Ани

Венцислав, вярвам, че ще постигнеш това към което се стремиш! И всички писали в тази тема! Ще запалят Искрицата от Божествената Светлина. Стига да вярват в нея и да знаят, че някъде там дълбоко в нас, тя съществува. Във всички съществува. Аз поне така смятам.

Не знам какво е егото, но знам какво най-много обича. Това е да му се обръща внимание, да се говори за него (лошо, добро – няма значение). За него забравата е смърт, изчезване. Или както казва Станимир – „Човек говорещ за, мислещ за и страхуващ се от болести, дори и здрав да е ще се разболее.“ В случая болестта може да е това его от което толков ни е страх. От болестта има изход: Не е като да не го е казал и Учителя. Нужен е шанс и много подкрепа, много Любов, за да може човек да види и приеме такава теза. Можем и да поразмишляваме защо тя да е толкова неприемлива. Всъщност, тя не казва, че човек няма шанс. Тя не твърди, че човека е нищожество и трябва да бъде унищожен. Тя не отрича Божественото начало в човека. Тя не зачерква и небожествената част на човека. Всичко си има своето място. Искрицата трябва да се разгори, смъртното да послужи на безсмъртното и като му дойде времето- да се оттегли (то все едно ще го оттеглят, но поне да има смисъл...) Е, коя от съставките на човека не приема такава идея? И защо? Все пак, четейки написаното от вас стигнах до едно тревожно противоречие. Искрицата от Божествената Светлина, този атом на духовната искра е нашата надежда за шанс, за връзка с Божественото начало. Но Кристиян е написал в един от предишните си постове: Как така да не е налице?! Значи се оказва, че някои хора още при рождението си са изключени от това спасение? Или може би аз нещо не съм разбрала?

На 6 май православната църква почита Свети Вмчк. Георги Победеносец Християнският Великомъченик св. Георги Победеносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305). Постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. Според житието, недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените конници в християнството, поради което е избран за светец - покровител на войската Подробно за житието на светеца можете да прочетете тук.

Днес е един от най-големите пролетни празници,съвпадащ с разцвета на природата - Гергьовден. Затова той е наречен още "цветен Георги". Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден. От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори. Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото. Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета, през кухи стебла от девисил. На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина:чесън, бук, глог, коприва. Обреден хляб за Гергьовден Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Това е начин да се пренесе по имитативен път силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху човека и животните. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво. Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина. Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава "играе" заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат. Гергьовден се утвърди като един от традиционните празници на Етъра, където посетителите през този ден могат да се докоснат до старите обреди и практики, да се залюлеят на гергьовските люлки, да се претеглят на кантарите, вързани на зелено дърво,за да проверят пълна или празна ще е годината им и да се повеселят с песните и танците на гостуващите състави. Честит празник на всички именници!

На 6 май Днес е Гергьовден - Свети Вмчк. Георги Победеносец Празнува се: Ден на храбростта и Българската армия За първи път се отбелязва като празник на кавалерите на Ордена за храброст през 1880 г. с указ на княз Александър Батенберг. До 1947 г. се чества от българското войнство като Ден на храбростта и празник на войската. На този ден по традиция се освещават бойните знамена на Българската армия. С решение на МС от 21.I.1993 г. става празник на Българската армия, а с решение на Народното събрание от 6.V.1998 г. е обявен за официален празник. Празник на земеделците в България - честването му като традиционен празник на земеделците е възобновено от земеделските съюзи в страната с Гергьовденски събор през май 1990 г. Професионален празник на етнографите в България - от 1984 г. се отбелязва на Гергьовден. Празник на аграрния факултет към Тракийския университет (наследник на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина). 1651 г. - в Рим излиза първата печатна книга на новобългарски, написана на кирилица - "Абагар" (името произхожда от поместеното апокрифно послание на цар Абагар до Иисус), създадена от българския католически епископ на Никопол Филип Станиславов (Ореш, Търновско - 1596-8.VIII.1674). Представлява молитвеник от пет големи листа във формата на свитъци, които могат да се носят като амулет. В послесловието й се казва: "Както пчелата събира мед и восък от различни благоуханни цветя, така и Филип Станиславов, епископ от ВЕлика БЪлгария, събра и нареди от различни книги на светите отци тоя сборник "Абагар" и го дари на своя български народ да го носи със себе си вместо силни мощи. Тоя "Абагар" бе напечатан в 1651 година, на 6 май, в Светия град..." До днес са открити и запазени 6 екземпляра от "Абагар" - един се пази в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София, а останалите пет се намират в чужбина. 1877 г. Самарското знаме е тържествено връчено на III дружина на Българското опълчение с командир подполк. Калитин в лагера на опълчението близо до Плоещ, Румъния. По време на церемонията, определени за целта опълченци забиват златни гвоздеи и прикачват трикольорната светиня към дръжката, а пръв знаменосец е унтерофицерът на 54-и Мински полк Антон Марченко. Знамето е ушито за въстаниците по време на Априлското въстание (1876) от жителите на руския град Самара, но така и не стига до тях. Изработено от игуменката на Самарския девически манастир по проект на майстора художник Н. Е. Симаков. Ушито от двоен копринен плат с червена, бяла и синя ивица с размери 180/180 см, с пришит от двете страни черен кръст. На лицевата страна в средата са нарисувани Кирил и Методий, а на обратната - Богородица. На горната част са пришити две цветни ленти, като на едната е написано: "Город Самара. Болгарскому народу, 1876 г." Знамето участва във всички боеве на Опълчението, а под него падат петима знаменосци. За спасяването му умира и подполк. Калитин - един от най-способните офицери в руската армия. На 30.VIII.1880 г. е наградено с орден "За храброст" - I степен. Съхранява се в Националния военноисторически музей в София от 1946-а, а негови копия има в Москва, София и Стара Загора. 1924 г. Членовете на ЦК на ВМРО Петър Чаулев и Александър Протогеров подписват Майския манифест за сближаване с комунистическото движение. Той е подписан и от името на Тодор Александров без последният да има представа за съдържанието му. Седмица по-рано е подписана сходна декларация и обединителен протокол с федералистите на Т. Паница, които приемат ръководството на ЦК на ВМРО. Подписването на Манифеста е тактически ход спрямо левицата. Родени: 1882 г. Георги Атанасов- Маестрото, родоначалникът на българското оперно творчество. Роден е в Пловдив. Първите си уроци по пиано той взема при композитора Панайот Пипков. На 15 години с помощта на свой роднина постъпва в Букурещкото музикално училище. Не го завършва, защото заминава за гр. Пезаро, Италия, където учи в музикалния лицей "Росини". След като се завръща в родината Маестрото работи като военен капелмайстор. Първата си опера "Борислав" пише през 1911 г. по едноименната драма на Иван Вазов. Следват "Гергана" , "Запустялата воденица" и "Цвета" - всички с битов сюжет. Историческите му опери са "Косара" и "Алцек". Автор е също на детските оперети "Болният учител" , "За птички" , "Самодивското изворче" , "Златното момиче" и "Малкият герой" . Значителни са заслугите на Маестрото като творец на песни и маршове, като оперен и симфоничен диригент. Умира в Италия на 17 ноември 1931 г. 1887 г. Теодорина Стойчева - драматична актриса. В Народния театър – София тя играе ролите: Сара в “Към пропаст” от Вазов, Рита в “Малкият Ейолф” от Ибсен, Маргарита Готие в “Дамата с камелиите” от Дюма-син и др. Най-успешната й роля е Медея в “Медея” от Еврипид. 1899 г. Владимир Полянов (псевдоним на Георги Иванов Тодоров) – драматург, режисьор и белетрист. През 1919-1921 г. той следва медицина в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а през следващите 3 години в университетите в Грац, Австрия и Мюнхен. През 1922 г. учи и философия във Виенския университет. През 1928 г. Полянов завършва Свободния университет в София, а десет години по- късно и режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство във Варшава. За периода 1924-1934 г. той работи като секретар на Главната дирекция на железниците, а от 1937 до 1941 г. е в Министерството на народната просвета. За периода 1942-1944 г. Полянов е директор на Народния театър в София и на Държавната театрална школа. От 1946-1959 г. той е режисьор на драматичните театри в Русе, Бургас, Народния театър за младежта в София, Кукления театър в Пловдив, театрите в Перник, Сливен, Разград, Смолян. Той поставя над 60 пиеси и е един от основателите и секретар на българския ПЕН клуб. Полянов печата за първи път в сп. "Сила". Творчеството му е повлияно от диаболизма, а темите в него са от градския живот: "Смърт" (1922 г.), "Детето" (1926 г.), "Момичето и тримата" (1926 г.), "Крадецът" (1927 г.), "Звезда в прозореца" (1935 г.), "Ръцете на приятеля" (1974 г.), "Случаят Иван Андреев" (1978 г.), "Хроника на узряването" (1979 г.), "Срещи по дългия път" (1988 г.). Автор е на пиесите "Човекът в огледалото" (1931 г.), "Двете страни на медала" (1934 г.), "Слънчеви петна" (1961 г.) и др. Превежда от английски и немски език. 1929 г. Христо Цонков Ковачев - оператор и режисьор. Започва творчеството си като оператор в документалното кино - “Празник на надеждата” (1963 г.). Като режисьор избира винаги драматичен и конфликтен материал от живота, който се изследва в дълбочина. Филмография: “Нишки от дъгата” (1968 г.), “От едно до осем” (1968 г.), “Мъртви души” (1970 г.), “Пролет моя” (1971 г.), “Здравейте, мили деца” (1973 г.), “Строители” (1974 г.), “Даскал Марин” (1975 г.), “За него, човека” (1976 г.), “Агрономи” (1977 г.), “Човек от народа” (1981 г.), “Мислете за мен като за огън” (1983 г.), “Дамян” (1983 г.), “Преценка” (1997 г.). 1941 г. Гена Димитрова - оперна певица - сопран. През 1966 г. тя завършва пеене в БДК , като ученичка на проф. Хр. Бръмбаров. Пее в "Ла Скала" и във всички големи оперни театри в Европа и Америка. От 1967 г. е солистка в Софийската народна опера. Гена Димитрова изпълнява Елизабет Валоа в "Дон Карлос" от Дж. Верди, Леонора в "Трубадур" от Дж. Верди, Дездемона в "Отело" от Дж. Пучини, Турандот в "Турандот" от Дж. Пучини, Флория Тоска в "Тоска" от Дж. Пучини, Сантуца в "Селска чест" от П. Маскани, Ярославна в "Княз Игор" от А. П. Бородин, Гергана в "Гергана" от Георги Атанасов и др. Получава I награда на IV международен конкурс за млади оперни певци в София през 1970 г . През 1996 г. Гена Димитрова е удостоена с орден "Стара планина" I степен. Починали: 1922 г. Петър Петров Ораховац - лекар и общественик. Роден е в Черна гора. Той учи юридически науки в Русия, но прекъсва следването си, за да вземе участие в Босненско-херцеговинското въстание (1875-1878 г.) и Сръбско-турската война (1876 г.). През 1883 г. завършва медицина в Москва и се завръща в Черна гора, но заради преследванията от страна на княз Никола идва в България. Работи като лекар в Кула, Ловеч, Видин и др. През 1898-1901 г. Ораховац е директор на Софийската общинска санитарна служба, а през 1901-1902 г. на Държавната санитарна инспекция. Той е един от основателите на Български лекарски съюз и член и председател на Върховния медицински съвет. През 1901 г. Ораховац изготвя и предлага законопроект за народното здраве, а през 1903 г. изготвя проект за изменение на Закона за опазване на общественото здраве. Негова е заслугата за увеличение на санитарния бюджет и кредити за строеж на 35 нови болници. Ораховац е създател на прогресивната програма на Българския лекарски съюз, приета на събора в Русе през 1912 г. Изработва и правилник за болничните колегиуми. Редактор е на списанията "Медицина" заедно със Ст. Ватев и "Български лекар" заедно с Д. Моллов и Ст. Сарафов. Освен това е един от редакторите на сп. "Медицински напредък". През 1908-1913 г. Ораховац е депутат в НС, а през 1910-1911 г. е председател на НС. 1991 г. Константин Христов Попов - виолончелист. Роден е в гр. Русе на 4 август 1904 г. Той започва да учи виолончело на 18-годишна възраст при Ал. Йорганджиев. През 1925 г. за кратко време взема уроци при В. Йерал във Виена. През 1933 г. завършва виолончело в консерваторията в Лайпциг като ученик на Ю. Кленгел. Обучава се и при Х. Бекер и Х. Мюнх Холанд. За периода 1928-1933 г. Попов следва музикални науки и философия в Лайпцигския университет. От 1930 г. е член на трио "Амати", което в продължение на 5 сезона концертира с успех в много европейски страни. Ученици на Попов са Здр. Йорданов, Б. Караконов, Св. Манолов и др.

