал в Бургас за цялостен принос в областта на народното изпълнителско творчество. През декември 2006 г. посмъртно излиза книгата "Чародейката на Странджа" (съставител - ст.н.с д-р Михаил Букурещлиев), която съдържа 86 емблематични за певицата песни, лично подбирани от нея, малко преди да почине. Починали: 1892 г. Христо Караминков, революционер. Наречен Бунито е български национал-революционер. Член на Гюргевския комитет. По време на Априлското въстание участва в четата на поп Харитон и Бачо Киро. Доброволец през Руско-турската освободителна война (1877-1878). 1929 г. Георги Кирков, математик и картограф. Той е автор на първата биография на Васил Левски, издадената през 1882 г. „Василъ Левский (Диаконът). Черти от живота, деятельностьта и трагическата му кончина. По случай парастаса на 9-та му годишнина“. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество. 2005 г. Ивайло Петров, български писател. Роден е на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич. Завършва гимназия в Добрич. Участва в Отечествената война и след края ѝ се връща във Варна, където са се преместили да живеят родителите му.Там поработва на няколко места.През 1947 г. учи няколко семестъра право в Софийския университет. Работи в сп. “Пламък”, в. “Литературен фронт”.Скоро оставя ученето, за да се отдаде на литературата. Първият му сборник е „Кръщение“, а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор. Автор е на повече от 20 книги, повечето от които - преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“, който за броени години се превръща в класика. Петров е лауреат на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов“ за 2002 г., на наградата „Златен век“ за принос в българската култура, на Голямата награда на СУ „Св. Климент Охридски“ за литература и много други.

Мисъл на деня – 14 април 2009 г. Който живее в животинското, е мъртъв. За да възкръсне, той трябва да стане господар на животинското си естество и да прояви Божественото начало. Из Знайният Бог, УС, 5 януари 1936 г.

На 13 април 917 г. Византийската войска, предвождана от император Йоан Цимисхий, успява да завземе Външния град на Преслав, където е пленен българския цар Борис II. Въпреки уверенията на Йоан Цимисхий, че ромеите идват като съюзници сюзеренната власт на Борис II не е възстановена и реално статутът му е на почетен пленник. На 16 април Йоан Цимисхий празнува Великден в българската столица, преименувана в чест на императорската победа на Йоанопол. Превземането на Преслав от император Йоан Цимисхий през 971 г. Средновековна миниатюра 1835 г. В Търново са обесени водачите на Велчовата завера. Начело на заговора за организиране на въстание против османското владичество застават Велчо Атанасов - Джамджията и капитан Г. Мамарчов. В заговора са привлечени дейци от Търново и близките до него градове Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово, Дряново и др. Г. Мамарчов е определен за военен ръководител, а негов помощник става Д. Софиянлията. Игуменът на Плаковския манастир, където заседава комитетът - Отец Сергий, Н. Гайтанджията и Хаджи Йордан Брадата са привлечени за членове на въстаническия щаб. Според изработения план въстанието трябва да се подготви и обяви най-напред в Търновско, а след това да се разпростре и върху останалите български земи. Предвижда се Велчо Атанасов да бъде провъзгласен за български княз. Под предлог, че набира работници за поправката на Варненската крепост Д. Софиянлията трябва да събере над 2000 въстаници от Търновско, Габровско и Еленско, които да образуват ядрото на бъдещата въстаническа армия. Взети са мерки и за укрепване на старопланинските проходи. Подготовката започва през пролетта на 1835 г., а самия бунт се предвижда да избухне през май същата година. Вследствие на предателство в началото на април османските власти успяват да заловят главните заговорници. В. Атанасов, Д. Софиянлията, Хаджи Йордан Брадата и други са обесени, а останалите - между които и Г. Мамарчов, са изпратени на заточение. 1941 г. По време на Втората световна война е извършена първата британска бомбардировка над София. Акцията на британската авиация е отговор на присъединяването на България към Хитлеристка Германия. Бомбардировки над българската столица са извършени и през следващите два дни. При нападенията са нанесени само материални щети, без човешки жертви. 1941 г. В Скопие с активното участие на дейци на ВМРО е създаден "Български централен акционен комитет на Македония" (ЦБАК), със секретар Васил Хаджикимов. 1945 г. Министерският съвет приема наредба-закон за трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС). 1962 г. В София се провежда Първи международен турнир по свободна борба "Дан Колов", който става традиционен. 2005 г. Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”. Родени: 1896 г. Никола Гешев - български „суперполицай“ от периода между двете световни войни. За периода 1941 — 1944 г. е началник на отделение „А“ на Обществена безопасност, която по-късно е наследена от Държавна сигурност. 1908 г. Георги Белев е именит български оперен певец от близкото минало. 1921 г. Максим Наимович - литературен критик и публицист. През 1945 г. завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Наимович е един от основателите на в-к "Народна младеж". След 9 септември 1944 г. работи като редактор в литературния печат. Пише очерци, разкази и повести. Някои от съчиненията му са: "С въдица и кошче" (1957 г.), "Девойката от фургона" (1960 г.), "По пътищата на съвременността" (1966 г.), "Едно поколение" (1966 г.), "Срещи с поезията" (1971 г.) и др. 1979 г. Велизар Димитров - футболист, нападател. Започва кариерата си в "Миньор", преминава през "Металург", "Локомотив" - София и "Литекс". Налага се в отбора на "Марек" - Дупница (футболист № 3 в "А" ПФГ за сезона 2001/2002 г.). През есента на 2002 г. е купен от ЦСКА. В края на 2002 г. 14-те специалисти на отборите във Висшата лига го класират в идеалния отбор на първенството. Шампион на България с ЦСКА за сезон 2002/2003 г. Футболист на футболистите за 2003 г. Футболист на годината за играещите в България за 2003 г.Футболист на ЦСКА за 2003 г. Награда "Екзекутор" на радио Спорт за отбелязани решаващи голове за 2003 г. Най-добър халф на България за 2003 г. Починали: 814 г. хан Крум - родоначалник на нова ханска династия. Първоначално води политика на мир с Византия и насочва своето внимание към северозападните граници на българската държава, които са застрашени от франките. През 803 г. Карл Велики разгромява Аварския хаганат и завзема западната му половина. През 805 г. хан Крум ликвидира държавата на аварите и присъединява техните земи към България. Разширяването на българските владения на запад предизвиква сериозно безпокойство в Цариград и през 807 г. император Никифор I Геник предприема поход, като стига с войските си до Одрин. Хан Крум се възползва от нарушаването на добросъседските отношения и на свой ред потегля на юг. През 808 г. се насочва по долината на р. Струма и разгромява посрещналите го там византийски войски. На следващата година превзема Сердика (днес София). Изплашен от неговите успехи, през 811 г. византийският император нахлува в пределите на България с голяма войска. Като отхвърля предложения му от хан Крум мир, Никифор I Геник преминава старопланинските проходи и стига до столицата Плиска. След като взема със себе си съкровищата на българския владетел, той я опожарява и потегля назад. По пътя неговите войници ограбват и опустошавали българските земи. Хан Крум успява да организира голяма войска и да привлече на помощ аварите. Той посреща византийския император при Върбишкия проход. В сражението, станало на 26 юли 811 г., византийските войски са напълно разбити. Никифор I Геник загива заедно със своите военачалници. След сражението хан Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. От него хан Крум пие в чест на своята победа. През следващата година българският хан предприема нови действия против Византия. Тъй като не разполага с достатъчно сили, за да се разправи окончателно с нея, той предлага на новия византийски император Михаил I Рангаве мир, като за целта бъде възобновен мирният договор, сключен между Тервел и Теодосий през 716 г. От Цариград последва отказ. Византийският владетел потегля на поход против България, но при Версиникия, близо до Одрин, на 22 юни 813 г. ромелийските войски претърпяват поражение. След тази победа хан Крум стига безпрепятствено до Цариград. Той отново предлага на византийския император мир. След като разбира, че византийците подготвят заговор за убийството му, ханът се оттегля и започва да се готви за окончателното завладяване на византийската столица. По време на тази усилена подготовка обаче внезапно умира. 1871 г. Стефан Захариев - възрожденски книжовник и общественик. Той е участник в борбата за църковна независимост на Българската православна църква. Инициира създаването на Женско ученолюбиво дружество през 1870 г. и читалище "Виделина" през 1862 г. в Пазарджик. Захариев сътрудничи на сп. "Български книжици" (1858-1862 г.), в-к "Съветник" и др. Има богата и разностранна книжовна дейност. Той е един от първите български самоуки историци, археолози, географи и статистици. Превежда и побългарява няколко повести от руски език, събира стари ръкописи, предмети и др. Захариев публикува книгата "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза с една карта и таблица на различни стари памятници" (Виена, 1870 г.) - разказ на поп М. Драгинов за насилствената ислямизация на родопските българи. Тази книга е важен извор и ценен документ за епохата. 1902 г. Христо Максимов - писател, учител и журналист. Учителства от 18-годишна възраст, а след като е уволнен, се отдава на журналистическа дейност. Издава сп. “Целина” (1892-1896 г.), в-к “Учител” (1893 г.), сп. “Просвета” (1901 г.). Радетел за широка народна просвета. Съставител и редактор на “Училищен алманах” (год. I, 1900 г.). Автор е на книга с “очерци и разкази из народния живот” “Тъмен свят” (1895 г.); на известния “Учителски марш”. 1921 г. генерал-майор Миленко Балкански. През 1889 г. той завършва Военното училище в София. По време на Първата световна война е началник на Военносъдебната част при щаба на действащата армия. 1944 г. Харалампи Тачев - художник и декоратор. Завършва с първия випуск на Държавното рисувално училище в София през 1902 г. при Иван Мърквичка и Р. Улрих. Тачев е един от основателите и пръв председател на дружество “Съвременно изкуство”. От 1910 г. е професор в Държавното художествено индустриално училище. Оформя българските павилиони на девет международни изложения. По негови проекти са изработени фасадите и вътрешната украса на много обществени сгради. Тачев прави илюстрации, календари, разработва проекти за дипломи, марки и монети. Художник е на гербовете на София от 1900 г. и на Габрово. Той изработва голям брой адреси - до цар Фердинанд I, до султан Мехмед V, до цар Николай II, до кайзер Вилхелм II и др. Негови декоративни творби се съхраняват в Пловдивския и Софийски музеи. Пенчо Славейков, худ. Харалампи Тачев. Илюстрация към подготвено издание на "Сън за щастие" 1985 г. Петя Герганова (Петя Георгиева Стаматова) - драматична артистка. Постъпва в Народния театър - София през 1923 г. Под режисурата на Хрисан Цанков и Н. Масалитинов изиграва ролите на: Хайтанг (в "Тебеширен кръг" от Клабунд), Агнес (в "Авантюристът пред вратата" от М. Бегович), Оллан Стивънс (в "Бялата смърт" от Д. Шчеглов), Вера Зитхоф (в "Перлите" от Бруно Франк) и др. Съпруга е на Георги Стаматов. Сватбата на Георги А. Стаматов и Петя Герганова през 1935 г.

