Ани

И аз съм забелязала същото! Това като, че ли е доста добър начин за защита срещу магии? При това и напълно безплатен.

Всъщност говорейки за връзка с Бога, неявно подразбираме приемането на неговото съществуване. Кой как приема този факт и каква е неговата връзка е нещо много лично. Аз не бих споделили моята връзка. По простата причина, че когато се говори за нещо толкова лично и съкровено, то ТО има опасност да се разруши. Но ми е интерсно какво мислите за тази гледна точка: "Когато спреш да вярваш в нещо, то спира да съществува" Лично аз съм доста раздвоена. Много харесвам Уика заради пантеизма им, но защо е това отказване и неприемане на Твореца ...не знам? Преди смятах, че всеки който не вярва в Бог е атеист. Но май не е така...

Доброто семе

Здравей, Мона. Дълги години бях атеистка. Някъде над 30 г. Не вярвах в нищо извън видимия физически свят. Това беше от възпитанието ми – семейство, училище и т.н. Не съм била без мечти. Светът съвсем не ми се виждаше пуст. Не ми е и трябвал „бащица” отгоре. Стигаха ми и тези, които се имаха за такива на физически план. Защо започнах да търся Бога? При мен това стана от любопитство. Колкото и смешно да звучи на някои. Нещо в мен ме караше да си задавам въпроси, на които нито Маркс, нито Енгелс можеха да ми отговорят. . Ти казваш: Може би дори когато съм била атеистка, в себе си съм чувствала Господ? Просто не съм Го определяла като такъв. Но явно съм имала нужда да го открия и в света около себе си. Затова започнах да Го търся. Не мога да кажа още, че съм Го открила. Но поне се измъкнах от егрегора на диалектическия материализъм. Сега имам чувството, че понякога Го откривам в очите на хората около мен (най вече в детските), в някое животинче... Да не говорим за цветята. Там винаги е на лице. Колкото до модела - майка/баща и необходимостта от осъзнаване, порастване, то тук наистина са компетентни психолозите. Но търсенето на Бога на това ниво е само една от многото страни на връзката Му с човека. Има и много други. Така поне ми се струва.

Извинявай! Разсеяла съм се Ще го оправя! Няма опасност да се повлияя от у_раж!

Хриско, (беше написано Христко , грешка от моя страна ) съгласна съм с Fut по отношение на този пост. Говорейки срещу духовното разслоение, не попадаме ли и ние в същия капан? Нека да търсим положителното във всяка религия и учение. А фанатиците..., те са друга работа. От тях спасение няма, но не бива заради тях да зачеркнем и хубавото. Например, колкото и да ме плаши понякога мюсюлманството - приемам суфизма. Много харесвам Руми и Омар Хайям Анекдотът ти е наистина за размисъл, както казваш на някой фанатик... Но мислиш ли, че фанатик ще вземе да пише и чете в този форум?

А нима догмите в другите религии не са непоклатими? Снощи гледах един филм за мюсюлманите и се ужасих. Но от крайностите, не от самото учение. Има догми във всяка религия, че дори и в езотеричните учения. Според мен те са от помощ на хората вървящи по техния път. Ние не можем да кажем кои са правилни и кои не. Поне относно православната църква, въпреки всичките си кусури, смятам че не е регресивна. Помагала е на нашия народ в миналото много. И сега много хора имат нужда от нея. От вън на църквата не може да се помогне. Провидението ще реши на къде и как ще върви. П.П. Да относно У Ра - позна! "обичай ближния си, и мрази врага си" - е казано в Стария Завет. Христос донесе новото учени - това на любовта

Мисля, че написаното от Буболече е доста крайно. Такива хора, като описаните от нея има във всички религии, учения и държавни институции. Трябва ли например заради Осамма бен Ладен да заклеймим всички мюсюлмани? А нима сред будистите всички са в ред? Но са по-далече от нас и затова ги издигаме на пиедестал. Защото не можем да ги видим детайлно. А съдим за тях само по учението им. Същото се отнася и за йогите, и за кришнарите…Ако аз трябва да съдя за последователите на Кришна по един леко превъртял такъв, пишещ в друг форум (не ми се дава линк към него за да не му правя реклама, за която явно бедната му душичка копнее), то доста бих се разочаровала. Добре, че има и други. Тук. Спасението на нашата, българската църква е в ръцете на самата църква и на искрено вярващите в нея хора, които въпреки глупостите които вършат някои свещеници, смирено вярват в Словото на Спасителя и го изпълняват. Това лошо ли е? След като сме готови да видим и в най-тъмните страни от живота нещо добро. След като сме на принципа да излекуваме злото с любов, защо тогава проявяваме отмъстителна омраза към българската православна църква? Нима не е показателно това, че бащата на Беинса Дуно е бил обикновен български свещеник, от православната църква? Учителя в беседите си се базира на Библията предимно и на основните принципи на християнството. А един от тези принципи е: Да, знам много добре отношението на ръководството на православната църква към учението на Учителя! Знам, че има служители, като описаните от Буболече. Но в тази църква има и редови свещеници, които искрено и себеотрицателно, с възрожденски пламък изпълняват задълженията си – да разкриват Словото на Исус Христос пред хората, да дават утешение, да помагат. Защо ние, които твърдим, че няма зло, ние които се стремим да видим доброто и в най-пропадналия човек, стане ли дума за православната църква – виждаме само негативите?

