Ани

Шри Чинмой център организира концерт на женски музикален ансамбъл от Швейцария, който ще се проведе на 15.11.09 г. (неделя) в Дома на науката и техниката (зала 4) - ул. Г.С.Раковски -108 от 17 ч. - вход свободен. Музиката, изпълнявана на цигулка, виолончело, китайско ерху, индийски хармониум и китара, съчетава класическите традиции на Изтока и Запада. Групата се казва Mountain Silence. Изпълненията, отличаващи се със съвършенство на мелодиите, възвишеност, простота, чистота, красота и душевна топлота, потапят слушателите в нежния, искрен, дружелюбен и сладостен свят на душата и сърцето. С РАДОСТ ЩЕ ПОСРЕЩНЕМ ВСИЧКИ,КОИТО ЖЕЛАЯТ ДА ПРИСЪСТВАТ! Шри Чинмой център

А трябва ли непременно да знаем какво означава тази дума? Който е решил да затъва в подобни анализи – може да погледне тук или тук. Благодаря на Томи за откритите от него думи на Учителя: Всъщност това са думи според мен от беседата „Аумен” – „Козативни сили”.

Проблемът е, че не винаги се припокриват

Здравейте! Ето още една статия за Георги Радев, написана след ранното му заминаване от този свят през 1940 г. Тя е взета от сп. Житно зърно през същата година. Авторът на статията е Д-р Ел. Раф. Коен. Не знам кой е, така че ако има хора по-добре запознати от мен - може да напишат нещо и за него. Ще бъде интересно. При конвертирането на текста от PDF файла на който е в съответния брой на това списание, съм обърнала само стария правопис, но не и изказа на автора. Статията е доста дълга, но мисля че е интересна. Забелязах, че във виртуалното пространство има много за написаното от Георги Радев и почти нищо за него самия. За това, който се интересува за личността на този ученик на Учителя - да прочете статията на Коен. На приятеля във вечността Георги Радев Д-р Ел. Раф. Коен До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло. Хиляди подобни вести се четат постоянно. А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа. Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което беше призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от времето, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен воин, като работник неотклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И от тук е голямото ни почитание към теб. От тук е възхищението ни от теб. Приятелю, ти не се нуждаеш от надгробни речи и паметници. Ти остави едно дело зад себе си на земята. То е най-красноречивото слово, най-хубавата паметна плоча за теб. Ние знаем, ти не обичаше славолюбията. Ти направи много нещо, без да знаят другите. И твоето място е в списъка на мнозината, които всички почитат, но които остават неизвестни за света, за многолюдието. Ти си от „незнайните воини”, чиято слава е слава за всички. Такъв е твоят земен път, такава бе волята на Провидението! Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът. Ти живееш с духа си при нас и с нас. Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело. Нека това, което духът ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията. Георги Радев бе човек крайно оригинален, сиреч човек, който веднага се отличаваше измежду другите. „Личен измежду мнозина”, да използваме думите на мъдреца, създателят на „Песен на песните”. Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите. Косата му бе кестенява до възчерна. Очите му ярко кафяви, с поглед устремен някъде в далечината, дълбоко проницателен. Ръцете му бяха нежни, тънки, но мъжествени. Най-характерното в неговото физическо тяло бе устройството на главата му. Той бе долихокефал — дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред възостра брадичка. Туй, обаче, което правеше веднага впечатление, бе неговото твърде високо чело. Долната част на челото — конкретният ум — у него бе извънредно развита. От тук и неговите големи способности да схваща бързо нещата и да ги заучава лесно, без никакви затруднения. Основните ъгли на челото му бяха силно издути. Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл. Носът му, доста дълъг и тънък, говореше за неговия тънък усет и вътрешно динамични качества. Ушите му бяха средно големи с разперена горна част и почти никаква долна част. Те говореха за неговия пламък и жаркост — той реагираше рязко на събитията и нещата в живота. Те говореха за неговия жизнен кредит. У него — долната част на ушите свидетелстваха за това — капиталът на живота бе крайно малък, оскъден. По своя органически вид той бе единствен човек в цяла София, а може би и в цяла България. Има един виден български художник и журналист, който има далечна прилика с него. Походката му бе отмерена, лека, аристократична. Той гледаше винаги отпреде си и никога в страна. Ето това са на кратко неговите характерни, отличаващи се веднага физически черти. В пълна хармония с всичките му физически особености бе и неговият почерк. Той изписваше всяка буква по отделно, леко. Те бяха издържани в продълговата, висока елипса. Пишеше крайно равномерно, едро, с особена красота и понеже изписваше всяка буква по отделно, без да ги свързва много помежду им, когато пишеше ръката, му сякаш подскачаше като птичка от едно място на друго. Особен бе той и в своя живот. Животът му не можеше да се облече в определени норми, закони и граници. И все пак, той живееше със свои вътрешни норми, които, макар често да влизаха в противоречие с нормите на света и другите хора, му даваха типичен облик и още по-типичен живот. Основно и гимназиално образование той получава в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици. Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924 — 25 год. След това записва и физика, без да вземе изпитите. Като студент той бива един от първите. Може би биха му дали място да работи в Математическия институт при Университета, ала той, верен на своя характер, се отдалечава скоро от университетските среди. Като куриоз и указание за неговата независимост и самобитност представя фактът, че той до последния ден не е взел университетската си диплома. Той не учи за диплома и за служебни постове! Следването му бе, за да добие знания. Той ги доби преизобилно. И се отказа доброволно от облагите, които добитото университетско знание можеше да му даде. Той беше работник, свободен работник, но не служащ — в чиновнически смисъл на думата. Животът на Жорж, така го наричахме ние, през университетските години и след тях до последния му ден, беше твърде интензивен и плодоносен. Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област. Работил е за себе си и всичко ще да е останало недовършено. Най-голямо поле за работа за него бе списание „Житно Зърно”. Той беше един от основателите и главно един от първите му редактори. Той остана стълб на списанието в течение на цели седемнадесет години от основаването му — от лятото на 1923 година до лятото на 1940 година. Списанието излиза сега в 14-та годишнина. През това дълго време Жорж бе считан винаги за първи измежду нас. Много приятели минаха през редакционния комитет на списанието, но Жорж остана винаги вътре като стълб. Може да се каже, че той беше се сраснал със списанието и в него намираше главното място, където да приложи своите интелектуални способности и сили. Първата му статия бе озаглавена „Езикът на природата” и излезе още в първия брой на списанието през януари 1924 година. Последната излезе в кн.6 от XIV година през юни т. г. Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 год. в една обща книга „Пътят на звездата”. Статиите, които Жорж е писал в „Житно Зърно”, засягат най-различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение. Те са написани изящно, с вещина и образно, Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател. В Житно Зърно освен тези, да ги наречем общи — статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки — Астрология, Физигномика, Характерология, Френология, Хирология и Графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени със заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове. Те са ценен обект за издаване в отделна книга. Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието”. Това е една серия статии, крайно интересни, високо художествени и проникновени. И този цикъл представя ценен обект за издаване в отделна книга. Неговото дело в Житно Зърно не се свършва с това. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С дни и със седмици се ровеше той в тях и събираше бисери. С присъщата му похватност и ненадминат усет да подрежда, той събираше еднородни мисли и пасажи от беседите, засягащи определени теми. Така се родиха всички статии от отдела „Учителя говори”, които в последствие се издадоха в отделна книга под същото заглавие на български, френски, руски, латвийски и есперанто. Тези изящни статии, тези великолепни симфонични откъси от великата мисъл на Учителя върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто и пр., и пр. можеха да бъдат събрани от човек с подобен литературен похват, какъвто имаше Жорж. Книгата на Учителя: „Живот за цялото”, която излезе на български и на френски, представя първите статии от редица броеве на Житно Зърно. Тези статии представят също еднородни и сравнително еднотемни мисли, извадени от близки по време на самия брой на списанието беседи. Те не са обикновени резюмета на дадени беседи. Те са еднородни мисли или по-право мисли, изказани върху един или няколко свързани помежду си въпроси, взети обикновено не само от една, но от няколко близки по дати беседи и сглобени в едно цяло. Така тези статии запазиха изцяло онази звучност и красота, която е присъща на Словото на Учителя. Говорейки за това, което Жорж извърши в списанието във връзка с беседите на Учителя, не трябва да се забравя да се спомене още за редицата символични приказки от беседите, които той взе и преразказа в сбита майсторска форма и реч. Това е на кратко литературната работа, която Жорж изнесе в сп. Житно Зърно. Тя не е малка работа. Едно голямо дело, погълнало цели 17 години! Към Житно Зърно Жорж има и други заслуги — те са в кръга на неговото издаване и администриране. Житно Зърно е едно безвъзмездно идейно дело. В него всички работят всичко — пишат, грижат се за печата, за администрацията, за експедицията му, за събиране на абонамента му. Така Житно Зърно е постоянна рожба на тия, които го възглавяват. Жорж беше измежду най-преданните всестранни служители на списанието. Той беше едно звено, около което се центрираха нещата. Макар Житно Зърно да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и някои собствени книги. Като оставим настрана една малка книжка върху четвъртото измерение, която преведе непосредствено след голямата европейска война, други по-крупни преводи са три книги по окултни науки, а именно: Хирология от Вреде, Физиогномика от—Дюрвил и Астрология—от Сефариал, почти единствени издания на библиотека „Водолей”. Последната беше изключително дело на Георги Радев. Остана, обаче, в ръцете на други хора, понеже Георги нехаеше по отношение на материалните работи. За книгоиздателство „Посредник”, преведе в началото на изтеклото десетилетие разкошната биография на Ганди, написана от