Мисъл на деня – 13 април 2009 г. Човек трябва да бъде изоставен от всички, за да се освободи от заблужденията. Докато има поне един човек, на когото да разчита, той не може да се освободи от заблужденията си. Изгуби ли и него, остане ли съвършено сам, той е свободен от заблужденията си, от робството и ограниченията и минава от смърт към живот. Само при това положение човек разчита на Божественото начало в себе си. Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

На 12 април Днес се празнува Цветница – Връбница. Цветница е последният голям църковен празник преди Великден. Той винаги е в неделя. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона. Народът нарича празника Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа. Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор... 971 г. Византийската армия, командвана от император Йоан Цимиски (969–976 г.), преминава източните проходи на Стара планина и навлиза в българските земи. 1869 г. На заседание на Добродетелната дружина е одобрен Правилник на Настоятелството на българската черква и българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Букурещ. Добродетелната дружина е обществено-политическа организация на русофилски настроените българи (главно едри търговци). Създадена е през 1853 г. в Букурещ. 1877 г. Император Александър II издава манифеста за обявяването на Руско-турската война, наречена от българския народ Освободителна. Бюст - паметника на Император Александър II намиращ се в двора на Военно - исторически музей – Плевен 1912 г. С изменение на Избирателния закон се ограничава административният натиск върху избирателите. 1913 г. На 23 септември 1912 г. с царски указ е формирано Македоно-одринско опълчение начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов в състав 6 дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. През октомври са сформирани още 6 дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска и 12-те дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общият състав се състои 14 670 души. 1919 г. Приема се Закон за конфискуване на незаконно придобитите имоти от държавни чиновници за времето след 17 септември 1912 г.. 1932 г. Приема се Закон за закрила на земеделеца стопанин. Спира се екзекутивното събиране на данъци и на задължения към банките, които се намаляват с 30 % и се разсрочват. Създава се неотчуждаем имот от 40 дка. 1933 г. По искане на правосъдния министър Йордан Качаков от 10 април по Закона за защита на държавата и с решение на Двадесет и третото ОНС е отнет мандатът на 29 народни представители на Работническата партия без право местата им да бъдат заети от подгласниците . 1935 г. Александър Цанков публикува отворено писмо до армията, с което я призовава да се прибере в казармите и да се възстановят изцяло правата на монарха. 12 - 16 април 1948 г. Провежда се съдебен процес срещу бившия лидер на БЗНС "Врабча-1" Димитър Гичев. Той е обвинен в съдействие за "организиране на въоръжени чети" за борба срещу властта, в даване на нареждания за "организиране на саботажи", в "разпространяване на слухове". Димитър Гичев не се признава за виновен. Осъден е на доживотен строг тъмничен затвор. Имотите му са конфискувани в полза на държавата. 1965 г. През април е извършен неуспешен опит за военен преврат срещу Тодор Живков, оглавен от Иван Тодоров-Горуня и ген. Цвятко Анев. На 8 април ген. Анев е арестуван, а същия ден Горуня се самоубива в дома си. На 12 април са арестувани и другите участници в тяхната група. Съдът осъжда девет от тях на затвор от 8 до 15 г., а други 192 души получават партийни и административни наказания. Кой беше Горуня? 1978 г. Завършва официалното посещение на Людмила Живкова в Чехословакия във връзка със започващите там Дни на българската култура. В Прага е открита изложбата "Тракийското изкуство по българските земи". 1978 г. На 5 януари 1978 г. Тодор Живков писмо до членовете на Държавния съвет "Някои съображения относно по-нататъшното развитие на празнично-обредната система в НР България". На 12 април Държавният съвет приема "Основни насоки за развитие и усъвършенстване на празнично-обредната система в НР България", с която властта се опитва да замести традиционните християнски и мюсюлмански обичаи. Те са публикувани на 23 май. 1990 г. Премиерът Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България. Родени: 1858 г. Никифор Петров Никифоров - офицер, ген.-лейтенант, държавник. Учи в търговско училище в Германия и Австрия. Завършва Военно училище в София през 1879 г.. През 1884 г. завършва Офицерска стрелкова школа в Ораниенбаум, Русия . Командир на пехотен полк в Сръбско – българска война, сражавал се при Драгоман (1885 г.). Обявява се против детронирането на Александър I Батенберг през 1886 г. В периода 1904-1909 г. е дипломатически агент. От 1909 до 1910 г. е пълномощен министър в Германия и дипл. агент (1906-1909) и пълномощен мин. (1909-1910) в Сакскобургготското херцогство. От 16 март 1911 г. до 1 юни 1913 г. е министър на войната . През 1912 г. приема Закон за Военната академия 1858 г. Стефан Георгиев Папирков - офицер, генерал-майор (1900) г. Завършва Военното училище с първи випуск през 1879 г. и Академията на Генералния щаб в Санкт Петербург. Заема отговорни държавни постове като министър на войната (1899 г., 1900-1903) г.; министър на външните работи изповеданията в кабинета на Ал. Малинов (1908-1910 г.); пълномощен министър в Русия (1916 г., 1910-1912 г.).През 1912 г. е член на българската делегация на мирната конференция в Лондон . В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник-щаб на Западния корпус. Споделя идеята на княз Александър I за отстъпление, но след сражението при Сливница ( 5.-7.11.1912 г.) приема настъплението като единствен начин за постигане на победа (ръководи настъплението към Пирот). Проявява качества на активен и способен командир. По време на русофилските бунтове в Русе и Силистра е помощник на началник-щаба на армията, участва в потушаването им и в процеса срещу бунтовниците. През Балканската война е началник-щаб на I армия. Автор е на "Сръбско –българската война ", т. 1-2 (ръкопис във ВИБ). 1872 г. Никола Стойчев Мушанов - политик, общественик и публицист. През 1894 г. завършва право в Екс ан Прованс, Франция.Прокурор е в Стара Загора и Варна, по-късно адвокат в Русе. Става член на Демократическата партия и бързо се издига в нея. В кабинета на А. Малинов е министър на просветата (16.01.1908 - 5.09.1910 г.) и мин. на вътрешните работи (5.09.1910 - 16.03.1911 г.). Никола Мушанов е народен представител от 1902 до 1944 г.. През 1918 г. е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в кабинета на А. Малинов. В кабинета на Т. Теодоров е министър на железниците, и след това - министър на вътрешните работи и народно здраве. Заедно с А. Малинов се обявява против влизането на Демократическата партия в Демократическия сговор. От 19 юни до 12 октомври 1931 г. , в кабинета на Народния блок, е министър на вътрешните работи и народното здраве . След оставката на А. Малинов става председател на правителството и от 12 октомври 1931 г. до 19 май 1934 г. е министър на външните работи и вероизповеданията . Обявява се против външнополитическото обвързване на страната с Германия, бори се за възстановяване на Търновската конституция. Отказва да влезе в Отечествения фронт. Участва в спасяването на български евреи от нацистките концлагери. В кабинета на К. Муравиев (2-8.09.1944 г.) е министър без портфейл. Съден от Народния съд. По-късно затварян в концлагер, малтретиран и преследван от комунистическата власт. Присъдата от Народния съд е отменена през 1996 г. 1893 г. Добрин Тодоров Василев - белетрист, драматург, преводач, театрален критик и историк. Завършва право в СУ”Климент Охридки”. В Германия се занимава с история на изкуството. В периода 1935-1938 г. е драматург на Варненския театър. Негови съчинения "Към отсрещния бряг" (повест, 1923 г. ), "По загубени пътеки" (1929 г.), "Тресавище" (1935 г.), "Панаир" (1941 г.), "История на българския театър от древността до наши дни. Приноси и материали" (1942 г.) и др. 1934 г. Досьо Досев - драматичен и филмов артист, дългогодишен актьор в театър "София" от 1966 г. В киното е известен като един от характерните актьори, специализирал се в безупречното изграждане на епизодичния образ: "Легенда за любовта" (1957 г.), "Вятърната мелница" (1961 г.), "Гибелта на Александър Велики" (1968 г.), "Скорпион срещу дъга" (1969 г.), "Князът" (1970 г.), "Една одисея из Делиормана" (тв, 1983 г.), "Куршум за Рая" (1992 г.), "Пансион за кучета" (1999 г.). Починали: 1909 г. Данаил Попов, революционер. Деен участник в българското национално-революционно движение през 60 - 70-те години на 19 век. Един от най-близките съратници и често наричан „първата ръка“ на Васил Левски. Именно от дома на Попов в Румъния Апостола тръгва към България. С негова препоръка през 1869 г. Апостолът създава в град Плевен първия в страната местен революционен комитет, с което се поставя началото на изграждането на Вътрешната революционна организация. 1934 г. Никола Колчев Генев – офицер, ген.-майор (1904 г.). Сподвижник на В. Левски, активен участник в Априлското въстание в родния си край. Kато опълченец участва в Руско-турската война; бие се при Стара Загора, Шипка и Шейново. В Сръбско -българската война (1885 г.) е капитан и командва Трънския отряд. През Балканската война е началник на Македоно-одринското опълчение води боеве при Малгара и Мерхамлъ, където пленява над 11 000 турци и самия Явер паша; отбива десанта при Шаркьой. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) се отличава в тежките и кръвопролитни боеве при Кочани, Каменица и Султан тепе. 1936 г. Добри Ганчев - обществен деец и писател. След Освобождението е секретар на Екзархията в Пловдив, редактор на в-к "Български глас", преподавател по история във Военното училище в София. Автор е на учебници по история и българска граматика. Автор е на съчиненията "Борба за самостоятелност", исторически роман "Из живота на българите в XIII век" (1888 г.), "Разкази из българската история" (1893 г.), "Повести и разкази из съвременния живот" (1911 г.), "Спомени" (1939 г.), "Спомени за княжеското време [на Фердинанд]" (1973 г.; 2. доп. изд. 1983 г.). 1974 г. Методи Георгиев Андонов – режисьор и педагог. Работи в театъра (Държавен сатиричен театър), телевизията - "Стубленските липи" (1962 г.), "Един човек се връща от миналото" (1965 г.). В киното дебютира през 1968 г.. с "Бялата стая" ("Златна роза" във Варна). Режисира и филмите : "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971 г.) и "Голямата скука" (1973 г.). Най-добър филм: "Козият рог" (1972 г.). 1975 г. Миле (Милан) Венков Марковски- писател. Завършва гимназия в Скопие през 1957 г. и философия в Скопския университет през 1962 г.. Работи като главен редактор на в-к “Наш свят” към издание “Детска радост” - Скопие (1965-1968 г.). В периода 1968-1975 г. той е зам.-главен редактор на в-к “Септемврийче” (1968-1975). Автор на белетристични творби, предимно за деца и юноши. Негови творби са превеждани на немски и сърбохърватски език. Автор е на съчиненията “В неделя след обед” (1964 г.), “По детските пътеки” (1965 г.), “Малко за Рамче” (1966 г.), “Тиха дълга нощ” (1968 г.), “Град Приказка” (1969 г.), “Котката и канарчето” (1971 г.), “Гъба под чадър” (1972 г.), “Непресъхнали кандила” (1974 г.), “Пясъчко” (1974 г.), “Приказки от осмия ден” (1975 г.), “Приключенията на една гладка писалка” (1975 г.), “Рамче и слънцето” (1975 г.). Посмъртно излизат: “Вълшебникът ни очаква” (1976 г.), “Твърдоглаво време” (1985 г.), “Забавните приключения на Весел Мечо” (1986 г.), “Пясъчко” (1989 г.).