Посещение на Х.Р. Манек в България Можете да изтеглите видеозапис на първата лекция във Варна ТУК, а на втората ТУК За дата: 11.07.2009 - 15.07.2009 Х.Р. Манек ще посети нашата страна и ще изнесе няколко лекции за своя метод за лечение чрез слънчева светлина и “слънчево хранене”. Програма: Варна 10 Юли, 19:30 Среща - Лекция в братската градина във Варна Варна 11 Юли, 17:00 Лекция в зала “Атриум”, ул. “Братя Миладинови” 24 /на центъра/ Велико Търново 12 Юли, 19:00 Голямата зала на общината /сутринта на 13 юли ще има практикум при изгрев слънце, мястото и часа ще бъдат обявени на лекцията предния ден/ Пловдив 13 Юли, 18:00 Лекция във Военен клуб /центъра/ Пловдив 14 Юли, 5:45 Практикум с Х.Р. Манек на тепе “Бунарджика” /сборен пункт 5.30 ч. в градинката при паметника на В. Левски в подножието на хълма/ Пловдив 14 юли, 10.00 Лекция в Съюза на учените /Старият град/ София 15 юли, 18:00 Национален музей “Земята и хората” ------------------ Вход свободен. Х.Р. Манек пътува и споделя своето знание свободно. Това става възможно благодарение на даренията от доброжелатели и симпатизанти. Всеки който желае да се включи в инициативата може да го направи на място или на следната банкова сметка Централна Кооперативна Банка, BIC - CECBBGSF, IBAN - BG19 CECB 9790 1025 5110 01 Организаторите запазват правото си на промени на програмата Телефон за контакти: 0882 629115, Ж. Стоилов ------------------ Хира Ратан Манек е роден на 12 септември 1937 год. в Бодхавад, Индия. Работи върху метода си в продължение на 3 години. Техниката, която предлага не е нова за света, напротив, това е стар метод /„тратак”, концентрация върху слънцето/ практикуван по всички части на света – древен Египет, Гърция, Индия, Америка. /Бихме могли да добавим и България в лицето на древните орфисти и богомили/. От юни 1995 год. Хира Р. Манек живее само на слънчева енергия и вода. Понякога ако обстоятелствата налагат приема чай, кафе или цвик от мляко. Досега е имал 2 периода на строг пост през които е бил наблюдаван от няколко екипа учени и лекари. От тогава Манек пътува по света и изнася лекции и интервюта, преподава своя метод на хора заинтересувани от използването на слънчевата светлина за лечение и като енергиен източник. В момента има много „центрове за слънчево лечение” по света както и много практикуващи от цял свят по неговата методика за гледане на слънцето. "…Всичко е светлина. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна… Хиляди години могат да минат, но хората ще се хранят със светлина и това ще бъде един голям успех. Аз мисля, че едва след 2100 години може да се създадат условия, да се храни човек със светлина…" /Учителя Петър Дънов, „Живият хляб” 1932-33г./ източник: beinsadouno.org

Може би това ще е последното, което ще напиша тук. Но бих желала да обясня защо започнах да пиша за безразличните хора. Поне да ме разберете. Дали ги обвинявам? Ами тези за които пиша - обвинявам ги. Вчера в автобуса контрольорката беше нападната с обиди, крясъци и закани за побой от група развилнели се младежи. Автобусът не беше празен. Имаше доста хора. Включително и доста яки мъже. Хулиганите бяха само 4-ма. Аз не издържах и се обадих в защита на жената, която си гледаше работата. Насмалко щях да го отнеса... Добре, че ватманът спря и дойде да въведе ред. Извикаха полиция по тел. и ги свалиха. През цялото време пътниците в автобуса седяха мълчаливо със стъклени, непрозрачни очи... Това, което ме шокира е изменението на хората. Само преди няколко години щяха да се обадят поне няколко човека. А сега - мълчание и безразличие. Колкото до лошо държащите се деца (примера на Донка) - наясно съм много добре. Същото е и с буйстващите хора. Този род хора ги разбирам и мнението ми от по-горния пост няма нищо общо с тях. Накрая прибирайки се, установих, че почти съм забравила за момчетата, които направиха скандала и налетяха да бият контрольорката. В съзнанието ми останаха празните погледи на другите пътници. Този спомен се запази и до сутринта. Затова и написах по-горните постове. Ако искате местете ги в разговорки. На мен май също започна да ми става безразлично Ян, благодаря за разбирането.

Донке, молбата ми е по-внимателно да прочетеш това което съм написала в предишния си пост. Разбра ли за какви хора говоря? Това, че съм дала пример с със случая в Гоце Делчев, не означава, че съм акцентирала върху него. Това е само един пример, но не мога да кажа, че случката е пикантна! Изобщо не е! А в моя пост се говори за бездушието, безразличието, което се увеличава. И не говоря за хората около мен, за близките ми или приятели и познати. Говоря изобщо. Говоря за хора, които минават за "добри", а всъщност не са нито добри, нито лоши. Ако не сте срещали в живота си такива хора, то значи сте щастливци! Нямам нищо против говоренето и писането за доброто, но не харесвам и позицията на щрауса.