Ромен Ролан. По-сетне той преведе и издаде на свои разноски три от най-хубавите книги на Бо-Ин-Ра — ”Книга за Живия Бог”, ”Книга за човека” и ”Книга за Отвъдния свят”. Към преводите, които даде, трябва да се отбележи още като голямо дело и преводът на големия окултен роман от видния английски писател Булвер - Литон — ”Занони”. Първата премия, която сп. Ж. Зърно даде на своите читатели, бе книгата от А. Осборн-Иивс — ”Лекуване чрез цветните лъчи”. Тази малка книжка е рядко ценна и може би единствена по рода си в световната литература. Жорж има щастливата идея да прибави към края една глава върху символиката на цветните лъчи от Учителя. Тази глава представя също така събрани от беседите мисли по този въпрос и подредени изящно. Една втора премия, която сп. Ж. Зърно даде, това бе собствената книга на Георги Радев — ”Лица и души”. Това са. редица характерологични картини и паралелизации на известни големи световни личности. Официалната критика се отзова за тази книга твърде ласкаво. Не бива да се пропусне неговата малка книжка ”Живите сили на слънцето”, която претърпя две издания. В последно време той даде разкошния превод на книгата на Ромен Ролан — ”Жан Жак Русо”, която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни мисли”. Последната му преводна работа бе съветската графология от Инсаров, която е под печат. Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев. Освен споменатото, сигурно има още доста направено от него, което се намира по разни вестници и списания (предимно окултни) в страната и в чужбина. Като се има предвид, колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере, какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесет годишна книжовна дейност. Голяма работа бе това! Ценна и полезна за окултната книжнина в България бе тя. Приятелю наш, с позволението на твоя творчески дух изнесохме в сбити линии нещо от това, което ти извърши тук на земята. Ти не се нуждаеш от това. Твоето дело не се нуждае от препоръки. То бе дело неръкотворно. Твоето дело бе част от Божественото дело в България. Затова се осмелихме да го обхванем в бегли черти. Да остане като назидание на поколенията. Но нека ни бъде простено да кажем няколко думи за теб като човек тук на земята. Впечатлението от даден човек за разните хора е напълно различно нещо. И все пак има нещо, което за всички е еднакво. Има известни прояви, които от всички хора се схващат еднакво. Ти, приятелю, беше чувствителен човек, един истински умствен натюрел. Високо начетен, интелигентен, ти лесно схващаше и най-трудните проблеми на мисълта. Може би, затова ти имаше живо чувство за себе си, за своите способности; обаче, пред Бога, пред проявите на Божественото ти сам се считаше скромен служител. Ти имаше особено чувство пред хората заради висотата на идеите, които следваше, които се стремеше да бъдат твоя плът и кръв. Ти беше крайно самобитна натура. Благодарение идеите на окултизма и на новото, ти беше стигнал до там да имаш изработено принципно мнение за нещата и за въпросите на живота. И умееше да държиш на тия принципи. Затова обикновените хора не всякога можеха да те разберат. Ти беше войнствена натура, и често хората попадаха под ударите на твоя остър словесен меч. Те са ти прощавали всякога, защото това бе в твоя натюрел и ти често се бореше с тази твоя черта на характера. Затова понякога имаше в теб величави проблясъци на толерантност и благоразположеност към другите. Тогава ти защищаваше отявлено онеправданите. С пълно съзнание за ценността на своите идеи, ти беше готов за големи жертви. Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика. Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията, и те добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството. Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно. Дейно бе твоето участие в съборите, в класа на младите, където бяхме те избрали за дълго да бъдеш наш представител. Ти участвува през 1922 г. в Ачларския, а през 1923 г. в Русенския опит за братско общежитие. Това бяха опити с голям импулс за нов колективен живот. Ти беше се сродил с всяка по-голяма проява на братския живот и с вдъхновение се отдаваше на работа за своя идеал, комуто служи с голяма преданост и умение. Не те разбираха, обаче, някои хора. И от там дойдоха за теб големи горчивини и страдания. В средата на своите приятели, в братската среда ти бе в своята творческа обстановка. И всичко, каквото ти направи на земята, се подхранваше от високия идеал, от високите идеи на Всемирното Братство, на Учителя. Това бе ти, това бе твоята душа, една животрептяща брънка от живота на Всемирното Братство в България. В своя личен живот ти бе свел нуждите до минимум. Ти не чувстваше нужда да „събираш имущество на земята”. Не ламтеше и никога не мислеше за пари и богатства. За тебе беше важно делото, услугата, която ще направиш на някого, уроците, които ще преподадеш, да му помогнат, да му услужат. Много, много пъти сме прекарвали в колективна работа заедно. С песни сме я завършвали всякога. И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично — саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора. Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от благородна жизнерадост. Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот. Ти напусна земята. Такава бе волята Божия! Да бъде благословено делото ти, приятелю наш! Светъл да бъде пътят ти в света на отвъдното. Благословен да бъде твоят творчески дух! -------------------- Източник: сп. Житно Зърно, г.14, бр. 7-8, 1940 г.

