Ани

Можеш да прочетеш за тази напитка и в нашия форум. Тук

Зддравей, rahvin! Въпросът ти е много интересен. Станимир ще ти отговори. Той има по-голям опит в това отношение. Това чувство за което говориш, май го имаме всички при раждането си. Но после успяваме да го загубим по един или друг начин. Е, не всички. Предполагам, че май си студент? От поста ти личи. Значи си в началото все още. На житейския си път. Аз нямам опит по отношение развитието на това качество, дадено ни от Провидението, но имам опит как се губи. Загубих го подлагайки го на анализ с разума си, обработвайки го с логиката си, презирайки го, че не се подчинява на науката. И то си отиде с годините. Остана разума. Мога да ти кажа само едно – това чувство, което и аз не знам как да го нарека, не обича да се вглеждаш в него, да го наблюдаваш. Затова се измъква. Не защото се е изхабило, както предполагаш. Този форум четат и пишат хора с по-голям опит в тази област и предполагам, че ще е интересно да споделят своя опи. Аз само споделям с теб какво не бива да правиш.

Тези кани са наистина много добро решение на въпроса. Поне за мен. Но в момента има и други филтри (направо за чешмата), които се продават по магазините и вършат работа. Мисля, че във филтъра на тези кани има активен въглен. Не съм все пак много сигурна? Но минерална вода в такава кана не се налива - няма смисъл. Тя си е чиста според мен. Е, ако е налята от източника. В магазините не винаги е сигурно. Колкото до дестилираната вода и аз бих искала да разбера от къде мога да си купя. За пиене естествено. Май засега, както казва Добромир, няма масово производство?

На 2 юни 2 юни Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България 1876 г. След като на 1 юни Ботевата чета се изтегля към вр. Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица, където в продължение на цял ден води сражения, щабът на четата се събира привечер, за да обсъди по-нататъшните действия. По време на заседанието Христо Ботев е убит. За негов заместник е определен Никола Войновски, след което четата тръгва на югоизток. Ботевата чета води сражение в района на Рашов дол, край Лютиброд. В боя загиват Георги Апостолов и още 10 четници. Командваната от Никола Войновски група успява да се изтегли към с. Зверино. Христо Ботев е национален революционер, поет и журналист. Роден е 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в Калофер, в семейството на народния учител, книжовник и обществен деец Ботьо Петков. След завършване на основното си образование и с помощта на Н. Геров през 1863 г. заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на А. Херцен, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Добролюбов и др. Тогава прави и първите си поетични опити. През 1865 г. Христо Ботев напуска гимназията и се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През следващата 1866 г. постъпва като учител в бесарабското село Задунаевка. Поради заболяване на баща му в началото на 1867 г. Ботев се връща в родния си град. След като произнася пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и да замине отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. След като се прехвърля в Румъния Христо Ботев се установява отначало в Букурещ, а после в Браила и работи като слово-слагател в печатницата на Д. Паничков. Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Ботев се приготвя да премине в България с четата на Жельо войвода (Ж. Чернев). Христо Ботев е секретар на четата. След като по различни причини преминаването на четниците в България е осуетено, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да напусне училището. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Там живее заедно с Васил Левски. От пролетта на 1871 г. до пролетта на 1872 г. Ботев живее в Галац и Браила, където се занимава главно с журналистическа дейност. На 10 юни 1871 г. излиза брой 1 на редактирания от него в. "Дума на българските емигранти". В Галац Христо Ботев установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. През август 1874 г. Христо Ботев участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет и след това продължава да работи като негов секретар. На 8 декември 1974 г. Ботев започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". След обесването на Васил Левски Христо Ботев застава начело на БРЦК. След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев поставя началото на подготовката на въстание и в България. Въстанието в България избухва преждевременно и неуспехът му става причина за появата на сериозни разногласия в БРЦК. В резултат в края на 1875 г. Ботев си подава оставката, което води и до разпускането на организацията. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. След избухване на Априлското въстание през 1876 г. Христо Ботев застава начело на чета, която преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия български народ. При неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан. 1880 г. Приет е първият Закон за устройство на съдилищата. 1880 г. Обнародван е Закон за събиране на десетината за 1880 г. - 1881 г., който възстановява натуралния десятък. Поради протести за 1881 г. се дава право на избор за заплащане на десятъка в натура или в пари. На същата дата през 1901 г. със закон окончателно е отменен натуралният десятък и е въведен поземлен данък. 1885 г. Костите на Георги С. Раковски са пренесени от Букурещ в България. Георги Раковски умира след тежко боледуване от туберкулоза на 9 октомври 1867 г. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. - в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град. 1936 г.Министерският съвет на свое заседание приема Наредба-закон за запазване на моралната и материалната сила на войската. Родени: 1900 г. проф. Асен Василиев (1900-1981), художник и изкуствовед. Роден в Кюстемдил. Завършва Художествената академия в София (1925), учителства в Берковица, Шумен и София и преподавател в Института за учители в София, като в същото време излага свои творби в България и чужбина. Над 50 години изследва изкуството на Българското възраждане, проучва паметниците на културата в Македония (1942), пътува до Света гора, изследва скалните манастири при с. Иваново, Тракийската гробница при Казанлък, възрожденските черкви в София, Бачковския манастир, Зографския манастир и с редица храмове. От 1940 до 1948 г. работи в Археологическия музей в София и участва в много археологически разкопки, след което е референт-ръководител на музеите в Комитета за наука, изкуство и култура (1948-1950). Членува в дружество "Съвременно изкуство" и е съучредител на Съюза на българските художници. Заместник-директор на Института по изкуствознание при БАН (от 1957 г.) и професор по история на българското изобразително изкуство в Художествената академия - София (1974 г.). Почетният гражданин на Кюстендил е автор на значимия труд "Български възрожденски майстори", на "Трем на българското Възраждане", "Черепишкият манастир", "Ктиторски портрети", "Троянският манастир", "Казанлъшката гробница", "Български светци в изобразителното изкуство" и др. Умира на 21.VI.1981 г. в София. Починали: 1925 г. В околностите на гара Белово е убит Георги Василев Шейтанов. Той е български анархист, публицист. Роден е на 14 февруари 1896 г. в Ямбол.След 1911 г. заради антидържавна дейност в продължение на 12 години (до смъртта си) живее в нелегалност. Емигрира с чужд паспорт през Варна в Кюстенджа, Цариград, Яфа, Кайро, Александрия, Марсилия, Париж. Свързва се с дейци на френската левица, с български и руски емигранти. Завръща се в България през 1914 г. След престрелка с полицията край Казанлък е заловен и затворен отначало в Пловдивския, а по-късно в Софийския централен затвор (1915-1917 г.). В затвора организира бунтове, среща се с Ал. Стамболийски, Р. Даскалов, А. Пруткин. През юни 1917 г. успява да избяга от затвора. Организира бойни групи, а през март 1918 г. е в Москва, за да се свърже с дейци на болшевишката партия (К. Радек, Кр. Раковски). По време на Владайското въстание се връща отново в България, но въстанието вече е потушено. Издава два позива: “Писмо до анархистите” и “Писмо до интелигенцията”. При акция през октомври 1919 г. е арестуван и изпратен в Сливенския затвор, избягва (март 1920 г.). На 15 август 1920 г. в Търновския балкан започва издаването на нелегалния в-к “Бунт”, от който излизат 3 броя. През 1925 г. води чета в Търновския балкан. През май четата е разбита, а на 27 май е заловен край Нова Загора. Творчеството му е малко - няколко стихотворения и около 30 статии във вестници и списания. 1994 г. Умира Зорница Попова - българска композиторка. Тя е родена в София на 16 ноември 1928 г. През 1954 г. завършва Теоретически факултет на БДК, специалност "Пиано". Учи контрабас и още като студентка постъпва в оркестъра на Държавен музикален театър "Стефан Македонски", където работи до 1974 г. Член е на Съюза на българските композитори от 1985 г. Занимава се със забавна музика от средата на 60-те години ХХ в. Първата й композиция е оркестровата пиеса "Шега", изпълнена от ЕО на КТР с диригент Милчо Левиев (1964 г.). Две години по-късно К. Семов изпълнява и първата нейна песен "Въртележка". С песни на Зорница Попова са дебютирали много български певци: М. Нейкова, М. Иванова, Д. Венкова, Г. Христов, дует "Ритон", В. Маринов, К. Бодурова. Нейни песни са класирани на всички конкурси на фестивала "Златният Орфей" от 1967 г. Сред отличените са: "Всяко начало" (изпълнява Бисер Киров) - трета награда на радиоконкурса "Пролет" (1980 г.), "Днес си малко странна" (изпълнител Росица Кирилова) - втора награда на същия конкурс през 1987, "Колко радост има" (изпълнител Кичка Бодурова) - трета награда на "Шлагерфестивал" в Дрезден (1979 г.), "Песен за стария моряк" - първа награда (1987 г. ), и "Моряшка любов" (изпълнител Г. Христов) - награда на Съюза на българските композитори на конкурса "Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора" (1985 г.). "Слънцето е в моите коси" (изпълнители М. Иванова и Р. Попов) е обявена за "Мелодия на годината" в едноименния телевизионен конкурс (1976 г.). През 1985 г. е удостоена от Съюза на българските композитори с награда за цялостно творчество. Създава по поръчка на Радио Берлин песни по немски текстове на Д. Шнайдер и Х. Хофман. Постоянен член е на журито на конкурса "Песни за морето" в Рощок, Германия. Голяма част от песните й са създадени в сътрудничество с поета Йордан Янков. През 1983 г. излиза албумът й "Избрани песни". През 1988 г.,1992 г.,1993 г. получава награди от "Златният Орфей". През 1990 г. получава наградата Мелодия на годината на Русия. През 1993 г. става носителка на III награда от Каван, Ирландия. Получава още наградата на публиката на радиоконкурса "Една песен за младостта" (1972 г.) и на конкурса "Бургас, морето и неговите трудови хора" (1987 г.) и др.