На 8 юни 1929 г. Провежда се архиерейско събрание на митрополитите и епископите на Българската екзархия. Обсъдени са възможностите за вдигане на схизмата от Вселенската патриаршия. Схизмата е наложена след като на 11 май 1872 г. при тържествена служба в храм “Св. Стефан” в Цариград Българската църква е провъзгласена за самостойна. В Цариград е свикан събор и на 16 септември 1872 г. Вселенската патриаршия обявява новосъздадената Българска екзархия за схизматична (отцепила се от нея). На 22 февруари 1945 г. Вселенската патриаршия официално признава БПЦ за пълноправен член на православното семейство. 1932 г.Симеон Кавракиров е заловен от дейците на ВМРО (Ив. Михайлов) и е държан в плен за две години. На 14 юни 1934 г. той е убит край село Осеново, Ботевградско. Симеон Христов Кавракиров е политически деец и участник в македонското освободително движение. Той е роден на 16 ноември 1898 г. в Солун. През 1919 г. идва в България и следва право в СУ "Св. Климент Охридски". Става член на БКП. В края на 1924 г. е изпратен в Пловдив, където се включва в окръжното ръководство на Военната организация. След провал в организацията попада в затвора. След освобождаването си преминава в редовете на ВМРО (об.). От 1929 г. е секретар на нейния Областен комитет в Пиринския край. Като такъв съдейства за изграждането на местни групи и органи на ВМРО (об.) в този край. 1946 г. Завършва посещението на българската партийна делегация начело с Георги Димитров в Москва. По време на срещата Сталин настоява България да отложи сключването на съюзен договор с Югославия за след подписването на мирните договори. Дотогава на Пиринския край да се даде "културна автономия", за да се развие в населението там "македонско национално съзнание" като това е първа крачка към присъединяването му по-късно към НР Македония. 1965 г. България и Полша подписват подписват спогодба за премахване на визите и развитие на туризма. Родени: 1840 г. Петър Мусевич - общественик и политически деец. Учи в Пловдив при Й. Груев, а по-късно в протестантско училище. Пътува много в пределите на Османската империя и продава книги. През 1869 г. получава разрешение от султана да събира антики из българските земи и Влашко. Голяма част от откритите материали изпраща в Императорския исторически музей в Цариград. През 1872 г. става деловодител на Българското благодетелно братство "Просвещение" в Цариград. Като такъв помага за откриването на първото изложение на български изделия и материали в османската столица. По време на Априлското въстание 1876 г. е арестуван и осъден на смърт. По-късно амнистиран. След Освобождението се включва в политическия живот на Източна Румелия и става един от основателите на Народната партия там. Взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. Убеден русофил, Мусевия се противопоставя на външната политика на Фердинанд I и на Ст. Стамболов. Той е преследван и принуден да емигрира. Завръща се в страната през 1890 г., но е екстерниран в Сърбия. Там става секретар на българските църковни общини в Македония. Едновременно с това е назначен от Екзархията за училищен инспектор. В края на ХIХ в. се завръща в България. През 1900 г. в София основава търговско училище с пансион, с чиито дела се занимава до смъртта си. 1879 г. Славейко Василев - политически, държавен и военен деец, полковник. Участник във войните 1912-1913 г. и 1915-1918 г. Един от ръководните дейци на Военния съюз и от създателите на организацията Народен сговор. Изиграл важна роля при подготовката и извършването на деветоюнския държавния преврат през1923 г. Министър на благоустройството и обществените сгради в кабинета на А. Ляпчев (1926- 1931 г.). Същия пост заема и в правителството на Ив. Багрянов (юни - септември 1944 г.). Известно време е и председател на Съюза на запасните офицери в България. Участва в организирането на националистическите организации "Хр. Ботев" и "Отец Паисий". Умира на 09.09. 1944 г. 1894 г. в София е роден академик Борис Стефанов. Баща му е от далматински произход, опълченец от Освободителната война. Майка му, българка от София, умира при раждането му и той е даден за осиновяване на бездетното семейство на Стефан и Велика Попови, чиято фамилия приема. Борис Стефанов е ботаник със световна известност и признание. Описал е като нови за науката голям брой растителни видове. Според известния наш ботаник и историограф на ботаниката Стефан Станев, обемът на написаните трудове по ботаника от всички наши ботаници докъм 1950 може да се съпостави с обема на написаното от Борис Стефанов до този момент. Според друг наш изтъкнат ботаник - Стефан Ив. Кожухаров (1933-1997), "Б. Стефанов се отличава с мащабност на обобщения и идеи, която не е по възможностите на нито един ботаник от неговите съвременници и от последвалите го до днес изследователи на растителната покривка на България". Продължава да твори до края на живота си — 12.12. 1979 г. 1895 г. Васил Захариев (В. З. Стоянов) - художник-график, изкуствовед. Основоположник на съвременната български графика. Завършва Художествено-индустриалното училище в София. В периода 1922-1924 г. специализира в Лайпциг. През 1924 г. преподава графика и декоративно изкуство, в периода 1929-1945 г. е професор. От 1939 г. до 1943 г. изпълнява длъжността директор на Художествената академия в София. В периода 1962-1964 г. е професор в Института за изобразителни изкуства при БАН (по-късно Институт по изкуствознание). Работи предимно в областта на гравюрата върху дърво. Участва в общи изложби от 1919 г., в биеналета във Венеция (1928 г. , 1942 г.), изложби на графика в Синсинати, Варшава, Лугано, Сао Паоло, Любляна и др. Представя самостоятелни изложби в София (1920 г.), Пекин, Шанхай (1955 г.), Прага, Будапеща, Варшава (1960 г.) и др. Негови творби се съхраняват в НХГ - София и в галерии в чужбина. Първите му графики са в духа на народната традиция: "Земенският манастир" (1925 г.), "Руината “Св. София" (1925 г.). Други произведения: "Селска църква" (1926 г.), "Старинна самоковска къща" (1927 г.), "Троянският манастир" (1930 г.), "Малинарки" (1932 г.), "Дряновският манастир" (1935 г.), "Маринчо Бинбелов-Страшният" (1935 г.), "Иван Рилски" (1946 г.), "Боянската църква" (1950 г.), "Софроний Врачански" (1951 г.), "Голгота 1915-1918” (1970 г.) и др. Работи в областта на приложната графика - оформяне на книги, екслибриси, подвързии, пощенски марки, банкноти. Издава съчинения (албуми и изследвания), в които проявява интерес към изкуството на Българско възраждане и приложните изкуства. Старинната базилика /Васил Захариев/ Починали: 1895 г. Михаил Петрович Драгоманов - украински историк, фолклорист, публицист и политически деец. Доцент е в Киевския университет, но от 1875 г. е принуден да работи в емиграция в Женева, а от 1889 г. в София. Става професор по история в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на редица изследвания върху славянския фолклор: "Славянските сказания за пожертвувание собствено дете", "Славянските сказания за рождението на Константина Великий", "Славянските варианти на една евангелска легенда" 2007 г. Богомил Райнов – известен български писател и професор по естетика. Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век и брат на скулптора Боян Райнов. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи. 1971 г. Стефан Елевтеров (С. Е. Стефанов) - български литературовед. Той е роден на 10 април 1930 г. в Горна Оряховица. През 1948 г. завършва гимназия в Търново, а през 1952 г. специалност "Българска филология" в СУ “Св. Климент Охридски”. Първоначално работи като учител. В периода 1956-1960 г. е редактор в сп. "Младеж". След като защитава дисертация на тема "Италианската легенда" получава научна степен доктор по филология. През 60-те и 70-те години на ХХ в. преподава български език и литература в университетите в Белград, Сиатъл и Йейл (САЩ). През 1976-1978 г. е научен секретар на Института за литература към БАН. От 1983 г. до 1986 г. е преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Специалист по българска литература и поетика след Освобождението. Съставител и редактор е на "Избрани творби" на Ал. Константинов (1974 г.) и А. Страшимиров (1986 г.), на "Антология на българска литературара" (1977 г.). Автор е на съчиненията "Художествен образ" (1964 г.), "Нова българска литература. 1878-1918” (1978 г.), "Поетиката на Алеко Константинов и нашето литературно развитие" (1978 г.), "Студии по историческа поетика" (1993 г.). 1987 г. Цеко Николчов Торбов - юрист и философ, професор. Той е роден на 2 април 1899 г. в Оряхово. През 1923 г. завършва право в Германия и защитава докторат в Гьотингенския университет. В България работи като адвокат; преводач (Л. Нелсон, В. Юго, Ф. Достоевски). Сътрудник на проф. Л. Нелсон в Гьотингенския университет през 1925 г. Там през 1929 г. защитава докторат и по философия. Поддръжник на т. нар. етичен социализъм. През 1931-1944 г. е преподавател по немски език в Италианско училище в София. През 1939-1947 г. е преподавател по международно право във Военна академия в София. От 1942 г. е доцент. В периода 1947-1948 г. е професор по обща теория и философия на правото в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1947-1948 г. е декан на Юридическия факултет. От 1932-1947 г. е член и секретар на философско-социологическото дружество и на Философския клуб в София. От 1951 г. е член на Международната асоциация за правна и социална философия.