Права е Роси, че май в някои теми като, че ли пишем ограничен брой хора? Явно интересът към тях не е толкова голям...? Но днес – 8 ноември е празник на ангелите. Под ангели в православната църква се разбират всички висши небесни чинове. Това е обобщено название на деветте ангелски чина, описани от Иво. Изида е дала съотношението между зодиакалните съзвездия и тези йерархиите . А Благост е указала 7-те архангелски чина. Има доста подробни и интересни мнения в тази тема, обхващащи не само християнското разбиране за тези висши Божии творения, но и на други вероизповедания и учения. Кристиян е дал виждането за тези йерахии според Кабала, а Роси – според теософите и агни-йога. Между човека и Бога има доста други невидими сили, които са отразени във всички религии. Дори има религии в които тези сили закриват Бога, Истинското начало. Може би затова в Десетте Божи заповеди е казано: „да нямаш други богове, освен Мене.”? Ето някои подробности за тези йерархии: Те се разделят на три йерархии - висша, средна и низша, във всяка от които има по три чина. Висша: Серафимите – те са най-близо до Бога. Тях е видял и пророк Исаия, който казва: "Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила" [Ис. 6:2]. Те са огнеобразни, като такива, които непосредствено предстоят пред Този, за Когото се пише: "нашият Бог е огън, който изгаря"; "престолът Му е като огнен пламък" и явяването на "славата Господня ... е като огън, който изпояжда". Предстоейки пред Господнята слава, серафимите са огневидни според казаното: "Ти правиш Ангелите Си ветрове и служителите Си огнен пламък". Те горят от любов към Бога, а и другите подбуждат към такава любов, както показва и самото им име, защото "серафим" на еврейски език означава "горящ". Серафим Херувимите – наричани още многоочите защото винаги сияят със светлината на богопознанието. Тяхното име - "херувим" - в превод от еврейски език означава проникване, разбиране или излияние на премъдростта, тъй като чрез херувимите се преподава на другите премъдростта и се подава просвещение на умните очи, за да виждат и познават Бога. Херувим Престолите – наричат се така, защото на тях като на разумни престоли (както пише свети Mаксим Изповедник) разумно почива Бог. Свети Дионисий Ареопагит ги нарича още бпгоносни поради благодатта дадена им за тяхното служение като такива, които тайнствено и непостижимо носят в себе си Бога. Чрез тях преимуществено се проявява Божието правосъдие: те служат на Неговото правосъдие, прославят го и изливат силата на правосъдието върху престолите на земните съдии, като помагат на царете и владетелите да извършват праведен съд. Средна: Господствата - наричат така, защото владеят над останалите чинове на ангелите, които следват след тях, сами бидейки свободни. Те преподават силата за благоразумно владичестване и мъдро управление на поставените на земята от Бога власти. Учат ни как да владеем чувствата, да смиряваме в себе си непотребните желания и страсти, да подчиняваме плътта на духа, да господстваме над своята воля и да бъдем по-горе от всяко изкушение. Силите – те са изпълнени с божествена мощ, незабавно изпълняват волята на Всевишния. Те вършат и чудеса и преподават същата благодат на чудотворството на Божиите избранници, достойни за тази благодат, за да могат и те да вършат чудеса, да изцеляват всяка болест и предвъзвестяват бъдещето. Светите сили помагат и на отрудените и обременени човеци в носенето на възложеното върху тях каквото и да било послушание и носят немощите на немощните, с което и се обяснява тяхното име - "сили". Те също така и укрепяват всеки човек в търпението, та той да не изнемогва в скърбите, но с твърд дух и мъжествено да претърпява всички беди и със смирение да благодари на Бога, Който всичко устройва за наша полза. Властите - наричат се така, защото имат власт над дявола, за да усмиряват властта на бесовете, да отблъскват изкушенията, с които те нападат хората и да не допускат бесовете да причиняват на когото и да било вреда в такава степен, в каквато те биха желали. Властите помагат на вървящите по духовния Път, като ги предпазват, за да не направят грешка и да се лишат от духовното царство. А на борещите се със страстите и похотите помагат да прогонват злите помисли, вражеските внушения и да побеждават дявола. В най-нисшата йерархия също има три чина: Началата - наричат се така, защото началстват над нисшите ангели, насочвайки ги в изпълнението на божествените повеления. На тях е поверено също и управлението на Вселената и закрилата на всички царства и княжества, на всички земи, народи и племена; защото всяко царство, племе и народ имат за себе си - от небесния чин на началата специален закрилник и управител на своята страна. Ангелите от този чин издигат достойните хора на различните почетни длъжности и ги поучават, да не приемат властта заради своята изгода и полза, не от любов към суетната слава, а заради Божията чест, заради разпространяването и умножаването на Неговата света слава и заради ползата на ближните, като служат на общите нужди на всички свои подчинени. Архангели - се наричат великите благовестници, благовестящи великото и преславното. Тяхното служение се състои в това да откриват пророчествата, познанието и разбирането на Божията воля, което те получават от висшите чинове и да възвестяват на нисшите чинове - ангелите, а чрез тях - и на хората. Архангелите укрепяват в човеците вярата, като просвещават техния ум с познанието на Словото. Ангелите в небесната йерархия стоят по-ниско от всички чинове и от всички тях са най-близо до хората. Те възвестяват Божиите тайни и намерения, свързани с отделните хора, и учат хората да живеят добродетелно и праведно за Бога. Те са поставени, за да пазят всекиго от нас, вярващите: добродетелните човеци укрепяват, за да не паднат, падналите - повдигат, и никога не ни оставят, дори и да сме съгрешили, защото всякога са готови да ни помогнат, стига само ние да пожелаем това. Ето една православна икона изобразяваща тези 9 йерархии: По-подробно за празника Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден) Можете да прочетете тук. Честито на всички именници!