Мисъл на деня – 2 юни 2009 г. Задачата на човека е да разреши правилно противоречията. Това се постига с доволството. Ако си беден, бъди доволен от беднотията си; богат ли си, бъди доволен от богатството си. Не се обезсърчавай! Всякога превръщай недоволството в доволство. Във всичко търси добрата страна. Из Доволството, УС, 24 ноември 1935 г.

Здравей, infenma Добре дошъл/а в този форум! Това, което си написал: означава, че вече си започнал да превъзмогваш веригите на егото. Да приеме човек, че е частица от едно цяло, че след смъртта нашата личност ще се слее с това цяло е доста трудно, но не непостижимо. Трябва да си призная - тази хипотеза доста ме смущава все още, но нещо дълбоко в мен ми казва, че има истина в написаното от теб. Много ми харесаха тези твои мисли в блога ти: и Не знам дали си съгласен да ги цитирам, но ми се иска повече хора да го прочетат и да видят блога ти за повече подробност. Заслужава си да помислим защо сме дошли на този свят и трябва ли наистина да помним/знаем какви сме били преди. А и дали участниците в този форум биха приели твоята хипотеза. На егото, което ни владее ще му е доста трудно да приеме този факт.

На 20 май Днес е професионален празник на метролога На този ден през 1875 г. в Париж на международна техническа конференция 17 държави подписват Международната конвенция за усъвършенстване на метричната система, т. нар. Метрическа конвенция ("Конвенция за метъра"). Приета е на заключителното заседание на Международната конференция по мерки и теглилки (CGPM). С Решение 342 от 17 май 2001 г. Министерски съвет обявява денят за професионален празник. 1861 г. Георги Раковски изпраща от Белград своя доверен сътрудник Стефан Ряпов в северозападните български райони със задачата да обиколи по-големите селища и да агитира местното население против масовите преселения в Русия. 1876 г. Четата на Стоил войвода влиза в с. Нейковци, Котленско, и вдига местното население на въстание. Към четата се присъединяват 24 души. Стоил войвода (в средата на снимката) е участник в националноосвободителното движение, войвода на чета. Роден е в с. Инджекьой - днешно Стоил войвода, Сливенско, в бедно селско семейство. През 1864-1873 г. е овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село. Сформира малка хайдушка чета в Батовската гора. Оттам прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Предрешени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без някой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан. През 1875 г. емигрира в Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен е за помощник-апостол на Ил. Драгостинов и войвода на чета във II - Сливенски, революционен окръг по време на Априлското въстание 1876 г. След избухването на въстанието към четата му се присъединява четата на Ил. Драгостинов и Г. Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброяваща вече 72 души, води няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг. На 10 май четата води бой при с. Нейково, Котленско, където Стоил войвода е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил войвода. Заловен е от потеря в местността Съчма чешме, при с. Бинкос. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен. Турците занасят главата му, набучена на кол, в с. Близнец. 1878 г. Двадесет и една български църковно-училищни общини от Македония изпращат молба до руския външен министър княз Александър Горчаков за пълно национално освобождение и включване в Българското княжество. 1878 г. Княз Александър Дондуков-Корсаков пристига в Пловдив и встъпва в длъжност руски императорски комисар в България. Временното руско управление в България продължава от юни 1877 г. до началото на юли 1879 г. То започва да съществува като Канцелария за гражданско управление на освобождаваните български градове и села през Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Временното руско управление си поставя за задача да изгради основите на българската държавно-правна организация. В освободените градове и села се създават нови административни и други учреждения на мястото на бившите османски органи. За основна административна единица е определена губернията. В градовете освен градски управителни съвети се създават още и съдебни и полицейски органи. Княз Александър ДондуковКорсаков е роден на 12 септември 1820 г. След назначаването му за руски императорски комисар в България подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес 1878 г. и съдейства за изграждането на гимнастическите дружества в Източна Румелия. Той напуска страната след прекратяване срока на Временното руско управление и пристигането на избрания за български княз Александър I Батенберг. След завръщането си в Русия е генерал-губернатор на Одеса, после – на Харков. В края на живота си княз Александър ДондуковКорсаков е член на Държавния съвет. Умира на 15 април 1893 г. 1899 г. В Стара Загора започва да излиза вестник "Справедливост". Седмичникът с просветителски и религиозен характер съществува до 19 септември 1902 г., след което е заместен от в. "Земеделско знаме". Редактори са Д. Драгиев, Ст. Момчев и др. След учредяването на Българския земеделски съюз "Справедливост" става едно от неговите издания. 1921 г. По предложение на Обществото на народите българското правителството назначава за комисар по въпросите на руските бежанци епископ Стефан Марцианополски. 1923 г. Излиза последният брой на седмичното художествено-хумористично списание "Маскарад". Списанието излиза в София от 18 ноември 1922 г. Редактори са Хр. Смирненски (на снимката) и Т. Измирлиев. На изданието сътрудничат Кр. Кюлявков, Й. Стубел, Д. Подвързачов, Д. Калфов, Ил. Бешков, Ал. Жендов, Р. Алексиев и др. 1963 г. Открива се Вторият конгрес на Съюза на българските журналисти. Професионално-творческата организация на журналистите е създадена на 20 октомври 1955 г. Продължава дейността на Съюза на журналистите в България, основан през 1944 г. Последният обединява Дружеството на столичните журналисти и Съюза на провинциалните професионални журналисти. Съюза на българските журналисти има 5 600 членове и 161 дружества. Първи председатели на най-старата и най-многобройна журналистическа организация в България са П. Пенчев, Вл. Топенчаров, Славчо Васев и др. СБЖ членува в Международната организация на журналистите (МОЖ) от 1947 г. 2006 г. Шуменският университет отбелязва патронния си празник. Преподаватели и студенти от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" честват патронния празник на висшето учебно заведени - 21 май. По традиция е издигнат флагът на висшето учебно заведение и отслужен тържествен водосвет за здраве и благоденствие на академичната общност. Родени: 1930 г. Милена Георгиева Цанева - литературовед и литературен критик. Тя е дъщеря на професор Г. Цанев и сестра на Р. Цанев. През 1953 г. завършва българска филология в Софийския университет ”Св. Климент Охридски”. Защищава дисертация на тема “Иван Вазов в Пловдив”. От 1970 г. е ст. н. с. I степен в Института за литература при БАН. От 1980 г. Цанева е ръководител на Катедрата по българска литература във Филологическия факултет на Софийския университет”Св. Климент Охридски”. За периода 1970-1972 г. е редактор в отдел “Критика и литературознание” в издателство “Български писател”, а от 1976 г. е заместник-главен редактор на сп. “Литературна мисъл”. Член е на СБП. От 1954 г. Цанева сътрудничи на българския периодичен печат с литературно-исторически и литературно-критически студии, статии и рецензии. Работи основно в областта на българската литература след Освобождението. Особено внимание Цанева отделя на живота и творчеството на Иван Вазов. 1970 г. Стефан Вълдобрев, актьор . Средното си образование той получава в Стара Загора, след което завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. К. Азарян. Същата година дебютира в пиесата "Дванайста нощ" (играе Шутът). Дипломира се с участие в дипломния спектакъл "Черна дупка", с който печели "А, Аскеер" за дебютно представление (1993 г.). През 1994 г. дебютира на сцената на Нар. театър "Иван Вазов" в пиесата "Спомен за една революция". От 1994 г. е в Театъра на армията. Играе в "Опит за летене", "Майсторът и Маргарита", "Много шум за нищо" и др. През 1997 г. дебютира на сцената на Сатиричния театър в "Дон Жуан". Автор е на музиката за 35 театрални постановки; на албума "Една нощ в театъра", който включва изцяло театрална музика. Издава следните албуми: "Обичам те, мила" (1999 г.), "Революция" (1999 г.), "Към" (1999 г.), "Пропаганда, Хромозоми, Силикон" (2001 г.); музика към филма "Пансион за кучета"; музика към спектакъла "33 начина да бъда с теб" (2003). Театрални роли - "Предградие" (2001 г.), "Евридика" (2001). Стихосбирката "Катапулт" (1999 г.). Починали: 1945 г. генерал-лейтенант Владимир Минчов Вазов. Братът на Иван Вазов е командир на Пета артилерийска бригада през Първата световна война. През ноември 1915 г. с нея участва в преследването на французите по долината на р. Вардар и е ранен при с. Милитково. Като командир на Първа бригада от Пета Дунавска дивизия през декември 1916 г. Вазов командва в боя при Градешница, на завоя на Черна. За периода 1917-1918 г. той е командир на Девета Плевенска дивизия. Дивизията спечелва последното сражение на македонския фронт при Дойран. В битката Вазов губи около 3 000 души, а англичаните дават приблизително 12 000 жертви. През 1926-1931 г. Вазов е кмет на София.

Прочете това мненние.

