Ани

Весела Несторова (1909 - 2002) Весела Несторова е родена 1909 година и си отива от този свят през 2002 година. Още като дете майка й я води на беседи на ул. "Опълченска" 66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Това е първият колеж в Америка само за девици, основан през 1855 г. Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Тя е един от самоотвeржeните работници и талантлив музикант по призвание. Тя влиза в духовния кръг от Учителя, за да остане завинаги в тази животворна и мистична среда, даряваща я с постоянен прилив на творческа енергия. Текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията е написан от Весела Несторова. Първите четири серии на "Сила и Живот" са преведени на английски от Весела Несторова. През 1977 превежда ,, Островът на съкровищата”. Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г. и „Живият пламък” 1996 г. и „ Светът без сенки” 2002 г. ______________________ Източник: "Братски живот", бр.26

Благодаря, Наде!

Благодаря от сърце на всички за поздравите!

Мисълта за деня - 22 декември Нова страница се открива в живота на човека. Това е науката за душата. Най-мъчните въпроси — лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат, само когато човек започне да разбира естеството на своята душа. Това, което човек днес знае, не е нещо съществено. Ако беше съществено, то нямаше да се променя. Както Бог мисли и прави Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27

Мисълта за деня - 21 декември И тъй, пазете правата посока на своето движение. Само така ще се свържете със свещената дума на любовта, с която Бог създаде света. Той каза: „Да бъде светлина! И стана светлина." Първата дума на любовта е творческа. В никоя свещена книга не е казано, коя е първата дума на любовта. Дадена е само посоката на движение, т. е. посоката, в която може да се търси първата дума. Тя ще се намери в бъдеще и ще се произнесе, както трябва. Първата дума Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй – текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143

До всички лекари от Тесен кръг София Покана за Работния кръг по Съобщенията за успех От Диана Мечкова ж.к. Дружба-2, бл. 217, вх. А, ап. 15 1582 София Тел.: 02 / 9785314 e-mail: mechkova.d@abv.bg Diana Mechkova Drujba-2, bl. 217, Eing. A, App. 15 1582 Sofia Tel. +359-2-9785314 e-mail: mechkova.d@abv.bg декември 2009 Мили приятели, Каня Ви сърдечно за нашия Работен кръг, който ще се провежда на следните дати през 2010 година, винаги в събота: м. януари - 23.01.2010г. м. март - 13.03.2010г. м.април - 24.04.2010г. м.юни - 12.06.2010г. м. септември - 11.09.2010г. м. октомври - 16.10.2010г. м. ноември - 13.11.2010г. м. декември - 11.12.2010г. Всички Работни кръгове ще се провеждат в читалище “Д. Дебелянов”, ж.к. Яворов, до блок 29 от 16.30 до 18.30 часа. Моля Ви най-сърдечно за редовно участие. Радвам се за едно добро сътрудничество и изпълнени със сила часове.

Помощ и изцеление по духовен път чрез учението на Бруно Грьонинг Бруно Грьонинг Информационни доклади за въвеждане ще се състоят в София в читалище „Д. Дебелянов” /ж.к. Яворов, до бл.29/ на следните дати: Събота, 09.01.10, 10:00 часа Събота, 30.01.10, 10:00 часа Събота, 20.02.10, 10:00 часа Събота, 13.03.10, 10:00 часа Събота, 03.04.10, 10:00 часа Събота, 24.04.10, 10:00 часа Събота, 15.05.10, 10:00 часа Събота, 05.06.10, 10:00 часа Събота, 26.06.10, 10:00 часа и на ул. Бенковски №25 - Посолство на мира /зад пожарната/ на следните дати: Петък, 15.01.10, 18:30 часа Петък, 05.02.10, 18:30 часа Петък, 19.03.10, 18:30 часа Петък, 09.04.10, 18:30 часа Петък, 30.04.10, 18:30 часа Петък, 21.05.10, 18:30 часа Петък, 11.06.10, 18:30 часа Вход свободен За повече информация и контакти: семейство Мария и Анко Анкови тел. 02 / 8745191