Мисъл за деня - 8 ноември Ти обичаш един човек, който има светъл ум. Това е една трета от истината. Ти обичаш някого за сърцето му. Това е една трета от истината. А като дойдеш до Божествената Любов, тя обхваща всичко. Тогава ти обичаш Божественото – Бога в човека. Единство в любовта Молитвен наряд за неделя: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула В началото бе Словото - песен Добрата молитва Псалом 61

Може би в тези думи от беседата е отговорът, който се задава често в темата „За заплащането на лечители...”. Ако лечителят работи само за пари, забравил е, че е пратен от Бога, то и съдбата му е подвластна на хората. А кой фактор определя с какво тяло ще се родим? Какво тяло ни подобава? Това не мога нещо да го разбера...? Това вече го разбирам и ми харесва! В беседата има още много интересни неща. Прочетете я. /всички цитати са от беседата "Неизвестното"/

Според мен това се отнася до душата, истинското ни Аз. Колкото до личността, егото, с които обикновено се идентифицираме в настоящия си живот, то те не са големи привърженици на критиката. Например егото на престъпника е решително против той да бъде заловен. От думите ти, че само хора осъществили съзнателна връзка с душата си биха могли да понесат критиката спокойно и да я обмислят. При останалите, а те са болшинството, се получава съпротивление на всякакъв род критика. Понятието градивна критика ми се струва много относително. Това което е градивно за мен, за критикувания може да не е. Тук се опира до това - доколко сме наясно с обективната истина .