Мисъл на деня – 6 май 2009 г. Някои религиозни хора мислят, че като направят едно добро, ще платят дълговете си, т.е. ще се простят греховете им. Това е заблуждение. Не само добро ще направиш, но ще дадеш живота си! Ще воюваш със злото и за да се справиш с него, ще пожертваш всичко, каквото имаш. Йов мина през големи страдания, но не даде всичко. Той не издържа войната докрай. Понеже имаше синове и дъщери, те пострадаха заради него, а той и жена му оцеляха... Синовете и дъщерите на Йов станаха жертва за баща си, а Христос трябваше сам да умре, нямаше кой да се пожертва за Него. Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

На 1 май Днес се празнува международния ден на труда – 1 май Международният ден на труда е официален празник в България. Празникът е годишнина от стачката през 1886 на 340 000 работници в Чикаго, САЩ. През 1889 г. на учредителния конгрес на Втория интернационал е приета резолюция за честването му. За първи път се отбелязва през 1890 г. В България първият опит за празнуване е през 1890 г. по инициатива на Типографското дружество. Първите масови манифестации са през 1893 г. в София, Пловдив и Видин. За първи път е обявен за официален празник през 1939 г., а от 1945 г. се чества официално всяка 1853 г. Представители на цариградските българи предават на княз Ал. Меншиков прошение, в което поставят въпроса за независима българска църква и право на обучение на български език. 1869 г. Васил Левски поставя начало на Втората си обиколка на България. Левски преминава през Никопол и последователно обикаля десетки селища в Северна и Южна България. По време на обиколката той разпространява Прокламацията от “Привременното правителство в Балкана”, в която българското население се призовава да се включи в борбата за отхвърляне на чуждото политическо господство. При Втората си обиколка Васил Левски изгражда и първите революционни комитети във вътрешността на страната – в Ловеч, Плевен, Карлово, Сопот и др.. 1972 г. Състои се Второ заседание на Общото събрание на БРЦК. Участниците в събранието започват обсъждането на програмните документи. 1873 г. Христо Ботев издава в Букурещ първия брой на хумористичния вестник "Будилник", илюстриран от Х. Дембицки. От вестника излизат само 4 броя.. 1976 г. В хода на Априлското въстание са разбити въстаниците на връх Еледжик и при с. Ц. Петрич (югоизточно от Ихтиман). 1977 г. Светият синод на Българската екзархия издава окръжно послание до всички епархии, в което изразява предаността на българския народ към османската власт. На 30 май подобно послание е отправено лично и от екзарх Йосиф І. 1881 г. Княжество България е разделено на 5 военни области (от 11 юли - 6 области), управлявани от княжески комисари, които са руски офицери (до 2 септември). 1948 г. Въведено е автоматично обявяване на точното време по Радио София. 1953 г. Открит е Националният стадион "Васил Левски". Националният стадион "Васил Левски" е най-голямото спортно съоръжение с трибуни в България. На Националния стадион се провеждат футболни мачове на националният отбор, за републикански първенства и финалите на турнира за Купата на България, а също републикански и международни първенства по лека атлетика. Националният стадион "Васил Левски" разполага със спортни зали за джудо, художествена гимнастика, баскетбол, бокс, аеробика, фехтовка, тенис на маса и обща физическа подготовка.На територията на стадиона има две конферентни зали и три ресторанта. 2006 г. Влиза в сила новият Закон за МВР, по силата на който досегашните национални служби се оформят като три генерални дирекции и като четири главни- Генерална дирекция “Полиция” , Генерална дирекция “Сигурност” , Генерална дирекция “Пожарна и аварийна безопасност”, Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, “Жандармерия”, “Гранична полиция” , Главна дирекция “Полиция”. Родени: 1855 г. Екатерина Ненчева, първата българска поетеса след Освобождението. (01.05.1885, Троян - 09.02.1920, Пловдив). Тя е дъщеря на медицински фелдшер, участник в Априлското въстание (1876 г.) и Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Съпругата му и трите й деца остават без средства. На годишнина от смъртта на бащата се самоубива 15-годишния брат на Екатерина. Тези трагични събития слагат тежък отпечатък върху душевността на бъдещата поетеса. Приживе бащата е местен от град на град и заедно с него семейството живее в Севлиево, Тутракан, Балчик, Плевен, Ловеч, Луковит, с. Батошево, Русе, Никопол. Екатерина Ненчева завършва IV клас на Американския колеж в Ловеч и гимназия в София. Студентка е по славянска филология. Омъжва се за публициста-общественик Ив. Харизанов и заедно с двете си деца следва съпруга си в градовете, където той е съдия и прокурор - Бяла, Търговище, Кюстендил, Нова Загора, Хасково, Пловдив, Враца. Учителствува в Кюстендил, Нова Загора, Пазарджик, Търговище, Хасково, Рила. Във Враца тя се разболява и семейството се връща в Пловдив, където след година Ненчева умира от туберкулоза. Екатерина Ненчева пише стихове от 14-годишна възраст. Харесва поезията на М. Ю. Лермонтов, X. Хайне и особено от Дж. Байрон. Като студентка публикува в списанията "Летописи", "Демократически преглед", "Общо дело" и главно в сп. "Мисъл" (с псевдоним Велерина). През 1909 г. издава първата си и единствена стихосбирка "Снежинки". По време на тежкото си заболяване печата в списанията "Съвременна мисъл" и "Листопад". Някои от писаните тогава стихотворения са издадени посмъртно. Творчеството на Екатерина Ненчева е първата в българската литературна история поетична манифестация на интимния вътрешен свят на жената. Екатерина Ненчева пише под псевдоними: Велерина, Велерина Харизанова. Привечер в тихий щепот на зефира все твоят сребрен глас шепти: докосне ли сърце ми - то замира... и в отзвук тъжна струна затрепти. И тоз напев разнесен в тишината - далеч замира... без ответ... Уви! И в скръб примира ми душата - и чувствам чужд за мене целий свет! 1959 г. В Русе е роден генерал-лейтенант Никола Рибаров - командир на 3-а пехотна балканска дивизия през Първата световна война. Никола Илиев Рибаров завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война участва в организирането на прехвърлянето на българските войски към Сливница и се отличава в боевете при Пирот. През Балканската война е командир на 3. Пехотна Балканска дивизия и участва в сраженията при Акбунар и Чаталджа. След въвличането на България в Първата световна война е командир на 3. Балканска дивизия, която действа на Македонския фронт и води боеве при Страцин, Куманово, Призрен и Лесковац. Демобилизира се след края на войната. Никола Рибаров умира през 1927 г. 1866 г. Борис Пожаров - драматичен артист и режисьор. През 1883 г. постъпва в Румелийската трупа в Пловдив, а през 1890 г. основава в София трупата "Васил Левски", преименувана по-късно в "Зора". От 1897 г. е артист в "Сълза и смях" и в Народния театър в София. Роли: Цинтио ("Хубавата Сидония"), Победоносцев ("Прекрасната мохамеданка"), Готлер ("Кулата Нел"), Иванко, Отело и др. 1872 г. Иван Андрейчин - общественик, поет, литературен критик, преводач, публицист. Завършва литература във Франция през 1898 г. Драган Цанков (седнал, най-вляво), заедно с Иван Андрейчин (прав), Александър Радев и др. Учител е в София до пенсионирането си през 1927 г. Той е един от учредителите и пръв председател на Съюза на българските писатели (1913 г.). Живее в Швейцария (1915-1919 г.). Появява се в литературата като преводач на руски поети. Първите му оригинални творби са със социална тематика - песни, стихотворения, разкази и импресии, събрани в книгите "Навеени мисли", "Първа стъпка", "Любов и мъка". Под влияние на модернистичната френска литература твори предимно интимна лирика. Теоретик на българския модернизъм и един от първите му представители в поезията. Създава и теоретичен орган на модернизма - сп. "Нов път" (1907 г.). Творчеството му е много голямо и разнообразно по обем - стихове, преводи на стихове и проза от руски и френски автори, оригинални и побългарени разкази, драматични творби, театрални критики, студии върху литературни и езиковедски проблеми, статии за любовта и жената и изключително много рецензии. Сътрудничи на сп. "Дело", "Ден", "Мисъл", "Ново време", "Нов живот", "Художник", "Съвременна мисъл", "Съвременник", "Начало" и др. След Първата световна война взема участие в Международното обединение на писателите "Кларте", основано от А. Барбюс. Съставя различни антологии, особено популярни от които са "Вечеринки и утра" (т. I - IV, 1903-1911 г.; т. I - II, 1930-1931 г.). Издава литературни сборници от преводни разкази, драми, поеми, стихотворения. Превежда произведения на А. С. Пушкин, Н. В. Гогол, М. Метерлинк, Ч. Дикенз и др. 1949 г. Димитър Боримечков – художник фотограф, журналист и поет. Димитър Боримечков завършва журналистика в Кишинев. Работи в Тараклия - центърът на бесарабската българска общност в Молдова. Издава в-к "Български глас", автор на поетичната книга "Синята далечина" (1998 г.). 