Благодаря на Ася и Станимир за разбирането и подкрепата. Напълно съм съгласна с написаното: Но все пак ще си позволя да го наруша в този си пост. А след квалификациите за плявата, съмнявам се скоро да има други мои мнения във форумите на портала, освен когато се налага да помагам в Мислите за деня или България днес. Прочетох написаното от Никола към Ася. Доста мислех дали да взема отношение. Но смятам, че е редно да отговоря тъй като и моето име се споменава. При това в не много добра светлина. Значи излиза, че приятеля може да бъде обиждан. Така, от добри чувства. Тъй да се каже за негово добро. Май с Никола имаме различни представи по този въпрос. Вместо да ми отговори на лични, на писмото, което му написах снощи, той държи тая реч във форума. Ето я и плявата, на която също не получих отговор: В темата за Човешката любознателност ми беше зададен въпрос изпълнен с доста грубости, но въпреки всичко си направих труда да намеря отговор. В темата Манията за пазаруване същата съдба сполетя това ми мнение. Но най лошото беше, че през целия ден не получих отговор на съществения (за мен) въпрос в темата „Опит, прилагане - споделяне и казване на мнение !?!, взаимовръзки и споделени размисли..“. Едва на другия ден ми беше отговорено , но не от Никола, а от Багира. Тенденциозно, дори в последния си обобщаващ пост по разглежданите въпроси в темата му, Никола не обърна внимание на това, което аз бях писала и питала. А идеята да питам за тези неща във форума, а не на лични, ми бяха дадени точно от него. Благодарна съм на другите хора, които ми отговориха и ми помогнаха с мненията си. Аз виждам ценното във всяко написано мнение в този форум. Никога, дори и спама не съм си позволявала да нарека плява. Затова не мога да кажа, че съм възхитена от думите на Никола. Харесваше ми как пише, държах на неговите мнения. Затова и съм го питала за някои неща на лични. Но аз си пиша на лични и с много други интересни хора. Понякога човек на лични може да сподели много повече неща отколкото в темите. Разбирам, че Никола не влага зла умисъл в думите си, но май преди да започне да вади клечката от очите на другите, да погледне и в своите очи ...

Багира, благодаря за отговора. Да, може би си права. Не бива да има съчетаване. Но според мен остава търсенето. Ако човек не се е определил като твърд ученик в дадено учение, то той все още търси? Мисля, че болшинството хора са точно в такова състояние. Аз се стремя да открия в различните теории не това което е интерсно, атрактивно, а зрънцето Божествена Истина, която присъства във всяко едно от тях. Във всяко едно учение има и общи, и специфични идеи. Проблемът на патока е, че си е избрал от всяка птица това, което му е най-харесало на пръв поглед. Т.е. специфичното. А е трябвало да търси общото, това което ги обединява. Всеки знае, какво обединява птиците. Всъщност той вече си го е имал в себе си. Просто е трябвало да го събуди и развие. Според мен общото в учението на Беинса Дуно, Щайнер, Блаватска, розенкройцерите, гностицизма, Агни йога и още много други е стремежът към любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто. Много ми харесва казаното от Учителя по отношение на тези неща в беседата „Общи и специфични идеи“. Затова ми се иска да го споделя с вас.