Георги Радев — личност и дело П. Манев /статията е взета от сп. Житно Зърно, 1940 г., 7-8 бр./ Изключителните времена изискват изключителни личности. При кризи, които бележат прехода на една епоха в друга, когато една остаряла жизнена форма се стреми да продължи съществуването си, като спъне естественото развитие, са нужни хора достатъчно чутки, за да открият новото и достатъчно смели, за да го приемат и отстояват. Наближаващата нова култура създава вече своите предвестници. Един от тия малцината е безспорно и Георги Радев, който неотдавна ни напусна, за да се прибере в истинската родина на всички ни. За първите години от дейността на заминалия приятел в живота на Братството ще се изкажат други. Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му път. Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече, когато тя е и мъчнодостъпна. А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките. По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев — то бе в самото начало на 1931 г. — получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа ЧОВЕК с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука — математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлеченият проблем пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувствуваше също у дома си. Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окултист — синтезата между наука и философия, религия и изкуство. Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си. Той направи не малко и за другите. От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология” от Сефариал, „Хирология” от Вреде, „Четене на характера” от Дюрвил, „Занони” от Б. Литон, една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др. Същевременно той преминава и към оригинално творчество. Още в първата му самостоятелна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето” (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор. В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувствуваше в своята стихия. Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита. Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно” заедно с главната тежест на техническата работа около него. И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно” е минавало за едно от най-сериозните списания, това се дължи сигурно не на последно място на качествата на главния му редактор. Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно Зърно” е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата”. Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти. В „Житно Зърно” той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област. С цикъла „Жената в евангелието” той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет. Серията му „Планетни сфери” представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература. В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните праведните и ученика”. За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери. В „Житно Зърно” Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Житно Зърно” той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавието „Учителя говори”. Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот”. Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за Цялото”. Така, с „Учителят говори” и „Живот за Цялото” Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя. Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел. Част от неговите характерологичните проучвания бяха издадени под заглавие „Лица и Души” като премия на „Житно Зърно”, една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев. По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче, останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и за винаги неизвестни. Плод на заниманията с една от най-любимите му науки — хармонията — и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя. Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма. Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика. Главното внимание на Жорж, обаче, бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми. За жалост, не е известно, къде се намират ръкописите на горните трудове, някои, от които трябва да са доста обемисти. Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България. Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение. Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други. Вярно е, че интелектът бе доминиращият елемент в живота на нашия приятел. По всяка вероятност не са липсвали и конфликти между двете области, каквито впрочем ги има и у нас в една или друга форма. Вън от това, обаче, аз можах не веднъж да констатирам у него една неподозирана готовност за жертви към по-близки и по-далечни. За илюстрация ще спомена само един пресен случай. През последната пролет, при всичкото си неразположение, той се бе ангажирал да помогне на един позакъсал ученик, както е правил много пъти по-рано. На съвета на един приятел да не изразходва с такава работа и така ОСКЖДНИТБ СИ сили, Жорж отговаря: „Ако бяха богати, щях да ги отрежа най-безцеремонно, но те са бедни, и не мога да им откажа.” Във всеки случай, едно е сигурно: той съвсем не обичаше да изнася на показ своите чувства. Освен със споменатите качества Г. Радев бе образец и с някои черти на характера си. По общо признание, той притежаваше една финност, присъща на френския дух, само че у него тя бе в щастливо съчетание с една, бих казал, органическа ненавист спрямо всяка неискреност. Известно е, че интелектуалните типове от тая категория не всякога са надарени и с усет за практическия живот. Случаят с Жорж не бе такъв. Той имаше чудно верен поглед за действителността, която познаваше отлично. При наличността на това качество, което бе комбинирано от една страна с един изумително борчески темперамент и със солидна научна подготовка от друга страна, той имаше изгледи да се нареди много добре в живота. Между другото, според мнението на сведущи, една академическа кариера по математика му е била почти сигурна. Но, за всички подобни сметки той имаше познатата на всички Жоржова иронична усмивка. И доколкото ми е известно, той не прибра до край от университета своята диплома за завършено с отличие математическо образование. С тоя акт Г. Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико., Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот — в Ачларе през 1922 г. и в Русе през 1923 г. — говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар. Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството бе или при вратата или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога — поне през последните десетина години — не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г”, а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис. Нещо повече. Покрай положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност — едно доказателство за силно развитата му самокритика. Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност Всяко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно, доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж не веднъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя. Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната — шеста книжка на „Житно Зърно”. Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж — именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения. Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои, от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции — един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало. Тоя мощен дух, обаче, разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученическите години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние. Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подравяно от една почти непонятна небрежност към собственото здраве. Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, не веднъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една не намалена жажда за работа. На 22 юли 1940 г., обаче, към 9 ч. сутринта, Жорж е отлетял към един по-хубав свят, за който той копнееше в последно време. Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертвува шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби. И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия въпреки всички семейни и обществени затруднения. Въпреки дори тежката болест той остана до край верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят. Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя, както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят. Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път. Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество. Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът новото време.

Днес прочитайки написаното от Чебурашка, се зарадвах че все още има хора чиито сърца са отворени и за животинките край нас. И се замислих върху казанато от нея: "Мисля си защо ни напускат животните и как с тях изчезват даровете, които ни носят. Толкова ли е трудно да ги опазим? " Наистина - защо?

Мисъл за деня - 7 ноември Не презирай малкото любовно чувство, което се заражда в твоята душа. Някой казва за него: "Дребна работа." Не, за в бъдеще това любовно чувство ще ти донесе големи блага. Малкото любовно чувство или мисъл са малката светлина, която проблесва в тъмната нощ тук и там. Този лъч в тъмнината буди в тебе радост, че си намерил пътя. Притчи за любовта Молитвен наряд за събота: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Бог е любов - песен Малката молитва Псалом 25

Тук пише за него: Михаил Иванов (Омраам Михаел Айванхов)

Мисъл за деня - 3 ноември Болестта се дължи на един по-низш живот. Когато висшият живот стане господар на низшия живот, имаме здравето. Когато низшият живот се подчини на висшия, имаме здравословно състояние. Когато висшият се подчини на низшия, имаме болест. Организиран и неорганизиран свят Молитвен наряд за вторник: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