1957г. Мая Нешкова - българска естрадна изпълнителка. Завършва Естрадния отдел на БДК през 1978 г. Участва в трио "Обектив" (1977-1978 г.), с което концертира и записва. От 1978 г. се установява в Благоевград, където пее в оркестъра на Кирил Икономов (нейн съпруг). През 80-те години са популярни песните й с оркестър "Благоевград" - "Конче вихрогонче", "Слънчева обич" и др., в които са вплетени близки до фолклора интонации и мотиви. Известно време работи с оркестъра в някои страни на Западна Европа. Концертира в бившите СССР и СФРЮ, печели награди от различни конкурси и международни фестивали на забавната музика. Починали: 1816 г. Акакий Серски - българин от Солунско, загинал като новомъченик след публично проклинане на исляма в Цариград. Мощите на светеца се пазят в руския светогорски манастир "Св. Пантелеймон". 1876 г.Загива Георги Обретенов, помощник-апостол в Сливенския революционен окръг по време на Априлското въстание. 1876 г. Кочо (Николчо) Честеменски - национален герой, участник в национално-освободителното движение. От дете усвоява кундурджийски занаят. Премества се в Пловдив през 1869 г. и отваря обущарница. Член е на революционния комитет в града от 1870 г. Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875 г.) и в изготвяне на плана за действие в Пловдив по време на Априлското въстание. Подпалва дюкяна си в уречения час на 22 април 1876 г., но съзаклятниците му се отказват от плана. Същата вечер заминава за Перущица със семейството си. Избран е във въстаническото ръководство и помага за отбраната на селото от турската войска. След жестоки сражения заедно с много жени, деца и оцелели въстаници се озовава в обградената църква “Св. Архангел Михаил”. За да не попаднат в башибозушки ръце, убива жена си, дъщеря си и сестра си, накрая се самоубива. Много от обсадените в църквата последват примера му. 1876 г. Спас Гинев - революционер, участник в Априлското въстание (1876 г.), защитник на Перущица. За да не бъдат заловени живи от турците, убива жена си, 5 от 6-те си деца и няколко сродници и се самоубива. 1905 г. Петър Корабаров - офицер, полковник, брат на П. Корабаров. Завършва образованието си в Петербург през 1879 г. Служи в артилерията. В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник на Военния арсенал в гр. Русе. Помага за отбраната на Видинската крепост. Участва в Русенския бунт през 1887 г., уволнен е от армията и емигрира в Русия. Завръща се през 1898 г. и продължава службата си в артилерията на българската армия. 1912 г. Васил Диамандиев - общественик, деец на македоно-одринското освободително движение. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет (1860-1861 г.), по-късно в Киевския университет. Работи като учител в Кукуш (1861-1864 г.), Велес (1864-1866 г.) и Охрид (1866-1867 г.). Преследван от гръцкото духовенство, бяга в Русия през 1868 г. През 1869-1876 г. е учител в българското училище в Комрат, Бесарабия. Редактор е на в-к "Ехо на Болград" (1872-1873 г.) и в-к "Ялпуг" (1872-1873 г.). По негова инициатива е организиран Комитет за подпомагане на българските доброволци в Сръбско-турската война (1876 г.) и Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението (1878 г.) се установява в София. Депутат е в Учредителното народно събрание и в I Велико народно събрание (1879 г.). Той е един от учредителите (1878 г.) на Софийската публична библиотека (днес Нар. библиотека "Св. св. Кирил и Методий") и неин помощник-директор в периода 1888-1891 г. Председател на Кюстендилския окръжен съд, член на Русенския апелативен съд, член на Върховния касационен съд (1883 г.). Директор на Първа софийска девическа гимназия (1885-1886 г.), на Народната библиотека в Пловдив (1891 г.). Председател на основаната от него "Македонска лига" в Русе (1880 г.), на Македонското благотворително дружество в София (1882-1884 г.) и на дружество "Македонски глас" (1884-1885 г.). Подготвя и изпраща чети в Македония. Участва в учредяването на Македонския комитет през 1895 г. 1963 г. Стефан Младенов - езиковед, диалектолог, историк на езика, индоевропеист. В периода 1898-1902 г. следва славянска филология във Висшето училище в София (днес Софийски университет “Св. Климент Охридски”). Специализира във Виена (1903-1904 г.), Петербург и Прага (1904-1905 г.), Париж и Мюнхен (1911-1912 г.). Д-р по филология на Пражкия университет (1905 г.). Редовен проф. и титуляр на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание в СУ (1921-1948 г.). Основател и редактор (заедно със Ст. П. Василев) на сп. “Родна реч” (1927-1943 г.). Автор е на повече от 1 100 труда по езикови и литературно-исторически въпроси. Член е на Българския археологически институт (1922 г.), дописен член на АН на СССР (1929), член на полската АН в Краков, на Славянския семинар при Кралския колеж на Лондонския университет. Основни трудове: “Увод в общото езикознание” (1927 г.), “Geschichte der bulgarischen Spache”, Берлин - Лайпциг (1929 г.), “Сравнително индоевропейско езикознание” (1936 г.), “Граматика на българския език” (с морфология от Ст. П. Василев) (1939 г.), “Български тълковен речник” (т. I. А-К, 1927-1951 г.), “Речник на чуждите думи в българския език” (1932 г.), “Етимологически и правописен речник на българския книжовен език” (1941 г.), “Съвременният български книжовен език и народните говори” (1943 г.), “История на българския език” (1979 г.). 1966 г. Кирил Попов - математик, астроном. Завършва математика и физика в Софийския университет, специализира в Париж, Берлин, Гьотинген. Посещава научни занятия в астрономическите обсерватории в Мюнхен, Хайделберг, Ница, Париж, Гринуич и Страсбург. Проф. в Софийския университет по диференциално и интегрално смятане. Научните му трудове засягат чистата математика и приложенията й в небесната механика и балистиката. Повечето от тях са печатани на френски и немски език. Академик от 1947 г. През 1965 г. става "народен деятел на културата". Лауреат на Парижката АН (1926 г.), на Френската АН (1957 г.) и др. Получава Орден "НРБ", I ст. през 1960 г. и Димитровска награда през 1950 г. и 1962 г. 1982 г. Стоян Трендафилов - офицер, генерал-лейтенант. Завършва Военното училище през 1919 г. Активен член на Военния съюз. Уволнен от армията като подполковник през 1935 г. и интерниран няколко пъти. Участва в организацията и извършването на Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Генерал-майор (1944 г.), командир на танковата бригада в първата фаза на Отечествената война, командир на корпус в Първа българска армия (1945 г.). Преподавател във Военната академия (1945-1948 г.). Преследван от комунистическата власт, уволнен от армията и затварян в концлагери (1948-1953 г.). През 1954 г. е възстановен в армията и назначен за началник на Военноисторическия музей. 1982 г. Емил Георгиев - славист, литературовед; член-кореспондент (1967 г.), академик (1977 г.). Брат на Вл. Георгиев. Защитава докторска дисертация във Виена. Завежда Катедрата по славянска литератури в Софийския университет; ръководител на Секцията по сравнително литературознание в Института за литература при БАН. Ценен е приносът му в изучаването на Кирило-Методиевото дело и славянските азбуки. Работи в областта на сравнителното литературознание и славянските литературни връзки, старобългарската и новата българска литература. 2007 г. на 83-годишна възраст умира световноизвестният диригент маестро Захари Медникаров. Захари Медникаров е композитор, диригент основател на хор "Добруджански звуци”. Роден е на 7 януари 1924 г. в гр. Добрич. От 1952 г. е главен диригент и главен художествен ръководител на хора “ Добруджански звуци”. През 1961 г. основава Детския хор на град Добрич. Захари Медникаров е носител на редица престижни награди. През 1995 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Добрич, а през 2003 г. получава наградата на Програма “Хоризонт” на Българското национално радио - Музикант на годината. От 2004 г. община град Добрич инициира и организира Международен фестивал за детски хорове “Маестро Захари Медникаров”.