Любомире, на едни вълни сме! Тези неща за които пишеш отдавна са ми болка. много пъти съм се питала – защо в този форум ги подминаваме? Защо мълчим за тях? Думите на Станимир са хубави, верни. Приемам ги, но не знам защо не ме успокояват. Думите на Азбуки за ремонт на злото с добро, с любов – също приемам. Съгласна съм и с всички останали писали по тази тема. Но като се замисля, на обикновено, житейско ниво, как с тези думи бихте утешили онази жена от Гоце Делчевско, чийто зет закла внуците й (собствените си деца), запали домът й, вследствие на което почина дъщеря й (майката на децата)...? На лични (преди месец) ми беше казано, че това са кармични разплащания и следователно не са интересни за разискване. Какво означава това – висша форма на духовно развитие, при което обикновените човешки съдби са ти станали вече твърде далечни и неразличими от цялото или елементарно безразличие? Темата е за добрите хора. Тук стана въпрос за хора събрали в себе си принципа или на доброто или на лошото. Но има и такива, които нямат нищо в себе си. Безразличните. Точно те са онези “добри хора”, разпънали Исус и дали отровата на Сократ. Те са безмълвните изпълнители, които понякога мислят, че изпълнявайки заповедите - правят добро. А понякога нищо не мислят. Ако се вгледате в очите на такъв човек, няма да видите нищо. Защото в него отдавна вече няма душа. Може би я има, но е дълбоко и непробудно заспала. Понякога се питам защо в България все повече се увеличава броят на такива хора, ходещи зомбита? Хора, които не ги вълнува нищо. Нито добро, нито зло. Способни да минат покрай умиращ човек и да не го забележат. Просто защото имат работа и много бързат. А самата си работа вършат без сърце, като машини. Мисля си, че ако човек е приел в себе си повече от принципа на злото, може да му се въздейства с любов. Той все пак е отворен към другите хора. Но тези зомбита? Как да им се въздейства? Те нито приемат, нито предават. Усещам, че противниците на дуализма веднага ще ме подхванат с това, че трябва да се издигнем над тези категории – добро, зло. Да. Можем да се измъкнем от тях. Но дали ще се измъкнем, както Буда го е направил или както бездушните мои съграждани, които срещам всеки ден...?

Да...Май бях забравила за тази дума - Любов. Забелязала съм, че при много споменаване и говорене за нея - бяга. Също като интуицията. Но си права! Не съм сигурна дали злото има чак толкова голям мерак за трансформация. Дано има...Но това е единственият начин.

Молитвен наряд за начало: Вехади - песен Добрият път - молитва на ученика Всички народи да Ти служат с радост... - формула Преди беседата е добре да се прочете евангелие на Матей 18. Беседа: В мое име Молитвен наряд за край: В началото бе Словото - песен Да пребъде Твоят Дух в нашите сърца - формула Господнята молитва По Великден гледах отново изключителния филм на Мел Гибсън "Страстите Христови". Един мой близък изкоментира: "Разбираш ли сега защо Хитлер е изтребвал евреите по такъв жесток начин?!" Отговорих му: "Защото не е разбрал нищо от смисъла на Христовото учение." Това ми прозвуча много актуално. Много често хората разсъждават така - от къде на къде аз ще "плащам" за грехове, които не помня,че съм извършил, т.е. според тях е несправедливо да носят отговорност за грешки, които няма съзнание да са извършили. Обикновено това са хора, които по принцип нямат съзнание за грешките си, но все пак как бихте се аргументирали, ако ви се наложи да проведете подобен разговор? Пак Великденски асоциации - хора, празнично облечени, чакат на опашки с часове пред или в църковните храмове - да си вземат върбичка, да целунат кръста или ръката на свещеника, да се поклонят пред някоя икона, да запалят свещичка... Един път в годината, за няколко часа, че даже и тогава на опашките може да се чуе някоя грубост... Прибират се в къщи или даже още по пътя са забравили от къде се връщат, дали знаят всъщност защо ходят!? Трапези, телевизии, политики, клюки... нищо друго не се променя в ежедневието, но иначе остроумно си разменят реплики от рода на "Като че ли само един ден в годината трябва да сме добри и вярващи!?",които естествено винаги се отнасят до "другите"... И така "маскарада" продължава... В мое име За по-красив и оптмистичен край на тази беседа лично за мен , а и за всички нас, не можех и да си мечтая! Забележка: Беседата е подготвена от Моника13