Примера ти с ядрения синтез е крайно неподходящ, имайки предвид, че аз те питам за прилагане на знания, които могат да "ползват човек" и уточних "по Учителя" за по лесно! Това значи,че трябва да се включат примери, които лично касаят даден човек и неговото духовно усъвършенстване и съзнателен живот, за да сме в духа на форумите и да не "хвърляме" просто думи в пространството. С какво ще ни помогне,ако изградим в избата си физична лаборатория и започнем да провеждаме опити ? Та защо трябва човек да го прави сам ??? Ако си от Ал Кайда - имаш основание, но в друг смисъл, кому е нужно това ? Нима ако осъществиш ядрен разпад САМА, ще станеш по духовна ? По-добра, може би... ? Човек направо изпада в недоумение с подобни нелепи примери. От думите (по Учителя) съм останала с убеждението, че просто цитираш Учителя. Всъщност всяко знание може да бъде от полза. Но щом искаш пример от Учителя, ето: Ще подмина посредствените примери със решаване на задачи, защото както и по горе казах, този род примери няма нищо общо със зададените въпроси и тематиката За мен примерите с решаване на задачи съвсем не са посредствени. Доколкото знам Беинса Дуно е отделял голямо внимание на математиката. Решаването на задачи развива ума и аналитичните способности, дори подсилва интуицията. Те пък от своя страна участват в изграждането на по-висшите духовни способности. Няма маловажни неща според мен. Мисля, че тук ставаш доста груб. Точно поради сблъскването с такива грубости не обичам много да пиша по форумите. Не е в мой стил да отговарям на грубост с грубост, затова предпочитам да замълча. Аз те попитах не за диагнозата, а за лечението. Отговорът ти беше да пиша във форума. Но явно, че ти търсиш повече конфликта отколкото нормалното обяснение как може да се излезе от една такава ситуация. В противен случай щеше да ми отговориш не в тази тема, а в темата за Опита, на този ми пост. Между другото от позициите на кой авторитет се произнасяш за моите знания? Кой ти дава право да категоризираш и квалифицираш хората? Тази тема е за човешката любознателност изобщо, а не за приложението й в учението на Беинса Дуно. А ти как прилагаш това учение? Защо до сега не си участвал в обсъждането на някоя от беседите или почти не си взел отношение по някоя от мислите за деня. Доставя ти удоволствие да разглеждаш, анализираш и поучаваш хората от пиедистала на своята извисена духовност. Не мога да приема това и меко казано съм разочарована от представата която съм имала за теб. Липсва ти някои главни качества на един ученик на Беинса Дуно - доброта, търпение, мекота, любов.

Да, явно съм се подвела от думите ти:„А откъде да знаем, че вече не сме приложили въпросното знание? Може да сме имали нужната опитност в някой отминал живот. Трябва ли наново да трупаме същата опитност?“ Но все пак трудно може да се разбере дали една опитност идва от минал живот. Добре, че го обобщи! Май те разбрах. Само дето не ми е ясно какво разбираш точно под връзка с душата. Изградено духовно тяло? Малко хора имат такова...? Този материал, който възприемаме и обработваме, го придобиваме и чрез нашата любознателност към света. Знанието, дори и „излишното“ се претопява и от него се извлича ценното за душата, духът и Бога. Така ми се сттрува?

А откъде да знаем, че вече не сме приложили въпросното знание? Може да сме имали нужната опитност в някой отминал живот. Трябва ли наново да трупаме същата опитност?Кой трупа опитност всъщност? И как тази опитност се пренася от живот в живот? Тука се приближаваме изключително до темата за интуицията. Разбирането е свързано с душата, с интуицията и може би със закона за аналогията. Опитът сам по себе си не може да доведе до разбиране. Важна е способността на човека да интерпретира фактите. Ако ние в настоящия си живот не усвояваме нови опитности, то тогава защо го живеем? Само за да затвърдим старите ли? А те как са дошли? Човешката любознателност, а дори и обикновеното любопитство са в основата на усвояването на нови опитности. А преработката и отсяването на фактите е наистина работа на интуицията, но в комбинация с разума според мен. За какво ни го е дало Провидението.

Примерни отговори: 1. Нужно е да се прилага само знания, от които може да се "ползува човек" (по Учителя)... В този смисъл не виждам да има знание,което НЕ може да се приложи! Дай пример ако не смяташ така... Например ядрен разпад - можеш да го знаш теоретично много добре, но практически е невъзможно да го направи човек сам. Ами медитацията например. Това в областта за духовното познание. А иначе, във физическия свят - колкото искаш такива примери. Решаването на всяка математическа задача изисква предварително вникване и разбиране.

Аз нямам предвид пишещите във форума, а всички българи. Под наше какво разбираш - българския народ или само хората, които пишат в този форум и които са вече „духовно узрели“? След това ми мнение предполагам, че вече си ме извадил от тази категория. А аз съвсем не се интересувам изобщо от света. Първо ме интересува какво ще стане с България. Защото в тези глобални промени има опасност за много нации. Да не успеят да „узреят“. А къде съм казал,че трябва да се ЧАКА ??? Явно,че четеш изборно и пропускаш : "Така че, към настоящия момент е по-разумно всеки да набляга на знанията си и подготовката си ,...да оправи себе си и собствения си живот..." ( от тук) На това чакане ли му казваш ? С това съм съгласна. Имах предвид това: Според мен ти тук се отпускаш на грижите на Невидимия свят.

Това е изключително вярно твърдение! Без разбиране и вникване в същността на едно знание, от последното няма почти никаква полза. Въпросът е обаче, може ли да вникнем в едно знание и да го разберем, БЕЗ да сме го приложили и изпробвали ? Трупането на опит следствие прилагането на наличните ни знания, ни дава именно нужната дълбочина на преосмисляне и вникване в самите знания. В противен случай натрупаните знания, реални ли са ? С какво ни помагат? За какво са ни ? Не случайно и Учителя говори толкова много за прилагане, за проверка,... дава много упражнения, които дефакто, когато ги направи човек трупа опит и проверява знания и истини.Ето и в днешната беседа един хубав цитат: А всяко ли придобито знание може да се приложи? И второ - не се ли получава един омагьосан кръг: За да приложа едно знание, според мен трябва да съм вникнала и да съм го разбрала. От друга страна според Никола е обратното. Като че ли почти всички пишешти тук са против „излишната“ любознателност. Т. е. против трупането на знания, които не носят полза. Да гледаш на света така е много скучно. Когато нещо ми привлича внимението, нормално за мен е да го разуча. А дали ще ми е от полза - бъдещето ще покаже.

didi_ts Mvm, твоят пример напълно потвърждава мнението на Диана, че: Дори ние сме прохождащи в тази област за разлика от запада. Така, че пожеланията на Никола: - при нас ще дойдат с известно закъснение. Ние тепърва започваме да се наслаждаваме на манията за пазаруване. Далече сме от узряването. Прав е Кристиян да се безпокои, че ние сме малко поизостанали по отношение на застрояването на планините, но спокойно – работи се усилено по въпроса. И Рила се стреми да догони Витоша, която постепенно заприличва на застроен жилищен кватрал в стил мутренски барок. Забелязвам, че моята тревога май ви се вижда безпочвена. Дано е така. Много ми се иска. Но авторката на филмчето, колкото и да е добронамерена и откровена, все пак разглежда нещата от позициите на американец. А как ли гледат на този проблем жителите на Конго или индианците от Амазония? А ние? Къде сме? Не очаквам другите народи да бъдат добри спрямо нас, но ми се иска просто нашата страна да има по-добра имунна система. Като Полша например. Не мога да се сетя на чий гръб лежим. Пожеланието ти за помисляне би трябвало да се отправи към хората от които зависи използването на тези ресурси. Но на тях май последна грижа им е мисленето. Остава отделния човек. От него нещо зависи ли? Много хубаво пожелание Xameleona, но тук има едно условие – всеки. Това може да стане само след пресищането и узряването, за което говори Никола. Но дали планетата ще ни търпи дотогава? Не споделям оптимизма на Никола по отношение на Невидимия свят, че непременно ще ни помогнат, докато ние си вършим глупостите. Изходът според мен е в действието, не в чакането нещата да се оправят сами. Или както е казал народа – „помогни си сам, че да ти помогне и Господ“.

Аз също като didi_ts съчетавам освен учението на Беинса Дуно, така и антропософията на Рудолф Щайнер. А също донякъде и теософията. Мисля, че голяма част от пишещите в този форум комбинират по няколко теории и търсят това което им допда най много от всяка. Поне при мен е така. Все пак основата е Учителя, но има въпроси с които той по-малко се е занимавал и затова посягам и към друга литература. Та въпросът ми е - съчетаването на няколко учения, колкото и близки да са те, помага ли ви или не? Как го чувствате? При мен засега помага в областта на теорията, но в практиката имам проблеми.

За страна като България има друга, по-голяма опасност от консуматорското общество. То е да бъдем консумирани. Смущават ме следните думи на авторката на филма: Всъщност май изместих въпроса на Иво на 90°, но за мен това е по-голямата опасност, конкретно за нашата страна. Дано преувеличавам.