На 19 Май 1866 г. По жп линията Русе–Варна става тежка катастрофа. Близо до Провадия, един вагон от влака, идващ от Варна, излиза от релсите и се преобръща. Линията Русе–Варна е първата жп линия в българските земи, построена със западноевропейски капитали и завършена в началото на 1866 г. 1875 г. Под председателството на Иван П. Семерджиев в Търново се провежда заседание на Революционния комитет, на което се изработва нов устав на организацията. 1880 г. Завършва събранието на южнобългарските революционни комитети в Сливен, започнало на 17 май. В него участие вземат Георги Живков и Стефан Стамболов, които са представители на Княжеството. Избран е Централен комитет с членове: Константин Величков, Иван Ст. Гешов, отец Георги Тилев, Димитър Наумов. 1894 г. Образуван е кабинет на Съединената легална опозиция начело с Константин Стоилов, подкрепен и от нелегалната русофилска опозиция. На 20 май по заповед на вътрешния министър са освободени всички интернирани и арестувани. Между тях са митрополит Климент, Трайко Китанчев, 15 редактори на вестници и др. На 21 май в. "Свободно слово" публикува програмата на правителството: демократизиране на управлението и възстановяване на гражданските права. 1934 г. С царски указ е създадено Министерството на народното стопанство (МНС). То е образувано чрез сливането на Министерството на търговията, промишлеността и труда и Министерството на земеделието и държавните имоти. Съществува до 23 ноември 1935 г. и се опитва да направлява проблемите на двете бивши министерства, но без успех, поради което те отново са възстановени във вида им до 19 май 1934 г. Същия ден е създадено и Министерство на съобщенията (МС). То е образувано чрез сливането на Министерството на железниците, пощите и телеграфите и Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, без да променя по същество техните организационни структури, цели и задачи. Закрито е през 1935 г. 1934 г. Военният съюз и политическият кръг „Звено" извършват държавен преврат. Армията е организирана и София е блокирана от войска, като са завзети основните комуникационни възли и са овладени местните центрове на властта. След като правителството не реагира цар Борис III подписва указ за промяна в кабинета. 1941 г. По време на Втората световна война (1939-1945 г.) българските войски от 1-ва армия получават заповед да заемат цяла Беломорска Тракия. 1990 г. Провежда се Първата национална конференция на СДС. Тя избира легитимно ръководство на политическата коалиция начело с д-р Желю Желев и утвърждава предизборната стратегия на СДС. 1991 г. Провежда се Извънредна национална конференция на СДС. Тя подкрепя гладната стачка на 39-те депутати. Конференцията предвижда СДС да стане отворено движение за демокрация и единна политическа сила, чиято цел е да смени обществената система в България. Милан Дренчев, Петър Дертлиев, Петко Симеонов и Александър Каракачанов са обявени за "изменници" на каузата, защото остават в парламента и работят по текстовете на новата конституция. Родени: 1843 г. В Стара Загора е роден Кольо Ганчев. Той завършва Старозагорското класно училище, след което става занаятчия в града. През 1869 г. участва в създаването на Старозагорския революционен комитет и до 1875 г. е негов председател. Ганчев играе важна роля в подготовката на опита на Старозагорско въстание 1975 г. През септември 1875 г. е арестуван заради това. Обесен е на 19 май 1876 г. в родния си град. 1881 г. Янко Стоянчев - общественик, юрист, политик. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” през 1905 г. Работи като съдия и прокурор; главен секретар е на Министерството на правосъдието. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) и Първата световна война (1915-1918 г.). Министър е на обществените сгради, пътищата и благоустройството (9 юни 1923 г. – 20 септември 1923 г.) и на правосъдието (1923-1926 г.) в кабинета на Демократическия сговор. Умира през 1927 г. в София. 1884 г. д-р Петър Ников (П. Н. Попов) - историк медиевист. Следва в Мюнхен история, гръцка палеография, нумизматика, византология и класическа филология. Във Виена получава докторска степен по история на Балканския полуостров и специално на България. Ученик е на проф. д-р К. Иречек. През 1920 г. Ников постъпва в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1923 г. става извънреден професор. Той е автор на исторически студии за българо-унгарските отношения и татаро-българските отношения през средновековието. Занимава се специално с история на Видинското царство и на последните Шишмановци, турското завоевание и българската дипломация в началото на ХIII в. Отделни негови издания са "Възраждане на българския народ" (1928 г.), "Църковно-национални борби и постижения" (1928 г.), "Българското възраждане във Варна и Варненско" (1928 г.), "Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция" (1934 г.), "Второ българско царство…" (1937 г.). През 1928 започва, заедно с проф. В. Златарски и проф. Мутафчиев, издаването на "Българска историческа библиотека". От 1935 г. е председател на Историческото дружество, а от следващата година ръководи Катедрата по история в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1937 г. става член на БАН. Ников умира на 15 ноември 1938 г. в София. 1884 г. Димо Кьорчев - литературен критик, теоретик на българския индивидуализъм. Завършва гимназия в Търново. Следва право в Лайпциг и в СУ “Св. Климент Охридски” (1908 г.). Работи като прокурор в Свищов и адвокат в София. Член е на Националлибералната партия и народен представител (1914 г.). Приема ницшеанската философия, пише статии по литературни, философски и политически въпроси. Редактор на сп. “Слънчоглед” (1909 г., заедно с Елин Пелин). Съвместно с Тр. Кунев издава литературния алманах “Южни цветове” (1907 г.). През 1933 г. излизат: “Избрани съчинения” под ред. на Я. Янев. След 1944 г. е инкриминиран автор. Умира на 22 декември 1928 г. в Париж. 1938 г. Веселин Димитров - журналист, педагог. През 1962 г. завършва руска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Автор и водещ е на първата национална информационно-музикална програма по БНР. От 1970 г. преподава, а от 1992 г. е професор. През 1999 г. става декан във Факултета по журналистика и масови комуникации. Димитров е член на Националния съвет по радиочестоти и TV-канали от 1995 г. От 2001 г. е член на обществени съвет на БНР. Член е също на СБЖ. Той е автор на радиопредавания, сценарии за TV и за документални филми, на документални композиции, записи на грамофонни плочи, статии в българския периодичен печат и в чужди списания. Негови книги са "Програмиране в радиото" (1987 г.), "Българите и радиото" (1988 г.), "Радиопрограмата" (1989 г.), "История на радиото в България" (1994 г.), "Новото радио в България" (1995 г) и др. Починали: 1876 г. В местността Милин Камък загива поп Сава Катрафилов. Той е роден около 1836 г. в град Елена. Завършва Еленското класно училище (Даскалоливницата), след което работи като учител на различни места в България. Катрафилов участва в борбата за църковна независимост и в Хасковското съзаклятие от 1873 г. През 1875 г. събира своя чета и на следващата година в Румъния се присъединява с нея към отряда на Христо Ботев.

Браво на фотографа. В страхотна поза е хванат Найден. И явно няма проблем вече с крака, щом така смело стои на задните си лапи. А очите му като фарове!

Езикът е по-лесно да се обуздае от мисълта. Всъщност кое замърсява повече астралното/духовното пространство? Лошата дума или лошата мисъл? В основата на всяка дума стои мисъл. А не може ли да се срещне такъв вариант - идеална култура на речта, според горното описание, но с думи не отговарящи на мислите, криещи се зад тях. Всеки оратор, владеещ добре риториката, може да направи този номер. Или казано с други думи - едно да говори, друго да мисли.

Езикът е по-лесно да се обуздае от мисълта. Всъщност кое замърсява повече астралното/духовното пространство? Лошата дума или лошата мисъл?