Жалко, че не се разбрахме. Единственото нещо което искам е равновесието все пак...Двете сили са равнопоставени в битието според мен. Азбуки, направи ми впечатление този твой шеговит пост: Явно в момента живееш в среда с преобладаване на “добрият“ принцип? За съжаление ситуацията около мен е обратната и чувствам как ме изпълва “злото”. Затова може би акцентирам на доброто. Това е. Всъщност и на мен нещо не ми се говори вече...

Азбуки, според мен е в сила и обратното твърдение: "Ако всички бяхме "зли", за да няма позитиви, животът нямаше да има грам смисъл." Станимире, имах питане за мрака. Сега се сетих за още един повдигнат въпрос в тази тема. А и не само в нея. Това, че понякога правейки добро, се получава зло и обратното. Ето нещо във връзка с това от Учителя, което ми стана инттересно: А ето и обратният момент: Думите на Мефистофел във “Фауст” на Гьоте: "от тая сила част, що злото все желае, а добро създава".

Всъщност в темата като, че ли се появиха няколко въпроса. За извечните понятия “добро” и “зло”, и за това, кое е двигател в живота ни. Кое ни раздвижва и пречи на застоя. Защото постоянният застой (не временната почивка) е вреден за човека. Независимо дали е на физическо или по-горно ниво. Тамас. Значи ако човек “замръзне” в доброто, Провидението му изпраща малко зло – да се раздвижи. И обратното е в сила. Защото, колкото и да не ви се пише по този въпрос, случва се и “замръзване” в злото. В това отношение съм съгласна с казаното от Азбуки: Но от друга страна, възниква въпросът за човека чрез, който идва това “нахранване”? Този който става носител на единия или другия принцип също понася позитивите или негативите от своите действия. За това ясно е казано във Вечната книга: А относно първия въпрос – за доброто и лошото, за светлината и мрака, то имам питане към Станимир, а и към другите, които отричат съществуването на мрака. Или поне го категоризират като липса на светлина. Та, какво е имал предвид евангелистът Йоан, пишейки: Ако мракът не съществува, то за какъв мрак се говори в това евангелие? А в Стария Завет? Какво е съществувало преди Сътворението? Мрак? Тъмнина? Хаос? Тук искам да отбележа нещо извън темата, но което е в сила за дискусиите ни и в много други теми. Аз например в аргументите си изхождам от позициите застъпени в Библият - Стар и Нов Завет. Тук за мен се намират основните аксиоми върху които съм стъпила и изграждам съжденията си. Може би човек, основал своите виждания върху други учения ще излезе и от други основни понятия и аксиоми. Будизмът например има малко по-друга основа. Индуизмът, от който цитирах понятието Тамас – също. И много други учения още... Мисълта ми е, че не бивва да се дразним от различията си, а да намерим общи допирни точки. Това го пиша защото виждам вече как някои подскачат ядосано и отегчено от цитатите на Библията.