Ей това е новината: маймуните произхождат от човека Истински обрат в традиционните схващания за еволюцията Снимка: Getty Images/Guliver Photos Учени от Държавния университет в Кент, щата Охайо, откриха, че редица човекоподобни маймуни са произлезли от човека, предаде ИТАР-ТАСС. Това твърдение е истински обрат в традиционните схващания за еволюцията на човека. То се основава върху 17-годишни изследвания на останките на хоминида Арди, открити през 1992 г. в Етиопия. Арди е живял на Земята преди 4,5 милиона години и е един от най-древните хоминиди, наречен ардипитек. Според белгийския учен Марк Гронен преди милиони години на Земята е имало най-малко пет различни човешки вида. Освен това най-развитият вид, от който в края на краищата е произлязъл съвременният човек Хомо сапиенс, също е принадлежал към не по-малко от пет рода. Докато изследвали хоминида Арди, учените от Университета в Кент стигнали и до заключението, че редица видове човекоподобни маймуни като съвременните горили и шимпанзета са произлезли от хората. "Цялата теория на еволюцията на човека трябва да бъде изцяло преосмислена", смята един от ръководителите на изследванията и откривател на Арди проф. Тим Уайт. информацията е взета от dnes.bg Във връзка с тази новина:

Мисъл за деня-28 ноември: Силен ум е само оня, в който истината и благостта са съчетани. Само тоя ум може да ви въведе в Царството Божие, във вечността. Дето и да отидете, тоя ум навсякъде ще ви придружава. Така ще бъде на небето, така ще бъде и на земята. Истина и благост Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката молитва Псалом 25