Тогава какво да прави един такъв неспособен човек? Не всеки има тази възможност сам да се оправи. Не трябва ли да се даде на всеки възможност да разбере учението на Учителя по подходящия за него начин? Има хора при които душата се е пробудила и те бързо откриват бисерите в дългите беседи на Учителя. Но има и такива, които ще затънат. Мисля, че точно за тях са полезни книгите препоръчани от solej? Аз съм съгласна с Vespertine, че в някои книги, писани напоследък има просто сбор от различни беседи или само цитати, навързани, според усмотрението на подбиралия ги. Не всеки притежава нужния талант и духовен усет за такъв подбор. Моят опит в това отношение беше със случайно попаднали книги с беседи. Не бях наясно нито кой е Петър Дънов, нито какво е основното в неговото учение. Все пак имах късмет, че попаднах на неделни беседи, които са по-лесни за разбиране. Ако бях започнала с беседи от общия или младежкия окултни курсове, сигурно щях да се откажа. Ходех известно време на четене на беседи на „Изгрева”, но се отказах. Какъв е смисълът една беседа да се прочете със съответния наряд и нито дума повече. Никакви разисквания. Ако си напреднал духовно, ако си с пробудена душа – ще се оправиш. Ако ли не – не си за тук. Мисля, че ако бях започнала с „Учителя говори” на Георги Радев и „Акордиране на човешката душа” – Боян Боев, много по-бързо щях да се ориентирам в основните неща. „Учителя говори” е написана през 1939 г. Получила е одобрение от Петър Дънов. Много скоро бива преведена на фрренски, руски, .. Спомага за разспространението на учението извън България. Може да прочетеш в биографиите на трите стенографки: Паша Тодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева как е ставало това. А също и в техните спомени.

Мисъл за деня - 2 ноември Ако вие допуснете една лоша мисъл, тя ще се умножи. Една лоша мисъл може да причини болезнено състояние. Една лоша мисъл и едно лошо чувство имат формата на един низш живот. Ако на тази мисъл ѝ дадете възможност да се размножи, вие ще се намерите в трудно положение. Или ако на едно лошо чувство му дадете възможност да се размножи, значи не сте господар на него, то ще влезе във вас и ще си направи каквото иска. Организиран и неорганизиран свят Молитвен наряд за понеделник: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Благославяй - текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143

Ако някой ви е обикнал, туй чувство оставя нещо във вас. Онзи, който ви обича, той ще остави нещо във вас и той не може да го вземе назад. Любовта никога не се взема назад. Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш да я вземеш. Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта. Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта. Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя. И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи. Любовта остава в двама души. Видимо остава. Мога да ви я представя като един човек. Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи. Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път. Как ще разберете думите „по своя път"? Това е само проявената любов в дадения случай. Известна енергия остава във вас. Това, което остава във вас, не може да се измени. Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта. „Дробни отношения”, МОК, 13 април 1934 г., София, Изгрев

Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940) Георги Радев е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици. От този период е и големият му интерес към литературата и изящните изкуства, най-вече музиката. През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. Публикува статии от областта на окултните науки – астрология, физиогномика, графология и др. Пише цикъл статии върху темата „Жената в Евангелието”. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С ненадминат усет за намиране и систематизиране, той събира еднородни мисли от беседите, засягащи определени теми. Така създава книгата „Учителя говори”, която скоро е преведена на френски, руски, английски, латвийски и експеранто. Книгата е първата по рода си панорамна, представителна книга на Учението на Всемирното Бяло Братство. Представлява тематични извадки, изготвени от Георги Радев върху оригинални текстове от Учението. Включва следните 21 теми: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос. В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори” (съставена по текстове на Дънов): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво.” От него остава първото преработено издание на книгата „Науката и възпитанието”. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание...” Взима дейно участие в живота на Братството. За него Боян Боев пише: "Животът му може да се резюмира само със следните думи - работник за един нов свят, за една нова земя... Едничката му мисъл беше: Великото Дело. Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото Утро, което изгрява..." Заминава си от този свят твърде рано, на 22 юли 1940 г. Източник: Дънов П, Науката и възпитанието, София 2007, Университетско издателство „Св. Климент Охридски„ ISBN: 978-954-07-2483-6

Аз също смятам, че темата е чудесна. Благодаря за прекрасните клипове. Много харесвам мюзикълите. Днес, гледайки дъжда навън се сетих за „Аз пея под дъжда” – ако в душата ти грее слънцето на щастието, дори и дъжда не е пречка. С оптимизъм и весело настроение е пропит този шедьовър на холивудските мюзикъли, така популярни в средата на миналия век и за съжаление позабравени сега. Два клипа от „Singin' in the Rain” (1952) с незабравимия Gene Kelly и партньорите му Donald O'Connor и Debbie Reynolds Good mornig, good morning Ето част от песента: ”I'm singing in the rain” I'm singing in the rain Just singing in the rain What a glorious feel And I'm happy again I'm laughing at clouds So dark up above The sun's in my heart And I'm ready for love For love Let the stormy clouds chase Everyone from the place Come on with the rain I've a smile on my face I'll walk down the lane With a happy refrain Just singing, singing in the rain In the rain.