На 7 юни 1876 г. Четата на Таньо Стоянов води сражение в района на с. Аязлар (дн. Светлен, Поповско). След като се отскубват от преследвачите, четниците се установяват на Керчан баир, край с. Араплар (дн. Априлово, Поповско), където боят продължава. През нощта четниците правят опит да се измъкнат, но без успех. 1879 г. Високата порта назначава комисия по реформите в европейските вилаети в изпълнение на чл. 23 от Берлинския договор. През септември проектът е одобрен от Държавния съвет (Дивана) и през ноември е изпратен за обсъждане във вилаетите. 1901 г. Светият синод свиква за първи път епархиални събори на свещениците по инициатива на митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски и утвърждава типовия им устав на 27 март 1903 г. 1977 г. Българска културна делегация, оглавявана от Людмила Живкова, е на официално посещение в САЩ в периода 7 – 15 юни за участие в откриването на 8 юни в Метрополитън музей в Ню Йорк на изложбата "Тракийското изкуство по българските земи". На 14 юни е подписана първата спогодба със САЩ за научно-техническо и културно сътрудничество и програма за културен, образователен, научен и технически обмен между двете страни за 1977- 1978 г. 1979 г. От 7 до 9 юни се провежда Втора международна писателска среща "София 79" под девиза "Мирът - надежда на планетата". 1981 г. Провеждат се избори за VIII НС, за народни съвети, кметове и народни съветници, за съдии и съдебни заседатели от районните и окръжните съдилища. 1988 г. В дните между 7 - 17 юни се състои полет на втория български космонавт Александър Александров заедно с руските космонавти Александър Соловьов и Виктор Савиних с корабите “Союз ТМ-5” и “Союз ТМ-4” и на изследователския комплекс “Мир”. През първите две обиколки на Земята екипажът провежда серия от проверки за способностите на системите и агрегатите на космическия кораб. През следващите обиколки се започва подготовката за сближаването на "Съюз-ТМ5" и орбиталната станция "Мир". Последният етап на сближаването е завършен на 33 обиколка около Земята. Достигайки на разстояние 200-300 км от космическата станция "Мир", екипажът се подготвя за "стиковка". На 9 юни в 18 ч. 57 мин. 12 сек."Съюз ТМ5" се скачва с орбиталната станция "Мир" с екипаж Владимир Титов и Муса Манаров.От 10 юни започва изпълнението на експериментите "Лабиринт", “Люлин", "Прогноза", "Стандарт", "Просвет", “Георесурс-1"и "Климент-Рубидий". На 17 юни в 13 ч. и 13 мин. завършва вторият космически полет на България. Александър Александров е роден на 1 декември 1951 г. Завършва специалност летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на Военновъздушните сили като изтребител-бомбардировач. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към АП на бившия СССР, Москва. Получава научна степен "кандидат на техническите науки" доктор на науките. По време на полета извършва над 56 успешни научни експеримента. Той е военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България. 2001 г.Президентът Петър Стоянов отправя обръщение към нацията, в което обявява, че ще се кандидатира като независим в президентските избори през есента. Мотивите за решението му е насочена срещу НДСВ. 2006 г. Съветът на директорите на АЕЦ “Козлодуй” ЕАД избира за нов изпълнителен директор Иван Генов, доскорошен член на Съвета на директорите и заместник-изпълнителен директор на атомната централа. 2006 г. Излиза от печат монографията “История на музейното дело в България” от доц. д-р Симеон Недков. Монографията на доц. Недков е посветена на всички музейни дейци в България, работили всеотдайно за опазване на богатото ни културно наследство, тя излиза и по повод 150-годишнината на музейното дело в България. Доц. д-р Симеон Недков е преподавател по музеология в СУ “Св. Кл. Охридски”. Член е на Международния съвет на музеите /ИКОМ/ и заместник-председател на Българския национален комитет на ИКОМ. Неговите научни интереси са в областта на историята на музейното дело в България и по проблемите на съвременната музеология. Автор е на десетки публикации, посветени на тези теми. Доц. Недков е гостуващ преподавател в Кейптаунския университет и Западнокейпския университет в ЮАР, както и в Лятната музеоложка школа на Центъра “Диана” на Народния музей в Белград. Участник е и в редица международни музеоложки конференции. Родени: 1877 г. Петър Ацев - деец на македоно-одринското революционно движение. За периода 1897–1901 г. е учител в Прилеп, Крушево и други селища в Македония. В началото на 1902 г. излиза в нелегалност, няколко месеца по-късно е околийски войвода в Прилепско. Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание - 1903 г. След потушаването му продължава да се сражава с турските войски и със сръбските и гръцките чети. През 1906 г. е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет. След Младотурската революция излиза от нелегалност и се установява да живее в Прилеп. Две години по-късно е арестуван и 15 месеца е разкарван из различни затвори в Македония и Мала Азия. Освободен е през 1911 г. и се заселва в Пловдив. Участва като доброволец в Балканската война 1912–1913 г. Член е на Илинденската организация. 1907 г. Младен Исаев - български поет и писател. Участва в Септемврийския селски бунт през 1923 г. През 1926 г. емигрира в Югославия. През 1929 г. се завръща в София. Сътрудник е на левия литературен печат, отговорен редактор е на в. "Ехо" и на сп. "Наша мисъл". През 1932 г. е политически затворник. От 1933 г. до 1942 г. работи в СБП. След 1941 г. се включва в нелегалната комунистическа дейност. Участва в Отечествената война като военен писател. След 9 септември 1944 г. е секретар на СБП (1944-1947 г., 1956-1958 г.), заместник-председател на СБП (1962-1966 г.), редактор в сп. "Изкуство" (1946-1948 г.), заместник-главен редактор на в. "Литературен фронт" (1958-1960 г.), редактор в сп. "Български воин" (от 1960 г.). Първите му стихосбирки "Пожари" (1932 г.) и "Жертви" (1934 г.), го нареждат между имената на "септемврийските писатели". Книги: "Младост" – 1949 г., "Звезда на мира" – 1950 г., "Обич" – 1954 г. Автор е на произведения за деца, превежда поети от руска литература, издава книги с очерци и есета, мемоари ("Незабравимото" – 1976 г.). Пролетно Събуди вятърът глухото усое, гората проехтя, настана чудо: дърветата след зимния покой се люшнаха и заиграха лудо. В това веселие на всеки бук аз чувам - сок бушува под кората, опива ме дълбоко този звук и слънчевия празник на гората. Кънти копитен тропот на сърни, ликуващ плясък от криле на птици, а бялата вода лети, звъни и с пръски ръси крехката тревица. И аз се сливам с този порив млад. Като сестра гората ми е близка. И бих желал дори на оня свят над мене бялата вода да плиска. 1977 /Младен Исаев/ 1923 г. Юри Буков – български музикант, пианист. През 1945 г. учи в Музикалната академия в София при проф. Андрей Стоянов, а от 1946 г. - в Парижката консерватория. Само за 1 година завършва специалност "Пиано", а през 1947 г. отново за 1 година – специалност "Камерна музика". Ученик е на Маргьорит Лонг. От 1947 г. започва кариерата му на солист на Запад. Има над 1 000 концерта. Записва повече от 30 плочи, лауреат е на международни конкурси в Париж, Брюксел, Женева и др. Починали: . Роден е на 21 ноември 1876 г. в с. Драгижево, Търновско. Учи в родното си село, после в Одринската българска мъжка гимназия "Д-р Петър Берон" и в Петропавловската семинария край Лясковец, а след нейното преместване и в Самоков. През 1901 г. завършва Киевската духовна семинария и продължава образованието си в Санктпетербургската духовна академия, където получава научната степен "кандидат на богословието". След завръщането си в България е учител надзирател в Софийската духовна семинария. Приема монашество през 1904 г. През 1909 г. е удостоен с архимандритско достойнство и служи като протосингел в Софийската митрополия. От 1912 до 1915 г. е ректор на Софийската духовна семинария. Междувременно на 21 юни 1915 г. е избран за неврокопски митрополит, но поради смъртта на екзарх Йосиф I и включването на България в Първата световна война 1914–1918 г. хиротонисването му се извършва чак на 17 април 1916 г. Заема поста си през март 1918 г. През юли 1930 г. е избран за член на Светия синод. 1977 г. Григор Кръстанов Ленков - български поет и преводач. През 1962 г. завършва българска филология в СУ “ Св. Климент Охридски”. Работи като учител, литературен консултант във в. "Студентска трибуна" (1965 г.). В периода 1965-1968 г. е редактор за чуждестранна литература при Радио София,от 1968 г. е заместник-главен редактор на сп. "Родна реч" . През 1974-1977 г. е секретар на секция "Художествен превод" при Съюза на преводачите в България. Дебютира със стихове през 1957 г. Превежда поезия от 1959 г. от чешки, руски, сърбохърватски, полски и други езици. Превежда "Евгений Онегин" на Пушкин (1971 г.), В. Незвал, В. Михалек и др. Преводите му се характеризират с чистота на поетическата фраза, спазване на ритмиката, образността и логическите акценти на оригинала.