На 17 Май: През 1395 г. в сражение с влашкия воевода Мирчо Стари на р. Арджеш загива прототипа на знаменития едноименен герой Крали Марко. Средновековният владетел на югозападните български земи (днешна Македония) е син на крал Вълкашин и болярката Елена. Марко става крал през 1371 г. след Чирменската битка, в която загива баща му. Противно на фолклора през цялото си управление той е лоялен османски съюзник, а от около 1377 г. става васал на султан Баязид I, губи властта над Скопие, а през 1378 г. и над Охрид. Крали Марко участва с армията си във всички големи турски кампании. През 70-те години заедно с цар Иван Шишман се намесва в гражданската война във Византия. Към 80-90-те години Крали Марко владее района от Прилепско на юг, на изток до р. Вардар и на север до р. Треска и т.нар. Марков град. Въпреки лоялността си към Османската империя той поддържа българската книжовност и култура в столицата си гр. Прилеп, Атонските манастири и др. През 1853 г. Висшият съвещателен съвет на Османската империя, председателстван от Мустафа Решид паша, отхвърля руските искания отправени ден по- рано. От 46 светски и духовни сановници, участвали в заседанието, само трима гласуват за изпълнение на руския ултиматум. На основата на взетото решение Високата порта отказва да изпълни исканията на Николай І, което на практика означавало нова война между Русия и Турция. На 6 май Княз Меншиков връчва ултиматум на Високата порта, в който се настоява Русия да получи правото да покровителства православната църква в Османската империя. В ултиматума се настоява и за смяна на министъра на външните работи Фуад паша, който е обвинен в некоректно отношение към Петербург. През 1867 г. съгласно с предварителния план на Върховното началство на Георги Раковски четата на Филип Тотю, състояща се от 35 души, преминава р. Дунав при Свищов. Филип Тотю Четата трябва да се съедини в Стара планина с четата на П. Хитов. В Свищов четниците са посрещнати от неколцина млади революционери, които се присъединяват към тях. В гората Пустията при с. Върбовка, Севлиевско, четата е обградена от военни части и башибозуци. Свидетели твърдят, че един четник се биел срещу 60 турци. През нощта оцелелите се изтеглили към Балкана. Поддържани от помагачи Филип Тотю с още 4 души се добрали до Стара планина в района на Юмрукчал (днес Ботев връх). Там се срещат с четата на П. Хитов и заедно се отправят за Сърбия, където участват във Втората българска легия. През 1876 г. в Гюргево започва да излиза политическият вестник "Нова България". Той е фактически орган на Българското централно благотворително общество. Замислен е от Христо Ботев, който съставя първия му брой на 5 май 1876 г. в Букурещ. В изданието Ботев обнародва уводната статия "Букурещ, 3 май 1876 г." ("Захваща се вече драмата на Балканския полуостров"), програмната бележка "Нужно обяснение" и др. На 17 май, след като Ботев пристига с четата си в България, се появява "Притурка на "Нова България", а на 26 - вторият брой на вестника. От брой 3 вестникът излиза 2 пъти седмично в Гюргево под редакцията на Р. И. Белобрадов (Р. И. Блъсков), подпомаган от Ф. Симидов. От брой 53 до брой 75 той е редактиран от Стефан Стамболов. В изданието са поместени творби на Симидов, стихотворения от Г. С. Раковски, П. Р. Славейков, Вазов, Стамболов и Ботев. Последният, 75 брой, излиза на 22 април 1877 г. През 1876 г. Христо Ботев настоява капитанът на парахода Радецки Дагоберт Енглендер да спре при с. Козлодуй, Оряховско, като му връчва и писмен ултиматум на френски език. От палубата на парахода Ботев отправя и последните си писма до приятелите в Букурещ и до съпругата си Венета. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на родния бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски, а знаменосец Н. Симов - Куруто. За да преминат през Дунава на 16 май (стар стил) четниците, от различни румънски пристанища разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход "Радецки". След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 18 май тя е обкръжена на планинския рид Милин камък. Там води цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Н. Симов. На 20 май Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2- на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 21 май тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание. През 1890 г. майор Коста Паница е осъден на смърт, като присъдата му е утвърдена от княжеския наместник и премиер Стефан Стамболов. На 21 януари е разкрит заговор за убийство на княза и премиера в столичния гарнизон на Паница след което той е арестуван. През 1913 г. официално е сложен края на Балканската война 1912–1913 г. с подписването на Лондонски мирен договор между балканските съюзници (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) и Турция. Съгласно клаузите на договора, Турция отстъпва на съюзниците всички свои балкански територии на запад от линията Мидия-Енос, остров Крит и останалите намиращи се под нейно владичество по-малки егейски острови. По този начин на практика Турция е изтласкана от Европа, тъй като само малка част от Източна Тракия, в непосредствена близост до Цариград, остава под нейна власт. Албания е провъзгласена за независима държава, като уточняването на държавните й граници се предвижда да бъде решен от Великите сили. Този мирен договор не предвижда начин на разпределение на отстъпените от Турция територии между балканските съюзници. Единственото конкретно постановление относно новото териториално устройство на завладените от съюзниците земи се отнася до остров Крит и останалите егейски острови, признати за територия на Гърция. Подялбата на новозавладените територии се предвижда да бъде договорена между съюзниците с един отделен договор или с двустранни договори между заинтересованите страни. Лондонският мирен договор не урежда дори размяната на военнопленници или дължимите на победителите военни репарации. Постановява се само създаването на специални съюзнически комисии по тези въпроси. Това е предпоставка за избухналите противоречия между съюзниците и съответно до избухване на Втората Балканска война. През 1953 г. по решение на ЦК на БКП е закрит "Сатиричен театър "Стършел". Той започва да съществува на 30 ноември 1952 г., като Естрада за хумор и сатира. Инициативата за създаването му е на редакцията на в. "Стършел". Сценариите се пишат от "стършелите" Челкаш, Петър Незнакомов, Валери Петров, Генчо Узунов и Радой Ралин. Проектите на декорите са на Илия Бешков, художествен ръководител е Стефан Сърчаджиев, а музиката се изпълнява от оркестъра на Сашо Сладура с най-добрите джаз музиканти. Театърът е закрит след двадесет представления, при голям успех. През 1956 г. България е приета за член на ЮНЕСКО. Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура /ЮНЕСКО/ е създадена през ноември 1945 г. в Лондон като една от четирите “големи” специализирани организации на ООН. В ЮНЕСКО членуват 190 страни след приемането и на Източен Тимур. През 1997 г. от членове, напуснали БЗНС е учреден БЗНС - Народен съюз. Регистриран е през юли 1997 г. с главен секретар Анастасия Мозер. Родени: През 1914 г. - Алипи Николов Матеев - български математик. През 1936 г. той завършва физика, една година по-късно и математика в Софийския университет ” Св. Климент Охридски”. През 1940 г. специализира математика в Парижкия университет. От 1962 г. е професор в Катедрата по геометрия на Софийския университет ” Св. Климент Охридски”. През 1963-1967 г. е декан на Математическия факултет, а през 1958-1971 г.- ръководител на Катедрата по обща и приложна математика. Той е един от инициаторите за издаване на сп. “Математика” и пръв негов главен редактор. Работи по проблеми на диференциалната геометрия и обучението по математика. Матеев умира на 7 декември 1979 г. в София. Автор е на трудовете “Върху някои въпроси на диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство” (1950 г.), “Върху някои основни теореми от теорията на конгруенцните прави в елиптичното пространство” (1958 г.), “Специални конгруенции от прави в хиперболичното пространство” (1960 г., на френски език) и др. През 1938 г. - Цвета Димитрова Джумалиева - българска балерина. През 1956 г. тя завършва Държавното хореографско училище в София. Работи като балерина в Националанта академичен театър за опера и балет от 1956 г., а през 1968 г. -1969 г. - в "Комише Опер", Берлин. Преподавател е в Държавното хореографско училище в София от 1974 г. Сред по- известните й роли са: Копелия ("Копелия" от Л. Делиб), Пепеляшка ("Пепеляшка" от С. С. Прокофиев), принцеса Маша ("Лешникотрошачката" от П. И. Чайковски), Аврора ("Спящата красавица" от П. И. Чайковски), Принцесата ("Дървеният принц" от Б. Барток) и др. Получава I награда на конкурса "Виоти" в гр. Верчели, Италия (1958 г.). Починали: През 1555 г. - Свети Николай Нови Софийски–български светец мъченик, обущар от София. Роден е през 1510 г. в Янина, Гърция. Насила помохамеданчен, той се отказва от исляма. Убит е с камъни от мюсюлманска тълпа, разкъсан на части и изгорен, а прахът му хвърлен в реката. Житието му е написано от Матей Граматик. Българската православна църква почита паметта му на 17 май. През 1958 г. - полковник Петър Иванов Вериклечков. По време на Руско- турската война като доброволец от Българското опълчение той се сражава се при Стара Загора и Шипка. След Освобождението Вериклечков завършва Елисаветградското военно училище. В Сръбско-българската война 1885 г. той командва полубатарея от Първи артилерийски полк, с който взема участие в битката при Сливница и в овладяването на Пирот. През 1913 г. полковник Вериклечков е ранен и напуска армията. През Първата световна война е мобилизиран и служи като началник на артилерията на Четвърта армия и като командир на отбраната на Беломорското крайбрежие.

Мисъл на деня – 17 май 2009 г. Молитвата е мощна сила. Ето защо когато се молите, когато размишлявате върху Истината, умът и съзнанието ви трябва да бъдат чисти – никаква нечиста мисъл, никакъв страничен образ да не допущате в тях. За да възприемете една мисъл, един образ от висшите светове, съзнанието ви трябва да бъде чисто и гладко като водата на спокойно планинско езеро. Из Развълнуваното море, УС, 29 септември 1935 г.

Честит Рожден Ден, Аделаида и Милена! Пожелавам ви много щастие и обич!

Пишещият обикновено избира думите през призмата на своя ум, затъмнена от предубеждения, впечатления, емоции и други ограничения. Те се превеждат обратно в мисъл от четящият, чийто ум от своя страна също е затъмнен от идеите му. Колкото до интонацията – за да се улови в писаното слово (особено в мрежата) е необходима доста добра сетивност, която не е притежание на много хора. Затова обикновено възникват недоразуменията и неразбиранията между участниците във форумите според мен. Забелязала съм, че много хора, целейки да избегнат проблема, предпочитат неясното слово на делфийския оракул.

Всъщност за кой ум говорим? Този, който ни помага в пътя към себепознанието или този, който изобрети инквизицията и атомната бомба? Май когато умът, този прекрасен инструмент, даден ни от Твореца се подчини на материалното начало, на само „патки пасе“, но и големи бели прави.

Не е точно това причината за гибелта им. Скоро гледах филм по Нешънъл Географик за тамплиерите. Там обясняваха, че този френския крал Филип Хубави разбрал по някакъв начин за богатствата на тамплиерите и решил да ги заграби. Както знаете тамплиерите са били доста богати. Заловил тогавашния ръководител на ордена Жак де Моле и го изтезавал, за да признае, че орденът им работел против Мисля, че говорим за едно и също. Всъщност тамплиерите са били кредитори на Филип IV. Това е класически пример за убийство на кредитор от длъжник. Кралят е дължал куп пари на тамплиерите и си е решил проблема чрез сила. Монасите воини, чиято задача е била да защитават поклонниците в светите земи по време на кръстоносните походи, развиват сериозна банкова система и контролират огромни средства, върху които Филип IV възнамерява да сложи ръка, след като разбие ордена. Според историците именно това е била и целта на акцията. Повод за нея е отказът на тамплиерите да отпуснат още средства на краля за войните му, а тя става възможна поради факта, че тогавашният папа Климент V е марионетка на френския крал. Все пак френският крал е успял да си присвои голяма част от имуществото на ордена във Франция. Дългият и бавен процес обаче дава възможност на тамплиерите от другите държави да преминат в "нелегалност", като постъпят в други ордени, най-вече в Малтийския, и така да укрият значителна част от съкровищата си. Така се създава мита за легендарното съкровище на ордена, което се търси от археолози и иманяри в запуснатите замъци и манастири в цяла Западна Европа. Някои учени обаче дават по-прозаично обяснение на "изчезването" на богатствата на тамплиерите. Парите им просто са били изнесени чрез италианските банкери, които тогава са въртели финансите на Франция, вън от страната. Тамплиерите са типичен пример на това как нещо започнато с добри намерения постепенно попада под властта на двата демона: ПАРИ и ВЛАСТ. Съдбата им е обаче сериозен повод за размисъл – дали тези два демона дават наистина сигурността, която се търси в тях?