На 6 април 1841 г. По време на великденската служба банда въоръжени мюсюлмани нападат църквата на с. Каменица, Нишко. За да се защити, местното население се вдига на бунт. Това става повод за избухване на Нишкото въстание 1841 г. Под ръководството на Милое Йованович се организира укрепен лагер между селата Каменица и Горни Матеевац. Същинската причина за бунта е недоволството на местното българско население от нежеланието на османските власти да пристъпят към изпълнението на обещанията, дадени от Гюлханския хатишериф през 1839 г., и особено от неизпълнението на поземлената реформа. Друга причина е и големият терор над беззащитното население, упражняван от местните османски земевладелци. Скоро след избухването на въстанието в Каменица пламъците му обхващат долината на р. Нишава, Запланско и някои села от Видинско. Най-голям размах бунтът получава в Нишкия пашалък, където е извършена и предварителна агитация сред населението. Голяма роля за това имат четите на Милое Йованович, действащ в Нишко, на войводата Никола Сръндак при Кутинската река, на Стоян Чавдар от същия край и др. В Лесковацко Георги Янкович и Станко Бояджи вдигат след себе си над 5000 души селяни. Въстаниците настъпват срещу Ниш. За да спечели време, управителят влиза в преговори с четата на Милое Йованович. Докато преговаря с нея, той успява да събере 2000 души башибозуци, които са подкрепени и от артилерия. С тях се насочва срещу въстаналите селяни и като се възползва от лошото им въоръжение, бързо ги разпръсква. След потушаването на въстанието са избити няколко хиляди души, разграбени и опожарени са 240 български селища. Зверствата на османските власти принуждават повече от 10 000 души българи да напуснат родните си места и да потърсят спасение във вътрешността на Сърбия. Репресиите предизвикват силното недоволство на европейската общественост. За да заблуди западните държави, Високата порта заявява, че нищо не знае за действията на местните османски власти. Въпреки това Турция е принудена да предприеме някои мерки за "успокоение" на въстаналото население. 1872 г. Васил Левски и Марин Поплуканов тръгват от Ловеч, за да присъстват на Общото събрание на Българският революционен централен комитет в Букурещ. Идеята за това Общо събрание възниква още в края на 1871 г. Според предварителния замисъл събранието трябва да спомогне за обединяване усилията на емигрантските и вътрешните комитетски дейци, като се изработи обща програма и устав на организацията. 1909 г. С Цариградския българо-турски протокол Турция признава независимостта на България. Документът е подписан от българския министър на търговията Андрей Ляпчев (на снимката) и от турския министър на външните работи Рифат паша. С протокола се признава провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. и се постига съгласие по всички спорни въпроси, произлезли от този акт. Уреждат се проблемите с мюсюлманските общини и вакъфските имоти в България, с компанията на Източните железници и други. Този протокол е подписан в изпълнение на Руско-турския протокол (1909 г.), който България приема. Руско–турският протокол (1909 г.) е подписан на 3 март в Санкт Петербург. С него се разрешават възникналите във връзка с провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. финансови проблеми. Турция настоява България да и изплати като обезщетение 125 млн. лева, като в тях е включена сумата от 40 млн. златни лева, които България дължи на компанията на Източните железници. Срещу посочените компенсации Турция е склонна да признае независимостта на страната ни. Русия поема финансовите задължения на България. Тя приспада исканата сума от военния дълг на Турция след Руско-турската война 1877–1878 г. Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България. Финансовите отношения между България и Русия се уреждат с подписването на Руско-български протокол 1909 г., подписан също на 6 април. Според него България се задължава да изплати на Русия сумата от 82 млн. лева в продължение на 75 години, като първата вноска трябва да се направи на 1 октомври 1909 г. България така и не изплаща на Русия цялата дължима сума. В началото на 20-те години съветското правителство опрощава остатъка от българския дълг. 1919 г.В периода 6 - 8 април в София левите социалдемократи начело с Никола Харлаков основават Българска работническа комунистическа партия (БРКП) с орган сп. "Социалистически преглед". Новата партия обявява, че ще работи като секция на Коминтерна. 1945 г. 16-та пехотна дивизия от Първа българска армия освобождава гр. Чаковец. 1948 г. Публикуван е Закон за радиото. 1958 г. Открит е Домът на българо-съветската дружба в София. 1996 г. Тридесет и седмото Народно събрание ратифицира присъединяването на България към програмата "Партньорство за мир". Програмата развива сътрудничеството между алианса и 26-те страни-партньори по широк кръг от дейности, свързани със сигурността. На 14 февруари 1994 г. страната ни подписва Рамковия документ и се присъединява към програмата “Партньорство за мир”. Родени: 1876 г. Кръстьо Петров Сарафов - български драматичен артист и режисьор, брат на Б. Сарафов и син на П. Сарафов. Кръстьо Сарафов учи в Серес, Солун и София. Дебютира на сцената като ученик на 6 януари 1891 г. в ролята на Спиро Македонски, в “Стефан Караджа” на Т. Хаджистанчев. През 1895 г. печели конкурс за стипендия и завършва Императорското драматично училище в Санкт Петербург през 1899 г. На 3 октомври 1899 г. дебютира в ролята на Борис Годунов в “Василиса Мелентиева” на А. Н. Островски. Кръстьо Сарафов играе в Народния театър, а през 1915-1919 г. е главен режисьор. Той е още актьор и режисьор на театрите в Русе , Варна и Бургас. Участва в много постановки на радиотеатъра, снима се в и няколко филма: Драган в “Децата на Балкана” (1918 г.), Дойчин в “Безкръстни гробове”(1931 г.) , вуйчото в “Изпитание”(942 г.) 1886 г. Иван Тодоров Странски - български агроном. Завършва естествена история в Киев и Висшия земеделски институт в Москва. Той е професор по общо земеделие в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Някои от неговите трудове са: “Плевелите в земеделието” (1919 г.), “Електрическата енергия и азотните торове” (1926 г.), “Изкуствените торове” (1928 г.), “Торове и торене” (1947 г.) и много други. Умира на 29 октомври 1959 г. в София. 1938 г. Васил Александров Михайлов - български драматичен и филмов актьор. През 1964 г. завършва ВИТИЗ “Кр. Сарафов” в класа на проф. Мандаджиев. Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко войвода в телевизионния сериал Капитан Петко войвода. По-подробно за него може да се прочете тук и тук. Починали: 885 г. Умира св. Методий Св. Методий е по-голям брат на славянския равноапостол св. Кирил Философ. В ранната си младост избира военно поприще и десет години управлява славянска област подвластна на византийския император. Почувствал божието признание се отказва от високия си пост и постъпва в манастир в планината Олимп. По-късно при него идва и по-малкият му брат Константин. От тогава те не се разделят до смъртта си и заедно извършват великото и забележително дело - създаването на славянската писменост и на християнската просвета сред славяните. В Моравия двамата братя учат народа в християнска вяра на достъпен славянски език и това продължава до смъртта на св. Кирил в Рим. В изпълнение на завета на брат си да продължи общото им дело, Методий отива в Панония и се отдава изцяло на проповедническа и книжовна дейност, което не остава незабелязана от немското духовенство. Методий е затворен в един баварски манастир и освободен след застъпничеството на папа Йоан VIII. Св. Методий продължава делото си на славянски равноапостол като проповядва словото на божествената истина и като превежда от гръцки на славянски език свещените книги. Умира на 6 април 885 г. На 31 декември 1980 г. светите братя Кирил и Методий са обявени от папа Йоан Павел Втори за покровители на Европа.страна, в стената зад олтара на света Богородица". Древната му служба се запазила в ръкописи от ХІІІ век. 2002 г. Славка Димитрова Славова - българска драматична актриса. През 1947 г. тя завършва пиано и пеене в Българската държавана консерватория и Държавната театрална школа в София. От 1947 г. до 1950 г. участва в Народния театър, през 1950-1955 г. в Младежкия и от 1955 г. отново в Народния театър. През 1950 г. е уволнена от Народния театър, след като баща й е арестуван около процеса на Т. Костов. Славова играе в “Антигона”, “Сън в лятна нощ”, “Всичко е свършено”, “Чайка”, “Вуйчо Ваньо”, “Последен срок”, “В полите на Витоша”, “Бягството”, “Театър, любов моя” и други. Изнася рецитали по творби на Горки, Мопасан, Достоевски, Чехов, Шолохов, Паустовски, Хайтов и други. От 1945 г. тя участва в предавания на Радио София, снима се и в киното - “Фаталната” (1979 г.). След пенсионирането си през 1994 г. продължава да играе в “Театър 199”, в “Сълза и смях” и в първия частен театър “Барбуков”. От този период са ролите й в “Дългият път на деня към нощта” (1996 г.), “Слънчево с гръмотевици” (1999 г.), “Най-древната професия” (2000 г.).

Мисъл на деня – 6 април 2009 г. В една книга всичко не е важно. Когато един автор е писал една книга, той е вложил някои важни, а други – маловажни работи. Според мен книгите на великите хора представят техните деца. Като пипна една книга, аз веднага познавам, че авторът е вложил душата си там. Тази книга е жива... На същото основание казвам: и вашите мисли и чувства, както и постъпките ви всеки момент трябва да оживяват. Из Някой си стотник, 29-та НБ, 1 май 1938 г.