На 6 юни 1205 г.Цар Калоян завладява Филипопол (Пловдив). На връщане от Солун българската войска превзема тази най-важна крепост в Тракия, която е в ръцете на местното население. Според изворите, до българската атака се достига, след като местните павликяни и богомили предлагат да предадат града без бой, но ромейските аристократи отказват. Калоян наказва част от съпротивляващите се, а друга част изселва принудително зад Стара планина. 1802 г. Софроний Врачански завършва Втория Видински сборник (439 л.). Сборникът съдържа поучителни слова и разкази, преводи на Езоповите басни и едно слово при ръкополагане на архиерей. През 1765 г. Софроний Врачански преписва "История славянобългарска", донесена в Котел от Паисий Хилендарски (в бележка към преписа си пише: "Тази история принесе Паисий йеромонах от Света гора Атонска и я преписахме у село Котил"). В средата на 70-те години отива в Света гора (Атон), където престоява шест месеца. През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история. 1913 г. Българското Главно командване на Действащата армия се премества от Одрин в София за ръководство на евентуални действия срещу Сърбия и Гърция. 1918 г.Избухва бунт в 27. Чепински полк. През 1915-1918 г. избухват войнишките бунтове. Въвличането на България във войната през октомври 1915 г. се посреща с недоволство от народните маси. Нежеланието на българските войници да участват във войната проличава още в първите дни след започването на военните действия. Първи се надига 27 пехотен Чепински полк, който се разбунтува на 5 октомври 1915 г. Правителството на д-р В. Радославов декларира, че участието на България във войната ще бъде кратко, но през есента на 1915 г. войната се превръща в окопна. Всичко това предвещава, че краят на войната не е толкова близко и става причина през 1916 г. брожението сред войнишките маси да се засили, като в 11, 21, 25 и 46 пехотен полк прераства във вълнения. В началото на 1917 г. до българските войници достигат известията за станалите събития в Русия - избухването на Февруарската революция и свалянето на император Николай II от трона и Войнишките бунтове вземат по-масов размер. Тогава се образуват и първите войнишки комитети. След излизането на Русия от войната през есента на същата година лозунгът на съветското правителство за незабавен мир активизира още повече антивоенните настроения в българската войска. Така започват да зачестяват отказите на войниците да изпълняват заповедите на своите офицери, както и дезертиранията от фронта. Бунтове избухват в повечето от пехотните полкове. Най-масов е бунтът на войниците от 27 пехотен Чепински полк, възглавен от запасния подпоручик Б. Николчев. Засилените брожения и бунтове във войската (както и тези в тила) заставят цар Фердинанд I през юни 1918 г. да се раздели с правителството на д-р В. Радославов и да повери управлението на страната на кабинет от демократи и радикали, възглавен от Ал. Малинов. Новия министър-председател обаче издава декларации, че кабинетът му ще следва линията на неговия предшественик до "окончателната" победа над съглашенските войски. Същевременно на фронта войниците търпели лишения по отношение на храна, дрехи и пр. Всичко това става причина за ново разгаряне на бунтове. В разпространяваните нелегални позиви войниците издигат искане за прекратяване на войната до 15 септември 1918 г., като в противен случай заплашват с масово напускане на фронта. Цар Фердинанд I и правителството на Ал. Малинов не предприемат нищо в отговор на техните искания. 1936 г. Българското правителство приема наредба-закон за запазване материалната и моралната сила на войската, която забранява създаването на политически организации в армията и политическа дейност на офицерите. 1946 г. Започва съдебен процес срещу 72-годишния Кръстю Пастухов от БРСДП (о), обвинен, че с две свои статии във в. "Свободен народ" е "накърнил достойнството и боевата сила на българската армия". На 27 юни той е осъден на 5 г. строг тъмничен затвор. 1952 г. В Пловдив, при "закрити врати" се гледа делото на католическия свещеник Йосиф Тончев, обвинен в "шпионаж" и в "подривна дейност" - "образуване на нелегална организация". Той получава смъртна присъда и е екзекутиран на 25 януари 1953 г. 1983 г. По инициатива на Центъра "Знаме на мира" в София започват празници на детското изобразително, литературно и музикално творчество "За дружба подайте си ръце". Родени: 1886 г. Никола Ракитин – писател. Завършва славянска филология в Софийски Университет през 1908 г. Работи като учител в Плевен от 1908 до1933 г. Участва в Първата световна война. От 1933 до1934 г. е директор на Военно-историческия музей в Плевен. Несправедливо обвинен в злоупотреба с държавни пари и оклеветен, на 2 май 1934 г. Ракитин се самоубива. За пръв път печата през 1906 г. в списание "Демократически преглед". Поезията му е предимно пейзажна. Стихосбирката "Размирни години" е протест срещу войната и насилието над човека. Някои негови съчинения: "Под цъфналите вишни" (1909 г.), "Животът може би е сън" (1911 г.), "Беглец" (1914 г.), "Размирни години" (1919 г.), "Преди да съмне" (1920 г.), "Златните нишки" (1922 г.), "Родното село" (1922 г.), "В тишината на далечния град" (1923 г.), "Васил Левски" (1923 г., съавтор със Ст. Георгиев), "Жената и морето" (1923 г.), "Мургаш" (1923 г.), "На една струна" (1923 г.), "Освободеният Прометей" (1923 г.), "Лес" (1924 г.), "Дарове на Балкана" (1932 г.), "Капят листата" (1933 г.), "Русалска поляна" (разкази, 1938 г.) и други. 1903 г. Петко Тихолов – поет и журналист. Завършва гимназия в Плевен през 1923 г. и политически науки в Свободния университет в София през 1931 г. Занимава се с журналистика. Редактор е на списание “Чайка” и на “Читалищно слово”. Сътрудничи на вестник “Народ”, “Дъга”, “Дневник”, “Кооперативна България”. Редактор е във вестник “Отечествен фронт”. Един от основателите на Съюза на българските журналисти след 9 септември 1944 г. Член на СБП. Дебютира със стихотворение в списание “Ученическа мисъл” (Русе) през 1920 г. Обнародва интервюта с видни писатели, художници, артисти, общественици. Автор е на съчиненията “Робство” (1929 г.), “Разговор със 72 бълг. писатели” (1941 г.), “Кръстьо Сарафов” (1946 г.), “Николай Райнов” (1948 г.), “Стефан Македонски” (1956 г.), “Елин Пелин” (1959 г.), “Николай Лилиев” (1962 г.), “Срещи с три поколения” (1973 г.) и други. 1928 г. Тодор Монов – писател белетрист. През1950 г. завършва Българска филология в Софийски Университет. Специализира кинодраматургия в Москва (1962-1963 г.). Работи като журналист в Българско радио и като редактор в Българска кинематография. Драматург на Варненския театър “Ст. Бъчваров” (1964 г.). От 1972 г. е сценарист към Студия за игрални филми. Член е на СБП. Дебютира през 1947 г. във вестник “Народна младеж” с разказ. Автор е на съчиненията “Вълнения” (1958 г.), “Смърт няма” (1960 г.), “Вярност” (1968 г.), “Снежен човек” (1976 г.), “Брегът на терасата” (1988 г.) и др. Починали; 1921 г. Никола Янев – поет и журналист. Завършва гимназия в Солун през 1906 г. Следва Българска филология в Софийски Университет. Работи като редактор в Дирекция по печата към Министерството на външните работи, секретар в консулството в Женева (1917-1920 г.). Печата за пръв път през 1909 г. във вестник “Балканска трибуна”. Участва в редактирането на списание “Звено” (1914 г.). Стихосбирката му “Любов” излиза през 1930 г. 1999 г. Дамян Петров Дамянов – български поет. През 1961 г. завършва Българска филология в СУ “Климент Охридски”. Работи като литературен консултант във вестник "Народна младеж". От 1968 г. е към писателската група при ЦС на българските профсъюзи, редактор в отдел "Поезия" на списание "Пламък". Първата му публикация е от 1949 г. във вестник "Сливенско дело". През 1997 г. получава наградата "Ив. Вазов" за цялостното си литературно творчество. Някои от най-известните му съчинения са: "Ако нямаше огън" (1958 г.), "Очакване" (1960 г.), "Лирика" (1962 г.), "Стени" (1964 г.), "Живей така, че … Есета, силуети, импресии" (1969 г.), "Тетрадка по всичко" (1980 г.), "Отворен кръг" (1983 г.), "Таванът" (1983 г.), "Любовна лирика" (1990 г.; 2. изд. 1992 г.), "Още съм жив" (1993 г.). Автор е на пиеси, есета, пътни бележки и други.