Мисъл на деня – 1 май 2009 г. Религиозните хора говорят за Небето като място за почивка и радости. Не е така. На Небето има почивка, наистина, но и работа има там. На Небето всичко е организирано – и работата, и почивката, и храната, и облеклото, и жилищата. Там няма криза. Който влезе в Небето, не му остава друго, освен да учи, да се разхожда, да пее и да свири. Каквото пожелае, всичко му се дава... Животът на Небето е съвършен. Из Източник на знанието, УС, 27 октомври 1935 г.

Молитвен наряд за начало: Бог е Любов(песен) Добрата молитва Псалом 23 Беседа: Принуждава ни Молитвен наряд за край: Господнята молитва Бележка: Преди да прочетете беседата е добре да прочетете: 2 Коринтяни 5

На 28 април Днес е Световен ден за безопасност и култура на труда България се присъединява към инициативата на Международната организация на труда (МОТ), която обяви 28 април 2005 година за Световен ден за безопасност и култура на труда. С едноминутно мълчание в знак на солидарност и в памет на загиналите при трудови злополуки ще започне работният ден на служителите от Главна инспекция по труда. 1867 г. Четата на Панайот Хитов, състояща се от 30 души, се прехвърля на българския бряг край Тутракан. Четата е съставена по инициатива на Върховното началство на Георги Раковски. Материалното й обезпечаване е осигурено със средства на Добродетелната дружина. Планът на П. Хитов предвижда четата да се придвижи до Сливенския Балкан, където да изчака четата на Филип Тотю, след което да се пристъпи към организиране на въстанически действия в цялата страна. 1879 г. Работници от печатницата на Янко Ковачев в София основават първото работническо взаимоспомагателно дружество. 1901 г. В България е дадена амнистия за престъпленията по закона за десятъка и по закона за печата. 1965 г. Открит е Заводът за полупроводници в Ботевград. 2001 г. Създадена е коалицията Национално движение “Симеон Втори”. Политическата формация е учредена на 8 април от Симеон Сакскобургготски. Тя изгражда коалиция с Партията на българските жени и Движението за национално възраждане "Оборище" под същото име за участие в парламентарните избори през юни 2001 г. Въпреки пречките от формално естество - отказът на съдебните органи да регистрират политическата му формация и др. Симеон Сакскобургготски печели огромно мнозинство от гласовете и вкарва в парламента 120 депутати, т. е. половината от общия им брой. На 24 юли 2001 г. новосформираният парламент го избира за министър-председател на България. На 6 април 2002 г. НДСВ е преобразувано в политическа партия с лидер Симеон Сакскобургготски. Родени: 1894 г. Стоян Райнов - художник. Учи графично и декоративно изкуство в Държавната художествена академия, където завършва керамичния отдел при Ст. Димитров. Учи в Чехия, в Дрезденската художествена академия, в Австрия. От 1932 г. е ръководител на Отдела по керамика в Държавната художествена академия. От 1937 г. е професор. Предпочита декоративните техники. Един от основателите е на дружеството на художниците-приложници (1930 г.). Носител е на много международни награди. Илюстрация към произведениe на Николай Лилиев, художник Стоян Райнов 1932 г. Веселин Бранев - популярен български сценарист и режисьор, журналист. Завършва право в СУ ”Св.Климент Охридски” през 1956 г. Известен е със сценария за филма на В. Радев "Най-дългата нощ" (1967 г.). Благодарение на Б. Шаралиев, освен като съавтор на сценария, дебютира и като режисьор в "Записки по българските въстания" (1976-1981 г.) съвместно с Мария Русева. Постановчик е на филмите "Хотел “Централ" (1983 г.), "Убийства" (1987 г.), "Здрачаване" (1989 г.). Награди: "Златната роза" за филма "Най-дългата нощ" (Варна, 1967 г.); за "Хотел “Централ" (Авелино, Италия). Починали: 1943 г. Тодор Влайков (псевдоним на Веселин Здравков) - български писател и общественик, редовен член на БАН от 1900 г. Завършва гимназия в София през 1885 г., следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1885-1888 г.). Възприема и прилага в България народническите идеи. Съставя читанки за I, II, III и IV отделение, оценени твърде високо и преиздавани многократно. Един от основателите и председател (1898 г.) на Българския учителски съюз. От 1900 г. е член на Демократическата партия . Заедно с Н. Цанов през 1905 г. създава Радикалдемократическа партия. В периода 1902-1928 г. е главен редактор на нейния орган сп. "Демократически преглед" . Депутат в ХI и ХVIII Народно събрание . Председател е на Съюза на българските писатели. Окончателно се оттегля от политическия живот през 1931 г. Негови съчинения са "Леля Гена" (1890 г.), "Разкази и повести" (1897 г.), "Дядовата Славчова унука" (2 изд. 1928 г.), "Преживяното" (1934 г., 1939 г., 1942 г.) и др. 1992 г. Парашкев Хаджиев - композитор. Парашкев Хаджиев и съпругата му Луси. Един от първите български диригенти, оставил дълбоки следи като организатор в създаването и издигането на художествено ниво на българския оперен театър. Завършва Музикалната академия в София, ученик е на проф. Панчо Владигеров. Специализира в Прага, Виена и Берлин. Преподавател, а от 1947 г. професор по хармония и композиция в Българската държавна консерватория. Първите си големи творчески успехи постига в камерните и песенните жанрове, работи успешно в областта на детската песен, прави обработки на народни песни. Създава редица произведения за оркестър: Концертино за флейта, Концертино за цигулка, Младежка танцова сюита и други, както и струнни квартети, сонати, филмова и театрална музика. През 1952 г. пише първото си музикално-сценично произведение - операта “Деляна”. Работи в областта на музикално-сценичните жанрове и успява да създаде неоценимо духовно богатство в областта на операта, оперетата, мюзикъла, балета, детската оперета, радио оперетата. Жанровото разнообразие на оперите му е голямо. Могат условно да се разграничат на: битово-комични (“Имало едно време” и “Луд гидия”), битово-психологични драми (“Албена” и “Майстори”), драматично-психологични (“Юлска нощ”), комично-сатирични (“Милионерът” и “Рицарят”), исторически (“Лето 893-то”, “Мария-Десислава” и “Йоанис-рекс, или Кучето Йоан”) и приказни (“Златната ябълка”). 1996 г. Димитър Драганов - художник. Завършва Художествената академия в София през 1932 г. (живопис при проф. Цено Тодоров и графика при проф. В. Захариев). Излага свои картини в бившия СССР , Полша, бившата ГДР , Швейцария, Индия, Мексико, Италия. Самостоятелни изложби представя в София (1938 г.), Бургас (1939 г.), Пловдив, Перник (1940 г.) и др. Негови творби се съхраняват в НХГ - София и в частни сбирки в Швейцария.

Мисъл на деня – 28 април 2009 г. Какво представлява човекът? – Грамадно езеро или море. Като не съзнава богатството, което носи, той се ограничил в себе си, за нищо не мисли. Време е вече да прокопае канали, да даде нещо от себе си и на другите. Само така той ще се оживи. Какво може да даде едно затворено езеро или море? Затворените езера трябва да се отворят, да се втичат едни в други. Из Трите родословия, УС, 22 септември 1935 г.

Магическата сила на любовта

В такъв случай как тълкуваш цитатът от Евангелието на Йоан? Прав ли е бил апостол Тома, да иска да узнае, да провери...? За да разчита човек на Космическите закони и Божествената йерархия трябва предварително да знае за тях. Вярно е, че душата ни (духът ни, нашето истинско Аз) знае. Но това знание не винаги е събудено. И тогава се появява съмнението, колебанието...