Д-р Миркович като член на Академията на науките Нови сведения за първия ученик на Учителя Петьо Йорданов, София /в-к „Братски Живот”, бр. 9, февруари – 2006 г. / Във в-к "Братски живот", бр. 4 от септември 2005 г., е поместена интересната статия „Д-р Миркович - възрожденецът, лечителят, ученикът" от Соня Митева по случай 180 години от рождението му и 100 години от заминаването му. Тук ще дадем още някои факти за живота на д-р Миркович. Малцина знаят, че той е бил избран в най-високия храм на българската наука - Българската Академия на науките (БАН), основана през 1869 г. под името Българско книжовно дружество. БАН е най-старата ни и жива национална институция, най-старата ни и славна културна общност. Под всички документи за създаването на Българското книжовно дружество стоят подписите на най-големите дейци на нашето революционно-освободително движение: Васил Левски, Любен Каравелов, Димитър Ценович и много други членове на Българския централен революционен комитет, както и подписите на най-известните ни представители на предосвобожденската ни интелигенция. За своите големи заслуги, изтъкнати в гореспоменатата статия, д-р Миркович е избран за член-кореспондент на БАН през 1881 г. Тогава за член-кореспонденти са избрани още: Найден Геров, Димитър Греков (министър-председател 1899 и председател на III Обикновено Народно събрание 1883), Тодор Икономов (председател на II Велико Народно събрание, 1881), Йоаким Груев, Иван Гешов (министър-председател 1911-1913 г., председател на XI и XV Обикновено Народно събрание 1901 и 1913; председател на БАН 1898-1924), Константин Стоилов (министър-председател 1887 и 1894 - 1899) и др. Пак през същата 1881 г. за академик е избран народният поет и писател Иван Вазов (министър на образованието 1897-1899). През 1884 г. д-р Миркович е избран за академик на БАН заедно с Тодор Бурмов (министър-председател 1879 и министър на образованието 1879), Константин Величков (известен писател и министър на образованието 1886,1894 - 1897), Константин Иречек (професор, историк и славист, автор на първата модерна история на България и министър на образованието 1881), Петко Каравелов (министър-председател 1880 - 1881,1884 - 1886 и 1901; председател на I Обикновено Народно събрание 1879), Васил Радославов (министър-председател 1886 - 1887 и 1913 - 1918), Стефан Стамболов (министър-председател 1887 - 1894 и председател на IV Обикновено Народно събрание 1884 - 1886) и др. През 1898 г. за академици са избрани големите поети Стоян Михайловски и Пенчо Славейков. Последният е издигнат през 1912 г. и за кандидат на Нобеловата премия, но преждевременното му заминаване през пролетта на 1912 г. на 46-годишна възраст попречва за тази номинация. Избирането в БАН е била трудна процедура. Например, известният поет и общественик Петко Славейков (председател на II Обикновено Народно събрание 1880 и министър на образованието 1880) е бил избран за член-кореспондент (1875), но не е станал академик - въпреки големите си заслуги, въпреки превеждането и издаването на първата българска Библия, която е използвана и от Учителя. Обаче неговият сътрудник за Библията, американският богослов-мисионер д-р Албърт Лонг, е избран за чуждестранен член на БАН през 1884 г. Интересно е, че д-р Миркович е живял 80 години и около 6 месеца, колкото и Учителя. Той е роден на 10 март 1825 г., а е заминал на 29 септември 1905 г. Тези дати са по стария Юлиански календар. Ако те се преведат на новия Григориански календар се получава, че д-р Миркович е роден на космическата дата 22 март – началото на Духовната нова година! А е заминал на 12 октомври, когато е образуването на Българската Академия на науките през 1869 г.! Във всичко това има дълбоко символично и мистично значение. Д-р Миркович идва с Бялото Братство в деня на неговия пролетен празник, като първи ученик на Всемировия Учител. По този начин д-р Миркович се явява като първи двупосочен мост между духовните науки от една страна и просветата, науката от друга страна. Не случайно Учителят е обръщал голямо внимание на д-р Миркович, за което свидетелстват многобройните писма, публикувани в специалното издание "Писма на Учителя до д-р Миркович" по документи на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Учителя казва: "Моето учение е наука и вяра." Тази мисъл е цитирана и анализирана многократно във фундаменталната монографична студия на доц. д-р Илиан Стратев "Божественото учение или философията на живота на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно)", ИК "Виделина", София, 1998. Членовете на БАН имат многобройни периодични, ежемесечни и други събирания и заседания, на които се обсъждат най-актуалните и важни проблеми на съвременността. В тези събирания несъмнено е взимал участие и д-р Миркович. Така че той е бил в елита на българските научни, културни, духовни и политически среди. По този начин Учителят е въздействал върху духовното ръководство на българския народ, за да осъществи своята велика Мисия. Петьо Йорданов, София /източник/

Мисъл за деня-27 ноември: Дето е истината, там е радостта; дето е радостта, там е щастието. Дето е истината, там е и благостта. Те вървят заедно. Те се свързват по вътрешен път, като образуват нещо цяло, неделимо. Ти не можеш да влезеш в Царството Божие, ако не носиш истината и благостта в себе си. Това се отнася и до млади, и до стари. Истина и благост Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на триединния Бог Псалом 44