А защо да няма и свил се във злото си съд?

Тези хора за които говориш не са нито добри, нито зли. Те просто са добри подчинени на своя егрегор. В случая - държавата. Според теб само злото ли е мотор за промяната? Трябва ли да си направя извода, че да си зъл - значи да си жив?

Братска среща в Дупница на 6.06.09 За дата: 06.06.2009 Любезни братя и сестри, Скъпи приятели, На 06.06.2009 г. (събота) в гр. Дупница ще се проведе традиционната братска среща, посветена на 145-годишнината от рождението на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Каним всички желаещи да присъстват, за да споделим щастливи мигове на единение и обща работа за Бога. Програмата включва: І. В местността Дренски рид, в бизост до параклиса „Св. Спас”, на поляната до самотния бор, с НАЧАЛО 08.00 ЧАСА: 1. Наряд. 2. Паневритмия. 3. Лекция. ІІ. Хорова зала в Читалище „Зора”, с начало около 11.00 часа: 4. Концерт. 5. Лекция на Людмила Димитрова и Величка Драганова. ІІІ. В сградата на БТС: 6. Братски обяд ІV. Пред Спортната зала: Отпътуване до близки исторически местности и природни забележителности. 7. Концерт и лекции. За приятелите от гр. София ще има организиран транспорт. Тръгване от Бялата къща в 06.00 часа на 06.06.2009 г. Цена около 7.00 лв. в едната посока. Записване на телефон 0987 847646 – Андрей Грива.

Честито! Прекрасен сайт с много полезна информация Само защо от два дена не мога да вляза във форума на bratstvoto.net?

Ето нещо от Монюшко - "Прялка" (Хурка). Момиченцето което го изпълнява - Линда Домбровская, е много симпатична и талантлива. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">