На 13 май 1327 г. Подписан е т.нар. Черноменски договор - таен договор за взаимопомощ между България и Византия. В Черномен цар Михаил ІІІ Шишман се среща с младия Андроник ІІІ Палеолог, по това време съимператор на своя дядо Андроник ІІ Палеолог. Михаил III Шишман Асен, български цар (1323 – 1330). В същото време Византия е обхваната от вътрешнополитическа криза. Съгласно клаузите на Черноменския договор българският владетел се задължава да подкрепи Андроник III в борбата му срещу неговия дядо, а от своя страна младият император трябва да подкрепи Михаил III срещу Стефан Урош III. Независимо от сключения Черноменски договор, през 1328 г. отношенията между Михаил Шишман и Андроник III силно се влошават след свалянето на стария император от престола и обявяването на Андроник III за "автократор". Военните действия между двамата приключват с подписването на т.нар. Одрински мир, според който срещу голяма парична сума Михаил III Шишман връща на Византия крепостта Вукелон. През май 1329 г. мирният договор е потвърден. През пролетта на следващата година Михаил III Шишман предлага на Андроник III организирането на антисръбски поход. Към българо-византийската коалиция се присъединяват и Иванко Бесараб, Белаур – брат на Михаил III Шишман и деспот на Видин, и Иван Александър – братовчед на българския владетел и деспот на Ловеч. На 19 юни 1330 г. българските войски, предвождани от Михаил III Шишман, потеглят от столицата Търново и скоро след това завземат Земен. Предложението на Стефан Дечански за възстановяване на мирните отношения е отхвърлено и неговите войски се установяват при Велбъжд (днес Кюстендил). Преговорите между двете враждуващи страни, проведени между 25 и 27 юни 1330 г., приключват със споразумение за еднодневно примирие. На 28 юни българската войска се пръска да търси храна. Въпреки споразумението сърбите не удържат на думата си. В този момент каталаните и част от сръбската войска, командвана от бъдещия цар Стефан Душан, нападат българите и ги разгромяват. В битката загива и българският цар Михаил III Шишман. Той е погребан в църквата "Св. Георги" в с. Старо Нагоричане. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на България на Балканския полуостров. 1922 г. Обнародван е първият Закон за столичната община. Столичният общински съвет е разпуснат и е назначена 7-членна комисия начело с Крум Попов. Според закона градът е разделен на шест района, управлявани от деветчленни районни съвети, които избират кмет на района и двама негови помощници. Централният столичен съвет се съставя след като в районните съвети се избират по 12 членове, които помежду си избират по трима представители в съвета. Освен това Министерският съвет има право да назначи още 12 души измежду общия брой районни съветници. Сред всички районни съветници с постановление на кабинета се назначава кмет на Централното управление, който не е отговорен пред Централния общински съвет. Централният съвет избира тримата помощници на централния кмет, като всяка група от най-малко 4 съветници в районно кметство има право на поне един съветник в Централния съвет. 1937 г. Излиза първият брой на списание “Българска марка”, издавано от издателска къща "Феникс", собственост на С. Чаракчиев. Директор е д-р Назлъмов (1937 –1947 г.). Последният брой, 111 поред, излиза на 25 октомври 1947 г. Помества информация за новоиздадени марки в България и чужбина, съвети към филателистите, любопитни факти и др. Публикуват се разкази на филателни теми от български писатели филателисти - Елин Пелин, Змей Горянин, Константин Мутафов и др. Отделено е място на материали за дейността на филателните дружества в страната. 1948 г. Подписан е протоколът за сливането на БРСДП с БРП (к). От социалистите се изисква пълно признаване на марксизма-ленинизма и скъсване със западноевропейската социалдемокрация. На практика само половината от членския състав, т.е около 21 000 души, получават правото да се влеят в БРП (к). 1957 г.В София е създаден Национален политехнически музей към Българската академия на науките с Разпореждане №486 на Министерския съвет. През 1885 г. в Русе се създава първото Техническо дружество. 1965 г. В Габрово е открит Месец на хумора и сатирата, който от 1973 г. е вече Национален фестивал на хумора и сатирата. Фестивалът се провежда през месец май всяка нечетна година. Пред дома на хумора и сатирата в Габрово Родени: 1844 г. Цанко Дюстабанов – деец на национално-революционното движение. Учи в Габрово, а от 1872 до 1873 г. — в Робърт колеж в Цариград. Членува в дружество „Напредък“, а от 1873 г. е търговец в Габрово. Той става член на революционния комитет в Габрово и главен войвода през Априлското въстание. Четата, начело на която застава е сформирана на 13 май 1876 г. в Соколския манастир край Габрово. Повежда своята чета към Севлиевския балкан, където заедно със севлиевци храбро се сражава с турците. Предаден от кмета на едно село, Цанко Дюстабанов е осъден на смърт и на 15 юни 1876 г. е обесен. Дарител е на читалище „Зора“. 1858 г. Димитър Христов Бръзицов - книжовник, преводач и публицист. Завършва богословска католическа гимназия в Одрин. Редактира екзархийския вестник в Цариград "Вести". Работи като преводач от гръцки, френски, полски, италиански, руски, сръбски, турски и други езици. Умира на 19 януари 1931 г. София. 1930 г. Иван Калчинов - композитор на естрадна музика, изпълнител на духови инструменти. През 1954 г. завършва Теоретичния факултет на БДК с основен инструмент цигулка. Работи в “Продукция” към направление “Забавна музика” в БР. До края на 50-те години работи като оркестрант. Започва да композира от средата на 60-те години. Негови песни са изпълнявани на фестивала “Златният Орфей” и конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора”. 1949 г. Катя Филипова - българска естрадна певица. Завършва ВИИ “Карл Маркс” (дн. Университет за национално и световно стопанство) през 1976 г. Дебютира като солистка на оркестър “Метроном” (1973 г.) и вокално трио “Обектив” (1974 г.). Солистка е на Естрадния оркестър на КТР (1974 – 1977 г.). Представя се на няколко международни фестивали, на които журито й присъжда награди за най-добро изпълнение: “Златният мост” в Западен Берлин (1975 г.), Кастълбар, Ирландия (1975 г.), “Песни за морето”, Рощок (1982 г.). През 1976 г. печели първа награда в конкурса на грамофонните фирми на фестивала в Сопот, Полша, а през 1977 г. - втора награда на “Шлагерфестивал”, Дрезден. Популярността й е най-голяма в края на 70-те години. Осъществява концертни турнета в много страни на Европа, Тунис, Алжир, Мароко, Либия, Гана, Нигерия, Етиопия, Ирак и др. През 1986 – 1987 г. е солистка на оркестър “Динамит брас бенд” в скандинавските страни. Нейни са албумите “Катя Филипова” (1977 г.), “Незабрава” (1980 г.) и “Добри познати” (1985 г.). 1966 г. Камен Воденичаров - актьор. Той завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство за кукли" в класа на проф. Н. Геогриева. През 1990 г. постъпва в Бургаския куклен театър. На 27 януари 1990 г. създава студентското предаване "Ку-ку" и е водещ на рубриката "Каналето". Камен Воденичаров е продуцент и водещ на шоуто "Каналето" (1994 г.). Освен това той продуцира спектакъла на Сатиричния театър "Дванайсeта нощ", като изпълнява и една от главните роли. Той участва и във филма "Испанска муха" (1997 г.). Камен Воденичаров е съсобственик на телевизия ММ. По-известни албуми с негово участие са "Шат на патката главата", "Хъшове" и др. Починали: 1913 г. Марин Поплуканов - деец на националноосвободителното движение. Роден е на 25 май 1845 г. в Ловеч. Включва се в националноосвободителната борба в края на 60-те и началото на 70-те г. на XIX в. Един от сподвижниците на Васил Левски. През 1870-1871 г. е член на Българския революционен централен комитет в България - Привременното правителство. Участва в Общото събрание на БРЦК в Букурещ през 1872 г. След провала на Арабаконашкия обир (1872) е арестуван и изпратен на заточение в Диарбекир. След 4-годишен престой успява да избяга от там и се завръща в родния си край. След Освобождението е депутат в Учредителното събрание 1879 г., кмет на родния си град. Автор е на спомени. 1951 г. Спиридон Спасов Казанджиев - психолог и философ идеалист. Той е роден на 23 декември 1882 г. в Севлиево. През 1907 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, след което следва философия в Лайпциг (1907 - 1909 г.) и Цюрих (1909 - 1911 г.), където защитава докторска дисертация. През 1913 - 1914 г. Казанджиев работи като учител в София. От 1920 г. е доцент, 4 години по- късно става извънреден професор, а през 1928 г. е редовен професор в Софийския университет, където завежда Катедрата по систематическа философия (1920 - 1949 г.). Освен това той чете лекции и във Военната академия. От 1930 г. е дописен член на БАН и редовен член от 1941 г. От 1942 до 1949 г. Казанджиев е научен секретар на БАН. Печата за първи път през 1906 г. в сп. “Природа”. От 1920 г. е редовен сътрудник и съредактор на сп. “Златорог”. 1980 г. Георги Иванов Георгиев – български капитан далечно плаване. Роден е на 4 юни 1930 г. в Кърджали. Състезател и треньор по ветроходство, един от основателите на яхтклуб "Порт Варна" при СО "Воден транспорт". Участва успешно в трансатлантическата регата "ОСТАР-76". От 20 декември 1976 г. до 20 декември 1977 г. с яхтата "Кор Кароли" сам провежда първото околосветско плаване в историята на българското корабоплаване. Изминава пътя от Хавана през Панама, Маркизките острови, островите Фиджи, Торесовия проток, Порт Даруин, Индийския океан, Порт Елизабет, Кейптаун и Хавана (23 018 морски мили) за 365 дни, от които в плаване - 201,9 денонощия. През 1981 - 1982 г. плаването му е вписано в книгата за рекорди "Гинес" като "най-добро постижение в света за обиколка на еднокорпусна яхта по време, независимо от големината й и от маршрута на плаването".