На 27 април 1857 г. На този ден преди 150 години в Цариград се провежда събрание, което избира ново настоятелство на българската църква в турската столица. Настоятелството поема задължението да построи по-голям храм, който да отговаря на реалните нужди на многобройната българска колония в Цариград. 1872 г. Екзарх Антим І отправя писмена молба до вселенския патриарх, с която иска разрешение да извърши “божествената служба по случай празника на възкресението на нашия Спасител Иисуса Христа в българската църква “Св. Стефан” на Балат (цариградски квартал), с поменаване на Вашето име”. 1881 г. Княз Александър I разпуска второ ОНС, уволнява правителството на Петко Каравелов и назначава нов служебен кабинет начело с руския ген. Казимир Ернрот. Това се случва на този ден през 1881 г. Установен е т. нар. "режим на пълномощията" (до 7 септември 1883 ). Още с идването си в България княз Александър I Батенберг не скрива недоволството си от правата, предоставени му по силата на основния закон и прави различни опити за тяхното разширяване. Поради съпротивата на руския император Александър II той е принуден да се въздържа от каквито и да било по-решителни мерки в тази насока. След убийството на императора (на 1 март 1881), възползвайки се от надигането на руската реакция, княз Александър I Батенберг успява да склони новия руски император в полза на своя план. След завръщането си от Санкт Петербург, където присъства на погребението на император Александър II, той извършва преврата. С княжески указ страната е разделена на 5 области, начело на всяка от които са поставени т. нар. чрезвичайни комисари, ползващи се с почти неограничени права. На тях е възложена задачата да подготвят провеждането на изборите за второ Велико народно събрание, насрочени за началото на юли 1881 г. Учредени са също така и военни съдилища, които да се справят бързо с недоволстващите от извършения акт. При засилен полицейски терор и потъпкване на избирателните права на гражданите князът успява да си избере камара, свикана в Свищов 1 юли същата година. Тя гласува поисканите от него в ултимативна форма извънредни пълномощия, посредством които той да управлява Княжеството в продължение на 7 години. 1941 г. Български войски от 2-ра армия започват заемането на Западна Тракия на този ден през 1941 г.Седем дни по-рано започва навлизането на българската армия в Гърция. България получава правото да окупира земите между Марица и Струма (без граничния с Турция окръг Еврос) и островите Тасос и Самотраки. Югозападна Македония (Костурско и Леринско), където има компактно българско население остава под италианска окупация до 1943 г. (капитулацията на Италия). Местните жители впоследствие вдигат въстание, с което искат да се присъединят към българската окупационна зона, но то е потушено от германците, които въвеждат своя администрация, подкрепена от властта на Атина. В новоучредената Беломорска област българите са малцинство, а местното гръцко население, което в голямата си част произхожда от Мала Азия е силно антибългарски настроено. Още през есента на 1941 г. избухва антибългарското Драмско въстание, което е потушено. Българските власти насърчават завръщането на бежанците от Македония и Тракия в Беломорската област. На 24 април 1941 г. е сключена тайна германо-българска спогодба, според която България трябва не само да изплати разходите на Германия по тези военни операции, но и да поеме част от югославските и гръцките дългове към Берлин. Българската военна и гражданска администрация в новите земи е с ограничени правомощия, а разходите по окупацията са значителни. България трябва да увеличи и доставките си за германската армия на базата на териториалното си разширение. 1957 г. Възобновява се закритата през 1951 г. Българска държавна лотария. 1963 г. Открита е първата в страната електрифицирана жп линия София– Пловдив. 1998 г. След продължили повече от месец преговори по споразумението Бакърджиев-Вяхирев в София са подписани два търговски договора - за доставка на газ между "Газпром" и "Топенерджи" и за транзит на природен газ между "Булгаргаз" и "Газекспорт". "Мултигруп" е отстранена от доставките на газ. 2001 г. В Държавен вестник, бр. 42 от 27 април 2001 г. е публикуван Закон за ратифициране на Наказателната конвенция относно корупцията на Съвета на Европа. Конвенцията е подписана от България на 27 януари 1999 г. в Страсбург. В същия брой на "Държавен вестник" е публикуван и Закон за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. 2006 г. На посещение в България пристигат американският държавен секретар Кондолиза Райс и главнокомандващият силите на НАТО в Европа генерал Джеймс Джоунс. 2006 г. От 13 часа започва митингът-шествие на партия “Атака” и нейните симпатизанти срещу разполагането на американски бази на територията на България. По време на митинга възниква сблъсък между полицията и протестиращите. Няма пострадали. Същият ден “Атака” излиза с декларация, в която се казва: “Разполагането на военни обекти на армията на САЩ върху българска територия е неприемливо. Провеждането на национален референдум е единственият начин този изключително важен въпрос да бъде решен демократично, при пълна прозрачност и според волята на суверенния български народ”. Родени: 1866 г. Пенчо Петков Славейков. Той е син на Петко Рачев Славейков. Пенчо Словейков учи в Трявна и Стара Загора по време на Руско-турската война (1877 -1878 г.) През 1884 г. след нещастен случай заболява тежко и остава частично неподвижен. Заминава да учи философия в Германия през 1892 г. По време на престоя си там сътрудничи на списанията “Мисъл” и “Българска сбирка”. През 1898 г. се завръща в България, където продължава своята публицистична дейност. От 1901 до 1908 г. е поддиректор на Националната библиотека, а от 1909 г. до 1911 г. е директор. Създава поемите “Ралица”, “Бойко” и “Неразделни”, антологията “На острова на блажените”, съчиненията “Момини сълзи”, “Епически песни”, “Блянове”, Епически песни”, “Сън за щастие”, “Кървава песен”, “Книга на песните” (1917) и др. О, има тих вълшебен край и никой го не знай, къде е той - вълшебен край на отдих и покой. Къде е той? Живей, люби, страдай, надей се и желай - достига там тоз, на когото во сърцето плам гори за там, - тоз, който люби, страда и живей, тоз, който като мен за тоя край кoпней. / Пенчо Славейков/ 1868 г. Петър Нойков - педагог и професор. Завършва висше образование в Берлин и Лайпциг, професор по педагогика в СУ ” Св. Климент Охридски”. Съчинения: "Учение за активното образование" (1916 г.), "Педагогиката на Л. Н. Толстой" (1910 г.), "Поглед върху развитието на българското образование" (I-1925 г., II-1926 г.). 1882 г. Боян Николов Пенев – литературен историк и критик. През 1907 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1909 г. преподава в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на следните издания: "Посоки и цели при проучване на новата ни литература" (1910 г.) , "Г. С. Раковски. Живот и дейност" (1917 г.), "Сръбският шовинизъм" (издадена на френски език, 1916 г.), "П. Р. Славейков. Живот и творчество" (1919 г.), "Начало на Българското възраждане (1918 г.), "История на новата българска литература", т. 1-4 (1931-1936 г.). 1886 г. Георги Панайотов Петров - политик, юрист. Завършва Одринската българска гимназия (1910 г.) и право в СУ “ Св. Климент Охридкси”(1915 г.). В периода 1929 г.-1933 г. Георги Петров е лидер на Националнолибералната партия. Той е един от инициаторите за създаване на Народния блок (1931 г.). В годините 1931-1932 г. е министър на търговията, промишлеността и труда. 1899 г. Бенчо Йорданов Обрешков - художник. През 1925 г. завършва Дрезденската художествената академия. Специализира пластика и живопис в свободната академия "Гран Шомиер" в Париж (1926 г.-1927 г.). Има самостоятелни изложби в Дрезден, Берлин, Бремен, София и др. Творби: "Автопортрет", "Портрет на г-жа Пиоро", "Портрет на проф. Морен", "Портрет на д-р Михов" и др. В годините 1967 г.-1970 г. Бенчо Обрешков е председател на творческия фонд на Съюз на Българските Художници. Натюрморт, 1950 г. Бенчо Обрешков 1923 г. Петър Исаев Ступел - композитор, пианист. Завършва Държавната музикална академия (дн. БДК, 1947 г.), специалност пиано. В периода 1949-1951 г. специализира в Будапеща. От 1945 г. до 1949 г. работи като музикален ръководител на детски предавания в Радио София. През 1951 г. е асистент по хармония в Музикална академия. В годините 1951-1966 г. е композитор в Ансамбъла за песни и танци на БНА. От 1965 г. до 1966 г. е главен музикален редактор в “Балкантон”, а от 1966 г. до 1973 г. в комитета за телевизия и радио. Директор е на международния фестивал “Софийски музикални седмици” от 1980 г. До 1953 г. изнася много концерти, главно с цигуларя Б. Лечев. Композира детски и естрадни песни, филмова и театрална музика. Сред по-известните му произведения са ораториите: “Държава “Пионерия” (1974 г.), “Древна и млада родина” (1978 г.), оперетата “Сламената шапка” (1961 г.), детският балет “Златното момиче” (1959 г.), детските мюзикъли “Въртележката” (1975 г.), “Приключенията на Лукчо” (1981 г.), “Поема за Япония” (1982 г., на японски език, изпълнена в Япония), песни (“Зайченцето бяло”, “Сънчо иде от горица” и др.). Мими Николова - Замълчи, Замълчи. Песен от филма "Любимец 13" комедия с Апостол Карамитев, Музиката е от Петър Ступел. 1930 г. Юлий Стоянов - режисьор. През 1953 г. завършва киношкола в Прага. Автор е на филмите: “Дни” (1964 г.), “Биографична справка” (1969 г.), “Призивът” (1972 г.), “Патриотизъм и интернационализъм” (1972 г.), “Захари Стоянов” (1975 г.), “Любен Каравелов” (1978 г.), “Школа и занаятчийство” (1981 г.), “Към биографията на Димитров” (1984 г.), “Борислав и Балканите” (1993 г.), “Българско време” (1995 г.), “Конституцията като история” (1999 г.), “Като на кино” (1999 г.). 1935 г. Любомир Спиридонов Левчев, писател и поет. През 1957 г. завършва библиография и библиотекознание в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като литературен консултант във в-к "Народна младеж" (1957 г.), редактор в литературната редакция на Радио София (1957 г.-1958 г.), главен редактор на вестник "Литературен фронт" (1962 г.-1972 г.). В годините 1979-1988 г. е председател на Съюза на българските писатели. По-важни книги: "Звездите са мои. Стихотворения" (1957 г.), "Завинаги. Стихотворения" (1960 г.), "Позиция. Стихотворения" (1962 г.), "Но преди да остарея. Стихотворения" (1964 г.), "Пристрастия. Стихотворения" (1966 г.), "Обсерватория. Стихотворения" (1967 г.), "Рецитал. Стихотворения" (1968 г.), "Стрелбище. Стихотворения" (1971; 1974 г.), "Дневник за изгаряне. Стихотворения" (1973; 1975 г.), "Звездопът. Поеми" (1973 г.), "Самосъд. Стихотворения из десет книги" (1975 г.), "Свобода. Стихове" (1975 г.), "Изход. Стихове" (1976 г.), "Поздрав към огъня. Стихове" (1976; 1978 г.), "Откъс. Стихове" (1980 г.), "Заклинания. Стихотворения" (1981 г.), "Самосъд '83. Стихотворения из четиринадесет книги" (1983 г.), "Работническа кръв. Стихотворения" (1984 г.), "Бавен марш и други стихотворения" (1984 г.), "Поетическото изкуство" (1986 г.), "Метроном. Стихове" (1986 г.), "Убий българина. Роман" (1988 г.), "Седмата смърт. Стихове" (1989 г.). Починали: 1959 г. Пеньо Пенев (Пеньо Митев) - поет. Завършва гимназия в Севлиево и от 1949 г. работи като строител и журналист в Димитровград. През 1950 г. постъпва на работа във в. "Стършел", а през 1958 г. става кореспондент на в. "Литературен фронт" от Димитровград. Издава една стихосбирка - "Добро утро, хора!" (1956). Негови книги: "Добро утро, хора!" (1956), "Ние от двадесети век" (1959), "Стихотворения" (1960; 1962), "Когато се наливаха основите" (1965), "Дни на проверка. Поема" (1969), "За вас, потомци. Стихотворения" (1969), "Дни върху приклада. Войнишки дневник в стихове и писма" (1972). Лястовички Сънят ресници не притваря - разбит в тревоги и копнеж. А виж - на масата догаря, топи се лоената свещ. Знам, няма чудеса, но чакам унил и сам... и натъжен - по белите пътеки в мрака да дойдеш тая нощ при мен. Малка елегия Нощта има хиляди очи, а денят само едно, но цял свят угасва - угасне ли слънцето... Разумът има хиляди очи, а само едно твойта душа, но цял живот угасва - угасне ли любовта. .................... Обида тук дочака опазената нежност. Линее сетно слънце на смелите мечти. И траурна камбана в тревожна безнадеждност в душата ми не стихва, ридае и звънти. Додея ми, любима, че с мен не си щастлива, че смях и топла вяра не носи моят ден. Обиден аз допивам чашата горчива и може би наскоро ще зазори без мен. 26 април 1959 година, от предсмъртния бележник на поета / Пеньо Пенев/ 1969 г. Никола Димитров-Пощата - цирков артист. Дебютира през 1904 г. като клоун на арената на Ал. Добрич. През 1920 г. заедно с А. Димитров основава цирк "Танго". Един от основателите (1931 г.) на Първия български кооперативен цирк и на Българската циркова артистична организация (БЦАО). 1990 г. Владимир Димитров Стойчев - военен, политически и спортен деец, генерал-полковник. Завършва Терзианската полувоенна академия във Виена (1911 г.), Военното училище (1914 г.) и Военната академия в София (1929 г.); участник в Балканската (1912 г.-1913 г.) и в Първата Световна (1914 г.-1918 г.) войни. Активен деец на български спортно движение, спортист. Участва в VIII (1924 г., Париж) и IX (1928 г., Амстердам) олимпиади, в много международни конни състезания. Военно аташе във Франция и Англия (1930 г.-1934 г.), политически представител във Вашингтон и политически представител на България в ООН (1945 г.-1947 г.). Депутат в II-IX НС. Член на Бюрото на Националния съвет на ОФ (от 1944 г.), председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС (1947 г.-1951 г.), председател на БОК (1951 г.-1982 г.), пожизнен почетен председател на БОК (от 1982 г.).