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва - молитва; Сила жива изворна - песен; Ще ти служа през цялата вечност - формула; Събличане и обличане - беседа; Молитвен наряд за край: Кратка молитва - молитва

На 5 април 1886 г. Русия е заставена да подпише изработения вече проект за Българо-турската спогодба. След нея подписи слагат и представителите на Великите сили, участвали в Цариградската посланическа конференция. Цариградската посланическа конференция е свикана заради отказа на Русия да признае акта на Съединението. Тя заседава в столицата на Османската империя с известно прекъсване от края на октомври 1885 г. до началото на април 1886 г. 1914 г. Под натиска на представителя на Международното социалистическо бюро Карл Легин в София се провежда обща конференция на синдикалните централи на тесни и широки социалисти. Конференцията завършва без обединение. 1935 г. Завършва двудневното заседание на Висшия военен съвет. На него е решено офицерите да не заемат граждански длъжности и "армията да се прибере в казармите". Уволнени са 42 офицери републиканци. Във войската превес получава промонархическото крило. 1948 г. Публикуван е Закон за кинематографията. По силата на закона се национализират частните филмови предприятия в България и средствата за производство и експлоатация на филми. Фондацията "Българско дело" прекратява съществуването си и на нейно място при Комитета за изкуство, наука и култура се създава Държавно предприятие "Българска кинематография". 1959 г. Провеждат се избори за народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели. За кандидатите на ОФ са подадени 99,82 % от гласовете. 1976 г. В София, в Националния археологически музей, е открита изложбата "Тракийска култура и изкуство". Родени: 1857 г. княз Александър I Батенберг - княз на България за периода 1879-1886 г. Той е роден във Верона (Италия) и е племенник на руския император Александър II. Хесенският принц участва като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор 1878 г. Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова той се насочва към съюз с Консервативната партия, която още по време на Учредителното събрание 1879 г. се обявява за олигархично управление. С нейна помощ князът се стреми да засили личната си власт. На 27 април 1881 г., с активното съдействие на генерал-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър I Батенберг извършва отдавна замисления държавен преврат. След преврата конституцията е суспендирана и е въведен т.нар. режим на пълномощията, продължил до 1883 г. Този акт не дава очакваните резултати, напротив, князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията. Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението му вътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След Сръбско-българската война 1885 г., в която Александър I Батенберг е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против княза сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I Батенберг от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей. 1868 г. Атанас Иширков - български географ и етнограф. След като завършва история в България той учи география в Берлин, Виена и Париж. Професор е в Софийския университет по география и обща етнография, а от 1906 г. е член на БАН. По-важни негови трудове са: "Принос към етнографията на македонските славяни" (1907 г.), "България" (1910 г.), "Град Солун" (1911 г.), "Град София през ХVII в." (1912 г.), "България и Бяло море" (1914 г.), "Западните краища на Българската земя" (1915 г.), "Физическа география на Добруджа" (1918 г.), "Характерни черти на градовете в Царство България" (1925 г.) и др. 1899 г. Събчо Събев - български оперен певец, баритон. През 1932 г. завършва римската академия “Санта Чечилия”. Той е солист, водещ баритон на Софийската опера. Добри негови постижения са: Алеронсо (“Фаворитката” на Г. Доницети), Ж. Жермон (“Травиата” на Дж. Верди), Риголето (“Риголето” на Дж. Верди), Ренато (“Бал с маски” на Дж. Верди), Елецки (“Дама пика” на П. И. Чайковски) и др. 1931 г. професор Здравко Йорданов - български виолончелист. През 1952 г. завършва Държавната музикална академия с виолончело при К. Попов. През 1953-1954 г. специализира в Московската консерватория. След това работи като преподавател по виолончело в Средното музикално училище в София. Йорданов е автор на "Виолончелова техника" (3 т., 1963-1968 г.). Член е на клавирно трио с Г. Бадев и А. Диков и на квартет "Димов", с който концертира. Репертоарът му включва творби от всички стилове и епохи. За първи път в България Йорданов изпълнява някои произведения от Й. Брамс, Виеру, Б. Мартину, А. Хачатурян, Л. Пипков, Д. Христов, Л. Николов, Ив. Спасов, Ал. Владигеров и др. Починали: 1835 г. Обесен е Велчо Атанасов – Джамджията. Той е роден в Търново или в с. Килифарево, Великотърновско. 20-годишен напуска родния си край. Първоначално се установява в Брашов, а после живее в Будапеща. Занимава се с търговия и бързо се налага като преуспяващ търговец. През 1809 г. се завръща в Търново и продължава търговската си дейност. Професията му позволява да установи контакт с хора от много градове в страната и чужбина и да се изяви като най-крупния търговец в Търновския край по онова време. Наред с търговията Джамджията активно се заема и с общественополезна дейност - доставя църковнославянски книги от Русия, отпуска средства за изграждане на частно българско училище през 1822 г. През 1835 г. застава начело на Велчовата завера. Привлечени са и дейци от Търново и близките до него градове Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово, Дряново и др. В Плаковския манастир заседава комитетът, който избира капитан Г. Мамарчов, кмет на Силистра, за военен ръководител, а за негов помощник Д. Софиянлията. Игуменът на Плаковския манастир Отец Сергий, Н. Гайтанджията и Хаджи Йордан Брадата са привлечени за членове на въстаническия щаб. Според изработения план въстанието трябва да се подготви и обяви най-напред в Търновско, а след това да се разпростре и върху останалите български земи, след което Велчо Атанасов да бъде провъзгласен за български княз. Под предлог, че набира работници за поправката на Варненската крепост Д. Софиянлията трябва да събере над 2000 въстаници от Търновско, Габровско и Еленско, които да образуват ядрото на бъдещата въстаническа армия. Взети са мерки и за укрепване на старопланинските проходи. Предвидено е бунтът да избухне през май месец. Вследствие на предателство в началото на април, обаче, османските власти успяват да заловят главните заговорници. В. Атанасов, Д. Софиянлията, Хаджи Йордан Брадата са обесени, а останалите – сред които е и Г. Мамарчов са изпратени на заточение. 1919 г. доктор Кръстьо Кръстев - български литературовед, критик и естет. Той завършва гимназия в София и изучава старогръцки, немски и френски език, чете в оригинал “Илиада”. Стенограф е в Народното събрание. През 1888 г. завършва философия в Лайпциг при проф. В. Вунд и защитава докторска дисертация на тема “Метафизичното схващане на душата според Лотце”. След това е директор на Педагогическото училище в Казанлък. През 1890 г. Кръстев създава и редактира “Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество”. Освен това той работи като преподавател по немски език в мъжката класическа гимназия в София. Започва издаването и на сп. “Критика”, продължение на “Литературно-научно списание”. Кръстев е създател и редактор на сп. “Мисъл”. През 1895 г. е преподавател по философия във Висшето училище. До 1907 г. е лектор пак там, а след студентските размирици е уволнен и става директор на Педагогическото училище в Скопие. В годините 1908-1919 г. Кръстев чете лекции в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, като извънреден професор по философия. От 1900 г. е член на БАН. Доктор Кръстев пише литературни студии, които печата в сп. “Мисъл”, сътрудничи на “Периодическо списание”, “Критика”, “Денница”, “Демократически преглед”, “Труд”, “Пряпорец”, “Демократ”, “Народ”, “Гражданин” и др. Някои от съчиненията му са: “Етюди и критики” (1894 г.), “Литературни и философски студии” (1898 г,), “Алеко Константинов. Литературен силует” (1907 г.), “Млади и стари” (1907 г.), “Христо Ботйов - П. П. Славейков - П. Тодоров - П. К. Яворов” (1917 г.) и др. 1980 г. Васил Бакърджиев - ветеран на българското филмово производство. Той учи във филмовите школи на Н. Ларин и Константин Сагаев. Първия му самостоятелен филм е "Чарли Чаплин на Витоша, или Човекът с куфара" (1942 г.). Между 20-те и 40-те години създава значителна продукция: "На тъмен кръстопът" (1929 г.), "Кражба в експреса" (1931 г.), "Фамозният килим" (1933 г.), "Пред Отечеството да забравим омразата" (1934 г.),"Под родното небе" (1937 г.), "Врагове" (1938 г.), "Мене ме, мамо, змей люби" (1942-1946 г.). Сценарист, актьор, продуцент и режисьор на филмите си, Бакърджиев отбелязва присъствие и в късометражното ни кино с "Водопроводът Рила-София" (1930 г.), "Посрещането на югославския крал Александър в София" (1934 г.). Той е един от учредителите на Съюза на българските филмови дейци. На него дължим заснемането на събитията около 9 септември 1944 г. От 1948 г. е режисьор-оператор в Българска кинематография. До 1953 г. Бакърджиев работи в Студия за научно-популярни филми и създава творбите: "Той не умира!" (1949 г.), "Тих бял Дунав" (1950 г.), "Димитровска младеж" (1950 г.). Повечето от филмите му, обаче, не са запазени.