На 10 Май 1841 г. Плевенската община свиква събрание на местните български първенци. Решено е да се съберат пари за строителството на сграда за ново взаимно училище в града. 1871 г. Васил Левски изготвя "заплашително" писмо от името на "Привременното правителство в България" до карловския чорбаджия Ганчо Мильов, в което отбелязва целите на борбата: "В Българско не ще има цар, а народно управление и "секиму своето". Секи ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът, и пр. Свобода и чиста република." 1876 г. Четата на Стоил войвода води бой при с. Нейково, Котленско, където е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил войвода. Начело на останалите четирима въстаници той е повторно ранен и спира между селата Близнец и Бинкос, Сливенско. На 12 май в местността Съчма чешме, при с. Бинкос, Стоил войвода е заловен от потеря. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен. Турците занасят главата му, набучена на кол, в с. Близнец. Воеводата от националноосвободителното движение е роден в с. Инджекьой (днес Стоил войвода), Сливенско. През 1864-1873 г. е овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село и сформира малка хайдушка чета в Батовската гора. Оттам прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Предрешени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без някой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан. През 1875 г. Стоил войвода емигрира в Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен е за помощник-апостол на Ил. Драгостинов и войвода на чета във II - Сливенски, революционен окръг по време на Априлското въстание 1876 г. Подпомогнат от Кондьо Кавръков, Михаил Гаджалов и др., Стоил войвода изгражда лагер в Стара планина в местността Кушбунар. Там са пренесени оръжие, боеприпаси и храна, а местото трябва да бъде сборен пункт и изходна база на сформираните чети. След избухването на въстанието към четата се присъединява четата на Ил. Драгостинов и Г. Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници наброява вече 72 души. Четниците водят няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг. 1913 г. Край река Ангиста, Сярско, напредващи гръцки войски са спрени със сила от Сярската бригада на Македоно-одринското опълчение. На 11 май гръцкият и сръбският посланик в София колективно протестират пред министър-председателя Иван Ев. Гешов. Македоно-одринско опълчение е формирано на 23 септември 1912 г. с царски указ. Начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов са съставени шест дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. През октомври са сформирани още шест дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска. Дванадесетте дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общият състав на дружините възлиза на 14 670 души. 1914 г. Седемнадесетото Обикновено народно събрание избира 30-членна анкетна комисия за периода на Балканските войни с 21 депутати от мнозинството и 9 - от опозицията. Комисията се конституира на 17 май с председател Христо Попов и на 22 май се разделя на 4 подкомисии: по дипломатическата подготовка с председател Хр. Попов, по военните действия с председател И. Попов, по търговете и военните доставки с председател И. Вълчев и по реквизициите с председател Р. Радев, от февруари 1915 г. - П. Чорбаджиев. 1918 г. Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост издава нареждане за намаляване на хлебните дажби, което води до протестни демонстрации в Пловдив (15 май), София (18 май), Варна, Ямбол и др. 1945 г. Приета е наредба-закон за създаване на Върховен стопански съвет (ВСС) при Министерския съвет. 1989 г. Българският парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс. Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но се правят и за улесняване на изселването на турците от България. 2006 г. Главният редактор на авторитетното списание “64-шахматен обзор” Александър Рошел връчва на световния шампион Веселин Топалов шахматния “Оскар” за най-добър шахматист в света за 2005 година. За Топалов са гласували шахматни специалисти и коментатори от 68 страни. След награждаването Веселин Топалов споделя: “Щастлив съм, че спечелих тази авторитетна награда, която преди мен са носили знаменити шахматисти.” Родени: 1840 г. Хаджи Димитър. Димитър Николов Асенов е син на преуспяваш занаятчия от Сливен, който през 1842 г. заедно със съпругата си и синовете си пътуват до Ерусалим на хаджилък - оттогава Димитър става "Хаджи".Двама от братята му се сражават в Критското въстание 1866-1869 г., а най-малкият участва в четата му и загива. Чичовците му Стоян и Добри са известни народни хайдути, по-късно и войводи. Хаджи Димитър учи в родния си град. След убийството на Али ефенди от П. Хитов и Ст. Люцканов през декември 1860 г. е принуден да се укрива и през пролетта на 1861 г. излиза хайдутин в четата на П. Хитов. С нея обикаля Балкана до есента на 1863 г. и известно време е знаменосец. Заедно с П. Хитов прекарва зимата на 1863-1864 г. в Сърбия, а през пролетта отива в Букурещ, където се среща с Г. С. Раковски. През лятото заедно със Ст. Люцканов Хаджи Димитър минава р. Дунав начело на чета от 12 души, но бързо се разделят. През 1866 г. заедно с Жельо Войвода, Стефан Караджа и чета от 20 души преминава в България, но и този път войводите се разделят. Заедно с няколко души Хаджи Димитър действа из Балкана до есента. През 1867 г. влиза като войвода в Тайния централен български комитет. На 6 юли начело на въоръжена чета от 129 души преминава р. Дунав при с. Вардим, Великотърновско, край устието на р. Янтра, заедно със Ст. Караджа. Тежко ранен, Ст. Караджа попада в ръцете на османските потери. С останалите около 40 четника Хаджи Димитър пробива обсадата и след няколко дни се установява на връх Бузлуджа. Тук четата е обградена от потери и редовна турска войска. На 18 юли следобед, след неколкочасово сражение, загиват почти всички. В боя е убит и Хаджи Димитър, главата му е занесена в Търново, а оръжието и книжата на четата са предадени на Мидхад паша. 1929 г. Стефан Тихчев, български журналист. Председател на Комитета за телевизия и радио (17 май 1982 - 20 януари 1986), заместник главен директор на БТА (17 декември 1969 - 1 януари 1981), първи заместник главен директор на БТА (1 януари 1981 - 18 май 1982). 1959 г. Георги Коритаров, журналист. Роден е на 10 май 1959 г. в София. През 1979 г. завършва специалност славянска филология - сърбохърватски език в СУ „Св. Климент Охридски“. Георги Коритаров владее сръбски, хърватски, руски, полски, английски и китайски, ползва и албански език. С журналистика започва да се занимава от създаването на вестник "Демокрация" като парламентарен репортер, по-късно пише и за в. "Демокрация 91" и "Континент". От 1992 г. е в радио "Свободна Европа", където първо е политически репортер, а по-късно става водещ на няколко предавания. През 2003 г. Коритаров е водещ на аналитичния преглед на печата „Блиц“, съвместно издание на радио „Свободна Европа“ и телевизия Би Ти Ви в рамките на сутрешния блок „Тази сутрин“. В началото на 2004 г. обаче предаването спира, тъй като договорът за него изтича и не е подновен. От началото на 2005 г. Коритаров е в Нова телевизия и радио "Нова Европа". По Нова телевизия той води половинчасово токшоу наречено "Коритаров Live", което първоначално се излъчва късно вечерта, а по-късно става част от сутрешния блок на Нова телевизия "Здравей, България". На 21-ви ноември 2008 г. е скандално уволнен от "Нова телевизия". Официалната версия за това е неспазването от страна на водещия на принципите на журналистическия плурализъм и използването на телевизионния екран за лични цели. Починали: 1876 г. В сражение с редовна турска армия, при село Нейково, Сливенско, е убит Иларион Драгостинов. Той е роден в с. Арбанаси, Великотърновско и образованието си получава в Търновското мъжко петокласно училище. След като завършва през 1868 г.емигрира в Русе и се занимава с търговия. По-късно работи в английската железопътна компания като търговски агент и комисионер. Вече в България Драгостинов се включва се активно в обществения и културния живот на Русе. През 1871 г. той основава Русенския революционен комитет и през следващата година е представител на общото събрание на БРЦК в Букурещ. Драгостинов участва в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Година по- късно влиза в състава на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. Той е избран за апостол на Втори Сливенски революционен окръг. Поради провал на организацията в Сливен при обявяване на въстанието, заедно с Г. Обретенов Драгостинов формира малка чета, която се присъединява към дружината на Стоил войвода. 1876 г. В сражение с турците при с. Нейково, Котленско, загива Георги Обретенов. Синът на баба Тонка Обретенова от 1870 г. получава образование в Юнкерското училище в Одеса. Пет години по-късно се завръща в България във връзка с подготвяното въстание. След неуспеха на Старозагорския бунт отново се завръща в Румъния. Георги Обретенов е определен за помощник-апостол във Сливенския революционен окръг. След избухването на Априлското въстанието с четата си се присъединява към четата на Стоил Войвода и тази на Ил. Драгостинов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброява 70 души и води няколко тежки сражения с турските потери. 1997 г. Златка Дъбова, българска художничка, графичка, заслужил художник от 1974 г. През 1953 г. завършва графика в НХА в класа на проф. Илия Бешков. Работи основно в техниките литография и дърворез. Сред темите, които най-често се срещат в творбите ѝ са фолклора, бита, детството, майчинството, възрожденската архитектура. Нейни творби са притежание на музея "Пушкин" в Москва, галерии в Банска Бистрица, Сао Пауло, Дрезден и др. 28 нейни творби са включени в самостоятелна колекция в пазарджишката галерия „Станислав Доспевски“.Дъбова илюстрира много книги от български автори, като Людмил Стоянов, Ангел Каралийчев и Георги Струмски. Има изяви и като сценографка (пиесите "Под игото" на Иван Вазов и "Езоп" на Гилерме Фигейреду). Златка Дъбова е съпруга на художника Христо Нейков. Златка Дъбова "Жена с дете",1971