Мисъл на деня – 27 април 2009 г. Защо идат изпитанията? – За да те възпитат. Ако личните чувства в някого са крайно развити, ще го поставят на такива изпитания, които да изгладят малко върховете на тези чувства. Ако е голям скъперник и мисли само за себе си, ще го поставят при условия, че който мине край него, да му вземе нещо. Този ще го обере, онзи ще го обере, докато се научи доброволно да дава. Ако е прекалено набожен и се натрапва на хората със своето духовно разбиране, ще го изложат на присмех. Днес ще го подиграват, утре ще го подиграват, докато го заставят да се крие пред хората. Не е нужно окръжаващите да знаят твоите духовни възгледи. Духовният елемент е нужен на човека дотолкова, доколкото той сам да разбере вътрешния смисъл на нещата. Из Вътрешният закон, УС, 17 ноември 1935 г.

Да се живее в постоянно съмнение не е добре, но и прекаленото сляпо доверие също не е за предпочитане. Съмнението предпазва от фанатизма. И когато един съмняващ се все пак повярва в своя Учител, успее да прозре вътрешното познание на учението което следва, то той е много по твърд и постоянен в това учение от тези които са се хвърлили в него със сляпо доверие и при най малкото противоречие се разколебават и отказват. Същевременно бившият съмнявал се е имунизиран от фанатични залитания. Днес е Томина неделя. На тази неделя апостол Тома се е усъмнил в Спасителя и е казал: Известни са думите на Христос от Евангелието на Йоан: Наистина, най-добре е да се повярва без да се „види“. Все пак на мен апостол Тома ми харесва. Може да се е съмнявал, но с делата си и живота си е доказал вярата си в Христос, след като е повярвал.

Както приказките са необходими за децата, така митовете и легендите са необходими за болшинството хора. Струва ми се, че посланията в тях са по-достъпни от директния изказ в различните екзотерични и езотерични учения. Християнските тайнства някъде се опират/преплитат с древни митологични образи и предания. И сега има митове и легенди – „Градски легенди“ (urban legend). Градската легенда е съвременна разновидност на мита, кратка, на пръв поглед правдоподобна, макар и обикновено не съответстваща на действителността история, опираща се на съвременната техническа и обществена реалност. Обикновено в тези истории се засягат дълбоки проблеми и страхове на съвременните хора, но изказани по един малко приказен начин. Отличават се от анекдотите по това, че хуморът тук макар и да присъства, не играе главна роля. Отличават се и от слуховете по това, че не са свързани с конкретни лица и места. Просто могат да се случат навсякъде. Терминът е употребен за първи път от проф. Ян Брунванд, който в своя публикация през 1981 г. застъпва мнението, че легендите, митовете и фолклора са присъщи не само на т. нар. примитивни общества или още наричани традиционни общества, а че чрез модерните легенди може да се научи много за съвременната градска култура. Понякога си задавам въпроса защо е толкова голям интересът към филми с подобна тематика. Съдя по торент тракерите. Сериали като Свръхественото, Призрачен шепот, Убежището (Sanctuary), Секретите на Дрезден, Градски легенди 1,2,3 и др. се теглят от много народ. Интересни са различни поредици с документален характер на тази тема като „Ловци на митове“ (Mythbusters) или руското „Градски легенди“ – „Площадът на трите гари“, „ Московското Метро“, „Тайната на Мариньа Роща“ и др.