Втора наказателна процедура срещу България заради нарушенията в Рила. Седмични граждански присъствия пред Министерски съвет. 23.11.2009 | Граждани за Рила Приятели, новините са две – миналата седмица след двегодишна кампания на хиляди граждани Европейската комисия стартира още една наказателна процедура срещу българското правителство за нарушенията на европейското законодателство - този път за Рила. Другата новина е, че нашите министри и институции продължават да отричат за незаконните лифтове на Паничище и Картала, което прави нашето възобновено присъствие пред Министерски съвет наложително! Чакаме ви още тази сряда (25 ноември) от 9.30 до 10.00 ч. преди заседанието на правителството, за да напомним на управляващите да си свършат работата по опазването на Рила. Събираме се на изхода на подлеза пред бившия партиен дом (сегашна сграда на Народното събрание) [карта] и чакаме инструкциите на полицаите дали да останем там или да пресечем и да отидем на "Дондуков" пред самия Министерски съвет. Първата акция ще мине под надслов „3 години помайване”, визирайки мудността на правителството вече трета година да приеме всички предложени зони в Натура 2000 и да ги опазва адекватно. Облечете се като пенсионери (с кепета, шлифери, бели коси и т.н.), за да попитаме правителството: „Нужно ли е да остареем, протестирайки на жълтите павета, докато започнете да пазите Рила?” Най-възмутителното е, че дори и в този момент, при започнала наказателна процедура, в Рила се сече яко и незаконно, за да се прокарат писти за новия сезон. Според подаден сигнал от този уикенд при границата на Националния парк "Рила" са отсечени прясно над 30 броя 100-годишни мури и смърчове в подготовка на пистата от Новата хижа до хижа "Пионерска"! Вече започнаха две наказателни процедури срещу България заради неспособността на правителството ни да гарантира опазването на зоните от екологичната мрежа Натура 2000 в Рила. Процедурите са по Директивата за птиците и по Директивата за местообитанията. 1/ Защитената зона за птиците е намалена наполовина в сравнение с предложеното от научната общност. За да бъдат опазени редки видове птици с европейско значение като белогръб кълвач, трипръст кълвач, врабчова кукумявка, скален орел и др., както и за да бъде гарантирано устойчивото развитие на Рила планина, настояваме българското правителство да вземе спешни мерки за приемане на защитена зона Рила за птиците в пълния й обхват. 2/ В защитената зона за местообитанията се извършва строителство на ски инфраструктура без оценки на въздействието върху околната среда. Това са печално известните лифтове на Паничище и Картала в Рила – единият вкарва без екологични оценки хиляди хора дневно в циркуса на Седемте рилски езера и екосистемата там вече е сериозно застрашена, а преди около година по време на авария при официалното откриване на втория, също изграден без екологични оценки, увисна във въздуха бившият премиер Сергей Станишев. Настояването ни птиците и местообитанията в Рила да бъдат опазени не е каприз или крайност. Може би единствено в България не се осъзнава огромната важност на здравите екосистеми – те не само ни дават жизнена среда и ресурси, но и тяхното състояние е показател и фактор за успеха на борбата с промените в климата. Надяваме се в следващите два месеца, с които разполага, за да отговори на предупредителните писма на Европейската комисия, българското правителство да прояви далновидност и държавническо мислене и да спре да отрича, че има нарушения в Рила, а да гарантира спазването на закона и спирането от експлоатация на незаконните обекти. Сложете банер за протестите в сряда на вашия сайт!

ХХVІІІ софийски международен панаир на книгата 2009 От 2 до 6 декември 2009 г. в НДК ще се проведе 28-я софийски международен панаир на книгата. Асоциация "Българска книга" Ви кани най-учтиво на официалното откриване на 2 декември от 11 ч. в Централното фоайе на НДК. Издателство "Бяло Братство" ще участва в панаира и ще бъде разположено на щанд 117. За повече информация вижте тук

П О К А Н А за виртуална изложба "РИЛА" автор: Венета Дочева време: от 23.11.2009 до 31.11.2009 място: Facebook /източник/

Излязоха от печат две нови книги на издателство "Бяло Братство": - "Новите схващания на ученика", ІV г. на МОК - "Царският път на душата. Да им дам живот" - Съборно слово 1935-1936 г. /източник/