ПАРК – ХОТЕЛ „МОСКВА” ЗАЛА „БАР МЕЦАНИН” 6 НОЕМВРИ 2009 19:00 ЧАСА К О Н Ц Е Р Т НА Огнян Николов - тенор и Роза Пронина – пиано В ПРОГРАМАТА: ПЕСНИ ОТ УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО В АРАНЖИМЕНТ ЗА ПИАНО НА РОЗА ПРОНИНА (РУСИЯ) ВХОД СВОБОДЕН ЗАЛАТА ЩЕ БЪДЕ ОТВОРЕНА ЗА ПУБЛИКАТА В 18:50 ВИДЕО И АУДИО ЗАПИСИ БЕЗ СПЕЦИАЛНО ПОЗВОЛЕНИЕ ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НЕ СЕ ДОПУСКАТ Концертът се организира с любезното съдействие на Фондация „Същност”

Във връзка с Глобалният ден на климатичното движение "350", на 24 октомври 2009 г., 10:30 – 12:00 протест в София, пред ПИЛОНИТЕ до НДК България се включва в Глобалната кампания „350” за действие срещу измененията в климата на 24 октомври. Присъединявайки се към акциите в цял свят, на 24-ти ОКТОМВРИ 2009 г., събота, от 11 часа ще изпишем 350 пред ПИЛОНИТЕ на НДК в СОФИЯ. 350 е важна цифра за нашето бъдеще: тя изразява броя частици на милион, който е максималната безопасна концентрация на въглероден диоксид в атмосферата на Земята. Към момента тази концентрация е много повече - около 385 ppm - и затова започваме да наблюдаваме лавинообразни и в много случаи разрушителни процеси в различни части на планетата, свързани с глобално затопляне. На 24 октомври тази година за трети път ще бъде отбелязан Глобалният ден на климатичното движение „350”. На този ден хора от целия свят ще бъдат обединени от общо послание, което ги свързва чрез снимки и филми. Подготвят се акции на повече от 1000 места по света. В Бангладеш ученици ще засадят 350 дръвчета, 350 гмуркачи ще плуват под вода сред Големия бариерен риф, алпинисти ще поставят плакати с 350 на топящи се планински ледници, в някои от заплашените от повишаване на морското равнище страни ще се проведат подводни демонстрации, световноизвестни атлети ще организират масови вело-походи, и още стотици и стотици акции, обединени от 350. На всяко едно събитие хората ще се съберат за голяма групова снимка, която по някакъв начин изобразява 350, и ще изпратят снимката на 350.org В края на деня тези снимки ще бъдат свързани по електронен път, за да се образува внушителна визуална петиция от цялата планета и тя да бъде изпратена на световните лидери, които ще участват в преговорите за приемане на ново глобално споразумение за климатичните промени в Копенхаген през м. декември. След приключване на акцията организаторите ще поканят участниците, минувачи, политици и журналисти на чаша чай и разговор за промените в климата. АКО ИСКАТЕ ДА СЕ ВКЛЮЧИТЕ В ГЛОБАЛНИЯ ДЕН НА КЛИМАТИЧНОТО ДВИЖЕНИЕ „350”, можете да пишете на организаторите у нас на адрес 350bulgaria@gmail.com и да участвате като доброволец в организацията на събитието или направо да дойдете на ПИЛОНИТЕ ДО НДК на 24 ОКТОМВРИ в 10:30 ч. Ако имате интересна идея, която искате да реализирате в своя град, можете да я регистрирате на 350.org и да станете част от световното климатично движение. /източник/

20 октомври Да се даде на всички според нуждите им - това изисква Божественият закон на Справедливостта. На малкото дете - по-малко, на възрастния - повече. Равенството не значи изравняване, но на всекиго да се дадат условия и права според степента на неговото развитие. От извора, където се черпи Божествената вода, всеки да вземе толкова, колкото му трябва, не повече. Не се позволява да се трупат благата. Правилото е: всеки да вземе толкова, колкото може да носи. Справедливостта Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

Аз също говоря за индивидите! Всеки човек е ценен. Но явно никой не ме разбира и явно, че болшинството смятате, че тези индивиди трябва да бъдат затворени в специализирани лечебни заведения? Тези "индивиди" - различните от нас. Колкото до "Свидетелите на Йехова" - не става дума за тях... Но щом и хората от братството, като solej, не ме разбират, то се отказвам от повече спорове в тази тема. Не защото съм приела, че Диана е права с циничния призив за пращане на психотерапевт. Просто защото нямам нито сили, нито излишни нерви да споря повече... А и да участвам във форума май?