На 20 април 1846 г. В Лайпциг Иван Богоров (на снимката) издава първия брой на първия български вестник “Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен.” Тиражът на вестника е около 500 бр. Появата на “Български орел” Иван Богоров обяснява така: “Подканени от пригледът на те големи апостолье, щем и ми за същите и истинните напоследници на истащений славенский язик от Кирила и Методия, да започнем да изваждами един известник, който требва да понареди поне малко нещо нашът народ, както имат и близоседните ни народи власите, сърбите и гръците и техното гражданско управление. Този известник ще е на име “Българский орел” ... и ще известява те: 1. Граждански известия от всъде; повечето щът бъдат новини от Цариград, от Турско, от Влашко, от Гръция и от другите близоседни славенски страни... 2. При тъя главна основа на нашът лист ще има учебний дел на известникът ни: описвания на некои чюдни места, страни и народи на бащинията ни, както и от другите европейски страни и повечето славенските, като да стоят те по-близо към нашът народ; случки на щастието на народът ни от старо време до днес; известия на невгашното ни слободно управление, делата на нашите юнаци и на нашите царье; честта на бащинията ни и др. п.” 1849 г. Пуйо войвода обявява нов бунт във Видинско. Вълненията обхващат селата Халово, Големаново, Букьовци, Градец, Черномашница. След като превземат и запалват сградата на турската застава при с. Големаново, притиснати от всички страни, въстаниците се прехвърлят на сръбска територия. По искане на турските власти Пуйо войвода и съратниците му са арестувани и предадени на турското правителство. Войводата умира във Видинския затвор. 1876 г. В Копривщица избухва Априлското въстание. Поради предателството на един от присъстващите депутати на Оборищенското събрание, местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия. На 19 април една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков заедно със своите другари нападат конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, с което приканва всички българи към повсеместен бунт. Понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като “Кървавото писмо”. Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града. Той изпраща чета начело със стотника Ив. Парпулов - Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица. Веднага след обявяването на въстанието П. Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. “Хвърковата чета”, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание. Родени: 1846 г. Георги Поптодоров Икономов - революционер. Родом е от Сливен. Първоначално учи в родния си град, а след това става жп служител в Русе и по Барон-Хиршовата железница. Установява непосредствен контакт с членовете на русенския революционен комитет и се включва активно в неговата дейност. Икономов става един от главните организатори на Старозагорското въстание през 1875 г. По време на въстанието възглавява въстаническа чета, с която води сражения с османските потери. След поражението на въстанието емигрира в Румъния и влиза в състава на Гюргевския революционен комитет. Икономов е определен от комитета за помощник-апостол на II Сливенски революционен окръг. В началото на 1876 г. Икономов преминава р. Дунав и се заема с подготовката на населението от поверения му окръг за предстоящото въстание. Изправен е пред опасността да бъде разкрит в родния си град, той се прехвърля в IV революционен окръг с център Панагюрище. Участва като делегат на Оборищенското събрание през 1876 г. След това се включва в подготовката на въстанието в Карловския край. След избухването му заедно с П. Волов застава начело на въстаническа чета, с която обикаля селата на района си. След разгрома на въстанието заедно с група въстаници, предвождани от П. Волов, се отправя на север с намерение отново да се прехвърли в Румъния. След дълги лутания в Троянския и Габровския балкан групата успява да стигне до с. Бяла, Русенско. При опит да преминат пълноводната р. Янтра Икономов и неговите другари се издавят. 1856 г. Кирил Ботев, брат на Христо Ботев. Учител е в Белово и Гюргево (Румъния). През 1876 г. се включва в четата на брат си, а след нейното разбиване е заловен и пратен на заточение. Освободен е през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор. След Освобождението постъпва в новооткритото Военно училище в София като кавалерист и завършва с първия випуск (1879 г.). По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. К. Ботев е командир на Първи конен полк. Началник е на Военното училище (1891-1895 г.), командир е на Трета пехотна Балканска дивизия (1900 г.). Той участва в Балканската война (1912-1913 г.). През 1913 г. Ботев е заместник-министър на войната. 1880 г. Стефан Василев Манов – политик, журналист и общественик. Той е един от ръководителите на троцкистите в България. От 1898 г. член на БРСДП. Сътрудничи на списание “Общо дело”, редактор е на студентския лист “Академическа свобода” и в. “Железничарска защита”. Завършва право в Женева (1908 г.) и работи като адвокат. Редактор е на в. “Работническа борба” (1903-1908 г.), “Работническа България”, “Работническа защита”. По време на разцеплението на БРСДП (1920 г.) е в левицата, която се влива в БКП, а след Деветоюнския преврат 1923 г. се обявява против неутралитета на партията. Манов е изключен през 1924 г. като “ликвидатор”. Той е един от основателите на групата “Нов път” (1927 г.). От 1931 до 1933 г. редактира в. “Освобождение”. Като адвокат защитава комунистическите дейци. 1932 г. Тончо Русев Русев – композитор. През 1955 г. той завършва БДК - специалност тромпет. Работи като оркестрант в симфоничните оркестри в Бургас, Перник и Софийската опера. Русев е един от основателите на Естрадния оркестър на Сатиричния театър (1957-1960 г. ), на Естрадния оркестър на КТР (1960-1962 г.) и на оркестър "Балкантон" (1962-1972 г.). Той е началник-отдел "Естрада" към Концертна дирекция (1972-1973 г.), директор на Дирекция "Българска естрада". Член е на СБК. Автор е на детски песни, театрална и филмова музика ("Юлия Вревска", "Петимата от РМС", "Тайфуни с нежни имена"), телевизионни и детски мюзикъли. През 60-те и 70-те години активно сътрудничи с Л. Иванова и В. Найденов. Богдана Карадочева - Сама с вятъра Музика Тончо Русев, текст Дамян Дамянов, аранжимент Вили Казасян Мелодия на годината 1978 Починали: 1962 г. Петър Ангелов Попзлатев - политик и общественик. Той завършва Военното училище (1915 г.) и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1926 г.). Участва в Първата световна война (1915-1918 г.). След войната е преподавател във Военното училище и ШЗО и служи във военносъдебното ведомство. Той е един от активните членове на Военния съюз и по-късно – член на политическия кръг "Звено". Попзлатев участва в Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. По-късно е директор на Софийската област и на Обществената обнова. След като през 1935 г. е уволнен от армията, става адвокат. Има републикански убеждения. След 1942 г. Попзлатев се включва в дейността на Отечествения фронт и участва в завземането на властта на 9 септември 1944 г. През 1944-1947 г. е политически секретар на Народния съюз "Звено", а през 1947-1950 г. е пълномощен министър в Швеция. Попзлатев е автор на "Военнонаказателно право. Обща и особена част." (1930 г.) и на много брошури и статии в периодичния печат. 1965 г. Стефан Николов Сърчаджиев - театрален и кинорежисьор. След завършване на гимназия в София той учи в школата на Боян Дановски. През 1938 г. завършва драматичната школа към Народния театър, а през 1938-1939 г. специализира режисура в Париж. Създава и ръководи авангардния “Опитен театър” (1939-1940 г.), в който поставя “Господин де Пурсоняк”, “Адвокатът Патлен”, “Изобличението на Бланко Познет”. Работи в Скопския театър (1944 г.) и в Народния театър в София (1945-1956 г., 1958-1965 г.). Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов”, негов пръв директор, режисьор и художествен ръководител. Сред големите му постижения се открояват - “Фуенте Овехуна”, “Волпоне”, “В полите на Витоша”, “Баня”, “Към пропаст”, “Камък в блатото”. През 1945-1948 г. той е преподавател по актьорско майсторство в Държавната театрална школа в София, а през 1952-1965 г. в професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ (НАТФИЗ). В киното работи от 1951 г., първоначално в тандем с Антон Маринович, снима разнообразни по жанр филми, предимно в областта на историята. 1984 г. Умира Христо Иванов Проданов - алпинист. Започва да тренира алпинизъм още като ученик. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 г. - връх Ленин. Преди това покорява върхове в Алпите. По-големите му успехи са свързани с Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г.), като става първият българин, изкачил този връх. Загива при спускането на югозападния склон на Еверест (Джомолунгма) в състава на първата българска експедиция, покорила най-високия връх на планетата. Награден е с орден "Георги Димитров" (1981 г.; 1984 г., посмъртно), "НРБ", II степен (1977 г.). Обявен е за герой на НРБ (1984 г., посмъртно). Проданов е алпинист № 1 на България за ХХ в. (2001 г.). 2001 г. професор Николай Петков Ковачев - езиковед. Той е един от основателите на Великотърновския университет. Преподавател е по “Увод в езикознанието” (1963-1987 г.), ръководител е на катедра “Езикознание” във Филологическия факултет (1965-1987 г.), директор е на създадения от него Център по българска ономастика (1985-1999 г.), декан е на Филологическия факултет и заместник-ректор на Великотърновския университет (1968 г.). Ковачев е член на Съюза на научните работници в България, на Българското историческо дружество, на Националния съвет по българска ономастика и на Дружеството на краеведите в България. Ковачев е един от най-значителните представители на съвременната българска ономастика, създава своя школа в науката. Той събира най-големият в България ономастичен архив. Автор е на повече от 550 статии, студии и монографии, по-важни от които са: “Местните имена в Севлиевско” (1961 г.); “Местните названия в Габровско” (1965 г.); “Увод в езикознанието” (1968 г., 2. изд. 1973 г.); “Топонимията в Троянско” (1970 г.); “Българска ономастика” (1987 г.); “Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия” (1995 г.) и др.

Во Истину Воскресе!