Тамплиерите са обгърнати с романтичната мантия на мистиката. Но всъщност кои са те? печат на ордена - Изобразява двама ездачи на един кон, което се приема като символ на бедността или на съчетанието на монах и войн Много хора свързват ордена на рицарите на Храма с последния велик магистър на ордена – Жак де Моле, изгорен от френския крал Филип IV Хубави на 18 март 1314 г. Според Готфрид Парижки, Жак де Моле, вече на кладата събира сили преди да умре и извиква на Божи Съд Филиппа IV, Ногаре и Климента V. Задъхвайки се в огнените езици, той хвърля анатема върху тях и цялото им потомство, предричайки техния край, който наистина се сбъдва. Тази история/легенда (?) е описана в „Прокълнатите крале“ от Морис Дрюон. Великият, последен магистър на ордена - Жак де Моле Началото на тамплиерите е през 1119(1118 ?) г. Целите им са били – защита на новото Йерусалимско кралство от мюсюлманите и охрана на многобройните пилигрими от запад. Първи магистър на ордена става Юг дьо Пайен. Връзката им със Соломоновия храм, а от там и името им идва от факта, че в началото са били настанени в помещение близо до двореца. Според хрониките от това време, се казва „Тъй като те нямаха нито църквата, нито постоянно убежище, Кралят им даде за временно пребиваване южното крило на двореца до Храма Господен.“ (Гильом Тирски, хронист) Става дума за втория Храм на Йерусалим, построен от Ирод Велики и разтушен от римляните през 70-те години от н.е. Рицарите се обединили в орден под името „Бедните рицари на Иисус от Соломоновия храм“ (по други източници „Бедните братя от Ерусалимския храм“). От там и името им постепенно се превръща в тамплиери (храмовници). Всъщност това, което по-малко е известно за този орден е, че неговият устав е съставен от свети Бернард. А кой наистина е този светец? Известен монах – цистерцианец, средновековен мистик. Но неговото име е свързано също така и с борбата срещу ересите. Участва в осъждането на Пиер Абелар и Арнолд Брешиански, а също така взима дейно участие в унищожаването на катарите. Той е и вдъхновителя на втория кръстоносен поход. Свети Бернард постепенно придобива огромен авторитет както в църковните, така и в светските кръгове. Той диктува своята воля на папата, на френския крал Людовику VII. Свети Бернард Той е идейният баща на тамплиерския орден. Написва първият им устав. Интеересна и противоречива личност. От една страна – фанатичен противник на еретиците, а от друга – човек смятащ за основна добродетел смирението. Според него целта на човешкото съществуване е сливането с Бога. Също като своя „кръстник“ и тамплиерите са от една страна симпатични, интересни, романтични, а от друга – занимаващи се с лихварство, опитващи се да командват крале и папи. Това накрая довежда и до гибелта им през 1312 г., когато започва шест годишният процес срещу тях. В момента има едно възобновяване на този орден. Има тамплиери и в България. За тях можете да прочетете в този сайт. Защо интересът към този средновековен рицарски орден е толкова голям в момента? Не може да се мери нито с тевтонците, нито с хоспиталиерите (малтийските рицари), които на мен са ми по-симпатични. Но това е вече въпрос на лично предпочитание.

На 9 май 1204 г. Предводителят на кръстоносците Балдуин Фландърски е провъзгласен за владетел на Константинопол. Печат на Балдуин Фландърски Балдуин I Фландърски e фландърски феодал, един от водачите на IV кръстоносен поход. Той е пръв император на Латинската империя (1204 - 1205 г.) и син на хайналтския граф Балдуин. Балдуин Фландърски организира завладяването на балканските територии на Византия като отхвърля предложението на цар Калоян (1197 - 1207 г.) за мир. Така българският цар влиза в съюз с въстаналите срещу латинската власт византийски аристократи в Тракия. В Одринската битка (1205 г.) войските на Балдуин са напълно разгромени, той е пленен и отведен в Търново, където умира в кръстената по късно на него “Балдуинова” кула намираща се в крепостта Царевец. 1774 г. В село Козлодуй (България) войската на Александър Суворов разбива 40 000 турска армия. Александър Василевич Суворов (1729-1800) Сражението при Козлодуй започва от 12 ч. на обяд и завършва в 20 ч. Сражението се води за 16 км земя, намираща се между Шумен и Варна. Руските войски превземат 29 вражески оръдия и 107 знамена, в това число турски лагери и множество военни снаряди. Убити са 500 турци и пленени още около 100 души. Руските войски губят 75 войници от по-нисък ранг, ранени са 4 офицера и 130 войници… 1876 г. След предателство турските власти успяват да арестуват в Горна Оряховица Иван Панов Семерджиев, Георги Измирлиев-Македончето и други местни дейци. След като са изправени на съд всички те са осъдени на смърт. Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев-Македончето са обесени на 28 май 1876 г. Когато увисва на въжето Георги Измирлиев-Македончето изрича думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”. Георги Димитров Измирлиев (Македончето) 1945 г. Започва двудневната национална конференция на БЗНС, свикана от левите сили в съюза, подкрепени от БРП (к). Избран е нов Управителен съвет и ново Постоянно присъствие. Никола Петков не е съгласен със свикването на конференцията и не присъства, но въпреки това е избран за главен секретар на съюза, с което се поставя началото на Български земеделски народен съюз "Никола Петков". 1989 г. В Народното събрание е внесена подготвената от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството “Декларация за основните принципи за гласност и преустройство в Народна република България”. Издигат се искания за правова държава, политически плурализъм, свобода на словото, равноправие на националните малцинства и други. Декларацията е подкрепена със 131 подписа. 1990 г. Подписано е споразумение за търговия и икономическо сътрудничество между България и Европейската общност в Брюксел. 1994 г. България получава статут на асоцииран член на Западноевропейския съюз. Родени: 1821 г. Николай Христофорович Палаузов - възрожденски обществен деец. Родом е от Габрово. Николай Христофорович Палаузов учи в родния си град, а след това завършва Ришельовския лицей в Одеса (1842 г.). По това време той приема руско гражданство. Николай Палаузов е един от основателите на Одеското българско настоятелство и негов председател до края на живота си. Спечелва за българската кауза отговорни руски общественици и държавни дейци. Сътрудничи със статии на "Одески вестник" и "Цариградски вестник". Автор е на преводи от руски език. Николай Христофорович Палаузов умира на 2 март 1899 г. 1937 г. Бончо Иванов Урумов - актьор, режисьор. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1962 г.) и актьорско майсторство в НАТФИЗ (1968 г.). Работи в Драматичния театър - Хасково (1968 г.), в Драматичния театър - Пловдив (1969 г.), в театър “Сълза и смях” (от 1978 г.). Бончо Урумов ръководи младежка театрална студия към театър “Сълза и смях” (от 1987 г.). Хонорарен преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ (от 1985 г.). Изиграва ролите на Телериг в “Старчето и стрелата”, Шопенхауер в “Бесни ръце”, д-р Ранг в “Куклен дом” и други. Написва книгата “Елементи на актьорската техника” (1978 г.). 1939 г. Петя Цолова Стайкова - писателка. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1962 г. После работи като журналистка във вестник “Знаме на комунизма” в Търговище (1962 – 1965 г.), редактор във вестник “Народна младеж” (1965 – 1971 г.). Нейното първо стихотворение излиза през 1956 г. Петя Стайкова е авторка на очерци, есета, интервюта и други. Превежда стихотворения от руски, унгарски и други езици. Нейни съчинения са “Земя през юли” (1970 г.), “Художникът от сутерена” (1974 г.), “Завръщане от лятото” (1975 г.), “Вторият ден на годината” (1978 г.) и др. Починали: 1974 г. Любомир Панайотов Пипков - композитор, музикален педагог и общественик. Син на П. Пипков. Следва в Държавната музикална академия (БДК, 1924 – 1926 г.), възпитаник е на Ив. Торчанов. Завършва Екол Нормал Мюзик в Париж (1932 г.). Негови преподаватели са П. Дюка и М. Боанже. Работи като корепетитор в Софийската опера, а по-късно е неин хормайстор и диригент (1944 - 1953 г.). Първият секретар на Съюза на български композитори (1947 – 1957 г.). От 1948 г. е професор в класа по вокални ансамбли в Музикалната академия, завежда Катедрата по оперно-сценично изкуство (1962 – 1974 г.). Пипков е един от основоположниците на българската филмова музика: филмите "Тревога" (1951 г.), "Септемврийци" (1954 г.), "Земя" (1957 г.), "Командирът на отряда" (1959 г.), "Стубленските липи" (1960 г.). Пипков е един от създателите на дружество "Съвременна музика" (осн. 1933 г.). Първите си музикални творби - малки клавирни пиеси, Соната в 3 части и 22 вариации за пиано, създава в началото на 20-те години. Други негови произведения са Първи струнен квартет (1928 г.), Соната за цигулка и пиано (1929 г.), Клавирно трио (1931 г.), симфоничната поема "Сватба" (1934 г.), операта "Янините девет братя" (1937 г.), Клавирен квартет (1939 г.), Първа симфония (1940 г.), масови песни ("Шумете, дебри и балкани", "Химн на българските въстаници" и др.), операта "Момчил" (1948 г.), Концерт за цигулка (1951 г.), Втора симфония (1954 г.), "Оратория за нашето време" (1959 г.), операта "Антигона’43" (1963 г.), 5 песни по чужди поети (1964 г.), Трета симфония (1965 г.), Трети струнен квартет с тимпани (1966 г.), Четири мадригала (1968 г.), Четвърта симфония (1970 г.), Метроритмични картини и студии (1971 г.), "Пролетни приумици" (1972 г.), "Приглушени песни" (1972 г.) и други. 2002 г. Борислав Шаралиев - режисьор. През 1947 – 1950 г. Шаралиев учи във ВГИК. От 1951 г. до пенсионирането си работи в СИФ “Бояна”. Той е председател на борда на директорите на Бояна филм през 1995 г. Дебютира с антифашистката драма “Песен за човека” (1954 г.). Самобитната му индивидуалност и яркият му постановъчен стил се разкриват в разнообразните по жанр и проблематика филми. Творчеството му е граждански ангажирано и защитава нравствените ценности. Режисьор е на “Две победи” (1956 г.), “В тиха вечер” (1960 г.), “Двама под небето” (1962 г.), “Васката” (тв, 1964 г.), “Рицар без броня” (1966 г.), “Един снимачен ден” (тв, 1968 г.), “Сбогом, приятели!” (1970 г.), “На мястото на дървена Москва” (1971 г.), “Необходимият грешник” (1971 г., документален), “Очакване” (1973 г.), “Апостолите” (1976 г.), “Всичко е любов” (1979 г.), “Записки по българските въстания” (тв, 1981 г.), “Ударът” (1982 г.), “Борис Първи” (1985 г.), “Пльонтек” (1991 г.).