Мисъл на деня – 5 април 2009 г. Мнозина мислят, че задачите, които се дават в Школата, са маловажни неща. Не е така. Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят. Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа. Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред. Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет. Из Възможни постижения, ООК, 2 март 1927 г.

На 3 април Днес - Тържествен водосвет и вдигане знамето на град София по повод 130-ата годишнина от обявяването на София за столица на България (по нов стил 3 април 1879, по стар на 22 март 1879 г.). 1750 г. Йеромонах Лаврентий, брат на Паисий Хилендарски, довежда в Хилендарския манастир група поклонници от Видин и предава на манастирската каса 700 гроша "сухи пари", 5 кадилници и 3 мулета. 1860 г. На Великден в цариградската църква Свети Стефан при църковната служба епископ Иларион Макариополски (на снимката) не споменава името на Вселенския гръцки патриарх; Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия. 1879 г. София е обявена за столица на България. Още снимки от следосвобожденска София можете да разгледате на този сайта – стара София в снимки. 1906 г. Провежда се антигръцки митинг в Балчик, Варна, Пловдив, София и Търново против събиране на пари и андарти за борба с ВМОРО. Първият такъв митинг е проведен на 13 март същата година. 1921 г. В София участници от Илинденско-Преображенското въстание учредяват дружество "Илинден" с председател Крум Зографов. Дружеството започва да издава в. "Илинден" от 30 юли и създава дружества в Пловдив, Варна, Плевен, Русе, Шумен. На 4 декември е избран Управителен съвет на Илинденската организация с председател Георги Занков, а на 23 януари 1923 г. в София е проведен учредителният й конгрес с участието на 31 дружества, издигащ идеята за автономия на Македония. 1950 г. Започва съдебен процес срещу 12 ръководни стопански дейци, обвинени в участие в "трайчокостовската заговорническа организация" и в "саботажни и вредителски действия". 1990 г. IX Народно събрание гласува законите за изборите, за политическите партии, за разтурване на Държавния съвет на Народна република България и избира Петър Младенов за председател (президент) на Република България. 1990 г. БКП се преименува на Българска социалистическа партия. 1990 г. Учредена е Отечествена партия на труда (ОПТ), която е регистрирана в края на април 1990 г. Пръв председател е Румен Попов, а от 1995 г. е Минчо Генов Минчев. Печатен орган на партията е в. "Нова България". На изборите за VII Велико народно събрание от юни 1990 г. ОПТ печели едно депутатско място. В парламентарните избори за ХХXVI Народно събрание участва в коалиция заедно с БСП. В президентските избори от 1996 г. издига своя кандидат президентска двойка - Минчо Минчев и Пенчо Пенчев. 1992 г. 36 Народно събрание приема нов Закон за поземлената собственост и частното стопанисване на земята в България, който изисква връщането на земята "в реални граници". Родени: 1884г. в Самоков се ражда българският поет Иван Йончев (1884-1918) - творецът, останал в българската история със стихотворението си "Един завет", по чийто текст композиторът Георги Шагунов създава музиката за марша на Българската армия, както и със стиховете "И бих желал орел да бъда аз...", "Какво са, о, татко, в небето звездите" и др., много от които също се превръщат в песни. Поради липса на средства не завършва I Софийска мъжка гимназия, но започва да пише още като ученик - на 14 издава пиесата "Слепец". Влиза в средата на Дебелянов, Николай Райнов, Константин Щъркелов и Стефан Македонски, с когото през 1904 г. отива в Загреб да учи певческо изкуство и се появява на местната сцена. Участва и в Първата световна война, от която се връща преждевременно ранен (1915). Оставя малко по обем творческо наследство - стихосбирката "За Родината", "Есенни листа", "Родни песни", "Цветя", "Стоян Хайманата", "Стихотворения", "Заветът на дедите" и др. Умира на 26.V.1918 г. от туберкулоза в София, а по предложение на Иван Вазов улицата, на която е живял в Бояна, носи неговото име. 1921 г. Георги Христов Мицков - български поет, преводач, съставител на антологии. Георги Мицков и Лиляна Райчева През 1948 г. той завършва специалност “Романска филология” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1957 г. е коректор на сп. “Centre des etudes poetiqus”, от 1960 г. е постоянен член на журито на фондацията “Biennales Internationales de Poesie” (Белгия). Издава стихосбирките “Сянката на съдбата” (1990 г.), “Скали, облаци и безкрайност” (1991 г.). Превежда поезия от английски, гръцки, испански, френски, румънски, руски, шведски, немски, португалски и други езици. Подбира и превежда творби на Ар. Лундквист, П. Сегерс, Ф. Песоа, С. Д. Перс, М. Луци, Ар. Оло, Ф. Допликер, П. Ж. Жув. Участва с преводи и в многобройни антологии на гръцка, френска, немска, белгийска и унгарска поезия. Освен това прави селекции и преводи на сонети, световна любовна лирика, избрани творби на известни западноевропейски и руски писатели. За преводите си от италиански език Мицков е удостоен с международна награда “Circe-Sabaudia” 1934 г. Христофор Траянов Тзавелла – български поет, писател, фолклорист, произхождащ от рода на Тзавеллеите. През Гражданската война в Гърция е изпратен заедно с други деца в Чехословакия, където участва активно в живота на емиграцията. През 1951-1954 г. следва във Висшия строителен институт в Бърно. След като завършва заминава за Канада и се установява в Торонто. Учи английски език и литература в Блурския вечерен колеж до 1959 г. След това записва режисура в Ню Йорк. В Торонто Тзавелла издава в. “Ново време”, “Български глас”и “Народна воля”. Същевременно сътрудничи на английски издания предимно под псевдоним. През 1964 г. се установява в България и завършва специалност “История” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1980 г. Тзавелла завежда направление за фундаментално документиране духовния мироглед на българския народ към Комитета за култура. Първото му стихотворение “Реката” е отпечатано на гръцки език. Обнародва и стихотворения и статии в чужбина предимно с историческа тематика. Тзавелла събира народно творчество от Беломорска Тракия и Беломорска Македония възлизащо 20 000 песни, 1 200 приказки, 700 легенди, 20 000 проклинания, 100 000 пословици и поговорки, отговори на въпроси, свързани с духовния живот на българския народ. Негови съчинения са: “Копнежи. Скопие” (1959 г.), “Глаголици. Стихотворения” (1969 г.), “Кирилици. Стихотворения” (1972 г.), “Басни в диалози” (1990 г.) и др. Починали: 1927 г. Васил Попов, наричан Героя или Доктора е български революционер, анархист по убеждения. На 14 април 1925 Попов участва в неуспешния опит за покушение срещу цар Борис III. През лятото на същата година се отделя от Копривщенската чета и създава нова, в която се включват Дочо Узунов и Тинко Симов. На 23 ноември 1925, край село Българене четата убива околийския началник на Ловеч Николай Тифчев - Кърджи Осман. 1998 г. Зина Юрданова - българска художничка. Тя започва да учи живопис в Художествената академия в София през 1923 г. при проф. Ст. Иванов, но скоро напуска и отива в Мюнхен. Следването £ в Германия и дългото £ пребиваване в Париж оставят трайна следа върху творчеството £. През 1946 г. тя става член на дружеството на художниците “Монпарнас”. Рисува с акварел, темпера, маслени бои, а от 1972 г. и с акрилни бои. След завръщането си в България тя представя първата си самостоятелна изложба в галерия “Форум” на д-р Димитраков. От СБХ не е допусната на изложби във Франция. В България има няколко самостоятелни изложби през 1965 г., 1971 г., 1977 г., 1987 г. Липсата на изява, наложена от комунистическата власт изолира Юрданова от световните художествени процес. През 1993 и 1994 г. самостоятелна изложба £ урежда галерия “АРТ 36” на К. Чекарлиева. Пейзаж, ок. 1950 г. /Зина Юрданова/ 2000 г. Милко Бобоцов, български шахматист. Той е първият български гросмайстор. Милко Бобоцов е роден на 30 септември 1931 г. в Пловдив. Той е международен майстор по шах от 1960 г. и гросмайстор от 1961 г. През 1958 г. става шампион на България по шах. На отборната олимпиадата по шах в Лугано през 1968 г. Бобоцов става бронзов медалист. На турнира в Сараево през 1971 г. Бобоцов става първи, заедно с Давид Бронщайн и Милан Матулович. Женен е за Антония Иванова - международен майстор за жени.