На 19 април Днес е Великден: Възкресение Христово Възкресение Христово - Великден (Пасха) е църковен и официален празник у нас - той е и най-големият празник за вярващите християни. Чества се всяка пролет в продължение на 3 дни от неделята след Цветница. Датата му е подвижна, тъй като зависи от първото пролетно пълнолуние за съответната година. Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - победата на Исус Христос над смъртта. Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича "страстна неделя", означаваща страдание. Нарича се още и "велика седмица". Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след Великия ден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички. По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос. За официален празник (неделя и понеделник) Възкресение Христово е утвърден с решение на Великото народно събрание от 2 април 1991 г. 1332 г. Елена, сестрата на цар Иван Александър, се жени за сръбския владетел Стефан Душан (1331–1355 г.). Българо-сръбските разговори, които предшестват този брак, слагат край на враждебността и напрежението между двете държави. Мирните отношения не се нарушават до края на ХІV в. 1861 г. Делегация на цариградските българи се явява при Али паша, министър на външните работи на Турция, за да получи разрешение българските владици да служат на Великден. Година по-рано по инициатива на по-радикално настроените църковни дейци в Цариград се провежда Великденската акция. По време на тържествената литургия в българската черква “Св. Стефан” Иларион Макариополски не споменава името на патриарха. Според църковните канони този акт означава публично отхвърляне върховенството на патриаршеската власт и демонстрира желанието на българите да имат своя самостоятелна църква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини. За тази си смела постъпка Иларион Макариополски е заточен в Мала Азия, където престоява до 1864 г. 1864 г. Точно на Великден, Васил Левски се отказва от монашеския си обет, като сам си отрязва косите. 1876 г. Една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков, заедно със своите другари, напада конака, където се е установява турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Акцията срещу конака поставя началото на въстанието в Копривщица. Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо. Понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като "Кървавото писмо". С него се приканват всички българи към повсеместен бунт. Мостът на "първата пушка" в Копривщица На този камък е изсечено "кървавото писмо" на Тодор Каблешков 1900 г. Армията потушава въоръжения бунт против натуралния десятък в Тръстеник и Русенско. На 21 април е обявено военно положение в Русенска, Свищовска, Търновска, Горнооряховска и Разградска околия. 1906 г. Приет е Правилник за Архива на Възраждането при Софийския народен музей. 1913 г. Скопският митрополит Неофит в послание до руския император Николай II моли при арбитража епархията му да премине към България. 1920 г. Започва седемдневната конференцията на Антантата в Сан Ремо. Разглеждат се въпросите за германските репарации и утвърждаването на териториалните условия. Разпределението на териториите заляга в Севърския мирен договор 1920 г., подписан между Антантата и султанска Турция. На конференцията се взема решение за възстановяване на търговските отношения със Съветска Русия. Тя предава протектората върху Западна Тракия на Гърция, потвърдено със Севърския договор от 10 август 1920 г. подписан между държавите победителки в Първата световна война 1914–1918 г. и Османската империя. С него се узаконява териториалното разпокъсване на Османската империя. Като резултат от заемането на Западна Тракия от Гърция огромна бежанска вълна залива България. 1929 г. В София пристигат водачите на хърватската националистическа организация Анте Павелич и Густав Перчец. В Банкя те се срещат с водача на ВМРО Иван Михайлов. В отговор на 29 април Югославия официално протестира против посещението. През 20-те и 30-те г. на ХХ в. Павелич поддържа връзки с Ив. Михайлов. През лятото на 1930 г. водачът на ВМРО закупува 1000 автоматични пушки от хърватския фабрикант Хайнрих Фолмер благодарение на посредничеството на ръководителя на хърватските усташи. По време Втората световна война 1939-1945 г. Павелич дава убежище на Ив. Михайлов. 1941 г. Въз основа на Временните директиви за подялба на Югославия от 3 април 5. Българска армия влиза във Вардарска Македония. Въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат на във Вардарска Македония и поемат администрирането там. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Макeдония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата "Клодиус-Попов", с която се уреждат задълженията на България към Германия. На 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия "Метаксас" на 9 април достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия. На 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия. 1943 г. Край Прищина е спусната британска диверсионна група начело с кап. Джон Семър, наскоро разбита от българските военни части. Дни по-рано в град Брод в Македония е спусната английска военна мисия от 8 души начело с кап. Джордж Морган. Тя е заловена от български военни части и е предадена на немците. На 18 април в планината Холмогорие в Тимошко е спусната английска диверсионна група начело с майор Ерик Грийнуд. На 21 май към нея се присъединява и втора група, водена от кап. Джаспър Рутъм, разгромена от немците на 11 декември. 1946 г. Двадесет и шестото ОНС приема изменения в Закона за печата. Той предвижда санкции против изданията, които "прокарват тенденции от естество да увредят общодържавните интереси, да създадат настроения, опасни за обществения ред и спокойствие, или да смутят отношенията ни с чужди държави". 1996 г. В България е изложено Четвероевангелието на цар Иван Александър, което се съхранява в Британския музей в Лондон. Иван-александрово евангелие е препис на евангелие, направен по поръчение на цар Иван Александър (1331-1371 г.) от монаха Симеон през 1356 г. Това е един от шедьоврите на средновековната българска миниатюрна живопис. Състои се от 286 пергаментни листа, украсени богато със златни заглавки и 366 миниатюри. На началните листа са изобразени в цял ръст Иван Александър и неговото семейство и деспот Константин с трите царски дъщери. 1997 г. Проведени са предсрочни парламентарни избори, на които абсолютно мнозинство с 52,26 % и 137 депутатски мандати печелят Обединените демократични сили (СДС, Демократическата партия, БЗНС, БСДП). На второ място по гласове е Демократичната левица (БСП и ПК "Екогласност") с 22,07 % и 58 мандата. На трето място е Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, ДПС, Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация "Царство България") със 7,6 % и 19 мандата, а на четвърто - Евролевицата с 5,5 % и 14 мандата. Последна от парламентарните партии е БББ - с 4,93 % и 12 мандата. Родени: 1895 г. Крум-Александър Димитров Дзивгов - български естет, литературен критик, познавач на европейската литература. Той завършва естетика и литературна история в Париж и Гренобъл. През 1914 г. редактира сборник, посветен на П. П. Славейков. Дзивгов се сближава и поддържа връзки с изтъкнати европейски писатели и учени. Умира в затворническата болница, подложен на тежък режим заради съчинението си "Покушение срещу българското правосъдие", което издава през 1933 г. 1904 г. Георги Петров Димитров - български композитор, педагог и диригент. През 1922 г. той завършва Педагогическото училище в Лом. След Септемврийския селски бунт през 1923 г. емигрира в Югославия, а след това - в Полша. Завършва композиция в класа на К. Шикорски във Варшавската консерватория (1929 г.). До 1938 г. работи като инспектор по хорово дело и хоров диригент в Полша. На следващата година се завръща в България и работи като инспектор по музика в Министерството на народното просвещение (1939-1940 г.). За периода 1940-1948 г. е артистичен секретар на Софийската опера, а през следващите 10 години е директор на Дирекция за музикално творчество и изпълнителско изкуство. Следващите постове, които заема са: ръководител на хор "Г. Кирков", редактор на списанията "Хорово дело" и "Българска музика". През 1951-1952 г. по негова инициатива в БДК е създаден хорово-диригентски клас. Димитров е един от авторите на българския национален химн (1950-1964 г.), на обработки на народни песни, песни във фолклорен дух ("Цъфнало е кокиче", "Лика прилика", "Дюлгерска скоропоговорка" и др.), лирични ("Гълъбите гукат в близката гора", "Пролет моя, моя бяла пролет", "Вечерний здрач" и др.) и масови песни. Автор е на сборник с хорови песни, учебници по пеене и статии по проблеми на българската музикална култура. Починали: 1894 г. Сава Хаджиилиев Доброплодни - книжовник, педагог, театрален деец, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 3 декември в Сливен. Първоначално учи в Котел, а по-късно завършва гръцкото Куручешменско училище в Цариград. Учителства в редица градове на страната – Котел, Шумен, Сливен, Варна, Тулча, Силистра и др. По време на Кримската война 1853–1856 г. за кратко време е учител по гръцки език в Австрия, в гимназията на Сремски Карловци. След като се завръща в България през 1856 г., става инициатор за създаване на читалище в Шумен и за организиране на театрално представление на комедията "Михал". След Освобождението Доброплодни става държавен чиновник, а от 1881 г. е назначен за училищен инспектор. Редактира в. "Нова българска пчела". Съставя и издава редица учебни помагала – "Водител на взаимните училища", "Кратко здравословие", "Нова лесна метода да се изучи българский език, а практически руский и гръцкий" и др. Автор е и на редица пиеси: "Тримата ефрейтори", "Прошенописецът" и др. 1934 г. Александър Василев Морфов- български композитор, брат на Б. Морфов и Хр. Морфова. Завършва Българска униатска гимназия в Одрин, където изучава музика. След това завършва Военното училище и служи като офицер в артилерията. Морфов участва в Двете Балкански и във Първата световна война. През 1922 г. излиза в оставка и се отдава на музикално творчество. Основна цел на музикалната му дейност е обновяването на военната маршова песен. Поддържа идеята, че патриотичните и възторжени маршове укрепват бойния дух и повишават силата на армията. Автор е на около 30 маршови песни: “Ний ще победим”, “Настанал е вече боен час” (“Прощален марш”), “Изгрей, зора на свободата” (марш на македонските революционери от ВМРО), “Срещен марш”, “Войнишки хор”, “Стягайте се, момци храбри”, “Атака”, “Здравейте”, “На щрек”, “Вълшебният орляк”, “Напред за родна чест”, “Родна защита” (в съавторство с Г. Атанасов) и много др. Александър Морфов има разностранни интереси - пише стихове, проявява се като художник, скулптор, дърворезбар, фотограф. Автор е на голяма част от текстовете на музикалните си творби и на либретото на операта “Запустялата воденица” от Г. Атанасов. Един от пионерите на българската хорова песен. Популярни са неговите песни “Дамян танец води”, “Баба Минковица”, баладата “Сеймени” и много други. 1954 г. Академик Методий Атанасов Попов - български учен биолог. През 1904 г. той завършва естествени науки в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализира в Мюнхенския университет обща биология, сравнителна анатомия и паразитология. Той е редовен професор и ръководител на Катедрата по обща ембриология в Медицинския факултет (1924-1953 г.). Създател е на стимулационното учение, автор на втория в света учебник "Обща биология". Попов е автор на около 280 научни труда. През 1939-1944 г. проповядва расовата теория.

Мисъл на деня – 19 април 2009 г. Когато трите вида любов започнат да функционират едновременно в тебе, тогава вие ще разберете стиха на Писанието: „Ще минете от смърт в живот.” Това подразбира възкресението на човека. Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действат и трите вида любов: материалистическа, реална и идеална. Из Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта, 11-та НБ, 12 декември 1937 г.

Значи Адам се разпада на 600 хиляди по 12, което значи,че имаме около 7 милиона "оригинала" Души на Земята (около 10%), които са продукт на плодене, но съответно правят множене (?!?) и в резултат се получават някакви неистински подобия (копия!), които също правят копия и т.н.. Надявам се че правилно съм разбрала... Въпросът ми е: Къде и каква е ролята на Ева тогава ? Тя от оригиналите ли е или е от копията ? А може би Адам си е създал "ксерокс машина" (Ева) просто така,...да си се забавлява с размножаване на себеподобни копия ? Ева (жената) има ли Душа ? И малко по-сериозно...Моля те уточни ролята на жената в кабала...Как се вписва ТЯ (жената) в твоите разсъждения за създаване на Душите и тяхното множене и плодене? Евма не е някаква отделна част от Душата, а получаващата част от Душата. Изведена от Адам, т.е. разделена от даващата част, свойството Ева се нарича ЕГОИЗЪМ. Адам е ЕДИНСТВЕНАТА СЪТВОРЕНА ДУША, а Ева е свойство на Душата да получава, което свойство бива изведено, и както Адач сам пророкува: Бит.2:24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът. Тоест, човек ще загуби връзката с Душата си, и ще се прилепи към жена си- тоест, към егоистичното съзнание. В библейския разказ не става въпрос за физически хора- от началото до края на библията, нито една дума не е свързана с физически хора, и с явления от физическия свят. Кабала+ сериозно отношение- има си места за това. Все пак, това не е сайт за кабала... Кристиян, благодаря за отговора.

Между разпятието (петък) и Възкресението (неделя) има един период на затишие – съботата. Според някои Евангелия на този ден Христовият дух слиза в ада където са всички човешки души. И праведните, и грешните. На този ден в Църквата се пее: "В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог, в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе, Който изпълваш всичко". Тези три дни носят символи, но най ми е неясен символът на съботата за човешката душа. И за прехода между Старото и Новото. Старото вече го няма, а Новото още не е дошло. Един период на мълчание и изчакване? И колко може да продължава всъщност един такъв (мъртъв) период. За душата? За даден народ? За човечеството?

Значи Адам се разпада на 600 хиляди по 12, което значи,че имаме около 7 милиона "оригинала" Души на Земята (около 10%), които са продукт на плодене, но съответно правят множене (?!?) и в резултат се получават някакви неистински подобия (копия!), които също правят копия и т.н.. Надявам се че правилно съм разбрала... Въпросът ми е: Къде и каква е ролята на Ева тогава ? Тя от оригиналите ли е или е от копията ? А може би Адам си е създал "ксерокс машина" (Ева) просто така,...да си се забавлява с размножаване на себеподобни копия ? Ева (жената) има ли Душа ? И малко по-сериозно...Моля те уточни ролята на жената в кабала...Как се вписва ТЯ (жената) в твоите разсъждения за създаване на Душите и тяхното множене и плодене?

Въпрос: Тъй като населението на Земята към настоящият момент е над 6 милиарда Души, тоест значително повече от 600 хиляди Души, от къде са дошли другите Души ? Как са се създали те ?