Георги Радев Georg Nordmann /статията е взета от сп. Житно Зърно, 1940 г., 7-8 бр./ Колко е трудно да се обхване с погледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме връхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където, всъщност, протича истинското съществувание. Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата не пресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото, нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществувание. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 г., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука — астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. От тогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникновеност на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев — нашият Жорж се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не много след началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието, на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта. Пред мене сега стоят безкрайните, окъпани в слънце полета на приморските южни равнини. По тия поля се люлеят зрелите златни класове на една богата жетва. Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите. Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце. Ние правехме един привидно наивен опит да създадем модел на братски комунален живот. Резултатите от тоя опит ние отнесохме в душите си. Тогава чак се опознахме, а нашите тихи разговори в смълчания двор, над който като гроздове висяха летните съзвездия, ще останат като шепнения в храм. Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както не сме били влюбени никога в своя живот. И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце — той — къдрокосият, мургав жътвар, — вземаше в ръка молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука. Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива света. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща. На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: - Да го наречем „Житно зърно”. То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава. И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жоржи до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза. . . Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служението, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувствува, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен. Той отмина, но отворете страниците на „Пътят на звездата”, неговият мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж. Зачетете, и вие ще го почувствате в цялото му богатство и финес. Обикнал фанатично планината, той там завърши земния си път. На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината символ на нашия път — планината едната наша радост... Умря ще кажат хората! Отмина си по своя път, във великото царство, за където смъртта е само тъжна порта, ще кажем ние. И тъкмо сега! Света е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би небесната утеха, пътят към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко. С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичан приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица, от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде за винаги! Спомням си думите на Надсона: „Той умря, но той живее. Жертвеникът е сломен, но огънят блести. Разбита е арфата, но акордите й още звучат!” --------------------- Източник: сп. Житно Зърно, г.14, бр. 7-8, 1940 г.

Мисъл за деня-19 ноември: В човешкия живот има много атавистични прояви и форми - в молитвите, в убежденията и др., от които човек трябва да се освободи. Когато един човек е намазан с мед, всички мухи се привличат и се прилепват по него. Значи, не давайте условия да се привличат нисшите духове. Отвън не показвайте, не разкривайте свещеното, красивото, което има в душата ви, не го демонстрирайте. Ученикът Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Плодовете на духа – молитва Псалом 112

Честит рожден ден, Илиянче! Пожелавам ти много щастие, успехи и късмет, бъдеще, изпълнено с усмивки и любов и най-важното - бъди винаги такава, каквато си!

Това горното за вярата и вярванията не е цитат, а свободен преразказ. Но можеш да прочетеш тази беседа "Вяра и вярване". Много е интересна. При умиране на убежденията може да се роди вяра, но има опасност да се родят и нейните противоположности - безверие, нихилизъм, отчаяние...? Зависи от човека? А същото важи и при умиране на надеждата, макар че при нея ударът не е толкова силен, като при убеждението. Така ми се струва. Но все пак зависи от това кой какво разбира под думата надежда.

Не мисля, че се получава смесване. Предполагам, че всеки прави разлика между вярата в Бог, Абсолюта и това, че ще спечелиш джак пота например (ако му е казала някоя врачка). Учителят мисля, че наричаше едното вяра, а другото - вярване. А нима вярата в Абсолюта не може да бъде опасна? И тук могат да се градят "въздушни кули". При това са доста по-опасни. Мисля, че точно тук се изграждат и доста опасни егрегори? Според мен надеждата не създава егрегори, създава ги вярата...? Мисля, че надеждата преминава в убеждение...

След като в темата за надеждата се заговори за вяра, значи има голяма връзка между тези две понятия. Не току така трите сестри Вяра, Надежда и Любов се празнуват в един и същи ден, а майка им е София – мъдростта. Много близо до вярата е упованието, за което говори Диана. Всъщност на мен ми е трудно да определя добре разликата между вяра и упование. Мисля, че всеки влага свой смисъл донякъде в тези думи и затова се разминаваме понякога в мненията си. Между другото, както гледам тази тема е отворена в „Разговори на други теми”, а не в „Езотериката”. Това предполага по-„земен” поглед върху тези категории. Затова на въпроса на Никола: Анет, вярата навярно може да се направлява по някакъв начин от "разумни стъпки",... но не смяташ ли, че малко е пресилено да се твърди за "опасна" вяра,... и то най-вече от позицията на празни "илюзии и въздушни кули"? На мене поне ми е трудно да си представя такива примери... Ти можеш ли да дадеш някакви примери в тази посока, при които вярата става "опасна", и то лично за развитието на самия човек, който я притежава ? Опасна вяра може да има във всяко едно отношение. В житейско – вяра в любим човек, който след това се оказва, че е излъгал очакванията. Вяра в някаква житейска ситуация, че нещо непременно ще се сбъдне. Именно тук има опасност от „въздушни кули”. Но и в Бога може да има опасна вяра, вяра изградена на базата на лъжа, но така сраснала се в съзнанието на човека, че може да го доведе до фанатизъм и самоубийство. Примери в това отношение колкото искаш. Последователите на разни фалшиви пророци: Дейвид Кореш, Джим Джоунс, Муун, ... Много са. Но според мен именно вярата може да докара хората до такива отчаяни стъпки, не надеждата. Надеждата е нещо по-леко. Аз поне така мисля. Божидаре, за себе си мога да кажа, че говоря за вярата и надеждата в най-широкият смисъл на думата. А за вяра в идеи, принципи и дори Абсолюта, в „Езотериката” има отворени няколко интересни теми. Например „За вярата”, „Вярата”. Всъщност двете теми почти се припокриват. В „Разговори на други теми” има тема „Вярвам...” Има още теми за вярата, може да ги потърсиш. Диана, аз като че ли срещам известно затруднение в разликата между вяра и упование (пак в житейски смисъл имам предвид), но това си е явно мой проблем.