Мисъл на деня – 3 април 2009 г. В Писанието се казва, че мъжът е глава на жената. Значи мъжът научи жената да мисли. Жената пък научи мъжа да чувства. Жената носи в себе си разумното сърце, а мъжът – разумния ум. Ще кажете: „Умът ли седи по-високо или сърцето?” Не е въпросът кой седи по-високо, важно е кой изпълнява своята служба по-добре. Онзи, който изпълнява своята длъжност добре, той всякога седи по-високо от онзи, който не изпълнява длъжността си добре. Не мислете, че ако духът извърши нещо неразумно, че ще седи много високо. В Природата съществува следния закон: всяко нещо, което е добре извършено, седи високо. Из И пак се наведе на земята, 15-та НБ, 9 януари 1938 г.

На 26 март Днес е Ден на Тракия: годишнина от превземането на Одринската крепост На 26 март (13 март стар стил) 1913 г. е превзета Одринската крепост - завършва една от блестящите операции на Българската армия през Балканската война (1912-1913), донесла свободата на тракийските българи. Крепостта е превзета от Втора българска армия под командването на ген.-лейт. Никола Иванов по време на Балканската война (1912 - 1913 г.). Одринската крепост капитулира и комендантът й Шюкрю паша се предава заедно с всички офицери и целия гарнизон от 60 000 души. 1841 г. Неофит Бозвели е заточен в Света гора. Решението за заточението му е аргументирано с нежеланието на Бозвели да се подчини на търновския митрополит. Възрожденецът e наклеветен от Цариградската патриаршия пред османските власти. 1885 г. В Русе е основавано Първото техническо дружество в България. Целите на дружеството са да съдейства за развитието на техниката в България чрез популяризирането на технически знания, уреждане на изложби на местни и чуждестранни стоки, съдействие за развитие и популяризиране на българските произведения, както и създаването на техническа библиотека, химическа лаборатория и технически музей. За първи председател е избран инж. Симеон Ванков. 1904 г. Подписана е Българо-турска спогодба за ликвидиране напрежението след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Спогодбата е подписана в Цариград от българския дипломатически агент там Гр. Начович и от председателя на Държавния съвет на Турция Саид паша. Турското правителство се задължава да проведе в Солунския, Битолския и Косовския вилает исканите от Русия и Австро-Унгария Мюрцщегски реформи. Наред с това Турция дава амнистия за участниците в националноосвободителните борби и позволява на бежанците, изоставили родните си места преди и по време на въстанието, да се завърнат обратно. Амнистията не се отнася за онези, които са участвали в бомбени атентати. България от своя страна се задължава да не допуска на нейна територия да се образуват революционни комитети и въоръжени чети и да се пренася оръжие за Европейска Турция. Спогодбата съдейства да се избегне военният конфликт между двете държави, но на практика не се изпълнява изцяло. 1934 г. Българският национален отбор по футбол за пръв път участва в световна квалификация и губи от Унгария с 1:4. Мачът се играе в София. 1948 г. Публикуван е първият Закон за прокуратурата в България. 26 - 27 март 1949 г. Провежда се пленум на ЦК на БКП, на който Вълко Червенков изнася информация за срещата през декември 1948 г. на българска партийна делегация, в която участва и Трайчо Костов, със Сталин. Тогава Сталин остро обвинява Тр. Костов, че крие от Съветския съюз цените, по които България търгува със Запада. Това е използвано от В. Коларов и В. Червенков, за да започнат атака срещу Тр. Костов, в чието лице виждат конкурент за най-висшите постове в партията и държавата. Пленумът решава да извади Тр. Костов от състава на Политбюро и да го освободи от постовете подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси. 1975 г. Открита е първата топлоцентрала в България - ТЕЦ "Бобов дол". Решение за изграждането на ТЕЦ "Бобов дол" е взето с разпореждане 115 на Министерски съвет от 4 април 1969 г. Топлоцентралата е разположена на северозапад от гр. Дупница, в близост до най-значителното находище на кафяви каменни въглища в Западна България "Бобов дол". Първата копка на ТЕЦ "Бобов дол" е на 9 октомври 1969 г. На 12 март 1971 г. започва изграждането на 200-метровия й комин - тогава най-висок в България и на Балканите. Първият енергоблок влиза в експлоатация на 13 декември 1973 г. На 2 октомври 1974 г. се включва вторият, а на 22 февруари 1975 г. - третият. 1995 г В люксембургското градче Шенген седем западноевропейски държави се споразумяват за свободно движение на хора, което засилва граничния и митническия контрол по общата им граница. Съставен е списък от държави, чиито граждани се смятат за нежелани и за които има по-строги визови изисквания. В този списък влиза и България (черен шенгенски списък). Родени: 1917 г. Георги Авгарски - български писател. Печата за първи път във в-к "Заря" (1935 г.). През 1960 г. завършва българска филология в СУ ”Св. Климент Охридски”. Работи като уредник на в-к "Септемврийче", редактор на детско-юношеския отдел на Радио София, активен сътрудник на почти всички издания за деца и юноши. Автор е на съчиненията: "Около света" (1947 г.), "Чуден гост" (1952 г.), "Детство без младост" (1952 г.), "Тамарина гара" (1956 г.), "Дядо и внуче" (1959 г.), "Весела мозайка" (1966 г.), "Гнездо на песните" (1968 г.), "Медунчо на Луната" (1970 г.) и много др. 1939 г Андрей Пантев - български историк, академик. Завършва Суворовското училище в София и специалност "История" в СУ” Св. Климент Охридски” (1961 г.). Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г. Кандидат на историческите науки (1967 г.), "Английската политика към България 1878 - 1894"; Той завършва Суворовското училище в София и специалност "История" в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1969 г. специализира в Англия, а през 1979 г. и в САЩ. Старши научен сътрудник е по нова българска история в Института за история при БАН, след това доцент в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Защитава докторат с "Българският въпрос във Великобритания и САЩ 1876 - 1903". От 1985 г. е професор в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". За периода 1982-1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение "Св. Георги Софийски". Пантев е депутат в XXXIX ОНС от гражданската квота на коалиция "За България". Автор е на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски. Написва около 40 книги, съставя и редактира исторически сборници и енциклопедии. 1946 г. Симеон Симеонов - български футболист, вратар. Играч на “Славия” - София (1964-1973 г.) и ЦСКА (1974 г.). В майсторската група има 148 мача. Носител на националната купа през 1966 г. През 1968 г. е обявен за футболист №1 на България и получава званието “заслужил майстор на спорта”. Титуляр е в националния отбор, където има 34 мача. Дебютира през 1964 г., последен мач - на 14 април 1974 г. срещу Бразилия (0:1). Играе на две световни първенства – през 1966 г. и през 1970 г. След приключване на състезателната си кариера работи като треньор. Починали: 1913 г. Диаманди Ихчиев - български библиограф, архивист, познавач на писмения турски език, обнародва на български език редица документи от турските държавни архиви. Учи в Щип при Йосиф Ковачев, завършва Османско висше училище в Цариград. Дълги години е преводач от турски език в Министерството на външните работи и уредник на турския архив в Софийската народна библиотека. Превежда ценни правителствени преписки: за кърджалийските чети, за видинския паша Осман Пазвантоглу, за спахиите в османската държава, за българските войнушки села, за битката при Варна през 1444 г. и др. Издава "Турските документи на Рилския манастир" (625 документа). 1940 г. Дан Колов (истинско име Дончо Колев Данев) е български борец и кечист. 1970 г. Кирил Попов - български ботаник-физиолог. Завършва естествена история в СУ “Св.Климент Охридски” през 1932 г. Специализира физиология на растенията в Берлин и Мюнстер (1938-1941 г.) и по използване на изотопите в биологията в Лондон (1960-1961 г.). Д-р на естествените науки в Мюнстер (1941 г.). Става професор през 1954 г., завежда Катедрата по анатомия и органография на растенията (1954-1970 г.); декан (1952-1955 г.) на Биолого-геолого-географския факултет на СУ ”Св. Климент Охридски”. Ръководител е на секцията по физиология на растенията в Института по растениевъдство при БАН (1955-1958 г.) и на секцията по биология и биохимия на растенията и по стимулация в Института по биология "М. Попов" при БАН (1958 г.).От 1959 г. е директор на Института по физиология на растенията при БАН, остава на този пост до 1970 г. Секретар и председател е на Съюза за защита на природата (1945-1952 г.). В периода 1957-1960 г. е председател на Комисията за защита на природата при БАН . Председател е на Комисията по биология и селскостопански науки при Комитета за мирно използване на атомната енергия при МС (1957-1970 г.). Работи в областта на растителната физиология и биохимията - промените на хлорофил-белтъчния комплекс, дишането, стимулацията и инхибицията на растежа на растенията. 2007 г. Борис Илиев Димовски е български художник - график и карикатурист. Ученик на Илия Бешков. Завършил е Художествената академия в София. Бил е депутат в Народното събрание. Един от най-известните български карикатуристи от своето поколение. Многократно награждаван за високи постижения в областта на карикатурата. Можете да прочетете за него по-подробно тук.