На 8 май 1855 г. Река Искър залива Самоков и предизвиква сериозни разрушения в града. 1876 г. В хода на Априлското въстание въстаническите сили постигат частичен успех срещу войските на Хафъз паша в района на Стрелча. Същия ден Тосун бей напада Клисура. 1880 г. Спрян е от печат обществено-политическия вестник "Целокупна България". Изданието е първият печатен орган на Либералната партия в Княжество България. След закриване на Учредителното събрание на 20 юни 1879 г. започва да излиза 2 пъти седмично в Търново под редакцията на Петко Славейков. В програмата на вестника залягат две основни задачи - да защитава Търновската конституция и да отстоява българското национално единство. За осъществяване на българското национално единство вестникът разчита на Русия. Изданието се обявява срещу консервативното правителство на Т. Бурмов и остро критикува нарушенията на Търновската конституция. С идването на власт на Либералната партия през март 1880 г. изданието става официоз. В авторския колектив влизат и Ст. Стамболов, Ив. Славейков и Св. Миларов. 1912 г. В "Държавен вестник" е публикуван Закон за Военната академия. На 11 декември 1911 г. с доклад до държавния глава цар Фердинанд І военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия. Месец по-късно докладът за създаването на Военната академия е одобрен от цар Фердинанд І и законопроектът е внесен за разглеждане и утвърждаване от Народното събрание. На 1 март 1912 г. е гласуван от народните представители, а на 20 април с Указ № 26 цар Фердинанд І утвърждава Закона за Военната академия. На 12 юни 1912 г. с Постановление на Министерския съвет са утвърдени първият Правилник на Военната академия, Учебен план и Инструкция за конкурсните изпити, които от 6 юли влизат в сила. 1925 г. Във виенския Бургтеатър Менча Кърничева застрелва Тодор Паница. Смъртната присъда е произнесена още след ноември 1907 г., когато в София по заповед на Яне Сандански Паница убива Борис Сарафов и Иван Гарванов. Годеницата на Иван Михайлов полага клетва като член на ВМРО на 15 март 1924 г. Тя поддържа връзка със семейството на Паница и изчаква удобен случай, за да изпълни присъдата. След убийството сама се предава на властите и се стреми да привлече обществения интерес към причините за убийството и към съдбата на Македония. 1926 г. В София пристига извънредният пратеник на Секретариата на ОН Рене Шарон за проучване на бежанския въпрос. Той дава положителна оценка на българското искане за заем. 1971 г. Народното събрание приема проекта за нова конституция. Решено е приемането й да стане чрез референдум. На тържествено заседание на V Народно събрание на 18 май е обявено приемането на новата конституция. Тя влиза в сила същия ден с публикуването й в "Държавен вестник" и е обявена за основен закон за изграждането на "развито социалистическо общество". В нея БКП се провъзгласява за "ръководна сила на обществото и държавата", а НРБ - за "социалистическа държава". Създава се нов висш постоянно действащ държавен орган - Държавен съвет, който "съединява вземането на решения с тяхното изпълнение" и на практика измества парламента и правителството от върховното положение, което конституцията им е отредила. 1990 г. Сключена е Спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между България и Европейската икономическа общност. Спогодбата влиза в сила на 1 ноември 1990 г. и предвижда постепенно елиминиране на количествените ограничения за българския внос в Общността и предоставяне на взаимни отстъпки в сферата на търговията със селскостопански стоки. 2006 г. Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” започва специализирана операция срещу потребители в Интернет, свалящи и разпространяващи незаконно музика и филми. Три дни по рано на 5 май при специализирана акция на ГДБОП (Главна дирекция за борба с организирана престъпност ) са арестувани трима от най-активните ъплоудъри на незаконни софтуер, филми и музика в българското интернет пространство. За една година те са качили 22 терабайта незаконна информация и са я предоставяли за споделяне с неограничен брой потребители. Родени: 1891 г. Цветан Николов Минков (псевдоним на А. Казимирски)- литературен критик и белетрист. Той завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Сътрудничи в списанията: “Демократически преглед”, “Българска мисъл”, “Училищен преглед”, “Библиотека български писатели” и др. Освен това редактира в. “Глобус”, библиотека “Книга” и библиотека “Родна книга”. Минков е автор на очерците: “Хр. Ботев” (1925 г.), “Д. Дебелянов” (1926 г.), “Българска народна поезия” (1934 г.), на романите: “Цар Симеон” (1928 г.), “Кърджалии” (1935 г.), “Три синджира роби” (1935 г.), “Очерки по българска литература” (1946 г., 1948 г.), подбира и издава сборник с народни песни “Мене ме, мамо, змей люби” (1956 г. ) и том 12 от “Българско народно творчество” (1963 г.). В съавторство съставя справочника “Бълг. писатели” (1961 г.).Цветан Минков умира на 5 март 1967 г. в София. 1894 г. Христо Николов Каварналиев - художник. Христо Каварналиев, "Пейзаж" Той завършва Художествено-индустриалното училище в София (днес Художествена академия) при Ив. Мърквичка, след което Специализира в Берлин. Каварналиев рисува предимно морски пейзажи и композиции със сюжети от живота на рибарите с маслени бои, темпера и гваш. В някои от творбите му има социални моменти. Умира на 18 май 1951 г. във Варна. По-известни негови произведения са: “Морска вълна”, “Морски вълни”, “Край морския бряг”, “Морски пейзаж с гемия”, “Брези край Варна”, “Морски пейзаж”, “Бурно море”, “Развълнувано море”, “Пристанище Хамбург”, “Балчик”, “Каварна” и др. Починали: 1876 г. Тодор Луков Лефтеров - участник в национално-освободителното движение. Той завършва търговска академия в Манчестър, Англия. След завръщането си в България основава читалища в няколко села и ръководи умело самообразованието на младежите. Работи като учител в с. Михалци. Лефтеров постъпва в четата на поп Харитон и загива в Дряновския манастир в сражението с турците. 1932 г. Умира Петър Тодоров Гудев - политически и държавен деец. Роден в с. Градец, Сливенско през 1862 г. Следва право в Париж, като защитава и докторат. След като се завръща в България става адвокат. Член е на Народнолибералната партия и редактор на печатния орган на партията в. "Нов век". След смъртта на Д. Петков Гудев е назначен за министър-председател, едновременно с това е и министър на вътрешните работи за периода 3 март 1907 г. – 16 януари 1908 г. След това се оттегля от политическия живот и се отдава на журналистическа дейност. Народен представител е в IХ, Х, ХI, ХII и ХIII Обикновено народно събрание, като на последното е и председател.

Мисъл на деня – 8 май 2009 г. Любовта – това е най-великата наука, която съществува на Земята – единствената сила, която облагородява хората и тя периодически се проявява. На Земята се проявява през месец май. Няколко месеца има подготвителни – през зимата са подготвителните условия за Любовта. В месец май се проявява. След туй през юни, юли, август намалява. Но най-високата точка – това е май. Като дойдеш в май, всичките птици пеят, животни, треви и цветя – всички, едно надпреварване има. Растенията се обличат в своите дрехи. Като мине туй време, после пак настане един период и тия любовни сили се оттеглят. Из Станете вие, които спите!

„Когато видиш хората в проявите им и разбереш, че душата им е гладна и пуста, в душата ти ще се пробуди състрадание към тях, а състраданието е стъпало, предшестващо любовта и молитвата за тях, това е път на любовта. Най-важното в разговорите е да се избегне осъждането. Чувството на състрадание трябва да замени осъждането, тъй като в робство хората са слепи. Ако се обърнеш мислено към Господа, Той ще те научи за какво и как да говориш. “ /ИГУМЕН НИКОН (Воробьов)/, За разговорите и за гостите