Мисъл за деня-17 ноември: Законът е такъв: ако мислите за добър човек, в ума ви ще се яви Светлината, а в сърцето ви - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина, а в сърцето ви - студ. Този закон е за нашите отношения към Бога. Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в душата ви - дълбок Мир. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате. Вътрешната работа на ученика Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27

Ани,ти си противоречиш.Първо казваш,че винаги има надежда,а после пишеш горното Аз по-съм съгласна с последното,тъй като да знаеш,че нещо си е отишло завинаги/било щастието или здравето.../и да се надяваш на чудо,си е направо въздушна кула.Понякога трябва да приемем истината и това,че няма надежда. Може би така ти изглежда, тъй като за мен надеждата в нещо не означава, че то непременно трябва да се сбъдне. Например като пускането на фиш от тотото – може да се падне шестица, но може и да се не падне. Обаче винаги има надежда за участниците. Макар и минимална. Всеки знае това и никой не е разтърсен от разочарование ако не е спечелил. Друг е въпросът с вярата. Да вярвам в нещо това означава да очаквам то да се сбъдне на 100%. И тук именно е голямото разочарование. Надеждата според мен не обещава, че нещо ще стане непременно. Тя само ни подкрепя в пътя към него. Затова мисля, че винаги има надежда. Макар и минимална. Но чудесата ги върши вярата, а надеждата помага.

Аз смятам, че има надежда. Последна или предпоследна, няма значение. Да лишиш един човек от надеждата, това означава да го лишиш от радост, бодрост, желание за живот. Надеждата е основата от която стартираме към другите й сестри – вярата и любовта. Тя ни помага търпеливо да понасяме изпитанията и трудностите в живота, които без нейна помощ биха ни смазали. Надеждата помага да осъществим желанията си. Ако я няма, то се появяват страхът, притеснението, грижите. Да се преборят те се изисква сила, но без надежда, силата отслабва. Надеждата е катализатор на вярата в себе си. Човек според мен трябва да се научи да генерира не само в себе си надежда, но и в своите близки. Какво значи лъжлива надежда? От къде знаем, че един човек няма шанс, че да му казваме тази „истина”? Според мен думите „не губи надежда” не са нито лъжа, нито истина. Те просто генерират енергия за борба, за движение, за живот. Надеждата не бива да води към бездействие. Тя е стъпка към вярата. Вярата и надеждата са две различни неща. Надеждата прави живота ни по-приятен в очакване на по-хубаво бъдеще. Вярата ни крепи с уверението, че желанията ни са осъществими. Надеждата има за обект нещо неопределено. Вярата има вече по-конкретна цел. Надеждата е по-сантиментална. Вярата е по-интелектуална. Надеждата не рискува, но вярата трябва да бъде направлявана от разумни стъпки. Именно вярата в празни илюзии, въздушни кули е опасна. Всичко това което пиша са изводи направени на базата на житейския опит, който имам. А той не е малък. Но естествено, че това са си мои заключения. Друг може да е стигнал до други изводи.